Darina Peeva’s exhibitions at the Kuenstlerhaus and the Renner Institue in Vienna.

VIENNA. Reality, social, political, public-spirited, realities conveyed through the media are, since the onset of the new millenium, of increasing interest to the artists. To concern herself with reality has always been self-evident to Darina Peeva, as the replicated, published images of printed graphic art provoke such examination, owing to their characteristics. One may also put it this way: artists who intend not only to indulge in formal experiments but intend to send messages, concerning the world, out into the world, turn to printed graphic art.

Peeva’s present exhibitions do not illustrate certain aspects or matters of reality, but ask for the ways to reflect reality in images. The question one has to ask oneself when confronted with a realistic picture, or a picture which indicates to reproduce reality, is: Is this fiction or a configured reproduction of reality?

Out of her curiosity, her interest in reality, Peeva traveles a lot, participates in international workshops, worked in various teams and groups, and collaborated with professional printers in their studios. This artistic tenor is deeply rooted in printed graphic art and its history of technical and aesthetic cooperation of individual masters of their art.

Darina Peeva’s world of images

For over 15 years, after having received several awards in Bulgaria, the Bulgarian artist Darina Peeva frequently stays Austria. Already her early works deal with sociopolitical issues which Darina Peeva presented in excellently printed and aesthetically extravagant sheets.

Topically, Darina Peeva covers a relatively vast field. I only want to mention a few key aspects which were presented in exhibitions in Vienna: large-size offset lithographies on genetic engineering received an award at the Cracow Triennial 2009, and consequently were presented in Vienna at the exhibition „multiple matters”at the Kuenstlerhaus. In 2010, Darina Peeva presented technically elaborate etchings and lithographies on family issues at the passage gallery of the Vienna Kuenstlerhaus. Small-size and delicately coloured, almost unobtrusive, however, very impressive etchings on war toys were also presented in Vienna, among others at KroArt and Manfred Flener’s myart-Gallery.

In the series „Unnatural desasters” from 2012, Darina Peeva put animals, symbolizing innocence and helplessness, in dangerous, warlike situations, to picture the increasing number of „unnatural” catastrophes, induced by politicians and rulers. In the latest Vienna triennial, in.print.out 2013, Darina Peeva presented the series „Impossible connections”, where she combines etching and lithography.

In 2013, Peeva presented photographics on buoys and other boundary marks, together with collages by Georg Lebzelter, at Kunstraum Arcade, Moedling (Lower Austria). She gathers stimuli to further develop her art from stays at centers for printed graphic art in New York, Finland, Belgium, and at the cultural workshop Uferstoeckl at the Danube, where she, together with Rudi Hoerschlaeger, the printer in residence, developed a rather curious method of manual offset printing.

Absolutely symptomatic for her aesthetic tenor is the printed graphics which Darina Peeva created for the offset print section „The meditative Macaque” of Um:Druck. The graphics had the title „political & poetical”.

Holograms at the Renner Institute

Presently, Darina Peeva exhibits her latest lithographies „Holograms” (until 27 February 2015) which she created for the Renner Institute (Karl-Renner-Institut; 1120 Wien, Khleslplatz 12). The issue are the various views of the world, optical illusions, light effects, and the possibilities to manipulate images via computer programs. This series, especially created for the Renner Institute, generates an easily interpreted gaphic image, in up-to date technology, of McLuhan’s thesis: „The medium is the message”.

Holography which today is used for various puposes, allows to display objects in three-dimensional, i.e. stereoscopic structures. The holographic picture, taken with laser light produces a real and a virtual image, it duplicates reality, already when generated! The beholder percepts different images, depending on his/her position. The most familiar holograms can be found on bank notes or in passports, as safety features. The hologram testifies the uniqueness, the authenticity of a document by mirroring several realities – a not unwitty phenomenon! It is not surprising that holograms may contribute to entertainment as optical decoration.

Holograms, used since the 1960ies as an artistic means of expression, continue the discourse on the media for image and reality in printed graphic art by means of modern methods. Ever since its emergence, printed graphic art pictures reality, thus creating it anew. The discovery of new continents, alien animals and plants in the 15th and 16th centuries, the research on pharmaceutically utilizable plants, the depiction of successful hunting, created images which were formative for the general conception of reality.

To depict and interpret reality was one of the two main objectives of printed graphic art, the other being to create virtual worlds and to impart them. The messages and promises of salvation in the Christophorus woodcuts (xylographs), the crucifications and pietàs of the early 15th century, of the apocalypses towards the end of the 15th century, and all the allegoric depictions during the Protestant Reformation are illustrations of ideas, arguments, beliefs, desires and fears. The matter was to cope with the real wold’s hazards, and to assert oneself in everyday life. Finally, nothing less than afterlife was the key issue. During Reformation, printed graphic art conquered the political world, as the matter of religion became a matter of political dominance.

Darina Peeva continues this tradition of printed graphic art, to depict spiritual, imaginary, dreamed-of reality, real as well as virtual. A strange shaft of light wells up from a mirror, jellyfish float above the dishes on a dresser, a roe deer stands amidst furniture, like the lion in Duerer’s etching at the feet of St. Jerome. Animals, as disquieters, natural disasters, break into interiors lovingly arranged by humans, create havoc – to finally stand around, forlorn, helpless, seeking protection. Everyday experience transformed into poetry. Peeva thus neutralizes catastrophes and near-catastrophes in a virtual, dream-like world of pleasant, almost cheerful images. Reality versus fiction: objects are not sharp-edged but composed of the horizontally spaced holograms’ layers, thus vibrating, unsettled, variable in appearance.

The holes in the pictures not only seem to permit a view into new worlds but also to be the entrance to the unknown located behind the picture. They may be the entrance holes for undreamed-of matters as well.

At the Kuenstlerhaus, Peeva presents her circular installation CPECULATION. She puts a C insted of the S. What appears to be a zeitgeisty corny joke is in reality the connection of two worlds of script. The character C is in the Cyrillic alphabet a nonvocal S. Peeva simply combines the two spheres of script into one type face, thus speculating about our customary viewpoints, which have become well-accustomed to this sort of border crossing and amalgamation. The plea to consider objects from several points of view is, at the same time, an allusion to a sloppy perception of some depicted reality. There, the function of the real mirrors which Peeva uses in her objects, as well as of the mirrored images shown in her works are those of mediators as well as of adulterators of perceptions.

Translation: Lotte Deutsch

*Philipp Maurer, Cultural Scientist, editor of Um:Druck – periodical for printed art and visual culture

* * *

ARTISTS BIOGRAPHY

Darina Peeva is in Bulgaria and Austria based Artist, born 1972 in Bulgaria.

Education

2007  Member Wiener Künstlerhaus, Vienna;
2002-2003 Guest auditor at the University of Applied Arts, Vienna Austria;
1999-2000 Magister Artium Illustration and book design, University V.Tarnovo, Bulgaria;
1993-1998 MA Graphics, Veliko Tarnovo University, Bulgaria;
1986-1991 School of Art.

Solo Shows

2014 Hologramme, Karl-Rener Institut, Vienna
2012 UNNATURAL DISASTER, Gallerie G69, Graz, Austria
2010 Gallerie Hörnan, Falun, Schweden
2009 BÜCHSE der PANDORA, Galerie Forum Wels, Austria
2009 GENETIC, Passagegalerie Künstlerhaus, Austria
2008 Project QUBIK, Wiener Neustadt, Austria
2007 PERFORATION, City Galerie, Burgas, Bulgaria
2006 Museum JOURE, Graphic cabinet, Holland

Group Shows

2014 Tell me what you want (Darina Peewa / Michael Wegerer),
         Kunstlerhaus, Vienna
2014 New Prints 2014/Summer at IPCNY, New York
2013 in.print.out – Grafik in/auswendig, Kunstlerhaus, Vienna
2012 International Print Triennial, Krakow, Poland
2012 10^th festival of contemporary art, Ptuj, Slovenija
2011 Printmaking competition, Chicago Printmakers Collaborative, Chicago
2011 open your mind, KroArt Galery, Vienna
2010 multiple matters-Grafische Konzepte, Kunstlerhaus, Vienna
2010 from A matrix, Mastna galerija, Ljubljana
2010 Recovering of Slowness, KroArt Galery,Vienna
2009 Delete, KroArt Galery, Vienna
2009 International Print Triennial, Krakow
2008 Senefelder Price competition, Germany
2007 exhibition by St.St.Kiril and Metody Foundation, National Galery, Sofia        
2006 M-TEL competition-exhibition, Gallery Shipka 6, Sofia
2005 Walter Koschatzky Exhibition, Museum of Contemporary Art, Vienna
2005 26th International Biennial of Graphic Art, Ljubljana, Slovenia
2004 Haus Wittgenstein, Vienna
2004 4th International Triennial, Sofia

Artists in Residence

2013 WWS- New York
2011 Nelemakka Museum, Finland
2011 Kulturwerkstatt Uferstöckl, Wallsee, Austria
2009 Frans Masereel Centrum, Belgium

Awards

2012 Award of the Rector of the Academy of Fine Arts in Wrocław,
         International Print Triennial, Krakow, Poland
2010 Sekond prize, Kulturwerkstatt Uferstöckl, Wallsee, Austria
2009 Award of the Rector of the Andrzej Frycz Modrzewski Krakow University,
         Int Print Triennial, Krakow, Poland
2009 Irene und Peter Ludwig Award, Vienna, Austria
2008 Senefelder second prize, Germany
2005 First price for graphics in the exhibition for young talents,
         St.St. Kiril Metody Foundation, Sofia, Bulgaria
2004 Grand Prix-4th International Print Triennial, Sofia
1999 Special award for young graphicers of the Lion Club Baden-Helenental,
         Austria at the14th International Biennial in Gabrovo , Bulgaria

Public Collections

City Gallery Colection, Burgas, Bulgaria;
Internationa Print Triennial Society, Krakow, Poland;
St.St. Kiril and Methody Foundation, Bulgaria.

Membership:

Kuenstlerhaus Wien

СОФИЯ. Другото име на мрачността в литературата на XX в., големият Франц Кафка (Franz Kafka; 1883-1924), се завръща с ново издание на „Процесът. Новели и разкази” от издателска къща „Изток-Запад”. Книгата включва някои от най-бележитите творби на писателя – освен недовършения роман „Процесът”, в сборника са включени още 12 разказа и новели, сред които „Присъдата”, „Преображението”, „Грижата на бащата”, „Малката жена”, „Първа горест”…

Определяният като мрачното лице на европейската литература от XX век Франц Кафка е родом от Прага (по това време част от Австро-унгарската империя). Той е първото от шестте деца в семейството на търговеца от еврейски произход Херман Кафка (Hermann Kafka; 1852-1931) и високообразованата Юли Кафка (Julie Kafka; 1856-1934) – дъщеря на заможен пивовар от Подебради. Херман е тиранин у дома, който гледа с презрение на влечението към литературата и писането на първородния си син. Заети с работата в магазина, двамата родители нямат достатъчно време да се грижат за Франц и сестрите му (двамата му братя умират още като деца), затова редица гувернантки и прислужници отглеждат писателя.

Майчиният език на Франц Кафка е немски, но той говори свободно и чешки. В периода 1889-1893 г. учи в немско начално училище в Прага, а през 1901 г. завършва немска класическа гимназия. През 1906 г. защитава докторската си степен по право в Карл-Фердинандовия университет в Прага (Univerzita Karlova v Praze) – макар първоначално да се записва да учи химия, а впоследствие да се насочва към правото. Успоредно с това посещава курсове по немска филология и история на изкуството…

В продължение на 14 години – между 1908 и 1922 г. – работи в застрахователна фирма, но по цели нощи пише. Тогава се ражда и първата му значима творба – „Присъдата” (1913), а малко по-късно и „Преображението” (1915)…

Франц Кафка умира преди да навърши 41 г., покосен от „жълтата гостенка” в градчето Клостернойбург, близо до Виена.

Въпреки желание всичко написано от него да бъде изгорено след смъртта му, неговият приятел и състудент Макс Брод (Max Brod; 1884-1968) издава посмъртно три недовършени романа на Кафка: „Процесът” (Der Prozess, 1914-1918; 1925), „Замъкът” (Das Schloss, 1921-1922; 1926) и „Америка” (Amerika (Der Verschollene), 1911-1916; 1927), други произведения и лична кореспонденция на автора.

Централна тема в неговото творчество е личното поражение пред неведомите сили на закона и оплитащите в невидимите си мрежи житейски условности. Неговите герои се борят безуспешно за социално утвърждаване, а пораженията им писателят представя със своеобразно съпричастие, но белязани от обезсърчителна абсурдност и екзистенциален страх…

Франц Кафка е смятан за един от „тримата влъхви” на съвременната класическа литература, заедно с Марсел Пруст (Marcel Proust; 1871-1922) и Джеймс Джойс (James Joyce; 1882-1941). Днес в негова чест са учредени две престижни международни награди: от град Клостернойбург (1979) и в Прага (2001).

Преводът от немски език на произведенията в „Процесът. Новели и разкази” е дело на Димитър Стоевски и Венцеслав Константинов, а великолепните илюстрации – на художника Петър Станимиров, който е художник и на останалите книги от поредицата „Върхове”: „Големите надежди” на Чарлз Дикенс (Charles Dickens; 1812-1870), „Одисей” на Джеймс Джойс, „Червено и черно” на Стендал (Stendhal; 1783-1842), „Принцът и просякът. Приключенията на Хъкълбери Фин” на Марк Твен (Mark Twain; 1835-1910), „Декамерон” на Джовани Бокачо (Giovanni Boccaccio; 1313-1375) и др.

* * *

Преводачът Венцеслав Константинов е автор на книги с есета, афоризми и стихове, на студии, статии и радиопредавания върху немската, австрийската, швейцарската и българската литература. Чрез неговите преводи до българския читател стигат творби на Гьоте, Хайне, Рилке, Томас Ман, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Бертолт Брехт, Макс Фриш, Хайнрих Бьол, Фридрих Дюренмат, Валтер Бенямин и много други. Завършва германистика и философия в СУ „Св. Кл. Охридски”, където е става преподавател по превод на немскоезична поезия. Като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD) живее в Германия. Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. Пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Носител е на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура във Виена (1993), Наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество (2006), Наградата на София за литература (2013) – за антологията „Великите немски поети от XII до XX век” (2012).

Автор е на есеистичните книги „Писатели за творчеството” (2007), „Флейтата на съня” (2010), „Гоблен, извезан с дяволски опашки” (2011), на книгата с афоризми „Тайният живот на дъжда” (2012) и на стихосбирката „Невидимите сигурни неща”(2013).

Живее в София и родопското село Солища.

Любовният живот явно повдига градуса на чувствата. Той ражда красивото неспокойствие на душата.

ИДЕЯТА* в artnovini.com да започнем рубрика с есета и статии на проф. Юлиан Вучков е от август 2014 г., когато се запознахме в галерия „Савов”, където наш домакин беше известният български скулптор Ивайло Савов. Тогава решихме, че за основа на тези публикации ще използваме фрагменти от неговата книга „Човешкият свят, или храна за душата” (Академично издателство „проф. Марин Дринов, 2003), която, макар и написана преди повече от десет години, носи в себе си непреходни стойности, за които няма давност. Стойности, които – днес – все по-видимо губят позициите си, задушавани от алчността, жестокостта, бездуховността..

…„Изкуството да живеем”, „Щастието”, „Животът между доброто и злото”, „Душевност и духовност”, „Самочувствието”, „Скромността”, „Самодоволството”, „Вярата на човека”, „Талантът и професионализмът”, „Вдъхновението”, „Мечтата”, „Любовта”… Това са само няколко от темите в книгата, върху които човек не спира да разсъждава през целия си живот. И не случайно подзаглавието на изследването е „Философия на живота”…

По една или друга причина, все нещо се случваше, и старта на рубриката се изместваше във времето… Може би е трябвало да дойде някакъв по-специален ден. Макар и да е необяснимо… Не зная дали 14 февруари е наистина специален, но че е особено поетичен, смятам, че няма съмнение. Не случайно, първият текст, с който започваме е… „Любовта”.

Сигурен съм, че мнозина ще погледнат с недоумение, или пък с пренебрежение, на идеята ни за рубрика на проф. Вучков, но бих ги посъветвал да се въоръжат с малко търпение и да прочетат следващия, макар и некратък, текст. Няма да адвокатствам на Професора, както много хора наричат известният български театровед, а само ще припомня думите, които написах през юни миналата година: „…мога добросърдечно да споделя мнението на мнозина негови приятели, че той е изключителен ерудит (бел. ред.: а след като се запознахме и поговорихме, съм готов да се подпиша под това определение). Представител на една категория личности (макар и на моменти да е радикален, рязък, хаплив, дори противоречив), която – предвид консуматорския, все по-бездуховен и оказва се „триполов” свят, в който ни се налага да живеем – можем да впишем в „Червената книга на изчезващите видове”. Въпреки многото „за и против” – на благородните видове!..”

И преди започнем, ще цитирам и част от предговора – „Уводни думи към една силна книга” от ст. н.с. д-р Георги Цанков: „…Голямото авторско достойнство на Юлиан Вучков е, че той бяга от едностранчивите тълкувания, преценки, изводи за човешката природа, защото непрекъснато си дава сметка, че тя е противоречива, дори когато става дума за относително хармонични натури. От първата до последната страница на своето произведение авторът ни напомня, че човешките изяви са много подвижна категория, че обикновено достойнствата и недостатъците могат да се допълват, да се състезават, но и да воюват така, че да те измъчват или пък да те доведат до съществена промяна.

Доброто и злото са двата вечни фактора, които вълнуват много Юлиан Вучков. Той разглежда тяхното ту очевидно, ту уж невидимо, а всъщност съвсем дълбоко сблъскване, което приключва с различни последствия…

…Защото Юлиан Вучков е съвсем прав, когато твърди, че живеенето е колкото област на чувствата, волята, действията, толкова и едно мъчно изкуство, което овладяваме чак, когато стигнем средата на земния си път…”

ИЗКУСТВО. Именно по тази причина от artnovini.com решихме да започем тази рубрика. Защото, за да има всички други изкуства, ние – хората – първо трябва да научим Изкуството да живеем, в чиято основа, безспорно, е… Любовта…

Марио Николов

* * *

РЕДИЦА хора не вярват, че има истинска любов. Кискат се, като им казваме, че тя съществува и е неделима част от щастието на мнозина. Намират, че тя обсебва голяма част от времето ни и работи против професионалните ни успехи, защото ги ревнува, защото по-посредственият от двамата завижда на другия и съзнателно го тегли назад.

Често се смята, че любовта застрашава душевното ни здраве или поне подбива вътрешното ни равновесие, подкопава устойчивото ни положение в обществото. Тези изводи се правят главно от непоправимите черногледци. А обикновено те са студени и даже бездушни. Заробени са от егоизма си. Обожават се толкова, че не им остава никакво място за топло чувство към някого, а дори и към уж най-близките им същества.

Други осмиват любовта не защото я подценяват, а защото я търсят, но не я срещат. Те я подиграват и тъкмо така крият колко много страдат, че я нямат. Затова именно мразят ощастливения от нея и когато могат, му отмъщават, като го клеветят, като го злепоставят. Най-алчните прагматици нерядко ни напомнят, че днешните човеци са делови и хладнокръвни, а любовта била поле на големите страсти и затова именно те нямали душевни сили да я удовлетворят.

Вярно е, че XXI век е погълнат от техническите чудеса, от битовите удобства. Вярно е, че той стеснява обема на нашите преживявания. Вярно е, че той ни свиква да сме сдържани в изявите си и да не се раздаваме, особено щом не оправдават доверието ни, симпатията ни. Вярно е, че днешното време отвори широк път към материалните ни интереси, като сви пространството за духовен живот. Ала порасналото ни себевладеене в емоционално отношение не означава, че следва да сме чужди за красотата, дълбочината, разнообразието на вълненията, освен ако сме природно ощетени и възпитавани от бездуховните роби на собствените си потребности.

Така или иначе любовта все пак продължава да е едно от най-големите чудеса на света. Иначе как ще си обясним, че огромното мнозинство от хора я изпитват, а други са жадни да говорят за нея и тъкмо така да смекчат болката, че им липсва?

НЮ ЙОРК. Международната правозащитна организация Human Rights Watch (HRW) публикува 82-страничния доклад Migrant Workers’ Rights on Saadiyat Island in the United Arab Emirates: 2015 Progress Report, който разкрива драстични нарушения на човешките права на строителите емигранти, които работят по изграждането на филиалите на Лувъра (Musée du Louvre), на Музея „Гугенхайм” (Guggenheim museums) и на Нюйоркския университет (New York University) на о. Саадият (Saadiyat Island) в Абу Даби (Обединени арабски емирства). 

В доклада си международната организация съобщава за редица случаи на погазване на човешките права: използване на принудителен труд, противозаконно отнемане на паспортите на работниците, уволнения и т.н. От HRW разказват още, че на някои от строителите не били изплащани заплати, за това как мнозина били принуждавани да обитават „нестандартни места за настаняване”, а след стачките през май и октомври 2013 г. над 200 души били депортирани…

Правозащитниците подчертават, че участващите в проектите западни институции правят много малко за предотвратяване на нарушенията. Според тях, обаче, основната отговорност за ситуацията носят власите на ОАЕ.

„Компаниите трябва да уважават правата на човека, да избягват съучастието в тяхното нарушаване и адекватно да ги предотвратяват, ако ги установят… От Agence France-Muséums, фондация „Гугенхайм” (Solomon R. Guggenheim Foundation) и от Нюйоркския университет, трябва да разберат, че не могат сляпо да приемат уверенията на властите, че правата на работниците се спазват. Те трябва да осигурят по-настойчиво влияние и много по-голямо свое присъствие на о. Саадият”, казва Сара Леа Уитсън (Sarah Leah Whitson), директор за Близкия Изток и Северна Африка в HRW.

Сред работниците на острова най-много са представителите на Индия, Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка и Непал.

* * *

Human Rights Watch е неправителствена организация, чиято цел е да наблюдава спазването на човешките права. Централата на международната институция е в Ню Йорк, а нейни представителства има в над 40 държави от цял свят.

HRW е създадена през 1978 г. като Helsinki Watch. През 1988 г. се обединява с още няколко международни организации със същата дейност и приема сегашното си име.

ПАРИЖ. Изложбата с голямоформатни скулптури на американския художник Джеф Кунс (Jeff Koons), която трябваше да бъде открита в Лувъра (Musée du Louvre), е отменена. Причината е колкото прозаична, толкова и неочаквана – липса на пари. Експозицията трябваше да съпътства мащабното представяне на най-скъпия жив съвременен художник в Център „Помпиду” (Centre Pompidou), където от 26 ноември 2014 г. до 27 април т.г. на разположение на посетителите е неговата „Ретроспектива” (La Retrospective), съобщи artnet.com.

В Галериите на XIX в. в Лувъра се очакваше, че ще бъдат изложени някои от най-известните творби на Куунс като „Заек-балон” (Balloon Rabbit), „Паун-балон” (Balloon Swan) и „Маймуна-балон” (Balloon Monkey). През ноември 2013 г. Christie’s New York продаде друга творба от поредицата – „Куче-балон” (Balloon Dog) за 38.8 млн. USD, чиято розова версия сега може да бъде видяна в „Помпиду”. Тази цена превърна скулптурата в най-скъпото произведение на жив автор, продадено някога на открит търг.

Само няколко дни след откриването на експозицията в Бобур, Джеф Куунс беше обвинен в плагиатство от френския рекламен дизайнер Франк Давидовичи (Franck Davidovici). Според него, в скулптурата си Fait d’Hiver (1988) американецът е копирал (което е очевидно) негова реклама за марката Naf Naf. Произведението е поредица от четири авторски копия, наречена „Баналност” (Banality) и в нея „главен герой” е бившата съпруга на Куунс – порно актрисата и бивша депутатка от италианския парламент Илона Сталер (Ilona Staller), позната и като Чичолина (Cicciolina). През 2001 г., в Ню Йорк, една от композициите беше продадена от Phillips de Pury & Luxembourg, а през 2007 г. на търг в Christie’s New York друга – за 4.3 млн. USD.

Това не е първото обвинение за плагиатство срещу поп арт артиста. През 1992 г. той загуби в делото „Роджърс срещу Куунс” (Rogers vs. Koons).

СОФИЯ. По време на премиерата на книгата „Обич безумна и свята” от каталога на издателска къща „Персей”, която разказва поетичната история на любовния литературен триъгълник Дора Габе (1886-1983), Елисавета Багряна (1893-1991), Боян Пенев (1882-1927), беше представен документ за участието на Багряна в процеса срещу големия български поет Никола Вапцаров (1909-1942). В луксозното издание е публикувано писмото на поетесата до в. „Народна армия”, което тя пише в началото на 60-те години…

Документът, реабилитиращ Елисавета Багряна за участието й като свидетел в процеса срещу авторът на поетичния шедьовър „Прощално”, е предоставен на ИК „Персей” от актрисата и певица Нона Йотова, която го открива в архива на своя баща – писателят полк. Кръстьо Кръстев (1921-2013), който в онези години е главен редактор на армейския вестник.  

През 1942 г., по време на процеса срещу Вапцаров, Багряна е призована от съда даде показания за творчеството на поета и нейното прословуто кимване с глава дълги години й носи упреци, че не му е помогнала и че едва ли не тя е произнесла смъртната му присъда. В началото на 60-те години, когато около този случай се разшумява, Багряна сама обяснява ситуацията в споменатото писмо до в. „Народна армия”: „…След полагане на клетвата, председателят на съда ми каза – на въпросите, които ще ми се зададат, да отговарям само с „да” или „не”. Законно ли е било това ограничение, не знам, но така беше.

Не мога, сега, след двадесет години, да повторя точно, дума по дума, зададените ми въпроси, но по смисъл бяха такива:
1. Познавате ли поет Никола Вапцаров?
2. Вие лично цените ли поезията му като художествено постижение?
3. Представлява ли тя принос в българската литература?

На трите въпроса отговорих гласно „Да!”, което потвърждавах и с обичайното си кимване с главата” – пише Елисавета Багряна в този документ.

По време на премиерата на книгата „Обич безумна и свята” Нона Йотова показа оригинала на писмото, а Националният литературен музей предостави пред присъстващите реликви от своите архиви: ръкописът на Багряна „Сказка за Бретан” (живописната област в северо-западна Франция, където двамата с Боян Пенев изживяват незабравими дни), шалове и визитки на поетесата; писалището, на което изтъкнатият литературен критик и професор от Софийския университет написва монументалната си „История на новата българска литература” (1930-1936); както и непознати снимки и вещи на Дора Габе, сред които и прочутият й парфюм, съобщиха за artnovini.com от ИК „Персей”.

Сборникът „Обич безумна и свята”, който продължава традицията, започната от издателството преди 11 години – в навечерието на 14 февруари – Деня на Свети Валентин, да предоставя на читателите нова книга с шедьоври на световната и българската поезия, вече е на българския книжен пазар. Съставител на великолепното издание е Людмила Габровска, а художник – Ралица Денчева.

БАЗЕЛ. Колекционерът Рудолф Щехелин (Rudolf Staechelin), доскорошен собственик на картината „Кога ще се омъжиш?” (Nafea Faa Ipoipo; When Will You Marry?; 1892) от френския постимпресионист Пол Гоген (Paul Gauguin; 1848-1903), която беше продадена за около 300 млн. USD, е решил да прекрати сътрудничеството си с Музея за изящни изкуства (Kunstmuseum Basel) в швейцарския град, съобщи artguide.com, като се позова на публикация в The New York Times.

Платното на Гоген, както и още 17 творби на известни импресионисти и постимпресионисти, сред които Винсент ван Гог (Vincent van Gogh; 1853-1890), Пол Сезан (Paul Cézanne; 1839-1906), Едуар Мане (Еdouard Manet; 1832-1883), Огюст Реноар (Pierre-Auguste Renoir; 1841-1919) и Камий Писаро (Camille Pissarro; 1830-1903), били предоставени безплатно на базелския музей в дългосрочен заем. Това се случило преди повече от 50 години, след смъртта на бизнесмена Рудолф Щехелин (1881-1946), който бил един от водещите швейцарски колекционери през първата половина на XX в. След сделката на неговия внук и съименник с организацията Qatar Museums, за която artnovini.com написа, от швейцарската музейна институция изразиха „дълбоко съжаление” за решението на собствениците да продадат картината.

Според Щехелин, една от причините за тази крачка бил започналият наскоро ремонт на музея, който щял да продължи повече от година. Пред The New York Times той заявил, че продажбата на Гоген била свързана с „диверсификация на активите”, като в същото време отказал да коментира сумата по сделката. В момента, 62-годишният бивш служител на Sotheby’s търси „музей от световно ниво”, където би могъл да предостави останалите 17 картини на заем. Колекционерът и неговото семейство не смятали да съхраняват творбите в дома си, тъй като представляват „истинска скъпоценност”. Преди, когато някой от тях искал да се полюбува на шедьоврите, той отивал в музея като всички останали посетители, споделил пред медиата швейцарецът.

След като станало ясно, че наближава края на деловите им отношения и преди да започне основната част на ремонта, от Kunstmuseum Basel обявили последните няколко дни за „безплатни” и да видят колекцията на Щехелин дошли около 7500 посетители.

Само 20 щатни служители се грижат за литературната памет на България.

СОФИЯ. Служителите на Националния литературен музей (НЛМ) разпространиха Отворено писмо до българските медии по повод обявеното от Министерство на културата (МК) съкращение на 15% от „наличния, крайно недостатъчен и в момента състав на НЛМ”.

Прави впечатление, че в институцията работят… само 20 щатни служители (в това число администрация и помощен персонал). Писмото е подписано от 18 души, като сред тях не са досегашната директорка Катя Зографова и административният секретар Валентина Тодорова, които според nlmuseum.alle.bg са действащи служители. През ноември 2014 г. Министерство на културата обяви конкурс за длъжността „директор”, чийто краен срок за провеждане е 30 април 2015 г.

От справка в сайта на МК става ясно, че Законът за бюджета на Република България за 2015 г. предвижда ограничаване на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%.

Предлагаме на вашето внимание пълния текст на писмото.

* * *

ОТВОРЕНО ПИСМО
от служителите на Национален литературен музей

Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към Вас, за да потърсим Вашата подкрепа за опазване и съхранение на къщите музеи на българските поети и писатели, които са част от структурата на Националния литературен музей (НЛМ).

НЛМ е културна институция със сложна филиална система, включваща единадесет музейни обекта, намиращи се в София и страната. В структурата му влизат мемориалните къщи музеи „Иван Вазов”, „Петко и Пенчо Славейкови”, „П. К. Яворов”, „Елин Пелин” в с. Байлово, „Христо Смирненски”, „Никола Вапцаров”, „Димитър Димов”, „Емилиян Станев” в гр. Велико Търново. Патроните на тези филиали на музея са в задължителната учебна програма, одобрена от Министерство на образованието и науката в средните и висшите учебни заведения. Към музея функционират и литературните кабинети на писателите Стилиян Чилингиров, Иван Богданов и Владимир Башев, както и отдел „Фондове и литературно наследство”. Музеят е и методически център на останалите литературни музеи в страната.

Във фондовете на Националния литературен музей се съхраняват архиви на български писатели класици и на десетки автори, вписали имената си в българската култура от Възраждането до наши дни – Алеко Константинов, Найден Геров, Тодор Г. Влайков, Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Кирил Христов и много други. Тук се намират уникални ръкописи, редки издания, възрожденска книжнина, ръкописни листове от ХIII-ХVII в. Съхраняват се още богати писателски библиотеки, съдържащи първи издания с посвещения и автографи, рядко срещана литературна периодика, богато илюстрирани книги, уникални библиофилски издания. Това литературно-историческо богатство надхвърля 200 000 автентични материала от различни епохи, които са обект на изследване и интерес не само от български, но и от чуждестранни учени. В музея се пазят и 8000 снимки и вещи на български писатели.

Националният литературен музей притежава забележителна колекция от художествени произведения – над 1500, сред които творби на Иван Мърквичка, Иван Милев, Васил Стоилов, Георги Евстатиев, Илия Петров, Сирак Скитник, Хараламби Тачев, Ненко Балкански, Илия Бешков и др.

След многократни съкращения институцията разполага само с 20 щатни бройки, в това число администрация и помощен персонал. Високо квалифицираните музейни специалисти съвместяват многопосочни дейности, надвишаващи основната им длъжностна характеристика. Националният литературен музей, чиято работа не намалява, а непрекъснато се разраства, на практика е поставен в ситуация да полага екстремни усилия, за да осъществява своя предмет на дейност. Драстичните съкращения през годините също така са довели до изоставяне на имоти – държавна собственост, поради физическата невъзможност да бъдат обслужвани.

Със Заповед № РД 09-41/24.01.2015 г. на министър Рашидов за намаляване числеността на персонала се изисква от нас съкращението на 15 на сто от наличния, крайно недостатъчен и в момента състав на НЛМ.

Наше професионално и гражданско задължение е да Ви уведомим, че с изпълнението на тази заповед има риск от затварянето на функциониращ музей, в момент, в който НЛМ полага неимоверни усилия да върне към живот затворени от години музеи.

Уважаеми дами и господа,

Тъй като културата би трябвало да е приоритет в държавната политика, ние се обръщаме с апел към всички за съдействие за отмяна на заповедта в частта за музеите на български творци, обединени в Националния литературен музей – пазител на литературната памет на нацията.

Писмото е изпратено до председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева и до депутатите от всички парламентарно представени политически сили.

Писмото е прието единодушно от колектива на Националния литературен музей:

1. Мирела Иванова, главен уредник на къща музей „Иван Вазов”;
2. Ирина Бачева, уредник на къща музей „Иван Вазов”;
3. Здравка Никовска, главен уредник
     на къща музей „Петко и Пенчо Славейкови”;
4. Иво Милтенов, главен уредник на къща музей „Пейо К. Яворов”;
5. Евгения Радева, главен уредник на къща музей „Елин Пелин”;
6. Д-р Радка Пенчева, главен уредник на къща музей „Емилиян Станев”;
7. Атанас Коев, уредник на къща музей „Емилиян Станев”;
8. Анна Свиткова, главен уредник на къща музей „Димитър Димов”;
9. Соня Кирицова, главен уредник на къща музей „Христо Смирненски”;
10. Д-р Мариана Кирова-Динева, главен уредник на мемориален кабинет
     „Стилиян Чилингиров” и литературен кабинет „Владимир Башев”;
11. Румяна Пенчева-Милушева,
     началник на отдел „Фондове и литературно наследство”;
12. Анна Попова, уредник в отдел „Фондове и литературно наследство”;
13. Александър Мошев,
     уредник в отдел „Фондове и литературно наследство”;
14. Станислава Чешмеджиева,
     уредник в отдел „Фондове и литературно наследство”;
15. Ивелина Велинова, художник;
16. Донка Билярска, административен секретар;
17. Чавдар Петков, главен счетоводител;
18. Екатерина Джупарова, касиер.

_____

Бел. ред.: Получерният шрифт е на artnovini.com.

Vorstand beschließt Neuausschreibung der museologischen und kaufmännischen Leitung im Museum.

WIEN. In der Vorstandssitzung der Leopold Museum-Privatstiftung am Montag, 9.2.2015, gab der Kaufmännische Direktor Mag. Peter Weinhäupl bekannt, dass er keine Verlängerung seines Anfang 2016 auslaufenden Vertrages anstrebe. In den knapp 15 Jahren im Dienste der Stiftung habe er hier alles erreicht, so Weinhäupl.

Leopold Museum erfolgreich gemanagt

Dass dieses Museum heute mit 350.000 Besuchern mit Abstand das besucherstärkste Haus im MuseumsQuartier ist und auch international betreffend Attraktivität unter die Top 50 (Anmerkung The Times) gereiht wird, ist ein Verdienst Rudolf Leopolds und erfülle ihn mit Stolz. Wichtig war ihm, die interne Kommunikation zwischen Stifterfamilie, dem Museologischen Direktor sowie dem Gesamtvorstand und dem Museumsteam entsprechend zu fördern und trotz der angespannten Budgetsituation ansprechende und wissenschaftlich fundierte Sonderausstellungen zu ermöglichen und umzusetzen.

Gemeinsam mit einem starken Team habe man eine starke, authentische Marke aufgebaut, so Weinhäupl. Er möchte sich nun neuen beruflichen Herausforderungen stellen. Zu Rudolf und Elisabeth Leopold habe er stets ein sehr enges und gutes Arbeitsverhältnis gepflogen, er freue sich, dass ihr Lebenswerk die gebührende weltweite Anerkennung gefunden hat.

Weinhäupls ehrenamtliche Tätigkeit als Vorstandsvorsitzender der Klimt-Foundation habe mit seiner Entscheidung nichts zu tun, diese gemeinnützige Stiftung stehe heute auf einer guten Basis und sei sowohl in der Öffentlichkeit als auch in der Wissenschaft anerkannt. Forschungsaufträge und zahlreiche Leihanfragen im In- und Ausland würden das bestätigen.

Dank und Anerkennung für Weinhäupl

Der 7-köpfige Vorstand der Leopold Museum-Privatstiftung bedankte sich bei Weinhäupl für die gute, inzwischen jahrelange Zusammenarbeit.

Weinhäupl war als Kaufmännischer Direktor auch für Personalmanagement, Marketing, Controlling, Facility Management, Shop und Ausstellungsbau zuständig. Er gilt als Initiator der „MQ-Libelle”, des Egon Schiele-Dokumentationszentrums sowie des Klimt-Zentrums am Attersee. Zusätzliches Know-how im Bereich der Kunstgeschichte ermöglichte dem Betriebswirt auch die Tätigkeit als Co-Kurator zahlreicher Sonderausstellungen wie etwa „Wien 1900” und „Klimt persönlich”. Weinhäupl hat sich mit der Sammlung und dem Leopold Museum identifiziert und war seinem Gründer auch in persönlicher Freundschaft verbunden.

Er wird der Stiftung noch bis zur Genehmigung der Bilanz des Geschäftsjahres 2014/15 und der Neubesetzung der vakanten museologischen und kaufmännischen Stellen zur Verfügung stehen.

Beide Direktoren werden neu ausgeschrieben

Der Vorstand hat in seiner gestrigen Sitzung umgehend auf die kommenden neuen Verhältnisse reagiert und beschlossen, dass die Positionen des Kaufmännischen und des Museologischen Direktors ehestmöglich zeitgleich neu ausgeschrieben werden.

ЛОНДОН. Търговете Evening & Day Editions, които аукционната къща Phillips проведе в края на януари т.г., очертаха една нова тенденция, която доскоро не се ползваше с особено доверие сред колекционерите – възход на търговията с авторски тиражни копия, съобщи The New York Times, цитиран от artguide.com.

По време на аукционите бяха продадени 91% от общо 238 лота, като общите приходи достигнаха 2.8 млн. GBP и надхвърлиха предварителните очаквания с над 400 хил. GBP. Според наблюдатели, за този резултат допринесе освен преместването на аукционната къща в новата сграда на Berkeley Square в Лондон, чиято площ е над 4800 кв.м., но и интереса на интериорните дизайнери, които все по-често търсят творби на известни художници (за обзавеждането на скъпи апартаменти, хотели, офиси), но на „приемливи цени”. Арт експерти отбелязват, че от изключително значение е било и маркетинговото решение на Phillips да замени думата print, предизвикваща асоциации с евтина репродукция, с названието edition (тираж)...

За популяризирането на авторските тиражни копия допринесоха и успешните онлайн-търгове, които от известно време провеждат аукционни къщи като американската Paddle8, например. Този пазарен сегмент привлича все повече клиенти, тъй като цените са далеч по-достъпни отколкото на оригиналните творби, коментира The NY Times.

Цените на тиражните копия се движат в диапазона от 3000 GBP до 200 хил. GBP, за актуални художници като американецът Робърт Лонго (Robert Longo; 1953), британецът Джулиън Опи (Julian Opie; 1958), за представители на „тежката артилерия” на съвременното изкуство като Йозеф Бойс (Joseph Beuys; 1921-1986), Кийт Харинг (Keith Haring; 1958-1990), Доналд Джъд (Donald Judd; 1928-1994), Лусиън Фройд (Lucian Freud; 1922-2011), Анди Уорхол (Andy Warhol; 1928-1987) или пък на загадъчния graffiti артист Банкси (Banksy)… Съвсем естествено сред „любимците” на тези аукциони продължават да бъдат Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973), Жорж Брак (Georges Braque; 1882-1963), Хуан Миро (Joan Miró; 1893-1983), Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989)…

Понятието Limited Edition Print е добре познато още от времето на Албрехт Дюрер (Albrecht Dürer; 1471-1528), Рембранд (Rembrandt van Rijn; 1606-1669), Франциско Гоя (Francisco de Goya; 1746-1828), Хокусай (Katsushika Hokusai; 1760-1849), Утамаро (Kitagawa Utamaro; c.1753-1806), Хирошиге (Utagawa Hiroshige; 1797-1858) – японските майстори на укио-е (ukiyo-e) и др. Офорт, литография, сериграфия, гравюра върху дърво и прочее. Творби, създадени от самите художници или при пряк контрол от тяхна страна.

Революционната технология „джикле” (Giclee prints)

Днес, във високотехнологичните ХХ в. и ХХI в., при създаването на авторски тиражи, но с помощта на цифровите технологии, в повечето случаи участието на художника се ограничава до номерирането на отпечатъка, според предварително уточнения тираж. Когато, обаче, става дума за копие на живописна творба върху платно (често срещана практика през последните години) по технологията „джикле” - освен подписа и номерирането, артистът полага собственоръчно и предварително уточнен брой мазки. По този начин, почитателите на изобразителното изкуство могат да купят много близко до оригинала (в някаква степен също „ръкотворно”) копие на картина, но на значително по-ниска цена.

Когато става дума за творби отпечатани по тази технология (върху хартия или платно), най-важна за купувача е автентичността на репродукцията, чийто единствен гарант е художникът. Той носи и цялата отговорност, а за да удостовери стриктното изпълнение на обявените условия, авторът е длъжен да издаде съответен сертификат за всяко копие.

Специалистите предупреждават да се прави разлика между авторски тиражен отпечатък и постер. Постерът (макар и поставен в ефектна рамка) е копие на произведение на изобразителното изкуство, но постигнато по типографски способ, при който могат да бъдат използвани максимално шест цвята, като в повечето случаи се печата с четири (CMYK). В сравнение с него, при отпечатването по технологията „джикле” цветовете са средно 11 – тя е и значително по-скъпа.

Авторските тиражни копия („джикле”) е необходимо да отговарят на следните условия:
– качеството на печата трябва да е максимално високо;
– трайността на мастилата, използвани при отпечатването, трябва да е съпоставима с тази на боите, с които е нарисувана оригиналната творба;
– художникът е длъжен да изпълни номерирането (пореден брой и тираж) и подписването на всеки екземпляр, да положи уточнения брой мазки;
– при никакви обстоятелства да не нарушава регистрирания тираж и описанията.

Ако тези условия бъдат спазени стриктно, авторското тиражно копие вече е уникално и може да се приеме за особен вид произведение на изкуството.

Цената? Стойността на репродукция от този вид се определя от няколко фактора:
– известността на художника и цената на неговите оригинални творби;
– тираж – обикновено се движи между 100 и 500 екземпляра;
– мащаб на авторската доработка – максималният брой на мазките е 20;
– качество на печата;
– количество нереализирани отпечатъци (за разлика от тиражирането при повечето графични техники, при „джикле” последните отпечатъци могат да струват много по-скъпо от първите).

Технологията „джикле”, която все още не се ползва с високото доверие на аукционните къщи, използва принципа на печат (впръскване на мастилата) на добре познатите мастилено-струйни принтери, но качеството, което постига е несравнимо, а възможностите огромни – чрез нея може да бъде възпроизведено дори и напластяването на боите. Тази технология е така убедителна, че много често разлика между оригинал и копие могат да направят само експерти. По същата причина, през 80-те години на миналия век, когато е създадена, редица музеи се възползваха от възможностите й и печатаха висококачествени репродукции, които предлагаха на посетителите си. Чрез различни тестове е доказано, че най-добрите мастила могат да запазят интензивността на цвета в продължение на 120 години.    

Консумативите за отпечатване по тази технология са скъпи и в повечето случаи художниците, желаещи да се възползват от нейните възможности, ще трябва да се договорят директно с печатниците, които разполагат с необходимата техника.

Според арт дилъри, към „реализма” на „джикле”, обаче, трябва да се подхожда и с изключително внимание, тъй като високото качество, което предлага, може да бъде използвано и недобросъвестно. Но, безспорно, при нелогично високите цени във всички сегменти на световния пазар на изобразително изкуство, авторските тиражни копия са възможност, в която все повече хора инвестират и дори колекционират, допълват специалистите.