Скулпторът Александър Вълчев представя „Скулптурата като хоби”

Художникът Александър Вълчев е едно от явленията в съвременното българско изкуство. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. Не за първи път интериорът на галерия „Аросита” (ул. „Врабча” 12) е неузнаваем, но през последните дни – от 17 октомври насам – това необикновено изложбено пространство е особено. Двете нива на арт салона са в обятията на най-новите творчески откровения на един откровен художник – Александър Вълчев (Aleksandar Valchev). Не си задавайте въпроса „Защо пък откровен?”, отговорът е лесен: защото един скулптор прави самостоятелна изложба, която е нарекъл… „Скулптурата като хоби” (The sculpture as a hobby). А това означава много…


„…Александър Вълчев се завръща към едно сериозно занимание – скулптурата, от дистанцията на любител. Художникът – дипломиран скулптор, обследва отново статиката на телата и обемите в пространството, но сега не цапа ръцете си в смеси и калъпи, а аналитично разглобява и сглобява, регистрира и документира равновесието на различни структури. Това той прави с аналитичното око на фотообектива, под формата на скица и колаж, или пък изпробва нагледно в конструкция от велпапе”, казва Вера Млечевска (Vera Mlechevska), куратор на изложбата в „Аросита”.

„Хоби”-фрагменти... Снимка: © artnovini.com„Художникът ще остане завинаги безкрайно респектиран от скулптурата заради сложността и майсторството, които тя изисква. Той разпознава нейните принципи, откривайки ги неволно във всякакви ежедневни и житейски ситуации. Обектите на Александър Вълчев – намерени случайно, видени на улицата или построени от самия него, са сведени до чиста форма, ритъм и композиция, извадени са от техния културен контекст или са нарочно поставени в друг – винаги този на изкуството”, споделя още кураторката.

„Обсесията от безкрайно регистриране на скулптурни обекти превзема, както съзнанието на художника, така и пространството на галерия „Аросита”. Там той пренася част от ателието си и заедно с това целия нескончаем процес на трупане и създаване на изображения разгърнат в изобилен брой фотографии, рисунки, скици и колажи.

В течение на времето, интересът към определен конструктив се пренася към всякакъв вид обекти: железобетонни паметници, кашони, кофа за смет, които по Галилеевски с еднаква лекота преодоляват гравитацията. Сякаш в тази безтегловност се събират въжделението на художника да разполага с мащабите на архитекта и желанието на архитекта да овладее фриволното въображение на художник. Тези и други противоречия се пресичат и развързват в изложбата на Александър Вълчев”, допълва Млечевска.

С изложбата си „Скулптурата като хоби” артистът доказва по убедителен начин своето творческо кредо, което „предефинира и интерпретира идеите и ценностите на миналото с помощта на съвременното изкуство” – със статут на „незабравима” ще остане неговата изумителна нео-Ренесансова фотографска серия „Реминисценции” (Reminiscens), която, всъщност, стана повод за нашето запознанство през 2008 г. по време изложението VIENNAFAIR, което се провежда в австрийската столица…

Скулптор, живописец, фотограф, артистът е пренесъл в столичната галерия „Аросита” част от своята Вселена - своеобразно, лично „Вавилонско” ателие (библиотека), в което съхранява (и създава) фотографии, рисунки, скици, колажи, картини... Снимка: © artnovini.comДнес, Александър продължава да генерира вълнуващи естетически провокации – „визуален микс от различни изкуства и стилове”, които придават на неговото изкуство особена философска дълбочина, яснота, откровеност, и предлагат на публиката теми за размисъл, разположени в необхватните проекции от почти баналното всекидневие до онези високонравствени измерения, благодарение на които можем да прозрем, макар и частично, смисъла на човешката цивилизация…

Скулптор, живописец и фотограф, Александър Вълчев определя себе си като концептуален художник („в широк смисъл”), когото в един случай снимките вдъхновяват за рисунки и картини, а в друг – скулптурите и платната му инспирират създаването на различни фотографски серии… Но независимо в каква област работи, всяка негова идея „е продължение на предишните, към които добавям ново предизвикателство”, казва артистът и допълва, че основните движещи сили на творчеството са „частният случай, който е симптоматичен и представителен за широк кръг от хора и събития, и се превръща в тяхна метафора…” А при създаването на всяко едно произведение на изкуството, за художника най-важни са „субективният поглед и ролята на личните истории…”  

Изложбата „Скулптурата като хоби” можете да видите (и, разбира се, да купите творба за личната си колекция) до 31 октомври, петък.

През март 2013 г., също в столичната галерия „Аросита”, Александър Вълчев представи забележителната експозиция – Pin-up Girls, или само някои от жените, с които съм мечтал да „спя” 2000 – 2010 г., в която показа не само впечатляваща симбиоза от изящен и деликатен стил на рисуване и провокативен концептуализъм, но и своето изящно и деликатно чувство за хумор…

„Вавилонска” кула от... велпапе... Снимка: © artnovini.com* * *

Биография

АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ е роден през 1973 г. в София. През 1992 г. завършва Националната гимназия за приложни изкуства, а през 1998 г. и специалност „Скулптура” (степен „Магистър”) в класа на проф. Крум Дамянов в Националната художествена академия. Художникът има и магистърска степен по фотография в Нов български университет (2013). През 2003 специализира в Cite Internationale Des Arts в Париж, а през 2007 получава стипендия за пребиваване и работа в CCN в Грац, Австрия.

Артистът има редица самостоятелни изложби, сред които са „За няколко долара повече” (2012) в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство;  „Ние обичаме кучетата и кучетата ни обичат” (2011) - Гьоте Институт, София; „Реминисценции” (2009) - галерия Photon, Любляна (Словения); „Аз и моите приятели” (2008) - Centrum Galerie, Грац

През миналата година Александър Вълчев беше номиниран за награда ESSL за Централна и Източна Европа, а година по-рано получава Grant от конкурса „Гауденц Б. Руф за ново българско изкуство” (Gaudenz B. Ruf Award for new Bulgarian art). През 2009 г. става носител на Първа награда от конкурса „Родени свободни”, посветен на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България.

Негови творби има в колекциите на Националната художествена галерия и Софийска градска художествена галерия, както и в частни колекции в Великобритания, Словения, Франция и САЩ. Сред участията му в общи изложби се открояват Месец на фотографията във Виена, Австрия; Месец на фотографията в Любляна, Словения; Биенале за млади художници в Букурещ, Румъния; Месец на фотографията в Братислава, Словакия; „Съвременно българско изкуство” – Ludwig Museum в Кобленц, Германия.

Александър Вълчев живее и работи в София.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1576-sculptorat-alexander-valchev-predstavya-sculpturata-kato-hobby.html

Мартин Скорсезе започва филм за психеделик легендите Grateful Dead

Grateful Dead в Сан Франциско през януари 1967 г. Снимка: dead.net / Фотограф: Herbie GreeneЛОС АНДЖЕЛИС. Режисьорът Мартин Скорсезе (Martin Scorsese) ще бъде изпълнителен продуцент на документален филм, посветен на една от световните легенди на психеделичния рок Grateful Dead, съобщи изданието The Hollywood Reporter, цитирано от Lenta.ru. Този проект ще отбележи 50-годишнината на групата, която ще бъде чествана през 2015 г. Режисьор на филма ще е Амир Бар-Лев (Amir Bar-Lev), когото киноманите познават от The Tillman Story (2010), а финансирането ще осъществи компанията AOMA Sunshine Films на Алекс Блаватник (Alex Blavatnik).


Grateful Dead са нещо повече от рок група. Те създадоха собствена планета, населена с милиони почитатели. Аз съм щастлив да бъда съпричастен към този филм”, каза Мартин Скорсезе.

Според уверенията на авторите на проекта, лентата ще разкаже историята на бандата от създаването й през 1965 г. в Пало Алто, Калифорния, до наши дни, като по този начин ще се различава от всички филми, които са правени за тях. Зрителите ще могат да видят за първи път уникални кадри, снимани по време на концертите им – на сцената и зад нея, интервюта с „оцелели” Dead като барабанистите Мики Харт (Mickey Hart) и Бил Кройцман (Bill Kreutzmann), с басиста Фил Леш (Phil Lesh), и с различни ексцентрични персонажи от тяхното обкръжение…

Мартин Скорсезе е режисирал и продуцирал няколко документални филма за рок звезди. Сред тях са продукции за Боб Дилън (Bob Dylan), Джордж Харисън (George Harrison; (1943-2001)Living In The Material World (2011), Shine a Light (2008) за The Rolling Stones, за Ерик Клептън (Eric Clapton) Nothing But the Blues: An ‘In the Spotlight Special’ (1995), както и класиката „Последният валс” (The Last Waltz; 1978) за канадско-американските легенди The Band и т.н. Неотдавна стана ясно, че постановчикът ще участва и в работата по филм за американската пънк група Ramones, а в момента, заедно с Мик Джагър (Mick Jagger), снима сериал за рок музиката на 70-те

Grateful Dead се събират през 1965 г., като в началото се казват The Warlocks. Те са сред постоянните пърформъри в прочутите Acid Tests-вечеринки, които се провеждали в хипарската комуна Merry Pranksters, основана от писателя Кен Киси (Ken Kesey; 1935-2001), автор на безсмъртния роман „Полет над кукувичето гнездо” (One Flew Over the Cuckoo’s Nest; 1962). Първият им концерт с името Grateful Dead е на 4 декември същата година в Сан Хосе, Калифорния и много скоро след това групата се превръща в един от „флагманите” на психеделичния рок заедно с Jefferson Airplane, The Byrds, Джими Хендрикс (Jimi Hendrix; 1942-1970), Iron Butterfly и др. Музикантите участват в историческия фестивал в Уудсток (Woodstock) през 1969 г. Разпадат през 1995 г. след смъртта на вокалиста им Джери Гарсия (Jerry Garcia; 1942). От 1967 г., когато излиза първият им албум - The Grateful Dead, до 1996 г. те издават 25 тави. Какъв, обаче, е броя им през следващите години, е изключително трудно да се определи. През 1994 г. групата влиза в Залата на рокендрол славата (Rock and Roll Hall of Fame), а списание Rolling Stone ги поставя на 57-о място в класацията The Greatest Artists of all Time. От началото на новото хилядолетие, някои от музикантите, свирили в Grateful Dead, се представят под името The Dead.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1575-martin-scorsese-zapochva-film-za-psyhedelik-lengendite-grateful-dead.html

Започна Десетата световна среща на българските медии

Снимка: © АБМСТемата на форума, който ще се проведе от 19 до 23 октомври в София, Босилеград и Цариброд, е „Родолюбие в глобалния свят”.

СОФИЯ. Над 200 журналисти ще участват в Десетата световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) и Асоциацията на българските медии по света (АБМС), съобщиха нейните иницатори. Темата на тазгодишния форум, който ще се проведе от 19 до 23 октомври в София, Босилеград и Цариброд, е „Родолюбие в глобалния свят”. „Продължаваме традициите да отиваме там, където има сериозни български общности и медии и където можем да помогнем”, каза по време на официалната пресконференция генералният директор на БТА Максим Минчев.


Десетата световна среща на българските медии ще бъде официално открита от президента Росен Плевнелиев в София на 20 октомври, а работната програма ще продължи в столицата и в Западните покрайнини до 22 октомври. В събитието ще участват представители на български вестници, списания, новинарски и информационни сайтове, радиа и телевизии от 20 държави, както и колеги от най-влиятелните национални медии, допълва БТА.

„Българската журналистика зад граница продължава да живее, можем да я намерим дори в страни като Бразилия, Катар, Южна Африка”, коментира генералният директор на агенцията. Дневният ред на срещата ще бъде изцяло съсредоточен около проблематика, засягаща българските медии зад граница. „Те обслужват една мощна българска диаспора от близо два милиона души. Тази диаспора има и сериозно влияние върху икономиката на страната, а както се вижда напоследък, има и пряко значение върху изборите у нас”, отбеляза Максим Минчев. Наред с професионалните теми за качеството и достоверността на новините, участниците ще обсъждат ролята на задграничните медии в живота на общностите ни в чужбина, начините им за финансиране и взаимоотношенията им с институциите. Акцент в програмата ще бъде дискусия за Стратегията за българите в чужбина.

Юбилейното издание на форума отново ще бъде съпроводено от културна програма, която предвижда посветена на историята на Босилеград изложба и музикални и театрални изпълнения. По традиция Световните срещи на българските медии събират собственици, главни редактори, генерални и изпълнителни директори и журналисти от най-значимите български медии у нас и по света. В тях участват също държавници, политици, дипломати, представители на културата, науката, медийни експерти.

Състоялите се от 2005 г. до днес девет срещи (в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена, Амстердам, Букурещ, Пловдив и Велико Търново) се превърнаха в национални събития със значим обществен ефект и публичност в България и извън нея. Инициатори и организатори на всички Световни срещи на българските медии са БТА и АБМС с подкрепата на българското предприемачество, припомня телеграфната агенция.

На Десетата световна среща на българските медии в София, двете водещи интернет издания на български език в австрийската столица Виена: блогът Melange на сайта „Българите в Австрия” и сайтът за изкуство и култура artnovini.com, са представени от журналиста, графичен дизайнер и художник Марио Николов, главен редактор и издател на арт медиата.

* * *

Асоциацията на българските медии по света (АБМС) е сдружение с идеална цел, обединяващо български медии и журналисти от цял свят.

АБМС е основана през 2006 г. след провеждането на Първата световна среща на българските медии, организирана от БТА в София.

Основната цел, която АБМС си поставя, е професионална интеграция на българските журналисти, както и разширяване на националния образователен, културен и информационен обмен между България и българските общности зад граница.

Конкретните дейности на Асоциацията включват организиране на форуми, конференции, конгреси, семинари, обмяна на опит и информация и подпомагане на българските журналисти, работещи в страната и по света.

Към настоящия момент най-мащабният проект на АБМС е провеждането на ежегодните Световни срещи на българските медии. По традиция Световните срещи на българските медии събират ръководители и делегати от най-влиятелните български медии в България и извън нея. Във форума участват също български държавници, политици, представители на бизнеса, експерти, интелектуалци. Проведените от 2005 г. до сега срещи са национални събития със значим обществен ефект и публичност.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1574-zapochna-desetata-svetovna-sreshta-na-bulgarskite-medii-.html

Animalia – необикновената изложба на Милена Радева и Илия Бояров

В Animalia художниците Милена Радева (илюстрация) и Илия Бояров (скулптура) представят около 50 творби, които впечатляват с високия си професионализъм. Снимка: © Milena Radeva / Ilia Boyarov  СОФИЯ. В галерия „Червената точка” (ул. „Дякон Игнатий” 19), на 15 октомври, младите художници Милена Радева (Milena Radeva) и Илия Бояров (Ilia Boyarov) откриха изложбата Animalia – необичайна симбиоза между 25 научни илюстрации (акварел) и 22 бронзови пластики. „В общата си експозиция, ние показваме особената връзка между илюстрацията в по-голям от стандартния размер и реалистичната скулптура в малък формат”, споделиха авторите за artnovini.com.


Изглед от галерия „Червената точка”... Снимка: © Milena Radeva / Ilia BoyarovОсвен ясните, характерни черти и форми, силует и линия, в творбите си артистите търсят и по-необичайния и интересен ракурс, гледна точка и състояние на животните (като физика и емоция). „Спускащото се към водата земеродно рибарче или тичащият заек създават усещане за динамика не само чрез петното на четката, но и чрез точния момент на кадъра. А ръмжащата кафява мечка или мирно седналата немска овчарка, всяват респект и въздействат монументално, въпреки размера на пластиката”, казват художниците. В почти петдесетте творби, експонирани в Animalia, публиката ще открие много познати животни: лисица, синигер, пор, язовец, прасе, кон, бик, котка и др., но сега ще има възможността да ги види интерпретирани по различен (непознат) начин…

За своите научни илюстрации Милена Радева използва класическата акварелна техника „мокро в мокро”, както и широкия потенциал на изработените от естествени материали четки и силните пигменти на боята. Тези средства не позволяват грешки по време на работа и предполагат изключителна прецизност и умение от старна на художника.

При изработването на металопластиките, скулпторът Илия Бояров пък използва традиционните, утвърдени през хилядолетията похвати: моделиране в глина, отливка от гипс и от восък, калъп и накрая – отливане в бронз…

Изложбата Animalia ще продължи до 3 ноември, понеделник, 2014 г.

Милена Радева. Снимка: © Личен архив* * *

БИОГРАФИИ

МИЛЕНА РАДЕВА е родена през 1988 г. в София. Завършила е Националното училище за изобразително изкуство „Илия Петров” – специалност „Графика”, а след това учи илюстрация в специалност „Книга и печатна графика” в Националната художествена академия (НХА), откъдето има бакалавърска и магистърска степен. През 2014 г. започва своята докторска дисертация в същата катедра по тема, свързана с българска илюстрация. Работи като илюстратор на свободна практика с автори и издатели от САЩ, Австралия, Норвегия, Англия, Сингапур и България. Има над 50 илюстрирани книги в цял свят, а нейни концепции са били представяни на изложби на книгата в Германия, Корея, Израел и България.

Изложби:

2011 - Дипломна изложба на НХА (магистър);

2011 – Международна изложба „България – Германия – Корея – Израел”;
201
0 – Дипломна изложба на НХА (бакалавър);
201
0 - Международна изложба – „България – Германия – Корея”;
201
0 - Панаир на книгата в Лайпциг (представяне на книгата „Антихрист”).

„Калинки”- остроумна рисунка и великолепна техника... Снимка: © Milena RadevaБиблиография:

За Terry Kelley – Sunshine Press, USA
- Writing is a Process – серия от 8 детски книги;
-
How Can Aliens Be Illegal? – детска книга;
-
Grandpa Doesn’t Know Me Anymore – детска книга;
- Happy Mother’s Day, Dad! – детска книга
;
- Happy Father’s Day, Mom! – детска книга
;
- Train, Train Go Away – детска книга
;
- Where is God? – детска книга
;
- A Message From God – детска книга
;
- What’s That On Your Ear? – детска книга
;
-
Family of My Own – детска книга;
-
Milena’s Dream Come True – детска книга.

За Ally Nathaniel, USA
– The Most Wonderful Time Of The Year
– поредица от 5 детски книги.

За Wisdom Edition AS, Norway
– Leif Ericsson
- детска книга;
- Roald Amundsen - детска книга;
- The Elves and The Shoemaker - детска книга;
- Alice in Wonderland (150 years Annual) - детска книга;

„Лисица”... Снимка: © Milena RadevaЗа издателство „Софтпрес”, България
– „Страшни истории”
– детска книга;
- „Зоопарк”
- детска книга;
-
„Динозаври” - детска книга.

За Christie Cunningham – Lighthouse Harbor LLC, USA
– Willen and Wantus
– поредица от 10 детски книги.

За Allison Pennington, UK
– The Very Odd Sock
– детска книга.

Calvary Education Australia – Darren & Alison Grey, Australia
– What Day Is Your Birthday?
– детска книга.

и т.н.

Илия Бояров. Снимка: © Личен архив* * *

ИЛИЯ БОЯРОВ е роден през 1987 г. в София. Завършил е Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука” (НГПИ) - специалност „Метал”, а след това същата и в НХА (бакалавър и магистър). През 2013 г. започва работа като учител по „Метал” в НГПИ. Работи като скулптор на свободна практика, а негови клиенти са колекционери от България, Италия, Англия и САЩ. В момента е съсредоточил вниманието си в областта на малката пластика и модната бижутерия.

Изложби (2006-2014)

Участва в редица изложби в Англия, България, Полша, Португалия, САЩ, Финландия, както и в изявите на Ателие за медална скулптура към НХА.

„Мечка” – забележителна пластична култура... Снимка: © Ilia Boyarov...и талант. „Немска овчарка”. Снимка: © Ilia BoyarovСимпозиуми (2009-2010)

Художникът е представял свои произведения в Международния симпозиум за скулптура в дъб в Ахтопол и в Международен симпозиум за медална скулптура във Велико Търново. Творби на Илия Бояров притежават Национална художествена галерия в София, галерия „Борис Денев”, а също и частни колекционери в Англия, България, Италия и САЩ.

Награди

2010 – Награда от Международна лятна академия в Ахтопол за скулптурата White Horizon;
2009 – Награда на Ателието за Медална Скулптура към НХА;
2008 – 3-та награда на конкурс за „Млад автор“ – гр. Варна;
2008 – 2-ра награда на конкурс „Малка пластика“ – гр. Варна;
2006 – Грамота за участия в изложби и извънкласни прояви на НГПИ „Св. Лука”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1573-animalia-neobiknovenata-izlogba-na-milena-radeva-i-ilia-boyarov.html

BA Kunstforum Wien presents „Henri de Toulouse-Lautrec. The Path to Modernism”

Yvette Guilbert Singing „Linger Longer, Loo” (1894) - fragment. Photo: © Pushkin Museum of Fine Arts, MoscowVIENNA. Bank Austria Kunstforum Wien, from 16 October 2014 until 25 January 2015, is showing exhibition Henri de Toulouse-Lautrec. The Path to Modernism – the first comprehensive retrospective of the work of Henri de Toulouse-Lautrec (1864-1901) ever held in Austria, announced kunstforumwien.at. The 150th anniversary of this spectacular artist’s birth is a fitting occasion for holding this exhibition, in which loans from international collections, the Musée Toulouse-Lautrec in Albi, the Metropolitan Museum New York, the Musée d’Orsay in Paris, the J. Paul Getty Museum in Los Angeles, the Pushkin Museum in Moscow or the Statens Museums in Copenhagen, present Toulouse-Lautrec’s multifaceted oeuvre and his extraordinary observational skills in different genres.


The mold Gazelle (1881). Photo: © Albertina, Wien, Sammlung BatlinerThe exhibition is oriented on the subjects that fascinated Toulouse-Lautrec, themes that he constantly returned to and reflect his continual interest in the human psyche. They are rooted at the beginning of his artistic career in the rural ambience of one of the oldest French noble families in the Province of Tarn and in the course of his development go on to capture the spirit of Paris, the metropolis oriented more and more on the future, with its vibrant atmosphere of the fin de siècle. Toulouse-Lautrec’s world of images is effectively a reflection of the volatile, fleeting life of the capital around 1890, and Toulouse-Lautrec the up-to-the-minute chronicler of this new vie moderne.

Nude woman on a divan (1882-1883). Photo: © Musée Toulouse-Lautrec, AlbiSimultaneously, the exhibition celebrates Toulouse-Lautrec’s powers of expression as an artist. Thus besides the illustrious »loud« posters for the dance halls and cabarets of Montmartre, the foundation of the artist’s international fame, we can also discover the lesser known Toulouse-Lautrec: paintings in muted colours facilitating an intimate form of portraying human psychology, drawings with pen and pencil, ideal for a pithy characterisation of the subject. The linking and juxtaposition of different modes of expression, themes and concepts are a reflection of the artist’s complex figure on the brink between two centuries. A unique show, which illuminates new aspects of one of the great protagonists at the dawning of Modernism.

Curator: Evelyn Benesch

* * *

Address: Bank Austria Kunstforum Wien, Freyung 8, 1010 Vienna.
Opening hours: Daily 10am – 7pm, Friday 10am – 9pm


Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1572-ba-kunstforum-wien-presents-henri-de-toulouse-lautrec-the-path-to-modernism.html

Томас Енгер дебютира на български с криминалния трилър „Мнима смърт”

Томас Енгер e сред водещите имена от скандинавската литературна сцена. Снимка: ИК „Пресей” © Rolf M. AagaardСОФИЯ. От края на миналата седмица, „Мнима смърт” (ориг. заглавие: Burned) – романът, който се превърна в световна сензация, вече е на българския книжен пазар от Издателска къща „Пресей”. Междувременно неговият автор – норвежецът Томас Енгер (Thomas Enger), публикува в своя сайт информация за гостуването си в България между 9 и 14 декември т.г. за Софийския международен литературен фестивал (Sofia International Literary Festival), който ще се проведе в рамките на Коледния панаир на книгата. По същото време ще излезе и вторият му роман, наречен „Фантомна болка” (Scarred).


…Две години след смъртта на шестгодишния си син при необясним пожар в апартамента си, криминалният репортер Хенинг Юл (Henning Juul) се връща на работа с ужасни белези по лицето и жестока рана в душата. Наново му се налага да се доказва, за да си върне уважението на колегите, бившата си съпруга и полицията…

Автор: Томас Енгер; заглавие: „Мнима смърт”; корица: мека; страници: 320 стр.; ISBN 978-619-161-047-1; цена: 11.98 лв. Снимка: © ИК „Пресей”…В палатка в парк е намерена брутално убита млада жена. Полицията бързо намира заподозрян, но Хенинг, който отразява случая, има усещането, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат. Дали смъртта на младата жена – студентка по кинематография, убита в палатката, където на другия ден е трябвало да започнат снимките на неин филм, не възпроизвежда точно мнимата смърт от нейния сценарий? Способността на Хенинг да намира отговори привлича вниманието на доста опасни и жестоки хора. Когато е извършено второ убийство, той, оказал се случаен свидетел, осъзнава, че трябва да открие истината, преди да бъдат отнет живота и на други хора, включително, и неговият собствен…

Томас Енгер е роден на 21 ноември 1973 г. в Осло. Работи като журналист, но загърбва успешната си кариера заради литературата, припомнят от издателството. Още първият му роман „Мнима смърт” го превръща в международна сензация – книгата е преведена на 23 езика и става бестселър в 15 страни. Героят му, също журналист, белязан физически и емоционално, става център на пет сюжетно самостоятелни романа. Медии и критици от различни страни настояват едно: да запомним името на автора – Томас Енгер. Не са случайни и сравненията, които правят, със Стиг Ларшон (Stieg Larsson) и неговата трилогия „Миленуим” (Millennium trilogy). Но Томас Енгер създава нещо ново, въвеждайки в криминалния жанр стила на телевизионните сериали. Така се ражда най-епичната и амбициозна криминална поредица, създавана в момента. Тя обхваща пет книги: „Мнима смърт” (2010), „Фантомна болка” (2011), „Жажда за кръв” (2013), „Герб” (2014) и „Смъртно ранен” (планирана за 2015-а).

Главен герой в книгите е журналистът Хенинг Юл, отличен криминален репортер с по-добър нюх от полицията. Но той е преживял дълбока травма – в апартамента му една нощ избухва необясним пожар, при който умира шестгодишният му син Юнас. Хенинг оцелява, но с ужасни белези по лицето… и в душата. Успоредно със случаите, които разнищва и винаги е крачка по-напред от полицията, той иска да намери отговора на въпроса: Кой е убил сина му? Едновременно с това авторът изважда на показ полицейски разследвания, брутални престъпления, бандитски групировки, корумпирани политици, както и забързаното всекидневие на хората, които нонстоп са обект на новините…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1570-thomas-enger-debutira-na-bulgarski-s-kriminalnia-thriller-mnima-smurt.html

National Gallery of Canada names Katerina Atanassova Curator of Canadian Art

Katerina Atanassova - the new Curator of Canadian Art in The National Gallery of Canada. Photo: Screenshot of youtube.comOTTAWA. The National Gallery of Canada (NGC) has appointed a new Curator of Canadian Art, Katerina Atanassova, a respected curator, art historian and museum administrator specializing in historic and contemporary Canadian art. Atanassova is currently Director of Exhibitions and Chief Curator at the McMichael Canadian Art Collection in Kleinburg, Ontario. She will take up her position at the National Gallery on December 1st, 2014, announced gallery.ca.


We are excited to have a scholar of the caliber of Katerina Atanassova joining our curatorial team, said NGC Director and CEO, Marc Mayer. She comes with a wealth of knowledge and expertise in the field of Canadian art, together with an international perspective. She also has a drive to broaden the appeal of historical Canadian art to diverse audiences.

National Gallery’s Chief Curator, Paul Lang, added, I very much look forward to working with Katerina. She has real charisma and conviction, and will bring a new eye to the collection.

Atanassova (born in Bulgaria) will be charged with developing the national collections of Canadian painting, sculpture, prints and drawings, and decorative arts, dating up to 1980. She will make new acquisitions, organize exhibitions, head up the re-installation of the permanent collection of Canadian art, and direct the department of Canadian art.

With nearly twenty years’ experience in public art galleries, museums and heritage sites, Atanassova has organized over thirty exhibitions, both nationally and internationally. Among her most noteworthy shows are You Are Here: Kim Dorland and the Return to Painting, which was cited by the Globe and Mail as Toronto’s Best Show of 2013, and F. H. Varley: Portraits Into the Light, shown at Library and Archives Canada and named by the Ottawa Citizen as this city’s Best Show of 2007.

In addition, Atanassova was co-curator of the acclaimed exhibition Painting Canada: Tom Thomson and the Group of Seven, organized by London’s Dulwich Picture Gallery and the National Gallery of Canada. Painting Canada was a hit in Europe, where 100,000 visitors saw it in London and more than 50,000 in Groningen, Netherlands.

I look forward to working with all sectors of the art community in Canada and abroad said Atanassova. As a museum professional, I am honoured to be called upon to serve the National Gallery of Canada, one of the most revered art pantheons of the world.

Upon hearing the news, the Executive Director and CEO of the McMichael, Dr. Victoria Dickenson, said, We join Marc Mayer in congratulating Katerina Atanassova on this marvellous opportunity. For the last five years, Katerina’s creative vision has helped to define McMichael as a cultural destination and contributed to the outstanding success the institution has enjoyed. We look forward to collaborating with her and the National Gallery of Canada.

Published widely, Atanassova is the author of the books The Sacred Image of the Icon: A World of Belief, F.H Varley: Portrait Into the Light and William Berczy: Man of Enlightenment, along with numerous exhibition catalogues, articles and lectures.

Atanassova is a Ph.D. candidate and adjunct instructor at York University, Department of Visual Arts and Culture, where she is studying the emergence of urban culture in Canada from the late nineteenth to early twentieth centuries. She holds an M.A. (1994) in Medieval Studies from the University of Toronto and a B.A. in History and Art from the University of Sofia, in her native Bulgaria.

In October, the Gallery will bid a fond farewell to Charlie Hill, Curator of Canadian Art, who is retiring after a distinguished forty-two year career. Hill has built a sterling reputation over the years as one of the country’s foremost experts in Canadian art, responsible for landmark exhibitions and catalogues such as Canadian Painting in the 1930s, James Wilson Morrice: A Gift to the Nation, Emily Carr: New Perspectives and, most recently, Artists, Architects and Artisans: Canadian Art 1890-1918.

About the National Gallery of Canada

The National Gallery of Canada is home to the most important collections of historical and contemporary Canadian art. The Gallery also maintains Canada’s premier collection of European Art from the 14th to the 21st century, as well as important works of American, Asian and Indigenous Art and renowned international collections of prints, drawings and photographs. Created in 1880, the National Gallery of Canada has played a key role in Canadian culture for well over a century. Among its principal missions is to increase access to excellent works of art for all Canadians. To do so, it maintains an extensive touring art exhibition programme.

* * *

Admission to the collection

Adults: $12. Seniors and full-time students: $10 Youth (12-19): $6. Families (two adults and three youth): $24. Admission is free for children under the age of 12 and for Members.

Hours

The NGC is open Monday to Sunday from 10 a.m. to 5 p.m., and Thursdays until 8 p.m. For more information call 613-990-1985 or 1-800-319-ARTS.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1569-national-gallery-of-canada-names-katerina-atanassova-curator-of-canadian-art.html

Изложбата „Български витраж” възражда изкуството на стъклописта

С витража си „Улицата”, Петър Савов продължава по великолепен начин традицията на българската стъклопис . Снимка: Фондация „Българско арт стъкло” © Петър СавовЕкспозицията в столичната галерия „Витра” може да бъде видяна до 25 октомври, а след това и в още четири града.

СОФИЯ. При голям инерес, в столичната галерия „Витра” продължава изложбата „Български витраж”, организирана от фондация „Българско арт стъкло” (ФБАС). През уикенда, в салона на ул. „Перник” 91, се проведе детска занималня, която е част от основната програма на инициативата, съобщиха нейните инициатори. В своеобразния уъркшоп участваха представители (от 5 и 12-годишна възраст) от Академия за детско творчество „Дая”. Следващите занимални ще се проведат на 18 и 19 октомври от 13.00 до 16.30 ч.


Художественият проект „Български витраж” има за цел да представи историята, развитието и съвременните възможности на изкуството на стъклописта у нас. Основната му програмата включва изложба, два уъркшопа, три лекции с ученици и студенти от Нов Български университет и Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука” в София, както и специална програма за деца. В „Български витраж” ще бъдат представени и пет дебютни участия на наскоро завършили млади художници, избрали витража като основна област за творческа изява.

Творба на Георги Атанасов - един от най-изтъкнатите майстори на българския витраж, в Министерство на отбраната. Снимка: Фондация „Българско арт стъкло” © Георги Атанасов„Идеята за този проект е на художника Юрий Василев, който през дългогодишната си практика на витражист, установява почти закономерни тревожни тенденции в развитието на това изкуство у нас”, казват от ФБАС. „На първо място, това е

загубата на памет по отношение на големите български автори

и значими произведения. Редица обществени сгради все още съхраняват реализации, направени в предишни периоди – както по времето на „зрелия социализъм”, така и от времето преди 9 септември 1944 г. Поради специфичния пропускателен режим на повечето от тези сгради обаче – банки, министерства и др., произведенията остават недостъпни за множеството граждани. Все пак, дори и малцината, които имат възможност да ги видят, обикновено не забелязват факта, че това са творби на големи имена като Иван Пенков, Никола Буков, Дечко Узунов, Харалампи Тачев, Георги Атанасов, Атанас Кожухаров… Това показва, че в тези исторически периоди, независимо от това колко спорни са днес, в политически план, към изкуството на стъклописта е имало отношение, което е дало възможност за създаването на национално художествено наследство в този жанр на приложното изкуство”, допълват организаторите.

„Игра” на Никола Грозданов - младият художник показва за първи път свои творби пред публика. Снимка: Фондация „Българско арт стъкло” © Никола Грозданов „След т.нар. „демократични промени”, обществените поръчки рязко спаднаха. Всъщност по-точно е да се каже, че те направо спряха. Това напълно лиши обществените сгради от синтеза между архитектурата и едно от най-характерните монументални изкуства. Витражът се затвори в частни интериори във вид на малки реализации – основно врати и тавани, по-рядко прозорци. Това напълно ограничи и обезличи развитието му като изкуство. Бяха подменени ценностите – появиха се много „самоуки майстори”, които в буквалния смисъл чалгализираха изкуството и го превърнаха в самодейни занаятчийски изделия „на квадратен метър”. Възхваляваните от самите тях „уникални произведения” изместиха професионалната работа на художника поради по-ниската си цена, която, от друга страна, често е незаслужено висока спрямо качествата на въпросната „творба”, обобщават от фондация „Българско арт стъкло”.

„На второ място, появиха се и набраха популярност някои лесни любителски техники като рисуване върху стъкло със студени бои, лепене на фолиа и др., неизискващи професионализъм. Респективно – получените творби са без гаранция за художествен резултат, а по-скоро в потенциална вреда на интериора, в който се интегрират. Те застрашително започнаха да настъпват в територията на класическия стъклопис и дори да го изместват. Всичко казано дотук доведе до объркване на публиката, както и до невъзможност да бъде запозната с професионалната работа на художника-витражист”, категорични са създателите на проекта „Български витраж”, които формулират своите цели в няколко основни точки:

1. Исторически преглед на развитието на това изкуство у нас;
2. Съвременност – автори, теми, проблеми;
3. Образователни, с ясна насоченост на три публични потока:
а/ към младата публика от три възрастови групи – деца, ученици, студенти;
б/ гражданите;
в/ професионалните среди;
4. Предоставяне на възможност за пет дебютни изяви;
5. Представяне на проекта в пет български града с активното участие на младата публика.

Като първа стъпка в осъществяването на своята програма от ФБАС организираха изложба, която беше открита на 25 септември в галерия „Витра”.

„Легенда за Залмокис” от цикъла „Тракийски легенди” на Иван Ламбров. Снимка: Фондация „Българско арт стъкло” © Иван Ламбров Експозицията представя фотоси на стъклописи

в трудно достъпните обществени сгради като БНБ, Министерство на отбраната, Министерство на финансите, Министерството на правосъдието, СУ „Св. Климент Охридски”, Столична библиотека, Съдебните палати в София и Русе, Катедрален храм „Успение на Света Богородица” във Варна, Пантеон на възрожденците в Котел, Младежки дом във Враца и др., както и реализации на живо на най-активно работещите днес български художници-витражисти, сред които са проф. Николай Драчев, проф. Олег Гочев, доц. Борис Желев, доц. Илия Янков, Андрей Янев, Венера Константинова, Юрий Василев, Мариела Иванова, Петър Маламатенов, Йорданка Гойчева, Лъчезар Дочев, Силвия Басева, Сашо Рангелов, Иван Ламбров и др.

Стъклописта е изкуство, което се изучава главно в специализираните програми на Художествените академии в София и във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, но е по-слабо застъпено в останалите висши и средни училища по изкуствата. По тази причина екипът на ФБАС смята, че ще бъде от изключителна полза за студентите от Нов Български университет и учениците от Националната гимназия по приложни изкуства „Свети Лука” да почерпят непосредствен опит от най-известните български витражисти в момента – професорите Николай Драчев и Олег Гочев, доц. Борис Желев, Юрий Василев, Марин Маринов, Лъчезар Дочев и т.н.

Лекциите, включени в рамките на изложбата

ще бъдат от изключително полезни не само за учениците и студентите от НБУ и НГПИ „Св. Лука”, но и за професионалистите, както и за широката общественост.

Историята, развитието и проблемите на изкуството на стъклописа в България ще разгледат изкуствоведите д-р Розалия Гигова и доц. д-р Виолета Василчина, които са посветили дълги години от професионалната си кариера на научни изследвания на стъклописите на Иван Пенков, Дечко Узунов, Никола Буков и др.

Витражът и неговият синтез в архитектурната среда пък ще бъде предмет на темата на арх. Станислав Константинов, който ще сподели и своя личен професионален опит.

Програмата дава възможност за

пет дебютни изяви на млади автори –

дипломанти, завършили НХА в София и . В трудното време, което това изкуство преживява, е особено изпитание за младите художници да започнат своя артистичен път. Те често са принудени да печелят хляба си с работа, която няма нищо общо с тяхната професия. Това води до постепенната загуба на сръчност и професионални умения, както и до пълното обезличаване и невъзможност за развитие на техния талант… Изложба „Български витраж” ще поощри пет млади таланта да стартират своя професионален път, представяйки за първи път техни творби пред публика…

Деца от Академия „Дая” в ателието на художника Юрий Василев. Снимка: © Фондация „Българско арт стъкло”Детската възраст

е онзи период в живота на човека, през който бъдещата зряла личност трябва да се докосне до изкуството, убедени са от ФБАС. Това е времето, в което детската креативност и фантазия трябва да бъдат стимулирани по забавен и развлекателен начин, а малкият човек да навлезе постепенно в света на красивото и стойностното.

Днешните български деца живеят в свят на компютърни игри, телевизионни програми и социални мрежи, чието въздействие върху тяхното развитие и възпитание придобива все по-негативен характер. Застояването пред мониторите често е обект на критика както от специалистите по детско здраве, така и от педагозите и родителите.

Учебните програми в училищата имат предимно математическа и езикова насоченост, а обучението по изкуствата е сведено до цветните моливи и гланцовите блокчета. Нерядко се случва абитуриенти да не знаят името на нито един световен или български художник, да не са посещавали никога изложба, да не могат да различат стойностно произведение от евтин сувенир или да се възхищават на масовия кич…

„Екипът ни разбира, че критиките към учебните програми и към недостатъците на съвременното възпитание не са достатъчни. Напротив – като част от обществото и организация с идеална цел, работеща в полза на изкуството, ние считаме за своя отговорност и дълг да въведем българските деца в едно изкуство, което не се изучава в училище”, казват от ФБАС.

Витраж на Никола Буков в Младежкия дом във Враца. Снимка: Фондация „Българско арт стъкло” © Никола Буков„По този повод сме разработили специална програма за деца, на възраст между 5 и 12 години, която в рамките на изложба „Български витраж” ще ги запознае по интересен и достъпен начин с най-важното за това изкуство и с неговите автори, допълват организаторите на събитието. Към изложбата ще бъде организиран кът за занимания, където ще бъдат предоставени магнитни и картонени пъзели, блокчета за оцветяване, кубчета за подреждане, детайли за апликация и други материали, в които вместо обичайните мечета, зайчета и герои от анимационните филми, ще бъдат използвани изображения на детайли от творбите на българските автори, представени в изложбата. Някои от игрите са замислени така, че след като детето завърши задачата, ще може да отнесе направеното в къщи.

Детето ще има възможност да общува непосредствено с изкуството, като избирайки си занимание, негов гид към успешната задача ще бъде прекия досег с оригинала в експозицията. Така, под формата на игра, децата неусетно, но трайно ще запечатат в паметта си имената на достойни български художници, което ще обогати техния свят и ще им помогне да се изградят като личности, а защо не и като талантливи бъдещи творци…”

Детските занимални и работилниците за ученици и студенти ще се провеждат във всички български градове, съобразно работното време на галериите и възможностите в съответните учебни заведения, които ще партнират за осъществяването на проекта…


В София, изложбата „Български витраж” ще бъде представена до 25 октомври т.г., а през ноември в Русе. През март 2015 г. ще могат да я видят почитателите на изобразителното изкуство във Варна, през май – в Пловдив, а през септември и във Велико Търново.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1568-izlogbata-bulgarski-vitrage-vazragda-izkustvoto-na-staklopista.html

Фестивалът „Пловдивски джаз вечери” бил проведен в нарушение на ЗАПСП

Известният български пианист Милчо Левиев е съосновател на фестивала „Пловдивски джаз вечери”, чието първо издание е през 2005 г. Снимка: © Архив на artnovini.comСОФИЯ. Фестивалът „Пловдивски джаз вечери” се е провел в нарушение на Закона за авторското право и сродните му права – ЗАПСП, се казва в съобщение до медиите на Сдружението за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика, и музикални издатели МУЗИКАУТОР.


От 9 до 12 октомври в града под тепетата се проведе десетото юбилейно издание на джаз форума, през юни – фестивалът на старата градска песен „Нежни чувства”, а през декември предстоят концерти по повод коледните и новогодишните празници, припомнят от сдружението и допълват, че „всички тези музикални събития са обединени от няколко факта – организирани са от община Пловдив в града, спечелил надпреварата за Европейска столица на културата 2019 и не на последно място – провели са се и продължават да се провеждат в нарушение на закона, защото музиката в тях е с неуредени авторски права.

Културната столица на Европа за 2019 г. – Пловдив, е редно да започне да планира дейностите си, след като най-напред се запознае с действащото законодателство и по-точно – Закона за авторското право и сродните му права. Законът казва, че организаторите на концерт предварително и писмено трябва да получат съгласие от авторите на произведенията или от организация за колективно управление за авторски права – МУЗИКАУТОР.”

От февруари до септември 2014 г. от сдружението са изпратили три писма до общината, с които тя е уведомена за казуса и е поканена да уреди авторските права за музикалните прояви, на които е организатор. Резултат от тях към момента няма, а в града се провеждат концерти и се планират музикални събития, поясняват от МУЗИКАУТОР.

„Официално е изискана проверка от Министерството на културата на фестивала „Пловдивски джаз вечери”, организиран от Община Пловдив. Не е редно културата да се стимулира единствено с бюджети, тя се гради с разбиране, със стратегия, с приоритети и най-вече с уважение към хората, които създават културния продукт. Едва след това идват и бюджетите” – заяви Иван Димитров, изпълнителен директор на сдружението. Той подчерта, че са изпратени три писма до община Пловдив, но повече от половин година няма реакция по този повод. „Парадоксално е, че общината дискредитира тези, които произвеждат музикален културен продукт, докато се опитва да докаже, че подкрепя българската култура” – заяви г-н Димитров.

Фестивалът „Пловдивски джаз вечери” е основан през 2005 г. от Милчо Левиев, Иван Минчев и Йохан Девлетян. Негов организатор е община Пловдив – отдел „Култура”. В различните издания са участвали световноизвестни джазмени като барабанистите и перкусионисти Били Кобъм (Billy Cobham), Трилок Гурту (Trilok Gurtu) и Аирто Морейра (Airto Moreira), цигуларят Жан-Люк Понти (Jean-Luc Ponty), пианистът Бил Еванс (Bill Evans), тромпетистът Ранди Брекър (Randy Brecker), китаристите Лари Кориел (Larry Coryell) и Ян Акерман (Jan Akkerman), мултиинструменталистът Чико Фриман (Chico Freeman) и др.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1567-festivalat-plovdivski-jazz-vecheri-bil-proveden-v-narushenie-na-zakona.html

Markus Bertsch wurde neuer Kurator für Kunst des 19. Jh. an der Hamburger Kunsthalle

Links: Dr. Markus Bertsch. Foto: © Thomas Hardy. Rechts: Gründungsbau, Treppenhaus. Foto: © Hamburger Kunsthalle / Romanus Fuhrmann-RickertHAMBURG. Der Doktor Markus Berch, dieser Direktor des Museums Mittelrhein Koblenzs, wurde ein neuer Kurator für das Gebiet 19 Jahrhunderte in Die hamburgere Kunstgalerie den 1. Oktober 2014. Damit wird Bertsch zukünftig mit einer der bedeutendsten Sammlungen zur Malerei des 19. Jahrhunderts in Deutschland arbeiten. Zu den wichtigsten in der Sammlung vertretenen Künstlern gehören Caspar David Friedrich (1774-1840) und Philipp Otto Runge (1777-1810), von dessen Werk die Kunsthalle weltweit den größten Bestand hat. 2010/2011 war Bertsch bereits Co-Kurator der umfassenden Retrospektive Kosmos Runge. Der Morgen der Romantik, die mit 130.000 Besuchern zu den erfolgreichsten Ausstellungen des Museums zählt. Markus Bertsch folgt Dr. Jenns Howoldt, der im Herbst des letzten Jahres in den Ruhestand ging.


Mit der Berufung von Markus Bertsch ist der Kuratoren-Stab an der Hamburger Kunsthalle wieder vollständig, nachdem im Februar 2014 auch die länger vakante Stelle Alte Meister mit Dr. Sandra Schmidt besetzt werden konnte.

Markus Bertsch, geboren 1970 in Konstanz, studierte Kunstgeschichte, Mittelalterliche Geschichte und Klassische Archäologie an der Freien Universität Berlin und der Humboldt Universität zu Berlin. Von 2001 bis 2004 sowie 2008 arbeitete er als wissenschaftlicher Mitarbeiter am Kunsthistorischen Seminar der Universität Jena, wo er in den Sonderforschungsbereich „Ereignis Weimar-Jena. Kultur um 1800 eingebunden war. Nach seiner dortigen Promotion folgte eine wissenschaftliche Mitarbeit an der Hamburger Kunsthalle von 2009 bis 2012. Hier war er unter anderem beteiligt an der Umsetzung der Ausstellungen Kosmos Runge. Der Morgen der Romantik (2010), Max Liebermann. Wegbereiter der Moderne (2011) und Müde Helden. Ferdinand Hodler, Aleksandr Dejneka, Neo Rauch (2012). Seit März 2012 ist Bertsch Direktor des MittelrheinMuseums Koblenz, wo er die Koordination des Umzugs in das neue Museumsgebäude auf dem Koblenzer Zentralplatz (Eröffnung Juni 2013) realisierte, sich für die Einrichtung der neuen Dauerausstellung verantwortlich zeichnet und diverse Wechselausstellungen mit dem Schwerpunkt auf der Kunst des 19. Jahrhunderts sowie zeitgenössischen Positionen kuratierte.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/1566-markus-bertsch-wurde-neuer-kurator-fuer-kunst-des-19-jh-an-der-hamburger-kunsthalle.html