Ларс фон Триер пуска в разпространение 5½ -часовата версия на „Нимфоманка”

Стейси Мартин, като Джо във филма „Нимфоманка” на датския режисьор Ларс фон Триер. Снимка: © Christian GeisnaesЛОС АНДЖЕЛИС. Най-сетне киноманите ще могат да видят и дългата 5 часа и половина режисьорска версия на драмата „Нимфоманка” (Nymphomaniac) от датския режисьор Ларс фон Триер (Lars von Trier; 1956), съобщи The Hollywood Reporter, цитиран от lenta.ru. Възможността да гледат Directors Cut version of Nymphomaniac vol. 1+2 ще имат зрителите в Северна Америка и в пет европейски страни: Испания, Холандия, Полша, Чехия и Дания.


Досега филмът се разпространяваше в две части: Vol. 1 с времетраене 118 мин. и Vol. 2 – 124 мин. Пълната версия, на първата част на лентата, направи своята премиера по време на 64-ото Берлинале (64. Internationalen Filmfestspiele Berlin) през февруари т.г., а на втората – в началото на септември, на 71-ата Моста във Венеция (71st Venice Film Festival).

Още щом обяви намерението си, че ще снима нов филм, Ларс фон Триер заяви в типичния си стил, че ще работи в „порно жанр”. „Нимфоманка” има две версии: „твърда”, в чийто монтаж е участвал самият режисьор, и „лека”, при монтирането на която постановчикът не участва, но разреши да бъде разделена на две части. По този повод, в самия край на миналата година, продуцентът Петер Олбек Йенсен (Peter Aalbæk Jensen), който е работил с фон Триер и по неговите великолепни филми „Догвил” (Dogville; 2003) и „Меланхолия” (Melancholia; 2011), заяви, че „съкращенията са направени не от цензурни съображения, а от търговски.” Така, досега, пред публиката беше представяна само „леката” „Нимфоманка”, като дори и за тази версия в Румъния, Турция и в отделни части на Русия, имаше опити филмът да бъде забранен за кинопоказ.

„Нимфоманка” е дивата, но поетична история на Джо – в ролята е Шарлот Гинсбърг (Charlotte Gainsbourg), която сама си поставя диагнозата „нимфоманка”, а филмът проследява живота й – от раждането до нейната 50-годишнина. В една студена зимна вечер, старият, но чаровен ерген, Селигман, чиято роля изпълнява Стелан Скарсгаард (Stellan Skarsgård), намира пребитата Джо в тъмна уличка. Той я пренася в дома си, където в продължение на няколко дни се грижи за нея. Когато тя идва на себе си, започва да му разказва живота си. Мъжът слуша внимателно нейната многопосочна история, която изобилства с превратности и различни асоциации….

Освен Гинсбърг и Скарсгаард, във филма на Триер, продукция на Zentropa, участват още Стейси Мартин (Stacy Martin), Шиа Лебьоф (Shia LaBeouf), Джейми Бел (Jamie Bell), Удо Киир (Udo Kier), Ума Търман (Uma Thurman), Софи Кенеди Кларк (Sophie Kennedy Clark), Уилям Дефо (Willem Dafoe), Миа Гот (Mia Goth), Крисчън Слейтър (Christian Slater), Никълъс Бро (Nicolas Bro), Кони Нилсън (Connie Nielsen) и др.

По данни на портала imdb.com, в момента режисьорът работи по телевизионна поредица, чието работно заглавие е The House That Jack Built, но подробности не се съобщават.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1558-lars-von-trier-puska-v-razprostranenie-5-chasovata-versia-na-nymphomaniac.html

Ермитажа е най-добрият музей в Европа, Art Institute of Chicago – в света

Държавният Ермитаж в Санкт Петербург. Photos: © hermitage.nlНЮТЪН, МАСАЧУЗЕТС. Един от най-големите сайтове за пътувания – TripAdvisor, обяви класацията Travelers Choice Museums, на своите потребители, за най-добрия музей в света през последните 12 месеца. Според тях, на първо място е Art Institute of Chicago, след него е Националният музей за антропология (Museo Nacional de Antropologia) в Мексико сити, а на трето място, но на първо в Европа, е Ермитажа (Государственный Эрмитаж; State Hermitage Museum and Winter Palace) в Санкт Петербург. За съставянето на рейтинга, експертите на портала са използвали десетки хиляди отзиви на свои клиенти за 509 музейни институции.


Топ 10 на музеите в света:

1. Art Institute of Chicago, Chicago, USA;
2. Museo Nacional de Antropologia, Mexico City, Mexico;
3. State Hermitage Museum and Winter Palace, St. Petersburg, Russia;
4. The Getty Center, Los Angeles, California;
5. Galleria dell’Accademia, Florence, Italy;
6. Musee d’Orsay, Paris, France;
7. The Metropolitan Museum of Art, New York City, USA;
8. The Acropolis Museum, Athens, Greece;
9. Prado Museum, Madrid, Spain;
10. Yad Vashem Holocaust Memorial, Jerusalem, Israel.

В Топ 10 на „европейската” класация, след световноизвестния музей на Нева, за който казват, че в него е събрана „цялата красота на света”, а в залите му можете „да извършите пътешествие, в което място на планетата си изберете и в която и да е епоха”, са още:

2. Galleria dellAccademia във Флоренция, където се намира оригиналната статуя „Давид” (David; 1501-1504) от Микеланджело (Michelangelo di Buonarroti; 1475-1564);
3. Musee d’Orsay в Париж – тук е една от най-големите и представителни колекции в света с творби на импресионисти;
4. The Acropolis Museum в Атина – музеят на изкуството и архитектурата на Древна Гърция;
5. Prado Museum в Мадрид - „много шедьоври, малко време”, най-често казват посетителите му… Тук се намира най-голямата и най-значима световна колекция на Веласкес (Diego Velázquez; 1599-1660,), Гоя (Francisco de Goya; 1746-1828) и Рубенс (Pieter Paul Rubens; 1577-1640);
6. The National Gallery в Лондон. На площ от 46 369 кв. м, там са представени както постоянната му колекция от над 2300 творби (от 1250 до 1900 г.), така и много временни изложби. Музеят се посещава от над 5 млн. души годишно;
7. Vasa Museum в Стокхолм, където се намира единственият напълно запазен кораб от XVII в.;
8. The British Museum в Лондон, чиято колекция наброява… 3.5 милиона експоната;
9. Hagia Sophia Museum в Истанбул – Църквата на Светата Премъдрост Божия, или както е позната – „Света София”, e най-големият запазен паметник на византийската архитектура;
10. Borghese Gallery в Рим – там се съхранява най-голямата колекция с творби на изобразителното изкуство в Светия град.

Прави впечатление, че в класацията си, ползвателите на TripAdvisor са поставили смятания за световен лидер сред музеите парижки Лувър (Musee du Louvre) на 11-място, лондонския Victoria and Albert Museum на 16-о, на 22-о – Pergamon Museum в Берлин, на 23-о – Van Gogh Museum в Амстердам, а прочутият Kunsthistorisches Museum във Виена е 25-и.

Държавният Ермитаж в Санкт Петербург е основан през 1764 г., когато Екатерина Велика (1729-1796), императрица на цяла Русия, придобива над 225 живописни творби от частната колекция на Йоахим Готцковски (Johann Ernst Gotzkowsky, 1710-1775). С произведенията, чиято стойност е 183 хил. талера, берлинският аристократ погасил дълга си към княз Владимир С. Долгоруков (1717-1803)... Днес, колекцията на Ермитажа наброява над 2.7 млн. образци на световното изкуство.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1557-rmitag-e-nai-dobriat-musei-v-evropa-art-institute-of-chicago-v-sveta-.html

„Виктория”, или за търсенето на любовта

„Виктория” е филм за преоткриването на живота и на любовта... Ирмена Чичикова в ролята на Боряна. Снимка: © Viktoria FilmsНА 17 СЕПТЕМВРИ - Ден на София, в който православната църква чества Свети великомъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, ще се състои първата официална прожекция на най-успешния български филм за 2014 г. – „Виктория” (Vikoria, 2013) на режисьорката Майя Виткова. От 19 до 25 септември, в Дом на киното (ул. „Екзарх Йосиф” 37) ще се проведе и ексклузивна предпремиерна седмица на лентата, за която artnovini.com вече писа.


* * *

Когато отивах на прожекцията (закрита) на филма „Виктория”, на няколко метра от Дома на киното се спънах. Бях „забравил” какво е да те срита някаква тротоарна плочка със собствено мнение за време и пространство и в миг се почувствах като смешен герой от филмите на Keystone Studios. Добре, че наливащите си минерална вода не ми обърнаха никакво внимание… Всъщност, описаното полулевитиращо състояние ме върна почти директно в действителността. В българската. След двадесетина минути това завръщане щеше да бъде всеобхватно. В кинозалата… И в душата ми.

През януари тази година попаднах на информация на… ИА „Националния филмов център”, че новият български филм „Виктория”, на Майя Виткова, ще участва в най-престижния световен фестивал на независимото кино „Сънданс” (Sundance Film Festival). Тогава все още нямах представа, че това е първата родна кинолента, която е включена в официалната селекция на форума, но нещо в мен (някои го наричат интуиция) ми подсказа, че този филм е създаден да побеждава – заради високото изкуство в него (нека не звучи високопарно, преди време имаше подобен термин, който с годините все по-рядко се използва, правопропорционално на мащабите на комерсиалното кино). Усетих го, без да съм го гледал. Само видях плаката на филма и една от фотографиите на Димитър Варийски – Дария Виткова, като момичето Виктория, легнала върху изрезки от вестник, с разпилени върху възглавница на рози коси… Но с увертюрата – дотук. „Виктория” е с времетраене 2 ч. и 35 мин. и няма особена потребност от дълга интродукция.

Снимка: © Viktoria FilmsСюжетът

Само да припомня… В края на август 1980 г., след няколко безуспешни опита да се отърве от нежеланата бременност, Боряна ражда Виктория. Без пъп. Политическата реалност в страната е на крачка от „развития социализъм”, т.е. на две от неугасимата светлина на комунизма. Боряна си е обещала да не ражда дете, докато в страната властва тоталитаризъм и мечтае да живее на Запад, но… става майка на „бебето на десетилетието”, чийто кръстник e самият Тодор Живков (1911-1998). Пораснала и укрепнала в лоното на социализЪма, девойката вече разполага с телефон-петолъчка в стаята си (денонощна връзка с Първия), с личен шофьор и „Чайка”, със сандвич с луканка (мисля, че в четвъртък, но не в петък, със сигурност) и прочее. Виктория постепенно се отдалечава от семейството си (като майка си Боряна), в училище е безпардонна, и въобще е въплъщение на всички „достойнства” на децата на правоимащите… Боряна е апатична към съпруга си Иван, презира до патологична безчувственост майка си и мечтае за своята американска… мечта. Особено след осуетения опит за бягство… Но идва 10 ноември 1989 г. „Всичко свърши, моето момиче!”, казва др. Живков на своята кръщелница, но всъщност, в този момент, сякаш всичко в тази история ще започне отново, но в друго измерение… Един ден, Стефчо - момчето, което се ражда (с дефект на едното краче) на същата дата и в същата болница с Виктория, разказва пред свои приятели за пътуването си до Венеция и девойката го чува… Но, дотук със сюжета – премиерата предстои…

Филмът е произведение на изкуството

Ще започна от режисурата. През пролетта, когато правих интервю с Майя Виткова я попитах дали „Виктория” е „женски филм” – отговорът й беше: „…аз съм жена, ако това прави филма женски, нямам нищо против…” След като го изгледах, разбрах, че този въпрос в някаква степен е странен, излишен, дори глупав, но написаното остава… Днес съм повече от сигурен – тази история може да бъде разказана по така разтърсващ, дълбок и емоционално експресивен начин, само от жена. „Кинороман” като този, може да бъде почувстван само чрез сложна, но искрена система от сетива, чиито проекции преминават извън първообразите на anima и animus, там където животът е екзистенциално състояние, ограничено само от хармоничната пълноцветност на желание, копнеж, мечти, короновани от най-съкровеното чувство, наречено просто – свобода. Свобода във всичките й духовни и физически проявления. Онази истинска и чиста свобода, чиято непостижимост я превръща в територия на божественост, която за нас, хората, в крайна сметка означава съществуване във вечния антагонизъм утопия-антиутопия. Противоборство, чийто сън, обаче, е един и същ, и се нарича просто – свобода. И затова, когато попадаме в противоречивия, но конкретно ясен свят на Боряна (в ролята е Ирмена Чичикова), разбираме, че неистовия стремеж към мечтата[мечтите] ни, всеминутният копнеж по осъзнато недостижимия идеал, всъщност са действителния и неотменим образ на нашия собствен живот. А когато този духовен, в голяма степен биографичен, епос се случва на драматичния фон на една политическа утопия/антиутопия, в каквато България живя 45 години (може би продължава да живее и днес), неговите послания излизат от обичайното възприемане добро-лошо, тъмно-светло, и се превръщат в мисловна провокация, която те съпътства като сянка дни наред…

Иван (актьорът Димо Димов) с дъщеря си - бебето Виктория... Снимка: © Viktoria FilmsНавярно, изходът от този лабиринт-ребус е кодиран в състоянието на пълно смирение, което води до „катарзисът на човешката душа”, за който сподели в интервюто си режисьорката. Със смирението идва и безмълвието (но само физическото) – вече девойка, Виктория стои на един мост и гледа някъде далеч пред себе си… Безмълвието е символ, метафора, за младата жена – дори парадокс.

Майя Виткова предлага на зрителя историята на Виктория именно в този контекст, от самото й начало – експресивна палитра от метафори и съвсем пестелив диалог. Уникален минимализъм, който изисква от целия екип максимална концентрация и титанични усилия. Мисля си, че всички би трябвало да са изключително горди от таланта си и от възможността да го проявят по такъв изумителен начин.

През последния четвърт век, за съжаление, рядко ми се случвало да говоря със суперлативи за българското кино, но дори с риск да бъда упрекнат в пристрастност, със сигурност мога да твърдя, че не си спомням наш филм, в който диалозите да се водят с погледите на актьорите, а не с гласовете им. По този повод, в съзнанието изникват личности като Андрей Тарковски (1932-1986), Еторе Скола (Ettore Scola; 1931), Антониони (Michelangelo Antonioni; 1912-2007)... За мен, това е невероятно постижение (не претендирам, че тази е най-подходящата дума) на Майя Виткова. По-скоро – вероятно, става дума за смелост. Оправдана напълно.

Онова, с което нейната творба ме завладя до последния кадър, обаче е естетиката на филма, в която предчувствах, а по-късно и усетих, далечен, но топъл, ренесансов (и в буквален, и в преносен смисъл) полъх: в портретите, в пейзажите, в светлината; усетих и онзи позабравен възторг от високото кино, който (без да правя никакъв паралел, а единствено визирам като чувство) си спомням от филмите на Ангелопулос (Theo Angelopoulos; 1935-2012), на Братя Коен (Joel David Coen and Ethan Jesse Coen), на Дейвид Линч (David Lynch; 1946), на киното от 60-те и 70-те… Но най-силно бе чувството ми, че съм в кино, за да гледам нов и хубав български филм

Е, добре, нека го наречем пристрастност – във „Виктория” има кадри, които, според мен, съвсем скоро ще се изучават в школите за кино. Тук е мястото да кажа, че с чисто сърце поставям Крум Родригес в личната си кинооператорска класация – в компанията на Свен Нюквист (Sven Nykvist; 1922-2006), на Виторио Стораро (Vittorio Storaro) - не, не са роднини с онзи!, на Алексей Родионов, на Едуардо Се́ра (Eduardo Serra)…

Във „Виктория” има безпощадна документалистика, интерпретирана чрез изразните средства на игралното кино – не само заради факта, че е първият филм, заснет в годините на т.нар. „преход”, в който толкова често (директно и индиректно) присъства историческият персонаж Тодор Живков (много добро превъплъщение на актьора Георги Спасов). Филмът успява да пресъздаде по забележителен начин автентичността на епохата (без преднамерена битовост), така, че дори днешните млади, които не са живели и миг в нея, да я разберат. Майя Виткова е прецизна (и изящна) до последния детайл. Например: като се започне от бутилката кока-кола, която Боряна държи в казанчето на тоалетната, премине се през интериорите, обзаведени в стил „соц-ИКЕА”, и се стигне до документалния паноптикум с „участието” на Роналд Рейгън (Ronald Reagan; 1911-2004), Тодор Живков, Маргарет Тачър (Margaret Thatcher; 1925-2013), аятолах Хомейни (Ruhollah Mostafavi Moosavi Khomeini; 1900-1989), Ясер Арафат (Yasser Arafat; 1929-2004) - политици, които продължават и днес (някак сюрреално) да влияят на света, но които пораждат (у мен) не чувства, а по-скоро противоречия…

За да бъде епохата максимално достоверна, Майя Виткова, която има опит като документалист, я разказва не само правдиво (бел. авт.: този термин е от онези години), но и с фина ирония и брилянтно чувство за хумор – да не забравяме, че режисьорката е работила при Майкъл Пейлин (Michael Palin) от легендарните „Монти Пайтън” (Monty Python). По този повод мога да спомена два епизода, които останаха в съзнанието ми: „инагурацията” на Виктория като пионерче и тържеството с Първия в парка, по случай деветия й рожден ден…

„Виктория” е филм за любовта, но според мен, преди всичко за търсенето й. Вечното търсене, с което сме орисани. Боряна не я намира (вероятно само осъзнава съществуването й), а Виктория, за щастие, открива пътят към нея – в едно утро… Това е важното послание на филма – да не спираме да търсим, за да намираме. И тогава, победата (victory) ще се въздигне и ще ни въздигне над нас самите. Над нашите лични демони, материализирани в греховно безмерните ни амбиции, гордост, суета… Общо са седем - Septem peccata mortalia (Седемте смъртни гряха)

„Виктория” е пълнометражен дебют на Майя Виткова в игралното кино. Дебют, от който, според много кинокритици от цял свят, тя може да бъде единствено щастлива и да се гордее.

Дария Виткова като момичето Виктория... Снимка: © Димитър Варийски / © Viktoria FilmsЕкипът

За невероятната работа на оператора Крум Родригес в този филм може да се пише дълго, но понякога и три думи са достатъчни: елегантен, проникновен, мислещ! Епизодът с лекарския консилиум, който само констатира, че бебето Виктория няма пъп, освен че ме порази като силно кино (и може би, като фотография), неусетно ме препрати (това са лични асоциации) към картините на старите майстори от Северния Ренесанс… А кинопортретите на Боряна, на Дима, на Виктория (и в трите й възрасти) - са предадени моделирани с такъв психологизъм, че дават всичко необходимо, за да може зрителят да вникне дълбоко в образа на тези герои… Същото се отнася и за цялостната визия на филма, която е ярко доказателство за впечатляваща симбиоза между режисьор и оператор… Раждането на Виктория, „бялата стая” в родилния дом, нощна Венеция – за тези фрагменти няма нужда от думи.

Музиката на композитора Калоян Димитров пък е като онези късчета диаманти, с които умелият майстор допълва украсата на своето бижу-шедьовър. Витална, поетична, метафизична… Мощен, модерен саундтрак…

Професионализъм. И може би това е достатъчно (но, едва ли) да се каже за работата на CGI-артиста Димитър Ицков. Сега, докато пиша тези редове, изгледах отново трейлъра на филма и отново моментът, в който из-под сапунената пяна се разкрива коремът на Виктория – без пъп, спря за пореден път дъхът ми…

Няма да е далеч времето, когато монтажът на Александър Етимов (1976-2014) неминуемо ще влезе в киноучилищата. Всеки кадър е акцент, всеки кадър е на мястото си, за да направи от тази странна история завладяващ киноепос…

Звукът! Мисля, че киноманите дълго време ще помнят озвучаването на филма, дело на Камен Атанасов – аз със сигурност…

За работата на Димитър Варийски (предстои му изложба в рамките на събитията от Програмата „Виктория”) вече написах. Фотография от висока класа!

Работата на Рин Ямамура. Самият факт, че една японска художничка успява да пресъздаде по така убедителен начин българската действителност на епоха със специфична не само като етнография, но и като политика, конюнктура, е достойно за адмирации. Издавам една тайна предварително: видях илюстрациите й за книгата „Седем разказа за грях и смърт” на Майя Виткова и на Емил Витков – великолепни са!

Актьорите

Разбира се, те също са част от екипа, но смятам, че ролята им във филма е някак по-особена. Макар и камерен, актьорският състав е наситен с образност до такава степен, че екранният живот на всеки от героите спокойно може да бъде сценарий за отделен филм…

Боряна

е своеобразният център на повествованието. Не съм гледал Ирмена Чичикова в нито един друг филм. Името й ми беше някак познато, но – толкоз…

Актрисата влиза в сякаш завършен образ. Боряна е категорична – нейните изисквания към живота са абсолютно ясни. Тя мечтае да избяга на Запад (в Америка), не желае да роди дете в страна, в която властва авторитаризъм (утопия/антиутопия и прочее), презира майка си (която по подразбиране е виновна за всичките й беди) и, съответно – съпруга си… Но, всъщност, когато тези отношения достигат кулминацията си, оттам започва разпадането и повторното съграждане на иначе завършения й образ… Впрочем, Боряна е почти типичен женски характер от времето на 70-те и 80-те, когато за не малко жени мечтите се превръщаха в непостижимост. Ирмена Чичикова успява да се превъплъти по възможно най-убедителния начин в драматичния характер на своята героиня. Тя е като дива река: спокойна, бърза, буйна, разрушителна, и отново спокойна – преди да се влее… във времето. Актрисата успява да ни каже всичко за Боряна, макар и с малко реплики. Тя работи по прекрасен начин с – може би – най-важното изразно средство за всеки актьор – очите…

Две, само на пръв поглед второстепенни роли: на Мариана Крумова като Дима, майката на Боряна, и на Анастасия Ингилизова като Мила, майката на Стефчо – изумителни в най-мълчаливите роли в своята кариера! Въобще, идеята за максимално синтезиран диалог, придава на „Виктория” особен психологизъм, който неусетно приобщава зрителя и го прави не само съпричастен към съдбите на героите, но и съпреживяващ ги

Иван – в ролята Димо Димов. Нямам обяснение, но в този образ има особен магнетизъм. Навярно, заради достоверността му, заради честността му, заради компромиса, който героят му прави – в името на осъзнато загубената си любов. Един впечатляващ кинодебют…

Калина Виткова като девойката Виктория... Снимка: © Димитър Варийски / © Viktoria FilmsВиктория

Дария Виктова. Калина Виткова. Момичето Виктория. Девойката Виктория. Два различни темперамента, две различни Виктории… Тези момичета са истинско съкровище, а играта им е завладяваща. Нямам представа за детайли от снимачния процес, но и двете млади дами влизат в света на порасналото „бебе на десетилетието” по достоен за възхищение начин. Дария така добре се справя с Виктория, която Партията припознава като собствено дете, че когато след прожекцията, за няколко секунди я поздравих, се засрамих от себе си – в съзнанието ми тя все още беше онзи самодоволен, самовлюбен индивид, комуто безмерната власт никога не би позволила дори и да се докосне до смисъла на чудото, наречено живот… Предполагам, че не по-лека е била задачата и на Калина. Трансформирането на егоизма в смирение, в съчувствие, в признаване на човека до теб, е не просто емоционално преживяване (катарзис), това e избухване на революция. В душата ти… Поздравления! И за двете Виктории…  

Думата „революция” ме връща отново към работата на Майя Виткова. Да си режисьор, който дебютира в игралното кино, и да работиш с актьори, повечето от които също са дебютанти – това е Революция… Или метафора. А с „Виктория”, първият си пълнометражен филм, режисьорката показа недвусмислено, че днес тя е властелинът на метафората в съвременното българско кино… Оценката не е само моя, а на програматорите и на журитата от всички фестивали, на които от началото на годината филмът й представя страната ни. И ще продължи да представя: от 2 до 11 октомври „Виктория” ще участва в 19-ия Международен кинофестивал в Бусан, Република Корея (The 19th Busan International Film Festival) – който е най-големия филмов форум в Азия, а от 8 до 19 октомври и в BFI London Film Festival, където е селектиран в програмата „Любов” (Love), а следват и още над 20 участия…

„Виктория” е откровение за страстта, за тъмнината и за светлината в човешката душа, за нежността и за обичта… Това е филм за Вярата, Надеждата и Любовта, без които човешкият живот няма никакъв смисъл! Абсолютно никакъв. Не го пропускайте…

„Виктория” - великолепна кинометафора, разказана от Майя Виткова. Снимка: © Viktoria Films* * *

Казват, че когато се спънеш с левия крак – ще ти върви. С „Виктория” ми провървя много…

Въпреки че се опитаха да го спънат по най-безпардонен начин, на филма на Майя Виткова също му провървя. Лентата беше отличена с Голямата награда Breaking Waves Award от най-големия унгарски кинофестивал – 21st Titanic International Film Festival, който се проведе в през април в Будапеща; след това, през май – с Наградата на Младежкото жури (Youth Jury Award) от фестивала в Краков 7th OFF PLUS CAMERA Internatonal Festival Of Independent Film; и през юни – със Специалната награда на журито (Special Jury Award) – връчвана от компанията HBO, от водещия румънски фестивал 13th Transilvania Internaitonal Film Festival

Но, за съжаление, дебютният филм на Майя Виткова няма да представя България в номинациите в категорията за най-добър „Чуждоезичен филм” (Foreign Language Film) на 87-ите награди „Оскар” (87th Oscars®). Така реши Националният съвет за кино към ИА „Национален филмов център”. Неочаквано за целия нормален киносвят – справка публикациите в Hollywood Reporter, IndieWire, Screen International и др. По стар български обичай се намериха хора, които подложиха крак на най-успешния ни филм за 2014 г. Очаквано. Но, също за съжаление, те и за миг не са се замислили, че такъв абсурд за дълги години ще елиминира киното ни от възможността за отличие от този и вероятно от много други форуми. Истината е, че и на Запад, и на Изток, вече никой не желае подобни проблеми, защото този скандал във всички случаи ще рефлектира и върху техния авторитет… Егоистично, елементарно, тоталитарно… Въпреки това – изход има. И това е зрителят, който истински обича киното. „Зрителят е Бога на киното. Той казва, той натиска копчето, той излиза или остава в салона, той те зачерква…”, каза Майя Виткова на пресконференцията, посветена на Програмата „Виктория”, която се състоя на… 9 септември 2014 г.

Изход има и, защото „Виктория” вече се превърна в синоним на новото българско кино: модерно, интересно, провокиращо, побеждаващо, което бавно, но сигурно, си пробива път в посттоталитарната мъгла, която вече четвърт век очакваме да се вдигне…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1556-viktoria-ili-za-tarseneto-na-lubovta.html

Henri Matisse: The Cut-Outs is Tate’s most successful exhibition ever

Henri Matisse, Blue Nude (II), 1952; Centre Pompidou, MNAM-CCI, Dist. RMN-Grand Palais / Droits reserves. Photos: © Succession Henri Matisse / DACS 2013LONDON. Tate today, 15 September, announced that Henri Matisse: The Cut-Outs received 562 622 visitors making it the most popular exhibition ever held at Tate and the first to receive over half a million people.


Matisse Picasso also at Tate Modern previously held the record as Tate’s most visited exhibition with 467 166 visitors in 2002. This is followed by the Damien Hirst exhibition with 463 087 visitors in 2012. Open for five months from 17 April to 7 September this year, Henri Matisse: The Cut-Outs was seen by 3907 visitors each day.

Henri Matisse: The Cut-Outs is the most comprehensive exhibition ever devoted to the artist’s paper cut-outs made between 1937 and 1954 and a groundbreaking reassessment of Matisse’s colourful and innovative final works. Henri-Émile-Benoît Matisse (1869-1954) is one of the leading figures of modern art and one of the most significant colourists of all time. A draughtsman, printmaker, sculptor and painter, his unparalleled cut-outs are among the most significant of any artist’s late works.

For Matisse the large body of cut-outs represents a brilliant final chapter in his long career. And as Matisse closes at Tate Modern, The EY Exhibition: Late Turner: Painting Set Free at Tate Britain until 25 January 2015 also represents the late work of a celebrated artist.

Henri Matisse, The Snail, 1953. Photos: © Succession Henri Matisse / DACS 2014Nicholas Serota, Director, Tate said: We are delighted that so many people came to see Henri Matisse: The Cut-Outs at Tate Modern. It is testament to the power and accessibility of Matisse’s work that the exhibition has captured imaginations of visitors of all ages throughout the spring and summer this year. We are immensely grateful to the private individuals and public institutions that lent precious and important works from their collections and to our collaborator, the Museum of Modern Art, New York. Without their generosity and the trust they placed in Tate the exhibition would simply not have been possible.”

Matisse Live, an exclusive private tour of the exhibition, was broadcast live from the gallery to over 200 cinemas around the country. Around 15,000 cinema-goers watched Matisse Live initially. And this number continues to grow as non-live ‘encore’ screenings take place in the UK ahead of the film’s international release. Details of future screenings are available at www.exhibitiononscreen.com/matisse.

Henri Matisse: The Cut-Outs is curated by Nicholas Cullinan, Curator, Modern and Contemporary Art, The Metropolitan Museum of Art, New York and Nicholas Serota, Director, Tate with Flavia Frigeri, Assistant Curator, Tate; and at the Museum of Modern Art, New York by Jodi Hauptman, Curator, Department of Drawings, and Karl Buchberg, Senior Conservator, with Samantha Friedman, Assistant Curator. It will tour to the Museum of Modern Art from 14 October to 9 February 2015. The exhibition’s global sponsor is Bank of America Merrill Lynch with additional sponsorship from Hanjin Shipping at Tate.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1555-henri-matisse-the-cut-outs-is-tates-most-successful-exhibition-ever.html

Tate Britain presents the exhibition Late Turner – Painting Set Free

J.M.W. Turner, Ancient Rome; Agrippina Landing with the Ashes of Germanicus, 1839. Photo: Tate. Accepted by the nation as part of the Turner Bequest 1856The show also brings together major series of works including a group of unusual square pictures, casting a light on Turner’s innovative techniques.

LONDON. The EY Exhibition: Late Turner – Painting Set Free (10 September 2014 – 25 January 2015) is the first major exhibition to survey the achievements of one of Britain’s greatest and best-loved painters Joseph Mallord William Turner (1775-1851) during his final period (1835-1850). The exhibition in Tate Britain reassesses the extraordinary body of work Turner created during this period, including some of his most celebrated works, announced tate.org.uk.


Light and Colour (Goethe’s Theory) - the Morning after the Deluge - Moses Writing the Book of Genesis, 1843. Photo: Tate. Accepted by the nation as part of the Turner Bequest 1856The exhibition begins in 1835, the year that Turner reached 60, and closes with his last exhibits at the Royal Academy in 1850. It demonstrates how his closing years were a time of exceptional energy and vigour, initiated by one of his most extensive tours of Europe. Bringing together 180 works from the UK and abroad, it seeks to challenge assumptions around the idea of the ‘elderly’ artist, as well as his radical techniques, processes and materials during this productive time.

The show includes iconic paintings like Ancient Rome; Agrippina Landing with the Ashes of Germanicus exh. 1839 (Tate), which is united with its pair Modern Rome – Campo Vaccino (J. Paul Getty Museum, LA), The Wreck Buoy 1849 (National Museums Liverpool) and watercolours such as Heidelberg: Sunset c.1840 (Manchester City Galleries). Rather than focusing on any assumptions about the pessimism of old age, Turner maintained his commitment to the observation of nature. He brought renewed energy to the exploration of the social, technological and scientific developments of modern life, in works such as Rain, Steam, and Speed – The Great Western Railway 1844 (National Gallery). He also continued to engage with the religious and historical themes that linked him to the cultural traditions of his era.

JMW Turner, Self-Portrait, circa 1799. Photo: Tate. Accepted by the nation as part of the Turner Bequest 1856* * *
I found in him a somewhat eccentric, keen-mannered, matter-of-fact, English-minded gentleman: good-natured evidently, bad-tempered evidently, hating humbug of all sorts, shrewd, perhaps a little selfish, highly intellectual, the powers of his mind not brought out with any delight in their manifestation, or intention of display, but flashing out occasionally in a word or a look.
John Ruskin (1819-1900)
was the leading English art critic of the Victorian era.

* * *

Featuring many large-scale oil paintings alongside drawings, prints and watercolours, the exhibition addresses Turner’s continual re-invention of his practice through experimentation with materials and techniques. It also demonstrates his radicalism during this period – while his Victorian contemporaries were exploring other priorities, he continued to champion an unfettered creativity. He consciously developed his style and technique with each new project, driving the message of his paintings into the very materials and formats with which he worked. These works were often poised equivocally between finished and unfinished, for example in a series of reworkings in oil of subjects originally published as prints in his Liber Studiorum.

J.M.W. Turner, Rain, Steam, and Speed - The Great Western Railway, 1844. Photo: © The National Gallery, LondonDuring his final period Turner continued to widen his exposure in the marketplace. From pictures of the whaling industry in the 1840s to ‘sample studies’ and finished watercolours such as The Blue Rigi, Sunrise 1842 (Tate), he constantly sought to demonstrate his appeal to new admirers, led by John Ruskin who famously described Turner as the greatest of the age.

J.M.W. Turner (23 April 1775 – 19 December 1851) was born in London, the son of a barber. He entered the Royal Academy Schools in 1789 at the age of 14 before becoming a member of the RA in 1802 and Professor of Perspective in 1807. His work was prolific and varied including drawings, prints, watercolours and oils. Throughout his later years he continued to tour Europe, his last trip taking place in 1845. He exhibited his last four pictures at the Royal Academy in 1850 and died in 1851, his body being laid to rest in the crypt of St Paul’s Cathedral.

The EY Exhibition: Late Turner – Painting Set Free is curated by Sam Smiles, Professor of Art History and Visual Culture, Exeter University, David Blayney Brown, Manton Curator of British Art 1790-1850, Tate Britain and Amy Concannon, Assistant Curator 1790-1850, Tate Britain, the exhibition be accompanied by a fully illustrated catalogue from Tate Publishing and a programme of talks and events in the gallery. JMW Turner: Painting Set Free will show at the J. Paul Getty Museum Los Angeles, USA (24 February – 24 May 2015) and travel to the de Young Museum, San Francisco, USA in 2015 (20 June – 20 September 2015).

JMW Turner, Modern Rome - Campo Vaccino, 1839. Photo: The J. Paul Getty MuseumThe EY Exhibition

The EY Exhibition: Late Turner – Painting Set Free is the second EY Exhibition in a three-year arts partnership between EY and Tate. The first exhibition was The EY Exhibition: Paul Klee – Making Visible which ran at Tate Modern from 14 October 2013 to 9 March 2014. The partnership helps Tate to realise its ambitious arts programme across Tate Modern and Tate Britain, with EY’s support being extended through corporate memberships at Tate Liverpool, Tate St Ives and at many of the Plus Tate partners around the country. The partnership, announced in July 2013 makes EY one of the largest corporate supporters of Tate.

Martin Cook, Managing Partner Commercial, UK & Ireland at EY, said: Turner was not only a driven artist, who had to draw and paint all the time, but he was also complex, with some of his iconic work considered controversial and radical for his time. We are delighted that The EY Exhibition: Late Turner - Painting Set Free is the second exhibition as part of the arts partnership between EY and Tate. This unique relationship is an example of how EY teams with other organisations that share our purpose and commitment to building a better working world and builds on our previous support of Turner exhibitions in 2003 and 2005.

About EY

EY is a global leader in assurance, tax, transaction and advisory services. The insights and quality services we deliver help build trust and confidence in the capital markets and in economies the world over. We develop outstanding leaders who team to deliver on our promises to all of our stakeholders. In so doing, we play a critical role in building a better working world for our people, for our clients and for our communities. EY refers to the global organization, and may refer to one or more, of the member firms of Ernst & Young Global Limited, each of which is a separate legal entity. Ernst & Young Global Limited, a UK company limited by guarantee, does not provide services to clients.

* * *

Visit in Tate Britain

Opening times:
Every day, 10.00-18.00;
Closed 24 – 26 December.

Price:
Adult £16.50 (without donation £15.00);
Concession: £14.50 (without donation £13.10);
Help Tate by including the voluntary donation to enable Gift Aid;
Additional booking fee of £1.75 (£2 via telephone) per transaction applies;
Under 12s go free (up to four per parent or guardian).

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1554-tate-britain-presents-the-exhibition-late-turner-painting-set-free.html

Млади български художници „превзеха” Дом „Витгенщайн”

За трета поредна година Българският културен институт във Виена е домакин на изложбите „Лятна академия в Дом „Витгенщайн” (Sommerakademie im Haus Wittgenstein). Снимка: © artnovini.comВИЕНА. Студенти от Националната художествена академия (Nationalen Kunstakademie in Sofia), от Катедра „Изобразително изкуство” Софийския университет „Св. Климент Охридски” (Fachrichtung Bildende Kunst an der Sofioter Universität „St.Kliment Ohridski) и ученици от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука” в София (Nationalen Gymnasium für angewandte Kunst „St.Luka) представят свои творби в галериите „Партер” (Galerie Parterre) и „Приземен етаж” (Kellergalerie) на Българския културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein; 1030 Wien, Parkgasse 18) в австрийската столица. Експозициите бяха открити на 11 септември и са на разположение на ценителите на изобразителното изкуство до 7 октомври, вторник, съобщават от културната институция.


В третото поредно издание на изложбата „Лятна академия в Дом „Витгенщайн” (Sommerakademie im Haus Wittgenstein) - съвместен проект на Нациналната художествена академия (НХА), БКИ във Виена и Société Générale Expressbank AG, са представени дипломните работи на осем студенти, завършили бакалавърска степен в различни специалности на Изящния и на Приложния факултет на Академията.

Абстрактните пластики от дърво на Георги Джанджов (Georgi Dzhandzhov) илюстрират неговата концепция за енергията-пазител, съпътстваща човешкия живот. Снимка: © artnovini.com„Въпреки различните средства за изразяване, младите автори представят един общ проект на тема „Граници” и може би мисълта на художника от миналия век Хуго Бал (Hugo Ball; 1886-1927) - представител на движението Дада (Dada), все още провокира и днешните творци: „…отричането на всички правила, свалянето на всички забрани, изглежда единственият отговор”, каза при откриването на изложбата проф. Майа Богданова (Prof. Maya Bogdanova), ръководител на Катедра „Мода” в НХА. „И до ден днешен използването на всички сили на въображението и фантазията остава рецепта за всеки мислещ артист. Това е провокацията и пред дипломиралите се художници, за да използват обединителен изказ, като докажат, че за изкуството, границите се поставят там докъдето стига въображението на артиста”, допълни известната българска художничка.

„Подредената в залите на Дом „Витгенщайн” изложба на студенти от НХА, институция с над 100-годишна история (основана e през 1896 г.), показва как младите автори изграждат начина си на изразяване, стъпили на традицията и вървейки по пътя на съвременното мислене”, сподели проф. Богданова, която представи поотделно участниците в „Лятна академия в Дом „Витгенщайн”:

Художничката Мария Цакова от НХА представи забележителен проект за Музей на Българската народна приказка. Снимка: © artnovini.comГабриела Петрова (Gabriela Petrova) е завършила е специалност „Живопис” и сега показва девет платна на тема „Блиц”. Идеята на представените живописни платна е свързана с грешките, които произлизат при възприемането ни на околния свят. Заимствана е буквалната грешка от компютъра, прехвърлена върху действителността на автора, като по този начин се преплитат спомени с различна стойност…

Мила Янева (Mila Yaneva) е бакалавър в специалност „Книга и печатна графика”. В експозицията представя две авторски книжки, от които едната е цялостен проект: „История за малкото лъвче”. Изложени са оригиналите, изпълнени чрез индонезийската техника „батик”. Във втората книжка оформлението и илюстрациите са по книга на Оскар Уайлд (Oscar Wilde; 1854-1900)

Карина Талпова (Karina Talpova) е завършила специалност „Плакат и визуална комуникация”. В изложбата виждаме седем нейни плаката, чиито сюжети са вдъхновени от различни японски изкуства: хайку, оригами, калиграфия, икебана, шибари, кендо и театър „Но”…

Георги Джанджов (Georgi Dzhandzhov) - специалност „Резба“. Чрез абстрактни елементи-видения, авторът изразява концепцията си за енергията-пазител, съпътстваща човешкия живот. Идеята е пресъздадена в три маски: войници от дърво, изработени от дъб – материал, символизиращ Вечността…

В модната си колекция „Бяла приказка - имало едно време...”, дизайнерката Елена Златева (Elena Zlateva) съчетава традиция и екстравагантна модерност... Елена Златева (Elena Zlateva) е завършила специалност „Мода” и представя колекция облекла, наречена „Бяла приказка – имало едно време…” Моделите са инспирирани от старите техники и конструкцията на българския традиционен костюм, пречупени през съвременното виждане на художника. Изработени са от естествени, ръчно обработени материали като вълна, памук и коприна…

Анна Апостолова (Anna Apostolova) е бакалавър в специалност „Сценография” и посетителите на изложбата могат да видят нейния проект „Балада за виенския шницел”. Вдъхновена от мисълта на известния унгарски писател и театрален режисьор Георг Табори (George Tabori; 1914-2007): „В любовта и в театъра човек никога не трябва да казва благодаря и извинявай, Анна Апостолова улавя ритмичното, ироничното острие на автора, изобразено чрез множество вибрации, петна и щампи, изкуствени материали и в суровите символи на нацизма…

Стела Гечева (Stella Gecheva), която е завършила специалност „Текстил”, показва част от цикъла „Мост”. Обектите са изработени от кабели, метал, дърво, PVC и плексиглас, с идеята за съвременен текстил, пресъздаден чрез новаторски и нестандартни материали. Художничката интерпретира идеята за нишката, връзването и преплитането…

Мария Цакова (Maria Tsakova) е бакалавър в специалност „Рекламен дизайн”. Авторката представя своя дипломен проект Музей „Български народни приказки”. Проектирана е пространствена експозиционна среда, както и графична част към нея – плакати, запазени знаци (лога), сувенири и сайт, илюстриран с характерните за старата българска култура орнаменти и семиотика…

„Там, където има страх, има и причина” - три прекрасни  акварела на Даниел Нечев (Daniel Nechev) от Софийския университет. Снимка: © artnovini.com* * *

Изложбата с многообхватното название „Виена – сецесион – експресионизъм, наследство – реплики” включва 31 творби на 15 студенти от Катедра „Изобразително изкуство” към Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ „Св. Климент Охридски”. В своите произведения младите автори разсъждават в широк тематичен диапазон: от архетипните образи, описани от Юнг (Carl Gustav Jung; 1875-1961) и днес вдъхновили „Анима” I, II на Александър Байтошев (Aleksandar Baytoshev), през символите на Виена, олицетворени в триптиха „Виенско колело” на Гергана Петкова (Gergana Petkova), декоративно-приложната интерпретация „Сецесион” от Адриан Стайков (Adrian Staykov) и митологичната образност в „Сънят” и „Дивото” на Ирена Живкова (Irena Zhivkova), до проекциите на екзистенциалния страх в трите великолепни акварела на Даниел Нечев (Daniel Nechev)„Там, където има страх, има и причина”, до докосващите вечността „Спряло време” на Жана Ковчегарска (Jana Kovchegarska) и футуристични инспирации в „Напълно изписана страница”* на Венцислава Стоянова

Ръководител на художествената практика на студентите от Софийския университет е проф. Бисера Вълева, а куратор на изложбата им е доц. Анна Цоловска.

Младите таланти от НГПИ „Св. Лука” впечатляват с чудесните си рисунки. Снимка: © artnovini.comДостойни партньори на своите по-големи колеги са и осемте ученици от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука” в София: Моника Праматарова (Monika Pramatarova), Мария Стоянова (Maria Stoyanova), Ивона Николова (Ivona Nikolova), Аделина Райкова (Adelina Raykova), Константин Герин (Konstantin Gerin), Рада Иванова (Rada Ivanova), Михаела Михайлова (Mihaela Mihaylova) и Ивета Радинова (Iveta Radinova), в чиито рисунки – предимно пейзажи, личат освен талант, но и забележителна увереност при овладяването на трудното изкуство на рисунката…

Трите експозиции, които представя Дом „Витгенщайн” през този септември, доказаха за сетен път, че качеството на българското образование в областта на изобразителното изкуство е много високо и младите ни художници по нищо не отстъпват на своите връстници от, например, тукашните училища, а дори и често ги превъзхождат по отношение на идеи, концепции и в техническо майсторство. Остава, обаче, въпросът, дали сред българската общност в алпийската страна ще се намерят и ценители на младото ни съвременно изкуство, които биха инвестирали в техните произведения. Защото цените им са… Всъщност, препоръчваме ви, посетете тази изложба…       

* Бел. ред.: Преводът на имената на творбите е от немски и е възможно да се разминава с оригиналното заглавие, предложено от автора.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1553-mladi-bulgarski-hudognici-prevzeha-dom-wittgenstein.html

Рекорден брой деца ще учат в българското училище във Виена през 2014/2015 г.

Д-р Ирина Ботева-Владикова приветства учениците в Българо-австрийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” и в детска градина „Моливко” във Виена. Снимка: © artnovini.comНад 250 ученици, от тях 47 първолаци, ще влязат в неговите класни стаи на 15 септември.

ВИЕНА. Повече от 250 деца ще учат през 2014/2015 г. в Българо-австрийското училище за занимания в свободното време „Св. Св. Кирил и Методий” и в неговата детска градина „Моливко”, което е своеобразен рекорд в над двадесетгодишната му история. Тези оптимистични данни оповести по време на тържеството по случай първия учебен ден – 15 септември, директорката на училището д-р Ирина Ботева-Владикова. „За тази година, от първи до четвърти клас са записани 170 ученици, като най-много са първокласниците, чийто брой засега е 47”, допълни Владикова.


Откриването на учебната година се проведе на 14 септември, неделя, в комплекса на българското посолство в австрийската столица, а на тържеството присъстваха от Н. Пр. Елена Шекерлетова, посланик на Република България в Република Австрия и Даниел Карамочев, председател на сдружението Bulgarisch-österreichische Freizeitschule in Wien, което поддържа и развива училището.

В началото на тържеството д-р Владикова прочете приветствие от министъра на образованието и науката доц. Румяна Коларова до българските ученици и до техните преподаватели, на които пожелава: „Продължавайте и занапред да се грижите за Вашите ученици и наши деца като откривате талантите им, развивате дарбите им, подкрепяте ги в трудностите на учението, но най-вече като ги насърчавате да мислят. Защото само мислещите хора могат да бъдат свободни. Нека всички обединим усилия за по-доброто бъдеще на нашите деца!..”

През учебната 2014/2015 година в българското училище в австрийската столица ще бъдат обучавани рекорден брой ученици - над 250. Снимка: © artnovini.comВ своето слово при откриването на учебната 2014/2015 г. д-р Ирина Владикова сподели пред препълнената зала: „За всеки българин датата 15 септември е свързана с вълненията от завръщането към една от най-добрите ни национални черти – ученолюбието. Обичта към словото и книгите може би изглежда старомодно – сантиментална отживелица днес, във времето на компютрите и смартфоните, на Google и Facebook. И все пак, надеждата в непреходните ценности винаги се събужда в мен, когато в монотонната дъждовна прохлада на австрийската есен видя лицата на своите ученици, разцъфтели след лятото в пищен букет от български билки. Защото „идването у дома” е във Виена, в нашето Българско училище на 5-ия етаж, в сърцето на Австрия. Двадесет и три години тази традиция отстоява правата си, въпреки многоезичието на света и въпреки изкушенията, които той предлага. Двадесет и три години, по стар български обичай, с китка здравец и хляб ние отваряме широко вратите на нашето светилище, за да посрещнем бъдещето – младите българи, които са избрали отново да започнат учебната година на своя роден език.

Скъпи Моливковци, скъпи първокласници,

от името на училищното ръководство, учителския състав, по-големите ученици и лично от мое име, искам да ви приветствам сърдечно с „Добре дошли!” при нас! Учете се старателно и упорито и учението ще ви даде не само безценния дар да четете и пишете, но и ще ви помогне да откриете хиляди нови интересни неща за света и за вас самите. На добър час!

На добър час желаем и на нашите приятели от всички български училища по света! За нас, едно от най-ярките събития през тази година, беше Конференцията „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина”, която се проведе през месец април във Виена. Срещата на българските училища от цял свят беше организирана от Министерството на образованието и науката на Република България и Асоциацията на българските училища в чужбина, с любезното съдействие на посолството на Република България в Република Австрия, Българския културен институт Дом „Витгенщайн” и Българо-австрийското училище „Св. Св. Кирил и Методий”. На конференцията бяха дискутирани актуални въпроси, посветени на изучаването на българския език в чужбина и създаването на адаптирани програми, учебници и учебни помагала за българските училища в чужбина. Форумът беше важна крачка в името на всички предстоящи учебни години и всички завръщания у дома, в класните стаи на нашето училище, където ни очаква знание и любов към страната ни, думи от нашия език, завещани ни като безценно богатство от дедите ни.

Учителките Красимира Шарф (вляво), Сълзица Громан (в средата) и Анета Геранлиева отново ще имат най-отговорната мисия - да учат на четмо и писмо най-малките. Снимка: © artnovini.comПрез 2014/2015 г. ни предстои вълнуващо наситена учебна година – незабравими мигове за децата ни, получили своя шанс да бъдат българи без граници със своя отправна точка от малката Родина на Българското училище. Утре в нея ще се влеят и учениците от средния курс, малчуганите от „Моливко”, първокласниците… А заедно с тях и ние, вечно повтарящите своите класове техни учители – Анета Геранлиева, Сълзица Громан, Красимира Шарф, Тодор Тодоров, преподавателката по немски език Мариета Кабова, Галя Милева, хореограф на училищния танцов състав „Шарено чорапче”, Лина Георгиева, ръководител на училищната театрална група и Ирина Владикова. Мога да ви уверя, че всички ние сме щастливи от апостолската орисия да бъдем отново деца и с азбучно старание да започваме школското битие отначало. Един кръговрат от живота, който сме благословени да продължим!

Щастлива и успешна учебна година, уважаеми колеги, и много успехи и радост с вашите прекрасни възпитаници!..

В края на своето приветствие, д-р Ирина Владикова напомни на родителите колко важно е децата им упорито и всеотдайно да изучават своя майчин език през годините на тяхното начално, основно и средно образование. И допълни, че „Доброто владеене на майчиния език е в основата на успешното овладяване на всички чужди езици…”

Пълна информация за провеждането на учебните занятия, родителите могат да намерят и в сайта на училището: bulgarische-schule.at.

* * *
Сдружението „Българо-австрийското училище за занимания в свободното време във Виена” е основано и регистрирано през 1992 г. във Виена като сдружение с обществено-полезна цел, за да продължи традициите на обучението на българските деца в града, след затварянето на училището към посолството.

Обучението в училище „Св. Св. Кирил и Методий” следва пълния норматив часове по родни предмети и се извършва съгласно действащите в Република България учебни програми. Издаваните от училището удостоверения, след заверка в Посолството на Република България, се признават от МОН и дават възможност на учениците да продължат образованието си в България без полагане на приравнителни изпити. 

Преподавателите в Българо-австрийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” имат професионална подготовка и образование, които отговарят на изискванията за заемане на учителска длъжност, съгласно Правилника за прилагане Закона на Народната просвета в България. Те ефективно използват както утвърдени вече методи на обучение, така и умело разработват собствени такива, като модифицират, обогатяват и доразвиват утвърденото от МОН учебно съдържание, съобразно индивидуалните нужди и ниво на владеене на родния език от учениците.


От учебната 2008/2009 г. към училището във Виена е организирана предучилищна група „Моливко” за деца навършили 5 и 6 години, която от 2012/2013 г. прераства в първата българска детска градина във Виена - „Моливко”. През 2014/2015 г., поради големия брой деца, групите ще бъдат две, като сред тях ще има и 4-годишни малчугани.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1552-rekorden-broi-deca-ste-uchat-v-bulgarskoto-uchiliste-vav-viena.html

VIENNAFAIR and OMV presents Romanian contemporary art

OMV would like to contribute to the cultural dialog in the field of contemporary fine arts with Dialog: New Energies. Photo: © artnovini.comThe name of this special project, which will last from 2 to 5 October, is Dialog: New Energy.

VIENNA. Romanian contemporary art is a remarkable phenomenon which has obtained considerable worldwide recognition in recent years. The special presentation Dialog: New Energies, co-initiated and supported by OMV at VIENNAFAIR The New Contemporary from October 2 to October 5, 2014, will highlight Romania’s cultural history over the last fifty years, announced kunstnet.at.


Already since 2011 OMV has supported special presentations at VIENNAFAIR The New Contemporary. In the context of the OMV Special Project Dialog: New Energies this year’s spotlight is placed on more than thirty exciting positions in contemporary art from Romania presented by five galleries: Anaid Art Gallery, Anca Poteraşu Gallery, Jecza Gallery, Galeria Plan B, and Zorzini Gallery – and two non-profit spaces: Atelier 030202 and Alert studio. The art expert Andreiana Mihail has been entrusted with curating Dialog: New Energies.

The premiere of this presentation at VIENNAFAIR The New Contemporary is based on a curatorial approach which attempts to put together an elucidating chronicle of the diverse community that constitutes Romanian present-day art. From classical contemporary artists, frequently considered as emerging due to their lack of exposure during communism, to young and inquisitive artists who tell their own personal story independently of any socio-political perspective, Dialog: New Energies aims at finding the delicate balance between the expected commercial purpose of a fair and the clarity and coherence of a theoretical outline which reflects on adapting and assuming as the two most significant existential attitudes in recent Romanian history.

OMV would like to contribute to the cultural dialog in the field of contemporary fine arts with Dialog: New Energies

Alexandru Rădvan, Cancer, 2007; acrylic on canvas, 200 x 300 cm. Photo: Courtesy the artist and Anaid Art Gallery, Bucharest

Founded in 2004,
Anaid Art Gallery
ranks among Bucharest’s leading contemporary venues in the field. The gallery’s future plans are to exhibit and represent emerging international artists in the Romanian scene besides the presentation of works by young Romanian artists.

In his paintings, Alexandru Rădvan (b. 1977) is concerned with the relationship between contemporary society and myths, mythology, and religions. Rădvan’s art is not easy to look at or comprehend; nor is it a comfortable form of art, one that eye and soul rejoice at. On the contrary, it forces the onlooker to think, to wonder, and to try to figure out answers on his or her own. Kyle Fitzpatrick’s (b. in Milwaukee/USA in 1980) creations subtly refer to works by Jean Fautrier and Anselm Kiefer. The artist’s collage technique – that relies on earth, sand, tree branches, textiles, and pieces of glass – underlines the nuances regarding the interpretation of the canvas taken possession of and the approach to it. Matei Arnăutu (b. 1978) uses found and kept objects from different periods of life in his works. Some of these objects have been around the artist since his childhood, being carriers of a rich subjective history. In this way, these objects lose their natural banality by becoming an extension of my own conscience”, as the artist once remarked. Mihai Florea (b. 1986) has the capacity to dream and design worlds in a different manner. His paintings confront us with a labyrinth of alternative reflected worlds that multiply within an ephemeral reality. Zsolt Berszán (b. 1974) creates large installations that visualize the primary turmoil in which violent detachment gave rise to matter and existence. He captures the moment when conscious and unconscious do not exist, when the ideas of human and animal have not appeared yet, when I” and the other” are not separated. Everything becomes fluid, absorptive, organic materiality.

Irina Botea, Out Of The Bear, 2004; video, duration: 6 min. Photo: Courtesy Anca Poteraşu Gallery, BucharestAnca Poteraşu Gallery
started under the name Little Yellow Studio as an alternative art space for group exhibitions, performances, and interactive dialogs in 2009. Since 2011, the art space has become visible on the art market as a gallery of contemporary art.

Daniel Djamo (b. 1987) combines installation with video and photography in order to bring back memories and make room for the here and now. His films, mostly documentaries on the consequences of communism, fathom the boundaries of human feelings. Irina Botea (b. 1970), who was born in Romania and lives and works in Chicago now, tries to come to terms with her origins and the historical traumata of the past in her videos, films, photographs, installations, and performances. His photographs have granted Nicu Ilfoveanu (b. 1975) a very special place on the Romanian art scene. Committed to romanticism, Ilfoveanu offers views of a world that seems to be of a different era. Using a box camera, he photographs landscapes, events, objects, and people, creating powerful compositions of aesthetic beauty. Zoltán Béla’s (b. 1977) painting is realistic, burdened with historical references and metaphysical meanings from his own biography. Inspired by his own recollections, experiences, and emotions, he incorporates these elements in his works as if they offered a mirror of reality.

Peter Jecza, Meditation II, 1970; вronze, 48 x 100 x 26 cm. Photo: © Peter Jecza, Courtesy Jecza Gallery, TimisoaraJecza Gallery
from Timişoara presents mainly Romanian contemporary art of the 1970s and 1980s, but also shows an interest in young artists who endorse similar working practices and ideas.

Sculpture has been Peter Jecza’s (1939-2009) passion, fate, and belief throughout forty-five years. His oeuvre follows the tradition of the sculptor Constantin Brâncuși and is mainly concerned with abstraction, with a classical modern approach. The Sigma 1 Group was founded by Constantin Flondor (b. 1936), Doru Tulcan (b. 1943), and Stefan Bertalan in 1969 and was based on the Group 111 established in 1966. The group aimed at initiating a reorientation of art production in Romania, a country molded by communism. Centering on psychology, cybernetics, bionics, and mathematics as their fields of research and including photography and film, the Sigma 1 Group pioneered in experimental forms of expression such as video installations or happenings. Mihai Olos (b. 1940) is one of just a few artists whose performances combine genuine rural architectural techniques with contemporary art practices, similar to Paul Neagu. Today, the painter, graphic artist, sculptor, and poet is mainly known for his sculptures made in collaboration with Joseph Beuys in the early 1980s. Liviu Stoicoviciu (b. 1942) belongs to Romania’s generation of 1970s artists who are less known. His unique work, which is based on geometric abstraction, has been rediscovered on the occasion of his first solo exhibition at Jecza Gallery in 2013. The three-dimensional qualities and constructions of Genti Korini’s (b. in Albania in 1979) paintings unfold a visual realm that only exists within his own conception. Michele Bressan’s (b. in 1980) films and photographs document Romania’s post-communist reality. Resembling a personal diary, his photo series display everyday scenes between the strange and the familiar.

Serban Savu, Dog Contest, 2013; oil on canvas, 140 x 117 cm. Photo: © Courtesy the artist and Plan B, Cluj / BerlinGaleria Plan B
opened in Cluj, Romania in 2005. Initiated by Mihai Pop and Adrian Ghenie, Plan B functions as a production and exhibition space for contemporary art; at the same time it is a research center focusing on Romanian art of the last fifty years by presenting works by remarkable artists without previous international exposure. Plan B organized the show at the Romanian pavilion at the 52nd Venice Biennale, 2007, curated by Mihnea Mircan and including the artists Victor Man, Cristi Pogacean, Mona Vatamanu & Florin Tudor, Christoph Büchel & Giovanni Carmine. In 2008, Plan B opened a permanent exhibition space in Berlin, initially located in a former industrial space near the Hamburger Bahnhof Museum. In March 2012, Plan B Berlin relocated to a ground floor space in Potsdamer Strasse in the former Tagesspiegel building complex, now housing several art galleries. In 2009, Plan B co-founded the project Fabrica de Pensule, a collective independent cultural center accommodating five galleries and thirty artist studios.

The paintings of Ioana Bătrânu (b. 1960) - melancholy interiors, veiled gardens, and mystical landscapes – are endowed with a tangible sensibility. Her representations vacillate between esotericism, mysticism, and the artist’s own experiences such as her mother’s death that keeps recurring in her works. Șerban Savu (b. 1978) renders impressions of today’s Romania, which in his view does not substantially differ from the situation under the communist reign. Depicting local architecture and urban Romanian life, his realistic oil paintings confront the viewer with indifferent, suffering, and anonymous figures - glimpses of a time when people were a silent presence, discreetly pursuing their personal simple history: working, resting, or merely following their linear reality. A representative of the younger generation, Eugen Rosca (b. 1988), who has recently presented his paintings in a solo show at Galeria Plan B in Berlin under the title Knife Seller”, will also show a number of new works at VIENNAFAIR The New Contemporary 2014.

Vlad Berte, George, 2013; mixed media on granite, 47 x 93 cm. Photo: © Courtesy Zorzini Gallery, BucharestZorzini Gallery
focuses on introducing recent and contemporary art from Romania into the international art circuit but also on presenting international artists to the local art scene.

Dan Beudean (b. 1980), an artist belonging to the renowned School of Cluj, is also part of the Paintbrush Factory artistic community; during the past half-decade, he, passionate about history and biology, has shown a constant interest in interregnum behavior mutations and abnormalities, physiological deviations and aberrances, social and cultural exceptions that turn into commonly accepted transgressions. Vlad Berte (b. 1985), another artist from the Cluj group, specializes in sculpture, realizing his concepts in contemporary ways with classical means of expression. Belenyi Szabolcs (b. 1988), also a member of the School of Cluj, masters classical techniques, painting and drawing, working in a transgressive manner at the intersection of these two media. He combines an emotional approach with high skills of expression in order to comprehend and survey humankind’s ambiguous nature. Andrei Gamart (b. 1980) is a young Romanian artist from Chișinău in Moldova educated at the Art Academy of Moldova, who later moved to Bucharest, where he presently lives and works. He explores the classical techniques of painting, drawing, and engraving, which he uses to fathom social and existential subjects in a contemporary way, veiled by a magic atmosphere. Roman Tolici (b. 1974) is a well-known Romanian artist from the Republic of Moldova, established in Bucharest since 1990; he relies on drawing and painting, using classical approaches of representation in a highly contemporary manner. He combines both technical and conceptual levels in his figurative oil paintings characterized by overlapping styles that range from the Italian and Northern or Flemish Renaissance to recent techniques and present-day motifs and themes.

Virgil Scripcariu, Eurotrophy, 2012; wood, fur, ready made object, plexus, 120 x 150 x 45 cm. Photo: © Virgil Scripcariu, Courtesy Atelier 030202, BucharestAtelier 030202
was founded by Mihai Zgondoiu in 2009. The contemporary art space presents works by young artists devoted to experimental and visual concepts and new media.

Ioana Ciocan (b. 1980) is working on new media projects and art in public space. Since 2010, she has coordinated Proiect 1990. Her works draw the public’s attention to historically connoted places in Bucharest and thus fuel sociopolitical life with new perspectives. Practicing the art of observance, Mihai Zgondoiu (b. 1982) questions cultural patterns, prejudices in the field of art, and contemporary artists’ current situation in an ironical and very pointed way in his paintings, graphic works, objects, videos, and performances. Virgil Scripcariu (b. 1974) is one of Romania’s leading young sculptors. Many of his works, like his recent Noah’s Ark, are to be found in public places. In 2008, he presented his work in a group show at the Architecture Biennial in Venice.

Vlad Basalici, Always Unfinished Never Finished, 2012; wall clocks, overall 30 x 110 x 5 cm. Photo: © Courtesy Alert studio, BucharestAlert studio

Initiated by the artists Alina Buga, Cătălin Burcea, and Raluca Demetrescu, ALERT studio is an independent, artist-run laboratory and platform for the study and promotion of contemporary art production.

Many of Alina Buga’s (b. 1971) performances, videos, photographs, installations, drawings, sculptures, and digital works try to elucidate the process of rethinking and reinterpreting symbols and images. The artist playfully visualizes social phenomena and transforms personal symbols into universal ones. Cătălin Burcea (b. 1966) is concerned with various methods of manipulation. His considerations are based on the theory that the human brain is programmed to recognize, categorize, and save images. His works challenge the viewers’ range of attention and help them question their modes of perception. Gabriel Stoian (b. 1985) describes his public interventions, installations, and assemblages as subversive, ironic and critical reactions to instruments of power and their symbols. The topics he deals with are social understanding, instability, politics and power, as well as pictures between perception and imagination and the questioning of authority. Vlad Basalici (b. 1978) focuses on perception and temporality from a variety of perspectives at the interface of visual art and performance. His experience as a performer enables him to open a field of tension between acceleration and deceleration as a room to act.

* * *

OMV Aktiengesellschaft

With Group sales of EUR 42.42 bn and a workforce of around 27,000 employees in 2013, OMV Aktiengesellschaft is Austria’s largest listed industrial company. The Exploration and Production business segment has a strong base in Romania and Austria and a growing international portfolio. 2013 daily production stood at approx. 288,000 boe/d. In Gas and Power, OMV sold approximately 425 TWh of gas in 2013. OMV operates a gas pipeline network in Austria and gas storage facilities in Austria and Germany with a capacity of 2.6 bcm. In Refining and Marketing OMV has an annual refining capacity of 17.4 mn tonnes (excluding Bayernoil) and as of the end of 2013 approximately 4,200 filling stations in 11 countries.

* * *

VIENNAFAIR The New Contemporary
is the most important international platform for contemporary art originating from Central, Eastern and South-eastern Europe. In recent years, it has been established as an incomparable springboard for galleries and artists, with the exciting space it creates for thought-provoking dialogue and events.

With its location in Vienna, VIENNAFAIR The New Contemporary has become an attractive meeting point for visitors, artists, curators, collectors and buyers, and it is also now a fixed date in the international schedule of important art fairs. With a brilliant preview in October 2013, the fair recorded its most successful year to date – by a distance, attended by around 23.000 visitors.

The remarkable range presented and the level of attendance at VIENNAFAIR The New Contemporary made it an innovative centre-point of the global art market.

* * *

VIENNAFAIR The New Contemporary
Vienna International Art Fair

October 2 – 5, 2014
Messe Wien, Austria
Hall A, Messeplatz 1, 1020 Vienna

Opening hours

Thursday, October 2, 2014, 11:00 am – 7:00 pm
Friday, October 3, 2014, 11:00 am – 8:00 pm
Saturday, October 4, 2014, 11:00 am – 7:00 pm
Sunday, October 5, 2014, 11:00 am – 6:00 pm

Tickets

12.50 EUR Day ticket for adults;
9.00 EUR Day ticket / Advance and online booking;
9.00 EUR Day ticket for Erste Bank clients;
9.00 EUR After-Work-Ticket (Thursday/Friday starting at 4:00 pm);
9.00 EUR Senior ticket upon presentation of a valid ID;
29.00 EUR 4-day ticket.


Free entrance for children under 14 and for students after 3:00 pm upon presentation of a valid student ID.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1551-viennafair-and-omv-presents-romanian-contemporary-art.html

Хакери публикуваха в интернет 5 милиона пароли за Gmail

Потребителите трябва внимателно да следят за сигурността на своите е-пощи. Снимка: © artnovini.comWWW. Неизвестни злосторници публикуваха в глобалната мрежа списък с 5 милиона логини и пароли на потребители на е-пощата Gmail, която предлага Google, съобщи днес, 10 септември, сайтът на изданието за високи технологии CNews, цитиран от lenta.ru. Според tvskit, ползвател на форума Bitcoin Security, поне 60% от всичките 4.93 милиона публикувани пароли на електронни пощенски кутии са действащи.


В оповестения файл има лични пощи на руско-, англо- и испаноговорящи потребители на знаменитата търсачка. За съжаление, публикуваните пароли дават възможност за достъп не само до техния e-mail, но и до всички сервизи на Google, допълват медиите.

Тази информация стана известна ден след като в интернет се появиха паролите на 6 милиона потребители на пощенски кутии в Mail.ru и Яндекс”. От руските компании заявиха, че техните системи за сигурност не са компрометирани, а повечето от публикуваните акаунти не са действащи, припомня CNews. Кодовете за достъп, най-вероятно, са били откраднати чрез phishing, с помощта на различни вируси или пък с други способи. От компаниите уточниха, че неведнъж са напомняли на много от своите клиенти, че защитата на техните пощи не е добра и, че трябва да сменят паролите си като повишат нивото им за сигурност.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1550-hakeri-publikuvaha-v-internet-5-miliona-paroli-za-gmail.html

„Виктория”, Съединението и [кино]старците

Фрагмент от „Сузана и старците” (Susanna en de oudsten; 1636) от Рембранд (Rembrandt van Rijn; 1606-1669). Снимка: Gemaldegalerie, Berlin ВИЕНА. Има една картина от великия Рембранд (Rembrandt van Rijn; 1606-1669)„Сузана и старците” (Susanna en de oudsten; 1636). Сюжетът: двама овластени еврейски старейшини казват на къпещата се Сузана, че ако не сподели ложето им, ще я обвинят в прелюбодейство. Причината е проста – тя е по-млада от тях и е по-красива. Пророк Данаил, обаче, спасил младата жена от лъжливите обвинения… Разтърсваща библейска метафора, със срок на годност – цяла вечност…


Не го очаквах, но филмът „Виктория” – игрален дебют на режисьорката Майя Виткова, не получи „благословия” от съвета на българските [кино]старейшини да участва в надпреварата за номинациите в категорията за най-добър „Чуждоезичен филм” (Foreign Language Film) на 87-ите награди „Оскар” (87th Oscars®) Ала в киното ни, като и в държавата ни – старите кучета, със сетни сили, дооглозгват кокала… До гланц… Банални, скучни, експлоатирани до безкрайност теми – с това ли ще шашкаме света на целулоида…

Интересно, какво ли ново ще каже филмът на Ничев по проблема със „спасяването на…” Спилбърг може и да отрони сълза… Иначе, изборът на партньори е безупречен – право в десетката. Безотказен за номинации… В противен случай – кофти завой от правата линия…

Въпросът, обаче, е какво ще каже и Академията (Academy of Motion Picture Arts and Sciences)… Всъщност, за пореден път гледахме любимия български спорт, който се играе от 1300 години – да прецакваме… В крайна сметка – себе си…

Съвестта няма срок на годност, но с възрастта човек би трябвало да става по-благороден, по-мъдър и по-неалчен (непохотлив)… Едно време казваха: „Дайте път на младите!” Но така и никой от старите кучета не ни даде път… Затова и много неща в държавата ни останаха на този хал – халостна българска рапсодия

Следващият филм на Майя Виткова, може би, ще се казва „Сузана и старците”… Сценарият е почти готов. От вчера…

Всъщност, [кино]събитията от деня преди Деня на Съединението (понякога се чудя, що ли се пише с главна буква!), доказаха, че „Виктория” означава не само победа, но и победа на Истината и на истинското Кино. Въпреки похотта на старците и на властта…

To Be Continued…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1549-viktoria-saedinenieto-i-kinostarcite.html