ВИЕНА. Само още няколко дни имат на разположение почитателите на руското изобразително изкуство, за да посетят уникалната изложба „Абрамцево – място на гении. М. А. Врубел” (Abramtsevo – Ort der Genies. Werke von Michail Vrubel), представена в легендарния музей „Кюнстрелхаус” (Künstlerhaus; 1010 Wien, Karlsplatz 5). Експозицията, в която са показани живопис, скулптура, театрални костюми и сценографски проекти на знаменития руски художник, е основана върху произведения от автентичния Историко-художествен и литературен музей-резерват „Абрамцево”, намиращ се недалеч от Москва.
„Нашата задача се състои в това, да покажем многостранния талант и универсалност на художника [Врубел]”, казва кураторката на изложбата Светлана Волкова, цитирана от сайта на руския музей. „Тук има живопис, образци на декоритвно-приложните изкуства, ескизи за стенописите в Кириловската църква в Киев, театрални работи”, допълва специалистката. От 75-те творби, включени в експозицията, 64 идват от Абрамцево, една живописна работа е от Държавния музей за изобразително изкуство на Република Татарстан, а десет графични листа са от Всеросийския музей „А.С. Пушкин” в Санкт Петербург.
Както отбелязва Елена Воронина, директорка на музея в Абрамцево, „Практически всички произведения, както и техния замисъл, са родени в чифлика, където Врубел работи продължително време. Той е сред представителите на Абрамцевския художествен кръг, заедно с неговите изключителни колеги Василий Поленов (1844-1927), Иля Репин (1844-1930), Валентин Серов (1865-1911), братята Аполинарий (1856-1933) и Виктор Васнецови (1848-1926), Михаил Нестеров (1862-1942) и др., които са сред създателите на националния стил, наречен „руски модерн”. Този факт е симптоматичен, като се има предвид, че по същото време във Франция се формира ар-нуво, в Германия – югендстил, в Австро-Унгария – сецесион, а Абрамцево е смятано за родина на руския модерн.”
Изложбата във виенския „Кюнстлерхаус” е първата чуждестранна изява на музея в Абрамцево и може да бъде наречена „премиера”, тъй като от десетилетия тези произведения не само не са напускали Русия, но и самото Абрамцево. Според Воронина, изборът на мястото за нейното провеждане не е случаен, тъй като през 1901 г. керамични творби (майолики) на Врубел били показвани в т.нар. „руска стая” в Изложбената зала на Виенския сецесион (Das Ausstellungshaus der Wiener Secession), а днес – след повече от сто години – някои от тях отново се връщат в австрийската столица…
Михаил Врубел е роден на 6(17) март 1856 г. в Омск, в семейство на действащ военен, участник в Кримската война (1853-1856). От 1874 до 1880 г. следва в Юридическия факултет на университета в Санкт Петербург, а след като го завършва се записва в Художествената академия (1880-1884). Там неговпреподавател е големият педагог проф. Павел Чистяков (1832-1919), а негов колега и приятел е Валентин Серов, който е сред най-големите имена на руското изобразително изкуство.
Врубел работи в областта на живописта, графиката, декоративно-приложното изкуство, той е художник на театрални костюми и сценограф, илюстратор и архитект. Михаил Александрович мечтае да обедини в своето творчество изкуството с живота; той често използва изразните средства на високомонументалния стил и характерните за руското изкуство форми, като ги поставя в хармонично взаимодействие със специфични орнаментално-ритмически решения, присъщи на модернизма, пише artsait.ru. Тези естетически и творчески отношения ясно личат в негови забележителни творби като триптиха „Фауст” (1856), в „Утро” (1897), но изкуството му излиза от рамките на модернизма и символизма, тъй като голямата цел на художника е да създаде сложна, одушевена картина на света, в която да събере светът на човешките чувства и на природата – „Пан” (1899), „Към нощта” (1900), „Люляк” (1900)…
В периода 1889-1891 г. в дома на индустриалеца и меценат Сава Мамонтов (1841-1918) Врубел рисува, може би, най-известната си картина – шедьовърът „Демон (седящ)” (1890), вдъхновен от безсмъртната едноименна поема на гениалния руски поет и драматург Михаил Лермонтов (1814-1841). От тези години, до края на века, художникът ръководи керамичното ателие в Абрамцево, където създава великолепни образци на вази, декоративна скулптура, съдове… По негови проекти са изработени печките и камините за московския и абрамцевския дом на семейство Мамонтови, за църквата „Спас Неръкотворни”…
Днес, посетителите на виенския „Кюнстлерхаус” могат да се насладят на изящните керамични творби на живописеца, които разкриват неговия необхватен талант в друга светлина. Изящните майолики като „Момиче с цветен венец” (1900), „Морска принцеса” (1900), „Садко” (1890), привличат с уникалната хармония между модернизъм, метафизика и иновативност, в които ясно се откроява грандиозния творчески потенциал на художника. Тези произведения кореспондират по великолепен начин с прекрасните малкоформатни ескизи с молив на Врубел, а своеобразна кулминация на прекрасно аранжираната експозицията е мащабното платно „Полетът на Фауст и на Мефистофел” (1896) - с размери 133 х 424 см, допълнено по особено чувствен начин от лиричния акварел „Пролет” (ок. 1900)…
През 1896 г., по поръчка на Мамонтов, художникът рисува паното „Микула Селянинович” и „Принцеса Греза” за Всеросийското изложение в Нижни Новгород, а през 1899-1903 г. прави още едно пано със сюжета на втората творба, но този път за фасадата на прочутия московски хотел „Метропол”.
Деветдесетте години на XIX в. са много ползотворни и художникът създава още няколко емблематични за своето творчество произведения: „Венеция” (1893), „Испания” (ок. 1894), „Гадателка” (1895); илюстрира произведения на Лермонтов, „Анна Каренина” (1878) на Лев Толстой (1828-1910), а за Московската частна опера на Мамонтов работи по сценографията на спектакли като „Садко” (1897), „Царска невеста” (1899), „Приказка за цар Салтан” (1900) от Николай Римски-Корсаков (1844-1908)…
Творческият маниер на Врубел, който се формира в този период се отличава с декоративност и с драматична експресивност, характерна за византийското и древноруското изкуство, съчетани с цветовото богатство на венецианската живопис. Художникът одухотворява природата и я превръща в свой учител. Той обича да казва: „Създадената от природата форма е вечна. Тя има душа”, и още: „Всичко е декоративно, и само декоративно.” Врубел виждал света, като „свят на безкрайно хармониращи чудни детайли”.
Големият руски художник Константин Коровин (1861-1939), който също е живял и работил в Абрамцево, казва за творчеството му: „Врубел рисуваше орнаменти поразително, не заимстваше никога и от никъде – винаги бяха негови. Взимаше хартия, отмерваше размера, държейки молив, перо или четка, и в различни части на листа полагаше твърди линии, като ги съединяваше на различни места, а след това рисуваше цялата картина.”
Четири години преди да напусне този свят – на 1(14) април 1910 г., Врубел ослепява, а до края на живота си остава в психиатрична клиника. Той така и не разбира, че е удостоен със звание „академик” от Академията на науките на Русия, не знае и за триумфалния успех в Европа на дружеството „Светът на изкуството” („Мир исскуства”), в което членува. Художникът се оказва откъснат от културните и политически събития, съпътстващи първото десетилетие на XX в., но още приживе неговата личност е превърната в легенда. Художниците от кръга „Синята роза” („Голубая роза”) го смятали за свой учител и показвали негови картини в изложбите си, а поетите Александър Блок (1880-1921) и Андрей Бели (1880-1934) се прекланяли пред изкуството му, което изиграло изключително голяма роля през т.нар. „Сребърен век” (Fin de siècle), или „краят на века”…
В творчеството си, Врубел отразява идеите на модернизма и символизма и поставя основите на нови направления в изобразителното изкуство. Световноизвестният руски художник Кузма Петров-Водкин (1878-1939) казва: „Врубел беше нашата епоха”…
Изложбата „Абрамцево – място на гении. М. А. Врубел”, която се провежда в рамките на програмата „Сезони на руската култура в Австрия” (Saison der russischen Kultur in Österreich), може да бъде разгледана до 23 февруари (неделя).
* * *
Музеят-резерват „АБРАМЦЕВО” е разположен на 60 км в североизточна посока от Москва, недалеч от град Сергиев Посад, на брега на малката река Воря. В средата на XVIII в. тук е построен чифлик, който става известен през следващия век, благодарение на своите собственици, пише официалният сайт на музея.
Писателят Сергей Аксаков (1791-1859) купува имението в Абрамцево през 1843 г. и там написва някои от най-известните си произведения, сред които са „Семейна хроника” (1856) и „Детските години на Багров-внук” (1858). По това време чифликът е посещаван и от големите руски писатели Николай Гогол (1809-1852) и Иван Тургенев (1818-1883), от историка Михаил Погодин (1800-1875), от актьора Михаил Щепкин (1788-1863) и др.
През 1870 г. дъщерята на Аксаков продава чифлика на индустриалеца, изтъкнат театрал и меценат Сава Мамонтов, който превръща Абрамцево в художествен център от национално ниво, където работят едни от най-изтъкнатите руски художници. Създадените в имението дърворезбарска и керамична работилници възраждат старите занаяти на резбоването и производството на майолики.
След Октомврийската революция през 1917 г. имението Абрамцево е национализирано и превърнато в музей и, за щастие, традициите на Мамонтовския кръжец не били забравени.
Днес музеят-резерват се разпростира на територия от около 50 хектара и посетителите му могат да видят оригинални архитектурни паметници от XVIII в. и XIX в., да се разходят в красивия парк и из живописните местности край река Воря. В колекцията му се съхраняват повече от 25 хиляди образци на живописта, графиката, скулптурата, приложните и народни изкуства, както и фотографии и архивите на бившите собственици на имението.
Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1358-shediovri-na-michail-vrubel-se-varnaha-vav-vienna-sled-poveche-ot-vek.html