Месечни архиви: май 2014

Майк Лей „нарисува” кинопортрет на Търнър – художникът на светлината

Актьорът Тимъти Спел (Timothy Spall) направи изключително силна роля като британския художник Уилям Търнър (J.M.W Turner; 1775-1851). Снимка: © Film4КАН. Режисьорът Майк Лей (Mike Leigh; 1943) се завърна… за пети път на Лазурния бряг, при това по възможно най-блестящия начин. Лауреатът на „Златна палма” от 1996 г. за класиката „Тайни и лъжи” (Secrets & Lies) представи в рамките на Основната конкурсна програма на 67-ия Фестивал в Кан (67th Festival de Cannes) най-новия си филм „Г-н Търнър” (Mr. Turner; 2014) - киноепос, посветен на гениалния британски художник Джоузеф Уилям Търнър (J.M.W Turner; 1775-1851), съобщи официалният сайт на авторитетния форум.


С мащабния кинопортрет на големия артист, който е сред най-ярките представители на Романтизма, Майк Лей връща зрителите във Викторианска Англия и създава фин психологически филм, чрез който прави паралел между живописта и изкуството на киното, пише Шарлот Павар (Charlotte Pavard) от екипа на фестивала.

В тази лента, британският режисьор, известен с таланта си да създава изтънчени портрети на хора от обикновения живот, се обръща към една необикновена личност. В тази биографична драма той представя четвърт век от живота на великия художник и член на Кралската академия Уилям Търнър. Лей „рисува” портрет на „ексцентричен, изпълнен с революционни идеи и пророчески прозрения” човек, на изключително продуктивен художник – автор на повече от 20 хиляди произведения (днес, голяма част от тях могат да бъдат видени в Tate Gallery в Лондон).

Като възстановява прецизно сцени от неговите картини, например, от акварелите „Играчи на билярд” (The Billiard Players; 1827) и „Художникът и неговите почитатели” (The Artist and his Admirers; 1827), режисьорът показва възхитителното майсторство на художника, дори когато си служи с изключително пестеливи изразни средства. Според Лей, Търнър е не само „велик и страстен художник, който искал да пише и рисува непрестанно”, но също и обикновен човек, със своите силни и слаби страни. „Г-н Търнър” се опитва да отрази неговата многостранна личност в тоналност, редуваща философската дълбочина на гениалното му творчество с елегантен хумор…

Във филма си постановчикът ни представя животът на художника, изпълнен с пътешествия, неговата самота и безгранична страст към живописта… Търнър живее в обкръжението на своя баща и на вярната си гувернантка, а неговата ексцентричност и талант му носят славата на най-великия пейзажист на XIX в.

В ролята на „художника на светлината”, смятан за предшественик на импресионизма, публиката в Кан видя блестящото изпълнение на британския актьор Тимъти Спел (Timothy Spall), когото киноманите познават от още един исторически филм на Лей – „С главата надолу” (Topsy-Turvy; 1999).

„Търнър е велик, възвишен, рационален художник.... неговият живот е бил наистина завладяващ”, казва Режисьорът Майк Лей (Mike Leigh), чиито филми, от 1993 до 2010 г., имат четири награди от Фестивала в Кан. Снимка: © Film4След световната премиера на „Г-н Търнър”, която се състоя на 15 май, на специалната пресконференция, фрагменти от която обобщи Хана Бенаюн (Hannah Benayoun), режисьорът Майк Лей заяви: „Търнър е велик, възвишен, рационален художник. На мен ми беше лесно да направя интересен филм, защото неговия живот е бил наистина завладяващ. Режисьорът трябва да е изпълнен със симпатия към своя герой, да умее да съпреживява с него. Животът на Търнър не е бил никак лек и докато снимахме, аз изпитвах дълбоко съчувствие…” А по повод историческата достоверност на филма режисьорът допълни: „Веднъж вече съм работил по филм, чието действие се развива във Викторианската епоха и трябваше да пресъздам действителна картина. Но в този филм пред мен стоеше задачата да създам действителен персонаж! Затова ние проведохме огромна работа и с исторически документи… Но както обикновено, работихме без сценарий!..”

Изпълнителят на главната роля Тимъти Спел сподели: „За да не изглеждам нелепо на екрана, в продължение на две години се занимавах с рисуване и живопис. В същото време работих и над своите емоции. Отношенията на Търнър с неговата майка оставят дълбоки рани в неговото сърце; той е бил същински „инвалид” по отношение на емоциите, особено с жените…”  

Великолепният оператор Дик Поуп (Dick Pope), чиято задача е била да пресъздаде могъщата сила на светлината в творбите на Търнър, беше лаконичен: „Намерихме тази удивителна светлина в графство Корнуол. Беше лятото, когато там светлината е такава, каквато ни трябваше…”

Британският художник Уилям Търнър е автор на основни за модерното изобразително изкуство произведения като „Венеция: Митницата и Сан Джорджо мажоре” (Venice: The Dogana and San Giorgio Maggiore; 1834) и „Дъжд, пара и скорост…” (Rain, Steam and Speed – The Great Western Railway; 1844) и др. На негово име, през 1984 г., беше учредена The Turner Prize – най-престижната награда за британско съвременно изкуство.

Снимка: © Tate Gallery, London* * *

Търнър vs. Айвазовски
www.artnovini.com (8 юли 2011 г.)

Снимка: © Централен морски музей, Санкт Петербург* * *

Айвазовски vs. Търнър
www.artnovini.com (8 юли 2011 г.)

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1462-mike-leight-narisuva-kinoportret-na-turner.html

Видео, инсталации и печатни материали са номинирани за The Turner Prize 2014

През 2014 г. ще се проведе 30-ото издание на The Turner Prize, но победителят ще 29-и, тъй като през 1990 г. награда не е връчена. Снимка: tate.org.ukЛОНДОН. Сайтът на Tate Britain обяви четиримата финалисти, номинирани в т.нар. кратък списък (shortlist) за 30 (тридесетото) издание на най-авторитетната британска награда за съвременно изкуство – „Търнър” (The Turner Prize). В изложба, която ще се проведе от 30 септември 2014 г. до 4 януари 2015 г., в залите на световноизвестната галерия, ще бъдат представени творби на Дънкан Кембъл (Duncan Campbell), Киара Филипс (Ciara Phillips), Джеймс Ричардс (James Richards) и Трис Вона-Мичъл (Tris Vonna-Michell).


И през тази година журито е съставено от известни специалисти в областта на съвременното изкуство: Стефан Калмар (Stefan Kalmár), изпълнителен директор и куратор на организацията с нестопанска цел Artists Space в Сохо, Ню Йорк; Хелън Лег (Helen Legg) - директор на Международния център да съвременно изкуство и дизайн Spike Island в Бристол, Англия; Сара Макрори (Sarah McCrory) - директор на биеналето на съвременно изкуство Glasgow International в Глазгоу, Шотландия; Дирк Снауверт (Dirk Snauwaert)артистичен директор на Центъра за съвременно изкуство Wiels в Брюксел; и Пенелъпи Къртис (Penelope Curtis), директор на Tate Britain, която е и председател на журито.

Turner Prize 2014 shortlist (по часовниковата стрелка от горе, вляво): Дънкан Кембъл (Duncan Campbell), Киара Филипс (Ciara Phillips), Джеймс Ричардс (James Richards) и Трис Вона-Мичъл (Tris Vonna-Michell). Photos: Courtesy the Artist, Cabinet, London and Rodeo, Istanbul; Performance at Roskilde Museum of Contemporary Art 2012. Courtesy the Artist, Cabinet, London and Jan Mott, Brussels Дънкан Кембъл е номиниран за неговото провокативно видео In For Others, представено в Шотландия и по време на 55-ото Венецианско биенале (55th Venice Biennale), в което героите му задават въпроси за властта и средствата, чрез които се представя историята…  

Киара Филипс попадна в краткия списък с изложбата си в The Showroom в Лондон, която се състоя през есента на 2013. Тя работи с разнообразни печатни техники, като в реализирането на творбите й участват и други художници, дизайнери, както и представители на различни етнически групи. За изложбата си тя е била вдъхновена от художничката Корита Кент (Corita Kent; 1918-1986), която е пионер в интерпретирането на рекламните слогани и образността на консуматорската култура на 60-те…

Джеймс Ричард е сред четиримата финалисти заради своя принос към „Енциклопедичният дворец” (The Encyclopaedic Palace) - основният кураторски проект на Биеналето във Венеция през миналата година. В видеата и инсталациите си артистът обединява различни намерени и оригинални обекти, като създава основа за поетичен размисъл върху удоволствието, чувствеността и воайорство, съпровождащи акта на търсенето…

Трис Вона-Мичъл впечатли селекционната комисия със самостоятелната си изложба Postscript II (Berlin) в Jan Mot, Brussels, в която той показва слайдове, фотокопия и други ефимерни изображения с фрагменти от информация, чиято цел е да обърква и да просвещава едновременно…

The Turner Prize е учредена през 1984 г. Целта на отличието е да отбелязва новите събития в света на съвременното изкуство и да го популяризира сред обществото. Призът е годишен, а в конкурса могат да участват британски художници до 50-годишна възраст, които са имали своя самостоятелна изложба или са показвали своя творба по друг начин през последните 12 месеца. Победителят се избира от независимо жури и се обявява през декември на текущата година. Преди това четирима номинирани в краткия списък представят свои творби в изложба, а окончателното решение на журито се отнася за самите произведения, а не за начина, по който са представени в експозицията.

Лауреатът на наградата ще получи премия от 25 хил. GBP, а неговите подгласници – по 5 хил. GBP.

Наградата „Търнър” е създадена по идея на организацията „Покровители на новото изкуство“ (Patrons of New Art, 1982) в сътрудничество с галерия „Тейт”. Премията е наречена на името на изключителния британски художник Джоузеф Уилям Търнър (J.M.W. Turner; 1775-1851), който също имал идея да учреди награда за млади художници.

Първият носител на приза, през 1984 г., е Малкълм Морли (Malcolm Morley). Пет години по-късно, когато печели Ричард Лонг (Richard Long), The Sunday Times определя конкурса като „фатална клопка”. Заради разразилия се остър обществен дебат за организацията на конкурса, през 1990 г., награда не е присъдена.

С годините The Turner Prize се налага като една от най-авторитетните световни конкурси за изобразително изкуство, макар всяка година да има редица противоречиви отзиви. Сред по-интересните лауреати на наградата са екстравагантните Джилбърт и Джордж (Gilbert & George) през 1986, Тони Крейг (Tony Cragg) – 1989, индийският скулптор Аниш Капур (Anish Kapoor) – 1991, Антъни Гормли (Antony Gormley) – 1994, Деймиън Хърст (Damien Hirst) – 1995, скандалният тъмнокож художник Крис Офили (Chris Ofili) – 1998, Грейсън Пери (Grayson Perry) – 2003 и др.

През 2013 г. победител стана 35-годишната френска визуална артистка Лор Пруво (Laure Prouvost), която живее и работи в Лондон. Тя беше отличена за две свои произведения: Wantee и Farfromwords, обединяващи късометражни филми и инсталация.


В последните няколко години изложбата на номинираните се провеждаше на различни места: в Tate Liverpool, в Центъра за съвременно изкуство Baltic в Нюкасъл и в Ebrington в Дери-Лондондери. През 2014 г., представянето на финалистите се завръща в Tate Britain, напомнят организаторите. Името на 29-ия носител на The Turner Prize ще стане известно на 1 декември, понеделник, по време на официалната церемония, която Channel 4 ще предава пряко.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1461-viedo-instalacii-i-pechatni-materiali-sa-nominirani-za-the-turner-prize-2014.html

Academy Announces 2014 Student Academy Award® Winners

The winners from the 39th Annual Student Academy Awards® (2012) - left to right: narrative film winner Justin Tipping, narrative film winner Ryan Prows, alternative film winner Amanda Tasse, animated film winner David Wolter and animated film winner Mark Nelson. Photo: Richard Harbaugh / © A.M.P.A.S.BEVERLY HILLS, CA. Fifteen students have been selected as winners in the Academy of Motion Picture Arts and Sciences’ 41st Student Academy Awards® competition. They will arrive in Los Angeles for a week of industry activities that will culminate in the awards ceremony on Saturday, June 7, at 6 p.m., at the DGA Theater in Hollywood, announced oscars.org. The medal placements – gold, silver and bronze – in the five award categories will be announced at the ceremony.


The winners are (listed alphabetically by film title):

Alternative

Oscillate,” - Daniel Sierra, School of Visual Arts, New York;
Person,” – Drew Brown, The Art Institute of Jacksonville, Florida.

Animation

Higher Sky,” - Teng Cheng, University of Southern California;
Owned,” – Daniel Clark and Wesley Tippetts, Brigham Young University, Utah;
Yamashita,” – Hayley Foster, Loyola Marymount University, California.

Documentary

The Apothecary,” - Helen Hood Scheer, Stanford University;
One Child,” – Zijian Mu, New York University;
White Earth,” – J. Christian Jensen, Stanford University.

Narrative

Above the Sea,” - Keola Racela, Columbia University, New York;
Door God,” Yulin Liu, New York University;
Interstate,” Camille Stochitch, American Film Institute, California.

Foreign Film

Border Patrol,” – Peter Baumann, The Northern Film School, United Kingdom;
Nocebo,” – Lennart Ruff, University of Television and Film Munich, Germany;
Paris on the Water,” – Hadas Ayalon, Tel Aviv University, Israel.

This year saw first-time honors go to Tel Aviv University, Israel, and The Northern Film School, United Kingdom, in the foreign competition. Academy members voted the winners from a field of 49 finalists, announced earlier this month.

The Academy established the Student Academy Awards in 1972 to support and encourage excellence in filmmaking at the collegiate level. Past Student Academy Award winners have gone on to receive 46 Oscar® nominations and have won or shared eight awards. They include John Lasseter, Pete Docter, Robert Zemeckis, Trey Parker and Spike Lee.

The 41st Student Academy Awards ceremony on June 7 is free and open to the public, but advance tickets are required. Tickets may be obtained online at www.oscars.org or by mail. Any remaining tickets will be made available at the door on the evening of the event. The DGA Theater is located at 7920 Sunset Boulevard in Hollywood.


For more information, call (310) 247-2677.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1460-academy-announces-2014-student-academy-award-winners.html

Hamburger Kunsthalle present the Paris of Daumier and Toulouse-Lautrec

Henri de Toulouse-Lautrec (1864 -1901): „Die Loge mit der Goldmaske” (1893/94); Farblithographie (left); „Yvette Guilbert singt Linger, longer, loo” (1894); Farbige Hochätzung (right); Hamburger Kunsthalle, Kupferstichkabinett, © Hamburger Kunsthalle/bpk Photos: Christoph IrrgangHAMBURG. C’est la vie (16 May – 3 August 2014), this is the first exhibition that pays a comparative tribute to the two great French lithographers of the nineteenth century, Henri de Toulouse-Lautrec (1864-1901) and Honoré Daumier (1808-1879). The artists are not only alike ingiving the highest importance to the lithographic technique, but also in their snapshot view of the French capital Paris with the eye of an outsider, from aperipheral position, announced website of Hamburger Kunsthalle.


This year – 2014, is the 150th anniversary of the birth of Henri de Toulouse-Lautrec. Reason enough to honour this virtuoso of the Belle Époque, whose colour-saturated prints still bear impressive witness to Parisian nightlife at the turn of the century, with a presentation of his outstanding images.

Toulouse-Lautrec enters surprisingly clearly into a dialogue with theart of Honoré Daumier. He paraphrases, reinterprets, amplifies – a hit her to overlooked aspect of the artist’s work. Daumier, who for a long time was primarily seen in a political light, can be experienced as a sharp-tongued chronicler of his fellow citizens in the metropolitan bustle. Like Daumier, Toulouse-Lautrec was an avid protagonist of his time who portrayed people with unsparing directness in their social context. The dialogical comparison shows scenes from the Paris courts, city-dwellers amusing themselves in the country or people’s eccentric behaviour as soon as they find themselves in the company of others.

Although the exhibition focuses on lithographic masterpieces, the sophisticated posters and true-to-life caricatures that have left their mark on the collective memory to this day, Toulouse-Lautrec and the almost two generations older Daumier were also highly adept in the use of other media. Drawings and oil paintings set a vibrant counterpoint in various parts of the exhibition, which is able to draw on an abundance of works from the Hamburger Kunsthalle, other large museums and private collections.

The picture of nineteenth-century Paris so impressively conveyed by the two artists is complemented by film documentaries and historical photographs.

Curators of this exhibition is Prof. Hubertus Gassner and Dr. Jonas Beyer, with the collaboration of Kristina Gross and Iffe Tack.

Honoré Daumier (1808-1879), „Der Leierkastenmann” (1860), Kreide, Crayon Conté, Feder, laviert und aquarelliert, © Privatsammlung. Photo: Peter McClennan* * *

The Hamburger Kunsthalle (Glockengiesserwall, 20095 Hamburg) is one of the largest and most important museums of art in Germany. Its superb permanent collection takes visitors on a journey through seven centuries of art history, from the medieval altars of Master Bertram (c.1345-c.1415) through to the stars of the contemporary art scene such as Gerhard Richter (1932) and Neo Rauch (1960).

Among the highlights of the collection are Dutch paintings of the 17th century, including works by Rembrandt (1606-1669) and Ruisdael (c.1629-1682), German painting of the Romantic period with extensive groups of works by Caspar David Friedrich (1774-1840) and Philipp Otto Runge (1777-1810), as well as important paintings by Adolph Menzel (1815-1905) and Max Liebermann (1847-1935). The outstanding collection of classical modernist art features works by Max Beckmann (1884-1950), Edvard Munch (1863-1944) and the painters of the Brücke (The Bridge) group.

In addition to its permanent collection, the Hamburger Kunsthalle has also won international acclaim for the quality of its special exhibitions, which attract thousands of visitors to the city every year.

The Hamburger Kunsthalle consists of three striking buildings: the brick building from 1869 with its ornamental facade, the neoclassical extension building from 1919 made of light-coloured shell limestone, and the white cube of the Galerie der Gegenwart designed by architect Oswald Mathias Ungers (1926-2007) and opened in 1997. Centrally located between Hamburg’s main railway station and the Alster lakes, the Kunsthalle is therefore also one of the city’s architectural highlights.

Besides offering wonderful surroundings for the appreciation of art, the Kunsthalle also houses two museum shops with a large selection of international art books, posters, postcards and design objects for sale. Visitors can enjoy one of the finest views of the city from the Bistro in the Galerie der Gegenwart, which together with Café Liebermann in the historical section of the museum and the new Café George Economou in the rotunda offers a relaxing dining experience.


The Hamburger Kunsthalle works according its own, self-determined mission: that of a visitor-oriented research museum that operates on an international level.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1459-hamburger-kunsthalle-present-the-paris-of-daumier-and-toulouse-lautrec.html

Кой е градът, където се правят най-много селфита, кой е любимият фон за автопортрет…

Selfie на Цветанка Хинова, скъп приятел на artnovini.com, на фона на часовниковата кула „Биг Бен” в Лондон. Снимка: © Tsvetanka Hinova ГРЬОНИНГЕН. Най-популярният град сред любителите на selfie – автопортретни снимки, направени с цифров фотоапарат или с мобилен телефон, е Лондон, твърдят авторите на изследване проведено от suggestme.com, цитирано от lenta.ru. Според проучването, най-любимите места за фон на снимките са часовниковата кула „Биг Бен” (Big Ben) на Уестминстърския дворец (Palace of Westminster), Бъкингамския дворец (Buckingham Palace) и гигантското „виенско” колело „Лондонско око” или т.нар. „Колело на хилядолетието” (London Eye a.k.a. Millennium Wheel).


На второ и трето място в класацията са Ню Йорк и Амстердам, а в десетката са още Барселона, Париж, Берлин, Рим, Сидни, Истанбул и Атина.

Екип на холандската туристическа платформа suggestme.com e проучил 6.3 милиона поста в социалните мрежи Instagram, Twitter, Facebook и др., и се оказало, че над 14 % от селфитата са направени в Лондон. Въпреки това, обаче, най-популярната забележителност, използвана като бекграунд на фотографските автопортрети, не се намира в града на Темза, а в Рим – това е легендарният Колизеум (Colosseo, Amphitheatrum Flavium).


Според друго изследване, направено от портала selfiecity.net на 120 хиляди поста в Instagram, „най-селфиусмихнати” са жителите на Банкок (Тайланд) и на бразилския град Сао Пауло (Бразилия), а „най-тъжни” са в Москва.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1458-koi-e-gradat-kadeto-se-pravyat-nai-mnogo-slfie-koi-e-lubimiat-fon-za-avtoportret.html

Каролин Христов-Бакърджиев ще ръководи биеналето в Истанбул през 2015-а

Кураторката Каролин Христов-Бакърджиев. Снимка: Screenshot of youtube.com / SMA Solar Technology ИСТАНБУЛ. Италианската кураторка Каролин Христов-Бакърджиев (Carolyn Christov-Bakargiev), която доби световна известност в арт средите като артистичен директор на dOCUMENTA (13) през 2012 г., беше назначена от организаторите на 14-ото Истанбулско биенале (14th Istanbul Biennial) за ръководител на екипа, който от 5 септември до 1 ноември 2015 г. ще проведе най-големия форум за съвременно изкуство в Югоизточна Европа, съобщи e-flux.com.


Нейни колеги в борда на биеналето, които ще са ангажирани с организацията и селекцията на участниците, са Адриано Педроса (Adriano Pedrosa), Бешак Шенова (Başak Şenova), Инджи Енвер (İnci Eviner), Ивона Блазвик (Iwona Blazwick) и Уте Мета Бауер (Ute Meta Bauer) – съкуратор на dOCUMENTA (11).

Към момента, своето участие в биеналето са потвърдили артисти като Чевдет Ерек (Cevdet Erek), Гризелда Полък (Griselda Pollock), Пиер Юиг (Pierre Huyghe), Чус Мартинес (Chus Martinez), Маркус Лютенс (Marcos Lutyens), Уилям Кентридж (William Kentridge), Фюзин Онур (Füsun Onur), Анна Богиджуян (Anna Boghiguian), Арлет Куюн-Ан Тран (Arlette Quynh-Anh Tran) и Уилям Кентридж (William Kentridge), като повечето от тях представиха свои творби и на dOCUMENTA(13).

След форума, който беше проведен през 2012 г. в Касел, Каролин Христов-Бакърджиев беше обявена от списание ArtReview за най-влиятелната личност в света на изобразителното изкуство. В момента (до 2015 г.) тя е почетен гост-професор по теория и практика на изкуството в Северозападния университет в Чикаго (Northwestern University). Кураторката, чийто баща е българин, е още изкуствовед и автор на художествени творби. Била е артистичен директор на 16-ото Биенале в Сидни (16th Biennale of Sydney), на форуми в Кабул (Афганистан), Александрия (Египет) и Банф (Канада), както и шеф куратор на Castello di Rivoli Museum of Contemporary Art (2002-2008) и главен куратор на PS1 Contemporary Art Center в MoMA, Ню Йорк… Авторка е на монографии за южноафриканския художник Уилям Кентридж и за канадката Джанет Кардиф (Janet Cardiff), издадени съответно през 1998 г. и 2001 г., на изследване за художественото движение Arte Povera (1999) и др.


Концептуалната рамка на 14-ото Истанбулско биенале ще бъде обявена на специална пресконференция през есента на 2014 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1457-carolyn-christov-bakargiev-ste-rakovodi-biennaleto-v-istanbul-prez-2015.html

Виртуозният пианист Ланг Ланг ще свири с Виенската филхармония в „Шьонбрун”

„Концерт в лятна нощ” на Виенската филхармония в двореца „Шьонбрун” е събитие, което почитателите на класическата музика помнят дълго. Снимка: wienerphilharmoniker.atДиригент на грандиозния „Концерт в лятна нощ” ще бъде германският маестро Кристоф Ешенбах.

ВИЕНА. Световноизвестният пианист Ланг Ланг (Lang Lang) ще бъде солист на традиционния „Концерт в лятна нощ” (Sommernachtskonzert der Wiener Philharmoniker) на Виенската филхармония, който ще се проведе на 29 май, четвъртък, в парка на двореца „Шьонбрун” (Schloss Schönbrunn) пред „Фонтана на Нептун” (Neptunbrunnen), съобщава сайтът на знаменития оркестър. Диригент на грандиозния спектакъл, за първи път, ще е известният германски маестро Кристоф Ешенбах (Christoph Eschenbach).


С този безплатен концерт в градините на прекрасния бароков дворец „Шьонбрун”, който е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, Виенската филхармония ще направи виенчани и гостите на града съпричастни на едно уникално изживяване: музикален подарък, посветен на 150-годишнината от рождението на германски композитор Рихард Щраус (Richard Strauss; 1864-1949), която през 2014 г. музикалният свят чества.

Между 1906 г. и 15 юни 1944 г. Рихард Щраус дирижира Виенската филхармония повече от сто пъти, а през 1923 г., по поръчка на оркестъра, създава музиката за фанфарите, които и до днес звучат при откриването на бала на филхармоничното общество (Ball der Wiener Philharmoniker). Композиторът празнува колегите си от Виена своя 60-и, 75-и и 80-и рожден ден, припомня сайтът.

Програмата на „Концерт в лятна нощ” включва още произведения от Ектор Берлиоз (Hector Berlioz; 1803-1869) и Ференц Лист (Liszt Ferencz; 1811-1886). Тримата композитори, чиито творби ще бъдат изпълнени след няколко дни в парка на „Шьонбрун”, са свързани помежду си не само чрез своите произведения, но в някои случаи и в личните си контакти. Берлиоз среща младия Ференц Лист през 1830 г. и тяхното изключително сътрудничество продължава до 1866 г. Унгарският композитор и пианист е силно повлиян от френския си колега, който е един от най-ярките представители от епохата на Романтизма. Лист свири с Виенската филхармония на 29 март 1846 г., в десетия възпоменателен концерт, посветен на Бетовен (10th Beethoven Memorial Concert), а Рихард Щраус дирижира симфоничната поема „Мазепа” (Mazeppa; 1851) от Лист в аржентинската столица Буенос Айрес през 1923 г., по време на продължителното южноамериканско турне на оркестъра…

* * *

Програма на „Концерт в лятна нощ” 2014
(
Sommernachtskonzert 2014):

Hector Berlioz: Le carnaval romain. Ouvertüre caractéristique, op. 9
Franz Liszt: Mazeppa. Symphonic Poem
Richard Strauss: Burlesque for Piano and Orchestra in D minor
Hector Berlioz: Overture to the Opera Benvenuto Cellini
Richard Strauss: Till Eulenspiegel
s Merry Pranks, op. 28

* * *

Германският диригент и пианист Кристоф Ешенбах ще дирижира за първи път „Концерт в лятна нощ”. Снимка: wienerphilharmoniker.atБъдещият пианист и диригент Кристоф Ешенбах

е роден на 20 февруари 1940 г. в германския град Бреслау (днес – Вроцлав в Полша) в семейството на музиковеда Хериберт Рингман (Heribert Ringmann). Още невръстен, по време на Втората световна война (1939-1945), той остава пълен сирак – майка му умира при неговото раждане, а баща му – в наказателен батальон като противник на националсоциализма. Кристоф има изключително трудно детство, но братовчедката на неговата майка – Валидоре Ешенбах (Wallydore Eschenbach), която го осиновява и той взима нейната фамилия, открива, че момчето има изключителен музикален талант и от 1948 до 1959 г. го учи да свири на пиано. На десетгодишна възраст Кристоф печели авторитетния конкурс за млади пианисти на Steinway в Хамбург, където по-късно завършва Висшето училище за музика и театър (Hochschule für Musik und Theater Hamburg) при бележитата румънска пианистка и педагог Елиза Хансен (Eliza Hansen; 1909-2001). През 1964 г. изпълнителят записва първия си албум с творби от Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart; 1756-1791), а година по-късно, в швейцарския град Веве, става първият лауреат на голямата награда в историята на престижния конкурс за академични пианисти „Клара Хаскил” (Concours Clara Haskil) – при първото му издание през 1963 г. отличие не е присъдено.

В края на 60-те години Кристоф Ешенбах постепенно се преориентира към дирижирането и взима уроци при Джордж Сел (George Szell; 1897-1970), като поддържа и постоянни творчески контакти с изтъкнатия австрийски диригент Херберт фон Караян (Herbert von Karajan; 1908-1989). Ешебах дебютира на диригентския подиум през 1972 г. с Трета симфония (Sinfonie No. 3 in d-Moll; 1873) от Антон Брукнер (Anton Bruckner; 1824-1896). През 1979 г. получава и първото си назначение като главен диригент – на Държавния филхармоничен оркестър на Райнхалд-Пфалц (Deutsche Staatsphilharmonie Rheinland-Pfalz), което продължава до 1981 г. След това, от 1982-1985 г. ръководи Tonhalle Orchester Zürich, от 1988 до 1999 г. Симфоничния оркестър на Хюстън (Houston Symphony Orchestra), от 1998 до 2004 г. оркестъра на Северногерманското радио (Sinfonieorchester des Norddeutschen Rundfunks), а от 2003 до 2007 г. и Филаделфийския оркестър (Philadelphia Orchestra), който е един от т.нар. Big Five на САЩ. За съжаление, обаче, маестрото не намира добър прием сред голяма част от музикантите и пребиваването му е помрачено от редица конфликти. В същото време – от 2000 до 2010 г. той е главен диригент и на Оркестъра на Париж (Orchestre de Paris). В момента Ешенбах е музикален директор на Националния симфоничен оркестър (The National Symphony Orchestra) в американската столица Вашингтон.

В богатата му дискографията като диригент личат произведения на Брукнер, всичките симфонии на Густав Малер (Gustav Mahler; 1860-1911), на руския композитор Алфред Шнитке (Alfred Schnittke; 1934-1998), като във всички цигулкови концерти свири латвийският виртуоз Гидон Кремер (Gidons Kremers; 1947). Като пианист, Кристоф Ешенбах е известен с интерпретациите си на Моцарт и Франц Шуберт (Franz Schubert; 1797-1828), както и с дуетите с пианиста Цимон Барто (Tzimon Barto; 1963)…

Ланг Ланг е смятан за най-виртуозния съвременен пианист. Снимка: wienerphilharmoniker.atКитайският пианист Ланг Ланг

изнася първия си рецитал едва 5-годишен; на 9 години е приет в Консерваторията в Пекин, а на 13 – вече изпълнява 24-те етюда на Фредерик Шопен. През 2003 г. музикантът подписа договор с Deutsche Grammophon и издаде първия си албум с творби на Пьотр Илич Чайковски (Pyotr Tchaikovsky; 1840-1893) и Феликс Менделсон (Felix Mendelssohn Bartholdy; 1809-1847), записани с Чикагския симфоничен оркестър (Chicago Symphony Orchestra) под диригентството на Даниел Баренбойм (Daniel Barenboim; 1942). Пет години по-късно, заедно с Хърби Хенкок (Herbert Hancock; 1940), свири за юбилейното издание на наградите Grammy, а през лятото на същата година и по време на откриването на Олимпийските игри в Пекин, когато пианистът направи запомнящо се изпълнение на специално създадения за него бял роял Lang Lang Stainway.

През есента на 2010 г. Ланг записа първия си албум за Sony Classical, в чиито „редици” премина от Deutsche Grammophon след „най-скъпия „трансфер” на класически музикант в света”Live in Vienna, с творби от Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven; 1770-1827), Сергей Прокофиев (1891-1953), Исак Албенис (Issac Albeniz; 1860-1909) и Фредерик Шопен (Frédéric Chopin; 1810-1849)

В родината си Ланг Ланг е смятан за един от най-големите вдъхновители на нацията и за основна причина в Китай да има почти 40 милиона студенти по пиано. През 2008 г. той основа Lang Lang International Music Foundation, чиято цел е да вдъхновява и мотивира следващото поколение почитатели и изпълнители на класическа музика, да насърчава развитието й, като средство за социално развитие на младите хора, изграждащо тяхното самочувствие и стремеж към съвършенство…

Китайският пианист е обявен за най-виртуозния пианист на нашето време и е сред най-известните изпълнители на класическа музика през последните години. Личната съдба на Ланг и неговите музикални търсения в голяма степен се припокриват с пътя на един от гениите на Романтизма, какъвто е Ференц Лист, независимо, че ги делят векове и са родени в страни с абсолютно различни културни традиции. Общите търсения в музикалните им светове са повече от невероятни, факт, в който почитателите и на двамата успяха да се убедят още през 2011 г. (обявена за Година на Лист), когато Ланг Ланг издаде уникалното концертното DVD Liszt Now, за който artnovini.com написа

Само след няколко дни, десетки хиляди меломани, които ще се съберат в градините на „Шьонбрун”, ще изпитат неповторимото удоволствие да чуят на живо вдъхновеното изпълнение на Ланг Ланг, който ще свири Ференц Лист, а мнозина от тези посетители със сигурност още помнят изявата на китайския пианист с Виенската филхармония в „Концерт в лятна нощ” 2008, когато диригент беше Зубин Мета (Zubin Mehta)

Кристоф Ешенбах (вляво) и Ланг Ланг по време на благотворителна инициатива на ЮНЕСКО. Снимка: langlang.comИсторията на Виенската филхармония

започва в далечната 1842 г., когато германският композитор и диригент Ото Николай (Otto Nicolai; 1810-1849), дирижира концерт с членове на Императорския оркестър към Hof-Operntheater. Този концерт, наречен „Филхармоничен” (Philharmonische) се смята за събитието, с което легендарният диригент създава Виенската филхармония като самостоятелен оркестър, а от основаването му до днес, формацията е управлявана от Административен комитет, чиято дейност (артистична, организационна и финансова) е независима. Всички решения се взимат на демократичен принцип с гласуване от членовете на оркестъра на Общо събрание…

Публиката на грандиозния „Концерт в лятна нощ”

пред Нептуновия фонтан (Neptunbrunnen) обикновено достига 100 хил. души, което налага и перфектна организация на събитието. Тъй като проявата е напълно безплатна, не са възможни и никакви предварителни резервации на места, напомнят организаторите.

Както обикновено, зоната пред сцената е разделена на две части: розова (Pink Section - VIP Seating), която е достъпна само с покани, и синя (Public Seating Area - blue) – за публиката, която също е съставена от две зони: червена Зона 1 (Zone 1 red) и синя Зона 2 (Zone 2 blue). Местата в Синия район ще бъдат достъпни около 18.30 ч. Подходът към червена Зона 1 ще е възможен от главния вход на двореца (Haupttor des Schlossparks), от източна посока – през входа откъм Майдлинг (Meidlinger Tor/ Ostseite des Schlosses) и от запад – откъм Хитцинг (Hietzinger Tor/Westseite des Schlosses); за влизане в синя Зона 2 няма да може да се ползва главния вход на двореца, а само другите два. След запълването с публика на съответната зона, входовете й ще бъдат затворени и ще е възможно само да се излиза от нея, гласят разпоредбите.

Разположение на публиката в парка на двореца „Шьонбрун” за „Концерт в лятна нощ”. Снимка: wienerphilharmoniker.atТези три входа, през които ще стане и излизането от парка, ще останат отворени до 1 ч. след полунощ, а другите ще бъдат затворени към 21.00 ч., допълват организаторите. Те препоръчват публиката да използва обществения транспорт, тъй като местата за паркиране в района на „Шьонбрун” не са достатъчни.

Не се допуска влизането в парка с велосипеди, с домашни любимци, както и с детски колички. Забранено е използването на преносими столове, пейки и одяла, тъй като алеите трябва да са напълно проходими при напускане на съответните райони…

За да бъде улеснено присъствието на хора с увреждания, ще бъде обособена специална зона, а в ляво от главния вход на двореца ще бъде разкрит и специален паркинг за хората със затруднено придвижване…

Ако метеорологичните условия не позволят провеждането на концерта на 29 май, четвъртък, следващата дата е 1 юни, неделя, казват от Виенската филхармония.  

Допълнителна сервизна информация можете да получите тук.

Почитателите на класическата музика, които няма да имат възможност да посетят концерта в двореца „Шьонбрун”, могат да гледат директното предаване на австрийската телевизия OFR2 от 21.05 ч.


Първото издание на „Концерт в лятна нощ” на Виенската филхармония е през 2004 г., а през годините диригенти са били знаменитости като Жорж Претр (Georges Prêtre), Даниел Баренбойм (Daniel Barenboim), Франц Велсер-Мьост (Franz Welser-Möst), Валерий Гергиев (Valery Gergiev), Густаво Дудамел (Gustavo Dudamel), Лорин Маазел (Lorin Maazel)…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1456-virtuozniat-pianist-lang-lang-ste-sviri-s-vienskata-philharmonia-v-schoenbrunn.html

Да послушаме Smooth Jazz с живописта и рисунките на Живко Мутафчиев

Художникът Живко Мутафчиев пред картината си „Фотограф” (Photographer). Изложбата му Smooth Jazz е неговият самостоятелен дебют на виенската арт сцена. Снимка: © artnovini.com ВИЕНА. Ако има песен, с която да бъде описана изложбата Smooth Jazz на художника Живко Мутафчиев (Zhivko Mutafchiev), може би това трябва бъде класиката на големия Уес Монтгомъри (Wes Montgomery; 1923-1968) A Day In The Life. Един ден от живота – от сутринта до вечерта, когато всичко се превръща в джаз. „Нощна музика” (Night Music)... Цвят/живопис, движение/полет, мечти/докосване, метафора/метафизика… И вечният рефрен на джаза – свободата…


„Дългото завръщане” (The Long Return). Художник: © Живко МутафчиевТочно преди година написах текст за изложба на художника, но във Варна. Наистина, беше точно преди година. Едва ли има артист, който за толкова кратък период от време ще успее да промени светогледа си, чувствителността си, посоката на творческия си път… По-скоро можем да говорим за завръщане. Към съкровени неща. Всъщност, човек винаги се завръща някъде (дори и мечтаейки), макар и с лодка от лист хартия. Като в две от най-впечатляващите картини от експозицията - „Дългото завръщане” (The Long Return). В оранжево и зелено…

Но тази изложба е крачка напред – по точно, малко повече от десет „крачки” напред. Колкото са и нарисуваните, специално по този повод, нови картини.

Smooth Jazz на Живко Мутафчиев е импровизация. На чувствата, на ритъма, на хармониите. Когато говорим за тази музика, създадена сякаш, за да опише безпределността на човешка душа, но и за да вдъхновява, в началото винаги е ритъма на любовта. Сега този ритъм е пресъздаден от художника с прецизна рисунка и с оранжево-червената омая на картините „Танц” (Dance) и „Танцьорка” (Dancer). При тях е „мястото” и на „Двойка” (Couple), на „Докосване” (Touching)… Защото smooth jazz е „мек и нежен” като милувка…

Особено място в изложбата заема една серия от прекрасни рисунки – някои от тях видях за първи път през есента на миналата година и останах поразен. „Меланхолия” (Melancholy), „Сън” (Dream), „Пробуждане” (Awakening), „Сутрешно кафе” (Morning Coffe), „Бряг” (Coast), „Стълбище” (Awakenning) - мечтания в златно и в черно, които навярно едва днес, във Виена, намират своето истинско място, озарено от лъчите на сецесиона. Няколко творби, в които живописецът е отстъпил мястото на майстора на графиката.

„Посещение” (Visit). Художник: © Живко МутафчиевНо живописта продължава - „Мъжът и книгата” (The Man And The Book), „Мъжът и рибата” (The Man And The Fish), „Сам” (Alone) - вглъбеност в търсенето на самия себе си… „И” като интимност – „Изгрев” (Sunrise) и „Диванът” (The Sofa). Интимност, без която джазът е невъзможен… Сещам се отново за гениалната smooth китара на Уес Мотнгомъри, но този път в евъргрийна „Сянката на твоята усмивка” (The Shadow Of Your Smile).

Прекрасна колекция от над 30 картини. И всичко това „заснето” от един загадъчен сюрреалистичен „Фотограф” (Photographer), като че излязъл за няколко минути от изложбата „Фотоувеличение” (Blow-Up), представена от близкия световнознаменит Albertina Museum…

След поредната ми среща с картините на Живко Мутафчиев и неговият любим „герой” - The Jazz, но този път във Виена, на тръгване си мисля, че с удоволствие бих чул и нещо от Чет Бейкър (Chet Baker) - може би My Funny Valentine, или от Джордж Бенсън (George Benson) - например, Stephanie

Със своя самостоятелен виенски дебют – Smooth Jazz, Живко Мутафчиев утвържди авторитета си на един от най-ярките и вдъхновяващи художници в съвременното българско изобразително изкуство.

Изложбата може да бъде видяна до 20 май във Viva Art Gallery (Palais Palffy, Josefsplatz 6, 1010 Wien).

Фрагмент от експозицията. Снимка: © artnovini.com * * *

Биография:

ЖИВКО МУТАФЧИЕВ е роден на 15 февруари 1967 г. в Айтос. През 1986 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1994 г. и специалност „Графика” в Националната художествена академия, в класа на проф. Стоян Стоянов.

Художникът работи в областта на живописта, графиката и екслибриса, като участва в редица изложби в България и чужбина. Работи с галерии от Германия, Франция, Холандия и САЩ, където представя самостоятелни изложби и участва в общи експозиции. От 1993 г. е член на парижката фондация Taylor.

Негови творби са собственост на Националната художествена галерия в София, на Музея за модерно изкуство във Фонтенбло (Франция), на частни колекции в Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Холандия, Белгия, САЩ, Великобритания, Русия и Испания.

Живее и работи в София.

Изложби

2013 – Самостоятелна изложба в галерия ЛИК, София;
        – Самостоятелна изложба в галерия Le Papillon, Варна;
2012
– Самостоятелна изложба в галерия „Филипополис”, Пловдив;
2011 – Самостоятелна изложба в галерия „Боев”, Пазарджик;
          5-та Международна изложба екслибрис, Fu Xian Zhai, Шанхай;
2010 – Самостоятелна изложба в галерия „1908”, София;
        – Осмо Международно Мини-триенале на Chamalieres, Франция;
        – 4-та Международна изложба екслибрис, Fu Xian Zhai, Шанхай;
2009 – Самостоятелна изложба в галерия Le Papillon, Варна;
         - Самостоятелна изложба в галерия „Астри”, София;
2008 – Самостоятелна изложба в Enigma Gallery, Ню Йорк;
2007 – Самостоятелна изложба в Green Cat Gallery, София;
2004 – Международно триенале на графичните изкуства „София” 2004;
         - Самостоятелна изложба в ROM-ART Gallery, Брауншвайг;
         - Изложба 3 Peiner Kunstpfad в ROM ART Gallery, Пайне;
         - Изложба в Sala Барна (Grupo Batik Art), Барселона;
         - Самостоятелна изложба в галерия Kreissparkasse, Нордхаузен;
2003 – изложби в галерия Nord/LB Bank с ART ROM Галерия;
2002 – Изложба 2 Peiner Kunstpfad в ROM ART Gallery, Пайне;
2001 – Международно биенале на графиката – Варна 2001;
2000 – EXSPO 2000 Hanover, ROM-ART Gallery;
1998 – Обща художествена изложба „Рисунки”, Галерия на СБХ на ул. Шипка” 6;
         - Международно триенале на графичните изкуства Sofia ’98;
1996 – Самостоятелна изложба в ROM-ART Gallery, Брауншвайг;
1994 – Самостоятелна изложба в галерия „Норман”, София;
1992 – Самостоятелна изложба в Vielleers Gallery, Амстердам;
1990 – Самостоятелна изложба в Музея за модерно изкуство във Фонтенбло;
1987
– Обща художествена изложба, ул. „Шипка” 6, София.

Награди


2012 – Втора награда на Международна изложба екслибрис
           от Art Gallery ZiAn, Пекин (Китай);
2011 – Голямата награда на 5-та Международна изложба екслибрис
           Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2010 – Голямата награда на 4-та Международна изложба екслибрис
           Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2006 – Първа награда на Die Kunst Kommunikation – Telecom HTP,
           Sparkasse Hannover;

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1455-da-poslushame-smooth-jazz-s-givopista-i-risunkite-na-zhivko-mutafchiev.html

Враца ще бъде домакин едновременно на два престижни театрални форума

Една от постановките, които ще представи Драматично-куклен театър - Враца е „Забрадка на слънцето” от Кирил Топалов. Снимка: © theatre.vratza.euВРАЦА. С постановката „Истина… отвъд полярния кръг” („Заполярная правда”) по пиесата на руския драматург и сценарист Юрий Клавдиев (1974), на 16 май (петък) от 17.30 ч. ще бъдат открити 25-ият Национален фестивал на малките театрални форми и IV-ият Международен фестивал на камерните театри на Нова европейска театрална асоциация (НЕТА), съобщиха организаторите от Драматично-куклен театър – Враца.


За драмата, написана на основата на интервюта с хора, носители на ХИВ, които живеят в Норилск – вторият по големина град в света, разположен отвъд полярния кръг, нейният автор казва: „Това е пиеса за границите на Бога, за истината, за момента на самосъзнаването ти като човек. За великия подарък, какъвто за много ХИВ-положителни е вирусът. Повярвайте ми, това е така. Аз самият съм учуден.” Режисьор на спектакъла е Георг Жено, сценографи са Ксения Перетрухина и Яков Каждан, а ролите изпълняват Ованес Торосян, Милко Йовчев, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Милена Ерменкова, Боряна Пенева, Ирина Андреева и Красимира Кузманова.

Едновременното провеждане на двата фестивала ще превърнат Враца в културната столица на България и на Балканите, казват техните организатори. От 16 до 22 май почитателите на Мелпомена в града ще могат да видят осемнадесет постановки, половина от тях чуждестранни, които ще бъдат поставени на три сцени, заяви Анастас Попдимитров, директор на ДКТ във Враца. „Понякога, през годините (първото издание на форума е през 1977 г.), фестивалът е бил на косъм от това да го няма, но въпреки икономическите проблеми и политическите трусове, той устоя и се превърна в запазена марка. Фестивалът е най-сигурният, най-предвидимият, най-качественият преглед на камерните театри в България”, допълни Попдимитров.

Селекционер на българската програма на НФМТФ14 e Никола Вандов, който сподели: „Стоя зад всеки спектакъл, който съм избрал да бъде показан. Афишът е много достоен и е предназначен за всички вкусове, затова и зрителите ще останат доволни. Аз не обичам, когато съм в театралната зала, да не разбирам какво се случва на сцената. Затова съм избрал и такива – разбираеми заглавия”. След 1995 г. Вандов за втори път е селекционер на най-стария театрален фестивал в България, а в журито е участвал общо девет пъти.

Новост в организацията на форума е, че се връщат обсъжданията на спектаклите. Те ще се провеждат на другия ден след представлението от 11.00 ч. и ще бъдат отворени за зрители и медии. Медиатори на срещите ще бъдат четирима театроведи: Нора Макарова, Веселина Гюлева, Гоце Ристевски и Тодор Кузманов.

Бюджетът на фестивала през 2014 г. е около 90 хил. лв., съобщи Анастас Попдимитров, като 40 от тях – по равно – са осигурени от община Враца и от спечелена програма на Министерство на културата. „Останалите 50 000 лв. са проблем на директора. И друг път е ставало дума, че ръководството на врачанския театър трябва да осигурява финансово фестивала. Ще се справим и този път”, обеща Попдимитров, цитиран от сайта на театъра.

Наградният фонд на културната проява е скромен – 6000 лв. Тази сума ще бъде разпределена между изпълнителите на най-добрите мъжка и женска роля, най-добрият режисьор и най-добрият сценограф. Ще бъде присъден и приз за най-музикален актьор, който традиционно връчва проф. Стефан Драгостинов.

Председател на журито на НФМТФ ще бъде проф. Васил Стефанов, а членове са проф. Кристина Тошева и Стефан Янков.

По време на фестивалните дни ще бъде проведено общо събрание на НЕТА, след което ръководството на асоциацията ще замине за Букурещ. Там, през лятото на 2015 г., в основно ремонтираните за 70 млн. EUR сгради на Националната опера и на Националния театър, ще се проведе следващият фестивал на НЕТА. Очакванията са, че сред поканените за форума ще бъде и Врачанският театър, който е един от малкото в България, членуващи в организацията.

В фестивалната програма са включени постановки като „Народен враг” от Хенрик Ибсен на режисьора Дино Мустафич - съвместна продукция на Theatre of an actor от Македония и Oda от Косово; „Човекът, който…” от Матей Вишничек, в която под режисурата на Павлос Даниелос участват гръцките актьори Криса Йоаниду и Янис Вагионас; „Старомодна комедия” от Алексей Арбузов на румънския режисьор Василе Тома и на хореографа Валериу Панаит; „Карай да върви..” по „Кандид или оптимизмът (Candide, ou l’Optimisme; c. 1758) от Волтер (Voltaire; 1694-1778), чийто постановчик е Теди Москов, а в ролите са актьори от Университетския театър на НБУ – София; „Забрадка на слънцето” от Кирил Топалов на ДКТ Враца; „Медея - майка ми” на творческия тандем Иван Добчев, Стефан Иванов, Маргарита Младенова и с артисти на Театрална работилница „Сфумато”; „Дневникът на един луд” от Гогол на Драматично-куклен театър „Иван Димов” - Хасково, режисьор - Лилия Абаджиева; и др.

Пълната програма можете да почетете тук.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/teatar/1454-vratza-ste-bade-domakin-ednovremenno-na-dva-prestigni-teatralni-foruma.html

Christie’s проведе най-успешния търг в историята на световния арт пазар

„Три скици към портрета на Джон Едуардс”(1984), чиято продажба за 80.8 млн. USD утвърди пазарните позиции на Франсис Бейкън (1909-1992) като един от най-скъпите художници в света. Снимка: Screenshot of christies.comНа вечерния аукцион, проведен на 13 май, бяха продадени творби за над 744.9 млн. USD.

НЮ ЙОРК. По време на вечерния търг „Следвоенно и съвременно изкуство” (Post-War and Contemporary Art evening sales), проведен на 13 май в Christies New York, творбата „Три скици към портрета на Джон Едуардс” (Three Studies for a Portrait of John Edwards; 1984) на британския експресионист Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992) беше купена от анонимен азиатски колекционер за 80.8 млн. USD, съобщи сайтът на аукционната къща.


Въпреки високата цена, за която беше продадено, произведението не успя да подобри предишния „рекорд” на Бейкън, постигнат с „Три портрета на Лусиън Фройд” (Three Studies of Lucian Freud; 1969), за който Илейн Уин (Elaine Wynn), бившата съпруга на хазартния магнат Стивън Уин (Stephen A. Wynn), през ноември миналата година, също в Christies, плати 142.2 млн. USD и творбата стана най-скъпата, купена на открит търг в историята.

В „Три скици към портрета на Джон Едуардс” художникът е изобразил, седнал на стол, своя близък приятел. Тяхната дружба започва през 1974 г. и продължава до последните дни на британския артист през 1992 г. За тези почти двадесет години, Бейкън е нарисувал около 30 портрета на Джон Едуардс, който практически остава наследник на експресиониста.

През последните няколко години творчеството на Франсис Бейкън предизвика огромен интерес сред колекционерите. Както artnovini.com писа, през 2008 г., на търг в Sotheby’s New York, руският милиардер Роман Абрамович заплати 86.3 млн. USD за „Триптих” (Тriptych; 1976), а през февруари т.г., с продажна цена от 70 млн. USD, картината „Портрет на говорещия Джордж Дайър” (Portrait of George Dyer Talking; 1966) стана най-скъпата единична творба на британския художник, продадена на европейски търг на Christie’s. По данни на платформата artprice.com, публикувани в изследването The Art Market In 2013, в рамките на различни търгове, са продадени произведения на Бейкън за 195.7 млн. USD (с платени комисионни за продавача), което му отрежда шесто място сред най-продаваните художници за годината.

Топ лот на търга от 13 май, изненадващо за мнозина, стана абстрактното платно „Черен огън” I (Black Fire I; 1961), с размери 289.5 x 213.3 см, от американския художник Барнет Нюмън (Barnett Newman; 1905-1970), което спря наддаването на 84.2 млн. USD.

От двата търга Post-War and Contemporary Art evening sales, които аукционната къща проведе на 12 и 13 май, бяха постигнати изключителните приходи от 879.6 млн. USD, като търга във вторник постигна 744.9 млн. USD, сума, която е абсолютен рекорд от един-единствен аукцион в историята на световния арт пазар.

До момента, от различните разпродажби (вечерни, сутрешни, следобедни и online) на пролетния търг на „Следвоенно и съвременно изкуство”, които започнаха на 12 май и ще продължат до 20 май, Christie’s отчитат приходи за 975 млн. USD!

Абстрактното платно „Черен огън” I (1961) на американския художник Барнет Нюмън (Barnett Newman; 1905-1970) беше купена за 84.2 млн. USD. Снимка: Screenshot of christies.comТоп 10 на Post-War and Contemporary Art evening sales:

01. Barnett Newman (1905-1970),
Black Fire I (1961) - 84.2 million USD (Anonymous)
02. Francis Bacon (1909-1992),
Three Studies for a Portrait of John Edwards (1984)80.8 million USD (Asian Private)
03. Mark Rothko (1903-1970),
Untitled (1952)66.2 million USD (Anonymous)
04. Andy Warhol (1928-1987),
Race Riot, in four parts (1964)62.9 million USD (Gagosian Gallery)
05. Andy Warhol (1928-1987),
White Marilyn (1962)41 million USD (US Private)
06. Jean-Michel Basquiat (1960-1988),
Untitled (1981)34.9 million USD (Anonymous)
07. Jeff Koons (1955),
Jim Beam - J.B. Turner Train (1986)33.8 million USD (Anonymous)
08. Gerhard Richter (1932),
Abstraktes Bild - 712 (1990)29.3 million USD (Anonymous)
09. Alexander Calder (1898-1976),
Poisson volant - Flying Fish (1957)25.9 million USD (Asian Private)
10. Christopher Wool (1955),
If You (1992) - 23.7 million USD (Gagosian Gallery)


Източник: christies.com

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1453-christies-provede-nai-uspeshnia-turg-v-istoriata-na-svetovnia-art-pazar.html