Месечни архиви: ноември 2013

Демони… Ангели… Quo vadis, Bulgaria?

Гравюрата „Доносници” (Soplones; 1799) от графичната серия Los Caprichos на гениалния испански художник Франциско Гоя (Francisco José de Goya y Lucientes; 1746-1828). Снимка: cervantesvirtual.comПРЕЗ уикенда, за някой си път, гледах филма „Ангели и Демони” (Angels & Demons; 2009) на Рон Хауърд (Ron Howard) по „Шестото клеймо” на Дан Браун. Като за почивни дни – става. Ангели… Демони… През уикенда, макар и отдалеч, гледах разни предавания по разни BG телевизии. Миналата седмица също гледах – много Демон, много нещо… Демони, чието любимо занимание е да се правят на Ангели…


Протести!? 150, 160, 170, 200 дни… Докога? Навярно, докато изчезне България. Преди време, една моя позната написа във фейса, че на „протеста било забавно” - навярно е разхождала и кученцето си :-) . Ранобуднци, ленивци, патриоти-псевдопатриоти, радикал-социалисти, национал-социалисти, демократи, комунисти, социалисти… Кукли на конци. Многоактов театър на абсурдаThéâtre de l’Absurde! Кошмарен сценарий…

Никога няма да мога да си отговоря на въпроса, защо допуснахме някакви си жалки същества, пропити от алчност и омраза към братята и сестрите си, към майките и бащите си, по толкова зловещ и безумен начин да унищожават всекидневно прекрасната ни страна. България е прекрасна страна!..

Във всички учебници по анатомия, навсякъде по света, е казано ясно, че homo sapiens (дори да е представител на т.нар. „български бизнес”) разполага с един стомах, с два бъбрека, с разни други органи, но и те, повечето са по един. На всичко отгоре homo е дарен с едно смъртно тяло и с един живот. Никога няма да мога да си отговоря и на въпроса: къде в отвъдното „родната” ченгесарска олигархия би отнесла България, която с неистов апетит подобно на чудовището Молох продължава да оглозгва вече две десетилетия и половина…

Политици. Българските политици, по стародавна традиция, водят народа си към различни кръгове на ада, като преди това го постилат пътя му с най-демоничните и най-лукави думи… Гледам – миналата седмица, някаква пародия на митинг. На „Орлов мост”, под погледа на гордите орли. Станишев, зад него – Местан (че къде другаде да е!), Орешарски… Опитвам се да си представя тази конфигурация ситуирана в началото на 90-те години… Бесепар до депесар до сесдесар… Че тук-там и „националисти” се мяркат… Извинения, прегръдки, целувки… Целувката на Юда. Но Юда, целуващ сам себе си в огледалото… Ситуация, която в началото на 90-те, би предизвикала масови сърдечно-съдови електорални кризи с непредвидими последици… Диаболично-демонична ситуация, която със сигурност би вдъхновила, поне за десетилетие, драматургията на майстори на абсурда като Бекет (Samuel Barclay Beckett; 1906-1989) и Йонеско (Eugène Ionesco; 1909-1994)… И никой да не говори за „нови политически отношения”, няма такъв филм – просто алчността вече е преминала в измеренията на необратимата патология…

Няма и такъв протест. Никъде. Спомням си, преди три години, през октомври, студенти бяха „окупирали” Виенския университет. Ставаше въпрос за орязване на немалко пари. На третия ден, в ранна утрин всички заинтересовани страни се събраха в голямата аула на Alma Mater и до вечерта протестът приключи. Резултатът: не само, че не бяха съкратени средства, но бяха отпуснати още… Ангели, ангели…

Любимата мантра на BG велможите: „пари няма”. Не, огледайте се (особено по трапезите на предстоящите празнични приеми) - пари има, умни хора има, желание за истинска промяна има, но онзи Молох е решил да погуби безвъзвратно България. Демон…

Преди двадесетина дни, съвсем неочаквано, срещнах една жена, съпруга на добре познат бизнесмен или казано конюнктурно – олигарх. Предишната събота, същата се опитваше да обяснява нещо на българския народ при D..off. Морал ли – каква досадна отживелица! Тъжно-лицемерна гледка, като погледа й докато разговаряхме куртоазно на улицата. Чудя се, да напуснеш Сингапур и да застанеш пред амбразурата!?! Какво ли се случва? Познавах я осем години и със сигурност знам, че след нея (и след него)… следва потоп. Могат да го потвърдят около двеста мои бивши колеги. Един познат пък беше написал във фейса: „Жената на олигарха, се вдигна на борба срещу олигархията!?!” Комично, защото инициативите на този кръг, обикновено се пукат като сапунени мехури, но и зловещо Демонично – защото те искат да управляват страната ни. И по-страшно: живота ни. Преди четири години се опитаха да пробутат своите хора в управлението на страната, но нещо не се разбраха с титулярите. Засега само окупират ли, окупират. И дано така да си останат, иначе – тежко й се пише на нашата България

Quo vadis, Bulgaria? Ангели, къде сте?…

* * *

Спомняте ли си илюстрацията на великия албум Heaven And Hell (1980) на Black Sabbath - три ангелчета, седят и пафкат цигари. Пее безсмъртният Dio! Или пък онези сладури от „Сикстинската мадона” (Madonna Sistina; 1513-1514) на Рафаело (Raffaello Sanzio; 1483-1520) - подпрели брадички, гледат нанякъде… Едва ли е към нас. Ангели, ангели…

* * *

Хора, да се събудим от меланхолията, в която неусетно-демонично ни потопиха и бавно ни давят вече четвърт век! Да се опитаме да се обичаме отново, защото само така ще намерим Пътя! А политиците да се замислят: струва ли си, заради болно его и химерно благополучие да погубиш Родината си (да им припомня отново: Всевишният ни е дал по един стомах, че и драгоценните ни секс атрибути са по един…) Homo Politucus, не разчитайте на късата памет на българския народ, защото ако не той, то със сигурност Историята ще ви заплюе тежко и ще ви обрече на вечен срам. За поколения напред…

Неотдавна един човек беше написал във фейса: „Стига вече с тези митинги! Време е за война! Аз съм готов!” Страшно! И, за съжаление, съвсем реално. Навярно, на Молох така му се иска, но неговите демони дават ли си сметка какво ще последва от подобен сценарий… За справка, могат да почетат някоя и друга книга по история (може и за Великата френска революция). Ако познават буквите, разбира се…

* * *

Един епизод от филма „Ангели и Демони” ми направи особено впечатление. Кардинал Щраус – в ролята достолепният Армин Мюлер-Щал (Armin Mueller-Stahl): Религията е озверена. Защото хората са такива. Всички хора! Включително и аз!”… Демони… Ангели…

* * *

И преди съм го писал: един от начините да излезем от зловонното блато на бездуховността е чрез силата на изкуството и културата. Култура ли, казах? Кой обаче го е грижа за българската култура, освен ако няма келепир? Демоничните кадрили продължават във вихрено темпо, а на мегдана подскачат все един и същи мераклии (справка: вижте последните назначенията из разните културни институции)

Култура ли? Макар и отдалеч, дочувам ръждясалата ножица и на Бюджет 2014: хряс-хряс!.. За да продължи с пълна сила стремглавата духовна кастрация на българския народ… Докога? Навярно докато изпратят България в ада. InfernoЗа да сбъднат мечтата на своя проклет Молох…

Ангели!..

Момчета, хайде хвърляйте цигарите и стига сте зяпали безцелно! Време е за работа! Една нация се нуждае от вашата помощ… Но преди това сам трябва да прогони собствените си Демони вдън земя… За да не започне да се самоизяжда…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1274-demons-angels-quo-vadis-bulgaria.html

СБХ представя 552 произведения от емблематичната ОХИ „Земята и хората ’82”

„Земята” през погледа на художника Владимир Коновалов. Снимка: © СБХСОФИЯ. На три етажа, в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка” 6, са експонирани 552 оригинални творби и репродукции (също и текстова част) от емблематичната Обща художествена изложба (ОХИ) „Земята и хората”, която беше проведена преди тридесет години – през 1982 г. – в град Добрич (тогава – Толбухин). Тази ретроспектива изпълнява част от намерението на СБХ да погледне към 120-годишната история на организирания художествен живот у нас, и по-специално към 70-те години на ХХ в. – период, непознат за по-младите поколения, а днес позабравен и от действащите тогава генерации, казват организаторите на изложбата.


Пластиката „Голо тяло” на Снежана Симеонова. Снимка: © СБХ Наименованието й е „Едно десетилетие”, а прегледът на изкуството, обозначен в този времеви диапазон, се простира между 1972 и 1982 г. Експозицията е изградена от произведения, участвали в изложбата „Земята и хората”, сега допълнена от отделни творби, показвани в изданията от 1972 и 1977 г. През 70-те, този изложбен формат отразява съществени процеси в изкуството и е една от най-важните художествени прояви от близкото минало, смятат изследователите на българското изобразително изкуство.

„Изложбата осветява своеобразен процес на промяна в мисленето, а за избрания отрязък от време, това означава и навлизане на нови поколения на художествената сцена. Свободното, неизкушено от политически идеологеми мислене съжителства с конформизма, често му се противопоставя, а понякога двете крайности общуват помежду си. Тази противоречивост проличава от показаните творби и изяснява много от драмите на времето”, допълват от художническата организация.

Пълнолуние” от Димитър Арнаудов (1933-1989). Снимка: © СБХ„Днес, една обективна оценка би била подкрепена от много от избраните творби. Става дума за живопис, графика, рисунка и скулптура, каквито са видовите характеристики на повечето ОХИ от този период. Стремежът е да се възстанови видът на изложбата такъв, какъвто е бил, без да се проявява субективност при селекцията от днешна позиция. Съвременната оценъчна стойност зависи от динамично променилата се публика и рефлексии, като историята се вижда само през очите на изкуството. А може би това е истинската история? Не става дума и за хронология, така както тя се разбира от позицията, която избираме. Всъщност говорим за обективност, доколкото това е възможно. В най-голямата степен на възможностите ни”, споделят инициаторите на ретроспективата.

Изложбата „Едно десетилетие” отбелязва и юбилея (50 години) от основаването на художествената галерия в Добрич, като повечето представени творби са от нейния фонд, а малка част са собственост на Софийска градска художествена галерия.

Почитателите на изобразителното изкуство могат да видят мащабната експозиция до 21 декември т.г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1273-sbh-predstavia-552-proizvedenia-ot-emblematichnata-ohi-zemyata-i-horata82.html

ИК „Персей” издаде прочутата трилогия „Бьорндал” от Трюгве Гюлбрансен

Норвежкият писател Трюгве Гюлбрансен през 1920 г., по време на бизнес пътуване. Снимка: no.wikipedia.orgСОФИЯ. В рубриката си „Световна проза - класика” ИК „Персей” издаде за първи път на българския книжен пазар прочутата трилогия „Бьорндал” (Bjørndal Trilogy; 1933-1935), написана от норвежкия класик Трюгве Гюлбрансен (Trygve Emanuel Gulbranssen; 1894-1962), съобщиха от издателството.


Гюлбрансен е смятан за един от най-големите норвежки автори. В средата на ХХ в. той е четвъртият най-продаван писател в света, благодарение на трилогията си „Бьорндал”, припомнят от „Персей”. Тя съдържа романите „Отвъд пеят горите” (Og bakom synger skogene, 1933), „Полъх от Планината на мъртвите” (Det blaser fra Dauingfjell, 1934) и „Път заобиколен няма” (Ingen vei gar utenom, 1935), които скоро след публикуването им са преведени на повече от 30 езика и продадени в 12-милионен тираж. Трилогията е включена в престижната селекция на Белия дом (бел. ред.: List Of Books Chosen For The White House), включваща най-добрите литературни творби на ХХ в., а през 1960 г. е екранизирана като „Наследството на Бьорндал” (Das Erbe von Björndal) от австрийския режисьор Густав Учицки (Gustav Ucicky; 1898-1961), за когото се твърди, че е извънбрачно дете на големия австрийски художник Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918).

По подобие на последното норвежко издание, българската версия съдържа трите романа, събрани в един том.

Трюгве Гюлбрансен

е роден в Осло. Семейството му е се радва на сравнително висок стандарт на живот, докато бащата на бъдещия писател има успешен бизнес с недвижими имоти, но след голяма банкова криза те едва свързват двата края. Това е и основната причина, поради която Трюгве има трудно детство, разделя се с много от приятелите си и израства в самота. Светъл лъч, през тези мрачни години, са историите, които му разказва неговата майка и по-късно стават неизчерпаем извор на вдъхновение за младия автор.

От 9-годишна възраст той работи като куриер – първоначално за частни лица, а след това за търговци и занаятчии, като доставя и техни стоки. В този период Трюгве редовно носи различни деликатеси в дома на знаменития драматург Хенрик Ибсен (Henrik Johan Ibsen; 1828-1906) на ул. „Арбинс”. Това се случва и в деня на смъртта на великия норвежец, но когато му предлагат да се приближи до смъртния одър на Ибсен, 12-годишното момче е така уплашено, че побягва от къщата…

Въпреки че работи, Трюгве е отличен ученик. Чете непрестанно – скришом, под чина в училище или докато работи. Завършва начално училище с най-добър успех сред съучениците си; има талант да рисува и това му носи допълнителни средства…

Постер към филма „Наследството на Бьорндал”,   екранизацията от 1960 г. на „Отвъд пеят горите”. Снимка: © Helmuth Ellgaard (1913-1980) - Holger.EllgaardТъй като родителите му не могат да осигурят средства за образованието му, 14-годишен, той става чиновник във фабрика за лепила. Докато работи, посещава вечерно училище и курсове по счетоводство, бизнес и английски език. Амбицията и страстта да се образова по-късно му помагат да навлезе уверено и с успех в бизнеса с тютюн, пури и цигари. Забогатява и осигурява на съпругата си и двете си деца богат живот. Гюлбрансен става бизнесмен от световен мащаб, търгувайки с тютюневи продукти, а през 40-те години на миналия век сбъдва мечтата си да бъде и фермер.

Успоредно със всичко това той е професионален писател, а световна известност му носи трилогията „Бьорндал”, която след време е филмирана.

Ако днес трябва да се направи селекция от петима скандинавски класици, името на Трюгве Гюлбрансен определено ще е сред тях, наред с тези на Ибсен, Ханс Кристиан Андерсен (Hans Christian Andersen; 1805-1875), Аугуст Стриндберг (Johan August Strindberg; 1849-1912) и Кнут Хамсун (Knut Hamsun; 1859-1952). За разлика от техните творби, неговите романи не са така мрачни и песимистични, а вдъхновяващи, пълни с оптимизъм и подтикващи читателя да се замисли върху собственото си съществуване и за смисъла на своя живот…

„Трилогията „Бьорндал” е написана във великолепен, образен и изключително четивен стил, която далеч надхвърля жанра на семейната сага. Това е литература, която вълнува читателя и го кара да се замисли върху собствения си живот, върху собствените си преживявания, решения и избори, върху отношенията с близките си…”, казват издателите.

Сюжетът на книгата…

В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си, семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им смятат, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и често, сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не им пречи да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.

…Сред необятните скандинавски гори има едно имение – Бьорндал. Хората там са силни, независими, предприемчиви и природно интелигентни. Собствениците, от фамилията Бьорндал, са потомци на кралски род, но борбите за трона преди векове са ги накарали да се оттеглят на недостъпни места, далеч от светската суматоха. Тези факти са непознати на жителите на равнината – ограничени и мнителни селяни, и те създават легенди за Бьорндал, че са езичници, магьосници и убийци. Но когато един побеснял мечок започва да напада селата и да убива хора и животни, селяните отиват да молят за помощ в имението.

С мисията са натоварени свещеникът и възрастен селянин, които се изненадват, когато преминават горите и достигат до имението, че там има ниви и имоти, които се обработват много по-добре от техните, и че жителите там са много по-напредничави от тях. Собственикът на имението се съгласява да им помогне едва когато се досеща, че вероятно става дума за същият мечок, който е убил собствения му баща. Успява да издири и убие звяра, но загива от раните, които той му е нанесъл. Селяните от равнината се оказват неблагодарни и продължават да разнасят сплетни за Бьорндал…

Двамата синове на убития, поемат управлението на имението. По-големият, обаче, се удавя заедно със семейството си, когато се пропуква леда на езеро,, през което преминават. По-малкият брат се оженва и когато му се раждат двама синове, той ги кръщава Туре и Даг, каквато е семейната традиция. Веднага след раждането на първия, местната лечителка и пазителка на родовите традиции има видение, че Туре е обречен. Като пораства, той се оказа гуляйджия и женкар. По-малкият, Даг, е вглъбен в себе си и изключително интелигентен…

Бьорндал имат сериозен съперник в лицето на фамилията Боргланд, от съседно имение, управлявано от полковник фон Гал. Дъщеря му Елизабет е невероятно красива светска дама, но е егоцентрична и жестока. На един бал тя харесва Туре Бьорндал, но той накърнява гордостта й. Обидена и отмъстителна, Елизабет настройва свой обожател срещу Туре, който го издебва коварно през нощта и го убива.

…Даг получава добро образование и се оженва за Терезе Холдер – дъщеря на търговския партньор на Бьорндал, търгуващ с Англия. Заедно с нея в имението идва и Дортея, неомъжената й сестра.

Умен и предприемчив, властен и суров, Даг умножава имотите и богатството на Бьорндал, превръщайки се в един от най-богатите хора в страната. Всички се страхуват от него и му се подчиняват. Вътрешно той е честен и принципен човек, но безскрупулен, когато става дума за работа. Загрижен е за семейството си и близките си, състрадателен е към приятелите си. Постепенно в него започва промяна под влиянието на Дортея, сестрата на съпругата му. Започва да проумява, че парите и богатството не са най-важното в този живот - важна е следата, която ще оставиш след себе си, важно е да правиш добро, без да очакваш нещо в замяна...

За съжаление, жена му и сестра й се разболяват и умират. Даг, когото започват да наричат Стария Даг, за да бъде различаван от сина му – Младия Даг, се чувства самотен в мрачното имение, въпреки несметното си богатство. Но се появява една млада жена, която ще донесе светлина в имението.

Корицата на прочутата трилогия „Наследството на Бьорндал”; „Световна проза - класика”; Първо издание; ISBN 978-619-1610-20-4; Страници - 672; Цена - 19.99 лв. Снимка: © ИК „Персей”Това е Аделхайд Баре, чието аристократично семейство е обедняло. Заради явния си бохемски нрав, баща й – майор Баре, се разделя с нейната майка, докато Адел дете. Отглеждат я майка й и баба й, като й внушават, че трябва да бъде затворена, да не се влюбва истински, да бъде пестелива и отговорна. Когато двете умират, Аделхайд трябва да отиде при баща си, когото тя мрази. Той прави много жертви за нея, но на нея й е трудно да го приеме, тъй като години наред и е втълпявано, че той е виновен за всичките й беди.

Аделхайд и Младия Даг се запознават и се влюбват от пръв поглед. Но и двамата са твърде свити и затворени в себе си и ако не е намесата на Стария Даг да разкрият чувствата си, двамата никога не биха заживели заедно.

Интелигентна и добре образована, Аделхайд променя с присъствието си имението, но постепенно и то благотворно променя нея. На младото семейство се раждат близнаци, но децата скоро се разболяват и умират. Младия Даг се затваря в себе си още повече, започва да страни от жена си и все по-често да ходи в дивите и необятни гори. Той, както всичките си прадеди, има жива връзка с природата. Тя го зарежда енергия; създава хармония в душата му. Огорчен от живота, не намиращ смисъл, Младия Даг предприема самоубийствено изкачване на планински хребети, за които се носят легенди, че оттам никой не се е връщал. Това е Планината на мъртвите. Той достига до върха й. Оттам той вижда, на фона на величието на природата и вечността, колко дребно и незначително е всичко наоколо. При опасното слизане надолу Младия Даг пада и се наранява сериозно главата си.

Притеснени, Стария Даг и Аделхайд тръгват да го търсят. Той е открит и спасен от неколцина горски жители. Откарват го в имението, и след продължително лечение, успява се съвземе. Даг вече мисли и говори по различен начин, след като е видял света отвисоко, но околните смятат, че тези негови разсъждения са следствие от падането в планината…

С големи усилия Аделхайд успява да възстанови отношенията със съпруга си и отново ражда близнаци, които по традиция кръщават… Туре и Даг.

Междувременно по време на голямата криза след Наполеоновите войни Стария Даг умножава богатството си и придобива имението на съперниците си – Боргланд, а жестоката, отмъстителна и всяваща ужас сред подчинените си Елизабет фон Гал загива при трагичен инцидент… Завещанието на Стария Даг е единият му внук да наследи Бьорндал, а другият – Боргланд…

Но пред Аделхайд и Младия Даг предстоят още изпитания както в личния им живот, така и в управлението на имението и богатствата им… Сега, вече, те трябва сами трябва да прозрат какъв е смисълът на живота и да потърсят пътя към истинската хармония…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1272-ik-persei-izdade-prochutata-trilogia-bjoerndal-ot-trygve-gulbranssen.html

Dulwich Picture Gallery Announced Details Of The 2014 Exhibition Programme

David Hockney, Self Portrait, 1954, Lithograph in Five Colors, 11 1/2 x 10 1/4”; Edition: 5 (approximately) Credit: © David HockneyThe year will start with a major exhibition of printwork by the inimitable David Hockney.

LONDON. Ian A.C. Dejardin, The Sackler Director of Dulwich Picture Gallery, announced details of the Gallery’s 2014 programme, which will include an expansive investigation of 60 years of Hockney’s work as a printmaker; a look at Ben and Winifred Nicholson, leading figures of the Modern British movement; and the first major exhibition in the UK dedicated to the work of Canadian artist Emily Carr, the dominant figure of British Columbian art in the first half of the twentieth century.


Ian A.C. Dejardin, The Sackler Director of Dulwich Picture Gallery, said: David Hockney may be Britain’s favourite painter – but many would say that he is at his most creative in his prints. The 1920s, meanwhile, saw the newly-wed Ben and Winifred Nicholson bouncing ideas off each other and their fellow artists in a ferment of creativity, while over on the other side of the planet the redoubtable Emily Carr battled against isolation and rejection in British Columbia to create one of the most powerful legacies of modernist painting in Canada. A wonderful year of exhibitions!

David Hockney, Artist and Model, 1973/1974, Etching, 29 1/2” x 22 1/2”, Edition: 100.  Photo: © David HockneyThe year will start with a major exhibition of printwork by the inimitable David Hockney. Hockney, Printmaker (5 February – 11 May 2014), will showcase the extent of Hockney’s output and range of styles charting the artist’s print production from his first print 60 years ago to his last print in 1998 including computer drawings – preludes to his recent work on iPad. The exhibition, the first major show to concentrate on the complete trajectory of his printwork, will focus on Hockney’s lithographs and etchings in two distinct sections exposing new insights beyond the purely formal aspects of his work delving into his mastery of technique. Graphic works of renowned sitters will include portraits of Celia Birtwell and Henry Geldzahler while complete sets will include ‘The Weather Series’ and ‘A Hollywood Collection’.

The exhibition Hockney, Printmaker is curated by Richard Lloyd, Head of Prints & Multiples, Christies, New York.

Ben Nicholson, 1921 - circa 1923 (Cortivallo, Lugano), Oil on canvas, 43 x 60 cm, Tate, London 2013. © Angela Verren Taunt 2013. All rights reserved, DACS. Photo: © Tate, London 2013The Gallery’s summer exhibition, Art and Life: Ben Nicholson, Winifred Nicholson, Christopher Wood, Alfred Wallis, William Staite Murray, 1920-1931 (4 June – 21 September 2014), will offer a sensitive examination of the couple’s prolific output during their early time together and a rare opportunity to see their views of the same landscapes, seascapes, still lifes and portraits, some of the most memorable works of the period. Showcasing over 80 works the exhibition will chart the Nicholsons’ journey from London to Switzerland, Cumberland and Cornwall, the evolution in Winifred’s use of colour and Ben’s consideration of form and movement. Spanning ten years of exciting artistic exchange, this is the first exhibition to consider the group of artists in the same context, over a period that shaped the careers of Ben and Winifred Nicholson irrevocably.

This exhibition continuing the Modern British series at Dulwich Picture Gallery is a collaboration between Dulwich Picture Gallery, Leeds Museums and Galleries (18 October 2013 – 12 January 2014) and Kettle’s Yard, University of Cambridge (15 February – 11 May 2014).

Emily Carr, Tanoo, Queen Charlotte Island, BC, 1913. Photo: © Image PDP02145 courtesy of Royal BC Museum, BC Archives, CanadaIn the autumn the Gallery will stage the first exhibition in the UK dedicated to the work of Canadian artist Emily Carr. Carr, a pioneering modernist painter, is widely recognised as the leading figure in British Columbian art in the first half of the twentieth century. Painting Canada 2: Emily Carr and the Indigenous Art of the Northwest Coast (1 November 2014 – 22 February 2015) will showcase over 100 paintings produced by Carr between 1912 and 1939 including a focused selection of Carr’s watercolours and sketchbook drawings – less well-known even in Canada as well as the inclusion of reference material highlighting the importance of Indigenous Art as an influence for Carr. The exhibition will trace a dramatic trajectory from darkness to light. Visitors will first encounter Carr’s brooding, often claustrophobic forest scenes. The show will culminate in a display of Carr’s later euphoric sky paintings, rhythmic light-filled beach scenes and clear-cut landscapes.


The exhibition is curated by Canadian art critic Sarah Milroy and Dulwich Picture Gallery Sackler Director Ian AC Dejardin. Painting Canada: Emily Carr is a collaboration between Dulwich Picture Gallery and the Art Gallery of Ontario.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1271-dulwich-picture-gallery-announced-details-of-the-2014-exhibition-programme.html

„Бетовеновия фриз” на Густав Климт разпали страстите във виенските арт среди

В момента „Бетовенов фриз” може да бъде видян във виенската „Зала на сецесиона” (Friedrichstrasse 12, 1010 Wien) на Карлсплац (Karlsplatz). Снимка: © artnovini.com ВИЕНА. В 14-странично писмо* до министърката на младежта, изкуството и културата на Република Австрия (Bundesministerium für Unterricht, Kunst und Kultur) д-р Клаудия Шмид (Dr. Claudia Schmied), публикувано в сайта secession.at, от дружеството „Приятели на сецесиона” (Die Freunde der Secession) и Асоциацията на художниците на Виенския сецесион (Vereinigung Bildender Künstlerinnen Wiener Secession) нарекоха несправедливи претенциите на наследниците на индустриалеца Ерих Ледерер (Erich Lederer; 1896-1985) върху собствеността на прочутия „Бетовенов фриз” (Beethovenfries), дело на големия австрийски художник Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918).


След задълбочено проучване на техните претенции към австрийското правителство, представители на двете организации стигнали до заключението, че искането този шедьовър да бъде предаден в частни ръце е несправедливо и „унижаващо другите, далеч по-значими претенции”, написа The New York Times Arts Beat.

„Бетовенов фриз” е собственост на фамилията Ледерер от 1915 г. През 1938 г., след конфискацията на имуществото на еврейските семейства, триптихът става държавна собственост и е съхраняван в хранилищата до 50-те години, когато са възстановени правата на собственост на индустриалеца, припомня Lenta.ru. По това време неговото семейство живее в Швейцария и не успява да получи значителна част от своята колекция от произведения на изкуството, в това число и тази творба, тъй като все още са били в сила ограниченията за износ, въведени от австрийското правителство след Втората световна война.

Наследниците на Ерих Ледерер заявиха, че австрийските власти позволили на техния родственик да получи голяма част от своята сбирка едва след като се съгласил да им продаде „Бетовенов фриз” за сума, равностойна на 750 хил. USD, която била два пъти по-ниска от оценката направена от аукционната къща Christie’s. През 1972 г. Ледерер написал писмо на тогавашния австрийски канцлер Бруно Крайски (Bruno Kreisky; 1911-1990), в което се оплакал, че чиновниците се опитват да го поставят на колене…

Георг Гарф (Georg Graf), професор по реституция от Залцбургския университет, който представлява ищците в съда, заяви, цитиран от nytimes.com: „В същото време – след войната, в което Австрийската република формално върнала фриза на неговия собственик, тя буквално принудила Ерих Ледерер да го подаде, като въвела забрана за износ на произведения на изкуството.”

През 2009 г. в Република Австрия бяха приети промени в Закона за реституцията на произведения на изкуството (Kunstrückgabegesetzes) от 1998 г. и според Граф, този казус попада в сферата на новите поправки. През 1999 г. държавата вече върна на семейство Ледерер платна на Егон Шиле (Egon Schiele; 1890-1918) и Джентиле Белини (Gentile Bellini; 1429-1507), които също били продадени, за да могат да получат разрешение за износ на останалите творби от своята колекция.

Фрагмент от дясната част на прочутия „Бетовенов фриз” от Густав Климт. Снимка: © secession.atГустав Климт завършва „Бетовенов фриз” през 1902 г. Творбата е създадена специално за изложбата на дружеството „Виенски сецесион” в новопостроената, проектирана от архитектите Йозеф Олбрих (Joseph Olbrich; 1867-1908) и Ото Вагнер (Otto Wagner; 1841-1918), т.нар. „Изложбена зала на сецесиона” (Ausstellungsgebäude der Wiener Secession). Мащабната 34-метрова картина е смятана за символично въплъщение на последната симфония на Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven; 1770-1827). Фризът е съставен от три части: двете странични са с основа 13.92 м, а средната – 6.3 м. Лявата е наречена „Тъга по щастието” (Genien, leidende Menschheit und Ritter), и в нея е изобразен златен рицар, който се бори със силите на злото и е съпровождан от две женски фигури, символизиращи победата. В централната – „Враждебни сили” (Feindliche Gewalten – Gorgonen, Gigant, sündhafte Leidenschaften, Elend), са нарисувани силите на злото (три горгони, великанът Тифон, женски фигури, олицетворяващи сладострастието, похотта и несдържаността), а дясната – „Изкуството, ангелски райски хор” (Genien und Poesie, sowie Künste, Chor und Umarmung) символизира изкуството, поезията и радостта…

Историци на изкуството припомнят, че родителите на Ерих Ледерер - Аугуст (August Lederer; 1857-1936) и неговата съпруга Серена (Serena Lederer; 1867-1943), са били основните меценати на Густав Климт.


*Бел. ред.: Пълният текст на писмото можете да прочетете тук.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1270-betovenovia-friz-na-gustav-klimt-razpali-strastite-vav-vienskite-art-sredi.html

Save, Open, Undo, Delete с Росица Гецова в галерия „Аросита”

Художничката Росица Гецова във Венеция по време на 54-ото Международно биенале. Снимка: © Личен архивСОФИЯ. Ctrl+S – и готово! Вашият файл (текст, снимка, спомен, копнеж…) е запазен. Изглежда съвсем просто. Но задавали ли сте си някога въпроса колко много еволюция“ стои зад тези (вече) съвсем елементарни две движения върху клавишите или с мишката. Колко векове мисъл е преминала през Земята, за да опростим едно съкровено чувство, желание, стремление и прочее – да съхраняваме (себе си, живота си, любовта си…) Обикновено разсъждаваме консуматорски и затова – едва ли…


Инсталация от розови LED Light Strip светодиодни модули и паус (експонирана в прочутите 17 ниши на „Аросита”), цветна композиция от самозалепващо фолио (разположена върху цялата партерна стена), две видеа: 3-минутно и 5-минутно – монтирани в почти сакралното минус първо (-1) ниво на галерията, или казано малко по-кратко: изложбата Save на художничката Росица Гецова (Rositsa Getsova) в столичната галерия „Аросита” (ул. Врабча 12Б)…  

Фрагмент от изложбата Save. Снимка: © arosita.info„Компютърът е машина, в която може да се въвежда, съхранява и обработва информация (данни), представяни в цифров вид”, казва авторката, която в последните няколко години работи основно в областта на новите медии. „В изложбата е направен паралел между вътрешните състояния на човека и компютърно меню, интерпретирано чрез четири от най-използваните команди: Save, Open, Undo, Delete. Save e основна функция. В компютъра запазването става много лесно – с натискане на две копчета. Но?..” – пита риторично Росица Гецова с новата си изложба, която ще продължи до 27 ноември.

На пръв поглед всичко това изглежда просто, не едва ли е точно така. Всъщност, минавало ли ви е през ума, колко усилия полагаме, за да съхраним себе си, и колко ще са ни необходими, за да се запазим във време като днешното. Защото, в превод, думата save означава още избавям и спасявам - например, Save Our Souls (Спасете нашите души)!..

Вижте тази изложба и може би ще намерите (макар и ирационален) път към отговора на този въпрос. Иначе, следва Ctrl+Alt+Del - много проста, но крайно неприятна комбинация…

Инсталация от LED Light Strip светодиодни модули и паус. Снимка: © arosita.info / Росица ГецоваБиография

Росица Гецова е родена на 19 декември 1969 г. в София. През 1988 г. завършва Националната художествена гимназия „Акад. Илия Петров” в столицата, а през 1994 г. се дипломира в специалност „Плакат” в Националната художествена академия.

През 2012 г. художничката е организатор на Международния фестивал на стъклото в София. От 2010 г. членува в Съюза на българските художници, а от 2007 до днес е управител на галерия „Аросита”.

Самостоятелни изложби

2011
-
tetris (видео: „Задържайки дъха си”, пластика от ръчна хартия, фото-инсталация), Galerie GEDOKmuc – Artist in residence der Gedok München.

2009
- „Чаена церемония” (инсталация, живопис, осветителни тела), галерия „Аросита”.

2007
– изложба живопис
, Arch &Art Galerie Palina, Виена.

1999
- изложба, включваща светещи пластики от хартия, фотоинсталация Give Peace A Chance, пластика от жив мъх the Earth – галерия „Аросита”.

1998
- изложба, представяща живопис, инсталацията „Нефункционалното” и пластика от хартия – галерия „Аросита”.

Участия в общи изложби

2013
- „Болница за влюбени”, галерия „Райко Алексиев” (София).
2012
- Sofia Underground, галерия „Шипка 6”;
- Sofia Paper Art Fest, Art Alley Gallery;
- „Нежен натиск”, Tereza Art Gallery (Варна).
2011
- Изложба на Секция „13” на СБХ, галерия „Шипка 6”.
2010
- Martovska izlozba umetnica, Gallery Аrt 55 (Сърбия).
2007
галерия „Аросита”.
2006
– галерия „Аросита”.
2004
– галерия „Аросита”.
– галерия „Мургаш”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1269-save-open-undo-delete-s-rositsa-getsova-v-galeria-arosita.html

Katzenberg and Spielberg donate $10 million each to the Academy Museum of Motion Pictures

(Left to right): Dawn Hudson, Jeffrey Katzenberg, Steven Spielberg and Cheryl Boone Isaacs. Photo: Todd Wawrychuk / ©A.M.P.A.S.BEVERLY HILLS, CA. The Academy of Motion Picture Arts and Sciences received separate $10 million gifts from Jeffrey Katzenberg and Steven Spielberg for the Academy Museum of Motion Pictures. In recognition of these gifts, the two main galleries on the lobby floor of the Academy Museum will be named for Katzenberg and Spielberg – The Marilyn and Jeffrey Katzenberg Gallery and The Spielberg Family Gallery.


Steven and Jeffrey share a passion for moviemaking and philanthropy, said Academy Museum Campaign Chair Bob Iger. With these incredibly generous gifts, they are combining the two, moving us closer to our goal of building a museum to preserve the history of motion pictures and inspire the next generation of filmmakers.” The Academy launched the Museum’s $300 million capital campaign in 2012 and has already secured more than half of the campaign’s goal in commitments. The campaign is co-chaired by Annette Bening and Tom Hanks.

I am so pleased to join with Jeffrey to help build this museum to celebrate, educate, and preserve the arts and sciences of motion pictures,” said Spielberg. Having our family name on the lobby floor is a deeply personal way to say how much motion pictures and the Academy have meant to all our lives.”

Both Steven and I recognize that film’s global impact deserves a museum that reflects its unequaled heritage and serves as a beacon for the future of what we love,” added Katzenberg. Marilyn and I appreciate this opportunity to be part of such a significant project.”

Academy President Cheryl Boone Isaacs commented, Steven and Jeffrey have elevated the art of filmmaking to new heights and have created some of the most beloved films of all time. They continue to be champions of our industry. Having them join us as we build the Academy Museum is an incredible honor. We are so grateful for their support and partnership.”

The lobby of the Academy Museum will be a lively open space that will invite the public to engage in the life of the Museum. The Marilyn and Jeffrey Katzenberg Gallery and The Spielberg Family Gallery will be the only gallery spaces on the lobby level and will showcase exhibitions that will explore the past, present, and future of moviemaking.

We are building the world’s premier movie museum, and I cannot imagine doing this without the support of two of our industry’s most inspiring leaders,” said Academy CEO Dawn Hudson. Their gifts will create the first galleries our visitors experience when entering the Museum.”


Designed by architects Renzo Piano and Zoltan Pali, the Academy Museum will be located next to the Los Angeles County Museum of Art (LACMA) in the historic Wilshire May Company building. Slated to open in early 2017, the Academy Museum will contain nearly 300,000 square feet of state-of-the-art galleries, exhibition spaces, theaters, screening rooms, education centers, and special event spaces.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1268-katzenberg-and-spielberg-donate-10-million-each-to-the-academy-museum-of-motion-pictures.html

Легендарните Monty Python се завръщат с ново комедийно шоу

Британската комедийна трупа „Монти Пайтън” (Monty Python) е без аналог в историята на телевизионните шоу програми. Снимка: BBCЛОНДОН. Легендарната британска комедийна трупа „Монти Пайтън” (Monty Python) се събира отново след 30-годишна раздяла и ще представи изцяло нова програма. За събирането на световноизвестните комици съобщи телевизия BBC News, като цитира актьорът и режисьор Тери Джоунс (Terence ‘Terry’ Jones; 1942).


Очаква се, че тази новина ще бъде потвърдена официално на специална пресконференция трупата в четвъртък, 21 ноември, допълва Lenta.ru. Подробности за новия репертоар на формацията, чиито скечове се превърнаха в символ на абсурдния британски хумор, засега не се съобщават, но Джоунс споделя, че вече няма търпение да започнат работа. „Надявам се, че ще заработим добре и ще мога да изплатя ипотеката си” – допълва той в характерния си стил.

В новото шоу на стартиралия на 5 октомври 1969 г. проект ще участват изключителните Джон Клийз (John Cleese; 1939), Тери Гилиъм (Terry Gilliam; 1940), Ерик Айдъл (Eric Idle; 1943), Майкъл Пейлин (Michael Palin; 1943) и Тери Джоунс. За съжаление, почитателите на Monty Python няма да могат да се насладят на участието на Греъм Чапман (Graham Chapman), който през 1989 г. почина на 48-годишна възраст.

За последен път комиците се събраха през миналата година (без Ерик Айдъл) за озвучаването на анимационния филм „Автобиография на лъжеца” (A Liar’s Autobiography: The Untrue Story of Monty Python’s Graham Chapman). Лентата беше заснета по мотиви от книгата, която Чапмън не успя да довърши, припомнят изданията.

Неотдавна стана ясно, че Python снимат научно-фантастичния филм Absolutely Anything („Абосолютно всичко”), който трябва да излезе на голям екран през следващата година. Режисьор е Тери Джоунс, но в снимките вместо Айдъл ще участва Робин Уилямс (Robin Williams), който ще се превъплъти в учителя, комуто, решили да унищожат Земята извънземни, дават възможност да изпълни всички свои желания…

Най-голяма слава на „Монти Пайтън” носи превърналото се в класика телевизионно шоу „Летящият цирк на Монти Пайтън” (Monty Python’s Flying Circus), което е на екран от 1969 до 1974 г. Освен това шестимата актьори и съсценаристи са създатели на шедьоври като филмите „Монти Пайтън и Свещеният граал” (Monty Python and the Holy Grail; 1975), любимата комедия на британците „Животът на Брайън” (Monty Python’s Life of Brian; 1979), носителят на Гран при от кинофестивала в Кан през 1983 г. „Смисълът на живота” (Monty Python’s The Meaning of Life; 1983) и др.

След раздялата на трупата през 1983 г. всеки от участниците поема по свой път, като особено впечатляваща кариера правят Джон Клийз и Тери Гилиъм. Уникалният комик продължи с великолепния забавен сериал „Фолти Тауръс” (Fawlty Towers; 1975-1979), с филми като „Риба, наречена Уанда” (A Fish Called Wanda; 1988) и „Свирепи създания” (Fierce Creatures; 1997), в които си партнира с Джейми Лий Къртис (Jamie Lee Curtis), участва в две части на поредицата за Хари Потър и др. Тери Гилиъм пък режисира кинокласики като антиутопиите „Бразилия” (Brazil; 1985) и „12 маймуни” (12 Monkeys; 1995), „Приключенията на Барон Мюнхаузен” (The Adventures of Baron Munchausen; 1988), „Кралят на рибарите” (The Fisher King; 1991), „Страх и ненавист в Лас Вегас” (Fear and Loathing in Las Vegas; 1998) и т.н.


Изключително популярни със своя остър сарказъм и безкомпромисен черен хумор, „Монти Пайтън” са любимци и на легендарни рок групи като Led Zeppelin, Pink Floyd, The Who и др. Предлагаме ви да си припомните един абсурден скеч на трупата, наречен „Комунистическа викторина” (Communist Quiz).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1267-legendarnite-monty-python-se-zavrashtat-s-novo-komediino-show.html

Смятано за разрушено ателие на Мондиран беше открито в холандско село

Ателието на Пит Мондриан в Бларикюм. Снимка: © dooyewaardstichting.nlБЛАРИКЮМ. Ателието на знаменития художник Пит Мондриан (Piet Mondriaan; 1872-1944), което беше смятано за отдавна разрушено, е открито в холандското село Бларикюм (Blaricum), недалеч от мястото, където било първоначално построено, съобщава изданието The Art Newspaper Russia, цитирано от Lenta.ru.


За тази „находка” станало ясно благодарение на Вера Ломан (Vera Lohmann), дъщеря на художника Тео Ломан (Theo Lohmann; 1880-1963) - приятел на Мондиран. Според нея, построеното през 1905 г. ателие, през 1920 г. било преместено на 600 м, в място, принадлежало на нейния баща. По-рано се смяташе, че малката къща със студиото била разрушена през 1927 г. и на същия терен била построена вила.

Вера Ломан уверява, че по време на Втората световна война, в скритата сред гъсти дървета къща, семейството й укривало евреи. Днес сградата е собственост на Фондация „Дойеваард” (Dooyewaard Stichting), която е отдала помещенията под наем на японския художник Хиденори Мицуе (Hidenori Mitsue), допълва изданието.

Мартейн ле Култр (Martijn Le Coultre), президент на организацията, заяви, че е намерил документално потвърждение на думите на дамата – фотография от 1915 г. и рисунка, направена от друг художник две години по-късно, които изобразяват същата къща, където днес се намира мястото на Ломан. Представители на фондацията установили, че част от интериора на ателието (дървени стени, лавици за книги и шкафове) са запазени от времето, когато там е работил Мондриан.

Известният холандски художник, заедно с Василий Кандински (1866-1944) и Казимир Малевич (1879-1935) са смятани за основоположници за абстракционизма в живописта. Творчеството на Мондриан повлия върху формирането и развитието на редица художествени течения от втората половина на XX в. като, например, оп арт, както и на съвременния дизайн и архитектура.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1266-smyatano-za-razrusheno-atelie-na-mondriaan-beshe-otkrito-v-holandsko-selo.html

Холандски лингвисти установиха, че междуметието „А?” е универсална дума

Междуметието „А?” беше „обявено” за дума след интересно и задълбочено проучване. Снимка: artnovini.com САН ФРАНЦИСКО. Холандски учени установиха, че междуметието „А?”, което означава молба да бъде повторена непонятна фраза, може да се разглежда в качеството на универсална дума, която се е появила в различните езици в хода на еволюцията, съобщи Lenta.ru, като цитира американското списание PLOS One, където беше публикувано изследването. Резюме на откритието беше поместено и в прессъобщение на Общество „Макс Планк” (Max-Planck-Gesellschaft) в Мюнхен.


В своето проучване Марк Дингеманс (Mark Dingemanse), Франциско Торейра (Francisco Torreira) и Ник Енфийлд (Nick Enfield) от Института по психолингвистика в Неймеген, Холандия, разгледали извадка от 10 езика от различни семейства: австралийският език мурин-пата (Murrinh-Patha), еквадорското наречие ча-палаа (Cha’palaa), руски, италиански, испански, китайски, исландски, лаоски, холандски и сиву (Siwu), на който говорят в Гана.

Учените анализирали 196 записа от неформални разговори и отделяли от тях само тези случаи, в които междуметието било употребявано, когато събеседникът изразявал молба да бъде повторено онова, което не бил разбрал (в много езици „а” има и други значения, но тях лингвистите не разглеждат в проучването си, допълва изданието).

Фрагменти от записите били предоставени „на сляпо” за фонетичен анализ и на трима независими специалисти по езикознание, като те не знаели на чий език принадлежат отделните аудио фрагменти. Във втората част от изследването било направено компютърно сравнение между испанското „А?” и същото междуметие, но в езика ча-палаа.

Холандските изследователи установили, че „А?” е истинска дума, а не биологичен звук - първо, междуметието е присъединено в съответната лингвистична система и се изменя от един език към друг: например, може да допълва се с вдишване, ако това е характерно за съответния език. Второ, то се оказало фонетично много сходно в напълно различни езици; трето – използването на междуметието не е вродено и за да бъде прилагано е необходимо известно обучение – децата се научават да го използват едва към петгодишна възраст. Четвърто: заради своята краткост „А?” не винаги може да бъде замествана с друга дума, например с „Какво?”, затова тя има голямо значение в речта.

Според изследователите, основният принцип, довел до възникването на този международен езиков прецедент, е добре познат от еволюционната биология: когато различни видове живеят в подобни условия, те могат самостоятелно да развиват сходни белези – феномен, известен като конвергентна еволюция. Дингеманс и колегите му предполагат, че когато се срещат в много близки разговорни „среди” думите могат да се организират в близки форми.

Въпреки, че междуметието „А?” изглежда примитивно в своята простота, дума с такава функция, не се среща в комуникацията между най-близките ни еволюционни братовчеди, допълват холандските лингвисти.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1265-holandski-lingvisti-ustanoviha-che-mejdumetieto-a-e-universalna-duma.html