Месечни архиви: февруари 2014

Шедьоври на Михаил Врубел се върнаха във Виена след повече от век

Изложбата „Абрамцево - място на гении. М. А. Врубел”  показва за първи път в чужбина творби, създадени в легендарното имение на индустриалеца и меценат Сава Мамонтов (на снимката в лявата част на залата). Снимка: © k-haus.atВИЕНА. Само още няколко дни имат на разположение почитателите на руското изобразително изкуство, за да посетят уникалната изложба „Абрамцево – място на гении. М. А. Врубел” (Abramtsevo – Ort der Genies. Werke von Michail Vrubel), представена в легендарния музей „Кюнстрелхаус” (Künstlerhaus; 1010 Wien, Karlsplatz 5). Експозицията, в която са показани живопис, скулптура, театрални костюми и сценографски проекти на знаменития руски художник, е основана върху произведения от автентичния Историко-художествен и литературен музей-резерват „Абрамцево”, намиращ се недалеч от Москва.


„Нашата задача се състои в това, да покажем многостранния талант и универсалност на художника [Врубел], казва кураторката на изложбата Светлана Волкова, цитирана от сайта на руския музей. „Тук има живопис, образци на декоритвно-приложните изкуства, ескизи за стенописите в Кириловската църква в Киев, театрални работи”, допълва специалистката. От 75-те творби, включени в експозицията, 64 идват от Абрамцево, една живописна работа е от Държавния музей за изобразително изкуство на Република Татарстан, а десет графични листа са от Всеросийския музей „А.С. Пушкин” в Санкт Петербург.

Художникът Михаил Врубел (1856-1910) e един от титаните на руския модернизъм. Снимка: © k-haus.atКакто отбелязва Елена Воронина, директорка на музея в Абрамцево, „Практически всички произведения, както и техния замисъл, са родени в чифлика, където Врубел работи продължително време. Той е сред представителите на Абрамцевския художествен кръг, заедно с неговите изключителни колеги Василий Поленов (1844-1927), Иля Репин (1844-1930), Валентин Серов (1865-1911), братята Аполинарий (1856-1933) и Виктор Васнецови (1848-1926), Михаил Нестеров (1862-1942) и др., които са сред създателите на националния стил, наречен „руски модерн”. Този факт е симптоматичен, като се има предвид, че по същото време във Франция се формира ар-нуво, в Германия – югендстил, в Австро-Унгария – сецесион, а Абрамцево е смятано за родина на руския модерн.”

Изложбата във виенския „Кюнстлерхаус” е първата чуждестранна изява на музея в Абрамцево и може да бъде наречена „премиера”, тъй като от десетилетия тези произведения не само не са напускали Русия, но и самото Абрамцево. Според Воронина, изборът на мястото за нейното провеждане не е случаен, тъй като през 1901 г. керамични творби (майолики) на Врубел били показвани в т.нар. „руска стая” в Изложбената зала на Виенския сецесион (Das Ausstellungshaus der Wiener Secession), а днес – след повече от сто години – някои от тях отново се връщат в австрийската столица…

Михаил Врубел е роден на 6(17) март 1856 г. в Омск, в семейство на действащ военен, участник в Кримската война (1853-1856). От 1874 до 1880 г. следва в Юридическия факултет на университета в Санкт Петербург, а след като го завършва се записва в Художествената академия (1880-1884). Там неговпреподавател е големият педагог проф. Павел Чистяков (1832-1919), а негов колега и приятел е Валентин Серов, който е сред най-големите имена на руското изобразително изкуство.

„Момиче с венец от цветя” (ок. 1900) е един от образците на майоликата, които създава Врубел. Снимка: © k-haus.atВрубел работи в областта на живописта, графиката, декоративно-приложното изкуство, той е художник на театрални костюми и сценограф, илюстратор и архитект. Михаил Александрович мечтае да обедини в своето творчество изкуството с живота; той често използва изразните средства на високомонументалния стил и характерните за руското изкуство форми, като ги поставя в хармонично взаимодействие със специфични орнаментално-ритмически решения, присъщи на модернизма, пише artsait.ru. Тези естетически и творчески отношения ясно личат в негови забележителни творби като триптиха „Фауст” (1856), в „Утро” (1897), но изкуството му излиза от рамките на модернизма и символизма, тъй като голямата цел на художника е да създаде сложна, одушевена картина на света, в която да събере светът на човешките чувства и на природата – „Пан” (1899), „Към нощта” (1900), „Люляк” (1900)

В периода 1889-1891 г. в дома на индустриалеца и меценат Сава Мамонтов (1841-1918) Врубел рисува, може би, най-известната си картина – шедьовърът „Демон (седящ)(1890), вдъхновен от безсмъртната едноименна поема на гениалния руски поет и драматург Михаил Лермонтов (1814-1841). От тези години, до края на века, художникът ръководи керамичното ателие в Абрамцево, където създава великолепни образци на вази, декоративна скулптура, съдове… По негови проекти са изработени печките и камините за московския и абрамцевския дом на семейство Мамонтови, за църквата „Спас Неръкотворни”…

Днес, посетителите на виенския „Кюнстлерхаус” могат да се насладят на изящните керамични творби на живописеца, които разкриват неговия необхватен талант в друга светлина. Изящните майолики като „Момиче с цветен венец” (1900), „Морска принцеса” (1900), „Садко” (1890), привличат с уникалната хармония между модернизъм, метафизика и иновативност, в които ясно се откроява грандиозния творчески потенциал на художника. Тези произведения кореспондират по великолепен начин с прекрасните малкоформатни ескизи с молив на Врубел, а своеобразна кулминация на прекрасно аранжираната експозицията е мащабното платно „Полетът на Фауст и на Мефистофел” (1896) - с размери 133 х 424 см, допълнено по особено чувствен начин от лиричния акварел „Пролет” (ок. 1900)…      

М. А. Врубел - „Глава на мъж” (ок. 1890), рисунка с молив. Снимка: © k-haus.atПрез 1896 г., по поръчка на Мамонтов, художникът рисува паното „Микула Селянинович” и „Принцеса Греза” за Всеросийското изложение в Нижни Новгород, а през 1899-1903 г. прави още едно пано със сюжета на втората творба, но този път за фасадата на прочутия московски хотел „Метропол”.

Деветдесетте години на XIX в. са много ползотворни и художникът създава още няколко емблематични за своето творчество произведения: „Венеция” (1893), „Испания” (ок. 1894), „Гадателка” (1895); илюстрира произведения на Лермонтов, „Анна Каренина” (1878) на Лев Толстой (1828-1910), а за Московската частна опера на Мамонтов работи по сценографията на спектакли като „Садко” (1897), „Царска невеста” (1899), „Приказка за цар Салтан” (1900) от Николай Римски-Корсаков (1844-1908)

Творческият маниер на Врубел, който се формира в този период се отличава с декоративност и с драматична експресивност, характерна за византийското и древноруското изкуство, съчетани с цветовото богатство на венецианската живопис. Художникът одухотворява природата и я превръща в свой учител. Той обича да казва: „Създадената от природата форма е вечна. Тя има душа”, и още: „Всичко е декоративно, и само декоративно.” Врубел виждал света, като „свят на безкрайно хармониращи чудни детайли”.

Големият руски художник Константин Коровин (1861-1939), който също е живял и работил в Абрамцево, казва за творчеството му: „Врубел рисуваше орнаменти поразително, не заимстваше никога и от никъде – винаги бяха негови. Взимаше хартия, отмерваше размера, държейки молив, перо или четка, и в различни части на листа полагаше твърди линии, като ги съединяваше на различни места, а след това рисуваше цялата картина.”

Акварелът „Първа пролет” (началото на XX в.) е един от акцентите в изложбата. Снимка: © k-haus.atЧетири години преди да напусне този свят – на 1(14) април 1910 г., Врубел ослепява, а до края на живота си остава в психиатрична клиника. Той така и не разбира, че е удостоен със звание „академик” от Академията на науките на Русия, не знае и за триумфалния успех в Европа на дружеството „Светът на изкуството” („Мир исскуства”), в което членува. Художникът се оказва откъснат от културните и политически събития, съпътстващи първото десетилетие на XX в., но още приживе неговата личност е превърната в легенда. Художниците от кръга „Синята роза” („Голубая роза”) го смятали за свой учител и показвали негови картини в изложбите си, а поетите Александър Блок (1880-1921) и Андрей Бели (1880-1934) се прекланяли пред изкуството му, което изиграло изключително голяма роля през т.нар. „Сребърен век” (Fin de siècle), или „краят на века”…

В творчеството си, Врубел отразява идеите на модернизма и символизма и поставя основите на нови направления в изобразителното изкуство. Световноизвестният руски художник Кузма Петров-Водкин (1878-1939) казва: „Врубел беше нашата епоха”…

Изложбата „Абрамцево – място на гении. М. А. Врубел”, която се провежда в рамките на програмата „Сезони на руската култура в Австрия” (Saison der russischen Kultur in Österreich), може да бъде разгледана до 23 февруари (неделя).

* * *

Експозицията във виенския Künstlerhaus е аранжирана в духа на Абрамцево. Снимка: © k-haus.atМузеят-резерват „АБРАМЦЕВО” е разположен на 60 км в североизточна посока от Москва, недалеч от град Сергиев Посад, на брега на малката река Воря. В средата на XVIII в. тук е построен чифлик, който става известен през следващия век, благодарение на своите собственици, пише официалният сайт на музея.

Писателят Сергей Аксаков (1791-1859) купува имението в Абрамцево през 1843 г. и там написва някои от най-известните си произведения, сред които са „Семейна хроника” (1856) и „Детските години на Багров-внук” (1858). По това време чифликът е посещаван и от големите руски писатели Николай Гогол (1809-1852) и Иван Тургенев (1818-1883), от историка Михаил Погодин (1800-1875), от актьора Михаил Щепкин (1788-1863) и др.

През 1870 г. дъщерята на Аксаков продава чифлика на индустриалеца, изтъкнат театрал и меценат Сава Мамонтов, който превръща Абрамцево в художествен център от национално ниво, където работят едни от най-изтъкнатите руски художници. Създадените в имението дърворезбарска и керамична работилници възраждат старите занаяти на резбоването и производството на майолики.

След Октомврийската революция през 1917 г. имението Абрамцево е национализирано и превърнато в музей и, за щастие, традициите на Мамонтовския кръжец не били забравени.


Днес музеят-резерват се разпростира на територия от около 50 хектара и посетителите му могат да видят оригинални архитектурни паметници от XVIII в. и XIX в., да се разходят в красивия парк и из живописните местности край река Воря. В колекцията му се съхраняват повече от 25 хиляди образци на живописта, графиката, скулптурата, приложните и народни изкуства, както и фотографии и архивите на бившите собственици на имението.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1358-shediovri-na-michail-vrubel-se-varnaha-vav-vienna-sled-poveche-ot-vek.html

Неспокойният дух и пламенната любов на Яворов озариха Дом „Витгенщайн”

ВИЕНА. Няколко вълнуващи събития, посветени на големия български поет Пейо Яворов (1878-1914), озариха Българския културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) през миналата седмица. Литературната изследователка и директор на Националния литературен музей Катя Зографова, представи уникалното издание „Култът Яворов” (ИК „Изида”), съдържащо едноименната студия и фототипно копие на експресивната поетична творба на Гео Милев (1895-1925) „Панихида за Яворов”, както и изложбата с факсимилета и снимки „Посвещенията на Яворов”, експонирана в галерия „Приземен етаж” на БКИ.


В началото на тематичната вечер „П.К. Яворов между две годишнини” (бел. ред.: на 13 януари т.г. се навършиха 136 години от рождението на поета, а на 29 октомври т.г. ще бъдат отбелязани 100 години от неговата трагична кончина) авторката запозна присъстващите с живота и творчеството на знаменития лирик и с неговото изключителното наследство, което той остави не само на нашата, но и на световната поезия. Известната литературоведка говори и за драматичното раждане, сложните трансформации и вдъхновените проявления в различните изкуства на националното преклонение към поетическия гений на България, разказа за съдбата на неговите музеи като своеобразна форма на култа „Яворов”. Катя Зографова отдели специално внимание и на произведението „Панихида за Яворов”, което определи като „провокативна, новаторска и недоразчетена от критиката ни поема на екстаза, избликнала у пламенния млад поет непосредствено след трагичната смърт на Яворов и усъвършенствана в преизданията си в периода от 1914 до 1924 г.”

Изследването „Култът Яворов” (изданието спечели конкурс на Министерство на културата през 2013 г.) запознава читателите с формирането на това нетипично, но възторжено преклонение пред титаничната сила на Яворовия гений. Култът „Яворов” е създаден от онези малцина негови приятели и ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност”, каза Зографова. „Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществуване Яворов, който вмества в сърцето си вековната мъка на българите, на арменците, на евреите, на човека въобще, а е обречен да изпие горчивата чаша на охулен от собствените си сънародници!..”

„Уникалната творба на Гео Милев „Панихида за Яворов” е връх в неговия култ”, смята литературоведката. Поемата е написана е през 1914 г. в Лайпциг и става част от петия ръкописен сборник „Изкуство” на още един млад и  универсален гений, какъвто е Милев…

В края на своята лекция Катя Зографова припомни на почитателите на творчеството на големия български поет и своята забележителна статия „Любовната война Лора – Яворов”, публикувана в бр. 4 на „Литературен вестник” от 4-10 февруари 2009 г., която можете да прочетете тук.

Изложбата „Посвещенията на Яворов”, съдържа шестнадесет послания на поета, отправени към най-близките хора от неговото семейство, към духовните му съмишленици – проф. Боян Пенев (1882-1927), литературният и театрален критик Владимир Василев (1883-1963), към братството от кръга „Мисъл” – Пенчо Славейков (1866-1912), д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919), към личностите, с които го свързват хайдушките му копнения – Гоце Делчев (1872-1903) и Тодор Александров (1881-1924), към жените, вдъхновили най-съкровените му лирически изповеди – Нонка Чипева (1882-??), Дора Габе (1888-1983), Мина Тодорова (1890-1910) и Лора Каравелова (1886-1913)…

Посвещенията в стихове и писма са свидетелства за приятелските общувания на поета, за творческите му контакти, за интимните му преживявания… Изложбата е изпълнена с много поезия, философски и лични откровения и послания. Автори на експозицията са Пенка Кирякова, уредник в НЛМ от 1979 г. до 2010 г., ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, а оформлението е на художничката Ивелина Велинова.

Своеобразна кулминация на тематичната вечер беше прожекцията на филма Дело 205/1913 г./П. К. Яворов” (1984) на режисьора Кириан Коларов, по книгата „Житейската драма на Яворов” на Никола Гайдаров. Лентата разказва за драматичните събития последвали трагедията, разиграла се в два часа след полунощ на 30 ноември 1913 г., когато Лора, съпругата на поета, се прострелва смъртоносно, а той прави неуспешен опит да се самоубие и ослепява. След нейната смърт, роднините й и някои високопоставени юристи, водени от прокурора Александър Огнянов (брат на актьора Сава Огнянов) успяват да компрометират поета. Той е обвинен в убийството на жена си и почти година води безрезултатна борба, за да докаже своята невинностт. Отхвърлен от обществото, изтерзан от клевети, с безвъзвратно увредено зрение и сломен от живота, на 29 октомври 1914 г., едва 36-годишен, Яворов се самоубива с отрова и смъртоносен куршум…

Филмът (времетраенето на оригиналната версия е 147 мин.), от чиято премиера на 23 януари т.г. се навършиха тридесет години, е сред безспорните образци на българското кино и ще остане в неговите златни страници с изключителната си режисура, великолепното операторско майсторство на Радослав Спасов и неописуемото драматично превъплъщение на актьора Явор Милушев.

За тази кинотворба могат да бъдат написани стотици страници, но сякаш една най-вълнуващите оценки за него дадоха две около 20-годишни дами, които след прожекцията споделиха: „Изненадани сме, дори не подозирахме, че има толкова силно българско кино.”

Дело 205/1913 г./П. К. Яворов” завършва с цитат от надгробното слово, произнесено от литературния критик Боян Пенев: Вчера аз срещнах български писатели, които се смееха, като говореха за неговата смърт, като ме уверяваха, че това никому не прави впечатление. Казваха ми още, че дори не заслужава да се говори за него. Тук има една безгранична тъмна злоба. Това бе вчера, това е и днес. Но ще минат тия хули и клевети, тъй щедро сипвани върху този мъченик. Потокът на времето безследно ще ги помете, ще мине това поколение, на което неговата смърт и неговия гроб ще говорят по-инак. Не така, така както са говорили на нашето жестоко време. Той ще бъде ценен, славен и обичан, но не през нашето, а през едно друго, по-далечно време, от едно друго поколение…”

През 1984 г. филмът на Кириан Коларов беше отличен с Награда за операторска работа и Награда за музика – на композитора Кирил Дончев, от кинофестивала във Варна и от Съюза на българските филмовите дейци.

Коментар на artnovini.com:

Освен че се превърна в събитие, което няма да бъде забравено скоро, вечерта в Дом „Витгенщайн”, посветена на Пейо Яворов, даде повод за многопосочен размисъл. Ако можем да се вгледаме в трагичната и превратна съдба на поета, ако сърцето ни се вслуша в неговата изпълнена с копнения и любов лирика или в неговите откровени хайдушки песни, за пореден път трябва да се замислим за тежката ни орис като нация. Да, днес повечето от българите знаят кой е Яворов, ала какво от това, защото продължават да бъдат слепи за поуките… Макар и в по-далечно време и другото поколение продължава да бъде все същото като предците си. Сякаш големият литературен критик не е изрекъл тези думи преди 100 години, а днес. Огледайте се – и в Родината ни, в чужбина… Безграничната тъмна злоба продължава да хипертрофира нацията ни, а ние – безумно и наивно – отново и отново да се надяваме (каква утопия само!), че времето (или някой) все някога ще ни излекува… от нас самите. Ако продължава да ни има, обаче. Като народ, като нация…

* * *

Моята изповед

От ранни утрини зори
почнах и ви учих -
как се люби, как се пей -
как пълно се живей. 

До сетни вечерни зари
сам се не научих!
Много любих, много пях…
Как малко аз живях!


Пейо Яворов

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1357-nespokoiniat-duh-i-plamennata-lubov-na-yavorov-ozariha-dom-wittgenstein.html

Christie’s продаде портрет на любовника на Франсис Бейкън за 70 млн. USD

„Портрет на говорещия Джордж Дайър” (1966) от Франсис Бейкън (1909-1992) е най-скъпата единична творба на художника, продадена на открит търг. Снимка: christies.com ЛОНДОН. Картината „Портрет на говорещия Джордж Дайър” (Portrait of George Dyer Talking; 1966) от Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992) е най-скъпата единична творба на британския художник, продадена на европейски търг на Christie’s. Платното, изобразяващо голямата любов и муза на известния живописец, беше купена от неизвестен колекционер за малко над 70 млн. USD по време на вечерния търг „Следвоенно и модерно изкуство” (Post-War and Contemporary Art Evening Auction), който се състоя на 13 февруари (четвъртък) в британската столица, съобщава сайтът на аукционната къща.


За първи път „Портрет на говорещия Джордж Дайър” е показан пред публика през 1966 г. в парижката Galerie Maeght, а във Великобритания картината е изложена само веднъж – в Malborough Fine Art Ltd. през 1967 г. След това я става част от голямата ретроспектива на Бейкън в Grand Palais в Париж през 1971 г.; две години по-късно е показана в Музея за изящни изкуства (Museo de Bellas Artes) в Каракас, Венецуела, а след това – едва през 1993 г., в Музея за съвременно изкуство (Museo d’Arte Moderna) в Лугано, Швейцария. За последен път портретът е представян в изложба през 1999 г. – в Yale Center for British Art в Ню Хейвън, а на следващата година е продаден от Christie’s New York за 6.6 млн. USD, което по това време е рекордна цена за произведение на художника. Според прогнозите на аукционната къща, сега продажната цена на творбата трябваше да достигне около 50 млн. USD.

Франсис Бекйкън се запознава с Джордж Дайър (1934-1971) през 1963 г. в Сохо. Младежът от скромно потекло се превръща в неговия любим модел и е най-често изобразяваният персонаж в картините му през 60-те, когато е най-силният творчески период на художника, пише Джей Ръсел (J. Russell) в биографичната книга Francis Bacon (1971). Дайър облича елегантни изчистени костюми, носи стегната вратовръзка - като скандалните гангстери-близнаци Крей (Kray twins), и пуши много. Но заради безцелния си начин на живот, често е тревожен и уязвим. Напълно беззащитен, той е изцяло зависим от Бейкън и става негов любовник и муза. Джордж вдъхновява артиста, но не само с класическите си пропорции и добър външен вид, който му напомня за гъвкавите фигури от етюдите на Микеланджело, но и с възможността живописецът да изследва неговия емоционален свят, изпълнен с ранимост и чувствителност, допълва биографът.

Връзката между двамата се оказва с трагичен край – два дни преди откриването на изложбата в Гран Пале, Дайър е намерен мъртъв в банята на апартамента им в парижкия Hotel des Saint-Pères, а причината за смъртта е свръхдоза барбитурати и алкохол. След този инцидент, въпреки че е в тежка депресия, Бейкън продължава да рисува своя любим със същата страст, а безспорен творчески връх от този период са трите т.нар. „Черни триптихи” (Black Triptychs), които създава между 1972 и 1974…

По време на вечерния търг Post-War and Contemporary Art, беше продадена още една творба на британеца – „Щрихи за портрет” (Study for a Portrait; 1978), но за „скромната” сума от 4.3 млн. USD.

Втори резултат от търга „Следвоенно и модерно изкуство” на Christie’s постигна наддаването за „Абстрактна картина” (Abstraktes Bild; 1989) на германския абстракционист Герхард Рихтер (Gerhard Richter; 1932), което водещият спря на 32.5 млн. USD, а за една от петте уникални фигури „Счупено яйце. Магента” (Cracked Egg - Magenta; 1994-2006) на американеца Джеф Кунс (Jeff Koons; 1955) бяха платени 23.4 млн. USD.

След търга в четвъртък, финансовите си позиции на световния арт пазар укрепиха още двама художници, участници в прочутата изложба Sensation (18 септември - 28 декември 1997) на групата Young British Artists: Джени Савил (Jenny Saville; 1970) - с 3.5 млн. USD за провокативната картина Plan (1993) и Гери Хюм (Gary Hume; 1962) - с над 680 хил. USD за „Покварен” (Vicious; 1994). Christie’s успя да продаде и една от най-новите творби на Деймиън Хърст (Damien Hirst; 1965), може би най-яркият представител на „младите британски художници” (YBA), наречена „Мики” (Mickey; 2012), като цялата сума от 1.5 млн. USD е предназначена за благотворителни кампании за деца.

Впечатляващ успех постигнаха още творби на Доменико Гноли (Domenico Gnoli; 1933-1970), чието платно „Черна коса” (Black Hair; 1969) надхвърли три пъти естимейта си и достигна почти 11.7 млн. USD; платното Peinture 195 x 155 cm., 7 février 1957 на живия класик на френската абстрактна живопис Пиер Солаж (Pierre Soulages; 1919) пък отиде в нова колекция за 6.1 млн. USD, а „Монотонно пеене” (Chant 2; 1967) на Бриджит Райли (Bridget Riley; 1931) беше купена за 4.7 млн. USD Общата сума от търга Post-War & Contemporary Art надхвърли 206.1 млн. USD, допълват от аукционната къща.


На 12 ноември 2013 г., в Christie’s New York, триптихът „Три портрета на Лусиън Фройд” (Three Studies of Lucian Freud; 1969), нарисуван от Франсис Бейкън, беше купен от Илейн Уин (Elaine Wynn), бившата съпруга на хазартния магнат Стивън Уин (Stephen A. Wynn), за 142.2 млн. USD и стана най-скъпата картина в света, продадена на открит търг.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1356-christies-prodade-portret-na-lubovnika-na-francis-bacon-za-70mln-usd.html

Любовта на Микеланджело събра стотици почитатели на поезията в НХГ

Пред препълнената зала на НХГ, Анна Амендоладжине, директорка на Италианския културен институт в София, направи пространен анализ на грандиозното творчество на Микеланджело Буонароти. Снимка: © ИК „Персей”СОФИЯ. Премиерата в Националната художествена галерия (НХГ) на книгата „Копие, захвърлено с любов”, от каталога на издателство „Персей”, се превърна в едно от безспорните литературни събития на седмицата. Представянето, което се състоя на 11 февруари (вторник), беше открито от г-жа Анна Амендоладжине (Anna Amendolagine), директорка на Италианския културен институт в София, който заедно с ИК „Персей” и НХГ беше съорганизатор на събитието. В своето експозе тя говори за грандиозното като духовни и материални измерения творчество на ренесансовия гений Микеланджело Буонароти (Michelangelo di Lodovico Buonarroti Simoni; 1475-1564), а на финала на словото си г-жа Амендоладжине прочете в оригинал един от неговите поетични шедьоври – „Художникът не е родил идея”, който след това прозвуча и на български език, в изпълнение на актрисата Нона Йотова.


Балната зала на бившия царски дворец в София се оказа тясна за стотиците почитатели на Микеланджело, които бяха привлечени от възможността да се срещнат, броени дни преди Деня на влюбените, с великолепната любовна лирика на великия художник и архитект, събрана в прекрасното издание „Копие, захвърлено с любов”. Издателят и съставител на книгата Пламен Тотев разказа за мястото на новото издание в поредицата от изящни книги с поезия, чиято премиера вече 10 години е винаги в навечерието на 14 февруари.

Издателят Пламен Тотев представи книгата „Копие, захвърлено с любов” в контекста на поредицата с любовна лирика на „Персей”. Снимка: © ИК „Персей”Особен интерес сред гостите на премиерата предизвикаха „тайните, скрити в прочутите фрески и скулптури на Микеланджело” - важен момент в книгата, който ни позволява да прочетем в по-различна светлина любовните стихове на великия Микеланджело. Освен неговата знаменитата творба „Сътворението на Адам” (La creazione di Adamo; c. 1511) - от стенописите в Сикстинската капела (Cappella Sistina), в която, според някои изследователи, Господ е изобразен на фон, наподобяващ разрез на човешки мозък, твърде любопитни са и портретите на поетесата Витория Колона (Vittoria Colonna; 1490-1547) и Томазо деи Кавалиери (Tommaso Dei Cavalieri; 1509-1587) - две изключително важни за него личности, който той е увековечил във фреската-шедьовър „Страшният съд” (Giudizio universale; 1537-1541). Двамата са голямото вдъхновение на художника, оформил се като творец и личност под влияние на ренесансовия неоплатонизъм, който издига в култ духовната, възвишената любов.


Освен 450 годишнината от смъртта на Микеланджело Буонароти (18 февруари 1564 г.), книгата „Копие, захвърлено с любов” е своеобразен подарък за читателите по-случай 80 години от рождението на преводача на неговата лирика – поетът Драгомир Петров. По този повод вълнуващи думи с присъстващите споделиха Игнат Петров, брат на преводача, Иван Гранитски и др., а в рамките на премиерата прозвучаха и авторските стихотворения на Драгомир Петров „Вместо епитафия” и „На сина ми”.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1355-lubovta-na-michelangelo-sabra-stotizi-pochitateli-na-poeziyata-v-nhg.html

U2 to perform „Ordinary Love” on the Oscars®

(From left to right) Oscars® Producers Craig Zadan and Neil Meron with Oscar® nominee Bono at the Oscar® Nominees Luncheon in Beverly Hills Monday, February 10, 2014. Снимка: © A.M.P.A.S. / Jordan MurphBEVERLY HILLS. World-renowned rock band U2 will perform their Oscar®-nominated song, Ordinary Love for a global audience at the Oscars®, show producers Craig Zadan and Neil Meron announced today, announced oscars.org. U2’s exclusive Oscar show performance will be the first time the band will perform the song live. The Oscars, hosted by Ellen DeGeneres, will air on Sunday, March 2, live on ABC.


Ordinary Love was written by the group for Mandela: Long Walk to Freedom and is nominated for Original Song. The three other nominated songs are Happy from Despicable Me 2, Let It Go from Frozen and The Moon Song from Her.

U2 has sold more than 150 million records worldwide since its formation in 1976. The group has won 22 Grammy® Awards – more than any other band – and was inducted into the Rock and Roll Hall of Fame in 2005, its first year of eligibility. The band’s 110-show, 26-month U2360° Tour, which ended in July 2011, played to over 7 million fans in 30 countries on 5 continents and was the highest-grossing concert tour of all time. The band is currently in the studio working on a new album.

Awards for outstanding film achievements of 2013 will be presented on Oscar Sunday, March 2, 2014, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® and televised live on the ABC Television Network. The Oscars also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.


Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1354-u2-to-perform-ordinary-love-on-the-oscars.html

Dulwich celebrates 60 years of David Hockney printmaking with dedicated show

David Hockney, Self Portrait, 1954, Lithograph in Five Colors, 11 ½” x 10 ¼”; Edition: 5 (approximately) Credit: © David HockneyLONDON. Timed to coincide with the 60th anniversary of David Hockney’s first print, Dulwich Picture Gallery present a major exhibition celebrating the artist’s long and diverse career as printmaker.


David Hockney, Britain’s best known and arguably best loved artists, is also one of our most talented printmakers. Showcasing over 100 works between 1954 and his more recent work with computers in 2009 Hockney, Printmaker (5 February – 11 May) opens Dulwich’s 2014 programme, looking beneath the highly engaging surface of his graphic work to reveal the thought and expertise that underlies it. Grouped by theme and technique in a series of displays, the exhibition will give an instructive and entertaining overview of the artist’s career and reveal aspects that some observers might not be familiar with, such as the importance of poetry and classical literary sources as a basis of many of his projects, and his extensive knowledge of the work of fellow printmakers throughout the ages, announced from Dulwich Picture Gallery.

Curator Richard Lloyd said:

This exhibition will provide an insight into an aspect of Hockney’s work which is often overlooked - that he is one of the most prolific, diverse and technically astute printmakers alive. He has been making prints since 1954 and throughout the subsequent 60 years he has continued to work and experiment. There’s a whole other side to Hockney, which he has devoted an enormous amount of energy and creativity to.”

David Hockney, Celia, 1973, Lithograph, 42 ¾” x 28 ½” ED: 52, © David Hockney / Gemini G.E.L.Concentrating on Hockney’s two main print techniques – etching and lithography – the exhibition will feature early etchings done whilst a student at the Royal College of Art, including a complete set of ‘A Rakes Progress’, the suite of sixteen etchings that dramatically announced his arrival on the art scene in the early 60s, and three early, extremely rare lithographs including ‘Self-Portrait’ from his time at the Bradford College of Art. Also included will be ‘The Weather Series’, Hockney’s large-scale lithographs inspired by the stylised depiction of weather conditions in Japanese Art, and ‘A Hollywood Collection’ a cheeky ‘instant art collection’. Both of these were the fruit of his trips to California in the 1960s. The exhibition continues with his ‘Home Made Prints’ which Hockney devised in 1986 using photocopiers, and ends with two important printed computer drawings – one of which is Rain on the Studio Window – related to the artist’s experiments with iPad and iPhone.

Portraiture has been as important to Hockney in his graphic work as it has in his paintings and drawings, and just as in these other media he has concentrated on a small group of close friends. The show will feature portraits of the designer Celia Birtwell, the restaurateur Peter Langan and the critic and curator Henry Geldzahler. These works stem from his desire to create a psychological as well as a physical likeness, something Hockney feels is only possible when he has an existing relationship with the sitter.

Hockney’s dislike of repetition and routine explains the enormous diversity of his output as a printmaker. However, throughout his career he remained faithful to the two main printmaking techniques of etching and lithography. In retrospect we can see that the 60s and 90s were dominated by his work in etching, whilst the 70s and 80s were largely given over to lithography. Working closely with master printers such as Maurice Payne, Aldo Crommelynck (1931-2008) and Kenneth Tyler he learned an enormous amount about the craft of printmaking. These skills he put to use constantly striving for new effects and new modes of expression.

David Hockney, Lithographic Water Made Of Lines And Crayon (Pool II - B), 1978-1980, Lithograph, 29 ¼” x 34”, Edition: 42 © David Hockney / Tyler Graphics Ltd.The exhibition is curated by Richard Lloyd, International Head of Prints & Multiples at Christies. Loans have been secured from key lenders including Salt’s Mill, Saltaire, David Hockney Inc., David Hockney Foundation, National Gallery of Art, Washington, National Gallery of Art, Canberra, Bradford Museums and Galleries, Tate and Private Collections. A fully illustrated colour catalogue published by Scala accompanies the exhibition and features an essay by Richard Lloyd. It will explore the key themes in the exhibition in the context of the artist’s biography, together with illuminating texts from contributors such as Marco Livingston, John Kasmin, Peter Tatchell, Celia Birtwell, and Martin Gayford.

The Artist

David Hockney was born in Bradford, Yorkshire in 1937. He is perhaps the most popular and versatile British artist of the 20th and 21st century. He is a painter, printmaker, photographer and stage designer. He studied at Bradford School of Art and later the Royal College of Art where he featured in the exhibition Young Contemporaries – alongside Peter Blake – that announced the arrival of British Pop art. Hockney’s subsequent development was a continuation of his student work, although a significant change in his approach occurred after his move to California at the end of 1963 in search of the fantasy that he had formed of a sensual and uninhibited life of athletic young men, swimming pools, palm trees and perpetual sunshine. He has recently returned to his native Yorkshire, where he is engaged in depicting the landscape of the Worlds through the seasons.

Associated Public Events:

Special Exhibition Lecture

Art as Autobiography: The Early Work of David Hockney

Sunday 9 March

11am – 12pm

David Hockney’s Biographer and Hockney:Printmaker catalogue contributor Christopher Simon Sykes gives an exclusive insight into the artist’s childhood growing up in Bradford and his life up until he left the Royal College of Art in 1962…

Hockney Printmaker: Etching

Sunday 9 and 16 March

10.30am – 4pm

Create an edition of black and white prints, inspired by Hockney’s illustrative and still life etchings. Visit the Hockney: Printmaker exhibition and create two linear compositions onto beautiful Fabriano Rosaspina paper with printmaker Victoria Browne…

Hockney Printmaker: Lithography

Sunday 23 March

10.30 – 4pm

Create an edition of colour prints, inspired by Hockney’s portrait lithographs. Participants will learn a low-toxic techniques and work from the life model with printmaker Victoria Browne…

Hockney Printmaker: Love of Line

Five Tuesdays from 22 April to 20 May

David Hockney’s prints demonstrate a love of line and sensitivity to materials and techniques. Taking this as a starting point, explore line drawing in printmaking with artist Jo Veever…

Booking details:

Book online at www.dulwichpicturegallery.org.uk

Or by phone on 020 8299 8732

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1353-dulwich-celebrates-60-years-of-david-hockney-printmaking-with-dedicated-show.html

Моралните права на авторите – права в сянка*

В България вече четвърт век проблемите със защитата на  авторските права, но не само на музикантите, са обвити в мъглата на странна  посттоталитарна ретроградност. Снимка: © artnovini.com СОФИЯ. Четирима от най-популярните автори в България: Иля Велчев, Емил Димитров-син, Митко Щерев и Живко Колев, обединиха мненията си по темата за моралните авторски права в музиката и тяхното нарушаване. Подобна симбиоза е непозната за българската действителност, уверяват от Сдружението за колективно управление на авторските права в музиката „Музикаутор”. Сайтът за изкуство и култура artnovini.com предлага на вашето внимание оригиналния текст, който получихме на редакционната поща:


ПРИНАДЛЕЖНОСТТА на едно произведение на неговия автор е свързана с изконни морални права. При използването на произведение без съгласието на автора не могат да се внасят никакви промени в него – да се разделя на части, да се преиначава, да се съкращава и т.н.

За съжаление, обаче, все по-често ставаме свидетели на погазването на моралните права на авторите, особено с навлизането на популярни музикални формати на телевизионния екран.

Според изпълнителния директор на „Музикаутор” – Иван Димитров, за да се промени нагласата, че ограбването на авторството е нещо нормално и ще продължава безкрайно, е необходимо да се мобилизират и обединят усилията на авторите. „Това е единственият начин за отпор и безспорен стимул за „Музикаутор” като институция да използва своите финансови и морални ресурси за решаването на този въпрос”, коментира г-н Димитров.

Големите имена, за чиито творчески визитки могат да се напишат енциклопедии, спокойно говорят от първо лице кога се нарушават техните морални права.

* * *

Иля Велчев. Снимка: © „Музикаутор”Иля Велчев е съвременен български поет, белетрист, драматург, сценарист и кино-режисьор. Автор е на над 20 книги, 10 филма и текстовете на много обичани български песни, сред които „Хризантеми” – музика и аранжимент Митко Щерев, „Осъдени души” – музика и аранжимент Митко Щерев, „Ако си дал” – в изпълнение на Емил Димитров, обявена за най-великата българска песен в началото на 2014 г., според класацията „Великите 500”, организирана от БГ Радио.

Иля Велчев: Щастлив съм, че хората обичат и пеят моите песни. Те са част от сърцето ми и от моето верую. Много години песните ми са верни на хората и хората са им верни. Певците, които мечтаят да станат част от живота на една знакова песен, идват при авторите със своите открити лица и талант. Това е светлата страна за песните и хората.

А тъмната е на апашите, крадците на чужда дарба и труд. Промъкват се от сенките и крадат песни. Те не питат може ли, гладни сме за тази песен. Те не молят, дайте ни възможност да докажем, че имаме сили да изпеем тази песен, че имаме необходимите морални и певчески качества. Правят го, за да се огреят на чуждо слънце, за пари. Често ги загрозяват. Агресивни, с фалшиво вълнение, с фалшиви пози. И всички медии, продуценти на различни предавания, собственици на заведения, които ги покровителстват, се превръщат в съучастници. Това са духовни кражби, но кражбите на интелектуална собственост имат и финансово измерение.

Бих им казал: „Преди да посегнете, помислете! Това е нивата на авторите, техния насъщен хляб, който много често е заплащан с горчивините на живота им.”

* * *

Емил Димитров-син. Снимка: © „Музикаутор”Емил Димитров-син е български музикант, композитор и продуцент. Син е на незабравимия композитор и изпълнител Емил Димитров. Член е на Управителния съвет на „Профон” и на Управителния съвет на Българската музикална асоциация. Работи за опазването и развитието на националната културна идентичност.

Емил Димитров-син: Създаването на едно произведение е в резултат на сложен процес, в който авторът влага частица от себе си. Влага и се разделя с част от таланта, който има и е развивал през годините. Независимо дали е получил възнаграждение за труда си или не, независимо дали е написал хит или не – той има правото сам да решава съдбата и живота на създаденото от него произведение и е недопустимо някой да му го отнема.

Използването на чужди произведения без разрешение, независимо от повода, е неморално и е в нарушение на закона. Авторът има правото да разреши, след одобрение, така наречената „адаптация” на неговото произведение. Използването на произведения в различни музикални формати, без получено разрешение на авторите също е неприемливо. В повечето случаи е достатъчно едно телефонно обаждане, но уви това не се случва. За съжаление сме били свидетели на такива груби промени на песни, при които цялостният смисъл и посланието на произведенията се изопачават, като например:

„Моя страна, моя България. Моя малка, бедна страна” или „Ако си дал, не е трябвало да се раждаш…”

Факт: Истинските изпълнители, които държат на това, което правят, винаги се допитват до авторите на произведението, което искат да ползват. А останалите…

* * *

Митко Щерев. Снимка: © „Музикаутор”Митко Щерев е български композитор, аранжор и пианист. Създател е на рок групата „Диана Експрес”. Някои от най-големите им хитове са „Северина”, „Душа” и „Наследство”. Автор е на редица песни на Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова и др., което го прави един от най-изтъкнатите композитори у нас.

Митко Щерев: За последните пет години в музикални телевизионни формати, излъчвани в национален ефир, бяха използвани над 15 мои хита. Никой не ме е питал съгласен ли съм песента ми да се пее от еди-кой си и може ли да се направи нов аранжимент. Обикновено това се случва внезапно. Докато гледам телевизия, някой ми звъни по телефона и ми казва на кой канал да превключа. В такива моменти се чувствам объркан, унизен и ограбен. Ако живеех в Етиопия, сигурно чувствата ми щяха да са други, но понеже живея в държава, членка на Европейския съюз, се чувствам точно така. Винаги първото нещо, което ми идва на ум, е да дам под съд продуцентите на шоуто. Знам, че ще спечеля делото, защото ще се позова на чл. 15 и на чл. 35 от Закона за авторско право и сродните му права. Вече спечелих три такива дела. Но, тъй като това ще е само моя битка, такава ситуация не ме удовлетворява. Ще завърша със следното обръщение:

Господа продуценти,
За мен е абсурдно един хит да няма цена. Абсурдно и унизително е да си избирате песни и да си правите каквото си искате с тях, при положение че въпросните песни имат автори и са защитени от Закон!

* * *

Живко Колев. Снимка: © „Музикаутор” Живко Колев е автор на текстовете на 840 популярни, детски и хумористични песни, на стотици сценарии на телевизионни шоу – програми и концерти. Един от създателите на трио НЛО и автор на 107 от изпълняваните от тях песни. Продуцент на над 30 албума на наши изпълнители. Автор е на 4 книги с поезия и на текстовете на популярните песни „Сбогом” – в изпълнение на рок група „Сигнал”, „Междучасие” и „Клоунът” – в изпълнение на Васил Найденов, „Големият кораб минава” – в изпълнение на Силвия Кацарова, и много други.

Живко Колев: Наскоро прочетох във Фейсбук един коментар на Игор Марковски, ето част от него: „Прав е и Живко Колев, когато говори за авторските права – човек като него отдавна трябваше да има фондация (като Дейвид Фостър) и да подпомага млади таланти (като Дейвид Фостър), да прави ето такива концерти, но уви, у нас действителността е друга – тук хитовете на Живко ги обявяват за песен на еди-кой си, а не е така – ама след 150 – 200 години може и да се променят нещата…”

Малко се говори за моралните права на авторите в музиката. Драстични са случаите, в които няколко телевизии в т.н. „риалити формати”, ползват песни без дори да уведомяват авторите им, да искат разрешение, както се предвижда в закона. Иван и Андрей например, в „Музикална академия” си позволиха да използват четири песни по мои текстове. Никой не ми се обади, не ме попита – нещо, което не може да се случи в нормална държава. Да, те си направиха предаването, спечелиха пари, но не се и замислиха, че от авторските права аз си плащам парното и тока и не случайно в Америка това деяние е криминализирано. Да, съдът сигурно ще ги осъди, ще платят компенсации, но така не се прави култура и е видно, че не само държавата е виновна за плачевното състояние на нещата. Имаме чудесни закони, но няма кой да ги спазва!

* * *

Текстовете в Закона за авторското право и сродните му права, отнасящи се до неимуществените – моралните права на авторите, гласят следното:

Чл. 15. (1) Авторът има право:

1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;

2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;

3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;

4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;

5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство.

7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;

8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.


*Бележка на редакцията: Заглавието е на „Музикаутор”

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1352-moralnite-prava-na-avtorite-prava-v-syanka.html

Американски колежанки стресирани от скулптура на полугол мъж

Студентки съзряха намек за сексуално насилие в скулптурата „Лунатик” (Sleepwalker) на американския художник Тони Матели (Tony Matelli). Снимка: Change.orgБОСТЪН. Около 100 студентки от девическия колеж Уесли“ (Wellesley College), намиращ се недалеч от столицата на щата Масачузетс, се възмутиха остро от появилата се на територията на техния кампус хиперреалистична скулптура на мъж по слип. Според информация, публикувана в boston.com, цитирана от Lenta.ru, става въпрос за творбата „Лунатик” (Sleepwalker) от изложбата „Нова гравитация” (New Gravity) на американския художник Тони Матели (Tony Matelli; 1971), експонирана на 3 февруари т.г. в университетския музей – Davis Museum and Cultural Center (the Davis).


Протестната акция (към 23.00 ч. бълг. времеподписана от 561 души) е инициирана от студентката по политология Зои Маджид (Zoe Magid), която създала петицията Move the „Sleepwalker” Inside the Davis Museum в сайта Change.org. Тя призовава университетските власти да демонтират статуята или да я внесат в музея. В протестното писмо е написано, че натуралистичната скулптура „само няколко часа след монтирането й, стана повод за безпокойство, страх и мисли за сексуално насилие за много членове на студентската общност. Независимо от това, че на мнозина може да им се струва забавна или провокативна, за нашите студентки, на които им се налага да живеят и да работят в това пространство, фигурата е причина за постоянен стрес.”

Лайза Фишман (Lisa Fischman), директорка на Davis Museum, заявила, че идеята тази скулптура да бъде монтирана в двора, била да предизвика обществена дискусия. „Както всички добри произведения на изкуството, така и работата на Матели провокират зрителите към размисъл, а именно това е основата на образованието”, споделя Фишман.

„Лунатик” е монтиран върху банкета на пътя, недалеч от изложбената сграда, пояснява директорката, за може „експозицията да излезе в реалното пространство, извън пределите на музея”. Все пак някои студенти вече са изразили мнението си, че не желаят всекидневно да се срещат с тази скулптура, допълва изданието.

Тони Матели все още не е реагирал на отзивите за неговата творба, а изложбата му ще продължи до 20 юли т.г.

Скулпторът работи в различни техники, но стана известен благодарение на хиперреалистичните си произведения, за които използва силикон, синтетични смоли и човешки косми. Матели е автор и на женска версия на „Лунатик”, припомня Lenta.ru.


Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1351-amerikanski-koleganki-stresirani-ot-sculptura-na-polugol-mag.html

Излиза пълна антология със студийните албуми на виртуозния Джо Сатриани

Трима титани на китарата: Джо Сатриани, Стив Вай и Ингви Малмстийн в легендарния Live in Denver на G3. Снимка: www.satriani.comНЮ ЙОРК/СОФИЯ. Компанията Legacy Recordings събра всички студийни албуми на виртуозния китарист Джо Сатриани (Joe Satriani) в уникалната колекция Joe Satriani: The Complete Studio Recordings, чиято световна премиера ще се състои на 22 април т.г. Освен 14-те тави, в изданието е включена и CD компилация с нови записи, наречена Added Creations and Bonus Tracks, съобщиха от „Вирджиния Рекърс”/Sony Music, разпространители на внушителния box set за България.


Един от най-влиятелните и значими рок китаристи за последните три десетилетия – Джо Сатриани (роден е на 15 юли 1956 г. в Уестбъри, Ню Йорк), е от тази изключителна „порода” музиканти, които успяха да влязат в полето на мейнстрийм музиката с виртуозни и сложни инструментални композиции и ги направиха привлекателни за широката публика, казват българските дистрибутори на рок антологията.

Истински майстор на шестте струни, Сатриани започва като учител по китара, а сред учениците му са някои от най-впечатляващите имена на съвременната рок и метъл сцена , сред които личат имената на Стив Вай (Steve Vai), Кърк Хамет (Kirk Hammett) от Metallica, Лари Лалонд (Larry LaLonde) от Primus, Дейвид Брисън (David Bryson) от Counting Crows, Чарли Хънтър (Charlie Hunter) и много други. Джо Сатриани е гост музикант в турнетата на Мик Джагър (Mick Jagger) през 1988 г. и на Deep Purple в края на 1993 и през 1994 г. – след поредното и последно напускане на групата на Ричи Блекмор (Ritchie Blackmore). Той работи и с още редица други известни банди, но въпреки това, през годините, успява да осъществи по великолепен начин и собствената си музикална визия със серия от инструментални рок албуми (голяма част от тях с номинации за Grammy®), документиращи музикалното му развитие и високо техническо майсторство.

В колекцията, която ще излезе през април, са включени всички 14 студийни албума на Джо Сатриани: от дебютния Not of This Earth (1986) през големия музикален пробив с платинения проект Surfing with the Alien (1987) до шедьовъра от 2013 г. – Unstoppable Momentum, заедно с новото CD - Added Creations and Bonus Tracks, което съдържа неиздавани композиции и концертни изпълнения.

Според феновете и критиката, Джо Сатриани е една от най-значимите личности в съвременната рок музика. Снимка: „Вирджиния Рекърс”/Sony MusicКогато хората от Legacy дойдоха при мен с идеята за антология на всички студийни албуми плюс бонус материал с изцяло ремастериран звук, веднага казах: Да!, споделя Джо Сатриани и продължава: „Човекът, който можеше да направи тази генерална и последователна музикална хроника в общо звучене, беше само един – мастеринг инженерът Джон Къниберти (John Cuniberti). С Джон записвам музика от началото на 80-те години и сме създали заедно много неща. Неговото внимание към детайла направи проекта вълнуващ, опознавателен и в крайна сметка постигнахме страхотно звучене

Joe Satriani: The Complete Studio Recordings е с напълно ремастериран дигитално звук, извършен под негово ръководство, а обложката на всяко CD е реплика на тази на оригиналния албум. Антологията включва и специална книжка със снимки и спомени на големия музикант за годините на неговата изключителна кариера.

Колекцията Joe Satriani: The Complete Studio Recordings е перфектният музикален саундтрак към автобиографията на виртуозния китарист, озаглавена Strange Beautiful Music: A Musical Memoir (издание на BenBella Books от Далас, Тексас), която също ще излезе на пазара през април т.г.

Невероятен изпълнител на живо, Джо Сатриани е сред най-концертиращите музиканти в света. Той е член на американската супергрупа Chickenfoot, в която са още певецът Сами Хагар (Sammy Hagar) и басистът Майкъл Антъни (Michael Anthony) - двамата бивши участници във Van Halen, и барабанистът Чад Смит (Chad Smith) от Red Hot Chili Peppers; основател e и на успешния концертен проект G3, в който от 1996 г. до днес свирят някои от най-популярните китаристи в света. През годините в тази феноменална група участват виртуози като Ерик Джонсън (Eric Johnson), Кени Уейн Шепърд (Kenny Wayne Shepherd), Ингви Малмстийн (Yngwie Malmsteen), Робърт Фрип (Robert Fripp), Джон Петручи (John Petrucci), Стив Морс (Steve Morse), Нийл Шон (Neal Schon), Брайън Мей (Brian May), Били Гибънс (Billy Gibbons), Стив Лукътър (Steve Lukather) и много други. Последното турне на G3 беше в Южна Америка и в Мексико през 2012 г.

В дискографията на Джо Сатриани, с платинен статус, блестят тавите Surfing With The Alien и Flying in a Blue Dream, а със златен – са освен тези две, още The Extremist и Time Machine. Музикантът има златни и платинени сертификати за DVD албумите Live in San Francisco и двата DVD проекта на G3: G3 Live и Live in Denver.

Съвсем наскоро Сатриани продължи дългогодишните си отношения със Sony Music и подписа нов договор с подлейбъла на компанията – Legacy Recordings за бъдещи записи и албуми, допълват от „Вирджиния рекърдс”.

Според информация в личния сайт на музиканта, европейската част Joe Satriani 2014 World Tour ще започне на 23 юни т.г. в легендарната зала „Олимпия” (L’Olympia) в Париж.

В България, специалното издание Joe Satriani: The Complete Studio Recordings, ще може да бъде намерено в сайта musicmall.bg, а дигиталната версия на антологията ще бъде качена и в iTunes, като лимитирано издание под формата на USB устройство (флаш памет).

По този начин изглежда колекцията Joe Satriani: The Complete Studio Recordings. Снимка: „Вирджиния Рекърс”/Sony MusicСъдържание на колекцията
Joe Satriani: The Complete Studio Recordings
:

- Not of This Earth (1986);
- Surfing with the Alien (1987);
- Flying in a Blue Dream (1989);
- The Extremist (1992);
- Time Machine (1993);
- Joe Satriani (1995);
- Crystal Planet (1998);
- Engines of Creation (2000);
- Strange Beautiful Music (2002);
- Is There Love in Space? (2004);
- Super Colossal (2006);
- Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock (2008);
- Black Swans and Wormhole Wizards (2010);
- Unstoppable Momentum (2013);
- Additional Creations and Bonus Tracks (2014).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1350-izliza-pulna-antologia-sas-studiinite-albumi-na-virtuosa-joe-satriani.html

Pissarro’s Paris Soars in Record London Sale

Evening sale of Impressionist, Modern & Surrealist Art in Sotheby’s achieved a total of $266.7 million (est. $147.3/209.5 million). Photo: sothebys.comLONDON. When the opening lot of London’s Impressionist, Modern & Surrealist Art Evening sale, an Edgar Degas charcoal study of two dancers, propelled past its £180,000 ($294,000) high estimate and soared to £1.4 million ($2.3 million), the stage was set for a memorable night at Sotheby’s. And indeed it was, as the £163.5 million ($266.7 million) sale total made it the highest ever in Sotheby’s London’s history*, announced sothebys.com.


Leading the sale, Camille Pissarro’s (1831-1903) Le Boulevard Montmartre, Matinée de Printemps (1897) defied presale expectations, selling for £19.7 million ($32.1 million), nearly five times the artist’s previous auction record. A terrific example from the Boulevard Montmartre series, the work is a reminder that despite his reputation as a painter of rural life, Pissarro was also a preeminent painter of the city. The work was one of the greatest Impressionist pictures to come to auction in a decade.

Seven bidders competed passionately for Vincent van Gogh’s (1853-1890) LHomme est en mer, an intimate canvas that the artist painted while in Saint-Rémy in October 1889. The lot finally sold for £16.9 million ($27.5 million), the highest price for a Van Gogh painting at auction in London in 25 years and the sixth highest ever for the artist.

Enthusiasm for works by Pablo Picasso (1881-1973) reached a crescendo with Composition (Composition au Minotaure, 1936) from The Private Collection of Jan Krugier (1928-2008) selling for £10.4 million ($17 million), a new record for a work on paper by the artist, following a frenzy of bidding. After hammering down a string of Picassos from the Krugier Collection that all raced past their high estimate, auctioneer Henry Wyndham paused for a much-needed sip of water before endeavoring to open bidding on another Picasso at lot 21. It was a theme that would continue throughout the evening as excited bidders kept a pace that scarcely ever slowed its momentum.

Buyers snapped up all 37 of the superb Krugier lots, the majority of which far exceeded their high estimates. Among them, Alberto Giacometti’s (1901-1966) iconic Homme Traversant Une Place Par Un Matin de Soleil, which brought £ 8.5 million ($13.8 million) over the high estimate of £5 million ($8 million). The late dealer’s collection totaled £53.3 million ($86.9 million), easily exceeding its presale expectations.

The Facts:

- The top lot of the evening was Camille Pissarro’s restituted masterwork Le Boulevard Montmartre, matinee de printemps (1897), which achieved £19,682,500/$32,108,062 (est. £7/10 million) – a new record for the artist at auction;

- Vincent Van Gogh’s L’Homme est en mer (1889) soared to £16,882,500 / $27,540,422, double the high estimate (£6/8 million) – the highest price for painting by the artist sold at auction in London in 25 years;

- Pablo Picasso’s Composition (Composition au Minotaure) from the private collection of Jan Krugier sold for £10,386,500 / $16,943,497 (est. £1.8-2.5m) – a record price for a work on paper by the artist at auction;

- Global participation was evident throughout the sale process, with works consigned from 10 countries sought-after by participants from an unprecedented 44 countries;

- Tonight witnessed the highest number of registered bidders ever for a London sale of Impressionist & Modern Art at Sotheby’s;

- With 88.8% sold by lot, tonight’s auction marks the fifth consecutive evening sale of Impressionist & Modern Art at Sotheby’s worldwide with a sell-through rate over 80%;

- Nearly 60% of sold works brought prices above their high estimates;

- 37 works were sold for over £1 million; 52 works were sold for over $1 million.

New auctions records:

- Record price for a work on paper by Pablo Picasso – Composition (Composition au Minotaure) from 1936 sold for £10,386,500 / $16,943,497 (est. £1.8-2.5m);

- Record price for a print by Pablo Picasso – La Femme qui pleure I (1937) sold for £3,218,500 / $5,250,339 (est. £1.2-1.8m);

- Record price for a work on paper by Alberto Giacometti – Femme nue debout (1946) sold for £1,022,500 / $1,668,004 (est. £120,000-180,000);

- Record price for a work on paper by Pierre Bonnard – Nu dans la baignoire (c. 1940) sold for £602,500 / $982,858 (est. £180,000-250,000);

- Record price for Kay Sage – Le passage (1956) sold for £4,338,500 / $7,077,395 (est. £70,000-90,000).


*The previous record for any sale held at Sotheby’s in London was set at the Evening Sale of Impressionist and Modern Art in February 2010 which achieved £146.8m and included Alberto Giacometti’s world-record breaking $104.3m L’Homme qui marche I.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1349-pissarros-paris-soars-in-record-london-sale.html