Психеделичен паноптикум, или всичкоглед за реалността

Първото издание на фестивала ще се проведе в клуб „Маймунарника” на 22 май, петък, а началният час на естетическото пътешествие е 20:02.

СОФИЯ. Докато четете следващите редове спокойно можете да си пуснете The Doors – от едноименната им дебютна тава и Strange Days (и двете от 1967 г.) до L.A. Woman (1971), In-A-Gadda-Da-Vida (1968) или пък Metamorphosis (1970) на Iron Butterfly… Всъщност, изборът ви е огромен – от Quicksilver Messenger Service, Jefferson Airplane, The Grateful Dead, Vanilla Fudge, Steppenwolf, The Velvet Underground до ранните Fleetwood Mac, Pink Floyd или Cream… Защото става въпрос за първото издание на Психеделичен паноптикум (Psychedelic Panopticum Vol. 1) в България – своеобразен фест на „неизразимото съзнание на самото съзнание”, който ще се проведе на 22 май, петък, в клуб „Маймунарника” в Борисовата градина.


Написаното от Тимъти Лиъри (Timothy Leary; 1920-1996), Олдъс Хъксли (Aldous Huxley; 1894-1963) или пък от Кен Киси (Ken Kesey; 1935-2001) оставете за след това. Както и онзи текст entrance: 8 lv.” или казано иначе: „вход: 8 лв.”, написан долу вдясно върху постера за събитието – просто не му обръщайте внимание, защото ВХОДЪТ Е СВОБОДЕН! Така, както подобава на едно уникално за България събитие, посветено на СВОБОДНОТО СЪЗНАНИЕ. Всъщност, както казва Габриела Петрова от „Трипотека” – организатор на събитието, във своя профил във facebook: „По неочаквани и за нас самите пътища Psychedelic Panopticum Vol. 1 ще бъде с вход свободен! Изключително сме благодарни и вярваме, че това е дар, който ще направи някои невъзможни срещи възможни. Благодарим на [клуб] „Маймунарника” за вратите, които отваря пред нас…”

Психеделичен паноптикум отваря врати утре точно в… 20:02 ч. с първото от дългосрочна поредица събития, които ще изследват понятието „психеделично” в различните му и многолики проявления на изкуство, култура и състояние на съзнанието. Музика, сетивна инсталация и пластично изкуство ще предприемат пътуване между двете неразривни значения на това понятие – като естетическо явление и като неизразимо състояние на самото съзнание, казват още организаторите.

Вече утвърдената в сферата на електроакустичния етно ембиънт и транс Surbahar live Band е в центъра на паноптичната музикална програма. Преди това обещаващият млад артист Man of No Ego ще представи своя ембийнт-псайчил проект, който ще бъде последван от еспериментално-психеделичното трио Changing Perspective, проект на Teeth of Divine. Паноптичната програма се стреми да разгърне широкия спектър на психеделичната музика. Затова електроакустичното й проявление постепенно ще премине изцяло в електронната й форма малко след полунощ с trippy psytrance от Maharishi, Sativex и Juuu.

На това събитие паноптикумът ще въплъти и своето най-символно, но и най-буквално значение – всичкоглед за реалността, допълват от „Трипотека”. Сетивна инсталация, създадена специално за събитието, по методологията на Театъра на сетивата „Лабиринт”, ще помогне на всеки от публиката да насочи вниманието си навътре към себе си и ще му напомни, че човекът е носител на всички състояния. Тя ще оживее между 21:01 ч. и 23:03 ч. с помощта на част от екипа на Театъра на сетивата. Посетителите ще влизат един по един през определен интервал от време, така че организаторите съветват да бъдете нащрек за Времеяда. Но ако той не успее да трансформира и вашето време, не се отчайвайте – инсталацията ще остане отворена за посещение и след това като визуална…

Surbahar live Band

Зад името Surbahar стои музикантът и продуцент Павел Стойчев, чийто творчески път минава през формации като Band of Mad Women, Bluba Lu, Mescalitto, Пумпал и др., а днес развива и проектите Samodelia и TubeFx. Той започва да продуцира електронна музика през 2002 г., а през 2009-а подписва договор със световния лейбъл Chill Om Rec. Това го превръща в първия европейски продуцент с албум, издаден в Индия, и последван от магично турне, минаващо през емблематичната Гоа, Калкута, Бангалур и Мумбай.

За първото издание на Психеделичен паноптикум в клуб „Мамунарника” Surbahar Live Band ще направят специален подбор на музиката си и ще излязат на сцената в състав: Павел Стойчев (програминг, ударни, вокал), Мирослав Цветков (китара), Орлин Цветанов (цигулка) и Димитър Бакърджиев (саксофон и флейта).

Психеделичен паноптикум

е опит психеделичното да се възведе отново на равнището на своето символно значение: там, където средството се самопоражда на пресечната точка между сетивото и съзнанието, казват организаторите и допълват: „В отделните издания ще се опитаме да покажем различните му измерения през срещи с музика, танц, графика, кино, театър, литература, фотография, лекции и други образователни форми.”

Късната поява на понятието в България създава необходимостта то да се разгърне в неговата естетическа многопластовост, както и да се изясни в неговата културноисторическа и космологическа същина. Психеделичното се оказва неизследвано, но изключително плодотворно поле, смятат от „Трипотека”.

За разлика от родината на психеделичната естетика – САЩ, където тя намира своя първоначален израз през 70-те години в рифовете и вокалите на Jefferson Airplane и The Doors, по пътя си към България понятието намира почва за въплъщение с навлизането на psychedelic trance. Това, обаче, се случва едва в средата на 90-те години в условията на една вече почти напълно дигитализирана съвременност и в контекста на културната индустрия. Така лесно се масовизира разбирането му като средство за прекарване на свободното време и загубва своя естествен предмет – съзнанието в неговата невероятна многоизмерност…

Паноптична програма:

20:02 – 22:02 – Man Of No Ego
https://soundcloud.com/manofnoego

22:02 – 23:15 – Changing Perspective aka Teeth of Divine
https://soundcloud.com/boyan-avramov

23:15 – 00:30 – Surbahar Live Band
https://soundcloud.com/surbahar
https://www.facebook.com/pages/Surbahar/150953353016

00:30 – 02:15 – Maharishi
https://www.facebook.com/maharishiasoma?fref=ts

02:15 – 04:00 – Sativex
https://soundcloud.com/dj-sativex/dj-sativex-crazy-story

04:00 – 05:30 – Juuu
https://www.facebook.com/lubomir.angelov.79?fref

Сетивна инсталация
21:01 – 23:03

* * *

На 17 и 18 април т.г. в Лабораторията за градски дизайн „Трансформатори” се проведе Международния фестивал за психеделично кино и изкуство „Трипотека” (Tripoteca – psychedelic film & art festival). По този повод artnovini.com направи кратка историческа справка, свързана с появата на понятието psychedelic, която ви предлагаме да си припомним отново:

Рsychedelic

Най-общо казано, терминът психеделия (от древно гръцки: ψυχή – душа, δήλος – ясен), обозначава явления, свързани с промени в съзнанието, във възприятията, състояния на хипноза, транс и т.н. Терминът psychedelic (психеделичен) е въведен през 1957 г. от британският психиатър Хъмфри Озмънд (Humphry Osmond; 1917-2004), който работи основно в САЩ и Канада и изучава използването на психоактивните вещества (основно LSD), наричани често психеделици, в психотерапията. По-късно терминът намира широка употреба в трудовете на американския писател и психолог Тимъти Лиъри (Timothy Leary; 1920-1996) и в творбите на английския писател Олдъс Хъксли (Aldous Huxley; 1894-1963), автор на антиутопичния роман „Прекрасен нов свят” (Brave New World; 1932). Откривателят на LSD и пионер в изследването на веществото – швейцарският химик и писател Алберт Хофман (Albert Hofmann; 1906-2008), в книгата си „ЛСД: моето проблемно дете” (LSD: My Problem Child) го превежда като „проявяващ разум” или „разширяване на съзнанието”.

Съвсем логично опитите с психеделици оказват своето влияние върху изкуството и културата, особено през 60-те години на XX в. „Най-възприемчиви” се оказват рок музиката и литературата. Първата група, която използва думата са американците Holy Modal Rounders през 1964 г., последвани от 13th Floor Elevators, гениалният Джими Хендрикс (Jimi Hendrix; 1942-1970), „класиците” Pink Floyd, The Doors, The Byrds, The Who, Iron Buterfly, Jefferson Airplane, The Grateful Dead – за които Мартин Скорсезе (Martin Scorsese) ще снима документален филм и др. Именно Джери Гарсия (Jerry Garcia; 1942) и компания са сред постоянните пърформъри в прочутите Acid Tests-вечеринки, които по това време се провеждали в хипарската комуна Merry Pranksters, основана от писателя Кен Киси (Ken Kesey; 1935-2001), автор на безсмъртния роман „Полет над кукувичето гнездо” (One Flew Over the Cuckoos Nest; 1962). В творбите на Джак Керуак (Jack Kerouac; 1922-1969), Алън Гинзбърг (Allen Ginsberg; 1926-1997), Уилям Бъроуз (William Burroughs; 1914-1997), както и в по нови времена – на шотландеца Ървин Уелш (Irvine Welsh) и на руснака Виктор Пелевин, следите от психеделичната култура личат осезателно…

Макар че някои изследователи свързват понятието психеделичен основно с употребата на наркотични вещества, мнозина техни колеги не са склонни за приемат това твърдение, тъй като „разширяване на съзнанието”, може бъде да постигнато по много други начини, като един от тях, например, е медитацията…

Сред авторите на психеделично изкуство са британският художник Дъг Байндер (Doug Binder; 1941), австралиецът Джеймс Клифорд (James Clifford; 1936-1987), сюрреалистът Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989), американецът Уорън Дейтън (Warren Dayton; 1940), австриецът Ернст Фукс (Ernst Fuchs; 1930), холандският график Ешер (M.C. Escher; 1898-1972), швейцарецът Гигер (H.R. Giger; 1940-2014), британският кинорежисьор Тери Гилиъм (Terry Gilliam; 1940), холандският дизайнерски тандем The Fool, американецът Рик Грифин (Rick Griffin; 1944-1991) – един от най-известните плакатисти и много други.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1768-psychedelic-panopticum-ili-vschkogled-za-realnostta.html

Ивайло Савов и Живко Мутафчиев за първи път с обща изложба в България

Общ изглед от изложбата на Живко Мутафчиев и на Ивайло Савов в галерия „Боев” в Пазарджик. Снимка: © Личен архив на художницитеИзвестната галерия „Боев” представя около 60 живописни и скулптурни творби на двамата изтъкнати автори.

ПАЗАРДЖИК. В духа на своята концепция (а може би вече и традиция), престижната галерия „Боев” (ул. „Асен Златаров” 26) продължава да представя известни български художници в тандем. Сега ценителите на изобразителното изкуство могат да видят общата изложбата на двама забележителни автори: графикът Живко Мутафчиев (Jivko Mutafchiev), който представя само живописни творби, и скулпторът Ивайло Савов (Ivaylo Savov), който се завръща на българската арт сцена след четиригодишно отсъствие (бел. ред.: последната му изява беше през есента на 2011 г. в Националния археологически музей).


„Това е една наистина дългоочаквана изложба! Чакахме този 14 май – деня на нейното откриване, цели… 22 години”, сподели за artnovini.com големият български скулптор. „С Живко Мутафчиев правим опити да се представим в обща изложба от 1993 г. Водихме преговори с няколко галерии и колкото и да е странно до подобна експозиция така и не се стигна. Интересно е, че в чужбина това се случи: през 1997 г. в Швейцария, където ни представи галерия „7” и в галерия „Вива арт” във Виена през 2013 г. Затова, днес, изложбата в галерия „Боев” в Пазарджик е много специална за нас…”, допълва Ивайло Савов.

Галеристът Огнян Боев представя двамата изтъкнати български автори. Снимка: © Личен архив на художницитеЖивко Мутафчиев продължава да се вълнува от съкровените неща. Живописните платна и пастели, които художникът показва, следват онази едновременно поетична и реалистична линия, която той представя пред публиката през последните две години. Темите – те са неговите любими: градът, жената, портретът (като жанр), музиката (като усещане и мечтание)… Въпреки усещането, че картините му са разбираеми от пръв поглед, от тях струи особена загадъчност и колкото повече ги гледа човек, толкова повече осъзнава, че авторът го е повел из една духовна вселена, чиито кодове не е никак лесно да бъдат разгадани. За да се случи това, най-вероятно, е необходимо дълго време на съзерцание…

Скулпторът Ивайло Савов представя експозиция от 30 бронзови творби, които са своеобразна ретроспекция на вълненията и вдъхновенията, съпътствали творческия му път през последните години. Почитателите на неговото изкуство могат да видят монументалните двуметрови „Пеещи жени”, серията „Клоуни”, пластики като „Любов”, „Влюбени коне”, „Три желания”, както и най-новите колекции, по които авторът работи напоследък: „Черешови дървета” и „Влюбени птици”. „…Продължавам да вярвам, че ако за зрителя Изкуство е пиршество на форми и чувства, за автора, който го създава, то е самозабрава и благодарност към естеството и Бога, казва скулпторът.

А доказателството – това, естествено, са неговите скулптури. Лично за мен, един от своеобразните върхове в експозицията представена в галерия „Боев” е великолепното „Момиче с ябълка” – пластика в естествена големина, която Ивайло Савов направи преди няколко години, но едва сега показва в официална изложба.

За мен „Момиче с ябълка” е специална творба. Когато я видях за първи път в двора на къщата му в Панчарево, дълго не можах да кажа и дума. Все още си спомням вихъра от мисли, чувства, асоциации, долитащи от незнайни кътчета на съзнанието и на… мирозданието… Тази изящна фигура, смятам за своеобразна еманация на неговото творчество: висока естетика, финес, модерност, преклонение пред красотата, благородство, впечатляваща ерудиция, култура и дълбока философска промисъл, безспорно постижение в скулптурната техника – от рисунката през моделирането до отливането… Изкуство в същинския му смисъл – този, който го превръща във Вечност…

„При откриването на изложбата ми беше приятно да поздравя личности като Аврам Фархи, Христо Христосков, Панайот Ляков, Димитър Попов, Петър Стоянов, които официално вече са сред моите колекционери… Изложбата в Пазарджик е без точно определен ден за закриване – ще продължи дотогава, докато прецени галериста г-н Огнян Боев”, завършва Ивайло Савов.


Снимка: © Личен архив* * *

Още по темата:

Поезия, възвисена във небето синьо…
Анализ на д-р Панайот Ляков

* * *

БИОГРАФИИ:

Градът - една от любимите теми на Живко Мутафчиев. Снимка: © Живко МутафчиевЖИВКО МУТАФЧИЕВ е роден на 15 февруари 1967 г. в Айтос. През 1986 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1994 г. и специалност „Графика” в Националната художествена академия, в класа на проф. Стоян Стоянов.

Художникът работи в областта на живописта, графиката и екслибриса, като участва в редица изложби в България и чужбина. Работи с галерии от Германия, Франция, Холандия и САЩ, където представя самостоятелни изложби и участва в общи експозиции. От 1993 г. е член на парижката фондация Taylor.

Негови творби са собственост на Националната художествена галерия в София, на Музея за модерно изкуство във Фонтенбло (Франция), на частни колекции в Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Холандия, Белгия, САЩ, Великобритания, Русия и Испания.

Живее и работи в София.

Изложби

2014 - Smooth Jazz, самостоятелна изложба в Viva Art Gallery, Виена;
2013
– Самостоятелна изложба в галерия ЛИК, София;
        – Самостоятелна изложба в галерия Le Papillon, Варна;
2012
– Самостоятелна изложба в галерия „Филипополис”, Пловдив;
2011 – Самостоятелна изложба в галерия „Боев”, Пазарджик;
          5-та Международна изложба екслибрис, Fu Xian Zhai, Шанхай;
2010 – Самостоятелна изложба в галерия „1908”, София;
        – Осмо Международно Мини-триенале на Chamalieres, Франция;
        – 4-та Международна изложба екслибрис, Fu Xian Zhai, Шанхай;
2009 – Самостоятелна изложба в галерия Le Papillon, Варна;
         - Самостоятелна изложба в галерия „Астри”, София;
2008 – Самостоятелна изложба в Enigma Gallery, Ню Йорк;
2007 – Самостоятелна изложба в Green Cat Gallery, София;
2004 – Международно триенале на графичните изкуства „София” 2004;
         - Самостоятелна изложба в ROM-ART Gallery, Брауншвайг;
         - Изложба 3 Peiner Kunstpfad в ROM ART Gallery, Пайне;
         - Изложба в Sala Барна (Grupo Batik Art), Барселона;
         - Самостоятелна изложба в галерия Kreissparkasse, Нордхаузен;
2003 – изложби в галерия Nord/LB Bank с ART ROM Галерия;
2002 – Изложба 2 Peiner Kunstpfad в ROM ART Gallery, Пайне;
2001 – Международно биенале на графиката – Варна 2001;
2000 – EXSPO 2000 Hanover, ROM-ART Gallery;
1998 – Обща художествена изложба „Рисунки”, Галерия на СБХ на ул. Шипка” 6;
         - Международно триенале на графичните изкуства Sofia ’98;
1996 – Самостоятелна изложба в ROM-ART Gallery, Брауншвайг;
1994 – Самостоятелна изложба в галерия „Норман”, София;
1992
– Самостоятелна изложба в Vielleers Gallery, Амстердам;
1990 – Самостоятелна изложба в Музея за модерно изкуство във Фонтенбло;
1987
– Обща художествена изложба, ул. „Шипка” 6, София.

Награди

2012 – Втора награда на Международна изложба екслибрис
           от Art Gallery ZiAn, Пекин (Китай);
2011 – Голямата награда на 5-та Международна изложба екслибрис
           Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2010
– Голямата награда на 4-та Международна изложба екслибрис
           Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2006
– Първа награда на Die Kunst Kommunikation – Telecom HTP,
           Sparkasse Hannover.

* * *

Скулптурата „Момиче с ябълка” на Ивайло Савов в естествена среда. Снимка: © artnovini.comИВАЙЛО САВОВ е роден на 20 февруари 1961 г. в Русе. Завършил е специалност „Керамика” в Художественото училище в Троян (1980) и „Скулптура” в Националната художествена академия (1994) в класа на проф. Димитър Бойков. Живее и работи в София.

За първи път авторът показва свои творби през 1990 г. в Националната изложба „Скулптура” на „Шипка” 6, София, и в парижката Galerie Lehalle. Следват изяви в галерия Le Nouveau Mur, Женева; Европейски салон за изкуства Europ ‘Art, Женева (1992); галерия Theatre de Pochede la Grenette, Веве, Швейцария; „Крида арт”, София (1994); Galerie du Lac, Нион, Швейцария; галерия „Досев”, София (1995); Galerie Lotus, Виена; Fallet Gallery, Женева, Швейцария (1996); галерия Campo & Campo, Антверпен, Белгия (1997); Anixis Gallery, Баден, Швейцария (1999) и др. През 2000 г., след конкурс в Женева, той създава монументалната бронзова скулптура „Ликорна” (еднорог), която символизира духовната чистота в западноевропейската митология.

Савов е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. От 2004 г. скулпторът работи с престижната аукционна къща Hotel des Ventes в Женева. Той е сред малцината съвременни художници, които имат постоянна експозиция в швейцарската Zabbeni Gallery. В салоните й, които се намират в Женева, Веве и Берн, неговите произведения са изложени заедно с образци на Алберто Джакомети (Alberto Giacometti; 1901-1966), Фернандо Ботеро (Fernando Botero; 1932) и Амадео Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920)…

По-важни изложби:

2011 - самостоятелна изложба в Националния археологически институт
с музей към БАН – Централна зала;
2010
- четвърта самостоятелна изложба в „Галери дю Лак” – Нион, Швейцария;
2009 - самостоятелна изложба в GreenCat Gallery – Антверпен, Белгия;
         – самостоятелна изложба – Далхайм, Люксембург,
           представен от GreenCat Gallery;
         – самостоятелна изложба в галерия „Франк Кордие” – Лион, Франция;
2006 - самостоятелна изложба в хотел „Хилтън” – София;
2004 - официален артист на швейцарската галерия Zabbeni;
        
- участие в Европейския салон за изкуство MERK’ Art в Лугано,
           представен от галерия Zabbeni. Тогава в салона участват
           над 100 водещи галерии за модерно и съвременно изкуство;
2001 - галерия „Ле мироар де Метр” – Женева, Швейцария;
        
- галерия „Алма” – Германия;
        
- галерия „Франк Мение” – Франция.

Избрани колекции:

Национална художествена галерия – София, България;
Колекция „Жорж Екли” (
Collection Art Dialogue) – Париж, Франция;
Колекция „Джон Галиано”
(Collection John Galliano) – Париж, Франция;
Колекция „Митал” (Collection Mittal) - Мумбай, Индия;
Колекция „Принц Филип” (Collection Prince Phelippe) - Брюксел, Белгия;
Колекция „Пенков” (Collection Penkov) - София, България;
Колекция „Кромуел Арт” (Collection Cromwell Art) – Монреал, Канада.

Ивайло Савов е автор на статуетките за годишните награди „Златно клонче” и „Водно конче”, които сайтът за изкуство и култура artnovini.com връчва всяка година.


През пролетта на 2015 г. скулпторът беше консултант и подкрепи екипа на artnovini.com при реставрирането на  Паметника на седем български офицери, загинали през Първата световна война (1914-1918), който се намира във Виена.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1767-ivaylo-savov-i-jivko-mutafchiev-za-parvi-pat-s-obshta-izlojba-v-bulgaria.html

Поезия, възвисена във небето синьо…*


Видният общественик д-р Панайот Ляков (в средата) по време на вернисажа в галерия „Боев”. Снимка: © галерия „Боев”ПАЗАРДЖИК. В края на миналата седмица, на 14 май, в галерия „Боев” беше открита обща изложба с живописни творби на Живко Мутафчиев и скулптури на Ивайло Савов. По време на вернисажа свой анализ на тяхното творчество представи видният общественик д-р Панайот Ляков. Предлагаме на вашето внимание пълния текст на неговото изказване.


* * *


ДА ИЗЛЕЗЕМ от калъпа на изкуствоведите, които могат да напъхат в него всеки творец. За мен изкуството е неосъзнат копнеж по невидими неща в сумрака, раждащ видения, в озарението на някакво лично откритие, понякога е сън наяве, мечтание и… пътуване в приказни селения. Но неговата последваща реалност ведно с природата – вечната ни вдъхновителка, е второто спасение от виртуалния свят, от пропадането в информационната му бездна. Творенията на изкуството не са информация, която попива в мозъка – те предизвикват естествени реакции на възторг, недоумение, размисъл, зараза (сред колекционерите). Но има автори, чиито произведения стигат до нещо по-възвишено – те раждат поезия.

Жената, музиката и един замислен клоун... Снимка: © Личен архив на художницитеЖивко Мутафчиев е от тези автори – в неговите платна поетичното има постоянно присъствие. Той улавя и претворява в своите картини особени духовни състояния. Например, музикалния екстаз, който струи от изпълнителите, слели се с пианото или цигулката. Подиумът е от плискащи вълни, усилващи въображаемия ритъм. Аурата на това единство, нарисувана с блестящи цветове e като музикална бездна и неудържимо притегля очите на зрителя.

Особено място в творчеството му заемат призрачните градски герои, които странстват в космополитния пейзаж. Винаги са ме привличали образите от легендите, преживяни или измислени от автора. Те са чудати и извисени – лунатици, бродници, несретници, мечтатели, търсачи на нестандартни  преживявания, пишещи братя, обвити в самота и тютюнев дим. Тяхното присъствие е център на атмосфера, пресъздадена в по-мрачни тонове и налагаща усещането за някаква обреченост, не фатална, по-скоро философски примирена. Това е нощта или сумракът, раждащи видения – вестители на изкуството.  

Живко Мутафчиев ги извайва с щедра палитра, с много нюанси, хармониращи с душевните перипетии на тези герои. Всяка от тези картини е истинска поема, изтъкана от ефирност и неподправен лиризъм. Тук можеш да видиш „Серенада”, „Танц в нощта”, необичайните срещи с птици, пеперуди, сродни души – „Докосване”, „Надежда”, „Там някъде”, „Разговор”. Има платна, в които боите сякаш взривяват мига – „Фотографът”.

Но най-забележителните сред героите на Живко са жените – фатални, отчаяни, влюбени, изрисувани с цялата им сексуална магия. Техните вълнуващи образи са потопени в страст или скръб, понякога в хищно очакване на поредната мъжка жертва („Градски ловец”) или в любовно съзерцание, но винаги с изящни, нежни очертания – „Акт”. Това не е класическата женска красота, по-скоро е изваяна освободената женска същност. Модерната жена, разкъсвана между амбициите и любовната отдаденост.  

Може би тук най-ясно проличава едно от важните прозрения на художника, който в едно интервю бе нарекъл картините си „Поезия за очите”. Безспорно Живко Мутафчиев рисува поезия – лирична, ярка, въздействаща.

В „Цезар и Клеопатра” Ивайло Савов е изваял надмогването на политическите ограничения пред величието на една трагическа любов, казва г-н Ляков. Вдясно - „призрачен герой” от космополитните градове на Живко Мутафчиев. Снимка: © Личен архив на художницитеВ скулптурите на Ивайло Савов откривам същата или подобна извисеност, дори когато формата им е необуздано реалистична – вижте излъчването на „Жената с домино”. Всеки миг очакваш да го махне от очите си и да потънеш в красивото й очарование. Особено видна е хармонията между материала (бронз, сребро, емайл, позлата) и художествения герой или образ, което за мен е признак на голямо майсторство. То личи особено ярко в по-абстрактните му произведения – цикълът „Пеещите”, влюбените двойки, прочутите му клоуни,  пресъздаващи сцени от цирка на живота. Смешниците на ваятеля Ивайло Савов са различни от класическия им образ на смеещия се през сълзите си арлекин. Клоунадата им е представена не като забавление. В нея има напираща енергия, проектирана в преодоляването на някакво препятствие или предизвикателство – веригата на „Самоизграждане”, „Спиралата”, кулите на възхода, олицетворяващи изкачването по стълбата (планината) на съдбата и други артефакти. Извисените фигури олицетворяват полета на духовните хора, откъсващи се от житейските си окови или ограничения и изпълняващи някаква мисия. Безупречните композиции са белязани от романтичен символизъм – черешовото дърво с прорастващи птички е страхотен образ. Във фигурите на „Цезар и Клеопатра” пък е изваяно надмогването на политическите ограничения пред величието на една трагическа любов…

В реалистичните творби на Ивайло Савов има някаква неистова устременост към победата („Корида”) или витална жизненост („Ангелът-вестител”). Те са част от неговата вселена – пъстра, красива и богата с необикновени образи, живеещи в хармония с природата, вдъхновението и любовта.

В тази изложба има много поезия. Затова ще завърша с перифраза на Хорхе Луис Борхес (Jorge Luis Borges; 1899-1986) от стихотворението му „На Йоханес Брамс”:

Аз, който съм натрапник в твоите градини,
Които в паметта на бъдното живеят.
Поисках на картините ти да възпея.
Поезията, възвисена във небето синьо.

Дано съм успял!

* * *

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ е роден през 1948 г. в Пазарджик. Завършил е специалност електроинженерство, а по-късно зr магистратура по администрация и управление в Нов български университет, където през 2008 г. защитава и докторска дисертация.

Работил е в Металургичния комбинат „Кремиковци”, бил журналист във в. „Орбита”. Народен представител от 38-ото и 39-ото Народно събрание, президент на Ротари клуб – Пазарджик, председател на фондация „Илия Минев”. Автор е на книгите „Навътре в картините. Приятелски ескизи”, „Кой уби СДС? Разкази на очевидец”, „Модерните партии”, „Очакване на лидера”, „Синият идиот”, както и на повече от 650 статии в периодичния печат.

_________

* Заглавието е на artnovini.com

Source Article from http://artnovini.com/analizi/1766-poezia-vazvisena-vav-nebeto-sinio.html

Катри Липсон представя романа си „Продавачът на сладолед” в София

Писателката Катри Липсон - смятана за едно от лицата на съвременната финландска литература, ще се срещне за първи път с българските читатели. Снимка: © ИК „Персей”Книгата е отличена с Наградата за литература на Европейския съюз за 2013 г.

СОФИЯ. Писателката Катри Липсон (Katri Lipson), смятана за едно от лицата на съвременната финландска литература, пристигна в столицата, за да представи лично българското издание на своя роман „Продавачът на сладолед” (Jäätelökauppias; The Ice-Cream Man; 2012), който беше отличен с Наградата за литература на Европейския съюз (European Union Prize for Literature), съобщиха от издателска къща „Персей”.


На 20 май, сряда, от 16.30 до 17.00 ч., в рамките на Пролетния базар на книгата в НДК, авторката ще раздава автографи на щанда на издателите си от „Персей” – № 211, , а след това – от 18.00 ч., в Чешкия културен център (ул. „Г. С. Раковски” №100) – съорганизатор на събитието, ще участва и в официалната българска премиера на романа. Входът и за двете прояви е свободен.

Заглавие: „Продавачът на сладолед”; жанр: роман; автор: Катри Липсон; страници: 256; ISBN 978-619-161-062-4; цена: 10 лв. Снимка: © ИК „Персей”Мястото на представянето на книгата съвсем не е избрано случайно, тъй като по-голямата част от действието в „Продавачът на сладолед” се развива в Чехия. Романът разказва за енигматичната съдба на една жена, на нейния син и на нейната внучка, като всичко е пречупено през призмата на историята на ХХ в. и претворено през обектива на тайнствен режисьор, който снима филм със същото заглавие. Нишките на историческите и личните събития се преплитат, потапяйки читателя в действителност, където фикцията се явява главният герой, а развръзката е забулена някъде в ненаписания сценарий, казват издателите.

…Чехословакия, 40-те години на ХХ в. Търсейки спасение, на Естер й се налага да тръгне с непознатия Томаш като негова съпруга, с надеждата да намери безопасно място в провинцията. Тяхната история е заснета от режисьор, който решава да имитира реалния живот, създавайки филм без сценарий, в който актьорите научават историята и своите роли в движение, по време на снимките. Но тези персонажи започват свой собствен живот. В затънтено селище, където всички пътища са отрязани, Томаш и Естер Воржда заживяват заедно с помощта на вдовицата г-жа Немцова… Когато филмът е готов, режисьорът е привикан на разпит от Държавна сигурност за една мистериозна жена, която гледа филма многократно в различни селища…

В края на 60-те години, Ян – синът на Естер, е студент в Прага. Потресен от самозапалването на съименника си Ян Палах, той бяга в Швеция. Там среща предизвикателната Шещин и се оженва за нея, а след още 20 години – дъщеря им Гунила, отива в родния град на баща си в Чехия, за да открие себе си и да разбере, че съдбата на измислените герои става по-истинска от самия живот…

Катри Липсон дебютира през 2008 г. с романа „Космонавт”. Снимка: © Стив Липсон (Steve Lipson)„Продавачът на сладолед” впечатлява с богатото въображение на писателката, с действието, което би могло да бъде определено като своеобразен литературен трилър. Това е история, в която случайността не съществува, а повествованието се води в завладяващ диалог с настоящето, допълват от „Персей”, които издават романа с подкрепата на програма „Творческа Европа” (Creative Europe) на Европейския съюз (ЕС). Преводът на книгата е на Росица Цветанова, доктор по скандинавистика, и един от най-талантливите преводачи от скандинавски езици.

Катри Липсон е родена през 1965 г. в Хелзинки. През 1993 г. завършва медицина в Medical School of Uppsala University, но винаги е обичала да пише: приказки, разкази, стихотворения, пиеси… Като лекар, тя е работила в Швеция, Финландия и в Африка, а днес живее във финландския град Вантаа.

Нейният дебютен роман, наречен „Космонавт” (Kosmonautti; Cosmonaut), е номиниран за Наградата „Финландия” (Finlandia Prize, 2008) и печели Наградата за дебют на „Хелсингин Саномат” (Helsingin Sanomat Debut Book). Вторият й роман – „Продавачът на сладолед”, е удостоен с Наградата на ЕС за литература (2013), присъждана на най-талантливите изгряващи автори в Европа.

Пътуването на Катри Липсон до София е осъществено със съдействието на финландската организация FILI – Finnish Literature Exchange.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1765-katri-lipson-predstavya-romana-si-prodavachat-na-sladoled-v-sofia.html

Философия на живота: простакът, танковете, жертвите и рицарите на гнева

Противоречивата човешка природа като отражение в творчеството на британския експресионист Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992). Снимка: © artnovini.comПРЕЗ уикенда, по повод въпрос на колега от bTV, един „изтъкнат” футболен деец и бизнесмен, който по някакво стечение на обстоятелствата е „на гребена на вълната”, си позволи да нарече репортера „олигофрен”. В национален ефир. Единствената дума, с която тази жалка проява може да бъде описана е безобразие. Въпреки последвалото извинение, този случай провокира към много-много сериозен размисъл, който рисува един необратимо деформиран, уродлив, драматичен портрет на голяма част от т.нар. „български елит”…

В своята книга „Човешкият свят, или храна за душата (Философия на живота)” (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2003), от която artnovini.com вече ви предложи няколко великолепни есета, известният български театрален критик проф. Юлиан Вучков размишлява върху неособено приятните теми, каквито са простащината и гнева. Теми, които, за съжаление, ще продължават да бъдат вечна и неотделима част от човешката природа. Професора, както го наричат неговите приятели и почитатели, представя разбираемо, но безкомпромисно, своята гледна точка по тези сложни въпроси, която със сигурност би ни била от полза…


* * *

Простакът

Простакът е трагикомично лишеният от всякакви навици за възпитание. Той не е само противен. Той е и особено вреден. Защото много често се движи от кръчмарските ругателства и словесните заплахи до грубите физически действия, побоищата, а понякога и убийствата. Той не е само много примитивен в мисленето, в поведението. Оказва се и зъл до жестокост. Може да ни напсува на публични места, а даже и да ни пребие за най-малкия ни опит да укорим разгръщането му сред хората. Много е злопаметен. И отмъстителен. Ще ви злепостави, а дори и ще положи всички усилия да ви лиши от обективните възможности да живеете нормално само защото сте казали част от страшната истина за него преди много години. Той редовно преминава от своето беснеене към сатанинското си наслаждаване на чуждите нещастия и преди всичко на страдащите сред противоположните му хора. Любимите му средства да се подрежда са свирепите клюки, зверските изнудвания, подлите удари зад гърба.

Простакът мрази всички освен себе си.

Измъчва и децата си, особено когато те отказват да му бъдат слуги и се чудят как да се отърват от деспотичния му натиск върху тях. Той нерядко е расъл в примитивно семейство. Обикновено родителите му са го подтиквали не да стане миролюбив човек, а да запомни, че трябва да тъпче, ако иска да не бъде мачкан.

Простакът не познава интелигентния хумор. Той свързва смеха само с разкъсващата го страст да се гаври с хората. Доволен е не само когато ги насилва, а и когато ги унижава. Тогава показва, че ги взема под свое покровителство не защото има добро разположение към тях, а защото те са някакъв път към личните му изгоди. Той няма приятели. Има само спътници. Сближава се най-вече със силните зли хора, но и със слабите сред готовите да го обслужват безшумно срещу обещанието му да ги спасява от преследващия ги противник. Най-много го карат да изпада в истерия не само заелите се да го изобличават, а и онези, които не са му сторили нищо лошо, но блестят с ума си, с таланта си, а често и с високите обществени признания за приносите им. Защото той често е колкото самодоволен, дори безпаметно влюбен в себе си, толкова и склонен да се вкисва и да се чувства като отровен, щом установи, че някои го превъзхождат, че обществото го сравнява с тях и остро осмива опитите му да минава за фактор в живота. Защото той мре да наплюе, но и да командва обкръжението си, а ако може и голяма част от обществото, дори от нацията си. Предпочита да го мразят, а не да го поставят между смешните и жалките кресльовци. Редовно поставя себе си не само над пряката му околна среда, а и над целия народ, над държавата.

Простакът често попада между престъпниците тъкмо защото няма никакви психически и морални задръжки. Но той често се оказва ту вулканично безогледен, ту смайващо страхлив. Вилнее като луд пред слабите. Но си глътва езика пред далеч по-дивите от него. Бои се особено от най-мощните сред богатите и сред овластените.

Не само смешно, а и

напълно безполезно е да си губим времето, като се опитваме да променим простака

или поне да смекчим денонощното му вилнеене с миролюбиви средства. Можем да ограничим разгръщането му поне за известно време само ако го уплашим и му покажем, че можем да бъдем още по-свирепи от него, че ще му отмъстим, ако се осмели да ни мачка. Тогава той нерядко се стряска и даже започва да се лигави в дървените си усилия да любезничи и да ни стане съюзник.

Простакът редовно ни напада, без да сме го предизвикали с най-безобидни думи и реакции. Нахвърля се върху нас дори ако му се усмихнем искрено, особено ако сме негова противоположност, ако се оказваме възпитани, тактични, миролюбиви, дружелюбни. Тогава той веднага ни поставя между превзетите глезльовци и започва да ни крещи. Достатъчно е да не хареса одухотворената ни физиономия, хармоничните ни обноски, интелигентните ни прояви или нашите представи за градивната политическа дейност. Тогава вече той освирепява. Обсипва ни с хули чак докато ни извади от равновесие. Тогава вече той поражда най-рязката ни самоотбрана, освен ако сме мижитурки, сноби, парвенюта или малодушни и безлични същества.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1764-philosophia-na-givota-prostakat-tankovete-jertvite-ricarite-na-gneva.html

СБЖ подкрепи журналистите от Българско национално радио

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изрази загриженост по повод предстоящите финансови и кадрови рестрикции в БНР. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. В своя декларация от днес, 27 април, Съюзът на българските журналисти (СБЖ), изрази подкрепата си за служителите в Българско национално радио (БНР) по повод обявените от ръководството на медиата рестрикции – финансови и кадрови. Предлагаме на вашето внимание текста на документа:


„Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява своята загриженост по повод усложнената ситуация в Българското национално радио и обявеното решение на ръководството на обществената медия, мотивирано със спазването на разпоредбите на чл. 48, ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. и във връзка с писмо изх. № 92-00-72 от 19.03.2015 г. на Министерството на финансите”, се казва в декларация на СБЖ.

Съюзът на българските журналисти застава категорично зад позицията на членовете на дружествата на СБЖ в БНР и техните искания:

1. Да не се предприемат никакви рестрикции – финансови и кадрови, към радиоколегията, която е ангажирана пряко с производството на радиопрограмите и съдържанието им. Напомняме Ви, че националната медиа получава своята държавна субсидия за производството на медиен продукт.

2. Оставаме учудени от факта, че съотношението между хората, произвеждащи радиопродукцията и останалите служители на БНР е повече от 1:3. В този контекст настояваме категорично да не се предприема никакво намаление на средствата за допълнително материално стимулиране (ДМС), още повече, че това би било и грубо нарушение на чл.27 и чл.28 от КТД.

3. Да не се намаляват разходите за хонорари (по извън трудови правоотношения) на творческите екипи от ефира и продукциите, тъй като това би довело до демотивация и спадане на качеството на работата.

4. Да се оптимизира числеността на административните и помощни структурни звена на БНР.

5. Настояваме за спазване на текстовете в КТД, като напомняме, че представителите на СБЖ са партньори, които участват равнопоставено в управлението на медията.

6. Изискваме от ръководството на БНР да ни информира за извършените назначения, както и да ни предостави отчет за приходите и разходите на обществената медия за периода от началото на мандата на настоящото ръководство до момента.

„Съюзът на българските журналисти настоява Кодексът на труда и КТД да бъдат прилагани и спазвани в цялата им пълнота. СБЖ ще продължи да отстоява всички права на журналистите и ще се бори за достойно заплащане на техния труд, съответстващо на високия обществен авторитет и социално значима роля на журналистическата професия в съвременното демократично общество”, се казва още в декларацията.

„Тази наша кауза е залегнала в основата на проекта за Закон за защита на професионалната журналистика в България, подготвен от Съюза на българските журналисти, който след обществено обсъждане, ще бъде внесен в Народното събрание на Република България.

Съюзът на българските журналисти като пълноправен член на Международната федерация на журналистите ще информира нейното ръководство за предприетите стъпки в защита на журналистите в БНР.


Настоящата декларация на СБЖ, която е в подкрепа на исканията и позицията на членовете на нашите дружества в БНР, е мотивирана от желанието ни в диалог да работим за отстояването на авторитета на журналистите и Радиото – медийният лидер в ефира на България”, се казва в декларацията на УС на СБЖ.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1763-sbj-podkrepi-journalistite-ot-bulgarsko-naocionalno-radio.html

Художникът Виктор Петков дебютира с изложбата „Кръстопътища”

Художникът Виктор Петков пред Музея за съвременно изкуство (mumok) във виенския „Квартал на музеите” (MuseumsQuartier Wien). Снимка: © artnovini.comЕкспозицията в столичната галерия „Монов” представя негови платна, скулптури и инсталации, създавани в продължение на четири години.

СОФИЯ. Една дълго дългоочаквана изложба… „Кръстопътища” на художника Виктор Петков, който представя своята дебютна експозиция – живопис, скулптура и инсталация, в столичната галерия „Монев” (бул. „Ситняково” 48). Откриването е на 29 април, сряда, от 18.30 ч.


Плакатът за дебютната изложба на артиста. Снимка: Галерия „Монев” © Виктор ПетковПарадоксът е, че сякаш с Виктор сме се виждали за по-дълго време във Виена, в дните на изложението Viennafair, което той и неговото голямо вдъхновение – известната музикална журналистка Таня Иванова от Jazz FM radio, посещават редовно, отколкото в София. Причините за това са тривиални – работа, липса на време и отново – работа. Парадокс е и факта, че… никога досега не бях виждал негови творби, но винаги съм имал чувството, че ги зная добре – препредадени ми чрез някакви необяснимо-енигматични механизми, движещи общата ни духовна Вселена… Причината за това е, че при всяка наша среща, около нас винаги се е завихрял същински арт ураган от впечатления, открития, идеи, пътешествия, мечти… Но най-важното – винаги съм вярвал и винаги съм усещал с душата си неговото Изкуство. Заради изключителната ерудиция на Виктор, заради искрената му човечност, заради огромния му талант, който от няколко години го държи „в плен” и на една друга голяма негова любов – киното…    

И ако понякога съм имал известни резерви към автентичността на отделни резюмета за изложби, то сега, за „Кръстопътища” се доверявам напълно на думите на известния български изкуствовед проф. Свилен Стефанов, зам.-ректор на Националната художествена академия (НХА): „Първата изложба на Виктор Петков показва на софийската публика един млад и обещаващ художник. Неговите търсения са широки – от „изтъканата” от тънки нишки маслена боя картина, през металните му „заваръчни” повърхности, до инсталациите от различни намерени предмети. Справката с досегашните му произведения показва, че на този автор не е чужда и кинетичната скулптура от дърво и метал. Но всички тези (на пръв поглед разнопосочни) работи са обединени от мисленето за материала като подмяна и алтернатива на обичайното възприятие. Така ябълката е от дърво, живописната повърхност е от разтопен метал, а в инсталацията присъства специфичен визуален разказ, който може да подскаже на зрителя, че Виктор Петков е възпитаник на специалност „Плакат и визуална комуникация” в НХА. В тази изложба присъства не просто интелигентност, но личи онова особено (може би рестриктивно) възпитание на мисленето, което е първият белег за наличие на изкуство и за бъдеще в изкуството.”

Многозначителна... „Люлка”. Художник: © Виктор ПетковВ „Кръстопътища” Виктор Петков представя свои платна, пластики и инсталации, създавани в продължение на четири години. Един забележителен млад автор, чиито теми препращат към крехкия свят на човека, връзката му с природата и сътвореното от самия него, казват от галерия „Монев”. „Кръстопътища” е личен поглед на художника към избора, пред който сме изправени всекидневно, към възможностите да съхраняваме, обогатяваме, променяме, преобразяваме и да възприемаме от друг ъгъл пътя, който изминаваме. Художникът не се ограничава в реализирането на своите идеи. За работите си той експериментира с различни техники и материали, използвайки дърво, метал и маслени бои. Част от произведенията са провокирани от на пръв поглед непотребни предмети, които всъщност имат своя история – гниещи дънери, дървесни израстъци, намерен в изоставена фабрика печат, лента от картечница с патрони… В „Кръстопътища” авторът обединява отделните елементи в нов контекст, различни настроения и нюанси, текстури и цветове, създавайки свят, в който с лекота прекрачва границите между реално и имагинерно, нежно и грубо, ценно и обезценено, допълват от столичната галерия.

She („Тя”). Художник: © Виктор ПетковВ своите визуални послания художникът неизбежно използва и изразни средства, характерни за специалността, която е завършил в Художествената академия. „Експресивност и провокативна ироничност са определящите качества, обединяващи различните търсения и придаващи съвременния облик в творчеството на Виктор”, казва за младия артист неговият бивш преподавател, изтъкнатият художник проф. Георги Янков, който допълва: „Помня Виктор от студентските му години в специалност „Плакат”. Впечатлението, което ми направи тогава, бе интересът му към различни форми и течения във визуалните изкуства. Зад това спокойно и някак уравновесено любопитство се усещаше желанието му да вникне в многото формални, философски и естетически концепции представяни на съвременната световна сцена.

Днес близо десетина години по-късно, преди откриване на неговата първа самостоятелна изложба мога да кажа че, Виктор е извървял един изключително смислен път. Натрупаната визуална информация е преосмислена и филтрирана, за да се превърне в култура. Именно тя е в основата на разнообразните търсения на Виктор през последните години. Преодолял проблема с изразните средства и безсмисленото лутане в търсене на авторски стил, за него са важни единствено идеята и посланието, които неговите работи носят…”

Изложбата „Кръстопътища” на художника Виктор Петков в галерия „Монев” ще продължи до 20 май 2015 г.

* * *

„Пържолата” - една елегантно-иронична интерпретация на една тривиална, но само на пръв поглед, тема. Художник: © Виктор ПетковБиография

Виктор Петков е роден през 1980 г. Живее и работи в София. Завършил е бакалавърска и магистърска степен в Националната художествена академия – София, специалност „Плакат и визуална комуникация”. Работи в областта на дизайна и цялостната визуална концепция. Художникът има дългогодишен опит в киноиндустрията, заемайки различни длъжности в екипа на компанията Art Department. Изработва авторски дизайнерски мебели.


През последните години Виктор Петков е ангажиран активно с развитието и тенденциите на световното съвременно изкуство. Той е редовен посетител на наякои от най-големите европейски арт изложения като Венецианското биенале (La Biennale), Art Basel, dOCUMENTA в Касел, Viennafair и др. Този интерес към динамиката в съвременното изкуство, и света като цяло, са вдъхновяват творчеството на Виктор Петков, в което ясно личи собствен почерк и афинитет към експеримента с различни медии и техники. Авторът е участвал в няколко общи изложби и в Биеналето на българския дизайн.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1762-hudognikat-victor-petkov-debutira-s-izlogbata-krastopatishta.html

Калина Мавродиева подреди 27 живописни картини и рисунки в галерия „Нюанс”

Младата художничка Калина Мавродиева е смятана за един от най-успешните съвременни български автори. Снимка: © Личен архив на художничкатаСОФИЯ. Живописта на художничката Калина Мавродиева е деликатна, на моменти минималистична, но и директна. Цветовете в нейните картини трептят в диапазона от нежната акварелна изящност до експресивна наситеност и сила. Сюжетите им – разказват обикновени, на пръв поглед, делнични истории, но разтълкувани през поетичната чувственост на млад, талантлив и търсещ художник… В тези думи може да се убеди всеки, който до 7 май, четвъртък, посети изложбата й, наречена просто „Живопис”, в столичната галерия „Нюанс” (ул. „Иван Денкоглу” 42).


Смятана за един от най-успешните млади български автори, Калина Мавродиева е „откритие” на известния български художник Кольо Карамфилов (1963-2014. Тя работи в областта на съвременното авангардно и концептуално изкуство, а експозицията й в галерия „Нюанс” включва 27 живописни творби и рисунки, в които авторката се фокусира върху своето семейството и в личните си преживявания, казват организаторите на изложбата.

„Семеен портрет със зайци”. Художник: © Калина Мавродиева„В целия свят на Калина всяка следа на четката или графита вибрират свободно, но натоварени само с есенцията на нейното поетично чувство и искреност!” казва за нея доц. Мария Чолакова Кремонези (Maria Tcholakova Cremonesi), преподавател в Accademia di Belle Arti di Brera, Милано, където Калина Мавродиева специализира живопис.

„В последните си творби художничката интерпретира образи от семейни снимки, които поставя в абстрактна среда – като нещо реално съществуващо, но в друго пространство. Впечатляващата й живопис е изпълнена с лекота и спокойствие, но същевременно притежава енергията на запечатания спомен. Семейните снимки, които използва са инструмента, предаващ тази енергия. Някои от фигурите са изобразени с конкретни детайли, докато други са само загатнати. Използваните тонове са бледи и неутрални именно с тази цел – да се пресъздаде усещането за спомен, на моменти ясен, а в други липсващ и замъглен”, допълват от „Нюанс”.

„Не искам работата ми да бъде възприета като едно носталгично връщане към миналото. А по-скоро като вяра, че когато едно хубаво нещо съществува на едно място, то може да бъде открито и другаде”, споделя младата художничка.

Живописното платно „Котки”. Художник: © Калина МавродиеваБиография:

Калина Мавродиева е родена 1988 г. в град Троян. Завършва клас по живопис в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив. Тя бакалавър по „Текстил” и магистър по „Живопис” от Националната художествена академия в София. Има самостоятелни изложби в пловдивската галерия U.P.A.R.K. и в галерия „Серякова къща” в Троян. Участвала е в над 20 общи изложби:

- през 2015:
в „Родина на кръстопът” в Българския културен институт в Берлин и в БКИ Дом „Витгенщайн” във Виена; Конкурс за съвременно българско изкуство, галерия „Нюанс”; Национален конкурс „Йордан Парушев”, Български културен институт Париж, Франция;

- през 2014:
в Нощ на музеите и галериите, Пловдив; „Бургас и морето”, Градска художествена галерия „Петко Задгорски”; Национален конкурс „Йордан Парушев”, галерия „Райко Алексиев”, София; Градска художествена галерия „Рафаел Михайлов” във Велико Търново; Градска художествена галерия „Димитър Добрович”, Сливен; в изложбата „Младото изкуство като обект на желание”, в галерия „Ракурси”, София; в Международната изложба „Трансформ”, Букурещ; „Родина на кръстопът”, БКИ Братислава, Словакия; „Всичко е добре, когато започва добре” в Градска художествена галерия „Борис Георгиев”, Варна; Градска художествена галерия „Петко Задгорски”, Бургас; в галерия „Академия”, София;

Рисунките на Калина Мавродиева впечатляват със своята поетичност. Художник: © Калина Мавродиева- през 2013:
в галерия U.P.A.R.K., Пловдив; Международен пленер в Липова, Румъния; „Спектрофрения”, галерия София Прес, София; „Проект Томасян”, галерия U.P.A.R.K., Пловдив; Галерия Париж-Москва, София; ESSL ART AWARD CEE 2013, в галерия „Академия”, София; „10 през декември”, галерия U.P.A.R.K.; „Намеси”, галерия Credo Bonum, София;

- през 2012:
в БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена; „Текстил- изкуство и дизайн”, галерия Средец, Министерство на културата, София; галерия на СБХ на „Шипка” 6, София;                                    

- през 2011:
в Международен пленер в Дълбок дол, Троян;

- през 2007:
в галерия „Средец”, Министерство на културата, София; галерия „Ромфея, Пловдив.                                                                


Художничката е лауреат на Специалната награда на Уни Кредит Булбанк „Полет в изкуството” 2014; номинирана е за ESSL ART AWARD CEE 2013 и 2015, а през 2014 г. и за наградата за изкуство „Стоян Камбарев”. Била е и сред предложените за наградата, носеща името на големия български художник Йордан Парушев (1958-2011), както и за приза „Бургас и морето”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1761-kalina-mavrodieva-podredi-27-jivopisni-kartini-i-risunki-v-galleria-nuance.html

Ръководството на СБХ подкрепи министъра на културата Вежди Рашидов

От СБХ изтъкнаха положителната роля на министър Вежди Рашидов при разрешаване на казуса със сградата на Съюза на ул. „Шипка” 6 в София. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. През изминалата седмица, в общественото пространство се възобнови протестът срещу министъра на културата Вежди Рашидов и искането за неговата оставка, този път заради скандала с хориста Георги Петров от Камерния ансамбъл „Йоан Кукузел-Ангелогласният”, който беше уволнен заради несъгласието му с отношението към артистите, участвали в концерта (да пеят без хонорар) в катедралата Паржиката Света Богородица (Notre-Dame de Paris), съпътстващ откриването на изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” в парижкия Лувър (Musée du Louvre). След този случай, в национален ефир, Рашидов заяви: „Ще му дадем 100 лева, за да се успокои…” Именно това изказване провокира недоволството срещу министъра…


* * *

От Съюза на българските художници (СБХ) изразиха подкрепата си за министъра на културата. Предлагаме на вашето внимание пълния текст на писмото, което разпространи Любен Генов, председател на СБХ:

До
Г-н Росен Плевнелиев
Президент на Р България

До
Г-жа Цецка Цачева
Председател на Народното събрание на Р България

До
Г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Р България

До
Г-н Вежди Рашидов
Министър на културата на Р България

До медиите

Уважаеми госпожи и господа,

В качеството ми на председател на Съюза на българските художници считам за необходимо да изразя личната си позиция в подкрепа на министъра на културата господин Вежди Рашидов. Предвид създалата се ситуация намирам за меко казано неуместно на основата на лична неприязън и субективизъм да се иска оставката на министъра на културата, с цялото ми уважение към правото на изразяване на лично мнение от всеки. Въпреки критиките и отправените към неговата личност нападки съм длъжен да отбележа, че безспорно Вежди Рашидов има огромна заслуга за разрешаването на едни от най-сериозните казуси, съпътствали най-новата история на СБХ, подкрепял ни е в десетки трудни ситуации и безрезервно е подпомагал дейността на нашата творческа организация. Това, което той прави за българската култура няма аналог през последните две десетилетия. Едно от множеството доказателства за това е и представянето на България в Париж с изложбата „Епопея на тракийските крале” и богатата програма от съпътстващи културни прояви. Предстои откриването на новия музей „Национална галерия Квадрат 500” – също едно изключително важно събитие за развитието на българското изкуство.

Уважаеми госпожи и господа,

Струва ми се, че в името на нашето национално достойнство би било по-добре да загърбим дребнавост и предразсъдъци и да се опитаме да оценим постигнатото над личните страсти. Преди да отричаме и да обвиняваме да се научим обективно да отчитаме и признаваме положителните качествени резултати.

Заедно с мен на страната на министър Рашидов застават: Анжело Красини – зам. председател на СБХ, Димитър Грозданов – зам. председател на СБХ, проф. Десислава Минчева – член на ИБ на СБХ, Ивайло Дженев – член на ИБ на СБХ и много други колеги.

С уважение,

Председател на СБХ:

Любен Генов

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1760-rakovodstvoto-na-sbh-podkrepi-ministar-vejdi-rashidov.html

„Аделe Блох-Бауeр” на Климт се завърна във Виена, но брадясала

Трамвайна спирка във Виена облепена с постери на Том Нойвирт или Кончита Вурст (победителят/ката от Евровизия 2014) в кичозна интерпретация на шедьовъра на Густав Климт „Портрет на Аделе Блох-Бауер” I (1907). Снимка: © artnovini.comТри кичозни плаката с Кончита Вурст стряскат почитателите на гениалния художник от билбордове и постери в австрийската столица.

ЖЕНАТА ме погледна и отвърна поглед бързо. Може би Хигс бозона (Higgs boson) живее значително по-дълго от нейния поглед. Достолепно побелялата й глава се извърна в изящен профил, сякаш нищо не е било. Трамваят беше отминал спирката, но недоумението ми очевидно беше останало. Три големи постера с фрагменти от шедьовъра на Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918) „Портрет Аделe Блох-Бауeр” (Adele Bloch-Bauer I; 1907) искряха в златно и жълто. В първия момент дори помислих, че това е „Целувката” (Der Kuss; 1907-1908), но не беше… Някъде в съзнанието ми, обаче, беше избухнал бунт. Всевъзможни чувства, възприятия, принципи: естетически, етически, морални, културни, духовни и прочее, се съпротивляваха и отказваха да приемат тази Аделе„Златната Аделе”, „Австрийската Мона Лиза”


Макар и останали далеч за мен, от трите постера продължаваше да ме гледа… с влажен поглед т.нар. Кончита Вурст (Conchita Wurst). Субектът, който спечели миналогодишната „Евровизия” (Eurovision 2014), беше пременен като „одухотворената, самодоволната и елегантната” енигматична Аделe Блох-Бауeр (1881-1925) – младата аристократка, потомка на една от най-богатите и влиятелни фамилии във Виена през възторжената епоха Fin de siècle (1890-1910). Бившият младеж Том Нойвирт (Tom Neuwirth) беше превърнат в рошаво, брадясало, преднамерено и безвкусно рекламно „послание” на предстоящия традиционен майски „Бал на живота” (Life Ball), борещ се срещу болестта СПИН и за други каузи, който се провежда пред виенското кметство…

От моето присъствие и от недоумяващия ми поглед жената от трамвая видимо се чувстваше неудобно, много неудобно, дори някак виновно. Така изглеждаше и възрастният мъж, който беше на спирката, когато се върнах да направя снимки – два пъти влезе „в кадър”, но фотографията, която ще използвам е без него – не, че ще я види, но не бих да му давам подобна роля. Това са две лични измерения на „феномена” Вурст, но не по-малко важни са и обществените: културологични, естетически, социални, дори политически аспекти на тази пошла „арт провокация”…

Преди една година в artnovini.com изразих своята позиция по брадатия „феномен”. През този период от време се потвърди тезата ми, че става въпрос, първо, за

един чисто комерсиален „проект” -

т.нар. Кончита стана рекламно лице на една голяма банка, появяваше се във всевъзможни светски прояви и получаваше завидни хонорари. И второ, появата му/й в глобалното обществено пространство, несъмнено обслужва и други инициативи. Това стана ясно и от светкавичната реакция на неговите/нейните сестро-събратя след победата му/й в ланшния песенен конкурс на Евровизия – бурни вакханалии, които започнаха от розовата им къща на виенската „Пилграмгасе” (Pilgramgasse), върху чиято фасада и днес виси парцалив транспарант с безобразния дискриминационен надпис: Fight. (Hetero-) Fascism” (нещо като: „Боря се [с] (хетеро-) фашизма”), и продължиха до Карлсплац (Karlsplaz), пред прекрасната бяла барокова катедрала „Свети Карл” (Karlskirche)…

Тогавашното „послание” на метаморфозиралия Том „Толерантност без граници”, през тази година, след „всенародно” допитване, ще звучи като „Създаваме мостове”. Към какво – ще стане ясно по време на финалите в виенската Stadthalle през май. Трите постера по Климт, заснети от германската фотографка Елен фон Унверт (Ellen von Unwerth; 1954) за Life Ball, предлагат и други тълкувания, които, според организаторите на събитието, не били целенасочено провокативни, а приканвали към размисъл, обединен около посланието „Промяната е възможна”. Парадоксът е, че те стигат дотам, да поставят на едно интелектуално ниво Вурст и Густав Климт, които „доказват, че това е възможно”

„Приемането е дъщеря на свободата”. (Akzeptanz ist eine Tochter der Freiheit). „Свободата расте, когато се разчупват правилата”. (Freiheit Wächst wo regeln Brechen). „Родината на велики дъщеросинове” (Heimat Grosser Töchtersöhne). И на английски: Acceptance is a daughter of freedom. Freedom grows where rules break. Homeland of great daughtersons. Това са посланията на трите постера, а коментарът може да го направи всеки сам за себе си. Последната дума-каламбур – дъщеросинове – е потресаваща!..

Но нека се запитаме, какво се случва, когато изкуството се използва като медиатор/манипулатор на цели, концепции и идеологии, нямащи нищо общо със самото изкуство? Отговорът – последният век-век и половина от историята на човечеството ни показа недвусмислено…

Наистина,

съдбата на първия портрет на чаровната Аделе Блох-Бауер

е особено драматична; продължава да бъде такава и днес, 90 години след като тя напуска този свят. През 1899 г., когато е 18-годишна, младата дама се омъжва за доста по-възрастния от нея собственик на фабрики за захар Фердинанд Блох (Ferdinand Bloch; 1864-1945). Густав Климт, с когото тя е много близка, я рисува няколко пъти и вдъхновен от нея създава изключителни творби, сред които са двете картини, посветени на старозаветната героиня Юдит (Judith I,1901; Judith II, 1909), която спасява Юдея от асирийците; още един неин портрет – Adele Bloch-Bauer II от 1912 г., както и около стотина скици…

В своето завещание Аделе, която умира на 24 януари 1925 г., моли съпруга си да предаде двата нейни портрета и още четири пейзажа, нарисувани от Климт, на австрийската държава. След анексирането на Австрия през март 1938 г., фабрикантът бяга в Чехословакия, а след това в Швейцария, където завършва живота си на 13 ноември 1945 г. Преди това, обаче, отменя завещанието си в частта, отнасяща се до дарението на платната, които вече са били иззети от нацистите…

След като през 1998 г. Австрия прие Закона за реституцията, журналист, проучващ произхода на картините в различни музейни архиви, информира 90-годишната Мария Алтман (Maria Altmann; 1916-2011) – племенница и един от наследниците на Фердинад Блох, че първия портрет на Аделе се намира в музея „Белведере” (Belvedere) във Виена. След грандиозен съдебен процес, на 14 февруари 2006 г., картината, заедно другите четири пейзажа, заминават за Лос Анджелис, където живее Алтман. След няколко месеца портретът е продаден за 135 млн. USD на милиардера Роланд Лаудер (Ronald Lauder; 1944), който от следващата година става председател на Световния еврейски конгрес (World Jewish Congress). От тогава платното се намира в неговата „Нова галерия” в Ню Йорк (Die Neue Galerie New York), където са изложени произведения на германското и австрийското модерно изкуство…

И ето че сега, почти десет години след като „Аделе…” напусна опечалената си родина и отпътува за Америка, споменът за нея се завърна, но по един тъжен, абсурден и гротесков начин. Въпреки безспорните качества на Елен фон Унверт, която е известна като откривателката на топ модела Клаудия Шифър (Claudia Schiffer) и с еротичните си фотосерии, напомнящи снимките на големия Хелмут Нютън (Helmut Newton; 1920-2004), тази творба, със сигурност не заслужава подобна съдба. Най-вече, защото е безспорен образец на едно основните направления в изобразителното изкуство от края XIX в. и началото на XX в. – Виенският сецесион, а нейната интерпретация сега e абсолютно елементарна и компрометираща високото изкуство. В случая не става въпрос за концептуална пародия, като е при

„мустакатата” Джоконда

в L.H.O.O.Q. (1919) на Марсел Дюшан (Marcel Duchamp; 1887-1968), например, а за безвкусното налагане на един още по-безвкусен (и откровено кичозен) продукт на всеядния шоу бизнес – Вурст.

Тази история, колкото и да е делнично-банална, поставя важни въпроси. Кой, в т.нар. свят на изкуството има право да интерпретира основни, иконични образци, по начин, какъвто намери за добре (в последните години този проблем важи с огромна сила и за театъра, киното, операта). Трудно ми е да си представя, че бих могъл да предложа на общественото внимание сцена, изобразяваща, да речем, австро-унгарските любимци (безспорно – достойни за уважение личности) император Франц Йозеф I (Franz Joseph I.; 1830-1916) и императрица Елизабет – Сиси (Amalia Eugenia Elisabeth a.k.a. Sisi; 1837-1898) в неблагопристойна интимна сцена, защитавайки някаква отнесена социално-полова идея и да не предизвикам върху себе си целия гняв на обществената (и юридическа) мощ в алпийската държава. Или пък, ей така, оригиналничейки, да „заредя” емблематичната за българското изобразително изкуство „Ръченица” на Иван Мърквичка (Jan Václav Mrkvička; 1856-1938) с недвусмислено-анатомични джендър послания – сигурен съм, че няма да си намеря място между Калотина, Капитан Андреево, Дунав-мост 1 и прилежащата ни черноморска акватория…

Кой има право скандално да интерпретира образци на световното изобразително изкуство и да остане без порицание?.. Имам усещането за всесилни лобита, тайнствени и не толкова тайнствени общества, но най-вече за много пари, които днес [а и винаги] могат [са могли] да купят всичко: от слава до творческа свобода…

Примери има много, но как тогава да кажем, че изкуството е територия на свободата: на ума, на душата, че и на тялото… Очевидно, „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други”, както написа преди 70 години – в края на Втората световна война, писателят Джордж Оруел (George Orwell; 1903-1950) в антиутопията „Животинска ферма” (Animal Farm; 1945), към чието оригинално заглавие трябва да добавим и многозначителното A Fairy Story

Тазгодишният „Бал на живота” всеобхватно заимства от идеите на сецесиона и мотото му ще бъде: Ver Sacrum („Свещена пролет”), а модният дизайнер Саймън Костин (Simon Costin) щял „да интерпретира Библията по уникален начин”… След като миналогодишното шоу (тогава за първи път беше представена мъжка мода) с езика на пърформанса „разтърси” папския престол, а постерът на американският фотограф Дейвид Лашапел (David LaChapelle) Once in the Garden, изобразяващ някакво странно разнополово същество в Едемската градина (иначе мото на събитието беше широкоспектърното „Градина на земните удоволствия”), успя да всее небивал и откровен смут в католическа Виена (и не само), сега предстои нова порция от тълкувания на Светото писание. Със сигурност те няма да се придържат към духа на Канона, за чието изповядване тук, вярващите плащат немалък годишен данък…

Как подобни „творчески акции”, обаче, биха повлияли и на

възпитанието на децата,

които и без това са изправени пред безброй предизвикателства, предлагани от съвременната цивилизация?.. Навярно, следващите поколения ще разберат (ако могат)…

Какво биха си помислили и онези, неизкушените от изкуството хора, които за първи път ще видят това брадясало „Аделе”? Защото достъпът до оригиналната творба изисква доста административни усилия, финансови средства и сериозен ресурс от време, освен ако човек не живее отвъд Атлантика… Припокриването на изображения в човешкото подсъзнание е лесно постижимо със средствата на съвременните медии, а от там до лесната манипулация (според съответната стратегия) крачката е съвсем малка…

Творчеството на гениалния Густав Климт – фундамент на европейския модернизъм – е един от културните символи на Австрия (през 2012 г. тук по великолепен начин беше отбелязана неговата 150-годишнина). Но изкуството му е и част от световното културно наследство, независимо дали е включено в съответните официални списъци. Въпреки че картината е частна собственост, портретът на Аделе Блох-Бауер е собственост на човешката цивилизация. Морална, духовна и естетическа собственост. Вечна.

Подобни разсъждения, обаче, навяват и към друга тема размисъл, която само привидно е извън контекста: зачитането на авторското право, което според мнозина е неизменен символ на демократичните общества. Авторското право, обаче, е силно доходоносен компонент в силно комерсиалното ни битие. Но нека оставим финансовите параметри на прилагането му и да се запитаме дали самият художник би се съгласил с подобна безвкусна, плитка и елементарна интерпретация на творчеството му. Съмнявам се – по негово време „брадатите жени” са били показвани в цирка. И не само заради това – според някои историци на изкуството, отношенията им с Аделе са били повече от приятелски… Всъщност, кой е носител на тези права? И ако широко скроените закони позволяват неподозирано от обикновения лаик жонглиране с юриспруденцията, то неписаното моралното право би трябвало да е едно-единствено – на автора. Всичко останало е въпрос на морал – категория, която мнозина (на които така им изнася) от т.нар. арт елит (твърде относителна класификация) пренебрегват и смятат за отживелица (но единствено, когато не се отнася за тях самите)… И въпрос на личен избор

Фасадата на розовата къща на виенската „Пилграмгасе” (Pilgramgasse), върху чиято фасада се вее парцалив транспарант с надпис: „Fight. (Hetero-) Fascism” (нещо като: „Боря се [с] (хетеро-) фашизма”). Снимка: © artnovini.comКакто

въпрос на личен избор

са човешкия живот, самоопределянето, религията и т.н. Но, съобразени с обществените и цивилизационни норми. Зачитането на личния избор е свещено право и ако то бъде пренебрегнато, можем да говорим за диктатура. Ала зачитането трябва да е двупосочно и реципрочно. Толерантността също. Ще попитам, ако облека фланелка, върху която е написано Fight. Homo Fascism” („Боря се [с] хомо фашизма”), какво би ми се случило. Зная – ще ме помете невиждано „цунами” и ще гния дълго из разни дрънголници. Просто е – нямам достатъчно средства, за да се защитя. Дали пък това не е дискриминация? Но защо към едни се проявява толерантност, а към други – не. Защо едни не уважават моята (а и сигурен съм на още стотици милиони, милиарди хора) ценностната система? Защо на различните е позволено да съдят, а другите да нямат право на мнение? Защо? Какво би се случило, ако един ден другите, след като се превърнат в малцинство, станат… различни? Апокалиптична антиутопия…

Разбира се, дефинирането и налагането на конкретни константи (идеологии, взаимоотношения, духовни ценности и прочее) също е предпоставка за чудовищна диктатура. Последният век-век и половина от историята на човечеството го доказа недвусмислено…

Проблемът е деликатен.

Но, всъщност, няма никакъв проблем Том да се нарича Кончита, Елтън да се омъжи, Рики да е гей или Хелене и Анне-Мари да празнуват годишнина от сватбата си… Както и едва ли са много тези, които по полов признак незачитат творческите върхове в изкуството на композитора П.И. Чайковски (1840-1893), на художниците Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992), Дейвид Хокни (David Hockney; 1937), Анди Уорхол (Andy Warhol; 1928-1987), на писателя Труман Капоти (Truman Capote; 1924-1984) и на много други. Това е техен личен избор, който всеки нормален човек (за какъвто смятам и себе си), сигурен съм, възприема с разбиране. И толерантно. Но когато, някой насила, без никакъв повод, ми навира в лицето своя личен избор и ме обвинява, че не съм толерантен и, че съм фашист – категорично не мога да се съглася. Не вярвам в неговата безкористност. Каквото и да говорим, съвременният свят става все по-зависима робска проекция на алчността и парите, а от там и все по-агресивен…

Не вярвам в неговата безкористност, както не вярвам, че крехкоснагият и крехкопеещ Том (или Кончита), е на нивото на титан като Густав Климт, пък бил той доказал, че „промяната е възможна”. Ако, някой успее да ме убеди в интелектуалната, в духовната и в творческата им равнопоставеност, наистина ще помоля Земята да спре. За да сляза и да се запилея в бездната на Безкрая…

* * *

Апропо, за целите на „Бала на живота”, Монетният двор ще сече златен мотив от постера с брадатата Аделе, който ще бъде продаван и 50% от събраните средства ще бъдат използвани в борбата срещу СПИН… А роклята за фотосесията, с която е облечен лауреата от Евровизия 2014, е използвана 2.5 кг златна боя, обсипана е с 12 000 кристала, половин килограм перли и е отнела… 1250 часа работа (или 156 осемчасови работни дни). И струва… Всъщност, това е въпрос на личен избор…

* * *

Често ще си спомням…От моето присъствие и от недоумяващия ми поглед, жената в трамвая видимо се чувстваше неудобно, много неудобно, дори някак виновно. Навярно съм стиснал силно и устните си. Навик от детството ми. Правя го, дори несъзнателно, когато [много] не харесвам нещо. Въпрос на личен избор…

* * *

P.S.: Импресия, но от друг трамвай…

Пътувам с друг трамвай. Цялата мотриса е брандирана с плаката, спечелил 3000 EUR в графичния конкурс „Заедно сме повече” (Gemeinsam sind wir mehr!) в подкрепа на борбата срещу дискриминацията, расизма и т.н., организиран от общинската служба MA17, която отговаря за интеграцията (аз също участвах, но беше илюзия да си мисля, че имам шанс в надпреварата).

Отляво-надясно: евреин, тъмнокож, мюсюлманка и очевидно австриец (символизиращ европеидната раса), снимани в гръб. На синьо-зелникав фон. „Уважението е в главата” (Der Bauch sagt: Respekt ist Kopfsache) или нещо подобно – е посланието. Но не мога да приема и този плакат. Казвам си, ти си предубеден, ти си капризен, не мислиш модерно. Може би, си завистлив, дори. Опитвам се да вникна в смисъла на този постер – очевидно неговите автори са търсили обобщение на религиозно-расова основа. Правила го е някаква агенция. Но не мога да схвана – нещо ми се губи. Почти веднага разбирам – около 2 милиарда души. Не е изобразен азиатец. От онези дето живеят из цял свят, а не от някакво племе, потомък на Уйгурския хаганат. Сещам се – едно от условията на конкурса беше постерът да е във формат Portrait, т.е. „на високо”. При тази композиция дизайнерът е решил, че няма да има място за човек с триъгълна шапка. Много са им широки. Ако сложи и азиатец – ще трябва да намали другите, и композицията отива по дяволите… Затова, така си мисля, решава – без азиатци… Въпрос на личен избор… И на жури.

Мисля си, понякога демокрацията е сложно нещо.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1759-adele-bloch-bauer-na-klimt-se-zavarna-vav-vienna-no-bradyasala.html