Месечни архиви: декември 2014

Любен Генов: Явно призракът на комунизма все още обладава нечие съзнание*

Художникът Любен Генов, председател на Съюза на българските художници. Снимка: ©  artnovini.comОтворено писмо на Председателя на СБХ до българските политици.

СОФИЯ. Ден преди Бъдни вечер (24 декември), художникът Любен Генов, председател на Съюза на българските художници (СБХ), разпространи Отворено писмо* по повод решението на Столичен общински съвет (СОС) за бъдещето на паметника „1300 години България”. Предоставяме на вашето внимание пълния текст на писмото:


ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми политици,
Уважаема госпожо Едрева,
Уважаеми господин Прошков,

Пиша това от свое име, въпреки че използвам за авторитет бланката на Съюза на българските художници, на който съм председател. Не мога да изляза от тази роля, нито от емоционалната същност на художника в мен, но много бих искал да приемете казаното по-долу и като мнение на един обикновен човек, какъвто всеки от нас е преди всичко. Обръщам се към вас с цялото си уважение към отговорността, която носите. В думите ми има острота и горчивина, но в края на една година дните на равносметката може да имат и по-тъмни оттенъци в името на повече светлина напред. Обръщението е към вас, но думите ми имат цел по-далечна…

Не знам как е в политиката и партиите, в (между) които вие днес така ловко прескачате, но в творческа организация като Съюза на българските художници членуват артисти, при това с доказани качества. Техният авторитет ни най-малко не зависи от принадлежността им и лоялността към общността, а напротив, различията и особеностите на всеки личен автентичен талант със сигурност са гордост за нея. В СБХ членуват хиляди художници, като приблизително една трета от тях са на възраст под средната, а една четвърт бих нарекъл млади. За тях е чест да са редом в едно артистично съсловие с достойни творчески личности от различни поколения, чиито имена ще е непосилно да изредя, без да пропусна някого. Да не говорим за онези светила на българското изобразително изкуство, оставили част от живота си в паметта на тази организация… Художниците, нови членове на СБХ, се избират от художници. Ние, художниците, сме част от тези, които избират и вас, политиците. Ние сме също част от българския народ, от вашия електорат. Моля, не го забравяйте!

Господа политици, бедата не е в некомпетентността Ви извън политиката. Ние Ви избираме за политици и ваша работа е да сте такива. Е, ако се окажете и наистина достойни за това – още по-добре. Бедата е когато имате „смелостта” да взимате решения и да се разпореждате с неща, които са извън компетентността ви.

Признавам си, че острият тон е провокиран от недостойното според мен изказване на заместник-председателя на СОС г-н Прошко Прошков, позволил си да окачестви творческия съюз на художниците като казионен, на заседание на общинския съвет на 18 декември, както и на екрана на БНТ в предаването „Денят започва с култура” на 22 декември 2014 г. За мое огромно огорчение госпожа Малина Едрева, председател на комисия по култура (образование и т.н.) в СОС, сподели същото мнение за СБХ, обосновано с констатация, че щом СБХ реагира за паметника „1300 години България”, а не за другите случаи на посегателства над паметници и произведения на изкуството, значи е казионна организация… (Цитирам по смисъл – вижте видеозаписа на заседанието). Истината е, че ние, художниците, винаги сме реагирали в подобни случаи, но невинаги са се вслушвали в реакциите ни точно тези, които трябва. Така е за жалост и сега. А фактът, че СБХ реагира срещу решението на мнозинството в СОС, е едно от доказателствата, че не е казионна организация. Творческото сдружение на художниците в България има своята повече от 120-годишна история. Съюзът ни не е на държавна субсидия и се самоиздържа. Плаща своите данъци на държавата и изкарва стотици хиляди лева, които до един влага в изложбена и социална дейност, като предоставя сцена за изява на български и чуждестранни автори и дава възможност на публиката да се докосне до творчеството им напълно безплатно.

Първата страница от Протокола с официално решение на СЕСИИ (Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства) към Министерство но културата. Източник: СБХСлед едно телевизионно интервю преди месеци, на което г-жа Малина Едрева и г-н Пейо Колев обявиха идеята за възстановяване на мемориала на загиналите войници от 1-ви и 6-ти полк, г-жа Едрева ми обеща, че СБХ ще бъде поканен при обсъждането на това предложение, преди да бъде гласувано в СОС. Тогава чух от нея, че най-сетне Столична община има кауза. Зачудих се, че 1300 години българска държава и опазването на произведенията на изкуството не са такава кауза. Съгласих се, че идеята им е прекрасна, но споделих, че имаме единствената молба да не се прибързва с подобно решение, а предложението да се обсъди внимателно, и то най-вече по отношение на ситуирането на мемориала. Разбира се, обещанието не бе изпълнено, дори и след представения по-късно на вниманието на СО и СОС протокол от официално решение на СЕСИИ (Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства) към Министерство но културата… Между другото, този експертен съвет, с чието становище СОС отказа да се съобрази, е същия, пред който ще се наложи да се съгласуват евентуалните проекти за демонтиране на единия паметник и за възстановяване на другия…

Не знам дали точно тук е мястото и за един банален въпрос. Кое би изисквало повече средства - един реставрационен процес на паметник плюс изграждане на друг - между другото вече проектиран и ситуиран - или демонтиране на паметник, неговото проектиране наново в нова ситуация (с евентуално оцелелите след демонтажа елементи) и ново проектиране и създаване на мемориала на загиналите, което явно налага преосмисляне и на цялото околно пространство, щом ще е на мястото, на което е бил някога?

Знам, че и двата „лагера” („за” и „против”) могат да извадят десетки оборими и необорими аргументи. Но не е въпрос на противопоставяне и това не е битка за печелене - най-важното, което повечето политици за съжаление не искат или не могат да проумеят. Както всеки човек и аз също имам мили спомени от безвъзвратно изгубени времена и места… За лошо или добро времената се менят. За радост вече от двадесет и пет години червени кордони няма. Но явно призракът на комунизма все още обладава нечие съзнание… Политическото решение на СОС, спекулиращо с паметта на хората, а всъщност средство за печелене на предстоящите местни избори и вероятно усвояване на финанси, не дава решение на огромния градоустройствен проблем на София, нито е коректно спрямо болезнения за България проблем с опазване на културните ценности. Това решение не предлага нищо по-хубаво, а, напротив, противопоставя хората и ни връща много десетилетия назад, когато едни наши предшественици също с краен ентусиазъм си въобразяваха, че раздават „историческа справедливост” … Да, историята може да се тълкува, но не е ли тя низ от факти, които, за да бъдат осмислени, преди това трябва да бъдат съхранени (и неизопачени…). Да се претендира тук и сега за историческа справедливост и тя да се постига със средствата на ония, които преди десетилетия я раздаваха… Не ми се вижда нормално да отстраняваме несправедливости с цената на други несправедливости! Кога трябва да сложим край на този омагьосан кръг? Кога най-сетне ще научим уроците по толерантност? Защо да толерираме рушенето, а не опазването и граденето - тук и сега. Защо разрухата и цинизмът да са аргументите за отнемане правото на съществуване. Не са ли по-скоро срам за всеки, който ги е допуснал?! Не е работа на политиците да решават неща, които са извън тяхната компетентност. Защо не се опитаха да приемат принципно решението за реставрацията на единия и за възстановяването на другия паметник и да бяха спрели дотук с политическата си отговорност, преди да са я превърнали в демагогия? Защо не потърсиха консесус и не дадоха пример, урок по толерантност, а призоваха само „едната страна” към това. Защо отправят абсурдно предизвикателство към твореца, без да са положили и най-малко усилие да приемат неговото? Защо не демонстрират уважение към други институции и техните експертни становища и показвайки отношение и спазвайки съществуващите закони, не предоставиха на автора (по право) и на компетентните в архитектурата и изкуството (по подразбиране) да решат? Стига с популистките твърдения, че на хората не им харесвал паметникът. Разбира се, че няма да им харесва в това състояние. Не заслужаваме ли все пак в съвременна София да си имаме и едно такова място, като оперната сцена, на което да не може да се изкачи всеки любимец на публиката?

В началото на януари в СБХ предстои ново заседание на Управителния съвет, на което ще решим каква да бъде следващата ни реакция по повод решението на СОС за паметника на проф. Валентин Старчев. Който не е съгласен с изразената ми позиция в това писмо ще има пълното право и възможност да ми потърси отговорност. Ако с думите си съм наранил нечия чест и достойнство, моля да бъда извинен! С пожелание за светли празници и успешна нова година!

С уважение,
Председател на СБХ:
(
Любен Генов)

*Бел. ред.: Заглавието е на artnovini.com.

Бел. ред.: Сайтът за изкуство и култура artnovini.com е готов да публикува и други мнения по въпроса за бъдещето на паметника „1300 години България”

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1628-luben-genov-javno-prizrakat-na-komunizma-vse-oste-obladava-nechie-saznanie-.html

Проф. Десислава Минчева: Просветените хора не рушат, а възстановяват и градят*

Проф. Десислава Минчева. Снимка: © Личен архив на художничкатаОтворено писмо на световноизвестната българска художничка до управата на столицата.

СОФИЯ. В навечерието на светлия християнски празник Рождество Христово, на територията на Столична община се разгоря с пълна сила драмата около паметника „1300 години България”, изграден по идея на скулптора проф. Валентин Старчев. На 17 декември, в БТА, се състоя пресконференция по повод внесеното предложение за решение в Столичен общински съвет (СОС) от 10 декември 2014 г. за демонтирането на скулптурната композиция.


Въпреки многобройните аргументи паметникът да бъде реставриран, мнозинството от общинските съветници взеха решение той да бъде демонтиран и преместен на друго място. Това решение беше последвано от Отворено писмо на проф. Десислава Минчева, в което световноизвестната българска художничка подаде оставка като член на Творческия съвет към Столичния общински съвет.

Предоставяме на вашето внимание пълния текст на писмото:


ДО

г-жа Йорданка Фандъкова -
кмет на София;
г-н Тодор Чобанов -
зам.-кмет на София;
г-н Елен Герджиков -
председател на СОС;
Ивайло Знеполски -
председател на Творческия съвет

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми дами и господа!

Обезверена и истински омерзена от решението на общината за демонтаж на паметника „1300 години България” напускам Творческия съвет! Нищо не ми дава надежда да си мисля, че мога да направя нещо смислено за културата ни след подобен акт на незачитане на мнението на творческите организации, както и на много други хора извън тях. Мисля, че е проява на висша форма лицемерие да подкрепяш ежегодно културни проекти, недоказани във времето, и едновременно с това да рушиш с лека ръка символ на историческата ни идентификация, с пластически достойнства, оценени от европейската общност и извън нея, създаден от едно от най-големите ни имена в скулптурата!

Нямам желание да участвам (макар и индиректно) в политически решения, застрашаващи морала – моя и на мнозина, различни от мен!

Не мога и не искам да се съглася с популистки изказвания, с неглижиране и обиди по адрес на цели професионални съюзи, доказали във времето ролята и значението си. (СБХ, за тези, които не знаят, е със 120-годинишна история, с неизброими изложби и с активна дейност в цялостния ни културен живот и преди 40 години, и след това!)

Недопустимо е за мен да се съглася с нецензурни определения (макар като намеци) за едно произведение на изкуството, изказани на доста представителен форум!

Не разбирам защо трябва да правя компромиси, при положение че толерантността очевидно не е приоритет на общинските съветници, а част от тях са членове и на Творческия съвет!

Недоумявам и как точно този паметник стана „ябълката на раздора”, след като на крачки от СО се издигна нелепа реплика на Вешин, след като се съгласихте и харесахте бъдещия паметник на Самуил, на Алеко Константинов, след като открихте с гордост ретроградния и всъщност жалък паметник на Георги Марков, а и много други неща… не ми се влиза в подробности! Тъжно, дами и господа, тъжно и срамно…

Странно ми е защо точно ние, българи с претенции за европейско мислене, стигнахме дотам да изведем разрушението в символ на демокрация? Не ни ли стигаха 25 години, за да проумеем, че ако искаме да вървим напред, просто трябва да спрем да се въртим в кръг? И не е ли вече време да се откажем от онази отвратителна нормативност, срещу която толкова се борихме? Уви, всичко е същото… Само имената на нещата са сменени.

Кой от общинските съветници би се изправил и заявил, че е компетентен в нашата, на художниците, област? Може би ще остане в историята цитираното от г-н Прошко Прошков определение, че паметникът бил „Триизмерно Пикасо”…?!? Каква пошлост! Каква липса на култура!

Що за безсрамие е да се коментират творчески съюзи като „казионни” организации, при това – уж без млади хора в тях?!? За справка – членовете на СБХ под 45 години са 532.

Мислите ли, че е възможно да се примиря с подобни нагласи? Абсурдно е!                   Казано е отдавна: „Обущарю, не гледай по-високо от обувките!”

Демагогията и претенциите на когото и да било не са ми присърце!

Напускам Творческия съвет, без да абсолютизирам – в него работят безвъзмездно много отговорни и интелигентни хора. На тях поднасям извиненията си! Но при издигнатата от общинските съветници стена между тях и истинските творци и интелигенция не бих могла да продължа с открито сърце работата си. Творческият съвет е все пак неделима част от Столична община…

Дами и господа, всичко е лично!

Ще участвам в културния ни живот по друг начин. Оставам с разочарование, но и слаба вяра, че не всичко е загубено!

Както е казал Иисус от кръста: „Господи, прости им! Те не знаят какво правят…”      

Позволявам си да приложа към текста изказването си на пресконференцията по същия повод, състояла се в БТА на 17 декември 2014 г.:        

Уважаеми дами и господа,

Не искам да цитирам повече закони, правила и наредби! Те са създадени да направят света и живота ни по-цивилизован, респективно по-справедлив. В тях би трябвало да се съдържа основно идеята за морал. Няма да коментирам и спазването им. Или по-точно неспазването им.

Искам само да кажа, че поводът за тази реакция е, най-просто казано, липсата на уважение – към един голям творец и неговото произведение, и, което е по-лошо – неуважение към паметта – историческа, културна и емоционална!

Не може да съществува държавност без памет.

Паметта не може да бъде избирателна. Нито да бъде замествана с друга.

ЗА възстановяването на войнишките плочи съм – чрез ново проектиране и на друго, отдавна избрано място. И съм против, като в евтина детска игра те да бъдат сложени на мястото на паметника на Старчев, а него да го разкараме някъде другаде, защото някои не са достигнали до нивото му (точно както беше и при създаването му между впрочем – какъв парадокс!) или пък защото някой се страхува от т. нар. „глас народен”…

Ролята на културните институции, включително на общината е просветителска!

Просветените хора не рушат, а възстановяват и градят.

Помнят се имената на съзидателите!

Паметта е нещо много важно, съжалявам, че се налага да го повтарям. Така, както ревностно пазим семейната си история и спомени, така трябва и да се отнесем към общото ни минало.

Паметта е урок.

Не трябва да се взимат прибързани решения под натиск – те никога не са мъдри и даже целесъобразни.

Няма да станем нито по-честни, нито по-спокойни, нито по-възвишени, ако премахнем (или преместим) един паметник, символизиращ историческия ни път, без той да е носител на политически внушения и без грам дидактика.

Тук съм в защита на паметника „1300 години България” на Валентин Старчев. Защото не искам да се срамувам от моята майка, от сина си и от евентуалните си внуци!

Благодаря за търпението!

Проф. Десислава Минчева
(Член на ИБ и УС на СБХ, завеждащ международна дейност и PR към СБХ), вече бивш член на Творческия съвет към Столична община.

П.С.: Заявявам постфактум, че повече от всякога сме готови да се борим! Със всички средства!

* * *

*Бел. ред.: Заглавието е на artnovini.com.


Бел. ред.: Сайтът за изкуство и култура artnovini.com е готов да публикува и други мнения по въпроса за бъдещето на паметника „1300 години България”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1627-prof-desislava-mincheva-prosvetenite-hora-ne-rushat-a-vazstanovyavat-i-gradyat.html

25 цитата на великия Луис Бунюел – днес е Международния ден на киното!

Снимка: © artnovini.comВИЕНА. Днес, 28 декември, светът отбелязва Международния ден на киното! По този повод, artnovini.com ви предлага да си припомним* 25 цитата на испанския режисьор Луис Бунюел (Luis Buñuel Portolés; 1900-1983) – един от най-великите кинематографисти в историята на киното, и ярък представител на сюрреализма в храма на Десетата муза.

Бунюел е режисьор на 35 филма, сред които са шедьоври като „Андалуското куче” (Un chien andalou; 1929) – в съавторство с гениалния художник Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989), „Златният век” (Lage dor; 1930), „Назарин” (Nazarín, 1958) и „Тристана” (Tristana, 1970) – по безсмъртните романи на Бенито Перес Галдос (Benito Pérez Galdós; 1843-1920), „Виридиана” (Viridiana; 1961), „Ангелът унищожител (El Ángel Exterminador, 1962), „Симон пустинникът (Simón del desierto, 1965), „Дневникът на една камериерка” (Le Journal dune femme de chambre, 1964), „Дневна красавица” (Belle de Jour, 1967) с прекрасната Катрин Деньов (Catherine Deneuve) – награда „Златен лъв” от Венецианския кинофестивал (1967), „Дискретният чар на буржоазията” (Le Charme discret de la bourgeoisie, 1972) – „Оскар” (Oscars®) за чуждоезичен филм, и „Този неясен обект на желанието” (Cet obscur objet du désir, 1977) – и в двата филма участва легендарният испански актьор Фернандо Рей (Fernando Rey; 1917-1994)…


Паметникът на Луис Бунюел в Centro Buñuel Calanda. Снимка: © José Antonio Bielsa Arbiol* * *

- Необходимостта да се яде не оправдава проституцията в изкуството.

- Времето не променя нещата. Човек живее в себе си. Пътешествията не съществуват.
цитат от автобиографията на режисьора -
„Последен дъх (Mon dernier soupir; 1982)

- За да се достигне красотата, винаги са необходими три условия: надежда, борба и обладаване.
цитат от автобиографията на режисьора -
„Последен дъх

- Бедните работници. Мамени и на всичко отгоре бити! Работата е проклятие, Сатурно! Долу работата, която трябва да вършиш, за да преживяваш. Тази работа не ни прави чест, както твърдят - тя само пълни търбусите на свините, които ни експлоатират. Затова пък онази, която вършиш за удоволствие и по призвание, облагородява човека. Би трябвало всички да могат да работят така. Виж ме: аз не работя. И да ме обесят, пак няма да работя. А виждаш, живея - живея зле, но без да работя.
от филма „Тристана

- Бог и Родина – безпогрешна двойка, чийто рекорд, що се отнася до гнет и пролята кръв, не може да бъде надминат от никого.

- Слава Богу, все още съм атеист.

- Възрастта е нещо, което няма значение, освен ако не сте… кашкавал (сирене).

- Ако в тази минута някой ми докаже, че Бог, в цялото негово сияние, съществува, това не би променило нито един аспект от моето поведение.

- Не харесвам зрелището на смъртта, но заедно с това то ме привлича.

- Харесвам шума от дъжда. За мен това е напомняне за нещо изключително прекрасно. Слушам шума от дъжда през своя слухов апарат, но той не е предишният. Дъждът създава велики нации.

- Сюрреалистите ги беше малко грижа за това, че за да влязат в историята на литературата и живописта, най-напред трябваше да преправят света и да променят живота – и това беше най-важното и неосъществено тяхно желание.

- Независимо от отвращението ми към пресата, с удоволствие бих излизал от гроба си на всеки десет години и бих си купувал няколко вестника.

- Обичам и едновременно с това не обичам паяците. Тази мания споделям със своите сестри и братя. Моите чувства биха могли да бъдат сравнени едновременно с привличането и с отвращението. По време на семейните ни сбирки, можехме с часове да говорим за паяците, пребягвайки до подробни и ужасни описания.

- Обичам маниите. Понякога разказвам за някои от тях. Те помагат да живееш. Мъчно ми е за хората, които ги нямат.

- Харесвам усамотението, но при условие, че приятелите ми идват от време на време да поговорим за това-онова.

- Обичам да похапвам рано сутрин. Лягам рано и ставам късно. В този смисъл, не приличам на испанец.

- Обичам точността. Навярно, това е мания. Не си спомням някога да съм закъснявал. Ако пристигна по-рано – разхождам се наблизо докато не дойде минутата, в която трябва да почукам на вратата.

- Обичам севера, студа и дъжда. В този смисъл съм истински испанец. Роден в страна, където е много топло, не зная нищо по-хубаво от огромните влажни гори и мъглите.   

- Не обичам политиката. Вече четиридесет години нямам никакви илюзии. Повече не й вярвам.    

- Ненавиждам вестникарските фотографи.

- Ненавиждам рекламата и се старая да я избягвам по всякакъв начин, макар че нашето общество е изградено върху рекламата.

- Ненавиждам тълпата. Наричам „тълпа” всяко сборище, в което има повече от шест човека.

- Презирам педантизма и жаргона.

- Безусловната забрана - много пъти съм го казвал - предизвиква усещане за грях, което може да бъде много сладостно.

- Много обичам Вайда (Andrzej Wajda; 1926). Никога не сме се срещали, но веднъж, по време на един от фестивалите в Кан, той публично заяви, че моите първи филми го вдъхновили да започне да прави кино…

* * *

През 2015 г. – на 22 февруари, светът ще отбележи 115 години от рождението на Луис Бунюел. На този ден, в Лос Анджелис, ще бъдат връчени 87-те награди на Американската академия за филмови изкуства и науки (87th Academy Awards).


* Бел. ред.: Някои от цитатите са от българския и руския раздел на wikipedia.org.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1626-25-zitata-na-velikia-louis-bunuel-dnes-e-mejdunarodnia-den-na-kinoto.html

Новият албум на AC/DC дебютира като № 1 в десет държави

Австралийските рок легенди обявиха европейските дати на Rock or Bust World Tour 2015. Снимка: Screenshot of acdc.comАвстралийските рок легенди обявиха европейските дати на Rock or Bust World Tour 2015.

НЮ ЙОРК. Рок ветераните от AC/DC се завърнаха безапелационно по върховете на класациите с най-новия си студиен албум - Rock or Bust. Тавата, чиято световна премиера беше на 2 декември, дебютира като № 1 в чартовете на Австралия, Австрия, Белгия, Канада, Швейцария, Финландия, Франция, Норвегия, Швеция и Германия, съобщиха от „Вирджиния Рекърдс”/Sony Music, разпространители на албума за България.


В Германия Rock or Bust се превърна в най-бързо продавания чуждестранен албум за последните 10 години. В допълнение към този успех, проектът на австралийските рокаджии дебютира в Топ 5 на класациите на още 25 страни, сред които САЩ, Великобритания, Испания, Полша, Нова Зеландия, Чехия, Италия, Дания, Холандия и Унгария. В САЩ групата дебютира на 3-то място в Billboard Top 200 с над 174 хиляди продадени копия в първата премиерна седмица.

Rock or Bust е продуциран от Брендън ОБриън (Brendan O’Brien), миксиран е от Майк Фрейзър (Mike Fraser) и съдържа 11 нови песни на легендарната група, която тази година отбелязва 41 години от своето създаване. По повод 16-ия албум на бандата, списание Rolling Stone отбеляза: „AC/DC завинаги ще останат господарите на хард рок музиката”, а Entertainment Weekly описа проекта като „истински рок купон с високо октаново число”.

Успоредно с успехите на AC/DC в световните чартове, продължават проблемите около барабаниста на групата Фил Ръд (Phil Rudd), който след като беше пуснат под гаранция (на 2 декември) от Окръжния съд в новозеландския град Тауранга, където му бяха повдигнати обвинения за притежаване на наркотици и опит за убийство (впоследствие оттеглено), отново влезе в полезрението на съдебните власти в Нова Зеландия, след като два дни по-късно се сби с минувач. Така, със сигурност, барабанистът няма да участва в световното турне на групата през 2015 г.

Според информация в официалния сайт на AC/DC, европейската част от Rock or Bust World Tour 2015 започва на 5 май в холандския град Арнхем. Следват дати в Германия, Австрия, Франция, Испания, Шотландия, Ирландия, Англия, Италия, Дания, Норвегия, Швеция, а последният (засега) обявен концерн е на 25 юли на Националния стадион в полската столица Варшава.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1624-noviat-album-na-ac-dc-debutira-kato-n1-v-deset-dargavi.html

Творческите съюзи са против преместването на паметника „1300 години България”

Почти четвърт век нито един Столичен общински съвет не събра кураж да ремонтира паметника „1300 години България”. Снимка: ©  artnovini.comСОФИЯ. Съюзът на българските художници (СБХ) разпространи позицията на българските творчески съюзи по повод внесеното предложение за решение в Столичен общински съвет: СО – 9300 – 413 от 10 декември 2014 г. за демонтирането на паметника „1300 години България”, издигнат по проект на скулптора проф. Валентин Старчев. На 17 декември (сряда), от 13.00 ч., в БТА ще се проведе и специална пресконференция.

Предлагаме на вашето внимание пълния текст на изразената позиция:


Ние, художници, архитекти, инженери и общински съветници, между които и авторът на паметника – проф. Валентин Старчев, изразяваме несъгласие относно внесеното проекторешение и публично оповестяваме своята позиция за съхраняване и обновяване на паметника на съществуващото място, успоредно с благоустрояването и естетизирането на околното пространство, в което е разположен.

1. Ние сме за възстановяването на мемориалните плочи на загиналите войници в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, но без разрушаване на друг съществуващ паметник, свързан с историята на България, който от десетилетия се нуждае от поддържане и обновяване.

Поддържаме решението на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства към Министъра на културата, че:
Намира за неприемливо противопоставянето на двете събития и двата паметника – „1300 години България” и „Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести Софийски полкове”;

2. Потвърждава категоричното си становище, че промени по паметника „1300 години България” трябва да се извършват само с участието на автора му – проф. Валентин Старчев;

3. Паметникът „1300 години България” е изграден в чест на годишнина от създаването на българската държава в духа на съхраняване на националната ни памет и история и е необходимо той да остане на мястото си и да бъде възстановен във вида, в който е издигнат или с евентуални промени по преценка на автора и по проект с негово участие, за което Столична община да се обърне официално към него;

4. Подкрепя идеята на Инициативен комитет за възстановяване на „Мемориала на загиналите войници от Първи и Шести Софийски полкове”, но предлага на СО проектирането му да се реши цялостно на предложено от Столична община по-спокойно място, с оглед неговата по-специфична атмосфера на преклонение и сакрален характер, но не на мястото на паметника „1300 години България”.

5. Предлага да бъде разгледана възможност за предоставяне на статут на недвижима културна ценност от най-новото време на паметника „1300 години България”, София, като предложението бъде внесено в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за становище и докладване в Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ).

Любен Генов - председател на СБХ
арх. Георги Бакалов – председател на САБ
арх. Борислав Борисов – общински съветник
Милка Христова – общински съветник
Ценко Минкин – председател на СБК
Иван Русев – скулптор
доц. Цветослав Христов – скулптор, преподавател в НХА
проф. Десислава Минчева – преподавател в НХА, член на УС на СБХ
акад. Светлин Русев
инж. Антон Малеев
проф. Валентин Старчев
и други.

Бел. ред.: През август 2012 г. СБХ написа Отворено писмо до ангажираните с казуса институции, но по всичко личи, че почти две години и половина не са били достатъчни, за да бъде взето адекватно решение…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1623-tvorcheskite-sauzi-sa-protiv-premestvaneto-na-pametnika-1300-godini-bulgaria.html

Черна неделя за турските опозиционни медии – арестуваха 24 журналисти

Протестът на журналистите от вестник Zaman срещу арестите на техни колеги. Снимка: Screenshot of zaman.com.trИЗМИТ. Президентът на Турция, Тайип Ердоган (Tayyip Erdogan), нарече задържането на журналистите от вестник Zaman на 14 декември ответна реакция на „мръсните машинации” на политически врагове. Според турския лидер, случилото се няма нищо общо с нарушаването на свободата на средствата за масово осведомяване, пише lenta.ru, като цитира агенция Reuters.


Ердоган призовал европейските си колеги, разкритикували задържането, да не се бъркат в чужди работи. „Нас не ни вълнува, какво ще каже ЕС, ще ни приеме ли членството. Моля ви, оставете своята мъдрост за себе си” - казал президентът.

По-рано от ЕС предупредиха, че нападението на медии не съответства на европейските ценности.

В резултат на спецоперацията, проведена в неделя, в Турция бяха задържани 24 души, като сред тях е и Екрем Думанли (Ekrem Dumanli) – главен редактор на опозиционния вестник Zaman.

За операцията срещу турски медии съобщи още в четвъртък блогъра Fuat Avni, който се позова на източник от правителството. Масовите арести бяха извършени в навечерието на годишнината от избухването на корупционния скандал, в който беше замесено името на Ердоган.

Акцията на полицията била насочена към сътрудниците на Zaman, Samanyolu TV, Taraf, които според властите са свързани с ислямисткия проповедник Фетхула Гюлен (Fethullah Gülen). Турският президент обвинява Гюлен в организирането на протестни акции и подготовка на държавен преврат, по образец на т.нар. „цветни революции”, припомнят медиите.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1622-cherna-nedelya-za-turskite-opozicionni-medii-arestuvaha-24-journalisti.html

Vienna’s international art fair from 2015 in Marx Halle

The first edition of viennacontemporary is a major step forward in strengthening Vienna as an international market place for contemporary art. Photo: © Erwin HaidenVIENNA. Under a new name and in a new location VF Betriebgesellschaft mbH will organize Vienna’s international art fair at the gateway between East and West: viennacontemporary (former Viennafair New Contemporary), announced kunstnet.at.


From 24 to 27 September 2015 viennacontemporary will be held at Marx Halle (in Neu Marx), Karl-Farkas-Gasse 19, 1030, Vienna. The unchanged team of VF Betriebsgesellschaft mbH, led by artistic director Christina Steinbrecher-Pfandt and managing director Renger van den Heuvel, guarantees the continuity and the quality of services for galleries, collectors, representatives of art instiutions, visitors and VIP Guests.

With a new name and a new location, VF Betriebsgesellschaft mbH makes a strong statement regarding the further development of the international contemporary art fair and the importance of Vienna as a market place.

In 2015 viennacontemporary will have an elaborate side program with curated sections, solo exhibitions, special projects and a talks program with renowned international speakers and collectors. In cooperation with various art exhibitions and events in town, viennacontemporary will deliver the finest experience of contemporary art Vienna has to offer.

The move to Marx Halle makes it possible to already announce the exibithion dates for 2016 and 2017 allowing galleries and institutions to plan their participation in future editions of viennacontemporary well in advance.

The first edition of viennacontemporay is a major step forward in strengthening Vienna as an international market place for contemporary art and as a platform for exchange and networking between art communities of East and West.

* * *

viennacontemporary
Vienna international art fair

24 – 27 September 2015
Preview & vernissage:
23 September 2015
Marx Halle, Vienna, Austria
(Karl-Farkas-Gasse 19, A – 1030 Vienna)

Public transport

Tram: 71 (St. Marx stop), 18 (Viehmarktgasse stop or St. Marx stop)
Regional express: S7 (St. Marx station)
Bus: 74A (St. Marx station), 80A (Neu Marx station)
Subway: U3 (Erdberg station – exit Nottendorfergasse)

Dates 2016 and 2017

22 – 25 September 2016
21 – 24 September 2017

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1621-viennas-international-art-fair-from-2015-in-marx-halle.html

Дом „Витгенщайн” попадна в „Тайните градини на…”

Четвъртото издание на „откритата и пътуваща” изложба „Тайните градини на...” спря в Дом „Витгенщайн” във Виена. Снимка: © artnovini.comНовата софийска галерия „Пентименто” представя 19 български художници във Виена.

ВИЕНА. Една съкровена, загадъчна изложба!.. „Тайните градини на…” (Die geheimen Gärten) - творбите на деветнадесет български художници, селектирани в тази „открита и пътуваща експозиция”, могат да бъдат видени до 22 януари 2015 г. в галерия „Партер” (Galerie Parterre) на Българския културен институт „Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein, Parkgasse 18, 1030 Wien).


За първи път изложбата беше показана през април 2013 г. в софийската галерия „Финес”, след това – през юни т.г., в галерията на Съюза на българските художници в Пловдив, а през ноември – в новооткритата столична галерия „Пентименто” (ул. „Гладстон” 8), която е и съорганизатор на нейното четвърто издание.

Експресивен „кът” от „Тайните градини на...” Снимка: © Мариана МариноваИзложбата „Тайните градини на…” е кураторски проект на художничката Миглена Александрова, в който се представят български автори с ярко изявено присъствие в съвременното изобразително изкуство, както в България, така и в международен аспект. В културния ни институт във Виена свои произведения показват Анжела Минкова, Атанас Атанасов, Атанас Ташев, Веселина Томова, Веселин Дамянов, Вихрони Попнеделев, Вълчан Петров, Гълъб Гълъбов, Даниела Зекина, Иван Милев, Иван Стратиев, Мариана Маринова, Марио Николов, Матей Матеев, Михаела Иванова, Мими Добрева, Орлин Атанасов, Петър Бояджиев и Чавдар Петров.

Творби на Веселин Дамянов и Гълъб Гълъбов. Снимка: © Мариана МариноваЗамислен преди три години, проектът за пореден (четвърти) път насочва колективната творческата енергия в посока на изследване на интимния свят на твореца. Идеята да представи едно тайно място, в което художникът остава сам със себе си, със своите мисли, емоции и очаквания, тръпнейки пред въпроси като „какво от тях, доколко и как да сподели с нас зрителите и ценители на красивото, естетическото и непреходното”, не спира да поражда нови, все така оригинални и задълбочени художествени решения. Градината като удоволствие за цял живот, като място за размисъл, за почивка или като един ограничен и защитен оазис, където се раждат реални и митични същества, причудливи форми и ярка цветност. Разказаните истории си заслужават – те са живи, искрени и опияняващи. Една малка вселена от нежност, романтика и експресии, вселена, в която колкото и странно да звучи, не само съжителстват, но взаимно се допълват класическата реалистична изобразителност и илюстративност, модернистичните тенденции и абстрактната визия.

Разходка из „Тайните градини на...” графиката и рисунката... Снимка: © Мариана МариноваВ идеята на проекта е заложено, към всяка следваща изложба да се присъединява още един автор, местен или постоянно пребиваващ в съответния град или държава. В сегашното издание на „Тайните градини на…”, този художник е Марио Николов, който от почти две години живее и работи в Австрия, а от септември 2013 г. е във Виена. Той подсили вече разсекретената колекция от градини на изкуството с няколко произведения, пренасящи ни в свят, където творческата сила и висота на въображението преливат в професионалното отношение, целеустременост и постоянство…

Накратко, ето какво казват за „Тайните градини на…” някои от участниците в изложбата:

Атанас Ташев: „Моите градини са морски, пролетни, летни, тропически, слънчеви, цветни – синтез между природното и човешкото.Те са живописна реалност, родена от съзерцание, размишление и преживяване на всекидневния живот и природата.”

Веселин Дамянов: „Има места, които много харесвам, които искам да обитавам. Но има едно място, което не мога да напусна и то е моят земен рай. В него отглеждам мечтите си.”

Гълъб Гълъбов: Тайни градини” е състояние на духа, което не можеш да преодолееш, опит да откриеш равновесна среда, която отлага усещането за безпомощност.”

Даниела Зекина: „Моите „тайни градини” са градините на моето въображение и градини на вдъхновение... Моите герои са алегории на вдъхновението и изображения-алегории на различните изкуства (поезия, музика, танц, театър…).”

...и на живописта. Снимка: © Мариана МариноваМарио Николов: „Съществуването на пълна Хармония, тук на Земята, е по-скоро фикция. Но колкото е по-невъзможна, толкова е по-желана. Като забранения плод, който Ева откъсва от Дървото на Познанието и дава на Адам… Картините ми „Без име. Анонимни градини” олицетворяват сакралното Пространство на себепознанието, на себетърсенето, където не конкретният човек, а човечеството (тук имената няма значение) познава/търси себе си в Божията любов… „Едемската градина” пък е обобщен абстрактен символ – изчистен от всякакви детайли (фрагменти), и е опит за усещане (докосване) на (до) Божествената красота…”

Мими Добрева: „Моите „тайни градини” са идея за място – специално, тайно, красиво, страшно, вълнуващо. Място за усамотение, но и за размишление и медитиране, място за вглеждане, осъзнаване и  идентифициране. Много лично място.”

Михаела Иванова: „В моите „тайни градини” пазя и подреждам разни образи и обобщения на света. Когато се разхождам из тях, обикалям безкрая.”

Петър Бояджиев: „С моите изображения („Тайни градини”) се опитвам да споделя своето лично виждане за нашето ежедневие и посочвам алтернативен изглед на реалността.”

Сега, когато в Дом „Витгенщайн” „Тайните градини на…” са представени по забележителен начин за четвърти път, не ще и съмнение, че това е един проект с безкрайни възможности за развитие и бъдеще…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1620-dom-wittgenstein-popadna-v-tainite-gradini-na.html

Арт изложението Viennafair вече ще се казва viennacontemporary

Организаторите на новото изложение viennacontemporay ще работят усилено, за да затвърдят авторитета на Виена като един от водещите пазари на съвременно изкуство в Европа. Снимка: © artnovini.comФорумът на съвременното изкуство ще се проведе от 24 до 27 септември 2015 г., но на ново място – в огромната Marx Halle.

ВИЕНА. Най-голямото изложение за съвременно изкуство в Австрия – Viennafair The New Contemporary, вече ще се казва viennacontemporary, съобщиха от компанията VF Betriebgesellschaft МВН, която е негов организатор. Променя се и мястото, на което ще се провежда арт форума. През следващата година – от 24 до 27 септември 2015 г. - участниците вече ще представят своите проекти в реконструираната Marx Halle (Karl-Farkas-Gasse 19, 1030 Vienna).


Екипът на viennacontemporary остава същият, както и основната концепция на изложението, което ще продължи да бъде мост между изкуството на Изтока и Запада. Художественият директор Кристина Щайнбахер-Пфанд (Christina Steinbrecher-Pfandt) и административният директор Ренгер ван дер Хойвел (Renger van den Heuvel) гарантират приемствеността, високото качество на селекцията и на услугите, които форумът предлага за галериите, колекционерите, арт институциите, посетителите и VIP гостите, уверяват от viennacontemporary.

Логото на © viennacontemporayС новото си име и новата си локация, виенското арт експо заявява готовността и възможностите си да се развива във възходяща посока и да работи за авторитета на Виена като един от водещите европейски пазари на изобразително изкуство.  

viennacontemporary 2015 ще предложи на своите партньори и ценителите на съвременното изкуство богата палитра от кураторски проекти, самостоятелни изложби, специални програми, срещи със световноизвестни лектори и колекционери. Организаторите на изложението ще партнират и на редица арт събития, които ще се проведат в австрийската столица, като по този начин ще осигурят възможно най-доброто представяне на съвременното изкуство в алпийската държава.

Промяната на мястото, на което ще се провежда арт форума, дава възможност да бъдат фиксирани още отсега датите за 2016 - от 22 до 25 септември, и за 2017 г.от 21 до 24 септември, и така изложителите ще могат да планират своето участие много по-рано.

Фасадата на реконструираната зала „Маркс” (Marx Halle), чиято площ е над 19 хиляди кв. м. Тук ще се проведе първото издание на арт изложението viennacontemporay. Снимка: © Ервин Хейден (Erwin Haiden)Зала „Маркс” (Marx Halle), която днес е част от новия комплекс Neu Marx, е проектирана от австрийския архитект Рудолф Фрей (Rudolf Frey) за животинска борса и е строена от 1878 до 1898 г. Това е първата сграда във Виена, изградена изцяло от ковано желязо. Съставена от две трикорабни зали, свързани помежду си с покрита алея, а нейната площ е над 19 хиляди кв. м.

Първото издание на viennacontemporay ще бъде голяма крачка напред в укрепването на статута на Виена като международен пазар за съвременно изкуство и като платформа за обмен и създаване на връзки между изкуството на Изтока и на Запада, уверени са организаторите на изложението.

От 2 до 5 октомври 2014 г., десетото издание на Viennafair The New Contemporary, чийто приемник сега е viennacontemporay, беше посетено от 25 274 души, което е абсолютен рекорд в историята на виенското експо.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1619-art-izlogenieto-viennafair-veche-ste-se-kazva-viennacontemporary.html

Анонимен ценител купи фотографията „Фантом” на Питър Лик за 6.5 млн. USD

Фрагмент от черно-бялата фотография „Фантом” (Phantom) на австралиеца Питър Лик (Peter Lik) е най-скъпата снимка в света. Снимка: PRNewsFoto/LIK USAЛАС ВЕГАС. Снимката „Фантом” (Phantom) на австралийския фотограф-художник Питър Лик (Peter Lik) беше продадена на анонимен колекционер в Лос Анджелис за сумата от 6.5 млн. USD, съобщи lenta.ru, като цитира The Guardian. Тази творба стана най-скъпата фотография в света, като измести от първото място снимката „Рейн” II (Rhein II; 1999) на германеца Андреас Гурски (Andreas Gursky; 1955), която през ноември 2011 г. в Christies New York беше продадена за над 4.33 млн. USD.


Лик е заснел „Фантом” в Каньона на антилопата (Antelope Canyon) в Аризона, САЩ. Фотографията е запечатала светлинен лъч, който се спуска в пещера през малък отвор, а изпаренията във въздуха създават илюзията за призрачно видение…    

Питър Лик е роден през 1959 г. в Мелбърн. С професионална фотография се занимава от 30 години и е носител на редица авторитетни награди. Снимал е в цял свят.

Според изданието, което се позовава на публикация в prnewswire.com, същият колекционер е собственик и на още две произведения на Питър Лик: „Илюзия”(Illusion), което е купил за 2.4 млн. USD и „Вечни настроения” (Eternal Moods) - за 1.1 млн. USD.


Австралийският фотограф има общо четири творби в Топ 20 на най-скъпите снимки, продавани някога.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1618-anonimen-cenitel-kupi-fotografiata-phantom-na-peter-lik-za-65mln-usd.html