Месечни архиви: март 2014

Новият роман на София Папазова, или жената като „7 маслинови цвята”

София Папазова. Снимка: © Вяра ТрифоноваСОФИЯ. Този текст, за втория роман на София Папазова – „7 маслинови цвята” (изд. „Скалино; 2013), трябваше да бъде публикуван преди няколко дни. Но може би така е по-добре, защото животът на жените (и не само) не е низ от празници… Сложна тема*. Трудна за тълкуване; трудна за преживяване и за разбиране от мъж. Особено, когато става дума за книга написана от жена и с главен герой – жена. Книга за тяхното разбиране на любовта, за тяхното възприемане на света, и прочее. Затова, със сигурност, най-добре е да бъде дадена „думата” на тях… жените, които [навярно] биха направили най-верния анализ на тази творба.


Ето какво пишат те за „7 маслинови цвята”

Лора Шумкова:

Романът разказва за сладкото и за горчивото в живота, за силата на предопределената съдба и за силата на хората, които сами определят пътя си.

„7 маслинови цвята” на София Папазова е роман за опознаването на собственото Аз, за това, че мечтите не се сбъдват, а се достигат. И всичко под знака на магическото число 7, което съчетава 3 – числото на духовността, и 4 – земното число.

3Три са темите, с които ме очарова София Папазова още с първата си книга „Живот в стъпки по пясъка” и които очаквах да намеря в „7 маслинови цвята”: Италия, архитектура, вяра в щастливата любов. Намерих ги още в първите страници (струва ми се, точно в този ред).

4Четири образа поддържат конструкцията на романа, въплъщавайки – и проигравайки – четири версии за любовта, възможни във всеки един живот, готови да се разгърнат във всеки един момент, взаимосвързани с всеки един екзистенциален избор.

В центъра на историята е Самуела – любовта-предопределение. Нищо в нейния живот не е лесно, нищо не идва наготово: от тежкото детство без баща и със свръхамбициозна майка, през нелекото образование и професионално израстване като архитект, до цял каталог семейни проблеми, всеки от които би нокаутирал една по-обикновена литературна героиня (спонтанен аборт, тежка бременност, следродилна депресия, психически тормоз и домашно насилие, натраплива невроза, трайно безработен съпруг, изневяра, развод – и това само в по-груби щрихи). И любовта. Ах, любовта! На фона на всички удари, които съдбата й нанася, Самуела някак съумява да съхрани чистия спомен за едно мигновено юношеско влюбване и с присъщата си всеотдайност и упоритост да го отгледа до пълноценна зряла връзка.

3+4=7Седем са основните измерения на женското, които София Папазова сплита (или разплита, зависи от гледната точка) в образа на Самуeла.

По-лесните – защото са универсални – бих събрала в триадата „жената-в-себе-си”, „жената-в-семейството”, „жената-в-света”. Във версията на Самуeла „жената-в-света, е жената-срещу-света”, жената, която преодолява препятствия, жената, която взривява стереотипите отвътре, жената, която постига невъзможното…

„7 маслинови цвята” е вторият роман на писателката. Снимка: © изд. „Скалино”* * *

Д-р Искра Петкова:

Читателите ще бъде силно впечатлена от дълбочинната символика на заглавието: „7 маслинови цвята”. Бързам веднага да заявя, че съм приятно изненадана от това изключително ударно заглавие, фокусиращо в себе си цялостната структура и идейния замисъл на повествованието. А то води началото си още от първата книга на София Папазова „Живот в стъпки по пясъка”, като тук се доизбистря и разширява, като хоризонтален и дълбочинен обхват. Отново става дума за трансформиращата сила на любовта; за метаморфозите в женската душевност, която подобно на митичната птица Феникс изгаря и възражда себе си от пепелищата; за силата на женската природа, познала падението и възхода, като две диалектично свързани страни на една и съща житейска съдбовност.

С тези си внушения, книгата се превръща в своеобразен апотеоз на силното човешко начало и аз горещо я препоръчвам на читателите от всички възрастови групи. Защото разделното и смутно време, в което всички ние живеем не е време за слабите духом, не е време за непозналите себе си хора, а още по-малко за непреминалите през Ада на трансформацията на собствената си Душа.

* * *

 „Роман със специфична атмосфера и послание!” - Мила Ламбовска.

* * * 

И едно „откровение” от Златко Ангелов:

„Мисля си, че в България точно такъв жанр литература се публикува за първи път. Водена от любовта си към Италия и вярата си в любовта, София Папазова е намерила образа, който пронизва всичко в тази приказна история: маслината.”

* * *

София Папазова е родена на 9 януари 1979 г. в гр. София. Работи като архитект и дизайнер. През 2012 г. издава дебютния си роман „Живот в стъпки по пясъка”. След него започва сътрудничество с платформата за култура и изкуство Public Republic

А за финал, задължително трябва да добавим, че освен страстна почитателка на Тоскана, на италианската музика и други италиански неща, авторката е и голям фен на рок музиката, което става ясно от интервюто й „Реално „7 маслинови цвята” има и саундтрак” за блога на издателство Скалино. Ето и неговия трак лист:
Bruce Dickinson - Tears of The Dragon;
Queensryche - Silent Lucidity;
Queen - Bohemian Rhapsody;
Beethoven - Moonlight Sonata;
Bon Jovi - In These Arms;
Bon Jovi - Bed Of Roses;
Bon Jovi – I’ll Be There For You;
Bon Jovi - Always.

„Впечатляващо!”, би казал всеки мъж. Е, почти всеки!..

* Бел. ред.: Всъщност, оказа се, че публикуването на този текст идва навреме. Макар и далеч от контекста на романа, една новина от днес предизвика много въпроси – консерваторите в Европейския парламент по абсурден начин отхвърлиха Доклада за равенството между половете, което е поредното доказателство за острите [често умело прикривани] противоречия в съвременния свят, въпреки привидните демократични свободи, с които се гордее т.нар. цивилизован свят. Това също е сложна тема, но е предмет на друг „разговор”…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1386-noviat-roman-na-sofia-papazova-ili-genata-kato-7-maslinovi-zvyata.html

Художникът Видо Вълов представя живопис и графика на „Шипка” 6

„Земя”. Графичните творби на Видо Вълов са изпълнени с преклонение към обикновения човек, към природата... Художник: © Видо ВъловСОФИЯ. В галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка” 6 ще бъде представена изложба живопис и графика на един от доайените на художествената школа в Монтана Видо Вълов. Откриването на експозицията е обявено за днес, 11 март, от 18.00 ч., в салона на третия етаж на арт центъра.


Художникът Видо Вълов е посветил творческия си път на пейзажа и портрета, които изпълнява в различни живописни техники (маслени бои, темпера, акварел и пастел) и с изразните средства на гравюрата върху дърво. „Авторът се вълнува от вечните, добре познати му и близки до хората теми като природата, българското село, майката, жената, които представляват и същността на неговото творчество”, казват от СБХ. „Видо Вълов рисува заради самото рисуване, воден от креативния импулс, който само един истински художник притежава”, допълват от художническата организация.

Живописното платно „Момиче в синьо” е един от акцентите в изложбата на монтанския художник на „Шипка” 6. Художник: © Видо ВъловВидо Вълов е роден на 30 юни 1930 г. в с. Бели мел (днес – област Монтана). През 1964 г. завършва специалност „Графика” в НИИИ „Николай Павлович”, в класа на проф. Веселин Стайков. Работи основно в областта на графиката, живописта и илюстрацията, като през последните години е насочил своите усилия към живописта.

От 1964 г. художникът участва в Общите художествени изложби, организирани от СБХ, в Национални младежки изложби, както и в окръжни изложби в Бургас, Смолян, Добрич (преди – Толбухин), Благоевград, Русе. Той е представял свои произведения и в Египет, Сирия, Турция, Кипър, бившия СССР, Германия и др. Сред най-известните му творби са „Бащите ни чакат” (1964), „Минало-сами” (1969), „Тревожен ден” (1969), „Сеносъбирачи” (1970), „Вдъхновение” (1974) и др.

Негови произведения са в колекциите на Националната художествена галерия и на Софийска градска художествена галерия, в редица галерии и частни сбирки у нас и в чужбина.

„Характерно за графиките, а и за живописта на Видо, е изборът на темата: винаги близо до хората, до земята, до селото. За него това не е някаква предпоставена, нарочна цел; то си е в кръвта му. Тих и кротък човек, Видо Вълов не влиза в спор с традицията, нито с времето; мълчаливец и нелюдим, той не обича светските изяви. Затова ми е малко трудно да си го представя в кръга на спорещи за или против това или онова течение в изкуството. Той е труженик, истински работник в „нивата”, която изисква освен талант, още преданост и всеотдайност”, написа неотдавна сайтът mont-press.com.

Изложбата на Видо Вълов в галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 ще продължи до 26 март (сряда).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1385-hudognikat-vido-valov-predstavya-givopis-i-grafika-na-shipka6.html

Платна на художника Васил Докев-Вадо „полетяха” във времето

Момент от вернисажа на изложбата „Полет във времето” в Дом „Витгенщайн”. Отляво-надясно: проф. Румана Конева - директор на БКИ, художникът Васил Докев-Вадо със своята съпруга, Н. Пр. Елена Шекерлетова - посланик на Република България в Република Австрия, и министърът на културата д-р Петър Стоянович. Снимка: © Haus WittgensteinВИЕНА. (BG/DE) Летящи птици, хвърчила и пеперуди… Абстрактни, живописни и енигматични… Тридесет и едно живописни платна, обединени със заглавието „Полет във времето” (Ein Flug durch die Zeit), представя българския художник Васил Докев-Вадо в БКИ Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein; 1030 Wien, Parkgasse 18) до 28 март (петък).


През годините артистът усърдно и с постоянство изгражда своя стил – ярък, витален и загадъчен, който прави творбите му разпознаваеми и с достъпни за широката публика послания. „Абстрактната живопис на Вадо впечатлява не само със стилизираните геометрични форми и богатството на колорита, но и с вплетените в творбите му старинни идеограми – древни знаци и символи, носещи философска осмисленост…”, казват за него български галеристи. Днес, проекция на тези думи, със сигурност, ще могат да открият и ценителите на изобразителното изкуство, които ще посетят неговата изложба в БКИ в австрийската столица.

Творбите на художника са разпознаваеми и достъпни за широк кръг почитатели на изобразителното изкуство. Снимка: © Васил Докев-ВадоВасил Докев-Вадо е роден през 1964 г. в София. Завършва Художествената гимназия, а след това и специалност „Плакат” в Националната художествена академия. Дипломирането му съвпада по време с поканата на фондация „Бинц 39” за „ателие-стипендия” в Цюрих, където той работи почти две години.

Художникът има над 30 самостоятелни изложби в България и в чужбина; представял е свои произведения в Националната художествена галерия в София (1997), в американския град Хартфорд, щата Кънектикът, в швейцарските градове Цюрих, Монтрьо, Берн, Женева, Веденсвил, Килхберг, Веве и Монж, във Виена, Берлин, във Франция – в Дивон ле Бен, и др. Творби на Вадо притежават колекционери от Швейцария, Франция, САЩ и България.

По време на вернисажа на изложбата „Полет във времето”, специални гости в „Дом Витгенщайн” бяха Н. Пр. Елена Шекерлетова, посланик на Република България в Република Австрия, и министърът на културата д-р Петър Стоянович, който представи артиста и го удостои с плакет „Златен век” и с почетна грамота по повод неговата 50-годишнина.

Vado präsentiert seine Werke in über 30 selbständigen Ausstellungen in Bulgarien und im Ausland. Foto: © artnovini.com* * *

„Ein Flug durch die Zeit
Arbeiten von Vasil Dokev-Vado
(bis 28. März 2014)

Haus Wittgenstein, 1030 Wien, Parkgasse 18.

Die Werke des bulgarischen Malers Vassil Dokev-Vado reisen inzwischen durch ganz Europa, als Werke eines von Sammlern und Kennern hochgeschätzten Künstlers. Nach einer Reihe erfolgreicher Ausstellungen im Picasso Museum in Antibes an der französischen Riviera, sowie in Genf und London, wird Vado im März 2014 seine Kunst dem Wiener Publikum präsentieren.

Vassil Dokev-Vado ist 1964 in Sofia geboren. Nach dem Abschluss des Gymnasiums für Bildende Künste in Sofia, studiert er an der Nationalen Kunstakademie, Fachrichtung plakative Kunst. Studium Abschluss 1990. Im selben Jahr wird ihm ein Stipendium der Foundation Binz 39, Zürich, Schweiz, zuerkannt, wo er bis 1992 lebt.

Vado präsentiert seine Werke in über 30 selbständigen Ausstellungen in Bulgarien und im Ausland, einschließlich in der Nationalen Kunstgalerie - Sofia, 1997, Ausstellungen in Hartford, Zürich, Montreux, Bern, Genf, Vevey, Wien, Divonne les bains, Berlin u.a.

Werke des Malers sind Eigentum einer Reihe von Galerien und Kunstsammlern in der Schweiz, Frankreich, USA und Bulgarien.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1384-platna-na-hudognika-vasil-dokev-vado-poletyaha-vav-vremeto.html

Виена показва жилищната си визия за XXI век в българската столица

Жилищна сграда до Rudolf-Bednar-Park в Leopoldstadt - 2 район на Виена, построена през 2009 г. по проект на известното архитектурно бюро ppag architects като част от мащабния проект „Да живееш в парка”. Снимка: © Stadt Wien - MA 18 / Rupert ChristanellСОФИЯ. В Централния дом на архитектите в София беше открита изложбата „Виенският модел. Жилищна среда за XXI в. (The Vienna Model: Housing for the 21st Century City), организирана от Австрийския културен форум в Ню Йорк (Austrian Cultural Forum New York) със съдействието на община Виена (Stadt Wien), която има дългогодишна традиция в областта на социалната жилищна политика.


Експозицията беше открита на 7 март (петък) в присъствието на д-р Михаел Лудвиг (Dr. Michael Ludwig), член на правителството на община Виена и отговорящ за ресора „Жилищна политика, строителство и благоустройство” (Geschäftsgruppe für Wohnen, Wohnbau und Stadterneuerung).

Изложбата илюстрира изключителните постижения на Виена в областта на жилищното строителство през последните пет години. Много нови жилищни проекти, намиращи се в различни части в австрийската столица, са уникални примери за иновативна архитектура, градска жилищна среда, ревитализация на квартални пространства и създаване на нови общности. Идеята на авторите на изложбата е, че не е достатъчно просто да се представи завладяващата жилищна архитектура, но и да се премине зад фасадите, за да опише процеса, който прави възможна реализацията на жилищни проекти.

Д-р Михаел Лудвиг (Dr. Michael Ludwig) - вторият вляво, по време на откриването на изложбата „Виенският модел. Жилищна среда за XXI в.” в Ню Йорк. Снимка: © Stadt WienОт 20-те години на XX в. Виена реализира една от най-мащабните програми за строителство на жилища, съфинансирани с бюджетни средства. Днес, около 60 % от виенчани живеят в субсидирани домове, като около 220 000 жилища са собственост на общината, което представлява 25 % от жилищния фонд. Благодарение на иновативната политика за обществени поръчки, основаваща се на т.нар. „Конкурси за инвеститори”, непрекъснато се повишават стандартите за жилищата и качеството на строителството. Целта на тези конкурси е да бъдат обединени архитектурното, екологичното и социалното качество, като в същото време се запазят достъпни нивато на наемите и се гарантира функциониращ многообразен социален облик във всички квартали. По този начин жилищната политика има решаващо значение за това, че за пета поредна година Виена е градът с най-високо качество на живот в света. И тъй като тя продължава да се разраства, и в бъдеще основното внимание ще бъде насочено към теми като интеграция и урбанистична идентичност, а изкуството в публичните пространства ще продължава да има съществено присъствие при изграждането на новите квартали.


Изложбата „Виенският модел. Жилищна среда за XXI в. в Централния дом на архитектите в София може да бъде видяна до 28 март.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1383-vienna-pokazva-gilistnata-si-vizia-za-xxiv-v-bulgarskata-stoliza.html

Двете сестри на Жан-Мишел Баския съдят Christie’s за един милион долара

От октомври 2013 г. до февруари т.г. във виенския Kunstforum беше представена изложбата Warhol vs. Basquiat. Фрагмент от фотография на Баския, направена от Уорхол. Снимка: Photograph by Andy Warhol © Courtesy Galerie Bruno Bischofberger, Schweiz © Foto: Galerie Bruno Bischofberger, Schweiz © The Andy Warhol Foundation for the Visual Arts, Inc. © VBK, Wien, 2013НЮ ЙОРК. Сестрите на художника Жан-Мишел Баския (Jean-Michel Basquiat; 1960-1988): Жанин Баския Енво (Jeanine Basquiat Henveaux) и Лисан Баския (Lisan Basquiat) са дали на съд Christies с обвинението, че творбите в организиран от аукционната къща търг, може би са фалшификати, написа The New York Post. Искът е за един милион щатски долара.


Причина за правния конфликт са творбите на Баския, които ще бъдат предложени на онлайн търг през този месец, допълва lenta.ru. Колекцията на Алексис Адлер (Alexis Adler) - бивша любовница и съквартирантка на родения в Бруклин художник, съдържа 39 произведения, сред които има колажи, рисунки върху хартия и върху дрехи, скици и записки. Аукционът започна на 3 март и ще продължи две седмици. На 6 март, в рамките на търга First Open of Post War and Contemporary Art, който се проведе в Rockefeller Plaza, рисунката Untitled (Famous Negro Athletes) - акрил и въглен върху… дървена врата, и Olive Oyl (1979/80) – аркил и емайл върху… гипс, смятани за най-ценните експонати от колекцията на Адлер, бяха продадени съответно за 773 хил. USD и 569 хил. USD.

Сестрите на художника претендират, че голяма част от лотовете, предложени от Christies, нямат експертна оценка от комитета, ангажиран с наследството на Баския (Authentication Committee of the Estate of Jean-Michel Basquiat) и този факт компрометира автентичността на произведенията. В съдебния иск е записано още, че от над 40 предмета, аукционната къща е представила за атрибутиране само седем. Проверката е направена през 2007 г., а според специалистите, една от творбите не е дело на Баския. Ищците смятат, че от Christies не са провели експертиза, тъй като не били сигурни за резултатите. Сестрите са на мнение, че голяма част от предоставените за продажба работи не са произведения на техния брат, а на негови приятели от периода 1979-1980 г., когато заедно с Адлер живеели в Ийст Вилидж. Те твърдят още, че търгът е съпътстван от некоректна реклама, която създава впечатлението, че лотовете са атрибутирани, което не било истина.

По повод иска на Жанин и Лисан, Алексис Адлер заяви, че всички творби в търга са автентични, а от аукционната къща засега не направили коментар по случая.

Неоекспресионистът от хаитянски произход Жан-Мишел Баския започва кариерата си като graffiti художник през втората половина на 70-те години, припомня изданието. В началото на 80-те прави първите си изложби, които бързо му носят известност. От 1984 г. той активно сътрудничи на поп арт художника Анди Уорхол (Andy Warhol; 1928-1987), като според някои наблюдатели на световния арт пазар високите цени на неговите творби се дължи именно на тези взаимоотношения. Баския умира на 27-годишна възраст, на 12 август 1988 г., от свръхдоза наркотици.

През 2013 г., на различни търгове, за негови произведения колекционерите платиха общо 250 млн. USD, факт, който го нарежда на четвърто място в класацията на най-продаваните художници на Artprice.com. През май миналата година Christie’s продаде картината Dustheads за 48 млн. USD, което е рекорд за произведение на Баския.

Допреди месец, в Kunstforum Wien, почитателите на художника можеха да видят изложбата Warhol vs. Basquiat, а от 1 май до 13 юни т.г. нюйоркската Acquavella Galleries ще представи експозицията Jean-Michel Basquiat. Drawing с работи от колекцията на фамилия Шор (Schorr Family Collection).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1382-dvete-sestri-na-jean-michel-basquiat-sudyat-christies-za-edin-million-dolara.html

Физикът Шон Карол улови неуловимата „Частица на края на Вселената”

Американският учен Шон Карол: „Физиката е прекрасна!” Снимка: © facebook.com/seanmcarrollСОФИЯ. Книгата на издателска къща „Изток-Запад„Частица на края на Вселената” (The Particle at the End of the Universe; 2012) от известния американски физик Шон Карол (Sean Carroll) хвърля светлина върху заветния въпрос: „Защо частиците имат маса и как изобщо е възможно да се образуват атомите?”, анонсираха от издателството.


Авторът, който е старши научен сътрудник в Калифорнийския технологичен институт (California Institute of Technology), разкрива как науката предвиди съществуването на бозона на Хигс (Higgs boson) - станал популярен като „частицата Бог” – и ни запознава с учените, зад колосалния експеримент, който провокира редица противоречиви мнения (включително и екзотични – например, че ще предизвика края на света).

Фотография от въздуха на ЦЕРН и на Големия адронен колайдер. Показани са най-важните експерименти. Истинският ускорителен пръстен се намира под повърхността. Снимка: © ИК „Изток-Запад”Преди повече от 2500 години в Древна Гърция философите-атомисти за първи път поставят въпроса за това, което доскоро наричахме неуловимата частица. След повече от двадесет столетия, милиарди долари и усилена работа в продължение на десетилетия, изследователите, участващи в създаването на Големия адронен ускорител на частици (Large Hadron Collider) в европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН (CERN), най-накрая успяха да открият тази неуловима частица през 2012 г. Бозонът на Хигс, наречен на Питър Хигс (Peter Higgs; 1929) - един от шестимата физици, които през 1964 г. предвиждат съществуването на такава частица) е смятан от мнозина за най-големия пробив – след разделянето на атома – в разбирането ни за Вселената. Тази частица е ключът към отговора на въпроса: защо частиците имат маса и как въобще е възможно да се образуват атомите?

В увлекателно написаната книга „Частица на края на Вселената”, роденият на 6 април 1966 г. във Филаделфия, Пенсилвания, Шон Карол, разкрива по невероятен начин как жаждата за знание на човечеството доведе до, може би, най-великото научно откритие на нашето време. По разбираем за всеки начин авторът описва защо Хигс-бозона е толкова специален, обяснявайки, че без него не бихме могли да разберем защо елементарните частици имат маса. Днес, твърди още Карол, вече разполагаме с неуловимата част(ица) от пъзела на материята – атомите и силите, на които се основава съществуването на всичко, което ни заобикаля.

Заглавие: „Частица на края на Вселената”; Автор: Шон Карол; брой страници: 384; подвързия: твърда; ISBN: 978-619-152-374-0. Снимка: © ИК „Изток-Запад”* * *

„Това, което е от значение и е сърцевината на проблема, е дали съществуват светове, които отправят предизвикателство към конвенционалното с допускането, че онова, което дълго време сме смятали за Вселената, е само един от компонентите на далеч по-грандиозната, вероятно много по-странна и в по-голямата си част, скрита реалност.

Брайън Грийн

* * *

В „Частица на края на Вселената”, с подзаглавие „Как търсенето на Хигс-бозона ни доведе до прага на един нов свят” (How the Hunt for the Higgs Boson Leads Us to the Edge of a New World), Шон Карол ни отвежда зад кулисите на Големия адронен колайдер в Швейцария и ни запознава с теоретиците, инженерите и експериментаторите, участвали в процеса. Карол разяснява по великолепен начин физиката от гледната точка на „частицата Бог”, чието откритие отвори вратите на нова ера в изследването на Космоса.

Хигс-бозонът е нов, революционен и жадуван от десетилетия способ на мислене, отвеждащ ни в поразителния свят на тъмната материя – и дори, отвъд нея. Луксозното издание на „Частица на края на Вселената” съдържа множество схеми и диаграми, както и богат архив от цветни снимки.

За книгата си „Частица на края на Вселената”, през 2013 г., Шон Карол беше отличен с Royal Society Winton Prize, най-престижната награда за научни книги.

* * *

Световноизвестният физик Питър Хигс - един от откривателите на „частицата Бог”, по време на посещението си на експеримента ATLAS. Снимка: © ИК „Изток-Запад”Откъс от книгата „Частица на края на Вселената”
от
Шон Карол

Големият адронен* ускорител на частици (LHC)

Нямаше да намерим бозона на Хигс, ако не съществуваше LHC – Големият адронен* ускорител на частици. Още едно скучно име за видимия резултат от вдъхновението и човешката страст за открития. LHC е най-голямата и най-сложно съоръжение, което някога е било създавано от човечеството. Цената му си я бива – около девет милиарда долара. Учените, които работят в ЦЕРН, смятат, че машината ще работи активно и ползотворно в продължение на още петдесет години. Само че физиците не са толкова търпеливи: ще е много добре ако получим няколко променящи света открития още днес, благодарим за въпроса.

LHC е гигантски по всеки измерим начин. За пръв път идеята се ражда през 80-те години на ХХ в. Одобрението за започване на строителните работи е през 1994 г. Много преди дори да бъде включен, LHC вече е в заглавията на всички водещи медии, имало е съдебни дела, опитващи се да спрат изграждането му с аргумента, че би могъл да създаде черна дупка, която да погълне цялата Земя. Е, с това се справихме успешно и гигантският ускорител се върна към активна работи през 2009 г.

Навсякъде по света на 13 декември 2011 г. учени, а и немалко заинтересувани неспециалисти, се блъскаха в семинарни зали или около компютърни екрани, за да чуят две лекции на изследователи от LHC. Темата беше търсенето на Хигс-бозона. Такъв тип заглавие е доста често срещано на семинарите по физика, като изводът почти винаги е: „Търсенето върви добре! Пожелайте ни успех!“ Този път беше различно. Няколко дни преди събитието в интернет се появиха слухове, че семинарът няма да завърши с обичайното заключение. Този път се очакваше да се каже: „Добре, може би наистина виждаме нещо. Може би най-накрая сме намерили доказателството, че бозонът на Хигс наистина съществува.“

Наистина така се и оказа! Имахме индикации, че LHC вижда частицата на Хигс. Само индикации, имайте предвид, не твърдо потвърждение. Големият адронен ускорител удря протони един в друг при невероятни енергии, докато два гигантски експериментални детектора следят какви частици се появяват вследствие на сблъсъците. Броят пъти, при които два високоенергетични фотона (частиците на светлината) са се образували при определена енергия, се оказа на йота по-голям, отколкото бихме очаквали в случая, че бозон на Хигс не съществуваше. Това определено е доказателство, че нещо се случва, но все още не е откритие. Все пак нещата изглеждаха добре. Ролф Хойер дори приключи прес-конференцията с усмивка: „Ще се видим следващата година, този път с откритие.“

Така и стана. На 4 юли 2012 г. два други семинара разказаха как върви търсенето на Хигс-бозона. Вече не ставаше дума за слаби индикации. Този път без никакво съмнение учените бяха намерили нова частица. Хиляди физици по целия свят радостно аплодираха. Но и си отдъхнаха спокойно – LHC наистина се беше оказал успех…

_____


* Във физиката на елементарните частици най-общото определение за адрон е съставна частица, която се подчинява на силното взаимодействие и е изградена от кварки. От своя страна адроните се делят на бариони (съставени от три кварка, такива са протона и неутрона) и мезони (състоят се от двойка кварк и антикварк, като например пионите).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1381-phisikat-sean-carroll-ulovi-neulovimata-chastiza-na-kraya-na-vselenata-.html

Newsweek се завърна с гръм и трясък – разбулва мистерията на биткойните

Издателите на Newsweek очакват, че печатният вариант ще достигне тираж от 100 хиляди броя седмично. Снимка: Screenshot of newsweek.com НЮ ЙОРК. Newsweek - Welcome Home! Американското седмично списание Newsweek, което десетилетия наред беше еталон на качествената журналистика, отново излиза в печатен вариант. Вчера, 7 март, излезе първият брой на авторитетното издание, след спирането му през декември 2012 г., когато остана само неговата дигитална версия, съобщи lenta.ru.


В периода от 1933 г. до 2012 г. Newsweek беше едно от най-четените американски списания, но предишните му издатели спряха да го печатат, тъй като започна да трупа многомилионни загуби. През август 2013 г. IAC/InterActive продаде изданието на IBT Media и негов главен редактор стана Джим Импоко (Jim Impoco). По същото време беше обявено, че предстои завръщането му към хартиения вариант, припомня медиата.

Тогава Импоко заяви, че издателят не смята да губи толкова много средства, както преди и изрази надеждата, че в първата си година 64-страничното списание ще достигне тираж от 100 хиляди екземпляра.

Водещият текст в новия брой на Newsweek - „Лицето зад биткойн” (The Face Behind Bitcoin), чийто автор е финансовата журналистка Леа Гудман (Leah McGrath Goodman), е посветен на 64-годишният Сатоши Накамото (Satoshi Nakamoto), предполагаемият създател на биткойните (Bitcoin). В статията (оригиналният материал можете да прочетете тук), която предизвика бурна реакция в средствата за масова информация по цял свят, се твърди, че именно Накамото е създателят на превърналата се в абсолютен виртуален хит криптовалута, нещо което той отрече на мига в интервю за Associated Press.

От Newsweek заявиха, че „проучването на г-жа Гудман е проведено при същите високи редакционни и етични стандарти, които ръководеха Newsweek повече от 80 години. Newsweek стои твърдо зад г-жа Гудман и нейната статия…” От редакцията допълват, че изложените в нея факти показват съпричастността на героя на текста при създаването на биткойните.

От Newsweek вече започнаха и абонаментна кампания за печатното издание, чиято цена за година, в пакет с дигиталното, ще е 149.99 USD, или така читателят ще спести 60% от коричната му цена.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1380-newsweek-se-zavarna-s-gram-i-tryasak-razbulva-misteriata-na-bitcionite.html

Водна Кула Арт Фест ще търси извори на изкуство в занемарените места на София

 Водната кула в столичния квартал „Лозенец” е своеобразна емблема на фестивала. Снимка: watertowerartfest.comСОФИЯ. Сдружение „Име” и приятели публикуваха Отворена покана за участие в осмото издание на фестивала Водна Кула Арт Фест (Water Tower Art Fest). Събитието ще се проведе между 20 и 25 юни 2014 г. в т.нар. „Временно защитени пространства”, съобщиха неговите организатори. Фестивалът е инициатива на артисти и създава платформа за обмен и изложение на изкуство и идеи както на съвременни български, така и на международни творци.


Традиционно, Водна Кула Арт Фест се фокусира е използването на занeмарени сгради, публични пространства и места с определена ценност в столицата и страната.

Кандидатите могат да предложат своите концепции за картини, инсталации, видео и фотография, живопис, графити проекти, прожекции, активистки акции, пърформанси и прочее. Кураторите на феста ще приветстват предложения, съобразени със спецификата на конкретното пространство, на неговата история, на различни социални и политически теми, засягащи въпроси като толерантността, междупоколенческите и междуполовите взаимоотношения, опазването на околна среда, урбаниззацията и т.н.

Засега, алтернативните изложбени пространства, които фестивалът ще „насели с изкуство” са Водната кула в кв. Лозенец – символ и първа дестинация на форума, Старата леярна и хале и подземието „Сердика” с археологическите останки на ъгъла с бул. „Мария Луиза” и ул. „Екзарх Йосиф”, допълват от сдружение „Име”.

Кандидатите за участие трябва да изпратят: кратко резюме на своята идея; технически параметри, заедно с приблизителен бюджет за реализация; кратка автобиография и/или портфолио/сайт; снимка, описваща тяхната идея, творба и по желание ваша снимка; контакти за обратна връзка. Крайният срок за кандидатстване е 15 април, а резултатите от селекцията ще бъдат обявени след 25 април. Организаторите на феста уточняват, че „с избраните артисти, в рамките на възможния бюджет, ще бъдат обсъдени допълнителни технически инструкции.”

През септември 2014 г., по всяка вероятност, част от творбите, представени във „Водна Кула Арт Фест”, ще участват в пътуваща изложба, която ще направи опит за „децентрализация на културния живот от София”.


Подробности за кандидатстване и за фестивала можете да намерите тук.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1379-vodna-kula-art-fest-ste-tarsi-izvori-na-izkustvo-v-zanemareni-mesta-na-sofia.html

Победителят в конкурса Design Lab 2014 на Electrolux ще получи 5000 EUR

Design Lab на Electrolux е сред най-престижните студентски конкурси за дизайн в света. Снимка: electroluxdesignlab.comСТОКХОЛМ. От началото на март започна набирането на проекти за световния конкурс Design Lab 2014, организиран от компанията Electrolux. Тазгодишното издание е посветено на темата „Здравословна среда у дома” (Creating Healthy Homes), а участие в благородната надпревара могат да вземат студенти от цял свят, които следват дизайн, съобщиха от агенция the Smarts.


Своите вдъхновяващи идеи участниците трябва да посветят на бъдещата среда, в която по забавен, лесен и устойчив начин, подпомогнат от най-новите технологии, ще можем да се насладим на здравословен начин на живот. Идеите си за уреди, аксесоари и услуги, младите дизайнери трябва да представят в едно от трите основни направления: „Кулинарни изживявания” (Culinary Enjoyment), „Грижа за материите” (Fabric Care) и „Пречистване на въздуха” (Air Purification).

Конкурсът е отворен за участие на студенти от цял свят, а попълването на заявката изисква няколко лесни стъпки. Участниците трябва да представят описание на своята идея; скица, илюстрираща концепцията и описание на ползите, които тя би донесла на потребителя. Крайният срок за подаване на заявки е в полунощ (23:59.59 CET) на 6 април 2014 г., а най-добрите предложения ще бъдат изложени онлайн в началото на май т.г. По този начин участниците ще имат възможността да представят идеите си пред специалисти в областта на индустриалния и продуктов дизайн от цял свят и да достигнат до максимално широка аудитория. Концепциите и проектите ще бъдат оценявани от екип на компанията Electrolux, а победителят ще бъде обявен през ноември 2014.

Летящият почистващ робот Mab, с който колумбийският студент по индустриален дизайн Адриан Запата, спечели конкурса през 2013 г. Снимка: electroluxdesignlab.comПървото място ще бъде възнаградено с шестмесечен платен стаж в дизайн студиото на Electrolux и награда в размер на 5000 EUR. Участниците, класирани на второ и трето място, както и фаворитът на публиката, ще получат съответно: 3000 EUR, 2000 EUR и 1000 EUR.

Design Lab е сред най-престижните студентски конкурси за дизайн в световен мащаб. Конкурсът е един от начините, чрез който компанията допринася за развитието на младите таланти и изграждането на иновативна култура. През 2013 г. в благородната надпревара участваха повече от 700 студенти от над 60 страни. Първо място спечели 23-годишният колумбиец Адриан Перес Запата (Adrian Perez Zapata), студент по индустриален дизайн в Universidad San Buenaventura Medellin и Universidad Pontificia Bolivariana. Неговият проект за летящ почистваш робот, наречен Mab, е вдъхновен от природата и представлява автоматизирана система за почистване, съставена от 908 мини робота. Mab сканира помещението, определя зоните за почистване и „изпраща” роботите на мясото, където те почистват повърхностите с капка вода.

Подробности за конкурса можете да намерите на www.electroluxdesignlab.com.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1378-pobeditelyat-v-konkurs-design-lab-na-electrolux-ste-poluchi-5000-eur.html

Красимир Добрев провокира кандидатите за „Арт позитив” 2014 с темата „Формално”

Художникът Красимир Добрев, куратор на Фестивала за съвременно изкуство „Арт позитив” 2014. Снимка: © artnovini.comПЛОВДИВ. Сдружение „Изкуство днес” отправя Отворена покана за участие в единадесетото издание на Фестивала за съвременно изкуство Арт позитив”, чийто куратор е известният алтернативен художник Красимир Добрев. За тазгодишното издание артистът задава темата „Формално”, във всичките значения и възможности за интерпретация на това понятие.


Фестивалът, който е единствен по рода и мащабите си форум за изява на артисти от Пловдив, насърчаващ развитието на съвременното изкуство, не поставя никакви ограничения за изразни средства и насока, което дава възможност за изява в областта на живописта, скулптурата, аудио-визуалните изкуства, пърформанс, музика, театър, танц, инсталации и хепънинг, изяви в градска среда, казват организаторите.   

Арт позитив” 2014 дава подобаващо поле за изява както на вече утвърдени артисти, така и на художници, които тепърва започват творческите си търсения в сферата на съвременното изкуство, с което сдружение „Изкуство днес” има възможността да подпомага развитието на млади таланти.

Кандидатите могат да изпращат своите проекти заедно с кратка творческа биография и приблизителен бюджет до 15 март 2014 г. Поради ограничения бюджет на тазгодишното издание одобрените предложения ще бъдат финансирани частично. След изтичане на крайния срок, кураторът избира проектите, които да вземат участие във фестивала, поясняват от „Изкуство днес”.

„Формално”
Артистът присъства формално на З/зЕМЯТА

В ерата на световната корпоративна икономика присъствието на артиста има някакво „съществено значение”. Това „съществено” поражда въпроса доколко това присъствие е от съществено значение? Неговият творчески принос играе ли някаква роля днес и явява ли се преграда срещу вцепеняващата материализация, вкаменила човешкото битие за вечни времена? Несъмнено, днес, изкуството губи все повече идейния си критичен и самокритичен език и става израз по-скоро на една изкуствена митология, част от хиперпотреблението.

Днес изкуството придобива все повече развлекателен характер и артистът се превръща в обслужващ персонал, който се преструктурира в съюзни, политически, икономически, фестивални, мейнстрийм формации. Дали това не е начин за оцеляване?

Днес дори да се протестира, критикува, развеселява, анализира, състезава, скандализира, рекламира и каквото и да е друго да се прави, си остават различни видове развлечения и забавления, от които се пораждат съмнения, сравнения и въпроси.

Ако артистът наистина присъства формално на земята, възникват следните въпроси:

- Дали не се е превърнал в педант, който държи само на обредността, на една отдавна канонизирана ритуална форма?

- За да съществува и да се развива, приема ли безусловно да спазва установени форми и правила?

- Не изпада ли непрекъснато във формалности, наложени от него самия или от други формални изисквания?

- Не се ли е превърнал в парвеню, което спазва съвсем точно най-съвременната редакция за етикет и протоколна процедура?

- Желае ли всяка негова творба да е поставена под официален етикет, придружен с официално поведение, дори творбата да е скована и бездушна?

- Дали всяка манифестация за модерност внезапно превръща произведението му в конвенциална находка, условен знак за равенство, шаблон, оформен с предишни заемки, тържествена редакция на общоприето поведение, което говори вече за формат, който най-често е публикуван в масмедиите?

- Дали обича да бъде организиран в творчески, политически, икономически и фестивални съюзи и по този начин да бъде установен на безопасно място? Защото ако е така, от това следва артистът да бъде разположен в боен ред и структуриран по всички правила в една сигурна система?

- Колкото и да е радикален в своята модерност, не обича ли все пак да изглежда церемониален?

- Дали в детството си не е възпитаван да бъде верен на себе си, да демонстрира присъствие в типично свой стил, да бъде стилен, колкото и да е смъртоносно за състоянието на духа му? В желанието си да бъде оригинален остава винаги формален.

- От какво съществено значение за него и другите е да изглежда в отлична форма или обратното – колкото и да не му се иска, но винаги верен на формулярите, модула, модела, типа, калъпите, образците и други?

Артистът все повече добива вид на един добре обучен, трениран, префасониран в едно чисто явление на природата, но за съжаление, грозно манипулиран от няколко индивида, които управляват планетата.

Красимир Добрев, куратор на „Арт позитив” 2014

Условия за участие:
1. Творческа биография;
2. Авторски проект – описание на идеята и бюджет за реализация;
3. Визуални материали;

Предложенията се изпращат:
- в дигитален формат на:
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

в следните формати: .doc, pdf, .jpg, .gif, .png, .avi, .mpeg2, quick time, mp3.;
- в аналогов формат на: Пловдив 4000, ул. „Константин Стоилов” 36 – сдружение „Изкуство днес” – препоръчано приоритетно, с куриер или лично.

И тъй като до крайния срок за подаване на предложения остава само седмица, да го припомним отново: 15 март 2014 г.


За повече информация, задавайте своите въпроси на e-mail:
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1377-krasimir-dobrev-provokira-kandidatite-za-art-positive-2014-s-temata-formalno.html