Месечни архиви: юни 2014

Талантливи архитекти вдъхват нов живот на старите виенски сгради

Многофункционалният комплекс Sofiensäle. Снимка: © Bernhard SchrammВИЕНА. Когато човек попадне за първи път в австрийската столица, едно от нещата, които веднага го карат да притаи дъх е архитектурата. Разнообразие от стилове, тенденции, експерименти… Красивите и ценни стари сгради на историческа Виена днес живеят в ново измерение: хлебопекарна фабрика стана център за изкуство, пешеходен подлез приюти клуб-ресторант, запустели магазинчета бяха превърнати в хотел, разказват от ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София.


Туристическият магнит „Виена” привлича вниманието не само с удивителната симбиоза между изкуство и култура, но и с богатите архитектурни хармонии от барок през ампир до сецесион… Историята на града в изключителна степен се отразява в архитектурата, а множество нейни образци са включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. По този начин организациите, ангажирани с тяхното опазване, са изправени пред истинско предизвикателство, което е насочено и към бъдещето. Така изобретателният подход на виенчани успя да промени функцията на няколко сгради в духа на новото време…

Зофиензеле (Sofiensäle; Marxergasse 17, 1030 Wien) има интересно минало. На нейното място в 3-и район на Виена, през XVIII в. се е намирала руска парна баня, а след това закрития басейн „Зофиенбад” (баня „София”) – наречен на името на ерцхерцогиня София (Sophie Friederike Dorothea Wilhelmine; 1805-1872), майка на император Франц Йосиф I (Franz Joseph I.; 1848-1916). През 1832 г. сградата е преустроена в многофункционална зала за отдих, танци и концерти. Последвалите различни преустройства и смяна на предназначението, между които в оперетна сцена, лекторска зала и звукозаписно студио, където знаменитият австрийски диригент Херберт фон Караян (Herbert von Karajan; 1908-1989) заедно с Виенската филхармония, записват 20 плочи... След голям пожар, през 2001 г. тежко пострадалата постройка остава неизползваема до новото й откриване през 2013 г. Днес Зофиензеле e многофункционална сграда, в която са събрани жилищна част, конферентни и изложбени зали, ресторант и хотел…

Старата фабрика за хляб Anker. Снимка: © AnnA BlaUВ края на XIX в. най-голямата хлебопекарна фабрика в Европа се е намирала във Виена. В тухлените постройки на фабриката „Анкер” (Anker; Absberggasse 27, 1100 Wien) в 10-и виенски район, първите от които издигнати през далечната 1891 г., днес не се носи ухание на топъл хляб, а се твори и показва изкуство. В основно санираните през 2009 г. исторически помещения са настанени редица институции за съвременно изкуство с ателиета и галерии. Престижната виенска галерия „Ернст Хилгер” (Galerie Ernst Hilger) тук има два свои филиала: BROTKunsthalle и Hilger NEXT. Фотографията пък е централна тема за други две галерии: AnzenbergerGallery, където до 30 ноември т.г. е експонирана изложбата The threatened paradise. The colour photographs на изключителния Хайнирх Кюн (Heinrich Kühn; 1866-1944.), и OstLicht, в която до 9 септември т.г. може да бъде видяна изложбата Once in the Garden на американския фотограф Дейвид Лашапел (David LaChapelle), чийто странен постер за Life Ball 2014, предизвика остри обществени реакции във Виена…

Концепцията за хотел на мястото на стари търговски обекти е на виенското архитектурно трио Колмайр, Лутер, Кнап (Kohlmayr, Lutter, Knapp). На мястото на работилничките на партерните етажи в 4-и район днес са стаите на хотел Urbanauts (Urbanauts Street Lofts; Favoritenstrasse 17 / G 3-5, 1040 Wien), където гостите влизат не през фоайе, а директно от улицата. Локализирането им в различни сгради създава своеобразен децентрализиран хотел, чието обслужване е изнесено в различни обекти. Закуската се предлага в някогашното кафене, турският хамам отсреща е превърнат във фитнес, а барчето зад ъгъла сега е хотелско лоби…

Барът в Dinnerclub Albertina Passage. Снимка: © soehne & partner / Fotograf: Severin WurnigПрез 50-те години на миналия век, във връзка с нарастващия трафик по „Рингщрасе” (Ringstrasse), са построени пет пешеходни подлеза. С времето философията на транспортното планиране се променя и гражданите отново могат да пресичат на нивото на булеварда. Така два от старите подлези са преустроени в клубове: през 2003 г. отвори врати популярната дискотека „Пасаж” (Passage), а през 2011 г. започна да посреща клиенти клуб-ресторантът с музика на живо „Албертина Пасаж” (Dinnerclub Albertina Passage; Opernring/Operngasse, 1010 Wien).

Най-големият аквариум на Австрия – Домът на морето (Haus des Meeres Vivarium Wien; Fritz-Grünbaum-Platz 1 (Esterházypark), 1060 Wien), се намира във Виена, в зенитна кула от времето на Втората световна война. Там, в басейн с обем 300 хил. литра, плуват акули и морски костенурки. От есента на 2013 г. на 10-ия етаж на кулата, в огромен воден резервоар, са настанени и страховитите акули-чук. В другите аквариуми са представени предимно средиземноморски и тропически сладководни и морски обитатели…

От бившите конюшни на император Карл VI (Karl VI; 1685-1740), които той поръчал на архитекта Йохан фон Ерлах (Johann von Erlach; 1656-1723), в началото на новото хилядолетие е създаден един от най-големите културни ареали в света – Кварталът на музеите (MuseumsQuartier Wien; Museumsplatz 1, 1070 Wien). Открит през 2001 г., той включва не само от нови постройки със авангарда архитектура като музеите Леополд (Leopold Museum) и Музея за модерно изкуство на фондация „Лудвиг” (mumok), но и стари барокови сгради, които са адаптирани в музейни зали. На площ от 60 000 кв. м, в Квартала на музеите могат да бъдат посетени много ресторанти, кафенета, магазини, книжарници… Благодарение на разнообразните заведения за хранене този културен оазис се превърна в едно от най-предпочитаните места за срещи във Виена…


Споменатите няколко обекта са само част от старите виенски сгради, на които скоро ще бъде вдъхнат нов живот.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1503-talantlivi-architekti-vdahvat-nov-givot-na-starite-vienski-sgradi.html

Японският филм „Моят мъж” спечели „Златен Георги” от Московския фестивал

Актрисата Фуми Никайдо (Fumi Nikaido) и колегата й Таданобу Асано във филма на Казуиоши Кумакири „Моят мъж”, който спечели „Златен Георги” от 36-ия Московски кинофестивал. © 36.moscowfilmfestival.ruЗнаменитият Никита Михалков, президент на форума, е несъгласен със забраната на „мамка му” в руското кино.

МОСКВА. Голямата награда „Златен Георги” („Золотой Георгий”) от 36-ия Московски международен кинофестивал (ММКФ; 19 - 28 юни) получи японският филм „Моят мъж” (Watashi-no otoko, 2014) на режисьора Казуиоши Кумакири (Kazuyoshi Kumakari; 1974), съобщи сайтът на най-големия руски форум.


Филмът разказва историята на 10-годишната Хана, чиито родители загиват по време на земетресението и последвалото го цунами, връхлетяло остров Окусири (близо до Хокайдо) през 1993 г. Джюнго приютява момичето и през следващите 15 години те взаимно си помагат да забравят празнотата в своите души, въпреки психическата травма на Хана. В същото време, тяхната духовна близост прераства в сексуално привличане, което е остро порицано от околните. Един ден на острова е извършено убийство. Пазейки своята мрачна тайна, двамата бягат в Токио…

Със Специалната награда на журито „Сребърен Георги” („Серебряный Георгий”) беше отличен „Светлината в моите очи” (Gözümün Nûru; 2013) на турските режисьори Мелик Сарачоглу (Melik Saracoglu) и Хакки Куртулуш (Hakki Kurtulus), а за най-добра режисьорска работа – руският „Да и Да” (2014) на Валерия Гай Германика.

Като носител на „Сребърен Георги” за Най-добра мъжка роля, журито определи японецът Таданобу Асано (Tadanobu Asano) за изпълнението му в „Моят мъж”, а за Най-добра актриса – украинката Наталка Половинка за превъплъщението й в „Братя. Последна изповед” (Braty. Ostannya spovid; 2013) на Виктория Трофименко.

Най-добър документален филм, представен в селекцията на фестивала, стана „Дълбока любов” (Deep Love; 2013) на полския режисьор Ян П. Матушински (Jan P. Matuszynski), а при късометражните„14 крачки” (14 шагов”) на Максим Шавкин от Русия.

С Наградата за принос в развитието на световното кино беше удостоен големият руски режисьор Глеб Панфилов (1934), чиито филми „Тема” (1979/1986), „Валентина” (1981), „Майка” („Мать” 1990), „Романови” (Романовы. Венценосная семья; 2000) и „В първия кръг” (В круге первом; 2005) по едноименното произведение на Александър Солженицин (1918-2008), който е автор на сценария, са смятани за образци на съвременното руско кино. Специалният приз „За покоряване на висините на актьорското майсторство и за вярност към принципите на Станиславски” получи изключителната Инна Чурикова, която изпълнява редица водещи роли в някои от най-ярките съветски и руски игрални филми, сред които и на Панфилов…

В конкурсната програма на 36-ия Московски кинофестивал участваха 16 филма, а в рамките на форума бяха показани 367 заглавия, чиито прожекции посетиха 75 хиляди души, съобщават организаторите.

Знаменитият руски режисьор Никита Михалков, президент на фестивала, изрази несъгласие със закона, забраняващ „ненормативната лексика” в киното. © 36.moscowfilmfestival.ruПо време на брифинга, по повод закриването на събитието, световноизвестният режисьор Никита Михалков, който е президент на Московския кинофестивал, заяви, че не е съгласен със закона, забраняващ „ненормативната лексика” в киното и е готов на диалог с властите, съобщи lenta.ru, като цитира агенция „Интерфакс”.

При срещата си с представители на медиите, постановчикът споделил: „Изразът „мамка му” (мат) е едно от великите изобретения на руския народ. Има отвратителен „мат” – когато на него се говори в електричката, например, но има и „мат”, който е средство за изразяване на крайни състояния на човека: болка, война, атака, смърт, и тогава използването е оправдано от ситуацията”.

„В закона трябва да се внесе поправка”, казал още Михалков. Например, да се представи филм за войната без нецензурна лексика е трудно, допълнил той, като уточнил, че „това количество „мат”, което днес върви по екраните е неправилно нещо.”

„Аз самият съм „матерщинник, но в обичайната ми реч, това няма да чуете от мен”, завършил режисьорът, познат на милиони киномани из цял свят с класиката „Сибирският бръснар” (Сибирский цирюльник; 1998).

Както artnovini.com написа, в края на април Държавната Дума прие промените във Федералния закон „За държавния език на Руската федерация”, а на 5 май, президентът на Русия Владимир Путин подписа закона, гласуван от Съвета на федерацията, според който се забранява употребата на т.нар. „мат” в средствата за масова информация, в киното, литературата, театъра и прочее. Законът влиза в сила от 1 юли 2014 г. (вторник), а нарушителите ще бъдат глобявани.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1502-2014-06-29-19-20-42.html

Ивайло Савов, или устрем към висините на безкрайните човешки мечтания*

Скулпторът Ивайло Савов. © artnovini.com НАСКОРО мой** приятел ми подари книгата „България – преди, днес и утре. Мемоарна история на страната 1944 – 2013 (изд. „Даниела Убенова”, 2013) на проф. Юлиан Вучков. Тъй като не познавам лично известния български театровед, а в последните години – и телевизионен водещ, мога добросърдечно да споделя мнението на мнозина негови приятели, че той е изключителен ерудит. Представител на една категория личности (макар и на моменти да е радикален, рязък, хаплив, дори противоречив), която – предвид консуматорския, все по-бездуховен и оказва се „триполов” свят, в който ни се налага да живеем – можем да впишем в „Червената книга на изчезващите видове”. Въпреки многото „за и против” – на благородните видове!..


Изданието е внушително не само за българския книжен пазар. Внушително като кариерата и живота на този многоцветен, проникновен и необхватен човек. Онова, което ме впечатли веднага след като разопаковах книгата бяха своеобразните й подзаглавия: Светът и Родината, Бележити хора, Романът на моя живот. Разлиствайки 940-страничната „изповед” на Професора, попаднах на главата „Личности”, в която сред имената на редица бележити българи открих интересен текст, посветен на един забележителен артист – известният скулптор Ивайло Савов. Една забележителна личност на небосклона на българското изобразително изкуство… В рубриката „Портрет” на artnovini.com, предлагам на вашето внимание този материал, написан от проф. Вучков с много чувство и верен усет към стойностните неща:

* * *

Част от изложбата в Националния археологически музей в София през 2011 г. © Радослав Николов / artnovini.com Скулптори
Ивайло Савов

ПРОСТАШКИТЕ друсаници на телевизионните шоумени издават космическото им самочувствие въпреки смехотворната им нищожност. По този повод се сещам за голямата житейска и художествена мярка в живота и в творчеството на забележителни фигури с много ярки приноси за културното развитие на нацията ни. В случая имам предвид скулптурната дейност на Ивайло Савов.

Посетих негова изложба в Археологическия музей срещу фонтаните пред Президентството (бел. ред.: експозицията, която представи скулпторът беше по повод неговата 50-годишнина и продължи от 7 до 13 октомври 2011 г.). Той ми изпрати луксозен албум с репродукции на негови творби и с покана да я видя. Щом влязох в музея, Савов се спусна към мен и заяви, че за него е чест да се запозная с творчеството му. Бях силно впечатлен от безподобната му скромност. Защото негови творения са изложени и щедро изтъквани, хвалени в Германия, Швейцария, Франция, други държави. А това никак не е случайно. Защото произведенията му носят зрелостта, замаха и почерка на един почти жив класик в професията, поне според мен. Неговата скулптура е модерна, много раздвижена, разчупена. Тя сякаш е устремена към висините на безкрайните човешки мечтания. Но не е снобски разцентрована. Не е изкривена и неразбираема за широката аудитория. Аз я харесах много, защото по принцип никак не обичам застиналите, тромавите, скучно осъразмерените скулптурни продукти. Савов много храбро се отклонява от тях и следва образците на великия Огюст Роден (François-Auguste-René Rodin; 1840-1917).

Скулптурните създания на Савов дишат и ни говорят много. Подканват ни да ги пипнем и да се вгледаме много внимателно в тях. Така се уверяваме, че те са интересни и завършени отвсякъде: отпред и отзад, отляво и отдясно. Защото те са проектирани и са излети от експерт, който постига хармонията и съответствията между формата и съдържанието на художествените внушения. Неговите работи не са грижливо, ловко, но неутрално подредени купчини от гипс, бронз, мрамор, метал. Те ни действат много емоционално, защото олицетворяват съвсем определени и незабавно запомнящи се човешки състояния, настроения, явления. Носят своя идея. И общо взето, ни приобщават към желязната воля за възможно най-активен, най-плодотворен живот.

Ивайло Савов е силен не само в скулптирането на своите обекти, а и в подбора на материала, от който ги прави. С еднакво умение, и дори с еднакъв замах, овладява както малките, средните, така и големите обеми. Създанията му са излети сякаш на един дъх, макар че цялостната постройка съдържа достатъчно изразителни детайли под формата на различни извивки, чупки, съкращавания, и най-вече удължавания на обектите от действителността. Той редува заоблените с изострените елементи на своите ваяния, така че ни подтиква да възприемаме човешкия живот като една борба, но и като една игра в търсенето на собствено място под слънцето. Защото Савов отразява Вселената все от позицията на човешките начала в нея, независимо от това дали се насочва към хора, към природни явления, към животинския свят.

Редица изделия на Савов са сякаш едно кълбо от властно изразена воля, не само за съществуване, за оцеляване, а и за себеутвърждаване. Силните му произведения са толкова разнообразни, че сякаш са създавани от различни, но все много надарени скулптури. А това говори, че той притежава разностранен, многообхватен талант.

Савов много майсторски дипли едно тясно и дълго метално образувания, за да създаде впечатление за мощта на своя водопад. Седим пред това негово създание и имаме чувството, че всеки момент ще бъдем съборени или облени от неговата буйност. До такава степен скулпторът е съумял да изпълни материала с мощно и завладяващо ни вътрешно движение.

Обикновено работите на Савов са извисени, издължени. Особено интересно в това отношение е неговото сякаш живо и мощно теглещо погледа ни „Пеещо дърво”. То сякаш всеки момент ще се разлюлее и ще ни покори с пеенето си.

Скулптурните творби „Трите желания” ни приобщават към три едновременни, но все властни, неудържимо проявени искания, въжделения на един човешки мозък. Това изделие е цяло чудо от говорещи части на много интересна човешка глава.

„Охлювът”, от друга работа на Савов, е кацнал на висока и своеобразна стълба. Той я повдига с малкото си хоботче, сякаш да ни убеди, че голямата сила не е в мускулите, а в здраво организираната воля за живот.

Произведението „Сцена” на Савов ни въвежда в атмосферата на театъра чрез една лека и едва разтворена завеса. През нея се вижда лицето на една актриса. А от нея сякаш поникват маските на смеха и плача. А те олицетворяват онази среща на житейските противоположности, която е душата на драматургията и на театъра.

Невероятен замах, голяма душевна сила, богат вътрешен живот излъчва скулптурната работа „Танцуващия”. Достолепна, но и много забавна е „Клоунеса”-та. Тя, но и други ваяния на Савов, издава таланта му да подсилва, но и да разнообразява емоционалното въздействие на едни от своите работи, като ги изпълва с изобилното си чувство за хумор. Тяхната изразителност се обогатява и от оцветяването им с много вкус, с изострен усет за художествена мярка.

Ивайло Савов доказва, че борави много майсторски със съотношенията между отделните части на всяко свое произведение. По същият начин той показва колко богато е неговото въображение в овладяването на багрите и когато рисува живописните си картини. Всички те излъчват много топлина и вътрешна енергия, независимо от това дали са оцветени в светли, или в тъмни тонове. И те създават впечатлението, че обектите им, и не само птиците, а и листата на лалетата, другите растения, стъблата и клоните на дърветата сякаш дишат и ни приканват да се потопим в разните вълшебства на природата. Привлечени сме от изисканото оползотворяване на живописните средства.

Савов прибягва до всички разновидности и възможности на цветовата гама. Тя почти винаги е плътно наситена. И затова подсилва впечатлението от ту завършените, ту съвсем леко очертаните, елегантно нахвърляните контури на изобразяваните обекти. Имам предвид „Ябълката на Нютон”, „Зеленото дърво”, „Влюбените птици”, „Ден и нощ”, „Птиците I”, „Птиците II, „Композиция II, „Композиция IV, „Композиция X”, „Композиция XI, „Черешите”, „Небето и морето”. Те ни потапят в атмосферата на безпределното жизнелюбие, което е така характерно за скулптора и за човека Ивайло Савов.

Докато гледам отлично подбраните, майсторски разпределените и талантливо сглобените елементи от скулптурните изделия на Ивайло Савов, аз се сещам и за обратните лоши случаи, които така изобилно населяват българското пространство. Той доказва, че скулптурното изкуство не е само събиране, дялане, подреждане и съединяване на материалите, а е област на развихреното въображение, което превръща фактурата от мъртво вещество в кипнала рожба на твореца.

* * *

Заглавие: „България: преди, днес и утре”; автор: проф. Юлиан Вукчов; корица: твърда; страници: 942; тегло: 1.499 кг; ISBN 9786199017418. Снимка: © издателство „Даниела Убенова”За книгата

„…Уви, ние имаме глупостта или по-скоро наивността, неблагоразумието да изоставаме като търпим много лошото и даже го храним, само защото то е по-малко лощо от най-лошото, от непоносимото…”

Силни са думите, написани от медийната легенда професор Юлиан Вучков – доктор на филологическите науки, любимец на телевизионната аудитория, автор на 30 книги за различни области от живота: художественото творчество, медийния фронт, политиката и социалните проблеми на обществото.

Професорът, както всички го наричат с уважение, респект и очакване за нещо изненадващо и типично само за неговата емоционална натура, е един от изчезващите видове на истинските, искрени и свободолюбиви критици с уникално, до болка остро, майсторско перо. Преподавал е в няколко университета, където чете лекции по история на драматургията, теория на художествената култура, теория на телевизионното изкуство. Почетен професор е Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Почетен доктор е на Военно-медицинска академия в София.

В книгата „България: преди, днес и утре” проф. Вучков осветлява най-интересните страни на българската действителност през изминалите 70 години и най-вече през последния четвърт век. Тя е своеобразна енциклопедия, написана на един дъх и се възприема като динамично развиващ се роман за съдбата на нацията ни и за облика на съвременния свят. Тази книга е такъв зов към всички поколения, че всеки един българин да види огледалното си отражение в нея, да усети своето място, роля и шанс да подаде ръка за достойно бъдеще. От нея се учи толкова много, че когато я прочетем, преглътнем неприятните истини, приемем критиката, наведем глави пред грешките и отсеем положителните възможности, ще прегърнем България и ще спечелим състезанието, в което професорът ни мотивира да участваме.

…Важното е хем да унаследяваш всичко добро от миналото, хем да се състезаваш с него, докато го изпревариш…

За автора

ЮЛИАН ВУЧКОВ е роден на 31 януари 1936 във Варна. Завършил е гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1958 г. Защитил е докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема „Българската драматургия (1878-1944)”. Ръководи кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959-1969 г., а от 1969 до 1990 г. е главен редактор на списание „Театър”. Професор е по художествена култура в УНСС, където чете лекции и по дисциплините „Артмениджмънт” и „Културен туризъм”. Работи дълги години в БНТ (в предаването „Всяка неделя”), в телевизия 7 дни, където създава предаването „Храна за душата”. По-късно води „Размисли и страсти” по телевизия СКАТ. Става особено популярен с авторското предаване „Времена и нрави”.

Публикува за пръв път през 1955 г. Автор е на около 1500 публикации в периодичния печат и на повече от 20 книги – основно в областта на художествената култура и етиката. През 1968 г. е награден от Съюза на българските писатели (СБП) за книгата му „Театрални светове”; година по-късно получава втора награда за критика на Четвъртия национален преглед на българската драма и театър; през 1980 г. трудът му „Българската драматургия 1944-1979” е удостоен с наградата на Съюза на артистите в България, а през 1984 г. същият труд бива отличен с Първа награда за критика на Шестия национален преглед на българската драма и театър. През 1970 Юлиан Вучков получава орден „Кирил и Методий” – първа степен, а през 1986 г. е удостоен с орден „Народна република България” – първа степен.

Съюзът на българските писатели отличава книгата му „Кратка история на световната драматургия” с наградата за литературна история и критика за 1998 г., през май 2006 г. проф. Вучков получава награда за цялостно творчество от Съюза на българските писатели…

Скулптури на Ивайло Савов. © Каталог на артистаЗа скулптора

ИВАЙЛО САВОВ е роден на 20 февруари 1961 г. в Русе. Завършил е специалност „Керамика” в Художественото училище в Троян (1980) и „Скулптура” в Националната художествена академия (1994) в класа на проф. Димитър Бойков. Живее и работи в София.

За първи път авторът показва свои творби през 1990 г. в Националната изложба „Скулптура” на „Шипка” 6, София, и в парижката Galerie Lehalle. Следват изяви в галерия Le Nouveau Mur, Женева; Европейски салон за изкуства Europ ‘Art, Женева (1992); галерия Theatre de Pochede la Grenette, Веве, Швейцария; „Крида арт”, София (1994); Galerie du Lac, Нион, Швейцария; галерия „Досев”, София (1995); Galerie Lotus, Виена; Fallet Gallery, Женева, Швейцария (1996); галерия Campo & Campo, Антверпен, Белгия (1997); Anixis Gallery, Баден, Швейцария (1999) и др. През 2000 г., след конкурс в Женева, той създава монументалната бронзова скулптура „Ликорна” (еднорог), която символизира духовната чистота в западноевропейската митология.

Савов е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. От 2004 г. скулпторът работи с престижната аукционна къща Hotel des Ventes в Женева. Той е сред малцината съвременни художници, които имат постоянна експозиция в швейцарската Zabbeni Gallery. В салоните й, които се намират в Женева, Веве и Берн, неговите произведения са изложени заедно с образци на Джакомети, Ботеро и Модилияни…

По-важни изложби:
2011
- самостоятелна изложба в Националния археологически институт
с музей към БАН – Централна зала;
2010
- четвърта самостоятелна изложба в “Галери дю Лак” – Нион, Швейцария;
2009
- самостоятелна изложба в GreenCat Gallery – Антверпен, Белгия;
- самостоятелна изложба – Далхайм, Люксембург, представен от GreenCat Gallery;
- самостоятелна изложба в галерия “Франк Кордие” – Лион, Франция;
2006
- самостоятелна изложба в хотел “Хилтън” – София;
2004
- официален артист на швейцарската галерия Zabbeni;
- участие в Европейския салон за изкуство MERK’ Art в Лугано, представен от галерия Zabbeni.
  В салона участват над 100 водещи галерии за модерно и съвременно изкуство;

2001
- галерия “Ле мироар де Метр” – Женева, Швейцария;
- галерия “Алма” – Германия;
- галерия “Франк Мение” – Франция.

Избрани колекции:
Национална художествена галерия – София, България;
Колекция „Жорж Екли” – Париж, Франция;
Колекция „Джон Галиано” - Париж, Франция;
Колекция „Митал” – Мумбай, Индия;
Колекция „Принц Филип” - Брюксел, Белгия;
Колекция „Пенков” - София, България;
Колекция „Кромуел Арт” – Монреал, Канада.

Бележки на редакцията:

* Заглавието е на www.artnovini.com.
**
Уводът на тази статия е на Марио Николов.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1501-ivaylo-savov-ili-ustrem-kam-visinite-na-bezkrainite-choveshki-mechtania.html

Awards Rules Approved For 87th Oscars®

Photo: Richard Harbaugh / ©A.M.P.A.S.BEVERLY HILLS, CA. The Board of Governors of the Academy of Motion Picture Arts and Sciences approved rules for the 87th Academy Awards® at their most recent Board meeting. For the complete rules for the 87th Academy Awards, visit oscars.org/rules.


In the Acting categories, studios and production companies must now limit eligibility to a maximum of 10 actors and 10 actresses for each film, and must submit those names on the Official Screen Credits (OSC) form. The Academy’s annual Reminder List of Eligible Releases will now list actors and actresses separately for each film. Actors Branch voters would still make their own determinations about whether a performance should be considered under the Leading Role or Supporting Role category on their nominations ballots.

In the Animated Feature Film category, DVD screeners are now required as part of a film’s submission.

In the Documentary Feature category, films must now screen a minimum of four times daily during their qualifying theatrical releases in both New York and Los Angeles. The screenings must begin between noon and 10 p.m., and at least one screening daily must begin between 6 p.m. and 10 p.m.

In the Music (Original Song) category, songwriters from established musical groups may now have the option to request that their song submission be considered under their group name. If the request is approved and the song wins the Original Song award, the group would receive a single statuette.

In the Best Picture category, in determining the number of producers on a motion picture who are eligible for nomination, a two-person producing team shall be considered a single „producer” if the individuals have had an established producing partnership for at least the previous five years and have produced as a team at least two previous theatrically released feature films, instead of a minimum five theatrically released feature films.

A rule change in the Production Design category will allow the branch greater flexibility in recognizing the achievements of the principal artists responsible in creating the environment for the story. When the environment of a film is substantially composed of animation and digital artistry, a digital artist who is primarily responsible for the achievement may now be considered for the Production Design award. Previously, only „production designers,” „art directors” and „set decorators” were named as eligible for Awards recognition.

In the Animated Short Film and Live Action Short Film categories, films that have received prior nontheatrical public exhibition or distribution may now qualify for Academy Awards consideration by winning a festival award on the Short Films Qualifying Festival List. Without a festival win, the nontheatrical distribution prior to a theatrical release would still disqualify a short film’s eligibility.

For the first time, the Gold, Silver and Bronze Medal award-winning films in the Alternative, Animation, Narrative and Foreign Film categories at the 2014 Student Academy Awards will all be eligible for Oscar® consideration in the Short Film categories. Similarly, the Gold, Silver and Bronze winners in the Documentary category at the 2014 Student Academy Awards will be eligible for consideration in the Documentary Short Subject category.

Other adjustments to the rules include standard date changes and other „housekeeping” adjustments.

Rules are reviewed annually by individual branch and category committees. The Awards Rules Committee then reviews all proposed changes before presenting its recommendations to the Academy’s Board of Governors for approval.

The Academy also has launched its new Awards Submissions platform for entering information required for Academy Awards consideration. This replaces the Academy’s previous submissions site for feature films, and now includes the ability to submit online for the Animated Feature Film category. Submitting individuals are encouraged to register now at submissions.oscars.org. The deadline for submitting OSC forms for the 87th Academy Awards is 5 p.m. PT on Wednesday, December 3, 2014.

Academy Invites 271 to Membership

The A.M.P.A.S. is extending invitations to join the organization to 271 artists and executives who have distinguished themselves by their contributions to theatrical motion pictures, announced oscars.org. Those who accept the invitations will be the only additions to the Academy’s membership in 2014.

This year’s class of invitees represents some of the most talented, creative and passionate filmmakers working in our industry today,” said Academy President Cheryl Boone Isaacs. Their contributions to film have entertained audiences around the world, and we are proud to welcome them to the Academy.”


The 87th Academy Awards will be held on Sunday, February 22, 2015, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® in Hollywood, and will be televised live by the ABC Television Network. The Oscar presentation also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1500-awards-rules-approved-for-87th-oscars.html

„Момичето с перлената обеца” на Вермеер се завърна у дома

След почти двегодишно световно „турне”, картината „Момичето с перлената обеца” (около 1665) на холандския гений Ян Вермеер (1632-1675) вече е в музея „Маурицхейс”. Снимка: © Ivo Hoekstra / Credits: Mauritshuis, The HagueСлед двугодишно „арттурне” из Япония, САЩ и Италия, шедьовърът вече е експониран в реконструирания музей „Маурицхейс”.

ХАГА. В Кралската галерия „Маурицхейс” (Koninklijk Kabinet van Schilderijen Mauritshuis) беше открита изложбата Mauritshuis – The Building („Сградата”), която е първата след двугодишната реконструкция на прочутия музей. В постоянната експозицията, след почти 700-дневна обиколка из някои от най-големите музеи на Япония, Италия и САЩ, се завърна картината „Момичето с перлената обеца” (Girl with a Pearl Earring, c. 1665) – шедьовърът на гениалния холандски художник Ян Вермеер (Jan Vermeer van Delft; 1632-1675), съобщи сайтът на „Маурицхейс”.


Реконструкцията на галерията, която струваше 41 млн. USD, беше осъществена по проект на архитектурното бюро Hans van Heeswijk Architects, чиито специалисти проектираха и Амстелхоф (Amstelhof) в Амстердам, където сега се намира холандския филиал на Ермитажа (Hermitage Amsterdam).

От днес, 27 юни, музеят разполага и с ново крило, което носи името на компанията-спонсор – Royal Dutch Shell Wing, допълва The New York Times. В неговите зали ще бъдат представяни нови експозиции и обекти от обществено значение. От „Маурицхейс” отбелязват, че реставрацията на историческата сграда е била проведена с изключително уважение към традициите на музея, като експозициите в повечето зали остават такива, каквито са били преди две години. За да не бъдат препълвани помещенията, според новите правила, броят на посетителите, които могат да са по едно и също време в галерията, не трябва да надхвърля 1000 души, а в залата, в която експонирана картината „Момичето с перлената обеца” – те не могат да бъдат повече от 30…

Кралят на Холандия Вилем-Александър (Willem-Alexander der Nederlanden) и Емили Горденкер (Emilie Gordenker), директор на „Маурицхейс”,  разглеждат основно реконструирания музей. Зад тях е великолепният пейзаж на Вермеер - „Изглед от Делфт” (около 1660-1661). Снимка: © Michael Kooren / Credits: Mauritshuis, Den Haag След реконструкцията, площта на музея беше увеличена почти двойно – на 6400 кв. м., като според проекта, чрез специален подземен тунел, той е свързан със сградата в стил ар деко, намираща се от другата страна на улицата. Освен това, галерията вече разполага с нов вход откъм вътрешния двор, образователна секция за деца, кабинети за сътрудниците, нови кафене, ресторант и магазин.

Разположен недалеч от комплекса „Биненхоф” (Binnenhof), където се намират парламентът на Кралство Холандия и кабинета на министър-председателя, малкият дворец „Маурицхейс” е построен между 1636-1641 г. от Мориц Насау-Зиген (Johann Moritz Fürst von Nassau-Siegen; 1604-1679), фелдмаршал и управител на Холандска Бразилия. Проектът на сградата е на архитектите Якоб ван Кампен (Jacob van Campen; 1596-1657) – един от най-ярките представители на Холандския класицизъм (Hollands classicisme) през XVII в., когато е разцвета на Златния век (Gouden Eeuw), и на Питер Пост (Pieter Post (1608-1669). Само тридесет години след неговото построяване – през 1704 г., дворецът изгорял в пожар, след това бил възстановен, но без купола.

През 1820 г. холандската държава купила „Маурицхейс”, където експонирала кралска колекция от произведения на изобразителното изкуство и от археологически находки. Музеят отворил врати две години по-късно. От 1875 г. той остава само картинна галерия, с неголяма, но изключително ценна сбирка. Колекцията съдържа над 800 произведения, сред които са шедьоври на Рембранд (Rembrandt van Rijn; 1606-1669) – „Урок по анатомия на д-р Николаес Тюлп” (The Anatomy Lesson of Dr. Nicolaes Tulp; 1632), и знаменитият автопортрет (Self-Portrait) на художника от 1669 г.; на Рубенс (Peter Paul Rubens; 1577-1640) – „Стара жена и момче със свещ” (Old Woman and Boy with Candles, c. 1616-1617), както и съвместната му творба (подписана и от двамата) с Ян Брьогел Стария (Jan Brueghel the Elder (1568-1625) – „Райската градина с падението на човека” (The Garden of Eden with the Fall of Man, c. 1615); на Франц Халс (Frans Hals; 1582/1583 – 1666) – „Усмихнато момче” (Laughing Boy, c. 1625); на Ханс Холбайн Младши (Hans Holbein the Younger; 1497/1498-1543) – „Портрет на Роберт Чесман” (Portrait of Robert Cheseman (1485-1547), 1533); на Клара Пеетерс (Clara Peeters; c. 1580/1590 – in or after 1621) – „Натюрморт със сирене, бадеми и брецели” (Still Life with Cheeses, Almonds and Pretzels, c. 1615); на Паулус Потер (Paulus Potter; 1625-1654) – „Бикът” (The Bull, 1647); на Карел Фабрициус (Carel Fabritius; 1622-1654) – „Щиглец (кадънка)(The Goldfinch, 1654); на Вермеер – „Изглед от Делфт” (View of Delft; c. 1660-1661), на Хендрик Аверкамп (Hendrick Avercamp (1585-1634) – „Леден пейзаж” (Ice Scene; c. 1610), и др.

Фрагмент от пърформанса, съпътстващ откриването на Кралската галерия „Маурицхейс” в Хага. Снимка: Patrick Post / Credits: Mauritshuis, The Hague Както artnovini.com написа, през юни 2012 г. „Момичето с перлената обеца” на Вермеер, наричана още „Мона Лиза на Севера”, стана част от голяма пътуващата изложба, в която участваха още 50 живописни платна от колекцията на „Маурицхейс”, а целта на арттурнето беше да събере средства, които да подпомогнат реконструкцията на музея. Първоначално гениалната творба беше показана в Tokyo Metropolitan Art Museum, след това в City Art Museum в Кобе и т.н. Други образци от музея пък бяха представени в Gemeentemuseum – също в Хага, в Paleis Het Loo на Groeningemuseum в Брюж (Белгия), в Dordrechts Museum, в Amsterdam Museum, в Музея на Франц Халс (Frans Hals Museum) и т.н.


През следващата година „Маурицхейс” ще покаже три изключителни изложби: от 5 февруари до 10 май 2015 г.Highlights from The Frick Collection с произведения от колекцията на американския стоманен магнат Хенри Клей Фрик (Henry Clay Frick; 1849-1919); от 11 юни до 13 септември 2015Rembrandt? The Saul and David affair. Изложбата от една-единствена картина ще отговори на въпроса дали този шедьовър е на големия майстор и какво са открили експертите докато са реставрирали творбата, която ще бъде показана за първи път; и от 8 октомври 2015 до 3 януари 2016The Dutch self-portrait. Експозиция с повече от тридесет картини, които ще изследват поведението на различни художници в този тъй деликатен за тях жанр…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1499-momicheto-s-perlenata-obeca-na-vermeer-se-zavarna-y-doma.html

Campaign Regulations Announced for 87th Oscars®

Photo: oscars.org / ©A.M.P.A.S.LOS ANGELES. The Board of Governors of the Academy of Motion Picture Arts and Sciences has updated regulations for how companies and individuals may market movies and achievements eligible for the 87th Academy Awards® to Academy members. The most significant changes affect the Music category, announced oscars.org.


Music Branch members may not contact other Music Branch members to promote the nomination of their own song in any way, including via mail, email, telephone or social media. Additionally, Music Branch members may not attend any special live performances of eligible songs unless attached to a screening.

For the complete award campaign regulations, visit oscars.org/regulations.

The Oscars® will be held on Sunday, 22 February 2015, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® in Hollywood, and will be televised live by the ABC Television Network. The Oscar presentation also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.

About the Academy

The Academy of Motion Picture Arts and Sciences is the world’s preeminent movie-related organization, with a membership of more than 6.000 of the most accomplished men and women working in cinema. In addition to the annual Academy Awards-in which the members vote to select the nominees and winners-Academy presents a diverse year-round slate of public programs, exhibitions and events; provides financial support to a wide range of other movie-related organizations and endeavors; acts as a neutral advocate in the advancement of motion picture technology; and, through its Margaret Herrick Library and Academy Film Archive, collects, preserves, restores and provides access to movies and items related to their history. Through these and other activities the Academy serves students, historians, the entertainment industry and people everywhere who love movies.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1498-campaign-regulations-announced-for-87th-oscars.html

„Тогава и сега” – СБХ представя 30 български художници на „Шипка” 6

Изложбата „Тогава и сега” на „Шипка” 6 представя творби на тридесет изявени български художници от различни генерации. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. Творби на тридесет изявени български художници от различни генерации представя изложбата „Тогава и сега”, която е експонирана на първия етаж в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка” 6.


„Портрет на Бисера Прахова” от Надежда Кутева. Снимка: © СБХПочитателите на изобразителното изкуство имат възможността да се срещнат с изкуството, артистичните търсения и открития през годините на творческо съзряване на автори като Ангел Васев, Анета Дръгушану, Антон Антонов, Атанас Ташев, Бисера Вълева, Валентин Дончевски, Васил Вълев, Василка Монева, Георги Петров, Дария Василянска, Десислава Денева, Димо Генов, Емил Иванов, Иван Велчев, Ивайло Попов, Иван Б. Иванов, Дона Неделчева, Дончо Захариев, Калин Антонов, Калина Тасева, Мария Златанова, Мартина Караиванова, Надежда Кутева, Николай Маринов, Петър Арнаудов, Петър Крумовски, Ралица Станоева, Румяна Йотова, Стефка Аройо и Христо Атанасов.

В „Тогава и сега” са селектирани основно творби на художници с дълъг и характерно изразен творчески път. В изложбата са показани както произведения от тяхното ранно творчество, така и по-нови работи, казват от СБХ.

„Предложените времеви съпоставки оживяват любопитството към сложните колизии, колебания и екзалтации в творческия процес, към странните развития и метаморфози на личните артистични стилистики. Това е възможност за проследяване на промените в пластическите характеристики през различните периоди, за анализиране на творческите инспирации и вдъхновени открития в артистичните практики на тези автори”, допълват от художническата организация.

Изложбата „Тогава и сега”, организирана от секция „Живопис” на СБХ, продължава до 7 юли.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1497-togava-i-sega-sbh-predstavya-30-bulgarski-hudognici-na-shipka-6.html

Учениците от Кунино взеха престижни награди от Националния конкурс на МК

(Отляво-надясно): Мартин Иванов, Илия Евденков и Филип Филипов - младите таланти от Каменоделската школа в с. Кунино, които за пореден път доказаха високото ниво на обучение в училището, заедно със Стефан Стефанов, директор на Професионалната гимназия по каменообработване. Снимка: от страницата на училището във facebookСОФИЯ. Три награди – първа, втора и поощрителна, в раздел „Скулптура” от VIII Национален младежки конкурс за изящни, приложни изкуства и дизайн, организиран от Министерство на културата (МК), добавиха към богатата си колекция с отличия младите скулптори от Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, област Враца, стана ясно по време на откриването на изложението „Сектор Арт”. Експото на училищата по изкуствата може да бъде разгледано в Мраморното фоайе на НДК до 26 юни (четвъртък).


Почти вековната школа в Кунино и през тази година, по безспорен начин, затвърди лидерските си позиции в областта на художествената обработка на камъка в България, като повод за гордост сега са творбите на Филип Филипов (IX клас)първо място, за великолепната мраморна скулптура „Утро” (бел. ред.: през миналата година младият скулптор остана втори с творбата си „Прощаване с детството”); Илия Евденков (IX клас) - второ място, за неговата оригинална варовикова „Кариатида”; и Мартин Иванов (XI клас) – поощрителна награда за изпълнената във варовик метафорична скулптура „Очакване”. Заедно с тях в изложбата участват Индия Кърмова (IX клас) с „Часовник”, Слава-Мария Евденкова (VIII клас) с произведението й от варовик „Дърво” и Румен Борфончовски (VIII клас) със „Състояние” от пясъчник.

Филип Филипов - носителят на първа награда в раздел „Скулптура” от Националния младежки конкурс за изящни, приложни изкуства и дизайн 2014 - със своята алегорична творба „Утро”. Снимка: от страницата на училището във facebook По време на вернисажа, който се състоя в края на миналата седмица, проф. Анна Бояджиева от Националната художествена академия – председател на журито, връчи общо 36 награди в 12 специалности – живопис, графика, скулптура, художествена керамика, художествена дърворезба, художествена обработка на метали, художествена тъкан, рекламна графика /графичен дизайн/ илюстрация и оформление на книгата, детски играчки, иконопис/стенопис, пространствен и промишлен дизайн, театрален, кино- и телевизионен декор. За участие в конкурса бяха номинирани 223 ученици, от VIII до XI клас, от 13 училища по изкуствата от цялата страна.

През тази година, за първи път в неговата история, Националния младежки конкурс за изящни, приложни изкуства и дизайн е представен в изложение. „Сектор арт” е инициатива на Центъра за неформално образование и културна дейност „Алос”, чиито цели „да представи художественото образование както пред широка публика, така и пред бизнес секторите, в които възпитаниците на художествените училища биха могли да се реализират” напълно припокриват концепцията на МК за провеждането на конкурса още от самото му създаване – факт, който провокира към противоречиви размисли, коментират експерти от областта на средното образование по изкуствата.

Националният младежки конкурс е включен в Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби за 2014 г., приета от Министерски съвет. Ученици от училищата по изкуствата до 18-годишна възраст, класирани на първо, второ и трето място, ще получат едногодишни стипендии в размер на 135 лв. месечно. Те имат възможност да кандидатстват и за еднократно финансово подпомагане за участие в майсторски клас или пленер.

През 2013 г. учениците от Кунино също триумфираха в раздел „Скулптура”, като тогава с първа награда беше отличена Иванка Тодорова (8 клас) за творбата й „Бизон”, а на второ място – за пластиката „Агне” се класира Хриси Цокова от 10 клас. Преди година възпитаниците на единственото училище по каменообработване на Балканите (и едно от четирите в Европа) взеха и още пет поощрителни награди, както и Грамота за най-добро представяне в конкурса.

* * *

От Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино припомнят, че от 10 юни до 4 юли (петък) 2014 г. могат да бъдат подавани документи за учебната 2014/2015 г. Приемният изпит по рисуване ще се проведе на 5 юли (събота) 2014 г. от 9.30 ч. Кандидатите могат да подават документи за:
специалност „Скулптура” – след завършен 7 клас;
специалност „Каменоделство” - след завършен 8 клас;
специалност „Скулптура” – след завършен 9 клас;
специалност „Каменоделство” - след завършен 9 клас.

Повече информация може да бъде получена на телефон: 091202/216; 238, или от сайта на Регионалния инспекторат по образованието във Враца – www.rio-vratza.com.

* * *

Каменоделската професия е привлекателна и за младите дами. Снимка: от страницата на училището във facebook Училището по каменообработване
в с. Кунино

В Кунино има традиции в каменоделството още от древността. В началото на ХХ в. благоприятните предпоставки за развитието на тази интересна и престижна професия нарастват с разкриването на нови находища от висококачествен врачански варовик и построяването на жп линията София-Варна (особено впечатляваща е и уникалната природа в района на селото.) Така съвсем логично в началото на 20-те години се заражда идеята именно тук да бъде построено единственото Училище по каменоделие в България и на Балканския полуостров. По това време, а и сега, в Европа има само четири подобни учебни заведения – в Италия, Германия, Франция и Чехия. С големи заслуги за откриването на училището е тогавашният министър на войната, роденият в Кунино, Коста Томов.

През 1921 г., със заповед на българското правителство на Александър Стамболийски, е създадено Училището по каменоделие. За негов пръв директор е назначен учителят от Чешкото каменоделско училище Рудолф Браун. След него идват и други педагози от Чехия – Йозеф Краус, Станислав Кхун, Йозеф Шквара, които полагат основите на “съвременното каменоделие в България”, чиито единствен представител е школата в Кунино.

Официалното откриване е на 2 март 1922 г., а първият випуск е от 10 души. През следващите години броят на учениците нараства значително, като в началото на 80-те години в него вече се обучават едновременно по 40 души за професия „Каменоделец” от област на образование „Изкуства” и около 200 души от област “Машинна обработка”.

Училището по каменоделие (в различните години името му е променяно няколко пъти) дава на България плеяда педагози, художници и архитекти, сред които личат имената на Петър Тоновски, Крум Декеджиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, Гурко Йосифов, Величко Марков, Илия Цеков, Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, доц. Стефан Янакиев, Янаки Кавръков, Маньо Славов, Любен Черкезов, Иван Димчев и др. Възпитаници на училището са работили по скулптурната украса на президентството, Министерския съвет, сградата на ЦУМ, хотел “Шератон”, Съдебната палата, Министерството на отбраната, по архитектурното и художественото оформление на големите български градове, националните монументално-скулптурни обекти в Шумен, Панагюрище, Стара Загора, Шипка, Червен бряг и други.

На 2 ноември 2006 г. Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино беше преобразувана в училище по изкуствата към Министерството на културата и от 2007 г. в нея се провежда обучение по професия „Художник” - специалност „Скулптура” и професия „Каменоделец”.

При успешно завършване, учениците получават втора или трета степен на професионална квалификация.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1496-uchenicite-ot-kunino-vzeha-prestigni-nagradi-ot-nacionalnia-konkurs-na-mk.html

Владимир Луков отново ни заведе на „Мястото, където започва безкраят”

Владимир Луков - поет, писател, философ... Един проникновен мислител, каквито все по-рядко се срещат в консуматорската ни съвременност... Снимка: © Личен архивСОФИЯ. Преди дни излезе от печат втората част на книгата „Мястото, откъдето започва безкраят” на известния български поет и писател Владимир Луков. Мистично-философската 504-странична творба отново носи логото на столичната издателска къща „Пропелер” и с нея авторът продължава свето изследване на „личният живот като художествено произведение”.


„В „Мястото, откъдето започва безкраят”, Том II: Книга за (не)удачници, читателят със сигурност ще открие – и самия писател, и себе си – като личност с повратна съдба. Ще види как оличностяването на човека в творби и дела се превръща в драматично Богопознание. Драмата е между Социалния и Слънчевия Човек в нас. Във всяко наше конкретно действие единият от тях е със сигурност неудачник, а другият не е”, казва Владимир Луков.

Със своите дванадесет разказа (едва ли това „апостолско” число е случайно), писателят формира една парадоксална духовна (и хармонична) цялостност с творбите си от първия том, озаглавен „Книга за (не)послушници”. Парадоксът е в това, че всеки от разказите, включени – и в първия, и във втория том на „Мястото, откъдето започва безкраят” – могат да се четат и като самостоятелни творби. Според техния автор, това са „достоверни разкази, мисли, сънища, фантазии и изследвания (Философия на цялостността и практика на оличностяването)”

Един от първите читатели на втория том на книгата беше известният български скулптор Ивайло Савов, сподели за artnovini.com Владимир Луков. В свое писмо до писателя той пише:

Скулпторът Ивайло Савов... Снимка: © Личен архив„…Луков, чета книгата ти с удоволствие. И като ревнив читател, очаквам удовлетворение. Срещам нежност и мощ. Внушенията ти имат име – ГОЛЯМО ИЗКУСТВО.

Образите ти имат характеристиката да са непредвидими, а това, според мен, прави творчеството да има смисъл… Безспорно е, че си голям автор. Продължавам красивата си ART разходка. И те поздравявам за таланта ти -
да можеш да изразяваш ВРЕМЕТО И МЯСТОТО…”

Художественото оформление на книгата „Мястото, откъдето започва безкраят” е на художничката Тодорка Лукова, която е дъщеря на писателя, а тиражът и на двата тома е библиофилски. Разпространяват се от автора, като връзка с него може да се осъществи на e-mail:
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

* * *

ИНТЕРВЮ
ВЛАДИМИР ЛУКОВ: Мястото, откъдето
започва безкраят, е нашето сърце

www.artnovini.com (17 септември 2012 г.)

* * *

Биография

Заглавие: „Мястото, откъдето започва безкраят”, Том II: Книга за (не)удачници; автор: Владимир Луков; ИК „Пропелер”; брой страници: 504; корици: меки; ISBN 978-954-244-4; цена: 15 лв. Снимка: © Тодорка ЛуковаВЛАДИМИР ЛУКОВ е роден на 2 юли 1949 г. в с. Ценово, Русенско. Потомък е на бежанци от Егейска Македония – от с. Пътеле, Леринско. Завършил е география и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Бил е работник, учител и специалист по управление на образованието в Русе. От 1987 г. работи като старши преподавател по география и философия във филиала на Техническия университет (София) – Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в град Правец.

Първите стихове на поета са публикувани през 1969 г. В следващите двадесет години негови творби са представяни предимно в русенските издания за литература и изкуство, във вестника и алманаха „Светлоструй”. Произведения на Владимир Луков са включени в редица поетични сборници и антологии, негови стихотворения са публикувани в македонски и френски литературни списания. Негови поетични книги се намират в две от най-големите библиотеки в света: Харвардската университетска библиотека и Библиотеката на Конгреса на САЩ, във Вашингтон.

Досега поетът е издал стихосбирките „Човекът с протези” (1992), „Съгледвачът” (1993), „Безбожни въплъщения” (1999), „Пролом” (2001), „Сверка на сетивата” (2005), „Следи от вятър” (2007), „Зраци” (2009) и „Фибри от безкрая” (2011). През 2006 г., в поредицата „Балкански писатели”, македонското издателство „Макавеj”, Скопие, публикува сборника със стихове „Провиденja”, чийто редактор е Бранко Цветковски.

През 2012 г. излезе първата белетристична творба на Владимир Луков – „Мястото, откъдето започва безкраят” – Том I. Книга за (не)послушници..

Владимир Луков е член на Съюза на свободните писатели (ССП) в България. Носител е на наградата „Народни будители” (2006) на същия съюз за стихосбирката „Сверка на сетивата”.


За неговия принос към развитието на българската култура и изкуство, и за неговото цялостно творчество, на 6 септември 2012 г. поетът беше удостоен с първата Годишна награда „Златното клонче” на сайта за изкуство и култура www.artnovini.com.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1495-vladimir-lukov-otnovo-ni-zavede-na-myastoto-kadeto-zapochva-bezkraya.html

Във виенския MuseumsQuartier дойде „Лятото на звуците”

Лятото в MuseumsQuartier вече започна. Снимка: © Stefanie / artnovini.com ВИЕНА. Лятото в световноизвестния виенски Квартал на музеите (MuseumsQuartier Wien; MQ) вече започна и ще премине под мотото „Лято на звуците” (MQ Summer of Sounds). Началото дадоха, още в началото на юни, групата Ja, Panik с концерта си Wherever We Are is Always LIBERTATIA и звуковият арт проект architecture and sound на Херберт Голини (Herbert Gollini) и Хелмут Волфгрубе (Helmut Wolfgrube), които използваха за своеобразна сцена фасадата на Музея за модерно изкуство (mumok). Лятото в MQ ще продължи до 28 септември т.г., припомниха от ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София.


Екипите на музейния комплекс са подготвили над 70 събития, голяма част от които ще бъдат проведени на открито. Вътрешният двор на музея вече се е превърнал в своеобразна градина на звуците, като през седмицата от „музикалния остров” на радио FM4 звучат съставени от радиостанцията компилации на хитове, а през почивните дни, известни диджеи представят специални сетове за програмата Weekend Sounds. Посетителите могат да се насладят на тяхното изкуство, докато си почиват на уникалните сини шезлонги Enzi, разпръснати из двора на музея, или пък докато похапват и пийват бира в няколкото заведения…

На 3 юли (четвъртък) пред музея „Леополд” (Leopold Museum) ще се състои концерт с камерна музика на проекта Joseph Haydn Institute for Chamber Music and Special Ensembles of the mdw – University of Music and Performing Arts Vienna – естествено под открито небе. На класическата музика ще бъде посветен и 7 септември (неделя), когато от 11.00 ч., в „белия музей” ще се състои Duo Cello – Piano Concert, в който известният австрийски челист Рудолф Леополд (Rudolf Leopold) – син и съименник на големия колекционер и основател на прочутата колекция, и пианистът Кристиан Шмид (Christian Schmidt) ще свирят творби от Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven; 1770-1827), Йоханес Брамс (Johannes Brahms; 1833-1897) и от аржентинския композитор Алберто Хинастера (Alberto Ginastera; 1916-1983).

Лятна вечер в MQ - поглед към Музея за модерно изкуство (mumok). Снимка: © Hertha HurnausВ събота, 26 юли - на три открити сцени в MQ ще се проведе фестивалът на съвременна електронна музика New Ways, в който ще участват някои от най-известните австрийски изпълнители. Форумът ще бъде открит от изложбата New Ways of Doing Nothing, която ще бъде експонирана в Kunsthalle Wien. На 12 септември (петък), пък, във фонтана на Квартала на музеите, под музикален съпровод, ще бъде издигната цветна водна киноскулптура. На същата вълна през тази година ще бъдат традиционният литературен фестивал „Оригинално звучене” (O-Töne), който ще се състои от 10 до 28 юли, както и филмовият фестивал за дигитално кино frame[o]outот 11 юли до 30 август

Специална програма, с много работилници и изненади, са подготвили за най-малките от детския музей ZOOM, където още в първия ден на лятото, 22 юни, те ще могат да свирят на музикални инструменти, изработени от рециклирани отпадъци.

Финалните акорди на „Лято от звуци” ще изсвири австрийската електропоп група Gustav, зад която стои виенската любимка Ева Янчич (Eva Jantschitsch). Концертът, в който бандата ще представи втория си албум Verlass die Stadt (2014), ще се състои на 25 септември (четвъртък).

Пълната програма на Summer of Sounds можете да видите на сайта на MuseumsQuartier Wien.

MQ е едно от десетте най-големи културни пространства в света (площта на комплекса е около 60 000 кв. м). На Museumsplatz 1/5 (1070 Wien) са събрани три от водещите австрийски музеи за изобразително изкуство – Leopold Museum, който притежава най-голямата в света колекция от творби на художника Егон Шиле (Egon Schiele; 1890-1918); Музеят за съвременно изкуство на фондация „Лудвиг” (mumok) – в чиито 5 надземни и 4 подземни етажа, на площ от 4800 кв. м, са събрани повече от 7000 произведения на модерното и съвременното изкуство – и Kunsthalle Wien, който винаги залага на изключително интересни тематични изложби. От 2001 г. в Квартала на музеите се помещава и първият в Австрия детски музей – ZOOM Children’s Museum, който има над 100 хиляди посетители годишно.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1494-vav-vienskia-museumsquartier-diode-lyatoto-na-zvucite.html