Месечни архиви: август 2014

Ново българско издание на „Трактат за живописта” от Леонардо да Винчи

Фрагмент от прочутия „Автопортрет” (след 1512 г.) на Леонардо да Винчи. Снимка: Palazzo Reale, TorinoСОФИЯ. Легендарният „Трактат за живописта” (Trattato della pittura; 1651) – едно от най-ярките произведения на гениалния италиански художник, скулптор, изобретател и мислител Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519), излиза на български език в ново луксозно издание от ИК „Изток-Запад”. „Книгата е израз на по-различен и цялостен поглед върху живописта, чийто „портрет” всепризнатият творец ненадминато рисува с думи. Значението на трактата за историята на изкуството е сравнимо с влиянието, което имат върху нея шедьоврите на Леонардо”, казват издателите.


Един от най-значимите представители на италианския Ренесанс, заедно с Микеланджело Буонароти (Michelangelo Buonarroti; 1475-1564) и Рафаел Санти (Raffaello Santi; 1483-1520), Леонардо да Винчи, освен на изключителни творби и на гениални изобретения, е автор и на множество ръкописи, от които най-известен е „Трактат за живописта”. И макар изданията му да не са чак толкова много, този прочут негов труд отдавна е настолно четиво на много художници и историци на изкуството.

Ръкописите на homo universalis, както наричат ренесансовия гений, пръв систематизира неговият ученик и наследник, художникът от ломбардската школа Франческо Мелци (Francesco Melzi; ок.1491-1568/1570), но първото издание на трактата излиза почти век след смъртта му – през 1651 г. Ръкописите и живописните шедьоври на Леонардо предлагат различен поглед върху изобразителното изкуство, а размислите му върху изкуството на живописта вдъхновяват художници от различни стилове и направления вече 350 години: от представители на романтизма и прерафаелитите, до символистите и създателите на сецесиона, допълват от „Изток-Запад”.

Един от ранните живописни шедьоври на Леонардо да Винчи - „Благовещение” (1472-1475). Тази творба художникът рисува с темперни бои върху дървена основа. Снимка: Galleria degli Uffizi, Florence„Трактат за живописта” несъмнено е водещият сред теоретичните трудове на Леонардо да Винчи, в който мнозина са търсили отговори на ключови въпроси: какви са основните принципи на живописта и какво осветляват – нейната философия или конкретни възгледи; в каква степен изкуството отразява разбиранията на самия Леонардо, и др. В уникалната книга, която излиза в ново, луксозно издание на български език, великият художник разглежда различни аспекти на изобразителното изкуство: от пластичната анатомия, през технологията на живописта и перспективата, до светлосянката…

Книгата „Трактат за живописта” е в превод от италиански език на големия български хуманитарист Владимир Свинтила (1926-1998), а редактор е изключителният преводач и лингвист Петьо Ангелов (1978-2012).

В предговора към българското издание Свинтила пише: „Трактатът на Леонардо е като някаква силна напитка, която човек пие на бавни глътки под едно разлистено дърво на свежия полъх на вятъра. Той трябва да се изучава. Човек трябва да го носи в джоба си и да го прелиства. Той е едно ръководство, напълно сполучило, върху тази странна среща на природата и нейното изобразяване и на пораждането у човека на представност „отвъд природата”. Трактатът най-дълбоко засяга човешката творческа сила.”

* * *

Откъс от „Трактат за живописта”
на
Леонардо да Винчи (1452-1519)

14. Живописецът в спор с поета

Кой поет с думи ще сложи пред теб, влюбени, верния образ на твоя идеал с такава истинност като художника? Кой ще бъде този, който ще ти покаже местата на реките, лесовете, долините и полетата, където се изобразяват твоите минали удоволствия, с по-голяма правдивост от живописеца? И ако кажеш, че живописта е няма поезия, ако няма кой да говори вместо нея за това, което представлява тя, не виждаш ли ти, че твоята прехвалена книга се намира в още по-лошо положение? Защото дори да има човек, който да говори чрез нея, онова, за което става дума, не се вижда. Повече от видимо е обаче то при човека, който говори за живописта, тъй като ако в живописните платна действията са композирани така, че да са в хармония със съответните душевни състояния, ще бъдат разбрани напълно - все едно че говорят.

Българското издание на „Трактат за живописта” е от 496 страници. Снимка: © ИК „Изток-Запад”15. Как живописта превъзхожда всички човешки трудове чрез тънките съзерцания, които са характерни за нея

Окото, наречено прозорец на душата, е главният път, по който общият усет може по-богато и прекрасно да разглежда безбройните трудове на природата, а ухото е вторият път, който става благороден единствено поради разказаните неща, видени от окото. Ако вие, историографи, поети и други учени, не бяхте видели с око нещата, едва ли бихте могли да съобщите за тях в писанията си. А ако ти, поете, изобразиш една история чрез живописта на перото, живописецът с четката ще я направи по-достъпна и лесна за разбиране. Ако наречеш живописта няма поезия, то живописецът може да нарече поезията сляпа живопис. Помисли само кое е по-чудовищно: да бъдеш сляп или глух? Ако и поетът да е свободен като живописеца в изобретяването, неговите измислици не дават такова удовлетворение на хората като живописните платна, защото ако поезията се разпростира в думите и с тях изобразява форми, действия и местности, то живописецът достига направо чрез уподобявания на формите до подражанието на тези форми. Та кое е по-близо до човека - името му или неговото подобие? Името на човека се изменя в различните страни, а формата не се изменя освен при смъртта. И ако поетът служи на сетивата чрез ухото, живописецът го прави чрез окото - едно по-благородно сетиво. Но аз не искам от тия двамата друго освен един добър художник да изобрази беса на едно сражение, а поетът да опише друго и двете да бъдат изложени пред публиката едно до друго. Ще видиш къде повече се спират зрителите, къде повече разглеждат, къде се дават възхвалите и кое произведение дава по-голяма удовлетвореност. Разбира се, че живописта, много по-полезна и хубава, повече ще се хареса. Сложи написано името на Бога на едно място, а неговата фигура - отсреща, и ще видиш кое ще бъде по-почитано. Живописта обхваща в себе си всички форми на природата, а вие имате само имената, които не са универсални като формите. Ако и да имате резултатите от изобразяването, ние имаме изобразяването на резултата.

Да вземем един поет, който описва красотите на една жена на нейния възлюбен, и един живописец, който я изобразява. Ще се види накъде природата ще насочи повече влюбения съдник. Разбира се, изпитанието на нещата трябва да предостави думата на опита. Вие сте сложили живописта сред механическите изкуства. Ами да, ако живописците можеха да възхваляват с писания своите творби, както вие, вярвам, че не биха изпаднали в такова мизерно незачитане. Ако наричате живописта механично изкуство, защото е най-напред ръчно, тъй като ръцете изобразяват това, което намират във фантазията, то и вие, писателите, изобразявате с перото ръчно това, което се намира във вашата мисъл. Ако я наричате механично изкуство, защото се прави срещу цена, кой изпада в тази грешка – ако изобщо може да се нарече така - повече от вас? Ако четете за нечие обучение, не отивате ли при човек, който ви плаща повече? Създавате ли вие някаква творба без някакво възнаграждение? И не говоря така, за да упрекна подобни мнения, защото всеки труд очаква възнаграждение; щом поетът може да каже: аз ще направя една измислица, която ще означава големи неща, значи същото може да направи и живописецът, както Апелес е създал „Клеветата”. Ако пък кажете, че поезията е по-дълговечна, аз ще отговоря, че по-дълговечни са трудовете на един медникар, тъй като времето ги запазва по-дълго от нашите или вашите трудове. Независимо от това те са с бедно въображение, а живописта можем да я направим много по-дълговечна, като рисуваме върху мед със стъклени бои. Ние поради изкуството си можем да бъдем наречени Божии сродници. Ако поезията се разпростира в моралната философия, живописта го прави в природна философия, едната описва действията на ума, другата ги въплъщава; ако умът действа чрез движенията, ако поезията плаши населението с пъклени въображения, живописта е напълно в състояние да постигне същото. Нека поетът реши да изобрази красота, гордост, нещо гнусно и грозно или пък нещо чудовищно заедно с художника; нека по свой начин и както иска да изменя формите, които художникът не може повече да удовлетвори! Нима няма живописни платна с такава прилика с уподобените неща, че са излъгали хора и животни?

16. За разликата между живопис и поезия

Живописта е поезия, която се вижда, а не се чува, а поезията е живопис, която се чува, но не се вижда. Следователно тези две поезии, или, ако щете, тази двойна живопис, са разменили сетивата, чрез които би трябвало да проникнат в интелекта. Защото ако едната и другата са живопис, би трябвало да минат в общия усет чрез най-благородното сетиво, т.е. окото. Ако едната и другата са поезия, трябва да минат през по-малко благородното сетиво, т.е. през слуха. Следователно, ако оставим живописта на преценката на глухонемия по рождение, а поезията – на слепия по рождение, и ако живописта е изобразена с движения, адекватни на представата за фигурите, които действат във всички отделни случаи, несъмнено глухонемият по рождение ще разбере действията и намеренията на действащите лица, но слепият по рождение няма да разбере никога нищо, което поетът показва, което да прави чест на тази поезия. Въпреки че сред нейните достойнства е изобразяването на постъпките и действията в историите, украсените и приятни местности с прозрачни води, през които се виждат зеленеещите се дъна на техните корита, шегуващите се вълни над поляни и плажове със ситни камъчета, тревите, потопени в тях сред стрелкащите се риби и други подобни описания, те могат да се разкажат на слепия по рождение със същия успех, с който и на някой камък, защото той не вижда нито едно от нещата, от което се състои красотата на света – светлина, сянка, цвят, тяло, фигура, местоположение, отдалеченост, близост, движение и покой, които са десетте украси на света. Но глухият, който е загубил по-малко благородното сетиво, с което е изгубил и говора, защото никога не е чул да се говори, никога не е могъл да научи някакъв език, той все пак добре ще разбере всяко движение на човешките тела по-добре от човек, който говори и слуша за това движение, и също тъй ще опознае и творбите на живописеца, т.е. това, което се представя в тях и какво правят тези фигури.

* * *

Книгата „Трактат за живописта” е част от поредица „Тезаурус”, която включва още, новият превод на „Великите трагедии” от Уилям Шекспир (William Shakespeare; 1564-1616), дело на проф. Александър Шурбанов, единственото по рода си издание на древноегипетската „Книга на мъртвите”, в превод на българския египтолог, преводач и лектор доц. д-р Теодор Леков, „Трактат по история на религиите” (Traité d’histoire des religions; 1949), „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза” (Shamanism: Archaic Techniques of Ecstasy; 1951) и „Йога. Безсмъртие и свобода” (Yoga: Essai sur les origines de la mystique indienne; 1936) на видния румънски културолог, философ и писател Мирча Елиаде (Mircea Eliade; 1907-1986).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1547-novo-bulgarsko-izdanie-na-traktat-za-givopista-ot-loenardo-da-vinci.html

ARTBAT FEST 2014 in Almaty is a forum for the art and the city

The variety of ephemeral interventions in Almaty aim to show the complementarity of art and city and the bonding power of culture to a broad audience. Photo: courtesy Artbatfest

The 5th International Contemporary Art Festival in Kazakhstan capital focuses on the role of creative disciplines in programs of urban development.

ALMATY. The 5th International Contemporary Art Festival – ARTBAT FEST (28 August – 29 September 2014) is a public art event in the most literal meaning possible. The fifth edition of the festival once again brings a dazzling array of Kazakh and international public art and urban cul­ture to the streets of the Arbat area of Kazakhstan’s most happening city of Almaty, announced artbat.kz.


SmartCity is an art project exploring the potential impact of art on social behaviour favorable to the environment and society and also studying the aesthetic impact on the development of infra­structure of the city. The project, based on the principle of using art and design to improve the public space, focuses on the role of creative disciplines in programs of urban development. The project offers an ambitious plan to develop the city as a space for life, balancing social, economic and environmental issues with infrastructure needs,” says Christina Steinbrecher-Pfandt, curator 5th International Contemporary Art Festival ARTBAT FEST – Smart City (and artistic director VIENNAFAIR The New Contemporary).

The backbone of ARTBAT FEST is the Public Art Project of site-specific installations which starts in the pedestrian area, locally knows as „Arbat”. The insertion of these objects in the urban context and a varie­ty of ephemeral interventions aim to show the complementarity of art and city and the bonding power of culture to a broad audience. International artists participating in the Public Art Project are: Sam Adams and Mohammed Jan (UK), Aleksander Lysov (RU), Martin Denker and Friedermann Banz (DE), EVOL (DE), Pavel Kiselov (RU), Rashad Alakbarov (AZ), Societe Realiste (FR), Pierre Laurent (fr), Refunk (NL) and MishMash project (RU). Kazakh artists are: Said Atabekov, Sarlibek Bekbotaev, Saul Suleimanov, Georgi Triakin-Bucharov and Smail Bailiev. Performances in the framework of the Public Art Project by Salvatore Viviano (IT) and Rene Stessl (AT).

In addition to the Public Art Project, UK artist Sickboy, known for his signature Save the Youth, will spearhead the Street Art Project and draw graffiti on a building in the Samal district. Sickboy creates beautiful and complicated, sometimes ripping-your-head-off pictures, which can be examined for a long time. The Street Art Project is made possible with the support of the British Council in Kazakhstan.

In addition to the outdoor projects ARTBAT FEST 5 also presents a series of indoor exhibitions in various venues around the city of Almaty.

For On Love and Other Teachers… curators Dina Baitassova (KZ-FR) and Emilie Trice (USA) work around the main theme of Love as a universal concept, understandable and exciting for everyone. The exhibition introduces young Kazakh artist such as: Alexandra Ali, Srylybek Bekbotayev, Kamilla Kadyrkhanova, Aigerim Mazhitkhankyzy, Gulnar Mukazhanova, Sholpan Sharbakova, Anastasiya Silkina, Suinbike Suleimanova and Ada Yu. The project showcases artists younger than 35 and is staged in the underground parking space of the Almaly Shopping Centre.

Photo: courtesy ArtbatfestKazahk artist and curator Gaisha Madanova and Dutch artist group REFUNK team up for two projects in two distinct areas of the city. The Non – Central City Project will take place in the Koktem micro-district and the Communication Playground Youth Project on Abylai Khan Street. Madanova currently working in Germany develops the concepts, which will be visualized by REFUNK. With used industrial and household materials Dutch art-group REFUNK creates unusual spaces for useful and pleasant pastime. REFUNK is guided by the approach that anything can be utilized for creation of anything. The artists find ideas for design in the things themselves following their own composition, stories and social context.

Visual Library by Ivars Gravlejs, Misha Most and Andrey Syaylev shows works of all three artists united by „text“ as media and the principle of literature. The artworks on display are part of the collection of the Vladimir Smirnov and Konstantin Sorokin Foundation, which was created in 2008 in Russia. It is actively involved in the Russian and Foreign artistic life. Foundation mission is to promote young Rus­sian artists. „Visual Library” – Esentai Mall, Serik Booxikov Workshop.

As from September 4, Artwin Gallery, a new Moscow gallery established by sisters Madina and Mariana Gogovs, presents a solo exhibition of well-known Ukrainian artist Oksana Mas at the Kasteyev State Museum of Art in Almaty.

Besides the main artistic elements ARTBAT FEST finds its aim in contributing to dialogue between Ka­zakh and foreign artists on one side and a more detailed introduction to the world of contemporary art of Almaty citizens on the other side reaching out to both professionals and untrained audience and children…

ARTBAT FEST was organized for the first time in 2010, starting out as a local initiative, growing ever since. The organizers of the event are ambitious and aim, through the project, to impact positively on the city’s urban development and show local and international art to a broad audience in Almaty. Raising interest for contemporary art and educating the public at large is a very important aspect only superseded by the overall mission of ARTBAT FEST which is to support the growth of Kazakh contemporary art, its artists, galleries and art institutions.

Igor Sludsky, Head of the Public Association Eurasian Cultural Al­liance, organizers of ARTBAT FEST, says:Originally the festival was conceived as an event to develop the pedestrian area – Arbat – in Al­maty. Soon it became clear the event should grow not only domestically but also internationally. We started inviting curators and artists from the US, Europe and CIS countries but also paid great attention to Kazakh participants. The main purpose of ARTBAT FEST is to create a communica­tion platform for cultural exchange between representatives of international and Kazakhstan artis­tic communities. In addition, we aim to bring a new artistic vision to the urban development of our young and emerging city.

The Eurasian Cultural Alliance is a non governmental and non of profit organization founded in 2011 in Almaty, Kazakhstan. Today the Eurasian Cultural Alliance works towards socio-economic development of the Republic Of Kazakhstan in the fields of culture and creative economy. The main goal of the Alliance is the promotion of Kazakh modern art, Kazakh artists and cultural projects locally and abroad.

Culture and art are the base and infrastructure for urban development. It is also important for a number of major industries, primarily – education, tourism and entertainment,” said Dmitry Y. Aksenov, CEO RDI, strategic partner of the fifth edition of ARTBAT FEST. No wonder that ad­vanced businesses tend to get the objects of culture in asset management as they see another one benefit in culture – economic one. In addition the role of culture is increasing due to urbaniza­tion and the growth of cities. Culture helps to meet the vital needs of the modern people , to cre­ate decent living conditions, contributes to the development and personal fulfilment . Urban stud­ies have nowadays acquired a special meaning and it is a long-term process. To implement a new master plan of the city will take at least a quarter a century. However the people should get a sign immediately to avoid the feeling that everything is created only for the future generations. It is art and culture that give this instant communication.

* * *

Photo: courtesy Artbatfest5th International Contemporary Art Festival
ARTBAT FEST – Smart City 2014

Main Projects:

Public Art Project – Arbat area and adjacent venues (28.08 till 29.09).

Sam Adams and Mohammed Jan (UK), Aleksander Lysov (RU), Martin Denker and Friedermann Banz (DE), EVOL (DE), Pavel Kiselov (RU), Rashad Alakbarov (AZ), Societe Realiste (FR), Pierre Laurent (FR), Refunk (NL). Kazakh artists are: Said Atabekov, Sarlibek Bekbotaev, Saul Suleimanov, Georgi Triakin-Bucharov and Smail Bailiev;

Street Art Project – Samal district (28.08 till 29.09).
Sickboy (UK);

On Love and Other Teachers… – Almaly Shopping Centre (28.08 till 20.09).
Alexandra Ali, Srylybek Bekbotayev, Kamilla Kadyrkhanova, Aigerim Mazhitkhankyzy, Gulnar Mukazhanova, Sholpan Sharbakova, Anastasiya Silkina, Suinbike Suleimanova and Ada Yu (all participants from Kazakhstan) – curated by Dina Baitassova (KZ-FR) and Emilie Trice (USA);

Non – Central City Project – Koktem microdistrict (30.08 till 29.09).
REFUNK (NL) – curated by Gaisha Madanova (KZ);

Communication Youth Playground Project – Abylai Khan Street (30-08 till 29.09).
REFUNK (NL) – curated by Gaisha Madanova (KZ)

Visual Library – Esentai Mall, Serik Booxikov Workshop (30.08 till 20.09).
Ivars Gravlejs (LV), Misha Most (RU) and Andrey Syaylev (RU). Works part of the collection of the Vladimir Smirnov and Konstantin Sorokin Foundation;

Solo Exhibition Oksana Mas – Kasteyev State Museum of Art (04.09 – 20.09)
Oksana Mas (UA). Presented by Artwin Gallery, Moscow, (RU).

* * *
Organisers:
Eurasian Cultural Alliance;
Strategic Partners:
The Major’s Office of the City of Almaty, RDI and IADA;
Partners: British Council in Kazakhstan, Alliance Francaise, Goethe-Institut Kazakhstan, Vladimir Smirnov and Konstantin Sorokin Foundation, Artwin Gallery, Buro 24/7, Almaly Shopping Center, Serik Booxikov Workshop and shopping mall TSUM Almaty.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1546-artbat-fest-2014-in-almaty-is-a-forum-for-the-art-and-the-city.html

„Направи си сам в града” по виенски

Екстравагантна идея за използване на стар велосипед... Снимка: © GB*ВИЕНА. Озеленяване на стари дъски, жив плет от саксии от полиетиленови бутилки или столчета от еднократни палети - полетът на фантазията няма граници, когато става въпрос за идеи за оползотворяване на отпадъците… По повод 40-годишния юбилей на инициативата за обновяване на града – Gebietsbetreuung Stadterneuerung (GB*), администрациите на три виенски района обявиха конкурса „Направи си сам в града” (Die Stadt selbst gestalten), съобщиха от ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София.


Трите най-добри идеи за оформление на обществено пространство във Виена ще бъдат удостоени с отличието Urban DIY-Award с премия от общо 2000 EUR. Интересът на гражданите за активно участие в подобряване на градската среда е голям, коментират организаторите. Подобен тип проекти променят атмосферата и облика на застроените площи, като не става дума само за това, градът да стане по-хубав. Търсят се идеи, които насърчават сближаването и общуването между хората, имат положително въздействие върху околната среда и в крайна сметка подобряват качеството на живот.

Критериите за селектиране на кандидатите са: разнообразие в използването на общественото пространство, нова интерпретация на отдавна познатото, алтернатива на традиционната употреба, която може да бъде реализирана лесно и евтино.

Проекти се приемат до 6 октомври т.г., а победителите ще бъдат наградени на 22 октомври, когато ще се състои официалното честване на инициативата Gebietsbetreuung Stadterneuerung.

Подробности за конкурса можете да прочетете тук.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1545-napravi-si-sam-v-grada-po-vienski.html

Александър Мутафов – властелинът на морския пейзаж

Изложбата на Александър Мутафов (1879-1957) в НХГ е уникална, тъй като представя около 200 негови творби, събрани от различни колекции в цялата страна. Снимка: © artnovini.comОт Националната галерия продължиха уникалната му ретроспективна изложба до 12 септември т.г.

СОФИЯ. Поради големия интерес на почитателите на изобразителното изкуство към ретроспективата на знаменития български художник Александър Мутафов (Alexander Moutafov; 1879-1957), от Националната художествена галерия (пл. „Княз Александър I” № 1) промениха продължителността на изложбата до 12 септември (петък), научи artnovini.com.


Eдин от най-значителните представители на новата българска живопис, майстор на пастела, акварела и рисунката, създател на българския морски пейзаж, Александър Мутафов е роден на 8 май 1879 г. в Шумен, пише сайтът на НХГ. Бъдещият художник прекарва детството си и завършва гимназия във Варна – факт, който, според изследователите на неговите живот и творчество, определя в голяма степен привързаността му към морето и морските сюжети.

След като завършва гимназиалното си образование, Мутафов следва живопис в прочутата Академия за изящни изкуства „Албертина” (Accademia Albertina delle Belle Arti) в северния италиански град Торино, където от 1899 до 1902 г. негов преподавател е знаменитият проф. Джакомо Гросо (Giacomo Grosso; 1860-1938). От 1902 до 1909 г. в младият художник учи и в Мюнхенската академия (Akademie der Bildenden Künste München) при проф. Лудвиг фон Льофц (Ludwig von Löfftz; 1845-1910).

Ретроспективната експозиция представя Александър Мутафов като художник, който владее изключително добре всички етапи на художествения процес - от рисунката до платното. Снимка: © nationalartgallerybg.orgС дипломи от две от най-престижните художествени академии в Европа Александър Мутафов се завръща в България като художник на свободна практика, по-късно става учител в Дупница, а между 1920 и 1932 г. вече е професор в Художествената академия в София. Прочутият живописец членува и представя свои творби в изложбите на художническите кръгове „Съвременно изкуство”, дружество „Лада”, „Родно изкуство” и „Дружество на художниците”. По време на Балканската война е доброволец, а през Първата световна война (1914-1918) е мобилизиран като военен художник във флота.

Богатото му и многообхватно творчество, поставя Александър Мутафов сред най-продуктивните български художници. Първата му изложба в София е през 1914 г., а до края на живота си Властелинът на морския пейзаж прави 17 самостоятелни изложби в България и извън страната и участва в най-значителните изложби на съвременно българско изкуство в чужбина. Артистът, който обичал да казва: „Във всяка българска къща, трябва да има картина от български художник”, остави за поколенията и изключително богат архив с уникални подробни записки за изложбите си, за откупките и за цените на неговите картини, което дава безценна информация на специалистите, изследващи този период от историята на българското изобразително изкуство, допълват организаторите на изложбата.

„В първия период на неговото творчество (докъм 1909 г.) художникът се увлича от символизма, след това се насочва към импресионизма, но войните прекъсват този ведър лиричен етап”, казва Доротея Соклова, уредник на експозицията. През Първата световна война той създава многобройни рисунки, акварели и маслени картини, повечето от които се пазят в Националния военноисторически музей в София и Военноморския музей във Варна.

През 20-те години на XX в. Александър Мутафов се утвърждава като водещ маринист, а по-късно и като учител на всички български художници, работещи в този жанр. Той е откривателят на нашия морски бряг, на стария Созопол с рибарите и старите дървени къщи… В средата на 30-те години, когато според мнозина експерти е апогеят на творчеството му, артистът създава някои от най-значителните си произведения: „Голямата вълна”, „Морска симфония”, „Емине”, „Синята лодка”, „По вълните”, „Зима над морето”, „Злокобният замък” и др.

Картината „Злокобният замък” (1937) от големия български маринист е своеобразно олицетворение на грандиозните мащаби на неговото творчество. Снимка: © artnovini.comНеговите творби олицетворяват мощта на морската стихия, романтиката на морето и неподражаемата красота на българското крайбрежие… Рисунките, акварелите и живописните платна на Александър Мутафов запленяват както с майсторското владеене на различните техники, така и със сюжетите си. Със сигурност мнозина посетители ще търсят сходни проекции с творбите на руския маринист Иван Айвазовски (1817-1900) и на английския му колега Джоузеф Търнър (Joseph Mallord William Turner; 1775-1851), но при по-внимателен „прочит” се вижда, че българският художник, чрез изразните средства на модерното изкуство, по-скоро е продължител на традициите на германския романтизъм и символизъм, сред чиито ярки представители личат имената на Каспар Давид Фридрих (Caspar David Friedrich; 1774-1840) и на ексцентричния Карл Вилхелм Дифенбах (Karl Wilhelm Diefenbach; 1851-1913), който също е възпитаник на Академията в Мюнхен…    

По време Световното изложение в Париж през 1937 г., за платното му „Синя лодка”, Мутафов е отличен със Сребърен медал. През същата година той построява и ателието си в края на стария Созопол. Днес вила „Буря” е къща-музей на художника.

Ретроспективната изложба на големия български маринист в НХГ представя около 200 творби, сред които са всички негови произведения от фонда на Националната галерия и почти всички от градските галерии в Шумен, Варна, Созопол, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас, Смолян и Хасково, както и картини, собственост на БНБ и на частни лица. Ценните документи за живота и творчеството на художника са предоставени от Централния държавен архив, Държавен архив – Шумен и Научният архив на Българската академия на науките.


Според изкуствоведи, изложбата на Александър Мутафов във София е уникална, тъй като ценителите едва ли скоро ще възможността да видят подобна богата и изчерпателна експозиция, в която са събрани образци от различни престижни колекции в цяла България.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1544-alexander-moutafov-vlastelinat-na-morskia-peizag.html

Започна продажбата на билети за седемте предпремиери на филма „Виктория”

Дария Виткова, която направи изключителна роля като „момичето Виктория”, заедно с оператора Крум Родригес, чиято камера със сигурност ще „спре дъха” на публиката. Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиСОФИЯ. Започнаха предварителните продажби за ексклузивната предпремиерната седмица на филма „Виктория” (Viktoria; 2013), пълнометражен дебют на режисьорката Майя Виткова (Maya Vitkova), съобщиха от компанията Viktoria World Sales And Distribution, разпространител на най-успешната българска кинопродукция за 2014 г. Кинопоказът, който ще се състои в Дома на киното (ул. „Екзарх Йосиф” 37), започва на 19 септември, петък, от 19.00 ч. и ще продължи до 25 септември, четвъртък.


„Виктория” е много личен филм – моята история с майка ми – аз предпочитам да го споделя в компанията на хора, които са го усетили и да съм близо до зрителите му, НЕ-анонимно. Прожекциите в 14 държави, от края на януари до днес, ме влюбиха в разговорите с публиката! Затова и нямам търпение да се срещнем в Дома на киното между 19 и 25 септември, живот и здраве!”, написа Майя Виткова, която е още сценарист и продуцент на филма, в своята фейсбук-страница. „След първата ни прожекция от ексклузивния предпремиерен уикенд, имам удоволствието лично да поканя всички зрители на по чаша вино, за да отпразнуваме това начало заедно!..”

Българският вариант на постера на филма „Виктория”. Снимка: © Viktoria Films Талантливата режисьорка, заедно с част от екипа си, ще представя лично „Виктория” преди всяка прожекция. Билетите, чиято цена е 10 лв., са в продажба от днес до 5 септември, петък, на касата на Дома на киното (бел. ред.: залата разполага с 280 места).

Филмът на Майя Виткова направи своята световната премиера на 19 януари т.г., по време на най-авторитетния фестивал на независимото кино в света – „Сънданс” (Sundance Film Festival), основан от актьора Робърт Редфорд (Robert Redford) през 1981 г.

От април до юни т.г., Виктория” беше отличен с три авторитетни международни приза: Голямата награда Breaking Waves Award от най-големия унгарски кинофестивал – 21st Titanic International Film Festival; Наградата на Младежкото жури (Youth Jury Award) от фестивала в Краков - 7th OFF PLUS CAMERA International Festival Of Independent Film; и Специалната награда на журито (Special Jury Award) – връчвана от компанията HBO, от водещия румънски фестивал 13th Transilvania Internaitonal Film Festival. Драматичната кинотворба беше показана и по време на форумите в Берлин, Кан, Мюнхен, Вашингтон, Карлови Вари, Сиатъл, Голуей (Ирландия), и на фестивала „Зеркало” в Иваново (Русия).

До края на 2014 г. ко-продукцията с румънската компания Mandragora има покани за участие в още 20 големи международни кинофорума. Филмът „Виктория” на Майя Виткова, който получи изключително високи оценки от водещи световни издания за кино, като Hollywood Reporter, IndieWire, Screen International и др. е основен кандидат да представи България в категорията за най-добър „Чуждоезичен филм” (Foreign Language Film) на 87-ите награди „Оскар” (87th Oscars®) на Американската академия за филмово изкуство и науки (Academy of Motion Picture Arts and Sciences®).

Ексклузивни предпремиерни прожекции
на „Виктория” в Дома на киното:

19 септември – 19.00 ч.
20 септември – 19.00 ч.
21 септември – 19.00 ч.
Прожекцията ще бъде посветена
на монтажиста на филма – Александър Етимов
(1976-2014)
22 септември – 21.00 ч.
23 септември – 21.00 ч.
24 септември – 16.30 ч.
25 септември – 16.30 ч.

Както artnovini.com вече написа, предпремиерните български прожекции на „Виктория” ще бъдат съпътствани от поредица от специални събития, обединени в проект, наречен Програмата „Виктория”.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1543-zapochna-prodagbata-na-bileti-za-sedemte-predpremieri-na-filma-viktoria.html

Филмът „Виктория” на Майя Виткова с предпремиера в Деня на София

Дария Виткова като момичето Виктория в пълнометражния дебют на режисьорката Майя Виткова. Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиНай-успешният български филм на 2014 г. ще има специална прожекция и на 28 септември, в подкрепа на кампанията „Заслушай се!” на Съюза на глухите в България.

СОФИЯ. Когато в началото на януари Джон Найн (John Nein), старши програматорът на фестивала „Сънданс” (Sundance Film Festival) сподели: Викторияе едновременно интимен и епичен филм, а Майя Виткова, ярък талант, използващ драматично завладяващ, визуално изобретателен и пълен с метафори и ирония стил. Като представител на ново поколение режисьори от Източна Европа, Виткова предлага нова, лична гледна точка върху надеждите и мечтите както на своето, така и на поколението на своите родители..., се оказа напълно прав, не само по отношение на филма – като кинематографски и естетически качества, но и по отношение на неговия режисьор. Събитията от следващите месеци, които превърнаха „Виктория” (Viktoria; 2014) в най-успешния български филм за тази година (а и не само), недвусмислено потвърдиха думите на един от най-големите световни експерти в областта на независимото кино…


В края на миналата седмица, от компанията „Виктория Филмс” (Viktoria Films), чиято продукция е драматичната лента, съобщиха, че през септември, в София, ще се проведе специална предпремиерна среща на филма с българската публика.

„Виктория” направи своята световната премиера на 19 януари т.г. по време на най-авторитетния фестивал на независимото кино в света – „Сънданс” (Sundance Film Festival), основан от американската кинозвезда Робърт Редфорд (Robert Redford) през 1981 г, а специализираната кинокритика отбеляза, че дебютният пълнометражен филм на Майя Виткова (Maya Vitkova) е първото българско участие в историята на фестивала, в основната конкурсна програма World Cinema Dramatic Competition. След този престижен кинофорум, само за половин година, творбата беше показана повече от 40 пъти, в 14 страни от Европа и от Северна Америка…

Непосредствено след световната му премиера в САЩ, на 26 януари, „Виктория” беше представен за първи път и пред европейска публика, като част от основния конкурс Hivos Tiger Award Competition на 43-ия Международен филмов фестивал в Ротердам (43rd International Film Festival Rotterdam), а няколко дни по-късно – на 30 януари, лентата участва и в надпреварата за „Международната награда за най-добър дебютен филм” (The Ingmar Bergman International Debut Award), посветена на знаменития шведски режисьор Ингмар Бергман (1918-2007), която се проведе в рамките на 37-ия Международен филмов фестивал в Гьотеборг (37thGöteborg International Film Festival).

През пролетта и началото на лятото филмът Виктория” беше отличен с три авторитетни международни отличия. През април дойде първият му успех – Голямата награда Breaking Waves Award от най-големия унгарски кинофестивал – 21st Titanic International Film Festival, който се проведе в Будапеща; след това, през май – Наградата на Младежкото жури (Youth Jury Award) от фестивала в Краков 7th OFF PLUS CAMERA Internatonal Festival Of Independent Film; и през юни – Специалната награда на журито (Special Jury Award) – връчвана от компанията HBO, от водещия румънски фестивал 13th Transilvania Internaitonal Film Festival.

Майя Виткова, която е още сценарист и продуцент на филма, представи България и на някои от най-големите кинофестивали в света: Берлин, Кан, Мюнхен, Вашингтон, Карлови Вари, Сиатъл, още в Голуей (Ирландия) и в Иваново (Русия), където беше номиниран в основната конкурсна програма на осмото издание на „Зеркало” (Zerkalo Film Festival), вдъхновен от личността на големия руски режисьор Андрей Тарковски (Andrei Tarkovsky; 1932-1986).

Създателите на „Виктория”

Майя Виткова, режисьор на филма „Виктория”. Снимка: © Viktoria FilmsМайя Виткова е родена през 1978 г. в София. През 2001 г. завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов” с магистърска степен по режисура. До 2006 г. работи като асистент-режисьор и кастинг-режисьор за над 20 филмови и телевизионни продукции, сред които и New Europe: Eastern Delight (2007) на Майкъл Пейлин (Michael Palin) от легендарните „Монти Пайтън” (Monty Python).

През 2008 г. Майя Виткова е изпълнителен продуцент на независимата продукция „Източни пиеси” (Eastern Plays) на режисьора Камен Калев (Kamen Kalev), която има над 10 награди от фестивали в Токио, Братислава, Варшава, София и т.н. В началото на 2009 г., режисьорката основава независимата компания Viktoria Films.

През 2006 г. Майя Виткова, заедно със Светослав Драганов, режисират 27-минутния документален филм „Майки и дъщери” (Mothers And Daughters; 2006), който е представен в рамките на 10-я Международен Филм Фест (10th Sofia International Film Festival) и получава наградата на Kodak.

Режисьорката направи своя дебют в късометражното кино със „Станка се прибира вкъщи” (Stanka Goes Home; 2010), чиято премиера се състоя по време на 49th Cannes Critic’s Week. Лентата, със сценарист известният румънски режисьор Раду Жуде (Radu Jude), има отличия от испанските 38th Huesca Film Festival и от 3rd Bueu International Shortfilm Festival, от 16th Sarajevo Film Festival, 14th Ismailia International Film Festival for Documentary and Short Films в Египет, 5th Athens International Short Film Festival, 4th Oblo Film Festival [OFF] в Швейцария, 8th Naoussa International Film Festival в Гърция, и др. Още в първата година след неговото създаване, филмът, заснет от оператора Крум Родригес (Krum Rodriguez), участва в над 80 фестивала, показан е в различни кина в Германия и е откупен за телевизионно разпространение.

През 2011 г. Майя Виткова режисира „Моят уморен баща” (My Tired Father; 2011), чиято световна премиера е на 17th CFC Worldwide Short Film Festival в Торонто (Канада). Световен разпространител на „Станка се прибира вкъщи” и „Моят уморен баща” е компанията KurzFilmAgentur от Хамбург, Германия.

Оператор на „Виктория” е Крум Родригес (Krum Rodriguez), който беше зад камерата на продукции като „Подслон” (2010), „Цветът на хамелеона” (2012)… Художник-постановчик на продукцията е японката Рин Ямамура (Rin Yamamura), която от години работи в България, основно в областта на театралната сценография. Тя е автор и на книгата „Азбука на любовта” (2007). Музиката е на композитора Калоян Димитров (Kaloyan Dimitrov), който дебютира в игралното кино, а фотограф на вълнуващата кинотворба е Димитър Варийски (Dimitar Variysky).

Ко-продуцент на филма е Анка Пую (Anca Puiu), която е продуцирала едни от най-награждаваните румънски филми, сред които и „Смъртта на господин Лазареску” (The Death of Mr. Lazarescu; 2005), „Аврора” (Aurora; 2010), „Рокер” (Rocker; 2012) и др.

Монтажист на „Виктория” е напусналият без време този свят Александър Етимов (1976-2014), чието име завинаги ще остане записано в страниците на българското кино с ленти като „Цветът на хамелеона”, „Живи легенди”, с неговия режисьорски дебют – късометражният „Демони” (2011), и много други. Ето какво каза Майя Виткова за своя колега в интервю за artnovini.com в края на март: „…Много мога да говоря за монтажиста на филма Александър Етимов. Сашо е изключителен професионалист и човек, когото уважавам и обичам безкрайно. Работата му по този филм е великолепна. Неслучайно той е единственият монтажист, когото мога да посоча като последовател на датската школа в монтажа. Боравеше с много материал (с Крум снимахме по средно 96 минути на ден), трябваше да работи редом с мен (за другите филми е работил предимно сам, а режисьорите са гледали резултата и са правели бележки) близо три месеца, което не е лесно – търпението не е сред моите качествата. Александър е брилянтен професионалист, гледа много филми, знае много за киното, но най-вече, искрено го обича…”

Ирмена Чичикова като Боряна. Снимка: Viktoria Films © Димитър Варийски* * *

Пълният текст на интервюто със заглавие
„Киното е сред най-могъщите медиуми – може да променя съдби”,
бихте могли да прочетете тук.

* * *

Във „Виктория” участват както познати и доказани актьори, така и много дебютанти. В ролята на Боряна е актрисата Ирмена Чичикова („Аз съм ти”; 2012); като Виктория се изявяват Дария Виткова („Моят уморен баща”) и дебютантките Калина Виткова и Катерина Ангелова; актрисата Мариана Крумова позната от класиките „Авантаж” (1977) и „Адаптация” (1981) е Дима, Георги Спасов („Операция – Шменти капели”; 2011) се превъплъщава в образа на Тодор Живков; дебютантите Димо Димов като Иван, и 15-годишният Иво Карамански, който е Стефчо; Анастасия Ингилизова („Дървото на живота”; 2013), и други.

До края на 2014 г. филмът, ко-продукция с румънската компания Mandragora, има покани за участие в още 20 големи международни кинофорума. Но преди и по време на втората част от фестивалните си изяви, Виктория” ще се срещне с българската публика, като създателите на филма са подготвили поредица от ексклузивни предпремиерни прожекции с подкрепата на Столична община, които ще започнат с гала в Деня на София - 17 септември, ще прелеят в ексклузивен предпремиерен уикенд и ще продължат от 25 септември насетне…

Предпремиерните прожекции в България, преди филмът Виктория” да бъде пуснат за разпространение в киносалоните на цялата страна, ще бъдат съпътствани от поредица от специални събития, обединени в проект, наречен Програмата „Виктория”, който включва:

- Премиера на книгата „Седем разказа за грях и смърт” от режисьорката Майя Виткова и Емил Витков (баща на две от изпълнителките на главните роли и дистрибутор на филма Виктория”), с илюстрации на художничката Рин Ямамура;
-
Изложба на Димитър Варийски с фотографии от филма „ВИКТОРИЯ”;
-
Премиера на документалната продукция „Виктория зад кулисите” на известния със смешно-тъжните си киноразкази Светослав Драганов;
Специална прожекция на Виктория”, която ще се състои на 28 септември – датата, на която светът ще отбележи Международния ден на глухите. Партньор на това събитие, в подкрепа на кампанията „Заслушай се!”, е Съюзът на глухите в България;
– Концерт с музиката от филма
Виктория”, написана от композитора Калоян Димитров, който ще се състои в Sofia Live Club и др.

Бел. ред.: Датите на някои от събитията ще бъдат обявени на пресконференцията, която екипът на филма ще даде на 9. IX. 2014 г.

Постерът на „Виктория” за фестивала „Сънданс”, откъдето започна победния ход на филма в Северна Америка и в Европа. Снимка: © Viktoria FilmsИсторията…

Българо-румънската ко-продукция Виктория” е огледален образ на живота – смях, тъга, страдание, възторг… Филмът е завършен 2013 г., а снимките са проведени в София, Перник, Рила и Венеция. Сюжетът разказва за едноименната героиня, родена в края на комунизма и обявена за „бебе на десетилетието”, тъй като се ражда… без пъп. Лентата е с продължителност 155 минути и проследява как политическите промени в България изправят пред изпитание отношенията между Виктория и майка й Боряна, която преди време се е зарекла да не ражда дете, докато в страната властва тоталитаризъм…

Виктория” е сред българските претенденти
за чуждоезичен „Оскар”

От компанията Viktoria Films съобщиха, че филмът е сред българските заглавия, кандидати да представят страната ни в категорията за най-добър „Чуждоезичен филм” (Foreign Language Film) на 87-ите награди „Оскар” (87th Oscars®) на Американската академия за филмово изкуство и науки (Academy of Motion Picture Arts and Sciences®). Филмът на Майя Виткова получи изключително високи оценки от редица авторитетни издания за кино в света, като Hollywood Reporter, IndieWire, Screen International и др., а непосредствено след световната му премиера, Виктория” беше наречен „най-добре пазената тайна на фестивала „Сънданс”

Филмът е подкрепен финансово от програма МЕДИА на Европейската комисия, „Виена филм фонд” (Vienna Film Fund), Изпълнителна агенция „Национален филмов център” към Министерство на културата и е осъществен с подкрепата на община Перник.

Засега не е ясна точната дата на българската премиера на филма, но очевидно подготовката за дългоочакваното от публиката киносъбитие върви „с пълна пара” – през миналата седмица, на 15 август, Националният филмов център издаде на компанията Viktoria World Sales And Distribution виза за разпространението на „Виктория” в кината, на DVD, VOD и др., в цял свят.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1542-filmat-viktoria-na-maya-vitkova-s-predpremiera-v-denia-na-sofia.html

Cheryl Boone Isaacs Re-Elected Academy President

Cheryl Boone Isaacs is beginning her second term as president and her 22nd year as a governor representing the Public Relations Branch. Photo: © Todd Wawrychuk / ©A.M.P.A.S.BEVERLY HILLS. Cheryl Boone Isaacs was re-elected president of the Academy of Motion Picture Arts and Sciences Tuesday night (August 5) by the organization’s Board of Governors, announced oscars.org. In addition, Jeffrey Kurland was elected first vice president, Leonard Engelman and John Bailey were elected to vice president posts, Dick Cook was elected treasurer, and Bill Kroyer was elected secretary.


Boone Isaacs is beginning her second term as president and her 22nd year as a governor representing the Public Relations Branch. Last year Kurland served as vice president. Both Engelman and Cook were re-elected to their posts. These will be the first officer stints for Bailey and Kroyer.

Boone Isaacs currently heads CBI Enterprises, Inc., where she has consulted on marketing efforts on such films as The Call, The Artist, The King’s Speech, Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire, Spider-Man 2 and Tupac: Resurrection. Boone Isaacs previously served as president of theatrical marketing for New Line Cinema, where she oversaw numerous box office successes, including Austin Powers: The Spy Who Shagged Me and Rush Hour. Prior to joining New Line in 1997, she was executive vice president of worldwide publicity for Paramount Pictures, where she orchestrated publicity campaigns for the Best Picture winners Forrest Gump and Braveheart. This year, she was inducted into the National Association for the Advancement of Colored People (NAACP) Hall of Fame, and received the African American Film Critics Association (AAFCA) Horizon Award and the 2014 Trailblazer award from Essence magazine.


Academy board members may serve up to three consecutive three-year terms, while officers serve one-year terms, with a maximum of four consecutive years in any one office.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1541-cheryl-boone-isaacs-re-elected-academy-president.html

25 мисли за властта и за хората…

Фрагмент от прочутата графична творба „Сънят на разума, ражда чудовища” (El sueño de la razón produce monstruos; 1797) от Франциско Гоя (Francisco de Goya y Lucientes; 1746-1828) - една непреходна метафора...  Снимка: Biblioteca Nacional de EspañaВЛАСТТА. Амбиция, копнеж, комплекс… Едно проявление на човешката природа, изпълнено с противоречия: първично, необхватно, плашещо, възбуждащо, градивно, разрушително… Проявление, което вълнува цивилизацията ни още от нейните най-ранни години. Едва ли някой, обаче, е в състояние да даде точно и пълно определение на Властта. Днес, в България, тази дума отново е изключително актуална (впрочем, от 25 години, тя не е преставала да бъде на „дневен ред”). Предлагаме на вашето внимание 25 мисли за властта*, изказани от политици, писатели, учени, философи и т.н., които, може би, ще ни помогнат да навлезем в дълбините на това проявление, или поне ще ни напомнят за очевидни истини, сред които живеем…


* * *

Слабата върховна власт е най-страшното народно бедствие.
Наполеон Бонапарт (Napoléon Bonaparte; 1769-1821), френски император

Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт.
Джон Стайнбек (John Steinbeck, Jr.; 1902-1968), американски писател, лауреат на Нобелова награда за литература през 1962 г.

Властта по-често минава от ръце в ръце отколкото от глава в глава.
Станислав Йежи Лец (Stanisław Jerzy Lec; 1909-1966), полски юрист, писател, проведач и сатирик.

Всичко, което може да се яде, става обект на властта.
Елиас Канети (Elias Canetti; 1905-1994), австрийски белетрист, есеист, драматург и философ, лауреат на Нобелова награда за литература през 1981 г.

Днес властта е по-могъща от когато и да било, но и по-проклинана, от когато и да е.
Елиас Канети (Elias Canetti; 1905-1994)

Всяка власт корумпира, а абсолютната власт - абсолютно.
Шарл Монтескьо (Charles-Louis Montesquieu; 1689-1755), френски писател, философ и мислител

Зная, че американският народ е много привързан към своята изпълнителна власт; зная, че американците са готови на големи страдания в името на тази власт; зная, че те са готови дълго и търпеливо да понасят злините, преди да им хрумне, че могат да сменят тази власт с друга.
Ейбрахам Линкълн (Abraham Lincoln; 1809-1865), шестнадесетият президент на Съединените щати, управлявал страната по време на Гражданската война (1861-1865)

Целта на властта е властта.
Джордж Оруел (George Orwell; 1903-1950), английски писател и публицист, автор на антиутопичните творби „1984” (1949) и „Животинска ферма (Animal Farm: A Fairy Story; 1945)

Когато на власт дойдат кучи синове, то всички ги очаква кучешки живот.
Виктор Шендерович (1958), руски писател-сатирик, тв- и радиоводещ, либерален публицист, правозащитник

Кралете никога не са обичани, заради самите тях, а хората, които коленичат в нозете им, винаги търсят на килима някоя троха от властта.
Морис Дрюон (Maurice Druon; 1918-2009), френски писател, автор на поредицата Прокълнатите крале(Les Rois maudits; 1955-1977)

Несправедливата власт не е продължителна.
Сенека (Lucius Annaeus Seneca, 3 г. пр.Хр. – 65 г.), римски философ, писател и държавник

Няма звяр, по-свиреп от човека, съвместяващ в себе си лоши страсти и власт.
Плутарх (Πλούταρχος; 46-126), древногръцки историк, есеист, и философ-платонист

Прекалената власт винаги поражда жестокост. И това се отнася и за деспотите, и за войниците, и за любовниците.
Етиен Рей (Etienne Ray; 1879-1965), френски писател, автор на афоризми

Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта.
Бенджамин Франклин (Benjamin Franklin; 1706-1790), американски физик и изобретател, общественик, дипломат, издател и мемоарист

Първата задача на овластения глупак – да разчисти можещите.
Венцеслав Константинов (1940), български писател, преводач, автор на афоризми

Стремежът да се властва над себеподобните е една от най-силните човешки страсти.
Наполеон Бонапарт (Napoléon Bonaparte; 1769-1821), френски император

Цялата власт произтича от народа. Но никога не се връща към него.
Габриел Лауб (Gabriel Laub, 1928-1998) е чешки журналист, политически сатирик и автор на афоризми

Властта може да бъде взета, но не дадена. Процесът на вземане е само по себе си овластяване.
Глория Стейнъм (Gloria Steinem; 1934), американска журналистка-феминистка, политически и социален активист

Властта не развращава хората; глупаците, добрали се до нейните върховете, развращават властта.
Бърнард Шоу (George Bernard Shaw; 1856-1950), ирландски драматург, лауреат на Нобелова награда за литература през 1925 г.

Държавата не съществува, за да превръща земния живот в рай, а за да му попречи да се превърне окончателно в ад.
Николай Бердяев (1874-1948), руски религиозен и политически философ, екзистенциалист

Всяка власт е непрестанен заговор.
Оноре дьо Балзак (Honoré de Balzac; 1799-1850), френски писател

Приятел във властта – изгубен приятел.
Хенри Адамс (Henry Adams; 1838-1918), американски историк

Жестокостта е последното убежище на всяка разпадаща се власт.
Луи Варлен (Louis Varlin; 1839-1871), френски революционер, активен участник в Парижката комуна

Човек, който властва над другите, губи свободата си.
Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1561-1626), английски философ, историк, политик, основоположник на емпиризма

Най-злият враг на свободата е ситият и доволен роб.
Николай Бердяев (1874-1948), руски религиозен и политически философ, екзистенциалист

* * *

* Бел. ред.: Подборът е направен от статии, публикувани в wikipedia.org, както и други източници.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1540-25-misli-za-vlastta-i-za-horata.html

Скулпторка подреди 5000 фигурки от лед, в памет на жертвите на Първата световна

Ледените инсталации на бразилската художничка Неле Азеведо са оригинална метафора на човешкия живот и жестокостта на войната. Снимка: © neleazevedo.com.brБИРМИНГАМ. Бразилската скулпторка Неле Азеведо (Nele Azevedo) подреди 5000 човешки фигурки от лед на стълбите на площад „Чембърлейн Скуайър” (Chamberlain Square) в центъра на английския град. Метафоричната инсталация Minimum Monument е посветена на загиналите мъже и жени (не само войници) по време на Първата световна война (WWI; 1914-1918), чиято 100-годишнина светът отбелязва, съобщава сайтът на вестник Birmingham Mail (галерия със снимки).


По проекта, заедно с артистката, в продължение на две седмици са работили 20 доброволци, а фигурките са съхранявани и пренесени с помощта на 18 фризера. Първата ледена скулптура от своеобразния монумент поставил Шафик Шах (Shafique Shah), съветник на бирмингамския лорд-мер.

Бразилската скулпторка Неле Азеведо. Снимка: © birminghammail.co.ukПри откриването на арт събитието, над площада били надвиснали тежки дъждовни облаци, но когато доброволците отворили фризерите, небето изведнъж се прояснило и слънцето се показало отново. „Това е като дар небето”, развълнувано споделила Неле Азвендо. „Същото се случи и през 2012 г. в Белфаст, Северна Ирландия”, припомнила художничката.

Малките фигури били подредени на стъпалата на площада от местни жители и от гости на града, пристигнали от цял свят. Сред тях имало както потомци на участници във войната, в която загинаха над 20 милиона души, така и хора без връзка с нея, които присъствали, за да изразят благодарността си „заради това, че те пожертваха живота си за нас…”

На „Чембърлейн Скуайър” (Chamberlain Square), в центъра на Бирмингам, се събраха хиляди, за да почетат паметта на загиналите в Първата световна война. Снимка: © birminghammail.co.ukБлагодарение на слънцето, което като по чудо изгряло над „Чембърлейн Скуайър”, ледените скулптури започнали да се топят и изчезнали за няколко минути – каквато и била концепцията на бразилската артистка. Метафоричната инсталация илюстрира бързопреходността на човешкия живот, но показа, че споменът за загиналите във войната ще остане завинаги, коментирали пред британското издание присъстващи.

Неле Азеведо е родена през 1950 г. в Сантос Дюмонт, Бразилия. Завършила е специалност „Изящни изкуства” в Santa Marcelina College през 1997 г. и „Скулптура” в São Paulo State University Arts Institute през 2003 г. Представяла е свои творби в Бразилия, Чили, Норвегия, Холандия, Япония, Германия, Куба и др. Инсталацията й Minimum Monument, която представи в Бирмингам, е първата й проява в Англия и е „най-многобройната” досега – преди това ледените фигури са достигали до 1500. Артистката работи и като независим изследовател.


Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1539-sculptorka-podredi-5000-figurki-ot-led-v-pamet-na-gertvite-na-wwi.html

„Краставицата” на Нормън Фостър търси купувач за 600-650 млн. GBP

Знаменитата лондонска „Краставица” очаква новия си собственик в началото на октомври. Снимка: Paste / Wikimedia CommonsЛОНДОН. Една от най-известните забележителности на британската столица – кулата 30 St Mary Axe, наричана от лондончани „Краставицата” (The Gherkin), заради необичайната й форма и зеления оттенък на прозорците й, е обявена за продажба, съобщи The Guardian. Според изданието, по всяка вероятност сградата ще бъде купена от чуждестранен инвеститор, като началната цена е 600-650 млн. GBP.


Вече има заявен интерес от няколко компании, а сделката трябва да се осъществи в края на септември или началото на октомври, допълва медиата.

„Краставицата”, която е един от световните образци на екологична сграда, беше построена през 2004 г. по проект на прочутия британски архитект Нормън Фостър (Norman Foster). 180-метровата постройка, чиято разгъната площ е 46 900 кв. м, беше издигната на мястото на бившата Балтийска борса (Baltic Exchange), която ИРА разруши с бомбен атентат през 1992 г. Строителството на 40-етажния небостъргач струваше на инвеститорите 400 млн. GBP.

До 2007 г. собственик на кулата беше компанията Swiss Re, а след това там се намираха офисите на германската IVG Immobilien и британската инвестиционна група Evans Randall, които придобиха имота за 630 млн. GBP, допълва Lenta.ru. През 2013 г. IVG Immobilien беше обявена в несъстоятелност и администратор на сградата стана Deloitte. Преди четири месеца – през април, започна процедура за продажбата на билдинга.

Официалното име на кулата – 30 St Mary Axe, идва от названието на улицата, която се намира на територията на несъществуващата от 1561 г. църква на Св. Мария, Св. Урсула и нейните 11 000 девици (St. Mary, St. Ursula and her 11,000 Virgins) – St. Mary, и от думата „брадва” (axe) – сечивото е било герб на съседна механа…

Освен архитектурна забележителност, „Краставицата” е любимо място и на филмовите компании – там са снимани „Мач пойнт” (Match Point; 2005) на Уди Алън (Woody Allen), втората част на „Първичен инстинкт” (Basic Instinct 2; 2006) с Шарън Стоун (Sharon Stone), както и „Хари Потър и Нечистокръвния принц” (Harry Potter and the Half Blood Prince; 2009) на режисьора Дейвид Йетс (David Yates).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1538-krastavicata-na-norman-foster-tarsi-kupuvach-za-600-650-mln-gbp.html