Дайсецу Судзуки, или дзен и неговото влияние върху японската култура

Дайсецу Судзуки - един от най-видните изследователи на дзен будизма. Снимка: Mihoko OkamuraСОФИЯ. Българският книжен пазар е озарен от същински литературен диамант – „Дзен и японската култура” (Zen and Japanese Culture; 1938) на изтъкнатия познавач на дзен будизма Дайсецу Титаро Судзуки (Daisetsu Teitaro Suzuki; 鈴木 大拙 貞太郎;1870-1966). Книгата, която излезе със запазения знак на издателска къща „Изток-Запад”, е един от най-ярките трудове в световната литература, посветени на дзен (Zen). Луксозното българско издание съдържа голям брой илюстрации от знаменити японски художници, подбрани лично от автора на книгата, казват от издателството.


Дайсецу Судзуки е смятан за един от най-видните познавачи на дзен будизма. Писал е върху будизма и японската култура повече от 60 години и е автор на над 100 книги, допълват от „Изток-Запад”. Роден в началото на периода Мейджи (Meiji period; 1868-1912), Судзуки работи като изследовател на японската култура, в това число на будизма, на дзен и шин (Jodo Shinshu), чак до смъртта си.

Първият негов дзен будистки учител – Шаку Соен (Soyen Shaku; 宗演; 1860-1919), успява да му осигури възможността да работи и да следва заедно с германо-американския философ, преводач и редактор на списание – Паул Карус (Paul Carus; 1852-1919). Краус нарича себе си „атеист, който обича Бога”, но е, може би, първият съвременен мислител, който популяризира междукултурния диалог, изследва връзката между съвременната наука и религията и с помощта на Соен и Судзуки представя учението на будизма на Запад…

Судзуки последователно публикува превод на „Събуждането на вярата”, изследването си върху будизма на Махаяна – „Общо изложение на будизма на Махаяна” (Outlines of Mahayana Buddhism; 1907), както и много преводи на китайски текстове, които издава в съавторство с Карус. Превежда и многобройните си статии върху будизма. В периода 1891-1897 г. Судзуки практикува дзен в храма на будистката школа Риндзай - Енгакуджи в Кита-Камакура, югоизточно от Токио. По този начин той става член на световна мрежа от будисти, теософи и интересуващи се от различни проявления на традицията из цяла Азия.

*Калиграфия на Иккю (1396–1481) от края на XV в.: Дъждът от миналата нощ / изрони всички цветя на земята / и по цялото село / текат благоуханни потоци... Снимка: ИК „Изток-Запад” * *

„Когато човек разгърне страниците на тази великолепна книга, разбира защо и как днес в Америка духът на дзен е толкова осезаем.”

New York Times

„В прекрасната книга на д-р Судзуки чаят, мечът, стрелбата с лък, градината, калиграфията се разкриват пред нас като неотменна част от скъпоценното цвете на японската култура.”

The Nation

* * *

Един от най-известните трудове на Дайсецу Судзуки - „Дзен и японската култура”, който излезе и на български език в превод от английски на Жана Ценова – e издаден за първи път от Източното будистко общество на Будисткия университет Отани (Otani University), Киото, през 1938 г. със заглавие „Дзен будизмът и неговото влияние върху японската култура”. Пишейки на поетичен, но същевременно достъпен език, в „Дзен и японската култура” Дайсецу Судзуки дефинира понятието дзен като „един от продуктите на китайското светоусещане, обогатено от индийските идеи, въведени в Китай през I в. заедно с будистките учения”. Той проследява историческото развитие на дзен, като свързва зараждането му с бушидо (Пътя на воина) и умело очертава връзките на дзен с фехтовалното изкуство, с хайку, с чайната церемония и с изконната любов на японеца към природата.

Творба, приписвана на Ли Лунмиен или Ри Рюмин (ок. 1040-1106): будисткият философ от XI в. Юима (Вималакирти); живопис върху коприна. Снимка: ИК „Изток-Запад” / Национален музей, ТокиоКнигата дава изчерпателна информация за всеки, който иска да вникне в основните идеи на дзен, което – твърди още авторът – е немислимо без познаване на контекста на японския живот и изкуство. Основополагащият труд на Судзуки съдържа ценни илюстрации от най-изтъкнатите японски майстори на живопистта и калиграфията.

Луксозното издание на „Дзен и японската култура” е част от поредицата Библиотека „Изток”, в която са още „Тридесет и шестте стратегеми” и „Шътао и неговите беседи за живописта” (1978) на руския китаист и изследовател Евгения Завадская (1930-2002).

Дзен и самураите

(откъс от „Дзен и японската култура” на Дайсецу Судзуки)

Може да изглежда странно, че дзен е бил свързан по някакъв начин с духа на военното съсловие на Япония. Независимо какъв облик добива будизмът в различните страни, в които процъфтява, той е религия на състраданието и в своята разнообразна история никога не е имал отношение към дейностите, свързани с войната и военното дело. Как тогава дзен е започнал да насърчава бойния дух на японските воини?

В Япония от самото начало на своята история дзен е бил тясно свързан с живота на самураите. Макар че никога не ги е подтиквал активно да изберат своята професия, в която се прилага насилие, той негласно ги подкрепял, когато поради някаква причина са се заели с нея. Дзен ги подкрепял по два начина: и нравствено, и философски. Нравствено, защото дзен е религия, която ни учи да не гледаме назад, щом веднъж сме взели дадено решение; философски, защото той се отнася равнодушно към живота и смъртта. Позицията да не гледаш назад в крайна сметка възхожда към философското убеждение; ала бидейки философия на волята, дзен привличал самурайския дух по-скоро в нравствено отношение, отколкото във философско. От философска гледна точка дзен набляга на интуицията, а не на разсъдъчното познание, защото интуицията е по-пряк път за постигане на Истината. Ето защо и нравствено, и философски дзен привличал силно военното съсловие. Умът на воина, който е – и това е едно от основните качества на боеца – относително прост и далеч не пристрастен към философстването, намира сроден дух в дзен. Може би това е и една от главните причини за тясната връзка между дзен и самураите.

Книгата „Дзен и японската култура” вече е на разположение и на българските читатели. Снимка: ИК „Изток-Запад”Второ, дзен дисциплината е проста, директна, опираща се на егото, отричаща егото; нейната наклонност към аскетизъм се съчетава добре с воинския дух. Воинът също трябва да бъде винаги концентриран върху своя предмет: когато се бие, не бива да гледа нито назад, нито встрани. Той трябва да върви само напред, за да победи врага си. Ето защо не бива да се натоварва по никакъв начин – нито физически, нито емоционално, нито интелектуално. Интелектуалните съмнения, ако изобщо се зародят в ума на боеца, са големи препятствия за движението му напред, докато емоциите и физическите притежания са най-тежък товар, ако той желае да действа максимално ефикасно в своята професия. Добрият воин е по принцип аскет или стоик, което означава, че има желязна воля. Нея дзен може да осигури, когато е необходимо.

Трето, между дзен и военното съсловие на Япония има историческа връзка. По принцип будисткият свещеник Ейсай (1141-1215) се смята за първият, който е въвел дзен в Япония. Неговата дейност обаче се ограничавала повече или по-малко с Киото, който по онова време бил център на по-старите школи на будизма. Да се въведе нова вяра било почти невъзможно поради силната съпротива, оказвана от тяхна страна. Ейсай трябвало да направи известен компромис, заемайки позиция на помирение спрямо Тендай и Шингон, докато в Камакура, която била резиденция на правителството на Ходжо, подобни исторически трудности не съществували. Освен това управлението на Ходжо било милитаристично, тъй като той наследил фамилията Минамото, която се надигнала срещу фамилията Тайра и придворните аристократи. Последната загубила способността си да управлява ефикасно заради прекалената си изтънченост и последвалата я дегенерация. Режимът Ходжо е известен с изключителната си пестеливост и нравствена дисциплина, както и със силния си административен и военен апарат. Ръководителите на тази мощна правителствена машина приели дзен за свой духовен водач, пренебрегвайки традицията по въпросите на религията; по тоя начин дзен оказвал своето разнообразно влияние върху общия културен живот на японците от XIII в. насетне, включително през периода Ашикага и дори през периода Токугава…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1430-daisetsu-suzuki-ili-zen-i-negovoto-vliyanie-varhu-japonskata-kultura.html

„Промо колектив” направи „промоционално демо шоу” преди contempo 2014

Поп арт колажите на Калоян Илиев-Кокимото са саркастични, бодливи, изумителни, вдъхновяващи, неприлични (не приличат на други, а не неприлични, като... неприлични), но пък преливат от свещена любов към духовното човечество (за съжаление, на това изображение не се забелязват негови представители, ала пък има сърце)... Снимка: © „Промо колектив” / contempo 2014ВАРНА. Международният фестивал за съвременно изкуство contempo сякаш започна вчера – 16 април! Но – не, всъщност изложбата „Промо колектив” е само прелюдия към голямата „фиеста” на съвременното изкуство в т.нар. „морска столица” (бел. ред.: наименование, по което във Варна не си падат особено и затова повече няма да го използваме), която ще бъде открита на 25 април.


С „Промо колектив” форумът отчете първата contempo петилетка и по този повод покани художници, участници в първите фестивални издания, съобщиха организаторите на арт феста.

Изложбата е част от комуникационната стратегия на фестивала и има промоционален характер. В отворената рамка на проекта авторите представят най-новите си търсения или произведения, които смятат за програмни във границите на изследвания от тях петгодишен период. От една страна, използваната за осъществяването на идеята мерна единица – „петилетка”, има ироничен характер и е закачка със зачестилите опитите за опитомяване на артиста и постоянните стремежи за рамкиране и институционализиране на художествения живот. От друга страна – „петилетката” е достатъчен времеви отрязък за проследяване на ефективността на фестивалната платформа и промотираните чрез нея автори.

Постерът с част от колектива, работил през първата contempo петилетка. Снимка: © „Промо колектив” / contempo 2014За участие в „Промо колектив” бяха поканени и участват:

Алекси Иванов (1988). Живее и работи във Варна, известен до преди няколко години с артистичния си псевдоним Fars и участието си в редица ъндърграунд стрийт арт акции. Художникът използва намесата в градското пространство като средство за комуникация. Основно, темите в неговото изкуство засягат социално-политически въпроси. Дипломант е в Технически университет – Варна, специалност „Социален мениджмънт”. Проектът му е провокиран от намерен сред купища боклук… гипсов бюст на националния герой Васил Левски (1837-1873) – идеал за политическа коректност и човешки добродетели…

Антония Колева-Нитра (1983) от Ямбол. Живее и работи във Варна. Колажът, инсталацията и дизайнът са областите, в които твори. Вълнува се от проблемите на младите хора в новите общества и модификацията на ценностите…

Биляна Рубинова (1982). Живее и работи във Варна. Завършила е художественото си образование в Лондон. Работи в областта на концептуалната живопис, инсталацията и обекта. Интересува се от перцепцията за изкуство днес, като създава/симулира среда за реакции…

Галина Станева (1978). Живее и работи във Варна. Завършила е скулптура във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи в областта на скулптурата и инсталацията. Проектът й е артистичен протест срещу днешната формализацията на артиста.

Ирена Димитрова (1980). Живее и работи във Варна. Възпитаник на германската живописна школа, работи в областта на фотографията, рисунката и колажа.

Калоян Илиев-Кокимото (1979). Живее и работи във Варна. Изследва табуто и фетиша в съвременното общество, интересува се от медийните модели за манипулация и полярността на ценностите. Работи с цитата, изразява идеите си чрез живопис, инсталации, колажи и пърформанси…

Николай Нинов (1973) от Долни Дъбник. Живее и работи във Варна, доцент по скулптура във Варненския свободен университет. Работи в областта на пластичните изкуства и инсталацията, чрез които изследва проблемите на съвременната скулптура…

Петко Тодоров (1977). Живее и работи във Варна. Интересува се от проблемите на урбанизацията и изследва влиянието й върху човешките взаимоотношения…

Радостина Вълчанова (1980). Живее и работи във Варна. Работи в областта на концептуалната фотография…

Стефка Георгиева (1976) от Ямбол. Живее и работи във Варна. Работи в областта на скулптурата и инсталацията…

Стела Веселинова (1971). Живее и работи в Амстердам, Холандия. Работи в областта на съвременната фотография. Изследва промените на урбанизираните територии и взаимодействието им с човека…

Саня Ковачева (1989). Живее и работи във Варна. Изучава архитектура. Работи в областта на съвременната фотография. Използва широк спектър от алтернативни фотографски прийоми за изследванията на взаимовръзката „град – общество”…

Изложбата „Промо колектив” a.k.a. promo collective >>contempo2014>> demo show, която е експонирана в Градската художествена галерия „Борис Георгиев” (ул. „Любен Каравелов” 1) във Варна, ще бъде на разположение на ценителите до 10 май.

Както artnovini.com написа, от 25 април до 3 май 2014 г., за пета поредна година във Варна, ще бъде проведен Международния фестивал за съвременно изкуство contempo. Шестото издание на форума обединява 20 събития, в които най-новите си творчески търсения ще представят повече от 50 автори – млади таланти и утвърдени имена – от България, Германия, Австрия , Полша, Белгия, Франция, Италия, Холандия, Израел, САЩ и др., припомнят от фондация „Рая Георгиева”, организатор на арт събититето.

Фестивалът contempo е създаден по идея на художничката Рая Георгиева (1978-2009) и от октомври 2009 г., когато е проведено неговото първо издание, той е посетен от над 15 000 души. Артистичен директор на contempo е известната галеристка и куратор Дора Дончева.

* * *

Фондация „Рая Георгиева” има за цел да съхранява паметта за творчеството на художничката Рая Георгиева (1978-2009), да подкрепя и да дава възможност на младите творци да реализират идеите си, като създава сцени за творчески диалог и експерименти. В програмната схема на фондацията са включени: организацията и провеждането на дейностите по фестивал contempo и съпътстващите го форуми; организацията и провеждането на изложби и презентации, свързани с творчеството на патрона на фондацията; програма „Старт”, чрез която се осъществяват дебютни проекти на млади автори; организация на образователни лектории за съвременно изкуство за младежка публика…

© artnovini.com / Фондация „Рая Георгиева” / contempovarna.org

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1429-promo-kolektiv-napravi-promocionalno-demo-show-predi-contempo-2014.html

Academy Announces Key Dates For The 87th Oscars®

The Academy Awards for outstanding film achievements of 2014 will be presented on Oscar Sunday, February 22, 2015, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center®. Photo: Richard Harbaugh / © A.M.P.A.S.BEVERLY HILLS, CA. The Academy of Motion Picture Arts and Sciences (A.M.P.A.S.®) and the ABC Television Network today announced the dates for the 87th Oscars. The Academy Awards® presentation will air live on ABC on Oscar® Sunday, February 22, 2015.


Key dates for the Awards season are:

Saturday, November 8, 2014

The Governors Awards

Wednesday, December 3, 2014

Official Screen Credits and music submissions due

Monday, December 29, 2014

Nominations voting begins 8 a.m. PT

Thursday, January 8, 2015

Nominations voting ends 5 p.m. PT

Thursday, January 15, 2015

Oscar nominations announced

Monday, February 2, 2015

Oscar Nominees Luncheon

Friday, February 6, 2015

Final voting begins 8 a.m. PT

Saturday, February 7, 2015

Scientific and Technical Awards

Tuesday, February 17, 2015

Final voting ends 5 p.m. PT

Oscar Sunday, February 22, 2015

87th Academy Awards begins 7 p.m. ET/ 4 p.m. PT

The Oscars will be held at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® in Hollywood, and will be televised live by the ABC Television Network. The Oscar presentation also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1428-academy-announces-key-dates-for-the-87th-oscars.html

В „Карол” започнаха да приемат заявки за участие в проекта „Арт семестър”

Логото на „Арт семестър”. Снимка: © „Арт семестър” / „Карол криейтив”Организаторите обявиха пълната програма с лекциите, които ще водят изтъкнати финансови специалисти.

СОФИЯ. При голям интерес вече е в ход приемането на заявки за участие в проекта на „Карол криейтив” - „Арт Семестър”. Целта на инициативата на Корпоративен университет „Карол” е да подкрепи изграждането на нов тип култура, която в икономиката на знанието да се превърне в постоянен спътник на всеки съвременен човек, припомня Милена Петкова, art thinker във Финансова група „Карол”.


За да реализира тази своя идея, „Карол криейтив” създаде специален проект, „Арт семестър”, в рамките на който безплатно ще обучава творци, като начало – художници, приложници, дизайнери… Проектът е за хора, които искат да случват нещата, а не от тези, които чакат да им се случат. За хора, които искат да бъдат част от една нова култура и да бъдат посланици на тази нова култура, допълват организаторите. Но как да станете част от „Арт семестър”, или как „Хората на изкуството срещат света на финансите”?..

Какви хора могат да кандидатстват?

Добре дошли са „арт” хора със свободни професии и студенти, занимаващи се с изкуство.

Какво ще научите?

Как работят финансовите пазари; защо е важно и как да управлявате парите си; изкуство ли е инвестирането; подходящи ли са фондовете за хора на изкуството; как изкуството работи за парите и как парите работят за изкуството…

Как?

Чрез обучение – лекционна част и art shops-брейнсторминг.

Какво ще правите?

Ще учите и творите. Ще се превърнете от Art Thinkers в Financial Thinkers. С брейнстормингът ще промените индивидуалната творческа работа в екипно генериране на идеи, които ще пресъздадете с вашите си изразни средства.

Кога ще се случи?

От 12 до 30 май 2014 г. Първите две седмици – от 12 до 23 май ще има присъствени занятия в „Арт семестър”-а, а последната седмица ще е свободна за финализиране на индивидуалните работи.

На 30 май т.г. в Арт салона на „Карол” ще бъдат представени резултатите от първата сесия на „Арт Семестър” 2014. А през юни ще бъдат изложени и творбите на участниците в програмата. Снимка: © „Арт семестър” / „Карол криейтив”Какво ще стане с вашите творби?

Ще бъдат изложени в Арт салона на „Карол”. Всяко едно произведение ще може да бъде купено по цена определена от вас, която ще получите в пълен размер, без никакви комисионни от наша страна. Ще имате още една възможност да стигнете до различна аудитория и публика…

Колко ще струва?

Участието за одобрените кандидати е напълно безплатно.

Как можете да кандидатствате?

Изпратете свое „арт” CV, мотивационно писмо – защо искате да се включите в проекта, какво очаквате от него, какво е вашето изкуство и какво бихте създали по време на „Арт семестър” и три снимки на ваши творби, с които искате да ни спечелите.

Очакваме вашето представяне и кандидатури на
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Ако смятате, че това интересува някого, разкажете му!

Пълната програма за провеждането на „Арт семестър” на „Карол криейтив” можете да прочетете в този линк.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1427-v-karol-zapochnaha-da-priemat-zayavki-za-uchastie-v-proekta-art-semester-.html

Корпоративен университет „Карол” спечели престижна международна награда

ВЕКорпоративен университет „Карол” на едноименната финансова група влезе в Топ 10 в категорията „Международни компании” на престижните Leadership Excellence 500 Awards 2014. Снимка: Screenshot of hr.comЙЛ / СОФИЯ. Финансова група „Карол” получи престижно отличие за проекта си Корпоративен университет „Карол”. Той беше номиниран, селектиран и класиран в Топ 10 на 100-те финалисти в категорията „Международни компании” на Leadership Excellence 500 Awards 2014. Обявяването на победителите и връчването на наградите се състоя на внушителна церемония на 9 април по време на Global Leadership Excellence Forum във Вейл, Колорадо, съобщиха от финансовата група.


Корпоративен университет „Карол” получи престижното отличие година след своето създаване. В портфолиото с образователни инициативи основният проект е „Карол семестър” – едномесечно обучение, уникално като структура и съдържание. Такъв ще бъде и „Арт семестър”, най-новата инициатива, насочена към хората на изкуството.

Уникалност, новаторство, развитие на лидерство, изпълнение на поставените цели и съответствие на мисията и визията с изпълнението, полезност, Return on investment (ROI) – това са част от критериите, по които бяха оценявани всички номинирани проекти. Тази година, при оценката е бил от важно значение и гласът на участниците в селектираните 100 финалисти във всяка категория за наградите на Leadership Excellence 500 Awards. „Карол” се конкурира с компании от цял свят, между които финансови групи и институции, фармацевтични и козметични гиганти, търговски вериги.

За наградата:

Престижната награда, позиционира „Карол” сред глобалните лидери и е признание за иновативните идеи и подход на групата, при осъществяването на образователните проекти.

През последните 30 години Leadership Excellence идентифицира и награждава топ 500 лидери – организации и техните проекти. Отличените компании бяха публикувани и в последния брой на списание Leadership Excellence, което достига до повече от четвърт милион лидери в цял свят.

„Тази награда е признание за топ лидерство и засилва вашата роля в индустрията”, заяви Деби МакГарт (Debbie McGrath), CEO of HR.com. Според нея, да бъдеш в Топ 10, във всяка категория, е наистина грандиозен успех и резултат от усилената работа на забележителните компании, достигнали до финала. Всяка една от тях, между които и „Карол”, ще бъдат представени през 2014 г. на страниците на Leadership Excellence. Специално място за победителите е предвидено и в HR.com – най-голямата глобална професионална мрежа на професионалистите от областта „Човешки ресурси”.


„Лидерството е изкуство, което изисква постоянно практикуване и фокус върху овладяването му”, допълни Деби МакГарт и подчерта, че „програмите, получили признание в Leadership 500 Excellence Awards помагат много на компаниите да растат и да развиват своите лидери чрез някои от най-въздействащите проекти, които някога сме виждали”.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1426-korporativen-universitet-karol-specheli-prestigna-megunarodna-narada.html

Творби на Борис Георгиев и Жорж Папазов са топ лотове в търг на „Ракурси”

Рисунката с цветни моливи „Дете с книга” (1944) на Борис Георгиев (Boris Georgiev; 1888-1962) е с най-висок естимейт за търга в „Ракурси”. Снимка: © auction-rakursi.comСОФИЯ. Великолепният портрет „Дете с книга” (1944), на един от най-големите български художници - Борис Георгиев (Boris Georgiev; 1888-1962), е водещият лот в пролетния търг на „Ракурси”, съобщиха от аукционната къща на ул. „Хан Крум” 4а в София. Творбата, с размери 48 х 38 см, изпълнена с цветни моливи върху хартия, е с най-висока първоначална оценка – 24.9 хил. лв.


С втори по ред естимейт за търга, който ще се проведе на 28 април (понеделник) от 18.30 ч. в Гранд хотел „София”, е картината с маслени бои „Композиция” от сюрреалиста Жорж Папазов (Georges Papazoff; 1894-1972). Бъдещият собственик на платното (формат 38 х 46 см) ще трябва да започне своето участие в аукциона от 24 хил. лв., а пък претендентите за другата изключителна творба на Борис Георгиев – „Момче(сангин върху хартия, 39 х 32,5 см, подписана), ще наддават от начална цена 13.9 хил. лв.  

Общо, в пролетния търг на „Ракурси” ще бъдат предложени 111 образци на българското изкуство от XIX в. и XX в., а представените автори са 70. Сред тях личат имената на художници, към които има традиционен интерес: Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), Вера Недкова (1908-1996), Райко Алексиев (1893-1944), Ненко Балкански (1907-1977), Константин Щъркелов (1889-1961), Илия Петров (1903-1975), Илия Бешков (1901-1958), Атанас Михов (1879-1975), Давид Перец (1906-1982) и др. В наддаването ще участват и произведения на маринистите Марио Жеков (1898-1955) и Наполеон Алеков (1912-1998), на майстора на абстрактния морски пейзаж Георги Баев (1924-2007), на Борис Денев (1883-1969), Бинка Златарева (1891-1972), Станю Стаматов (1886-1963) и Иван Тричков (1892-1959), рисунки на Никола Танев (1890-1962), Стоян Венев (1904-1989), Георги Железаров (1897-1982), картини на Иван Георгиев-Рембранда (1938-1994), графики на Петър Морозов (1890- 1951), Карл Йорданов (1905-1976), Веселин Стайков (1906-1970) и Димитър Казаков-Нерон (1933-1992), акварели на Йордан Гешев (1907-1973), Дечко Узунов и др.

Очаква се колекционерите да проявят голям интерес към няколко слабо познати творби на Патрики Сандев (1881-1959) - Натюрморт от 1937 г. (м.б./платно, 30 x 40 см, подписана – 5625 лв.); Георги Павлов-Павлето (1913-1995)„Момиче” (м.б./платно, 36 x 26 см, подписана - естимейт 2500 лв.); Генко Генков (1923-2006)„Пейзаж” (м.б./платно, 49 x 63 см, неподписана - 6500 лв.); и на Атанас Яранов - „Конници” (пастел/хартия, 14 x 18 см, неподписана – 700 лв.) и „Композиция” (пастел/хартия, 28 x 50 см, неподписана – 800 лв.)

Огледът на произведенията, участващи в търга, ще се състои от 22 до 27 април, от 11.00 ч. до 19.00 ч. и в деня на аукциона – 28 април, от 11.00 до 15.00 ч. в галерия „Ракурси”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1425-tvorbi-na-boris-georgiev-i-georges-papazoff-sa-top-lotove-v-targ-na-rakursi.html

„Граматика на съвременния български език” ни помага да бъдем в крак с времето

С „Граматика на съвременния български език” Мария Пашова опитва да заинтригува и подрастващите, които тепърва започват да изучават родния си език по-задълбочено. Снимка: © ИК „Изток-Запад”СОФИЯ. На книжния пазар излиза осъвременена граматика на българския език, написана на достъпен и разбираем за всекиго език, съобщиха от издателска къща Изток-Запад. „Граматика на съвременния български език”, чийто автор е Мария Пашова, съдържа повече от 40 таблици за бърза проверка на определени граматични форми и правила и е предназначена за всички, които искат да овладеят правоговора и правописа на родния език и да имат езикова култура на ниво.


Осъвремененото издание на българската граматика съдържа 176 страници. Снимка: © ИК „Изток-Запад”Граматиките и речниците са от ключово значение за познаването и правилното владеене на всеки език. Прието е, че те са суховати и скучни четива, които трудно привличат и задържат вниманието на учениците, а високопарният език, на който са написани, е разбираем единствено за филолози, лингвисти и специалисти в областта. Мария Пашова, която заедно със съпруга си, покойният вече проф. Петър Пашов, е автор на редица практически граматики и учебни помагала, сега се наема с нелеката задача да осъвремени граматиката на българския език, представяйки я по достъпен начин за всеки – от ученика до професора, в изданието „Граматика на съвременния български език”. В ценния справочник са представени фонетичният и граматичният строеж на съвременния български книжовен език, като е обърнато специално внимание и на практическото приложение на знанията, които черпим от граматиката във всекидневната си езикова и устна, и писмена практика, казват издателите.

С помощта на тази книга Мария Пашова цели да отговори на съвременните нужди за разбиране и владеене на майчиния език и да заинтригува както подрастващите, които тепърва започват да го изучават по-задълбочено, така и тези, на които се налага да опреснят знанията си по въпроси от областта на фонетиката, морфологията, синтаксиса или лексикологията, отнасящи се до правоговора, правописа, пунктуацията или до значението и употребата на думите в българския език.

Общопризнато е, че граматичните правила защитават книжовния език от диалектни разслоения и така изпълняват отговорна задача с национално значение. Освен това, благодарение на тях навлизащите в българския език заемки от различни клонове на науката и на социалното устройство в обществото не го поставят в подчинено положение спрямо признатите за международни езици: английски, френски, немски, испански, руски. Това са и едни от най-важните причини, които защитават необходимостта граматичните закони да се знаят и да се спазват”, уверена е Пашова.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1424-gramatika-na-savremennia-bulgarski-ezik-ni-pomaga-da-badem-v-krak-s-vremeto.html

Грийнауей и Бодеке: Руският авангард е експлозия на творческата мисъл

Питър Грийнауей и Саския Бодеке. Снимка:  petergreenawayevents.com / maritiemmuseum.nlМОСКВА. Дни преди да бъде открита мултимедийната инсталация „Златният век на руския авангард” (The Golden Age of the Russian Avant-Garde) на режисьорите Питър Грийнауей (Peter Greenaway) и Саския Бодеке (Saskia Boddeke) сайтът afisha.ru публикува интервю с артистичния тандем, което ви предлагаме със съкращения:


По време на работата си по инсталацията „Златният век на руския авангард”, която подготвихте специално за московския Манеж, какво ви вдъхнови? Въобще, откъде ви дойде тази идея?

Саския Бодеке: Тази идея ни предложиха от руска страна. В самото начало на преговорите за изложбата, инициаторите на „Великобритания - Русия, година на културата 2014 (UK-Russia Year Of Culture 2014), ни снабдиха с необходимата информация и се върнахме вкъщи с цял куфар, пълен с книги. Поговорихме и с няколко души, но основно нашата задача беше да обхванем целия период на авангарда и да открием в различните източници и художници, които още никой не е виждал.

В Манежа ще бъдат представени „движещи се” картини?

Саския Бодеке: Инсталацията е комбинация от 18 екрана. Заедно написахме сценария и либретото, избрахме руски актьори и три дни снимахме в едно амстердамско студио. Искаме да покажем колко богат е този период от историята, колко много художници са работили по това време. Ние, разбира се, си даваме сметка, че са съществували различни движения и направления, много мнения – това е било време, изпълнено с невероятна енергия. Надявам се, че сме успели да предадем неговото чувство. Но важно и другото чувство – загубата на свобода… Става дума за онова, което са преживели авангардните художници по времето на Сталин…

Как смятате, каква ще бъде реакцията на зрителите за тази изложба, предвид на това, че за повечето от тях е непривично да гледат движещи се картини в музейното пространство?

Саския Бодеке: От една страна, хората, които не обичат да се напрягат, ще получат превъзходен опит – възможно е, благодарение на тази инсталация за първи път да разберат, какво именно е искал да каже даден художник. От друга страна, ценителите на интелектуалните развлечения ще намерят за себе си също много интересни неща. Нашата цел не е да направим нещо което е сложно за възприемане. Казано по-просто, искаме да покажем тържеството на художествената мисъл и нашето възхищение от нея.

Питър Гринуей: Имам образование като художник-пейзажист и ми доставя удоволствие да създавам приятни за очите образи. Щастлив съм, когато ми се удава да предам своите усещания в образи и във физическо измерение: върху платно, на сцената, или в залата. Много обичам физическия свят. Колкото до новостите, смятам, че ако обновите своя продукт с повече от 20%, ще изгубите 80% от аудиторията си. Джон Кейдж (John Cage; 1912-1992) смяташе, че идеите могат да достигнат до публиката за 15 години, но аз мисля, че той беше неоправдано оптимистичен (бел. ред.: композиторът е един от главните герои в четири серийния му филм 4 American Composers от 1983 г.). Днес хората по света възприемат като норма в живописта импресионизма, който, както си спомняме, е създаден около 1859 г. Това означава, че на новите идеи им е необходимо дълго време, за да стигнат до обикновения зрител.

Ако говорим за новите технологии, на мен ми се струва, например, че 3D в киното няма никакво бъдеще. 3D не добавя нищо нито в граматиката, нито в речника, нито в синтаксиса на киното. Това е примамка, за да измъкне хората от компютрите, но заедно това е застой в развититето.  

Как ви се струва, ролята на куратора и режисьора приличат ли си?

Саския Бодеке: Кураторът е човек, който мисли в далечни перспективи, управлява художествени направления и помага на художника да създаде инсталация. Ние се занимаваме с нещо съвсем различно – мислим върху конкретен проект, за пространството, в което да бъде показан.

Питър Гринауей: Ние имаме около 30 изложби от началото на 90-те години – това е част от нашия бизнес. Тъй че тази експозиция не е някаква извънредна ситуация.

С какво ви вдъхновява руският авангард?

Саския Бодеке: Вдъхновява ни самото време, когато са падат всички граници и художниците получили възможност, каквато до тогава не са имали – да експериментират. Истинска експлозия на творческата мисъл. Например, Маяковски не само е писал стихове, той е снимал и филми.

Питър Гринауей: Когато говорим за авангарда и руската революция, важно е да разберем, че всичко това се е случвало не само в Русия, но и из цяла Европа. Усещането за края на единия век и началото на другия. XX в. не започва от 1900 г., а от Първата световна война. И невероятният футуристичен дискурс в Русия от началото на XX в. също не е бил ограничен с руския език. И Малевич, и Кандински, са пътешествали из Европа, а след това отсядали в някое затънтено място. Авангардът е бил голямо общоевропейско движение, в което Русия е трябвало да участва.

* * *

Биографии:

ПИТЪР ГРИЙНАУЕЙ е роден на 5 април 1942 г. в Нюпорт, Уелс. В началото на 60-те постъпва в Walthamstow College of Art, където учи живопис. През 1966 г., на легендарната лондонска гара Ватерло (Waterloo Station), снима дебютния си късометражен филм, наречен „Влак” (Train)

Първият пълнометражен филм на Грийнауей – The Falls, чиято продължителност е 186 мин., излиза през 1980 г. Лентата е последвана от няколко кратки творби, за да дойде 1982 г., когато режисьорът представя естетската драма „Договорът на чертожника” (The Draughtsman’s Contract). През 1985 г. на голям екран е „Зет и две нули” (A Zed & Two Noughts, Z00), в 1989 г. – „Готвачът, лъжецът, неговата жена и нейният любовник” (The Cook, The Thief, His Wife & Her Lover), а през 1995 г. и един от най-въздействащите му филми – „Записки под възглавката” (The Pillow Book) по едноименната книга на японската авторка Сей Шонагон (966-1017)

През 2016 г., по повод 500-годишнината от смъртта на един от големите художници на Северния Ренесанс - Йеронимус Бош (Hieronymus Bosch; 1450-1516), британецът планира да завърши едноименния филм, част от трилогия за най-великите холандски майстори.

Според платформата imdb.com Питър Грийнауей е режисирал 68 филма.

САСКИЯ БОДЕКЕ завършва Performance Arts в Амстердам през 1986 г. и започва работа като сценичен мениджър и асисетнт-режисьор в Холандската национална опера в Амстердам (De Nederlandse Opera) в постановки на Питър Щайн (Peter Stein), Робърт Карсън (Robert Carsen), Дарио Фо (Dario Fo), Клаус-Михаел Грубер (Klaus-Michael Grüber) и др.

По-късно основава своя театрална компания – Theatergroep vals Akkoord. През 1997 г. в Залцбург заедно с Питър Грийнауей поставят операта 100 Objects to Represent the World, с която след това правят успешно турне из Европа и Южна Америка.

Саския Бодеке режсира операта „Христофор Колумб” (Christopher Columbus) от Даруис Милхауд (Darius Milhaud) за Берлинската щатсопера (Deutsche Staatoper Berlin), и операта Writing to Vermeer по музика на Луи Андрисен (Louis Andriessen), която е включена в репертоара на Холандската национална опера за фестивали в Аделаида, Австралия, и в Lincoln Centre в Ню Йорк.


През 2005 г. тя е режисьор на спектакъла „Децата на Уран” (The Children of Uranium) по текст на Грийнауей. Постановчик е на пиесата „Огледалото на Рембранд” (Rembrandts Mirror; 2007), както и на спектакъла „Оцелелият от Варшава” (А Survivor from Warsaw; 1947) от Арнолд Шьонберг (Arnold Schoenberg; 1874-1951) с диригент Зубин Мета (Zubin Mehta) за операта във Флоренция (Florence Opera House) и т.н. През 2008 г. по време на експото в Сарагоса заедно със съпруга си Питър Грийнауей поставя млутимедийната оратория „Синята планета” (The Blue Planet) в съпровод на оркестъра на Горан Брегович (Goran Bregovic)

Source Article from http://artnovini.com/interview/1423-greenaway-i-boddeke-ruskiat-avangard-e-explozia-na-tvorcheskata-misal.html

Грандиозна мултимедиа „оживява” шедьоври на руския авангард в Манежа

В мултимедийната инсталация „Златният век на руския авангард” режисьорите Питър Грийнауей и Саския Бодеке използват 18 екрана, а визуалната й концепция е изградена върху шедьовъра на абстрактното изкуство - картината „Черен квадрат” на Казимир Малевич. Снимка: © afisha.ru Автори на уникалната изложба-спектакъл са режисьорите Питър Грийнауей и Саския Бодеке.

МОСКВА. Световноизвестният британски режисьор Питър Грийнауей (Peter Greenaway) и неговата съпруга и колежка холандката Саския Бодеке (Saskia Boddeke) показват в голямата зала на прочутия московски „Манеж” (Manege Museum) видеоинсталацията „Златният век на руския авангард” (The Golden Age of the Russian Avant-Garde), в която „оживяват” произведения на Казимир Малевич (Kazimir Malevich; 1879-1935), Василий Кандински (Wassily Kandinsky; 1866-1944) и на други известни и по-малко познати художници, съобщава сайтът, посветен на инициативата „Великобритания - Русия, година на културата 2014 (UK-Russia Year Of Culture 2014).


Авангардната изложба, подкрепена от Британския съвет (British Council), която е създадена специално за изложбения комплекс на „Манежная площадь” д.1, беше открита днес, 14 април, а публиката ще може да се запознае с най-значимите творби на руския авангард от XX в., в контекста на мултимедиата, до 18 май т.г.

Уникалната изложба е разположена на площ от 5000 кв.м. в главната зала на прочутия московски „Манеж”. Снимка: © moscowmanege.ruС тази инсталация Питър Грийнауей продължава поредицата с „оживени” шедьоври на световното изобразително изкуство, сред които са фреската „Тайната вечеря” (Last Supper; 1494-1498) на Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519), живописният епос „Сватба в Кана Галилейска” (Marriage at Cana; 1563) от Паоло Веронезе (Paolo Veronese; 1528-1588) и емблематичната за творчеството на Рембранд (Rembrandt van Rijn; 1606-1669) „Нощна стража” (Night Watch; 1642). Знаменитият режисьор определя работата си по тези проекти като „приложно изкуствознание”: разказ за изкуството не с помощта на текст, външен по отношение на творбата, а със средствата на самото изкуство…

Във видеотворбата на Питър Грийнауей и Саския Бодеке „оживяват” около 1000 шедьовъра на руския авангард. С помощта на високотехнологична мултимедиа режисьорите показват редки произведения от колекциите на Третяковската галерия, Руския музей и Държавния музей за театрално и музикално изкуство в Санкт Петербург, Държавния архитектурен музей „Щусев”, Театралния музей „Бахрушин”, Музея „Маяковски”, Държавния архив за литература и изкуство, State Museum of Contemporary Art в Солун, амстердамския Stedelijk Museum, Culture Georges-Pompidou в Париж, МоМА и Guggenheim Museum в Ню Йорк и др., както и от частната сбирка на Александър Лаврентиев. Легендарният „Черен квадрат” (Чёрный супрематический квадрат; 1915) на Казимир Малевич – най-известното произведение на руския авангард – пък e използвано като основа и централна метафора на експозицията, допълват организаторите на уникалното събитие.

Актьорът от московския театър „Сфера” Александър Пацевич в ролята на художника Павел Филонов. Снимка: © moscowmanege.ruИзложбата „Златният век на руския авангард” e разположена на площ от 5000 кв.м., а за нейната реализация се използват полиекранни инсталации (произведенията са представени на 18 екрана), снабдени с най-съвременно прожекционно, светлинно и звуково оборудване. Новият подход към историята на изобразителното изкуство ще създаде непозната досега визуалност и възможност за образно опознаване на света, уверени пишат кураторите на изложбата Олга Шишко (Olga Shishko) и Елена Румянцева (Elena Rumyantseva). Използването на полиекранността като художествен прийом ще допринесе за разкриването не само на нови проекции на живописта и скулптурата, а синхронизираното изображение, свързано с една идея, ще създаде нова архитектоника, която ще предоставя допълнително измерение на музейните експозиции. Съчетаването на киното и живописта, анимацията и 3D-технологията, ще позволи да се създаде общо (единно) атмосферно произведение, което ще въвлече зрителя в пространството на руския авангард…

Иновативните мултимедийни технологии, върху които е основана изложбата, ще демонстрират пред публиката не само висококачествени цифрови репродукции на най-ярките произведения от това направление в изкуството, но ще въведат публиката в контекста на епохата, създавайки ефект на допълнителна реалност, която разкрива нови смислови територии…

Една от младите надежди на руското кино Анастасия Клюева като авангардната художничка Любов Попова. Снимка: © moscowmanege.ru„Това, което ние правим е в съзвучие с нашата епоха и, естествено, този подход не намалява в никакъв случай качествата произведенията, съхранявани в музеите. Но ние не ги оставяме да прашасват там, а ги носим със себе си в настоящето и в бъдещето”, споделя Грийнауей по повод съвместната си работа с Бодеке.

В мултимедийната изложба-спектакъл „Златният век на руския авангард”, освен образци на изкуството, заедно с образите на Малевич и Кандински, с участието на известни руски актьори, двамата режисьори ще „оживят” и плеяда изключителни личности като Павел Филонов (Pavel Filonov; 1883-1941), Владимир Татлин (Vladimir Tatlin; 1885-1953), Вера Ермолаева (Vera Ermolaeva; 1893-1937), Ел Лисицки (El Lissitzky; 1890-1941), Александър Родченко (Aleksander Rodchenko; 1891-1956), Сергей Айзенщайн (Sergei Eisenstein; 1898-1948), Всеволод Мейерхолд (Vsevolod Meyerhold; 1874-1940), Владимир Маяковски (Vladimir Mayakovsky; 1893-1930) и неговата муза Лиля Брик (Lilya Brik; 1891-1978), а в думите на изключителната абстрактна художничка Любов Попова (Lyubov Popova; 1889-1924) сякаш е обобщена идеята на цялата експозиция: „Ти не забелязваш свободата, докато не я загубиш…”


Организаторите на изложбата дават възможност на поклонниците на руския авангард, както и на младите негови почитатели, да разширят своите познания и чрез образователната програма „Проекциите на авангарда”, която включва майсторски гласове, дискусии и конференции в шест направления: музика, литература, театър, визуални изкуства, кино и архитектура. Сред лекторите ще бъдат световни експерти като френския кинотеоретик Реймонд Белур (Raymond Bellour), Джон Боулт (John Boult) от САЩ и Дмитрий Курландски от Русия, които „ще помогнат на участниците в програмата да проследят източниците на развитие на съвременните медиа- и художествени практики”, допълват от московския Манеж“.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1422-grandiozna-multimedia-ogivyava-shediovri-na-ruskia-avangard-v-manege.html

Художникът Венцислав Занков възпя своите „щастливи дни” в изложба

Художникът Венцислав Занков с един от своите голямоформатни „щастливи” герои. Снимка: © Венцислав Занков / zankov.infoСОФИЯ. „О, щастливи дни!” на Венцислав Занков (Ventsislav Zankov) - едно, на пръв поглед, напълно подходящо и адекватно име на изложба, предвид предстоящите Великденски празници. Но – само на prima vista. Защото зад него (и в него), изправени (и клекнали) стоят (клечат) с огромната си мощ не особено щастливите, а по-скоро „абсурдните и практически аспекти на съществуването”, се казва в анонса за експозицията, която беше открита на 11 април в галерията на СБХ „Райко Алексиев (ул. „Раковски” 125).


След мрачната апокалиптичност на „Последният будоар” (2011), Венцислав Занков представя нов цикъл скулптура и голямоформатна живопис под името „О, щастливи дни!” – заглавие, а вероятно и контекст, вдъхновени от едноименната пиеса (Happy Days; 1961) на Самюeл Бекет (Samuel Beckett; 1906-1989). И „ако „Последният будоар” е финалния барабанен бой, то „О, щастливи дни” се заслушва в последвалата тишина”, пише изкуствоведът Жарин Драгнев в сайта на художника.

И още: „…Тук неотложността на социалните и исторически проблеми е заглушена от монохромността на гигантските безлични фигури, които продължават да се борят, страдат и съмняват в тясното поле, което ги рамкира. Привидно хармонията със заобикалящата ги среда е постигната, но асоциацията с Микеланджело (бел. ред.: Michelangelo Buonarroti; 1475-1564) напразно търси чудото на сътворението. Всяко платно е озаглавено с датата, на която е завършено – своеобразен дневник, който маркира щастливите дни в живота на автора, както и пустотата помежду им.

Работен момент от създаването на скулптурната композиция „Пазачът на живите”, изработена от гипс, желязо и неон. Снимка: © Венцислав Занков / zankov.infoКакто Жил Делюз (бел. ред.: френски философ-постмодернист; Gilles Deleuze; 1925-1995) твърди в прословутата си лекция Création artistique в La Fémis през 1987 г., идеите се пораждат от вътрешната необходимост, и в този натрапчив ритъм на съзидание, освобождение и търсене Венцислав Занков насища изложбеното пространство със своите двуизмерни и триизмерни демони, които като че ли очакват един показалец, за да се отправят към страниците на политически некоректен комикс, към дигиталната пустиня на някоя видео игра или към film noir. Но тези демони са персонал(изира)ни, в тях всичко е интимно – от зъбите на „Пазачът на живите” до саждите, изваяли голите тела.

Периодът, в който работите са създадени, есента на 2013 г. и зимата на 2014 г., също е личен за Венцислав Занков в опитите да намери нов смисъл в контекста на общественото безвремие…”

Изложбата „О, щастливи дни!” на Занков, е може би най-мощната му като концепция, послания и интерпретации експозиция досега. Това впечатление, най-вероятно, се дължи на умелото взаимодействие между класическата първооснова на представените рисунки (област, в която художникът е всепризнат майстор) и въздействащите пластично-композиционни мащаби/решения на творбите (артистът е завършил „Скулптура” в НХА) с безкомпромисното тълкуване на поведението, мисленето, желанията и на други аспекти от битието на субектите, населяващи Съвременността – най-вече в частта й, отнасяща се до края на XX в. и началото на XXI в…    

„…Изгарянето – ентропия, произвела сажди – са материалът, който използва художникът, за създаване на човешките фигури – живопис в черно. Формата смачква зрителя. Думите са изхабени, словото подвежда в произвеждане взаимозаменяеми смисли, концептите се роят паралелни версии за реалността, под които тя изчезва, или остава другаде…”, разсъждава в своя анализ за изложбата „О, щастливи дни!” изкуствоведът и допълва: „…Трескавото произвеждане и консумиране на думи, смисли, вещи, политики за еднократна употреба произвежда боклук. Човекът става боклук.

Властта предопределя полето в което индивидуалните движения изглеждат като свободни. Полето е силово. Страхът пази. Пази и онзи срах от празнотата на безсмислието, която пълним с вяра или каузи, припознати като свои, а консумацията става страст по пълненето. Затрупваме се с вещи, теглото ни – наднормено.

Ако има нечовешки или непознаваеми за човека и извън него сили, те го охраняват в кошарите през кошмарите. Кокошките стават щастливи.”

Своеобразният финисаж на изложбата „О, щастливи дни” ще бъде проведен на 1 май (четвъртък) от 18.00 ч., когато е и рождения ден на художника, и ще съвпадне с петото поредно връчване на „Железния орден за съвременно изкуство” – на името на Венцислав Занков, което ще бъде ощастливено със специален поздрав от Daft Punk и тяхната жизнерадостна песен Get Lucky. Иначе, изложбата може да бъде видяна до 2 май, като дотогава галерията ще работи без почивен ден: от 11.00 до 20.00 ч., припомнят организаторите.

Увековечаване на „щастието” чрез сажди, терпентин и дамарена смола върху платно. Снимка: © Венцислав Занков / zankov.info* * *

Биография:

ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ е роден на 1 май 1962 г. в София. Завършил е специалност „Скулптура” в Националната художествена академия през 1988 г. От тогава до днес, артистът стои зад редица инициативи и кураторски проекти, сред които са дискусионен клуб „На тясно” в Хамбара (2004-2008), вестник „39 грама” (2005-2008), Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков” (основана през 2009 г.), Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков” (учреден 2010), „Всичко за мъжа” (2004-2008), „10 години видео арт в България” – по идея на Аделина Попнеделева (2006), „White, male, straight” (2002), [Zet_maG] e-zine за изкуство и култура (основан 1999), [Elektrik_BG] мейлинг лист за изкуство, култура и комуникации (от 1999) и др.

Художникът е участвал в множество групови изложби и други събития, а сред последните му самостоятелни изяви са: „Последният будоар” (2011) - скулптура, кръв и видео в галерия „Райко Алексиев”; „Нова призрачна живопис” (2011) - в галерия Ракурси, София; Post-романтизъм. Reloaded (2011) - Български културен институт в Берлин; „Възможно-Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда” (2011); в Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ през 2011 г. с партньорската подкрепа на Център за култура и дебат „Червената къща”.

Венцислав Занков е автор на множество публикации в периодичния печат и в интернет. Преподавател е по рисуване и мултимедия в Департамент „Изящни изкуства” към НБУ; доктор е в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство”.


Артистът, който сред най-активните български автори след 1989 г., работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформънса, новите медии.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1421-hudognikat-ventsislav-zankov-vazpya-svoite-shtastlivi-dni-v-izlogba.html