Сръбският художник Божидар Плазинич съгради метафизичен „Храм” от живопис

В самостоятелната си изложба, наречена „Храм”, сръбският художник Божидар Плазинич представя най-новите си творби. Снимка: СБХ © Божидар ПлазиничСОФИЯ. Само още една седмица – до 30 юли, четвъртък – почитателите на изобразителното изкуство ще могат да видят самостоятелната изложба, „Храм” на сръбския художник Божидар Плазинич (Bozidar Plazinic), която е подредена на третия етаж в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка” 6.


Художникът Божидар Плазинич представя пред българската публика последните си творби, в които по впечатляващ начин се преплитат съвременния живописен поглед на твореца с традициите от миналото, християнските символи и темата за непреходността, казват организаторите на изложбата. В своето творчество авторът използва фигурите на кръст, кръг, квадрат и триъгълник като знаци, чрез които пресъздава вечните истини за света и за живота. Квадратът в неговите картини е символ на Земята, постоянството, сигурността и стабилността; кръгът – единство, безкрайност и съвършенство; кръстът – универсален символ от най-дълбока древност, като център на света и връзка между небето и земята; триъгълникът – триединство, божественост, съединение на мъжкото и женското начало… От друга страна монохромността в творбите му, разчупена от златото, създава усещането за трансцеденталност и единение с божественото, допълват от СБХ.

В своето творчество артистът използва фигурите на кръст, кръг, квадрат и триъгълник като знаци, чрез които пресъздава вечните истини за света и живота... Снимка: СБХ © Божидар Плазинич* * *

Божидар Плазинич е роден е на 18 август 1954 г. в Сърбия. Завършва живопис в Сараево, учи още в Букурещ и Риека (Хърватска), както и във Философския факултет на Белградския университет. По време на следването си печели стипендии за обучение в Гърция, Италия, Франция и Белгия. През 2001 г. е обявен за заслужил художник.

Артистът се изявява с успех на сръбската и световна арт сцена от 1973 г. Оттогава до днес е представял свои творби в 47 самостоятелни изложби и в 586 общи експозиции в Сърбия и в чужбина. Автор е на редица кураторски проекти, подготвял е експонати за музейни сбирки, за биеналета и триеналета на живописта в Белград, Нови Сад, Ниш, Загреб, Скопие, Сараево, Токио, Париж, Сао Паоло, Монтевидео, София, Шумен, Мексико, Солун и други. Носител е на 31 награди с национално и международно значение.

Негови творби се намират в музеи и галерии в Белград, Ниш, Куманово, Загреб, Токио, Париж и т.н.


От 2001 г. е основател и ръководител на Центъра за визуални проучвания „Кръг”. През 1995 г. поставя началото на Международния симпозиум „Живопис и хартия”, чийто организатор и ръководител е до днес. От 2006 г. е директор на Балканското биенале „Библиотека – отворена книга за Балканите”, а през миналата година основа собствен Международен център за резиденции „Tijanje – глобално село”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1846-srabskiat-hudojnik-bozidar-plazinic-sagradi-metafizichen-hram-ot-givopis.html

Излезе роман за аристократката Мари Грубе, вдъхновявала Фройд, Цвайг и Хесе

Йенс Петер Якобсен и илюстрация към неговия роман „Мари Грубе” в германско издание от 1909 г. Снимки: WikipediaСОФИЯ. Жената, която модерната литература представя за първи път като субект с искрящ от емоции сексуален живот, е датската аристократка Мари Грубе (Marie Grubbe; 1643-1718), а първият автор, дръзнал да направи тази революционна крачка в литературата, е нейният сънародник Йенс Петер Якобсен (Jens Peter Jacobsen; 1847-1885) в дебютния си едноименен роман от 1876 г., който преди броени дни излезе в превод на български в поредицата „Световна класика” на издателство „Персей”. Героинята има реален прототип – знатна дама от датския кралски двор от XVII в., която не се свени от своите сексуални потребности…


Романът „Госпожа Мари Грубе” (Fru Marie Grubbe, 1876; eng. transl.: Marie Grubbe. A Lady of the Seventeenth Century, 1917) е оказал съществено влияние върху автори като Томас Ман (Thomas Mann; 1875-1955), Херман Хесе (Hermann Hesse; 1877-1962), Райнер Мария Рилке (Rainer Maria Rilke; 1875-1926), Зигмунд Фройд (Sigmund Freud, 1856-1939), Стефан Цвайг (Stefan Zweig; 1881-1942), Хенрик Ибсен (Henrik Ibsen; 1828-1906) и др., а „Любовникът на лейди Чатърли” (Lady Chatterley’s Lover; 1928) на Д.Х. Лорънс (David Herbert Lawrence; 1885-1930) е пълноцветен отзвук от произведението на Якобсен.

Автор: Йенс Петер Якобсен; заглавие: „Госпожа Мари Грубе”; жанр: роман, „Световна класика”; брой страници: 288; ISBN 978-619-161-073-0; цена: 11.98 лв. Снимка: © ИК „Персей”…Красивата и нежна Мари Грубе, героинята на романа, израства безгрижна, но самотна в богатото имение на баща си. Той е твърде зает със собствените си увлечения и любовницата си и затова с лекота я изпраща да живее при леля й в столицата, повдигат завесата на великолепно разказаната любовна история издателите. Там красотата на Мари привлича вниманието на високопоставени мъже. След първите любовни трепети и смъртта на любимия й кралицата и леля й решават да я омъжат за Улрик Фредрик, извънбрачен син и любимец на краля.

Животът на Мари е белязан от върхове и падения заради стремежа ѝ към независимост и пълноценен любовен живот. С недопустима за обществените нрави смелост и дързост Мари отстоява правото си на лично щастие и уважение. Въпреки трудностите и несгодите, които трябва да преживее, тя не се отказва от стремежите и мечтите си за емоционална взаимност в брака…

Романът е написан от автор с изключителна поетична нагласа (по професия Якобсен е биолог), който притежава фин усет за детайла и изтънчена чувствителност за психологическите нюанси, а историческата достоверност на събитията в Дания и Норвегия придава допълнителна плътност на повествованието.

Преводът е романа „Госпожа Мари Грубе” е на Неда Димова-Бренстрьом.

Животът на Мари Грубе се превръща в сюжет на едноименната опера, която композиторът Еббе Хамерик (Ebbe Hamerik; 1898-1951) поставя през 1940 г. В по ново време – през 1989-1990 г., образът на очарователната датчанка послужи за мини-телевизионен сериал със същото име, копродукция на ГДР, Полша, Унгария и Дания на източногерманския режисьор Кристиан Щайнке (Christian Steinke), а в главната роля се превъплъти австрийската актриса Мижу Ковач (Mijou Kovacs). as Marie Grubbe.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1845-izleze-roman-za-aristokratkata-mari-grubbe-vdahnoviavala-freud-zweig-i-hesse.html

Скулптор ще се „издължи” на колекционер с творба, наречена „Набутай си го…”

Скулпторът Дан Во е един от най-интересните и провокативни съвременни артисти. Снимка: artnet News  След спорното отсъждане в полза на Берт Кройк, Дан Во ще изпълни решението на съда, вдъхновен от култовата реплика от „Екзорсистът”: ‘Shove it up your ass, you faggot’.

РОТЕРДАМ. Практиката показва, че много често отношенията между художници и колекционери [галеристи] преминават отвъд границите на благоприличието и са белязани от перманентен антагонизъм. Поредното доказателство за това твърдение е продължаващата с пълна сила словесна „престрелка” между световноизвестния датски скулптор от виетнамски произход Дан Во (Danh Võ; 1975) и холандският колекционер Берт Кройк (Bert Kreuk), който неотдавна спечели съдебно дело за неизпълнен ангажимент от артиста.


Заедно с молбата за обжалване, обаче, талантливият скулптор, лауреат на престижната награда Hugo Boss за 2012 г., написа и отворено писмо до колекционера, което artnet.com публикува. В него той казва, че ще изпълни решението на съда и в рамките на една година ще създаде произведение, формално удовлетворяващо всички параметри, фиксирани в съдебното постановление. Според иска на Кройк, творбата трябва да бъде мащабна, впечатляваща и да отразява актуалните теми в творчеството на Дан Во. Артистът написа, че работата, която ще предостави на колекционера, ще бъде мащабна и e вдъхновена от едно от произведенията, които до 22 ноември т.г. той представя в Павилиона на Дания (The Danish Pavilion), в рамките на тазгодишното Венецианското биенале (56th International Art Exhibition La Biennale di Venezia). В Жардини (Giardini di Castello) артистът показва концептуалната си инсталация mothertongue, съставена от 12 творби, сред които е и 02.02.1861 (2009) – писмо от неговия баща Пунг Во (Phung Vo), копирано и вдъхновено от друго писмо – това на френския католически мисионер Жан-Теофан Венар (Jean-Théophane Vénard; 1829-1861) до неговия баща. Заради своята вяра, свещеникът е бил измъчван жестоко и обезглавен на 2 февруари 1861 г. във северновиетнамската провинция Тонкин (виет.: Bắc bộ). На 19 юни 1988 г. Венар беше канонизиран за светец от папа Йоан-Павел II (Ioannes Paulus PP. II; 1920-2005). В обръщението си към холандеца художникът отбелязва, че това произведение е смятано за едно от най-важните в неговото изкуство…

02.02.1861 (2009) - част от инсталацията mothertongue, която Дан Во показва на Венецианското биенале. Писмото е копирано от неговия баща Пунг Во, вдъхновен от историята на френския католически мисионер Св. Жан-Теофан Венар, изтезаван нечовешки и убит заради вярата си, във виетнамската провинция Тонкин на 2 февруари 1861 г. Снимка: danishpavilion.org © Danh VõВНИМАНИЕ!!! В следващите редове е използван цитат, чието съдържание някои читатели могат да приемат като обидно.

Според Дан Во, твърденията на тримата свидетели на Кройк – близки негови приятели, на чиито показания се позова холандският съд, са „фалшиви” и през 2013 г., при посещението на скулптора в Общинския музей в Хага (Gemeentemuseum Den Haag), „не се е стигало до споразумение”. Сумата от 350 хил. USD никога не е споменавана, не са уточнявани подробности за бъдеща творба, както и че никога „не е подскачал от радост” след постигането на споразумение, за което Кройк и неговите свидетели твърдят, че е факт. По спорния казус продължават да работят адвокатите на Во, но въпреки обжалването, той е готов да изпълни предписанията на съда и предлага на колекционера да създаде за къщата му Панама и за 38-а зала на хагския музей голямоформатно произведение, инспирирано от споменатата по-горе творба, което ще включва и известната реплика от филма „Екзорсистът” (The Exorcist; 1973): „Набутай си го отзад, педал.” (Shove it up your ass, you faggot.) Легендарният хорър-трилър на Уилям Фридкин (William Friedkin; 1935) също е сред актуалните му поводи за вдъхновение, допълва датският скулптор.

Отговорът на Кройк не закъсня и той също публикува кратка бележка, в която нарече случващото се „толкова странно, че не е за вярване. Сякаш попаднах в някакъв сюрреалистичен свят.” Според него, всичко това противоречи на постановлението на съда, което призовава страните да контактуват помежду си по „професионален път” и да „нормализират отношенията си”, а също така показва и защо се стигнало до процес… Вчера, 22 юли, както обеща през миналата седмица, колекционерът изпрати отворено писмо до Дан Во, което сайтът artinfo.com направи обществено достояние. В него той припомня, че две години е предлагал спорът да се реши извън съдебната зала и, че е „отворен да обсъдят ситуацията по цивилизована и почтителен начин”. „Аз няма да сляза на нивото на обидите, ругатните, нецензурните думи и други детински прояви…”, продължава холандецът и предлага на художника да се концентрират, за да се „финализира цялата тази сага”. „Намирам обидният език и дискриминационните изказвания, свързани с пол, ориентация, раса и религия, (преднамерени или не) за много неподходящи. Това е нещо, което не искам в моята колекция или по стените ми. Сигурен съм, че когато всички страни спазват решението на съда и се стигне до „детайлно съгласие” чрез „професионална комуникация”, крайният резултат ще е достоен, за да бъде включен в моята колекция…”

По нататък той предлага на художника да се откаже от своя хонорар от 350 хил. USD в полза на някаква добра кауза – например, да ги дари на холандски или американски музей, като същото ще направи и той. Така с общо 700 хил. USD, те ще могат да се „излекуват всички недоразумения”. В последните редове на писмото си колекционерът казва, че финалът на този случай „няма да бъде дефиниран като победа или загуба, а като вземане на правилни решения.

Кьолнският Museum Ludwig ще представи от 1 август до 25 октомври т.г. първата самостоятелна изложба на датския скулптор Дан Во в Германия. Снимка: © Danh VõВ края на юни тази година, съдът в Ротердам се произнесе в полза на Берт Кройк в делото срещу Дан Во, който, според колекционера, се ангажирал да създаде голяма творба за изложба, която той смятал да представи в Общинския музей в Хага, припомня платформата artguide.com. Произведението трябвало да бъде разположено в цялата зала, но вместо това Во изпратил една неголяма скулптура. Съдът определи Во да изпълни условията на споразумението от 2013 г. и в рамките на една година да представи на Кройк мащабна творба. В случай на просрочване, датският артист, заедно с представящата го Isabella Bortolozzi Galerie, явяваща се страна по договора, ще трябва да изплащат на Кройк по 10 хил. USD дневно, докато сумата достигне 350 хил. USD. След изпълнението на поетия от художника ангажимент, колекционерът трябва да изплати на Во договорените 350 хил. USD. Предвид последните изяви на скулптора, тази цена е много по-ниска от нивата, на които днес се продават неговите произведения, коментира artnet.com. Първоначално холандецът искал творбата да му бъде предадена в срок от две седмици, но по този въпрос съдът взе страната на художника и увеличи времето за изпълнение на година.

Както artnovini.com написа, на 1 август т.г., в Museum Ludwig в Кьолн, ще бъде открита първата самостоятелна изложба на Дан Во в германски музей. Експозицията е наречена със странното заглавие Ydob eht ni mraw si ti, което сякаш е написано на виетнамски, но всъщност е изписаната отзад-напред фраза ‘it is warm in the body’ („топло е в тялото”) – също е реплика от „Екзорсистът”.

В изложбата си в Германия, авторът продължава работа по продължителния като време проект „Ние, хората” (We The People), който пресъздава пълномащабно копие на „Статуята на свободата” (Statue of Liberty) в Ню Йорк. Досега скулпторът е изработил над 150 медни фрагмента от знаменитата статуя, които са пръснати из различни обществени и частни колекции по целия свят. В Museum Ludwig ще бъде представена най-голямата част от знаменитата статуя, която ще бъде съпътствана и от изложба със снимки от самия Во и от известния американски фотограф Питър Хъджър (Peter Hujar; 1934-1987).


Изложбата Ydob eht ni mraw si ti в германския музей ще продължи до 25 октомври 2015 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1844-sculptor-ste-se-izdalji-na-kolekcioner-s-tvorba-narechena-shove-it.html

Джо Сатриани „избухва” с енергията на свръхнова в новия си студиен албум

С парчетата от 15-ия си студиен албум Shockwave Supernova Джо Старинани ще удовлетвори и най-претенциозните почитатели на рок музиката. Снимка: © „Вирджиния рекърдс”/Sony MusicСветовната премиера на Shockwave Supernova
е на 24 юли, а на 11 октомври т.г. китаристът ще свири пред българските си фенове…

СОФИЯ. Феноменалните рифове на виртуоза на китарата Джо Сатриани (Joe Satriani; 1956) помитат като ударна вълна от свръхнова… „Критичната маса”, натрупана от уникален талант, изумителни композиции, любов към рокендрола, неизчерпаемата му творческа енергия и „любезната” подкрепа на внушителната колекция Joe Satriani: The Complete Studio Recordings (2014), събрала всичките му 14 албума, доведе логично до „избухването” на 15-ия студиен проект на музиканта, наречен Shockwave Supernova, чиято световна премиера е за 24 юли (петък).


Тавата ще се разпространява у нас от „Вирджиния рекърдс”/Sony Music като част от глобалната инициатива „Нови музикални петъци” (New Music Fridays), която дебютира на 10 юли т.г. Петък ще бъде денят, в който, едновременно в цял свят, ще излиза нова музика, допълват от лейбъла.

Би било лесно да се каже, че Shockwave Supernova е шедьовър или последната дума от най-продавания инструментален рок китарист за всички времена. Но за Джо Сатриани проектът е твърде личен. Той е част от собствената му артистична философия за симбиозата между музиканта и китарата. Усилие, на което той се посвещава от 18 септември 1970 г. – денят, в който от този свят си отиде неговият идол Джими Хендрикс (Jimi Hendrix; 1942-1970), казват още българските дистрибутори на албума.

Shockwave Supernova е записан през 2014 г. в студиата Skywalker Sound и 25th Street Recording в Лукас Вали, Калифорния. В новия албум на Сатриани участват няколко превъзходни музиканти, които са част от групата, с която ще свири по време на световната си обиколка The Shockwave Tour: популярният клавирист и китарист Майк Киниъли (Mike Keneally) – истински ветеран в проектите на Джо през годините; магьосникът на барабаните Марко Минеман (Marco Minnemann) и изключителният басист Брайън Белър (Bryan Beller). В отделни композиции свирят още: известният студиен барабанист Вини Колайута (Vinnie Colaiuta; 1956), работил от 1978 г. с гениалния Франк Запа (Frank Zappa; 1940-1993) – тракове 3, 4, 8 и 11; басистите Крис Чейни (Chris Chaney) от Jane’s Addiction3, 4, 8 и 11, и Боби Вега (Bobby Vega), участвал в турнета на Ета Джеймс (Etta James), Jefferson Starship, Santana & Jerry Garcia и др. – в деветото парче; в същата композиция на конги и бонгоси е Тони Мендживар (Tony Menjivar), а копродуцентът и мастеринг-инженер на албума Джон Куниберти (John Cuniberti) се изявява и като перкусионист в парчета 1, 2, 3, 5, 6, 14. Двамата със Сатриани работят заедно от 1986 г., когато излиза дебютният му албум на китариста Not Of This Earth и последвалият го платинен проект Surfing with the Alien (1987).

На 11 октомври 2015 г. виртуозният китарист ще представи най-новия си албум в Зала 1 на НДК в София. Снимка: © „Вирджиния рекърдс”/Sony Music„Не бих могъл и да мечтая за по-добра група, с която да дам живот на новите композиции”, споделя Джо Сатриани, който на 24 юли ще зарадва своите най-запалени фенове и със специалното двойно издание (2 LP) на Shockwave Supernova – на 120-грамов винил.

Световноизвестният музикант, който за изключително кратко време се превръща в същински властелин на шестте струни, започва да свири на 14-годишна възраст, след като научава за смъртта на Джими Хендрикс. През 1974 Сатриани учи китара при джазмена Били Бауер (Billy Bauer; 1915-2005) и при джаз пианиста Лени Тристано (Leonard ‘Lennie’ Tristano; 1919-1978), като успоредно с това дава уроци. Сред неговите ученици са някои от най-впечатляващите имена на съвременната рок и метъл сцена, сред които личат имената на Стив Вай (Steve Vai), Кърк Хамет (Kirk Hammett) от Metallica, Лари Лалонд (Larry LaLonde) от Primus, Дейвид Брисън (David Bryson) от Counting Crows, Чарли Хънтър (Charlie Hunter) и др. Джо Сатриани е гост музикант в турнетата на Мик Джагър (Mick Jagger) през 1988 г. и на Deep Purple в края на 1993 и през 1994 г., когато „на пожар” замества Ричи Блекмор (Ritchie Blackmore), който напуска групата окончателно. Той работи и с още редица други известни банди, но въпреки това, през годините, успява да осъществи по великолепен начин и собствената си музикална концепция със серия от инструментални рок албуми (голяма част от тях с номинации за Grammy), документиращи музикалното му развитие и високо техническо майсторство.

Невероятен изпълнител на живо, Джо Сатриани е сред най-концертиращите музиканти в света. Той е член на американската супергрупа Chickenfoot, в която са още певецът Сами Хагар (Sammy Hagar) и басистът Майкъл Антъни (Michael Anthony) – двамата бивши участници в легендата Van Halen, и барабанистът Чад Смит (Chad Smith) от Red Hot Chili Peppers; основател e и на много успешния концертен проект G3, в който от 1996 г. до днес свирят някои от най-големите рок китаристи в света. През годините в тази феноменална група участват виртуози като Ерик Джонсън (Eric Johnson), Кени Уейн Шепърд (Kenny Wayne Shepherd), Ингви Малмстийн (Yngwie Malmsteen), Робърт Фрип (Robert Fripp), Джон Петручи (John Petrucci), Стив Морс (Steve Morse), Нийл Шон (Neal Schon), Брайън Мей (Brian May), Били Гибънс (Billy Gibbons), Стив Лукътър (Steve Lukather) и много други. Последното турне на G3 беше в Южна Америка и в Мексико през 2012 г.

В дискографията на Джо Сатриани, с платинен статус, блестят тавите Surfing With The Alien (1987) и Flying in a Blue Dream (1989), а със златен – освен тези две, още The Extremist (1992) и Time Machine (1993). Музикантът има златни и платинени сертификати за DVD албумите Live in San Francisco (2001) и двата DVD проекта G3: Live in Concert (1997) и G3: Live in Denver (2003).

Последният си солов студиен албум – Unstoppable Momentum, Сатриани издаде през 2013 г. Тавата, която е един от върховете в творчеството на музиканта влезе като № 42 в Billboard 200 и в Топ 100 на още девет държави…

Европейското турне от световната обиколка The Shockwave Tour на Джо Сатриани започва на 17 септември във френския град Нант – в зала Zénith de Nantes Métropole и ще премине още през Холандия, Белгия, Италия, Монако, Унгария, Румъния, Словакия, Чехия, Дания, Германия и т.н. За щастие на българските почитатели на виртуозния китарист, на 11 октомври 2015 г. той ще представи новия си албум в Зала 1 на НДК. Концертът, организиран от Loud Concerts, е посветен на деветата годишнина на радио Z-Rock.

През 2016 г. турнето на Сатриани и компания ще продължи в страните от Северна и Южна Америка.

* * *

Световната премиера на Shockwave Supernova е на 24 юли 2015 г. Снимка: © „Вирджиния рекърдс”/Sony MusicСъдържание на албума Shockwave Supernova:

01. Shockwave Supernova - чуйте тук.
02. Lost In A Memory
03. Crazy Joey
04. In My Pocket
05. On Peregrine Wings
- чуйте тук.
06. Cataclysmic
07. San Francisco Blue
- чуйте тук.
08. Keep On Movin’
09. All Of My Life
10. A Phase I’m Going Through
11. Scarborough Stomp
12. Butterfly and Zebra
13. If There Is No Heaven
14. Stars Race Across The Sky
15. Goodbye Supernova

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1843-joe-satriani-izbuhva-s-energiata-na-svrahnova-v-novia-si-studien-album.html

MK на Украйна поиска да бъде забранен концерт на Емир Кустурица

Световноизвестният режисьор Емир Кустурица и неговият The No Smoking Orchestra свириха за последен път в украинската столица Киев през есента на 2013 г. Снимка:  thenosmokingorchestra.com / Dragan TeodorovicКИЕВ. Министерството на културата (МК) на Украйна поиска съдействие от МВР и от Службата за безопасност (СБУ) да бъде забранен концерта на сръбския режисьор Емир Кустурица (Emir Kusturica; 1954) в столицата на страната, заради неговата подкрепа на руската политика, съобщи lenta.ru, като цитира пресслужбата на ведомството.


„Обръщението към правоохранителните органи беше инициирано от МК като реакция за недопускане на участието на Емир Кустурица в концерта на 28 юли, заради нееднократната публична подкрепа на режисьора на окупационната политика на Руската федерация (РФ) по отношение на Украйна и анексирането на Крим”, се казва в комюникето.

В украинското МК сметнали за нецелесъобразно включването на Кустурица в концерта, посветен на 1000 години от кончината на легендарния киевски княз Владимир I Велики (958-1015). От културната институция не изключвали възможността да бъдат предизвикани провокации и провал на мероприятието.

Световноизвестният сръбски режисьор Емир Кустурица е носител на две награди „Златна палма” (Palme d’Or) от кинофестивала в Кан за филмите „Баща в командировка” (When Father Was Away on Business; оригинално заглавие: Otac na službenom putu; 1985) и за „Ъндърграунд” (Underground; оригинално заглавие: Podzemlje; 1995). Той е известен и като ритъм китарист на създадената от него рок група Emir Kusturica & The No Smoking Orchestra. Режисьорът нееднократно се е изказвал в защита на Русия и одобрява присъединяването на Крим към РФ. През декември 2014 г. той изрази публично своето желание да снима филм на територията на полуострова.

През пролетта на 2015 г. в Украйна бяха отменени концертите на друг знаменит сръбски артист – Горан Брегович (Goran Bregović; 1950), , припомня медиата. Тогава Киев забрани неговите изявите в страната, като причината за решението беше концерта на музиканта в Крим. Брегович стана световноизвестен като соло китарист на легендарната сръбска рок Bijelo Dugme и със сътрудничеството си с Кустурица за някои от най-известните му филми: „Циганско време” (Time of the Gypsies; оригинално заглавие: Dom za vešanje; 1988) – награда в категорията Най-добър режисьор от фестивала в Кан през 1989 г., „Аризонска мечта” (Arizona Dream; 1993) и „Ъндърграунд”. Днес сръбският музикант гастролира из цял свят със своя прочут Оркестър за сватби и погребения (Weddings and Funerals Orchestra).


Емир Кустурица и неговият The No Smoking Orchestra свириха за последен път в украинската столица Киев на 9 ноември 2013 г. (снимки от концерта можете да видите тук).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1842-mk-na-ukraina-poiska-da-bade-zabranen-konzert-na-emir-kusturica.html

Испанска афера в българските кина

Две от изгряващите звезди на иберийското кино: Клара Лаго и Дани Ровира в „Испанска афера” на режисьора Емилио Мартинес-Лазаро. Най-касовата испанска продукция има приходи от над 80 млн. USD. Снимка: © Bulgaria Film VisionНай-касовият испански филм за всички времена, който събра приходи от над 80 млн. USD, е гледан от над девет милиона зрители…

СОФИЯ. Най-касовият испански филм, чийто боксофис надхвърли 80 млн. USD и е гледан от над девет милиона зрители, от днес е в българските кина. „Испанска афера” (Spanish Affair; оригинално заглавие: Ocho apellidos vascos; 2014) на режисьора Емилио Мартинес-Лазаро (Emilio Martínez-Lázaro) е романтична, нежна и пленителна комедия, която ще докосне сърцата на почитателите на киното от всички възрасти, казват разпространителите от Bulgaria Film Vision (BFV).


Въплътил в себе си неповторимото очарование на испанското кино, филмът разказва историята на младия южняк Рафа, който никога не е напускал своята любима Андалусия. Един ден, обаче, той тръгва на север, към страната на Баските, за да завладее сърцето на момичето, в което се е влюбил ден по-рано, по време на панаира в родния си град Севиля. Амая е по-различна от всяко друго момиче, което Рафа е срещал досега – дръзка, безцеремонна и много красива…

Сватба в страната на Баските - след много ловки маневри Рафа най-сетне успява да спечели сърцето на Амая. Но какво мислят за своя зет близките на булката... Снимка: © Bulgaria Film VisionВеднъж стигнал до Амая, Рафа ще направи всичко възможно да постигне целта си, без значение колко неразумно може да бъде всичко това. Той ще промени своя акцент и начин на обличане; лъжите му няма да имат край… А най-голямата (и най-дръзка) от тях, че е баск, ще провокира незабравими преживявания и много забавни моменти…

През февруари 2015 г. „Испанска афера” спечели три Награди „Гоя” (Premios Goya) – най-престижното отличие за кино в Испания. Филмът на Мартинес-Лазаро беше номиниран в пет от категориите. За Най-добра поддържаща женска роля (на Мерче) беше отличена Кармен Мачи (Carmen Machi), позната на българските киномани от шедьовъра „Говори с нея” (Talk to Her; 2002) на големия Педро Алмодовар (Pedro Almodovar); отличието за Най-добра мъжка поддържаща роля (като Колдо) отиде при Кара Алехалде (Karra Elejalde); а изпълнителят на главната роля на Рафа – Дани Ровира (Dani Rovira), който беше и водещ на официалната церемония на 29-ите Награди „Гоя” (29th Goya Awards), взе приза за Най-добър изгряващ актьор.

Роденият на 1 ноември 1980 г. в Малага Дани Ровира е един от най-проспериращите млади испански актьори. Той стана известен в родината си като водещ в телевизионно комедийно stand-up шоу Nuevos cómicos, като по-късно се утвърди в комедийния жанр с участието си в телевизионното предаване „Това не са новините” (Estas no son las noticias) на испанския тв канал Cuatro. Ровира има участия в няколко тв сериала, а през тази година се снима и във филма „Сега или никога” (Ahora o nunca; 2015) на Мария Рипол (Maria Ripoll), режисьорката на великолепната комедия „Тортила” (Tortilla Soup; 2001) с възхитителното трио Елизабет Пеня (Elizabeth Peña; 1959-2014), Жаклин Обрадорс (Jacqueline Obradors), Тамара Мело (Tamara Mello), и „Ако само…” (If Only…; The Man with Rain in His Shoes; 1998) с Пенелопе Крус (Penelope Cruz)...

Дани Ровира, Карла Лаго и Кармен Мачи (вдясно) по време на премиерата на филма „Испанска афера”. Снимка: © Bulgaria Film VisionАктьорът е завършил спортния факултет на университета в Гранада (Universidad de Granada), но след това учи усилено и актьорско майсторство…

Неговата екранна партньорка в „Испанска афера” Клара Лаго (Clara Lago) e родена на 6 март 1990 г. в Мадрид. Макар и съвсем млада, тя вече има участия в над 25 кино- и телевизионни продукции. Актрисата изпълнява главните роли във филми като „Краят” (The End; 2012) на Хорхе Торегроса (Jorge Torregrossa), „Искам те” (I Want You; 2012) на Фернандо Молина (Fernando Molina) и The Hanged Man (2008) на Мануел Перейра (Manuel Pereira), във вълнуващата драма „Пътят на Карол” (Carol’s Journey; 2002) на салвадорския режисьор Иманол Урибе (Imanol Uribe)…

Партньорството на Клара Лаго с Дани Ровира продължи и пред тази година – в „Сега или никога” на Мария Рипол.  

Режисьорът Емилио Мартинес-Лазаро е роден през 1945 г. в Мадрид. Учи в йезуитско училище, след това се подготвя за индустриален инженер, но прекъсва следването си, за да запише естествени науки. В крайна сметка, обаче, намира своето амплоа в киното, където дебютира като режисьор през 1969 г. с късометражния Aspavientos. Първият му игрален филм е Pastel de sangre (1971), а през 1978 г. е отличен със „Златна мечка” от Берлинския кинофестивал (28th Berlin International Film Festival) за лентата „Какво каза Макс” (What Max Said; 1978).

Досега в кариерата си Мартинес-Лазаро е режисирал общо 26 филма, сред които и няколко тв сериала.

Филмът „Испанска афера”, чийто оператор е Гонсало Ф. Бериди (Gonzalo F. Berridi) – с номинация за наградата „Гоя” 2015, можете да гледате в София: Дом на киното (първата прожекция е тази вечер от 18.30 ч.), Евро Синема, G8 и кино „Одеон”, а за Пловдив – в Дом на киното в град Лъки.


Следващото заглавие от колекцията на BFV e филмът на американския режисьор Айра Сакс (Ira Sachs) „Любовта е странно нещо” (Love Is Strange; 2014), чиято премиера е на 24 юли.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1841-ispanska-afera-v-bulgarskite-kina.html

Базелиц отново „преобърна” света – изтегля картините си от германските музеи

Георг Базелиц - художникът, който преобърна изкуството с „главата на надолу”. Снимка: Screenshot of youtube.comМЮНХЕН. Световноизвестният германски художник Георг Базелиц (Georg Baselitz) обяви, че ще изтегли всички свои произведения, дадени в заем на музеите в страната, написа Süddeutsche Zeitung, цитиран от artguide.com. Според изданието, основната причина за това са подготвяните промени в културното законодателство (Kulturgutschutzgesetzes), които ще ограничат продажбата на германско изкуство в чужбина. Другият вероятен мотив за радикалното решение е рязката критика в местната преса, по повод наново изказаното от Базелиц мнение, че „жените не могат да рисуват”


Досега, за да бъде изнесено едно произведение на изобразителното изкуство от Германия се изискваше разрешение за експорт, само ако е създадено преди 50 години и е оценено над 150 хил. EUR. Според промените в закона, защитаващ културната собственост, тези граници ще бъдат вдигнати на 70 години и на 300 хил. EUR, като по този начин измененията няма да се отразят на германския арт пазар, тъй като в момента 80% от него се падат на съвременното изкуство, смятат законотворците. Те допълват, че новостите ще ограничат значително и незаконната търговия с антики, която по различни мнения, процъфтява в страната. На друго мнение, обаче, са много от галеристите, които определят законопроекта като „катастрофа” за своя бизнес и като „гилотина” за германския арт пазар. Те смятат, че след приемането на закона ще могат да продават само на германски клиенти, а скъпите произведения ще напуснат страната преди да бъде приета новата нормативна уредба. Притеснителни са и различните методи за класифициране на изкуството като „национално богатство”, които според арт дилърите, могат да предизвикат редица недоразумения…    

Към действията на своя колега, вероятно ще се присъедини и друг знаменит германски живописец – Герхард Рихтер (Gerhard Richter; 1932), който е най-скъпият жив художник в света. Той също не е съгласен с промените и според него, „никой няма право да му дава предписания, какво да прави с картините си…”

Георг Базелиц смята да изтегли творбите си от мюнхенската Пинакотека (Pinakothek der Moderne), от дрезденския Albertinum и от художествената колекция „Кемниц” (Kunstsammlungen Chemnitz). Ръководствата на тези музеи вече изразиха съжаление във връзка с решението на художника и определиха раздялата с неговите произведения като „голяма загуба”

По повод намеренията на Базелиц, германската преса припомни скандалното интервю, което той даде за списание Der Spiegel през зимата на 2013 г. Тогава артистът каза (а наскоро и повтори), че жените не умеят да рисуват, въпреки че са мнозинството от студентите в художествените учебни заведения. „Какъв е проблемът на жените-художнички? Всъщност, никоя от тях не може да рисува”, заяви Базелиц. По негово мнение, именно това качество липсвало на жените, за да стигнат нивото на своите колеги мъже. Германският неоекспресионист признава, че има и изключения, но все пак нито една жена-художничка не е достигнала нивото на Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973), Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920) или Гоген (Paul Gauguin; 1848-1903). „Те просто не издържат на проверката на пазара, не преминават теста за стойност. Както винаги – пазарът е прав.”

Изявленията на художника, роден през 1938 г. в Дойчбазелиц, предизвикаха бурна реакция в медиите, а общото негодувание изрази арт дилъра Айвън Линдзи (Ivan Lindsay), който заяви: „Базелиц изказа възмутителни и провокативни неща и ние задължително трябва реагираме. Наистина, днес той е на такава възраст, че въобще не го интересува нашето мнение”.

Маниерът на работа на артиста, създател на движението на „новите диви (фовисти)” (Neue Wilde) е изключително характерен и разпознаваем – в повечето си творби, фигурите, които той изобразява, са обърнати с главата надолу…

* * *


Целта на законодателните промени в културната област на Германия е да бъдат съхранени не само произведенията на изкуството от обществените колекции, но и шедьоври, които имат голямо значение за културата и историята на страната, казват техните инициатори. През ноември 2014 г., например, едно казино от федерална провинция Северен Рейн-Весфалия продаде за 151.1 млн. USD на търг в Christies New York две картини от Анди Уорхол (Andy Warhol; 1928-1987): Triple Elvis (1963) и Four Marlons (1966). През 70-те години, за украса на казиното в Аахен (Spielbank Aachen), същите творби на „краля на поп арта” са били закупени с държавни средства, като за платното с Елвис Пресли (Elvis Presley; 1935-1977) са платени 85 хил. USD, а за това с Марлон Брандо (Marlon Brando; 1924-2004) – 100 хил. USD. В края на миналата година тези продажби предизвикаха много дебати и негодуванието на обществеността, а 26 музейни директори написаха протестно писмо до правителството на федералната провинция, в което изразиха недоволството си, че с подобни действия се попълват дупки в държавния бюджет, вместо да се подкрепя културата. В много от германските провинции културата се финансира със средства от казината, припомня изданието.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1840-baselitz-otnovo-preobarna-sveta-izteglya-kartinite-si-ot-germanskite-muzei.html

Филмът Roger Waters: The Wall ще бъде един от есенните хитове на 2015 г.

Режисьорът Шон Евънс (Sean Evans) засне документалния филм Roger Waters: The Wall, посветен на грандиозното турне, което продължи от 2010 г. до 2013 г. Момент от грандиозния спектакъл в София. Снимка: © Светослав ПетровНЮ ЙОРК. Документалният филм Roger Waters: The Wall на режисьора Шон Евънс (Sean Evans), посветен на турнето на грандиозния музикален спектакъл – от 2010 г. до 2013 г. – по легендарния албум „Стената” (The Wall; 1979) на Pink Floyd, ще бъде един от хитове през тази есен. Световната премиера на лентата ще е състои на 29 септември, а списание Rolling Stone публикува трейлър от филма в сайта си.


Освен вълнуващи кадри от концертите The Wall Live, 133-минутната кинотворба съдържа интервю и с барабаниста на знаменитата прогресив рок банда Ник Мейсън (Nick Mason). Световното турне на Родъжр Уотърс (1943) започна на 15 септември 2010 г. в канадския град Торонто (тук, през септември 2014 г., филмът беше показан предпремиерно по време на Toronto International Film Festival) и завърши на 21 септември 2013 г. на Stade de France в Париж, когато на стадиона в предградието Сен Дени се събраха над 69 хил. души. На 30 август същата година баскитаристът, композитор и съосновател на легендарната група, представи своя изумителен спектакъл и пред 30-хилядната публика на Националния стадион „Васил Левски” в София.

Според статистиката, за три години, 219-те концерта The Wall Live са гледани от над четири милиона зрители, а приходите от тях са 458.6 млн. USD, което е рекорд за шоу на солов изпълнител. От Rolling Stone припомнят, че заради изключително сложната си сценография, през 1980/1981 г. оригиналният гиг „Стената” на Pink Floyd беше представен в едва четири града в света: Лос Анджелис, Ню Йорк, Лондон и в германския Дортмунд.

Едноименният двоен албум е издаден през 1979 г. и през своята над 35-годишна история 23 пъти достига платинен статус. Основен автор на идеята за концептуалната творба, построена в традицията на рок оперите, е Роджър Уотърс. През 1978 г., след края на турнето In the Flesh Tour в подкрепа на тавата Animals (1977), той създава и разработва концепцията за The Wall, като част от проекта е „автобиографичната” история на имагинерната рок звезда Pink, в която се разказва за началните години от неговия живот и са споделени съкровени мисли за същността на славата и успеха…

Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор (David Gilmour; 1946), Ник Мейсън (1944) и Рик Райт (Richard Wright; 1943-2008) записват единадесетия албум на Pink Floyd в различни студия във Франция, Ню Йорк и Лос Анджелис заедно с копродуцента Боб Езрин (Bob Ezrin; 1949) и със звукозаписния инженер Джеймс Гътри (James Guthrie; 1953).

По време на записите в собственото студио на Pink Floyd в Лондон – Britannia Row Studios – към тях се присъединява и група ученици от лондонското Islington Green School, които пеят прочутите бек вокали We don’t need no education…” в Another Brick In The Wall, Part 2

Още с премиерата си на 30 ноември The Wall стана лидер в класациите на САЩ, Франция, Германия, Швеция и Австралия, а Another Brick In The Wall, Part 2 – първият UK сингъл на групата след 1968 г., се изкачи на първо място и беше продаден в милионен тираж само няколко седмици след като беше издаден.

През 1982 г. на голям екран излезе и гениалният филм на режисьора Алън Паркър (Alan Parker; 1944), наречен Pink Floyd – The Wall, който ще остане завинаги в историята на киното с изключителната си постановка и невероятната анимация на Джерълд Скарф (Gerald Scarfe; 1936)…

Осем години по-късно – през на 21 юли 1990 г., Роджър Уотърс организира мащабния рок ​​концерт Roger Waters The Wall Berlin, на който присъстваха около 200 хиляди души. Спектакълът, в който участваха още Scorpions, Сидни Лаупър (Cyndi Lauper), Шиниъд О’Конър (Sinead O’Connor & The Band), Брайън Адъмс (Bryan Adams) и др. беше посветен на падането на Берлинската стена…

Между 1980 и 1981 г. Pink Floyd направиха 31 концерта с The Wall в САЩ, Великобритания и Германия. Ключов акцент в зрелищния спектакъл беше 12-метровата стена, която по време на концерта се изграждаше тухла по тухла…

Според Роджър Уотърс, концепцията на авторското му шоу The Wall Live е основана и върху една трагична история от неговото детство – смъртта на баща му Ерик Уотърс (Eric Fletcher Waters), който загива на бойното поле през февруари 1944 г. край италианския град Анцио…

През ноември 2012 г. музикантът получи наградата Billboard Touring Award в номинацията Top Tour, тъй като от октомври 2011 г. до септември 2012 г. неговото турне беше с най-високи приходи в света.

* * *


Още по темата можете да прочетете в текста The Wall на Светослав Петров, който artnovini.com публикува на 6 септември 2013 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1839-filmat-roger-waters-the-wall-ste-bade-edin-ot-esennite-hitove-na-2015.html

Големите бели акули обичали да слушат здрав дет метъл

Голяма бяла акула (Carcharodon carcharias) заснета край мексиканския остров Гваделупа. Оказва се, че стилът дет метъл привлича вниманието на свирепия хищник, а хард рока на австралийците AC/DC го прави по-малко агресивен и много по-любопитен. Снимка: Sharkdiver68 / WikipediaЛОНДОН. Снимачен екип на телевизионния канал Discovery открил, че вниманието на големите бели акули може да бъде привлечено с музика в стил дет метъл (death metal), съобщи вестник The Independent, цитиран от портала lenta.ru.


Откритието било направено докато екипът подготвял пореден епизод от седмичното телевизионно предаване Bride of Jaw. Документалистите смятали да снимат голямата бяла акула Joan of Shark, чието име е перифраза от английския вариант на името на Жана д’Арк (Joan of Arc; c. 1412-1431), легендарната героиня от Стогодишната война (Guerre de Cent Ans; 1337-1453) между Англия и Франция. За първи път гигантският хищник, чиято дължина е около 4.8 м, а тежината му е около 1.6 тона, бил забелязан през 2014 г. край бреговете на Австралия. За да привлекат вниманието му, от групата пуснали във водата специални тонколони, от които звучал здрав дет метъл (името на парчето не се уточнява). Вместо Жана, обаче, се появили две други акули, като едната от тях била дълга около 3.6 м…

Според ихтиолози, акулите са способни да различават колебания в околната среда в диапазона от 100 до 2500 Hz. Експертите предполагат, че нискочестотните вибрации от дет метъл композициите напомняли на хищниците за трептенето, което издавали рибите, които били потенциални жертви на акулите.

През 2011 г. австралийската новинарска компания ABC съобщи за откритието на местния екскурзовод Мат Уолър (Matt Waller), според когото, музиката на световноизвестната хард рок банда AC/DC прави белите акули по-малко агресивни и много по-любопитни. Сред хищните риби особено популярни били суперхитовете Back in Black и You Shook Me All Night Long.

За създатели на стила death metal (от англ. death - смърт, гибел) мнозина специалисти смятат американския музикант Чък Шулдинър (Chuck Schuldiner; 1967-2001) и неговата група Death, чийто официален дебютен албум Scream Bloody Gore (1987) е сочен за еталон, както и техните сънародници от Сан Франциско Possessed, които през 1985 г. издават първата си тава – Seven Churches, определяна като основа на стила. В началното дет метъла е смятан за подстил на траш метъла (thrash metal) и затова в първите години се усеща влиянието на банди като Slayer, Kreator, Celtic Frost

Своеобразният апогей в развитието на стила е около 1992-1993 г., а образци от този период са изпълненията на банди като Morbid Angel, Cannibal Corpse и Obituary.

Отличителни характеристики на дет метъла са агресивността му, високата интензивност и скорост на изпълненията, сложните китарни партии и специфични вокали (growling). Текстовете на песните са изпълнени с мистицизъм, окултизъм и философия, но провокирана от най-мрачните страни на човешкия живот.


Според The Independent, ако бъде потвърдено, че акулите могат да бъдат привличани с дет метъл музика, много звукозаписни компании ще намерят нова доходоносна пазарна ниша, а стилът, който така и не успя да се влее в мейнстрийма на рокмузиката и остана в ъндърграунда, ще се възроди.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1838-golemite-beli-akuli-obichali-da-slushat-zdrav-death-metal.html

СБХ ще представи 15 български художници от Унгария, в изложбата „Диалог III”

Живопис, скулптура, графика, текстил, анимация, сценография, костюми и архитектура ще покажат на „Шипка” 6 (17-30 юли) от Групата на българските художници, живеещи в Унгария. Снимка: СБХСОФИЯ. Експозиция с произведения на български художници и приложници от Унгария, наречена „Диалог III”, ще бъде представена от 17 до 30 юли т.г. в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка” 6. Съорганизатори на изложбата са Институт „Балаши”Унгарски културен институт и дружество „Български културен форум”, заедно със СБХ, съобщиха от художническата организация.


Българската общност в Унгария разполага не само с богато минало и редица институции, но и притежава забележителен интелектуален потенциал, който представлява по впечатляващ начин културните ценности на нашата народност, казват организаторите на арт събитието. Един от най-ярките представители на сънародниците ни в дунавската страна е Групата на българските художници, живеещи и работещи в Унгария. Формацията е създадена през 1999 г. като част от дружество „Български културен форум”, с което си сътрудничи много успешно. Художниците, участници в групата, са и членове на дружеството, което в голяма степен подпомага работата им, като организира и осъществява техни изложби в страната и чужбина, публикува каталози с творбите им и ги популяризира чрез своите други издания.

Художниците и приложниците, които ще бъдат представени в „Диалог III”, работят в различни стилове и направления, но са обединени от своя произход. Много от тях са завършили своето образование в България, други – в Унгария, но съдбата и битието им са пряко свързани и с двете страни, а в творбите им са преплетени елементи и на двете национални култури, като по този начин те дават своя дял за пъстротата и богатството и на общата европейска култура.

Почитателите на изобразителното изкуство, които посетят експозицията на „Шипка” 6, ще могат да видят произведения на Миролюба Гендова – живопис, Антони Дончев – скулптура, Боряна Конц-Маевска – текстил, Милена Владимирова – текстил, Карой Саренчев – живопис, Женя Бозукова – живопис, Огнян Кожухаров – скулптура, Клаудия Орос – сценография и костюми, Ненко Балкански – живопис, Естер Кнейс – текстил, Петър Лукач – архитектура и графика, Жужана Естер Кожухаров – анимация, Росен Русев – графика, Мария Тури Чьоргеи - живопис, и Ангел Радулов – живопис.


Откриването на изложбата „Диалог III” ще се състои на 17 юли (петък) от 18.00 ч. в залата на IV етаж.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1837-sbh-ste-predstavi-15-bulgarski-hudognici-ot-hungary-v-izlogbata-dialogiii.html