Софи Оксанен ще пише либрето за Кралската опера в Ковънт гардън

Романите на Софи Оксанен са преведени на повече от 40 езика. Снимка: © ИК „Персей”ЛОНДОН / СОФИЯ. Световноизвестната финландска писателка Софи Оксанен (Sofi-Elina Oksanen) е поканена да напише либретото на опера, която ще бъде поставена в Кралската опера в Ковънт Гардън (The Royal Opera House Covent Garden), съобщиха от издателска къща „Персей”. Световната премиера на творбата е планирана за 2020 г.


„Това е един от най-важните ни проекти за следващите години и не можехме да си представим по-добър избор за либретист от Софи Оксанен. Кралската опера не бива да разчита само на наличния канон от творби, ангажирани сме с това да бъдат създавани нови произведения, които да се превърнат в утрешна класика”, заяви Каспър Холтън (Kasper Holten), директорът на Ковънт Гардън.

Финландската писателка с българското издание на последния си роман „Когато изчезнаха гълъбите”. Снимка: © ИК „Персей”Едно от най-известните произведения на Софи Оксанен – романът „Чистка” (Purge; 2008), вече е интерпретиран в оперен вариант, а преди това беше поставен и като пиеса на Бродуей в Ню Йорк.

Романът разказва за дългогодишната завист между сестри, отнета любов, предателство, отмъщение и трескава борба за живот. Това е книга за изборите, които жената прави, за да оцелее в един свят на жестокост, унижения, злоупотреба, болка и срам. Пулсираща история, заличила границите между поколенията и различните политически режими, и показваща нагледно как страданията промиват ума, ако човек не дръзне да разчисти сметките си с тях…

В българските книжарници, в момента могат да бъдат намерени романите й „Когато изчезнаха гълъбите” (When the Doves Disappeared; 2012) и „Чистка”, които са преведени на повече от 40 езика.

Както artnovini.com написа, родните почитатели на финландската писателка имаха възможността да се срещнат с нея през декември 2014 г., когато тя гостува на традиционния Панаир на книгата в НДК.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1667-sofi-oksanen-ste-pishe-libretto-za-kralskata-opera-v-covent-garden.html

Четирима художници в надпревара за наградата „Владимир Димитров-Майстора”

Владимир Димитров-Майстора, фрагмент от „Автопротрет с шапка”. © vladimirdimitrov-maistora.comКЮСТЕНДИЛ. Четирима български художници: Ванко Урумов (с номинация и през 2014), Ивайло Мирчев, Николай Майсторов и Станислав Памукчиев (с номинация и през 2014), са предложени за Годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора”, съобщиха от Съюза на българските художници (СБХ).


Призът ще бъде връчен на официална церемония, която ще се състои в деня на рождението на Майстора – 1 февруари (неделя), от 11.00 ч., в Художествената галерия (ул. ,Патриарх Евтимий” № 20), носеща името на големия художник.


През 2015 г. членове на журито, председателствано от Любен Генов, са проф. Андрей Даниел, проф. Божидар Бояджиев, Весела Христова-Радоева, Димитър Грозданов, проф. Димитър Чолаков, Красимир Линков, Надежда Кутева, представители на община Кюстендил, на Министерство на културата (МК) и на Контролната комисия на СБХ.

Носителят на Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора ще получи статуетка, диплом, 5000 лв. от община Кюстендил и 2000 лв. от МК. Бронзовата пластика е изработена от скулптора Кирил Матеев.

По време на церемонията в Художествената галерия ще присъстват лауреати на отличието от предишни години, ръководството на СБХ и на община Кюстендил, представители на Министерството на културата.

На 1 февруари, също от 11 ч., по повод 133 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора, ще бъде открита нова постоянна експозиция, а в отделна зала ще бъдат представени негови творби, рамкирани с дарение от Свилен Блажев, художникът, който през 2014 г. спечели Националната награда за живопис.

„Владимир Димитров-Майстора (1882-1960) е най-самобитният български художник с мироглед, който носи отличителните белези на националния ни дух”, казват от галерията. „В многообразното си творчество той търси народностното начало преди всичко чрез характерния за българина традиционен бит, сюжети и образи. Майстора има своя философия за живота, свой поглед върху изкуството, което високо цени, и твърдо вярва в неговото предназначение – да просветли, да издигне, да облагороди и обогати човешката душа и да я води към съвършенството…”

По традиция, в деня на връчването на приза, ще бъде открита и експозиция с произведения на неговия предишен носител. Изложбата на Свилен Блажев е резултат на неговата работа през 2014 г. и има за цел да обхване цялостно идеите и проблемите, които вълнуват автора, допълват от СБХ. Ценителите на изобразителното изкуство ще видят композиции, пластики, обекти и пейзажи на известния художник.        

Годишнината на Майстора ще бъде отбелязана и с първата мултимедийна изложба, посветена на творчеството му и наречена „Светлина и Дух”. Проектът е на Националния дарителски фонд „13 века България” и според неговите създатели е „изложба от съвършено нов тип, която преобръщаща представите ни за експониране на художествени творби в зала”. Емблематични, но и по-малко познати творби на Майстора: рисунки, платна, скици, графики, автопортрети, ще бъдат представени с помощта на високотехнологичен софтуер и ще „оживеят” върху огромни полиекрани. „Произведенията ще се завъртят във визуална феерия със собствена хореография, в симфония от цвят, звук и светлина. Видеоартът прави възможно хипердетайлното вглеждане в картините, изследва акценти от техниката и уникалното използване на цвета от художника, когото мнозина наричат още „иконографът на българското лице”, допълват авторите на „Светлина и Дух”.

* * *

След прекъсване от над 20 години, по инициатива на община Кюстендил, с участието на СБХ и МК, престижната награда беше възстановена през 2013 г. За периода от 1973 г., когато е учредена от художническия съюз, до 1989 г., когато е връчена за последен път, наградата има 39 лауреати. Сред тях са легенди на българското изобразително изкуство като Златю Бояджиев (1903-1976), Ненко Балкански (1907-1977), Илия Петров (1903-1975), Генко Генков (1923-2006), Стоян Сотиров (1903-1984), творци от следващото поколение като Калина Тасева, Димитър Киров (1935-2008), Светлин Русев. Двукратно са награждавани Атанас Яранов (1940-1988), Вера Недкова (1908-1996), Веса Василева, Емил Стойчев и Милко Божков, припомнят от СБХ.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1666-chetirima-hudognici-v-nadprevara-za-nagradata-vladimir-dimitrov-maistora-.html

Уникална изложба на Ван Гог обяви Монс за Европейска столица на културата 2015

Винсент ван Гог рисува картината „Копачи” (The diggers; 1889), вдъхновен от едноименната творба на Жан-Франсоа Миле (1814-1875). Снимка: Collectie Stedelijk Museum Amsterdam, inv. A 411 © Collectie Stedelijk Museum AmsterdamМОНС. Великият Винсент ван Гог (Vincent Van Gogh; 1853-1890) се завърна в Боринаж след 137 години! С уникалната изложба Van Gogh In The Borinage, която показва Музея за изящни изкуства (Beaux-arts Mons; Rue Neuve, 8; 7000 Mons), официално започнаха събитията, с които белгийският град Монс стана Европейска столица на културата 2015 (Mons 2015 European Capital of Culture).


Експозицията, чието подзаглавие е „Раждането на един художник” (The Birth Of An Artist), се фокусира върху може би най-важният период от израстването на Ван Гог като творец – от октомври 1878 г. до декември 1880 г., когато той живее в миньорския район Боринаж във Валония. Именно тук гениалният холандец взема съдбоносното решение да изостави свещеническото служене и да стане художник…

Постерът на изложбата „Ван Гог в Боринаж. Раждането на един художник” с интерпретация от 1890 г. по „Сеячът” на Миле. Снимка: © mons2015.euИзложбата включва около 70 картини, рисунки и писма на знаменития постимпресионист. През този период, от който са запазени сравнително малко негови произведения, той е силно вдъхновен от творчеството на автори като Леон Лермит (Léon Lhermitte; 1844-1925), Жул Бретон ( Jules Breton; 1827-1906), Рембранд (Rembrandt van Rijn; 1606-1669), Жан-Франсоа Миле (Jean-François Millet; 1814-1875)… Сред експонатите има над 20 копия на творби от тези художници. Някои от картините Ван Гог рисува в последните месеци от живота си, когато се лекува в приюта „Сен Пол дьо Мюзол” в Сен Реми (Saint-Rémy) и в Овер-сюр-Оаз (Auvers-sur-Oise)…

* * *

В младежките си години, под влиянието на своя баща Теодорус ван Гог (Theodorus van Gogh; 1822-1885), който е пастор, бъдещият художник е подготвян за свещеник и през 1877 г. родителите му го изпращат в Амстердам, при чичо му Йоханес Стрикер (Johannes Stricker; 1816-1886), където да се подготви за изпитите във Факултета по теология. Уроците по латински, гръцки и богословие не са любимото занимание на Винсент и съвсем логично, той е определен като неподходящ на изпитите в Протестантското училище в Брюксел. Въпреки този неуспех младежът заминава с мисионерска мисия за изключително бедния миньорски район Боринаж, където живее в селищата Патюраж (Pâturages), Вам (Wasmes), в Колфонтен (Colfontaine), Кюм (Cuesmes)…

Винсент ван Гог, „Улица в Овер-сюр-Оаз” (1890). Снимка: © Ateneum Art Museum Finnish National Gallery - Hannu AaltonenВъв Вам художникът отсяда в дома на хлебаря Жан-Батист Дени (Jean-Baptiste Denis). Веднага след пристигането си, проповедникът раздава всичките си дрехи и пари на най-нуждаещите се. „Всичко, което виждам тук, ме кара постоянно да се сещам за творбите, например на Тейс Марис или на Албрехт Дюрер.”, пише той на брат си Тео ван Гог (Theo van Gogh; 1857-1891)… По същото време Винсент започва да рисува системно, като прави много скици на пейзажи, на миньори и техните семейства, а сред основните му модели е семейство Дени. За съжаление, от този период, са запазени само шест произведения, а останалите са изгубени безвъзвратно…

Домът на миньора Декрюк, в селището Кюм (Cuesmes), където през 1880 г. Винсент ван Гог взима окончателното решение да стане художник, вече е превърнат в музей…

* * *

Изложбата „Ван Гог в Боринаж”, която ще продължи до 17 май 2015 г. е своеобразен завършек на няколко мащабни проекта свързани с личността на художника: реконструкцията на къщите в Колфонтен и Кюм, както и ремастерирането на класическата лента „Жажда за живот” (Lust for Life; 1956) на режисьора Винсънт Минели (Vincente Minnelli; 1903-1986), в която участват легендите Кърк Дъглъс (Kirk Douglas; 1916) – като Ван Гог, и Антъни Куин (Anthony Quinn; 1915-2001) – като Пол Гоген (Paul Gauguin; 1848-1903)…

* * *

Като Европейска столица на културата 2015, в Монс, ще се проведат около 300 събития и около хиляда пърформанса. По време на подготвителния период, в 92-хилядният административен център на белгийската провинция Ено, бяха изградени пет нови музея и две концертни зали.

Другата Европейска столица на културата 2015 е 160-хилядният град Пилзен в Чехия.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1665-unikalna-izlogba-na-van-gogh-obyavi-mons-za-evropeiska-stolica-na-kulturata.html

Платформата ArtClaim ще търси изчезнали произведения на изкуството

Интернет-ресурсът ArtClaim предоставя нови възможности в борбата с нелегалния пазар на изкуство. Снимка: Screenshot from artclaim.comЛОНДОН. Организацията The Art Recovery Group – основана от експерта Крис Маринело (Chris Marinello), смятан за най-известния в света „ловец” на похитени произведения на изкуството, стартира интернет-платформата ArtClaim, която ще регистрира и ще търси изгубени, откраднати и творби с неизяснен произход и автентичност, съобщи artgide.com.


За създаването на ресурса е била необходима една година, време в което са проведени редица консултации със специалисти по арт пазара, юристи и застрахователи. Базата данни на ArtClaim ще предложи на потребителите нови методи за търсене и за систематизиране на произведения на изкуството. Платформата предоставя иновативни възможности за разпознаване на изображенията, като за всеки обект са предвидени по около 500 полета за попълване на данни. Според експертите, това ще позволи да бъде обезпечена по-голяма прозрачност на сделките, ще намали рисковете и ще даде значителна сигурност при установяване на автентичността на творбите.

ArtClaim предлага четири вида услуги: търсене, регистрация на обектите, мигновено оповестяване и управление на колекциите. Според създателите на платформата, всяка седмица тяхната база данни се попълва с около 5000 нови обекта.

През първия месец от работата на ресурса, потребителите ще могат да го използват безплатно, а в бъдеще без такса ще бъде само регистрацията на изгубени и откраднати обекти.

Както artnovini.com написа, пазарът на крадени произведения на изкуството в световен мащаб достига обороти между 6 млрд. и 8 млрд. USD годишно, като тези показатели му отреждат трето място, след продажбите на наркотици и на оръжие.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1664-platformata-artclaim-ste-tarsi-izcheznali-proizvedenia-na-izkustvoto.html

The Pakistani artist Waqas Khan will reveal the Acoustics Of Life in Galerie Krinzinger

The artist Waqas Khan in his studio. Photo: Screenshot of Vimeo - from Victoria and Albert MuseumHis drawings are built up from ideas and concepts obtained from Sufi, Muslim and Hindu traditions.

VIENNA. Galerie Krinzinger is delighted to announce the first one-man show of Pakistani artist Waqas Khan who already in 2012-2013 was Artist in Residence at Krinzinger Projekte. His medium is drawing on Wasli Paper, a hand-made paper, which has been used since the 10th century in India for painting miniatures in particular. From 30 January to 28 February 2015, the Viennese gallery (Seilerstätte 16, 1010 Wien) will present Waqas Khan’s exhibition Acoustics Of Life, supplement kunstnet.at.


Waqas Khan, who studied print at the National College of Arts in Lahore/Pakistan, models his filigree works after the Bardhakhat technique, a basic technique of Persian Mughal miniature painting. This involves the artist applying thousands of small dots, lines and dashes to the paper with the greatest of precision. In his works, Khan translates the practice of this traditional miniature painting to a contemporary context by using a precision pen that architects normally use for technical drawing.

The points of departure for his drawings are the artist’s early experiences of his childhood and various personal stories taken from various contexts. It is the time that is inherent in these stories that interests him first and foremost – time also as the universal, transforming entity accompanied by energy as for instance the perennial rise and setting of the sun. The all-encompassing air links all beings for which he has selected the dot as a metaphor. His artistic understanding could be described as follows: „Being a visual practitioner I cannot disassociate from the emotive energies of the cosmos, as their transformative phases are synced with me in person and my practice becomes its reflection.”

The understanding of these stories was and is the greatest challenge. The dot as the central element of his drawings evolved slowly, just as the intensive approach with special breathing techniques, a constant inhaling and exhaling, which reflects the ephemerality of forms in space, regardless of whether they are large or small. The singular point among many thousand points in a picture is the reflection of emotional experience in which space and time merge, sometimes in a subconscious and oneiric way. The curiosity about what lies behind it, what is inaccessible, always led Waqas Khan to this point and its role in Sufism, which he cites as the significant influence of his work. The non-valuative practice that he likens to the observation of a tree or the ocean of life is a matter of concern to him and it is something that should not limit the viewer in interpreting a piece but rather generate intuitive moments. Waqas Khan remarks: „In summation the relative interplay of space and time of individuals is a continuous cycle of causes and effects and vice versa, a process, which becomes a palette for me, essential to my explorations, inquiring the visual language of the immediate environments as a medium, informing the temporal content of my visual practice.”

Waqas Khan, Ohne Titel, 2015 [4]. Ink on paper, 53 x 69 cm. Photo: Courtesy Galerie Krinzinger, Vienna and the artist. © Bildrecht GmbH* * *

Opening: 29 January 2015, 7 p.m.
Alistair Hicks, Senior Curator Deutsche Bank will speak about the exhibition.
Waqas Khan will be present at the opening.
Interview requests: Christina Werner.

* * *

Waqas Kahn, born 1982 in Akhtarabad, Pakistan, lives and works in Lahore, Pakistan. He studied at the National College of Arts in Pakistan.

In 2013 he was nominated for the Jameel Prize. Most recently his works were shown at the Galerie Krinzinger Wien (2015), Sharjah Museum of Islamic Civilisation, Sharjah (2015), Menege Museum Moscow, Moskau (2014), Galerie im Taxispalais, Innsbruck (2014), Victoria & Albert Museum, London (2013) and Ursula Blickle Stiftung, Vienna (2013).

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1663-the-pakistani-artist-waqas-khan-will-reveal-the-acoustics-of-life-in-galerie-krinzinger.html

Туристически „автографи” затвориха Хеопсовата пирамида за реставрация

Великите пирамиди в Гиза (макет от Kunsthistorisches Museum Wien). Снимка: © artnovini.com КАЙРО. Легендарната Хеопсова пирамида ще бъде затворена за реставрация. Специалисти по опазване на културното наследство на Египет, заедно с представители на министерството, ангажирано с въпросите на Древността, след детайлен анализ на състоянието на паметника, са решили да започне незабавна реставрация, съобщи агенция ТАСС, цитирана от artguide.com.


Основната причина за „ремонта” са многобройните надписи „за спомен”, оставени от чуждестранните туристи. Разнообразието от „гравирани” имена показва и широката география на египетския туризъм, която практически обхваща целия свят, коментират експерти. Първите „автографи” из пирамидите в Гиза са оставени още през XIX в., припомня агенцията. В последно време, обаче, най-използваните „техники” са маркерите и химикалките, които нанасят тежки щети на древния паметник.

Освен реставрационните работи по фасадите на пирамидата на Хуфу (на гръцки – Хеопс) – фараон на Древен Египет от 2589 до 2566 пр. н.е. (или 2551-2528 пр. н.е.), ще бъде направен ремонт в камерите и коридорите на паметника. Предстои да бъде подменена изцяло и осветителната инсталация – отвън и отвътре, в съответствие с всички международни стандарти.

За последен път в Хеопсовата пирамида са провеждани подобни дейности преди 15 години. През 2012 г., след втора реставрация, беше отворена пирамидата на Хафра или Хефрен (на гръцки – Суфис II), управлявал Древен Египет между 2558 и 2532 пр. н.е. Преди това експертите завършиха възстановителните работи по третата от Великите пирамиди – на фараона Менкаура (на гръцки – Микерин), който е начело на държавата от 2520 до 2480 пр. н.е. (или 2494-2471 пр. н.е.).    

Строителството на Хеопсовата пирамида – смятана за последното останало от Седемте чудеса на света – започва през 2560 г. пр. н.е. и продължава 20 години. Историците смятат, че архитект на грандиозното съоръжение, високо 139 м (първоначално височината му е 146.6 м), е жрецът Хемиун. Според различни изчисления, за строителството са използвани над 1.6 милиона блока, със средна тежина около 2.5 тона. Най-тежкият блок – 35 тона, е монтиран над входа към камерата на фараона.

Според някои историци, Великата пирамида е била най-високата постройка в света в продължение на около 3500 г. – до 1311 г., когато в Англия е завършена готическата Катедрала в Линкълн (The Cathedral Church of the Blessed Virgin Mary of Lincoln), чиято централна кула, до срутването й през 1549 г., е висока около 160 м…  


До средата на 80-те години на миналия век туристите можеха да достигат до самия връх на Хеопсовата пирамида, но пораженията, нанесени от тях, бяха оценени като особено вредни и египетските власти забраниха изкачването й. Поради увеличаващият се всяка година брой посетители, специалистите смятат, че реставрация на паметниците трябва да се извършва през период от 10-15 години.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1662-turisticheski-avtografi-zatvoriha-heopsovata-piramida-za-restavracia.html

Мексикански художници рисуваха в състояние на безтегловност

Участниците в първия космически арт експеримент в Звездното градче. Снимка: bellasartes.gob.mxМОСКВА. Девет мексикански художници рисуваха в състояние на безтегловност, докато бяха на посещение в Звездното градче, съобщи lenta.ru, позовавайки се на РИА Новости. При визитата си си в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин”, те били качени на учебен самолет Ил 76 MDK, който извършвал т.нар. „параболичен полет”. По време на експеримента, художниците девет пъти попадали в безтегловност – за по 30 секунди, или общо 270 секунди.


„Главната задача на нашия експеримент беше да направим опит за обединяване на науката с изкуството. Инициативата да създадат произведения на изкуството в тези условия беше на самите художници”, споделила след учебния арт полет Мария Гарсия Сепеда (María García Cepeda), генерален директор на Националния институт за изящни изкуства (Instituto Nacional de Bellas Artes; INBA) на Мексико.

Преди експеримента всички участници в него били подложени на обстоен медицински преглед, допълва агенцията.

„Това не е само живопис и скулптура, това не е традиционно изкуство, а съвременно изкуство - своеобразен вид инсталация”, каза известната мексиканска художничка Але де ла Пуенте (Ale de la Puente), която участва в проекта. Според нея, не става дума само за физическите предмети, които те са създали в безтегловност, но и за това, какво са изпитвали художниците: усещането за време, какво се случва с човешкото тяло, какво се случва с водата и другите течности, с движенията и с вечното желание на човека да лети, което във „височина” се превръща в „желание за приземяване”… Авторката уточни, че работата по техните произведения е продължила и след излизането им от състояние на безтегловност – „на земята”

Според Едуард Малаян, посланик на Русия в северноамериканската страна, мексиканските художници, за които „винаги са били присъщи новаторските идеи”, са първите артисти в света, които предприемат подобен творчески експеримент…

В Звездното градче художниците са създали 12 творби, които ще бъдат показани в поредица от изложби. Първата – La gravedad de los asuntos, ще бъде открита на 29 януари в Laboratorio Arte Alameda в INBA, Мексико, и ще продължи до 28 март т.г. След това експозицията ще бъде представена в Русия, Словения и САЩ.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1661-mexikanski-hudognici-risuvaha-v-sastoyanie-na-bezteglovnost.html

Hamburger Kunsthalle mit mehr als 300.000 Besuchern im Jahr 2014

Max Beckmann (Odysseus und Kalypso, 1943/Schlangenbeschwörerin, 1950/Selbstbildnis, 1936), VG Bild-Kunst, Bonn 2014. Foto: © Kay Riechers, Hamburger Kunsthalle HAMBURG. Auch im Jahr 2014 kann die Hamburger Kunsthalle trotz des Beginns umfangreicher Baumaßnahmen eine erfolgreiche Besucherbilanz ziehen: 300.373 Besucherinnen und Besucher wurden in den wechselnden Sonderausstellungen und in der Sammlungspräsentation gezählt.


Dass der Rekordwert des Vorjahres von rund 382.000 Besuchern angesichts der umbaubedingten Reduktion der Ausstellungsflächen um ca. zwei Drittel kein Maßstab für 2014 sein würde, war im Vorfeld erwartet worden. Umso erfreulicher ist es nun, dass dennoch die Marke von 300.000 Besuchern erreicht werden konnte und die Hamburger Kunsthalle damit erneut zu den Top-10 der meistbesuchten deutschen Kunstmuseen gehören dürfte.  

Im Zuge des laufenden Modernisierungsprojektes setzt die Hamburger Kunsthalle seit 2014 verstärkt auf innovative Konzepte zur Besucheransprache. Hierzu gehört die weit über Hamburg hinaus wahrgenommene Kampagne Weiter offen, die Ende 2014 im Rahmen des Wettbewerbs Gute Gestaltung vom renommierten Deutschen Designer Club (DDC) mit Silber prämiert wurde. Auch die Aktion Meinpreismonat im Sommer 2014, bei der die Besucher ihren Eintrittspreis selbst wählen konnten, trug zum Erfolg bei.

„Angesichts der umfangreichen Modernisierungsarbeiten mit entsprechend reduzierter Ausstellungsfläche betrachten wir die erreichte Zahl von über 300.000 Besuchern als großen Vertrauensbeweis unseres Publikums. Besonders erfreulich ist es, dass neben den hochkarätigen Sonderausstellungen auch unsere Sammlungspräsentation Spot On auf starkes Interesse gestoßen ist. Damit sind wir schon während der Bauphase unserem Ziel näher gekommen, die einzigartige Sammlung der Hamburger Kunsthalle künftig mehr in den Blickpunkt zu rücken.- Dr. Stefan Brandt, Geschäftsführer der Hamburger Kunsthalle.

* * *

Die Hamburger Kunsthalle bleibt in der Modernisierungsphase geöffnet. Der Zugang erfolgt über die Galerie der Gegenwart. Von dort aus gelangen Sie sowohl in die Sonderausstellungen als auch in die Sammlungspräsentation. Eine Auswahl von über 200 Kunstwerken der Kunsthalle finden Sie während der Modernisierung in der Präsentation Spot On (bis 17. Januar 2016) im Sockelgeschoss der Kunsthalle. Auch während der laufenden Modernisierungsarbeiten müssen Sie auf das umfangreiche Veranstaltungsprogramm der Hamburger Kunsthalle nicht verzichten: Führungen, Kurse sowie das vielfältige Angebot für Kinder finden auch in der Zeit der Modernisierung statt.

Im Frühjahr 2016 wird sich die Hamburger Kunsthalle dann mit neu gewonnener Strahlkraft präsentieren.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/1660-hamburger-kunsthalle-mit-mehr-als-300000-besuchern-im-jahr-2014.html

В Помпей ще бъде открита изложба на откраднати от туристи антични отломки

Вулканът Везувий - поглед от Помпей. Снимка: © Йолана КолеваПОМПЕЙ. На територията на античния архитектурен комплекс ще бъде проведена необичайна изложба, която ще покаже… откраднати, а след това върнати, от туристите археологически находки, съобщи The Art Newspaper, цитиран от lenta.ru. Посетителите на изложбата, чиято дата засега не е уточнена, ще видят отломки от съдове, фрагменти от фрески, парчета от стени и т.н.


Помпей е затрупан от вулканична пепел след изригването на Везувий на 24 август 79 г. Експозицията ще бъде открита в една от частите на античния град, реставрирана с пари по програмата Great Pompeii Project. Кампанията започна през 2012 г. и струваше 105 млн. EUR.

Според Масимо Осана (Massimo Osanna) – директор на музея „Помпей”, хората от цял свят чувстват древния град много близък, тъй като неговата драматична история е широко известна и затова искат да запазят част от него за себе си. Той отбелязва, че в последните години, много от туристите започнали да връщат обратно по пощата стотици отломки, като придружавали пратките с извинителни писма. Например, през 2014 г., жена от канадския град Монреал, върнала фрагмент от антична маска, която е на около две хиляди години. Тя намерила детайла преди 50 години… Осана смята, че една от причините за тези постъпки, е митът, че откраднатите артефакти носят нещастие, допълват медиите.

Особено лесна „плячка” за туристите, античният град стана в периода 1999 – 2003 г., когато охраната на постройките беше силно отслабена, припомнят наблюдатели…  

През 2008 г., заради висок риск, в Помпей беше обявено извънредно положение, а през 2013 г. древния римски град беше включен в списък на ЮНЕСКО със застрашените паметници. През последните няколко години на негова територията рухнаха няколко постройки…

Всяка година световноизвестният архитектурен паметник е посещаван от над 2.5 милиона туристи, които според експертите, също оказват негативно влияние на останките…

Пръв до руините на Помпей достига архитектът Доменико Фонтана (Domenico Fontana; 1543-1607). Когато през 1592 г. по негов проект е прокаран канал от река Сарно, работници разкриват част от градските стени. Систематични разкопки, обаче, започват едва през 1863 г., а техен ръководител е известният италиански археолог и нумизмат Джузепе Фиорели (Giuseppe Fiorelli; 1823-1896).

При катастрофалното изригване на Везувий през 79 г. са затрупани още градовете Херкулан, Стабия и Оплонти, които заедно с Помпей се намират в района на днешен Неапол.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1659-v-pompei-ste-bade-otkrita-izlogba-na-otkradnati-ot-turisti-antichni-otlomki.html

The Lebanese artist Alfred Tarazi us lead in The Senseless Realm

Alfred Tarazi, Vessels [1], 2015; Print on paper in stainless steel box; Box: 110x70x13cm, paper: 70 cm x 12m (Meter). Photo: © Courtesy Galerie Krinzinger, Vienna and the artistVIENNA. The Lebanese Alfred Tarazi, who used to be Artist in Residence at the Krinzinger Projekte in 2011, is showing his first solo show at Galerie Krinzinger (Seilerstätte 16, 1010 Wien) with the title The Senseless Realm in the Galerie im Parterre, announced kunstnet.at.


The 20th century panorama, an early cinematic technique born out of historical painting, informs the artist’s new works, constructed as continuous landscapes of assembled archival images from the Lebanese Civil War (1975-1990), say the freelance writer and art critic Arie Amaya-Akkermans and the author Alfred Tarazi.

The five large moving panoramas in the exhibition allow the viewer to move frame by frame through the visual repertoire, recounting gruesome tales of the conflict. While these spurious stories are believed to be true, there are no extant visual accounts for them; therefore, the exhibition emerges as an approximation to historical reconstruction. The apocryphal narrative reconstruction of each story is performed through re-staged images of the war belonging to the same period. At the heart of this artistic intervention lies an epistemological question: What specific type of knowledge is acquired in the exercise of war? Might this knowledge be transmitted in the same distinct manner of Memory? In this archaeology of knowledge, excavating through thousands of harrowing images of destruction, desolation and horror, is there any claim to the authority of Truth? How could there otherwise be a transmission? As the sole vehicles of witnessing, are images only opinions or do they propose other modes and models of understanding?

When directing our gaze into the faces of these men and women in war, a happenstance realization occurs: War is a learning experience, but this forbidden knowledge seems to be acquired only in the manner of Franz Kafka (1883-1924) Kafka, He found the Archimedean point, but he used it against himself; it seems that he was permitted to find it only under this condition. * Men at war are ultimately learning to kill, that is, seeking an escape from being, to go where both freedom and negation operate. This forbidden knowledge, comparable to the ‘absolute’ can be reached only dialectically, through negation and contradiction. But this knowledge is never gratuitous: The punishment for this knowledge, acquired through the senses, is the immediate corruption of the selfsame senses.

Entering this panorama of viscous and obtuse knowledge means accessing a permanent ruin, a world of atrophied senses and half-truths. Or, in the words of John Kelsey: It is a postwar feeling of lost coordinates, a certain anonymous emptiness… It is both ruined and fresh. **

The exhibition The Senseless Realm of Alfred Tarazi will continue from 30 January to 28 February 2015.

Alfred Tarazi, Vessels [3], 2015; Print on paper in stainless steel box; Box: 110x70x13cm, paper: 70 cm x 12m (Meter). Photo: © Courtesy Galerie Krinzinger, Vienna and the artist* * *

Opening: 29 January 2015, 7p.m.
Alistair Hicks, Senior Curator Deutsche Bank, will be speaking.

* * *

Alfred Tarazi born in the Lebanon in 1980, lives and works in Beirut.

Arie Amaya-Akkermans is a freelance writer and art critic based in Beirut, his research focuses on visual culture in the Middle East, politics of memory, and architecture.

____

* Quoted in Hannah Arendt, The Human Condition (Chicago: The University of Chicago Press, 1958), p. 248

** http://www.mutualart.com/OpenArticle/-theanyspacewhatever-/0D312D2C53A02AD5, 15

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1658-the-lebanese-artist-alfred-tarazi-us-lead-in-the-senseless-realm.html