Месечни архиви: януари 2014

БПЦ обяви Национален конкурс „Възкресение Христово” за деца и ученици

Във Великденския конкурс могат да участват деца и ученици от всички детски градини, училища, школи и извънучилищни звена в България и задграничните епархии на БПЦ. Снимка: © Радослав НиколовСОФИЯ. Българската православна църква Св. Синод-Българска Патриаршия обяви Национален конкурс „Възкресение Христово” – 2014 за деца и ученици, съобщава сайтът bg-patriarshia.bg. Великденският конкурс, одобрен от Св. Синод, е инициатива на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил и се провежда с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит.


Целите на конкурса

са да стимулира творческите заложби и изяви на деца и ученици, свързани със съкровищницата на християнското изкуство и православната духовност; да утвърждава любовта им към Православната църква и вяра; да разширява познанията им за православния християнски празник Възкресение Христово - Пасха; да поощрява интереса им към съхраняване на българските традиции в отбелязването на празника; да създава възможности за популяризиране на православната катехизация и религиозно възпитание и образование на деца и ученици в съвременното общество; да активизира деца и учащи, техните родители, духовници и миряни за годишна духовна среща на малките творци от цялата страна, споделящи съпреживяваната пасхална радост под благослова на Св. Синод на Българската Православна Църква-Българска патриаршия, се казва в публикувания от нейния Културно-просветен отдел „Статут на конкурса”.

Във Великденския конкурс могат да участват деца от детски градини в 3-та и 4-та група и ученици от 1-ви до 12-ти клас за всички детски градини, училища, школи и извънучилищни звена в България и задграничните епархии на БПЦ.

Според регламента, той ще бъде проведен в четири възрастови групи и всеки участник може да представи най-много две творби.

І-ва възрастова група – 3 и 4 група от ОДЗ/ЦДГ;
ІІ-ра възрастова група - 1-4 клас;
ІІІ-та възрастова група - 5-8 клас;
IV-та възрастова група - 9-12 клас.

Конкурсът се провежда в три раздела:

1. Изобразително изкуство;
2. Литература;
3. Фотография.

Раздел 1: Изобразително изкуство

Условие за участие: тематиката на художествените творби е редно да бъде съобразена с названието на конкурса. Жанровият обхват може да бъде: иконопис, живопис, графика; материалите и техниката са по избор, а формата на творбите трябва да бъде 35 х 50 см (подвързани в паспарту).

Конкурсът се провежда в четири възрастови групи:
І-ва възрастова група – 3 и 4 група от ОДЗ/ЦДГ;
ІІ-ра възрастова група – 1-4 клас;
ІІІ-та възрастова група – 5-8 клас;
IV-та възрастова група – 9-12 клас.

Всяка творба задължително трябва да съдържа следната информация: в десния ъгъл на гърба на произведението да бъдат написани четливо трите имена на автора; неговата възраст, група/клас; в кой град или село и областта, в която се намира учебното заведение (ЦДГ/ОДЗ/училище/ОДК/клуб); адреса и телефон за контакт с участника; името на преподавателя/ръководителя и негов телефон за връзка.

Раздел 2: Литература

Условие за участие: ще се разглеждат само литературни творби, свързани с названието на конкурса.

Необходимо е произведенията да бъдат изпратени на посочения адрес и да съдържат разпечатка на хартиен носител в четири екземпляра, да бъдат записани на електронен носител CD-ROM и да се съдържа информация към кой жанров обхват – поезия или проза – принадлежат.

Конкурсът се провежда в три възрастови групи:
ІІ-ра възрастова група – 1-4 клас;
ІІІ-та възрастова група – 5-8 клас;
IV-та възрастова група – 9-12 клас.

Всяка творба задължително трябва да съдържа следната информация: на всеки лист от едната страна е самата творба, а на гърба има следната по-подробна информация (ако, произведението продължава/свършва на следваща страница – на гърба също така присъства задължителната информация): заглавието на творбата; трите имена на автора; възраст, клас; град/село, област, училище/ОДК/клуб, др.; адрес и телефон за контакт; името на преподавателя/ръководителя и негов телефон за връзка.

Раздел 3: Фотография

Условие за участие: художествените фотографии трябва да не са участвали в други конкурси и да са свързани с отбелязване на празника Възкресение Христово-Пасха в храма, енорията и дома; празнична символика; православни светини; пасхални местни традиции и обичаи и др.

Конкурсът се провежда за ученици любители-фотографи в две възрастови групи:
ІІІ-та възрастова група – 5-8 клас;
IV-та възрастова група – 9-12 клас.

Формат на творбите: за участие се приемат само разпечатани черно-бели и цветни фотографии с формат 20/30 /А4/, които трябва да са отпечатани или копирани на фотохартия. Серия от 3 (три) снимки се счита за една творба.

Всяка творба задължително трябва да съдържа следната информация: в десния ъгъл на гърба на творбата да бъдат написано четливо заглавието на творбата; трите имена на автора; възраст, клас; град/село, област, училище/ОДК/клуб; адрес и телефон за връзка с участника; името на преподавателя/ръководителя и негов телефон за връзка.

Наградите

Във всеки раздел и всяка възрастова група ще бъдат раздадени грамоти и по една награда за 1-во, 2-ро и 3-то място. Предвидена е и специална награда на Светейшия Български Патриарх Неофит и по три поощрителни награди. На всички участници в конкурса ще бъде връчен сертификат за участие.

Крайният срок

за изпращане на конкурсните творби е 5 април (събота) 2014 г., като важи датата на пощенското клеймо.

Адрес за изпращане на конкурсните творби:
Пенка Христова
Св. Синод на БПЦ-БП, Културно-просветен отдел
За националния конкурс „Възкресение Христово”
ул. „Оборище” 4
1000 София
България

Е-mail:
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
(само за литературните творби)


Вдъхновение и благословен от Бога успех на всички малки и големи участници във Великденския конкурс на светата ни Църква!

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1342-bpc-obyavi-nacionalen-konkurs-vazkresenie-hristovo-za-deca-i-uchenici.html

Christie’s продаде Часослов от колекцията на Ротшилд за 13.6 млн. USD

Молитвеникът от колекцията на семейство Ротшилд (The Rothschild Prayerbook; c.1505-1510) e прекрасен образец на Северния ренесанс. Снимка: Screenshot of christies.com

НЮ ЙОРК. Молитвеник от колекцията на Ротшилд (The Rothschild Prayerbook, a Book of Hours, use of Rome, in Latin; c.1505-1510) беше продаден за 13.6 млн. USD на търга „Ренесанс” (Renaissance sale), който Christie’s New York проведе на 29 януари (сряда), съобщи сайтът на аукционната къща. Първоначалната оценка на илюстрования манускрипт беше между 12 млн. USD и 18 млн. USD.


След този търг, ренесансовият пергамент подобри своя ценови рекорд, който постави преди 15 години и беше признат за най-скъпия образец от този вид. През 1999 г., на аукцион в Christie’s London, ръкописът, илюстриран с уникални инициали и миниатюри, беше купен за 13.4 млн. USD, припомня Lenta.ru.  

Часословът, изработен в Гент и Брюж, е илюстриран и изписан от знаменитите фламандски майстори на ръкописи Герард Хоренбоут (Gerard Horenbout; (c. 1465-1541), Симеон Бенинг (Simon Bening; (c. 1483-1561) и неговият баща Александър Бенинг (Alexander Bening; ??- 1519), чийто псевдоним бил Максимилиан I, припомнят арт експертите. Предполага се, че „Ръкописът на Родшилд” бил създаден по поръчка на аристократ от двора на холандския император, а през XIX в. става собственост на австрийския барон Анселм фон Родшилд (Anselm von Rothschild; 1803-1874) и до 1938 г. остава в семейната колекция във Виена, когато нацистите конфискуват манускрипта заедно с други ценности. След като през 1998 г. в Австрия беше приет Закона за реституцията на произведения на изкуството, година по-късно ренесансовият шедьовър е върнат на неговите собственици и още същата година – на 8 юли – баронеса Бетина Ротшилд го предлага на търг в Christies. Имената на неговите следващи собственици не са известни.

През есента на 2013 г. The Rothschild Prayerbook беше показан в предаукционни изложби в Москва, Хонгонг и Лондон.

„Часослов” (от гръцки: Horologion), в Православната църква, са наричани книги, използвани в богослужебната практика. Те съдържат псалми, молитви, песнопения и др. текстове от дневния богослужебен кръг, извън текстовете на Светата литургия, които са в Служебника. Името му идва от часовете на църковната служба, която в Православната църква се провежда шест пъти всеки ден. Часословът служи за ръководство на четците и певците в църквата.

В рамките на очакванията – за 8.9 млн. USD – беше продадена картината „Поклонението на влъхвите” (The Adoration of the Shepherds; c. 1562-63) от Джакопо да Понте, познат като Джакопо Басано (Jacopo Bassano или Bassano del Grappa; c. 1510-1592), както и великолепно „Благовещение” (The Annunciation) на фламандеца Ян Провост (Jan Provost; c. 1465-1529), която смени собственика си за 3.6 млн. USD.


При завръщането си към аукционите на ренесансово изкуство, от 49 лота (при 75 предложения) Christie’s реализира приходи от над 44.9 млн. USD.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1341-christies-prodade-chasoslov-ot-kolekciata-na-rothschild-za-136mln-usd.html

Български музиканти и продуценти написаха отворено писмо на депутатите

С подкрепата си за поправките в Закона за авторското и сродните му права, над 200 български изпълнители и продуценти се надяват, че най-сетне ще бъде сложен ред и спокойствие при управлението на техните права. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. Българските автори, изпълнители и продуценти в сферата на музиката, написаха отворено писмо до народните представители и българската общественост. Това общо изявление е в подкрепа на предстоящите промени в Закона за авторското право и сродните му права и цели да разсее всякакви спекулации относно това кой представлява техния репертоар, съобщиха от Дружеството за колективно управление на сродни права в музиката ПРОФОН.


Под декларацията сложиха имената си едни от най-известните български творци – членове на ПРОФОН, МУЗИКАУТОР и Българската музикална асоциация (БМА), като сред тях са Лили Иванова, Орлин Горанов, Георги Христов, Васил Гюров, Васко Кръпката, Ясен Велчев, Антони Дончев, Мария Илиева, Калин Вельов, групите ФСБ, Акага, Б.Т.Р., D2 и още над 200 техни колеги, в т.ч. звукозаписни компании, дистрибутори и т.н. (пълният списък с техните имена можете да прочетете тук).

Отворено писмо
от българските автори, изпълнители и продуценти

Ние, българските автори, изпълнители и продуценти в сферата на музиката, декларираме, че ПРОФОН и МУЗИКАУТОР са единствените две организации, които представляват нашите права и имат право да говорят от наше име. Те управляват правата на над 95% от българския и световен музикален репертоар, което е не само знак за представителност, но и доверие и сигурност.

Искаме да заявим, че всякакви други сдружения, които твърдят, че могат да събират възнаграждения за използването на нашата музика и си присвояват гласа на българските творци, са нарушители на закона, които заблуждават обществото. Най-безцеремонният пример за това е дружеството ЕАЗИПА, което има забрана да представлява репертоара ни, но продължава да го прави в разрез с всякакви морални и законови принципи. Това е една организация, която незаконно продава нашата музика и печели от това, без да плаща на музикантите.

Призоваваме ви да подкрепите предложените промени в Закона за авторското и сродните му права, внесени от Комисията по културата и медиите. Нека дадем шанс на дружествата, които спазват правилата и законите и работят по най-добрия възможен начин в подкрепа на българските творци и култура.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1340-bulgarski-muzikanti-i-producenti-napisaha-otvoreno-pismo-na-deputatite.html

Във Виена се стараем всеки да достигне по най-краткия път до културните събития

Ернст Волер (Ernst Woller), председател на Общинската комисия за култура и наука на Виена (Vorsitzender des Gemeinderatsausschusses für Kultur und Wissenschaft). Снимка: © artnovini.comСмятаме, че процесът на отваряне на трудовия пазар няма да ни се отрази негативно – хората от другите страни винаги са обогатявали нашата култура, казва ЕРНСТ ВОЛЕР, председател на Общинската комисия за култура и наука на Виена.

ТОЗИ ПЪТ мястото нашата среща е уютното Café Museum* на Operngasse 7 (1010 Wien). С Ернст Волер (Ernst Woller), председател на Общинската комисия за култура и наука на Виена (Vorsitzender des Gemeinderatsausschusses für Kultur und Wissenschaft), парламентарист в местния ландтаг и член на Общинския съвет на Виена (Wiener Landtag und Gemeinderat) от Социалдемократическата партия на Австрия (Sozialdemokratische Partei Österreichs, SPÖ), се срещаме за втори път – първият беше в края на септември 2011 г…


Преди малко повече от две години оставихме финала на разговора ни отворен. Днес, в началото на 2014 г. започваме оттам, откъдето тогава условно завършихме…

Г-н Волер, в края на първата ни среща през есента на 2011 г. казахте: „Светът се промени – вече няма монокултури!..” Тогава възприех вашите думи само като началото на една тенденция. Днес, гледайки какво се случва по света, мога да кажа, че се оказахте напълно прав. Как тази промяна повлия и на Виена, оттогава измина немалко време?

- Ситуацията не се промени особено много през тези повече от две години. Обществото ни е мултикултурно, съставено е от много етноси. Петдесет процента от населението на Виена има миграционни корени, т.е. поне единият от двамата (ако не и двамата) родители, или техните родители, са дошли тук от други страни.

Европейският съюз (ЕС) отвори границите си за свободно придвижване на хората – за да могат да работят, да следват… Това е и една от основните причини във Виена да живеят представители на толкова различни етноси и този факт определя мултикултурния облик на града (бел.ред.: в австрийската столица живеят и работят хора от 130 нации). Един от индикаторите, например, е изкуството – многообразието се усеща в живота на артистите – да погледнем творчеството на художниците… Във Виена творят много хора, които са израснали в други страни, но днес работят тук.

Приемат ли виенчани все по-ясно изразената мултикултурност на своя град?

- Няма виенчани. Има хора, както казах, с миграционни корени; хора, които са израснали в мултикултурни семейства и те високо ценят културното многообразие в своя град. Има, обаче, и не може да се отрече, хора, които по различни причини: предвид финансовото или социалното им положение, или пък с други мотиви, които не са благоразположени към голямата миграция във Виена. Но трябва да отбележим, че през последните години техният брой определено намаля.

От 1 януари 2014 г. европейският трудов пазар вече е отворен за български граждани. По отношение на културата и изкуството Австрия отдавна е доказала своята космополитност, но все пак ще ви попитам: в община Виена имахте притеснения, подобно на британците, от евентуално масово преселение на българи в града или в страната въобще?

- В община Виена смятаме, че отварянето на трудовия пазар за българи и румънци не представлява проблем, който да не може да бъде овладян от страна на австрийската държава. Това е естествена стъпка в европейската политика на интеграция – става въпрос за същите механизми, както при отварянето на трудовия пазар за другите нови страни-членки. Затова е логично да отпаднат ограниченията и за България, и за Румъния. Що се отнася до хората на изкуството, те и преди 1 януари 2014 г. бяха намерили възможности да творят тук. Смятаме, че процесът на отваряне на трудовия пазар в никакъв случай няма да ни се отрази негативно – хората от другите страни винаги са обогатявали нашата култура.

След предишната ни среща вече нямам никакви съмнения, че за да се развиват възходящо културните процеси, са необходими освен много талант, амбиции, неконвенционално мислене, но и много финансови средства. През 2011 г. посочихте, че сумата, която Република Австрия и община Виена инвестират за развитието на културата и науката в града общо е около милиард евро. И досега това число ми изглежда като фрагмент научно-фантастичен разказ! Какъв е бюджетът за 2014 г.?

- Няма особена промяна. Както ви казах и тогава, държавните музеи, държавните театри и университетите са от компетенциите на Република Австрия. През тази година община Виена ще вложи в областта на културата, изкуството и науката около 240 млн. EUR.

В тази посока, последните две години бяха изключително динамични за общината: 2012 беше Годината на Климт, 2013 – на Верди и Вагнер… 2014 – може би на Рихард Щраус или…

- Смятам, че значението на инициативите, свързани с исторически годишнини, сякаш малко се преувеличава. Всъщност, културата на Виена живее от редовните събития, които са много и са изключително разнообразни. Но, разбира се, сред тях винаги има и такива, свързани с конкретни чествания. През 2014 г. това ще бъдат отбелязването на 100-годишнината от началото на Първата световна война (1914-1918), 85 години от започването на Втората световна война (1939-1945) и 25 години от падането на Берлинската стена. Поради своята историческа значимост, те несъмнено ще намерят място в различни прояви от културния афиш на Виена…

Не мога да подмина темата за виенските театри – изминаха десет години след като проведохте голяма реформа в този сектор. Успяхте ли?

- Целта на тази реформа беше, преди всичко, да направим прозрачно разпределението на субсидиите за различните сцени. В Австрия театралният пейзаж е изключително богат и многообразен – всяка вечер постановките в страната се посещават от около 70 хиляди души. Нашата идея беше да разпределим справедливо средствата между всички театри във Виена: от големите през малките до свободните, които нямат постоянна сцена… По този начин искахме да увеличим значението и ролята на малките сцени и на артистите на свободна практика.

Несъмнено една от театралните институции, с които градът основателно се гордее е Theater an der Wien

- Theater an der Wien е сред най-важните опрени театри в град Виена. Той е изцяло общинска собственост и се радва на много добър прием от страна на публиката, на специализираната критика и на медиите. Новата 2014 г. започна по впечатляващ начин за театъра – на 15 януари се състоя премиерата на операта „Двамата Фоскари” (I due Foscari; ) 2от Джузепе Верди (Giuseppe Verdi; 1813-1901), а в една от главните роли пее големият испански тенор Пласидо Доминго (Placido Domingo). Този спектакъл е копродукция с Операта на Лос Анджелис (The Los Angeles Opera), чийто музикален директор е Доминго, с Palau de les Arts Reina Sofia във Валенсия и с лондонския „Ковънт Гардън” (Royal Opera House Covent Garden)…

Г-н Волер рядко пропуска изложбите във виенската kleine galerie на Kundmanngasse 30. Снимка: © artnovini.comПолитическите теми не са приоритет за artnovini.com, но ще ви разкажа какво ми се случи наскоро: с моята съпруга пътувахме в метрото и съвсем случайно се заговорихме с една дама, която първоначално сметнахме за австрийка. Оказа се, че е българка, която преподава латински и старогръцки във Виена. Като разбра, че нашите интереси са в областта на изкуството и културата, тя ни каза: запомнете, в Австрия има само една партия, която подкрепя искрено изкуството - това е SPÖ...

- Много се радвам да го чуя и смятам, че тези думи отговарят на истината. Радвам се и, че в лицето на Йозеф Остермайер (Dr. Josef Ostermayer) 3 и Андреас Маилат-Покорни (Dr. Andreas Mailath-Pokorny) 4 от Социалдемократическата партия, културата и изкуството във Виена имат силни поддръжници, които допринасят изключително много за развитието им.

Каква е личната класация на г-н Волер на трите най-важни културни събития във Виена през изминалата 2013 година?

- Труден въпрос. Може би ще ви изненадам, но много високо оценявам завършването на проекта Кarlsplatz – Kunstplatz, т.е. превърнахме „Карлсплац” в истински „площад на изкуството”. Община Виена винаги е насърчавала и подкрепяла стремежът и усилията културата и изкуството да бъдат широкодостъпни за всички хора, а не само за определени елити. Затова се стараем всеки човек, включително и този, който няма много средства, да достигне по най-краткия път до културните събития.

Ако не е тайна, какво си пожелахте в първите минути на 2014 г.?

- В началото на година като тази, може би първото нещо, което човек трябва да си пожелае, е мир в целия свят. И никога да не се повтарят събитията от 1914 г. и от 1939 г., които доведоха до най-големите катастрофи на XX в. Можем да се надяваме, че благодарение на политиката на Европейския съюз – която понякога всеки от нас критикува – това повече няма да случи. Тук трябва да признаем, че този съюз и неговата разумна политика, направиха така, че Европа, която столетия наред е била поле на непрекъснати войни, вече – почти 70 години – се радва на постоянен мир. През 2014 г., когато ще се проведат изборите за нов Европейски парламент, и ще се говори много за европейска политика и европейска интеграция, не бива да забравяме този факт…

Г-н Волер, благодаря ви за интервюто!

* * *

ЕРНСТ ВОЛЕР е роден на 2 март 1954 г. във Виена. През 1979 г. завършва специалност „Информатика и изчислителна техника” в Техническия университет (TU Wien). През същата година постъпва във Виенския университет (Universität Wien), където до 1983 г. изучава политически науки и педагогика. До 1993 г. работи в Института „Д-р Карл Ренер” (Dr.-Karl-Renner-Instituts), а след това в осигурителната компания Wiener Städtische Versicherung AG.

Известният политик и общественик е председател и на Виенската комисия по образование към Социалдемократическата партия (Wiener Bildungsausschusses der SPÖ).

Неговата голяма страст е театъра, но изключително рядко пропуска и художествени изложби.

Семеен е и има пет деца: две момичета и три момчета.

* * *

Бележки на редакцията:

* Прочутото Café Museum отваря врати през далечната 1899 г., а негови чести гости са били легендарни представители на виенската артистична бохема като художниците Густав Климт (Gustav Klimt), Егон Шиле (Egon Schiele) и Оскар Кокошка (Oskar Kokoschka), писателите Елиас Канети (Elias Canetti), Херман Брох (Hermann Broch), Роберт Музил (Robert Musil), Йозеф Рот (Joseph Roth), Георг Тракл (Georg Trakl), композиторите Албан Берг (Alban Berg), Франц Лехар (Franz Lehar) и Оскар Щраус (Oscar Straus), както и гигантите на австрийската и световната архитектура Ото Вагнер (Otto Wagner) и Адолф Лоос (Adolf Loos) – последният е автор и на великолепния интериор на кафенето, който през 1931 г. е променен и е възстановен в първоначалния му вид през 2003 г.

** За основа на тази опера Верди използва едноименната историческа трагедия, написана през 1821 г. от Джордж Байрон (Lord Bayron; 1788-1824).

*** От 16 декември 2013 г. Йозеф Остермайер е министър (Kanzleramtsminister) в канцеларията на федералния канцлер Вернер Файман (Werner Faymann).

**** Андреас Маилат-Покорни е градски съветник за култура и наука (Stadtrat für Kultur und Wissenschaft) и председател на социалдемократичния съюз на учените, интелектуалците и артистите (Präsident des Bundes sozialdemokratischer Akademiker/innen, Intellektueller & Künstler/innen; BSA).

Интервюто с г-н Ернст Волер е осъществено със съдействието на ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София.

Source Article from http://artnovini.com/interview/1339-vav-viena-se-staraem-vseki-da-dostigne-po-nai-kratkia-pat-do-kulturnite-sabitia.html

Das Wien Museum präsentiert die Ausstellung „Österreichische Riviera…”

Josef Maria Auchentaller (1865-1949), Plakat „Seebad Grado” (1906); Farblithographie. Foto: © Wien MuseumWIEN. Bereits in den vergangenen Jahren widmete sich das Wien Museum Karlsplatz (1040 Wien, Karlsplatz 8) auch „Wiener Orten, die ausserhalb des Stadtgebietes liegen: Der Neusiedlersee als das „Meer der Wiener war ebenso Thema einer Ausstellung wie das einst mondäne Strombad Kritzendorf. Nun geht die Reise weiter mit Ausstellung „Österreichische Riviera. Meer der Wiener (bis 30. März ) – via Südbahn an die Adria, wo im 19. Jahrhundert die „Österreichische Riviera” touristisch „kolonisiert” wurde.


Sie erlebte ihre erste Blütezeit zwischen 1890 und 1914, also gerade einmal ein knappes Vierteljahrhundert lang. Zu ihren Zentren zählten Orte wie Abbazia, Triest und Grado, aber auch südliche Küstenstädte wie Split und Dubrovnik. Den unterschiedlichen Destinationen entsprachen auch verschiedene Konzepte von Tourismus: Während am Anfang ausschliesslich Kuraufenthalte standen, entwickelte sich in der Folge familientauglicher Massenbetrieb oder Entdeckertourismus.

Der Ausstellungparcours folgt dem Prinzip einer Rundreise, wobei jeweils dann bestimmte Regionen in den Blickpunkt rücken, wenn sie in der Entwicklung des Adriatourismus eine wichtige Rolle einnehmen. Gezeigt werden etwa 450 Objekte, darunter unveröffentlichte Fotografien aus Istrien und Dalmatien zur Jahrhundertwende, bisher nicht gezeigte Objekte aus den Sammlungen des Wien Museums, Einrichtungsgegenstände aus Hotels, zeitgenössische Fremdenverkehrswerbung sowie Kunstwerke, u. a. von Egon Schiele (1890-1918), Rudolf von Alt (1812-1905) oder Albin Egger-Lienz (1868-1926). Zahlreiche Museen aus der Region (Triest, Rijeka, Split, Opatija, etc.) stellen Leihgaben zur Verfügung.

Stephanie Glax (1876-1952), Plakat „Abbazia” (1911);  Farblithographie. Foto: © Wien MuseumAm Anfang waren die Kranken

So sehr historische Postkarten der „k. k. Riviera heute nostalgische Assoziationen hervorrufen, so ernst waren einst die Hintergründe für das Entstehen touristischer Infrastruktur: Denn die ersten BesucherInnen aus Österreich waren kranke oder geschwächte Menschen, die sich von der Meeresluft und dem Salzwasser Heilung und Stärkung erwarteten. Neben den wenigen Reichen, die sich einen Kuraufenthalt leisten konnten, waren es vor allem tuberkulöse Kleinkinder, die bereits seit den 1870er Jahren an die Küste geschickt wurden (die Hospize waren meist abgeschottet vom Umfeld). Rund um die Kranken als primäres Zielpublikum entstand eine umfassende medizinische Infrastruktur, auch die Bezeichnung „Riviera dürfte im Zusammenhang mit dem Gesundheitstourismus entstanden sein: Metereologische Messungen hatten gezeigt, dass das Klima jenem der berühmten französischen Riviera ähnlich ist. Zu den geografischen Gemeinsamkeiten zählen eine felsige Küste und klimaregulierende Wälder, immergrüne Strauchvegetation und exotische Pflanzen wie Eukalyptus oder Mimosen.

Mit „österreichische Riviera wurde zunächst nur der Küstenabschnitt bei Abbazia/Opatija beworben, touristische Protagonisten wie das Schifffahrtsunternehmen Österreichischer Lloyd erweiterten den Begriff aus Marketinggründen. Um 1900 pries man damit bei der Weltausstellung in Paris bereits die gesamte Küste bis ins südliche Dubrovnik (Ragusa), die 1904 erstmals erscheinende „Österreichische Riviera-Zeitung zählte auch die flachen Sandstrände im nördlichen Grado dazu. Die touristische Erschliessung konzentrierte sich auf die Küstenorte, während das Hinterland ausschliesslich Versorgerfunktion hatte. Österreichische Investoren brachten die Architekten der Hotels ebenso mit wie die Zahlkellner, auf den Speisekarten fanden sich österreichische Spezialitäten, die Kurkapellen spielten Walzermusik. „Kurkommissionen oder Verschönerungsvereine, die aus den Tourismuseinnahmen finanziert wurden, übernahmen oft Aufgaben, die üblicherweise von den Gemeinden bestritten wurden (Strassenreinigung, öffentliche Beleuchtung etc.), und sorgten so für die relative Autonomie der Tourismuszentren.

Adel in Abbazia, Familien in Grado

Abbazia ist ein Paradebeispiel für die gezielte touristische Erschließung von Wien aus. 1889 vom Kaiser zum ersten heilklimatischen Kurort an der k. & k. Küste erhoben, profitierte es – wie viele Orte in der Region – vom Bau der Südbahnstrecke nach Rijeka, die nahe Abbazia vorbeiführte. Wie schon am Semmering spielte die Südbahngesellschaft unter ihrem Direktor Friedrich Julius Schüler (1832-1894) durch Investitionen im Ort eine wesentliche Rolle. Das noble Seebad mit seinen historistischen Hotels, den Promenaden und Parks lockte Mitglieder der Kaiserfamilie, Adelige aus ganz Europa und das Grossbürgertum an.

Daneben gab es auch unscheinbare kleinere Ortschaften, in denen einfache Pensionen mit hochtrabenden Namen um Gäste zu werben begannen. Es folgte eine weitere Ausdifferenzierung des touristischen Angebots: Während etwa Abbazia für seine Winter-Kuraufenthalte bekannt war, entwickelte sich Grado mit den flachen Sandstränden zum Familien-Badeort für den Sommer.

Eine Sonderrolle kam der kleinen, einst wegen der Malaria „unbewohnbaren Insel Brioni zu. Sie wurde vom Industriellen Paul Kupelwieser (1843-1919) erworben und zur Ferienkolonie für gehobenes Publikum ausgebaut, mit Hotels, submariner Wasserleitung, exotischen Pflanzen und Tieren (u. a. Affen, Antilopen und Flamingos) sowie einem reichen Freizeit- und Sportangebot (Tennis, Segeln etc.).

Wiens Bürgermeister Karl Lueger (1844-1910) in Lovran, 1909, Fotografie. Foto: © Wien MuseumVom Eigenen ins Fremde

Je weiter man entlang der Küste in den Süden man kam, desto geringer wurden die österreichischen Einflüsse (abgesehen von den grossen Städten wie Split/Spalato oder Dubrovnik/Ragusa). Damit änderte sich auch die Blickrichtung der Gäste. Man war auf Entdeckungen aus, suchte in Dalmatien nach antiken Sehenswürdigkeiten und byzantinischen Einflüssen, erfreute sich an der ungebändigten Natur und am „Exotischen. Ein Reiseführer pries die „eigenartige Bevölkerung, in deren Adern griechisches, römisches, slawisches und osmanisches Blut fliesst und die darum zu den interessantesten Völkern des Erdballs zählt. Der akribischen Erforschung des Gebietes durch Ethnografen, Kunsthistoriker und Archäologen folgten interessierte Laien, allerdings kam es auch zu Irritationen. Beschwerden über das ungewohnte Essen, unkomfortable Quartiere oder die angeblich feindselige Bevölkerung standen auf der Tagesordnung. „Auf die Dauer hier zu bleiben, möchte keinem Menschen von all den Liebhabern dieses Landes einfallen, außer er wird gezwungen, notierte Katharina von Bukowska von Stolzenburg, die Gattin eines Geologen, in ihr Tagebuch. Auch die zunehmenden politischen Spannungen konnten nicht ausgeblendet werden, so wurden Bürgermeister Karl Lueger (1844-1910; von 1897 bis 1910 Wiener Bürgermeister) und seine Delegation 1909 in Spalato/Split von Demonstranten ausgepfiffen, wofür der dortige Bürgermeister Mihjalevic entschuldigend „auswärtige, fremde Elemente verantwortlich machte. „Das Verhältnis der Grossstädter zur Küste und ihren Städten blieb insgesamt fragil, distanziert und widersprüchlich. Interessanterweise entwickelten sich die Beziehungen dort am dauerhaftesten, wo sie am flüchtigsten und oberflächlichsten blieben – im Tourismus, so Nadia Rapp-Wimberger und Christian Rapp, die die Ausstellung im Wien Museum kuratieren.

Bevor die Ära der „Österreichischen Riviera mit dem Ersten Weltkrieg zu Ende ging, manifestierte sie sich noch in der grossangelegten Adria-Ausstellung, die 1913 im Wiener Prater stattfand. In dem Themenpark war ein 40 Meter hoher Campanile ebenso nachgebaut wie die engen Gassen von Abbazia, ein künstlicher See sorgte für Meeresflair und in einem nachgebauten Riesendampfer konnte man speisen wie im Urlaub. Über zwei Millionen Besucherinnen und Besucher kamen, trotz zahlreicher Regentage, zwischen Mai und Oktober. Das Megaprojekt bildet das bemerkenswerte Schlusskapitel der äusserst facettenreichen Beziehung Wiens zum Süden und schließt auch den Ausstellungsrundgang ab.

„In jüngster Zeit nahmen Spurensuche und neu tradiertes Wissen, aber auch die kulturgeschichtliche Erforschung der Region merkbar zu – in Österreich ebenso wie in Kroatien. Unsere Ausstellung steht also auf einer breiten und aktuelle Forschungsbasis, so Direktor Wolfgang Kos. Dementsprechend breit gefächert seien die Fragestellung in Ausstellung und Katalog (Czernin Verlag). „Die Bedeutung der militär-politischen Aneignung und verkehrstechnischen Erschliessung der oberen Adria wird ebenso thematisiert wie die entscheidende Rolle der Medizin bei der Propagierung von Kurorten wie Abbazia, die ästhetischen Blickverschiebungen ebenso wie die von Wien ausgegangene ethnografische Erkundung einer der ärmsten Regionen der Habsburger-Monarchie.

Zur Ausstellung erscheint ein 300 Seiten starker Katalog im Czernin Verlag, das Begleitprogramm bietet neben einer Stadtexpedition und Führungen etliche Vorträge mit breitem Themenspektrum, u.a. zur „Lebenskunst und Baukultur an der Adria (Boris Podrecca), zu den k.k. Grandhotels (Desiree Vasko-Juhäsz) wie zur Architektur der jugoslawischen Moderne (Michael Zinganel / Marko Lulic) und zum „Reich des Paul Kupelwieser, Brioni (u. a. mit Hans Kupelwieser).

* * *

Kuratorisches Team: Christian Rapp, Nadia Rapp-Wimberger, Astrid Göttche, Alexandra Hönigmann-Tempelmayr.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/1338-das-wien-museum-praesentiert-die-ausstellung-oesterreichische-riviera.html

„Кар Танеси”, или за снежинките и хората

Пловдивската писателка Ина Иванова издаде дебютния си роман - „Кар танеси”. Снимка: © Личен архивДебютният роман на Ина Иванова излезе във вариант на електронна книга.

ПЛОВДИВ. Писателката Ина Иванова написа третата си книга – „Кар Танеси” - след сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии” (изд. „Арс”, 2009) и „Името на неделята” (изд. „Жанет-45”, 2012). Дебютният й роман излезе във вариант на електронна книга с логото на Public Republic Publishing (може да бъде намерена в Amazon.de). „Кар Танеси” е съвременен роман за порастването. За белезите, които носим и оставяме, както и за тези, които успяваме да излекуваме. За крехката сила на отстояването”, казват издателите.


„Ина Иванова е разпознаваема с психологически плътния си, но четивен стил. Нейното разказване неусетно ще ви въвлече в свят, в който любовта е тънката линия, която свързва отделни истории и различни времена”, допълват от Public Republic. „Романът говори с много гласове – на младата Александра, на отегчения доц. Янков, на емоционалната Снежа. Гласове на епизодични герои и дори гласът на едно жилище ще ви помогнат да разчетете какво е „кар танеси”. И да съпреживеете…”

Какво всъщност е Кар Танеси (Kar Tanesi)? Най-напред – това е първият роман на Ина Иванова. Какво означава, обаче, странното му заглавие? Днес (все пак става въпрос и за e-book), често, отговорът може да бъде намерен много бързо и лесно. Питаш Google и готово. Купища от снежинки – с причудливо безбройни форми. [Красиви.] Светлосиньобели – но повече бели. Бързопреходни, но достатъчно живи, неповторими и чувствени, за да се усещат като Вечност…

„Кар Танеси” означава снежинка. „Късче сняг” на… турски език. Необяснимо защо, но на мен това заглавие ми звучи като далечно Кон Тики (Kon-Tiki) - ала не като името на Бога на слънцето [на инките], а като това на сала на норвежеца Тур Хейердал (Thor Heyerdahl; 1914-2002). Синоним на пътешествие. Каквото, впрочем, е писането на роман. Каквато е и любовта [понякога]

Не съм чел целия роман на Ина Иванова. Но Керана Ангелова го е чела, защото е негов редактор. Ето какво казва тя: „Кар танеси. Любов, която кръжи из този роман като залутана снежинка. Кристалната й структура сияе от чистотата и невинността на първите чувства. Млада зимна любов – сезон, в който тези чувства са видими и беззащитни като струйка дъх. Привидно – също толкова мимолетни, спомен за себе си отпреди да са се появили. Въпреки това, в романа на Ина Иванова кар танеси има своя безвременен миг, който й е достатъчен да облети небето на голямата любов.

Ненатрапчиво, деликатно, ранимо, с „капчица светла смола в очите” – такова е писането на младата авторка. В контекста на бездуховното, мизерното, бруталното, истеричното отчуждение на човеците в днешния свят, то е като молитва за нежност и близост. Молитва, изречена почти безшумно – като снежинка, която използва едничкия си миг, за да обходи открай докрай небето.”

Всъщност, от „Кар Танеси” прочетох едва 38 реда (все още нямам ридър, а и книгата излезе буквално преди дни) – или, според статистиката в Word Count-a на компютъра ми - 365 думи. Което, понякога, може и да е много. [Какво са 365 земни дни, сравнени с Вечността, да речем.] Затова следващите няколко реда ще приличат донякъде на… гледане на кафе, т.е. следват предположения. [Различните революции в електрониката, направиха невъзможно гледането на кафе, ако е от машина; „гледането” става, но само, когато кафето е… „турско”.]

Ина създава усещането, че пише лесно (навярно е и така). И лесноразбираемо. Това, второто, със сигурност е измамно, като затрупана от пресен сняг повърхност на езеро. В нейната проза дълбочините са неочаквани, непредвидими и неизбродими [като самият живот]… А за заглавието и дума да не става. В едно интервю тя казва: „…търся винаги възможност заглавията да не са лесни и предвидими.” [Очевидно е.]

Откъсът, който прочетох, описва сцена [която смело може да бъда наречена и посткоитусна], чието механично изваждане от контекста, би я превърнало в тривиално описание. Но подобна оценка би била прибързана, защото в нея има няколко акцента, които открито провокират към размисъл. И към предположения. [Докато четях тази малка част от романа „Кар Танеси” имах чувството, че това е особен вид трейлър…]

…Спомен за пушещата в леглото Аглая… Ароматни пурети… Красотата на Александра… Хелмут Нютън… Марлене Дитрих… Лед и кехлибар. Началото на двайсти срещу невинността на двадесет и първи век… Сцена, в която всяка фибра се огъва от тревожния покой на неизвестността. Бунюел… Този роман [навярно] е поръсен щедро с искрящи късчета сюрреализъм, левитиращи и озаряващи тъмните дебри на всекидневното банално битие…

Усещам, че „Кар Танеси” е търсене. На изход. От миналото, от сегашното, от утрешното, от бавните помътнели води на рутината, от лабиринтите на любовта, на която животът (а и ние) - като на Минотавър – смирено принася(ме) своите вечни „жертви”… Усещам, че Ина е истински писател, защото страстно иска да разказва. Без да жонглира из редовете с главозамайващи стилистични фигури, пресметливо съчинени истории и користно търсени подтекстове… В този роман [навярно] има лично преживени неща, но по-важно е чувството, което писателката създава – че всеки от нас (млад или стар) би могъл да бъде негов герой…

И тъй като всяко гледане на кафе крие риск от неверност, така и анализирането само на 38 реда (365 думи) от един роман е съвсем възможно да бъде неточно. Защото и в двата случая става въпрос за предположения. Особено, когато не познаваш лично (face to face) автора, а само дигитално [което, понякога, също не е малко]. Затова, сега, предлагам да се върнем към снежинките…

Може би знаете, че: те са съставени от 95% въздух и падат към земята със скорост от 0.9 км/час. [Бавно.] Обикновено са с големина до 5 мм, но най-голямата, регистрирана някога, е била с диаметър… 38 см. Това се случило преди повече от 120 години в американския щат Монтана… Изследователите смятат, че всяко едно от миниатюрните ледени творения е неповторимо. [Като хората.] Но винаги са симетрични и шестоъгълни. А този факт, най-вероятно, се дължи на възможността да съществува… „предаване на информация” между разклоненията… [Като при хората.] Според Кенет Либрехт (Kenneth G. Libbrecht) от Калифорнийския технологичен институт (California Institute of Technology), който е систематизирал най-голямата и разнообразна колекция от снежинки: „Всички снежинки са различни, а класифицирането им по групи, в голяма степен е въпрос на лични предпочитания…” [Абстрактно.] А пък Джон Нелсън (Jon Nelson) от Ritsumeikan University в Киото смята, че формите на снежинките имат повече варианти отколкото са атомите във видимата Вселена. Необхватно и безбройно…  

Преминавайки набързо през популярната (и не чак толкова) наука, стигам до извода, че когато говорим за „Кар Танеси”, сякаш говорим за Вечност. Каквато е необяснимостта на любовта [понякога], например. Преходна и топяща се като снежинка, в същото време тя – любовта, е достатъчно жива, чувствена, неповторима и затова в някои случаи може да бъде усетена като Вечност…

Така мислят [и чувстват] някои писатели…

* * *

ИНА ИВАНОВА е родена през 1975 г. Живее и работи в Пловдив, където е завършила „Българска филология”. Публикувала е в сп. „Родна реч”, сп. „Глоси” и „Литературен вестник”, в електронните издания „Литернет”, Public Republic, „Литклуб” и „Кръстопът”, както и в сборниците „Друга вода” и „6+”.

Лауреат е на награди от конкурсите „Веселин Ханчев”, на вестник „Пловдивски университет”, „Моите нови пет стихотворения”, „Яворови дни” - Поморие, от Националния литературен конкурс за сборници с кратки разкази „Минко Неволин”. Активно участва в дейността на пловдивската Поетична академия „Добромир Тонев” (от създаването й) и на Дружеството на пловдивските писатели...

* * *

Снимка: © Public Republic PublishingОткъс от романа „Кар Танеси” на Ина Иванова:

[...]

След това, все още в леглото, той ѝ подаде цигара, за да задуши детския вкус на устните й.

Каза, че иска да я гледа как пуши, макар че в спалнята му никога, ама никога не се палят цигари. Това беше лъжа, Аглая беше пушила в леглото му. Единствената, която си позволи. Беше донесла ароматични пурети и двамата разнасяха около голите си застаряващи тела синкавия дим на посткоитусно удоволствие. Аглая не беше жена, която ще поиска разрешение за удоволствията си. И това – той знае – се научава.

Александра навлажни устни, привдигна слабото си тяло и посегна към табакерата, която й подаде. Поднесе цигарата с разперени пръсти, с грацията на малка весталка. Гърдите й едва се повдигаха, лакътят остро проблясваше над леглото. Мълчеше. А той наблюдаваше внимателно малките дози дим, които поглъщаше и издишаше, примесени с въздух. Цигарата беше тънка, кафявата й хартия стоеше изящно в полуотворената нежна уста.

Ако разбираше нещо от фотография, би я снимал. Хелмут Нютън е като импотентен гуру пред това тук.

- Погледни ме, Александра – тя постави погледа си точно върху неговия, без излишен свян и с малко колебливост в светлите си очи. – Ти си красива. Знаеш, че си красива, нали?

Тя кимна.

- Защо го криеш?

- Не знам.

- Гледала ли си „Синият ангел”? – не беше мислил за това, просто за жените винаги е имал интуиция.

Когато го каза, осъзна, че изчистената линия на Марлене би контрастирала с лолитския чар на момичето. Лед и кехлибар. Началото на двайсти срещу невинността на двадесет и първи век…

- Не.

- Ще ти го пусна.

Той затършува из обемната си колекция с дискове.

- Ще използвам банята.

Тя стана и се упъти нататък. Съвършено гола. Виж ти! Очите му я проследиха с удоволствие, нещо в нея се събуждаше. Походката й на задоволен хищник издърпа вниманието му – тя се движеше с котешка грация, спокойна, плавна, със съзнанието, че той я наблюдава.

Да-а-а, все пак ангелът на Марлене Дитрих ще й е от полза. И вероятно някой филм на Бунюел. Продължи да рови. Оглеждаше заглавията с гордостта на колекционер, с ироничната дистанция на възпитател, с тръпката на демиург. Може да опита да шлифова това малко късче кехлибар. А може и да не му стигне търпението.

[...]

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1337-kar-tanesi-ili-za-sneginkite-i-horata.html

40 кулокрана ще „танцуват” балет в уникално светлинно и музикално шоу

Организаторите на шоуто „Балет на крановете” (Kranensee. Ballett der Kräne) в Seestadt Aspern обещават уникално преживяване за виенчани и гостите на града. Снимка: BWAGВИЕНА. Преди Рождество една реклама в метрото и по улиците на града предизвикваше смесени чувства у тези, което нямаха търпението (или не знаеха достатъчно добре немски) да четат след първия ред: „О, Kranenbaum… Всъщност, оказа се, че това не е кичозна спекулация с предпразничното настроение на виенчани, а покана към тях – да посетят уникалното светлинно-музикално… и балетно шоу, наречено „Балет на крановете” (Kranensee. Ballett der Kräne), което ще се състои на 15 февруари от 17.30 ч. на територията на най-голямата строителна площадка в австрийската столица - Зеещат Асперн (Seestadt Aspern), научи artnovini.com.


Шоуто е в подкрепа на проекта aspern – Die Seestadt Wiens, който е един от най-големите за градско развитите в Европа, и се осъществява в 22 район Донаущат (22. Wiener Gemeindebezirk Donaustadt) Посетителите на спектакъла ще видят буквално в нова светлина (ще бъде използвана най-модерната осветителна техника) иначе скучната гледка на една строителна площадка, а екипите, обслужващи 40-те кулокрана ще изпълнят специално подготвена за случая 30-минутна сложна хореография. Публиката ще има изключителната възможност да „запечата” със своите камери невероятната, спираща дъха гледка, пише сайтът wieninternational.at.

Организаторите на събитието напомнят, че в района на Зеещат, където ще бъде проведено шоуто, няма места за паркиране и за целта могат да се ползват паркингите на Park-und-Ride-Anlage Donaustadtbrücke и гаража на Aspernstrasse. За хората, които ще използват градския транспорт, най-удобният начин да достигнат до „танцовата” площадка е с метро – линия U2, чиято последна спирка е Зеещат.

Аspern – Die Seestadt Wiens се намира североизточно от историческите места Асперн и Мархфелд (Marchfeld). Според проекта, тук ще бъде изграден цял малък град, чийто първи етап трябва да завърши през 2017 г. В района на бившето летище „Асперн”, обслужвало Виена между двете световни войни, до 2028 г., на 240 хектара – тази площ е равна на сбора от територията на виенските райони „Нойбау” (7. Gemeindebezirk Neubau) и „Йозефщат” (8. Gemeindebezirk Josefstadt), трябва да бъдат построени 10 500 жилища за над 20 хиляди души, ще има офиси, в които ще работят около 15 хиляди души, а други 5000 ще бъдат заети в промишлеността, науката и образованието.

С изпълнението на проекта са ангажирани основаната през 2004 г. Wien 3420 Aspern Development AG – дъщерна компания на Wirtschaftsagentur Wien, Fonds der Stadt Wien с дял 73,6 % и Bundesimmobiliengesellschaft с 26,4 %, в сътрудничество с Magistratsabteilungen и компанията за обществен транспорт на града – Wiener Linien.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1336-40-kulokrana-ste-tanzuvat-balet-v-unikalno-svetlinno-i-musikalno-show.html

Номинираха петима живописци за приза „Владимир Димитров-Майстора”

След повече от две десетилетия прекъсване, Националната награда за живопис, носещата името на изтъкнатия български художник Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), отново има своите лауреати. Снимка: kustendil.bgСОФИЯ. Годишната Национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора” ще бъде връчена на официална церемония в деня на рождението на големия български художник – 1 февруари, от 12.00 ч., в Художествената галерия, носеща неговото име, в град Кюстендил, съобщиха от Съюза на българските художници (СБХ).

Журито, председателствано от Любен Генов, в чийто състав влизат още проф. Андрей Даниел, Бисера Йосифова, Валентин Господинов, проф. Десислава Минчева, Димитър Буюклийски, Долорес Дилова, Марин Добрев, Румен Серафимов, представителката на Министерство на културата (МК) Лора Атанасова и Райнис Гелов – представител на Контролната комисия на СБХ, прегледа предложенията и номинира следните петима автори: Анета Дръгушану, Ванко Урумов, Веселин Начев, Свилен Блажев и Станислав Памукчиев.

Името на тазгодишния лауреат ще стане известно едва по време на церемонията, на която ще бъде връчен приза, допълват от „Шипка” 6. Победителят ще получи статуетка, диплом, 5000 лв. от община Кюстендил и 2000 лв. от МК. Статуетката е дело от скулптора Кирил Матеев, който  спечели конкурса за изработване на Национална награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960).

На награждаването ще присъстват носители на отличието от предишни години, ръководството на СБХ, представители на община Кюстендил и на Министерство на културата, а проф. Андрей Даниел, който през миналата година спечели наградата, ще открие самостоятелна изложба.


След прекъсване от над 20 години, по инициатива на община Кюстендил, с участието на СБХ и МК, престижната награда беше възстановена през 2013 г. За периода от 1973 г., когато е учредена от художническия съюз, до 1989 г., когато е връчена за последен път, наградата има 39 лауреати. Сред тях са легенди на българското изобразително изкуство като Златю Бояджиев (1903-1976), Ненко Балкански (1907-1977), Илия Петров (1903-1975), Генко Генков (1923-2006), Стоян Сотиров (1903-1984), творци от следващото поколение като Калина Тасева, Димитър Киров (1935-2008), Светлин Русев. Двукратно са награждавани Атанас Яранов (1940-1988), Вера Недкова (1908-1996), Веса Василева, Емил Стойчев и Милко Божков, припомнят от СБХ.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1335-nominiraha-petima-givopisci-za-priza-vladimir-dimitrov-maistora.html

Фотоизложба в „Райко Алексиев” показва блясъка на Третото българско царство

Изложбата „България в блясък - владетели и дворци на Третото Българско царство” впечатлява с големия обем документални материали.  Снимка: © Пламен ТрифоновСОФИЯ. След като за 36 месеца документалната фотографска изложба „България в блясък – владетели и дворци на Третото Българско царство”, беше показана на 36 различни места в Европа и Азия, където предизвика изключително голям интерес, сега експозицията, чийто автор – снимки и текст – е докторът по социология и пътешественик Тошо Пейков, може да бъде видяна и в изложбената зала на СБХ „Райко Алексиев” (ул. Раковски“ 125) до 31 януари (петък).


Изложбата, за която организаторите обявиха, че е „посветена на 120-та годишнина от раждането на Цар Борис III – царят обединител”, беше отворена за посетители на 8 януари, но официалното й откриване ще се състои на 24 януари (петък). На вернисажа са поканени Негово светейшество българският патриарх Неофит, синът на Борис III – Симеон II, неговата съпруга Маргарита, и други официални гости. Входът е свободен.

„В Третото Българско царство няма благороднически титли, но има всички атрибути на една монархия: просветени монарси, прекрасни дворци, дворцово общество, дворцов живот”, казва г-н Пейков. „Зад двореца и дворцовото общество стоят имена и съдби на конкретни хора. Всички те са високо ерудирани, получили образовани етоси в Европа и отговарят напълно на висотата на своето обществено и длъжностно положение” – допълва авторът на експозицията и продължава: „Темата за владетелите и дворците на Третото Българско царство е една от най-обсъжданите, но и една от най-непознатите теми на българската съвременност. Посредством тази художествена изложба правим опит да осветлим част от историята на монарсите, на техните фамилии, на царските дворци, да покажем символите на българската държавност в пълния им блясък.

Това е тридесет и седмото представяне на „България в блясък…” с нова тема. Досегашните теми на изложбата, организирана от Движението за национално възраждане „Оборище”, бяха „История на християнството по българските земи” и „Българският принос към световното наследство”.  Експозицията разкрива част от историята на България, все още непозната за много хора.”

Богатият снимков материал, включващ 120 голямоформатни фотографии, подробните текстове и гледната точка на техния автор, превръщат изложбата в събитие, което несъмнено ще допринесе към осмислянето и реалната историческа оценка на епохата, както и на живота и дейността на видна личност като Негово Величество Борис III Цар на Българите (според държавния протокол от онова време) – от обикновен човешки и чисто популярен аспект до техните научно-изследователски измерения.

Експозицията, чийто автор е Тошо Пейков, разказва за българските владетели от Третото царство и техните семейства; за дворците, които са обитавали и животът в тях; за архитектите, които са ги проектирали; за художниците, паркостроителите и прочее. Снимка: © Пламен ТрифоновРожденото име на Борис III e Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Появява се на бял свят на 30 януари 1894 в София. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII (Papa Leone XIII; 1810-1903), а православен – руският император Николай II (1868-1918). През Балканската война (1912-1913 г.) и през Първата световна война (1914-1918) участва като офицер за свръзка по фронтовете в българската армия. През 1916 г. е произведен в чин подполковник, а две години по-късно става генерал-майор. На 3 октомври 1918 г., едва 24-годишен, той се качва на престола, от където, след фиаското на страната ни през Първата световна война, абдикира цар Фердинанд I (1861-1948)

На 25 октомври 1930, в италианския град Асизи, сключва брак с принцеса Джована Сайвойска (Giovanna von Savoyen; 1907-2000) - дъщеря на краля на Италия Виктор Емануил III (1869-1947). След сватбата царицата приема името Йоанна Българска. Раждат им се две деца - княгиня Мария Луиза (1933) и княз Симеон Търновски (1937) – Симеон II Цар на българите от края на август 1943 до 15 септември 1946 г…

Следващите години, до – според някой изследователи – странната смърт на Борис III на 28 август 1943 г. (десетина дни след срещата му с Хитлер в Германия), неговата дейност е белязана от стремежа да балансира (доколкото му е било възможно) из-между амбициите на Великите сили в името и за интересите на България. Но за съжаление, предвид различните идеологически интерпретации и манипулации, българският народ, съответно – българската история, и досега нямат точно формулирана оценка за управлението му…

Може би най-красноречивия извод за отношението на българския народ към личността на Борис III дава историческият факт, че след петдневното поклонение пред тленните му останки в софийския храм „Св. Александър Невски”, траурното шествие достига чак до Рилския манастир (почти 120 км), където монархът погребан…


Досега „България в блясък – владетели и дворци на Третото Българско царство” е била показвана в Европейския парламент в Брюксел, в Баварския Ландтаг в Мюнхен, в Берлин, Хоф и Елванген в Германия, в Народното събрание и в галерия „Средец” на Министерство на културата в София, в Браила, Босилеград, Одрин, Ереван, Силистра, Русе, Кърджали, Стара Загора, Пловдив, Трявна, Самоков, Кюстендил, Ловеч, Сливен, Плевен, Видин. През лятото на 2010 г., с благословията на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим (1914-2012), фотографиите бяха изложени на Моста на влюбените над булевард „България” в столицата. „С Божията помощ, за Свето Рождество Христово открихме изложбата в галерията на град Враца и в читалище „Алеко Константинов” в София, след това в Търговище, Разград, Шумен, Варна, Троян, Карлово, Копривщица. Към изложбата има покани да бъде представена в галерията на Софийската филхармония, в Благоевград, Банско, Велико Търново и в Чикаго”, споделя още Тошо Пейков.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1334-fotoizlogba-v-raiko-alexiev-pokazva-blyasaka-na-tretoto-bulgarsko-zarstvo.html

The Union of Bulgarian Artists announces international architectural competition

: The National Exhibition Centre at 6, Shipka Str., Sofia, Bulgaria. Photo: © artnovini.comSOFIA. The Union of Bulgarian Artists (UBA; bulgarian: Съюз на българските художници; СБХ) announces a competition for Preparation of a conceptual architectural project for reconstruction, renovation and facade design of the National Exhibition Centre at 6, Shipka Str., Sofia, Bulgaria, announced shipka6.com.


Goal of the competition

To collect, evaluate and select architectural ideas on:

- An improved space arrangement of the interior of the building while preserving its main function, namely organizing of art exhibitions of any kind (national, international, solo, group etc.) and of all forms of contemporary and traditional art.

- It is expected that the above mentioned improvement should bring the building in conformity with all valid sanitary and fire-precaution standards, as well as with the requirements for accessibility in the urban environment.

- A new facade design that would result from the overall renovation of the building and should be aesthetically and structurally bound to the offered changes in the inner spaces.

- Re-design and utilization of the rooftop of the building.

Type of the competition

The competition for the architectural project is international, general, open, single with one stage, between legal entities and/or natural persons that are qualified Architects.

The full competition program could be found here:

Competition program UBA.

Registration and expenses for participation

The expenses for the preparation and presentation of the projects for the competition are to be covered by the participants.

The price of the Competition Documentation is BGN 120 (one hundred and twenty) or EUR 65 (sixty five).

The purchase of the Competition Documentation is mandatory for participation in the Competition.

The purchase of the Competition Documentation serves as a registration for participation as well.

The purchase of one set Competition Documentation entitles the respective participant to submit only one project without any additional variants.

One participant can submit as many projects as Competition Documentation sets they have purchased.

At the purchase of a Competition Documentation a receipt bearing the name of the purchaser should be issued. That receipt should be also presented by the submission of the respective project.

The receipt for purchase of Competition Documentation with the name of the participant cannot be transferred to another person for participation in the Competition.

The candidates for participation in the competition have right to familiarize themselves with the Competition Documentation on the spot before buying it.

The Competition Program shall be published on the web site of the Competition’s Principal.

The Competition Documentation could be purchased at the Accounting Department of UBA, 6 Shipka Str. (floor 4), Sofia from 10:00 to 17:00 in working days. It is also possible to make the payment for it through a bank transfer to the following bank accounts:

In Euro (EUR):
UNION of BULGARIAN ARTISTS
PIRAEUS BANK AD
IBAN: BG40PIRB74021717014628, BIC: PIRBBGSSF

In Levs (BGN):
UNION of BULGARIAN ARTISTS
UNICREDIT BULBANK
IBAN: BG47UNCR76301078576926, BIC: UNCRBGSF

A Competition Documentation set that has been purchased could also be sent by the Competition’s Principal to a Candidate via email at an address specified by the purchaser. For this to happen, the Principal shall expect to receive beforehand (at ) a payment bill copy proving that the desired amount has been paid to the respective bank account by the candidate.

By purchasing the Competition Documentation the participant accepts in full its requirements and rules and has not right to litigate them at a later point in time.

Jury

The Competition’s Principal shall appoint a nine-member Jury consisting of five independent professionals (architects) and four representatives of UBA that will have the responsibility to review and rate the Competition projects.

Besides the principal body, formed by the above mentioned members, the Jury has four reserves (two architects and two UBA representatives) that would replace any principal member who, for whatever reason, is not capable to perform their duty as juror.

The members (principal and reserve) of the Jury shall be announced on the web page of the Competition.

The members of the Jury are equal in rights.

Competition schedule:

Official announcement of the competition -
13.01.2014;
Registration of the participants -
14.01.2014 – 28.02.2014;
Answering possible questions of the participants -
14.01.2014 – 14.03.2014;
Deadline for submission of projects for the competition -
by 17:00 hrs. on 07.04.2014;
Review of the submitted projects by the technical committee -
31.03.2014 – 30.04.2014;
Jurying -
20.04.2014 – 30.04.2014;
Exhibition of the submitted projects -
07.05.2014 – 17.05.2014;
Return of the non-awarded projects -

31.06.2014.

Awards

The total prize money of the Competition amounts to BGN 24,000 (twenty four thousand) or EUR 12,271 (twelve thousand two hundred and seventy-one).

Each of the first three projects classed by the jury shall be awarded BGN 8,000 (eight thousand).

The Competition’s Principal in the person of UBA shall choose one of these three awarded projects to be realized and shall make a contract with its Author for preparation of the next project stages.

If the chosen Participant is a non-Bulgarian architect, they should find a proper legal way to qualify for work in Bulgaria in accordance with the rules of the Chamber of Architects in Bulgaria.

Photo: © artnovini.com* * *

СБХ обяви международен конкурс за реновирането на сградата на „Шипка” 6
www.artnovini.com
(16 януари 2014 г.)

* * *

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1333-the-uba-announces-international-architectural-competition.html