Месечни архиви: юли 2014

Women In Film – the 51% at the Galway Film Fleadh

The Galway Film Fleadh - Ireland’s leading film festival, is a six day international film event held every July and welcomes a mad diversity of filmmaking from around the world. Photo: galwayfilmfleadh.comThe stunning debut Viktoria, of director Maya Vitkova, will make Irish premiere on 12 July.

GALWAY. This year the 26th Galway Film Fleadh – Ireland’s leading film festival, taking place from July 8th – 13th has the honour of presenting an unprecedented number of films from female directors. The 51% continues to be criminally under-represented in all creative fields and this is especially true for film, announced galwayfilmfleadh.com. While there is no shortage of female filmmakers there is a distinct lack of support and recognition for their work and we are proud to present a selection of films from, about and featuring female film artists. We are celebrating this fact with a Women in Film and Television group conversation and a secret midnight screening of a never-before-seen film from a leading Irish female director.

Some of the new work from women filmmakers featuring at this year’s festival include Cecilia Peck’s Brave Miss World, an impassioned and inspiring documentary about a courageous rape survivor; Kelly Reichardt’s environmentalist thriller Night Moves, Gillian Robespierre’s edgy rom-com Obvious Child, starring Jenny Slate (Parks and Recreation); Pegi Veil’s eco-tourism doc Gringo Trails; rising American Independent filmmaker Josephine Decker’s first two features Butter on the Latch and Thou Wast Mild and Lovely; Maya Vitkova’s stunning debut Viktoria (in World Cinema competition), as well as world premieres of Stéphanie Joalland’s The Quiet Hour; Sinead O’Brien’s documentary Blood Fruit about the 1984 Dunnes Stores anti-apartheid strikers and Aoife Kelleher’s documentary One Million Dubliners about Glasnevin cemetery, plus many more.

* * *

The actress Irmena Chichikova as Boryana in Viktoria - the film debut of director Maya Vitkova. Photo: Viktoria Films © Dimitar VariyskyViktoria
2014, Bulgaria, 155 min; Irish Premier, First Feature, Competition Entry, Q&A

Humorous and poetic, Viktoria is as stunning a debut feature as you’re likely to see this year.”

Dreaming of the West, Boryana is determined not to have a child in communist Bulgaria. Nonetheless, her daughter Viktoria enters the world in on 10 November, 1979 – 10 years before the collapse of Communism in Europe, curiously missing a belly button, and is declared the country’s Baby of the Decade. Pampered by her mother state until the age of nine, Viktoria’s decade of notoriety comes crashing down with the rest of European communism. But can political collapse and the hardship of new times finally bring Viktoria and her reluctant mother closer together?

Told in three parts and spanning several decades, Viktoria unfolds a mother-daughter story while also working as a wry, philosophical fable with broad historical scope…

This talented director’s feature debut was screened in international competition at this year’s Sundance.

Director Maya Vitkova will attend.

* * *

Director: Maya Vitkova
Cast: Irmena Chichikova, Daria Vitkova, Kalina Vitkova, Mariana Krumova, Dimo Dimov, Georgi Spasov and others.
Script: Maya Vitkova
Krum Rodriguez
Film Editing: Alexander Etimov
Music: Kaloyan Dimitrov
Producers: Maya Vitkova, Anca Puiu

Screening: Viktoria, IMC (Irish Multiplex Cinemas) Galway, Screen 6; Saturday, 12 July 2014, 6:15PM

* * *

On Sunday 13th July at 14.00 we will host a Women in Film and Television Ireland open conversation entitled Why not 50/50? or Why can’t a woman be more like a man?!” chaired by Underground Films’ Rachel Lysaght. Rachel has recently been appointed as Chair of Women in Film and Television Ireland. Also taking part in the discussion will be Katie Holly, Managing Director of Blinder Films and board member of the Irish Film Board; Virginia Gilbert, director of A Long Way From Home, screening as part of the Fleadh’s Public Interview with Brenda Fricker; and dreictor Josephine Decker, mentioned above. With more guests to be announced, the participants will debate the continued underrepresentation of 51% of the population in the industry and what new paths are being forged in 2014. Admission to this event is also free of charge.

The Galway Film Fleadh – Ireland’s leading film festival, is a six day international film event held every July and welcomes a mad diversity of filmmaking from around the world. The Fleadh is very much a film lovers’ festival, and attracts directors, actors, cinematographers and artists of all generations and cultural backgrounds. Now in its 26th year, the central goal of the Galway Film Fleadh remains unchanged: to bring together audiences and filmmakers within an intimate environment, and share a common experience – the wonder of cinema. The Fleadh’s diverse audience is made up of the general cinema going public, film buffs, student filmmakers, industry professionals and invited guests.

Guests from the past have included: Isabelle Huppert, Scott Alexander, Larry Karaszewski, Ventura Pons, Martin Sheen, Amanda Plummer, David Mackenzie, Gill Dennis, Stephen Daldry, Sir Ronald Harwood, Lee Unkrich, Darla K Anderson, Brendan Gleeson, Anjelica Huston, Michael Fassbender, Christopher Hampton, Ted Hope, Redmond Morris, Jon Jost, Peter O’Toole, Jessica Lange, Bill Pullman, Alex Gibney, Jeremy Irons, Volker Schloendorff, Kathy Bates, Paul Schrader, Robert Towne, John Lynch, Luis Mandoki, Campbell Scott, Patricia Clarkson, Matt Dillon, Stephen Frears, Maureen O’Hara, Anthony Minghella, Agnieszka Holland, Gillo Ponecorvo, Aidan Quinn, Rutger Hauer, Arthur Penn, Gabriel Byrne, Donal McCann, Istvan Szabo, Pierce Brosnan, Michael Winterbottom, Ed Pressman, Woody Harrelson, Abbas Kiarostami, Mira Nair, Sir Richard Attenborough, Paolo Taviani, Michael Moore, Oliver Reed, Jim Sheridan and Neil Jordan to name but a few.

In addition to its celebrated programme of the best in Irish and world cinema the Fleadh also presents Masterclasses, Public Interviews, Debates, Workshops, Seminars alongside other industry events which take place as part of the Galway Film Fair (10 – 12 July). The Galway Film Fair is an umbrella term for the many industry events taking place during the festival.

The festival will close on 13 July, Sunday, with the highly anticipated contemporary thriller, An Bronntanas, directed by Tom Collins (Kings).

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1511-women-in-film-the-51-at-the-galway-film-fleadh-.html

Американска киноверига ще разширява креслата в салоните до 1.5 м

В киносалоните Fork & Screen от веригата на AMC Theatres вече предлагат на зрителите комбинация от вкусна храна и кино. Снимка: amctheatres.com ЛОС АНДЖЕЛИС. Американската киноверига AMC Theatres ще инвестира 600 млн. USD, за да разшири седалките в 1800 от своите 5000 салона. Местата във всяка зала ще станат с 50-70% по-малко, но ще бъдат по-комфортни, съобщава The Hollywood Reporter, цитиран от lenta.ru. В момента ширината на креслата е 111 см, а след подмяната им ще достигне… 150 см.

Според изследванията на AMC Theatres, в кинотеатрите, които вече са били преоборудвани, посещаемостта се увеличила на 80%, въпреки по-малкия им капацитет. Експерти смятат, че този скок навярно е свързан с възможността, че някои от залите вече има възможност зрителите да се… хранят пълноценно.

След едногодишен гратисен период, цените на билетите в кината на AMC Theatres ще поскъпнат с 1-2 USD, а преоборудването с новия модел La-Z-Boy-type seats ще продължи около пет години.

По данни на Американската асоциация на кинокомпаниите (MPAA), за периода 2012-2013 г. продажбата на билети е намаляла с 1.5%, а според платформата boxofficemojo.comс 1.3%. През миналата година, за 687 заглавия, в американския боксофис са продадени общо 1 343.6 млн. билета, срещу 1 361.5 млн. през 2012 г. за 665 филма. Средна цена на билет е била съответно 8.13 USD срещу 7.96 USD. През новото хилядолетие, най-посещавани са били киносалоните през 2002 г., когато броя на зрителите достигна надхвърли милиард и половина – 1 575.7 млн. души, но при цени на билетите от 5.31 USD.

Както artnovini.com написа, през 2013 г. щатският боксофис (2013 Domestic Grosses) събра рекордните приходи от 10 923.6 млн. USD, а най-касов филм стана „Железният човек” 3 (Iron Man 3), на режисьора Шейн Блек (Shane Black), който донесе на Buena Vista малко над 409 млн. USD (и над 806 млн. USD от световно разпростанение).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1510-amerikanska-kinoveriga-ste-razshiryava-kreslata-v-salonite-do-15m.html

Dulwich Gallery present four impossible bouquets by Dutch artist Jan van Huysum

Jan van Huysum (1682-1749), fragment of the picture ‘Still Life’ (1724). Photo: Dulwich Picture Gallery © Private CollectionLONDON. A special collection of works by the 18th-century Dutch artist Jan van Huysum (1682-1749) will be on display at Dulwich Picture Gallery until 28 September 2014. The exhibition An Impossible Bouquet, Four Masterpieces by Jan van Huysum present together beautiful works from private collections alongside Dulwich’s own painting that together showcase the artist’s ingenuity and astonishing ability to paint flowers, fruit and insects with minute attention to detail, announced from gallery.

Included within the display are two paintings that have remained together since they left Van Huysum’s studio around 1732: Flowers in a Vase with Crown Imperial and Fruit and Flowers in front of a Garden Vase. Their complementary compositions suggest he conceived them as pendants (painted as a pair) – a rarity amongst his oeuvre of 241 paintings. His impressive arrangements could depict over 35 different types of flowers, which, before modern cultivation techniques, would never have been seen together at the same time of year. To overcome this Van Huysum worked from sketches and painted some of his arrangements over two years, explaining why he signed his paintings with two dates.

Jan van Huysum (1682-1749), ‘Fruit and Flowers in front of a Garden Vase with an Opium Poppy and a Row of Cypresses’ (1731-1732). Photo: Dulwich Picture Gallery © Private CollectionVan Huysum is widely regarded as the greatest still-life painter of his time. His ambitious compositions demonstrate his ability to combine a huge variety of species into beautiful, coherent still lifes that made him popular with collectors both during and beyond his lifetime. The paintings included within this display were once owned by prominent 18th-century collectors, including the Gallery’s founders, Sir Francis Bourgeois (1753-1811) and Noël Desenfans (1744-1807), as well as the Swiss painter and dealer Jean-Étienne Liotard (1702-1789).

An Impossible Bouquet, Four Masterpieces by Jan van Huysum has been curated by Dulwich’s Curatorial Fellow Henrietta Ward. The Gallery’s forthcoming Dutch and Flemish schools catalogue, to be published by 2016, will feature Vase with Flowers along with detailed entries for masterpieces by Rembrandt (1606-1669), Rubens (1577-1640), Van Dyck (1599-1641) and Teniers (1610-1690). The catalogue is part of the Gallery’s strategy for the Curatorial Centre of Excellence, a major long-term commitment towards scholarship, learning and training of future curators.

Jan van Huysum (1682-1749), ‘Flowers in a Vase with Crown Imperial and Apple Blossom at the Top and a Statue of Flora’ (1731-1732). Photo: Dulwich Picture Gallery © Private CollectionJan van Huysum

was based in Amsterdam, where he painted flower and fruit still lifes, as well as landscapes. He was taught by his artist-father Justus and worked in his studio until around 1701 when he decided to set up as an independent painter. His depictions of luxuriant flowers in classical vases were soon admired by collectors, particularly the way flowers, fruit and insects were rendered with astonishing accuracy and detail. He achieved this precision with fine brushes – some might have only had a single hair – which were ideal for depicting the vein structure of a leaf, the delicate hairs on a raspberry or the translucency of a water droplet. His skills earned him great acclaim and in 1750 the Dutch writer Jan van Gool (1685-1763) wrote Van Huysum’s first biography which reaffirmed the painter’s unwavering popularity amongst the wealthiest European collectors of the day; his floral paintings could be found in the aristocratic estates of the Philippe II, Duke of Orléans (1674-1723), Louis d’Orléans, Duke of Orléans (1703-1752), Sir Robert Walpole (1676-1745) in England, Prince William of Hesse-Kassel (1787-1867) and the King of Poland.

Around 1720, Van Huysum turned from painting on a dark to a light background, believing the flowers and fruit wouldbe seen to better effect. He then placed his vases in architectural gardens which hinted at a grand, classical landscape beyond. The splendour of his new approach substantially increased the demand for his work, so much so that they sold for unprecedented prices, a luxury he experienced during his lifetime. Fully aware of the value of his unique skills, Van Huysum disliked anyone entering his studio, and supposedly taught only one student, for fear they might learn the secrets of his meticulous – and highly lucrative – painting techniques.

* * *
Dulwich Picture Gallery

Dulwich Picture Gallery is England’s first purpose-built public art gallery, founded in 1811 and designed by Regency architect Sir John Soane. It houses one of the finest collections of Old Masters in the country, especially rich in French, Italian and Spanish Baroque paintings and in British portraits from the Tudor period to the 19th century. The Gallery’s permanent collection is complemented by its diverse and critically acclaimed year round temporary exhibitions.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1509-dulwich-gallery-present-four-impossible-bouquets-by-dutch-artist-jan-van-huysum.html

Театралният фестивал в Авиньон започна с… актьорска стачка

Сцена от спектакъла „Принцът от Хомбург”, постановка на италианския режисьор Джорджо Корсети, с който трябваше да бъде открит 68-ият театрален фестивал в Авиньон. Снимка: festival-avignon.com АВИНЬOН. Двата спектакъла, с които вчера, 4 юли, трябваше да бъде открит 68-я Международен театрален фестивал (68th Festival d’Avignon) във френския град, бяха отменени заради стачка, съобщи Agence France-Presse, цитирана от lenta.ru. Актьорите, участващи в театралната постановка „Принцът от Хомбург” (The Prince of Homburg) от Хайнрих фон Клейст (Heinrich von Kleist) и в балета „Смъртоносен удар” (Coup fatal), групово отказаха да играят в знак на протест срещу предложението на френското правителство да въведе промени в заплащането на артистите, които работят на временни договори.

Според сайта на телевизия France 24, ако реформата бъде приета, актьорите ще трябва да внасят по-високи суми във фондовете за социално осигуряване и след приключването на контрактите си да чакат по-дълго изплащането на помощите. Бъде ли прието това предложение, за мнозина от театралния бранш, където временната заетост е обичайна практика, ще стане неприложима, твърдят експерти.  

Подобна стачка в Авиньон беше проведена и през 2003 г., когато правителството също реши да прави реформа в системата на заплащане при временна заетост. Тогава, обаче, театралният форум въобще не се състоя, припомнят медиите.

Международният театрален фестивал в Авиньон се провежда от 1947 г. Главната сцена е разположена в двора на бившия Папски дворец (Cour d’honneur of the Popes Palace), а спектаклите се провеждат на открито, без завеси и декори. Форумът винаги е съпътстван и от изключително богата паралелна програма, която включва кинопрожекции, концерти, танцови вечери, изложби, лекции и дискусии.

Ако актьорите прекратят стачката си, почитателите на Мелпомена ще могат да видят „Принцът от Хомбург”, постановка на италианския режисьор Джорджо Корсети (Giorgio Barberio Corsetti), още днес, 5 юли, от 22.00 ч., както и от 6 до 13 юли (без понеделник). Същото важи и за танцовия спектакъл „Смъртоносен удар”, създаден по идея на Серж Какуджи (Serge Kakudji) и Паул Керстенс (Paul Kerstens), който освен днес, ще има представления всеки ден до 8 юли, съобщава сайтът на фестивала.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/teatar/1508-teatralniat-festival-v-avignon-zapochna-s-aktiorska-stachka.html

Десет пъти по-силна светлина ще озарява шедьоврите в Сикстинската капела

От октомври т.г. посетителите на Сикстинската капела ще могат да се наслаждават на фреските на Микеланджело при десет пъти по-силна светлина от досегашната. Фрагмент от „Изгонването от рая” (ок. 1510 г.) Снимка: commons.wikimedia.org ВАТИКАН. Нова, специално проектирана за Сикстинската капела (Cappella Sistina) климатична инсталация, която ще намали въздушния поток около безценните стенописи; мощна осветителна система от 7000 LED-тела, която ще увеличи светлината от 5-10 до 50-100 лукса, без UV-лъчи; уникална вакуумна система, чрез която посетителите ще бъдат „почиствани” от прах, влакна и други замърсители, ще са новостите, които ще посрещнат посетителите на прочутия паметник на културата през октомври…

Така Антонио Паолучи (Antonio Paolucci), директор на Музеите на Ватикана (Musei Vaticani), отговори на двамата свои анонимни служители, които изразиха опасения за безопасността на ренесансовите шедьоври в храма, пред испанския вестник El Pais, цитирани от The Art Newspaper. Очакванията на управата са, че след края на първия от 1990 г. насам ремонт на климатичната система, капелата вече ще могат да посещават не 700 души, както беше досега, а 2000. Това увеличение предизвика скептицизъм у някои служители, които споделиха, че ще възникнат проблеми със сигурността: „Вижте колко много хора има! Вижте тесните коридори и стълбищата! Това не е MoMA в Ню Йорк, а дворец, който не е построен, за да бъде музей. Не е приятно да се види как Сикстинската капела, несъмнено едно от най-красивите места в света, където сме много горди че работим, се превърна в неприятно място, претъпкано със стотици туристи”, казаха те пред испанската медиа.

Директорът на музея подчерта, че подобреният климатичен контрол „ще гарантира на посетителите възможността да видят шедьоврите на Микеланджело (Michelangelo Buonarroti; 1475-1564), без това да застраши опазването им”.

Както artnovini.com написа, новата апаратура ще може да почиства обувките и дрехите на туристите от замърсители, застрашаващи фреските, като процедурата ще започва 100 м преди входа, където ще бъде положен и специален килим.

Преди година и половина, в интервю за Corriere della Sera, Паолучи заяви, че новата система не само ще почиства дрехите, но ще ограничава изпотяването на посетителите, тъй като повишената влажност е един от факторите, които влияят изключително неблагоприятно на стенописите. В този смисъл, устройството ще има способността да понижава телесната температура на хората.

Инициатор монтирането на новата климатична установка е самият Антонио Паолучи, който е противник на ограничаването на туристическия поток, за което настояват редица учени, разтревожени за съхраняването на живописта в храма.

Всекидневно, световноизвестният паметник на културата, построен между 1473 г. и 1484 г. по поръчка на папа Сикст IV (Sixtus PP. IV; 1414-1484), е посещаван от около 20 хил. души, а годишно техният брой достига пет милиона. В Сикстинската капела, освен от Микеланджело, могат да бъдат видени изключителни образци на изобразителното изкуство, нарисувани от ренесансовите гении Сандро Ботичели (Sandro Botticelli; 1445-1510), Перуджино (Pietro Perugino; 1448-1523), Доменико Гирландайо (Domenico Bigordi-Ghirlandaio; 1449-1494) и др.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1507-deset-pati-po-silna-svetlina-ste-ozaryava-shediovite-v-cappella-sistina.html

Christie’s продаде неоправеното легло на Трейси Емин за 4.4 млн. USD

Фрагмент от инсталацията „Моето легло” (1998) на Трейси Емин, която Christie’s продаде за 4.4 млн. USD. Снимка: christies.com / artnet.comЛОНДОН. Аукционната къща Christie’s продаде за 4.4 млн. USD емблематичната инсталация „Моето легло” (My Bad; 1998) на британската художничка Трейси Емин (Tracey Emin), предаде artnet.com. Тази сума, платена от анонимен колекционер, надхвърли значително предишния „рекорд” на съвременната авторка, която на 3 юли, навърши 51 години. През 2013 г., в подкрепа на идеята на Saatchi Gallery за безплатен вход, творбата й To Meet My Past (2002) намери купувач, също в Christie’s, за 778.9 хил. USD.

Инсталацията „Моето легло” беше предложена за юлския търг на аукционната къща от световноизвестния галерист Чарлз Саачи (Charles Saatchi), който през 2000 г. я купи за 248 хил. USD.

Заедно с Деймиън Хърст (Damien Hirst) художничката е сред най-ярките представители от групата „Млади британски художници” (Young British Artists), чиято популярност се дължи на Саачи. Именно в неговата галерия, през 1992 г. беше поставено началото на YBA.

През 1999 г. Трейси Емин скандализира британското общество, когато във видимо нетрезво състояние, в директно телевизионно предаване, представи инсталацията „Моето легло”, която беше номинирана за The Turner Prize. От 2007 г. провокативната художничка е член на иначе консервативната Кралска академия за изобразително изкуство (Royal Academy of Arts).

Произведението на Емин представлява неоправено легло, около което са разхвърляни нейни лични вещи, непрано бельо, използвани презервативи и т.н. Вариантът, представен в Tate Gallery през 1999 г., е бил съвсем натуралистичен…

През 2010 г. Чарлз Саачи предложи да дари на Великобритания 200 образци от своята колекция, сред които и „Моето легло”, ако на неговата галерия бъде даден статус на музей, но идеята му не беше приета.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1506-christies-prodade-neopravenoto-leglo-na-tracey-emin-za-44mln-usd.html

„Лъжите на бащите” – първият некриминален роман на Том Егеланд, вече на български

Том Егеланд е един от най-четените и превеждани скандинавски писатели. Снимка: © ИК „Персей”СОФИЯ. „Робинзоновец” от XIX в., оцелял 20 години на необитаем остров и станал световна знаменитост… Известен писател – носител на Нобелова награда за литература и герой от Втората световна война… Учен климатолог, предсказал глобалното затопляне и заплахите от променящия се климат, но безследно изчезнал сред ледовете на Гренландско море. Това са героите на романа „Лъжите на бащите” (Lies of the Fathers; 2010) на норвежкия писател Том Егеланд (Tom Egeland; 1959), който вече е на българския книжен пазар от издателска къща „Персей”. Загадките в живота на тези трима велики мъже разбулва техният потомък – журналистът Виктор Скот, на когото те са съответно прадядо, дядо и баща, казват от издателството.

…Един ден край бреговете на Барбадос изплува стъклена бутилка с послание, написано като дневник, чийто автор е ученият Карл Скот, адресата е неговият сина – Виктор. Това хвърля светлина върху случилото се преди 20 години във водите на Гренландско море, а изплувалото от морето послание се превръща в сензация. Виктор получава примамливо предложение да напише книга за баща си, както и за не по-малко известните си дядо и прадядо…

Тогава малко момче, а днес известен журналист и бунтар, Виктор все още носи в себе си спомена за изчезналия си баща; за времето, когато майка му го изоставя и се премества да живее на гръцки остров… Отстрани мъжът изглежда като галеник на съдбата – със своите знаменити предци, но всъщност се чувства омотан в противоречия и неясноти: „Няма да се сравнявам с Христос. Далеч съм от тази мисъл. Но и двамата имаме бащи, които дължат доста обяснения… Аз съм потомък на известни хора. Само аз от това семейство съм я докарал до под кривата круша… Целият ми живот беше белязан от други хора. Моите предци. Една книга – макар и за същите тези предци – би дала на живота ми ако не смисъл, то поне насока… Какви необикновени роднини имах. Както нишките на съдбата понякога се преплитат и образуват картина, съдбите на тримата ми предци са втъкани една в друга със странна логика, неподвластна на времето. Историята им беше обща…” Това част от на пръв поглед обърканите размисли, които дни наред измъчват известния журналист…

За да събере информация, Виктор предпиема пътешествие, което ще промени както живота му, така и представата му за неговите велики предци. Защото той се натъква на много лъжи и тъмни тайни…

Том Егеланд – един от най-четените съвременни скандинавски автори, е писател, чиито книги са преведени на повече от 20 езика и заемат челните места в класациите за бестселъри.
Първият му голям хит е романът „Краят на кръга” (Circles End; 2001), а в публикувания две години по-късно бестселър на Дан Браун (Dan Brown; 1964) „Шифърът на Леонардо (The Da Vinci Code; 2003) читателите откриват смайващи прилики както в сюжета, така и в главните герои: в дъното на всичко е тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство; албинос е сред главните герои и в двата романа; и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден. Не закъсняват и обвиненията към Дан Браун в плагиатство, раздухани от световните медии. Самият Том Егеланд не предприема съдебни действия, а насочва вниманието си към писането на следващите си книги, разбулващи нови исторически и библейски загадки.

Досега на български език, със запазения знак на ИК Персей”, са издадени неговите романи „Заветът на Нострадамус” (Nostradamus’ testamente; 2012), „Евангелието на Луцифер (The Gospel of Lucifer; 2009), „Пазителите на завета (Guardians of the Covenant; 2007), „Краят на кръга, „Нощта на вълците (Night of the Wolves; 2005), а преди няколки дни и „Лъжите на бащите, който е своеобразен литературен шедьовър, малко по-различен и изненадващ, но също написан в характерния за писателя емоционален, проникновен и завладяващ стил. Романът спечели признанието на литературната критика и на многобройните почитатели на автора по целия свят.

До края на годината на книжния пазар у нас ще излязат още два от романите на популярния писател: „Залезът на боговете” (Twilight of the Gods), с който авторът прави скок във времето – в епохата на викингите, и „Тринайсетият апостол” (The Thirteenth Apostels), в който се завръща Бьорн Белтьо, един от най-популярните герои на Том Егеланд.

* * *

Автор: Том Егеланд; заглавие: „Лъжите на бащите”; брой страници: 416 стр.; ISBN 978-619-161-038-9; цена: 14.99 лв. Снимка: © ИК „Персей”Откъс от романа „Лъжите на бащите на Том Егеланд

„Времето е верига от мигове“ – е написал някога прадядо.

За него времето престанало да съществува много отдавна. Още от онази бурна нощ, в която бил изхвърлен като парче плавей на един остров в Тихия океан – толкова пуст, че нямал дори име – усещането на прадядо за времето било изградено от всички онези мигове, от които той непрестанно се откъсвал към здрача, към изгрева, към забравата.

Броеното време на дядо изтекло в рамките на онези няколко часа, в които той умирал, обгорял и самотен, в едно горско тресавище. За татко времето беше дебнеща пропаст от мъгла, мраз и лед. А за мен? Ами… Не ме бива много с думите. Така че ще си присвоя определението на прадядо. За мен времето е сборът от всички мигове, дребни и големи, важни и маловажни, които ме свързват с живота.


– Маса Скот!

Бриджтаун, Барбадос. Ама че дупка. Горещо, задушно, клаустрофобично. Мухи и гадост. Абсолютно отвратително. Дъждовният сезон вече чукаше на вратата. Отец Самюъл Найт, който трябваше да ме посрещне на летището, вместо това беше изпратил един нещастник – черен като кюнец, беззъб хърбел, който крещеше и плюеше насред залата за посрещане, докато размахваше голям бял лист хартия с името ми, изписано с разкривени главни букви: ВИКТОР СКОТ.

Спрях се пред него и оставих куфара и портативната пишеща машина на земята. Маса Скот? Егати.– Good morning – казах и протегнах ръка, – call me Victor (Добро утро, наричайте ме Виктор)– Yes Massa Scott!
Странна птица. Кльощав. Плешив. Малко чалнат. Облечен като плашило. Мръсни ръце, пръст под ноктите. Огромни, зачервени очи, пълни с възхищение и почуда.

– Къде е отец Найт?

– Massa, so sorry (Маса, много съжалявам), отчето го повикаха на север.

Ломотейки, той се впусна в подробен и неразбираем разказ на история, която включваше една изкопна яма, едно краставо муле с лош нрав и силни задни крака и нещо за последното причастие на един умиращ клетник горе в Св. Луси. Не ми беше лесно да го разбера. Дебели устни. Почти никакви зъби. Езикът му беше прекалено голям за устата, от която хвърчеше слюнка. Абе, изобщо…

Животът е игра на съдбата. Не можеш да го контролираш. Понякога трябва да се отпуснеш и да се понесеш по течението. Не можеш да направляваш курса. Поне невинаги. Понякога трябва да се понесеш натам, накъдето те водят обстоятелствата. Като например тук. Към непоносимата жега в залата за посрещане на летището в Бриджтаун. Двайсет години след като татко бе изчезнал, някои от вещите му бяха намерени. Тук. В Барбадос. Не беше за вярване.

– Името ми – каза глупакът и запристъпва нетърпеливо от крак на крак – е Антъни.

Окей. Ще си го кажа, както си е. Нямах никаква идея как се казваше тя. Не че беше кой знае колко важно. И все пак. Май се казваше Кристин. Но не съм сигурен. Сладко маце. Секси. Някак небрежно хубава. Дълга коса. Тесни дънки. Малки цици. Но страхотен задник. Наистина! Трябва да е била на около двайсет. Адски готина. Трябва да є се признае. Стига толкова по този въпрос. Бях друсан. Честно си го признавам. Напълно, стопроцентово, безпаметно друсан. Това беше преди четири дни. У дома в Осло. Четири дни преди Бриджтаун, Барбадос. Не помня всичко. Но помня, че я заговорих в „Клуб 7“. Песенна вечер. Протестни песни. Фин Калвик. Ларш Клевстран. Лилебьорн Нилсен. На мен лично най-много ми се ходеше на концерт на „Юнифер Грийн“, но Аксел много държеше да отидем в „Клуб 7“. И точно там я срещнах. Кристин ли се казваше? Малко по-късно я заведох у нас. Бяхме само двамата. Знаете как е. У дома в смешно големия ми апартамент на улица „Корт Аделер“. Поредната вечер с червено вино, трева и момиче, което може би се казва Кристин. И после, посред нощ, взема, че става нещо, което ще ме прати на истинско околосветско пътешествие в нещо като глупашко търсене на Истината с главно И, онази истина, която ще подреди парченцата от пъзела: телефонът иззвънява.

– Ще го вдигнеш ли? – попита Кристин.
Отместих поглед от празните бутилки от червено вино и фасовете в пепелника към досадната черна буца от бакелит. Мамка му. Не обичах разни гадни звуци да ми диктуват какво да правя. Сам си бях господар, бях едва трийсетгодишен и доволен от всичко. Животът беше приятен. Спях до късно. Бях пуснал дълга брада и коса, която вече ми стигаше до под раменете. Бях свободен като птичка. Нина се беше изнесла от апартамента ми преди половин година. Не че ми липсваше. Нито за секунда. След пет години съвместен живот си събра багажа и си замина. Всъщност не бяха ли шест? Отиде си. Просто така. Гадно. Мерси много за всичко, bye, bye, baby, baby goodbye, и край, вече я нямаше. Остана само четката є за зъби. В синята пластмасова чаша на полицата пред огледалото в банята. Беше доста изхабена. Сърце не ми даваше да я изхвърля.

Накрая Кристин вдигна телефона. „Алооо?“ – пропя тя. Заслуша се. Промърмори „Yes“ и ми подаде слушалката.

От другата страна на линията забуча далечен глас:

– Mister Victor Scott?

– Yes?

– Значи Вие сте онзи Виктор Скот, чийто баща, Карл Кристиан Скот, е изчезнал сред ледовете на изток от Гренландия през 1950-а?

Времето спря. Сърцето ми спря. Земното кълбо спря. Всичко спря! Рязко и брутално. Поех си дъх на пресекулки. Под влиянието на лекото опиянение от хашиша реших, че са открили татко.

– Yes! – извиках. – Карл Кристиан Скот е баща ми!

– Името ми е Самюъл Найт…

– Какво знаеш за татко?

– … и съм пастор в The Church of St. Mary the Immaculate Mother of Our Redeemer (Църквата на Св. Богородица, непорочната майка на нашия Спасител) в Барбадос.

Поизправих се на дивана. The Church of какво? Главата на Кристин, или както там є беше името, се плъзна надолу по гръдния ми кош и спря в скута ми. Тя ми се усмихна палаво, докато пастор Найт разказваше. Преди около седмица местният рибар Джошуа Сърджънт, един от добрите пастири на свещеника, бил с лодката си в Атлантическия океан на изток от Бриджтаун. Имало лека облачност, водната повърхност била спокойна, от изток духал мек бриз. Когато Джошуа забелязал нещо да се носи сред вълните, първо си помислил, че е мъртъв делфин или син марлин. Когато обаче се приближил до нещото, видял, че е старовремски съд за вода. Насочил лодката натам и го извадил от водата. Механизмът за отваряне заяждал. Когато разтърсил съда за вода, Джошуа чул, че вътре има нещо. Хвърлил го на дъното на лодката. След неуспешния ден в открито море рибарят прибрал находката със себе си на сушата. Отворил я същата вечер в бараката за инструменти. След това направил онова, което всеки добър християнин би сторил в името на Дева Мария: оставил мистерията в ръцете на Господ и земния му наместник, пастор Найт.

Антъни замъкна куфара и портативната ми пишеща машина в един камуфлажен джип, паркиран напряко върху тротоара пред залата за посрещане. Като миниатюрен държавен преврат.

– Къде отиваме?
– To paradise (Към рая) – отвърна гъгниво Антъни.

Да бе, рай.

Джипът, американски „Уилис“, изглеждаше така, сякаш беше изпитал на гърба си войната в Корея, тази във Виетнам и преследването на Хо Ши Мин. Нямаше покрив, врати или стени. Нито табелки. Предното стъкло липсваше. Бяха останали само рамките на прозорците. Огледах се за колан или поне за някакъв ремък или дръжка.

– Готов ли си, маса?

– Не съм съвсем сигурен…

Той включи двигателя с отвертка.

Главният път от летището до Бриджтаун беше заобиколен от люлеещи се ниви захарна тръстика, порутени бараки и дрипави дечица, които ни зяпаха. Колата, изглежда, имаше само една скорост и се държеше благодарение на огромни количества тиксо, шъткане и смъртен ужас. На един завой закачихме велосипедист, който се прекатури в канавката.
– Антъни!
– Yes Massa?

– Не трябва ли да…
– He be fine, Massa! (Той добре, маса!)

Обърнах се и видях от канавката да се размахва юмрук застрашително.

– Антъни, човекът може да е…

– Massa no worry! (Маса не тревожи!)

Няколко километра по-нататък Антъни се обърна към задната седалка и извика нещо. „Какво каза?“ – изкрещях в свистящия вятър. В същия момент в устата ми влезе насекомо. Торен бръмбар. Най-малко. Може би птица. Кашлях. Дъвчех. Плюех. Олигавеният Антъни дърдореше и цвилеше. Не разбирах и дума. Той беше на съвсем друга честота. На няколко пъти се обърна към задната седалка с крясъци. Смееше се гръмогласно. Удряше се по бедрата. Дюдюкаше. Позасмивах се съучастнически. „Хахаха!“ Все пак никой не иска да обижда слабоумните. „Хахаха!“ – смеех се срещу топлия карибски вятър.

Пред хотела Антъни удари спирачки толкова рязко, че за малко да изхвърча през липсващото предно стъкло. С рязък завой се озовахме на тротоара. Няколко минувачи се хвърлиха настрани. Антъни изключи двигателя с отвертката.

– Welcome to paradise, Massa! (Добре дошъл в рая, маса!)
– Thank you.

– Маса, надявам се, че си чул какво каза тя?

– Коя?

– Мисис Бишъп.

– Коя е мисис Бишъп?

Той кимна към празната задна седалка.

– Тя отзад ли седи?

– Yes, massa.

– Антъни, сигурно е изпаднала по пътя.

– No, no, she be invisible. (Не, не, тя невидима.)

– Невидима ли е мисис Бишъп?

– Yessir. She be dead. (Да, сър. Тя умряла.)

– Тъжна работа.

– Very sad. (Много тъжно.)
– Какво каза тя?
– She be saying… – Той трябваше да полага големи усилия, за да го разбера. Езикът му беше като непокорна змия в устата му. – Маса не трябва да се рови в миналото.

– Маса – това аз ли съм?

– Yes, Massa.

– Само това ли каза тя?

Той ме погледна сериозно с големите си зачервени очи.

– Тя каза: Маса трябва да остави мъртвите да почиват в мир.

Запалих цигара, докато размишлявах върху неочакваното послание от отвъдното. Небето. Що за място е това? Усещах, че имам нужда от нещо за пиене. Бира. Марихуана. Синьо хапче. Едно смръкване. Все едно какво.
– Антъни – казах и сам долових умолителна нотка в гласа си, бях така изтощен след пътуването, – това не е някакво вуду, нали?

– Voodoo? No no no Sir! No voodoo!

– И си сигурен, че мисис Бишъп е мъртва?

– Yessir!

Демонстративно хвърлих поглед към празната задна седалка. “Dead?”

– Yes! Massa! I know! Погребах я със собствените си ръце вчера следобяд.

Пастор Найт, настоятел на The Church of St. Mary the Immaculate Mother of Our Redeemer, беше резервирал стая за мен в The Palm Tree Paradise. Доста странен рай. Пасторът сигурно си мислеше, че нямам много пари. Рецепцията напомняше на бардак. Оттатък в бара седяха три накипрени жени, полузадрямали от алкохола и скуката. На пода се беше проснало куче, разперило и четирите си крака. Нищо чудно да беше мъртво. Или пък килим. Два вентилатора на тавана се въртяха монотонно. Неуморно пренасяха жегата във всички посоки. Ударих звънеца на рецепцията. Бамбуковата завеса прошумоля. От задната стаичка подаде глава африкански племенен вожд, канибал, прекъснат насред обяда. Див поглед. Гладко обръснат череп. Златни зъби.

– Yes?
– Скот!

– What?

– Виктор Скот!

– You?

– Yes!
– So?

– Пастор Найт е резервирал стая за мен.

– Oh. – Погледът му омекна. – Certainly, mister Scott. (Разбира се, г-н Скот) – Прозвуча така, сякаш беше глътнал шепа кафеени зърна и се опитваше да ги смели в гърлото си.

Надникнах вътре доста неохотно. Въпреки всичко съм свикнал с определен стандарт. Пиколо с размерите на мушица донесе куфара и портативната ми пишеща машина по тясната стълба, която водеше до горе. Охкаше и се вайкаше. Само за да си изкрънка по-голям бакшиш.

Стая 234 беше на третия етаж. Миниатюрно стайче. Гъмжащо от живот. Хлебарки, големи колкото колички „Мачбокс“. Дървесни мравки. Калинки. Сечковци. Тлъсти мухи. В единия тавански ъгъл дремеше паяк, съизмерим със спиците на отворен чадър.

Пристъпихме напред в миризмата на мухъл и стара страст.

– Room! (Стая!) – обясни пиколото.

Тапетът беше нашарен с влажни петна, повреден от влагата и жегата. Порцелановата мивка беше напукана. Мушицата завъртя двата водни крана, топла вода, студена вода…

– Water! (Вода!) – … за да демонстрира как действат крановете в тази част на света.

Посочих неодобрително паяка на тавана.

– Spider! (Паяк!) – каза той.

Дадох му банкнота. По изражението му разбрах, че е твърде много. Избутах го вън от стаята. Заключих вратата. Автобус на дизел или може би асфалтираща машина, или подвижна каменоломна, ревеше надолу по улицата. Легнах на леглото. То проскърца. Де да имах с кого да си скърцам. Наблюдавах играта на сенки на тавана, слушах шумовете на града. Подгизнах от пот. Нямах сили да си взема душ. Още не. Пак станах, разопаковах си багажа и сложих портативната пишеща машина на масата. Беше „Ремингтън Стриймлайнър“. Отдавна бях започнал да пиша роман. Но не се получаваше. Нищо не успявах да напиша. Нищо. Десетина-дванайсет страници и се изчерпвах. Точка. Нямах заложби. Бихте предположили, че съм генетично предразположен към писане. Но не. Така че сега се опитвам вместо това да напиша биография. Нещо тъничко. За тийнейджъри. Относно дядо ми по бащина линия. Великия писател. Героя от войната. Историята на Вилям Скот. Забелязвате ли иронията? Проклетата ирония. Негодният внук на големия писател трябва да се задоволи с това, да напише нескопосана биография на собствения си дядо, предназначена за тийнейджъри. Колко може да пропадне човек?

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1505-lagite-na-bashtite-parviat-nekriminalen-roman-na-tom-egeland-veche-na-bg.html

The Academy Announces Submission Dates For 2014 Oscars®

The Oscars... Photo: Matt Petit / ©A.M.P.A.S.BEVERLY HILLS, CA. The Academy of Motion Picture Arts and Sciences announced category submission deadlines for 87th Academy Awards® consideration.

The dates are as follows:

Scientific and Technical Awards
Friday, July 11
Documentary Short Subject
Tuesday, September 2
Documentary Feature
Monday, September 22
Animated Short Film
Wednesday, October 1
Live Action Short Film
Wednesday, October 1
Foreign Language Film
Wednesday, October 1
Animated Feature Film
Friday, October 31
Original Score
Wednesday, December 3
Original Song
Wednesday, December 3
Official Screen Credits Form
Wednesday, December 3

All submissions are due by 5 p.m. PT. For the entire list of key dates and all rules, please visit www.oscars.org/rules.

The Oscars will be held on Sunday, February 22, 2015, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® in Hollywood, and will be televised live by the ABC Television Network. The Oscar® presentation also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1504-the-academy-announces-submission-dates-for-2014-oscars.html