В Холивуд ще екранизират пет от романите на известния норвежки писател.
СОФИЯ. Когато през 2001 г. норвежкият писател Том Егеланд (Tom Egeland; 1959) издаде романа си „Краят на кръга” (Circle’s End; 2001), провокативната книга, която за първи път в литературата изказа хипотезата, че Иисус и Мария Магдалена са били семейство и са имали потомство, предизвика възторжени реакции след читателите, а в една друга книга – Шифърът на Леонардо” (The Da Vinci Code; 2003) на Дан Браун (Dan Brown; 1964) - но две години по-късно, се появиха редица, меко казано, странни повествователни съвпадения. Тогава норвежецът се оттегли с достойнство от очертаващата се грандиозна битка в съдебните зали и продължи да пише своите романи – все така интересно и завладяващо. Най-новото доказателство се нарича „Тринадесетият апостол” (The Thirteenth Apostels, 2014), което от няколко дни е на българския книжен пазар от издателска къща „Пресей”.
Кой е тринадесетият апостол? Защо тайните служби на няколко страни се интересуват от археологически разкопки? Какво би станало, ако се промени представата ни за религията?, пита Том Егеланд, а междувременно с това от Холивуд вече събират екип за екранизирането на неговия бестселър „Евангелието на Луцифер” (The Gospel of Lucifer; 2009). Добрата новина за почитателите на писателя е, че са откупени правата за филмиране и на другите четири романа, чийто главен герой е археологът Бьорн Белтьо.
Най-новият роман на Егеланд
„Тринадесетият апостол” (в превод на Ростислав Петров) отново ни среща със срамежливия, но гениален археолог и изследовател на исторически загадки Белтьо. Той е получил загадъчно послание и странен ключ от колежката си Виктория, която е в кома след тежък инсулт – повдигат сюжетната „завеса” от „Персей”. Тя е написала писмото преди години, но го е оставила за по-младия си колега с изричната заръка да му бъде предадено след смъртта й. Опитвайки се да разгадае какво се крие зад това, Бьорн Белтьо открива в кабинета й снимки и документи от археологическа експедиция в Израел, проведена през 1977 и 1978 г., за която Виктория никога не е говорила. Оказва се, че преди 35 години в Капернаум, в библейските земи, е открита гробница, а находките, намерени там, биха променило представите на човечеството за религията и цивилизацията ни. Израелските власти се намесват, археологическите проучвания са преустановени, а ръководителят на експедицията – Моше Менделсон, изчезва безследно. Големият въпрос е: Какво е имало в гробницата? Защо всички документи относно експедицията са изчезнали от архивите на израелския Институт по библейска археология? Защо Мосад, а и други тайни служби, проявяват огромен интерес към случая отпреди толкова много години?
Когато среща Ребека, дъщерята на изчезналия археолог, продължаваща да търси истината за баща си, Бьорн заминава с нея за Лондон, след това за Флоренция, Йерусалим и Капернаум. Двамата пропътуват хиляди километри, за да намерят отговор на въпроса защо баща й е изчезнал безследно. Откритието, до което достигат, е изненадващо и ще промени начина, по който западната цивилизация разбира собственото си съществуване…
„Тринадесетият апостол” говори за стойността на вярата, но и за смелостта да разкриваме любовта си, да приемаме другите, да сме част от света, казват издателите. Всичко това прави от тази книга завладяващо пътешествие в историята и в нас самите. Но тръгнете ли сега… връщане назад просто няма. Истината ще е във вас завинаги…
„Като четеш книгите на Том Егеланд, ставащ по-мъдър – опознаваш не само историята и човечеството, но и самия себе си…”, е заключението на един литературен критик, който дава изключително висока оценка на белетристичната и познавателната стойност на неговите романи. В най-новата си книга Егеланд разкрива тайна, стара като самото християнство – тайна, която провокира представата ни за това кой е Иисус… Но това няма нищо общо с всички онези конспиративни (комерсиални) теории, които умело бяха лансирани през последните години. Защото писателят стъпва върху съвсем нови изследвания, а преди да напише „Тринадесетият апостол”, в продължение на две години, проучва най-новото в библейската археология, в което, според мнозина изследователи, са скрити и най-големите загадки на живота и смъртта.
Библейската история е сякаш гигантски пъзел от… пъзели и загадки – въпросът е как да пренаредиш фактите от реалистична гледна точка, а не само да погледнеш към историята на великите цивилизации като история на големи престъпления и конспирации…
Наблюденията на автора са, че всяка следваща религия е отговор и корекция на предишни религии, на по-стар начин на мислене и поглед към света. Християнството се основава на юдаизма, който от своя страна е базиран на древните месопотамски митове. Християнството не е създадено от Иисус, който (парадоксално е за някои, но е факт) не е… християнин. Тази религия е създадена от апостол Павел и от ранните отци на Църквата, тя израства и се превръща в сила, в противовес на упадъка на Римската империя… Властта на римските императори се трансформира в религиозна власт с център Ватикана, а през вековете папската институция придобива огромна власт над крале и императори, обобщават от издателството.
Символиката в заглавието и идеите в книгата
В Новия и Стария завет числото 12 е сакрално. Иисус има 12 ученика, Яков има 12 сина, които от своя страна са предци на 12-те племена на Израил в Стария завет. Наистина ли Иисус е имал само 12 ученика или това е било съобразено с библейските канони? Християнството не винаги е показателно за това какви са били принципите на учението на самия Иисус. Той се е отнасял с далеч по-голяма симпатия към жените, отколкото това прави християнската църква вече над 2000 години. В дъното на това отношение е Павел, докато, според мнозина, Иисус се е обграждал с жени. Мария Магдалена очевидно е била негов ученик, но по-късно никога не получава статута на апостол. Но не тя е Тринадесетият апостол. Именно тази загадка е и в основата на книгата…
Романът на Егеланд поставя въпроса каква би била ролята на жените в световната история, ако ранните църковни отци не са спрели своя избор върху един женомразец (Павел), който застава начело на християнската църква. Как би изглеждал светът днес? И защо сме послушали Павел, а не Иисус? Защото Павел е този, който полага основите на съвременното християнство и налага как да мислим и в какво трябва да вярваме?..
Да си припомним кой е Том Егеланд?
Роден е през 1959 г. в Осло. Учил е в САЩ. Работил е като разследващ журналист, репортер и редактор във водещи всекидневници и тв канали. През 2006 г. напуска норвежката TV2, за да се отдаде изцяло на писателската си кариера.
Както artnovini.com вече писа, любопитен факт е, че Том Егеланд е участвал в Star Wars! Бъдещият автор на бестселъри изпълнява малка роля на бунтовник от Ледената планета в „Империята отвръща на удара” (Episode V – The Empire Strikes Back; 1980), вторият филм от поредицата на Джордж Лукас (George Lucas; 1944).
Освен романът „Краят на кръга” и „Евангелието на Луцифер”, за които стана дума по-горе, другите известни произведения на норвежкия писател, които „Пресей” издаде на български език, са „Нощта на вълците” (Ulvenatten; Night of the Wolf; 2005), „Пазителите на завета” (Guardians of the Covenant; 2007), първият му некриминален роман – „Лъжите на бащите” (Lies of the Fathers; 2010) и „Заветът на Нострадамус” (Nostradamus’ testamente; 2012). За творчеството на Том Егеланд известният български учен проф. Симеон Хаджикосев казва: „Том Егеланд е пример, един от водещите писатели в европейската проза. Великолепен белетрист. Единствената причина Дан Браун да е по-популярен и по-успешен финансово, е, че американецът има по-голям микрофон, по-голям озвучител. Но Егеланд е наистина превъзходен разказвач. Книгата му е не само исторически трилър. В нея има и много философия, митология. Най-забележителното е, че той успява да запази интригата жива до последните страници на книгата. Той не стои на едно място в творчеството си, а се развива и става все по-добър и по-добър световен автор”.
Том Егеланд е автор на… 13 (тринадесет) романа, които, освен на български, са преведени на още 23 езика, сред които английски, френски, немски, италиански, испански, португалски, холандски, руски, китайски, японски, корейски…
* * *
Том Егеланд
„Тринадесетият апостол” (откъс)
В Лондон ни чакат митничарите. Да, точно така. Чакат ни. Буквално ни чакат. Със сигурност са добри в това, с което се занимават, но никак не ги бива в преструвките. Не са актьори. Представям си описанието: Бял като сняг мъж (албинос) с червени очи на име Бьорн Белтьо, роден през 1968 година, пътуващ в компанията на еврейка на име Ребека Менделсон, родена през 1964 година – с дълга, чуплива, червеникава коса.
Добре дошли в прекрасния Лондон!
Митничарите се държат така, все едно са ни привикали на една страна по чиста случайност. Все някой трябва да бъде спрян. Случайността е влязла в действие и това сме ние. Но не, с твърде голяма охота ни спират. Точно нас. – Excuse me? Sir? Madam? – Професионална усмивка. – Имате ли нещо за деклариране? Иска ми се да отговоря: Нищичко, освен две кости от гробната камера в Капернаум, които сте инструктирани да задържите. - Nothing – казва Ребека, усмихвайки се очарователно. – Nothing – повтарям и аз. Усмивката ми не е така очарователна като нейната. – Имате ли нещо против да прегледаме багажа ви?
Ех, че игра! Знаех си много добре, че веднага щом пристигнем в Лондон, някой ще се опита да ни отнеме костите. И че няма да се спрат пред нищо, за да постигнат своето. Щом и митничарите са намесени в тая работа, трябва да ни е ясно, че нашите противници са силни. Кутията е в ръчния ми багаж. Веднага я откриват. – Какво е това? – пита митничарят. – Кости. Грейват. – Както навярно знаете – казва митничарят, – и Европейският съюз, и Великобритания имат ясни правила по отношение на това какво може да се внася във Великобритания от държави извън… – Просто ги вземете! – Законодателството постановява, че не може да се внася прясно месо, не кости! – казва Ребека. – Ако костите са с антикварна стойност – казва митничарят с високомерен авторитет, – те може да са обект на Закона за културната собственост, според който… – Просто ги вземете! – повтарям аз. – Но, Бьорн… – казва разтревожено Ребека.
От Гетуик хващаме бързия влак до Лондон, след което се качваме в такси и продължаваме към Тисъл Марбъл Арч. Хотелът, в който винаги отсядам, когато съм в Лондон. Когато правех регистрацията, трябваше да запазя две отделни стаи. За всеки един от нас. Ако бях някакъв Казанова, щях да запазя двойна стая и сетне да се оправдая с хотела.
Тъкмо бях почнал да разопаковам багажа си, когато на вратата се почука. Не беше Ребека, а Даян. Пристигна далеч по-бързо, отколкото си мислех. – Даян… Отварям вратата, за да влезе вътре. Изглежда доста добре. Даян е между 30 и 40 годишна, но все още изглежда като в студентските си години. Излъчването й е меко и внушава доверие. Изглежда като добронамерена девойка, която ти желае доброто, но всичко това е измамно. По-точно: това е само част от личността й. – Бьорн! – Доста време мина! – Ех, ти! Какви ги вършиш само! – смее се тя. – Знам, че си спомняш за многото ми лоши качества. Но се надявам, че не можеш да кажеш, че съм глупак! – Не знаех, че и митничарите са замесени, Бьорн. Разбрах едва когато са схванали какво всъщност си им дал. Повярвали са, че това са човешки кости, а ти си им оставил свински ребърца! Прихва да се смее. Не е знаела нищо за това, така ли? Не знам на какво да вярвам. Със сигурност не е случайност, че митничарите търсеха тези човешки кости точно след като Даян ме покани в Лондон. Даян знае доста неща. Почти всичко. И тъй като е въвлечена в случващото се, със сигурност е наясно, че митничарите са били уведомени. Или пък не е знаела за това?
Международното научно дружество се помещава в Уайтхол. Висока стълба води до входа. Червената тухлена сграда се е вклинила между министерства и държавни служби като дворец на знатен принц. Колони, мрамор, бронз. Вратите се отварят автоматично, сякаш виждат, че самата Даян приближава към входа. Абракадабра! Минаваме покрай внушителната рецепция и влизаме в царството на администрацията, което се намира на втория етаж. Минаваме през дълъг коридор с изкуствено осветление и толкова дълбоки килими, че в тях могат да изчезнат куп котета и хлапета и никой повече да не чуе за тях.
Така и не мога да разбера дружеството. Та тази организация няма нищо общо с това, което трябва да представлява. Някога един човек описа SIS като ЦРУ в сферата на науката, разследваща служба в академичните среди. Пуснали са пипалата си във всички световни университети и академични служби. Когато нещо представлява интерес за тях, а тук говорим най-вече за крайно интригуващи теории и открития, които биха променили света, се намесват с внушителни по мащаб екип от учени. Разполагат с неограничени средства и компетенции. Международното академично дружество е важна част от академичния свят и е намесено във всичко, което касае съвременния живот на учените. - Очакват ни в Огледалната зала – казва Даян. Така и не обяснява кой ни очаква. Но познавам хората веднага, щом тя отваря вратата. Не съм изненадан. Сядаме край масата, която вече е затрупана с кафе, кексове и дребни сладки. Като на гости при баба. Оглеждаме се. Изследваме се един друг с поглед. Даян се опитва да разведри атмосферата и да успокои Ребека с веселите си коментари.
Тра-ла-ла.
- Имам много въпроси – казвам аз.
- Страхувам се, че не можем да ви дадем много отговори – казва Тзафир Драх.
- Следите ни!
- Естествено! Признанието е бързо и недвусмислено.
- Защо? – Откъде ще започнем? Какво беше това с трънения венец на Иисус? – казвам аз. Тзафир Драх ме гледа въпросително. Сетне поглежда към Менаше Фрум. Какво знае той всъщност? – това издават погледите им. Така че им разказвам какво знам.
- Гидон Залер твърдеше, че тръните били на 2000 години. Позволих си волността да изследвам малка част от едно трънче. В Норвегия. В Националната лаборатория в Университета за наука и технологии в Трондхайм са доста добри в тази работа. Всички знаем много добре, че тръненият венец не е на 2000 години и не е бил върху главата на Иисус. Гидон Залер се изчервява. Менаше Фрум мълчи и гледа в една точка. Объркан е от погледа на Тзафир Драх. Залер въздиша и казва: – Знаех си, че не сте склонни да повярвате! Казах им.
- Модерните разследвания имат на разположение прекрасна техника – казва Драх. – Един от методите е ментална манипулация. Понякога тя работи. Друг път не. Това дали Иисус е умрял на кръста, или не, не е от значение за венеца. Той пак е интересен.
- Ментална манипулация ли? – казвам аз.
- Надявахме се, че ще успеем да ви накараме да повярвате, че Моше Менделсон е открил нещо сензационно. Нещо като тази реликва. Или пък гроба на пророка Даниил.
- А Питър Корнел? Антикварният търговец?
- Британско-израелски актьор, който беше нает в тази връзка. Искахме да ви накараме да повярвате, че венецът е истински и по този начин да успеем да ви успокоим, за да се кротнете! Така или иначе повече няма да чуете нищо за Корнел.
- А всичките онези глупости за пророка Даниил и стенните надписи? Тзафир Драх прави нещо, което явно не върши често. Усмихва се.
- Тук на практика на помощ ни се притече миналото. Нашите деди. Още през 1988 година Ребека започна да ровичка в мистерията около баща си. Тогава Институтът реши да разреши случая, като представи погрешна информация. Всички нейни въпроси към централните учени в сферата ставаха все по-настойчиви. Искахме да я накараме да спре да рови. Така че измислихме писмо от анонимен археолог, който да намекне, че изчезването на Моше Менделсон е свързано с пророка Даниил. За нас това си беше дребна работа. Всичко беше готово в рамките на половин ден. Написахме писмото и го пратихме. В най-лошия случай писмото нямаше да бъде взето на сериозно. В най-добрия случай обаче щяхме да отдалечим интереса на Ребека от съдържанието на гроба.
|