Месечни архиви: юли 2014

Китайската съвременна живопис е типичен пример за културната глобализация*

„Жена в синьо” (Lady in Blue) от художника Лин Фенмиан (Lin Fengmian; 1900-1991), смятан за един от пионерите на китайската съвременна живопис и един от основателите на Китайска академия по изкуствата в Ханджоу. Снимка: chinaonlinemuseum.com Доц. Асадур Маркаров представя участниците в изложба „Волността в изкуството”.

СОФИЯ. В понеделник, 21 юли, от 18.00 ч., в Националния изложбен център на ул. „Шипка” 6 ще бъдат представени 42 творби на 11 съвременни китайски живописци – преподаватели в Китайската академия за изящни изкуства в град Ханджоу (Hangzhou), провинция Джъдзян. Изложбата „Волността в изкуството”, която ще продължи до 8 август т.г., е организирана от Съюза на българските художници (СБХ) и Дружеството на художниците на провинция Джъдзян (Zhejiang Province Artists Association). Куратори на експозицията са Ан Ли и доц. Асадур Маркаров.


Предлагаме на вашето внимание текста на куротора от българска страна, който от 1988 до 1993 г. изучава „Традиционна китайска калиграфия” в Академията в Ханджоу при проф. Чън Джън Лиен и проф. Ван Донг Лин. От 1988 до 1889 г. Асадур Маркаров учи и при проф. Марин Върбанов (1922-1989) в Центъра за съвременно текстилно изкуство и гоблен „Върбанов” в същия град. Художникът посещава института и в през 1993-1994 г.

* * *

„Волността в изкуството” -
изложба на китайска съвременна живопис

(Китайско-български съвместен проект за обмен)

Авторите, чиито работи са избрани да участват в изложбата „Волността в изкуството”, са група художници от Китайската академия по изкуствата и имат силно желание да творят, да отдават повече внимание на оригиналността, живописните техники и социалността. Всички те са активно работещи на съвременната художествена сцена в Китай, имат голям принос за развитието на китайската маслена живопис и образованието в Китайската академия по изкуствата в Ханджоу.

Ханджоу е разположен в провинция Джъдзян и притежава голямо историческо и културно наследство. Първо, историята на производството на коприна в Ханджоу може да бъде проследена още от ерата на културата Лианджу (ок. 3400 - 2250 пр. Хр.). Второ, на 24 юни 2011 г. културният пейзаж на Западното езеро (West Lake) е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство. Това е единствената езерна област в Китай, на която е оказана такава чест. Западното езеро често е определяно като символ на Ханджоу.

В своята история, която ни връща повече от 2200 години във времето, Ханджоу е бляскава перла на Североизточното китайско крайбрежие, с естествен блясък и хуманитарен характер. Древна поговорка казва: „Суджоу и Ханджоу – земен рай”. В исторически и географски план Ханджоу е местност със силно развито земеделско производство. Знаменитият венециански пътешественик Марко Поло (Marco Polo; 1254-1324), след като посещава Ханджоу по време на династията Юан, го обявява за „най-бляскавия град в света”. В хода на историята, древната столица, заобиколена от три страни със „забулени в облаци хълмове” и от четвърта страна – с града, е привличала много императори и аристократи, както и множество книжовници, които се вдъхновявали за своите богати оди от Цзянан (местността южно от реката Яндзъ).

Въвеждането на маслените бои в Китай не означава само директно пренасяне на европейската култура на Изток, но и присаждането, реформирането и регенерирането й на китайска земя.

Пионерското поколение художници като Ху Бейхонг, който през 1919 г. отива в Париж да учи в Академията за изящни изкуства, и по-късно – Лиу Хаису, който специализира в областта на постимпресионизма и фовизма, търси в съвместното съжителство между китайската живопис и западното изкуство перспектива за световното художествено развитие. Лин Фенмиан директно поставя идеята за посредничество между китайското и западното изкуство и започва да учи „Ориенталска култура” на чужда земя (в Париж), докато се оттърсва от задължението на натуралистичния, реалистичен стил на маслената живопис. Както го учи неговият професор, той взима традициите от китайския фолклор, като стенописите на Дънхуан и гипсовите скулптури от времето, когато западното изкуство е било в постоянно търсене на модернистични елементи от Ориенталското изкуство, опитвайки се да ги прехвърли към маслената живопис. Тези художници подкрепяли мисията и отдали живота си за развитието на живописта. Усилията им ги превърнали в най-влиятелните преподаватели по изкуство, които добросъвестно внесли маслени картини в Китай. Като прогонена художествена категория, маслената живопис в процеса на пренос и разпространение се изправя пред неизбежното предизвикателство за сблъскване и избягване на конфликти, докато китайската култура и нейните национални, естетически чувства се просмукват и интегрират.

Цай Юанпъй не би могъл да избере по-идеално място за училище по изкуствата освен Ханджоу, което все още съществува – в местността около Западното езеро, където царуват спокойствието и очарованието, което всички големи китайски градове изглежда са загубили. В Париж, срещата на Цай с Лин Фенмиан през есента на 1927 г. го подтиква да му предложи възможността да създадат първата Национална художествена академия. Цай и Лин убеждават Циан Менлин, президент на Трети Сън Ятсен Университет (днес, Университет Джъдзян) да им даде под наем няколко сгради в местността до езерото, наречена Градината на Ле Юан, и така Академията в Ханджоу била открита от Цай Юанпей на 28 март 1928 г. Като първа национална институция за висше художествено образование, Китайската академия по изкуствата е била пионер в областта на образованието по съвременно китайско изкуство и заема уникално място в художествения свят и на национално, и на международно ниво.

Поканата за изложбата „Волността на изкусвото” в София. Снимка: © sbhart.comОбновяването на виждането за реалистичната живопис започва от работите на поколението след 1950 г., сред които са Ху Джъню, Лу Ци, Уан Ютиен и Жън Джъджун. Те учили живопис при майсторите на френския модернизъм и след това са преминали към нов класицизъм и дори стигнат по-далеч – към китайската нова реалистична школа, която започва съществуването си през 1990 г. Техните творби се преориентират постепенно от меките щрихи на импресионизма към класическите скрити и фини щрихи, като същевременно се стремят към класическа математическа пропорция на фигурите и обектите, които изобразяват. Те търсят повече формиращите скицата връзки, отколкото реалното изражение на външната светлина и цвят, и заедно с това показват отношението на тяхното поклонение към европейската класическа живопис, предимно в тъмнокафяви тонове. Те никога не отразяват старателно истинността на реалистичните или ежедневните житейски теми, дори и поддържат подходяща дистанция от нея. Вместо това, изразяват китайската хуманистична емоциионалност въз основа на тяхното разбиране за европейските класически, естетически принципи. Разбира се, тези художници притежават много отличителни знаци по отношение на художествените стилове, в които работят. Произведенията на Ху Джъню притежават фина и гладка, стегната линия, с формообразуващо значение. Жън Джъджун се опитва да покаже дълбочината на своите изображения с изключително рационални докосвания на четката. Докато изображенията на риби в произведения на Лу Ци са дарени с духовна сила, натюрмортите на Уан Ютиен преследват простотата и честността при възпроизвеждането на привидно истинските изображения…

Всички тези художници се базират на разбирането си за реалистичното изкуство. В творбите им не е трудно да бъде открит художественият принос на европейската класическа живопис, както и човешките чувства и визуални ефекти, които се просмукват в тях – съзнателно или не.

Сред поколението художници, родени след 1960 г., Чан Цин и Цуeй Сяодун придават на своите картини скрити смисли със силно усещане за реалност. Въпреки това, в сравнение с други художници, те рядко откриват поетичното в живота и обикновено разглеждат от индивидуална гледна точка някои дребни неща, които е лесно да бъдат пренебрегнати в битието, за да разберат истинността на човешката природа, която често е изложена неволно. Те съзнателно избягват изобразяването на грандиозни социални теми и вместо това се съсредоточават върху разкриването на тривиалността на личния живот. Чан Цин е изобразил хора от низшата класа, живеещи в градовете, и успява да намери чувството за хумор в живота, докато Цуeй Сяодун е вдъхновен от изобразяването на собственото си ежедневие. Всички те, заедно, демонстрират своя начин на работа, отразявайки директно живота и разкривайки човешката природа чрез своите картини. Те непрекъснато търсят подходящи езикови модели в своите преувеличени и смели рисунки, с цел да разкрият по-добре психологическото състояние на героите си и никога не се ограничават само с помощта на традиционните реалистични методи.

Ан Бин е автор, който е учил и защитава докторантура във Великобритания, и постепенно е надгражда собствения си артистичен език като портретира хора от етническите малцинства, в които майсторски смесва дарбата си на скулптор с техниката на акварела, свободното рисуване и щрихите. Уън Дансиен е формирал виждането си за маслената живопис след абсорбиране на елементи от фолклора, който смесва с енергичността и широтата на културата Си’ан, както и селския аромат, докато могъщата панорама и величествената атмосфера придават естетически тон на произведенията му с ориенталски характер.

Атмосферата в пейзажите на Хъ Хунджоу и Цуeй Сяодун е пресъздадена от натура. Вместо да имитират природата пасивно и обективно, те деформират пейзажите според вижданията си. В резултат на това – те са по-интересни за зрителите. Начинът, по който обръщат по-голямо внимание върху пресъздаването на характеристиките на естествения живот, а не идеята за него, прави творбите им по-привлекателни. Те виждат нещата със сърцето си, природата, която изобразяват, отразява психологическия свят на художниците и техните лични чувства към нея.

Сю Дзин, роден в края на 50-те, учи живопис в Академията по изкуствата Джъдзян (сега Китайска академия по изкуствата) и е бил сред първата група от студенти на проф. Марин Върбанов. Неговите творби без съмнение притежават отличителни белези и качество и са продукт на опитите му да създадат диалог с вътрешния му духовен свят. Мистичен облак на тъга тегне над картините му. Можем да почувстваме това от тихата гора и странните същества в нея, от светлините и сенките, от изкривените тела, от втвърдяването и ретроспекцията на времето в една определена сцена. Когато се изправим пред тези картини, ние неволно потъваме в неговия невероятен свят, който изглежда, че принадлежи на брега. Светът се състои от свободни растящи линии и разкошни цветове, което е едно неясно пречупване на реалността…

Може да се очаква, че художниците, които участват в изложбата „Волността в изкуството”, на един подобен исторически фон, отговарят на точно определен и предвидим мироглед. Те се фокусират върху няколко китайски стила и теми, като говорители на културната или обществена идентичност. Те пренебрегват етикети, разказват собствените си истории и правят свои жестове.

Демонстрацията и изследването на пълната картина на китайската живопис е важна тема за съвременния мултикултурен свят. Фактът, че картини, притежаващи европейски културен ген като зрителна функция могат да се вкоренят и да дават плодове в Китай, е типичен пример за културната глобализация. Просто, такава трансформация от една форма на изкуство към друга, локална, китайска форма на изкуство ясно превъплъщава приспособяването на творческия ген.

Китайските картини от местността Цзиянан не са реплика на европейските. Наистина не е толкова важно дали те притежават чистите черти на оригиналния източник, а как са трансформирани и как художниците са развили творчески ориенталския чар и са насочили изкуството си към съвременните функции на настоящата епоха.

* Бел. ред.: Текстът ни е предоставен любезно от Съюза на българските художници, организатор на изложбата „Волността в изкуството”. Заглавието е на artnovini.com.

* * *

Биография:

АСАДУР МАРКАРОВ е роден на 28 септември 1961 г. в Асеновград. От 1976 до 1980 г. учи специалност „Художествено осветление” в Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив. През 1986 е приет в специалност „Текстил” на Националната художествена академия в София, където учи при проф. Васил Овчаров до 1987 г. Същата година заминава за Китай, където две години посещава Пекинския езиков университет. След това продължава образоването си в Художествена академия Джъдзянг в Ханджоу. Специализирал е „Обучение по текстил” при професор Джанис Джеферис в колежа „Голдсмитс” на Университета на Лондон (1997). През 2003 г. специализира текстилната техника „Катазоме” в университета Киото Сейка в Япония, при професор Асада Шуджи.

Художникът е доцент в Катедра „Текстил – изкуство и дизайн”, дисциплина „Текстил” в НХА. Чел е лекции в колежа „Голдсмитс”, в Кралския колеж за изкуство в Лондон, в манчестърския Метрополитен университет, в университета „Киото Сейка”, в университета „Галвей – Майо” в Ирландия, във финландския университет „Южна Карелия Политехник”. Член е на СБХ и на Европейска Текстилна Мрежа (ЕTN) в Хановер, Германия.

Избрани изложби:


2010 - „Хайку пространства”, галерия „Кръг+”, София;
2009 - Групова изложба за мека скулптура „Марин Върбанов и китайския авангард през 80-те години”, Хангджоу;
2008 - „Август в изкуството”, VІ Фестивал на визуалните изкуства, Варна;
2005 – Второ биенале на съвременното изкуство в Пекин 2005. Официално българско участие;
2004 – „Август в изкуството”, ІV Фестивал на визуалните изкуства, Варна;
2004 - Изкуството на колажа, галерия „Ромфея”, Пловдив;
2002 - „Светлина, Нишка, Сянка”, Българо-японска пътуваща изложба. Център за съвременно изкуство „Баня Старинна”. Съвременно текстилно изкуство, Пловдив;
2003 - Wind from East, пътуваща изложба на съвременно българско изкуство, Мадрид, Сантиляна дел Мар;
2002 – X Международно триенале на текстилното изкуство, Лодз, Полша. Официално българско участие;
2001 – „Изкуството на текстила в България”, СБХ, София. Ретроспективна изложба на българско текстилно изкуство;
2000 - Casa de Cantabria, изложба графика и отпечатъци, Мадрид, Испания;
1999 - „Процес-пространство”, изложба съвременно изкуство, Балчик, България;
1998 - Официално българско участие на Седмото международно Биенале за съвременно изкуство в Кайро, Египет;
1998 - Съвременно текстилно изкуство, UNESCО, Париж, Франция;
1995 - Miniartextil Como’95, Виале, Комо, Италия;
1993 - Fascinatie Texstyle 2, Музей „Ван Бомел - Ван Дам”, Венло, Холандия. Текстилна скулптура;
1992/1993 - Пътуваща изложба на съвременно текстилно изкуство в Холандия и Дания;
1992 – XV Международно биенале за текстилно изкуство в Лозана, Швейцария.

Source Article from http://artnovini.com/analizi/1523-kitaiskata-savremenna-givopis-e-tipichen-primer-za-kulturnata-globalizacia.html

СБХ представя съвременна китайска живопис във „Волността в изкуството”

От 21 юли до 8 август т.г., в изложбата „Волността на изкуството”, българската публика ще види 42 творби на 11 китайски художници. Снимка: © sbhart.com

СОФИЯ. Националният изложбен център на ул. „Шипка” 6 в столицата ще представи експозицията със съвременна китайска живопис „Волността в изкуството”, организирана от Съюза на българските художници (СБХ) и Дружеството на художниците на провинция Джъдзян (Zhejiang Province Artists Association). Откриването на изложбата, която включва 42 живописни творби на 11 китайски художници – преподаватели в Китайската академия за изящни изкуства в град Ханджоу (Hangzhou), провинция Джъдзян, ще се състои в понеделник, 21 юли, от 18.00 ч., съобщиха от СБХ.


„Реализацията на тази изложба, чиито куратори са художниците Ан Ли и Асадур Маркаров (анализ на българския художник можете да прочетете тук), отбелязва финала на първия етап от Българо-китайския проект на двете организации за обмен в областта на визуалните изкуства. Инициативата включва различни форми на дейност, притежава уникален потенциал да бъде надграждан в перспектива и разполага с богата програма, обхващаща изложби, работни посещения, творчески резиденции и пленери. Той се реализира във връзка със 65-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китай”, допълват от „Шипка” 6.

В експозицията са подредени творби на художниците Чан Цин, Уан Ютиен, Жън Джъджун, Ан Бин, Уън Дансиен, Хъ Хунджоу, Лу Ци, Чън Хунцин, Ху Джъню, Сю Дзин, Цуeй Сяодун, които са преподаватели в Китайската академия за изящни изкуства в Ханджоу. Ето какво разказва проф. Ху Джъню за първото висше училище за изобразително изкуство в своята родина:

„През 1928 година китайският пионер в модерното изкуство Лин Фенмиан, след като се завръща от Франция, основава в подножието на планината Гушан, оттатък Западното езеро, първата академия в Китай – Националната художествена академия (сега Китайска академия по изкуствата) и заедно с други художници, завърнали се от обучение в Европа през 1930 година, започнали нова ера в развитието на модерното изкуство и обучението по изкуство в съвременен Китай.

През 85-годишната си история нашите предшественици, изправяйки се срещу всички трудности, успяват не само да поставят солидни основи за развитието на Академията, но също така и да формират уникално художествено творчество и образователен модел в Китай, чрез който тя е обучила огромен брой талантливи художници с големи амбиции. Днес Китайската академия по изкуствата е водена от намерението да се утвърди като институция, разнопосочна и с много направления, стремяща се към насърчаване на академична атмосфера, която е приобщаваща, интерактивна и хармонична, с различни цели при постигането на съвременно образование и бурно развитие. Понастоящем, повече от 10 000 студенти и преподаватели от различни нива учат и работят там. Освен студенти от бакалавърска степен ние също приемаме магистри и докторанти по изящни и приложни изкуства и дизайн, както и по съвременни визуални изкуства, включително архитектура и хуманитарни науки. Академията се е доказала в областта на художественото творчество и международните обмени.”

Когато се говори за историята на Китайската академия по изкуствата трябва да бъде спомената и връзката й с България, датираща още от 80-те години на ХХ в. През 1986 г. българският художник и преподавател проф. Марин Върбанов (1922-1989) основава Център за съвременно текстилно изкуство и гоблен „Върбанов”, който съществува и днес, и където са се обучавали редица талантливи, съвременни китайски художници.

Посетителите на Националния изложбен център на ул. „Шипка” 6 ще могат да се запознаят отблизо със съвременната китайска живопис до 8 август (петък). В рамките на изложбата „Волността в изкуството” на 22 юли от 18.00 ч. (в залата на етаж 2) проф. Лу Ци ще изнесе лекция на тема: „Развитието на живописта в Китайската национална художествена академия и връзката й с реалистичната живопис в Китай”.

Партньор на организаторите е Институт „Конфуций” – София, към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а спомоществователи са Hangzhou Weidu Creative Culture Co. Ltd. и Xiling Yinshe Culture and Art Development Co. Ltd.

* * *

Още по темата:

Снимка: © Личен архив на художничкатаПрез октомври 2012 г. голямата българска художничка проф. Десислава Минчева откри първата си самостоятелна изложба в Китай – в 10-милионния град Сиан (Xi’an), и беше представена със собствена експозиция на West Lake Art Еxpo 2012 в град Ханджоу. По същото време преподавателката по рисуване в НХА в София изнесе и няколко лекции пред свои млади колеги в художествените академии на двата града. След завръщането си в България, художничка беше любезна да сподели впечатленията си с читателите на arnovini.com:

ПРОФ. ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА:
Всяко дълго пътуване започва с първата крачка…
www.artnovini.com (27 ноември 2012 г.)

* * *

По данни на френската платформа artprice.com, през 2013 г. Китай отново е лидер на световния пазар на произведения на изобразителното изкуство с дял от 34.6%, като след азиатския колос са САЩ – с 33%, и Великобритания – със 17%. По време на търговете, проведени в страната, бяха реализирани приходи от 4.1 млрд. USD, което е ръст с 21% спрямо 2012 г., а 563 от сделките бяха за над 1 млн. USD (510 в САЩ, 332 във Великобритания и 50 във Франция).

И през миналата година китайските художници успяха да запазят своите позиции в световния Top 10 по продажби, като с 291.6 млн. USD класикът Джанг Дациан (Zhang Daqian; 1899-1983) се нареди на 3-о място – след Анди Уорхол (Andy Warhol; 1928-1987) и Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973), а гениалният Ци Байши (Qi Baishi; 1864-1957), чиито продажби достигнаха 230 млн. USD, „остана” на 5-о място. Десети пък е абстрактният художник Зао Ву-Чи (Zao Wou-Ki; 1921-2013), към когото колекционерите проявиха изключителен интерес и негови картини бяха продадени за 139.5 млн. USD (цените на 36 произведения на художника надхвърлиха 1 млн. USD).

Сред най-скъпите творби в Top 500 на artprice.com, продадени през 2013 г., на 19-о място е картината „Цвете” (Flower; 1940) на Сан Ю (San Yu; 1901-1966), която на 28 октомври беше купена за 30.1 млн. USD, а „Тайната вечеря” (The Last Supper; 2010) от познатия и у нас Зенг Фанджи (Zeng Fanzhi), чийто нов собственик плати в Sotheby’s Hong Kong 20.6 млн. USD, е на 38-о място…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1522-sbh-predstavya-savremenna-kitaiska-givopis-vav-volnostta-v-izkustvoto.html

В класацията на най-големите колекционери влязоха 27 нови имена

Една от най-големите колекции в Австрия е тази на Рудолф Леополд (Rudolf Leopold; 1925-2010), основател на прочутия виенски Leopold Museum. Снимка: © artnovini.comНЮ ЙОРК. За 24-и път в своята история, в своя юлски брой, американското списание ARTnews обяви годишната класация ARTnews 200 Top Collectors на най-влиятелните колекционери в света на изобразителното изкуството. В списъка за 2014 г. има 33 нови имена, като 27 от тях никога досега не са попадали в него. Сред попълненията са индустриалецът Уорън Айсенбърг (Warren Eisenberg), наследничката на компанията произвеждаща прочутите супи Campbell’s – Шарлот Колкет Уебър (Charlotte Colket Weber), както и китайският милиардер Уанг Джианлин (Wang Jianlin), съобщава сайтът на изданието.


По традиция, екип на списанието прави обстойно допитване до колекционери, арт дилъри, аукционери, директори на музеи, консултанти и галеристи от над 20 страни, водещи в търговията с произведения на изобразителното изкуството. За отбелязване е, че 19 имена на колекционери, които и днес фигурират в класацията, са били посочени и в нейното първо издание от януари 1990 г.

През 2014 г. в Top 200 се завърнаха нюйоркският колекционер Леонард Лаудер (Leonard Lauder), член на Борда на директорите на Estée Lauder Companies Inc.; италианската модна фамилия Марамоти (Maramotti Family), която колекционира арт информел (art informel; arte povera; transavanguardia; neo-expressionism; new geometry; contemporary art); швейцарският индустриалец Вернер Мерцбахер (Werner Merzbacher), чиято страст са фовизма и германския експресионизъм; американският финансист Роналд О. Перелман (Ronald O. Perelman) с интереси в областта на модерното и съвременното изкуство; френският моден (и не само) магнат Ален Вертаймер (Alain Wertheimer) – заедно с брат си Жерар (Gerard) притежава контролния пакет на House of Chanel – който събира модерно, съвременно изкуство и азиатско изкуство; Илейн Уин (Elaine Wynn) – бившата съпруга на хазартния бос Стивън Уин (Stephen A. Wynn), която на 12 ноември 2013 г. купи за 142.2 млн. USD на търг в Christie’s New York „Три портрета на Лусиън Фройд” (Three Studies of Lucian Freud; 1969) от Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992). В момента триптихът на британския художник е най-скъпата картина в света, продадена на открит аукцион.

Сред известните имена, които отпаднаха от новата класация Top 200 са финансистът Адам Сендер (Adam Sender) и неговата съпруга Ленор (Lenor), чийто хедж фонд Exis Capital Management, Inc. преустанови дейността си през 2013 г., а Sothebys оцени колекцията им на 70 млн. USD. През тази година извън списъка останаха още руският бизнесмен Олег Байбаков и неговата дъщеря – кураторката Мария Байбакова, които през 2008 г., в подкрепа на експерименталните художествени практики в руската столица, създадоха Baibakov art projects. Групата на най-влиятелните колекционери напусна и германският издател Фридер Бурда (Frieder Burda)...

Единствените представители на Източна Европа в класацията на ARTnews за 2014 г. са руските милиардери Роман Абрамович (Roman Abramovich) и неговата партньорка Даша Жукова (Dasha Zhukova), Дмитри Риболовлев (Dmitry Rybolovlev), Леонид Михелсон (Leonid Mikhelson), както и украинският инвеститор и меценат Виктор Пинчук (Victor Pinchuk).

В последните няколко години в ARTnews 200 Top Collectors се забелязва сравнително устойчиво присъствие и затова днес, сред водещите колекционери в света, отново са имена като Елен и Бернар Арно (Hélène and Bernard Arnault) – собственици на френския холдинг LVMH (Moët Hennessy – Louis Vuitton S.A.); нюйоркските инвестиционни банкери Дебра и Леон Блек (Debra and Leon Black), притежаващи впечатляваща колекция от Стари майстори, импресионизъм, модерно изкуство, китайска скулптура и съвременно изкуство; сънародниците им Едит Л. и Ели Броуд (Edythe L. and Eli Broad), чийто бизнес е в сферата на финансите и недвижимите имоти, а арт интересите им са в съвременното изкуство; винската колекционерка на съвременно изкуство Франческа фон Хабсбург (Francesca von Habsburg); управителите на хедж фондове Александра и Стивън А. Коен (Alexandra and Steven A. Cohen) от Кънектикът, които събират импресионизъм, модерно и съвременно изкуство; американската инвеститорка Барбара Лий (Barbara Lee), която притежава внушителна сбирка от съвременно изкуство, създадено от жени; корабният магнат и финансист Филип Ниархос (Philip S. Niarchos), смятан за собственик на може би най-голямата частна колекция в света от Стари майстори, импресионизъм, модерно и съвременно изкуство; Франсоа Пино (François Pinault), притежател на холдинга за луксозни стоки PPR и на аукционна къща Christie’s; галеристът и рекламист Чарлз Саачи (Charles Saatchi); художникът Деймиън Хърст (Damien Hirst) и др.

Списанието ARTnews, чийто първи брой излиза през 1902 г., е едно от най-старите за изобразително изкуство в света. През април 2014 г. изданието беше купено от руския пазарен анализатор и инвестиционен банкер Сергей Скатерщиков (Sergey Skaterschikov) и неговата компания Skate Capital. Сумата, за която беше осъществена сделката, остана неизвестна.

Както artnovini.com написа, през януари 2012 г., след продължителни преговори, Сергей Скатерщиков и Дмитрий Аксенов (Dmitry Aksenov), председател на съвета на директорите на RDI Group, придобиха от холандско-британската компания Reed Exhibitions 70% от акциите на най-голямото изложение за съвременно изкуство в Австрия VIENNAFAIR.

По повод придобиването на ARTnews, бизнесменът заяви за GalleristNY, цитиран от artgiude.com: „Пазарът на арт медии е пред прага на големи промени: рекламните бюджети се съкращават, модата и life stile вече са част от света на изкуството и всекидневниците започват да публикуват статии за изкуство, които преди се появяваха само в специализираните издания. Плашещи времена. Но на мен това ми харесва и аз имам големи планове, свързани с ARTnews, останете на линия.”


ARTnews се разпространява в 123 страни, а неговите абонати са около 180 хиляди. Списанието е лауреат на престижни награди като George Polk Awards (два пъти), National Magazine Award и др.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1521-v-klasaciata-na-nai-golemite-kolekcioneri-vlyazoha-27-novi-imena.html

Judas Priest „спасиха” душата на хеви метъла с албума Redeemer of Souls

Judas Priest издадоха своя 17 студиен албум - Redeemer of Souls, и с „летящ старт” влязоха в първите „редици” на Bilboard Top 200. Снимка: © „Вирджиния рекърдс”/Sony MusicЛОНДОН. През тази седмица на световния музикален пазар излезе поредният - седемнадесети (17) - шедьовър на „Боговете на метъла”. Redeemer of Souls – висококачествен, многотонен и вдъхновяващ рокеднрол с неповторимата марка Judas Priest. Очакван с нетърпение от милионите фенове на вездесъщия Роб Халфорд (Rob Halford) и неговата хеви компания, само ден след премиерата си, албумът влезе с „летящ старт” на 6-о място в Billboard Top 200, съобщи официалният сайт на знаменитата британска група.


Няколко са групите в света, които могат да се сравняват със значимостта и постиженията на Judas Priest в света на тежкия саунд. Боговете се превърнаха в обект на подражание от мнозина и вдъхновиха поколения от музиканти и почитатели, припомнят от „Вирджиния Рекърдс/ Sony Music – българските дистрибутори на тавата.

Четири десетилетия кариера, белязана от култови песни и законодателни албуми, с над 40 милиона продадени копия, безчет награди и неописуемо грандиозни концерти: това е краткото CV на Judas Priestбандата, която отдавна е олицетворение на класиката в рок музиката. Днес, легендата Роб Халфорд, китаристите Глен Типтън (Glenn Tipton) и Ричи Фокнър (Richie Faulkne), басистът Иън Хил (Ian Hill) и барабанистът Скот Травис (Scott Travis) ни подаряват още една ударна доза класически хеви метъл с Redeemer of Souls. Сякаш само, за да ни напомнят, че митът за неръждаемата „британска стомана” е равнозначен на Вечност…

Знаменитото лого на Judas Priest. Снимка: © „Вирджиния рекърдс”/Sony MusicАлбумът излезе на 15 юли, вторник, с логото на Epic Records в стандартна и делукс версия (с 5 допълнителни бонус парчета). „Всеки път целта ни е да вдигаме летвата по-високо и да търсим ново звучене в собствената ни философия за стила на Judas Priest. Redeemer of Souls разпали наново страстта ни към всичко това, в което вярваме, в метъл идеите, от които се роди бандата. С всеки албум, създаден през годините, сме се опитвали да бъдем различни, да търсим и намираме собствената си индентичност, каза неотдавна Роб Халфорд за Redeemer of Souls.

Новият албум на Judas Priest e забележителен и с това, че отбелязва студийният дебют на китариста Ричи Фокнър с бандата, който заедно с Глен Типтън и Роб Халфорд е съавтор на новите композиции.

Judas Priest се събират през 1969 г. в Бирмингам, а от 1974 г. са сред най-успешните метъл банди в света. В дискографията си имат образци като албумите Rocka Rolla (1974), Killing Machine (1978), British Steel (1980), Screaming for Vengeance (1982), Painkiller (1990) и др., в които са рок химните Breaking The Law, Jawbreaker, Hell Patrol, Living After Midnight, You’ve Got Another Thing Coming и т.н.

Последната студийна тава на бандата – Nostradamus, излезе през „далечната” 2008, но след като човек чуе Redeemer of Souls, със сигурност би си казал, че очакването си е заслужавало, а думите на Халфорд, че „албумът е класическа комбинация от всичко това, което обичаме в хеви метъл музиката: бесни китарни рифове и сола, яростни барабани, здрава бас линия и вокали, раздирящи до небесата, определено са самата истина…

Титаничната мощ на Judas Priest ще ви поеме още с първото огнедишащо „откровение” – Dragonaut. След това, едноименното Redeemer of Souls, пък ще „излекува” невинно изстрадалата ви от сладникавите поп, досадно баналните хип-хоп или от (още по-заразните) турбочалга простотии душа, като ви пренесе в „праведните” земи на класиката Painkiller и да ви подготви за вълнуващия „нордически” епос Halls Of Valhalla - образец на всичко, което са Judas Priest. Мистика, виртуозност, въображение, събрани в уникална метъл хармония… Същият „тежък” сюжет е надвиснал над слушателя и в парчето Sword Of Damocles - безпощадна битка между лирика и драматизъм… Hell & Back, Cold Blooded са своеобразно завръщане към славните времена на 70-те. Speed, trash … – 4:39 наметилизиращи минути с Metalizer . Същински кръстосан огън от хард рок, с лек привкус на тежък блус, великолепни китари, и глас Ерихонски, разбира се – това е Crossfire. Ако трябва да бъде описан с една дума албумът Redeemer of Souls, тя ще бъде „мистицизъм”. След драконите, нюорлиънските зомбита в March Of The Damned, в Secrets Of The Dead бандата ни въвежда в езотеричните тайнства на Древния Египет… Battle Cry е още една гигантска крачка към пространствата, позлатени с блясъка на 24-каратовия хеви метъл, където слушащият тази тава, навярно, би искал да прекара целия си живот… И Глен Типтън, и Ричи Фокнър наричат Beginning Of The End „прекрасна песен, с прекрасни китари и прекрасен глас”. Началото на края. По-скоро – краят на началото. Не зная дали тази удивителна, чувствена, прекрасна рок балада, е кулминацията на Redeemer of Souls, но слушайки я, мисля си, че чрез нея, по някакъв начин, се докоснах до истината какво представлява човешката душа. Полет! Наистина.

Без никакво преувеличение, смятам, че рок музиката имаше крещяща потребност от албум като Redeemer of Souls. За да бъде спасена, поне отчасти… И Judas Priest й го дадоха.

Какъв би бил най-подходящият финал на този текст – може би, думите на големия Скот Йън (Scott Ian) от Anthrax: „Нямаше да има хеви метъл без Judas Priest…” Наистина.

Redeemer of Souls на Judas Priest - един албум, от който рок музиката имаше „крещяща” потребност. Снимка: © „Вирджиния рекърдс”/Sony MusicСъдържание на Redeemer of Souls
(стандартна версия):

01. Dragonaut
02. Redeemer Of Souls
03. Halls Of Valhalla
04. Sword Of Damocles
05. March Of The Damned
06. Down In Flames
07. Hell & Back
08. Cold Blooded
09. Metalizer
10. Crossfire
11. Secrets Of The Dead
12. Battle Cry
13. Beginning Of The End

Бонуси в Deluxe версията:

14. Snakebite
15. Tears Of Blood
16. Creatures
17. Bring It On
18. Never Forget


Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1520-judas-priest-spasyha-duchata-na-heavy-metal-s-albuma-redeemer-of-souls.html

Vienna Design Week 2014 will be in blue

About 75 chairs in various blue tones will guide the way through this years Vienna Design Week. Photo: © Katarina ŠoškićThe Austria’s largest design festival will continue from September 26 to October 5.

VIENNA. Three shades of blue are this year’s festival colours. Blue chairs will mark the locations of Vienna Design Week 2014 and lead your way through the festival. Also the festival appearance will be held in blue, announced viennadesignweek.at. This forum is Austria’s largest design festival, with a variaty of locations and events in Vienna. Last year it delighted over 30.900 visitors. The festival, curated by Lilli Hollein, will enter its 8th round this year.


National and international works of product-, furniture-, graphic-, and industrial design, such as experimental approaches will be presented from September 26 to October 5 2014. Revealing the creative process of the production and to initiate projects are core elements of the festival’s concept.

International design in Vienna

During Vienna Design Week (VDW), the city becomes a platform and showcase of design. In cooperation with designers from all over the world, Viennese museums and companies, the festival shows different approaches to design.

Celebrating design, (re) thinking design

Design is more than just a designed object. Vienna Design Week defines design as an essential part of the cultural production. The festival shows that design shapes our material culture, our every-day life and our world as consumers. Simultaneously, it influences our lifestyles and most fundamentally our aesthetic senses and judgements. Therefore, VDW has based its mission on both, the celebration of design and on its critical examination.

In the past years Vienna Design Week has become much more than just a festival: It is a design network that assembles the most important heads of culture, economy, media and the creative scene.

Preview: Highlights

With over a hundred events, exhibitions, on site installations, and plenty of opportunities to celebrate and to network VDW is not only a melting pot for the international design scene, but also enthuses a big crowd of Viennese and Vienna visitors every year. 2012 the festival counted 37.000 visitors during ten days.

Focus District

This year’s focus district is Landstrasse. The 3rd district will be the eyecatcher of the festival. Palais Schwarzenberg, a Viennese baroque treasure, is this year’s festival headquarter. For ten days the Vienna Design Office moves – along with the festival’s infopoint, a Pop-Up-Cafe, the Vienna Design Week Laboratory and several exhibitions – to the sophisticated garden palace.

As in previous festival seasons, another focal point will be Social Design and Future Urban Mobilty. Experts of design industries, technology and politics will give insight into concepts like Smart City and E-Mobility at Vienna Design Week 2014.

Host Country: Hungary

Drawing a geographic and historic centreline from this year’s focus district Landstrasse towards East, the path will lead to 2014’s host country: Hungary. In cooperation with the Balassi Institute a refreshing perspective is taken on the neighbouring country by presenting Hungarys young design scene.

VDW 2013: Passionswege by the Glaserei Stiefelmeyer with Pedro Ferreira (Studio Pedrita), Irene Stiefelmeyer, Lilli Hollein (Vienna Design Week director) and Tina Thiel. Photo: © ABC - Peter SchernhuberFormats 2014

This is where we display the formats of this year’s festival:

Education / Guided Tours

Guided tours for everyone – kids, students, visitors and design professionals – will be offered during the ten days. In addition to the tours, teaching materials focusing on design in schools are being prepared and offered.

Five designers and design teams will receive a free ticket to take part in the festival and to present themselves in the category Social Design.

The projects – partially in collaboration with Caritas Wien – will be realised during the festival. For the third year in a row Erste Bank is the patron of the project.

Passionswege

The Passionswege are a design trail through Vienna and an important format of Vienna Design Week. Solo designers and design teams from Austria and abroad are invited to create objects and site-specific installations on the premises of old established Viennese businesses. The Passionswege also lead to parts of the city not especially known for their affinity for design.

The Passionswege will be supported by the Wirtschaftskammer Wien.

Programm Partners

Designers, institutions, museums, galleries complement the VDW with a wide range of events and exhibitions on design.

Debut

(Inter)national universities, colleges and design studios from inland and overseas will be invited to Vienna, to present their projects.

Laboratory

Vienna Design Week Laboratory invites emerging graphic and product designers to develop and present a project on-site at the festival center. The successful format is curated by Erwin K. Bauer together with Lilli Hollein and will be focusing on the topic of „nothing.

* * *

Facts + Figures

The numbers of Vienna Design Week speak for itself (from 2007 to 2014):
- Visitors: from 12.000 to 30.863 (2013);
- Presentations & Events: 24 in the first year, over 100 in 2013;
- Press clippings: 535 (total) – 227 print / 292 online / 5 TV / 13 Radio (2013);
- Website: 86.485 visitors / 292.515 hits (Oct 2012 – Nov 2013);
- Mobile version: 8.520 visitors / 49.491 hits (new since 2012);
- Facebook fans: 21.177 (July 2014).

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1519-vienna-design-week-2014-will-be-in-blue.html

ПРОФ. ИВАН СТОЯНОВ: Време е да знаем истината за своето минало и настояще

Известният български учен проф. д.и.н. Иван Стоянов е автор на редица трудове, посветени на живота и дейността на Васил Левски, Любен Каравелов, на историята на Българското възраждане и т.н. Снимка: © artnovini.comОказва се, че 136 години след Освобождението на България, някои продължават да спят и да са все там – в Османската империя, казва изтъкнатият български историк, който е председател на Фондация „Васил Левски”.

КАРЛОВО. На 18 юли, петък, България ще отбележи 177 години от рождението на Васил Левски (1837-1873). По време на тържествата в родния град на Апостола на българската свобода, които ще се проведат утре*, ще бъде представена и книгата „Каравелов и Левски. Истинският прочит”, чийто автор е световноизвестният български историк проф. д.и.н. Иван Стоянов. Предлагаме на вашето внимание интервю с изтъкнатия учен, който е председател на Фондация „Васил Левски”.


Проф. Стоянов, в последните няколко години, в навечерието на 18 юли, публикувате свои изследвания, които разчупват налаганите с години идеологизирани клишета за Любен Каравелов, за Васил Левски, за първия биограф на Апостола, за европейските измерения на идеите на Левски… Ще спазите ли и тази година традицията?

- Надявам се и тази година да спазя утвърдилата се вече практика и да предложа на любознателния читател и на цялата българска четяща публика една нова монография, озаглавена „Каравелов и Левски. Истинският прочит”.

Допреди няколко десетилетия се смяташе, че всичко около Българското възраждане е решено и трудно могат да се намерят нови изследователски теми. Оказва се обаче, че „всичко” е решено от позицията на една господстваща методология. А истинската история на българите през ХVІІІ и ХІХ в. просто не е изследвана така, както трябва. Това, което се опитвам да правя, не е „нов прочит” на историята, както е модерно да се прави при всяка смяна на политическите режими. За мен това е документален прочит, който единствено може да бъде обективен, но може, разбира се, и да не бъде. Зависи от човека – дали той е изследовател или е „изследовател”. Историята е наука, която има за цел да реконструира миналото такова, каквото е било, а не такова, каквото някому се иска да е било. Това ще повтарям до края на живота си и няма да ми омръзне. Само при такъв подход историята може да се смята за отделен клон от човешкото познание. В противен случай тя е, най-общо казано, слугиня на властимащите. Най-авторитетни учени и историци са ми казвали неведнъж, че който казва истината печели само врагове. Признавам – така е. Но ако историкът или изследователят е професионалист, той би трябвало да се придържа към истината, каквато и да е тя. Ако се страхува от това – тогава да се захваща с розови романчета, с литературни хроники, с биографии на съвременни политици и мафиоти – не че между едните и другите има някаква разлика – ще печели многократно повече. Гарантирам!

Какво ще открие любознателният читател в новата ви монография?

- И в тази книга, както досега, той ще намери само документирани истини, а ще намери и самите документи, които може да прочете и сам да прецени прав ли е авторът или не. Тя излиза във връзка със 180 години от рождението на Любен Каравелов (1834-1879), 135 години от неговата смърт, 145 години от излизането на в. „Свобода” и 145 години от създаването на БРЦК, в което създаване Копривщенецът и Карловецът имат общи заслуги. Идеята е да се докаже, че тяхното противопоставяне след 1944 г., и дори в последно време, е една българска глупост, която трудно може да се обясни. Трудно, защото се прави от сравнително образовани хора, които няма как да не виждат истината, но подчинени доброволно или не толкова доброволно на една методология изкривяват познати на всички българи документи. Ето какво е написал един автор през февруари 2014 г. в заключението на своята книга за предателството или предателствата по отношение на Васил Левски: „Историята затова е държавна наука – за да поддържа миналото в единство. Иначе нацията губи една от най-важните си спойки и отива на разпад. Именно различният официален възглед към миналото направи македонците такива изметнати българи. Държавата е длъжна по дефиниция институционално да налага единния възглед за миналото върху територията. Докато на най-високо ниво не се реши друго, поп Кръстьо трябва да си остане навсякъде официалният предател на Левски”.

Това е изключително смущаващо!..

- Едва ли е необходим някакъв коментар към този цитат, тъй като авторът няма и представа от това що е наука, след като обявява историята за „държавна наука”. Има държавна граница, държавна политика, държавна хазна, към която всички се стремят, но за пръв път някой си позволява да налага в писанието си мнение, че историята е държавна наука и държавата трябва да решава кое е историческа истина и кое не!!! Мили Боже, и книгата на този „проучвател-изследовател” се купува и формира мнение. Явно Чинтулов е бил напълно прав, когато се провиква „Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди!” А какво се оказва, че 136 години след Освобождението някои продължават да си спят и са си все там – в Османската империя. Ама прав е авторът на гореприведения цитат! И още как! Османска империя е това, а историята е държавна наука. Заповядала Високата порта на българите да спят и те си спят и днес! Да си викат колкото искат Чинтулов, Ботев, Каравелов, Левски и разни там други хаймани! Докато от най-високо място не ти кажат, че трябва да се събудиш – никакво събуждане! Държава е това, а не лукова глава.

Аз съм категоричен, че няма държавна наука и не може да има. Науката затова е наука, за да е наука. А че държавата може да влияе върху „изследователи” го показва почти цялата ни историческа книжнина, особено в някои периоди от своята поява и развитие. Показва го по категоричен начин и цитатът по-горе.

„Каравелов и Левски. Истинският прочит” - най-новата монография, написана от проф. Иван Стоянов. Снимка: Фондация „Васил Левски”Основният ви научен принцип е да представяте „историята, такава каквато е била”. Несъмнено, в тази посока е написана и книгата ви „Каравелов и Левски. Истинският прочит”…              

- Новата книга представя Каравелов и Левски такива, каквито са. А те са големи, много големи личности и дори във второто десетилетие на ХХІ в. е трудно да повярваме, да си обясним, да осъзнаем, че е имало такива българи – едно време. Първият е наречен от дипломатите на Великите държави в Османската империя „Мацини на Балканите”, а втория с пълно право можем да окачествим с другия италиански революционер – Гарибалди. Отношенията между двамата са еталон, който няма как да се обясни със съвременните политически нрави. Противоречията, които възникват в редки случаи между тях, не променят общата картина, а по-скоро потвърждават съвместното им израстване и превръщане в символи на българщината.

Опитите от близкото минало Каравелов и Левски да бъдат противопоставяни с твърденията, че единият е буржоазен либерал и поради това е непоследователен, нерешителен, изменчив и поддаващ се на чужди внушения, а другият е последователен революционер демократ, който върви право към целта и развенчава колебливата и съглашателска политика на Копривщенеца доказва само едно – че историята наистина е била приемана за „държавна наука” от пишещите и откриващите тези „истини”. За някои тя все още продължава да бъде държавна наука, а други и в бъдеще ще чакат решаването на спорни въпроси от „най-високо ниво”. Фондация „Васил Левски” обаче и нейният председател ще казват това, за което свидетелстват автентичните документи и ще представят историята такава, каквато е била. Защото е крайно време българите да знаят истината за своето минало, както и истината за своето настояще!

Проф. Стоянов, от миналата есен сте председател на Фондация „Васил Левски”, какво ново наложихте в нейната работа?

- От септември 2013 г., когато бях избран на този пост от Общото събрание, се стремя да реализирам два основни момента. На първо място правя възможното за осъществяване на приемственост и продължаване на всичко положително, „родено” през предходните 22 години. В същото време се стремя към въвеждане на някои нови правила и дейности, наложени от промените, настъпили през последните години и особено през последните месеци. Това е втората линия, която следвам и която приемам като основополагаща в сегашната и бъдещата дейност на Фондацията.

Какво имате предвид?

- Учредяването на тази обществена организация става факт на 17 септември 1991 г. На 15 май 1996 г. тя е регистрирана в Софийския градски съд. Това е времето на лавинообразното появяване на фондации, които се занимават с всичко друго, но не и с това, което е записано в техните програмни документи. Всички си спомнят, надявам се, „Бъдеще за България”, „Св. Пантелеймон” и какви ли не още помпозни наименования на структури, които осигуряваха бъдеще за създателите си, за подбудителите, които стояха на тъмно, за техните наследници и банково-партийни структури, но не и за препатилата ни държавица. „Бъдеще”, което всички ние изпитваме на собствените си плещи всекидневно и което превърна една истинска и уважавана държава в най-бедната и корумпирана система на Европейския съюз. Без съмнение това налага отпечатък върху всички страни от живота на държавата, доколкото все още я има, и върху всички нейни структури. Фондация „Васил Левски” обаче, за разлика от своите посестрими, си поставя за основна цел утвърждаване името и делото на Васил Левски, което ще рече поддържане и опазване на културни паметници, свързани с Апостола, изграждане на мемориалния комплекс към Националния музей „Васил Левски” в Карлово, подпомагане на научната, културната, обществената и спортната дейност, свързана и посветена на Големия Карловец. Работата със студенти и ученици, с обществени организации, с българското гражданство, с българите зад граница и техните културно-просветни структури – училища, дружества, църковни общности е неотменна част от задачите, които изпълнява Фондацията, посветена на Големия българин. Тази родолюбива дейност е подпомагана щедро от различни институции, структури, фирми през последното десетилетие на ХХ в. и първите години на новото хилядолетие, което дава възможност за разнообразна издателска дейност, изграждане на множество паметници на Левски в различни селища на България, зад граница и дори зад Атлантика.

В последните няколко години конюнктурата у нас се промени съществено – от 1 януари 2007 г. България е част от Европейския съюз и в сила са „нови правила”. Но пък вече пет години страната ни е в „турбуленцията” на световната икономическа криза, за която, впрочем, някои страни вече забравиха…

- Влизането на България в Европейския съюз и налагането на финансовия механизъм на този съюз в държавата, отличаващ се, поне на книга, с ясни правила и изключително строга отчетност, завземането на властта от олигархични структури и наложените от тях корупционни практики, узаконени като държавна политика, постепенно изтласква встрани от полезрението на днешния ден организации, занимаващи се с народополезна дейност, т.е. такива, в които няма келепир. Ама наистина го няма това, което българинът разбира под понятието „келепир”, като с абсолютна категоричност мога да твърдя това за времето след 24 септември 2013 г.

Икономическата криза, която обхвана целия свят и особено съюза, в който попада и България през 2007 г., показа истинската си същност в най-бедната страна на европейското чудо. Всичко това ограничи до минимум финансовите постъпления във Фондацията, получавани до този момент най-вече като дарения под различна форма и по различни поводи и реализиране на самостоятелни или съвместни с други структури проекти. Точно тези нови условия имам предвид, когато говоря за втората линия в работата на Фондацията, която приемам като основополагаща. В своята работа Управителният съвет стигна до извода, че за Апостола на българската свобода, обрекъл се съзнателно на саможертва в името на българското възкресение, си струва да се работи и без наличието на големи финансови средства. Разбира се това е много, много трудно, но не и невъзможно. Оказването на методическа, научна и конкретна практическа помощ на редица културни институти, на двата музея, свързани най-тясно с Васил Левски: Националния музей в Карлово и Регионалния исторически музей в Ловеч, на останалите музеи в България, на регионалните библиотеки, на градските и селските читалища, на местните структури, занимаващи се с пропагандирането на идеите на Апостола и съхраняване на паметта за него, на основни, средни и висши училища, на обществени организации и други подобни, доведе до появата на съвместни издания с Фондация „Васил Левски”. По този начин се проявява истинската същност на общественополезната й дейност. До този момент на бял свят са вече три чудесни сборника. В най-близко време – отново по същия принцип – предстои излизането на том 15 от поредицата „Българско възраждане. Идеи Личности Събития”. И това е само за един период от 9 месеца…

На 16 юни т.г., в Института по славистика на Виенския университет, студенти от България и Австрия представиха  интердисциплинарния проект „Текстът ЛЕВСКИ - прочити в свой и чужд контекст” (Der Text LEVSKI - Interpretationen in und zwischen den Kontexten). Снимка: © artnovini.comПредставяте личността, живота и дейността на Васил Левски не само в много български села и градове. В последните няколко години неговото име и идеи придобиват все по-голяма известност и в чужбина…

- С помощта на Министерството на културата, на общински ръководства, на университетски структури и с инициативността на личности, отдали се на каузата „Левски”, се осъществява представянето и популяризирането на живота, делото и идеите на Големия Карловец пред българската общественост от Свиленград до Видин и от Силистра до Благоевград. Фондацията обръща все по-голямо внимание на популяризирането на Апостола на българската свобода зад граница. Съвместно с Община Карлово, Национален музей „Васил Левски” – Карлово, Института по Славистика на Виенския университет (Instituts für Slawistik der Universität Wien), Българското посолство в столицата на Австрия с Н. Пр. посланик Елена Шекерлетова, проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева, проф. хонорис кауза доц. Румяна Конева – директор на БКИ „Дом Витгенщайн” във Виена, директора на Института по славистика на Виенския университет проф. Фьодор Поляков, Българския културен център в Будапеща, Филологическия факултет на Белградския университет, където като лектор по български език работи доц. Ценка Иванова от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, от 16 до 19 юни т.г. Васил Левски беше представен в трите европейски столици като гражданин на света и на Стария континент. И беше представен с участието на представители на едни от най-престижните европейски университети, освен споменатите – тези във Фрайбург, Страсбург и Познан. Сред тях бяха и представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

И отново подчертавам – всичко това за 9 месеца. Ще направя всичко възможно тази практика да продължи и в бъдеще, а тя ще покаже кой работи за идеята „Левски” и кой се стреми да се облагодетелства от идеята „Левски”. При появата на финансови средства нещата могат да се подобрят още повече, но тези евентуални средства ще бъдат изразходвани до стотинка със знанието и с решенията на Управителния съвет на Фондацията. Нали сам Апостола ни е завещал най-строга отчетност за народните пари!

Интервюто е осъществено със съдействието на Национален музей „Васил Левски” – Карлово.

Биография

ИВАН СТОЯНОВ е професор във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Доктор на историческите науки, преподавател по история на Българското възраждане.

Роден е на 12 февруари 1949 г. През 1967 г. завършва гимназията с преподаване на руски език „Васил Каравасилев” в Плевен, а висшето си образование със специалност история получава във ВТУ през 1971 г.

Иван Стоянов започва кариерата си като учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Паисиево, Силистренско (1971). Преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен през 1974 г., а година по-късно става преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ на ВТУ. Доктор по история – 1983 г.; доктор на историческите науки – 2002 г.; професор от 2004 г.

Заместник-декан на Исторически факултет на (1989-1991), заместник-ректор (1991–1993) и ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” от 1995 до 1999 (първият ректор, възпитаник на университета), където днес е началник на отдел „Научноизследователска и художественотворческа дейност”. Член е на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) от 1996 г. Бил е председател на Постоянната комисия по обществени науки към НАОА (2000-2003). От 2003 г. е председател на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към НАОА.

Научните му интереси са в областта на политическата история на Българското възраждане, първите години от развитието на Княжество България и към изучаването на идейните възгледи на политическите течения и организации през XIX в., като известният учен обръща основно внимание на либералната доктрина, характерна за периода.

На тази проблематика, в която той е водещ изследовател, са посветени и дисертациите му за получаване на научните степени доктор по история и доктор на историческите науки. Автор е на повече от 150 научни публикации, от които 12 монографии и учебници за студенти.

Проф. Иван Стоянов е ръководител на дипломанти по магистърски програми и докторанти. Владее руски и френски език. През 1998 г. Американският библиографски институт (American Biographical Institute; ABI) го включва в своето издание „Пет хиляди световни личности” (Five Thousand Personalities of the World).

Избрани монографии (самостоятелни и в съавторство):

- „Първият биограф на Апостола”/„Първият уредник на музея на Апостола” (изд. „Астарта”; 2013);
- „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски” (2012);
- „Васил Левски – Апостола на българската свобода” (2012);
– „Европейските измерения на Васил Левски” (2011);
– „Таен централен български комитет. Идеи и проекти” (2010);
– „…И някога, и днес, и завинаги… Памет за Апостола” (2009);
– „Любен Каравелов – нови щрихи към живота и дейността му” (2009);
– „Възобновяване на българската държавност – идеи и проекти” (2002);
– „Политически идеи на Тайния централен български комитет” (2002);
– „История на Българското възраждане” (1999);
– „Страници от новата история на Велико Търново” (1993);
– „Славянските комитети и българското освободително движение след Априлското въстание” (1992);
– „Либералната партия в Княжество България 1879-1886 г.” (1989).

* * *


* Бел. ред.: Информация за тържествената програма, посветена на 177-годишнина от рождението на Васил Левски, можете да намерите в официалния сайт на община Карлово.

Source Article from http://artnovini.com/interview/1518-prof-ivan-stoyanov-vreme-e-da-znaem-istinata-za-svoeto-minalo-i-nastoyaste.html

No time to dally!

Museum by name of Nicholas Roerich in Moscow. Photo: icr.suAddress of the non-governmental museum named after Nicholas Roerich to the people of Russia and compatriots abroad.

Dear friends, compatriots, philanthropists and art-patrons, representatives of big business! You can help to preserve for Russia the Non-Governmental Museum Named after Nicholas Roerich and the Roerichs’ heritage!   

The Museum has become an embodiment of the dream of the Roerichs, the greatest representatives of the Russian and world culture. It was founded by the renowned painter and public figure Svetoslav Roerich the younger son of the great Russian artist Nicholas Roerich. In 1990 he donated to Russia the priceless cultural heritage of his parents for the creation of a museum: hundreds of paintings, a unique archive, family relics and rare art objects. Humanistic, ethical and philosophical ideas conveyed by this heritage were meant to help in the revival of moral values of our nation, its active participation in the task of preservation and development of culture and broad international cultural cooperation, and the upbringing of a new generation on the noble principles of virtue, beauty and peacemaking.


Believing that only participation of the masses can guarantee the safety and preservation of the heritage of such a kind, Svetoslav Roerich set an indispensable condition that the museum in Moscow had to be non-governmental and had to form a part of the non-governmental organization founded by him. This condition was acknowledged by the country’s leadership in the special government resolution № 950, dated 04.11.1989. That is how were born the Non-Governmental Museum Named after Nicholas Roerich and the Soviet Foundation of the Roerichs, to which Svetoslav Roerich bequeathed the heritage, having become its honorary chairman. In 1991 after the disintegration of the USSR the Soviet Foundation of the Roerichs was transformed into the International Centre of the Roerichs (ICR). Subsequently, Svetoslav Roerich confirmed ICR’s right to the heritage.

The life of the Non-Governmental Museum has not been simple from the very beginning. Choosing from among the buildings offered by the authorities to house the museum Svetoslav Roerich opted for the old Lopukhins’ Estate dating back to the 17th-19th centuries and located in the center of Moscow. Its critical condition demanded ample financial resources that the state promised to earmark for its renovation. However, the promise was never fulfilled. Thus, a big question mark was looming over the issue of the creation of the museum.

Fighting against all odds the International Centre of the Roerichs found support in the public. The help extended by volunteers, the donations from general public and patrons from Russia, near-abroad and compatriots from far abroad helped ICR to renovate the estate and open the museum named after Nicholas Roerich there on October 9, 1997 on the anniversary of this great artist. The Roerichs’ heritage found its home in Russia and became the national wealth.

In the past several years the Museum named after Nicholas Roerich evolved into the biggest exhibition, research, cultural and educational hub of studying and propagating the artistic and philosophical heritage of our great compatriots. Its cultural activities have been highly appreciated in Russia and abroad. In 2006 by order of the President of the Russian Federation the Director-General of the Museum Mrs. Lyudmila Shaposhnikova was awarded the state Order of Friendship for her outstanding contribution to the development of museum work and cultural heritage preservation, and in 2011 with the order For Merit to the Fatherland” Grade IV for her contribution to the cultural heritage preservation as well as many years of educational and public activities.

For the renovation of the Lopukhins’ Estate the staff of the International Centre of the Roerichs was given the National Prize Cultural Heritage” and the European Union Prize for the selfless work for European heritage preservation.

The international cultural and educational projects of the Non-Governmental Museum, dedicated to the peacemaking ideas of the Roerich Pact for the protection of the world cultural heritage, are implemented with the support of the Ministry of Foreign Affairs of the Russian Federation and such reputed organizations as UNESCO and UN.

The Museum Named after Nicholas Roerich in Moscow has become an inalienable part of its civil society and an unique example of the development in Russia of a culture beyond the aegis of the government. The high moral potential of the artistic, research and literary works of the Roerichs has united around it a wide circle of culture figures, contributing to the development of patriotism, peace and harmony in the society.

And all this has been achieved without the state financial support.

For more than 20 years the museum has been financed by one of its co-founders, the greatest art-patron in Russia Boris Bulochnik. Understanding the spiritual potential of culture he heavily invested in its development, helping many cultural bodies of the country. He also supported orphanages and folk handicrafts.

After the closure of his bank in November 2013 the art-patron lost the capacity to support financially the Museum. As a result, the cultural institution of international importance found itself on the brink of destruction.

The public has spoken for the preservation of the Museum and extending it help. The on-line petition to the government has been signed by 108 000 persons. The petition was signed by a considerable number of renowned scholars, culture and public figures. Similar letters of support have been submitted by dozens of Russia’s museums and Roerich organizations. Thousands of visitors to the Museum leave their signatures in support of the Museum. The public are trying to save and preserve their culture. With the aim to extend material support to the Museum the Mayor of Moscow Mr. Sergei S. Sobyanin has allowed the Museum to use the two buildings of the Lopukhins’ Estate free of charge.          

Simultaneously, the Ministry of Culture of the Russian Federation, which is supposed to support culture, acts as its destroyer applying the policy of double standards. On the one hand the Ministry officials say that culture is the unifying foundation of Russian society.” On the other hand they virtually wage a war against the International Centre of the Roerichs in order to requisition the Roerichs’ legacy it keeps and destroy the non-governmental Museum. All this is going on the eve of Nicholas Roerich’s 140th anniversary and in the year declared the Year of Culture in Russia.

The loss of the Museum will translate into a truly national tragedy for Russian culture. It will entail the destruction of its non-governmental sector and deprive Russia of the significant evolutionary-cultural potential of the Roerichs’ legacy.

Our renowned compatriots enthusiastically believed in the great future of the Russian people and, therefore, donated it the results of many years of their labour. The time has come to protect these precious gifts for the sake of future generations!

We are addressing art-patrons and philanthropists, and all patriotic forces of our Motherland with the appeal to preserve the Non-Governmental Museum Named after Nicholas Roerich and its unique heritage.

We have faith in the Russian people’s ability to protect their culture!

The staff
Non-Governmental Museum Named after Nicholas Roerich
www.icr.su

Izvestia, 11.07.2014

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1517-no-time-to-dally.html

МУЗИКАУТОР и БАККО сключиха историческо споразумение

Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. След почти тригодишни преговори МУЗИКАУТОР и Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) подписаха споразумение, с което се уреждат отношенията между двете организации за периода от 2014 до 2016 г. и се съгласува тарифа на МУЗИКАУТОР за препредаване на музикални произведения по жичен и безжичен път, съобщиха от Сдружението за управление на авторски права.


Това е най-голямото по мащаб колективно споразумение, което урежда правата за използване на музикални произведения в платените тв платформи, сключено между организация, представляваща интересите на правоносителите, и представител на браншова организация на ползвателите, каквато е БАККО за сектора на кабелните, сателитните и IPTV услуги. В асоциацията членуват предприятия с пазарен дял от 65% при разпространение на платено телевизионно съдържание, като сред тях са и най-големите национални оператори, припомнят от МУЗИКАУТОР.

Договорената между страните тарифа се базира на предлаганите от операторите телевизионни програми за крайните потребители и броя абонати на различните пакети, което е най-адекватната формула с оглед спецификата на пазара на разпространение на радио- и телевизионни програми в страната. Тази методология позволява максимална оперативност и коректност в процеса на лицензиране на отстъпените за управление на МУЗИКАУТОР авторски права и същевременно съвпада със стремежа на БАККО за налагане на принципите на прозрачност и честна конкуренция в сектора за разпространение на платено ТВ съдържание.

Споразумението изпълнява предписаното в измененията на ЗАПСП от март 2011 г., според които тарифите за дължимите възнаграждения към организациите за колективно управление на права следва да бъдат съгласувани с представителна организация на ползвателите.

Преди да влезе окончателно в сила тарифата, тя трябва да бъде утвърдена от министъра на културата.

„В БАККО подкрепяме защитата на правата на интелектуална собственост в България – в съответствие с нормативната уредба и реалностите на пазара. Вярваме, че настоящото историческо споразумение ще даде тласък за налагането на добри практики при уреждането на търговските отношения в областта на разпространение на защитено съдържание в електронните съобщителни мрежи, независимо от технологията на достъп. Изказваме своята благодарност и на Съвета за електронни медии и Министерство на културата за тяхната съпричастност и подкрепа за постигане на едно балансирано и разумно споразумение за цялата индустрия”, коментира Димитър Радев, председател на Управителния съвет на БАККО.

Според Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР, голямото постижение при споразумението с БАККО е, че авторите на музикални и литературни произведения, свързани с музика, ще започнат да формират приходи и от използването на произведенията им при платено ТВ препредаване. „Надяваме се подписването на споразумението с БАККО да послужи и като катализатор на един по-дългосрочен процес на осветяване на пазара и елиминиране на сивия сектор при платените TB услуги. За тази цел очакваме договорите, които сключваме с отделните платформени оператори, да отразяват коректния брой на техните абонати”, заяви Димитров.

* * *

МУЗИКАУТОР е сдружение за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика, и музикални издатели. Сдружението, което е учредено през 1992 г. от 104 български композитори и автори в град София, е член на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC) от 1993 г. и на Международното бюро на авторските дружества, управляващи правата за механичен запис и възпроизвеждане (BIEM) от 1996 г. В МУЗИКАУТОР членуват над 2500 български автори. На базата на договори за взаимно представителство с над 60 чуждестранни авторски дружества, сдружението представлява авторите от почти 100 страни в света. МУЗИКАУТОР е единственото дружество в България, оторизирано да защитава правата на членовете на тези дружества и да отчислява възнаграждения към тях.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1516-musicautor-i-bakko-skluchiha-istorichesko-sporazumenie.html

„Аполония” отбелязва 30-годишния си юбилей с фотоизложба

Фрагмент от изложбата „30 години Аполония”. Снимка: © Роселина ПетковаСОФИЯ. През 2014 г. се навършват 30 години от създаването на най-големия български фестивал в областта на културата и изкуствата - „Аполония”. По този повод в столичната VIVACOM Art Hall беше открита изложбата „30 години Аполония”, която представя непоказвани досега фотографии от 80-те години, чийто автор е Тодор Денев.


Сред многобройните експонати публиката ще види архивни кадри, чиито „герои” са големи български творци като художникът Димитър Киров – ДиКиро, джазменът Христо Йоцов, актьорите Георги Мамалев, Стефан Данаилов, Велко Кънев, Йосиф Сърчаджиев, Татяна Лолова, режисьорът Рангел Вълчанов, колежката му Васа Ганчева и др. Изложбата показва и снимки, запечатали различни етапи от подготовката и организацията на „Аполония” през годините.

Експозицията ще е на разположение на публиката до 20 юли, неделя.

Първото издание на Празниците на изкуствата „Аполония” се провежда през 1984 г., откриването е на 1 септември. Продължителността му е 10 дни, като през това време са проведени над 70 събития: театрални представления, концерти на открито, камерни и джаз концерти, прожекции на филми; в Художествената галерия в Стария град се организират изложби и литературни вечери, които са неотменна част от събитието, а именити творци провеждат майсторски класове по различни специалности – пеене, пиано, джаз импровизации, театър, изобразително изкуство и др. Съществен фрагмент от програмата, който присъства във всички следващи издания на фестивала, е детското творчество…

Официалното откриване на тазгодишния фестивал ще се състои на 28 август, четвъртък, в Амфитеатър „Аполония” с концерта „Българската душа в музиката”, в който ще участват Камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров и хор „Космически гласове” с диригент Ваня Монева. Солисти ще бъдат цигуларят Минчо Минчев, Теодосий Спасов – кавал, мецосопраното Ирена Петкова и Николай Минчев – цигулка.

Ден по-рано, от 18.00 ч. в Художествената галерия, ще бъдат открити изложбите на „Аполония”, които  

Тридесетото издание на Празниците на изкуствата „Аполония” ще продължи до 6 септември, събота, 2014 г. ще представят творчеството на художниците Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Никола Тороманов – Фичо, Христо Явашев – Кристо и др.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1513-apolonia-otbelyazva-30-godishniat-si-ubilei-s-photoizlogba.html

Летен фестивал събира музика и театър под звездите на Търновград

С оперетата „Графиня Марица” - класическият шедьовър на унгарския композитор Имре Калман, във Велико Търново ще бъде открито първото издание на летния фестивал „Музикално-театрални вечери под звездите на Търновград”. Снимка: teatarvtarnovo.comВЕЛИКО ТЪРНОВО. В старопрестолната българска столица започва първото издание на летния фестивал „Музикално-театрални вечери под звездите на Търновград”, което ще продължи от днес, 14 юли, до 18 юли, съобщи за artnovini.com Христофор Йонов, директор на Музикално-драматичния театър (МДТ) „Константин Кисимов”, организатор на събитието.


Тази вечер, от 21.00 ч. (начален час на всички спектакли), на сцената на Летния театър в парка „Марно поле” ще бъде представена класическата оперета „Графиня Марица” (Countess Mariza; Gräfin Mariza; 1924) от знаменития унгарски композитор Имре Калман (Imre Kálmán; 1882-1953). Утре, 15 юли, поклонниците на Мелпомена ще могат да видят театралната адаптация на „Железният светилник” (1952) по романа на големия български писател Димитър Талев (1898-1966). Специален гост в постановката на МДТ „Константин Кисимов” ще бъде актьорът Ивайло Захариев, който ще се превъплати в ролята на Лазар Глаушев.

Световната литературна класика ще вдъхновява третата вечер под звездите на Търновград – 16 юли (сряда), когато зрителите ще могат да се насладят на великолепния театрален прочит на „Декамерон” (Il Decamerone) от Джовани Бокачо (Giovanni Boccaccio; 1313-1375). В четвъртък, 17 юли, почитателите на мюзикъла ще видят едно от най-популярните заглавия от репертоара на Великотърновския музикално-драматичен театър – „Българи от старо време” по едноименното произведение на Любен Каравелов (1834-1879), написано през 1867 г.

Диригент на концерта „Холивудска вечер в Търновград” на 18 юли ще бъде Ронeн Нисан (Ronen Nissan), а специален гост ще е световноизвестното българско сопрано Ива Йонова. Снимки: ronennissan.info / © Нено ВълковскиЛетният фестивал ще бъде закрит на 18 юли (петък) с грандиозния концерт „Холивудска вечер в Търновград”, в който оркестърът на МДТ „Константин Кисимов” и Духовият оркестър на община Велико Търново ще изпълнят филмова музика от композитора Джон Уилямс (John Williams, 1932)„Междузвездни войни” (Star Wars; 1977-2008), „Извънземното” (E.T. the Extra-Terrestrial; 1982) и „Списъкът на Шиндлер” (Schindler’s List; 1993), от знаменития Нино Рота (Nino Rota; 1911-1979), автор на музиката към шедьовъра на Франсис Форд Копола (Francis Ford Coppola; 1939) „Кръстникът” (The Godfather; 1972), както и от комедията „Розовата пантера” (The Pink Panther; 1963), за която композиторът Хенри Манчини (Henry Mancini; 1924-1994) е номиниран за „Оскар” през 1965 г.

Диригент на концерта „Холивудска вечер в Търновград” ще бъде Ронeн Нисан (Ronen Nissan; 1965), който пристига от Великобритания, а специален гост ще е световноизвестната оперна певица, сопраното Ива Йонова (Iva Ionova), която живее и работи във Виена.

Билети за постановките могат да бъдат закупени от касите на театъра и от „Царевград Търнов” – Туристически информационен център на Велико Търново. Организаторите на фестивала напомнят, че „при лошо време, спектаклите ще се състоят в Голямата зала на МДТ „Константин Кисимов”.

Летният фестивал „Музикално-театрални вечери под звездите на Търновград” е първото голямо събитие, което известният български тенор Христофор Йонов реализира в изпълнение на своята програма, след като спечели конкурс на Министерство на културата и през април т.г. беше назначен за директор на театър „Константин Кисимов”.

Форумът се провежда в подкрепа на кандидатурата на град Велико Търново за Европейска столица на културата през 2019 г.

* * *

Спектаклите

„Графиня Марица”:

Оперетата в три действия разказва историята на унгарската графиня Марица, която има богат дом в провинцията, но не живее постоянно там. Тя е поверила грижите за имението си на Бела Тьорьок, мъж когото никога не е виждала. Всъщност истинското име на този човек е граф Тасило Ендрьоди-Витембург, който е разорен заради дълговете на своя баща. Благородникът е принуден да работи, за да събере пари, с които да осигури зестра на своята по-малка сестра Лиза. Тасило иска да я омъжи достойно, за човек от благородно потекло. Той моли своя приятел – барон Карл Щефан Либенберг, да продаде всичките му имоти и ценни вещи и със спечеленото да погаси дълговете на баща му, а Лиза, която и не подозира за финансовите проблеми на семейството си, все още живее в девически пансион…

Въпреки това, Тасило тъгува за предишния си живот в столицата и за своите приятели. Той моли Карл Щефан „да предаде поздравите му” на Виена… Принц Мориц Драгомир Популеску, приятел на Марица, идва в имението, за да обяви, че графинята пристига, за да отпразнува своя годеж. Името на годеника звучи доста странно, почти оперетно – барон Коломан Жупан! Като онзи герой от оперетата „Цигански барон” (Der Zigeunerbaron; 1885) от Йохан Щраус-син (Johann Baptist Strauss (Sohn); 1825-1899). Но ето че се появява и самата графиня. Хората от имението я поздравяват с песен, а Марица, трогната от циганските цигулки, им отговаря с огнен чардаш. Младата графиня мечтае да изпита щастие в любовта. Но, тепърва предстоят куп неразбории, забавни обрати… и, разбира се прекрасна музика, в която греят образци на оперетното изкуство като Grüß mir die süßen, die reizenden Frauen im schönen Wien (Тасило), Einmal möcht’ ich wieder tanzen (дует на Марица и Тасило), Komm mit nach Varasdin (дуети на Марица и Жупан и на Лиза и Жупан), Komm, Zigan, komm, Zigan, spiel mir was vor (Тасило)

Премиерата на оперетата „Графиня Марица”, чието либрето е написано от Юлиус Брамер (Julius Brammer; 1877-1943) и Алфред Грюнвалд (Alfred Grünwald; 1884-1951), е на 28 февруари 1924 г. в прочутия Theater an der Wien в австрийската столица…

В постановката на „Железният светилник” по Димитър Талев ще участва актьорът Ивайло Захариев. Снимка: teatarvtarnovo.com„Железният светилник”:

Романът е първата книга от историческия епос, написан от писателя Димитър Талев, в който са още „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”.

Книгата отразява българските борби за политическа и църковна независимост, а действието се развива в несъществуващия град Преспа. Главен герой е Лазар Глаушев, чийто прототип е видният български духовник митрополит Методий Кусев.

В романа си Димитър Талев успява да изгради изключително сложни лични и обществени отношения, а любовта, честта и дългът водят „тежка” битка в душата на Лазар, който е на кръстопът заради чувствата си към сестрата на своя приятел и съмишленик и Ния, която е дъщеря на чорбаджия… Друг основен образ е този на Султана, в която се преплитат традиции, извечната българска нравственост и майчинската любов…

„Железният светилник” е най-яркото литературно отражение на българското Възраждане…

Великолепната адаптация на „Декамерон” по Джовани Бокачо ще върне зрителите в Предренесансовата епоха... Снимка: teatarvtarnovo.com„Декамерон”:

Една от най-значимите книги от времето на Късното средновековие и италианския Проторенесанс, написана от Джовани Бокачо между 1348-1354 г. Съдържа 100 новели, които в продължение на десет дни (от гръцки: δέκα - „десет”, μέρα „ден”; буквално – „десетднев”) десет младежи: седем момичета и три момчета, разказват. Творбата носи в себе си ценностите, характерни за епохата: оптимизъм и хуманизъм, а движещата сила е любовта...

Разказаните истории преминават през „неравните” и противоречиви територии на еротиката, драмата, комедията... Бокачо представя по уникален начин покварата и липсата на морални ценности в своето общество, като подлага неговите най-ярки представители на безпощаден, често ироничен, анализ…

Мюзикълът „Българи от старо време” по едноименната творба на Любен Каравелов, ще ни напомни за непреходните български традиции и ценности, но и за някои особености на нашата народопсихология... Снимка: teatarvtarnovo.com„Българи от старо време”:

Повестта от Любен Каравелов е смятана за е един от образците на българската литературна класика. Творбата, освен че описва основните недостатъци на българското общество от средата на XIX в., рисува по великолепен начин неговите традиции, обичаи, ценности… Тази книга е сред първите опити да се направи по-задълбочен анализ на българската народопсихология през Възраждането…

Именит журналист, енциклопедист и писател, Любен Каравелов ни повежда из уличите и къщите на възрожденска Копривщица, за да ни срещне със своите герои: дядо Либен и Хаджи Генчо. Либен иска да ожени сина си Павлин за дъщерята на Хаджи Генчо – Лила. Сватбата е уговорена, но една неразумна постъпка на младия мъж обръща всичко с главата надолу…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/teatar/1512-leten-festival-sabira-musica-i-teatar-pod-zvezdite-na-turnovgrad.html