Сайтът на Лувъра все още не е обявил изложбата на тракийските царе

Парижкият Лувър е най-посещаваният музей в света през 2014 г. През неговите зали са преминали 9.3 млн. души. Снимка: © artnovini.comПАРИЖ. Справка в сайта на Лувъра (Musée du Louvre) показва, че все още не е обявена датата, на която ще бъде открита изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”, нито пък периодът, в който тя ще се проведе. В началото на февруари т.г. от Министерство на културата съобщиха, че експозицията ще бъде представена във френската столица от април до юли 2015 г., като българското правителство е осигурило държавна гаранция от 1 млн. лв. за участието на страната ни. Месец и половина преди откриването на изложбата, обаче, в сайта на авторитетната арт институция няма нито ред за събитието.


Според страницата на Лувъра, през април там ще бъдат представени седем големи изложби, но нито е една от тях не е свързана с България. По това време посетителите на музея ще могат да видят прочутата антична мраморна статуя „Нике от Самотраки” (Victoire de Samothrace; около 220-190 пр.н.е), която (след продължителна реставрация) ще бъде изложена пред публика от 5 март до 15 юни; изложба на американски натюрморти – New Frontier IV: fastes et fragments. Aux origines de la nature morte américaine - до 27 април; експозицията с творби на съвременния канадски художник Марк ЛюисMark Lewis. Invention au Louvre (до 31 август); изложбата Peinture de genre. Scènes de la vie quotidienne, която до 1 юни показва жанрови творби на Брьогел, Антоан Вато, Вермеер, Дьолакроа, Франсоа Буше, Камий Коро и др.; светлинно-звуковата инсталация Sous le plus grand chapiteau du monde на французина Клод Левек (Claude Lеvеque), която ще е ситуирана в Пирамидата на Лувъра; както и колекцията от произведения на изкуството на северния френски регион Нор-па дьо Кале – 30 ans d’acquisitions en Nord-Pas de Calais. Carte blanche aux musées de la région.

Засега, според сайта на Лувъра, в програмата на музея за 16 април не фигурира изложба на „тракийските царе”. Снимка: Prints creen from louvre.frВ последния ден на април, в музея ще бъде открита експозицията „Създаване на свещени изображения…” (La fabrique des saintes images, Rome-Paris, 1580-1660). Тя ще съпътства по своеобразен начин грандиозната ретроспектива „Пусен и Бог” (Poussin et Dieu)­от 2 април до 29 юни т.г., посветена на големия френски художник Никола Пусен (Nicolas Poussin; 1594-1665) – един от най-ярките представители на бароковото изкуство.

Според различни информации, изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” трябва да се проведе от 15 април до 20 юли и ще е съпроводена от богата програма. В началото на февруари стана ясно, че не достигат около 300 хил. EUR, за да бъде осигурен необходимият бюджет от 900 хил. EUR за пълноценното провеждане на събитието. Тогава от френското посолство в София започнаха дарителска кампания, а в началото на тази седмица френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан (Xavier Lapeyre de Cabanes) покани и казанлъшкия бизнес да се включи в инициативата.

Концепцията на „тракийската” изложба предвижда да бъдат изложени културни ценности от фондовете на 17 български музея: НИМ, НАИМ при БАН, регионалните музеи в Пловдив, Враца, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Хасково, Ловеч, музея „Старинен Несебър“, Музейния център в Созопол, Археологическия музей в Септември и историческите музеи в Исперих, Стрелча и Карнобат.


За успешното провеждане на изложби от такъв характер световната музейна практика предполага продължителна подготовка и активна реклама, коментират специалисти по арт маркетинг и мениджмънт. Два месеца и половина са крайно недостатъчни за представяне дори и на обикновена самостоятелна изложба, да не говорим за експозиция от подобен мащаб, допълват загрижено експертите.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1702-saitat-na-louvre-vse-oste-ne-e-obyavil-izlogbata-na-trakiiskite-tzare.html

Скулпторът Христо Христов ще ни изкачи „По-високо от Слънцето” в Дом „Витгенщайн”

Скулпторът Христо Христов ще дебютира на виенската арт сцена със самостоятелната си изложба „По-високо от Сълнцето” (Höher als Die Sonne). Снимка: © artnovini.comВИЕНА. Да полетим във висините на изобразителното изкуство ни предлага изложбата „По-високо от Слънцето” (Höher als Die Sonne) на известния български скулптор Христо Христов (Christo Christov), която ще бъде открита на 26 февруари (четвъртък), от 19.00 ч., в Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein, 1030 Wien, Parkgasse 18). В Българския културен институт (БКИ) в австрийската столица артистът ще представи над 50 великолепни произведения – скулптура, живопис и рисунка, създадени през последната година.


Бронзовата пластика „По-високо от Слънцето”, на която е наречена изложбата... Художник: © Христо ХристовВ изложбата „По-високо от Слънцето” продължава своите естетически, пластични и философски размисли, чиито основи той положи с експозицията „Добрият пастир” (The Good Shepherd), която през февруари 2013 г. показа в Бенедиктинския духовен център (Centrum voor Benedictijnse Spiritualiteit) в северното холандското абатство Свети Адалберт (Abdij van Egmond; Sint-Adelbertabdij).

Тогава, преди две години, Христо Христов тълкуваше отношенията между „християнската чувственост и езическата първичност, (не)приемането на миналото, (не)съгласяването с настоящето и (не)предвидимостта на бъдещето…”, разкривайки по изящен, но метафизично наситен начин „…Пътят, неизбежно белязан от Разпятието и Възкресението (като библейски притчи, метафори и реалност)…” . Днес, артистът „изследва темата за възможните проекции и измерения на Мечтите, чието съхранение независимо от обстоятелствата, е едно от най-ценните и смислени усилия в живота…”

Изкуството на Христо Христов. Многопластово – като стилистика, естетика, културни измерения, монументално – като начин на изразяване, експресивно – като цвят, композиция, послания… „По-високо от Слънцето” е изложба, която всеки човек, изкушен от света на изящното, със сигурност, би бил щастлив да види. Защото, когато си тръгне от нея, ще бъде изпълнен не само с мечти, но и с истинско Изкуство…

От 8 януари до 13 февруари т.г. „По-високо от Слънцето” беше показана в БКИ в Прага. В Дом „Витгенщайн”, експозицията ще може да бъде разгледана до края на март.

С картината си „Посоки” артистът продължава да изследва необятната вселена на цветовете... Художник: © Христо Христов* * *

Биография:

Христо Христов е роден на 22 май 1963 г. в гр. Варна. През 1982 г. завършва единственото на Балканите училище за художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско, а през 1994 г. и специалност „Скулптура” в Националната художествена академия в София, където е студент на проф. Димитър Бойков. От същата година е член на СБХ.

Първото си участие в голяма експозиция авторът прави през 1994 г., когато показва свои работи в Националната изложба „Скулптура”, организирана от галерия „Досев” в столицата. Година по-късно, скулпторът излага творбите си в галерия Georg на остров Зюлт, Германия, която презентира немски и български художници и в най-скъпия хотел в света – Burj Al Arab в Дубай. В едно от фоайетата на този уникален хотел, построен във формата на кораб, е експонирана негова бронзова пластика. През 1996 г., в столичната галерия „Макта”, скулпторът представя своята първа самостоятелна изложба. Оттогава до днес той има редица индивидуални изяви и участия в общи проекти в България и чужбина.

Художникът е автор на годишните награди „Спортен Икар” на фондация „Български спорт”, които изработва от 1997 г. През 2000 г. става лауреат на наградата „Златно перо” за принос към българската култура. Същевременно артистът участва и в няколко симпозиума по скулптура – „Море от форми” (2002, 2003) в Златни пясъци, Международен симпозиум – камък (2003), Вунсидел, Германия и др. Негови пластики участват в общата изложба, която се проведе през 2002 г. в сградата на Европейския парламент в Брюксел (кабинет на еврокомисаря по разширяването на ЕС г-н Гюнтер Ферхойген). Сред монументалните творби, изработени от скулптора, е и пластиката, която от 2003 г. е експонирана в двора на Националното музикално училище „Любомир Пипков”, София.

Христо Христов е лауреат на Първа награда в конкурса „Регионални награди „Алианц България” за скулптура – 2010”, както и на Първа награда от Биеналето на малките форми в Плевен.

Една вълнуваща интерпретация на вечната легенда за „Орфей”. Художник: © Христо ХристовИзложби:


2013самостоятелна изложба,
          Oecumenisch Aandachtscentrum;
2013Посолство на Република България, Хага, Холандия;
2013
самостоятелна изложба, Бенедиктински
          духовен център (Centrum voor Benedictijnse Spiritualiteit),
          абатство Свети Адалберт, Холандия;
2011
– самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2011
– обща изложба „Петият сезон”, галерия „Сезони”, София;
2010 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2009 – самостоятелна изложба, галерия „1908”, София;
2009 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2009 – самостоятелна изложба, галерия „Аросита”, София;
2008 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2007 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна;
2007 – обща изложба, галерия „Класика”, София;
2006 – самостоятелна изложба, Кметство на град Бон,
          Германия;
2005 – самостоятелна изложба,
          Български културен институт в Берлин, Германия;
2005 – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”, София;
2004 – самостоятелна изложба, галерия „БулАРТ”, Варна;
2002 – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”, София;
2001 – представя свои творби в галерия Celine, Париж, Франция;
2001 – самостоятелна изложба в хотел Hilton, София;
2000 – самостоятелна изложба, галерия „Цар Освободител”, София;
2000 – самостоятелна изложба, галерия „БулАРТ”, Варна;
1999 – самостоятелна изложба (скулптура и рисунки),
          Български културен институт в Берлин, Германия;
1998 – участие в Национална изложба „Скулптура”, галерия „Шипка 6”, София;
1998 – самостоятелна изложба, галерия „3.14”, Берген, Норвегия;
1997 – самостоятелна изложба, галерия „Макта”, София;
1996 – самостоятелна изложба, Обединена българска банка, София;
1996 – самостоятелна изложба, галерия „Макта”, София;
1995 – участие в „Есенен салон”, галерия „Райко Алексиев”, София;
1994 – участие в Национална изложба „Скулптура”, галерия „Досев”, София.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1701-sculptorat-christo-christov-ste-ni-izkach-po-visoko-ot-slanceto-vav-dom-wittgenstein.html

Философия на живота: Грешките и вините на човека

Рембранд (Rembrandt Harmensz. van Rijn; 1606-1669), ескиз към картината „Завръщането на блудния син” (The Return of the Prodigal Son; 1642). Снимка: Teylers Museum, HaarlemДНЕС e Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Днес е Прошка. Да простиш е може би една от най-големите християнски добродетели, но опрощението, със сигурност, е много сложен и продължителен процес. Понякога – противоречив… Сайтът за изкуство и култура artnovini.com предлага на вашето внимание краткото, но откровено и поучително есе „Грешките и вините на човека”* от изтъкнатия български театрален критик проф. Юлиян Вучков, публикувано в неговата книга „Човешкият свят, или храна за душата (Философия на живота) (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2003)…


* * *

МОЖЕМ да преценим точно и да поправим по-бързо нашите грешки, ако ги разграничаваме достатъчно добре. Защото те биват малки и големи, поносими и недопустими, неволни и съзнателни, случайни и закономерни. Едни от тих имат необратимо тежки последствия. Те се помият цял живот. Такъв е например случаят с лошия избор на професията и на партньора в брака.

Обикновено ние изкупваме по-лесно резултата от грешките си, когато осъзнаем защо и как сме стигнали до тях. Понякога е необходимо повече време, за да осъзнаем, че носим отговорност за тях, защото те са засегнали и чужди интереси. Подобна липса на самокритичност е характерна за мошениците, но и за порядъчните сред свръхчестолюбивите, обидчивите, самовлюбените.

Проф. Юлиан Вучков. Снимка: © artnovini.comДобре е да се помни, че безгрешни хора няма. А и животът ни не би бил достатъчно плодотворен, ако не допускаме и някои пропуски. Защото повечето от тях затрудняват напредъка ни. Но други подсказват как да укрепваме постигнатото. Тогава се придвижваме по-бързо към целта си тъкмо защото се борим да ги поправим. Тъкмо в такива моменти увеличаваме защитните си сили и развиваме предимствата си. Подчертавам това, защото се сещам за хората, които се задъхват, докато се ровят в незначителни подробности от поведението ни. Те ни наблюдават и ни нищят като невменяеми деца. Съдят ни за думи, които сме казали на шега или просто от скука. И тъкмо така ни предизвикват да наказваме дребнавостта им, като тръгваме към нарочното погазване на нашето чувство за мярка.

Много е важно да разграничаваме грешките от вината. За разлика от нея, те често са по-лесно поправими и са по-преходни дори когато са сравнително тежки.

Обикновено грешките са плод на пропуски в мисленето, в поведението. А резултатите от вината нерядко са доста по-дълбоки. Тя често засяга по-широк кръг от хора, защото е свързана с морала, с изходните гледки точки за света, е цялостното отношение към живота. Обикновено тя отразява липсата на справедливост в подхода към хората и погазва чужди за сметка на собствени интереси.

Не бива да смесваме грешките и вините с увлечението дори когато то завършва с по-неприятни последствия. Защото, когато е добронамерено и голямо, без да е безпочвено, то ни измъква от инертността ни. Тогава ни помага да оползотворяваме натрупаната енергия. Тогава ни позволява да разграничаваме организираното от вредното роботизиране на присъствието ни в живота.

Нормално е да се предпазваме от опасността да сбъркаме твърде сериозно. Но никога не бива да се ужасяваме от нея. Защото този безмерен страх често блокира градивните ни сили и когато няма капчица вероятност да затънем в непоправими пропуски.

Истински умните бъркат по-малко и се поправят по-бързо тъкмо защото помнят, че големите грешки са следствие на слабото самоконтролиране и на недостатъка да се ръководим не от разума си, а от настроенията си. В същото време е полезно да се има предвид, че ние губим съюзника си и даже го превръщаме в свой враг, подтикваме го да задълбочава лошото у себе си, когато го отричаме изцяло само за отделните му по-тежки, но често и съвсем обясними, даже поправими пропуски.

Нашето градивно разбирателство нерядко се осуетява или поне се затруднява твърде сериозно, защото забравяме, че вината за конфликтите често е взаимна, макар и да има разлика в нейните степени. Затова именно се налага ние и партньорите ни да отстъпим по малко, ако държим да наваксаме загубеното с повече усилия и да спечелим повече.

Ние помагаме на човека до нас да надмогва значителните си грешки по-лесно, когато установим точно какво ги е причинило. Важно е да преценим дали те се дължат главно на него, дали са възникнали, въпреки че се е старал да ги осуети, въпреки че им се е противопоставял, или е станал жертвата им, защото допускането им е било заложено повече в обективните обстоятелства, във фактори извън неговата воля.

______

Текстът е публикуван с любезното приятелско разрешение на проф. Юлиан Вучков.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1700-philosophia-na-givota-greshkite-i-vinite-na-choveka.html

In Leopold Museum: Wally Neuzil and Her Life with Egon Schiele

Egon Schiele: „Self-Portrait with Chinese Lantern Plant” (1912) and „Portrait of Wally Neuzil” (1912). Photo: © artnovini.comVIENNA. The painting Portrait of Wally Neuzil (1912), housed by the Vienna Leopold Museum, is among the most well-known works by Egon Schiele (1890-1918). The upcoming exhibition Wally Neuzil. Her Life with Egon Schiele (27th February 2015 to 1st June 2015) at the Leopold Museum seeks to uncover the person behind the portrait, Walburga Wally” Neuzil (1894-1917), approaching her through artworks, autographs, photographs and documents.


Featured in the presentation will be eminent paintings by Schiele, such as Death and the Maiden (1915), an important loan from the Belvedere, as well as drawings and watercolors by Schiele for which Wally acted as a model. The exhibition comprises works from the Leopold Museum, the Leopold Private Collection as well as loans from Austrian and international collections.

The exhibition examines the stages of Wally’s life, her professions, from model to nurse, and tells the tale of a woman’s fate in fin-de-siècle Vienna, between self-sacrifice and self-fulfillment, between a life without taboos and profound humanity, announced form Leopold Museum.

Wally Neuzil in Gmunden am Traunsee (Juli 1913). Photo: © Wien MuseumWally Neuzil was not only Egon Schiele’s model from early 1911 but also his girlfriend and faithful companion until the spring of 1915. Having started out as one of many models, she soon played a key role in Schiele’s life and works. Schiele created himself, his vision of an artist, through his works, while Wally revealed to him a world that was indispensable for this development – an open sexuality that had progressed from the constraints and dangers encountered by adolescents towards an emotionality enjoyed on an equal footing, an ability to have relationships and with it a more stable, reliable self.

While she modeled for Schiele, Wally was also working as a sales assistant, a cashier and mannequin at a clothing store. Together with Schiele she moved to Krumau (Český Krumlov) in the spring of 1911 and visited him in Neulengbach. She stood by him during his time in prison in April 1912, trusted in his integrity and provided active support throughout this crisis. Until early 1915 she remained the person the artist related to most closely.

In 1915 Schiele separated from Wally in a devastating scene and decided to marry Edith Harms (1893-1918), who hailed from a middle-class background. The fact that Schiele was drafted into World War I as a soldier was certainly one of the reasons behind this speedy wedding.

Wally Neuzil overcame this severe crisis and decided for her part to return confidently and actively to society. She trained to be a nurse and worked in a war hospital in Vienna. In 1917 she volunteered to go to Dalmatia, where she died towards the end of that year from scarlet fever aged only 23.

Wally was much more than merely a passive model. What is most striking about her portraits is the look in her eyes. Wally’s „mirror gaze” shows her to be at peace with herself, to look calmly and inquiringly at her companion, thus challenging him to question himself. The enigmatic power of this look, so similar and yet so different as that captured by Leonardo da Vinci (1452-1519), makes her a modern Mona Lisa.

* * *

Prof. Dr. Rudolf Leopold in front of „Cardinal and Nun”. Photo: © Leopold MuseumEgon Schiele
Leopold Museum
collection

Comprising 41 paintings and 188 works on paper, the Leopold Museum houses the largest and most eminent collection of works by the Expressionist Egon Schiele (Tulln 1890-1918 Vienna). The collection was compiled by the ophthalmologist Prof. Dr. Rudolf Leopold (1925-2010) over several decades.

When Schiele died in 1918 aged only 28 from the Spanish Flu, he was regarded by many as the most important Austrian artist of his time. During the decades following his untimely death, however, he was increasingly forgotten and was posthumously labeled a „degenerate artist” by the National Socialists. In the early 1950s, the young medical and art history student Rudolf Leopold saw the works of Egon Schiele for the first time. He recognized that in their quality, expressiveness and technical mastery Schiele’s works were comparable to those of the Old Masters.

Over the years, the collection grew to be the most eminent compilation of Schiele’s works in the world, comprising 41 paintings and 188 works on paper. While Rudolf Leopold was particularly enthusiastic about the artist’s early Expressionist phase, which today is undisputedly considered to be Schiele’s most important artistic period, the collection includes paintings and drawings from all periods of the artist’s oeuvre. Paintings including Seated Male Nude (a selfportrait, also known as Yellow Nude) of 1910, The Hermits of 1912 (probably depicting Egon Schiele with Gustav Klimt), the 1912 Selfportrait with Physalis and its counterpart Portrait of Wally Neuzil as well as Cardinal and Nun (Caress), also of 1912, are among the artist’s most widely known works. Along with his selfportraits, portraits and allegories, his cityscapes, especially those depicting Krumau, constitute another emphasis in Schiele’s oeuvre. The Leopold Collection features extraordinary landscapes, including Houses by the Sea and the 1915 views of Krumau Crescent of Houses and House Wall on the River. A hundred years after their creation, these paintings have lost none of their fascination and topicality. The 1915 canvas Levitation (The Blind II), created during World War I, is not only one of the artist’s most expressive paintings but also the largest extant work by Schiele.

leopoldmuseum.org

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1699-in-leopold-museum-wally-neuzil-and-her-life-with-egon-schiele.html

Изложбата „Първият Пикасо” показва детски и юношески творби на художника

Картините на Пабло Пикасо са гордост за всеки музей по света. „Силвет” (Sylvette; 1954) от колекцията на Albertina във Виена. © artnovini.comЛА КОРУНЯ. В Музея за изящни изкуства (Museo de Belas Artes da Coruña) на северозападния испански град, от днес до 24 май т.г., почитателите на изкуството могат да видят изложбата „Първият Пикасо” (O primeiro Picasso. A Coruña 2015), която представя над 80 от най-ранните творби на великия художник, съобщи lenta.ru. Произведенията са изпълнени основно в маслени бои и са рисувани по време на престоя му в Ла Коруня – от октомври 1891, когато е 10-годишен, до април 1895 г.


Роден на 25 октомври 1881 г. в Малага, Андалусия, Пабло Пикасо (Pablo Picasso) започва да рисува от най-ранна детска възраст, като в началото негов учител е баща му – Хосе Руис Бласко (José Ruiz y Blasco; 1838-1913). Първата си сериозна картина – „Пикадор”, Пабло рисува на 8-годишна възраст, и не се разделя с нея през целия си живот.

През 1891 г. Хосе Бласко, заедно със семейството си, напуска Малага и заминава за Ла Коруня, където получава работа като преподавател в Училището по изящни изкуства. След като навършва 13-годишна възраст, от 1894 до 1895 г. – там учи и Пикасо, който в този период усвоява рисуването с молив, въглен, туш, както и с маслени бои.

В Ла Коруня младият художник рисува картините „Босоного момиче” – смятан за един от най-ранните му шедьоври, „Свят”, „Портрет на д-р Рамон Перес Косталес” (Rretrato do Doutor Ramón Pérez Costales) и „Мъж с шапка”.

В изложбата са показани още учебни рисунки, пейзажи, карикатури, скицници, илюстрации за местните вестници, както и работи на други художници, оказали влияние върху неговото развитие. Организаторите определят експозицията като уникална възможност да бъде показан един слабо познат период от живота на големия художник, който никога досега не е представян така пълно.

Експонатите за изложбата „Първият Пикасо” са събрани от различни колекции в Париж, Барселона (в града семейството се премества през 1895 г.) и Малага.


Част от експозицията можете да разгледате тук.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1698-izlogbata-parviat-picasso-pokazva-detskite-i-unosheski-tvorbi-na-hudognika.html

FemCities организира конференция заради икономическата криза

Темата на тазгодишната конференция на FemCities е: „Ефектът на икономическата криза върху заетостта на жените в европейските градове: прилики и разлики. Насоки за действие на градовете”. Снимка: © femcities.atСрещата на жените от европейските градове ще се проведе на 1 и 2 юни 2015 г. в хърватската столица Загреб.

ВИЕНА. Мрежата за права на жените FemCities кани всички заинтересовани да участват в международна конференция на градовете от Европейския съюз, която ще се проведе на 1 и 2 юни 2015 г. в хърватската столица Загреб. Темата е „Ефектът на икономическата криза върху заетостта на жените в европейските градове: прилики и разлики. Насоки за действие на градовете” (Effects of economic crisis on the employment of women in European cities: Similarities and differences. Courses of action for cities), съобщиха от ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София.


Идеята на конференцията е да бъде осъществен контакт, обмяна на опит и информация по въпросите на жените и равноправието на половете между общинските администрации, експерти от университетите и неправителствените организации, както и с представителите на бизнеса.

Икономическата криза се отразява на заетостта на жените по различен начин в сравнение с тази на мъжете, казват организаторите на срещата. Процесите се различават и по държави. Форумът в Загреб ще се опита да представи анализ на влиянието на макроикономическите ефекти от кризата в различни европейски градове върху заетостта на жените. В дневния ред ще бъдат разисквани и въпроси като: кои са явните и скрити последици от кризата върху политиките на градовете за заетост и равенство между половете; в кои сфери местните управи имат някакво влияние; какви клопки могат да бъдат избегнати и кои стратегии са ефективни?

Инициативата стартира по идея на община Виена през 1997 г. като първоначално е наречена „Милена” (Milena) и работи в отделни градове в Австрия, Чехия, Словакия и Унгария. През 2005 г. мрежата е преименувана на FemCities и е отворена за нови партньори. Целта й е да бъдат обхванати градовете в целия ЕС и да се фокусира върху действията на местните управи в изграждането и институционализирането на структури, имащи отношение към тази проблематика. По този начин беше продължен и разширен обменът на добри практики в областта на местната и регионалната политика и беше засилено застъпничеството по въпросите на жените на европейско равнище.

От 2011 г. до края на 2016 г., в рамките на Дунавската стратегия на ЕС, се осъществява проектът „ФемСитис Дунавски регион” (FemCities Danube Region). Амбицията на мрежата, чийто координатор е общинският отдел на Виена по проблемите на жените (MA 57 - Frauenförderung und Koordinierung von Frauenangelegenheiten), е да разшири дейността си и в страни от региона на река Дунав, които са извън Евросъюза.

––––––

Повече информация можете да намерите на www.femcities.at.

Връзката с организаторите на конференцията чрез:

Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
или
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1697-femcities-organizira-konferencia-zaradi-ikonomicheskata-kriza.html

MoMA ще подкрепи голямото писане на текстове в Wikipedia, посветено на 8 март

Инициативата Wikipedia Edit-a-Thon е подкрепена от водещи арторганизации от цял свят. © Photo Credit: art.plusfeminism.orgНЮ ЙОРК. Музеят за модерно изкуство (MoMA), Brooklyn Museum, LACMA (Los Angeles County Museum of Art) и фондация Galeries Lafayette в Париж са сред 55-те места, където между 7 и 9 март т.г. ще се проведе акция за писане и редактиране на статии в платформата Wikipedia, посветени на художнички, изкуствоведки и на феминистки арт организации, съобщи observer.com.


Инициативата Wikipedia Edit-a-Thon на движението Art+Feminism, чието провеждане съвпада с Международния ден на жената – 8 март, е своеобразна реакция срещу явната неравнопоставеност между половете в света на изобразителното изкуство. Според статистиката, жените са 50% от завършващите висши художествени училища в САЩ, но сред артистите, представени в нюйоркските галерии, например, те са само 25%, допълва изданието. В музеите с бюджет над 15 млн. USD, директорският пост заемат едва 24% жени, като тяхната заплата е 71% от тази на мъжете на подобна позиция.

„Много популярни сайтове използват статии от Wikipedia и затова е важно да подобрим баланса в текстовете, тъй като липсата на информация наистина има значение”, заяви Шиън Евънс (Siân Evans), член на организацията Art Libraries Society на жените от Северна Америка и съорганизатор на проекта.

През 2014 г., местата, на които се проведе акцията, бяха 33, а участничките написаха 100 нови статии за Wikipedia и редактираха 90 текста. Според информация в Wikipedia Editors Study от 2011 г., от редакторския състав в платформата само 8.5% са жени.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1696-moma-ste-podkrepi-golyamoto-pisane-na-textove-v-wikipedia-posveteno-na-8-mart.html

Веселата къща посвети на Габрово изложба по случай 155-ия рожден ден на града

Една колоритна интерпретация на прочутата черна габровска котка с отрязана опашка. Художник: © Румен ДрагостиновГАБРОВО. С мащабната тематична изложба „Габровски шеги” Домът на хумора и сатирата (ул. „Брянска” 68) отбелязва на 155 години от обявяването на Габрово за град. В зала 5 са експонирани 230 живописни и графични творби и карикатури на 28 автори от 5 държави, съобщи Венета Георгиева-Козарева, уредник в музея.


Когато си мислим за историята на Габрово и търсим онези „китове”, върху които е стъпила тя, единият непременно ще е хуморът, габровските вицове и анекдоти. А те най-впечатляващо и запомнящо се са представени в първото издание на онази книжка „Габровски анекдоти”, която завинаги свързва имената на Борис Димовски (1925 – 2007) и Радой Ралин (1923-2004) с Габрово. По-късно габровци ще ги обявят за почетни граждани, а книжката ще премине през множество модификации – все с първите си илюстрации, ще зазвучи на повече от 25 чужди езика, ще достигне до Япония, за да покаже в Страната на изгряващото слънце още нещо неповторимо, което притежават българите – габровския хумор. Някои от тези издания също могат да се видят в изложбата, допълва специалистката в отдел „Етнология и литература” на Музея на световното хумористично изкуство.

Кажем ли „габровски шеги”, веднага трябва да кажем „Дом на хумора и сатирата”! Тъкмо тази нишка на любопитния разказ следва и зрителят в изложбата: разказът за габровските шеги започва със Стефан Фъртунов (1926-2010) създателя и пръв директор на Дома, видян през шаржовете на Борис Димовски, един от духовните бащи на Веселата къща. Ще се изненадаме от тези портрети, в тях са скрити първите перипетии, но и прозрения, надежди и ентусиазъм от времето, когато започва да се пише същинската история на Дома. Още тогава, в 1973 г., художникът е провидял, че Фъртунов – все още сам! – е поел истински сизифов товар, цял се е уподобил на бъдещата „къща на смеха”, слял се е с нея, станал е неделима част от мечтата за покрив за всички сатирици и хумористи от близо и далеч, както по-късно първият директор често обича да повтаря. Няма нужда да си габровец, да си разтварял някога книга с илюстрации на Димовски, за да трепне сърцето ти при вида на тези над 200 негови рисунки, илюстрации и карикатури, подбрани за изложбата. Така Димовски ще си остане – засега! – ненадминат графичен тълкувател на народопсихологията на габровеца, на извечните му черти, превърнали го в жилав и устойчив на времето български типаж, пише Венета Козарева.

В изложбата са включени и други илюстрации на габровски вицове („Габровска шега” на Пламен Пенов и илюстрация „По габровски анекдоти” на Росица Рачева). Завладяващо настроение блика от платната на габровците Мара Атанасова„Карнавал в Габрово”, Драган Немцов„Карнавал” и „Рачо Ковача”, Миню Бонев„Любопитство” , Йорданка Шиякова„Фестивал”. Вълчан Петров е толкова сладкодумен, че може дълго да ви държи пред платното си „Притчата”, а „Хитър Петър” на Наум Хаджимладенов с присмехулната си усмивка не позволя да го подминем. Не можем да не прихнем и край „Шествие” на Юри Буков.

Много забавни са платната и на чуждестранните автори, усетили от разстояние магията на габровския хумор и опитали се да я поставят в рамка: „Градина с котка” на Феликс Бютнер и „Среднощно парти в Габрово” на Волфганг Шлегер - и двамата от Германия, или котешката „Секси вечер в Дома на хумора” на Хилда Солис от Мексико.

С много изобретателност и симпатия тълкуват феномена „габровски шеги” българските карикатуристи Георги Чалъков, Румен Драгостинов, Ивайло Нинов, Стоян Дечев, Ивайло Цветков, Досю Столаров. Техните творби звучат като обяснение в любов и допълват колорита на експозицията…

Изложбата „Габровски шеги”, която беше открита на 5 февруари, ще продължи до 30 април 2015 г.

* * *

През 2014 г. Дом на хумора и сатирата в Габрово представи в залите си 34 изложби с произведения на български и чуждестранни автори на хумористично изкуство и организира 20 Весели четвъртъци, съобщава сайтът на музея. В основния фонд са постъпили 405 нови художествени творби, а за фонд „Хумор на народите” – 175 произведения от 72 дарители. Библиотеката на Веселата къща, пък обогати специализирания си книжен фонд със 234 нови издания, а екипът на институцията участва в 21 научни симпозиуми, конференции, квалификационни курсове, обучения и семинари.

Миналата година музеят беше посетен от 33 600 души (с 2 000 повече от 2013 г.) от страната и чужбина, като последните бяха представители на 42 държави от… шест континента, сочи статистиката на Дома на хумора и сатирата.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1695-veselata-kashta-posveti-na-gabrovo-izlogba-po-sluchai-155-rogden-den-na-gada.html

Tate Modern Presents Marlene Dumas: The Image as Burden

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

Installation view Rejects, 1994-ongoing, at Marlene Dumas: Image as Burden at Tate Modern, 2015. Photo: © TateThe show brings together over 100 of her most important and iconic works.

LONDON. The Amsterdam-based South African artist Marlene Dumas is one of the most prominent painters of her generation. Tate Modern’s large-scale survey is the most significant exhibition of her work ever to be held in Europe, charting her career from the early 1970s to the present. The exhibition Marlene Dumas: The Image as Burden (5 February – 10 May 2015) offers a compelling overview of her work, exploring the physical and psychological reality of human existence and the importance of the painted image. The show brings together over 100 of her most important and iconic paintings and drawings, her experimental collaged works and her most recent canvases, announced from Tate Modern.


Dumas’s intense, psychologically-charged imagery often references art history, popular culture and current affairs. Her approach to making art combines the personal with the public, painting those closest to her – such as her daughter in Helena’s Dream (2008) – alongside images of such famous and infamous faces as Amy Winehouse, Princess Diana, Osama bin Laden and Phil Spector. She is unafraid to address controversial subjects, from a colonial war for independence in The Woman of Algiers (2001) to a political assassination in The Widow (2013), as well as themes derived from newspaper articles, religious imagery, the adult entertainment industry and the artist’s imagination. Simultaneously drawing upon the world around her and her own experiences, Dumas reflects on contemporary anxieties about love and death, gender and sexuality, and mass media and celebrity.

Marlene Dumas, Amy - Blue (2011). National Portrait Gallery, London © Marlene Dumas. Photo: Peter Cox* * *

A survey of works by the South-African born artist gives
      reason to why she is perhaps the world’s
      most interesting figure painter.

      Financial Times

…a thrilling retrospective.
      The Guardian

Sex and death – Dumas always keeps us on our toes.
       Ben Luke, The Evening Standard

…even in a world awash with imagery,
      painting can still move, even haunt.

      The Daily Telegraph

* * *

Dumas came to prominence in the mid-1980s for her series of paintings and drawings primarily based on the human form. Many of her portraits are drawn from her own photographs and media images, such as Evil is Banal (1984) and Martha – Sigmund’s Wife (1984). The exhibition shows how her nuanced approach to subject matter, photography and paint itself can first be found in the early works Dumas made in her home nation of South Africa. Visitors can trace her extraordinary mix of immediacy and intimacy from these rarely-exhibited works, through to her seminal paintings and across four decades of her career. In an era dominated by the proliferation of images, Dumas’s work can be seen as a testament to the meaning and potency of painting.

Marlene Dumas, The Image as Burden (1993). Private collection, Belgium © Marlene Dumas. Photo: Peter CoxThe exhibition’s title is derived from Dumas’s The Image as Burden (1993), a small painting depicting one figure carrying another. The composition was inspired by a film* still of Greta Garbo (1905-1990) and Robert Taylor (1911-1969), but also brings to mind art historical images of Mary contemplating the dead body of Jesus.

Dumas draws a connection between the subject of the painting, and the painter who carries the weight of her subject. Her interest lies in the impact that the act of painting has on the image, rather than that of the image on the painting.

Marlene Dumas was born in 1953 in Cape Town, South Africa. She moved to the Netherlands in 1976 to study at Ateliers ’63 in Haarlem, before settling in Amsterdam, where she continues to live and work today. A collection of Dumas’ early works on paper, including several large collages, were exhibited at the Atelier 15 group exhibition in 1978 at the Stedelijk Museum in Amsterdam. Her first solo exhibition took place at Galerie Annemarie de Kruyff in Paris in 1979.

She is represented in major private and public collections around the world, and has been the subject of recent solo exhibitions at the Moderna Museet, Stockholm; Haus der Kunst, Munich; MoCA, Los Angele and MoMA, New York.

Marlene Dumas: The Image as Burden is curated at Tate Modern by Kerryn Greenberg, Curator, International Art, with Helen Sainsbury, Head of Programme Realisation, and Fiontán Moran, Assistant Curator. The exhibition is accompanied by a catalog by Tate Publishing and program for talks and events in the gallery. It was organised by Tate Modern in collaboration with Fondation Beyeler, Riehen/Basel and the Stedelijk Museum, Amsterdam.

Marlene Dumas, The Widow (2013). Private Collection © Marlene Dumas* * *

Related events

Courses and workshops

The Spirit of Things: Poetry of the Body
Mondays, 16 February - 23 March 2015, 18.45-20.15;

The Image and Body in Life and Death
Mondays, 23 February - 30 March 2015, 18.45-20.15;

Painting, Print and Memory Portraiture
Mondays, 2 March – 30 March 2015, 18.30-20.30.

Marlene Dumas, Evil is Banal (1984). Collection Van Abbemuseum, Eindhoven, The Netherlands © Marlene Dumas. Photo credit: Peter Cox, Eindhoven, The NetherlandsTalks and lectures

BSL Tour: Marlene Dumas: The Image as Burden
Friday, 6 March 2015, 19.00-20.00.
Curator’s tour: Marlene Dumas.

Monday, 16 March 2015, 18.30-20.30.
Curator’s tour: Marlene Dumas.

Monday, 13 April 2015, 18.30-20.30.
Artist talk: Marlene Dumas.

Thursday, 16 April 2015, 18.30-20.00.

Film

Miss Interpreted (Marlene Dumas)
Sundays, 22 March, 29 March, 5 April, 3 May 2015, 12.00 and 15.00.

–––––

* Camille (1936) – Directed by George Cukor (1899-1983). The picture is based on the 1848 novel and 1852 play La Dame aux Camélias by Alexandre Dumas, fils (1824-1895).

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1694-tate-modern-presents-marlene-dumas-the-image-as-burden.html

Albertina отвори архива със сънища на парижкия Musée d’Orsay

Изложбата „Дега. Сезан. Сьора. Архив на сънищата” в  виенския Albertina Museum, представя 130 великолепни образци от колекцията на парижкия Musee d´Orsay. Снимка: © artnovini.comСветовноизвестният виенски музей показва един реален, цветен, еротичен, кошмарен, но прекрасен сън от рисунки.

ВИЕНА. Над 130 шедьовъра показва Albertina Museum в изложбата „Дега. Сезан. Сьора. Архив на сънищата” (Degas. Cézanne. Seurat. The Dream Archive), селектирана от огромната графична колекция на парижкия Musée d’Orsay. До 3 май т.г. посетителите ще могат да видят великолепни творби от Едгар Дега (Edgar Degas; 1834-1917), Жорж Сьора (Georges-Pierre Seurat; 1859-1891), Пол Сезан (Paul Cézanne; 1839-1906), Огюст Реноар (Pierre-Auguste Renoir; 1841-1919), Одилон Редон (Odilon Redon; 1840-1916), Оноре Домие (Honoré Daumier; 1808-1879), Гюстав Моро (Gustave Moreau; 1826-1898), Алфонс Муха (Alfons Mucha; 1860-1939) и на много други известни художници, които представят широката панорама на европейското изобразително изкуство от втората половина на XIX в. и началото на XX в.


Първоначално, заглавието на изложбата, чийто куратор е известният германски изкуствовед проф. Вернер Шпис (Prof. Dr. Werner Spies), създава впечатлението, че в основата й са предимно образци на импресионизма и постимпресионизма. Всъщност, нека приемем, че това е чисто маркетингов подход, който обаче по никакъв начин не намалява достойнствата на експозицията. Трудно е да бъде дефинирано дали тези два широко популярни стила са представени в контекста на реализма (като общо понятие) от XIX в., или обратно. Въпрос на интерпретация, която няма особено значение, тъй като става дума за издържана концепция, която е вълнуващо и провокиращо към дълбок размисъл „пътешествие” в историята на изкуството.

„Воалът” (1883) - мистична рисунка на знаменития колорист и поантилист Жорж Сьора. Снимка: © Musée d´Orsay, Paris, Dist. RMN-Grand Palais, Thierry Le MageМагичните и сугестивни произведения на символистите -

например, екзистенциално черното в работите с въглен на Одилон Редон – „Любезният паяк” (Die freundliche Spinne; 1881) и „Оръдейното гюлe” (Die Kanonenkugel; 1878), допълват поантилистичните, но не по-малко въздействащите с мистицизма си „черни” (в Conté crayon) рисунки „Воалът” (The Veil; 1883) и „Градинарят” (The Gardener; 1882/1883) с молив на иначе ведроживописният Сьора. Не по-малко чувствени контрасти (като изразни средства и емоционалност) могат да бъдат открити и между изпълнените с фин еротизъм пастели на Дега: „След банята. Жена подсушава врата си (After the Bath. Woman Drying Her Neck; 1885/1886) и „Ваната” (The Tub; 1886), и в митологичната символика на акварелите „Самсон и Далила” (Samson und Delilah; 1882), „Едип и Сфинксът” (Oedipus and the Sphinx; 1882), „Клеопатра” (Cleopatra; 1883) и прекрасния етюд в креда и акварел за известното платно Phaéton (1878-1879) на Гюстав Моро, смятан за един от големите вдъхновители на сюрреализма. Или пък в слънчевите пейзажи на Пол Сезан от „Планината Сен Виктоар” (Montagne Sainte-Victoire, 1900/1902) и акварелния етюд от един пазар в Бретан на предшественика на импресионистите Йожен Боден (Eugène Boudin; 1824-1898)…         

Изложбата „Архив на сънищата” предоставя възможност и за по-широк поглед към едни и същи теми, но на близки в естетическо отношение автори.

Един от вълнуващите пастели на Едгар Дега - „След банята. Жена подсушава врата си (1885/1886). Снимка: © Musee d´Orsay, Paris, Dist. RMN-Grand Palais, Herve LewandowskiИнтерпретациите на голото женско тяло

в „Три къпещи се край водата” (Three Bathers by the Water, study for The Large Bathers, 1882/1885) на Огюст Реноар, в „Седнала гола жена” (Seated Female Nude; before 1932) на Аристид Майол (Aristide Maillol; 1861-1944), в „Две приведени жени със статив и амфора” (Two Crouched Girls with Tripod and Amphorae; 1900) от Алфонс Муха (Alfons Mucha; 1860-1939) и в творбите на Дега, разбира се, излизат извън клишето на смирения елегантен античен идеал и му придават непознати до този момент реализъм и интимност.

Взаимно се допълват и творбите на Жан-Франсоа Миле (Jean-Francois Millet) и италианския дивизионист и символист Джовани Сегантини (Giovanni Segantini; 1858-1899), които сякаш спират времето, за да ни накарат да преосмислим мрачното битие на работещите на полето селяни, а рисунките на Гюстав Курбе (Gustave Courbet; 1819-1877) и Ернст Месоние (Jean-Louis Ernest Meissonier; 1815-1891), в духа на класицизма и романтизма, но въздействащо и реалистично, разказват за обречената битка на барикадите по време на Френската революция от февруари 1848 г.

Безкомпромисен поглед към политическата действителност на XIX в. предлагат и няколко творби на французина Оноре Домие (Honoré Daumier; 1808-1879), който е смятан за най-големия майстор на политическата карикатура на своето време. В експозицията, този жанр е подкрепен и от един друг световноизвестен автор – британският илюстратор Артър Рекъм (Arthur Rackham; 1867-1939).

Освен от Домие, френската школа е представена и от знаменития Гюстав Доре (Gustave Doré; 1832-1883), чиито илюстрации за „Божествена комедия” (La Divina Commedia; 1307-1321) от Данте (Dante Alighieri; 1265-1321) и на Библията продължават да бъдат еталон и днес.

Ги Кожевал (Guy Cogeval) - вляво, президент на Musée d’Orsay и на Musée de l’Orangerie, по време на пресконференцията в Albertina. Снимка: © artnovini.comЕкспозицията включва и

рисунки за няколко литературни шедьовъра

направени от прерафаелитите Едуард Бърн-Джонс (Edward Burne-Jones; 1833-1898) и Уилям Холман Хънт (William Holman Hunt; 1827-1910), който рисува за „Изабела” (Isabella) на Джон Кийтс (John Keats; 1795-1821), на Жан Жером (Jean Leon Gerome; 1824-1904), Франтишек Купка (Frantisek Kupka; 1871-1957), илюстрации в техниката гризайл на „академика” Жан-Пол Лауренс (Jean-Paul Laurens) за „Фауст” (Faust) на Гьоте (Johann Wolfgang von Goethe; 1749-1832), и накрая – творби на Морис Дени (Maurice Denis; 1870-1943) за средновековния ръкопис Les fiorettis de saint Frangois dAssise, чийто автор най-вероятно е Уголино Брунфорте (Ugolino Brunforte; c.1262 – c.1348).

В „Архив на сънищата” академизмът – едно от основните направления в живописта от периода XVII-XIX в. – е изтъкнат чрез творчеството на Александър Кабанел (Alexandre Cabanel; 1823-1889) и неговата картина най-ярка творба – „Раждането на Венера” (The Birth of Venus; 1863). Шедьовърът от колекцията на Musée d’Orsay е смятан за връх на епохата на класицизма (художествено и естетическо направление в европейската култура от XVII до XIX в.) след образците, оставени от Рафаело (Raffaello Santi; 1483-1520), и възродени отново в творчеството на Енгър (Jean Auguste Dominique Ingres; 1780-1867). Пълна противоположност на произведението на Кабанел, чийто изящен еротизъм предизвиквал възторг и ентусиазъм у посетителите на Салона, е полулегналата гола „Одалиска” (Odalisque) с котка на Едуар Мане (Edouard Manet; 1832-1883) – нейният предизвикателен похотлив поглед, според мнозина, бил оскърбление за академизма, но въпреки неприязънта на публиката, тази творба сбъдва предчувствието на Емил Зола (Émile Zola; 1840-1902), че ще проправи пътя на модернизма в изобразителното изкуство…

„Воалът” (1883) - мистична рисунка на знаменития колорист и поантилист Жорж Сьора. Снимка: © Musée d´Orsay, Paris, Dist. RMN-Grand Palais, Thierry Le MageИзложбата в Albertina не е само пътуване из искрящата палитра на импресионизма и постимпресионизма. Експозицията навлиза и

дълбоко в загадъчните предели на сънищата

и в подсъзнанието на неспокойния, но възторжен XIX в., където растат онези мрачни, екзистенциални, кошмарни „Цветя на злото” (Les Fleurs du mal; 1857-1868), прилежно „класифицирани” в едноименната творба на гениалния френски поет Шарл Бодлер (Charles Baudelaire; 1821-1867). Сякаш, за да ги илюстрират, или да ги прочетат безмълвно някъде дълбоко в бездната на човешката душа, в колекцията са подредени творби на символистите Анри-Фантан Латур (Henri Fantin-Latour; 1836-1904), Фелисиен Ропс (Felicien Rops; 1833-1898) и Леон Спилиарет (Léon Spilliaert; 1881-1946), енигматични пейзажи на унгарския художник Йозеф Рипл-Ронай (Jozsef Rippl-Ronai; 1861-1927), на швейцарския мистик-символист и розенкройцер Кралос Швабе (Carlos Schwabe; 1866-1926), които препращат към неконвенционалното изкуство на прерафаелитското братство (Pre-Raphaelite Brotherhood)…

И към всичко казано дотук, трябва да добавим великолепното аранжиране на изложбата, която не случайно е подредена на -1 (минус първо) ниво на музея Albertina. Произведенията са разположени в своеобразен лабиринт от бетонносиви пана (основните стени са в зелено), като по този начин зрителят има постоянното усещане, че се намира сякаш в сюрреален интимен сън, за което допринася и перфектното насочено осветление…

Както стана ясно, из този своеобразен, като че неизбродим лабиринт от стилове, послания и чувства, ни води изкуствоведът Вернер Шпис, който от 1997 до 2000 г. е бил директор на Център „Помпиду” (Musée national d’art moderne, Centre Georges Pompidou) в Париж, а сега е селектирал по великолепен начин изложбата във Виена.

През 2013 г. името на Шпис попадна в полезрението на световните медии, след като съдът на френския окръг Нантер, на първа инстанция, го призна за виновен за това, че е издал удостоверение за автентичност на фалшификат на картината Treblement de terre от Макс Ернст (Max Ernst; 1891-1976), по чието творчество изкуствоведът е смятан за един от най-големите специалисти в света и експертизите му винаги са се ползвали с доверието на колекционерите. Копието е било направено от печално известния германски художник Волфганг Белтрачи (Wolfgang Beltracchi), който през 2011 г. беше осъден на шест години затвор, но бе пуснат след година и половина.

Пол Сезан, портрет с молив и въглен на френския художник Ашил Амеперер (Achille Emperaire; 1829-1898). Снимка: © artnovini.comПодправената творба е била продадена, а искът на купувача Луи Рейтенбаг (Louis Reijtenbagh) срещу Шпис и галериста Жак де Ла Беродер (Jacques de La Béraudière), извършил продажбата, беше за над 650 хил. EUR.

Въпреки този неприятен случай, който доказва, че в капана на изкусните фалшификатори могат да попаднат и най-добрите изкуствоведи, ценителите на изобразителното изкуство могат да видят до началото на май една брилянтна подборка от грандиозната графична колекция на Musée d’Orsay, която надхвърля 80 хиляди експоната.


В оригиналния каталог, съставен специално за изложбата „Архив на сънищата”, освен творбите на представените художници, са включени анализи, коментари, интерпретации на отделни произведения, направени от редица ярки представители на световното изкуство и култура, които изразяват своята безрезервна подкрепа към работата на известния германски изкуствовед и куратор. Сред участниците в каталога са артисти като Пиер Алешински (Pierre Alechinsky), Георг Базелиц (Georg Baselitz), Фернандо Ботеро (Fernando Botero), Тони Крег (Tony Cragg), Герхард Рихтер (Gerhard Richter), Аниш Капур (Anish Kapoor), Дейвид Хокни (David Hockney), кинорежисьорите Михаел Ханеке (Michael Haneke) и Вим Вендерс (Wim Wenders), писателите Марио Варгас Льоса (Mario Vargas Liosa), Ясмина Реза (Yasmina Reza), френската авторка, философ и литературен критик от български произход Юлия Кръстева (Julia Kristeva) и много други.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1693-albertina-otvori-archiva-sas-sanishta-na-musee-dorsay.html