Месечни архиви: март 2014

С Troubled Ground Антония Гюрковска рисува „портрет” на Баня „Старинна”

Антония Гюрковска ще дебютира в Пловдив с инсталацията  Troubled Ground, която ще покаже в Баня „Старинна”. Снимка: © arttoday.orgПЛОВДИВ. Център за Съвременно Изкуство - Баня „Старинна” ще бъде домакин на първа изложба в на Антония Гюрковска в града. Експозицията, наречена Troubled Ground – сайт-спесифик инсталация, която с добре познати материали и усещания отразява интензивното пространство на сградата ще бъде открита на 5 април, събота, в 18.00 ч., съобщиха от Сдружение „Изкуство днес”, организатор на събитието.


В основата на тази изложба е проблематичното настояще и неясно бъдеще на сградата (за която в момента се водят дела за собственост), както и от парадоксалната наситеност на историческо минало и съвременен дух, които Антония Гюрковска пресъздава в своята творба-портрет на Баня „Старинна”. В същото време инсталацията въздейства почти физически върху усещанията на наблюдателя и поставя под въпрос пространствените му възприятия, казват кураторите. С този проект Антония продължава творческите си търсения и експерименти в подхода към живописта, нейното създаване, представяне и възприятие след последните й проекти Void and Compensation (2013), Container(2012) и The Skin I Live In(2013). В инсталацията Troubled Ground артистката отново работи с изключителна прецизност в нетрадиционни мащаби и пространствени равнини. Въпреки визуалната си наситеност, творбата подчертава празнотата и едновременно с това нейната повтаряемост. Подобно на живописните работи на Гюрковска, многобройните елементи на инсталацията създават цялостен образ, както и точките в картините, нанесени механично, изграждат съдържанието на действието, допълват организаторите на изложбата.

В какво точно се състои инсталацията Troubled Ground и как тя рефлектира естетиката на художничката и спецификата на Баня „Старинна”, ще можете да видите до 30 април 2014 г.

Внимание! Не е разрешено влизането в изложбата с обувки с високи токчета и/или тежки и остри предмети!, напомнят от Център за Съвременно Изкуство - Баня „Старинна”.

Биография:


АНТОНИЯ ГЮРКОВСКА е родена през 1984 г. в София. Завършила е специалност „Стенопис” в Националната художествена академия. През 2009 г. печели престижната стипендия „Фулбрайт”, която и позволява да запише магистърската програма по живопис в чикагския Арт Институт (Art Institute of Chicago). По-значителни от нейните изяви са Union League (2011) и Irritable Abstraction в Julius Caesar (2011) – и двете изложби са в Чикаго, Changing States of Matter (2012) в Brand New Gallery, Милано; Index (2012) в Kavi Gupta, Чикаго; The Question of Their Content (2012) в Zolla Lieberman Gallery; The Skin I live In (2013) в Kavi Gupta, Берлин; Armory Show в Ню Йорк (2012-2013), Art Miami I Basel (2013). През 2011 и 2012 г. води курсове по живопис и съвременно изкуство в Арт Института в Чикаго и в Националната художествена академия в София.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1407-s-trobled-ground-antonia-gurkovska-risuva-portret-na-bania-starinna.html

МАЙЯ ВИТКОВА: Киното е сред най-могъщите медиуми – може да променя съдби

Майя Виткова - режисьор, сценарист и продуцент, направи впечатляващ дебют в игралното кино с филма „Виктория”. Снимка: © Viktoria FilmsСЪРЦЕТО на моята героиня бие учестено през цялата история, както и моето, докато гледам филма, казва режисьорката на копродукцията „Виктория” (Viktoria; 2014), чиято световна премиера се състоя през януари т.г. на престижния фестивал „Сънданс” (Sundance Film Festival).


След премиерата по време на фестивала на независимото кино „Сънданс”, участията на форумите в Ротердам (International Film Festival Rotterdam) и в Гьотеборг (International Film Festival in Göteborg), във Берлинале (Berlinale), сякаш за вашия (пълнометражен) филмов дебют „Виктория” вече е казано всичко. Сега, когато го преживявате и пак, и пак, откривате ли нови неща?

- Щастлива съм, че на филма се обърна сериозно внимание и най-четените издания за кино в света публикуваха положителни рецензии за „Виктория” - Hollywood Reporter, Screen International, Variety, IndieWire, Cineuropa, радва ме и интереса към мен като автор на Filmmaker Magazine (с които и понастоящем поддържам контакт, тъй като очакват премиерата на филма в Ню Йорк), Altcine и други. Благодарна съм за спонтанния интерес и подкрепата на много български печатни и онлайн издания, сред които вестниците Дневник” и Преса”, на медиите, които ни поканиха да разкажем за филма - БНТ, BTV, TV7, за подкрепата на фестивала So Independent на Жана Караиванова, чиято страница във фейсбук публикува всички новини около „Виктория”. Това е начин да благодаря за написаното и показаното, за популяризацията на филма.

Въпреки това смятам, че далеч не всичко за него е казано. Както подчерта старшият програматор на фестивала „Сънданс”, Джон Найн (John Nein), „Виктория” не е филм, който да се покаже на няколко фестивала, пък били те и сред най-значимите в света, и с това да се изчерпи темата му, желанието да се говори за него. Той му предсказа дълъг живот, дай Боже да е така! На „Виктория” предстои и среща с публиката – първо българската, а след това и чуждестранната (нямам предвид единствено зрителите по време на фестивалите). Не всичко е казано, хората навсякъде възприемат историята по различен начин, винаги чувам нови неща след прожекция и съм радостна, и благодарна. За мен разговорите (въпроси-отговори) с публиката след прожекциите са най-важното и интересното, което може, и ми се е случвало в рамките на фестивал.

Бебето Катерина Ангелова като Виктория... Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиЯрката метафора с пъпната връв, всъщност главната героиня Виктория въобще няма пъп, тя се ражда така, провокира към размисъл. В контекста на недалечната българска история нещата изглеждат лесно обясними – бунт, скъсване с миналото, със спомените, с конюнктурата… Но този „преносен смисъл” не е ли „нов смисъл” – на търсенето и достигането/постигането на свобода, на независимост, по пътя към нирвана?

- Това е много любопитна гледна точка. Виждате ли, винаги има нещо ново, което на мен като автор или на екипа като цяло не е хрумвало. За мен липсата на пъп винаги е била символ, метафора за липсата на връзка с най-съкровеното, в случая на „Виктория” – с майката. Онова, което прави Виктория силна – липсата на пъп, илюстрира най-голямата й слабост – липсата на любов. Контекстът на недалечната българска история, който предполагате, не свързвам с „Виктория”, а точно обратното – не става въпрос за скъсване с конюнктурата, а за светкавично членство в нея. Различното бързо бива опитомявано, за да не излезе извън контрол, да не пречи (по-скоро да не се пречка) на статуквото. Виктория е осиновена от „нашата майка Партията” и кръстник, а впоследствие и най-близък човек, й става Тодор Живков (1911-1998). И ако тази пирова победа (или победа в битката) й носи материални дивиденти и отприщва егото й, то в по-широк план Виктория изгубва тази война. Десети ноември, тази толкова спорна дата от новата история на България, помита статуквото и налага на Виктория нов живот, без привилегии, без его, оголено до нерв съществувание. В трудностите си проличава силата на човешкия характер, именно благодарение на тях се случва промяната, в друти обстоятелства е по-малко възможна.

Относно последната част от въпроса – да, липсата на пъп е първопричината да се достигне свобода, а нирвана е състояние на край на страданието. За себе си нямам отговор дали изобщо е възможна нирвана, но вместо да се облягам на будизма, ще се доверя на християнството. Цитирам по спомен свят човек, чиято „книга” ми е настолна в трудни житейски ситуации. Спокойствието, съвършенството, се крие в липсата на страст. Постигаш го единствено, когато нито щастието, нито нещастието, могат да те докоснат, да променят ритъма, с който бие сърцето ти. А сърцето на моята Виктория бие учестено през цялата история, както и моето, докато гледам филма. Занимава ме не нирвана, а катарзисът на човешката душа…

...момичето Дария Виткова като Виктория... Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиБългарските зрители не са гледали филма, но ако не е тайна, в какво се изразява победата на Виктория?

- Победата на Виктория е победа на любовта. Желанието ми бе да направим филм за любовта, ако щете в библейския смисъл на понятието. В Новия завет агапе е щедра, алтруистична, безусловна любов. Такава е родителската любов, даваща добро на света, по начина, по който се възприема, че Бог обича човечеството, и любовта, която християните (в нашия случай) би трябвало да се стремят да имат едни към други. Не ме занимават толкова истории, които интерпретират любовта между двама души от противоположния (или същия пол), в този филм ме вълнува изначалната, формиращата личността любов. Виктория” е история, която, въпреки че вече има свой живот – филмът е завършен и пътува – продължава дълбоко да ме вълнува. За мен това означава, че съм открила своя тема и се надявам зрителите да се припознаят във филма. Любовта на майката и към майката, или липсата й, е най-важното, определящото в живота ни. Затова Виктория” е победа - любовта е.

Какво победихте с „Виктория”?

- Себе си (донякъде) и превъзмогнах хора, които дълго време ми пречеха да вървя напред. Но случващото се днес не е онова, което ти се случва в дългосрочен план, освен ако не се предадеш и не те затисне. „Виктория” е филм, който се случи бавно, с много изпитания, както лични, така и за хората, с които работя и обичам. Но това, че в трудни моменти отнякъде идваше знак – дори просто под името Виктория – чудодейно помагаше. Давам пример с човек извън екипа, най-близката ми приятелка от Берлин. В средата на миналата година преминаваше през тежки житейски изпитания. Не бяхме говорили подробно, защото страдах от недостиг на време покрай завършването на „Виктория”, затова я поканих на гости в България. Тогава не съобразих, че точно в тези дни завършваме цветните корекции на филма, но тя вече си беше купила билет.

Моята приятелка, немкиня, беше първият чуждестранен зрител на филма и то в зала, в която на голям екран вървеше филма на части, без звук. Реакциите й бяха точни, за мен – обнадеждаващ факт: смя се, плака, реагира сякаш чува и разбира всичко казано, дори музиката (която към този момент дори не беше написана). В кратките паузи обсъждахме проблеми, наваксвахме с тъгата. В деня преди да си замине ме помоли да изгледа Виктория” отново. Пуснах й го, но не гледах с нея, защото за мен щеше да бъде хилядна прожекция. След това бързо излезе, каза, че отива да си купи рокля за премиерата в България, след която ще пуска музика на партито (тя е диджей). Върна се с роклята и реши да ми демонстрира как й стои. Откъсна етикета, погледна го за миг и се разсмя - на него пишеше Victoria Fashion (седи под компютъра ми в офиса). След заминаването нещата й се подредиха в рамките на седмица. Звучи като стечение на обстоятелствата, както щях да мисля, ако всичко около нас, докато правехме „Виктория” не се случваше именно по този начин. Дълбоко съм убедена, че когато разказваш история от сърце, когато се опитваш да помогнеш на себе си и на другите (в случая с искрен и изстрадан филм), получаваш знаци и помощ от хората и… отгоре.

...девойката Калина Виткова като Виктория... Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиМисля, че не само за мен новината за включването на български филм в основния конкурс на „Сънданс” – World Cinema Dramatic Competition – дойде като гръм от ясно небе. За мнозина, фестивалът, чийто президент и създател е Робърт Редфорд (Robert Redford), е един от малкото останали (сред океана от целулоидна комерсия) спасителни острови за КИНОТО. Какво си помислихте, когато разбрахте, че „Виктория” заминава за Парк Сити?

- За нас беше чест да представим „Виктория” именно на този световен форум. „Сънданс” е еманацията на независимото кино, а аз смятам, че точно такова кино правим. Конкретно за мислите ми около поканата – беше рано сутрин, след тежък ден. Отворих очи и веднага си проверих имейла на телефона, което правя постоянно когато съм тревожна. Забелязах имейл от „Сънданс”, но вярна на българския оптимизъм, си помислих, че пишат с отказ за филма. Това, което прочетох, едно изречение от писмото, което беше написано специално до мен (по-късно ги попитах, не беше едно от писмата, които модифицират и разпращат до всички), не просто ме зарадва – направи ме щастлива за стотни от секундата: Our programming team is honored to present the World Premiere of this remarkable film”. След това започнах да звъня, за да съобщя на най-близките си и по някакво странно стечение на обстоятелствата никой не ми вдигна. Имах чувството, че ще се пръсна от несподелена радост. Това, което си помислих, когато „страстта на сърцето” поутихна, бе, че тази покана сбъдва мечтата на герой от филма. Майката на Виктория – Боряна, мечтае да избяга на Запад, именно в Америка, а ние сбъднахме мечтата й. Сбъднахме и неосъществената мечта на моята майка, която е прототип на Боряна… 

Там не спечелихте награда, макар че, според отзивите, филмът ви е заслужавал – така прочетох. В България някои биха казали, че и самото участие в толкова престижен фестивал е награда, но все пак почувствахте ли се разочарована? Задавам ви този въпрос, тъй като у нас битува едно изключително порочно схващане, че когато работиш за някоя институция, например, не би трябвало да имаш особени претенции, а едва ли не трябва да се радваш, че те е ангажирала, защото имала еди-какъв си авторитет… Естествено, във вашия случай, ситуацията е по-различна, но…

- Ако може да се говори за емоция около невзета награда, то тя би била краткотрайно огорчение, което реално не ти принадлежи и нямаш право да изпитваш. То се ражда и изкуствено поддържа по време на съответния фестивал. За „Виктория”, без да преувеличавам, хората, които бяха гледали филма и с които разговаряхме, казваха, че трябва и ще бъде сред наградените. И в „Сънданс”, и в Ротердам имаше buzz, както го наричат, около Виктория”, но въпреки всичко не взехме (материална) награда. Въпросът ви, обаче, ме подсеща за идентична ситуация от 2012 г., когато бяхме селектирани с промото на „Виктория” за Work-in-progress в рамките на фестивала в Сараево. Там отново се говореше, че ще вземем награда, но не стана и бях разочарована. Нашият ко-продуцент, Анка Пую (Anca Puiu) от румънската компания Mandragora, която има цяла зоологическа / ботаническа градина от най-желаните филмови награди: мечки, леопарди, палми и т.н., ме попита, дали в журито има любим мой режисьор, чийто вкус познавам, който е мерило за качество, чието мнение ме интересува, чийто талант почитам. Почувствах се глупаво, нямаше такъв… Това смятам обобщава всички (на)празни емоции. Колегата ми Алехандро (Alejandro Fernández Almendras), който взе голямата награда от „Сънданс” (World Cinema Grand Jury Prize), ми сподели, че това е третият му пълнометражен филм и първата награда в кариерата му…

Големите награди се раздават по друго време, под друга форма и са по-стойностни от петнайсет минути под светлините на прожекторите. Но ако някой ми връчи награда за „Виктория”, ще я приема на драго сърце и ще се усмихвам под гореспоменатите светлини.

Актрисата Ирмена Чичикова като Боряна. Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиЗа света на киното наградите са много важен фактор, да не кажем – изключително важен. От тях зависи разпространението, а и не само. Какво е вашето отношение към този „състезателен” момент?

- Не вярвам в състезанието, в частност между филми, а по-генерално погледнато – между произведения на изкуството. Не вярвам в конкуренцията между филми, въпреки че състезателният характер, е важен и всяка награда е добре дошла за свързаните с филма и онези, които са ги подкрепили. Но „състезанието” между филми е като да сравняваш хора – всички имат общи черти, но в същото време са различни по всевъзможни начини. Всеки има достойнства и недостатъци, някои хора ти допадат повече, други по-малко, трети обикваш (дори от пръв поглед), четвърти провокират само негативни емоции. Но как можеш да избереш кой е най-добрият, най-достойният човек? Можеш да посочиш най-добрия, най-достойния според теб, в определен момент от живота ти. Същото важи и за филмите… Награждаването е изцяло субективен процес, а много награди се връчат по политически или други причини, непряко обвързани с качествата на даден филм. Има интереси, в този бизнес играят много пари, има търговия с влияние, приятелства, договорки и други.

Времето е най-добрият съдник, зрителите раздават най-големите награди. Не мога да не призная, че има наградени филми, които са посочени за най-добри наистина заради качествата им, и слава Богу. Според мен, нито за миг не бива да се пренебрегва фактът, че киното е бизнес, от който се хранят много хора, но в цялата тази бизнес среда авторите, които са в основата на създаването на даден филм, са в края на опашката. На техен гръб други напредват в кариерата, печелят известност, внимание и/или пари. Разбира се, че има изключения. В заключение, вярвам, че винаги се случва най-доборото за нас, онова, което ни помага и подтиква да вървим напред.

В началото на март бяха връчени 84-ите награди „Оскар”. Споделяте ли избора на Академията (Academy of Motion Picture Arts and Sciences)? Кои бяха вашите фаворити?

- Гледах връчването на наградите. Смях се по-късно, че прелюдията беше шест пъти по-дълга от самото награждаване. Бих споменала няколко от наградите, с които не бях съгласна (смешно звучи, да). Това, че не отличиха The Act of Killing като най-добър документален филм ме влуди. Дори няма да изброявам художествените му качества, артистичността и изобретателността на филма са безспорни, но той е и социално, политически, морално значим. Занимава се с общочовешка тема, която по никакъв начин не бива да бъде пренебрегвана от съвременното общество – престъплението (за мен срещу човечеството), липсата на усещане за вина при системно извършване на зверства и странното проявление на наказанието. Дори загубих бас, бях убедена, че този филм ще бъде почетен.

Друго, което ме изуми, бяха двете награди на „Гравитация” (Gravity) за звук. В началото на филма има уточняващ надпис, че в Космоса няма как да бъдат доловени звуци – не много оригинално измиване на ръцете. Дизайнът е добър, но изобщо не смятам, че е по-добър от звуковия дизайн на „Вълкът от Уолстрийт” (The Wolf of Wall Street), например. Изобщо, наградите на „Гравитация” ми дойдоха в повече, не дочаках останалите…

Когато Мерил Стрийп (Meryl Streep) е номинирана, винаги смятам, че трябва да й се връчва Оскар, изключителна е. Останалите награди ги познах, до една. С това спечелих 100 лева от друг бас. Никога не трябва да забравяме, че при връчването и на тези награди (може би дори повече от всички останали), има много фактори, освен качествата на номинираните филми и професионалисти, които определят наградите.

Снимачната площадка на „Виктория” - поглед отгоре... Photos: Viktoria Films © Димитър ВарийскиВдъхновението или интуицията – кое е водещо докато снимате?

- При мен вдъхновението е водещо, докато историята се ражда в ума и в сърцето ми. Най-великият момент е началото, когато и ти не знаеш много, когато имаш идеи, будиш се с нещо ново, вървиш по улицата и мечтаеш за историята, която искаш да разкажеш, хрумват ти нови и нови неща постоянно. Това е момент, който обичам искрено и всячески се опитвам да удължа, докато се стигне финала, защото усещането е неповторимо.

Във времето, в което снимам, водеща е по-скоро интуицията, но в съчетание с формиран с години вкус, ясна представа към какъв резултат се стремим и гъвкавост, приспособимост. Искам да ви споделя, извън въпроса, че много се забавлявам на терен. Разбира се, дразня се когато има неуредици и някой не си върши работата според очакванията (за радост няма такива хора в близкото ми обкръжение), но като цяло съм във възторг.

Невъзможно ми е да коментирам филма ви, тъй като не съм го гледал, но от официалните снимки мога да си направя извода, че е събрал в себе си много изкуство. Вашият екип?

Крум Родригес - операторът на филма „Виктория”. Снимка: Viktoria Films © Димитър Варийски- Екипът на „Виктория” е като семейство, офисът на продукцията – като дом. С Крум Родригес, операторът на филма, се шегуваме, че имаме екип от индивидуални артисти – всеки е много добър в това, което прави и всеки си има странностите (луд посвоему, в най-добрия смисъл на думата). Цялата „индивидуална артистичност”, впрегната в едно, доведе до „Виктория”. За Крум подчертавам, че е великолепен оператор, много хора го познават от филми като „Подслон” и „Цветът на хамелеона”. Той е мислещ оператор, не изпълнител, човек, който търси референции и предлага идеи, по фин начин, без натрапване. За мен беше най-естествения избор за оператор на Виктория” и този ми избор се отблагодари стократно с работата му по филма - всички подчертават колко красив е филмът!

Художничката Рин Ямамура е позната с работата си като театрален сценограф и с авторската си книга с илюстрации Азбука на любовта”. С Крум я открихме именно чрез тази книга. Рин е художник с вкус и въображение. Беше много полезна по време на обсъжданията на сценария - за начина, по който се разказва историята, за стила и т.н. За нея Виктория” беше изпитание – това е твърде сложен за дебют филм. Историята се случва в епоха, а ние търсехме определена условност на средата, бягахме от бита. Така се роди и стила, който помежду си наричаме соц-ИКЕА...

Фотографът на филма - Димитър Варийски, дори със затворени очи може да направи забележителна фотография. Има талант да открива и запечатва лица на хора, места и събития. Освен, че е наистина талантлив фотограф, той е много спокоен и усмихнат човек. Димитър Ицков, друг индивидуален артист от екипа, е ненадминат като CGI-артист. Освен това, като останалите, които изброих до момента, е много позитивен човек. За мен това да успееш да се нагодиш към режисьор, да превърнеш фантазията му в реалност, е талант.

Много мога да говоря за монтажиста на филма Александър Етимов. Сашо е изключителен професионалист и човек, когото уважавам и обичам безкрайно. Работата му по този филм е великолепна. Неслучайно той е едиственият монтажист, когото мога да посоча като последовател на датската школа в монтажа. Боравеше с много материал (с Крум снимахме по средно 96 минути на ден), трябваше да работи редом с мен (за другите филми е работил предимно сам, а режисьорите са гледали резултата и са правели бележки) близо три месеца, което не е лесно – търпението не е сред моите качествата. Александър е брилянтен професионалист, гледа много филми, знае много за киното, но най-вече, искрено го обича.

Следващият в списъка от индивидуални артисти е Камен Атанасов, звуковият дизайнер на филма. Камен е известен в работата си, без да преувеличавам, в цял свят. Звуците, които е създал за компаниите Hollywood Edge и Saund Ideas се използват, ако не от всички, то от почти всички дизайнери. По време на „Сънданс” говорих със звуковия дизайнер на един израелски филм, който преди да гледа филма ме попита, кой е правил дизайна на „Виктория” и веднага се сети за името му. Камен, също като Сашо Етимов (и всички изброени), е професионалист, който много обича това, което прави и това се долавя, докато гледаш филма. Това исках да ви кажа за част от екипа – имах честта да работя с талантливи, добронамерени и всеотдайни хора.

Светослав Драганов в ролята на Сандо и Ирмена Чичикова - Боряна. Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиКакво се случва в българското кино? Думата „финансиране” продължава ли да бъде синоним на „утопия”. Напоследък се преживява бум на тв сериалите, от чиито финални титри, човек разбира, че едва ли страдат от липса на спонсорско обгрижване. От една страна това може би е добре (например, като алтернатива на „избелващите” зрителското съзнание/подсъзнание ориентсапунки), но от друга – смятам, че българските сериали са компромисно ангажирани (дори и политически), преднамерени, често заблуждаващи (има съвсем скорошни примери)… Къде е началото и къде е края на компромисите в киното? Вие и компромисът?

- Сериалите се появиха естественно, имаше ниша, жажда за български сериал, който да притежава адекватни на времето художествени и технически качества. Опитите преди Стъклен дом” бяха неуспешни, от него стартираха всички български сериали (казвам го без особена страст по тях като цяло). На мен лично обаче ми се гледат сериали като „Истински детектив” (True Detectivе), като Досиетата Х” (The X-Files), Приятели” (Friends) и „Туин Пийкс” (Twin Peaks)различни жанрово, преминали през изпитанието на времето. Дотук със сериалите…

Финансирането не е най-сериозния проблем на българското кино. Дебютният филм на Камен Калев „Източни пиеси”, на който съм изпълнителен продуцент (и е филм, който много харесвам), нямаше държавно финансиране и снимачно беше направен с оскъдни средства. Резултатът не страда от липсата на пари, която съпътства създаването му – има добра история, чудесен главен герой – Христо Христов-Ицето, екип, който всеотдайно се хвърли да помогне на Камен да разкаже историята и резултатът не разочарова, напротив. За мен, „Източни пиеси” е сред най-добрите филми правени от началото на прехода в България, смятам, че ще премине през изпитанието на времето.

Има и филми, които бързо се превърнаха в нарицателни за обратното – правени с високи за България бюджети, те за съжаление не отговориха на вложеното и на очакванията за него. Според мен, има едно нещо, което вече години погубва българското кино – алчността. Дават се пари за филм, а немалка част от тях се „пренасочват” (не ми е ясно как го правят, но екипите не спират да говорят). Определени хора си накупиха вили, апартаменти, коли, качеството им на живот рязко скочи за сметка на филмите. Зрителите не знаят неприятни подробности, но като седнат в киното, виждат колко струва подкрепеният от държавата с немалко средства продукт. Не можеш да излъжеш зрителя и с друго, още по-страшно, колко вълнуваща или искрена е историята. Ние сме нация от хейтъри, прочетете коментарите под няколко статии и ще се откажете да ставате сутрин. Компромиси с качеството не бива да се правят. Първият ще доведе до поредица други компромиси, това е като да се отвори кутията на Пандора. Филмите, според мен, се получават с професионализъм, желание, страст, обич, късмет и всеотдайност (и още сто други неща), правенето им отнема много време, влага се неимоверна енергия, полагат се огромни усилия, затова не бива да си губиш времето и нечии средства, ако не вярваш в крайния резултат или пък си единственият, който вярва в него. Аз си признавам, дори и на много хора да не им допадне Виктория”, в този филм компромиси с качеството не са правени.

Ще се върна отново на първата ми „среща” с „Виктория” – когато разбрах, че режисьор на филма е жена, ви се възхитих искрено. Всъщност, в последните години жените се настаниха с достойнство в стола с надпис DIRECTOR: Джейн Кемпиън (Jane Campion), Мира Наир (Mira Nair), София Копола (Sofia Coppola)… Талант, еманципация… Или – нещо друго?

- Бих искала да добавя имената на Андреа Арнолд (Andrea Arnold) и Джесика Хауснер (Jessica Hausner), има и много други жени в тази професия, които по нищо не отстъпват на мъжете. Не смятам, че режисурата трябва да се разглежда като проявление на еманципация. Ако страстта ви е да ловите риба, ще станете рибар, без да ви занимава какво ще мислят останалите мъже рибари. Ако имате страст и талант за това, ще станете хирург, без да се съобразявате с доминиращия брой мъже хирурзи, същото важи за футбола. Желанието да правиш филми, да разказваш истории, които променят света и го правят по-добър поне за сто минути, не е по никакъв начин обвързано с пола.

Вярвам, че на това желание и на изградените впоследствие умения, трябва да се гледа спокойно и изобщо да не се коментират. Обсъждането на този въпрос възниква, тъй като и до момента финансирането на „женски” филми е по-сложно, като че има по-малко вяра във възможностите на жените, отколкото в тези на мъжете. Същото като отношението към жените шофьори – като е жена, задължително ще е по-лош шофьор. Не вярвам в това, дори мисля, че процентно ще се променят нещата.

Спомен за едно отминало време - за някои все още жив и противоречив... Photos: Viktoria Films © Димитър Варийски„Женски” филм ли е „Виктория”? Трудно ли се разказва една историческа история през погледа на жена?

- По отношение на свършеното и постигнатото не е типично женски филм. Смело твърдя, че много мъже биха се затруднили да направят дебютен филм в епоха, с деца актьори, специални ефекти, архивен материал и куп други усложнения. Неслучайно много т.нар. ветерани ме съветваха да не правя „Виктория” като първи филм, а да започна с камерна история, с филм, който не е с „висока постъновъчна сложност”. Спомням си реплика на колега режисьор, докато се разминавахме на улицата, който ми каза да внимавам с този филм, че всички щели да ме гледат под лупа. Реплика, която и до днес ми е трудно да разгадая, особено предвид съчетанието между „всички” и „лупа” в едно изречение. Представям си огромна лупа и всички (кинаджии, българи, хора?) от другата страна, които ме гледат, но защо ме гледат, така и не разбирам.

Най-важното е да имаш съмишленици, хора, които разбират историята и те подкрепят, които да ти помогнат да я разкажеш по възможно най-добрия начин, този, който й приляга най-добре. „Виктория” е филм режисиран от Майя Виткова, аз съм жена, ако това прави филма женски, нямам нищо против…

От 4 до 12 април „Виктория” ще участва в 21st Titanic Filmfest в Будапеща, а няколко дни по-късно (7-17 април) и в 28th Washington DC International Film Festival, в американската столица Вашингтон. Участията във фестивали – това ли е формулата на успеха за един филм?

- Не може да се говори за формули все още. Българското кино, ако можем да сложим различните филми под един знаменател, е или кино насочено към зрителите, или към международни фестивали. На мен ми се иска „Виктория” да проработи и в двете посоки. Ако се получи, с удоволствие бих споделила опита си. Българските филми, които обиколиха много фестивали и взеха награди, не проработиха в киносалоните, паднаха бързо от екран и не спечелиха от кинопоказа, зрителите не реагираха адекватно на тях. Филмите, които се гледаха от рекорден за България брой зрители, пък почти не пътуваха по фестивали. Уверена съм, че може да се комбинират двете, но трябват сериозна стратегия и немалко средства. Само времето ще покаже.

Филмът „Виктория” е копродукция с Румъния. От български на латиница името на вашата главна героиня се изписва Viktoria с „к” (бел. ред.: така е и на повечето европейски езици, ако това има някакво значение), а на румънски – Victoria с „с”. По време на снимките имахте ли „разминавания” с румънските ви колеги?

- Да, на мен също ми е правило впечатление, че го изписват със „c” - това е защото не изписват оригиналното или английското заглавие, а превод на румънски. Аз съм чувствителна към начина, по който се изписват имената. Толкова често ми бъркат името, изписват го различно, но рядко вярно – Майя, че не се свеня бързо да го подчертавам. Има хора, които нарочно изписват имената погрешно, а други по недоглеждане. „Виктория” се изписва с „k” на английски, за да е различна, като моето собствено име. Освен това така е много по-близо до Виткова, а етимологията на фамилното ми име идва от Виктор – победител.

Румънците не бяха обвързани снимачно с „Виктория”. Това, което ценя високо, бе готовността им да влязат като партньор в проекта. Преди години, за съжаление или за моя радост, ми се е случвало да съм била зависима от някого, някой да бъде „над мен” по отношение на работата ми, да взима решения, които се отнасят до креативния ми процес. Това прекъснах и прекратих категорично, и надявам се, никога да не се повтори. Предпочитам да взимам решенията сама, с помощта и съвета на близки хора и колеги, на семейството, но никой да не е в позицията императивно да ми налага решения. От тази гледна точка, работата ми с Mandragora мога да нарека приятелство, партньорство, за мен е чест, но финалните решения взимам аз.

Ако се върнем малко назад във времето, ще видим, че киното на северните ни съседи има реално силни позиции по големите кинофоруми – достатъчно е да споменем имената на Кристи Пую (Cristi Puiu), с когото работите, на Кристиан Мунджиу (Cristian Mungiu)... Българското кино сякаш има повече локален, но щедър PR, отколкото осезаеми международни успехи. Досещате ли се за някаква причина това да бъде така?

- Съгласна съм. Според мен Кристи Пую е сред десетте най-значими автори на съвремието. Ако четете повече интервюта на успешни млади режисьори, ще забележите, че 90% от тях често посочват Кристи за вдъхновение и пример. Неслучайно неговият филм „Смъртта на господин Лазареску” (The Death of Mr. Lazarescu; 2005) отвори вратата на румънското кино към света. Успехът на Мунджиу може би щеше да има различно проявление, ако не беше Пую. Но при румънците се слува нещо, което при нас е невъзможно. Те си четат сценариите едни на други, дават мнение още преди да се е стигнало до снимки, гледат суровите версии на филмите си. Не твърдя, че живеят задружно като семейство и се обичат като братя, но със сигурност картината е различна от тази в България.

Ние тук нищо не обсъждаме помежду си, всички сме индивидуалисти, всеки си мисли, че е най-добрият, никой не си показва филма на другия преди да е излязъл на екран. После хората отиват на премиерата и ако филмът на другия не се е получил, има особено усещане за ликуване на цялата общност. Ако не беше толкова тъжно, щеше да е смешно. По отношение на пиар-а, потвърждавам. Чела съм за български филми, далеч преди да бъдат започнати, има парадни слова, обещания, дори „заплахи” колко добър ще бъде еди-кой си филм, а в същото време позволяват все повече талантливи хора да не правят български филми. Третият филм на Камен Калев не беше финансиран от държавата, в момента той снима с френски пари и неговият нов филм ще бъде френски. После, ако е успешен, тук ще се бият в гърдите, че бил български.

Докато операторът си почива зад камерата е... Дария Виткова. Просто, Виктория... Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиКъсометражният филм „Чест” (Pride) на Павел Веснаков, който спечели в Клермон Феран (Clermont-Ferrand International Short Film Festival; 2014), е направен с германско финансиране, но иначе имаше шум около това, че български филм бил спечелил в Клермон. Мен, дискретно, няколко души ме посъветваха, да не кандидатствам с новия си проект за финансиране, тъй като нямало да ми дадат пари. Двата ни късометражни филма с Крум имат общо 150 международни фестивала и 15 награди, но и двата бяха отрязани от художествената комисия на Изпълнителна агенция „Национален филмов център”. Няма да изброявам други, които правят филмите си без подкрепа, но това е абсурдно. В същото време има редица финансирани български филми, които не виждат бял свят, но авторите им са сякаш абонирани за държавна подкрепа. Накрая ще стане така – тези, които са в най-активна работна възраст, ще правят чужди филми, а другите, които са правили дълги години филми, ще продължат да ги правят и ще са български, богато отразени преди да излязат и бързо забравени след премиерата си.

Кои са кинотворците, от които се възхищавате, учите, вдъхновявате?

- Започнах с Линч, неговото „Диво сърце” (Wild at Heart; 1990) беше причината да се захвана с кино. Рано открих Хичкок, Бунюел, Трюфо, Бергман, Тарковски, Бресон и Уди Алън, Кубрик, Куросава, Скорсезе, Спилбърг. След това се преродих с Джармуш, Казаветес, Озу, братята Коен, всички тях обичам безкрайно. Андреа Арнолд, Звягинцев, Пую - в последните години. Техните гласове не спират да говорят, филмите им живеят и ще живеят, не просто, защото са добри, а защото казват нещо важно. Киното е сред най-могъщите медиуми – то в действителност може да променя съдби.

Прекрасен ли е животът, според Майя Виткова?

- Любимият ми въпрос от този разговор… Прекрасен е, животът е чудо! От първата секунда, в който се ражда – магически, разтърсващ момент, през всекидневната тъга и изпитанията, е невероятно пътешествие. Обичам живота!

Знаете ли, че чешката топманекенка Каролина Куркова (Karolína Kurková)… няма пъп? Но е красива. Виктория – също. Понякога животът, определено има чувство за хумор…

- Не знаех за този случай, изненадахте ме. Прочетох обаче, видях снимки (красива е) и държа да отбележа, че не се е родила така, при нея се е случило след оперативна намеса. Виктория се ражда без пъпна връв, при нея тази т.нар. малформация, липсата на пъп, е по рождение. Всички ние сме доказателство, че животът има чувство за хумор, с проблемите, страховете, комплексите си, често с вида, с действията си, с това, в което постепенно се превръщаме. Опитвам се да бъда по-малко песимист (странно, с годините се превърнах в такъв, а как започна всичко – от напълно противоположно състояние на духа), вярвам, че колкото повече се усмихваме на себе си и на другите, толкова по-добре ще живеем и животът ще бъде по-хубав. А за това, което казвате за Виктория, че е красива - красива е, защото е невинна. Трите актриси в ролята на Виктория - бебето Катерина Ангелова, момичето Дария Виткова и девойката Калина Виткова, са прекрасни.

Обявихте, че българската премиера на „Виктория” ще бъде през есента – как върви подготовката? И за финал: а сега, накъде?

- Българската премиера предвиждаме за есента, живот и здраве. Подготовката върви постепенно, имам много ангажименти около „Виктория”. В момента работя сама, с помощ от семейство и приятели, тъй като вложих всичките си собствени и средствата на компанията си „Виктория Филмс” (Viktoria Films) в завършването и промоцията на филма.

Признавам си – останах изненадана, че, например, нямаше информация за участията на филма на сайта на Министерство на културата, от което „Виктория” е финансирана посредством „Национален филмов център”; че няма интерес от тяхна страна кой е в екипа, какъв е този филм; има ли нужда от допълнителна подкрепа; как биха могли да помогнат за популяризиране на българската култура по света… Може би наивно се надявам това да се промени, но само времето ще покаже…

А сега накъде - само напред, с Божията помощ! Успоредно с пътуванията на и около филма, работя по следващия си проект. Новият ми филм ще се казва Gin Air и е история, която също дълбоко ме вълнува като „Виктория”. Смятам, че темата отново е значима, не ме занимават дребнотемие и култура на гега. Пожелайте ни успех!

Благодаря ви за интервюто! Успех!

Постерът, с който създателите на филма „Виктория” представят българското кино на някои от най-престижните кинофестивали в света. Снимка: © Viktoria Films / Mandragora* * *

Биография:

МАЙЯ ВИТКОВА (MAYA VITKOVA) е родена през 1978 г. в София. През 2001 г. завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов” с магистърска степен по режисура. До 2006 г. работи като асистент-режисьор и кастинг-режисьор за над 20 филмови и телевизионни продукции, сред които и New Europe: Eastern Delight (2007) на Майкъл Пейлин (Michael Palin) от легендарните „Монти Пайтън” (Monty Python).

През 2008 г. Майя Виткова е изпълнителен продуцент на независимата продукция „Източни пиеси” (Eastern Plays) на режисьора Камен Калев (Kamen Kalev), която е отличена с над 10 награди от фестивали в Токио, Братислава, Варшава, София и т.н.

В началото на 2009 г., режисьорката, която е и сценарист, и продуцент, основава независимата компания Viktoria Films.

През 2006 година Майя Виткова, заедно със Светослав Драганов, е режисьор на 27-минутния документален филм „Майки и дъщери” (Mothers And Daughters; 2006), който е представен в рамките на 10-я Международен Филм Фест (10th Sofia International Film Festival), откъдето получава наградата на Kodak.

Дебютът си в късометражното кино режисьорката прави със „Станка се прибира вкъщи” (Stanka Goes Home; 2010), чиято премиера е по време на 49th Cannes Critic’s Week. Лентата, чийто сценарист е известният румънски режисьор Раду Жуде (Radu Jude), има отличия от 38th Huesca Film Festival и 3rd Bueu International Shortfilm Festival (Испания) – двата в Испания, от 16th Sarajevo Film Festival, 14th Ismailia International Film Festival for Documentary and Short Films в Египет, 5th Athens International Short Film Festival, 4th Oblo Film Festival [OFF] в Швейцария, 8th Naoussa International Film Festival в Гърция, и др. Още в първата година след неговото създаване, филмът, заснет от оператора Крум Родригес, участва в над 60 фестивала, показан по кината в Германия и е откупен за телевизионно разпространение. През 2011 г. Майя Виткова режисира „Моят уморен баща” (My Tired Father; 2011), чиято световна премиера е на 17th CFC Worldwide Short Film Festival в Торонто (Канада). Световен разпространител на „Станка се прибира вкъщи” и „Моят уморен баща” е компанията KurzFilmAgentur от Хамбург, Германия.


В края на 2013 г. завършва първия си игрален филм – „Виктория” (информация – в IMDb.com).

Source Article from http://artnovini.com/interview/1406-maya-vitkova-kinoto-e-sred-nai-mogastite-mediumi.html

Папа Франциск благослови библейския киноепос „Ной”

Ръсел Кроу (вляво) като Ной и Рей Уинстън в ролята на Тубал-Каин във филма „Ной” на Дарън Аронофски . Снимка: Niko Tavernise - © 2013 Paramount Pictures / Regency Enterprises / Forum Film BulgariaРИМ. Папа Франциск (Papa Francesco) благословил киноепоса „Ной” (Noah) на режисьора Дарън Аронофски (Darren Aronofsky), стана ясно след аудиенцията при Светия отец на актьора Ръсел Кроу (Russell Crowe), който изпълнява главната роля във филма, съобщи The Daily Mail, цитиран от lenta.ru.


Австралийската супрезвезда заяви, че по време на кратката среща, папата одобрил филма и проявил „последователност в своите думи и в своите дела”. Според Кроу, посещението във Ватикана, е висока чест, особено след многобройните спорове около снимките на „Ной”.

Ръсел Кроу успял да се срещне с папа Франциск едва след третия опит, тъй като молбите за аудиенция през миналата седмица били отменени по инициатива на Ватикана, припомня изданието. Актьорът изпрати своята молба, като използвал Twitter, а в обръщението си предложил на понтифика да изгледа филма „Ной” и да сподели с него мнението си…

През октомври 2013 г. студио Paramount проведе няколко предварителни прожекции на филма, като на тях покани представители на различни религиозни общности. Лентата предизвика противоречиви реакции, като критиката беше насочена основно към несъответствията с библейския текст, както и към сцената с… пияния Ной. Освен това, мюсюлманската традиция, не допуска изобразяването на пророците, а последният (десети) старозаветен патриарх, според Корана – Нух, е смятан за такъв и затова филмът няма да бъде излъчен в редица ислямски държави (според imdb.com, днес лентата би трябвало да има премиера в Обединените арабски емирства).

Ной със своето семейство. Киноепопеята „Ной” пресъздава библейската притча за Всемирния потоп.  Снимка: Niko Tavernise - © 2013 Paramount Pictures / Regency Enterprises / Forum Film BulgariaФилмът „Ной” е вдъхновен от библейския сюжет за Всемирния потоп, който Бог изпраща на поквареното човечество. Избраникът на Бог за великата мисия да спаси невинните твари на Земята от Потопа и да изпълни неговата воля е Ной – „…човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога (Битие, 6:9). Така прекият потомък на Адам, заедно със семейството си, ще построи легендарния Ноев ковчег, изправяйки се едновременно срещу реален враг и непозната заплаха, а успехът на неговото дело ще постави ново начало в историята на човечеството, като преди това ще затвори последната страница от Стария завет…

В звездния състав на Ной до Ръсел Кроу са още носителката на „Оскар“ Дженифър Конъли (Jennifer Connelly) - позната от „Красив ум” (A Beautiful Mind; 2001), Рей Уинстън (Ray Winstone) – „Снежанка и ловецът” (Snow White and the Huntsman; 2012), Ема Уотсън (Emma Watson) - от поредицата „Хари Потър” (Harry Potter), Антъни Хопкинс (Anthony Hopkins) – „Да устоиш на Пикасо” (Surviving Picasso; 1996), Логън Лерман (Logan Lerman) „Тримата мускетари” (The Three Musketeers; 2011) и др.

Дарън Аронофски е роден през 1969 г. в Бруклин, Ню Йорк. Режисьор е на десет игрални филма, сред които са „Пи” (Pi), за който получава наградата за най-добър режисьор от фестивала в Сънданс през 1998 г., „Кечистът” (The Wrestler) – „Златен лъв” (2008) във Венеция и „Черният лебед” (Black Swan; 2010) – „Оскар” за най-добра женска роля на Натали Портман (Natalie Portman). Според boxofficemojo.com, бюджетът на 138-минтуната драма „Ной” е 125 млн. USD и е най-скъпоструващият филм, режисиран от Аронофски…

Вчера, 26 март, в Ню Йорк се състоя официалната премиера на продукцията за САЩ, а от 28 март, петък, на 3D и 4DX ще могат да го гледат и българските почитатели на Седмото изкуство. Дистрибутор на филма у нас е Forum Film Bulgaria.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1405-rimskiat-papa-blagoslovi-bibleiskia-kinoepos-noah.html

Im Essl Museum: Eigene Sicht, andere Sicht

die andere sicht: Karen Holländer, Balanceakt, 2012, Acryl auf Hartfaserplatte, 110 x 200 cm, Copyright: © Karen Holländer, Foto: Daniela BeranekKLOSTERNEUBURG. Mit der Ausstellung >die andere sicht (von 19. März bis 21. September 2014) präsentiert Prof. Agnes Essl Werke von 27 österreichischen Künstlerinnen im Essl Museum – Kunst der Gegenwart. Sie selbst ist Kuratorin der Ausstellung und rückt damit das Verhältnis von Sammlerin und Künstlerin in den Vordergrund. Die Ausstellung präsentiert die beeindruckende Bandbreite künstlerischen Schaffens der letzten 40 Jahre in Österreich anhand von Arbeiten, die ausschließlich von Künstlerinnen stammen.


Die Werke der Ausstellung kommen einerseits aus der Sammlung Essl, andererseits sind es auch ganz aktuelle Arbeiten aus den Ateliers. Zu sehen sind malerische Positionen, wie auch Fotografie, Skulpturen, Video- und Lichtinstallationen – innovative Werke, die viel Neues und noch selten Gesehenes entdecken lassen und die zeitgenössische Kunst ideenreich präsentieren.

die andere sicht: Maria Lassnig, Woman Power, 1979, Öl auf Leinwand, 182 x 126 cm. Copyright: Maria Lassnig © Sammlung Essl Privatstiftung, Klosterneuburg / Wien, Foto: Peter KainzBreite und Tiefe

In der Ausstellung sind künstlerische Werke zu entdecken, die sowohl die Breite der Sammlung Essl repräsentieren als auch insbesondere ihre hohe Qualität und Tiefe. So reicht die Auswahl der Künstlerinnen von Maria Lassnig, Florentina Pakosta, Birgit Jürgenssen und VALIE EXPORT über Eva Schlegel, Johanna Kandl und Brigitte Kowanz bis hin zu Xenia Hausner, Barbara Szüts, Gudrun Kampl, Elke Krystufek und Andrea Kasamas und zu jüngeren Künstlerinnen wie Karen Holländer oder Bianca Regl. Agnes Essl präsentiert ihre persönliche Auswahl österreichischer Künstlerinnen der Sammlung im Rahmen des 15-jährigen Jubiläums des Essl Museums.

Der Sammlerin war es bei der Konzeption dieser Ausstellung besonders wichtig, nicht nur auf die eigenen Sammlungsbestände zurückzugreifen, sondern auch einen Blick auf das jüngste Schaffen von Künstlerinnen zu werfen. So besuchte die Sammlerin viele Künstlerinnen in ihren Ateliers und wählte aktuelle Leihgaben für die Ausstellung aus.

Reine Frauensache?

Sie hat sich in ihrer über 40-jährigen Tätigkeit als Sammlerin zeitgenössischer Kunst in erster Linie der Förderung von Künstlerinnen verschrieben. Deshalb zeigt das Essl Museummit der Ausstellung >die andere sicht (sammlerin und künstlerin) diesen Bereich der Sammlung fokussiert und offenbart dabei den Blick von Künstlerinnen auf die Welt und das Ich. Zeigt sich in den Werken eine andere Sicht und wenn ja, woran macht sie sich fest? Manifestiert sie sich in den gewählten Themen, einer spezifischen formalen oder kompositorischen Ausdrucksweise oder ist diese Frage gar obsolet? Werke von 30 österreichischen zeitgenössischen Künstlerinnen laden zur Diskussion dieser und vieler anderer Sichtweisen ein.

die andere sicht: Elke Krystufek, There were no beatings, 2006, Acryl auf Leinwand, 200 x 300 cm. Copyright: Elke Krystufek © Sammlung Essl Privatstiftung, Klosterneuburg / Wien, Foto: Mischa Nawrata, WienEigene Sicht, andere Sicht

„In meiner Ausstellung möchte ich zwei Aspekte der weiblichen Sicht behandeln. Zum einen die Sicht von mir, der Sammlerin, auf Künstlerinnen. Ich habe immer die Nähe zu Künstlerinnen gesucht, persönliche Gespräche geführt, daraus haben sich oft auch Freundschaften entwickelt. Ich habe immer Wert darauf gelegt, dass die Künstlerinnen einen großen Stellenwert in dieser Sammlung haben. Zum anderen beschäftigt sich die Ausstellung auch damit, dass Frauen eine andere Sicht auf das Leben, die Kunst, die Welt haben als Männer, so Agnes Essl.

Künstlerinnen der Ausstellung

Astrid Bechtold, Brigitte Bruckner, Helga Druml, VALIE EXPORT, Ilse Haider, Xenia Hausner, Karen Holländer, Martha Jungwirth, Birgit Jürgenssen, Gudrun Kampl, Johanna Kandl, Andrea Kasamas, Kiki Kogelnik, Brigitte Kowanz, Elke Krystufek, Maria Lassnig, Marie Luise Lebschik, Franka Lechner, Anna Meyer, Florentina Pakosta, Bianca Regl, Meina Schellander, Eva Schlegel, Deborah Sengl, Barbara Szüts, Barbara Vögel, Eva Wagner.

Katalog

Zur Ausstellung erscheint ein reich bebilderter Katalog mit einem Interview zwischen Agnes Essl und Adelheid Sonderegger, sowie Beiträgen von Silvie Aigner, Freda Meissner-Blau und Andreas Hoffer.

* * *

Kostenloser Shuttlebus

Besucherinnen und Besucher können das kostenlose Shuttlebus-Service vom Zentrum in Wien, Albertinaplatz 1 zum Essl Museum (An der Donau-Au 1, A-3400 Klosterneuburg / Wien) in Anspruch nehmen. Dienstag bis Sonntag 10, 12, 14, 16 Uhr und retour vom Essl Museum um 11, 13, 15, 18 Uhr.

Öffnungszeiten: Dienstag – Sonntag 10.00 – 18.00 Uhr, Mittwoch: 10.00 – 21.00 Uhr.

* * *

Aktuelle Ausstellungen:

Made in Austria
statement by Karlheinz Essl
von 27. Februar 2014 – 24. August2014
Galerieräume

Deborah Sengl
die letzten tage der menschheit
von 31. Januar bis 25. Mai 2014
Grosser Saal

Der Himmel im Garten
Natur – Landschaften. Werke aus der Sammlung Essl
von 17. April 2013 – 31. März 2014
Schömer-Haus

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/1404-im-essl-museum-eigene-sicht-andere-sicht-.html

Сексапил и талант в десетия студиен албум на Шакира, наречен… Shakira

Шакира на корицата на Deluxe версията на новия си албум. Певицата е най-популярният изпълнител от Южна Америка в социалните мрежи. Снимка: © „Вирджиния Рекърдс”/Sony MusicНЮ ЙОРК. Нетърпението на почитателите на поп звездата Шакира (Shakira) вече е възнаградено – 25 март, вторник, е деня на американската (и българската) премиера на най-новия й албум, наречен на нейното име. Очарователната колумбийската певица, композитор и продуцент, заяви за амбициите на новия си проект още с пилотния сингъл Can’t Remember To Forget You – възпламеняващ дует с Риана (Rihanna) - който бързо се изкачи на челните места в класациите по целия свят, припомнят от „Вирджиния Рекърдс”/Sony Music, издатели и дистрибутори на албума в България.


За записите на Shakira, певицата, известна и със своите мащабни филантропски инициативи, събра изключителен екип от продуценти и автори, сред които Джон Хил (John Hill), работил с Santigold, Jay Z, The Vaccines; Кид Харпуун (Kid Harpoon) - Florence + The Machine, Calvin Harris; Грег Кърстин (Greg Kurstin) – P!nk, Kelly Clarkson, Katy Perry; Стив Мак (Steve Mac) - Kelly Clarkson, One Direction; Марк Брайт (Mark Bright) - Carrie Underwood, Rascal Flatts, Бъзби (Busbee) - P!nk, Lady Antebellum, Katy Perry; и The Messengers - Pitbull, Chris Brown, Christina Aguilera…

До този момент, колумбийската суперзвезда е продала над 70 милиона копия от своите албуми: десет студийни (Shakira е четвъртият й англоезичен), четири концертни и три сборни. Тя е носителка на множество отличия, сред които две награди Grammy®, осем латино Grammy® (Latin Grammy Award), четири Световни музикални награди (World Music Award), три Американски музикални награди (American Music Awards) и пет на Билборд (Billboard Music Award).

Поп звездите Шакира и Риана в предизвикателния видеоклип към сингъла Can’t Remember To Forget You. Снимка: © „Вирджиния Рекърдс”/Sony MusicПрез 2012 г. Шакира стана Кавалер на Ордена за изкуство и литература (LOrdre des Arts et des Lettres) на Франция, а общият брой на различните отличия, които е получила от началото на своята кариера през 90-те години до днес, надхвърля 200!

Шакира (Shakira Isabel Mebarak Ripoll) - в превод от арабски името й означава „благодарна”, а от хинди – „богиня на светлината” е родена на 2 февруари 1977 г. в Баранкиля, Колумбия. Нейната майка Нидия Рипол е колумбийка с италиански корени, а баща й – Уилям Мебарак Шадид, е ливанец, роден в Ню Йорк. Дебютният й албум Magia излиза през 1991 г., когато тя е 13-годишна, но няма особен успех. Същата участ има и Peligro (1993), а успехът идва с третия – Pies Descalzos (1995/1996), в който е суперхит Dónde Estás Corazón, написан в съавторство с Луис Фернандо Очоа (Luis Fernando Ochoa)

На 18-годишна възраст певицата основава фондацията Pies Descalzos („Боси крака”), чиято активна дейност до този момент, е осигурила образованието и прехраната на повече от 6 хиляди деца от бедни семейства в Колумбия. През последните години, нейната организация работи и в други държави, като най-новите й проекти са в Хаити и Южна Африка.

През октомври 2011 г., президентът на САЩ Барак Обама (Barack Obama) назначи Шакира в държавната администрация. Певицата е негов съветник в качеството й на член на „Консултативната комисия за повишаване на образованието сред децата и младежите от латиноамерикански произход”. Същата година, Асоциацията на латиноамериканската звукозаписна академия обяви Шакира за „Личност на 2011”, като тя продължава да бъде и най-популярният изпълнител от Южна Америка в социалните мрежи. Русокосата звезда стана и първият артист от колумбийски произход със звезда на холивудската Алея на славата (The Hollywood Walk of Fame). Пред множеството си фенове, тя заяви: „Посвещавам това отличие на цялата латиноамериканска общност в САЩ, която постоянно работи и мечтае за един по-добър живот”.

В момента Шакира е „треньор” в шестия сезон на американското издание на популярното тв шоу The Voice, което търси най-добрия глас на нацията.

Албумът Shakira се разпространява на българския музикален пазар в стандартна версия, която ще съдържа 12 песни, и в Deluxe – с 15 композиции, допълват издателите.

Фотография на Шакира от сесията за новия й албум Shakira. Снимка: © „Вирджиния Рекърдс”/Sony MusicСъдържание на албума Shakira:

Standart CD:

1. Dare (La La La)
2. Cant Remember to Forget You
  
(feat. Rihanna) – видео
3. Empire - видео
4. You Don’t Care About Me
5. Cut Me Deep (feat. Magic!)
6. Spotlight
7. Broken Record
8. Medicine (feat. Blake Shelton)
9. 23
10. The One Thing
11. Nunca Me Acuerdo De Olvidarte
12. Loca por Ti

+ бонус в Deluxe CD:


13. La La La
14. Chasing Shadows
15. That Way

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1403-sexapil-i-talant-v-desetia-studien-album-na-shakira-narechen-shakira.html

„Музикаутор” и YouTube се споразумяха за българската музика в платформата

Снимка: © artnovini.com

СОФИЯ. Дигиталната платформа YouTube и българската организация за колективно управление на авторски права в музиката – „Музикаутор”, сключиха договор за лицензиране, благодарение на който българските и международни творци: композитори, автори на текст, аранжимент и т.н., ще генерират приходи от YouTube в България, съобщиха от дружеството.


Авторите, които „Музикаутор” представлява, вече ще получават възнаграждения за своите произведения и от гледанията в YouTube. Генерираните приходи ще се базират на рекламите, които текат преди, след и по време на видеоклиповете, качени на платформата.

„Щастливи сме от факта, че една от най-големите дигитални платформи стартира в България, с което потребителите получават още една възможност за легален достъп до музикално съдържание. С този нов източник на приход представляваните от „Музикаутор” автори ще имат вече и икономическа полза от употребата на техните произведения в YouТube. Постигането на това споразумение е важна стъпка, която създава нови възможности за правоносителите”, коментира Иван Димитров, изпълнителен директор на „Музикаутор”.

„Изключително доволни сме, че постигнахме споразумение с „Музикаутор” и представляваните от организацията творци. Това ще благоприятства създаването на българско съдържание и ще даде възможност на авторите да получават възнаграждения от видеоклиповете им в YouTube”, заяви Гудрун Швепе (Gudrun Schweppe), ръководителка на „Стратегическо развитие” / „Лицензиране на музика” (Strategic Partner Development Music Licensing/Publishing) в YouTube ЕМЕА. „Това също е и една голяма победа за представителите на YouTube-общността, за които слушането на музика и откриването на нови артисти в платформата е важна част от онлайн преживяването.”

Днес, 25 март, сключеният през уикенда договор, беше коментиран и на пресконференция на дружеството, на която беше обявено „началото на една позитивна кампания на „Музикаутор”. „Това, че сме сключили договор с YouТube, означава, че ние сме припознати като международен партньор”, каза Димитров.

Кампанията на дружеството си поставя няколко основни цели: да бъде подкрепена държавата с експертиза; да се насърчат авторите, за да творят в България и да получават адекватно заплащане за своя труд; и да се докаже, че тук може да се създаде механизъм за защита на музикалното съдържание, който да бъде адекватен и реципрочен на световния. „Кампанията ще бъде обвързана с това да получаваме и препращаме сигнали за нарушения, подадени от ползватели, автори и обикновените граждани“, сподели още Димитров. „Ще се опитаме тези сигнали да бъдат транспонирани в законодателството, защото те ще дадат база и мотивация за институциите да променят регламентите, по които работят. Освен това, те ще насърчат самите автори да произвеждат повече съдържание…”, допълни той.

В Световния ден на авторското право – 23 април (сряда), ще бъде организиран Ден на отворените врати в „Музикаутор”.

* * *

МУЗИКАУТОР е сдружение за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели. Сдружението е учредено през 1992 г. от 104 български композитори и автори в София, член е на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC) от 1993 г. и на Международното бюро на авторските дружества, управляващи правата за механичен запис и възпроизвеждане (BIEM) от 1996 г. В „Музикаутор” членуват над 2500 български автори. На базата на договори за взаимно представителство с над 60 чуждестранни авторски дружества, сдружението представлява авторите от близо 100 страни в света. „Музикаутор” е единственото дружество в България, оторизирано да защитава правата на членовете на тези дружества и да отчислява възнаграждения към тях.

С последните промени в Закона за авторското право и сродните му права (в сила от 12 март 2014 г.) „Музикаутор” е легитимирана като единствена организация, която има правото да събира възнаграждения за авторите от публично изпълнение на музика.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1402-musicautor-i-youtube-se-sporazumyaha-za-bulgarskata-musika-v-platformata.html

Японец плати 682 хил. EUR за Hasselblad, с който Джeймс Ъруин е снимал на Луната

Фотоапаратът Hasselblad 500, с който американският астронавт Джеймс Ъруин снима на Луната. Снимка: © WestLicht Photographica AuctionВИЕНА. По време на 25th Camera Auction, проведен в края на седмицата от WestLicht Photographica Auction – къща, специализирана в търгове от областта на фотографията, за 682 хил. USD беше продадена камерата Hasselblad 500, с която американският астронавт Джeймс Ъруин (James Irwin; 1930-1991) снима на Луната по време на мисията на кораба „Аполо 15 (Apollo 15) от 26 юли до 7 август 1971 г., съобщи westlicht-auction.com.


Hasselblad 500 HEDC NASA ‘Jim Irwin’ е средноформатен фотоапарат за 70-милиметрова лента, със специален обектив Biogon 3.5/60mm (Carl Zeiss). С него Джеймс Ъруин, пилот на лунния модул, прави 299 снимки на повърхността на спътника и 96 – по време на полета.

Фотографията Io + Gatto на италианката Ванда Вулц (1903-1984). Снимка: © WestLicht Photographica AuctionНовият собственик на шведската камера (инв. № 1038), чиято автентичност е потвърдена от известния филмов фотограф Дик Уилямсън (Dick Williamson) е японецът Терукацу Фуджисава (Terukazu Fujisawa), основател и собственик на веригата магазини за електроника Yodobashi Camera. Първоначалната оценка на легендарния Hasselblad 500, произведен от световноизвестната шведска компания по поръчка на NASA през 1969 г., беше между 150-200 хил. EUR, а наддаването започна от 80 хил. EUR.

За американската космическа програма Apollo са използвани 14 или 15 фотоапарата Hasselblad, като се предполага, че около 12 от тях са оставени от астронавтите на Луната, като вместо камерите, със същото тегло, те връщали на Земята скални образци.

Mainbocher Corset на известния моден фотограф Хорст П. Хорст (1906-1999). Снимка: © WestLicht Photographica AuctionСпециалистите по космонавтика посочват, че мисията на Apollo 15 е най-успешната от общо четирите с кацане на земния спътник. По време на почти тридневния престой на Луната, екипажът, в който са още командирът Дейвид Скот (David Scott; 1932) и пилотът на командния модул Алфред Уордън (Alfred Worden) за първи път е използван управляем от хора лунен „джип” – Lunar Roving Vehicle.

На 25th Camera Auction беше постигнат и един своеобразен рекорд – на 100% бяха продадени 270-те лота с продукти на компанията Leitz/Leica, като най-висока цена - 192 хил. EUR - постигнаха четири прототипа и дизайнерски модели от серията M6.

Ден преди търга на фотокамери, аукционната къща проведе и 10th WestLicht Photo Auction, като топ лот стана едно от трите известни копия на Io + Gatto (1932) на италианската фотографка Ванда Вулц (Wanda Wulz; 1903-1984). Снимката, която е смятана за една от най-прочутите „двойни фотографии” в историята на това изкуство – автопортрет и портрет на котката на Вулц, беше купена за 102 хил. EUR.

Холивудският киноидол Джеймс Дийн (1931-1955) пред обектива на Денис Сток (1928-2010). Снимка: © WestLicht Photographica AuctionВисок резултат постигна и публикуваната в American Vogue през 1939 г. Mainbocher Corset на германско-американския моден фотограф Хорст П. Хорст (Horst P. Horst; 1906-1999), която смени собственика си срещу 31.2 хил. EUR, като надхвърли почти три пъти стартовата си цена.

Особен интерес сред колекционерите предизвика портретът на холивудската легенда Джеймс Дийн (James Dean; 1931-1955), направен от известния американски фотограф Денис Сток (Dennis Stock; 1928-2010) малко преди трагичната смърт на актьора на 30 септември 1955 г. Снимката, на която Дийн позира с… прасе във фермата на чичо си във Феърмаунт, беше продадена за 12 хил. EUR.

Неизвестен колекционер заплати 21.6 хил. EUR за екземпляр от първото издание на първата книга на сюрреалиста Ман Рей (1890-1976)Photographs by Man Ray 1920-1934.

В 10th WestLicht Photo Auction бяха продадени 75% от лотовете, като общата сума достигна 900 хил. EUR.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1401-japonec-plati-628hil-eur-za-hasselblad-s-koito-james-irwin-e-snimal-na-lunata.html

„Арт Семестър”, или как да създаваш изкуство артистично и да мислиш финансово прагматично

„Финансова” поп арт импровизация... Илюстрация: © artnovini.comИнвестиционен посредник „Карол” ще обучава безплатно художници, приложници и дизайнери, как да управляват успешно парите си.

СОФИЯ. Рисували ли сте някога… финансова услуга? Как бихте направили скулптура на инвестиция на българския капиталов пазар? Какви цветове ще използвате, за да изобразите финансовата грамотност?.. На пръв поглед, странни въпроси за един художник, който от сутрин до вечер е в ателието си, но иначе – напълно логични, предвид глобалната икономическа конюнктура през последното десетилетие, когато освен за финансови балони, банкрути, кризи и т.н., се говореше на висок глас и за (невиждано) възходящия тренд на паричните потоци на световния арт пазар. 


Може би не точно с тези, но с подобни нетипични въпроси, известни финансисти ще провокират хората на изобразителното изкуство в организирания от Корпоративен университет „Карол” Арт Семестър, казват инициаторите на идеята.

И защо не? „Аз не рисувам това, което виждам, рисувам това, което мисля”, беше признал големият Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973). Участниците в най-новата образователна инициатива ще рисуват и създават това, което мислят за… финансите, парите, финансовата грамотност и култура. Това е и целта на проекта на „Карол криейтив” – изграждане на нов тип култура, която в икономиката на знанието е задължителна за всеки съвременен човек. Затова Корпоративният университет създава специален семестър, в който безплатно ще обучава творци, като начало – художници, приложници, дизайнери. Хора, които както всички други управляват умно парите си и ще могат да го правят още по-добре, ако имат достатъчно информация и знания за финансовите услуги и инвестиционни възможности, допълват организаторите на Арт Семестър.

Развитието на цивилизацията следва своя еволюционен ход и може би периодът на романтичната арт бохема вече е история (и за съжаление), а на дневен ред е прагматизмът. Христоматийната симбиоза Ван Гог (Vincent van Gogh; 1853-1890) - Татко Танги (Julien François Tanguy – Père Tanguy; 1825 -1894) е носталгичен спомен (като сюжет от ретро филм), а водещ индекс за успеха на художник от XXI в. е този на „червената точка”. Затова, ако смятате, че творците са над тези неща, грешите. Припомнете си за арт индустрията, в която инвестират милиони Деймиън Хърст (Damien Hirst), Джеф Кунс (Jeff Koons), Аниш Капур (Anish Kapoor) или пък Такаши Мураками (Takashi Murakami)…

Сред клиентите на финансова група „Карол” неслучайно има художници, артисти, представители на различни творчески гилдии. Управлението на личните финанси също може да бъде изкуство, нали?

- Какво представляват финансовите пазари и услуги. Защо трябва да знаем за тях?
– Защо е толкова важно да управляваме парите си?
– Изкуство ли е да инвестираме на Българска фондова борса
(БФБ)?
– Може ли един художник да търгува на Уолстрийт?
– Има ли индивидуални щрихи и мазки в колективното инвестиране?
– Къде се пресичат традициите в изкуството и иновациите в технологиите?
– Какво творение са парите и какво вдъхновение носят?..

Това са част от „предметите”, които ще изучават участниците в лекционната част. В поредица от работни модули – artshops, те ще пресъздават наученото и всеки, с изразните средства на изкуството, в което е най-добър, ще представи идеи за финансовото мислене на F-поколението. Дали това ще са само потребителите на Facebook или ще включва и F-thinking? Именно новото мислене, отношението към знанията, възможностите и перспективите, които те предоставят на един артист, това е което ще развива и провокира Арт семестър чрез преживявания и лично участие. А самите произведения, създадени по време на творческото обучение, ще бъдат изложени в клиентския салон на „Карол”, за да могат посланията на артистите да стигнат до повече хора. Всеки експонат ще може да се продава на цена, която авторът сам ще определи и която ще получи, без да бъде взета комисионна, ако творбата му намери купувач…

Участниците в Art семестър ще оставят своето послание и по неподражаем начин ще кажат и покажат какво и защо си струва да знаем за личните си финанси, за парите, за богатството, за модерния свят и възможностите, които са невидими за повечето хора.

Изкуството кара хората да мислят арт. Парите карат хората да мислят финансово. Нека бъдем мислители!, казват от „Карол”. Първите участници в първия Art семестър на Корпоративния университет ще бъдат не просто творци, а арт мислители в областта на финансите.

Фрагмент от един великолепен бароков образец, който тълкува срещата между духовното и материалното: „Призоваването на Свети Матей” (1599-1600) от Караваджо (1571-1610). Снимка: Chiesa di San Luigi dei Francesi, Rome„Изкуството е способността да променяш хората със своята работа, да виждаш нещата такива, каквито са и после да създаваш истории, образи и взаимодействия, които променят пазара.” Дали по думите на американския експерт по маркетинг Сет Годин (Seth Godin; 1960) първите художници, приложници и дизайнери, участници в Арт семестър, наистина ще променят пазара? Идеята на „Карол криейтив” е с тази инициатива да бъде създадена цветна среда за знания и преживявания, които генерират интересни истории. Началото, а и не само то, ще бъде показано в специален електронен албум, с който участниците ще могат да представят своята философия за новите знания и своите послания към F-поколението. Но не просто за финансова грамотност, а за модерна финансова култура в един дигитален динамичен свят, в който знанията са най-ценния капитал, а въображението и креативността са търсени и желани във всяка област.

Проектът Арт семестър ще бъде представен за първи път в деня на отворените врати в Инвестиционен посредник „Карол” – 25 март, вторник. Адресът е 1164 София, ул. „Златовръх” 1, етаж 4, корпоративна библиотека, от 10.00 до 14.00 ч. Подробности можете да научите на телефон 02 4008 293 или от страницата на събитието във Facebook.

Сайтът за изкуство и култура www.artnovini.com ще бъде медиен партньор на Арт Семестър в Корпоративен университет „Карол” и ще отразява различните етапи на проекта: от селектирането на кандидатите до представянето на техните творби.

Очаквайте подробна информация за условията за кандидатстване.

За „Карол”:

Финансова къща „Карол” започва своята дейност през 1993 г. Тя е първата компания от финансова група „Карол”. Първоначалният фокус е валутната търговия. През 1997 г. компанията получава лиценз за инвестиционен посредник и екипът й нараства на 20 служители. Групата стартира първия си уеб сайт.

Три години по-късно, Инвестиционен посредник „Карол” получава лиценз да оперира на международните капиталови пазари и извършва първата си сделка на Фондовата борса в САЩ. През 2002 г. компанията стартира клоновата си мрежа в България (днес нейните филиали са над 80) и заедно с това услугата „Доверително управление на български и международни капиталови пазари”.

Възходът на компанията е осезателен, сега екипът й е съставен от над 200 висококвалифицирани специалисти, чиято работа допринесе в 12 поредни години „Карол” да получава наградата за най-много сключени сделки на БФБ-София.

Чрез Инвестиционен посредник „Карол” може да се търгува на БФБ, Уолстрийт или FOREX пазара. Управляващото дружество има пет фонда и е представител на един от гигантите в индустрията – Schroder Investment Management, който е с 200-годишен опит на финансовите пазари.

От няколко години компанията отделя голям ресурс и в сферата на образованието. В програмите на Корпоративен университет „Карол” – семинари, лекции, уебинари – са участвали над 1000 души. Вече пет поредни години от там предоставят годишна стипендия за докторант. Най-новият проект на университета е Арт семестър.

* * *

Програма за деня на отворените врати
в Инвестиционен посредник „Карол” (25 март, вторник, 2014 г.):


10.00 ч. – ИП „Карол” на българския капиталов пазар;
10.30 ч. – ИП „Карол” на международните пазари;
11.00 ч. – „Карол Капитал Мениджмънт” – нашите фондове;
11.30 ч. – „Карол Капитал Мениджмънт” - фондовете на Schroders;
12.00 ч. – Инвестиционно банкиране;
12.30 ч. – „Карол Стандарт” - Животозастраховане;
13.00 ч. – Образователни проекти;
13.30 ч. – Арт семестър.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1400-art-semester-ili-kak-da-sazdavash-izkustvo-artiticho-i-da-mislish-finansovo.html

Art Dubai 2014 Opens Its Doors To The Public

The eighth edition of the region’s biggest and most global art fair opens to the public from 20 March, and runs until Saturday, March 22. Courtesy: Getty Images for Art Dubai 2014Fair features three gallery programmes: Contemporary, Modern and Marker-plus the Global Art Forum talks, commissioned artists’ projects, and an extensive range of events, performances, films, and family programmes.

DUBAI, UAE. The region’s largest and most global art fair – Art Dubai, opens its doors to the public today (March 20, 2014) at Madinat Jumeirah and runs until 22 March. The eighth annual edition of the fair is the biggest in its history, featuring 85 galleries from 34 countries, with over 500 artists participating across its programmes. Seventy museum groups and more than 400 international curators are attending the fair, from all over the world, announced artdubai.ae.


HH Sheikh Hamdan Bin Mohammed Bin Rashid Al Maktoum. Courtesy: Art Dubai 2014Held under the patronage of H.H. Sheikh Mohammed bin Rashid Al Maktoum, Vice-President and Prime Minister of the UAE and Ruler of Dubai, the fair was graced by the presence of the Crown Prince of Dubai, His Highness Sheikh Hamdan bin Mohammed bin Rashid Al Maktoum, at Tuesday’s preview. His Excellency Sheikh Nahayan bin Mubarak al Nahyan, UAE Minister of Culture, Youth and Community Development inaugurated the new gallery hall, Art Dubai Modern.

Fair Director Antonia Carver said, We’re delighted to be able to open our doors to the public today, following hugely successful preview sessions. The participating galleries have reported strong sales from the off, indicating that interest in contemporary and modern art has never been stronger here in the region. Over the past eight editions of Art Dubai, we’ve seen not just a greater interest in the fair locally, but a growth in the appreciation of art and culture in and from our region on the international stage. We’re proud to have been a pioneering spirit helping to grow the UAE’s reputation as an international hub for the region, working together with our artists, galleries, patrons and sponsors.”

This year’s fair boasts its largest ever show with three separate gallery programmes: Contemporary, Marker and new in 2014, Modern. The Global Art Forum, five days of talks and presentations by leading figures from across all cultural disciplines, has been attracting capacity audiences. Speakers participating in the Forum today and Friday, March 21, include Sulayman Al Bassam, John Akomfrah, Catherine David, Okwui Enwezor, Farah Al-Nakib, Adam Szymczyk, Marina Warner, among others.

Slavs and Tatars tour of Marker. Courtesy: Art Dubai 2014Art Dubai’s 2014 Programme comprises a strong not-for-profit programme of curatorial and educational projects, including 12 specially commissioned site-specific artworks; Falgoosh live radio station; curated film and video screenings at the Art Dubai Cinema; the return of The Sheikha Manal Little Artists Program for children – all of which are taking place daily until the fair closes on Saturday evening.

‘Garden and Spring’, the exhibition of works by the winners of The Abraaj Group Art Prize, has opened at Madinat Jumeirah, to critical acclaim.

The eighth edition of Art Dubai is held in partnership with The Abraaj Group and is sponsored by Cartier and Emaar. Dubai Culture and Arts Authority (Dubai Culture) is the strategic partner of Art Dubai and supports the fair’s year-round education programme. Art Dubai Modern is sponsored by Mashreq Private Banking. Maserati is the Car Partner of Art Dubai 2014. Rothschild joins Art Dubai as a Corporate Patron of the 2014 fair.

ART DUBAI PROGRAMMES:

Art Dubai Contemporary

Art Dubai’s Contemporary gallery halls remain the largest section of the fair with more than 70 galleries exhibiting new works for sale. Returning galleries include Athr (Jeddah), Galerie Chantal Crousel (Paris), galerist (Istanbul), Grey Noise (Dubai), Victoria Miro (London), Experimenter (Kolkata) among others. Galleries making their debut at Art Dubai this year include Ota Fine Arts (Tokyo), GallerySKE (Delhi/Bangalore), Galerie Polaris (Paris), Marisa Newman Projects (New York), Tyler Rollins (New York), Baro Galeria (Sao Paulo), The Breeder (Athens),Gladstone Gallery (New York), Marian Goodman (New York/Paris), Galerie Greta Meert (Brussels), Galleria Franco Noero (Turin) Yavuz Fine Art (Singapore), and 313 Art Project (Seoul) and many more. UAE galleries participating in Art Dubai are Ayyam Gallery, Carbon 12, Gallery Etemad, Gallery Isabelle van den Eynde, Green Art Gallery, Grey Noise, Elmarsa, Tashkeel, The Third Line.

Art Dubai 2014 Patron’s Preview. Courtesy: Art Dubai 2014Art Dubai Modern

This year Art Dubai has introduced a new gallery programme devoted to Middle Eastern and South Asian art from the twentieth century. Art Dubai Modern, taking place in Mina A’Salam, was advised by renowned curators and historians Savita Apte, Catherine David, Kristine Khouri and Nada Shabout, and includes 11 galleries. Each booth presents a solo or two-person show by highly influential artists that were producing works in the early- to mid- 20th century including Nasser Al Yousif and Rashid Al Khalifa (Albareh Art Gallery, Manama), Huguette Caland (Janine Rubeiz Gallery), Hamed Abdalla and Adam Henein (Karim Francis, Cairo), Shemza (Jhaveri Contemporary), Ardeshir Mohasses (Shirin Gallery, Tehran), among others.

Marker

The dynamic programme of invited art spaces – dedicated each year to a particular theme or geography-turns its focus in 2014 to Central Asia and the Caucasus. Curated by the artists Slavs and Tatars, art spaces and artists-led organisations invited to participate in this innovative section of the fair include: ArtEast (Bishkek, Kyrgyzstan); Asia Art (Almaty, Kazakhstan); North Caucasus Branch of the National Centre for Contemporary Art, NCCA (Vladikavkaz, Republic of North Ossetia-Alania, Russia); Popiashvili Gvaberidze Window Project (Tbilisi, Georgia); and YARAT Contemporary Art Space (Baku, Azerbaijian). Presenting works ranging from mid-twentieth-century painting to contemporary drawings and sculptures, Marker takes the form of a chaikhaneh or Eurasian tea salon and an education programme run in partnership with Caspian Arts Foundation, plus artists’ books published in collaboration with onestar press.

Art Dubai 2014 Patron’s Preview. In Art Dubai participate 85 galleries from 34 countries, with over 500 artists participating across its programmes.Courtesy: Art Dubai 2014Art Dubai Projects

The not-for-profit dynamic programme of new commissions and site-specific projects invites 12 artists to create installations, performances, video and research projects that engage audiences and interact with and comment on the fair and its environment. The works produced range from Youmna Chlala’s garden that welcomes visitors on their arrival to the fair, to Nadia Ayari’s frescoes in the bathrooms at Madinat Jumeirah, via Sunoj D’s sound project and Sara Al Haddad’s embroidery, located within the stairwells leading to Art Dubai Modern. Shuruq Harb’s project is an intervention in the Art Dubai catalogue; Maryam Al Qassimi hasbrought alive the Bukhoor sculptures on the terraces; Maitha Demithan occupies a scanning booth, creating a live portrait of the fair audience; Amina Menia pays tribute to a stone that journeyed from Algeria to France to the UAE. Hajra Waheed is performing each night of the fair on an abra, while Mounira Al Sohl invites visitors to swap their fair shoes for traditional Syrian clogs.

Clark House Initiative, from Bombay, and UAE artist Najat Makki have situated their projects in relation to Art Dubai Modern, in Mina Salam.

The artists have worked by curator Fawz Kabra to develop their projects. Art Dubai Projects is supported by Alserkal Avenue Arts District and Art Salon.

The Abraaj Group Art Prize 2014 Exhibition Opening: Artist (left-right): Savita Apte, Nada Raza, Anup Mathew Thomas, Arif Naqvi, Bouchra Khalili, Basim Magdy, Kamrooz Aram, Abbas Akhavan. Courtesy: Art Dubai 2014The Abraaj Group Art Prize

Now in its sixth edition, the renowned Abraaj Group Art Prize presents an exhibition of works by the five selected prize-winning artists: Abbas Akhavan, Anup Mathew Thomas, Basim Magdy, Bouchra Khalili and Kamrooz Aram. The artists have been developing their projects in collaboration with internationally renowned curator Nada Reza. Previewing at Art Dubai, the prize gives the artists a global andviable platform to develop their practice and reflects Abraaj’s own investment philosophy.

Global Art Forum

Titled Meanwhile…History, the Global Art Forum reflects on significant decades, years, days, minutes or seconds that have brought shifts in our understanding of the world and history. Commissioned by Shumon Basar with co-directors Omar Berrada and Ala Younis, the Forum features over 40 speakers and contributors including, today and Friday, March 21, Sulayman Al Bassam, John Akomfrah, Catherine David, Okwui Enwezor, Farah Al-Nakib, Adam Szymczyk, Marina Warner, among others. The Global Art began at the Katara Art Center, Doha (March 15-16) and then moved on to Art Dubai, Mina Salam, Madinat Jumeirah (March 19-21).

Sheikha Manal Little Artists Program for Children. Courtesy: Art Dubai 2014Presented by the Dubai Culture and Arts Authority (Dubai Culture), the Global Art Forum 2014 is held in partnership with the Office of Strategic Cultural Relations at Qatar Museums Authority through its Years of Culture annual initiative. The Forum Fellows is supported by the Arab Fund for Arts and Culture (AFAC). All of the Forum sessions are bilingual and being live streamed (with the support of Ibraaz / Kamel Lazaar Foundation) and can be viewed at http://artdubai.ae/global-art-forum.

Sheikha Manal Little Artists Program for Children

was launched in 2013 to promote art appreciation among children through specially-designed and artist-led educational activities. This year’s programme expands to include activities for teenagers as well as children (covering ages 5-16), with projects led by both international and UAE-based artists. There are more than 15 events throughout the week of the fair (March 19-22).

Art Dubai, in partnership with The Cultural Office, invited Australia-based artist Dylan Martorell as featured artist for the Sheikha Manal Little Artists programme in 2014. Dylan works in drawing, installation and sound: for The Sheikha Manal Little Artists Program at Art Dubai, he has devised a set of dynamic and innovative workshops (for ages 5-8 and 9-12) that has the young artists creating sounds from drawings and instruments from upcycled materials. The Sheikha Manal Little Artists Program also features the return of Discovery Tours, which proved a hit at last year’s fair. Led by UAE-based and international artists, and specially designed for ages 8-12 and 13-16, these tours enable young people to discover all aspects of the fair, with the works brought alive via a series of maps and the story-telling of the guides.

Art Dubai 2014 Patron’s Preview. Courtesy: Art Dubai 2014Artists-in-Residence

Artists’ and curators’ residencies programme A.i.R Dubai is run as a partnership between Art Dubai, Delfina Foundation, Dubai Culture and Arts Authority and Tashkeel. A.i.R Dubai 2014 features five artists from across the Middle East and Asia, Nadia Ayari, Sunoj D, Maitha Demithan, Sara Al Haddad and Maryam Al Qassimi who have worked in Al Fahidi historical neighbourhood alongside curator-in-residence ipek Ulusoy Akgiil: their works are exhibited in House 11, as part of Sikka, and all five artists have produced works for Art Dubai Projects.

Campus Art Dubai

is a school for artists, curators, writers, cultural producers and art workers based in the UAE. The course is taught and led by a local and international cast of academics, critics, curators and artists. Meetings occur over weekends and feature seminars, workshops, critiques and one-on-one mentorship. The course provides a space for critical thinking and the exchange of ideas and skills, with participants encouraged to collaborate, debate and challenge.

Campus Art Dubai is part of Art Dubai’s educational programming and is held in partnership with Dubai Culture and Arts Authority, and is supported by d3 Dubai Design District.


For more information and the latest updates, please visit artdubai.ae, become a Fan of Art Dubai on Facebook and follow us onTwitter @artdubai.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1399-art-dubai-2014-opens-its-doors-to-the-public.html

Френските служби намериха картина на Рембранд, открадната преди 15 години

Творбите на холандския художник Рембранд са сред „най-търсените” от крадците. Снимка: © artnovini.comПАРИЖ. Френската Централна служба за борба с трафика на предмети на културата (OCBC) откри похитената през 1999 г. картина „Момче със сапунен мехур” (Garçon à la bulle de savon), нарисувана от гениалния холандски художник Рембранд ван Рейн (Rembrandt Harmenszoon van Rijn; 1606-1669), съобщи вестник Liberation, цитиран от lenta.ru. Платното било у двама мъже, които на 18 март се опитали да го продадат в Ница, но били арестувани.


Творбата беше открадната преди 15 години от музей в южния френски град Драгинян (Draguignan), департамент Вар, откъдето вече потвърдиха нейната автентичност. От институцията отбелязаха, че по времето на кражбата, цената на картината, с размери 60 х 50 см, е била около 20 млн. франка (3.9 млн. EUR).

Според някои изследователи, не е напълно сигурно, че намереното платно е на Рембранд. От Liberation допълват, че картината може да е дело на някои от учениците на холандския художник или пък на негов последовател. По повод съмненията на своите колеги, специалистите от музея в Драгинян смятат да проведат нова експертиза, която да потвърди или отрече окончателно авторството на знаменития маестро.

Засега не е известно кога е нарисувана картината „Момче със сапунен мехур”, но авторите на музейния каталог съобщават, че до 1794 г. творбата е била част от колекцията на замъка „Валбел” (Valbelle) в Турве - също департамент Вар. По време на Френската революция (1789-1799) произведението е конфискувано, но откога е в драгинянския музей не се посочва.

През XVII в., по време на Нидерландския златен век (Gouden Eeuw), мотивът със сапунения мехур е изобразяван често от художниците – използва Рембранд, прозрачната сфера може да бъде открита в картини на неговия приятел от детството Ян Ливенс (Jan Lievens; 1607-1674), рисува го Герит Доу (Gerrit Dou; 1613-1675), който посещава ателието му от 1628 до 1631 г., както и френския художник Жан-Батист Симон Шарден (Jean Baptiste Siméon Chardin; 1699-1779), смятан за един от най-изтъкнатите колористи в историята на изобразителното изкуство… Освен като демонстрация на безспорни технически умения, рисуването на този мотив има и метафорично значение – като символ на бързопреходното време и чувства…

По данни на Art Loss Register, творчеството на Рембранд е сред най-предпочитаните от крадците – в регистрите на организацията фигурират 337 произведения, но в действителност много от тях са на негови ученици или последователи. Въпреки че, сред „най-търсените” от престъпниците са предимно творби на Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973) - 1147 са обявени за издирване, и на Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989) - 505, името на родения в нидерландския художник неизменно е в „печалния” Топ 10.

Сред най-известните откраднати картини на Рамбранд са единственият му морски пейзаж – „Буря в Галилейско море” (The Storm on the Sea of Galilee; 1933), „Автопортрет” (Self-Portrait; 1629) и „Дама и господин в черно” (A Lady and Gentleman in Black; 1633), които на 18 март 1990 г. бяха похитени от Gardner Museum в Бостън задно с безценния „Концерт” (The Concert; 1658-1660) на Вермеер (Jan Vermeer van Delft; 1632-1675), „В Тортони” (Chez Tortoni; 1878-1880) от Едуар Мане (Édouard Manet; 1832-1883), пет рисунки на Дега (Edgar Degas; 1834-1917) и др. През март 2013 г. от ФБР съобщиха, че престъпниците вече са идентифицирани, но местоположението на творбите остава неизвестно. По тази причина продължава да бъде актуална и премията от 5 млн. USD, която музея обяви.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1398-frenskite-slugbi-nameriha-kartina-na-rembrandt-otkradnata-predi-15-godini.html