Месечни архиви: февруари 2014

В Краснодарския край забраниха филма „Нимфоманка” на Ларс фон Триер

Актрисата Стейси Мартин (Stacy Martin) като младата Джо във филма „Нимфоманка” (2013) на Ларс фон Триер. Снимка: © Christian GeisnaesМОСКВА. Новият филм на датския режисьор Ларс фон Триер (Lars von Trier; 1956) „Нимфоманка” (Nymphomaniac) е забранен за показ във всички общински киносалони на Краснодарския край. Собствениците на частни кина в региона пък трябва да се въздържат от публичен показ на лентата или да я прожектират след полунощ, съобщава информационния портал Lenta.ru като се позовава на информация на агенция „Интерфакс”.


Освен това, на ръководствата на всички кинотеатри в най-южния район на Руската федерация е препоръчано „да обърнат внимание на репертоарния си план за февруари и март на текущата година, в който с приоритет трябва да са филмите със социално значима тематика, предназначена за семейната, младежката и детската аудитория”, допълва изданието.

От 17 февруари графикът за прожекциите на „Нимфоманка” в частните салони на Севернокавказкия регион Кубан е променен. Сега филмът може да бъде видян единствено през нощта, на английски език със субтитри.

Режисьорската версия на най-новата творба на знаменития датчанин е с продължителност над пет часа, като за световно разпространение филмът е „съкратен” на четири часа и е разделен на две части: Volume 1 с времетраене 118 мин. и Volume 2 – 124 мин. Премиерата на пълната версия на първата му част се състоя по време на 64-я Международен кинофестивал в Берлин (64. Internationalen Filmfestspiele Berlin; Berlinale), който се проведе от 6 до 16 февруари.

Досега, единствената европейска държава, в която властите се опитаха да забранят филма на Триер беше Румъния. Лентата получи рейтинг „18ХХХ”, което я приравняваше с порнографските филми и в този случай влизаше в сила забраната за показ в обществени киносалони. След като дистрибуторите поискаха Националната рейтингова комисия да преразгледа решението си, филмът беше прекатегоризиран на „18+”.


„Нимфоманка” е „дивата, но поетична история на Джо” – в ролята е Шарлот Гинсбърг (Charlotte Gainsbourg), която сама си поставя диагнозата „нимфоманка”, а филмът проследява нейния живот – от раждането й до 50-годишнината й… В продукцията на Zentropa участват още Стелан Скарсгаард (Stellan Skarsgård), Стейси Мартин (Stacy Martin), Шиа Лебьоф (Shia LaBeouf), Джейми Бел (Jamie Bell), Удо Киир (Udo Kier), Ума Търман (Uma Thurman) и др.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1368-v-krasnodarskia-krai-zabraniha-filma-nymphomaniac-na-lars-von-trier.html

Бившият директор на Дом „Витгенщайн” стартира сайт на български в Австрия

Още една медиа ще информира българската общност в Австрия. Снимка: Screenshot of bgglas.com ВИЕНА. Както неотдавна обяви пред софийски вестник, бившият директор на Българския културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) Борислав Петранов стартира сайта bgglas.com, насочен към българската общност в Австрия. Екипът на амбициозния проект, наречен „Бг глас – За българите в Австрия”, смята да покрива много широк новинарски хоризонт: от България и от света, от области като бизнес, спорт, лайфстайл, туризъм, култура и т.н. Първите актуални текстове в медиата са от края на миналата седмица.


Засега не е известно кои са другите членове от редакцията на изданието, чийто слоган е „За да се чуваме”, но сред общността се споменава името на журналиста Георги Донков, бивш главен редактор на седмичника „Българският вестник”, който излиза в Кипър.

В момента, тук, единственото интернет издание със същата насоченост е блогът „Меланж” (Melange Bulgaren) на сайта bulgaren.org, който продължава дейността на популярното в алпийската страна списание „Българите в Австрия” (Bulgaren in Österreich), чийто първи брой излезе в края на 2006 г. (бел. ред.: през 2012 г. беше преименувано на А4, като с това име бяха отпечатани общо шест броя).

Във Виена излизат и две печатни издания на български език, но тяхната периодичност и стилистика ги поставят извън контекста на актуалните новинарски медии.


Борислав Петранов беше директор на БКИ Дом „Витгенщайн” от 2002 г. до ноември 2013 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1367-bivshiat-director-na-dom-wittgenstein-startira-sait-na-bulgarski-v-austria.html

Stars Come Out To Celebrate On Oscar® Sunday

The 86th Oscars® will be presented on Sunday, March 2, 2014, at the Dolby Theatre at Hollywood & Highland Center®, and televised live by the ABC Television Network.. Photo: Matt Petit / ©A.M.P.A.S.BEVERLY HILLS. Oscar producers Craig Zadan and Neil Meron today announced the complete slate of stars who will present Oscars at the ceremony. The Oscars®, hosted by Ellen DeGeneres, will air on Oscar Sunday, March 2, live on ABC.


The presenters, including several past Oscar winners and nominees, will be:

Amy Adams
Samuel L. Jackson

Kristen Bell
Angelina Jolie

Jessica Biel
Michael B. Jordan

Jim Carrey
Anna Kendrick

Last year’s Best Actress Oscar® winner, Jennifer Lawrence, will return to present at this year’s Oscars, show producers Craig Zadan and Neil Meron. Photo: Sara Wood / ©A.M.P.A.SGlenn Close
Jennifer Lawrence

Bradley Cooper
Matthew McConaughey

Penélope Cruz
Ewan McGregor

Benedict Cumberbatch
Bill Murray

Viola Davis
Kim Novak

Daniel Day-Lewis
Tyler Perry

Robert De Niro
Brad Pitt

Zac Efron
Sidney Poitier

Sally Field
Gabourey Sidibe

Harrison Ford
Will Smith

Jamie Foxx
Kevin Spacey

Two-time Oscar® winner Christoph Waltz returns to present at the Oscars®. Photo: oscar.orgAndrew Garfield
Jason Sudeikis

Jennifer Garner
Channing Tatum

Whoopi Goldberg
Charlize Theron

Joseph Gordon-Levitt
John Travolta

Anne Hathaway
Christoph Waltz

Goldie Hawn
Kerry Washington

Chris Hemsworth
Emma Watson

Kate Hudson
Naomi Watts

We are very excited that the Hollywood community will be turning out in force for Sunday’s Oscar ceremony,” said Zadan and Meron. We sought to include a tremendous diversity of stars to represent not only this year’s nominees, but the legacy of the motion picture business as well.”


For a full gallery of Oscar presenters, visit www.oscar.com.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1366-stars-come-out-to-celebrate-on-oscar-sunday.html

Чистачка взе за боклук творби на съвременното изкуство и ги изхвърли

Изглед от изложбата Display Mediating Landscape в зала Murat в италианския град Бари. Снимка: artribune.com БАРИ. Чистачка, работеща в изложбената зала Murat di Bari в италианския град, изхвърлила експонати, предназначени за експозицията с произведения на съвременното изкуство Display Mediating Landscape, която беше открита на 19 февруари т.г., съобщи в. Il Mattino, цитиран от Lenta.ru.


Хигиенистката, чието име не се съобщава, възприела двете творби, изработени от картон, вестници и разпръснати парчета от бисквити, за останали след подреждането на изложбата боклуци и педантично ги предала на служителите от градската служба по чистота.

Кой е авторът на произведенията и какви са техните имена, организаторите не съобщават. Антонио Мариа Василе (Antonio Maria Vasile), комисар на градската служба по маркетинг, изразил съжаление на случилото се и уверил, че застраховката ще покрие щетите. Според оценката на експерти, злополучните творби струват около 13.7 хил. USD.  

Лоренцо Рока (Lorenzo Roca) от фирмата за почистване Chiarissima, в която работи чистачката, определил служителката като изключително добросъвестна и педантична.


Подобен инцидент се случи през 2001 г. в лондонска галерия, откъдето бяха изхвърлени използвани чаши от кафе, пепел, празни бутилки от бира и смачкани вестници, които бяха част от инсталация на Деймиън Хърст (Damien Hirst), припомнят изданията.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1365-chistachka-vze-za-bokluk-tvorbi-na-savremennoto-izkustvo-i-gi-izhvarli.html

Кои са първият биограф на Апостола и първият уредник на музея в Карлово

Дора Чаушева (вдясно), доц. Ружа Симеонова и проф. Иван Стоянов, по време на премиерата на двустранното издание „Първият биограф на Апостола”/„Първият уредник на музея на Апостола” в БАН. Снимка: © Златина ДимитроваСОФИЯ. Уникалното двустранно издание на Националния музей „Васил Левски” в Карлово – „Първият биограф на Апостола”/„Първият уредник на музея на Апостола” (изд. „Астарта”; 2013), беше представено на среща, организирана от Научния архив на Българската академия на науките (БАН) със съдействието на карловския музея и на Фондация „Васил Левски”. В навечерието на 18 февруари, в сградата на БАН, за своята работа по изследването говориха неговите автори проф. Иван Стоянов, доц. Ружа Симеонова и Дора Чаушева. Освен историци, специалисти от архивите и различни библиотеки, на срещата присъстваха и много съграждани на Апостола, участници в земляческото дружество на карловци в столицата.


„Първият биограф на Апостола” и „Първият уредник на музея на Апостола” правят опит да възкресят имената на двама заслужили българи. Изданието е посветено на 140 години от смъртта на Васил Левски (1837-1873) и 80 години от възстановяването на родната му къща. Самото заглавие на книгите задава проблемите, които търсят разрешение: кой е първият биограф на Васил Левски и кой е първият уредник на музея на Големия Карловец. Автори на първата монографична част са проф. д.и.н. Иван Стоянов от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и доц. д-р Ружа Симеонова – директор на Научния архив на БАН, а втората част е дело на Дора Чаушева, директорка на музея на Апостола в Карлово.

Книгата излиза във време, в което едни „славни” българи се опитват да правят филм за Левски, без дори да потърсят историците и изследователите на неговото дело, други пък - искат да градят помпозен паметник на Апостола, който трябвало да е висок не по-малко от 100 м и да бъде монтиран на няколко километра от българо-турската граница при Свиленград. Героите в настоящото изследване са друг тип хора – такива, които са посветили голяма част от живота си да поддържат живо делото на Левски и в същото време имената им почти липсват в паметта на българите, защото самите те не са се стремили към тази слава, която техни и наши съвременници са търсили на всяка цена, търсят и днес.

Първият биограф на Левски – Георги Яковлев Кирков от Плевен, и първият уредник на музея на Апостола – Никола Славчев, са двама просветители, неизвестни за голяма част от българските граждани; две имена – непознати дори и на немалко историци. И двамата са достойни наши сънародници, които наред с другите си професионални ангажименти, посвещават много време и сили на Апостола и са сред пионерите, положили основите на трайния интерес на българите към изключителната личност на Васил Левски.

Снимка: © изд. „Астарта”, Велико ТърновоГеорги Яковлев Кирков (1848-1929) е чичо на Георги Кирков-Майстора (1967-1919), известният теоретик, идеолог, оратор и ръководител на социалистите в България. Освен че пише първата биография на Левски през 1882 г., той има основен принос за изграждането на Народната библиотека, на Държавната печатница и на Картографския отдел на Военното министерство. В своята част от изследването, доц. Ружа Симеонова описва и неговия принос в редица други области на живота в следосвобожденска България, а според проф. Иван Стоянов, Кирков е от истинските строители на съвременна България, които не се стремят към властта, а са отдали живота си в служба на Отечеството. Плевенчанинът написва биографията на Левски цели две години преди Захари Стоянов, като прави точни оценки за личността и делото на Апостола, без излишно героизиране и фетишизиране.

Само три години след Освобождението, високообразованият Георги Яковлев Кирков, който не е участвал в освободителните борби на българския народ през втората половина на XIX в., пръв осмисля ролята на Дякона като основател на Вътрешната революционна организация (от 1869 до 1872 г.) и анализира делото и идеите му.

В началото на ХХ в. родолюбивият българин Никола Славчев (1880-1950) от Карлово предпочита да се отдаде на задълбочена краеведска и изследователска работа в родния си град вместо на спокойния живот на чиновник или на банков служител. За дълъг период от време той е ангажиран с уреждането на музейния статут на възстановената през 1933 г. родна къща на Левски; осъществява широка научно-изследователска дейност, свързана с Апостола и с други карловски възрожденци. Славчев издава четири свои книги: през 1938 г. за карловския просветител Брайко хаджи Генов; през 1940 г. за карловеца и съвременник на Левски Теофан Райнов; за църквата „Свети Николай” (1949) и сборник по спорната през 30-те години на миналия век тема за родното място на Христо Ботев (Карлово или Калофер). Автор е и на редица публикации в тогавашната преса – пише за Васил Левски, за неговия род и семейство. За съжаление, на името на този истински патриот, за когото създаването на музея в Карлово се превръща в мисия, човекът, който полага огромни усилия, за да бъде съхранена паметта за Апостола и разказва навред за възрожденско Карлово, днес няма наречена нито улица, нито паметен знак – дори гробът му е заличен, а за него знаят неколцина негови земляци…

Снимка: © изд. „Астарта”, Велико ТърновоВ оригиналното и изпълнено с непознати факти издание на „Първият биограф на Апостола”/„Първият уредник на музея на Апостола”, любознателният читател ще открие много интересни моменти, свързани с написването на първата биография на Апостола, с построяването на неговия паметник в София, ще научи за отношението на източните, западните и южните славяни към него, за гроба на Васил Левски, чието място непосредствено след Освобождението все още е било известно… Двете изследвания акцентират и върху българската народо-психология, останала непроменена в много отношения и до днес, върху действията на първите общински и държавни органи и отношението им към саможертвата на загиналите за българската свобода…

Верни на принципите, че всяко проучване трябва да се базира преди всичко на исторически документи, и че „Историята трябва да реконструира миналото такова, каквото е било, а не каквото някому се иска да е било”, авторите не спестяват и притеснителни факти като тези, че българската държава и управляващите по онова време политически партии отказват да възстановят родната къща на Васил Левски в Карлово и не участват в откриването на паметника му, че дори не разрешават провеждането на всенародни чествания по тези поводи, както и слабоизвестната подробност, че и до днес, къщата-музей и мемориалът в Карлово, не са осветени и официално открити…

Категоричен в своята позиция, че „историята трябва да казва истината, колкото и да е нелицеприятна за някого”, по време не премиерата проф. Стоянов заяви, че идеите на Апостола смущават не само Високата порта и Османската империя, но и управниците в новата българска държава след Освобождението. „От нашите собствени задружни сили зависи да бъдем равни с другите европейски народи”, казва Левски. Нима е толкова трудно за разбиране това, което Апостола е разбрал още през 70-те години на ХІХ в., а политиците ни и до днес не могат да проумеят – от българите зависи да бъдем равни с другите, а не от Москва, Вашингтон или Брюксел...


Авторите и издателите на двете книги са уверени, че тези исторически изследвания ще помогнат на днешното поколение да осмисли обективно и задълбочено делото на Васил Левски – Апостолът на българската свобода.                                                                            

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1364-koi-sa-parviat-biograf-na-apostola-i-parviat-urednik-na-muzeia-v-karlovo.html

Противоречие в законопроекта на ЗАПСП заплашва България със санкции

България e заплашена от санкции заради противоречие с Европейска директива за кабелното препредаване. Снимка: artnovini.com СОФИЯ. България е заплашена от санкции заради противоречие с Европейска директива за кабелното препредаване, алармираха от организациите за колективно управление на права МУЗИКАУТОР, ФИЛМАУТОР и ПРОФОН, които изпратиха общо писмо до Народното събрание на Република България, Комисията по културата и медиите, Комисията по правните въпроси, Министерството на културата и парламентарните групи на политическите партии. Казусът се отнася до законопроекта на Закона за авторското право и сродните му права.


Ако предложената редакция на новата ал. 11 от чл. 40 от ЗАПСП бъде приета, ще се създадат предпоставки за възникването на правен хаос във взаимоотношенията между носителите на права и ползвателите и ще се наруши задължението на страната ни за коректно транспониране на Директива 93/83/ЕИО, уточняват от трите организации. Предложената разпоредба противоречи на правния принцип за задължително колективно управление на права в случаите на кабелно препредаване, въведен по силата на Директивата.

МУЗИКАУТОР, ФИЛМАУТОР и ПРОФОН изразиха пред институциите волята да бъде елиминирана опасността пред страната ни от противоречие с правната норма на Европейския съюз, както и от евентуална процедура за контрол на прилагането на правото на ЕС и налагането на санкции върху държавата.


Проектът за изменение и допълнение на ЗАПСП беше приет на второ четене в Комисията по културата и медиите на 29 януари 2014 г. и към момента предстои неговото гласуване на второ четене в пленарната зала на Народното събрание, припомнят от дружествата.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1363-protivorechie-v-zakonoproekta-na-zapsp-zaplashva-bulgaria-sas-sankcii.html

Мародери ограбиха безценни експонати от Музея за история на Киев

Музеят за история на Киев притежава уникална колекция от археологически, етнографски и нумизматични образци, както ценна колекция от произведения на изкуството - икони, живопис, графика, скулптура и др. Снимка: © Клим Братковский (Klim Bratkovskij)КИЕВ. Уличните боеве в центъра на украинската столица достигнаха и до музеите. През драматичната нощ на 18 срещу 19 февруари т.г. беше ограбен Музея за история на Киев (Музей історії Києва), съобщи електронното издание на The Art Newspaper Russia.


Пострадал е фонда на музея, който се намира в „Украинския дом” (Український дім) на т.нар. „Европейски площад” – печално известният „Майдан” (Майдан Незалежності” или „Площад на независимостта”). В тази сграда, която е една от най-пострадалите в центъра на града, майдановци се установили още на 26 януари, като там била подредена библиотека, зала за пресконференции, медицински пункт и място за почивка на протестиращите. Оттогава, на 4 и 5 етаж, където е фондохранилището, денонощно дежурили уредници от музея, но при щурма на специалните части „Беркут”, опозиционерите напуснали „Украинския дом”, а на тяхно място влезли части на милицията. Доскоро охраняваните помещения останали затворени, но през нощта на 19 февруари неизвестни лица влезли с взлом и разграбили депата.  

Според Татяна Наумчук, старши научен сътрудник в музея, цитирана от theartnewspaper.ru, похитителите „Заграбили всичко ценно и оставили празни рафтове. Разбити са кабинети, мебели и предмети на изкуството, отворена е кутия с археологически материали, изнесени са компютри…”

Сградата на „Украинския дом” е сред най-пострадалите на „Майдан”. Снимка: icc-kiev.gov.ua/uk/Засега, щетите не са оценени, но от предварителния оглед е установено, че липсват порцеланов сервиз от XVIII в., икони, астрономически прибор на Ертел (Hans Ertel; 1904-1971) от 1925 г., скулптури от XVIII и XIX в., сред които „Портрет на Екатерина II от 1870 и др. Музейните служители смятат, че реликвите са станали жертва на плъзналите из улиците мародери. Останалата част от фондохранилището била преместена в централната сграда на Музея за история на Киев на ул. Богдан Хмелницки” 7.

В района на „Майдан” са разположени уникални сгради и паметници на културата с национално и световно значение, сред които са символът на страната – 62-метровата „Колона на Независимостта на Украйна”, дело на скулптора Анатолий Кущ (1945); бившият „Октомврийският дворец” (днес - Международен център за култура и изкуство) – архитектурен шедьовър, проектиран от знаменития архитект Викентий Берети (1781-1842); паметникът на легендарните „Лядски врати” („Лядская брама”) – югоизточният вход на древен Киев - които се споменават в летописи още от 1151 г.; Националната музикална академия „П. И. Чайковски”; хотел „Украйна” и др.


Към момента, в украинската столица, никой не се наема да изкаже предположение на каква сума възлизат щетите, нанесени на паметниците на културата и на изкуството, от сблъсъците между протестиращите и правителствените сили.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1362-maroderi-ograbiha-bezcenni-exponati-ot-museia-za-istoria-na-kiev.html

KHM präsentiert die Welt von Carl Fabergé – Der Juwelier des Zaren

Osterei mit Modell des Kreuzers „Pamjat Asowa” - Geschenk von Zar Alexander III. an die Zarin Maria Fjodorowna zum Osterfest des Jahres 1891; Firma: C. Fabergé, Meister: M. Perchin; Heliotrop, Aquamarin, Brillanten, Diamanten in Rosenschliff, Rubin, Gold, Platin, Silber, Samt; Ei: 9,3 х 7 cm, Modell: H. 4 cm, L. 7 cm. Foto: © The Moscow Kremlin State Historical and Cultural Museum and Heritage Site Im Zentrum von Ausstellung stehen vier Ostereier – kostbare Kleinodien, die als innerfamiliäre Geschenke des Zarenhauses angefertigt wurden.

WIEN. Im Rahmen der russisch-österreichischen Kultursaisonen widmet das Kunsthistorische Museum (KHM) dem wohl bedeutendsten und einflussreichsten russischen Juwelier und Goldschmied der Zeit um 1900, Peter Carl Faberge (1846-1920), und dem kaiserlich-russischen Kunstgewerbe seiner Zeit eine umfangreiche Ausstellung – Die Welt von Fabergé (bis 18. Mai 2014), haben aus KHM mitgeteilt.


Mit über 160 erlesenen Pretiosen aus dem Kreml-Museum und dem Fersman Mineralogischen Museum in Moskau beleuchtet diese Ausstellung die herausragende Kunst Faberges, stellt sie in den Kontext der zeitgleichen russischen Goldschmiedekunst und beschäftigt sich mit der Rolle der russischen Zarenfamilie als Auftraggeber.

ZU DEN SAMMLUNGEN

Erstmals zeigen zwei der größten Moskauer Museen einen Teil ihrer Sammlungen im Kunsthistorischen Museum. Beide Museen, die Museen des Moskauer Kreml und das Fersman Mineralogische Museum, sind in ihrer Geschichte und Sammlungsstruktur mit den ehemaligen kaiserlichen Sammlungen des Kunsthistorischen Museums vergleichbar, gehen jene doch auf die Kunstsammlungen der russischen Zaren zurück. Das Kreml-Museum war deren Schatzkammer, das Mineralogische Museum entstammt der Kunstkammer von Peter dem Großen. In Ersterem, der Schatzkammer der russischen Zaren, nimmt die Sammlung der russischen Goldschmiede- und Juwelierkunst aus der zweiten Hälfte des 19. und vom Anfang des 20. Jahrhunderts einen festen Platz ein. Diese Objekte   wurden von den führenden russischen Firmen Carl Faberge, Pawel Owtschinnikow (1830-1888), Iwan Chlebnikow (1819-1881), Friedrich Köchli (1838-1909), Wassilii Semjonow und anderen hergestellt.

Brustkreuz; Sankt Petersburg, zwischen 1899 und 1908; Firma: C. Fabergé; Meister: August Hollming; Gold, Perlen, Almandine, Email auf guillochiertem Grund, Emailmalerei 13,6 х 8 cm. Foto: © The Moscow Kremlin State Historical and Cultural Museum and Heritage SiteWeitere einzigartige Werke von Peter Carl Faberge und der mit ihm zusammenarbeitenden kaiserlichen Steinschnittunternehmen befinden sich im Besitz des Mineralogischen Museums.

CELLINI DES NORDENS

Mit dem Namen Faberge verbindet man außergewöhnliche Schmuckkreationen -virtuoses, mit höchstem gestalterischen und technischen Können aus edelsten Materialien gefertigtes Kunsthandwerk. Das gilt insbesondere für jene Werke, die Peter Carl Faberge ab 1885 als kaiserlicher Hoflieferant für die letzten russischen Zaren schuf.

1872 übernahm Peter Carl Faberge, die Leitung der Firma seines Vaters. Parallel dazu nahm er Restaurierungsarbeiten an historischen Gold- und Silberobjekten in der Eremitage vor und half bei der Neuordnung der kaiserlichen Schatzkammer. Wohl auch unter dem Einfluss dieser intensiven Auseinandersetzung mit historischer Schatzkunst verlagerte sich der Fokus des Familienunternehmens allmählich von einer reinen Juwelierfirma hin zu einem Unternehmen, dessen bemerkenswerteste Leistungen die sog. objets de fantaisie, funktionsbefreite Kleinkunstwerke, werden sollten, die ihrem Charakter nach Kunstkammerstücken nahekommen. Diese Objekte, zu denen neben von barocken Edelsteinsträußen inspirierten floralen Etüden auch von japanischen Netsukes abgeleitete Tierfigürchen aus Edel- und Schmucksteinen gehören, veranlassten die Jury der Pariser Weltausstellung von 1900 zu der euphorischen Feststellung, dass diese Arbeiten „an der Grenze zur Vollkommenheit [stünden] – dort, wo Juwelierwaren sich in wirkliche Kunstwerke verwandeln“.

Neben diesen Arbeiten begründeten vor allem die Ostereier, die Peter Carl Faberge mit seinen Werkmeistern für das russische Kaiserhaus fertigte, den Ruhm der Firma und sie waren es auch, die deren Leiter den Beinamen „Cellini des Nordens (Benvenuto Cellini; 1500-1571) einbrachten.

Osterei „Moskauer Kreml” - Geschenk von Zar Nikolaus II. an die Zarin Alexandra Fjodorowna zum Osterfest des Jahres 1906; Sankt Petersburg, 1904-1906; Firma: C. Fabergé; Gold, Silber, Onyx, Glas, Glimmer, Email auf guillochiertem Grund, Email-Malerei, Ölmalerei; H. 36,1 cm (mit Untergestell), Basis: 18,5 х 18,5 cm. Foto: © The Moscow Kremlin State Historical and Cultural Museum and Heritage SiteFABERGE OSTEREIER

Das erste kaiserliche Faberge-Ei wurde 1885 für die Gattin von Alexander III. (1845-1894), die Zarin Maria Fjodorowna (eine dänische Prinzessin mit dem ursprünglichen Namen Dagmar; 1847-1928) angefertigt. Als Inspirationsquelle diente ein Osterei vom Anfang des 18. Jahrhunderts, das sich in den königlich dänischen Sammlungen befindet. Neben diesem barocken Ei sind heute noch zwei weitere bekannt, eines davon in der Kunstkammer Wien. Diese goldenen Eier zeichnen sich dadurch aus, dass sich in ihrem Inneren eine emaillierte Henne in einem Nest aus Brillanten befindet. In dieser Henne wiederum liegt eine Krone, in der sich wiederum ein Ring versteckt. Faberge schuf nach diesem Vorbild ein weiß emailliertes Gold-Ei mit einer Henne, einer Krone und einem weiteren Ei aus Rubin im Inneren. Dieses „Hühnchen-Ei gefiel Alexander III. und seiner Gattin, der Zarin Maria Fjodorowna, für die es als Geschenk bestimmt war, so gut, dass es von da an zur Tradition wurde, Bestellungen aufzugeben. Jedes Jahr zur Karwoche übergab der Inhaber der Firma den kaiserlichen Auftraggebern ein Osterei, wobei Faberge die Zarenfamilie immer wieder durch die Neuartigkeit des Themas und die Pracht der Goldschmiedearbeit überraschte. Nach dem Tod von Alexander III. begannen während der Regierungszeit seines Sohnes die Meister der Firma, jeweils zwei Ostergeschenke anzufertigen: für die Zarin-Witwe Maria Fjodorowna und für die Frau von Nikolaus II. (1868-1918), Alexandra Fjodorowna (Alix von Hessen und bei Rhein; 1872-1918). Jedes neue Ei durfte dem vorherigen nicht gleichen und musste dieses durch den Einfallsreichtum in Hinblick auf die Komposition und eine ungewöhnliche künstlerische Gestaltung übertreffen.

Insgesamt schuf Faberge 50 Ostereier für die Zarenfamilie, 42 davon sind noch heute erhalten. In der Ausstellung werden vier dieser Eier gezeigt: das Osterei mit einem Modell des Kreuzers „Pamjat Asowa aus dem Jahr 1891, das Osterei mit dem funktionstüchtigen Modell eines Zuges der transsibirischen Eisenbahn (1900), das große Kreml-Ei (1904-1906) und das Ei mit dem Sternbild des Zarewitsch (1917) – das letzte, das begonnen wurde, aber aufgrund der Ereignisse des Ersten Weltkrieges und der Revolution 1917 nicht mehr vollendet werden konnte. Gerade das Ei mit dem Sternbild des Zarewitsch kann gleichsam als Symbol eines untergehenden Reiches gesehen werden.

KAISERLICHE MEMORABILIA & STEINSCHNITT

Neben vier Eiern zeigt die Ausstellung Erzeugnisse der Firma Faberge aus dem persönlichen Besitz der Mitglieder des russischen Zarenhauses. Darunter finden sich kunstvoll gefertigte Gegenstände des täglichen Gebrauchs, wie Zigarettenetuis, Schreibtischzubehör, Siegel oder Fächer. Ein besonderes Augenmerk legt die Ausstellung aber auf eine Sparte der russischen Kunstproduktion der Wende zum 20. Jahrhundert, die nirgendwo in einer so hohen Qualität bis in diese Zeit weitergeführt wurde wie in Russland: den Steinschnitt.

Damit spannt die Ausstellung auch den Bogen zu den ehemals kaiserlichen Sammlungen und hier vor allem der Sammlung der Kunstkammer Wien. In diesem Metier, das bis ins 17. Jahrhundert als d i e fürstliche Kunstform galt, erregten die kaiserlich-russischen Steinschleifereien von Peterhof und Jekaterinburg im 19. Jahrhundert weltweit Aufsehen. Peter Carl Faberge baute in St. Petersburg eine eigene Werkstatt für Steinschnitt auf. Hier entstanden neben kostbaren Gefäßen vor allem aus Schmucksteinen geschliffene Tierfigürchen, die am kaiserlichen Hof und in der vornehmen Gesellschaft gerne als Anspielung auf das Äußere oder auf Charakterzüge des Empfängers verschenkt wurden.

Über dreißig dieser erlesenen Steinschneidearbeiten der kaiserlichen Steinschleifereien und der Firma Faberge, die neben Tieren und Pflanzen auch die menschliche Figur zum Thema haben, werden in der Ausstellung gezeigt.

Figur eines Soldaten der Reserve; Sankt Petersburg, 1915; Firma: C. Fabergé, Meister: P. M. Kremljow, Künstler: G. Sawizki; Vielfarbiger Jaspis, Ophicalcit, Kiesel, Schriftgranit, Silber, Steinschnitt; H. 17 cm. Foto: © Fersman Mineralogical MuseumEMAIL & JUWELENSCHMUCK

Ein weiterer Akzent liegt auf den Emailarbeiten, die von der Firma Faberge in so überaus kunstreicher Weise hergestellt wurden, und dem reichen Juwelenschmuck. In Russland hat sich kaum Juwelenschmuck von Faberge erhalten, da dieser meist umgearbeitet wurde, wobei die kostbaren Steine eine neue Verwendung fanden. Eine wichtige Ausnahme bildet eine Gruppe herrlicher Schmuckstücke, die in den 1990er Jahren beim Umbau eines Hauses in Moskau gefunden wurden. Wie sich herausstellte, waren diese Schmuckstücke von einem der Direktoren der Beteiligungsgesellschaft C. Faberge versteckt worden, sie überdauerten so die Wirren des 20. Jahrhunderts und konnten ihrer Vernichtung entgehen. Diese seltenen Stücke werden ebenso in der Ausstellung zu sehen sein wie weitere Paradestücke russischer Juwelierkunst.

In der Ausstellung wird somit deutlich, dass die Berühmtheit des Namens Faberge nicht nur auf den Ostereiern basiert, sondern auf der gesamten Bandbreite des Schaffens dieses größten und wichtigsten Juwelier- und Goldschmiedeunternehmens Russlands. Zugleich geht aus der Ausstellung hervor, dass Faberge im Russland der Zeit um 1900 kein Einzelphänomen war. Die Arbeiten Faberges werden nämlich jenen weiterer, in unseren Breiten weniger bekannter, doch ebenso hochkarätiger Hoflieferanten wie Carl Edvard Bolin (1805-1864), Carl Blank (1728-1793), Pawel Owtschinnikow und Iwan Chlebnikow gegenübergestellt.

Auf diese Weise wird ein möglichst umfassendes Bild jenes russischen Kunstgewerbes gezeigt, das in der zweiten Hälfte des 19. und noch zu Beginn des 20. Jahrhunderts im Umfeld des Zarenhofes blühte. Diese Einblicke in die Welt von Faberge können nicht zuletzt als Symbole eines letzten Aufbäumens einer Herrschaft gegen die bevorstehenden Umwälzungen des 20. Jahrhunderts (v. a. Erster Weltkrieg und Februarrevolution 1917) verstanden werden – Symbole der Macht und des Versuchs der Aufrechterhaltung einer im Untergehen begriffenen Ordnung.

Die Ausstellung wurde kuratiert von Paulus Rainer (Wien) und Tatyana Muntian (Moskau).


Katalog: Sabine Haag (Hg.) – Die Welt von Fabergé; 191 Seiten, deutsch;
ISBN 978-3-99020-057-5 € 29,95.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/1361-khm-praesentiert-die-welt-von-carl-faberge-der-juwelier-des-zaren.html

Журналистът Евгени Петров ще представи дебютния си роман „Пепел от вестник”

Известният български журналист Евгени Петров днес е главен редактор на електронния вестник vЕvesti.bg. Снимка: © Личен архивСОФИЯ / ВИЕНА. „Главният редактор на славния в. ПАРИ Евгени Петров и издателство „Изток-Запад” Ви канят на премиерата на книгата „Пепел от вестник” в „Студио 5” на НДК на 25 февруари, вторник, от 18.00 часа…” Подобна покана много хора (повечето от тях прочели на един дъх романа) очакват вече втора година. Най-сетне, дойде времето и на първото публично представяне на една от най-успешните (със сигурност) книги за последните години, написани от съвременен български автор – прекрасна симбиоза между роман и „журналистически репортаж”.


За съжаление – няма да мога да присъствам лично. Като фен на рок музиката, този пропуск бих сравнил с неслучилите се в душата ми софийски концерти на Rammstein, на Роджър Уотърс, или на AC/DC, но Слава Богу! книгата на Евгени Петров вече я преживях както духовно, така и физически. Казвам: Слава Богу!, защото това, което ме свързва с в. ПАРИ от 1994 г. (продължава и до днес) е нещо повече от поука, нещо повече от Университет, нещо повече от професионален опит – това е Съдба. Не само моя, разбира се – въпрос на усещане…

Дебютният роман „Пепел от вестник” на известния български журналист Евгени Петров, създател на първия финансов вестник в България – ПАРИ, излезе на родния книжен пазар през 2012 г. Появата на тази книга беше логична, но и някак изненадваща. Защото, за да опишеш подобна история „независимо, че в основата на този разказ е залегнал действителен случай, сюжетът и героите са художествена измислица…” трябва сила. Голяма. Може би успокоението идва от това, че „реалността е още по-жестока!”

Творба на германския скулптор Йорг Имендорф (1945-2007). Снимка: © artnovini.comКнигата пресъздава събитията около общоизвестния казус с в. ПАРИ от пролетта на 2000 г., когато по абсурдния за всяка нормална държава начин, във всекидневника беше извършен „преврат”. Чрез доказано неправомерни действия (дори от Върховния съд на Република България през 2004 г.), но „благословени” от разни закони и законоприлагащи фактори, тогавашният директор на изданието (в книгата наречено „Бизнес фактор”), чийто прототип е Венелин Праматаров, изключи по „невъзможен” начин двамата си съдружници: в романа Павел Попов (в действителност – Евгени Петров) и Богомил Богданов (Божидар Богданов)Подробности – четете на стр…, извинете, в романа

Тук, във Виена, сред любимите ми музей е „Албертина” (Albertina), защото в неговите зали съм гледал изложби на едни от най-обичаните от мен художници. Но винаги, когато влизам в този „храм на изкуството”, минавам покрай няколко саркастични фигури на шимпанзета, дело на големия германски скулптор Йорг Имендорф (Jörg Immendorff; 1945-2007). Един от приматите рисува, друг – „чете” вестник. Гледайки тези гротески, всеки път се опитвам да си отговоря на въпроса – що за субекти са издателите и читателите – хора или, простете, маймуни. Може би това зависи от достойнството на тези, които правят/контролират медиите. Или, по-скоро, от самите читатели, повечето от които (днес) срещу левче са готови да се заровят в похабените бохчи с мръсножълти „новини” и така да си купят илюзорното усещане за безкомпромисно всеобхватна информираност…

„Пепел от вестник” на Евгени Петров е един най-успешните съвременни български романи. Снимка: © Издателство „Изток-Запад”

***

Ърнест Хемингуей
(Ernest Hemingway; 1899-1961):
„Журналистиката не е проституиране, когато се върши честно и пишеш точно…”

***

Без да звучи пресилено, в. ПАРИ беше мястото, където се чувствах свободен. И като журналист, и като човек. Докато…

Днес в. ПАРИ го няма – изчезна в джунглата от користни амбиции, аматьорщина и политическото ибрикчийство на разни, т.нар. издатели. „Пепел от вестник” на Евгени Петров направи най-важното – запази Духът му жив. Неговият и този на колегите, които през годините работиха и твориха (и се забавляваха, разбира се!) в редакцията на „Цариградско шосе” 47А в София. Защото живият дух винаги ще бъде частица от Вечността…

Виждали сте пепел от вестник, предполагам… Ако ли не, на 25 февруари, вторник, от 18.00 часа, идете в „Студио 5” на НДК и там ще ви разкажат една тъжна, но безсмъртна история. В която участват… и хора.


ЕВГЕНИ ПЕТРОВ е роден през 1956 г. в София. Завършил е специалност „Журналистика” в СУ „Климент Охридски”. Работил е като главен редактор на вестниците „Народна младеж” и „Диалог”. Преди 23 години създава в. ПАРИ, чийто главен редактор е до 2000 г. Работил е и в „Стандарт”, „Политика” и „Експрес”. Днес е главен редактор и издател на електронния вестник vЕvesti.bg.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1360-journalistat-evgeni-petrov-ste-predstavi-debutnia-si-roman-pepel-ot-vestnik.html

Стиви Никс от Fleetwood Mac написа стихове за сериала „Игра на тронове”

Стиви Никс е всепризнатата кралица на рокендрола. Снимка: stevienicks.netЛОНДОН. Кралицата на рокендрола Стиви Никс (Stevie Nicks), вокалистка на легендарната група Fleetwood Mac, написа стихове за героите от фентъзи сериала на HBO „Игра на тронове” (Game of Thrones), създаден по епоса „Песен за огън и лед” (A Song of Ice and Fire; 1996) на американския писател Джордж Р. Р. Мартин (George R.R. Martin; 1948). Очарователната изпълнителка разказа за своята поетична дейност в интервю пред RadioTimes, цитирано от Lenta.ru.


Идеята за стиховете дошла след като през декември 2011 г. починала майката на певицата, а самата тя се разболяла от бронхопневмония и в продължение на пет месеца се лекувала вкъщи. През април същата година телевизионният канал HBO започна да излъчва поредицата „Игра на тронове”, която се превърна в абсолютен хит, и първият сезон на сериала помогнал на Никс да забрави проблемите си.  

Блондинката с невероятно лиричен глас споделя пред RadioTimes, че е написала стихотворения за всеки от основните персонажи във филма, като отбелязала, че с удоволствие би написала и музика за телевизионната сага. Стиви Никс разказва още, че нейни любими герои са Денерис „Дени“ Таргариен, чиято роля се изпълнява от Емилия Кларк (Emilia Clarke), Серсей Ланистър, в която се превъплъщава Лена Хийди (Lena Headey) и Брин от Тарт на Гуендолин Кристи (Gwendoline Christie)...

Стиви Никс става вокалистка на Fleetwood Mac през 1975 г., а през 1981 г. започва и солова кариера с дебютния си албум Bella Donna, който достига платинен статус. До днес, от проектите с нейно участие (соловите са общо седем, като последният е In Your Dreams от 2011 г.), са продадени над 140 млн. копия. Списание Rolling Stone я включи в класацията на „Стоте най-велики певици на всички времена” (100 Greatest Singers of All Time) и й даде „титлата” The Reigning Queen of Rock and Roll.

Първият епизод от четвъртия сезон на „Игра на тронове” ще стартира на 7 април т.г. в ефира на Sky Atlantic.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1359-stevie-nicks-ot-fleetwood-mac-napisa-stihove-za-seriala-igra-na-tronove.html