Томас Енгер пристига в България, за да представи романа си „Фантомна болка”

Писателят Томас Енгер продължава да развива успешната традиция на норвежкия криминален роман. Снимка: © ИК „Персей”Трилърът от колекцията на ИК „Персей” е продължение на успешния „Мнима смърт”.

СОФИЯ. Норвежкият писател Томас Енгер (Thomas Enger), един от майсторите на съвременния трилър, ще бъде специален гост на Софийския литературен фестивал (Sofia International Literary Festival), който ще се проведе от 26 ноември до 14 декември т.г. в НДК, в рамките на традиционния Коледен панаир на книгата. Срещата с именития автор ще се състои на 10 декември (сряда) от 18.30 ч. в Мраморното фоайе. Енгер ще остане в българската столица три дни и ще се срещне с почитатели и медии.


Писателят направи международен пробив още с първия си роман „Мнима смърт” (оригинално заглавие: Burned; 2010), който до момента е преведен на 23 езика и е бестселър в 15 страни. Книгата, както и сюжетно самостоятелното й продължение – романът „Фантомна болка” (Pierced; 2011), вече са в българските книжарници от издателска къща „Персей”.

Томас Енгер е роден на 21 ноември 1973 г. в Осло. Работи като журналист, но загърбва успешната си кариера заради литературата, припомнят от издателството. Още с дебюта си норвежкият писател постига изключителен успех и затова сравненията със Стиг Ларшон (Stieg Larsson) и трилогията „Миленуим” (Millennium trilogy) не са случайни. Енгер, обаче, създава нещо ново, като въвежда в криминалния жанр стила на телевизионните сериали. Така се ражда епична и амбициозна криминална поредица, която обхваща пет книги: „Мнима смърт”, „Фантомна болка”, „Жажда за кръв” (2013), „Герб” (2014) и „Смъртно ранен” - романът трябва да излезе през 2015 г.

Главен герой в книгите на Енгер е журналистът Хенинг Юл, отличен криминален репортер с по-добър нюх от полицията. Но той е преживял дълбока травма – в апартамента му една нощ избухва необясним пожар, при който умира шестгодишният му син Юнас. Хенинг оцелява, но с ужасни белези по лицето… и в душата. Успоредно със случаите, които разнищва и винаги е крачка по-напред от полицията, той иска да намери отговора на въпроса: Кой е убил сина му? Едновременно с това авторът изважда на показ полицейски разследвания, брутални престъпления, бандитски групировки, корумпирани политици, както и забързаното всекидневие на хората, които нонстоп са обект на новините…

Автор: Томас Енгер; заглавие: „Фантомна болка”; страници: 384 стр.; жанр: роман, трилър; ISBN 978-619-161-051-8; цена: 14 лв. Снимка: © ИК „Персей”* * *

Ако откриеш кой ме натопи, ще ти кажа кой уби сина ти” – това е предложението, което престъпният бос Торе Пули прави на криминалния репортер Хенинг Юл. Пули е осъден за убийство, за което твърди, че не е извършил. Предстои му обжалване на присъдата, а от Хенинг иска да открие истинския убиец…

До неотдавна Торе Пули е бил главорез и бияч, който се е „преобразил” в успешен бизнесмен (естествено, със съпруга топ модел), но реално остава силен играч в престъпния свят на норвежката столица Осло. Той продължава да помага на бившите си приятели да се измъкнат от тинята, но си има и скрити врагове. Една вечер Торе отива на среща със свой противник, но го заварва пребит и съсечен. Обажда се в полицията, но се превръща в главния заподозрян, защото убитият е бил пребит с неговия бокс и с удар, който е запазена марка на Пули. За полицията, която и без това търси начин да вкара зад решетките знаков мафиот като Торе, това престъпление е добре дошло – бизнесменът е осъден и е пратен в затвора, но продължава да твърди, че е невинен…

До обжалването на присъдата остават няколко дни и Торе се обажда на Хенинг Юл. Тъй като знае че репортерът е много вещ в разследванията си и често интуицията му е по-добра от тази на полицията, той му предлага сделка: да разбере кой го е натопил, а в замяна ще му каже всичко, което знае за пожара, при който е загива 6-годишният му син…

Търсейки истината, Хенинг се потапя дълбоко в престъпния свят, където изникват повече въпроси, отколкото отговори. Затова репортерът споделя информацията си със своя колега Ивер Гюнешен – любовник на бившата съпруга на Юл, но пък отличен професионалист. Двамата дори успяват да се сработят и бързо напредват по случая, повдигат завесата на заплетения сюжет от „Персей”.

Междувременно скъпоплатен професионалист за „мокри поръчки”, е нает да извърши почти невъзможно убийство, а обещаният хонорар е предостатъчен след това „да се пенсионира”. Убиецът превръща в своя пионка телевизионен оператор, работещ за популярен тв канал, като го изнудва, че жена му и децата му ще бъдат ликвидирани, ако не изпълнява стриктно всичко, което му бъде наредено. Операторът отива в затвора, за да снима интервю „на живо” с Пули, който, по време на разговора, след „неволно” докосване до камерата умира… Единственият, който прави връзка между убийството на Торе и оператора е Хенинг… Но наоколо продължават да дебнат и други убийци, които стават изключително опасни, защото залозите никога не са били толкова високи…

„Фантомна болка” е епична криминална драма и крачка напред към разрешаването на загадката за това кой е убил 6-годишния син на Хенинг Юл. Романът е сюжетно самостоятелно продължение на световния бестселър „Мнима смърт”, изстрелял Томас Енгер сред най-четените автори на трилъри…

* * *

Световните медии за романа „Фантомна болка”:

„Няма нито един скучен момент, докато читателят следва Хенинг Юл и преследващите го призраци. Всяка страница държи читателя в желязна хватка, от която той не може и не иска да се освободи. Страхотна творба!”
Krimfan

„Фантомна болка” е перфектен роман – дори по-добър, отколкото превъзходния дебют на автора.
Petrona

„Книгата е толкова добра, че читателят я завършва със силното желание да продължи да следва репортера и в следващото му приключение.”
Romerikes Blad

„Най-силната черта на Енгер е, че той успешно поддържа напрежението и темпото през цялата книга – никога не ти доскучава.”
Adresseavisen

„Енгер е мощен нов глас във все по-разширяващата се скандинавска криминална традиция и писател, който ще следим с огромен интерес…”
RavenCrimeReads

„Бавното разнищване на загадката за това кой стои зад пожара е движещата сила на мотивацията на Юл и искрата, която разпалва „Фантомна болка”. Моментално той започва да разследва престъпни банди в Осло с международни връзки и брутални главорези. Трябва да разкрие нови убийства по пътя на търсенето на големия отговор.”
Stavanger Aftenblad

„Все още имаме да извървим дълъг път, докато стигнем до последната част от поредицата, в която се предполага, че ще бъдем възнаградени с отговора на загадката, но междувременно сме много приятно забавлявани.”
MetroExpress

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1597-thomas-enger-pristiga-v-bulgaria-za-da-predstavi-romana-si-fantomna-bolka.html

Време е българското изкуство и култура да се възползват от новите реалности*

Любимо Минков. Снимка: Личен архив на автора„Изкуство” означава да можеш да определиш стойността на духовните ценностите, а „култура” – умението да живееш с тях.

САЙТЪТ за изкуство и култура artnovini.com започва публикуването на поредица от аналитични текстове, коментари, лични мнения и интервюта, чрез които ще потърсим обективни отговори на различни въпроси с голямо значение за развитието на изобразителното изкуство днес. Например: 1. Защо четвърт век след т.нар. „демократични промени” понятието „български пазар на изкуство” продължава да звучи абсурдно; 2. Арт конюнктура - световна и българска; 3. Тенденции; 4. Културни политики и практики; и т.н.


* * *

РАЗМИШЛЯВАЙКИ върху проблемите на културата, чиято еманация наричаме изкуство, не бива да забравяме, че тя се обуславя от масовия вкус в последните повече от 60 години. С други думи, принизяването на критериите за изкуство, за удобство на масовия средностатистически вкус, и тиражирането на копия, доведе до разцвет на „изкуство”, чиято стойност е повече от съмнителна.

Не е лъжа за никого, който е изучавал някакъв вид изкуство, че паметниците на неговата измеримост трудно се намират в нашето време и епоха. Почти всички, без изключение, сме се учили от световните класици и от онези българи, които са имали възможност да следват в чужбина и са преподавали в предвоенна България. В страната ни, повече от 60 години, изкуство се преподаваше от учениците на последния ешелон наши интелектуалци (съизмерими с европейските) и то най-вече в тесните потребности на социалния строй, в който живеехме. Културата, като всичко друго, се правеше по партийна линия и така, повечето истински творци или бяха заклещени в тези рамки, или предпочетоха изгнаничеството в чужбина. Дали те са останали българи и дали изкуството им е останало българско, е въпрос на техен избор.

Тук застава голямата дилема, дали националността на автора, или природата на вдъхновение, е определяща при даването на националност на което и да е произведение на изкуството.

Националният привкус идва от различното вдъхновение и по-късно получава признание за автентичност в световния стил на изразяване. Например, един глас не може да има националност, както нито един талант, а по-скоро той е съизмерим с най-добрите представители на световния човешки гений.

България е малка страна – почти колкото един голям европейски град, но в този смисъл, в лицето на много свои доказани пред света таланти, безусловно има неподражаемо и автентично изкуство. Най-лесното обяснение за това, е кръстопътят на световните енергии, на който живеем. Доколко, обаче, тези таланти намират почва за своето изкуство в наложената днес реалност – това е друг въпрос…

Източниците за творческо вдъхновение не познават граници и стига човек да е верен на своята сетивност, открива поприще, в което да твори. Някои пътуват, други търсят конкретно вдъхновение за определен материал, а трети се гмуркат в неизчерпаемите духовни светове. Някои българи творят в родината си, но се вдъхновяват от чужди прозрения, а други творят в чужбина и вплитат новото с носталгичното в темите си. Някои са в плен на българските дадености, други на световните, а трети на духовните…

В България съществуват

условия за универсална духовност и творчество

и като такова място тя е дала вдъхновение за много чуждестранни творци, но друг е въпросът къде по света българското изкуство е получило признание?

Комерсиалната стойност на българското изкуство до голяма степен зависи от неговото… потребление. Изкуството и ценителството винаги са били много важен критерий при доказване на материално и духовно богатство, и като такова, то зависи пряко от нивото на своите потребители. Небезизвестно и много драматично, през последните 20 години, се правеше всичко възможно, за да преосмислим ценностите си, осъразмерявайки ги със световните „постижения”. Разбираем бе и консерватизмът на старите институции, които продължават отчаяно да бранят ролята си в това отсяване „на плявата от житото”. За щастие, централизирана представа за изкуство не съществува, нито уравновиловката, а знамето на реалността отдавна вече не е в техните ръце. Българското изкуство излезе на пазара на световните реалности и няма нужда от институции, които да го представляват, а единствено от такива, които да го менажират, спонсорират и представят.

Шокът от „празния лист”, от свободата, какъвто преживяха хората с достъпа си до света, не притеснява единствено изкуството – в този смисъл, всяко произведение създадено в България и от българи, застана достойно до образците на световната творческа класа. Няма по-голямо предизвикателство за твореца, застанал пред белия лист на неизвестното и необятното.

С удоволствие мога да споделя монументалното представяне на художници и други творци в чужбина и нескритият интерес на публиката, който е сравним единствено с очарованието на чужденците, посетили и усетили красотите на България, и опознали духовното лице на нашата национална същност.

За съжаление, заедно със свободата, в България се създаде процес на заграждане на вече съществуващите интелектуални натрупвания и подмолно се реализира потискаща политика по отношение на изкуството, като се вложиха огромни сили, енергия и пари в съпътстващата я „по-печеливша” халтура и улична култура. В сянката на тези събития бяха ограбени и препродадени голям брой творби и автори с една-единствена цел – трупане на богатства. Бяха изнесени и препродадени множество артефакти, свидетелстващи за стародавността на българския творчески талант. Но, за щастие, за да оцелее, изкуството винаги само открива верния път към своите ценители, независимо къде се намират, така както парите намират своя най-добър стопанин.

В момента, драмата не засяга самия продукт на изкуството, защото както вече казах, то само си открива своите ценители. За изкуството няма добри времена, но за създателите на изкуство, подобно на добри семена, от огромно значение е да попаднат на добра, богата почва. В този смисъл, творческата енергия е изключително важна за всеки народ, както тази, която ни гарантира физическо възпроизводство. Затова и процесите неслучайно са сходни. Изчезваме в демографски срив и заедно с това изчезваме като културна идентичност. Потъваме в блато от световна посредственост, което е едновременно заплаха и шанс – да оцелеем. Защото е изпитание за националния ген, защото изкуството ражда и национално самосъзнание…

От друга страна, през последните години медиите направиха твърде лоша услуга на изкуството в България, като го оставиха в периферията на своите приоритети, заменяйки го с често зловещите факти, свързани с т.нар. промяна. В резултат на това, когато днес се каже българин в чужбина, например, се разбират така контрастни образи: от футболисти, измамници и проститутки, до велики гласове, учени, откриватели, история… В същото време, творците от предишното поколение се впуснаха да реализират подтиснатата си недоизказаност от миналото, която в много случаи носеше и продължава да въплъщава носталгична безвкусица…

В ерата на новите технологии, настъпи момента на разкриване на новата световна история и на преден план постепенно започна да излиза приноса на всяка отделна нация в различните процеси на еволюцията, в които нашите деди и тяхното духовно изкуство определено имат своята огромна роля. В процеса на избистрянето на тези причинно-следствени връзки,

за българското изкуство се появява шанс
отново да получи световно признание

и да надделее над сегашната вестникарска представа за него. В интернет се появяват все повече сайтове, които с почит и уважение представят една съвсем различна от актуалната ни „културна” реалност. Но в тази нова визия има твърде малко държавна и политическа подкрепа и се оказва, че тя е по-скоро резултат от личната амбиция на българите да се докажат пред света. Това разминаване, обаче, намалява ефекта й, и макар да не я обезсмисля напълно, говори за недалновидността на управляващите фактори в конкретната посока…

За никого не е тайна, че в последните години предоставените на страната ни еврофондове често са разграбвани от постсоциалистически модифицирани институции, които доказват единствено своята некомпетентност и липса на ценностна система. Това е напълно обяснимо, вследствие на изфабрикуваните преди 60-70 години псевдостойности и обслужващата ги интелектуална гилдия. Ето защо парите рядко стигат до адреса на истински нуждаещите се талантливи хора. Сега, всеки творец, подозиращ своя талант, се отправя в бягство, за да спаси своето вдъхновение в чужбина или бяга далеч от капана, който представляват много от културните институции у нас.

Излезлите напоследък нечистотии с културни далавери, са само върхът на айсберга на родната действителност (бел. ред.: текстът написан през 2011 г.). Цялата културна и ценностна система в България е като нива след дълбока оран, в която черни врани търсят червеи. Почти всички творчески гилдии са полуразрушени и безплодни в своята безпринципност и недалновидност, обяснявани наивно с безпаричие. На мястото им, единствено, заради личните качества на отделни хора, се появяват малки и жизнени, творчески колективи, които обират потенциала на пристрастената към изкуството публика. Но, прави ли една птичка пролет?

От 15 години насам забелязвам поляризирането в тази посока на две тенденции: едната е тази на еуфоричното производство на субкултура, а другата – на разграничаването на здравите енергии, подкрепяни от външни или частни интереси.

Големите творци на България безмълвно се самоизолираха в свой свят

на нивото на своите и световните ценности. Небезизвестен е фактът, че по-голямата част от картините на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), са извън България и такава е съдбата на по-голяма част от истинското българско изкуство. Очевидно, че българското истинско изкуство е несъизмеримо с малкото свои местни ценители и намира по-голямо признание за себе си извън страната като това съвсем не е някаква модерност. Все по-често гледам чужди филмови продукции с подложена българска музика, световни касови филми, направени с майсторското сътрудничество на компютърни аниматори българи… И това са само очевидни примери за съществуването на българския творчески гении. Победите на децата ни по различни олимпиади и конкурси говорят за изтичащ български потенциал, към който не се проявява държавническо мислене – освен високопарните похвали. Процесът е така възмутителен и абсурден, че предизвиква усещане за съзнателна недобронамереност, която ако може да бъде спряна, сякаш ще реши всичките ни национални проблеми.

В средите на истинските творци винаги се е коментирал и ще продължава да се обсъжда факта, че

България и българите живеят върху златно яйце

което така и не може да се излюпи благодарение на боричкането… за правата на бащинство. Ако българското изкуство се излюпи от яйцето на своята институционалност и получи правата си и подкрепата на българите, животът ни ще се промени напълно. От вестоносци на материалната безизходица, ще се превърнем в духовна алтернатива за човечеството и това съвсем не трябва да звучи патетично, а напълно реално, познавайки прекрасни български творци и тяхното творчество…

…Колко писатели трябва да има една нация, за да се чувства богата със своята литература; колко художници, музиканти, режисьори, певци и творчески колективи?.. Това никой не може да прецени, но е факт, че

един гений храни поколения с национална гордост

Колко шекспировци са нужни на Великобритания? Колко като Юго на Франция и като Гьоте на Германия, като Пушкин, Чехов, Толостой – на Русия?.. Впрочем хората на изкуството са една шепа, в сравнение с тълпите от хора, които са се извървели през вековете по планетата и всички те взети заедно не могат да направят онова, което са направили единици. На тях човечеството дължи всичките си успехи и нивото на интелекта на съвременните държави пряко зависи от отношението на обществото към тези хора.

Има общества, които не заслужават героите и творците си

каквото днес до голяма степен е нашето, и такива, които ги създават, боготворят и с които се отъждествяват. Има и друга гледна точка, а тя представлява личната, индивидуална култура на човека и изкуството, което е способен да създава при съответните обстоятелства. Уверен съм, че у всеки българин съществува интелектуален потенциал, който може да се развие и прояви, а обществото съответно да се възползва от него. Културата, която притежава човек, всъщност е основата, материалът, с който по-късно всеки ще може да прояви своята способност в най-великото изкуство – да живее!

Като такова, изкуството не само е възможно, но е вечно и няма закономерности, с които да се определя, нито като националност, нито като пол или като възраст. Неговото потребление, обаче, зависи от нивата на културата на обществото, до степен, в която да не повтаря баснята за щъркела и лисицата, които се канили на гости и всеки поднасял храната в съд, удобен за него и неудобен за госта си.

В България винаги е имало творчество и изкуство на световно ниво

и винаги ще има, така както имаме фантастична природа, климат и дадености, които трябва да се научим да ценим и използваме, за да подобрим благосъстоянието си като народ и нация. Способността да го направим, представлява нивото на нашата култура и умението да превръщаме живота си в изкуство, както се случва при други народи, които не се отъждествяват единствено със символите на заварени предразсъдъци, а продължават да живеят, създавайки блага за децата си и за останалия свят. Общества, които освен че пазят ценностите на миналото, се възползват от ценностите на всекидневието и създават нови – за в бъдеще!

Изкуство, означава да можеш да определиш стойността на духовните ценности, а култура – умението да живееш с тях! Днешното време, благодарение на технологиите, предлага уникална за човечеството културна платформа за развитие, в която ценностите ще бъдат глобални, а умението на хората да творят ще бъде от значение за целия свят. Никога, както сега, една добра идея, или добре направено изкуство, не са имали възможността да бъдат така широко представени и използвани от по-широка културна аудитория – това е шанс за новите хора, които трябва да продължат да творят при тези условия, съизмерявайки своя талант с хората по света. Никога отделните култури не са имали такава уникална възможност да се допълват в търсенето и сътворяването на глобалната хармония. Никога България и българите не са имали толкова значима, сериозна роля и творчески потенциал за глобалната култура. Време е да се научим да се възползваме от новите реалности.

Време е, новата реалност да роди новите си таланти, и това е неизбежно – така както се раждат децата на това време.

Нашите възможности и талант са мостовете над реката от собствените ни предразсъдъци…

 

* Бел. ред.: artnovini.com публикува този текст с любезното разрешение на неговия автор Любимо Минков. Материалът е написан по поръчка на сайта art-visa-bulgaria.eu, а оригиналното му заглавие е: „В криза ли е българското изкуство и има ли място под слънцето за него?” artnovini.com го публикува с незначителни съкращения и редакция.

Source Article from http://artnovini.com/analizi/1596-vreme-e-bulgarskoto-izkustvo-i-kultura-da-se-vazpolzvat-ot-novite-realnosti.html

Катерина Медичи изпълва с демоничен блясък „Предсказанието” на Дюма-баща

Фрагмент от портрет на Катерина Медичи (Catherine de Médicis; 1519-1589), нарисуван от анонимен художник между 1547 и 1559 г. Днес картината се намира в галерия „Уфици” във Флоренция. Снимка: commons.wikimedia.orgИК „Персей” издаде за първи път на български прочутия роман, който разказва предисторията на „Кралица Марго”.

СОФИЯ. Преди година издателска къща „Персей” предизвика небивал възторг сред почитателите на Александър Дюма-баща (Alexandre Dumas, père; 1802-1870) като им предложи неговия документален шедьовър „Борджиите” (Les Borgia), част от поредицата „Знаменитите престъпление” (Crimes célèbres; 1839-1856). Година по-късно, с логото на издателството, на българския книжен пазар излезе друг „бестселър” на знаменития френски писател – „Предсказанието” (L’Horoscope; 1858)


…Властолюбивата и амбициозна кралица и отровителка Катерина Медичи (Catherine de Médicis; 1519-1589) - една от най-противоречивите фигури в световната история, изгрява с целия си демоничен блясък в този роман на Дюма-баща. Мнозина литературни изследователи смятат, че книгата поставя началото на поредицата за династията Валоа (Valois), чиито крале управляват Франция от 1328 до 1589 г. Творбата, която излиза за първи път в превод на български (в поредицата „Световна класика” на ИК „Персей”), проследява завръзката на кървавата трагедия, която ще сполети хиляди хугеноти (протестанти) по време на Вартоломеевата нощ (massacre de la Saint-Barthélemy) на 23 срещу 24 август 1572 г. и която е в центъра на романа „Кралица Марго” (La Reine Margot, 1845).

Франция, средата на XVI в. Крал е младият Франсоа II (François II; 1544-1560), женен за шотландската кралица Мария Стюарт (Mary I Stuart; 1542-1587). Но управлението на страната реално е в ръцете на кралицата-майка – Катерина Медичи…

За да се спасят от проливен дъжд, херцог Дьо Гиз (duc de Guise; 1550-1588), маршал Дьо Сент Андре (Jacques d’Albon, Seigneur de Saint Andre (c. 1505-1562) и принц Дьо Конде (Louis de Bourbon a.k.a. prince Louis de Condé; 1530-1569) се отбиват в мизерна крайпътна кръчма. Там подслон ще потърси и една циганка, която решава да им предскаже бъдещето. Предсказанието е фатално не само за тримата велики мъже, но и за съдбата на кралството. В мрачната кръчма принц Дьо Конде вижда за пръв път красивата Шарлот, дъщеря на маршал Дьо Сент Андре и годеница на най-големия син на херцог Дьо Гиз. Независимо от безбройните си победи на нежния фронт, принцът се влюбва безпаметно в нея. Дълго време след това любовта на Дьо Конде е все по-силна, ала неотстъпчивостта на госпожица Дьо Сент Андре – все по-голяма. Каква е причината, ще стане ясно, когато тайна любовна бележка, попаднала в случайни ръце, се оказва малкото камъче, което ще преобърне колата на цяло едно кралство и ще превърне приятели във врагове, разкриват част от сюжета на „Предсказанието” от ИК „Персей”.

Днес, Александър Дюма-баща е сред най-продаваните френски автори в света и най-екранизираният (с над 200 филма по негови творби). Малко известен факт е, че той е квартерон – неговата баба Мария-Селест е чернокожа робиня, а дядо му - маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, e аристократ и генерал. Не може да се отрече, че този смесен произход вреди през целия живот на писателя, но затова пък успехът му е сензационен за времето си.

Дюма е на гребена на вълната с романи в подлистници, които преживяват истински бум в средата на ХIХ век. Така излизат неговите шедьоври „Тримата мускетари” (Les Trois Mousquetaires, 1844), „Граф Монте Кристо” (Le comte de Monte Cristo, 1844-1845) и „Кралица Марго”, разказващ за Маргарита дьо Валоа (Marguerite de Valois; 1553-1615), която е дъщеря на крал Анри II (Henri II; 1519-1559) и на Катерина Медичи.

Но проблемът на писателя е, че живее екстравагантно и нашироко (например, сам си построява замък „Монте Кристо”). Печели страшно много от книгите си, но още повече харчи. Има няколко незаконни деца, които признава – сред тях е Александър Дюма-син (Alexandre Dumas fils; 1824-1895), авторът на великолепната повест „Дамата с камелиите” (La Dame aux Camélias; 1848).

Александър Дюма е един от първите изследователи, които задълбочено проучват голям обем документални извори и след това написва редица исторически трудове - например, за скандалната фамилия Борджии. Тук не важи знаменитото правило на писателя, че историята е просто пирон, върху който закачва произведението си. Напротив, в книгата си „Борджиите”, Дюма доказва, че е не само превъзходен писател, но е и добросъвестен изследовател, който дава реална представа за личности като папа Александър VI (Alessandro VI; 1431-1503) и неговите деца Чезаре (Cesare Borgia; 1475-1507) и Лукреция Борджия (Lucrezia Borgia; 1480-1519). А тяхната история е достатъчно интересна сама по себе си, за да има нужда от разкрасяване…

Но Александър Дюма е любимец на много поколения читатели най-вече заради романите си с обаятелни герои, заплетена интрига, превъзходен диалог и динамично действие. Да защитиш честта на кралицата и да си способен да направиш всичко за приятелите си, е не само вълнуващо преживяване, но има и възпитателен ефект, такива „мускетарски” приключения те учат на доблест и смелост, на мъжество и себеотрицание, припомнят издателите.

Наред с мускетарската романна серия за дАртанян: „Тримата мускетари”, „Двадесет години по-късно” (Vingt ans après, 1845) и „Виконт Дьо Бражелон или Още десет години по-късно” (Le Vicomte de Bragelonne, ou Dix ans plus tard, 1847), особено популярна е и другата романна поредица на Дюма, разказваща за династията Валоа. Най-известният роман от серията е „Кралица Марго”, който е издаван многократно у нас, докато „Графиня Дьо Монсоро” (La Dame de Monsoreau, 1846) и „Четиридесет и петимата” (Les Quarante-Cinq, 1847) се появиха сравнително късно в превод на български. А романът „Предсказанието” сега за пръв път става достояние на българските почитатели на литературата.

Автор: Александър Дюма; заглавие: „Предсказанието” (предисторията на „Кралица Марго”); жанр: исторически роман; страници: 320; ISBN 978-619-161-042-6; цена: 11.98 лв.; Снимка: © ИК „Персей”Според описаните исторически събития, действието на книгата предшества трите книги за династията Валоа, въпреки че романът обаче е написан от Дюма десет години по-късно – първото му издание е от 1858 г.

Произведението разказва за времето непосредствено преди избухването на религиозните войни между католици и хугеноти във Франция, продължили от 60-те години до края на XVI в., сред главните герои е Катерина Медичи, вдовицата на крал Анри II Валоа и кралица-майка, тя управлява Франция в продължение на три десетилетия, време, в което нейните синове се качват на престола един след друг: Франсоа II, Шарл IX (Charles IX; 1550-1574) и Анри III (Henri III de Valois; 1551-1589). След смъртта на последния династията Валоа е заменена от Бурбоните (Bourbon), когато крал става Анри IV (Henri IV; 1553-1610), съпругът на кралица Марго, на която Дюма посвещава един от най-прочутите си романи.

В „Предсказанието” читателят за първи път среща героите на тази епоха – Катерина Медичи и безволевия й син Франсоа II, херцог Дьо Гиз, принц Дьо Конде и адмирал Дьо Колини (Gaspard de Coligny de Chatillon; 1519-1572), които са реални исторически личности.

Действителен е и образът на маршал Дьо Сент Андре – значим политик и военачалник, който се издига от придворен благородник до маршал и губернатор на Лион, където се проявява като безпощаден противник на хугенотите, конфискува имуществото им в името на краля, но много от случаите задържа част от богатствата им за себе си. Заедно с херцог дьо Гиз и конетабъл Монморанси (Anne Ier de Montmorency; 1492-1567) той застава начело на най-крайните католици…

Дъщеря му Маргьорит (в книгата е наречена Шарлот) е придворна дама при Катерина Медичи и се прочува както с любовните си похождения, така и с амбициите си да си осигури изгоден брак. Първоначално тя прави опит да се омъжи за принц Дьо Конде, после за Анри дьо Гиз, докато накрая става съпруга на манастирски настоятел, когато успява да принуди да се откаже от сана си.

Робърт Стюарт (Robert Stuart) също е реална историческа личност – шотландски протестант, който действително убива президента католик Минар (president Minard).

В романа „Предсказанието”, в своя типичен стил, Дюма успява да вплете реалните герои и събития в сюжет, чийто основен двигател са фаталната предопределеност и любовните терзания на принц дьо Конде. Предсказанието на старата циганка е съдбовно не само за херцог Дьо Гиз, маршал Дьо Сент Андре и принц Дьо Конде, но и за участта на Франция….

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1595-catherina-medichi-izpalva-s-demonichen-blyasak-predskazanieto-na-dumas.html

Sotheby’s Contemporary Art Evening Sale Of Contemporary Art Total $460.3 Million

Jasper Johns’ 1983 Flag is among the most recognizable works of American Art and sold for $36 million. Снимка: Screenshot of sothebys.comNEW YORK. The 11 November Contemporary Art evening sale brought in $343.6 million, landing solidly within the total pre-sale estimate*, announced sothebys.com. Auctioneer Oliver Barker was lively throughout the night, taking bids in a packed salesroom from collectors from 38 countries, with nearly 40% from outside the United States. A round of applause was heard as Jasper Johns’s Flag (1983) sold for $36 million – an auction record for the artist and one of the top lots of the evening. Records were also set for Glenn Ligon (1960), Jean Dubuffet (1901-1985) and Alexander Calder (1898-1976), whose Personnage sold for $1.9 million, the top price for a painting by the artist. And Robert Ryman’s Untitled (1961) brought $15 million – doubling the artist’s previous auction high.


Mark Rothko’s No. 21 (Red, Brown, Black and Orange), a pivotal work from 1953 and the centrepiece of the Schlumberger Collection, realized $45 million (estimate upon request). That followed the impressive $30 million-plus prices earned by two Rothkos in the sale of Masterworks from the Property of Mrs. Paul Mellon, held the previous evening at Sotheby’s.

When combined with such masterpieces by Rothko (1903-1970), Richard Diebenkorn (1922-1993) and Lucio Fontana (1899-1968) from Masterworks from the Collection of Mrs. Paul Mellon, this week’s contemporary art has achieved $460.3 million.

Alexander Rotter, Co-Head of Sotheby’s Global Contemporary Art Department, commented: It has been a wonderful start to our week of Contemporary Art sales, with the running total now above $460 million, and a very strong day sale yet to come. Having known and admired Jasper Johns’ final encaustic Flag for decades, we were thrilled to see it establish a new record for the artist at auction. Tonight’s sale was anchored by The Schlumberger Collection and the outstanding prices achieved for works that had been tucked away in that legendary collection for a generation, including Mark Rothko’s sublime No. 21 (Red, Brown, Black and Orange) and Jean Dubuffet’s masterful Cite Fantoche, which also set a new record. Sotheby’s had the unprecedented privilege of offering three major canvases by Rothko from key moments in his career this week and the results were spectacular.

Mark Rothko, No. 21 (Red, Brown, Black and Orange; 1953). Снимка: Screenshot of sothebys.com    * * *

CONTFMPORARY ART EVENING SALE

Total: $343,677,000
85.9% Sold by lot

Artist records: Jasper Johns, Glenn Ligon, Robert Ryman, Jean Dubuffet.
Medium records: Glenn Ligon neon, Alexander Calder painting.

Contemporary Art has achieved $460,268,000 at Sotheby’s so far this week, including works by Rothko, Diebenkorn and Lucio Fontana from The Collection of Mrs. Paul Mellon sold last evening for a total of $116.6 million.

This auction saw a sell through rate of 85.9%. Marking the 13th consecutive Evening Sale of Contemporary Art at Sotheby’s New York with a sell-through rate of over 80%.

Global participation evident throughout the sale process:

- Works consigned from 12 countries on five continents sought after by participants from 38 countries including nearly 40% from outside the US, and with participation from Latin America and Asia.

The sale was led by Mark Rothko’s No. 21 (Red, Brown, Black and Orange) from The Schlumberger Collection which was sought by five bidders before selling for $44,965,000 to applause:

- The pivotal canvas from 1951 has been in The Schlumberger Collection – the magnificent compendium of Modern and Contemporary masterworks acquired by distinguished collectors and benefactors Pierre and Sao Schlumberger, for over 40 years and was last seen in public in 1970.

- Other Schlumberger Collection works that performed well included Jean Dubuffet’s Cité Fantoche (1963) which set a record for the artist when it sold for $7,445,000 (est. $4/6 million).

Jasper Johns’ 1983 Flag is among the most recognizable works of American Art and sold for $36,005,000 to set a new record for the artist at auction after an extended contest between six bidders (est. $15/20 million):

- Acquired from the artist in 1983, the year it was made, and has remained in the same private collection since.

Top prices for Andy Warhol portraits included:

- Liz #3 (Early Colored Liz) the portrait of Elizabeth Taylor on a distinctive mint background achieved $31,525,000, Brigitte Bardot from the Gunter Sachs Collection sold for $11,645,000, and Self-Portrait (Fright Wig) fetched $11,365,000.

Strong Prices For Abstraction:

- The 1961 Untitled Robert Ryman (1930) fetched $15,005,000, doubling the previous record for the artist which has stood since 2006 and several times the $500,000 the work brought when it last appeared at auction in 1988.

- Gerhard Richter’s Abstraktes Bild from 1991 drew multiple bidders to fetch $21,445,000 (est. $15/20 million).

- Christopher Wool’s Halloween Fell on a Weekend from 2004 sells for $8,005,000, to exceed the high estimate.

- An Untitled Cy Twombly (1928-2011) work on paper is sought by six bidders before exceeding the high estimate to sell for $5,205,000 to a bidder in the room.

* * *

Sotheby’s has been uniting collectors with world-class works of art since 1744. Sotheby’s became the first international auction house when it expanded from London to New York (1955), the first to conduct sales in Hong Kong (1973) and France (2001), and the first international fine art auction house in China (2012). Today, Sotheby’s presents auctions in eight different salesrooms, including New York, London, Hong Kong and Paris, and Sotheby’ BidNow program allows visitors to view all auctions live online and place bids in real-time from anywhere in the world. Sotheby’s offers collectors the resources of Sotheby’ Financial Services, the world’s only full-service art financing company, as well as private sale opportunities in more than 70 categories, including S|2, the gallery arm of Sotheby’ Contemporary Art department, as well as Sotheby’ Diamonds and Sotheby’s Wine. Sotheby’ has a global network of 90 offices in 40 countries and is the oldest company listed on the New York Stock Exchange (BID).

* * *

* Estimates do not include buyer’s premium and prices achieved include the hammer price plus buyer’s premium.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1594-sothebys-contemporary-art-evening-sale-of-contemporary-art-total-4603-million.html

Триеналето на графичните изкуства представя творби на автори от 30 страни

Художникът Камен Старчев беше отличен с Голямата награда на Седмото триенале на графичните изкуства - София 2014, за творба от серията „Пречиствателни станции” - част II (2013). Снимка: © Галина Найденова-Митерман (Galia)СОФИЯ. Художникът Камен Старчев (Kamen Starchev) стана е лауреат на Голямата награда от Седмото триенале на графичните изкуства – София 2014 (Seventh International Print Art Trienial 2014 – Sofia), което беше открито на 10 ноември в изложбените зали на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка” 6, съобщиха от организацията. Най-големият форум на графиката, който се провежда в България, ще продължи до 30 ноември т.г.


По време на откриването бяха обявени и четири равностойни награди на спонсорите на триеналето, които отидоха при българските художници Васил Колев (Vasil Kolev), Димо Колибаров (Dimo Kolibarov) и Красимир Добрев (Krasimir Dobrev) и при Владимир Миланович (Vladimir Milanovich) от Сърбия. С наградата на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий” беше отличена Марта Лех (Marta Lech) от Полша, която получи и приза на СБХ за млад автор, а Съюза на колекционерите в България награди художника Сусуму Ендо (Susumo Endo) от Япония.

Международното триенале на графичните изкуства, което има 20-годишна история, се утвърди като актуална платформа за съвременна световна графика и е сред значимите международни прояви в областта на визуалните изкуства в България, допълват от СБХ, организатори на събитието. Специално за форума, в София пристигнаха водещи съвременни графици като Жозе Гeдес (Jose Guedes) от Бразилия, американецът Хенри Клайн (Henry Klein), Бреда Шкрянец (Breda Škrjanec) от Словения и носителят на Голямата награда от шестото издание на триеналето, което проведе през 2011 - Марк Фризинг (Marc Frising) от Люксембург, който представя и своя самостоятелна изложба.

„Здравейте, г-н Бел” (Hello Mr.Bell), 2013 - една творба на Красимир Добрев, която беше оценена високо от журито и публиката. Снимка: СБХ © Красимир Добрев Седмото триенале на графичните изкуства е най-мащабното събитие у нас свързано с изкуството на графичния отпечатък, което представя процесите и тенденциите в тази област. Форумът показва стотици произведения на автори от 30 държави, както и още три великолепни съпътстващи изложби от Бразилия, САЩ и Словения.

Куратор на изложбата „Дигиталното говорене” е Жозе Гедес, който казва: „Проектът, включен в Седмото международно триенале на графични изкуства в София, е съставен от визуални артисти от различни поколения и направления, резултатът от чиито графики, създадени с компютър, не би могъл да бъде постигнат по друг начин. Колекцията акцентира върху творби, в които се използват фотографски изображения, с по-голям или с по-малък процент на дигитална обработка, заместваща традиционните графични техники. Нейната цел е да покаже колко тънка е линията между фотографията, живописта, рисунката, скулптурата и графиката.”

По повод проекта си „Словенски акции”, д-р Бреда Шкрянец споделя: „Избрах шест съвременни художници, които да представят графичното изкуство на Словения по време на триеналето в София. Двама от тях са добре известни автори, представители на средната възраст, докато останалите четирима, основно жени, принадлежат на младото поколение, което е много продуктивно и непрестанно търси възможности за изява пред публика. Разбира се, тази селекция не може пълно да отрази развитието и движенията в графичните изкуства в Словения, но предлага поне бегъл поглед към това, което се случва в момента в областта на графиката в тази част на света. Смятаме, че артистите рядко избират графиката просто заради страстта си към този метод на изява и доста по-често, защото това, което те лично искат да представят най-точно може да бъде изразено посредством графичните техники.

Освен това забелязваме, че интересът към новите технологии е много голям. Те все по-широко се приемат като един удобен инструмент в процеса на формиране на изображението, и все пак се вижда, че артистите продължават да се обръщат и към традиционните техники.”

„Мимолетната вечност на детската мечта” 11 на Марк Фризинг (Marc Frising) от Люксембург - носител на Голямата награда от триеналето през 2011 г., който сега представя своя самостоятелна изложба. Снимка: СБХ © Marc FrisingПроф. Хенри Kлейн разказва за експозицията „Съвременна американска графика”: „Когато поех тази кураторска отговорност, казах на организаторите, че бих предпочел да събера автори-графици, чието творчество представя най-добре сферата на графиката в САЩ и би било от особен интерес за българската публика. Обещах да потърся най-доброто, което бих могъл да осигуря от професионална и концептуална гледна точка, на автори използващи традиционни и/или авангардни технологии. Освен това, че ще се стремя да включа творческото използване на дигитални технологии, няколко много големи творби, малко съвместни работи, изкуството на авторската книга, и няколко триизмерни инсталации. И накрая бих обяснил, че една от характеристиките на американската графика е приемането на чуждестранни графици, които са превърнали Щатите в свой дом. Вие можете да прецените дали съм успял да изпълня това, което си бях поставил като цел.”

В теоретичната част от програмата на Седмото международно триенале на графичните изкуства, водещо събитие беше дискусията „Съвременната графика – между класическите и дигиталните технологии”, която се проведе на 11 ноември.

„Графичният отпечатък, днес, черпи енергии от нанесените с шаблон партизански графики на анонимните улични художници, от официално спонсорираните билбордове, от различните комбинации от присвоени или намерени материали, от печатните MDF плоскости, тапети и обекти с отпечатани върху тях изображения, от експерименталната симбиоза на техниките за отпечатване с изразните възможности на живописта, скулптурата, модата, дизайна, архитектурата и киберпространството. Всичко това превръща днес графичния отпечатък повече от всякога в място с неизтощим потенциал за философска и естетическа реторика,” пише проф. д-р Петер Цанев (Prof. Dr. Peter Tzanev) в увода на каталога на триеналето, а организаторите обобщават: „…Вече можем да говорим за установяване на една традиция, чрез която се допринася за позиционирането на съвременната българска визуална култура в международен контекст и поставя София сред влиятелните графични средища.”

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1593-trienaleto-na-grafichnite-izkustva-predstavia-tvorbi-na-avtori-ot-30-strani.html

„Музикаутор” и Google Play Music сключиха договор за партньорство

Снимка: Screenshot of play.google.comСОФИЯ. Платформата Google Play Music и българската организация за колективно управление на авторски права в музиката – „Музикаутор”, сключиха договор, благодарение на който българските и международни творци: композитори, автори на текст и на аранжимент, ще генерират приходи от дигиталната музикална платформа в България, съобщиха от сдружението.


„Изключително доволни сме, че добавихме „Музикаутор” към нашето семейство от партньорски дружества на авторите, докато проправяхме пътя за стартирането на Google Play Music в България. С нетърпение очакваме да работим с „Музикаутор”, както и с останалите авторски сдружения, които участваха в стартирането ни на десет нови пазара, за да предоставим на потребителите решение за легалното ползване на музика в дигиталния свят, което в същото време позволява на творците да бъдат възнаградени за техните произведения” - коментира Виктория Кампоамор (Victoria Campoamor), Ръководител партньорства с издатели и дружества на Google Play за Европа, Близкия изток и Африка.

„Google Play e поредната голяма дигитална платформа, която стартира в България. Тя дава на потребителите още една възможност за легален достъп до музикално съдържание. Постигането на споразумение с Google Play е важна стъпка за нас, защото създава още един източник на приход за авторите”, каза Иван Димитров, изпълнителен директор на „Музикаутор”.

Миналата седмица от Google анонсираха, че освен в България музикалната услуга стартира в нови 12 европейски държави: Беларус, Босна и Херцеговина, Хърватия, Кипър, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Македония, Малта, Румъния и Словения, с което общият брой на държавите, в които e достъпна Google Play Music, вече е 58.

Услугата Google Play Music позволява безплатно съхранение на до 20 000 песни от личната библиотека на потребителите в „облака”, които те могат да слушат онлайн и офлайн както на компютър, така и на всяко устройство с Android или iOS. Клиентите на музикалния магазин ще могат да закупуват музика през мрежата или от своите Android устройства, като песните и албумите ще бъдат незабавно достъпни и също ще могат да се съхраняват в „облака”.

Google Play Music предлага и абонамент за стрийминг музикална услуга, наречена All Access, която дава достъп до повече от 25 милиона песни от целия свят. Всеки може да създава плейлисти и собствени радиостанции и да ги слуша от телефона, таблета или компютъра си, както и офлайн от всяко Android или iOS устройство.


По данни на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI), Google Play Music е най-бързо развиващата се абонаментна музикална услуга за 2013 г., допълват от „Музикаутор”.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1592-musicautor-i-google-play-music-skluchiha-dogovor-za-partniorstvo.html

Новата галерия „Пентименто” отвори врати с „Тайните градини на…”

Живописно-графичен кът от изложбата „Тайните градини на...”.  Снимка: © Мариана Маринова  От 2 декември т.г. изложбата ще бъде показана и в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” във Виена.

СОФИЯ. За своя първа изложба, галерия „Пентименто”* (ул. „Гладстон” 8) избра проекта на художничката Миглена Александрова, наречен „Тайните градини на…” Въпреки многото „революционен” подтекст в датата 7 ноември, този ден ще остане в историята на българското изкуство като символ на едно ново артистично начало, на нови надежди, че пазарът на изкуство у нас, въпреки всичко, продължава да търси своето истинско лице…


И така, в петък, в 19.00 ч., „Тайните градини на…” отвориха врати и на още една софийска улица. На още една, защото като концепция изложбата е „отворена” и „пътуваща”, а първата експозиция беше открита през април 2013 г. в друга столична галерия – „Финес” (ул. Христо Белчев 17). За втори път изложбата беше показана през юни т.г. в галерията на СБХ в Пловдив. И сега…

Момент от откриването на галерия „Пентименто”. Вдясно: художничката Миглена Алекснадрова, чиято е идеята за тази експозиция. Снимка: © Мариана МариноваИзложбата „Тайните градини на…” е замислена преди повече от три години. Тази експозиция всъщност е осъществения кураторски проект на Миглена Александрова, който събира двадесет съвременни артисти „около романтичната и мъдра древна метафора на градината като защитено за личността и емоциите духовно пространство, натоварено със символиката за красота и хармония, обхващаща цялата световна литературна история от библейската притча за Едемската обител на Първата двойка човеци до приказната повест на Френсис Бърнет (Frances Hodgson Burnett; 1849-1924) – The Secret Garden (1911). Проектът представлява и пиетет към „класическата” живопис заради обстоятелството, че в него участват редица изявени в този жанр български художници, работещи в страната или извън нейните граници. В определен смисъл това са „тайните градини” на всеки един от участващите артисти…”

За участие в проекта си Миглена Александрова е поканила още Анжела Минкова, Атанас Атанасов, Атанас Ташев, Веселин Дамянов, Веселина Томова, Вихрони Попнеделев, Вълчан Петров, Гълъб Гълъбов, Даниела Зекина, Иван Милев, Иван Стратиев, Линде Броднер, Мариана Маринова, Марио Николов, Матей Матеев, Михаела Иванова, Мими Добрева, Орлин Атанасов, Петър Бояджиев и Свилен Блажев.

Експозицията включва графики, рисунки, живопис и може да бъде разгледана до 22 ноември т.г., а от 2 декември (вторник) - почти до края на януари 2015 г., и в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) във Виена (Parkgasse 18, Wien 1030).

В изложбата „Тайните градини на...” участват 21 художници.  Снимка: © Мариана Маринова* * *

Из „Тайните градини на…”
(размисли на Миглена Александрова)

някъде, някога, дали…

- „В градината израстват повече неща от тези, които засажда градинарят”, испанска поговорка;

- Ако търсите удоволствие за час – отворете си бутилка вино;

- Ако търсите удоволствие за година - оженете се;

- Ако търсите удоволствие за цял живот – направете си градина”, китайска поговорка

- „Отзад в градината има феи”, Роуз Файлман (Rose Amy Fyleman (1877-1957), английска поетеса;

- „Проблемът с градинарството е, че не може да остане странично занимание и се превръща в хоби”, Филис Макгинли (Phyllis McGinley; 1905-1978), американска поетеса и авторка на книги за деца; 

- „Един от най-здравословните начини да играете хазарт е с лопата и пакет семена за градината”, Дан Бенет (Dann Bennett);

- „Ако някой посетител от други пространства можеше да види планетата, сигурно би казал: Искам да видя градинаря”, Уилям С. Бъроуз (William Seward Burroughs, 1914-1997), американски писател и поет;

- „Ако имате градина и библиотека, имате всичко потребно”, Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero; 106 – 43 пр. Хр.), римски философ и политик.

Градината – умален модел на света.

Художникът – автор – бог – създател на този свят.

Тайната градина – едно ограничено пространство, оградено с висока ограда от всичко останало, с площ до 1 дка и ограничено от размера на картината – до 120 см.

Художникът
проектира
създава от Нищото
селекционира, координира
обгрижва
населява това пространство със същества, форми, цветове…

Той е:

- агроном;
–  В.И.К.;
– осветител (слънце);
- режисьор на пиесите, които се играят там
или за по кратко: БОГ.

В същото време, ГРАДИНАТА, подобно на огледало, е най-съкровеният портрет на колегите, участващи в изложбата…

* * *

* Бел. ред.: Пентименто (pentimento) сe наричат следите по една картина, които продължават да личат и след като художникът е нанесъл нов слой бои. Произходът на думата е от италиански – pentirsi, и означава „разкайвам се, покайвам се”. Сред най-известните примери за пентименто (открити с помощта на инфрачервени лъчи) са „Портрет на Арнолфини” (The Arnolfini Portrait; 1434) от Ян ван Ейк (Jan van Eyck; c. 1390-1441) и  „Картоиграчи” (The Cardsharps; 1594) от Караваджо (Michelangelo Merisi da Caravaggio; 1572-1610).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1591-novata-galleria-pentimento-otvori-vrati-s-tainite-gradini-na.html

Морал, министър, метаморфози – скулптор или скулпТУР

В. Рашидов (пред микрофона) направи дубъл като министър на културата. Дали и през този мандат ще се режат лентички след всеки планов ремонт... Снимка: © artnovini.comСОФИЯ / ВИЕНА. Есен е (точка) 7 ноември – 97 години от Великата Октомврийска Социалистическа Революция (точка) Не помним залпа на „Аврора”, но помним доста манифестации по случая (точка) Младите въобще не ги помнят – не им и трябва (точка) Република България има ново правителство (точка) С какво ще го запомним; дали въобще ни трябва да го помним – ще видим (точка) Но министър на културата отново е онзи, когото добре помним – особено, ние, художниците, и въобще, хората, които обичат изобразителното изкуство (точка) Вежди Рашидов – скулптор (точка) От латински: sculpo – изрязвам, изсичам (три точки)


За първи път ми се иска да напиша вместо „скулптор”скулптур. Надявам се, че художниците, и въобще, хората, които обичат изобразителното изкуство, ще се досетят за корен на кои думи може да послужи последната сричка „-тур”

Преди няколко дни, няколко десетки души протестираха срещу идеята за повторното избиране на Рашидов за министър на културата. Из-между трескавите политически консултации около подялбата на министерства, обаче, никой не им обърна внимание. Обратното – би било изненадващо. Защото, кой се интересува от мнението на шепа хора? Нормално – за страна, като България.

Защо избраха отново В. Рашидов, а не го оставиха в… ателието? Заради това, че през лятото на т.г. в Националната художествена галерия гостува изложбата „Метаморфози” (Metamorphoses) с гипсови отливки (не, че я омаловажавам) от творби на гениалния Огюст Роден (François-Auguste-René Rodin; 1840-1917)? Едва ли. Трябва да признаем – все пак имахме късмет, че Musée Rodin в Париж беше в дълъг ремонт… Заради трите (3) рисунки на Микеланджело (Michelangelo di Buonarroti Simoni; 1475-1564), ли – пак там? Заради борбата с контрабандата на антики или заради Музея на социалистическото изкуство? Най-логично сякаш е, за да успее – най-накрая – да открие триумфално т.нар. „Български Лувър”, или Национален музеен комплекс в „квадрант 500”… Може би?..

Всъщност, нищо от изброеното по-горе, както и от многото негови парадоксално-противоречиви изяви по време на кариерата му като общественик, нямат никакво значение – сигурен съм, че дори времето ще ги изтрие от съзнанието си. Някакви си метаморфози, на иначе, според вечните клакьори (от днес, по подразбиране, отново в тръпнещо очакване за местенце около държавната софра) - „велик творец”

Няма значение. Но има значение един немаловажен факт, който не бива да никога да забравяме – ние, художниците, и въобще, хората, които обичат изобразителното изкуство. Да си припомним: на 13 март 2013 г., ръководството на Министерство на културата, начело със скулпто(у)ра Рашидов, безочливо вдигна 5 пъти (500% – хубаво число!) таксата за износ на „едно художествено произведение”. В последния работен ден на тогавашния кабинет! Някак си, колегиално и гальовно“, беше. Спомняте ли си (дори не последва извинение към гилдията)? Или трогателната бохемска амнезия“ на българския художник, отново е взела своя дан. Както и да наречем един такъв „творческо-държавнически” акт (метафори, епитети, прилагателни – дал Господ) - той не трябва да бъде забравян… В близките вечери, преди да заспите, ако сте фенове на криминалните трилъри, бихте могли да си припомните и какво се случи с дейността на българските галерии след май 2010 г., когато беше проведена една показно-компетентна и културноценностна акция на силите на реда по време на един обикновен аукцион в столичен хотел… Къде беше МъКа-то по това време? А колко свои творби продадохте оттогава до днес? Едва ли ще ви е трудно да си спомните. Не говоря за онези „творци”, които са на държавната хранилка - през март т.г. видях „на живо”, какво представлява подобна гротеска – „блажен идиотизъм” (по Салвадор Дали).

В последните години късопаметността се превърна в национална черта на българина. Казват, че в добрите времена на нашата нация, повод за национална гордост били Морала и Честта. Дори и при политиците. Ако аз бях изрязал така колегите си, не бих станал отново министър. Никога. Дали, обаче, е останало нещо от Морала и Честта и днес. Като гледам – едва ли. Метаморфози (три точки)

За изкуство и култура, ще говорим по-късно – да видим първо дали днешният морал, все пак, може да метаморфозира. И в какво (точка).

Да си припомним:

Снимка: © Prado Museum* * *

Как не изписаха веждите
на българските художници, а им…

artnovini.com (21 март 2013 г.)

* * *

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1590-moral-ministar-metamorfozi-sculptor-ili-sculptur.html

Christie’s sold ‘Le Printemps’ from Edouard Manet for $65,125,000

Edouard Manet, ‘Le Printemps’ (‘Springtime’, 1881) - fragment. Photo: Screenshot of christies.comNEW YORK. Christie’s is delighted to confirm that the J. Paul Getty Museum in Los Angeles is the new owner of Edouard Manet’s Le Printemps (Springtime, 1881), sold at Christie’s New York Wednesday night for $65,125,000 (estimate: $25-35 million) after an epic bidding battle between private and institutional clients from the Americas, Europe, and Asia. The price set a new auction record for any work by Manet, nearly doubling the artist’s previous auction record of US$33.3 million, set in 2010 for Self-Portrait with a Palette (1879-1879), remind christies.com.


Of the 30 paintings that Edouard Manet (1832-1883) exhibited at the Paris Salon of 1882 over the course of his lifetime, Le Printemps was the last remaining in private hands. Proceeds from its sale will benefit a private American foundation supporting environmental, public health and other charitable causes.

„This is a true masterpiece with an exceptional history, from its first viewing at the Paris Salon to Washington D.C.s National Gallery of Art, where it has been on loan for the past two decades,” noted Brooke Lampley, Head of Impressionist and Modern Art for Christie’s Americas. „It is fitting that one of our finest American museums would now acquire it for their permanent collection, where it can continue to be enjoyed by the public within the context of the museum’s rich Impressionist holdings. We couldn’t be more pleased to officially announce this exciting news with the Getty today.”

Manet’s Le Printemps was the star lot of Christie’s Evening Sale of Impressionist and Modern Art on Wednesday (5 November), which achieved an overall sale total of $165,635,000, and was 90% sold by lot and 87% by value. Of the 39 works offered, 1 lot sold for over $50 million, 6 sold for over $5 million, and 31 sold for over $1 million. 38% of lots sold above the high estimate, and 23% of lots sold within the pre-sale estimate range. Three additional sales, Works on Paper, the Day Sale, and an online-only auction of Picasso Ceramics will complete this week’s sales series.

While the record price for Manet drove the evening’s headlines, the sale was also notable for consistently high sell-through rates at the middle market level, between $500,000 and $5 million. For example, works priced in the $1-2 million range were 92% sold by lot. Similarly, works priced in the $2-5 million range were 93% sold by lot. Together, these impressive rates are an indication that collectors are seeking high-quality Impressionist and Modern art across a broad spectrum of prices.

„Christie’s is committed to presenting our clients with opportunities at every price level of the market,” noted Lampley. „The overall results and sell-through rates of our New York Evening Sale show that our strategy of building a closely-edited sale of high-quality artworks matched to current collecting tastes is a winning one, and we look forward to our next major sale series in this category in London in February.”

Impressionist and Cubist works proved particularly appealing to clients this season, with 100% of the sale’s Impressionist and Cubist offerings sold - an indication of heightened interest in this movement as well as the great rarity of the works offered. The Cubist selection was led by a collection of three works from the Melamed Family Collection, which totaled $10,151,000, including:

Screenshot of christies.com- Pablo Picasso (1881-1973), Figure (1913), paper collage, pen and black ink and pencil on paper, price realized: $4,309,000

- Gino Severini (1883-1966), Etude pour Autoportrait au canotier (1912-1923), charcoal, pastel and white and blue chalk on buff paper, price realized: $4,757,000 - a new auction record for a work by the artist in this medium.

Additional Cubist Highlights:

- Juan Gris (1887-1927),
Verre et carafe sur une table (1913),
price realized: $1,085,000;
Pablo Picasso, Guitare (1920),
price realized: $5,317,000;
Georges Braque (1882-1963),
Guitare et rhum (1918),
price realized: $4,645,000.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1589-christies-sold-le-printemps-from-edouard-manet-for-65mln.html

Галерия „Нюанс” обяви Конкурс за съвременно българско изкуство

Столичната галерия „Нюанс” ще отбележи своя първи рожден ден с Конкурс за съвременно българско изкуство. Снимка: © Галерия „Нюанс”СОФИЯ. Столичната галерия „Нюанс” (ул. „Иван Денкоглу” 42) обяви Конкурс за съвременно българско изкуство, чиято цел е да насърчи художниците и да подпомогне съвременната арт сцена в страната ни. С първото издание на конкурса, който е частна инициатива, галерията отбелязва една година от своето създаване. Крайният срок за изпращане на специалния формуляр за участие, професионална биография и снимки на творбите e 30 декември (вторник) 2014 г., съобщиха организаторите на конкурса.


Първоначалната селекция на произведенията ще бъде извършена от авторитетно жури, което включва известния живописец проф. Андрей Даниел, изкуствоведите Весела Радоева и Теодора Петева, Лили Владимирова – управител на галерия „Нюанс” и меценатът Владимир Житенски. Петимата специалисти ще изберат творбите, които ще участват в общата експозиция – от 17 февруари до 1 март 2015 г. – с която галерията ще отбележи своя първи рожден ден.

По време на изложбата посетителите на галерията ще имат възможността да гласуват за произведението, което смятат за свой фаворит, а решенията на публиката и на журито ще определят окончателния избор на финалистите.
По време на закриването на експозицията, ще бъдат обявени тримата финалисти, които ще получат следните награди:

Първа награда: 2500 лв. и самостоятелна изложба в галерия „Нюанс”.
Втора награда:
1500 лв.
Трета награда: 1000 лв.

Условия за участие:

- В конкурса могат да участват артисти без ограничение на възрастта, работещи във всички сфери на съвременното изобразително изкуство;
Конкурсът няма такса за участие;
Всеки автор може да участва с максимум 2 (две) творби;
Всички произведения, участващи в конкурса, трябва да са нови, създадени през 2014 г. и да не са показвани публично преди предаването им в галерия „Нюанс”;
Размерът на творбите не трябва да надвиша 100 x 150 см;
Участниците трябва да подадат (на e-mail:
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
) попълнен формуляр за участие (може да бъде изтеглен от раздела за конкурса в сайта на галерията), професионална автобиография и снимки с описание на творбите, предназначени за конкурса. След първоначална оценка, журито ще селектира 15 финалисти, които ще участват в обща експозиция от 17 февруари до 1 март 2015 г. и ще бъдат обявени на nuancegallery.bg от 10 до 15 януари 2015 г.

Финалистите ще бъдат уведомени по електронна поща и трябва да изпратят оригиналните творби в срок от 10 до 15 януари 2015 г. на адрес:

Галерия „Нюанс”
ул. „Иван Денкоглу” 42
1000
София

* * *

Творба от изложбата „Спомени 1939-2014” на голямата българска художничка Дора Бонева, която ще продължи до 23 ноември. Снимка: © Галерия „Нюанс”ГАЛЕРИЯ „НЮАНС” отваря врати през февруари 2014 г. Откриването й e плод на творческия порив на екипа, който стои зад проекта. Превръщането й в реалност отнема години и е абсолютното и единствено логично продължение на творческата кариера на Лили Владимирова и Емил Чушев. Галерията поставя началото на следващ етап в творческото им развитие, в който любовта към изкуството и индивидуалното усещане за него намират израз в ново пространство. То прекрачва границите на физическото измерение и си поставя амбициозната цел да се превърне не просто в „поредната” галерия, а в дом за изкуството, творците и неговите ценители. В място, където всеки може да открие миг спокойствие и да изживее изкуството по свой неповторим начин.

Голямото предизвикателство, пред което се изправя новооткритата галерия, е разкриването на загадката, недоизказаното и недоуловимото, които определят изкуството. Магията на една творба се крие в полутоновете, а майсторството на нейния творец – в разграничаването на тънките граници. Изкуството и животът, като цяло, са симфония от преходи и преливания – тон в тон, цвят в цвят, мисъл в мисъл. Стремежът на галерията е да разкрие красотата на тези нюанси, а самото й име въплъщава тази амбиция.

Посоката за развитие на галерия „Нюанс” е също толкова смела. Пространството на галерията постепенно ще прерасне в необозримо поле за изява, което да съчетае провокацията и търсенията на младите автори с изкуството на големите утвърдени автори. Тази симбиоза цели да превърне галерия „Нюанс” в платформа, където да се раждат нови идеи, търсения и творчески стремежи…

Сред авторите, които представя галерия „Нюанс”, са всепризнати майстори на българското изобразително изкуство като Атанас Михов (1879-1975), Борис Стефчев (1927-1983), Васил Стоилов (1904-1990), Веселин Стайков (1906-1970), Гавраил Орошаков (1924-2005), Генко Генков (1923-2006), Жорж Папазов (1894-1972), Деньо Чоканов (1901-1982), Дечко Узунов (1919-1986), Димитър Казаков – Нерон (1933-1992), Димитър Лалев (1953-2007), Дора Кънева-Койчева (1926-2013), Евгени Босяцки (1929-2009), Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965), Жул Паскин (1885-1930), Иван Георгиев-Рембранда (1958-1994), Любомир Далчев (1902-2002), Лиляна Русева (1932-2009), Марио Жеков (1898-1955), Сирак Скитник (1883 – 1943), и др., както и изтъкнати наши съвременни автори като Валентин Старчев, Емил Стойчев, Елза Гоева, Кеазим Исинов, Слав Бакалов, Светлин Русев, Тома Трифоновски, Христо Петров-Влаха и др.

* * *


В момента галерия „Нюанс” представя изложбата „Спомени 1939-2014”рисунки и живопис на Дора Бонева. До 23 ноември т.г. почитателите на българското изобразително изкуство ще могат да видят артистичните търсения и открития” на именитата художничка през годините на нейното творческо съзряване. Изложбата представя „произведения от най-ранен период – 1939 г., до съвсем нови работи – от тази година. Това са рисунки от детството й, портрети на наши съвременници, които разкриват духовните връзки, които я сближават с портретираните. Пейзажите от Родопите, Америка, от Париж и от Милано, натюрмортите с цветя, девойките с характерни български носии, кукерите и т.н. са част от личните преживявания на художничката”, казват от галерията.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1588-galeria-nuance-obyavi-konkurs-za-savremenno-bulgasko-izkustvo.html