БРАТИСЛАВА. Камерният спектакъл „Още едно питие, моля!” от Анна Петрова, на режисьорката Тамара Янкова, е първото театрално събитие за 2015 г. от програмата на Българския културен институт (Bulharský kultúrny inštitút) в словашката столица. Представлението, което ще се играе на 14 януари, сряда, в Камерната зала на Културен дом „Ружинов” (Kultúrny dom Ružinov), започва в 18.00 ч., съобщиха от културния институт. 

„Съвременна българска камерна постановка, в която с чувство за хумор се проследява човешкият живот. В един момент сме жертва, в следващия – палач… Как ще оцелеем при дадени обстоятелства, как ще развием положителните качества или недостатъците в личността си, е в наши ръце. Това не е пиеса за алкохолици, а за адреналина в кръвта ни”, казват авторите на спектакъла.

В словашката премиера на пиесата участват актрисите Лина Гладийска – Георгиева, която се превъплъщава в ролята на Красивата, и Анна Петрова, която е Умната…

Анна Петрова работи като актриса в Младежкия театър „Николай Бинев” в София. Има повече от 50 роли в театъра и над 20 в игрални и телевизионни филми. Носителка е на Наградата на Съюза на българските артистите. През 1998 г. е отличена като „Най-добър европейски артист” от фестивала в Сараево; през 2003 г., в Марсилия (Франция), получава награда за творбата си „Кажи здравей на татко”, а през 2012 г., в Казахстан, актрисата взе приз за главна женска роля. Анна Петрова е лауреат от Фестивала на съвременната българска пиеса, а спектакълът й „Всеки цвили подир жената на ближния си” е номиниран за най-добър текст в Литва. Тя е автор на 12 пиеси, които са поставяни 28 пъти в България, Литва и Македония. Член е на Съюза на българските писатели.

Актрисата Лина Гладийска-Георгиева е родена в Пловдив. Завършила е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Надежда Сейкова. Дипломира се с роли в спектаклите „Много шум за нищо” от Уилям Шекспир (William Shakespeare, 1564-1616) като Херо, „Чудаци” от Максим Горки (1868-1936) – Зина и „Златният храм” по Уилям Голдмън (William Goldman; 1931), където се превъплъщава като Тери Кларк.

От 1978 до 1984 г. играе във Врачанския драматичен театър, след което се премества в Пазарджишкия театър „Константин Величков”. На тази сцена тя играе Мария в „Процесът срещу богомилите” на Стефан Цанев, графиня Орсина в „Емилия Галоти” (Emilia Galloti; 1772) от Готфрид Лесинг (Gotthold Lessing; 1729-1781), Теа Елвстед в „Хеда Габлер” (Helda Gabler; 1891) от Хенрик Ибсен (Henrik Ibsen; 1828-1906), Мирандолина в едноименната пиеса (Mirandolina or La locandiera; 1753) на Карло Голдони (Carlo Goldoni; 1707-1793) и други.

От 1991 г. живее със семейството си във Виена, където е културен референт на просветната организация „Кирил и Методий”, участва в създаването на студентски театър. Консултант е към Българо-австрийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” във Виена, където режисира концерти и представления на деца по различни тържествени поводи.

* * *

Следващата сряда – 21 януари, от 17.00 ч. на „Йесенскехо” 7 (811 01 Bratislava, Jesenského 7), почитателите на българското кино в Братислава ще могат да видят вече класическия филм „Ти, който си на небето” (Ty, ktorý si na nebesiach; 1989) на режисьора Дочо Боджаков (1956) и оператора Иван Варимезов (1942). Лентата е екранизация по великолепната новела „Балада за Георг Хених” (Balada pre Georga Henicha; 1987), чийто автор е писателят Виктор Пасков (1949-2009).

Главните роли в един от най-обичаните съвременни български филми изпълняват големия словашки актьор Йозеф Кронер (Jozef Kroner; 1924-1998) и Боян Ковачев. В драматичната кинотворба участват още: Любен Чаталов, Лили Върбанова, Пламен Сираков, Румен Трайков, Андраш Кончалиев, Калин Арсов, Пенка Цицелкова, Ана-Мария Радичкова и др.

Синопсис:

…50-те години на ХХ в. Старият майстор на цигулки – чехът Георг Хених, преживява последните дни от живота си в приземния етаж на стара къща в София. Самотен и забравен от всички, основателят на българската лютиерска школа среща своя последен ученик – малкия цигулар Виктор. Любознателното момче обича да ходи при стария майстор, да слуша спомените му и приказките за Господ, които той му разказва. Хенрих разкрива прекрасния свят на музиката, нежността и добротата пред талантливото чувствително дете, независимо от страшната нищета на материалния свят, който ги заобикаля. Ненатрапчиво, но убедително, той обяснява на малкия Виктор, че човек може да бъде физически унищожен, но духовно не може да бъде пречупен…

* * *

Какво е общото между българските маскарадни игри и словашките фолклорни танци? Това ще могат да разберат жителите и гостите на… Перник, които, на 30 януари и на 1 февруари, ще посетят проявите от 24-ия Международен фестивал на маскарадните игри (24. Medzinárodnom festivale maškarných hier – Pernik). Със съдействието на БКИ в Братислава, Културно-информационния център в Перник и Културен дом „Жилина” (Kultúrny dom Žilina), в традиционния форум ще участва един от най-известните словашки танцови състави – „Розсутец” (Rozsutec).

Фолклорният ансамбъл от град Жилина, с художествен ръководител Щефан Муха (Štefan Mucha), е създаден през 1965 г. и е сред най-ярките изпълнители на словашки фолклор. Формацията, в който участват 70 танцьори, е представяла Словакия и Жилина в много местни и чуждестранни фолклорни фестивали и е лауреат на редица престижни награди. Ансамбълът е гостувал в Чехия, България, Холандия, Люксембург, Дания, Белгия, Китай, Австрия, Франция, Швейцария, Испания, Ватикана и др. През 2014 г. фолклорната инструментална група на „Розсутец” е вписана в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство.

* * *

От БКИ в Братислава напомнят, че до 31 януари (събота), ценителите на изобразителното изкуство могат да посетят изложбата-живопис на художника Петър Пиронков.

* * *

Макар че, първата среща от инициативата „Кафене на езиците” (Jazyková kaviareň) на културните и езиковите институти на европейските страни в Братислава, членуващи в Европейския съюз на националните културни институти (EUNIC), вече е история, проявяващите интерес към чуждите езици, биха могли да отбележат в календара си, че на 4 февруари, сряда, от 17.30 до 19.00 ч., в Културен център „Дунай” (KC Dunaj), ул. „Недбалова” 3, 4 ет. (Nedbalova 3, 4. posch.), ще се състои следващия разговор. В приятна обстановка, там ще се срещнете и ще можете да поговорите на български, или на някой друг език, с представители на чуждестранните културни институти в словашката столица, като по този начин ще упражните езиково-комуникативните си способности, казват от БКИ в Братислава.

СОФИЯ. Продължават дебатите около съдбата на паметниците „1300 години България” и „Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести софийски полк”. По този повод, на 14 януари, сряда, от 10.00 ч. в БТА, представители на творческите съюзи ще дадат  пресконференция, на която ще обявят официално позицията си по решението на Столичния общински съвет от декември 2014 г., съобщиха от Съюза на българските художници (СБХ).

В обръщение до медиите, инициаторите на пресконференцията, заявиха:

Ние, художници, архитекти, инженери, между които и авторите на цитираните паметници, изразяваме несъгласие с взетото на 18 декември 2014 г. решение на Столичен общински съвет за: „възстановяване на Мемориала на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк и демонтиране и преместване на художествените скулптурни елементи от архитектурно-художествения синтез „1300-та години България” и тяхното реаранжиране”.

Ние публично оповестяваме своята позиция за съхраняване и обновяване на паметника на съществуващото място, с благоустрояването и естетизирането на околното пространство, както и за възстановяването на мемориалните плочи на загиналите войници в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, но без разрушаване на съществуващия паметник, свързан с историята на България, който от десетилетия се нуждае от поддържане и обновяване.

Цитираното решение беше взето в противоречие на европейските и националните норми, които е редно да се спазват при подобни случаи.

Липсваха конкретни проекти, посочване на авторите на тези проекти, публикуването им в сайта на Столична община, професионално обсъждане.

Представители на творческите съюзи, утвърдени архитекти, художници, скулптори и други дейци на културата и изкуството изразиха ясно и своевременно неодобрението си относно цитираното решение на Столичен общински съвет, но техните аргументи не бяха съобразени.

Авторските права, идеите и предложенията на творците са пренебрегнати.         

Много документи не бяха разгледани и дискутирани като: одобрени проекти, разрешения за строеж (включително № 51 от 19.03.2009 г. от арх. Петър Диков – главен архитект на София), инвестиции, първа копка на 6 май 2000 г. на „Мемориал – паметни плочи на І-ва софийска пехотна дивизия”, Протокол № 28 от 09.10.2014 г. на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства (СЕСИИ) към министъра на културата, който гласи:

1. Намира за неприемливо противопоставянето на двете събития и двата паметника – „1300 години България” и „Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести Софийски полкове”;

2. Потвърждава категоричното си становище, че промени по паметника „1300 години България”, трябва да се извършват само с участието на автора му – проф. Валентин Старчев;

3. Паметникът „1300 години България” е изграден в чест на годишнина от създаването на българската държава в духа на съхраняване на националната ни памет и история и е необходимо той да остане на мястото си и да бъде възстановен във вида, в който е издигнат или с евентуални промени по преценка на автора и по проект с негово участие, за което Столична община да се обърне официално към него;

4. Подкрепя идеята на Инициативен комитет за възстановяване на Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести Софийски полкове, но предлага на Столична община проектирането му да се реши цялостно, на предложено от Столична община по-спокойно място, с оглед неговата по-специфична атмосфера на преклонение и сакрален характер, но не на мястото на паметника „1300 години България”.

5. Предлага да бъде разгледана възможност за предоставяне на статут на недвижима културна ценност от най-новото време на паметника „1300 години България” в София, като предложението бъде внесено в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за становище и докладване в Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ).

В пресконференцията ще участват представители на СБХ, на Съюза на архитектите в България, на Камарата на архитектите в България, на Съюза на ландшафтните архитекти и на други творчески организации, представители на СЕСИИ към Министерство на културата, общински съветници, преподаватели в Националната художествена академия и Университета за архитектура, строителство и градоустройство, авторите на цитираните паметници:

Любен Генов – председател на СБХ
арх. Георги Бакалов – председател на САБ
арх. Владимир Дамянов - председател на КАБ
арх. Борислав Борисов – общински съветник
акад. Светлин Русев
проф. Десислава Минчева – преподавател в НХА, член на УС на СБХ
проф. арх. Благовест Вълков – преподавател в УАСГ
инж. Антон Малеев
проф. Валентин Старчев
арх. Жана Вълчанова
проф. Емил Попов – скулптор, преподавател в НХА
проф. Ангел Станев – скулптор, преподавател в НХА
проф. Емил Мирчев – скулптор, преподавател в НХА
проф. Ивайло Мирчев – преподавател в НХА
доц. Цветослав Христов – скулптор, преподавател в НХА
Красимир Линков – директор на ХГ Пловдив
Иван Русев – скулптор
и много други.

The year will start with the unique performance ‘Made in China,’ follow exhibitions of Eric Ravilious, Prud’hon and M. C. Escher.

LONDON. Ian A.C. Dejardin, The Sackler Director of Dulwich Picture Gallery, today announced details of the Gallery’s 2015 programme which will include an intervention in the Gallery’s permanent collection offering a provocative challenge to the public; an extensive survey of watercolours by the celebrated artist and designer Eric Ravilious (1903-1942); an exhibition of drawings by the French Romantic painter Pierre-Paul Prud’hon (1758-1823); and a look at the astonishing prints of the Dutch graphic artist, Maurits Cornelis Escher (1898-1972).

Ian A.C. Dejardin, The Sackler Director of Dulwich Picture Gallery, said: „Made in China will provoke a new way of looking at our collection – will you spot a replica shipped from China and hung in place of the original? In our exhibition spaces we bring you an artist who captured England between the wars like no other – Eric Ravilious’ watercolours conjured up a nostalgic yet incisive view of England through peace and war. Next up, M. C. Escher, an artist with equal conviction, whose impossible staircases and eye-watering tessellations have adorned students’ walls for decades. But Escher’s work is far more than novelty – Dulwich’s exhibition will be both a treat and an education: art meets maths… and gets on like a house on fire. Meanwhile we will have a display of exquisite work by Pierre-Paul Prud’hon, draughtsman to Napoleon Bonaparte.”

The year will start with a

unique intervention that questions the significance

and value of the ‘original’ work of art. ‘Made in China: A Doug Fishbone Project’ (10 February – 26 July 2015), will see one of the paintings in Dulwich’s collection removed from its frame and replaced with a replica, the identity of which will be concealed. Conceptual artist Doug Fishbone has selected the work and commissioned a replica from one of China’s numerous exporters of handmade oil paintings. In a Gallery context it is entirely plausible that such a replica, presented as an original, be taken as such without question – where then does a painting’s identity, value and authorship reside? The identity of the replica will be revealed in April 2015 when it will hang alongside the original for three months.

The Gallery’s major summer exhibition

‘Ravilious’ (1 April – 31 August 2015), will be the first show to thoroughly examine Eric Ravilious’ output as watercolourist, a medium which he used to capture the atmosphere of peacetime and wartime England as well as to preserve the fleeting passage of time. Curated by James Russell, a leading expert and author on the artist, the exhibition will showcase around 100 watercolours allowing us to assess Ravilious’ achievement as an artist of supreme skill. Spanning his short but prolific career between 1925 and 1942, this exhibition, the first to focus on his watercolours, will reveal his artistic continuity and show how he integrated rather than abandoned his instincts and ideas when appointed as a war artist in 1940.

In June, Dulwich will stage the first major UK display devoted to

the painter and draughtsman Pierre-Paul Prud’hon

who, through his distinctive and unconventional vision, emerged as one of the most exceptional talents working in post-Revolutionary Paris. Coinciding with London’s celebrations of the 200th anniversary of the Battle of Waterloo, ‘Prud’hon: Napoleon’s Draughtsman’ (23 June – 15 November 2015), will present a selection of 13 works on paper, celebrating Prud’hon as court artist to Napoleon (1769-1821) and Joséphine Bonaparte (1763-1814).

Whether sketched quickly or finished to perfection, the drawings provide revealing insights into Prud’hon’s working processes, exploring the constant experimentation that led to the unique blend of Romantic expression and Neoclassical forms that marked him out amongst his contemporaries.

In the autumn the Gallery will stage the first major exhibition in the UK dedicated to the work of the

Dutch graphic artist M. C. Escher

Most famous for his ‘impossible constructions’ and explorations of infinity and paradox, Escher was one of the most famous artists of the 20th Century. His architectural, mathematically accurate imagery is now part of our common visual language. Showcasing nearly 100 works from the collection of the Gemeentemuseum Den Haag in The Netherlands, ‘M. C. Escher’ (12 October 2015-17 January 2016) provides an opportunity to rediscover an imaginative artist of exceptional technical ability, revealing the influence of his extensive travel on his work and his supreme skill as fine artist and master draughtsman.

* * *

Biographies

Ian A.C. Dejardin is an art historian and The Sackler Director of Dulwich Picture Gallery, London. He succeeded Desmond Shawe-Taylor as Director in 2005 having held the position of Curator at the Gallery from 1998. Ian A. C. Dejardin is an expert on the Gallery’s permanent collection of European Old Master paintings. Ian curated ‘Painting Canada: Tom Thomson and the Group of Seven’ (2010) and co-curated ‘Henry Moore’ (2004). He has organised numerous other exhibitions for the Gallery and authored the Gallery’s publication, Director’s Choice, published by Scala.

Ian A.C. Dejardin holds an MA(Hons) in History of Art from the University of Edinburgh. He completed a postgraduate Diploma in Art Gallery and Museum Studies at Manchester University. He started his career as a curatorial assistant at the Royal Academy of Arts, then spent seven years with English Heritage, firstly as Senior Curator of Paintings for the London Region, responsible for, amongst others, the collection at Kenwood House; then as Head of Historic Team. He is a Fellow of the Royal Society of Arts.

* * *

Dr. Xavier Bray was appointed Holly and Arturo Melosi Chief Curator of Dulwich Picture Gallery, in December 2010, succeeding Dr. Xavier Salomon.

Between 1998 and 2000, he was Assistant Curator at the National Gallery in London, where he co-curated exhibitions including ‘Orazio Gentileschi at the Court of Charles I’ (1998-1999), ‘A Brush with Nature: The Gere Collection of Landscape Oil Sketches’ (1999) and ‘The Image of Christ: Seeing Salvation’ (2000). He was also the curator of a focused exhibition on Goya’s Family of the Infante Don Luis (2001-2002).

Between 2000 and 2002 he was Chief Curator at the Museum of Fine Arts in Bilbao where he organised exhibitions including ‘An Intimate Vision – Women Impressionists’ (2001- 2002) and a focused exhibition on ‘Vicente Lopez: Court Painter to Fernando VII’ (2002). In 2002, Dr. Bray returned to the National Gallery as Assistant Curator of 17th and 18th century European Paintings, where he curated ‘El Greco’ (2004), ‘Caravaggio’ (2005), ‘Velazquez’ (2006) and ‘The Sacred Made Real: Spanish Sculpture and Painting 1600-1700’ (2009), which was awarded the Apollo Magazine Award for Exhibition of the Year 2010.

* * *

Dulwich Picture Gallery

sprung out of one of the most successful art dealerships in London during the late 18th century – the partnership of Frenchman, Noel Desenfans (1745-1807), and his younger Swiss friend, the painter, Sir Francis Bourgeois, RA (1756-1811). The enterprise appears to have been launched by the dowry of Desenfans’ wife, Margaret Morris.

In 1790 the pair were commissioned by Stanislaus Augustus (1732-1798), King of Poland, to form a Royal Collection from scratch. They devoted the next five years exclusively to this task during which time Poland was gradually partitioned by its more powerful neighbours leading in 1795 to its complete disappearance as an independent state. The King was forced to abdicate, which left the two dealers with a Royal Collection on their hands.

Bourgeois and Desenfans strove to resolve their situation in two ways. In private they sold individual works from their Polish stock and replaced them with further important purchases. In public they sought a home for their ‘Royal Collection’ approaching, amongst others, the Tsar of Russia and the British Government. When it became clear that they would not be able to sell the collection in its entirety, they began to think to whom they might bequeath it. This became more pressing after Desenfans’ death in 1807, which left Bourgeois as the sole owner. At that date there was no National Gallery, so the key candidate was the British Museum. However, Bourgeois found its trustees too ‘arbitrary’ and ‘aristocratic’ and so he decided to leave his collection to Dulwich College instead, despite him having no obvious connection with the school. More important than the destination was the stipulation in the will that the paintings should be made available for the ‘inspection of the public’. So it was that Dulwich Picture Gallery – England’s first purpose-built public art gallery – was founded by the terms of Sir Francis Bourgeois’s will upon his death in 1811 and designed by Regency architect Sir John Soane (1753-1837).

Bourgeois and Desenfans reflected the taste and market opportunities of their time by concentrating on European painting of the 17th and 18th centuries, the period sometimes known as the ‘Age of Baroque’. Their taste was broad with a strong representation of all the major national styles of painting – Italian, Spanish, French, Flemish and Dutch. The great collection of English painting at Dulwich is largely due to two later donations. The group of Linley family portraits was given in 1835 and the Charles Fairfax Murray (1849-1919) Gift (also in the main comprising English portraits) in 1911.

During the period 1600-1750 European art was at its most rich and most diverse. This was an age when artists were working for radically different societies and did so with astonishing individualism and experimental audacity. The result is an impressive range of style and different ways of looking at the world. To make sense of this kaleidoscope of painting, the collection has been hung by country and period. The Latins – the Italians, Spanish and French are hung at the north end of the Gallery; the Northern Europeans – Flemish, Dutch and British – to the south. The Gallery as a whole thus allows for a ‘broad-brush’ contrast between these two European polarities…

For over a quarter of a century Dulwich Picture Gallery’s award-winning learning and community engagement programmes have reached beyond the Gallery’s exhibition programme to bring art to the South London community through outreach initiatives including ‘Youth Engagement Programme’, ‘Good Times: Art for Older Peopl’ and ‘Prescription for Art’.

Today Dulwich Picture Gallery houses one of the finest collections of Old Masters in the world.

СОФИЯ. На българския книжен пазар излезе мащабният труд „История на българите” (Dějiny národa Bulharského; Geschichte der Bulgaren) от видния чешки историк Константин Иречек (Konstantin Josef Jireček; 1854-1918), съобщиха от издателска къща „Изток-Запад”. Луксозното издание е задълбочено научно изследване на българската история от Древността до Освобождението на страната ни през 1878 г.

Добре известният у нас не само като историк Константин Иречек е роден на 24 юли 1854 г. във Виена, Австро-унгарска империя. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира „История на славяните”, а след дипломирането си, остава и да преподава, припомнят от „Изток-Запад”. През 1879 г. заминава за София и става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение, а в периода 1881-1882 г. е и министър. По-късно е назначен за председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народната библиотека. Константин Иречек има големи заслуги за организирането на учебното дело в България, за създаването на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Ученият прави няколко обиколки из страната с научна цел, а вниманието му е насочено към историята на славянските народи и по-специално към историята на българския и сръбския народ. Константин Иречек умира на 10 януари 1918 г. във Виена.

„История на българите” е не само забележителен като обем труд, но и изследване с голяма научна стойност. Сборникът излиза за първи път на чешки и немски език през 1876 г. – това е първото цялостно изложение на българската история, което с пълно право може да бъде наречено научно, а датата, на която излиза, поставя началото на модерната българска историография. Самият Иречек казва за целта на своето изследване: „Да осветли в безпристрастно и съгласно тогавашното състояние на науката миналото на тоя някога славен и могъщ народ, а в новите времена поради неблагоприятни за него обстоятелства съвършено забравен.”

Авторът ползва достоверни исторически извори и научни методи, но заедно с това той притежава и дарбата да увлича читателите, описвайки историческите събития с художествено майсторство. Чешкият учен се интересува от всички страни на държавния, обществения и културния живот: политика, военно дело, църква, книжнина, демографски отношения, културен живот и др. В изследването са използвани различни извори, както писмени, археологически и езиковедски, така и устно народно творчество… Иречек отдава значимото на творчеството на българските възрожденци като историци и изследователи на нашето минало и популяризира имената на бележити възрожденци като Паисий Хилендарски (1722-1773), Софроний Врачански (1739-1813), Г. С. Раковски (1821-1867), Братя Миладинови (Димитър Миладинов, 1810-1862; Наум Миладинов, 1817-1897; Константин Миладинов, 1830-1862)…

Константин Иречек използва и обобщава всички по-ранни изследвания, свързани с нашата история. В това първо академично проучване на българската история са успешно поставени и решени редица научни проблеми. Обстойните бележки са истинска енциклопедия на изворите и историографията върху българската история до края на XIX в.

„История на българите” е книга, по която поколения наши сънародници са се възпитавали в любов към Родината, наред с това проучването е и основата, на която стъпва бъдещата българска историография. Трудът на чешкия професор Константин Иречек е безценно четиво за всеки, интересуващ се и милеещ за българското минало, казват от издателството.

* * *

Откъс от „История на българите”
проф. Константин Иречек

Крум и Омуртаг

История на българите от преселването в Мизия до покръстването им (679–864). Дулоиди. Войни на Константин V Копроним. Хановете Крум и Омуртаг. Борба с гърците и франките. Омуртагов надпис. Разширение на българското могъщество от Цариград до Тиса.

Закрепването на Испериховата орда в областта между Дунав и Балкана (Хем) причинило рязка промяна в отношенията на целия полуостров. Към враговете на Римската империя се прибавил един противник, още по-опасен, защото се намирал твърде близко. Мизия била изгубена безвъзвратно. За да спаси Тракия, императорът чрез договор с българите се задължил да плаща данък и се отрекъл от претенциите върху Мизия. Затова Тракия поради опасността, що я застрашавала, била издигната в провинция (thema) и получила особено военно управление 1.

Досега историята на българския народ от преселването в Мизия до покръстването представлява дълга редица кървави походи, още непроучени всестранно. От туземните известия няма нищо друго освен често споменавания списък на князете и надписите; всичко, каквото знаем за това време, е основано върху свидетелството на византийци и франки.

През VIII в. полуостровът се състоял от три части. Тук били: Романия (така се наричала римската държава у славяните и латинците), обемаща Тракия и крайбрежията македонски, тесалийски, ахайски, епирски и далматински; България - между Хем и Долния Дунав, и Славиния 2 - от Хем до Пелопонес и до Адриатическо море, състояща се от множество дребни княжества на тимочани, моравяни, бърсяци, смолени, драговичи, сагудати, велигостичи и др. Историята на тази епоха се състои в това, че когато Романия отслабвала от постоянни войни, България се разширявала постепенно чрез присъединяване на славянски княжества, докато най-подир при Симеон (888-927) всички големи княжества на Славиния вече се намирали в пределите на българската държава.

Исперих (у гърците Аспарух), основателят на българската държава, князувал - според сведенията от списъка на князете - всичко 61 години (приблизително от 640 до 700 г.). Император Юстиниан II Ринотмет, последен от династията на Ираклий, отказал да плаща данък 3; тогава раздразненият Исперих излязъл на поход против гърците, ала претърпял поражение. Затова пък българите нападнали императора, когато се връщал от експедицията си в македонска Славиния по такъв начин, че той с мъка се спасил (687).

Приемникът на Исперих, Тервел (Τέρβελης, 700–720), станал главна опора на Юстиниан II. Когато последният бил свален и отведен на заточение в Крим, той се спасил оттам на лодка и пристигнал при устията на Дунав, където бил радушно приет от българския владетел. С помощта на Тервел Юстиниан отново се закрепил в Цариград, наградил съюзника си с великолепни дарове и му дал за отличие титлата цезар (705). Скоро след това неблагодарният Юстиниан II нарушил съюза и мира и обявил война на българите, ала бил разбит от тях при Анхиало на морския бряг 4 (707).

При следните трима императори, които в продължение на шест години стъпвали по ред на престола, за да бъдат отново скоро сваляни, византийците ту воювали, ту живеели в мир с Тервел, докато около 714 г. не се сключил нов договор, който осигурявал взаимните търговски отношения. А когато в 717 г. арабите обсадили Цариград, българите, като нападнали обсадителите, помогнали на гърците и с това спасили обложения град 5. В 719 г. Тервел пак искал да натрапи на византийците изгонения император, ала плановете му били разрушени от енергичния Лъв Исаврийски, родоначалник на нова династия [?].

Подир двамата князе 6, за които не знаем нищо важно, се явява Кормисош (Κορµέσιος, 753–760) 7, който грабнал престола след падането на стария княжески дом Дуло; той произхождал от рода Укил. Като последица от новата узурпация се явили страшни междуособици, които довеждали младата българска държава до гибел.

Малко време преди това в Цариград се възцарил иконоборецът Константин V 8, наречен Копроним от монасите, преследвани от него, енергичен господар, който през целия си живот вилнеел против иконите и монасите; с българите той се борил упорито; предприемал осем похода, не се задоволявал само да отслаби съседа си, искал да го покори напълно. За да достигне тази цел, той преди всичко основал нови крепости в опустошена Тракия, като настанил в тях после сирийски и арменски колонисти. С това той дал на Кормисош повод за война; последният нападнал римските владения и ги разграбил до Цариград. Константин излязъл против него с голяма войска и флот, разбил го при малката крепост Маркели, за която напомня името на балканския проход Марашбогаз, между Карнобат и Котел, и го принудил да се примири (755). Три години по-късно унизените българи в съюз със славянските племена напусто се опитвали да превземат Солун; след това императорът ограбил областта на независимите македонски славяни (τὰς κατὰ Μακεδονίαν Σκλαβίνιας) и една част от тях покорил. Но когато той отишъл повторно против българите, те му нанесли страшно поражение в клисурите на Берегавски проход (759).

За щастие последиците от този силен удар не се показали скоро. У българите възникнали големи безредици (760), за причината и характера на които ние нямаме точни сведения. Кормисош изчезнал от сцената. Голям брой славяни (наброяват ги до 208 000 души) напуснали тогава България, отплавали по Черно море за Азия, където със съгласието на императора се заселили при р. Артан в Древна Витиния.

Българите изтребили всички членове на царствуващата фамилия Дуло и провъзгласили за княз гордия и смел момък на име Телец (Τελέτζης, 760-763) от рода Угаин. Телец събрал войска от славяни и българи, проникнал във византийските провинции и в една разпалена битка бил разбит напълно от императора. Константин се завърнал с триумф в Цариград, а военнопленниците били жестоко избити от гражданите пред Златните врата. След тази битка злочестият Телец с цялата си дворянска партия загинал под оръжието на раздразнените си съотечественици .

* * *

1 Const. Porphyrogenitus, De Thematbus, I, cap. 1. Tafel, Const. Porphyr. de prov., стр. XXIII b. [Тракия като thema, срв. Diehl, стр. 31. Const. Forphyr., De Them., ed. Bonn, стр. 45–46.

2 Славиния. Най-често се употребява в множествено число Σκλαβινίαι.

3 Българите на Дунава. У Лъв Дякон, VI, 9, се съобщава преданието, че Юстиниан II е повикал българите в Крайдунавско.

4 [У Nic. Constantinopolitanus Τέρβελις. Niceph., стр. 47-49. Тервел победил Юстиниан πρὸς τῇ Ἀγγιάλῳ πόλει; императорът бил обсаждан три дни и през нощта избягал с кораба. Niceph., стр. 53. Тервел изпратил в помощ на Юстиниан 3000 души. Българите се върнали, Юстиниан бил обезглавен. Стр. 54. Българите (през времето на Филипик) стигнали чак до Златните врата (тъй и у Лъв Граматик, стр. 170). Преговорите на Артемий, свален от трена, с българите и неговото предаване (nota bene).

5 [Войната с арабите. Weil, Gesch. der Chalifen, I (Mannhein, 1846), стр. 569. Anm. aus Tab(ari): „In diesem Jahre (98 = 716–717) wurde auch die Stadt Sakalibe erobert. Mohammed ibn Omar разказва, Im Jahre 98 fielen die Burdjan über Maslama her, welcher nur wenig Leute bei sich hatte. Suleiman sandte ihm Masada oder nach Andern Amru ibn Keis mit vielen Truppen zu Hilfe, aber die Sakalibe gebrauchten List gegen ihn. Doch trieb sie Gott in die Flucht, nachdem sie Schurahbil Ibn Abdah getödtet.“ Cf. Beda.]

6 Един Дулоид с неизвестно име (720–748) и Севар (748–753), според списъка на князете. Византийците пък в продължение на 36 години нищо не говорят за България [?].

7 Според моето мнение в списъка на князете трябва да стоят 7 вместо 17 години царуване (3. вместо 3I.). Това място в сравнение с византийските извори е много забъркано. [Дали не са това слънчеви години? Кормисош: Theoph. Contin., стр. 775. Договор от Теодосий III Адрамитин (няколко месеца през 716 г.) и патр. Герман Κοµέρσιον:αῖ τοὺς ὅρους περιεϊχον ἀπὸ Μη λεώνων τῆς Θρᾴϰης, ἐστῆς τε ϰαἰ ϰὁϰϰινα δέρµατα на стойност 30 λιτρϖν χρυσίου, от двете страни били разменени fugativi – τοὺς δέ ἐµπορευοµένους εἰς ἑϰατέρας τὰς χώρας διὰ σιγιλλίων ϰαἰ σφραγίδων, συνίστασϑαι τὰ προσόντα αὐτοῖς ϰαἰ εἰσϰοµίζεσϑαι τοῖς δηµοσίοις λόγοις. Това било помнено още и в Крумово време. Nic., стр. 74. Българите се уплашили от постройката; никакъв трибут; потеглили към големите степи: били разбити. Императорът излязъл срещу тях по суша и по море, изпратил кораби към Дунава и направил опустошение. Императорът воювал с тях ϰατὰ τὰς λεγοµένας Μαρϰέλλας (φρούριον δὲ τοῦτο πλησιαίτατα Βουλγάρων ϰείµενον) и ги победил. Мир; поръчителство. Срв. Tafel, Thessal., стр. CV.]

8 Константин V: А. Lombard, Constantin V, empereur des Romaines (740–775), Paris, 1902. Вж. рецензията на Pargoire във Виз. врем., XI, стр. 154 и сл.

LOS ANGELES. Oscar producers Craig Zadan and Neil Meron announced that actor Chris Pine, Academy President Cheryl Boone Isaacs, and directors Alfonso Cuarón and J.J. Abrams, on Thursday, January 15, will announce the nominations in all 24 Oscar categories at a special two-part live news conference at the Academy’s Samuel Goldwyn Theater in Beverly Hills.

„Each of the three years we’ve produced the show, we have attempted to refresh elements of the process and the telecast,” said Zadan and Meron. „This year, we’re honored to start a new tradition that celebrates the contributions of all the nominees by announcing all 24 categories. We’re thrilled that a distinguished actor and two world-class film directors are part of the initial launch.”

At 5:30 a.m. PT, Cuarón and Abrams will announce the nominees in the following categories: Animated Feature Film, Documentary Feature, Documentary Short Subject, Film Editing, Original Song, Production Design, Animated Short Film, Live Action Short Film, Sound Editing, Sound Mixing and Visual Effects.
 
At 5:38 a.m. PT, Pine and Boone Isaacs will take the stage to unveil the nominations for Best Actor, Best Actress, Best Supporting Actor, Best Supporting Actress, Cinematography, Costume Design, Directing, Foreign Language Film, Makeup and Hairstyling, Original Score, Adapted Screenplay, Original Screenplay and Best Picture.  

„We’re delighted to have Chris, Alfonso and J.J. participate in the excitement of Nominations morning, which, for the first time, will highlight nominees in all categories,” said Boone Isaacs. „This new approach enables the Academy to further recognize excellence across our entire industry and underscore the full spectrum of the arts and sciences of motion pictures.”

„We’re thrilled to have such exceptional talents present the nominations in a completely new format that furthers our mission and honors all of the artists who make movies,” said Dawn Hudson, Academy CEO.  

The Nominations Announcement is a live news conference where more than 400 media representatives from around the world will be gathered. The event will be broadcasted and streamed live on www.oscars.org/live.

Nominations information for all categories will be distributed simultaneously to news media in attendance and via the official Oscars website, www.oscars.com.

Pine’s starring role as Kirk in the 2009 feature Star Trek propelled him to worldwide prominence.  He reprised the character in the sequel Star Trek Into Darkness.  Pine’s other feature credits include Jack Ryan: Shadow Recruit, Horrible Bosses 2 and Into the Woods. Pine will next be seen in Z for Zachariah, due out later this year, and The Finest Hours, due out in 2016.

Cuarón is an Academy Award®-winning filmmaker best known for his features A Little Princess, Y Tu Mamá También, Harry Potter and the Prisoner of Azkaban, Children of Men and Gravity. He most recently won Oscars® for directing and editing Gravity and received a Best Picture nomination as a producer on the film.  Cuarón also has earned an Original Screenplay nomination for Y Tu Mamá También, and Film Editing and Adapted Screenplay nominations for Children of Men.

Abrams is a director, screenwriter and producer whose credits include such feature films as Mission: Impossible III, Star Trek, Super 8 and Star Trek Into Darkness, as well as such television series as Lost, Fringe and Person of Interest. He won two Emmy® Awards in 2005 for directing and executive producing Lost. Abrams is currently directing Star Wars: The Force Awakens, producing Mission: Impossible 5, and executive producing the series Roadies for Showtime and Westworld for HBO.

Oscars for outstanding film achievements of 2014 will be presented on Oscar Sunday, February 22, 2015, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® and televised live on the ABC Television Network at 7 p.m. ET/4 p.m. PT. The Oscars, produced by Zadan and Meron, also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.

About the Academy

The Academy of Motion Picture Arts and Sciences is the world’s preeminent movie-related organization, with a membership of more than 6,000 of the most accomplished men and women working in cinema. In addition to the annual Academy Awards – in which the members vote to select the nominees and winners – the Academy presents a diverse year-round slate of public programs, exhibitions and events; acts as a neutral advocate in the advancement of motion picture technology; and, through its Margaret Herrick Library and Academy Film Archive, collects, preserves, restores and provides access to movies and items related to their history. Through these and other activities the Academy serves students, historians, the entertainment industry and people everywhere who love movies.

СОФИЯ. В брутално нарушение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) пиратският блогосайт sofialan.net ОТКРAДНА БЕЗЦЕРЕМОННО над 150 текста и повече от 500 снимки от сайта за изкуство и култура artnovini.com, установи проверка. Незаконното посегателство, което датира от октомври 2013 г., е дело на безименен крадец на интелектуална собственост, чиято самоличност, разбира се, е трудно да бъде установена.

Пиратският блогосайт – базиран в българската столица, безочливо краде не само труда на нашия екип, но ползва нерегламентирано и собственост на Ермитажа в Санкт Петербург, на Tate Modern и Dulwich Picture Gallery в Лондон, на Albertina, Bank Austria Kunstforum и Kunsthistorishes Museum във Виена, на Американската академия за филмови изкуства и науки (Academy of Motion Picture Arts and Sciences®; A.M.P.A.S.®), както и на много други световни и български институции и индивидуални творци, с които artnovini.com партнира официално от своето създаване през юни 2011 г.

Нашият екип отдавна наблюдава „дейността” на този bootleg, но предвид печалната конюнктура в областта на защитата на авторското право в България, не ни остана нищо друго освен да се забавляваме с жалките опити на безименния субект да имитира, че прави сайт, и дори „уважава” авторските права (?!?), като поставя хиперлинк (Source Article from…) към първоизточника на информацията, т.е. artnovini.com. Това е все едно, ние да ползваме всекидневно и дословно текстове и снимки на някоя медия - например, BBC или The New York Times, и слагайки линк, да се правим на коректна медиа. Абсурдно!!!

Макар че използва същото ошрифтяване на текстовете ни – дори поставя линкове към нашите източници, графичният вид на bootleg-а е абсолютно аматьорски – снимките „лепят” за текста, разредката и кегела на буквите са комични… На пръв поглед незначителни факти, но все пак от полза за евентуални рекламодатели на ментето!!! Единственото нормално обяснение за съществуването на това интерактивно недоразумение, очевидно е обусловено от няколкото банера, които се мъдрят из него. Нищо друго. За няколко сребърника…

Няма да говорим (да се оплакваме) за стотиците часове прекарани от нашите автори пред компютъра, за изчетените и изписани хиляди редове, за снимките, за уважението към културата и изкуството, дори няма да говорим за безпаричието, и – да не звучи като самохвалство – за просветителската мисия, която сме поели самоотвержено. Да, никой не ни е карал насила… Който се страхува от мечки, не ходи в гората, е казал мъдрия народ… И прочее. Но пък и никой не е поискал разрешение да ползва нашите материали, нашата собственост…

Тъй като нямаме никакво желание, както и време за губене, за да се занимаваме с недоносчета, а още по-малко – да се впускаме в безсмислени битки с вятърни мелници (всички знаем, че законът в България е като „врата у поле”…), ние от artnovini.com, ще си позволим да посъветваме своите читатели, на които сме безкрайно благодарни за подкрепата и доверието, което ни дадоха през изминалите повече от три години и половина: Пийте вода от извора, приятели – чиста е!

На некадърните комплексари от sofialan.net – някак сюрреалистично, но: Що не си го…, а!

В Холивуд ще екранизират пет от романите на известния норвежки писател.

СОФИЯ. Когато през 2001 г. норвежкият писател Том Егеланд (Tom Egeland; 1959) издаде романа си „Краят на кръга” (Circle’s End; 2001), провокативната книга, която за първи път в литературата изказа хипотезата, че Иисус и Мария Магдалена са били семейство и са имали потомство, предизвика възторжени реакции след читателите, а в една друга книга – Шифърът на Леонардо” (The Da Vinci Code; 2003) на Дан Браун (Dan Brown; 1964) - но две години по-късно, се появиха редица, меко казано, странни повествователни съвпадения. Тогава норвежецът се оттегли с достойнство от очертаващата се грандиозна битка в съдебните зали и продължи да пише своите романи – все така интересно и завладяващо. Най-новото доказателство се нарича „Тринадесетият апостол” (The Thirteenth Apostels, 2014), което от няколко дни е на българския книжен пазар от издателска къща „Пресей”.

Кой е тринадесетият апостол? Защо тайните служби на няколко страни се интересуват от археологически разкопки? Какво би станало, ако се промени представата ни за религията?, пита Том Егеланд, а междувременно с това от Холивуд вече събират екип за екранизирането на неговия бестселър „Евангелието на Луцифер” (The Gospel of Lucifer; 2009). Добрата новина за почитателите на писателя е, че са откупени правата за филмиране и на другите четири романа, чийто главен герой е археологът Бьорн Белтьо.

Най-новият роман на Егеланд

„Тринадесетият апостол” (в превод на Ростислав Петров) отново ни среща със срамежливия, но гениален археолог и изследовател на исторически загадки Белтьо. Той е получил загадъчно послание и странен ключ от колежката си Виктория, която е в кома след тежък инсулт – повдигат сюжетната „завеса” от „Персей”. Тя е написала писмото преди години, но го е оставила за по-младия си колега с изричната заръка да му бъде предадено след смъртта й. Опитвайки се да разгадае какво се крие зад това, Бьорн Белтьо открива в кабинета й снимки и документи от археологическа експедиция в Израел, проведена през 1977 и 1978 г., за която Виктория никога не е говорила. Оказва се, че преди 35 години в Капернаум, в библейските земи, е открита гробница, а находките, намерени там, биха променило представите на човечеството за религията и цивилизацията ни. Израелските власти се намесват, археологическите проучвания са преустановени, а ръководителят на експедицията – Моше Менделсон, изчезва безследно. Големият въпрос е: Какво е имало в гробницата? Защо всички документи относно експедицията са изчезнали от архивите на израелския Институт по библейска археология? Защо Мосад, а и други тайни служби, проявяват огромен интерес към случая отпреди толкова много години?

Когато среща Ребека, дъщерята на изчезналия археолог, продължаваща да търси истината за баща си, Бьорн заминава с нея за Лондон, след това за Флоренция, Йерусалим и Капернаум. Двамата пропътуват хиляди километри, за да намерят отговор на въпроса защо баща й е изчезнал безследно. Откритието, до което достигат, е изненадващо и ще промени начина, по който западната цивилизация разбира собственото си съществуване…

„Тринадесетият апостол” говори за стойността на вярата, но и за смелостта да разкриваме любовта си, да приемаме другите, да сме част от света, казват издателите. Всичко това прави от тази книга завладяващо пътешествие в историята и в нас самите. Но тръгнете ли сега… връщане назад просто няма. Истината ще е във вас завинаги…

„Като четеш книгите на Том Егеланд, ставащ по-мъдър – опознаваш не само историята и човечеството, но и самия себе си…”, е заключението на един литературен критик, който дава изключително висока оценка на белетристичната и познавателната стойност на неговите романи. В най-новата си книга Егеланд разкрива тайна, стара като самото християнство – тайна, която провокира представата ни за това кой е Иисус… Но това няма нищо общо с всички онези конспиративни (комерсиални) теории, които умело бяха лансирани през последните години. Защото писателят стъпва върху съвсем нови изследвания, а преди да напише „Тринадесетият апостол”, в продължение на две години, проучва най-новото в библейската археология, в което, според мнозина изследователи, са скрити и най-големите загадки на живота и смъртта.

Библейската история е сякаш гигантски пъзел от… пъзели и загадки – въпросът е как да пренаредиш фактите от реалистична гледна точка, а не само да погледнеш към историята на великите цивилизации като история на големи престъпления и конспирации…

Наблюденията на автора са, че всяка следваща религия е отговор и корекция на предишни религии, на по-стар начин на мислене и поглед към света. Християнството се основава на юдаизма, който от своя страна е базиран на древните месопотамски митове. Християнството не е създадено от Иисус, който (парадоксално е за някои, но е факт) не е… християнин. Тази религия е създадена от апостол Павел и от ранните отци на Църквата, тя израства и се превръща в сила, в противовес на упадъка на Римската империя… Властта на римските императори се трансформира в религиозна власт с център Ватикана, а през вековете папската институция придобива огромна власт над крале и императори, обобщават от издателството.

Символиката в заглавието и идеите в книгата

В Новия и Стария завет числото 12 е сакрално. Иисус има 12 ученика, Яков има 12 сина, които от своя страна са предци на 12-те племена на Израил в Стария завет. Наистина ли Иисус е имал само 12 ученика или това е било съобразено с библейските канони? Християнството не винаги е показателно за това какви са били принципите на учението на самия Иисус. Той се е отнасял с далеч по-голяма симпатия към жените, отколкото това прави християнската църква вече над 2000 години. В дъното на това отношение е Павел, докато, според мнозина, Иисус се е обграждал с жени. Мария Магдалена очевидно е била негов ученик, но по-късно никога не получава статута на апостол. Но не тя е Тринадесетият апостол. Именно тази загадка е и в основата на книгата…

Романът на Егеланд поставя въпроса каква би била ролята на жените в световната история, ако ранните църковни отци не са спрели своя избор върху един женомразец (Павел), който застава начело на християнската църква. Как би изглеждал светът днес? И защо сме послушали Павел, а не Иисус? Защото Павел е този, който полага основите на съвременното християнство и налага как да мислим и в какво трябва да вярваме?..

Да си припомним кой е Том Егеланд?

Роден е през 1959 г. в Осло. Учил е в САЩ. Работил е като разследващ журналист, репортер и редактор във водещи всекидневници и тв канали. През 2006 г. напуска норвежката TV2, за да се отдаде изцяло на писателската си кариера.

Както artnovini.com вече писа, любопитен факт е, че Том Егеланд е участвал в Star Wars! Бъдещият автор на бестселъри изпълнява малка роля на бунтовник от Ледената планета в „Империята отвръща на удара” (Episode V – The Empire Strikes Back; 1980), вторият филм от поредицата на Джордж Лукас (George Lucas; 1944).

Освен романът „Краят на кръга” и „Евангелието на Луцифер”, за които стана дума по-горе, другите известни произведения на норвежкия писател, които „Пресей” издаде на български език, са „Нощта на вълците” (Ulvenatten; Night of the Wolf; 2005), „Пазителите на завета” (Guardians of the Covenant; 2007), първият му некриминален роман – „Лъжите на бащите” (Lies of the Fathers; 2010) и „Заветът на Нострадамус” (Nostradamus’ testamente; 2012). За творчеството на Том Егеланд известният български учен проф. Симеон Хаджикосев казва: „Том Егеланд е пример, един от водещите писатели в европейската проза. Великолепен белетрист. Единствената причина Дан Браун да е по-популярен и по-успешен финансово, е, че американецът има по-голям микрофон, по-голям озвучител. Но Егеланд е наистина превъзходен разказвач. Книгата му е не само исторически трилър. В нея има и много философия, митология. Най-забележителното е, че той успява да запази интригата жива до последните страници на книгата. Той не стои на едно място в творчеството си, а се развива и става все по-добър и по-добър световен автор”.

Том Егеланд е автор на… 13 (тринадесет) романа, които, освен на български, са преведени на още 23 езика, сред които английски, френски, немски, италиански, испански, португалски, холандски, руски, китайски, японски, корейски…

* * *

Том Егеланд

„Тринадесетият апостол”
(откъс)

В Лондон ни чакат митничарите. Да, точно така. Чакат ни. Буквално ни чакат. Със сигурност са добри в това, с което се занимават, но никак не ги бива в преструвките. Не са актьори. Представям си описанието: Бял като сняг мъж (албинос) с червени очи на име Бьорн Белтьо, роден през 1968 година, пътуващ в компанията на еврейка на име Ребека Менделсон, родена през 1964 година – с дълга, чуплива, червеникава коса.

Добре дошли в прекрасния Лондон!

Митничарите се държат така, все едно са ни привикали на една страна по чиста случайност. Все някой трябва да бъде спрян. Случайността е влязла в действие и това сме ние. Но не, с твърде голяма охота ни спират. Точно нас.
– Excuse me? Sir? Madam? – Професионална усмивка. – Имате ли нещо за деклариране?
Иска ми се да отговоря: Нищичко, освен две кости от гробната камера в Капернаум, които сте инструктирани да задържите.
- Nothing – казва Ребека, усмихвайки се очарователно.
– Nothing – повтарям и аз. Усмивката ми не е така очарователна като нейната.
– Имате ли нещо против да прегледаме багажа ви?

Ех, че игра! Знаех си много добре, че веднага щом пристигнем в Лондон, някой ще се опита да ни отнеме костите. И че няма да се спрат пред нищо, за да постигнат своето. Щом и митничарите са намесени в тая работа, трябва да ни е ясно, че нашите противници са силни.
Кутията е в ръчния ми багаж. Веднага я откриват.
– Какво е това? – пита митничарят.
– Кости.
Грейват.
– Както навярно знаете – казва митничарят, – и Европейският съюз, и Великобритания имат ясни правила по отношение на това какво може да се внася във Великобритания от държави извън…
– Просто ги вземете!
– Законодателството постановява, че не може да се внася прясно месо, не кости! – казва Ребека.
– Ако костите са с антикварна стойност – казва митничарят с високомерен авторитет, – те може да са обект на Закона за културната собственост, според който…
– Просто ги вземете! – повтарям аз.
– Но, Бьорн… – казва разтревожено Ребека.

От Гетуик хващаме бързия влак до Лондон, след което се качваме в такси и продължаваме към Тисъл Марбъл Арч. Хотелът, в който винаги отсядам, когато съм в Лондон. Когато правех регистрацията, трябваше да запазя две отделни стаи. За всеки един от нас. Ако бях някакъв Казанова, щях да запазя двойна стая и сетне да се оправдая с хотела.

Тъкмо бях почнал да разопаковам багажа си, когато на вратата се почука.
Не беше Ребека, а Даян.
Пристигна далеч по-бързо, отколкото си мислех.
– Даян…
Отварям вратата, за да влезе вътре. Изглежда доста добре.
Даян е между 30 и 40 годишна, но все още изглежда като в студентските си години. Излъчването й е меко и внушава доверие. Изглежда като добронамерена девойка, която ти желае доброто, но всичко това е измамно. По-точно: това е само част от личността й.
– Бьорн!
– Доста време мина!
– Ех, ти! Какви ги вършиш само! – смее се тя.
– Знам, че си спомняш за многото ми лоши качества. Но се надявам, че не можеш да кажеш, че съм глупак!
– Не знаех, че и митничарите са замесени, Бьорн. Разбрах едва когато са схванали какво всъщност си им дал. Повярвали са, че това са човешки кости, а ти си им оставил свински ребърца!
Прихва да се смее.
Не е знаела нищо за това, така ли? Не знам на какво да вярвам. Със сигурност не е случайност, че митничарите търсеха тези човешки кости точно след като Даян ме покани в Лондон. Даян знае доста неща. Почти всичко. И тъй като е въвлечена в случващото се, със сигурност е наясно, че митничарите са били уведомени. Или пък не е знаела за това?

Международното научно дружество се помещава в Уайтхол. Висока стълба води до входа. Червената тухлена сграда се е вклинила между министерства и държавни служби като дворец на знатен принц. Колони, мрамор, бронз. Вратите се отварят автоматично, сякаш виждат, че самата Даян приближава към входа. Абракадабра! Минаваме покрай внушителната рецепция и влизаме в царството на администрацията, което се намира на втория етаж. Минаваме през дълъг коридор с изкуствено осветление и толкова дълбоки килими, че в тях могат да изчезнат куп котета и хлапета и никой повече да не чуе за тях.

Така и не мога да разбера дружеството. Та тази организация няма нищо общо с това, което трябва да представлява. Някога един човек описа SIS като ЦРУ в сферата на науката, разследваща служба в академичните среди. Пуснали са пипалата си във всички световни университети и академични служби. Когато нещо представлява интерес за тях, а тук говорим най-вече за крайно интригуващи теории и открития, които биха променили света, се намесват с внушителни по мащаб екип от учени. Разполагат с неограничени средства и компетенции. Международното академично дружество е важна част от академичния свят и е намесено във всичко, което касае съвременния живот на учените.
- Очакват ни в Огледалната зала – казва Даян.
Така и не обяснява кой ни очаква. Но познавам хората веднага, щом тя отваря вратата. Не съм изненадан.
Сядаме край масата, която вече е затрупана с кафе, кексове и дребни сладки. Като на гости при баба. Оглеждаме се. Изследваме се един друг с поглед. Даян се опитва да разведри атмосферата и да успокои Ребека с веселите си коментари.

Тра-ла-ла.

- Имам много въпроси – казвам аз.

- Страхувам се, че не можем да ви дадем много отговори – казва Тзафир Драх.

- Следите ни!

- Естествено!
Признанието е бързо и недвусмислено.

- Защо?
– Откъде ще започнем? Какво беше това с трънения венец на Иисус? – казвам аз.
Тзафир Драх ме гледа въпросително. Сетне поглежда към Менаше Фрум. Какво знае той всъщност? – това издават погледите им. Така че им разказвам какво знам.

- Гидон Залер твърдеше, че тръните били на 2000 години. Позволих си волността да изследвам малка част от едно трънче. В Норвегия. В Националната лаборатория в Университета за наука и технологии в Трондхайм са доста добри в тази работа. Всички знаем много добре, че тръненият венец не е на 2000 години и не е бил върху главата на Иисус.
Гидон Залер се изчервява. Менаше Фрум мълчи и гледа в една точка. Объркан е от погледа на Тзафир Драх.
Залер въздиша и казва:
– Знаех си, че не сте склонни да повярвате! Казах им.

- Модерните разследвания имат на разположение прекрасна техника – казва Драх. – Един от методите е ментална манипулация. Понякога тя работи. Друг път не. Това дали Иисус е умрял на кръста, или не, не е от значение за венеца. Той пак е интересен.

- Ментална манипулация ли? – казвам аз.

- Надявахме се, че ще успеем да ви накараме да повярвате, че Моше Менделсон е открил нещо сензационно. Нещо като тази реликва. Или пък гроба на пророка Даниил.

- А Питър Корнел? Антикварният търговец?

- Британско-израелски актьор, който беше нает в тази връзка. Искахме да ви накараме да повярвате, че венецът е истински и по този начин да успеем да ви успокоим, за да се кротнете! Така или иначе повече няма да чуете нищо за Корнел.

- А всичките онези глупости за пророка Даниил и стенните надписи?
Тзафир Драх прави нещо, което явно не върши често. Усмихва се.

- Тук на практика на помощ ни се притече миналото. Нашите деди. Още през 1988 година Ребека започна да ровичка в мистерията около баща си. Тогава Институтът реши да разреши случая, като представи погрешна информация. Всички нейни въпроси към централните учени в сферата ставаха все по-настойчиви. Искахме да я накараме да спре да рови. Така че измислихме писмо от анонимен археолог, който да намекне, че изчезването на Моше Менделсон е свързано с пророка Даниил. За нас това си беше дребна работа. Всичко беше готово в рамките на половин ден. Написахме писмото и го пратихме. В най-лошия случай писмото нямаше да бъде взето на сериозно. В най-добрия случай обаче щяхме да отдалечим интереса на Ребека от съдържанието на гроба.

През 2015 г. музеят ще покаже изложби с рисунки от парижкия Musée d’Orsay, творби на Едвард Мунк, Лий Милър, Лионел Файнингер, Алфред Кубин…

ВИЕНА. Ако през този уикенд сте в австрийската столица и цените изобразителното изкуство, не пропускайте последните три дни – до 11 януари (неделя), от мащабната изложба „От земята до небето” (From Earth to Sky; Von der Erde zum Himmel) на световноизвестния каталунски художник Хуан Миро (Joan Miro; 1893-1983), която представя виенския музей Albertina. След ретроспективите на Рене Магрит (Rene Magritte; 1898-1967) през 2011 г. и на Макс Ернст (Max Ernst; 1891-1976) – 2013 г., това е третата голяма експозиция, посветена на сюрреализма – едно от основните художествени движения на ХХ в.

Над 100 платна, рисунки, скулптури и образци на керамиката са подредени в няколко тематични цикъла. Началото на експозицията дават две забележителни, сравнително ранни творби на родения в Каталуния художник: знаменитата „Ферма” (The Farm; 1921-1922) и „Монтроч, църквата и селото” (Montroig, the Church and the Village; 1919). Всъщност тези два пейзажа са и своеобразната прелюдия към необхватния сюрреалистичен свят на Хуан Миро, смятан с основание за един от най-значимите художници на XX в.

Посетителите на изложбата ще видят и емблематични картини на художника, като „Жена и слънце” (Woman in Front of the Sun; 1949), „Птици и насекоми” (Birds and Insects; 1938), „Жена, птица на лунна светлина” (Women, Bird in the Moonlight; 1949), „Холандски интериор (I)” (Dutch Interior (I); 1928) - вдъхновена от класиката „Лютнист” (The Lute Player; 1661) на Хендрик Мартенс (Hendrik Martenszoon Sorgh; 1610-1670), „Каталунски селянин с китара” (Catalan Peasant with Guitar; 1924), „Жена в нощта” (Woman in the Night; 1946), „Златото на лазурното” (The Gold of the Azure; 1967), „Метаморфози” (Metamorphosis; 1936) и др.

Живописта на Миро носи в себе си лекота и спонтанност. Той наблюдава света с невинен, почти детски възторг, за което първоначално е обвиняван от идеолога на сюрреализма Андре Бретон (Andre Breton; 1896-1966), че творчеството му е „наивно” и с „интелектуално ограничено виждане за изкуството”, припомнят организаторите на изложбата. Но, всъщност, неговият неповторим образен език е едновременно магически и универсален. Светът на картините му е населен с луни, звезди, комети, очи, насекоми, жени, които се превръщат в запазен знак на изкуството му, казват организаторите на изложбата, допълват от Albertina.

През целия си творчески път Хуан Миро е вдъхновяван от поезията, музиката, от интуицията… Той винаги е бил свързан с традициите на своите корени, но в същото време непрекъснато се стреми към свобода и независимост в изкуството си, като се откъсва почти напълно от заобикалящата го художествена действителност. Неговите творби очароват с лекотата и достъпността на посланията, но в действителност това е само привидно, тъй като става дума за една сложна интерпретация на духа и материята, на видимия свят и на метафизичния, до които художникът достига след задълбочен анализ и синтез на формата и съдържанието…

Куратор на изложбата „От земята до небето” е Гизела Фишер (Dr. Gisela Fischer), а гост-куратор - Жан-Луи Прат (Jean Louis Prat).

* * *

Още по темата:

„Каталунският вълшебник”
11 юли 2011 г., artnovini.com

* * *

През 2015 г. Albertina ще продължи
да поддържа изключително високото ниво

на своята изложбена програма, като ще предостави на ценителите девет великолепни експозиции.

От 30 януари до 3 май, ще бъдат експонирани около 200 рисунки от колекцията на парижкия музей „Орсе” (Musée d’Orsay), обединени в изложбата „Дега. Сезан. Сьора. Архив на сънищата” (Degas. Cézanne. Seurat. The Dream Archive). Интересно е, че селекцията на творбите за тази изложба е направена от известния немски изкуствовед Вернер Шпис (Werner Spies), който от 1997 до 2000 г. е бил директор на Център „Помпиду” (Musée national d’art moderne, Centre Georges Pompidou) в Париж. През 2013 г. около името на Шпис се развихри истински скандал, след като съдът на френския окръг Нантер, на първа инстанция, го призна за виновен за това, че е издал удостоверение за автентичност на фалшификат на картината Treblement de terre от Макс Ернст, направен от печално известния германски копист Волфганг Белтрачи (Wolfgang Beltracchi) - бел. ред.: изкуствоведът е смятан за един от най-големите специалисти по неговото творчество в света и експертизите му винаги са се ползвали с доверието на колекционерите. Подправената творба е била продадена, а искът на купувача Луи Рейтенбаг (Louis Reijtenbagh) срещу Шпис и галериста Жак де Ла Беродер (Jacques de La Béraudière), извършил продажбата, беше за над 650 хил. EUR.

От 8 май до 16 август Albertina ще покаже 80 произведения на известната американска фотографка Лий Милър (Lee a.k.a Elizabeth Miller; 1907-1977), която в началото на своята кариера е асистентка и модел на друг знаменит творец - Ман Рей (Man Ray; 1890-1976). Активна участничка в движението на сюрреалистите, тя се сприятелява с Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1981-1973), Пол Елюар (Paul Éluard; 1895-1952,), Жан Кокто (Jean Cocteau; 1889-1963) и др. По време на Втората световна война (1939-1945) работи като фотокореспондент - снима освобождаването на концлагерите Дахау и Освиенцим. След войната снима за модното списание Vogue, а през 1947 г. става един от първите участници в агенцията Magnum Photos. В нейното имение в графство Съсекс в Англия чести гости са Макс Ернст, Доротея Танинг (Dorothea Tanning; 1910-2012), Хенри Мур (Henry Moore; 1898-1986), Жан Дюдюфе (Jean Dubuffet; 1901-1985) и много други представители на европейския авангард от следвоенните години…    

Почитателите на изобразителното изкуство ще могат да видят от 20 май до 23 август графики и рисунки на норвежкия символист и експресионист Едвард Мунк (Edvard Munch; 1863-1944), а прочутият музей ще завърши годината с друга вълнуваща изложба, която от 4 септември до 10 януари 2016 г. ще разкаже за творческото приятелство между германо-американския експресионист, график и карикатурист Лионел Файнингер (Lyonel Feininger; 1871-1956) и австрийския график, илюстратор и писател Алфред Кубин (Alfred Kubin).

ПАРИЖ. Световноизвестният френски Лувър (Musée du Louvre) е най-посещаваният музей в света през 2014 г., съобщи сайтът louvre.fr. Общият брой на посетителите е достигнал 9.3 милиона души. Чуждестранните туристи представляват 70% от ценителите, като най-многобройни са били американците, китайците, британците и бразилците.

През миналата година посетителите са със 100 хиляди повече от 2013 г., а най-голям интерес по традиция са предизвикали легендарната творба на Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519) - „Мона Лиза” (Mona Lisa; 1503-1519), както и античните древногръцки шедьоври „Венера Милоска” (Vénus de Milo; 130-100 г. пр. н.е.) и „Нике от Самотраки” (Victoire de Samothrace; около 220-190 пр.н.е), която от септември 2013 г. до началото на юли 2014 г. беше основно реставрирана.

Според статистиката, 50% от посетителите на Лувъра са били хора под 30-годишна възраст, като 1.9 милиона от тях са от 18 до 25 години. Внушителен е и броя на училищните групи – 27 000, или около 650 хиляди ученици.

През 2011 г. колекциите на Лувъра са разгледани от 8.8 милиона души, което означава, че за четири години техния брой се увеличил с 500 хиляди.

На 7 януари, сряда, от американската Асоциация на директорите на художествени музеи (Association of Art Museum Directors)  отчетоха, че през 2014 г. музеите в САЩ, Канада и Мексико са били посетени от над 61 милиона души, съобщи artnews.com.

ОНЕЗИ, които нямат чувство за хумор, могат да бъдат едни най-страшните на този свят. Със сигурност. Нетолерантните – също. Със сигурност. Чувство за хумор и толерантност. По някакъв начин двете понятия (състояния) са взаимосвързани. Когато те липсват, липсва и самият живот. Жестокостта, която днес извършиха тримата маскирани фанатици в редакцията на френското САТИРИЧНО списание Charlie Hebdo, изкрещя тази очевидна истина пред целия свят…

* * * *

Хумор.

От речниците:

В изкуството и литературата – изобразяване на нещо или на някого в комичен план, така че да предизвика смях…

Допълнение: създаващият хумористично произведение е добронамерен (дори и да е предизвикателен) и разчита на същото отношение от страна на адресата, както и на това получателят да се замисли за себе си…

* * * *

Толерантност.

От Wikipedia:

От латински: tolerantia – търпение, търпеливост… Терминът, означава търпимост към различното мирозрение (социално, културно, естетическо, етическо…), към начина на живот, към поведението, към обичаите… Толерантността не е равнозначна на безразличието. Да бъдеш толерантен не означава също да приемеш различното мирозрение или начин на живот, а да предоставиш на другите правото да живеят в съответствие със своето мирозрение…

Допълнение: Страшното идва, когато някой вмени на толерантния човек, че е нетолерантен – политически, религиозно, социално, сексуално…

Допълнение (2): Един от бащите на емпиризма – английският философ Джон Лок (John Locke; 1632-1704), пише през 1689 г. в прочутото си „Писмо на толерантността” (A Letter Concerning Toleration; La Lettre sur la tolérance), че съществуването на множество религиозни групи, всъщност, спомага за запазване на гражданския мир. Според него, единственият начин църквата (това мисля, че важи за всяка религия) да печели истински убедени миряни е чрез убеждение, а не чрез насилие…

* * * *

21 грама.

От душа:

Безумно е да отнемеш човешки живот. Каквато и да е причината. Още по-безумно е, когато причината е ирационална.

* * * *

Имам приятели: арабин и евреин. Обичам ги и двамата – като приятели. Казват, че са братовчеди – от памтивека. Само родителите и кухните им били различни. Говорят по един и същи начин за живота, за Бога – с любов. Не воюват помежду си. Единственият им „спор” е чия кухня е по-вкусна. Аз съм християнин. С удоволствие бих им бил арбитър. С чувство за хумор и толерантно.

* * * *

Трима маскирани с черни качулки варварски убиха 12 души (и раниха тежко осем). Сред тях бяха четирима талантливи художници, които имаха чувство за хумор. Със сигурност. Те го използваха не само срещу религиозния фундаментализъм (какъвто и да е), но и срещу фундаменталната глупост, която, за съжаление, е избуяла из целия свят – в политиката, в икономиката, в религията, въобще – в живота ни… А глупостта е много страшна. Особено, когато няма чувство за хумор. Тогава може да бъде и смъртоносна.

За това, навярно, са предупреждавали с творчеството си Стефан Шарбоне (Stephane Charbonnier), Жан Кабю (Jean Cabut), Жорж Волински (Georges Wolinski) и Бернар Верлак (Bernard Verlhac). Които, надявам се, сега, някъде из Безмера, се смеят и забавляват на воля, докато правят поредната карикатура на позиращия им Христос, или Буда, или Мохамед…

* * * *

Всъщност, формулата е съвсем елементарна: чувство за хумор + толерантност = Живот.

* * * *

Аз съм Шарли… Je suis CHARLIE.