Месечни архиви: април 2014

Корпоративен университет „Карол” спечели престижна международна награда

ВЕКорпоративен университет „Карол” на едноименната финансова група влезе в Топ 10 в категорията „Международни компании” на престижните Leadership Excellence 500 Awards 2014. Снимка: Screenshot of hr.comЙЛ / СОФИЯ. Финансова група „Карол” получи престижно отличие за проекта си Корпоративен университет „Карол”. Той беше номиниран, селектиран и класиран в Топ 10 на 100-те финалисти в категорията „Международни компании” на Leadership Excellence 500 Awards 2014. Обявяването на победителите и връчването на наградите се състоя на внушителна церемония на 9 април по време на Global Leadership Excellence Forum във Вейл, Колорадо, съобщиха от финансовата група.


Корпоративен университет „Карол” получи престижното отличие година след своето създаване. В портфолиото с образователни инициативи основният проект е „Карол семестър” – едномесечно обучение, уникално като структура и съдържание. Такъв ще бъде и „Арт семестър”, най-новата инициатива, насочена към хората на изкуството.

Уникалност, новаторство, развитие на лидерство, изпълнение на поставените цели и съответствие на мисията и визията с изпълнението, полезност, Return on investment (ROI) – това са част от критериите, по които бяха оценявани всички номинирани проекти. Тази година, при оценката е бил от важно значение и гласът на участниците в селектираните 100 финалисти във всяка категория за наградите на Leadership Excellence 500 Awards. „Карол” се конкурира с компании от цял свят, между които финансови групи и институции, фармацевтични и козметични гиганти, търговски вериги.

За наградата:

Престижната награда, позиционира „Карол” сред глобалните лидери и е признание за иновативните идеи и подход на групата, при осъществяването на образователните проекти.

През последните 30 години Leadership Excellence идентифицира и награждава топ 500 лидери – организации и техните проекти. Отличените компании бяха публикувани и в последния брой на списание Leadership Excellence, което достига до повече от четвърт милион лидери в цял свят.

„Тази награда е признание за топ лидерство и засилва вашата роля в индустрията”, заяви Деби МакГарт (Debbie McGrath), CEO of HR.com. Според нея, да бъдеш в Топ 10, във всяка категория, е наистина грандиозен успех и резултат от усилената работа на забележителните компании, достигнали до финала. Всяка една от тях, между които и „Карол”, ще бъдат представени през 2014 г. на страниците на Leadership Excellence. Специално място за победителите е предвидено и в HR.com – най-голямата глобална професионална мрежа на професионалистите от областта „Човешки ресурси”.


„Лидерството е изкуство, което изисква постоянно практикуване и фокус върху овладяването му”, допълни Деби МакГарт и подчерта, че „програмите, получили признание в Leadership 500 Excellence Awards помагат много на компаниите да растат и да развиват своите лидери чрез някои от най-въздействащите проекти, които някога сме виждали”.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1426-korporativen-universitet-karol-specheli-prestigna-megunarodna-narada.html

Творби на Борис Георгиев и Жорж Папазов са топ лотове в търг на „Ракурси”

Рисунката с цветни моливи „Дете с книга” (1944) на Борис Георгиев (Boris Georgiev; 1888-1962) е с най-висок естимейт за търга в „Ракурси”. Снимка: © auction-rakursi.comСОФИЯ. Великолепният портрет „Дете с книга” (1944), на един от най-големите български художници - Борис Георгиев (Boris Georgiev; 1888-1962), е водещият лот в пролетния търг на „Ракурси”, съобщиха от аукционната къща на ул. „Хан Крум” 4а в София. Творбата, с размери 48 х 38 см, изпълнена с цветни моливи върху хартия, е с най-висока първоначална оценка – 24.9 хил. лв.


С втори по ред естимейт за търга, който ще се проведе на 28 април (понеделник) от 18.30 ч. в Гранд хотел „София”, е картината с маслени бои „Композиция” от сюрреалиста Жорж Папазов (Georges Papazoff; 1894-1972). Бъдещият собственик на платното (формат 38 х 46 см) ще трябва да започне своето участие в аукциона от 24 хил. лв., а пък претендентите за другата изключителна творба на Борис Георгиев – „Момче(сангин върху хартия, 39 х 32,5 см, подписана), ще наддават от начална цена 13.9 хил. лв.  

Общо, в пролетния търг на „Ракурси” ще бъдат предложени 111 образци на българското изкуство от XIX в. и XX в., а представените автори са 70. Сред тях личат имената на художници, към които има традиционен интерес: Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), Вера Недкова (1908-1996), Райко Алексиев (1893-1944), Ненко Балкански (1907-1977), Константин Щъркелов (1889-1961), Илия Петров (1903-1975), Илия Бешков (1901-1958), Атанас Михов (1879-1975), Давид Перец (1906-1982) и др. В наддаването ще участват и произведения на маринистите Марио Жеков (1898-1955) и Наполеон Алеков (1912-1998), на майстора на абстрактния морски пейзаж Георги Баев (1924-2007), на Борис Денев (1883-1969), Бинка Златарева (1891-1972), Станю Стаматов (1886-1963) и Иван Тричков (1892-1959), рисунки на Никола Танев (1890-1962), Стоян Венев (1904-1989), Георги Железаров (1897-1982), картини на Иван Георгиев-Рембранда (1938-1994), графики на Петър Морозов (1890- 1951), Карл Йорданов (1905-1976), Веселин Стайков (1906-1970) и Димитър Казаков-Нерон (1933-1992), акварели на Йордан Гешев (1907-1973), Дечко Узунов и др.

Очаква се колекционерите да проявят голям интерес към няколко слабо познати творби на Патрики Сандев (1881-1959) - Натюрморт от 1937 г. (м.б./платно, 30 x 40 см, подписана – 5625 лв.); Георги Павлов-Павлето (1913-1995)„Момиче” (м.б./платно, 36 x 26 см, подписана - естимейт 2500 лв.); Генко Генков (1923-2006)„Пейзаж” (м.б./платно, 49 x 63 см, неподписана - 6500 лв.); и на Атанас Яранов - „Конници” (пастел/хартия, 14 x 18 см, неподписана – 700 лв.) и „Композиция” (пастел/хартия, 28 x 50 см, неподписана – 800 лв.)

Огледът на произведенията, участващи в търга, ще се състои от 22 до 27 април, от 11.00 ч. до 19.00 ч. и в деня на аукциона – 28 април, от 11.00 до 15.00 ч. в галерия „Ракурси”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1425-tvorbi-na-boris-georgiev-i-georges-papazoff-sa-top-lotove-v-targ-na-rakursi.html

„Граматика на съвременния български език” ни помага да бъдем в крак с времето

С „Граматика на съвременния български език” Мария Пашова опитва да заинтригува и подрастващите, които тепърва започват да изучават родния си език по-задълбочено. Снимка: © ИК „Изток-Запад”СОФИЯ. На книжния пазар излиза осъвременена граматика на българския език, написана на достъпен и разбираем за всекиго език, съобщиха от издателска къща Изток-Запад. „Граматика на съвременния български език”, чийто автор е Мария Пашова, съдържа повече от 40 таблици за бърза проверка на определени граматични форми и правила и е предназначена за всички, които искат да овладеят правоговора и правописа на родния език и да имат езикова култура на ниво.


Осъвремененото издание на българската граматика съдържа 176 страници. Снимка: © ИК „Изток-Запад”Граматиките и речниците са от ключово значение за познаването и правилното владеене на всеки език. Прието е, че те са суховати и скучни четива, които трудно привличат и задържат вниманието на учениците, а високопарният език, на който са написани, е разбираем единствено за филолози, лингвисти и специалисти в областта. Мария Пашова, която заедно със съпруга си, покойният вече проф. Петър Пашов, е автор на редица практически граматики и учебни помагала, сега се наема с нелеката задача да осъвремени граматиката на българския език, представяйки я по достъпен начин за всеки – от ученика до професора, в изданието „Граматика на съвременния български език”. В ценния справочник са представени фонетичният и граматичният строеж на съвременния български книжовен език, като е обърнато специално внимание и на практическото приложение на знанията, които черпим от граматиката във всекидневната си езикова и устна, и писмена практика, казват издателите.

С помощта на тази книга Мария Пашова цели да отговори на съвременните нужди за разбиране и владеене на майчиния език и да заинтригува както подрастващите, които тепърва започват да го изучават по-задълбочено, така и тези, на които се налага да опреснят знанията си по въпроси от областта на фонетиката, морфологията, синтаксиса или лексикологията, отнасящи се до правоговора, правописа, пунктуацията или до значението и употребата на думите в българския език.

Общопризнато е, че граматичните правила защитават книжовния език от диалектни разслоения и така изпълняват отговорна задача с национално значение. Освен това, благодарение на тях навлизащите в българския език заемки от различни клонове на науката и на социалното устройство в обществото не го поставят в подчинено положение спрямо признатите за международни езици: английски, френски, немски, испански, руски. Това са и едни от най-важните причини, които защитават необходимостта граматичните закони да се знаят и да се спазват”, уверена е Пашова.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1424-gramatika-na-savremennia-bulgarski-ezik-ni-pomaga-da-badem-v-krak-s-vremeto.html

Грийнауей и Бодеке: Руският авангард е експлозия на творческата мисъл

Питър Грийнауей и Саския Бодеке. Снимка:  petergreenawayevents.com / maritiemmuseum.nlМОСКВА. Дни преди да бъде открита мултимедийната инсталация „Златният век на руския авангард” (The Golden Age of the Russian Avant-Garde) на режисьорите Питър Грийнауей (Peter Greenaway) и Саския Бодеке (Saskia Boddeke) сайтът afisha.ru публикува интервю с артистичния тандем, което ви предлагаме със съкращения:


По време на работата си по инсталацията „Златният век на руския авангард”, която подготвихте специално за московския Манеж, какво ви вдъхнови? Въобще, откъде ви дойде тази идея?

Саския Бодеке: Тази идея ни предложиха от руска страна. В самото начало на преговорите за изложбата, инициаторите на „Великобритания - Русия, година на културата 2014 (UK-Russia Year Of Culture 2014), ни снабдиха с необходимата информация и се върнахме вкъщи с цял куфар, пълен с книги. Поговорихме и с няколко души, но основно нашата задача беше да обхванем целия период на авангарда и да открием в различните източници и художници, които още никой не е виждал.

В Манежа ще бъдат представени „движещи се” картини?

Саския Бодеке: Инсталацията е комбинация от 18 екрана. Заедно написахме сценария и либретото, избрахме руски актьори и три дни снимахме в едно амстердамско студио. Искаме да покажем колко богат е този период от историята, колко много художници са работили по това време. Ние, разбира се, си даваме сметка, че са съществували различни движения и направления, много мнения – това е било време, изпълнено с невероятна енергия. Надявам се, че сме успели да предадем неговото чувство. Но важно и другото чувство – загубата на свобода… Става дума за онова, което са преживели авангардните художници по времето на Сталин…

Как смятате, каква ще бъде реакцията на зрителите за тази изложба, предвид на това, че за повечето от тях е непривично да гледат движещи се картини в музейното пространство?

Саския Бодеке: От една страна, хората, които не обичат да се напрягат, ще получат превъзходен опит – възможно е, благодарение на тази инсталация за първи път да разберат, какво именно е искал да каже даден художник. От друга страна, ценителите на интелектуалните развлечения ще намерят за себе си също много интересни неща. Нашата цел не е да направим нещо което е сложно за възприемане. Казано по-просто, искаме да покажем тържеството на художествената мисъл и нашето възхищение от нея.

Питър Гринуей: Имам образование като художник-пейзажист и ми доставя удоволствие да създавам приятни за очите образи. Щастлив съм, когато ми се удава да предам своите усещания в образи и във физическо измерение: върху платно, на сцената, или в залата. Много обичам физическия свят. Колкото до новостите, смятам, че ако обновите своя продукт с повече от 20%, ще изгубите 80% от аудиторията си. Джон Кейдж (John Cage; 1912-1992) смяташе, че идеите могат да достигнат до публиката за 15 години, но аз мисля, че той беше неоправдано оптимистичен (бел. ред.: композиторът е един от главните герои в четири серийния му филм 4 American Composers от 1983 г.). Днес хората по света възприемат като норма в живописта импресионизма, който, както си спомняме, е създаден около 1859 г. Това означава, че на новите идеи им е необходимо дълго време, за да стигнат до обикновения зрител.

Ако говорим за новите технологии, на мен ми се струва, например, че 3D в киното няма никакво бъдеще. 3D не добавя нищо нито в граматиката, нито в речника, нито в синтаксиса на киното. Това е примамка, за да измъкне хората от компютрите, но заедно това е застой в развититето.  

Как ви се струва, ролята на куратора и режисьора приличат ли си?

Саския Бодеке: Кураторът е човек, който мисли в далечни перспективи, управлява художествени направления и помага на художника да създаде инсталация. Ние се занимаваме с нещо съвсем различно – мислим върху конкретен проект, за пространството, в което да бъде показан.

Питър Гринауей: Ние имаме около 30 изложби от началото на 90-те години – това е част от нашия бизнес. Тъй че тази експозиция не е някаква извънредна ситуация.

С какво ви вдъхновява руският авангард?

Саския Бодеке: Вдъхновява ни самото време, когато са падат всички граници и художниците получили възможност, каквато до тогава не са имали – да експериментират. Истинска експлозия на творческата мисъл. Например, Маяковски не само е писал стихове, той е снимал и филми.

Питър Гринауей: Когато говорим за авангарда и руската революция, важно е да разберем, че всичко това се е случвало не само в Русия, но и из цяла Европа. Усещането за края на единия век и началото на другия. XX в. не започва от 1900 г., а от Първата световна война. И невероятният футуристичен дискурс в Русия от началото на XX в. също не е бил ограничен с руския език. И Малевич, и Кандински, са пътешествали из Европа, а след това отсядали в някое затънтено място. Авангардът е бил голямо общоевропейско движение, в което Русия е трябвало да участва.

* * *

Биографии:

ПИТЪР ГРИЙНАУЕЙ е роден на 5 април 1942 г. в Нюпорт, Уелс. В началото на 60-те постъпва в Walthamstow College of Art, където учи живопис. През 1966 г., на легендарната лондонска гара Ватерло (Waterloo Station), снима дебютния си късометражен филм, наречен „Влак” (Train)

Първият пълнометражен филм на Грийнауей – The Falls, чиято продължителност е 186 мин., излиза през 1980 г. Лентата е последвана от няколко кратки творби, за да дойде 1982 г., когато режисьорът представя естетската драма „Договорът на чертожника” (The Draughtsman’s Contract). През 1985 г. на голям екран е „Зет и две нули” (A Zed & Two Noughts, Z00), в 1989 г. – „Готвачът, лъжецът, неговата жена и нейният любовник” (The Cook, The Thief, His Wife & Her Lover), а през 1995 г. и един от най-въздействащите му филми – „Записки под възглавката” (The Pillow Book) по едноименната книга на японската авторка Сей Шонагон (966-1017)

През 2016 г., по повод 500-годишнината от смъртта на един от големите художници на Северния Ренесанс - Йеронимус Бош (Hieronymus Bosch; 1450-1516), британецът планира да завърши едноименния филм, част от трилогия за най-великите холандски майстори.

Според платформата imdb.com Питър Грийнауей е режисирал 68 филма.

САСКИЯ БОДЕКЕ завършва Performance Arts в Амстердам през 1986 г. и започва работа като сценичен мениджър и асисетнт-режисьор в Холандската национална опера в Амстердам (De Nederlandse Opera) в постановки на Питър Щайн (Peter Stein), Робърт Карсън (Robert Carsen), Дарио Фо (Dario Fo), Клаус-Михаел Грубер (Klaus-Michael Grüber) и др.

По-късно основава своя театрална компания – Theatergroep vals Akkoord. През 1997 г. в Залцбург заедно с Питър Грийнауей поставят операта 100 Objects to Represent the World, с която след това правят успешно турне из Европа и Южна Америка.

Саския Бодеке режсира операта „Христофор Колумб” (Christopher Columbus) от Даруис Милхауд (Darius Milhaud) за Берлинската щатсопера (Deutsche Staatoper Berlin), и операта Writing to Vermeer по музика на Луи Андрисен (Louis Andriessen), която е включена в репертоара на Холандската национална опера за фестивали в Аделаида, Австралия, и в Lincoln Centre в Ню Йорк.


През 2005 г. тя е режисьор на спектакъла „Децата на Уран” (The Children of Uranium) по текст на Грийнауей. Постановчик е на пиесата „Огледалото на Рембранд” (Rembrandts Mirror; 2007), както и на спектакъла „Оцелелият от Варшава” (А Survivor from Warsaw; 1947) от Арнолд Шьонберг (Arnold Schoenberg; 1874-1951) с диригент Зубин Мета (Zubin Mehta) за операта във Флоренция (Florence Opera House) и т.н. През 2008 г. по време на експото в Сарагоса заедно със съпруга си Питър Грийнауей поставя млутимедийната оратория „Синята планета” (The Blue Planet) в съпровод на оркестъра на Горан Брегович (Goran Bregovic)

Source Article from http://artnovini.com/interview/1423-greenaway-i-boddeke-ruskiat-avangard-e-explozia-na-tvorcheskata-misal.html

Грандиозна мултимедиа „оживява” шедьоври на руския авангард в Манежа

В мултимедийната инсталация „Златният век на руския авангард” режисьорите Питър Грийнауей и Саския Бодеке използват 18 екрана, а визуалната й концепция е изградена върху шедьовъра на абстрактното изкуство - картината „Черен квадрат” на Казимир Малевич. Снимка: © afisha.ru Автори на уникалната изложба-спектакъл са режисьорите Питър Грийнауей и Саския Бодеке.

МОСКВА. Световноизвестният британски режисьор Питър Грийнауей (Peter Greenaway) и неговата съпруга и колежка холандката Саския Бодеке (Saskia Boddeke) показват в голямата зала на прочутия московски „Манеж” (Manege Museum) видеоинсталацията „Златният век на руския авангард” (The Golden Age of the Russian Avant-Garde), в която „оживяват” произведения на Казимир Малевич (Kazimir Malevich; 1879-1935), Василий Кандински (Wassily Kandinsky; 1866-1944) и на други известни и по-малко познати художници, съобщава сайтът, посветен на инициативата „Великобритания - Русия, година на културата 2014 (UK-Russia Year Of Culture 2014).


Авангардната изложба, подкрепена от Британския съвет (British Council), която е създадена специално за изложбения комплекс на „Манежная площадь” д.1, беше открита днес, 14 април, а публиката ще може да се запознае с най-значимите творби на руския авангард от XX в., в контекста на мултимедиата, до 18 май т.г.

Уникалната изложба е разположена на площ от 5000 кв.м. в главната зала на прочутия московски „Манеж”. Снимка: © moscowmanege.ruС тази инсталация Питър Грийнауей продължава поредицата с „оживени” шедьоври на световното изобразително изкуство, сред които са фреската „Тайната вечеря” (Last Supper; 1494-1498) на Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519), живописният епос „Сватба в Кана Галилейска” (Marriage at Cana; 1563) от Паоло Веронезе (Paolo Veronese; 1528-1588) и емблематичната за творчеството на Рембранд (Rembrandt van Rijn; 1606-1669) „Нощна стража” (Night Watch; 1642). Знаменитият режисьор определя работата си по тези проекти като „приложно изкуствознание”: разказ за изкуството не с помощта на текст, външен по отношение на творбата, а със средствата на самото изкуство…

Във видеотворбата на Питър Грийнауей и Саския Бодеке „оживяват” около 1000 шедьовъра на руския авангард. С помощта на високотехнологична мултимедиа режисьорите показват редки произведения от колекциите на Третяковската галерия, Руския музей и Държавния музей за театрално и музикално изкуство в Санкт Петербург, Държавния архитектурен музей „Щусев”, Театралния музей „Бахрушин”, Музея „Маяковски”, Държавния архив за литература и изкуство, State Museum of Contemporary Art в Солун, амстердамския Stedelijk Museum, Culture Georges-Pompidou в Париж, МоМА и Guggenheim Museum в Ню Йорк и др., както и от частната сбирка на Александър Лаврентиев. Легендарният „Черен квадрат” (Чёрный супрематический квадрат; 1915) на Казимир Малевич – най-известното произведение на руския авангард – пък e използвано като основа и централна метафора на експозицията, допълват организаторите на уникалното събитие.

Актьорът от московския театър „Сфера” Александър Пацевич в ролята на художника Павел Филонов. Снимка: © moscowmanege.ruИзложбата „Златният век на руския авангард” e разположена на площ от 5000 кв.м., а за нейната реализация се използват полиекранни инсталации (произведенията са представени на 18 екрана), снабдени с най-съвременно прожекционно, светлинно и звуково оборудване. Новият подход към историята на изобразителното изкуство ще създаде непозната досега визуалност и възможност за образно опознаване на света, уверени пишат кураторите на изложбата Олга Шишко (Olga Shishko) и Елена Румянцева (Elena Rumyantseva). Използването на полиекранността като художествен прийом ще допринесе за разкриването не само на нови проекции на живописта и скулптурата, а синхронизираното изображение, свързано с една идея, ще създаде нова архитектоника, която ще предоставя допълнително измерение на музейните експозиции. Съчетаването на киното и живописта, анимацията и 3D-технологията, ще позволи да се създаде общо (единно) атмосферно произведение, което ще въвлече зрителя в пространството на руския авангард…

Иновативните мултимедийни технологии, върху които е основана изложбата, ще демонстрират пред публиката не само висококачествени цифрови репродукции на най-ярките произведения от това направление в изкуството, но ще въведат публиката в контекста на епохата, създавайки ефект на допълнителна реалност, която разкрива нови смислови територии…

Една от младите надежди на руското кино Анастасия Клюева като авангардната художничка Любов Попова. Снимка: © moscowmanege.ru„Това, което ние правим е в съзвучие с нашата епоха и, естествено, този подход не намалява в никакъв случай качествата произведенията, съхранявани в музеите. Но ние не ги оставяме да прашасват там, а ги носим със себе си в настоящето и в бъдещето”, споделя Грийнауей по повод съвместната си работа с Бодеке.

В мултимедийната изложба-спектакъл „Златният век на руския авангард”, освен образци на изкуството, заедно с образите на Малевич и Кандински, с участието на известни руски актьори, двамата режисьори ще „оживят” и плеяда изключителни личности като Павел Филонов (Pavel Filonov; 1883-1941), Владимир Татлин (Vladimir Tatlin; 1885-1953), Вера Ермолаева (Vera Ermolaeva; 1893-1937), Ел Лисицки (El Lissitzky; 1890-1941), Александър Родченко (Aleksander Rodchenko; 1891-1956), Сергей Айзенщайн (Sergei Eisenstein; 1898-1948), Всеволод Мейерхолд (Vsevolod Meyerhold; 1874-1940), Владимир Маяковски (Vladimir Mayakovsky; 1893-1930) и неговата муза Лиля Брик (Lilya Brik; 1891-1978), а в думите на изключителната абстрактна художничка Любов Попова (Lyubov Popova; 1889-1924) сякаш е обобщена идеята на цялата експозиция: „Ти не забелязваш свободата, докато не я загубиш…”


Организаторите на изложбата дават възможност на поклонниците на руския авангард, както и на младите негови почитатели, да разширят своите познания и чрез образователната програма „Проекциите на авангарда”, която включва майсторски гласове, дискусии и конференции в шест направления: музика, литература, театър, визуални изкуства, кино и архитектура. Сред лекторите ще бъдат световни експерти като френския кинотеоретик Реймонд Белур (Raymond Bellour), Джон Боулт (John Boult) от САЩ и Дмитрий Курландски от Русия, които „ще помогнат на участниците в програмата да проследят източниците на развитие на съвременните медиа- и художествени практики”, допълват от московския Манеж“.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1422-grandiozna-multimedia-ogivyava-shediovri-na-ruskia-avangard-v-manege.html

Художникът Венцислав Занков възпя своите „щастливи дни” в изложба

Художникът Венцислав Занков с един от своите голямоформатни „щастливи” герои. Снимка: © Венцислав Занков / zankov.infoСОФИЯ. „О, щастливи дни!” на Венцислав Занков (Ventsislav Zankov) - едно, на пръв поглед, напълно подходящо и адекватно име на изложба, предвид предстоящите Великденски празници. Но – само на prima vista. Защото зад него (и в него), изправени (и клекнали) стоят (клечат) с огромната си мощ не особено щастливите, а по-скоро „абсурдните и практически аспекти на съществуването”, се казва в анонса за експозицията, която беше открита на 11 април в галерията на СБХ „Райко Алексиев (ул. „Раковски” 125).


След мрачната апокалиптичност на „Последният будоар” (2011), Венцислав Занков представя нов цикъл скулптура и голямоформатна живопис под името „О, щастливи дни!” – заглавие, а вероятно и контекст, вдъхновени от едноименната пиеса (Happy Days; 1961) на Самюeл Бекет (Samuel Beckett; 1906-1989). И „ако „Последният будоар” е финалния барабанен бой, то „О, щастливи дни” се заслушва в последвалата тишина”, пише изкуствоведът Жарин Драгнев в сайта на художника.

И още: „…Тук неотложността на социалните и исторически проблеми е заглушена от монохромността на гигантските безлични фигури, които продължават да се борят, страдат и съмняват в тясното поле, което ги рамкира. Привидно хармонията със заобикалящата ги среда е постигната, но асоциацията с Микеланджело (бел. ред.: Michelangelo Buonarroti; 1475-1564) напразно търси чудото на сътворението. Всяко платно е озаглавено с датата, на която е завършено – своеобразен дневник, който маркира щастливите дни в живота на автора, както и пустотата помежду им.

Работен момент от създаването на скулптурната композиция „Пазачът на живите”, изработена от гипс, желязо и неон. Снимка: © Венцислав Занков / zankov.infoКакто Жил Делюз (бел. ред.: френски философ-постмодернист; Gilles Deleuze; 1925-1995) твърди в прословутата си лекция Création artistique в La Fémis през 1987 г., идеите се пораждат от вътрешната необходимост, и в този натрапчив ритъм на съзидание, освобождение и търсене Венцислав Занков насища изложбеното пространство със своите двуизмерни и триизмерни демони, които като че ли очакват един показалец, за да се отправят към страниците на политически некоректен комикс, към дигиталната пустиня на някоя видео игра или към film noir. Но тези демони са персонал(изира)ни, в тях всичко е интимно – от зъбите на „Пазачът на живите” до саждите, изваяли голите тела.

Периодът, в който работите са създадени, есента на 2013 г. и зимата на 2014 г., също е личен за Венцислав Занков в опитите да намери нов смисъл в контекста на общественото безвремие…”

Изложбата „О, щастливи дни!” на Занков, е може би най-мощната му като концепция, послания и интерпретации експозиция досега. Това впечатление, най-вероятно, се дължи на умелото взаимодействие между класическата първооснова на представените рисунки (област, в която художникът е всепризнат майстор) и въздействащите пластично-композиционни мащаби/решения на творбите (артистът е завършил „Скулптура” в НХА) с безкомпромисното тълкуване на поведението, мисленето, желанията и на други аспекти от битието на субектите, населяващи Съвременността – най-вече в частта й, отнасяща се до края на XX в. и началото на XXI в…    

„…Изгарянето – ентропия, произвела сажди – са материалът, който използва художникът, за създаване на човешките фигури – живопис в черно. Формата смачква зрителя. Думите са изхабени, словото подвежда в произвеждане взаимозаменяеми смисли, концептите се роят паралелни версии за реалността, под които тя изчезва, или остава другаде…”, разсъждава в своя анализ за изложбата „О, щастливи дни!” изкуствоведът и допълва: „…Трескавото произвеждане и консумиране на думи, смисли, вещи, политики за еднократна употреба произвежда боклук. Човекът става боклук.

Властта предопределя полето в което индивидуалните движения изглеждат като свободни. Полето е силово. Страхът пази. Пази и онзи срах от празнотата на безсмислието, която пълним с вяра или каузи, припознати като свои, а консумацията става страст по пълненето. Затрупваме се с вещи, теглото ни – наднормено.

Ако има нечовешки или непознаваеми за човека и извън него сили, те го охраняват в кошарите през кошмарите. Кокошките стават щастливи.”

Своеобразният финисаж на изложбата „О, щастливи дни” ще бъде проведен на 1 май (четвъртък) от 18.00 ч., когато е и рождения ден на художника, и ще съвпадне с петото поредно връчване на „Железния орден за съвременно изкуство” – на името на Венцислав Занков, което ще бъде ощастливено със специален поздрав от Daft Punk и тяхната жизнерадостна песен Get Lucky. Иначе, изложбата може да бъде видяна до 2 май, като дотогава галерията ще работи без почивен ден: от 11.00 до 20.00 ч., припомнят организаторите.

Увековечаване на „щастието” чрез сажди, терпентин и дамарена смола върху платно. Снимка: © Венцислав Занков / zankov.info* * *

Биография:

ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ е роден на 1 май 1962 г. в София. Завършил е специалност „Скулптура” в Националната художествена академия през 1988 г. От тогава до днес, артистът стои зад редица инициативи и кураторски проекти, сред които са дискусионен клуб „На тясно” в Хамбара (2004-2008), вестник „39 грама” (2005-2008), Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков” (основана през 2009 г.), Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков” (учреден 2010), „Всичко за мъжа” (2004-2008), „10 години видео арт в България” – по идея на Аделина Попнеделева (2006), „White, male, straight” (2002), [Zet_maG] e-zine за изкуство и култура (основан 1999), [Elektrik_BG] мейлинг лист за изкуство, култура и комуникации (от 1999) и др.

Художникът е участвал в множество групови изложби и други събития, а сред последните му самостоятелни изяви са: „Последният будоар” (2011) - скулптура, кръв и видео в галерия „Райко Алексиев”; „Нова призрачна живопис” (2011) - в галерия Ракурси, София; Post-романтизъм. Reloaded (2011) - Български културен институт в Берлин; „Възможно-Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда” (2011); в Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ през 2011 г. с партньорската подкрепа на Център за култура и дебат „Червената къща”.

Венцислав Занков е автор на множество публикации в периодичния печат и в интернет. Преподавател е по рисуване и мултимедия в Департамент „Изящни изкуства” към НБУ; доктор е в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство”.


Артистът, който сред най-активните български автори след 1989 г., работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформънса, новите медии.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1421-hudognikat-ventsislav-zankov-vazpya-svoite-shtastlivi-dni-v-izlogba.html

„Виктория” на Майя Виткова е големия победител от Titanic Film Festival

Актрисата Ирмена Чичикова в ролята на Боряна във филма „Виктория” на режисьорката Майя Виткова, който продължава да покорява почитателите на „високото” кино по света. Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиБУДАПЕЩА. Българският игрален филм „Виктория” (Viktoria; 2013), чийто режисьор, сценарист и продуцент е Майя Виткова (Maya Vitkova), беше отличен с Голямата награда (Breaking Waves Award) от 21-то издание на престижния Международен филмов фестивал „Титаник” (21th Titanic International Film Festival), който се проведе от 4 до 12 април в унгарската столица.


Филмът на българската режисьорка се беше селектиран в основната фестивална програма заедно с продукции от Норвегия, Швеция, Франция, Исландия , Турция, Канада, САЩ и Чили, като шест от тях бяха дебютни творби. Темите, върху които разсъждават техните автори, се разпростират от чист екзистенциализъм през въпросите за сексуалността и социалната проблематика до расовата дискриминация, пише сайтът на форума.

В благородната надпревара „Виктория” и Майя Виткова победиха впечатляващи филми като „Том във фермата” (Tom at the Farm) на един от най-провокативните канадски режисьори Хавиер Долан (Xavier Dolan), „Да убиеш човек” (To Kill a Man) на чилиеца Алехандро Алмендрас (Alejandro Fernández Almendras), който през януари т.г. спечели Голямата награда на журито (World Cinema Grand Jury Prize) от фестивала „Сънданс” (Sundance Film Festival), и норвежко-холандската лента „Сляп” (Blind) на Езкил Фогт (Eskil Vogt), който също беше в основната селекция на фестивала на независимото кино, създаден от Робърт Редфорд (Robert Redford). „Виктория” спечели Голямата награда на „Титаник” за „невероятно изпълнение, смелост и уникално разказана история”, се казва в мотивите на журито, чийто председател е голимят унгарски театрален и кино режисьор Янош Сас (János Szász; 1958).

Българо-румънската копродукция „Виктория” е огледален образ на живота – смях, тъга, страдание, възторг… Както вече artnovini.com написа, снимките на филма са проведени в София, Перник, Рила и Венеция, а сюжетът се развива около историята на едноименната героиня, родена в края на комунизма и обявена за „бебе на десетилетието”, тъй като се ражда… без пъп. Лентата е с продължителност 155 минути и проследява как политическите промени в България изправят пред изпитание отношенията на Виктория с майка й Боряна, която преди време се е зарекла да не ражда дете, докато в страната властва тоталитарен режим…

Във филма участват актьорите Ирмена Чичикова, Дария Виткова, Калина Виткова, Марияна Крумова, Димо Димов, Георги Спасов и др. Оператор е Крум Родригес, а монтажът е дело на Александър Етимов.

Игралният филм „Виктория” направи световната си премиера на 19 януари т.г. в рамките на „Сънданс”, а след това предизвика възторжените реакции на кинокритиката и публиката на фестивалите в Ротердам (43rd International Film Festival Rotterdam) и Гьотеборг (37th International Film Festival in Göteborg), един от най-големите кинофоруми в света – Берлинале (Berlinale)… В момента творбата на Майя Виткова е в конкурсната програма на авторитетния Международен филмов фестивал във Вашингтон, САЩ (28th Washington DC International Film Festival).

Интервю с режисьорката Майя Виткова можете да прочетете тук.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1420-viktoria-na-maya-vitkova-e-golemia-pobeditel-ot-titanic-film-festival.html

От Харвард обявиха, че ръкописа на „Евангелие от жената на Исус” е автентичен

Фрагмент от т.нар. „Евангелие от жената на Исус”. Снимка: phys.org

ХАРВАРД. Учени от Харвардския университет, заедно със свои колеги от Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology) и Колумбийския университет (Columbia University) в Ню Йорк, обявиха, че древният папирус, наречен „Евангелие от жената на Исус” (Gospel of Jesus’ Wife), в който се споменава за жената на Исус Христос, е напълно автентичен, съобщи lenta.ru, като се позова на публикация в Harvard Theological Review (HTR), резюмирана от phys.org.


Фрагментът от древния ръкопис, с размери 4 х 8 см, с който разполагат учените, е написан на коптски (от Wikipedia: Коптският език е последната фаза от развитието на древния египетски език. Той произлиза пряко от него и е изписван с египетски йероглифи, йератическо и демотическо писмо. Коптската азбука е леко изменена форма на гръцката, като са добавени няколко букви… Коптският език се е съхранил до днес като литургичен език в Коптската православна църква, основана в Александрия през 536-580 г.). В част от текста е изписано: „Исус им каза: Моята жена…”, а в друга: „Тя ще може да бъде мой ученик

Анализът на папируса, на мастилото, на почерка и на особеностите на коптския език от този период показват, че в действителност находката е древна, пише проф. Карен Л. Кинг (Prof. Karen L. King), от Харвардското училище по Богословие (Harvard Divinity School) в Кимбридж, Масачузетс, в статията си „Jesus said to them, ‘My wife . . .’ ”: A New Coptic Papyrus Fragment (pp 131-159) в HTR.

Възрастта на ръкописа е определена по метода на радиовъглеродното датиране - с въглерод-14 (14C), а мастилото – по метода на т.нар. Рамановска спектроскопия или спектроскопия на комбинационното разсейване на светлината (бел. ред.: химически анализ, чрез който се изучава състава и строежа на веществата). За сравнение е бил използван фрагмент от „Евангелието на Йоан” (Gospel of John). Изследователите смятат, че обектът може да бъде датиран към периода II - IV в. Според тях, текстът съдържа много правописни грешки, което предполага, че неговият автор е бил слабообразован, допълва изданието.

Откритието на учените от трите престижни университета навярно ще предизвика нов прочит и ще доведе до ново тълкувание на много въпроси от областта на религиозната етика, по-конкретно в частта за целибата (от лат.: coelibatus или caelibatus – обезателно безбрачие) в Католическата църква.

Когато на 18 септември 2012 г., по време на Международния коптски конгрес (International Coptic Congress) в Рим беше обявено, че е открит този исторически документ, вестникът на Ватикана и редица учени, веднага обявиха „Евангелие от жената на Исус” за фалшификат, предвид слабата му граматика, неясния текст и неустановения му произход.      


Хипотезата, че Исус Христос е бил женен, отдавна вълнува християнския свят, а най-тиражираната версия беше описана в книгата на Дан Браун (Dan Brown; 1964) „Шифърът на Леонардо” (The Da Vinci Code; 2003).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1419-ot-harvard-obyaviha-che-rukopisa-na-evangelie-ot-genata-na-jesus-e-avtentichen.html

Поп от Флорида беше осъден за търговия с фалшиви „точки” на Деймиън Хърст

Творба с таблетка (точка) на Деймиън Хърст, която беше показана по време на изложбата му „Нова религия” в София през есента на 2012. Снимка: artovini.comМАЯМИ. Федералният съд на американския щат Флорида призна за виновен пастор Кевин Съдърланд (Kevin Sutherland), който беше заловен при опит да продаде на полицай под прикритие пет фалшиви картини с прочутите точки на британския художник Деймиън Хърст (Damien Hirst; 1965), съобщи сайтът galleristny.com, като се позовава на информация в The New York Times.


Свещеникът беше признат като виновен по обвинение за опит за голяма кражба втора степен и ще получи до седем години затвор.

Казусът „Съдърланд” е част от мащабно разследване на окръжната прокуратура в Манхатън по повод появилите се многобройни фалшификати на Хърст в Лагуна Бийч (Laguna Beach), Калифорния, които били предлагани в е-Bay на купувачи от цял свят, заедно с неверни сертификати за автентичност.

По този случай, през октомври 2013 г., бяха арестувани фалшификаторът Винсънт Лопрето (Vincent Lopreto) и неговият партньор – галеристът Роналд Бел (Ronald Bell). В началото на тази година, Лопрето, който вече е лежал в калифорнийски затвор за незаконни машинации с произведения на изобразителното изкуство, се признал за виновен за „кражба на самоличност и измами” и се съгласил да съдейства на разследването срещу Съдърланд, но в замяна на по-лека присъда…

Картините, които предлагал пастора от Mosaic Miami Church – проповядваща, че благодарение на нея човек ще може да намери пътя, по който Бог му е определил да върви, са от сериите spot и spin. За тези комерсиални поредици е известно, че са дело на сътрудници на художника, а според информация в каталога на Gallery Gagosian, която през 2011 г. показа в своите филиали в цял свят изложбата The Complete Spot Paintings 1986-2011, в различни колекции и галерии има 1365 картини с „точки”. Впрочем, в края на 2012 г. от компанията Science Ltd. на Хърст обявиха, че прекратяват продължилото 17 години сътрудничеството с галериста Лари Гагозян (Larry Gagosian; 1945), който е една от най-влиятелните личности на съвременния арт пазар.

Според The New York Times, все още не е сигурно, дали случая с пастора от Флорида ще бъде описан в новата автобиография на г-н Хърст, чийто автор, както и на „точките”, ще бъде някой, който няма да е Деймиън Хърст.

Британският художник, който превърна своето име в индустрия, е известен с зоркия си поглед по отношение защитата на своите творби. По информация на ru.wikisource.org, през 2008 г. милиардерът-художник обвини в нарушаване на авторските права… 16-годишният млад артист Картрейн (Cartrain), който продавал колажи, в които изобразил обсипания с диаманти череп от „За любовта на Бог” (For the Love of God) на Хърст и поискал да му бъдат възстановени „заработените” от младежа 200 GBP, с което предизвика гнева на арт средите на Острова. През юли 2009 (The Independent) Картрейн заплаши, че ще подостри моливите, които похити от инсталация на Хърст, ако именития творец не прекрати забраната да продава колажите с черепа. След този случай, срещу младежа било заведено наказателно производство, а кутийката с моливи била оценена на… 500 хил. GBP.

Преди две години, от публикация в Bloomberg Businessweek, която се позовава на анализ на компанията ArtNet, стана ясно, че произведенията на Деймиън Хърст, смятан за най-богатия художник в света, са поевтинели значително през последните няколко години, особено тези, продадени на различни търгове в периода 2005-2008 г., като трендът им надолу достигнал 30%.

Самият Хърст също често е обвиняван в плагиатство.


През есента на 2012 г. Националната художествена галерия в София показа изложбата „Нова религия” на Деймиън Хърст, която беше първата голяма изява на артиста в България.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1418-pop-ot-florida-beshe-osaden-za-targovia-s-falshivi-tochki-na-damien-hirst.html

От хотел в Хонконг изхвърлиха картина за 3.7 млн. USD на градското сметище

Фрагмент от великолепната рисунка на Цуй Ручжоу (Жучжоу)  „Заснежена планина” (2012), която вдигна на крак полицията в Хонконг. Снимка: scmp.comХОНКОНГ. Полицията в азиатския мегаполис издирва картината „Заснежена планина” (Snowy Mountain; 2012) на известния китайски художник Цуй Ручжоу (Cui Ruzhuo; 1944), която във вторник (8 април), беше продадена за 3.7 млн. USD на търг, организиран от къщата Poly Auction, съобщи сайтът на в. South China Morning, цитиран от lenta.ru. Изящната творба, нарисувана с туш, била изхвърлена по грешка от камериерите на хотел Grand Hyatt, където се състоя аукциона.


Разследващите нелепия инцидент анализирали записите от охранителните камери, от които се вижда, че хора от персонала на хотела напълно случайно взели драгоценния свитък с размери 1.8 м на 3.8 м заедно с боклука от помещението, който след това изхвърлили в контейнерите за смет.

След като купувачът установил липсата на навитата на руло творба, полицията била уведомена незабавно и започнало претърсване на градското сметище. Междувременно администрацията на Grand Hyatt заявила, че хотелът не носи никаква отговорност за изгубената картина, допълва изданието.

Цуй Рочжоу (още – Жучжоу) е един от най-скъпите съвременни автори в Азия. На търга, проведен във вторник, картината му „Снежен пейзаж” (Landscape in Snow; 2011), нарисувана в същия стил, беше продадена за 23.7 USD!, а през 2011 г., на аукцион в Christies Hong Kong, неговата серия от осем рисунки „Лотос” (Lotus) намери купувач за 15.8 млн. USD.


Както artnovini.com вече писа, преди месец, в италианския град Бари, чистачка изхвърли от изложбената зала Murat di Bari експонати, предназначени за изложбата с произведения на съвременното изкуство Display Mediating Landscape, но тяхната цена беше далеч по-скромна – около 13.7 хил. USD.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1417-ot-hotel-v-hongkong-izhvarliha-kartina-za-37mln-usd-na-gradskoto-smetishte.html