Месечни архиви: март 2014

Фарел Уилямс посвети суперхита си Happy на Международния ден на щастието

Певецът и композитор Фарел Уилямс заедно с Фондацията на ООН ще събира средства за различни хуманитарни мисии из целия свят. Снимка: © „Вирджиния рекърдс”/Sony MusicНЮ ЙОРК. След като в началото на март Фарел Уилямс (Pharrell Williams) издаде новия си албум G  I  R  L, в който е и суперхита Happy, музикантът обяви партньорството си с Фондацията на ООН (United Nations Foundation) по повод Международния ден на щастието (International Day of Happiness) - 20 март. Звездата създаде интерактивна инициатива за хора от целия свят, които да участват в 24-часово събитие в YouTube и така да помогнат на Фондацията за събирането на средства за различни хуманитарни мисии по целия свят, съобщиха от „Вирджиния рекърдс”/Sony Music.


Вдъхновен от видеоклиповете на Happy, които феновете вече заснеха, Фарел ги приканва да постват в YouTube клиповете с хаштаг #HAPPYDAY в социалните мрежи, както и да ги регистрират в сайта 24hoursofhappiness.comПроектът вече стартира, като точно в 12.00 ч. на 20 март 2014 г., самият Фарел ще покаже най-добрите предложения, регистрирани на този адрес в интернет.

Като част от глобалната дигитална инициатива, на хората ще бъде напомнено, че всеки заслужава шанс (бел. ред.: и има исконното право) за щастлив, здравословен живот и ще бъдат насърчавани да направят дарение за хуманитарните инициативи на ООН, с което да увеличат шанса за по-добър живот на най-нуждаещите се хора по света.

Ето как всеки един от нас може да участва в инициативата на Фарел Уилямс:
– като публикува денс-моб видеоклипове в YouTube канала си и ги тагне с #HAPPYDAY;
- като публикува снимки или видео във Facebook, G+, Tumblr или Instagram с хаштаг #HAPPYDAY;
- като публикува съобщения в twitter/vine с хаштаг #HAPPYDAY;
- като публикува кавъри на песента Happy в YouTube канала си и ги тагне с #HAPPYDAY;
- като споделя Happy плейлисти в Spotify или Google Play в G+, Facebook, Twitter и Tumblr, използвайки хаштага #HAPPYDAY.

Фарел Уилямс издаде новия си албум G I R L на 3 март и почти веднага стана №1 в над 75 държави. В тавата влиза вселенският хит Happy, първоначално написан за саундтрака към анимационния филм „Аз, Проклетникът 2” (Despicable Me 2; 2013). Песента се превърна в абсолютен феномен и продължава да бъде №1 в iTunes в САЩ, като завладя и iTunes чартовете в повече от 90 държави. В платформата Spotify, G I R L, е на първо място в целия свят…

„Определян като една от емблемите на новото музикално поколение, Фарел Уилямс е истински творчески тайфун от музика, мода и дизайн, които характеризират и специфичния му стил”, казват издателите на албума.

Музикантът започва своята кариера в началото на 90-те години като изпълнител и мултиинструменталист в клубовете на Вирджиния Бийч, а хитовете, които създава през следващите години, логично му носят наградата на Billboard за „Продуцент на десетилетието” (2010). Днес изпълнителят е истинска суперзвезда и не спира да твори...

Фарел Уилямс дебютира като композира за съвместния си проект с Chad Hugo – The Neptunes. Той е в основата на някои от най-големите хитове през последните години, сред които на Daft Punk – Get Lucky, Robin Thicke, на Nelly – Hot in Herre, Jay-Z – I Just Wanna Love U (Give it 2 Me), на Бритни Спиърс (Britney Spears) - Im A Slave 4 U, Justin Timberlake – Like I Love You и много др.

Продажбите от негови продукции вече надхвърлят 100 милиона копия, а музика му винаги задава нови насоки в развитието на жанровете: от R&B, през хип-хоп и поп, до рокендрол. Като продуцент той не само променя звученето, но и създава нова визуална концепция за звезди от ранга на Snoop Dogg, Madonna и дори Rolling Stones. В четирите албума на друг проект – N.E.R.D – заедно с Hugo и Shae Haley, Фарел Уилямс е част от уникалния музикален хибрид, който групата създава – смесица от алтернативен рок и хип-хоп, припомнят издателите.

Но творческата енергия на Фарел Уилямс не е само в музиката и във визуалното изкуство. Неговият талант се изразява в различни форми: създава скулптури, които показа заедно с японския скулпптор Такаши Мураками (Takashi Murakami); автор е на дизайна на луксозна серия от аксесоари и стоки, а най-новия му проект се казва i am OTHER…


Всъщност, Фарел Уилямс продължава да работи усилено по концепцията си за развитието на поп културата…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1397-pharrell-williams-posveti-superhita-si-happy-na-megdunaronia-den-schtastieto.html

Започна приемането на заявления за участие във VIENNAFAIR 2014

С изданието си от VIENNAFAIR The New Contemporary се утвърди като най-големия австрийски арт форум за съвременно изкуство. Снимка: © artnovini.comВИЕНА. От компанията VF Betriebsgesellschaft mbH, организатори на VIENNAFAIR The New Contemporary (VF) - най-голямото изложение за съвременно изкуство в Австрия, съобщиха, че вече се приемат заявки за участие в неговото десето издание, което ще се проведе от 2 до 5 октомври 2014 г. в панаирния комплекс Messe Wien (Messeplatz 1, 1020 Vienna). Крайният срок за подаване на апликационните форми е 15 април (вторник).


VIENNAFAIR The New Contemporary се утвърди като платформа от най-висок ранг за съвременно изкуство, създадено в Източна и Югоизточна Европа, и като изключително важно място за среща на художници, галерии, колекционери и институции от Изтока и Запада. А с нарастващия брой на колекционерите и продажбите, събитието се превърна и в нов акцент от световния арт календар”, казват от екипа на престижното експо.

„Благодарение на изключителната и усърдна работа на своите институции, галерии и музеи, Виена продължава да бъде „туптящото сърце” на съвременното изкуство в региона и заедно с това да предлага на своите гости блестящи като значимост и внушителни по своите мащаби събития в областта на изкуството и културата”, допълват организаторите.

Миналогодишното издание на VIENNAFAIR утвърди като изключително успешни проектите VIENNA Duet , ZONE1 и VIENNA Family. През 2014 г. сред водещите акценти на изложението ще бъдат форматите Collectors Talks Forum и VIENNA Talks, чиято ефективност беше доказана по убедителен начин също преди година.

От публикуваните данни, след закриването на арт експото през 2013 г., стана ясно, че в него са участвали 122 изложители (на площ от 15 900 кв.м.), а посетителите са били почти 23 000, като през първия ден техният брой е достигнал 5700, което е рекорд в историята на изложението. Много от галериите реализираха значителни продажби, като цените варираха в широк диапазон: от 1300 EUR до 40 хил. EUR, а в последния ден от експото – за произведения на Герхард Рихтер (Gerhard Richter; 1932), Galerie Schultz (Berlin/Seoul/Beijing) сключи сделка на стойност 380 хил. EUR.

През 2013 г. изложението беше посетено от 23 хиляди души. Кандидатите за участие през тази година трябва да подадат своите заявления до 15 април. Снимка: © artnovini.comКандидатите, които желаят да участват във VF трябва да попълнят официалния формуляр и да го изпратят до 15 април. През 2014 г. изложителите ще бъдат селектирани в следните категории:
- Доказани галерии (Established). Основани преди 2009 г.
- Млади галерии (Young). Основани в периода между 2009 и 2014 г.;
- Reflections. Кураторски проект, представящ художник или група художници, вече установени или млади. Кураторът трябва да представи кратка концепция;
- Zone l. Самостоятелно представяне на инсталация, базирана на скулптурна работа на отделен автор или група художници от Австрия. Предложените художници не трябва да са по-възрастни от 40 години;
- Base;
- Editions. Могат да участват галерии, институции, издателства, които създават продуктови серии или тиражи в областта на съвременното изкуство;
- Institutions. Обществени и частни институции, работещи в областта на съвременното изкуство и култура.

За участие във VIENNAFAIR The New Contemporary могат да подават заявления само кандидати, които представят съвременно изкуство, създадено през XX и XXI в., и чиито събития (включително и в предложената програма) се съобразяват със стандартите за качество на изложението и техните програми отговарят на целите и концепцията на изложението.

Основно изискване за галериите е те да бъдат с постоянна дейност: пълно работно време, постоянен адрес, минимум четири (4) изложби годишно и прочее.

Подробности за условията за кандидатстване можете да намерите тук.

VIENNAFAIR The New Contemporary впечатли посетителите с разнообразието от концепции и широкия стилов спектър, който показаха участниците. Снимка: © artnovini.comКоментар на artnovini.com:

Изданието на VIENNAFAIR The New Contemporary през 2013 г. направи силно впечатление на професионалистите и публиката с перфектната си организация и забележителната кураторска работа – въпреки изключителното разнообразие от стилове и концепции, в огромното пространство на Hall A на панаирния комплекс се усещаше особена хармония, която създаваше невероятното усещане за съпричастност към основната идея на изложението.

Традиционно силното австрийско присъствие не изненада никого, а сред очакваните акценти беше творчеството на един от създателите на виенския акционизъм Ото Мюл (Otto Mühl; 1925-2013) и на негови съмишленици като Херман Ницш (Hermann Nitsch; 1938), Гюнтер Брус (Günter Brus) и др. „Висока класа” показаха германските галерии (19), както и руските (11), което също не беше неочаквано. За отбелязване е много силното представяне на изложители от страни, които не са сред водещите фактори на световния арт пазар, но пък техните експозиции привличаха като с магнит посетителите – например, Gallery On The Move от Тирана и Shirin Art Center от Техеран. Същото се отнася и за галериите от Турция, Словакия, Чехия, Румъния, Украйна, Унгария, Прибалтийските държави…

България беше представена от две галерии: 0gms, която показа някаква сборна експозиция, но без български автори, и пловдивската „Сариев”, която разчиташе на няколко „топ-артисти” от родната contemporary сцена. Въпреки именитите автори, обаче, а може би и поради това, галеристката Веселина Сариева демонстрира, меко казано, твърде неадекватно поведение и необосновано самочувствие по отношение на сънародниците си – художници и представители на медии, които посетиха щанда й, като по този начин даде своя съществен принос при моделирането на прословутия образ на „нашенеца в чужбина”…

От българските художници, но като артисти на чуждестранни институции и галерии, със забалежителен успех се представиха младата варненска художничка Олга Георгиева (Olga Georgieva), завършила Университета за приложни изкуства (Universität für angewandte Kunst Wien) във Виена, която показа творби в рамките на конкурса Red Carpet Art Award; Нестор Ковачев (Nestor Kovachev), който също е част от виенската школа (akademie der bildenden künste wien) – за Galerie Heike Curtze; както и роденият в София през 1955 г. австрийски художник Харалампи Г. Орошаков (Haralampi G. Oroschakoff), чиито произведения бяха сред най-продаваните от колекцията на руско-германската Pop/off/art gallery…

Преди две години изложението VIENNAFAIR смени своите собственици и добави към името си – The New Contemporary, но запази основния си фокус – изкуството на Централна, Източна и Югоизточна Европа. Двете арт директорки на изложението Кристина Щайнбрехер-Пфанд (Christina Steinbrecher-Pfandt) и Вита Заман (Vita Zaman) - вече „Director US,” очевидно приложиха огромния си мениджърски и кураторски опит и резултатите не закъсняха – въпреки че броят на изложителите остана сравнително постоянен малко над 120, броят на посетителите се увеличи значително: например, от 14 500 през 2008 г. на почти 23 000 през 2013… При това във едно доста противоречиво време, не само от финансова, но и от геополитическа гледна точка…


И ако тези факти са красноречиви, все пак остава някак нелогично България да бъде представяна на тъжно-камерно ниво. Със сигурност, изложението VIENNAFAIR The New Contemporary би спечелило, ако в списъка на изложителите бъде включена поне една (като начало) българска арт институция – Националната художествена академия, например. Разбира се, за целта трябват средства, но и задължително – много добре балансирана, силна и смислена програма, която да покаже по най-добрия начин най-талантливите български млади художници. Как ще стане това, обаче – нямам никаква идея…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1396-zapochna-priemaneto-na-zayavlenia-za-uchastie-vav-vienafair-2014.html

Ванко Урумов показва „портрет” на своето поколение в „Райко Алексиев”

Картината „Разходка във Версай” (1981), която посетителите на столичната галерия „Райко Алексиев” могат да видят до 31 март. Художник: © Ванко УрумовСОФИЯ. Исполин – сив, безглав, в „доспехи” на рицар (добър-лош); или може би – метафора на митичния Сатурн (Кронос), който, обаче, освен децата си, в края на легендата изяжда и… себе си… „Портрет на моето поколение” е картина, която варненският художник Ванко Урумов (1941) рисува през историческата 1989 г., на прага на своята петдесетгодишнина – време, в което човек неволно обръща глава назад. Една картина като безмилостна равносметка, една картина като безпристрастна констатация, една картина, може би – като антиутопично пророчество… Пред прага на нова България…


И ако това са предположенията на един зрител, то сигурно е, че тази живописна творба ще бъде сред шестдесетте великолепни произведения на артиста, включени в неговата голяма ретроспективна изложба, която ще бъде открита на 18 март от 18.00 ч. в галерия „Райко Алексиев” на ул. „Раковски” 125.

„Портрет на моето поколение” (1989) - откровение и послание... Художник: © Ванко Урумов„Ванко Урумов е един от най-ярките представители на съвременната българска живопис, чието изкуство се характеризира със силен емоционален заряд и професионализъм”, казват от Съюза на българските художници (СБХ), организатори на изложбата. След ретроспективата му, представена в края на 2013 и началото на 2014 г. във варненската художествена галерия „Борис Георгиев”, в „Райко Алексиев” изкушените от неизбродимите пространства на изобразителното изкуство ще видят произведения на художника, които обхващат различни периоди от кариерата му и „съставляват една пълна картина на неговия творчески път, на израстването му като живописец”, допълват от СБХ.

По време на социалистическия период, изкуството на Ванко Урумов е насочено преди всичко към фигуралната тематична композиция, припомнят от художническата организация. Днес, той продължава да работи със същото силно и монументално звучене, а живописта му се отличава с професионално владеене на рисунката, пространството и колорита. В тези качества на неговите творби – пейзажи, интериори, потрети и композиции, ще може да се убеди (и ще усети) всеки, който посети столичната галерия „Райко Алексиев” до 31 март.

В експозицията са включени емблематични за Ванко Урумов произведения като „обагреното” в сюрреалистични послания платно „Бяг” (1977); излъчващата монументално величие, но и екзистенциална тъга композиция „Един мъж, една жена” (1980); сякаш извадената от контекста на театрален спектакъл картина „Кафе след вечеря” (1979) с… левитиращата чаша; скулптурно-вдъхновената „Разходка във Версай” (1981); обгърнатата в метафизична тишина „Сватба” (1982); образецът „Земни” (1987), който сякаш разказва на зрителя за абстрактно-експресивните видения на Сутин (Chaim Soutine; 1893-1943)

И преди да си тръгнете – не забравяйте отново да се вгледате внимателно в „Портрет на моето поколение”, защото в дълбокия символизъм и философия на тази картина, може би е кодирано обяснението за неслучилия се български катарзис и – може би – в нея ще разчетете портрета на своето поколение… Поне, така си мисля…

Куратор на изложбата на Ванко Урумов в галерия „Райко Алексиев” е Румен Серафимов.

„Един мъж, една жена” (1980)... Художник: © Ванко Урумов* * *

Биография

ВАНКО УРУМОВ е роден на 21 декември 1941 г. във Варна. През 1971 г. завършва специалност „Живопис” в Художествената академия в София.

Работи в областта на живописта, графиката, пластиката и монументалните изкуства. Участва във всички общи и национални изложби у нас, както и в представителни изложби на съвременното българско изкуство в Европа, САЩ, Мексико, Канада, Индия, Япония. Има редица самостоятелни изложби в страната.

Лауреат е на няколко награди, сред които Голяма награда на Първи международен конкурс за млади живописци (1976), наградата „Захари Зограф” (1977), наградата Medusa Aurea (1980) на Римската академия за съвременни изкуства (Accademia Internazionale di Arte Moderna), на биеналето за живопис в Букурещ (1979), орден „Кирил и Методий” I степен (1978) и други.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, на почти всички регионални художествени галерии в България, на Националните библиотеки във Вашингтон и Париж, на много галерии и частни колекции в целия свят.

Ванко Урумов е дългогодишен директор на градската галерия „Борис Георгиев” във Варна.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1395-vanko-urumov-pokazva-portret-na-svoeto-pokolenie-v-raiko-aleksiev.html

Режисьорът Балтазар Кормакур качи снимачен екип на филма „Еверест” на 7500 м

Филмът „Еверест” на режисьора Балтазар Кормакур е вдъхновен от действителни събития и се очаква да бъде едно от водещите киносъбития в началото на следващата година. Снимка: © Forum Film BulgariaЛОС АНДЖЕЛИС. От няколко седмици са в ход снимките на „високопланинския” киноепос „Еверест” (Everest), копродукция на Universal Pictures, Walden Media и Cross Creek Pictures. Режисьор на филма е роденият в Рейкявик, Исландия, Балтазар Кормакур (Baltasar Kormákur), познат на киноманите като постановчик на екшъна „Два патлака” (2 Guns; 2013) с Дензъл Уошингтън (Denzel Washington) и с Марк Уолбърг (Mark Wahlberg), който заедно с Кейт Бекинсейл (Kate Beckinsale) участва и в друга негова лента – „Контрабанда” (Contraband; 2012).


Снимките започнаха през февруари в Непал, в подножието на най-високия връх на планетата - Еверест (Джомолунгма – 8848 м), съобщиха от Forum Film Bulgaria, дистрибутори на филма за страната ни.

Вдъхновен от невероятните събития около един несигурен опит за изкачване на върха, филмът „Еверест” проследява величавия поход на две различни експедиции, поставени на прага на възможностите им от една от най-свирепите снежни бури, в историята на човечеството. Катерачите не само ще изпитат тялото и духа си в най-суровите условия на планетата, но и ще се сблъскат и с почти непреодолими препятствия. Това, което е било просто вечна мания, се превръща в спираща дъха битка за оцеляване…

След Непал, екипът на продукцията ще се премести в Южен Тирол – Вал Сеналес край Трентино, после в легендарното студио „Чинечита” (Cinecittà Studios) в Рим, и в „Пайнууд Студиос” (Pinewood Studios) във Великобритания, където са заснети отделни епизоди от филма „Гравитация” (Gravity; 2013) на Алфонсо Куарон (Alfonso Cuarón), който през март беше отличен със седем награди „Оскар” (Oscar ®).

Неотдавна, в интервю за Empire Online, продуцентът Тим Беван (Tim Bevan) сподели интересни подробности за работата им в Непал: „По време на снимките екипът ни стигна до Лагер 3, на 7470 м. надморска височина. Над 7900 м. започва т.нар. „Зона на смъртта”, където никой не може да дойде и да те спаси. Ако изпаднеш в беда на тази височина, ситуацията бързо може да стане смъртоносна…”

Във филма, който е вдъхновен от истински събития, участват Джейк Джиленхол (Jake Gyllenhaal)„Принцът на Персия” (Prince of Persia: The Sands of Time; 2010), „Планината Броукбек” (Brokeback Mountain; 2005); Джейсън Кларк (Jason Clarke) – „Великият Гетсби” (The Great Gatsby; 2013), „Враг номер едно” (Public Enemies; 2009); Джош Бролин (Josh Brolin) - „Няма място за старите кучета” (No Country for Old Men; 2007), Емили Уотсън (Emily Watson) – „Ана Каренина” (Anna Karenina; 2012) и др.

Сценарият на филма „Еверест” е адаптиран от Марк Медоф (Mark Medoff; 1940), сценарист на класиката „Деца, забравени от бога” (Children of a Lesser God; 1986) и от носителя на „Оскар” за „Беднякът милионер” (Slumdog Millionaire; 2008) Саймън Бьофой (Simon Beaufoy; 1966). Оператор е майсторът на камерата Салваторе Тотино (Salvatore Tonino; 1964) работил с Рон Хауърд за „Шифърът на Леонардо” (The Da Vinci Code; 2006) и „Ангели и демони” (Angels & Demons;2009) - по романите на Дан Браун (Dan Brown), както и с рок титани като R.E.M., U2 и Брус Спрингстийн (Bruce Springsteen). Дизайнер на продукцията е Гари Фрийман (Gary Freeman), чийто дебют в тази област предстои да видим в края на май в „Господарка на злото” (Maleficent; 2014) с Анджелина Джоли (Angelina Jolie).


Световната и българската премиера на „Еверест” е на 27 февруари 2015 г. (бел. ред.: на този ден режисьора на филма Балтазар Кормакур ще навърши 49 години) на 3D и IMAX3D.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1394-regisiorat-baltazar-kormakur-kachi-snimachen-ekip-na-filma-everest-na-7500-m.html

The Academy Announces 2013 Film Scholars Grant Recipients

Photo: © Todd Wawrychuk / ©A.M.P.A.S.BEVERLI HIIS, CA. The life and career of vanguard independent filmmaker Shirley Clarke (1919-1997) and the socially conscious films of Charles Burnett (1944) will be the topics explored by Laurence Kardish and James O. Naremore, respectively, who have been named 2013 Academy Film Scholars by the Academy of Motion Picture Arts and Sciences, announced oscars.org. The Academy’s Educational Grants Committee, which selected Kardish and Naremore on the basis of their manuscript proposals, will present the first half of the scholars’ 25.000 USD grant awards at a private luncheon on Monday, March 17.


Kardish is Senior Curator Emeritus at the Museum of Modern Art’s Department of Film. His project, Shirley Clarke: The Original Chelsea Girl, is the first book-length critical biography of the visionary New York film and video artist whose unconventional subjects and approaches challenged entrenched social mores, and whose creative activism expanded the aesthetic possibilities of filmmaking.

Naremore is Chancellors’ Professor Emeritus in the English department at Indiana University. His project, The Cinema of Charles Burnett, is a two-part book that will place Burnett’s work in the contexts of the Hollywood film industry and the work of other black filmmakers, with special attention to his leading role in the „L.A. Rebellion” of the 1970s.  The book also will offer a complete, annotated filmography, with detailed analyses of Burnett’s major works.

Kardish and Naremore join 13 other Academy film scholars who are currently working on projects.

Academy film scholars who have completed projects are Cari Beauchamp; Donald Crafton, University of Notre Dame; Peter Decherney, University of Pennsylvania; Thomas Doherty, Brandeis University; Richard B. Jewell, University of Southern California; Peter Lev, Towson University; Scott MacDonald, Hamilton College; Dana Polan, New York University; David Rodowick, Harvard University; and Steven J. Ross, University of Southern California.

Established in 1999, the Academy Film Scholars program is designed to „stimulate and support the creation of new and significant works of film scholarship about aesthetic, cultural, educational, historical, theoretical or scientific aspects of theatrical motion pictures.” The Academy’s cultural and educational wing – the Academy Foundation – annually grants 1 million USD to film scholars, cultural organizations and film festivals throughout the U.S. and abroad. Through the Foundation, the Academy also presents a rich assortment of screenings and other public programs each year.


For grant guidelines and information about the Academy Film Scholars program, contact Grants Coordinator Shawn Guthrie at (310) 247-3000, ext. 3306, or via e-mail at
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
, or visit www.oscars.org
.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1393-the-academy-announces-2013-film-scholars-grant-recipients.html

Официална позиция на ПРОФОН за новите промени в Закона за авторското право

Снимка: © artnovini.com СОФИЯ. „Новите промени в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), прекратяват дейността на организациите за колективно управление на права, които нямат регистрация за това”, се казва в увода към официалната позиция на ПРОФОН относно направените промени в закона, които вече са в сила. Предлагаме на вашето внимание пълния текст, който получихме на редакционната поща:


НА 12 МАРТ т.г. влязоха в сила последните изменения в Закона за авторското право и сродните му права. След мащабната ревизия на закона от 2011 г., фокусирана предимно върху колективното управление, новите промени от този месец прецизират допълнително законовата уредба, насочена към прозрачното функциониране на организациите в сектора на колективното управление на права. Измененията целят да продължат и доразвият закона по посока на ефективното прилагане на добрите европейски практики, които гарантират правата на артисти, автори и продуценти и същевременно улесняват и защитават ползвателите, давайки им възможност и правна сигурност за договаряне на едно гише за съответния вид права само с надлежно регистрираната за това организация, която е удостоверила своята представителност и административен капацитет пред Министерство на културата.

Всички ползватели следва да бъдат информирани, че законодателят предприе мерки за внасяне на по-категорични и изрични правила в дейността на организациите за колективно управление, отчитайки стриктно тяхната представителна власт и реалните им възможности да отговарят на високите стандарти на този международен по същността си пазар. Промените в закона внесоха допълнителна яснота при процедурите за регистрация и пререгистрация на организациите за колективно управление на права. Важно постижение на закона са и текстовете, които се стремят да ограничат негативните практики на пазара на колективното управление на права и всички онези действия на организации като Европейската агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА), които се възползват от липсата на информираност сред ползвателите относно действителното съдържание на закона и правата за колективно управление, които всяка организация притежава. С промените от тази седмица законът вече въвежда и изрични санкции срещу такова поведение от организации, които дискредитират системата на колективно управление на права. Санкциите, предвидени в ЗАПСП, за организация, която упражнява дейност по колективно управление на права, извън обхвата на издаденото й от министъра на културата удостоверение или по отношение на права, които не са й отстъпени изрично, са в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева.

Собствениците на търговски обекти, в които звучи музика, като хотели, барове, ресторанти и магазини, трябва да са наясно, че според Закона за авторското право и сродните му права ЕАЗИПА категорично няма правомощията да управлява права за публично изпълнение на музикални записи от репертоара на ПРОФОН. Затова и е в противоречие със закона всяко отстъпване на права от страна на ЕАЗИПА от името на артисти и продуценти, представлявани от ПРОФОН. По същия начин, и радиостанции и телевизии, в чиито програми звучи музика от огромния репертоар на ПРОФОН, не биха могли да уредят правата за ефирно излъчване или предаване по кабел/сателит на този репертоар чрез организацията ЕАЗИПА. Законът вече е пределно ясен по този въпрос и всяко отклонение от предписанията на ЗАПСП ще доведе до ангажирането на отговорността на ЕАЗИПА чрез налагането на административна санкция от страна на Министерство на културата.

Законът отива и по-далеч, като с новите текстове на своите Преходни и заключителни разпоредби предвижда, че всички организации за колективно управление на права, които продължават дейността си без удостоверение за регистрация от Министерство на културата или извън обхвата на получената регистрация, следва незабавно да преустановят тази дейност.

Всички ползватели от медийния сектор, сектора на препредаването и публичното изпълнение, които желаят да получат правна сигурност при уреждането на права за музиката, която използват чрез договори с дружества за колективно управление, следва да се обърнат към надлежно регистрираните за това организации в зависимост от представлявания от тях репертоар. По този начин ползватели не само ще изпълнят надлежно изискванията на закона, но ще бъдат сигурни, че заплатените от тях възнаграждения ще бъдат ефективно изплатени на онези правоносители, чиято музика реално се използва.

Повече информация относно представителната власт на ПРОФОН и регистрацията на дружеството в Министерство на културата може да бъде намерена на интернет страницата www.prophon.org, както и на сайта на Министерство на културата.

* * *

ПРОФОН e творческо сдружение с нестопанска цел, което защитава и управлява права, сродни на авторското право - тези на продуцентите на звукозаписи и артистите-изпълнители. От 1998 г. до момента ПРОФОН се превърна в най-представителната музикална организация в България за колективно управление на сродни права, като представлява 90% от българския и световен музикален репертоар у нас. ПРОФОН е част от клуба на Световните организации за колективно управление на права в Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) и има директни договори за взаимно представителство с лицензиращи организации от цял свят.

Сдружението управлява най-големия музикален каталог у нас, като представлява звукозаписите на трите мейджър музикални компании в световен мащаб (Universal Music Group, Sony Music Entertainment и Warner Music Group), наред с над 30 000 независими чуждестранни лейбъла, както и репертоара на над 180 от най-изявените български изпълнители, групи, музикални компании и продуцентски къщи.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1392-oficialna-pozicia-na-profon-za-novite-promeni-v-zakona-za-avtorskoto-pravo.html

Откраднаха олтарна картина на Емил Нолде от църква в Дания

Фрагмент от олтарната картина „Христос в Емаус” (1904) от Емил Нолде (1867-1956). Снимка: politiken.de / © Gitte VolsmannКОПЕНХАГЕН. Олтарната картина „Христос в Емаус” (Christ at Emmaus; 1904) от големия датско-германски експресионист Емил Нолде (Emil Nolde; 1867-1956) беше открадната от олтара в църквата Йолструп (Ølstrup Church), която се намира недалеч от градчето Рингкьобинг (Ringkøbing). Липсата на творбата била установена сутринта на 11 март, вторник, съобщи lenta.ru, като се позовава на The Art Newspaper. Информацията потвърди и сайта art-magazin.de.


Представители на полицията в града заявиха, че кражбата е могла да бъде извършена по всяко време на 10 март, тъй като църквата цял ден е била отворена за посетители и не е охранявана, дори и през нощта. Засега е невъзможно да бъде определен часът на похищението, тъй като в сградата на малката църквата няма видеонаблюдение, а и на местопрестъплението не са оставени никакви следи.  

Според викария Дорте Брьонден Каасгард (Dorthe Brønden Kaasgard) от църквата Йолструп, той и неговите колеги „никога не са гледали на храма като на художествен музей” и „всеки е имал възможността да влезе в църквата, без да е наблюдаван с камера”.

Църквата Йолструп, откъдето на 10-11 март беше открадната картината на Нолде, е построена през XII в. Снимка: CloriusЕмил Нолде рисува картината по поръчка на местната църква „Христос в Емаус” през 1904 г., за което му били заплатени 340.57 датски крони – днес, тази сума се равнява на 100 млн. DKK или 1.8 млн. USD.

В момента, в различни части на Германия могат да бъдат видени няколко изложби на художника, който е смятан за един от най-изявените акварелисти на XX в.: до 30 март т.г., Nolde Museum Berlin представя експозицията „Късната любов на Емил Нолде(Emil Noldes späte Liebe. Das Vermächtnis an seine Frau Jolanthe); в северната германска общност Зеебюл, галерията на фондацията, носеща неговото име - Nolde Stiftung Seebüll, показва „Емил Нолде – абсолютната първичност” (Emil Nolde: Die absolute Ursprünglichkeit), в която до 30 ноември, ценителите ще видят творби от цикъла „Пътуванията на Нолде в южните морета 1913” (Noldes Reise in die Südsee 1913/14); а преди дни – на 5 март – в във франкфуртския Städel Museum беше открита мащабна „Ретроспектива” със 115 творби от колекцията в Зеебюл: 54 картини, 43 акварела и 18 от прочутите „ненарисувани картини”, които художникът създава инкогнито по време на Втората световна война, след като през 1941 г. нацистката диктатура му забранява да рисува. Изложбата във Франкфурт ще продължи до 15 юни т.г.


Въпреки че през 1934 г. Емил Нолде встъпва в редовете на Национал-социалистическата работническа организация (NSAN), която по-късно е присъединена към германската Нацистката партия (National-Sozialistische Deutsche Arbeiterpartei), неговото творчество попада в списъка на т.нар. „дегенеративно изкуство” (Entartete Kunst) и около 1000 негови произведения са конфискувани, като някои от тях са продадени, а други са унищожени. През 1937 г. картината му „Житие Христово” (Leben Christi) е сред централните експонати на организираната от хитлеристката пропаганда историческа изложба на 650 произведения на „изродено изкуство” – по думите на Йозеф Гьобелс (Joseph Goebbels; 1897-1945), която независимо от политическата конюнктура е посетена от над два милиона души (рекорд, подобрен едва през 2000 г.).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1391-otkradnaha-oltarna-kartina-na-emil-nolde-ot-curkva-v-dania.html

Скулптурен портрет на Репин от Васнецов е топ лот в търг на Christie’s

Автопортрети на Виктор Васнецов (1873) - вляво, и на Иля Репин (1878). Снимки: Государственная Третьяковская галерея / Государственный Русский музейНЮ ЙОРК. Бронзов бюст на големия руски художник Иля Е. Репин (1844-1930), изработен от неговия колега и приятел Виктор Васнецов (1848-1926), ще бъде топ лот в търга на руско декоративно-приложно изкуство Russian Works of Art, който ще проведе аукционната къща Christie’s на 9 април в Rockefeller Plaza, съобщи lenta.ru.


Предварителната оценката на „Портрет на И.Е. Репин” е между 100 хил. USD - 150 хил. USD, като експертите уточняват, че творбата се предлага за наддаване за първи път от нейното създаване.

Бронзовият портрет на Репин е една от малкото скулптурни работи на Васнецов, който е известен със своята историческа и митологична живопис, в която са образци като „Богатири” (1898), „Альонушка” (1881), „Царевич Иван върху Сивия вълк” (1889). В България художникът е познат и като автор на двете централни икони – на Христос и на Богородица – в Храм-паметника „Свети Александър Невски” в София.  

Прототипът на портрета, който ще бъде предложен на търга на Christie’s, е създаден през лятото на 1880 г., когато Репин и Васнецов отиват в имението на на индустриалеца и меценат Сава Мамонтов (1841-1918) „Абрамцево”. Тогава Васнецов прави гипсов портрет на Репин, Репин на Мамонтов, а Мамонтов – на Васнецов. През 1909 г., със съгласието на Иля Ефимович, големият московски колекционер Иван Цветков (1845-1917) поръчва бронзово копие на бюста.  

През същата година, специално за Репин, е направена и втора версия на гипсовия портрет, която днес се намира в музея на художника в имението „Пенати”, край Санкт Петербург. Christie’s предлага бронзовия модел на втория вариант, чийто собственик до средата на 20-те години на XX в. е художникът, а след това е купен от колекционера Лев Зилоти (1896/7-?) и до днес е притежание на неговите наследници.


Творби на передвижника Виктор Васнецов неведнъж са участвали в търгове на руско изкуство, а на 28 ноември 2011 г. за неговия почти неизвестен и непоказван никога пред публика „Богатир” (1920) в Christies London бяха платени 1.7 млн. USD, припомня медиата. Няколко месеца по-рано - на 6 юни, аукционната къща, пък продаде за почти 7.4 млн. USD великолепната картина на Репин „Парижко кафене” (1873-1876), което е абсолютен рекорд за произведение на художника. По време на търга, за 187.7 хил. GBP, бяха купени и три ескиза върху хартия за същата творба.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1390-sculpturen-portret-na-repin-ot-vasnetsov-e-top-lot-v-targ-na-christies.html

Наследниците на Джими Хендрикс одобриха проект за биографичен филм

Макар и в необозримо бъдеще, най-сетне почитателите на рок легендата Джими Хендрикс ще могат да гледат биографичен филм с най-великите му композиции. Фрагмент от обложката на документалния DVD/Bly-ray албум Hear My Train A Comin (2013). Photo: © Authentic Hendrix LLCЛОС АНДЖЕЛИС. Компаниите ICM Partners и Experience Hendrix LLC, която управлява правата на рок легендата Джими Хендрикс (Jimi Hendrix; 1942-1970), сключиха договор за сътрудничество, който дава зелена светлина пред снимките на филм за знаменития китарист. Това ще бъде първата биографична лента, чийто сценарий и снимки са одобрени напълно от неговите наследници, съобщи изданието Deadline, цитирано от lenta.ru.


Преди време имаше опити да бъде направен филм за Хендрикс, като за главната роля се споменаваха имената на Еди Мърфи (Eddie Murphy) и Уил Смит (Will Smith). Към тази идея проявяваше интерес и режисьорът Пол Грийнграс (Paul Greengrass), но реализацията й остана на ниво проект, тъй като не беше одобрена от Experience Hendrix LLC, припомня изданието.

През миналата година на голям екран излезе биографичния филм „Всичко е на моя страна” (All Is by My Side) , като главната роля изпълни Андре Бенджамин (André Benjamin) a.k.a. André 3000 от хип-хоп дуета Outkast. Режисьор на продукцията е Джон Ридли (John Ridley), който в началото на март спечели „Оскар” за сценария на „12 години в робство” (12 Years a Slave; 2013). От Experience Hendrix LLC, обаче, не одобриха проекта, разказващ за ранните години на Джими Хендрикс, и във филма не прозвуча нито една оригинална песен на китариста, а само кавъри на The Beatles и на Мъди Уотърс (Muddy Waters; 1913-1983).

Гениалният Джими Хендрикс по време на Miami Pop Festival през 1968 г. Photo: © Authentic Hendrix LLCСлед сключването на договора между двете компании, в бъдещата кинотворба със сигурност ще звучат рок класики като Foxey Lady, The Wind Cries Mary, Purple Haze, Voodoo Chile, Crosstown Traffic и още много други, в изпълнение на виртуозите от Experience Hendrix Tour 2014, които в края на миналата седмица започнаха северноамериканското си турне. Сред музикантите в сборната формация са метъл фурията Зак Уайлд (Zakk Wylde), блус иконите Бъди Гай (Buddy Guy), Джони Лонг (Jonny Lang) и Кени Уейн Шеперд (Kenny Wayne Shepherd), иновативният Дуизил Запа (Dweezil Zappa), блусрокерът Ерик Гейлс (Eric Gales), тексаските „богове” на китарата Дойл Брамал (Doyle Bramhall II) и Ерик Джонсън (Eric Johnson) и др., към които от 23 март до 3 април ще се присъедини умопомрачителната блондинка и невероятна блусарка, родената в Белград Ана Попович (Ana Popovic). В ритъм секцията на бенда пък са басистът Били Кокс (Billy Cox), свирил през 1969 г. в Уудсток за Gypsy Sun and Rainbows (след това – Band of Gypsys) на Джими Хендрикс и в Jimi Hendrix Experience, както и барабанистът Крис Лейтън (Chris Layton), който заедно със знаменития блус китарист Стиви Рей Вон (Stevie Ray Vaughan; 1954-1990) през 1978 г. основаха групата Double Trouble.

Засега няма допълнителна информация за филма, освен че, участието на Experience Hendrix LLC ще позволи на екипа да използва парчета на родения в Сиатъл гениален музикант. Според неговата сестра Джени Хендрикс (Janie Hendrix), която е управлява компанията, сътрудничеството с ICM Partners ще даде възможност да бъде заснета продукция от най-високо качество, каквото несъмнено заслужава музикалното наследство на нейния брат.

В началото на ноември 2013 г. Experience Hendrix LLC и Legacy Recordings издадоха пълнометражния документален филм Hear My Train A Comin’ на режисьора Боб Смийтън (Bob Smeaton). Филмът проследява мълниеносния успех на Джими Хендрикс с The Experience, процесът по създаването на неговата новаторска музика; построяването на студиото му Electric Lady Studios - „държавата”, която той създава за себе си в Грийнуич Вилидж, и завършва с концерта Love & Peace Festival в Германия, състоял се няколко дни преди 18 септември 1970 г. – деня на трагичната смърт на 27-годишния музикант на

Заедно с DVD/Bly-ray албума, който предлага картина във висока резолюция и е с нов стерео, 5.1 съраунд звук, излезе и компактдиска Jimi Hendrix Experience: Miami Pop Festival, записан по време на едноименния фестивал през май 1968 г. от Еди Крамер (Eddie Kramer), дългогодишен тонрежисьор и приятел на Хендрикс. Звукът на тавата е мастериран от Берни Грудман (Bernie Grundman), а смесването е на Крамер.


В България и двете издания се разпространяват от „Вирджиния Рекърдс”/Sony Music.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1389-naslednicite-na-jimi-hendrix-odobriha-proekt-za-biographichen-film.html

Финансовата драма в Burgtheater завърши с уволнението на директора Хартман

Сред първите постановки в Бургтеатер са и премиерите на оперите „Отвличане от сарая” (1782), „Сватбата на Фигаро” (1786) и „Така правят всички” (1790) от Волфганг Амадеус Моцарт (W. A. Mozart; 1756-1791). Снимка: © artnovini.comВИЕНА. Матиас Хартман (Matthias Hartmann; 1963), директор на знаменития Бургтеатер (Burgtheater), беше уволнен от новия министър на изкуствата и културата (Bundesminister für Kunst und Kultur, Verfassung und öffentlichen Dienst) на Република Австрия д-р Йозеф Остермайер (Dr. Josef Ostermayer). Основната причина за прекратяването на договора е тежкото финансово положение на театъра, свързано и със счетоводни нарушения, беше съобщено на специална пресконференция в Държавното канцлерство (Bundeskanzleramt).


Официалният текст от пресконференцията можете да прочетете тук.

Към момента дълга на Бургтеатер към кредиторите е 8.3 млн. EUR, пише Der Standart. За финансовите неуредици, наричани от медиите „скандални” и „афера”, се заговори в началото на 2013 г. През ноември м.г. беше уволнена заместничката на Хартман по търговските въпроси Силвия Щантейски (Silvia Stantejsky), която ще трябва да отговаря за дефицита на около 2.7 млн. EUR от сметките на театъра. Според експерти, тази сума може да се окаже и много по-голяма, вследствие на различните индексации.  

Известният германски театрален режисьор Матиас Хартман беше назначен за директор на престижната трупа през 2009 г., а договорът му изтичаше в края на август 2019 г.

Водещите австрийски всекидневници вече изказаха предположения за евентуалния заместник на бившия директор. Според Kurier, сред претендентите за поста могат да се окажат един от основните конкуренти на Хартман – Мартин Кушей (Martin Kušej), който обаче има ангажименти в Мюнхен до 2016; Томас Оберендер (Thomas Oberender), който провежда Берлинския фестивал (Berliner Festspiele); Свен-Ерик Бехтолф (Sven-Eric Bechtolf), с ангажимент към Залцбургския фестивал (Salzburger Festspiele) до 2016; Карин Байер (Karin Beier), която през миналата година пое Schauspielhaus в Хамбург… И както винаги при подобни случи „интригата” се завъртя и около името на кинозвездата Клаус Мария Брандауер (Klaus Maria Brandauer), който обаче винаги е отказвал подобни длъжности, припомня изданието.

Придворният Бургтеатер е основан с указ на императрица Мария Терезия (Maria Theresia Walburga Amalia Christina; 1717-1780) на 14 март 1741 г. В сградата на Ringstrasse театърът е преместен през 1888 г. От създаването му, до началото на Втората световна война, той е сред водещите театри в германоговорящите страни. При бомбардировките на Виена сградата му е напълно разрушена, а възстановяването й продължава от 1953 до 1955 г. Във времето, когато директор е актьорът Клаус Пейман (Claus Peymann; 1937) - от 1986 от 1999 г. – Бургтеатер си възвръща славата на един от най-значимите европейски театри.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/teatar/1387-finansovata-drama-v-burgtheater-zavarshi-s-uvolnenieto-na-direktora-harrtmann.html