Месечни архиви: декември 2013

В предаване на BBC One откриха портрет, нарисуван от Ван Дайк

Фрагмент от портрета на брюкселския съдия, нарисуван от големия фламандски художник Антони ван Дайк. Снимка: Printscreen from bbc.co.ukЛОНДОН. Експертите от британското телевизионно предаване Antiques Roadshow на BBC One, което прави оценки на антикварни образци, откриха неизвестна досега творба на големия фламандски художник Антони ван Дайк (Sir Anthony van Dyck; 1599-1641), съобщи сайтът на BBC News, цитиран от Lenta.ru.


Специалистите разпознали почерка на художника в платно, донесено от Джейми Маклауд (Jamie MacLeod), свещеник в приют в северен Дербишир. В предаването той обяснил, че купил „Портрет на магистрат от Брюксел” (Portrait of Magistrate from Brussels; около 1634) за 400 GBP от антикварен магазин, защото му харесала позлатената рамка.

Творбата била забелязана от експерта на Antiques Roadshow Филип Моулд (Philip Mould), който предположил, че може би това е оригинал на Ван Дайк. Той препоръчал картината да бъде реставрирана и предоставена на специалисти по творчеството на фламандския майстор. С атрибуцията на произведението се заел един от най-големите специалисти в света – д-р Кристофър Браун (Dr. Christopher Brown), директор на Ashmolean Museum в Оксфорд, който потвърдил хипотезата на своя колега.    

Предполага се, че картината била подготвителен ескиз за голям групов портрет, в който през 1634 г. маестрото нарисувал седем брюкселски съдии. За съжаление, тази творба не е запазена до наши дни.

Картината, която отец Маклауд купил от Чесшир, сега е оценена за 400 хил. GBP. Свещеникът смята да я продаде и със спечелените средства да подпомогне закупуването на нови църковни камбани.

Портретът на брюкселския съдия е най-голямата „находка” в 36-годишната история на Antiques Roadshow, чиято водеща Фиона Брус (Fiona Bruce), сподели, че е изключително „развълнувана” от това откритие.

От 1618 до 1620 г. Антони ван Дайк работи в ателието на друг велик фламандски художник – Петер Паул Рубенс (Peter Paul Rubens; 1577-1640), чието влияние личи в някои от неговите по-ранни творби.

В началото на 1621 г. Ван Дейк заминава за Острова, където рисува в двора на крал Яков VI Шотландски или крал Джеймс I (James I; 1566-1625), но скоро се върнал в родния Антверпен, Белгия. След това, за известно време, той живее в Генуа, Италия, а през 1632 г. отново отива в Лондон, където е посветен в рицарско звание, а година по-късно е удостоен и с титлата „кралски художник”. Около 1638 г. Ван Дайк рисува поредица от изключителни портрети на крал Чарлз I (Charles I; 1600-1649), на неговата съпруга Анриет Мари (Henriette Marie; 1609-1669) и на техните деца.


В края на ноември т.г., британската The National Portrait Gallery разпространи апел към ценителите на изобразителното изкуство за събирането на средства, с които да бъде откупен и да остане в страната великолепен автопортрет на Ван Дайк от 1641 г., който частен колекционер смята да изнесе в чужбина. Необходимата сума е 12.5 млн. GBP.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1310-v-predavane-bbc-one-otkriha-portret-narisuvan-ot-van-dyck.html

Американско градче обяви Ден на алтернативната рок легенда Nirvana

Групата Nirvana - една от легендите на алтернативния рок, ще бъде почетена от жителите на американското градче Хокуиъм на 10 април 2014 г. Снимка: © UMG/„Вирджиния рекърдс”НЮ ЙОРК. В американското градче Хокуиъм (Hoquiam), в щата Вашингтон, обявиха Ден на алтернативната рок група Nirvana, съобщи неговия кмет Джак Дърни (Jack Durney), цитиран от списание Rolling Stone.


Малкият град се намира на около 6.5 км от Абърдийн (Aberdeen) – родното място на гръндж легендата Кърт Кобейн (Kurt Cobain; 1967-1994), който е основател на бандата. Известно е, че за кратко той е живял в Хокуиъм и според Джак Дърни, Nirvana е оказала голямо влияние окръг Грейс Харбър (Grays Harbor County). Той заявил, че смята Кърт Кобейн и бас китариста Крис Новоселич (Krist Novoselic; 1965) за част от жителите на града и по този начин иска да почете „нашите синовe и техните велики постижения”, допълва Lenta.ru

За Ден на Nirvana е определен 10 април 2014 г. Тази дата съвпада с въвеждането на знаменитата алтернативна група в Залата на рокендрол славата (Rock and Roll Hall of Fame) заедно с легендите Kiss, Питър Гейбриъл (Peter Gabriel), Hall and Oates, Кет Стивънс (Cat Stevens) и Линда Ронщад (Linda Ronstadt). Сиатълската банда попадна в Залата от първи „опит”, докато, например, Пол Стенли (Paul Stanley) и компания имат няколко неуспешни „опита”.

Nirvana е създадена през 1987 г., но просъществува до 1994 г., когато след трагичната гибел на Кобейн, групата се разпадна. Крис Новоселич и барабанистът Дейв Грол (Dave Grohl; 1969) продължиха да работят с други формации. През 2006 г. Грол създаде Foo Fighters, но свиреше и в проекти на Tom Petty and the Heartbreakers, Queens of the Stone Age, Tenacious D, Nine Inch Nails и Killing Joke, а Новоселич имаше водещо участие в бандите Sweet 75, Eyes Adrift, No WTO Combo…

Nirvana издаде три студийни албума: Bleach (1989), Nevermind (1991), In Utero (1993), които се оказаха достатъчни, за да превърнат групата в един от лидерите на алтернативния рок. През ноември 1994 г. излезе и изключителния им концертен албум MTV Unplugged in New York, а през 1992 г. и сборния Nirvana, в който беше включено парчето You Know Youre Right, чийто студиен вариант не беше намерил място в нито една от техните предишни тави.

През ноември 2004 г. Geffen/UME пуснаха уникална колекция с неиздавани песни и видео материали, наречена With The Lights Out. Тя беше събрана в 3 CD-та и 1 DVD и съдържаше 81 парчета, като 68 бяха публикувани за първи път. На българския пазар колекцията се разпространява от „Вирджиния рекърдс”.

Nirvana имат продадени над 100 милиона копия от техните албуми, като 25 милиона от тях са купени в САЩ.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1309-amerikansko-gradche-obyavi-den-na-alternativnata-rock-legenda-nirvana.html

Красимир Добрев получи престижна награда от фестивала Alternative film/Video

Красимир Добрев по време на награждаването в Студентския дом на културата в Нови Белград. Снимка: © Личен архив на художника Неговият филм „МАРИЦА, ТОМАЗО, ОКЪРВАВЕНА” беше отличен със специален приз, носещ името на големия сръбски автор на алтернативни филми Иван Калиевич.

БЕЛГРАД. Известният алтернативен художник Красимир Добрев (Krasimir Dobrev) беше отличен със Специалната награда за хумористичен и ироничен филм от 31-я Фестивал за нови филми и видео 2013 (Alternative film/Video’ 2013; Festival Novog Filma i Videa’ 2013), който се проведе от 10 до 14 декември т.г. в столицата на Сърбия. Призът е на името на световноизвестния сръбски автор на алтернативни филми Иван Калиевич (Ivan Kaljević) и беше присъден на българския артист за 2-минутния му проект „МАРИЦА, ТОМАЗО, ОКЪРВАВЕНА” (BLOODY M. TOMAZO; M. TOMAZO OKRVAVLJENA).


Филмът на Красимир Добрев беше избран от селекционен комитет и жури в състав: Васили Бурикас (Vassily Bourikas) - Гърция, и Андрес Денегри (Andrés Denegri) – Аржентина, из между 560 предложения от Европа, Австралия, Южна и Северна Америка. Според регламента на фестивала, във финалната му фаза се присъждат общо седем равностойни награди в различни категории. Останалите лауреати от тазгодишното издание са канадският Buffalo Death Mask на Майк Холбърн (Mike Holbrun), „Elle”n на словенеца Даворин Марк (Davorin Marc), френският The Day Has Conquered the Night на Жан-Габриел Перио (Jean-Gabriel Périot), Short History of Abandoned Sets на италианската режисьорка Ра ди Мартина (Rä di Martina), гръцко-ирландският проект The Residency на Йоанис Савидис (Ioannis Savvidis) и Snowstorm на германката Джули Вайсенберг (Julie Weissenberg).

Артистът „преподава” уроци по... кючек. Снимка: © Личен архив на художникаМакар и кратък, „МАРИЦА, ТОМАЗО, ОКЪРВАВЕНА”, е съставен от три части. В първата част Красимир Добрев показва множество автопортрети, в които е с различен грим и аксесоари, напомнящи „за балканската история и етносимволи”. Във втората част, чрез същите автопортрети, авторът дава „уроци по кючек, който за съжаление, ние българите, сами превърнахме в национален танц и все повече с гордост го предаваме като наследство на нашите деца.” В третата част, художникът насочва огнестрелни оръжия по невидими цели. „В ерата на корпорациите ние все се целим във виртуалното и невидимото, без да го съзнаваме, но оставаме винаги блестящи хиперконсуматори”, казва той и допълва: „Посланието на филмът е да не се пролива повече физически и виртуално кръв на Балканите. И не само.”

Филмът е озвучен на колажен принцип, на две писти: по едната тече документален запис на основателя на футуризма Филипо Томазо Маринети (Filippo Tommaso Emilio Marinetti; 1876-1944), който рецитира своята знаменита поема La Battaglia di Adrianopoli („Битката при Одрин”), позната и като Zang Tumb Tumb Adrianopoli, ottobre 1912, а на другата писта е гласът на Красимир Добрев, който иронично имитира италианския език и патос на Маринети, „без да бъде влаган подигравателен подтекст”.

Снимка: © artnovini.com* * *

„КРАСИМИР ДОБРЕВ:
Не красотата е важна, а истината”

www.artnovini.com, 13 юни 2011 г.

* * *


„Алтернативният филм и видео като направления в съвременното изкуство, имат концептуална, експериментална и неоавангардна насоченост и изследват проблеми в дълбок многопластов психологически и социологически план”, сподели за artnovini.com българският художник. За разлика от популярното кино и звездната му аура, експерименталното кино не се вмества в определени формати и „свръх” специални технически средства, макар че и те не са му чужди. Красотата на този вид кино е, че се прави от ентусиасти и много привърженици, отдадени на каузата, поради което и липсват клишетата и снобска екзалтация. За алтернативното и експериментално кино са написани множество студии и трудове и е трудно неговата материя да бъде обобщена с няколко изречения”, допълни Красимир Добрев.

Фестивалът Alternative film/Video продължава традицията на Фестивала на югославския алтернативен и видео филм (Festival jugoslovenskog alternativnog filma i videa), който е създаден през 1982 г. и просъществува до 1990 г. През следващите години – до 2002, които организаторите наричат „десетилетие без алтернатива”, изданията не блестят с особено качество. Първото събитите в днешния формат е от декември 2003 г. и  оттогава, всяка година, алтернативният кинофорум се провежда в Студентския дом на културата в Нови Белград. Комплексът в Студентския град разполага с няколко киносалона (включително и с лятно кино), филмови студия, изложбени зали, кафенета и т.н. „Въпреки материалните трудности, хората правят фестивали с наситено рекламно присъствие и организация на високо ниво”, каза още Добрев.

За участие във алтернативното киносъбитие бяха допуснати и показани 150 експериментални филма, като от тях в конкурсната програма участваха 35, а сред гостите на фестивала бяха известни автори, критици, преподаватели и изследователи от Австрия, Австралия, Аржентина, Великобритания, Гърция, Италия, САЩ, Словения, Хърватска, Швейцария…      

В третата част на филма „МАРИЦА, ТОМАЗО, ОКЪРВАВЕНА” Добрев насочва огнестрелни оръжия по невидими цели... Снимка: © Личен архив на художникаКонцепция на филма
„МАРИЦА, ТОМАЗО, ОКЪРВАВЕНА”:

Филипо Томазо Маринети и аз сме двама неразделни приятели. Само, че Маринети е умрял много преди да се родя аз. Марица не е река, а наша сестра, която ни се явява само насън. И това не е вярно. Някога е фигурирала в националния химн на Царство България и като такава е била много полезна заради производството на допамин, днес – не знам. Моето можене и знание наричам „квазилокация” и Маринети, и старият български химн, нямат никаква вина за това.

Красимир Добрeв
20 август 2012 г., град Сливен

Conception of BLOODY M. TOMAZO
(MARITZA, TOMMASO, OKARVAVENA)

Filippo Tommaso Marinetti and I are two inseparable friends. But Marinetti died a long time before I was born. Maritza is not a river, but our sister who appears in our dreams only. And it is not true. At one time it was in the national anthem of Kingdom Bulgaria and so that was very useful because of Dopamine production, today I don’t know. I call my ability and knowledge ‘ quasilocatia’ and Marinetti and old Bulgarian anthem don’t have any blame about it.

Krassimir Dobrev
20
August, 2012, Sliven


Други текстове:

Снимка: © Личен архив на художника* * *

Ясъ тепе – гр. Сливен
www.artnovini.com, 17 януари 2013 г.

* * *

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1308-krasimir-dobrev-poluchi-prestigna-nagrada-ot-festivala-alternative-filmvideo.html

Над 45 млн. души ще гледат Новогодишния концерт на Виенската филхармония

Диригентът Даниел Баренбойм е известен със своите пацифистки убеждения. Снимка: © Terry LinkeВИЕНА. В първия ден от 2014 година, в Голямата зала на „Музикферайн” (Wiener Musikverein), наричана още и Златната, ще бъде проведен за 74 път традиционния Новогодишен концерт (Neujahrskonzert 2014) на Виенската филхармония (Wiener Philharmoniker). Акцентът на тазгодишния концерт ще бъде стогодишнината от началото на Първата световна война, която ще бъде отбелязана с валса на Йозеф Щраус (Josef Strauss; 1827-1870) „Палми на мира”, oпус 207 (Friedens-Palmen, Walzer, op. 207), съобщиха от ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София.


Виенската филхармония подчертава важността на темата за мира и с избора си на Даниел Баренбойм (Daniel Barenboim), който след 2009 г. за втори път в своята кариера ще дирижира Новогодишния концерт. Баренбойм е не просто световноизвестен диригент, той е и един от най-знаменитите защитници на мира, който през годините многократно е отстоявал пацифистките си убеждения. През 1999 г. той създаде West-Eastern Divan Orchestra, чиито оркестранти са от арабски и израелски произход; редовно дирижира в Рамала (Палестина), а през май 2011 г. под негово ръководство се състоя концерт в ивицата Газа, в който участваха избрани оркестранти от най-добрите симфонични състави на Европа. Усилията, които Баренбойм полага за установяването на мир между Палестина и Израел, бяха високо признати и той бе „назначен” за Почетен посланик на мира към ООН.

В програмата на Новогодишния концерт ще бъде отбелязана и 150-годишнината от рождението на германския композитор Рихард Щраус (Richard Strauss; 1864-1949), като по този повод филхармониците са решили да изпълнят „Лунна музика” (Mondscheinmusik) – фрагмент от неговата последна опера „Капричио” (Capriccio; 1942).

Катрин Менцингер и Владимир Гарбузов са сред големите звезди на австрийското танцово изкуство. Снимка: © ORFЗа първи път тази година режисьор на неповторимия музикален спектакъл е германецът Михаел Бeйер (Michael Beyer), който вече доказа таланта си при подготовката на традиционния „Концерт в лятна нощ” на Филхармонията (Sommernachtskonzert der Wiener Philharmoniker) в двореца „Шьонбрун” (Schloss Schönbrunn). През септември, в обновения дворец „Лихтенщайн” (Gartenpalais Liechtenstein), бяха заснети двата танца на балета на Виенската щатсопера (Wiener Staatsoper): „Романтиците” (Die Romantiker, Walzer, op. 167) от австрийския композитор Йозеф Ланер (Joseph Lanner; 1801-1843) и полката „Пицикати” от балета „Силвия” (Variation dansée (Pizzicati) aus dem Ballett Sylvia) от французина Лео Делиб (Leo Delibes; Léo Delibes (1836-1891), които ще бъдат излъчени по време на концерта. Главен хореограф на очаквания с нетърпение в цял свят спектакъл е британецът Ашли Пейдж (Ashley Page), който веднъж вече е работил за Новогодишния концерт. По време на изпълнението на „На хубавия син Дунав” (An der schönen blauen Donau, op. 314; 1867) от Йохан Щраус-син (Johann Strauss Sohn; 1825-1899), на живо в Мюзикферайн ще се представят звездите на австрийското танцово изкуство Катрин Менцингер (Kathrin Menzinger) и Владимир Гарбузов (Vadim Garbuzov).

По време на паузата на концерта, телевизионните зрители ще имат възможността да видят специално заснетия филм - das Werden so eines Konzerts. В продължение на почти година режисьорът Феликс Брайзах (Felix Breisach) е запечатал с камерата си живота зад кулисите на може би най-популярното събитие в света на класическата музика. Филмът ще ни направи свидетели на първите репетиции за концерта, на подготовката на костюмите – за първи път техен дизайнер е модната легенда Вивиън Уестууд (Vivienne Westwood), както и на огромната техническа работа на екипа от държавната австрийска телевизия ORF по подготовката за излъчването на концерта. Новогодишният концерт ще бъде излъчван пряко в 92 страни и ще бъде гледан от 40-50 милиона души. БНТ 1 ще предава директно, от 12.15 ч. на 1 януари 2014 г.

Програма на Новогодишния концерт 2014
на Виенската филхармония:

Eduard Strauss: Helena Quadrille, op. 14
Josef Strauss: Friedenspalmen. Walzer, op. 207
Johann Strauss (Vater): Carolinen-Galopp, op. 21
Johann Strauss (Sohn):
Egyptischer Marsch, op. 335
Seid umschlungen, Millionen. Walzer, op. 443
Stürmisch in Lieb’ und Tanz. Polka schnell, op. 393

- Pause -


Johann Strauss (Sohn):
Ouvertüre zur Operette Waldmeister
Klipp-Klapp. Galopp, op. 466
Geschichten aus dem Wienerwald, Walzer, op. 325

Josef Hellmesberger jun.: Vielliebchen, Polka française, op. 1
Josef Strauss: Bouquet-Polka, Polka schnell, op. 188
Richard Strauss: Mondscheinmusik aus der Oper Capriccio
Joseph Lanner: Die Romantiker, Walzer, op. 167
Josef Strauss:
Neckerei. Polka mazur, op. 262
Schabernack. Polka schnell, op. 98
Leo Delibes: Variation dansée (Pizzicati) aus dem Ballett „Sylvia
Josef Strauss:
Dynamiden, Walzer, op. 173
Ohne Sorgen, Polka schnell, op. 271

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1307-nad-45-mln-dushi-ste-gledat-novogodishnia-konzert-na-vienskata-philharmonia.html

Боно и Глен Хансард пяха коледни песни в помощ на ирландските бездомници

Лайза Ханиган (вляво), Боно (в средата) и Глен Хансард пеят класиката Christmas (Baby Please Come Home) на Дарън Лав. Снимка:  Screenshot from You TubeДЪБЛИН. Лидерът и вокалист на рок групата U2 Боно (Bono) пя коледни песни на „Графтън стрийт” (Grafton Street) в помощ на бездомниците в Ирландия. В уличния концерт му акомпанираше Глен Хансард (Glen Hansard), солист на бандата The Frames и носител на „Оскар, написа електронното издание на The Irish Mirror, цитирано от Lenta.ru.


По време на хепънинга, Боно и Хансард изпълнили популярни песни като коледния химн O Come All Ye Faithful и Merry Xmas Everybody – един от най-големите хитове на британската глем рок група Slade, написан през 1973 г.

Рок звездата участва в уличните концерти по повод Рождество Христово и в подкрепа на бездомните вече няколко години поред. През 2012 г., на централната дъблинска улица, той пя кавър на парчето Christmas (Baby Please Come Home) на Дарън Лав (Darlene Love) от 1963 г., отново с Хансард, но и с Лайза Ханиган (Lisa Hannigan), припомня изданието.

В продължение на много години Боно е силно ангажиран с различни благотворителни мисии, като един от най-мащабните му проекти е основаната през 2002 г. от него и активиста Боби Шрайвър (Bobby Shriver) неправителствена организация Debt, AIDS, Trade, Africa (DATA), която се бори с мизерията и епидемията от СПИН в африканските страни.


Ирландската рок група U2 е създадена през 1976 г. от Боно (вокали и китара), Дейвид Евънс (David Evans) a.k.a. The Edge - китара и клавишни, Адам Клейтън (Adam Clayton) - бас и от барабаниста и перкусионист Лари Мълън-джуниър (Larry Mullen, Jr.). Първият студиен албум на бандата, наречен Boy, излезе през 1980 г., а последният (засега) - No Line on the Horizon – през 2009 г. През 1987 г. квартетът записа знаменития The Joshua Tree, смятан за един от най-великите албуми в историята на рок музиката.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1306-bono-i-glen-hansard-pyaha-koledni-pesni-v-pomost-na-irlandskite-bezdomnici.html

Albertina 2014 Exhibitions: From Joan Miró to Michelangelo (both Buonarroti and Antonioni)

Joan Miró, Spanish Flag, 1925; Oil on canvas. Privatsammlung, Schweiz; Photo: Peter Schälchli, Zürich © Bildrecht, Wien, 2013VIENNA. The Albertina Museum is planning a vibrant calendar of exhibitions in 2014 that will celebrate art and its inspiration in numerous forms and across many centuries. The year’s diary ranges from an exploration of the inspiration of one of the world’s best-loved modern artists – Joan Miró, through Michelangelo Buonaroti, Pieter Bruegel the Elder and Rubens to Eric Fischl, Alex Katz and… Michelangelo Antonioni, announce from albertina.at.


Eric Fischl, Dancer, 2007. Cast bronze. © Courtesy des Künstlers und Jablonka Galerie, Köln. Photo: © Christian Johnson Eric Fischl

Friends, Lovers and other Constellations
(13 February to 18 May 2014)

The American painter, graphic artist and sculptor Eric Fischl (born: 1948 in New York) is one of the most important representatives of contemporary figuration. His work is characterised by a style linked with American realism, Fischl’s motifs are often derived from domestic contexts. They describe the everyday and the ordinary, show people in constellations as couples or in interaction, usually scantily clad to nude in an atmosphere dominated by sexuality. The viewer is incorporated into this pictorial world created by Fischl in the role of the voyeur.

The exhibit concentrates on Eric Fischl’s graphic works and encompasses a cross-section of his work. In addition to print graphics, works on glassine and chrome coat paper, including the well-known bathing and beach scenes, several bronze sculptures of the artist are on display and complement the posing figures of the watercolours.

Pieter Bruegel the Elder, Big fish eat little fish, 1556. Pen and brush in grey and black, transfer lines. © Albertina, ViennaDuke Albert of Saxon Teschen
Life between Dürer and Napoleon
(14 March to 29 June 2014)

This exhibit shows around 200 top-class masterpieces from the collection of the Albertina in the context of the chequered and exciting life story of its founders, Prince Albert of Saxony, Duke of Teschen (1738-1822) and Archduchess Marie Christine (1742-1798). The large-scale presentation unites the highlights of the collection, from Michelangelo (1475-1564) through Pieter Bruegel the Elder (1525-1569), Rembrandt (1606-1669) and Rubens (1577-1640) to Caspar David Friedrich (1774-1840). The centrepiece of the Albertina, Dürer’s famous Young Hare (1502), is now once again accessible to an interested public in the context of this exhibit after a decade-long period of grace.

The stations in life of the founders of the collection, including Dresden, Rome, Paris, Brussels and Vienna, present the leading centres of art and politics, and in the process provide insight into the multi-layered networks of collectors and art dealers, the feudal life of the European aristocracy, as well as the political and intellectual reorientation under the auspices of the Enlightenment.

David Hemmings in Blow Up (Regie: Michelangelo Antonioni), 1966; film still. Foto: Arthur Evans, Privatsammlung Wien, Courtesy: Neue Visionen Filmverleih GmbHBlow-Up
Antonioni’s classic film and Photography
(10 May – 24 August 2014)

Michelangelo Antonioni’s 1966 cult film Blow-Up and its various references to photography are the focus of the Albertina photo exhibit of the same name. Blow-Up occupies a unique position, not only in the history of film, but also in the history of photography. There is hardly another feature film that has shown the diverse areas of photography in such a differentiated fashion, and which attempts to fathom them in such a detailed and timeless manner. The photographic spectrum in Blow-Up is accordingly broad, extending from fashion photography through social reporting and pop art to abstract photography. The Blow-Up exhibit presents these diverse themes and their relation to one another in several chapters. In addition to film stills, both works that can actually be seen in Blow-Up and photographs illuminating the cultural and artistic context of the film production, London of the Swinging Sixties, will be shown.

Michelangelo Antonioni (1912-2007) was an Italian film director, screenwriter, editor, and short story writer.

Alex Katz, Black Hat #2, 2010; Oil on canvas. Albertina, Batliner collection © Bildrecht, Vienna, 2013Alex Katz
Drawings, cardboards, paintings from Albertina Collections
28 May – 14 September 2014

Alex Katz (born: 1927 in Brooklyn, New York) ranks among today’s most important US artists. He has been considered the key figure of a self-reflective US tradition of painting characterized by a unison of rationality, sensuality, and abstraction. Turning them into icons, as it were, the artist renders ostensibly passionless motifs from the New York intellectual scene and art world as well as the well-off leisure-oriented society in monumental formats. Another emphasis lies on the depiction of idyllic landscapes of Maine, in the Northeast of the United States, which radiate both immediacy and an air of aloofness.

Arnulf Rainer, Schranken, 1974/75; Oil pastel, oil and photography on wood. © Albertina, ViennaArnulf Rainer
Retrospective
(3 September – 6 January 2015)

His revisions developed in the 1950s made the artist Arnulf Rainer, born in 1929 in Baden near Vienna, known throughout the world. The Albertina honours the internationally renowned artist on the occasion of his 85th birthday with a comprehensive retrospective, in which important stations of his complex artistic development are presented through key works.

Rainer’s intensive search for new artistic paths, as well as his fascinating strategies and experimental processes make him one of the most influential living artists of the present.

Joan Miró, Birds and Insects, 1938; Oil on canvas. Albertina, Vienna - Batliner Collection © Bildrecht, Wien, 2013. Photo: © Fotostudio Heinz Preute, VaduzJoan Miró
The Exhibition
(12 September 2014 – 11 January 2015)

With his imaginative pictorial motifs, Joan Miró (1893-1983) is one of the most popular artists of the 20th century. The Albertina is dedicating a solo exhibition to the Catalonian artist containing around 100 paintings, drawings and objects, which strives to emphasise the poetic quality of the famous Surrealist.

Miró’s painting is characterised by a sense of lightness and spontaneity. He looks upon the world with a carefree, almost childish fascination for all things. His unmistakable pictorial language is as magical as it is universal. Moons, stars and comets, eyes and insects, birds and women populate his paintings and are among the most recognisable elements of his art. Miró’s works provide insight into his poetic perception and interpretation of the original, of that which is actually essential in things, the world and the universe.


…And sculptures оf Karl Prantl – from 25 September 2014 to 8 February 2015.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1305-albertina-2014-exhibitions-from-joan-miro-to-michelangelo-both-buonarroti-and-antonioni.html

Christie’s предлага на търг 85 творби от художника Хуан Миро

Творчеството на Хуан Миро има много почитатели сред колекционерите и търговете на негови произведения предизвикват голям интерес. Снимка: © artnovini.comЛОНДОН. Колекция от 85 творби на сюрреалиста Хуан Миро (Joan Miro i Ferra; 1893-1983) ще бъде представена по време на търговете Impressionist/Modern и The Art of The Surreal, организирани от аукционната къща Christie’s на 4 и 5 февруари 2014 г. Това е една от най-големите сбирки с творби на големия каталунския художник, предлагана някога за продажба, а първоначалната й оценка на стойност около 30 млн. GBP, съобщава Lenta.ru, като цитира Associated Press.


От Christie’s отбелязват, че впечатляващата колекция, която ще предложат, обхваща творчески период от 70 години и включва както живопис, така и графика. Ценителите ще могат да наддават за шедьоври като „Жени и птици” (Femmes et oiseaux; 1968) и „Живопис” (Peinture; 1953), чийто естимейт е съответно 4-7 млн. GBP и 2.5-3.5 млн. GBP, допълва порталът.

Продавач на произведенията на Хуан Миро е португалското правителство. Първоначално собственик на картините е била Banco Portugues de Negocios, но по време на световната финансова криза от 2008-2009 г., банката е национализирана и колекцията й става държавна собственост.


Най-скъпата творба на Миро, продавана някога на открит търг, е „Живопис. Синя звезда” (Peinture. Etoile Bleue; 1927), за която през юни 2012 г. в лондонския филиал на Sotheby’s, бяха платени 23.6 млн. GBP (36.9 млн. USD).

Снимка: nga.gov* * *

Каталунският вълшебник
www.artnovini.com, 11
юли 2011

* * *

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1304-christies-predlaga-na-turg-85-tvorvi-ot-hudognika-joan-miro.html

Духless, Baby! Achtung, Baby!

През есента на 2012 г. излезе и филмовата версия на романа „ДУХLESS”, чийто режисьор е Роман Пригунов. За изпълнението си в главната роля - на Макс, актьорът Данила Козловски (на снимката) беше отличен с наградата „Златен орел” на Националната Академия за кинематографично изкуство и науки на Русия. Снимка: © ИК „Персей”СЛЕДВАЩИТЕ редове определено имат смисъл. В тях, обаче, не става въпрос за някакви нови рафинирани нюанси на иначе познати сексуални практики – става въпрос за нашия ДУХ, за нашата ДУША! Които, под масираното въздействие на съзнателно-несъзнателни фактори, съзнателно-не(о)съзнателно, сме на път да погубим в целия блудкав конфитюр от „духовни” Е-та, забъркван настойчиво от все по-обездушаващото се консуматорско общество…


Следващите редове определено имат смисъл – при това голям. Защото разкриват какво се случва около нас през тъмната част на денонощието… И ще имат смисъл – утре, вдругиден, след година…

В следващите редове, ролята на блудния „Вавилон” изпълнява град Москва. Но в нея можеха да се превъплътят със същата „сила” София, Виена, или който голям град си изберете… Познавах, и – за съжаление – все още познавам, такива мумии-хора, за които пише руският писател Сергей Минаев в изключителната си книга ДУХLESS – издадена на български език от издателска къща „Персей”. Всеки ги познава. И, сигурен съм – ги разпознава. При това – все по-ясно, защото те вече са се превърнали в своеобразна каста-мутант: бездуховен конгломерат от чалгаджии/-йки, МОЛ-ци, жалки снобари, обикновени простаци, мекопръсти юпита, продажни т.нар. политици, алчните т.нар. бизнесмени, и прочее. Каста, която има безочливата наглост да се нарича „елит” – „елит на българската нация”… Каква отвратителна самовлюбеност!

Все още не мога да си намеря място щом се сетя за една персона, която случайно познавах преди време, чийто духовен хоризонт и днес едва ли стига по-далеч от щанда с лачени обувки, чанти, смартфони и разни маркови „парцалки”, шити нейде в южните морета… Същата персона до неотдавна заемаше много-много висок пост в „областта” на културата. Този факт ме изпълва с отвращение, но пък ми даде, макар и частичен, отговор на въпроса защо през последния четвърт век българският народ и българската култура се намират в толкова унизително положение. Както и какво бъдеще ги очаква, ако впилите се като кърлеж в обществото ни връзкарщина, посредственост, комплексарщина не бъдат откъснати (независимо дали ще е по часовниковата стрелка или срещу нея)… Примери като този (дори и по-брутални), както се казва, много…

Романът ДУХLESS, който четях и препрочитах бавно и много дълго (макар и с голямо закъснение), започва със следните откровени „посвещения”:

In Memory Of Our Sweet Dreams

На поколението, родено през 1970-1976 година (Бел. ред.: бих си позволил към тях да добавя и годините около 1960-а), което беше толкова многообещаващо и толкова перспективно. Чийто старт беше толкова ярък и чийто живот беше толкова бездарно прахосан. Да почиват в мир мечтите ни за щастливото бъдеще, където всичко трябваше да бъде съвсем друго… R.I.P.

Achtung, Baby!

Всички съвпадения с реално съществуващи персонажи, факти и събития са случайни. Всички събития и герои, всички гадости и ужасии на описаното общество са измислени от автора. Защото реалността е още по-гадна и ужасна…

Колкото и да е парадоксално, книгата на Минаев, макар да е издадена през 2006 г., става все по-актуална, а истините, които казва, се оказват все по-безмилостни…

С любезното съдействие на издателска къща „Персей”, artnovini.com предлага на вашето внимание, откъс от ДУХLESS великолепен превод на Ива Николова...

* * *

Писателят Сергей Минаев е сред водещите имена в съвременната руска литература. Снимка: © ИК „Персей”ДУХLESS

Тук сме сами. И ние сме мъртъвци.
Хенри Милър. Тропикът на Рака”

…На другата сутрин лежах във ваната с болна глава и превъртах наум всички събития от вчерашната вечер. В устата ми се мъдреше отвратителният вкус на мая, както ставаше винаги след нещата, които съм свършил предния ден. Изплюх се още веднъж при спомена за вчерашната пичка и най-вече за изпълнението на Саша. Чувствах се толкова гадно, че вече на два пъти се изтърках със сюнгера под душа. Защо ли нямаше сюнгер, който може да изстъргва цялата мръсотия от душата. И непрекъснато да бъдеш чист. Такъв, какъвто си бил преди двадесет години.

Лежах, пушех цигара и мислех как хора, които навремето са ти били близки, се превръщат в такива изроди? Какво ги променя? Какво променя лицата им, маниерите на поведението и съзнанието им? Колко бързо може да се измине пътя от първото падение по време на купон до пълната деградация?

Никога ли не сте се замисляли по въпроса защо денем много рядко срещате всички онези хора, които вечер виждате в ресторантите, бутиците и на презентациите? Или изобщо не ги виждате? Къде изчезва цялата тази весело шумяща тълпа, която си прилича една на друга като цигари от един пакет?

Аз, например, непрекъснато мислех за това. И като съпоставех много факти, които изглеждаха незабележими, а всъщност бяха на повърхността, стигах до извода, че такива хора просто не съществуват. Не, разбира се, моето предположение няма нищо общо с града на мъртъвците”. Нещата не са чак толкова страшни. Те са много по-страшни…

Половината от този град просто не съществува. Според мен, пространството, заобиколено от Садовое колцо”, вечер се превръща в някакво подобие на компютърна игра, населена с празни хора. Навремето те са били нормални хора, имали са мечти, прекрасни пориви на душата”, проблеми и житейски грижи. Но след това в един момент са разбрали, че е по-лесно да се превърнат в персонажи от глупавите списания, в герои и героини на дансинга, във феи на подиума и ресторантски рицари на ножа и чинията. Да наситят живота си с атмосфера на денонощен купон и да станат същите онези рекламирани по всички ъгли нощни жители”. Постоянното запалената светлина на луминисцентните лампи е отучила очите им да възприемат дневната светлина, лампите на солариумите са направили невъзможно стоенето им на дневното слънце, тоновете парфюмерия и козметика заедно с наркотиците и диетите постепенно са изсушили телата им, а лайвстайл списанията и телевизията са направили същото с мозъците им. В крайна сметка те са се превърнали в сенки на хора, в някакво подобие на невидими същества, които могат да излизат от къщи само нощем, когато изкуственото осветление скрива факта, че под обвивката от грим, под роклята Prada, под дънките Cavalli или под костюма Brioni се таи празнота. И точно затова никога няма да ги срещнете денем по улиците на Москва. Страхът, че някой може да види, че под тъмните очила Chanel няма никакви очи, а лицата им са просто нарисувани, ги кара денем да си седят вкъщи. Денят е времето на хората, докато нощта е времето на мумиите.

Няма съмнение, че е много по-лесно да омотаеш вътрешната си празнота с модни марки и да седиш в някое кафене Пирамида” или в бар Рамзес”, разглеждайки снимки на баровци, вместо да живееш живота на нормален човек с неговите проблеми, победи и поражения. Всеки човек си има цел в живота. В света на мумиите няма цел. Впрочем, както няма и в самия живот. Има само съществуване в атмосферата на празнотата.

Отначало те бяха единици. С течение на времето станаха все повече и повече. Те имаха нужда от място за общуване със себеподобните, за да въвличат други хора в своя кръг и за да увеличават армията си. Можете да сте сигурни, че един прекрасен ден те ще изпълнят целия град. И така, когато броят мумии на квадратен метър полезна площ в двата ресторанта и двата клуба стане критичен, в града като мухоморки след киселинен дъжд започват да се появяват безбройни бутици, салони, клубове, ресторанти и кафенета. Всички онези места, в които сега можете да ги видите всяка вечер.

За да идентифицират своите събратя сред посетителите в изброените по-горе заведения (някои от които все още са хора), им трябваше собствена навигационна система, нещо като програмата свой-чужд”, която се монтира на самолетите и корабите. И тогава на помощ на света на мумиите се притича светът на търговските хитове. Точно с това се обяснява фактът, че всички мумии са облечени почти еднакво, защото списъкът на модните марки в света на дрехите и автомобилостроенето изобщо не е голям. За да се разпознаят помежду си, вече не им трябва нищо друго, а не както преди, когато дълго опознаваха събеседника си и подхващаха безкрайни диалози за това кой къде се облича и къде почива през лятото”, та накрая да разберат към кой свят принадлежи случайният им познат. Вече е достатъчно визуално да определиш марките на дрехите на седналите край съседната маса персони, за да си сигурен, че те също са мумии.

Да не си мислите, че всички тези примамливи слогани по витрините тип Нова колекция. Лято’2006” и фолиата на лъскавите списания с препоръки за актуалните през този сезон цветове на дрехите и дизайна наистина отразяват колко стремително се променя светът на модата? Какво говорите! Всъщност всеки сезон се променя въпросният код на марките, та да не би в техния свят да се вмъкне чужд човек.

Тук всичко е максимално опростено. Начините за общуване на мумиите трябва да са максимално прости. За да не извършват излишни и обременителни манипулации с мозъчните си гънки, съществува комплект от кодови фрази, при чието произнасяне другата мумия разбира целия смисъл на въпросния разговор.

Например, когато се срещат две момичета-мумии, а едното идва по-късно, то сяда край масата, целува приятелката си по бузата и казва на другото:

- Извинявай, закъснях. Виж – и слага чантата си на масата, – в Третяковка.

Приятелката є веднага разбира, че закъснялата е посетила бутика Mercury в Третяковски пасаж”. Че си е купила оттам две чанти, седне е отишла да пие кафе в T.R.E.T.Y.A.K.O.V. Lounge, а след това е разгледала обувките Gucci и затова е закъсняла.

Ако мумията разговаря с някакъв човек и чуе нещо от сорта на: Хайде. Отивам в Третяковка”. Да разгледам картините”, мумията страшно ще се учуди. Ще започне да напряга мозъка си и да задава уточняващи въпроси от сорта на: Какви са тези картини?”.

- Откриха изложба на италианците.

- Ама, да не би в Prada да са дошли нови каталози?

Както става ясно, на мумията не є е известно за съществуването на Третяковската галерия. И за нея не съществуват никакви други Третяковки, освен поредицата от бутици. Така след две години мумиите окончателно ще се отучат да говорят и само ще показват една на друга тоалетите си или новите си любовници, за да не напрягат чуждите уши със звуци, различни от фоновата музика, която диджеите пускат в ресторантите.

А да четат те най-вероятно вече са се отучили. Иначе как ще обясните факта, че повечето лъскави списания бяха пълни почти изцяло само със снимки от презентации, от откривания и закривания на летни веранди и от други празници за сърцето? А други приличаха просто на една перманентна фотосесия от безкрайно парти. А мумиите седят и разглеждат картинки. Когато виждат там себе си или свои познати, страшно се вълнуват, сочат с пръст снимките и издават звуците Уау! Супер! Яко!” и други такива. Мисля, че са заимствали тези условни сигнали от китовете или делфините, които раздират водните простори с ултразвуковите си викове в търсене на себеподобни.

Докато разглеждат всички тези гробници, докато обличат всички тези савани и докато съзерцават фотонекролозите на своите познати в списанията, мумията оглежда себе си и казва: И аз съм като вас. Вие ме признавате за своя, а аз – вас. Ние много добре знаем къде се намираме. Всичко това е написано, заснето и построено за нас. Друг свят не съществува.”

Така се оформя обвивката на пространството, в което мумиите живеят. Компютърната игра в положението на реалния град с названието NIGHT PEOPLE.

Ако се озовете там, никога не бива да забравяте, че това не е вашият свят. Това не е вашето парти. Тук вие сте само един шпионин. Partyзанин. И ако нямате за цел да извършите някаква диверсия, опитвайки се да върнете поне част от мумиите в човешкото племе, не бива да оставате много дълго там. Защото рискувате да станете един от тях.

Страхотно, нали? Сигурно е супер в един прекрасен миг да се почувствате като герой на компютърна игра. Игра във формат 3D.  

Тук няма друг формат. Целият живот на мумиите се състои от три Д”-та: девойки, долари и дилъри.

Тук всичко се управлява от дилърите. Разбира се, те не приличат на демиурги от епоса на скандинавските страни. Те са нещо като регулировчици на движението. Същински катаджии по сумрачните кръстовища в този свят на мумиите. Тези дилъри нямат почти нищо общо с пласьорите на наркотици (макар че тук рядко се случва нещо без тях). Основната работа на дилърите е да продават удоволствие чрез зомбиране по време на купоните на мумиите, в ресторантите, в бутиците, в клубовете, в радиото и в телевизията.

Всеки ден те втълпяват на мумиите, че всичко в техния мумиен живот е създадено, за да получават качествени удоволствия. Че всичко е много просто, а най-важното е да следват заветите на мумиите. Всички мумии трябва да носят онези неща, които през този сезон имат червена бродерия, защото това се смята за красиво. Да купуват онези списания, които са издадени във формата на актуалната днес дамска чанта (в списанието пишеше откъде да си я купят). Да ядат в ресторанти, чиито наименования се пишат с една дума (така се запомнят по-лесно). А най-важното е да не изостават от общия ритъм. Да бъдат в купона. Да са по-елементарни. И да оставят в главите си пространство, способно да побере нужната рекламна информация, която дилърите ще им покажат тази нощ по Fashion TV. Трябва да изхвърлите останалите глупости от нея. И тогава животът ви ще се превърне в едно перманентно ресторантско меню, от което можете да си изберете удоволствия по свой вкус. Менюто с удоволствията е дълго колкото живота и нима това не е земният рай? Можеш ли да се откажеш от него?

Такива дилъри са много по-страшни от цяла армия търговци на кокаин. Мумиите стават зависими от техните наркотици много по-бързо и повече не могат да отвикнат от тях. Дори и най-краткото излизане от тази система свършва за мумиите със страшна треска. Ако по някаква причина останат в къщи два дни поред, на третия ден мумиите хукват да изкупуват всички модни списания и чанти, автомобили и къщи и да ядат на няколко модни места през една и съща нощ. Главното е да не загубиш ритъма. Докато си в купона, той ти изпива енергията. Смисълът на купона е в самия него. Той е единствената координатна система и компас, с които можеш да определиш собственото си местоположение.

И е напълно ясно, че за мумията всяка човешка катастрофа, независимо дали става дума за наводнение, земетресение или сблъсък на комети, е нищо в сравнение с възможността всички магазини, списания, салони и клубове изведнъж да изчезнат. За тях това вече щеше да е истински потоп. И никакъв Ной вече нямаше да им помогне. Те нямаше да знаят къде се намират. Светът им щеше да изчезне. Щеше да се разтвори отведнъж като заместителят на захарта, който слагат в чашата със сутрешното си еспресо. Щеше да изчезне системата, в която те бяха плът от плътта й. Щеше да изчезне цялата простота и удобство на пространството, в което нямаше нужда да мислят. В което ти казваха къде да идеш и какво да мислиш.

Това наистина е много просто и удобно. Всяка нощ мъжете-мумии пристигат в заведенията, за да си тръгнат оттам с момичето-мумия, което им е харесало. Всяка нощ момичетата-мумии пристигат в заведението, за да си тръгнат оттам с мъжа-мумия, на който са се харесали. А свързващото звено между тях са парите.

Парите, които той ще изхарчи за дилъра, който му е продал в салона модерна кола, с която той ще пристигне, за да предизвика потресаващ ефект у момичетата-мумии, които са там. И той ще избере една или две-три от тях, за да украси вечерта си.

Парите, които тя ще вземе от него, за да ги изхарчи за друг дилър, който утре ще оправи външния й вид в СПА-центъра или ще є продаде нова модерна чанта.

Но парадоксът се състои в това, че още същата нощ тези пари ще се изнижат и от дилъра, за да се върнат при онези мъже, които ще им продадат разрешителното за откриването на нов автосалон. Или при онези момичета, които ще им продадат своето благоразположение днес.

Системата 3D представлява затворен кръг от парични потоци. Тя прилича на кръговрата на водата в природата. Само че за разлика от кръговрата на водата, която преследва основната си цел – борбата за живот, кръговратът на паричните потоци се бори с депресията.

Депресията е четвъртото Д”, за което тук не се говори. От което всички се страхуват и от което бягат, тъй като не искат да си признаят нейното съществуване. Тук тя е навсякъде. В чашата с кафе, в чинията с карпачо, в онова момиче със сивкавото лице, в неоновия надпис над бара, в сервитьора, който ходи из залата като на пружини, в онзи мъж, който излиза от тоалетната и разтърква носа си. Тя просто витае във въздуха. Самият въздух е изграден от нея. Тя е основата на всичко.

Мумиите се стараят да я прогонят. Правят всички тези невероятни купони, купуват невероятни дрехи за невероятни пари (които, както се разбира от казаното по-горе, нямат покупателна способност, а имат по-скоро символичен характер), сменят еднаквите си любовници-мумии.

Тук всички толкова са си писнали, че наистина им се ще да избягат, но няма къде. Кръгът на движение е ограничен от зоната на мумиите. С всички тези салони, магазини, клубове и ресторанти, които си приличат. Затрупани с еднакви списания и еднакви посетители. Те дори много биха се радвали да си поговорят с хората, но хората не ги помнят, а онези, които ги помнят, също вече са станали почти мумии.

Това наистина беше затворническа зона. Срокът на присъдата ти в нея не е известен. Никой не те е вкарвал тук насила. Ти сам си избрал своя път. И за теб вече няма връщане назад. Остава ти да чакаш физическата ти обвивка да се изтощи и всичко да свърши. Единственият въпрос, който понякога те измъчва, е: кой е началникът на зоната, който ръководи всичко това? Кой движи процесите и избира героите, на които трябва да подражаваш?

Понякога стигаш до извода, че този началник си самият ти. Макар че би било по-правилно да се отговори по друг начин: тук всеки живее в гробница, която е построил собственоръчно. Всеки си избира сам героите и сам си е началник. А всички гробници и герои са еднакви за всички, защото при мумиите не може да бъде другояче. Мумиите са обединени от общ космос. От обща религия. И нейното име е БЕЗДУХОВНОСТ.

И наистина, тук всички ние сме БЕДНИ ДУХОМ.

Ти идваш на презентацията на новата колекция чанти Tod’s и виждаш всички тези фурии, които с пламнали очи се щурат като по време на пожар, разблъсквайки продавачите с лакти, и помитат от полиците всичко, което е изложено на тях. А след това през нощта ги срещаш в новия, открит току-що ресторант, който претендира да е на гребена на вълната през този месец. И виждаш всички тези дъвчещи и пиещи манекени с чувство за изпълнен дълг, изписано на лицата им. У теб остава осезаемото усещане, че за тях смисълът на живота е да профукат за един ден всичко, спечелено за храна, аксесоари и дрехи. И те май че са щастливи единствено в краткия миг, когато плащат покупката. През онези няколко минути, когато сменят парите срещу плътски удоволствия. А сега седят и мислят с какво да ангажират утрешния си ден. По какъв друг начин да прогонят скуката. В този момент приличат на нюйоркски бездомници, каквито показваха по телевизията преди, по време на съветската власт. Бездомниците седяха в обществените столови, без да свалят шапките си, ръкавиците си с изрязани пръсти и табелките на гърдите си с надпис: HOMELESS. WILL WORK FOR FOOD” (от англ.: „БЕЗДОМЕН. ЩЕ РАБОТЯ ЗА ХРАНА”).  

Като гледах бездуховните лица на нашите московски мумии, направо ми се щеше да окача на гърдите им табелки със слогана: ДУХLESS. ЩЕ РАБОТЯ ЗА ХРАНА (И ДРЕХИ)”. А отдолу да сложа логото Dolche & Gabbana.

Истинска катастрофа. До каква степен трябва да е деградирало обществото за някакви си стотина години. Ако преди хората са решавали глобалната задача дали са се състояли в този живот, сега техните пра-пра-правнуци решават задачата как да се озоват в еди кой си клуб и да се състоят тази вечер. Ако в началото на миналия век героят на обществото е бил момчето, застанало до извора на революцията – Паша Корчагин*, днес то е сменено от момчето, застанало до входа на нощния клуб – Паша от фейсконтрола. С него правят интервюта, той се надува, говори някакви глупости и дава съвети как да станеш пълен идиот. Той – Паша от фейсконтрола, е истинският властелин на мислите. Защото точно този нощен страж решава дали в крайна сметка ще попаднете в света на мумиите и дали сте се приближили достатъчно до него или не.

Но най-ужасното не е това, че той съществува. А че съществува онази аудитория, която е готова да чете дивотиите му, да ги възприема като ръководство за действие и доброволно да се превръща в мумии.

* * *

И ето, че аз лежах във вече изстиналата вода и си мислех колко много съм се приближил до тази гробница. Всъщност отдавна вече бях с единия крак в нея. Освобождавах все повече и повече време в личния си график, за да го ангажирам с празнотата на всички тези купони, презентации и откривания. Все по-голям брой от всички тези промоутъри, ресторантьори, дизайнери и дилъри се здрависваха с мен. Това ме засмукваше. Вече започвах да се превръщам в сянка. Отначало си мислех, че така модните неща ще ми стоят по-добре. Сега все по-често си мислех, че искам да стана един от тях. И всички тези гробници отнемаха все по-голяма част от живота ми. Че с какво се отличавах от цялото това блато? Или не, не беше така. Какво щеше да ме измъкне от него? Щях ли да остана в този Вавилон или щях да намеря своя собствен град Китеж?

Излязох от ваната, омотах се с кърпата и започнах да мия зъбите си. Не изпитвах чак толкова студ, колкото страх. Някъде в стаята иззвъня мобилният ми телефон. Помъкнах се натам, намерих го във вътрешния джоб на сакото си и отговорих. От другата страна беше един мой познат, чиято физиономия не си спомнях и който ми каза:

- Здрасти? Как беше купонът вчера?

- Нормално – отвърнах му.

- Какво правиш?

- Вкъщи съм си.

- Има ли нещо? Ха-ха-ха.

В този момент метнах мобилния по стената с такава сила, че там май остана вдлъбнатина. Мобилният отскочи на пода под краката ми, дисплеят му изгасна, но той кой знае защо продължаваше да работи.

- Ало, там ли си? – попита абонатът от другия край. – Не те чувам, нещо се изгуби.

Стъпках остатъците от мобилния с крак и той най-после замлъкна.

Замислих се, че наистина съм пропаднал…

Заглавие: „ДУХLESS”; автор: Сергей Минаев; страници: 384; ISBN 978-954-9420-49-4; цена: 14.99 лв. Снимка: © ИК „Персей” * * *

След като прочетох „ДУХLESS и аз се замислих: наистина сме само на няколко крачки от пропадането (не само българското общество, а може би голяма част от цивилизацията ни)… Би трябвало, наистина, по-често да се замисляме за своя ДУХ, не само в дни като Рождество Христово. Не само днес да сме добри, чисти и смирени. Защото дори някои да си мислят, че плащат ДДС на Господ (което винаги могат да си върнат), индулгенциите, посещаването на изповедалнята от време на време и Коледната благотворителност, са трикове, измислени от богати егоисти за още по-богати егоисти… Мумии някакви…

*Павел (Паша) Корчагин е главният герой в автобиографичния роман „Как се каляваше стоманата” (Как закалялась сталь; 1936), който е смятан за един от образците на съветския социалистически реализъм. Негов автор е писателят Николай Островски (1904-1936).

Бел. ред.: Още книги от Сергей Минаев, преведени на български език можете да намерите тук.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1303-duhless-baby-achtung-baby.html

Берлинале ще покаже пълната версия на част първа от „Нимфоманка”

Световната премиера на филма „Нимфоманка” на Ларс фон Триер ще е на Коледа - 25 декември 2013 г. Снимка: © Christian GeisnaesБЕРЛИН. По време на 64-я Международен кинофестивал в Берлин (64. Internationalen Filmfestspiele Berlin; Berlinale) ще се състои световната премиера на пълната версия на част първа от филма „Нимфоманка” (Nymphomaniac). Очакваната с изключително голям интерес лента на датския режисьор Ларс фон Триер (Lars von Trier; 1956) ще бъде показана извън конкурсната програма, съобщи сайтът на Берлинале.


Режисьорската версия на най-новия му филм е с продължителност над пет часа. В германската столица той ще бъде показан в две части, както и вариантът за световно разпространение, който киноманите ще видят като Volume 1 с времетраене 118 мин. и Volume 2 – 124 мин. Премиерата на първата част е на 25 декември (сряда) 2013 г., а втората ще излезе на екран през март 2014 г. Засега не е уточнена дата, на която публиката на престижния кинофестивал, ще види филма. Берлинале ще бъде открит на 6 февруари и ще продължи до 16 февруари 2014 г.

Ларс фон Триер - ексцентричен, но винаги болезнено откровен със зрителите. Снимка: © Christian GeisnaesМонтажът, при който продължителността на кинодрамата е била съкратена до четири часа, е направен без участието на Ларс фон Триер, припомня Lenta.ru. Продуцентът Петер Олбек Йенсен (Peter Aalbæk Jensen), който е работил с режисьора и по неговите брилянтни творби „Догвил” (Dogville; 2003) и „Меланхолия” (Melancholia; 2011) заявил, че съкращенията са направени не от цензурни съображения, а от търговски. Всъщност всички сцени със сексуален характер са оставени нередактирани, но по договор, дистрибуторите имали право да „замазват” онези фрагменти, за които сметнат че са неприлични, уточнил продуцентът.

„Нимфоманка” е дивата, но поетична история на Джо – в ролята е Шарлот Гинсбърг (Charlotte Gainsbourg), която сама си поставя диагнозата „нимфоманка”, а филмът проследява живота й – от раждането до нейната 50-годишнина. В една студена зимна вечер, старият, но чаровен ерген, Селигман, чиято роля изпълнява Стелан Скарсгаард (Stellan Skarsgård), намира пребитата Джо в тъмна уличка. Той я пренася в дома си, където в продължение на няколко дни се грижи за нея, като същевременно с това тя му разказва живота си. Мъжът слуша внимателно нейната многопосочна история, която изобилства с превратности и различни асоциации….

Освен Гинсбърг и Скарсгаард, във филма на Триер, продукция на Zentropa, участват още Стейси Мартин (Stacy Martin), Шиа Лебьоф (Shia LaBeouf), Джейми Бел (Jamie Bell), Удо Киир (Udo Kier), Ума Търман (Uma Thurman), Софи Кенеди Кларк (Sophie Kennedy Clark), Уилям Дефо (Willem Dafoe), Миа Гот (Mia Goth), Крисчън Слейтър (Christian Slater), Никълъс Бро (Nicolas Bro), Кони Нилсън (Connie Nielsen) и др. През май т.г. същите актьори се снимаха в уникална промо-фотография заснета от Каспър Сейерсен (Casper Sejersen). В лявата част на снимката, с лепенка на устата и в ролята на фотограф, беше заснет самият режисьор.


„Публиката на Берлинале ще бъде първата, която ще види пълната, версия на Volume I. Ларс фон Триер беше гост на фестивала за първи път през 1984 г. и сега се завръща тук с този филм. Естетиката, която е създал в „Нимфоманка” е впечатляваща и радикална”, каза Дитер Кослик (Dieter Kosslick), директор на Международния кинофестивал в Берлин.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1302-berlinale-ste-pokage-palnata-versia-na-chast-parvata-ot-nymphomaniac.html

Nine Foreign Language Films Advance In Oscar® Race

The Oscar statuettes... Снимка: © Richard Harbaugh / ©A.M.P.A.S.BEVERLY HILLS. Nine features will advance to the next round of voting in the Foreign Language Film category for the 86th Academy Awards®. Seventy-six films had originally been considered in the category, announced from oscars.org.


The films, listed in alphabetical order by country, are:
Belgium, The Broken Circle Breakdown - Felix van Groeningen, director;
Bosnia and Herzegovina, An Episode in the Life of an Iron Picker - Danis Tanovic, director;
Cambodia, The Missing Picture - Rithy Panh, director;
Denmark, The Hunt - Thomas Vinterberg, director;
Germany, Two Lives - Georg Maas, director;
Hong Kong, The Grandmaster - Wong Kar-wai, director;
Hungary, The Notebook - Janos Szasz, director;
Italy, The Great Beauty - Paolo Sorrentino, director;
Palestine, Omar - Hany Abu-Assad, director.

Foreign Language Film nominations for 2013 are being determined in two phases.

The Phase I committee, consisting of several hundred Los Angeles-based Academy members, screened the original submissions in the category between mid-October and December 16. The group’s top six choices, augmented by three additional selections voted by the Academy’s Foreign Language Film Award Executive Committee, constitute the shortlist.

The shortlist will be winnowed down to the five nominees by specially invited committees in New York and Los Angeles. They will spend Friday, January 10, through Sunday, January 12, viewing three films each day and then casting their ballots.

The 86th Academy Awards nominations will be announced live on Thursday, January 16, 2014, at 5:30 a.m. PT in the Academy’s Samuel Goldwyn Theater.


Academy Awards for outstanding film achievements of 2013 will be presented on Oscar Sunday, March 2, 2014, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® and televised live on the ABC Television Network. The presentation, produced by Craig Zadan and Neil Meron, also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1301-nine-foreign-language-films-advance-in-oscarr-race.html