Месечни архиви: април 2015

СБЖ подкрепи журналистите от Българско национално радио

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изрази загриженост по повод предстоящите финансови и кадрови рестрикции в БНР. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. В своя декларация от днес, 27 април, Съюзът на българските журналисти (СБЖ), изрази подкрепата си за служителите в Българско национално радио (БНР) по повод обявените от ръководството на медиата рестрикции – финансови и кадрови. Предлагаме на вашето внимание текста на документа:


„Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява своята загриженост по повод усложнената ситуация в Българското национално радио и обявеното решение на ръководството на обществената медия, мотивирано със спазването на разпоредбите на чл. 48, ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. и във връзка с писмо изх. № 92-00-72 от 19.03.2015 г. на Министерството на финансите”, се казва в декларация на СБЖ.

Съюзът на българските журналисти застава категорично зад позицията на членовете на дружествата на СБЖ в БНР и техните искания:

1. Да не се предприемат никакви рестрикции – финансови и кадрови, към радиоколегията, която е ангажирана пряко с производството на радиопрограмите и съдържанието им. Напомняме Ви, че националната медиа получава своята държавна субсидия за производството на медиен продукт.

2. Оставаме учудени от факта, че съотношението между хората, произвеждащи радиопродукцията и останалите служители на БНР е повече от 1:3. В този контекст настояваме категорично да не се предприема никакво намаление на средствата за допълнително материално стимулиране (ДМС), още повече, че това би било и грубо нарушение на чл.27 и чл.28 от КТД.

3. Да не се намаляват разходите за хонорари (по извън трудови правоотношения) на творческите екипи от ефира и продукциите, тъй като това би довело до демотивация и спадане на качеството на работата.

4. Да се оптимизира числеността на административните и помощни структурни звена на БНР.

5. Настояваме за спазване на текстовете в КТД, като напомняме, че представителите на СБЖ са партньори, които участват равнопоставено в управлението на медията.

6. Изискваме от ръководството на БНР да ни информира за извършените назначения, както и да ни предостави отчет за приходите и разходите на обществената медия за периода от началото на мандата на настоящото ръководство до момента.

„Съюзът на българските журналисти настоява Кодексът на труда и КТД да бъдат прилагани и спазвани в цялата им пълнота. СБЖ ще продължи да отстоява всички права на журналистите и ще се бори за достойно заплащане на техния труд, съответстващо на високия обществен авторитет и социално значима роля на журналистическата професия в съвременното демократично общество”, се казва още в декларацията.

„Тази наша кауза е залегнала в основата на проекта за Закон за защита на професионалната журналистика в България, подготвен от Съюза на българските журналисти, който след обществено обсъждане, ще бъде внесен в Народното събрание на Република България.

Съюзът на българските журналисти като пълноправен член на Международната федерация на журналистите ще информира нейното ръководство за предприетите стъпки в защита на журналистите в БНР.


Настоящата декларация на СБЖ, която е в подкрепа на исканията и позицията на членовете на нашите дружества в БНР, е мотивирана от желанието ни в диалог да работим за отстояването на авторитета на журналистите и Радиото – медийният лидер в ефира на България”, се казва в декларацията на УС на СБЖ.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1763-sbj-podkrepi-journalistite-ot-bulgarsko-naocionalno-radio.html

Художникът Виктор Петков дебютира с изложбата „Кръстопътища”

Художникът Виктор Петков пред Музея за съвременно изкуство (mumok) във виенския „Квартал на музеите” (MuseumsQuartier Wien). Снимка: © artnovini.comЕкспозицията в столичната галерия „Монов” представя негови платна, скулптури и инсталации, създавани в продължение на четири години.

СОФИЯ. Една дълго дългоочаквана изложба… „Кръстопътища” на художника Виктор Петков, който представя своята дебютна експозиция – живопис, скулптура и инсталация, в столичната галерия „Монев” (бул. „Ситняково” 48). Откриването е на 29 април, сряда, от 18.30 ч.


Плакатът за дебютната изложба на артиста. Снимка: Галерия „Монев” © Виктор ПетковПарадоксът е, че сякаш с Виктор сме се виждали за по-дълго време във Виена, в дните на изложението Viennafair, което той и неговото голямо вдъхновение – известната музикална журналистка Таня Иванова от Jazz FM radio, посещават редовно, отколкото в София. Причините за това са тривиални – работа, липса на време и отново – работа. Парадокс е и факта, че… никога досега не бях виждал негови творби, но винаги съм имал чувството, че ги зная добре – препредадени ми чрез някакви необяснимо-енигматични механизми, движещи общата ни духовна Вселена… Причината за това е, че при всяка наша среща, около нас винаги се е завихрял същински арт ураган от впечатления, открития, идеи, пътешествия, мечти… Но най-важното – винаги съм вярвал и винаги съм усещал с душата си неговото Изкуство. Заради изключителната ерудиция на Виктор, заради искрената му човечност, заради огромния му талант, който от няколко години го държи „в плен” и на една друга голяма негова любов – киното…    

И ако понякога съм имал известни резерви към автентичността на отделни резюмета за изложби, то сега, за „Кръстопътища” се доверявам напълно на думите на известния български изкуствовед проф. Свилен Стефанов, зам.-ректор на Националната художествена академия (НХА): „Първата изложба на Виктор Петков показва на софийската публика един млад и обещаващ художник. Неговите търсения са широки – от „изтъканата” от тънки нишки маслена боя картина, през металните му „заваръчни” повърхности, до инсталациите от различни намерени предмети. Справката с досегашните му произведения показва, че на този автор не е чужда и кинетичната скулптура от дърво и метал. Но всички тези (на пръв поглед разнопосочни) работи са обединени от мисленето за материала като подмяна и алтернатива на обичайното възприятие. Така ябълката е от дърво, живописната повърхност е от разтопен метал, а в инсталацията присъства специфичен визуален разказ, който може да подскаже на зрителя, че Виктор Петков е възпитаник на специалност „Плакат и визуална комуникация” в НХА. В тази изложба присъства не просто интелигентност, но личи онова особено (може би рестриктивно) възпитание на мисленето, което е първият белег за наличие на изкуство и за бъдеще в изкуството.”

Многозначителна... „Люлка”. Художник: © Виктор ПетковВ „Кръстопътища” Виктор Петков представя свои платна, пластики и инсталации, създавани в продължение на четири години. Един забележителен млад автор, чиито теми препращат към крехкия свят на човека, връзката му с природата и сътвореното от самия него, казват от галерия „Монев”. „Кръстопътища” е личен поглед на художника към избора, пред който сме изправени всекидневно, към възможностите да съхраняваме, обогатяваме, променяме, преобразяваме и да възприемаме от друг ъгъл пътя, който изминаваме. Художникът не се ограничава в реализирането на своите идеи. За работите си той експериментира с различни техники и материали, използвайки дърво, метал и маслени бои. Част от произведенията са провокирани от на пръв поглед непотребни предмети, които всъщност имат своя история – гниещи дънери, дървесни израстъци, намерен в изоставена фабрика печат, лента от картечница с патрони… В „Кръстопътища” авторът обединява отделните елементи в нов контекст, различни настроения и нюанси, текстури и цветове, създавайки свят, в който с лекота прекрачва границите между реално и имагинерно, нежно и грубо, ценно и обезценено, допълват от столичната галерия.

She („Тя”). Художник: © Виктор ПетковВ своите визуални послания художникът неизбежно използва и изразни средства, характерни за специалността, която е завършил в Художествената академия. „Експресивност и провокативна ироничност са определящите качества, обединяващи различните търсения и придаващи съвременния облик в творчеството на Виктор”, казва за младия артист неговият бивш преподавател, изтъкнатият художник проф. Георги Янков, който допълва: „Помня Виктор от студентските му години в специалност „Плакат”. Впечатлението, което ми направи тогава, бе интересът му към различни форми и течения във визуалните изкуства. Зад това спокойно и някак уравновесено любопитство се усещаше желанието му да вникне в многото формални, философски и естетически концепции представяни на съвременната световна сцена.

Днес близо десетина години по-късно, преди откриване на неговата първа самостоятелна изложба мога да кажа че, Виктор е извървял един изключително смислен път. Натрупаната визуална информация е преосмислена и филтрирана, за да се превърне в култура. Именно тя е в основата на разнообразните търсения на Виктор през последните години. Преодолял проблема с изразните средства и безсмисленото лутане в търсене на авторски стил, за него са важни единствено идеята и посланието, които неговите работи носят…”

Изложбата „Кръстопътища” на художника Виктор Петков в галерия „Монев” ще продължи до 20 май 2015 г.

* * *

„Пържолата” - една елегантно-иронична интерпретация на една тривиална, но само на пръв поглед, тема. Художник: © Виктор ПетковБиография

Виктор Петков е роден през 1980 г. Живее и работи в София. Завършил е бакалавърска и магистърска степен в Националната художествена академия – София, специалност „Плакат и визуална комуникация”. Работи в областта на дизайна и цялостната визуална концепция. Художникът има дългогодишен опит в киноиндустрията, заемайки различни длъжности в екипа на компанията Art Department. Изработва авторски дизайнерски мебели.


През последните години Виктор Петков е ангажиран активно с развитието и тенденциите на световното съвременно изкуство. Той е редовен посетител на наякои от най-големите европейски арт изложения като Венецианското биенале (La Biennale), Art Basel, dOCUMENTA в Касел, Viennafair и др. Този интерес към динамиката в съвременното изкуство, и света като цяло, са вдъхновяват творчеството на Виктор Петков, в което ясно личи собствен почерк и афинитет към експеримента с различни медии и техники. Авторът е участвал в няколко общи изложби и в Биеналето на българския дизайн.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1762-hudognikat-victor-petkov-debutira-s-izlogbata-krastopatishta.html

Калина Мавродиева подреди 27 живописни картини и рисунки в галерия „Нюанс”

Младата художничка Калина Мавродиева е смятана за един от най-успешните съвременни български автори. Снимка: © Личен архив на художничкатаСОФИЯ. Живописта на художничката Калина Мавродиева е деликатна, на моменти минималистична, но и директна. Цветовете в нейните картини трептят в диапазона от нежната акварелна изящност до експресивна наситеност и сила. Сюжетите им – разказват обикновени, на пръв поглед, делнични истории, но разтълкувани през поетичната чувственост на млад, талантлив и търсещ художник… В тези думи може да се убеди всеки, който до 7 май, четвъртък, посети изложбата й, наречена просто „Живопис”, в столичната галерия „Нюанс” (ул. „Иван Денкоглу” 42).


Смятана за един от най-успешните млади български автори, Калина Мавродиева е „откритие” на известния български художник Кольо Карамфилов (1963-2014. Тя работи в областта на съвременното авангардно и концептуално изкуство, а експозицията й в галерия „Нюанс” включва 27 живописни творби и рисунки, в които авторката се фокусира върху своето семейството и в личните си преживявания, казват организаторите на изложбата.

„Семеен портрет със зайци”. Художник: © Калина Мавродиева„В целия свят на Калина всяка следа на четката или графита вибрират свободно, но натоварени само с есенцията на нейното поетично чувство и искреност!” казва за нея доц. Мария Чолакова Кремонези (Maria Tcholakova Cremonesi), преподавател в Accademia di Belle Arti di Brera, Милано, където Калина Мавродиева специализира живопис.

„В последните си творби художничката интерпретира образи от семейни снимки, които поставя в абстрактна среда – като нещо реално съществуващо, но в друго пространство. Впечатляващата й живопис е изпълнена с лекота и спокойствие, но същевременно притежава енергията на запечатания спомен. Семейните снимки, които използва са инструмента, предаващ тази енергия. Някои от фигурите са изобразени с конкретни детайли, докато други са само загатнати. Използваните тонове са бледи и неутрални именно с тази цел – да се пресъздаде усещането за спомен, на моменти ясен, а в други липсващ и замъглен”, допълват от „Нюанс”.

„Не искам работата ми да бъде възприета като едно носталгично връщане към миналото. А по-скоро като вяра, че когато едно хубаво нещо съществува на едно място, то може да бъде открито и другаде”, споделя младата художничка.

Живописното платно „Котки”. Художник: © Калина МавродиеваБиография:

Калина Мавродиева е родена 1988 г. в град Троян. Завършва клас по живопис в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив. Тя бакалавър по „Текстил” и магистър по „Живопис” от Националната художествена академия в София. Има самостоятелни изложби в пловдивската галерия U.P.A.R.K. и в галерия „Серякова къща” в Троян. Участвала е в над 20 общи изложби:

- през 2015:
в „Родина на кръстопът” в Българския културен институт в Берлин и в БКИ Дом „Витгенщайн” във Виена; Конкурс за съвременно българско изкуство, галерия „Нюанс”; Национален конкурс „Йордан Парушев”, Български културен институт Париж, Франция;

- през 2014:
в Нощ на музеите и галериите, Пловдив; „Бургас и морето”, Градска художествена галерия „Петко Задгорски”; Национален конкурс „Йордан Парушев”, галерия „Райко Алексиев”, София; Градска художествена галерия „Рафаел Михайлов” във Велико Търново; Градска художествена галерия „Димитър Добрович”, Сливен; в изложбата „Младото изкуство като обект на желание”, в галерия „Ракурси”, София; в Международната изложба „Трансформ”, Букурещ; „Родина на кръстопът”, БКИ Братислава, Словакия; „Всичко е добре, когато започва добре” в Градска художествена галерия „Борис Георгиев”, Варна; Градска художествена галерия „Петко Задгорски”, Бургас; в галерия „Академия”, София;

Рисунките на Калина Мавродиева впечатляват със своята поетичност. Художник: © Калина Мавродиева- през 2013:
в галерия U.P.A.R.K., Пловдив; Международен пленер в Липова, Румъния; „Спектрофрения”, галерия София Прес, София; „Проект Томасян”, галерия U.P.A.R.K., Пловдив; Галерия Париж-Москва, София; ESSL ART AWARD CEE 2013, в галерия „Академия”, София; „10 през декември”, галерия U.P.A.R.K.; „Намеси”, галерия Credo Bonum, София;

- през 2012:
в БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена; „Текстил- изкуство и дизайн”, галерия Средец, Министерство на културата, София; галерия на СБХ на „Шипка” 6, София;                                    

- през 2011:
в Международен пленер в Дълбок дол, Троян;

- през 2007:
в галерия „Средец”, Министерство на културата, София; галерия „Ромфея, Пловдив.                                                                


Художничката е лауреат на Специалната награда на Уни Кредит Булбанк „Полет в изкуството” 2014; номинирана е за ESSL ART AWARD CEE 2013 и 2015, а през 2014 г. и за наградата за изкуство „Стоян Камбарев”. Била е и сред предложените за наградата, носеща името на големия български художник Йордан Парушев (1958-2011), както и за приза „Бургас и морето”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1761-kalina-mavrodieva-podredi-27-jivopisni-kartini-i-risunki-v-galleria-nuance.html

Ръководството на СБХ подкрепи министъра на културата Вежди Рашидов

От СБХ изтъкнаха положителната роля на министър Вежди Рашидов при разрешаване на казуса със сградата на Съюза на ул. „Шипка” 6 в София. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. През изминалата седмица, в общественото пространство се възобнови протестът срещу министъра на културата Вежди Рашидов и искането за неговата оставка, този път заради скандала с хориста Георги Петров от Камерния ансамбъл „Йоан Кукузел-Ангелогласният”, който беше уволнен заради несъгласието му с отношението към артистите, участвали в концерта (да пеят без хонорар) в катедралата Паржиката Света Богородица (Notre-Dame de Paris), съпътстващ откриването на изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” в парижкия Лувър (Musée du Louvre). След този случай, в национален ефир, Рашидов заяви: „Ще му дадем 100 лева, за да се успокои…” Именно това изказване провокира недоволството срещу министъра…


* * *

От Съюза на българските художници (СБХ) изразиха подкрепата си за министъра на културата. Предлагаме на вашето внимание пълния текст на писмото, което разпространи Любен Генов, председател на СБХ:

До
Г-н Росен Плевнелиев
Президент на Р България

До
Г-жа Цецка Цачева
Председател на Народното събрание на Р България

До
Г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Р България

До
Г-н Вежди Рашидов
Министър на културата на Р България

До медиите

Уважаеми госпожи и господа,

В качеството ми на председател на Съюза на българските художници считам за необходимо да изразя личната си позиция в подкрепа на министъра на културата господин Вежди Рашидов. Предвид създалата се ситуация намирам за меко казано неуместно на основата на лична неприязън и субективизъм да се иска оставката на министъра на културата, с цялото ми уважение към правото на изразяване на лично мнение от всеки. Въпреки критиките и отправените към неговата личност нападки съм длъжен да отбележа, че безспорно Вежди Рашидов има огромна заслуга за разрешаването на едни от най-сериозните казуси, съпътствали най-новата история на СБХ, подкрепял ни е в десетки трудни ситуации и безрезервно е подпомагал дейността на нашата творческа организация. Това, което той прави за българската култура няма аналог през последните две десетилетия. Едно от множеството доказателства за това е и представянето на България в Париж с изложбата „Епопея на тракийските крале” и богатата програма от съпътстващи културни прояви. Предстои откриването на новия музей „Национална галерия Квадрат 500” – също едно изключително важно събитие за развитието на българското изкуство.

Уважаеми госпожи и господа,

Струва ми се, че в името на нашето национално достойнство би било по-добре да загърбим дребнавост и предразсъдъци и да се опитаме да оценим постигнатото над личните страсти. Преди да отричаме и да обвиняваме да се научим обективно да отчитаме и признаваме положителните качествени резултати.

Заедно с мен на страната на министър Рашидов застават: Анжело Красини – зам. председател на СБХ, Димитър Грозданов – зам. председател на СБХ, проф. Десислава Минчева – член на ИБ на СБХ, Ивайло Дженев – член на ИБ на СБХ и много други колеги.

С уважение,

Председател на СБХ:

Любен Генов

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1760-rakovodstvoto-na-sbh-podkrepi-ministar-vejdi-rashidov.html

„Аделe Блох-Бауeр” на Климт се завърна във Виена, но брадясала

Трамвайна спирка във Виена облепена с постери на Том Нойвирт или Кончита Вурст (победителят/ката от Евровизия 2014) в кичозна интерпретация на шедьовъра на Густав Климт „Портрет на Аделе Блох-Бауер” I (1907). Снимка: © artnovini.comТри кичозни плаката с Кончита Вурст стряскат почитателите на гениалния художник от билбордове и постери в австрийската столица.

ЖЕНАТА ме погледна и отвърна поглед бързо. Може би Хигс бозона (Higgs boson) живее значително по-дълго от нейния поглед. Достолепно побелялата й глава се извърна в изящен профил, сякаш нищо не е било. Трамваят беше отминал спирката, но недоумението ми очевидно беше останало. Три големи постера с фрагменти от шедьовъра на Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918) „Портрет Аделe Блох-Бауeр” (Adele Bloch-Bauer I; 1907) искряха в златно и жълто. В първия момент дори помислих, че това е „Целувката” (Der Kuss; 1907-1908), но не беше… Някъде в съзнанието ми, обаче, беше избухнал бунт. Всевъзможни чувства, възприятия, принципи: естетически, етически, морални, културни, духовни и прочее, се съпротивляваха и отказваха да приемат тази Аделе„Златната Аделе”, „Австрийската Мона Лиза”


Макар и останали далеч за мен, от трите постера продължаваше да ме гледа… с влажен поглед т.нар. Кончита Вурст (Conchita Wurst). Субектът, който спечели миналогодишната „Евровизия” (Eurovision 2014), беше пременен като „одухотворената, самодоволната и елегантната” енигматична Аделe Блох-Бауeр (1881-1925) – младата аристократка, потомка на една от най-богатите и влиятелни фамилии във Виена през възторжената епоха Fin de siècle (1890-1910). Бившият младеж Том Нойвирт (Tom Neuwirth) беше превърнат в рошаво, брадясало, преднамерено и безвкусно рекламно „послание” на предстоящия традиционен майски „Бал на живота” (Life Ball), борещ се срещу болестта СПИН и за други каузи, който се провежда пред виенското кметство…

От моето присъствие и от недоумяващия ми поглед жената от трамвая видимо се чувстваше неудобно, много неудобно, дори някак виновно. Така изглеждаше и възрастният мъж, който беше на спирката, когато се върнах да направя снимки – два пъти влезе „в кадър”, но фотографията, която ще използвам е без него – не, че ще я види, но не бих да му давам подобна роля. Това са две лични измерения на „феномена” Вурст, но не по-малко важни са и обществените: културологични, естетически, социални, дори политически аспекти на тази пошла „арт провокация”…

Преди една година в artnovini.com изразих своята позиция по брадатия „феномен”. През този период от време се потвърди тезата ми, че става въпрос, първо, за

един чисто комерсиален „проект” -

т.нар. Кончита стана рекламно лице на една голяма банка, появяваше се във всевъзможни светски прояви и получаваше завидни хонорари. И второ, появата му/й в глобалното обществено пространство, несъмнено обслужва и други инициативи. Това стана ясно и от светкавичната реакция на неговите/нейните сестро-събратя след победата му/й в ланшния песенен конкурс на Евровизия – бурни вакханалии, които започнаха от розовата им къща на виенската „Пилграмгасе” (Pilgramgasse), върху чиято фасада и днес виси парцалив транспарант с безобразния дискриминационен надпис: Fight. (Hetero-) Fascism” (нещо като: „Боря се [с] (хетеро-) фашизма”), и продължиха до Карлсплац (Karlsplaz), пред прекрасната бяла барокова катедрала „Свети Карл” (Karlskirche)…

Тогавашното „послание” на метаморфозиралия Том „Толерантност без граници”, през тази година, след „всенародно” допитване, ще звучи като „Създаваме мостове”. Към какво – ще стане ясно по време на финалите в виенската Stadthalle през май. Трите постера по Климт, заснети от германската фотографка Елен фон Унверт (Ellen von Unwerth; 1954) за Life Ball, предлагат и други тълкувания, които, според организаторите на събитието, не били целенасочено провокативни, а приканвали към размисъл, обединен около посланието „Промяната е възможна”. Парадоксът е, че те стигат дотам, да поставят на едно интелектуално ниво Вурст и Густав Климт, които „доказват, че това е възможно”

„Приемането е дъщеря на свободата”. (Akzeptanz ist eine Tochter der Freiheit). „Свободата расте, когато се разчупват правилата”. (Freiheit Wächst wo regeln Brechen). „Родината на велики дъщеросинове” (Heimat Grosser Töchtersöhne). И на английски: Acceptance is a daughter of freedom. Freedom grows where rules break. Homeland of great daughtersons. Това са посланията на трите постера, а коментарът може да го направи всеки сам за себе си. Последната дума-каламбур – дъщеросинове – е потресаваща!..

Но нека се запитаме, какво се случва, когато изкуството се използва като медиатор/манипулатор на цели, концепции и идеологии, нямащи нищо общо със самото изкуство? Отговорът – последният век-век и половина от историята на човечеството ни показа недвусмислено…

Наистина,

съдбата на първия портрет на чаровната Аделе Блох-Бауер

е особено драматична; продължава да бъде такава и днес, 90 години след като тя напуска този свят. През 1899 г., когато е 18-годишна, младата дама се омъжва за доста по-възрастния от нея собственик на фабрики за захар Фердинанд Блох (Ferdinand Bloch; 1864-1945). Густав Климт, с когото тя е много близка, я рисува няколко пъти и вдъхновен от нея създава изключителни творби, сред които са двете картини, посветени на старозаветната героиня Юдит (Judith I,1901; Judith II, 1909), която спасява Юдея от асирийците; още един неин портрет – Adele Bloch-Bauer II от 1912 г., както и около стотина скици…

В своето завещание Аделе, която умира на 24 януари 1925 г., моли съпруга си да предаде двата нейни портрета и още четири пейзажа, нарисувани от Климт, на австрийската държава. След анексирането на Австрия през март 1938 г., фабрикантът бяга в Чехословакия, а след това в Швейцария, където завършва живота си на 13 ноември 1945 г. Преди това, обаче, отменя завещанието си в частта, отнасяща се до дарението на платната, които вече са били иззети от нацистите…

След като през 1998 г. Австрия прие Закона за реституцията, журналист, проучващ произхода на картините в различни музейни архиви, информира 90-годишната Мария Алтман (Maria Altmann; 1916-2011) – племенница и един от наследниците на Фердинад Блох, че първия портрет на Аделе се намира в музея „Белведере” (Belvedere) във Виена. След грандиозен съдебен процес, на 14 февруари 2006 г., картината, заедно другите четири пейзажа, заминават за Лос Анджелис, където живее Алтман. След няколко месеца портретът е продаден за 135 млн. USD на милиардера Роланд Лаудер (Ronald Lauder; 1944), който от следващата година става председател на Световния еврейски конгрес (World Jewish Congress). От тогава платното се намира в неговата „Нова галерия” в Ню Йорк (Die Neue Galerie New York), където са изложени произведения на германското и австрийското модерно изкуство…

И ето че сега, почти десет години след като „Аделе…” напусна опечалената си родина и отпътува за Америка, споменът за нея се завърна, но по един тъжен, абсурден и гротесков начин. Въпреки безспорните качества на Елен фон Унверт, която е известна като откривателката на топ модела Клаудия Шифър (Claudia Schiffer) и с еротичните си фотосерии, напомнящи снимките на големия Хелмут Нютън (Helmut Newton; 1920-2004), тази творба, със сигурност не заслужава подобна съдба. Най-вече, защото е безспорен образец на едно основните направления в изобразителното изкуство от края XIX в. и началото на XX в. – Виенският сецесион, а нейната интерпретация сега e абсолютно елементарна и компрометираща високото изкуство. В случая не става въпрос за концептуална пародия, като е при

„мустакатата” Джоконда

в L.H.O.O.Q. (1919) на Марсел Дюшан (Marcel Duchamp; 1887-1968), например, а за безвкусното налагане на един още по-безвкусен (и откровено кичозен) продукт на всеядния шоу бизнес – Вурст.

Тази история, колкото и да е делнично-банална, поставя важни въпроси. Кой, в т.нар. свят на изкуството има право да интерпретира основни, иконични образци, по начин, какъвто намери за добре (в последните години този проблем важи с огромна сила и за театъра, киното, операта). Трудно ми е да си представя, че бих могъл да предложа на общественото внимание сцена, изобразяваща, да речем, австро-унгарските любимци (безспорно – достойни за уважение личности) император Франц Йозеф I (Franz Joseph I.; 1830-1916) и императрица Елизабет – Сиси (Amalia Eugenia Elisabeth a.k.a. Sisi; 1837-1898) в неблагопристойна интимна сцена, защитавайки някаква отнесена социално-полова идея и да не предизвикам върху себе си целия гняв на обществената (и юридическа) мощ в алпийската държава. Или пък, ей така, оригиналничейки, да „заредя” емблематичната за българското изобразително изкуство „Ръченица” на Иван Мърквичка (Jan Václav Mrkvička; 1856-1938) с недвусмислено-анатомични джендър послания – сигурен съм, че няма да си намеря място между Калотина, Капитан Андреево, Дунав-мост 1 и прилежащата ни черноморска акватория…

Кой има право скандално да интерпретира образци на световното изобразително изкуство и да остане без порицание?.. Имам усещането за всесилни лобита, тайнствени и не толкова тайнствени общества, но най-вече за много пари, които днес [а и винаги] могат [са могли] да купят всичко: от слава до творческа свобода…

Примери има много, но как тогава да кажем, че изкуството е територия на свободата: на ума, на душата, че и на тялото… Очевидно, „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други”, както написа преди 70 години – в края на Втората световна война, писателят Джордж Оруел (George Orwell; 1903-1950) в антиутопията „Животинска ферма” (Animal Farm; 1945), към чието оригинално заглавие трябва да добавим и многозначителното A Fairy Story

Тазгодишният „Бал на живота” всеобхватно заимства от идеите на сецесиона и мотото му ще бъде: Ver Sacrum („Свещена пролет”), а модният дизайнер Саймън Костин (Simon Costin) щял „да интерпретира Библията по уникален начин”… След като миналогодишното шоу (тогава за първи път беше представена мъжка мода) с езика на пърформанса „разтърси” папския престол, а постерът на американският фотограф Дейвид Лашапел (David LaChapelle) Once in the Garden, изобразяващ някакво странно разнополово същество в Едемската градина (иначе мото на събитието беше широкоспектърното „Градина на земните удоволствия”), успя да всее небивал и откровен смут в католическа Виена (и не само), сега предстои нова порция от тълкувания на Светото писание. Със сигурност те няма да се придържат към духа на Канона, за чието изповядване тук, вярващите плащат немалък годишен данък…

Как подобни „творчески акции”, обаче, биха повлияли и на

възпитанието на децата,

които и без това са изправени пред безброй предизвикателства, предлагани от съвременната цивилизация?.. Навярно, следващите поколения ще разберат (ако могат)…

Какво биха си помислили и онези, неизкушените от изкуството хора, които за първи път ще видят това брадясало „Аделе”? Защото достъпът до оригиналната творба изисква доста административни усилия, финансови средства и сериозен ресурс от време, освен ако човек не живее отвъд Атлантика… Припокриването на изображения в човешкото подсъзнание е лесно постижимо със средствата на съвременните медии, а от там до лесната манипулация (според съответната стратегия) крачката е съвсем малка…

Творчеството на гениалния Густав Климт – фундамент на европейския модернизъм – е един от културните символи на Австрия (през 2012 г. тук по великолепен начин беше отбелязана неговата 150-годишнина). Но изкуството му е и част от световното културно наследство, независимо дали е включено в съответните официални списъци. Въпреки че картината е частна собственост, портретът на Аделе Блох-Бауер е собственост на човешката цивилизация. Морална, духовна и естетическа собственост. Вечна.

Подобни разсъждения, обаче, навяват и към друга тема размисъл, която само привидно е извън контекста: зачитането на авторското право, което според мнозина е неизменен символ на демократичните общества. Авторското право, обаче, е силно доходоносен компонент в силно комерсиалното ни битие. Но нека оставим финансовите параметри на прилагането му и да се запитаме дали самият художник би се съгласил с подобна безвкусна, плитка и елементарна интерпретация на творчеството му. Съмнявам се – по негово време „брадатите жени” са били показвани в цирка. И не само заради това – според някои историци на изкуството, отношенията им с Аделе са били повече от приятелски… Всъщност, кой е носител на тези права? И ако широко скроените закони позволяват неподозирано от обикновения лаик жонглиране с юриспруденцията, то неписаното моралното право би трябвало да е едно-единствено – на автора. Всичко останало е въпрос на морал – категория, която мнозина (на които така им изнася) от т.нар. арт елит (твърде относителна класификация) пренебрегват и смятат за отживелица (но единствено, когато не се отнася за тях самите)… И въпрос на личен избор

Фасадата на розовата къща на виенската „Пилграмгасе” (Pilgramgasse), върху чиято фасада се вее парцалив транспарант с надпис: „Fight. (Hetero-) Fascism” (нещо като: „Боря се [с] (хетеро-) фашизма”). Снимка: © artnovini.comКакто

въпрос на личен избор

са човешкия живот, самоопределянето, религията и т.н. Но, съобразени с обществените и цивилизационни норми. Зачитането на личния избор е свещено право и ако то бъде пренебрегнато, можем да говорим за диктатура. Ала зачитането трябва да е двупосочно и реципрочно. Толерантността също. Ще попитам, ако облека фланелка, върху която е написано Fight. Homo Fascism” („Боря се [с] хомо фашизма”), какво би ми се случило. Зная – ще ме помете невиждано „цунами” и ще гния дълго из разни дрънголници. Просто е – нямам достатъчно средства, за да се защитя. Дали пък това не е дискриминация? Но защо към едни се проявява толерантност, а към други – не. Защо едни не уважават моята (а и сигурен съм на още стотици милиони, милиарди хора) ценностната система? Защо на различните е позволено да съдят, а другите да нямат право на мнение? Защо? Какво би се случило, ако един ден другите, след като се превърнат в малцинство, станат… различни? Апокалиптична антиутопия…

Разбира се, дефинирането и налагането на конкретни константи (идеологии, взаимоотношения, духовни ценности и прочее) също е предпоставка за чудовищна диктатура. Последният век-век и половина от историята на човечеството го доказа недвусмислено…

Проблемът е деликатен.

Но, всъщност, няма никакъв проблем Том да се нарича Кончита, Елтън да се омъжи, Рики да е гей или Хелене и Анне-Мари да празнуват годишнина от сватбата си… Както и едва ли са много тези, които по полов признак незачитат творческите върхове в изкуството на композитора П.И. Чайковски (1840-1893), на художниците Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992), Дейвид Хокни (David Hockney; 1937), Анди Уорхол (Andy Warhol; 1928-1987), на писателя Труман Капоти (Truman Capote; 1924-1984) и на много други. Това е техен личен избор, който всеки нормален човек (за какъвто смятам и себе си), сигурен съм, възприема с разбиране. И толерантно. Но когато, някой насила, без никакъв повод, ми навира в лицето своя личен избор и ме обвинява, че не съм толерантен и, че съм фашист – категорично не мога да се съглася. Не вярвам в неговата безкористност. Каквото и да говорим, съвременният свят става все по-зависима робска проекция на алчността и парите, а от там и все по-агресивен…

Не вярвам в неговата безкористност, както не вярвам, че крехкоснагият и крехкопеещ Том (или Кончита), е на нивото на титан като Густав Климт, пък бил той доказал, че „промяната е възможна”. Ако, някой успее да ме убеди в интелектуалната, в духовната и в творческата им равнопоставеност, наистина ще помоля Земята да спре. За да сляза и да се запилея в бездната на Безкрая…

* * *

Апропо, за целите на „Бала на живота”, Монетният двор ще сече златен мотив от постера с брадатата Аделе, който ще бъде продаван и 50% от събраните средства ще бъдат използвани в борбата срещу СПИН… А роклята за фотосесията, с която е облечен лауреата от Евровизия 2014, е използвана 2.5 кг златна боя, обсипана е с 12 000 кристала, половин килограм перли и е отнела… 1250 часа работа (или 156 осемчасови работни дни). И струва… Всъщност, това е въпрос на личен избор…

* * *

Често ще си спомням…От моето присъствие и от недоумяващия ми поглед, жената в трамвая видимо се чувстваше неудобно, много неудобно, дори някак виновно. Навярно съм стиснал силно и устните си. Навик от детството ми. Правя го, дори несъзнателно, когато [много] не харесвам нещо. Въпрос на личен избор…

* * *

P.S.: Импресия, но от друг трамвай…

Пътувам с друг трамвай. Цялата мотриса е брандирана с плаката, спечелил 3000 EUR в графичния конкурс „Заедно сме повече” (Gemeinsam sind wir mehr!) в подкрепа на борбата срещу дискриминацията, расизма и т.н., организиран от общинската служба MA17, която отговаря за интеграцията (аз също участвах, но беше илюзия да си мисля, че имам шанс в надпреварата).

Отляво-надясно: евреин, тъмнокож, мюсюлманка и очевидно австриец (символизиращ европеидната раса), снимани в гръб. На синьо-зелникав фон. „Уважението е в главата” (Der Bauch sagt: Respekt ist Kopfsache) или нещо подобно – е посланието. Но не мога да приема и този плакат. Казвам си, ти си предубеден, ти си капризен, не мислиш модерно. Може би, си завистлив, дори. Опитвам се да вникна в смисъла на този постер – очевидно неговите автори са търсили обобщение на религиозно-расова основа. Правила го е някаква агенция. Но не мога да схвана – нещо ми се губи. Почти веднага разбирам – около 2 милиарда души. Не е изобразен азиатец. От онези дето живеят из цял свят, а не от някакво племе, потомък на Уйгурския хаганат. Сещам се – едно от условията на конкурса беше постерът да е във формат Portrait, т.е. „на високо”. При тази композиция дизайнерът е решил, че няма да има място за човек с триъгълна шапка. Много са им широки. Ако сложи и азиатец – ще трябва да намали другите, и композицията отива по дяволите… Затова, така си мисля, решава – без азиатци… Въпрос на личен избор… И на жури.

Мисля си, понякога демокрацията е сложно нещо.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1759-adele-bloch-bauer-na-klimt-se-zavarna-vav-vienna-no-bradyasala.html

Директорът на Albertina: давността за арт реституция трябва да бъде ограничена

Фрагмент от шедьовъра на Густав Климт „Портрет на Аделе Блох-Бауер; 1907). Картината беше в центъра на шумен съдебен процес през 2005 г., след който беше върната на 90-годишната, тогава, Мария Алтман, наследничка на нейните собственици. Снимка: Screenshot of hyperallergic.comВИЕНА. Да бъде поставено ограничение в срока на давност на исковете за реституция на произведения на изкуството, иззети от техните собственици по време на Холокоста, призова Клаус Албрехт Шрьодер (Klaus Albrecht Schröder), директор на световноизвестния музей „Албертина” (Albertina Museum), съобщи сайтът hyperallergic.com, като цитира негово интервю в The Art Newspaper.


Изтъкнатият арт специалист смята, че при подаването на реституционни искове, срокът на давност трябва да бъде ограничен до 20-30 години, смятано от днес. Така, във втория случай, дата ще съвпадне със 100-годишнината от края на Втората световна война (1939-1945). „Ако не определим срок от около 100 години след края на Втората световна война, трябва да се запитаме защо претенциите по отношение на същите престъпления, извършени по време на Първата световна война (1914-1918), не трябва да бъдат валидни и днес.” Според различните действащи законодателства, сега не могат да бъдат предявявани претенции за неправомерно отнемане на произведения на изкуството, извършени през Френско-Пруската война (1870-1871), например, или пък по време на Наполеоновите войни, когато, както е известно, че много френски музеи са „обогатили” значително своите колекции. Същото се отнася и за някои британски музеи, където след изтичането на шестгодишен период на давност (от установяване на собствеността), съдът не зачита каквито и да е претенции. По тази причина, великолепни мраморни фрагменти от атинския Партенон останаха във Великобритания, припомня изданието.

Директорът на „Албертина” Клаус Албрехт Шрьодер (Klaus Albrecht Schröder) по време на откриването на изложбата „Между земята и небето” (From Earth To Sky) на Хуан Миро (Joan Miro; 1883-1983) през есента на 2014 г. Снимка: Stefanie / © artnovini.comВ САЩ, подобни казуси се тълкуват различно от законодателството на отделните щати, като в Ню Йорк, например, срокът на давност е три години. В Германия, жертвите на нацизма имаха право на реституция до 1975 г., но сега, след случая с т.нар. „Мюнхенски склад”, открит в дома на покойния Корнелиус Гурлит (Cornelius Gurlitt; 1932-2014) през февруари 2012 г., са предприети юридически стъпки този граничен период да бъде променен.

В тази посока, австрийското законодателство, определено, е най-демократично в света, смятат юристи. През 1998 г. в Австрия беше приет Закон за реституцията на произведения на изкуството (Kunstrückgabegesetz 1998), а през 2009 г. бяха направени и промени във Федералния закон (Kunstrückgabegesetz 2009). Важно да бъде отбелязано, че подобна правна норма не съществува в нито една друга държава по света. Като арбитър при изпълнението на Закона за реституцията беше създадена специално Комисия за проучване на произхода (Kommission für Provenienzforschung).

Както artnovini.com писа, по силата на този закон, през 2006 г. музеят „Белведере” (Belvedere) върна картината „Портрет на Аделе Блох-Бауер” I (Adele Bloch-Bauer I; 1907) от Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918), наричана още „Австрийската Мона Лиза”, на американската гражданка Мария Алтман (Maria Altmann; 1916-2011). По-късно, през юни 2006 г., шедьовърът беше купен за 135 млн. USD (според различни източници, австрийската държава е била готова да заплати 150 млн. USD) от милиардера Роналд Лаудер (Ronald S. Lauder; 1944), който е и председател на Световния еврейски конгрес. Неотдавна именно Лаудер, в интервю, призова да отпаднат всички ограничения за реституцията на произведения на изкуството, принадлежели на жертви на Холокоста. В края на ноември 2014 г. той остро порица Кристоф Шеублин (Christoph Schäublin), президент на Музея за изящни изкуства в Берн (Kunstmuseum Bern), който обяви, че ще приемат дарението на Корнелиус Гурлит…

През 2011 г. Австрийската комисия по реституция върна на 83-годишния, тогава, канадец Джордж Йориш (Georg Jorisch; 1928-2012), наследник на Амалия Редлих (Amalie Redlich; 1868-1941) – неговата баба, загинала в концлагер, картината на Климт „Лицберг на Атерзее“ (Litzlberg am Attersee; 1915), която през ноември беше купена в Sotheby’s New York за 40.4 млн. USD. Преди реституцията творбата беше собственост на Музея за модерно изкуство в Залцбург (MdM Salzburg). Две години преди това Йориш си върна „Църква в Касон” (Kirche in Casson – Landschaft mit Zypressen; 1913) също от Климт, и също собственост на г-жа Редлих, а през февруари 2010 г., масленото платно беше продадено на търг в Sotheby’s London за почти 27 млн. GBP.

През 2011 г., обаче, Комисията отхвърли претенциите на наследниците на Яромир Чернин (Jaromir Czernin; (1908–1966) да им бъде върната картината „Изкуство на живописта” (Die Malkunst, 1665-1666) от холандския художник Ян Вермеер (Jan Vermeer van Delft; 1632-1675), която сега се намира в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum – KHM) във Виена. Тогава, въз основа на 34-страничен подробен доклад, институцията прецени, че публикуваните факти са достатъчни, за да се смята, че картината е продадена доброволно…

Според Клаус Албрехт Шрьодер, по силата на Закона за реституцията, през последните години в Австрия са били върнати около 50 хиляди произведения на изкуството. Директорът на „Албертина” обаче смята, че е време да бъде сложено ограничение в давността на исковете…

През 1998 г. във Вашингтон се състоя конференция на високо равнище, чиято тема Holocaust-era assets беше реституцията на произведения на изкуството, конфискувани неправомерно от нацистите. Споразумението по заключителния документ, в който се казваше, че „трябва да се вземат бързи мерки за постигане на справедливост и на справедливо решение” за наследниците на жертвите на Холокоста, беше подписан от 44 държави, допълват от hyperallergic.com.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1758-direktorat-na-albertina-davnostta-za-art-restirtucia-tryabva-da-bade-ogranichena.html

Филм на французойката Еманюел Берко ще открие 68-я Фестивал в Кан

Дебютантът Род Парадо във филма La Tête haute на френската режисьорка Еманюел Берко. Снимка: © Luc Roux / festival-cannes.frКАН. Филмът La Tête haute на френската режисьорка Еманюел Берко (Emmanuelle Bercot) ще открие 68-ят Фестивал в Кан (68th edition of the Festival de Cannes) на 13 май т.г. в Grand Théâtre Lumière на Фестивалния дворец (Palais des Festivals). Тази прожекция ще бъде и световна предпремиера на лентата, чиито права за разпространение вече се продадени в много страни по света, съобщи официалният сайт на престижния кинофорум.


La Tête haute разказва историята на Малони, когото се опитват да спасят един съдия от съда за непълнолетни и възпитател от поправителен дом. Действието на филма проследява живота на момчето от времето, когато то е на шест години до неговата 18-годишна възраст…

Сред актьорите личат имената на голямата Катрин Деньов (Catherine Deneuve), Беноа Мажимел (Benoit Magimel) и Сара Форестие (Sara Forestier), а в образа на главния герой се превъплъщава Род Парадо (Rod Paradot). Снимачният екип на Берко е работил на различни места из регионите Нор-Па-дьо Кале, Ил дьо Франс и Рон-Алп.

„Този филм може би ще стори необичаен според критериите, прилагани към филма, който открива Фестивала в Кан”, каза неговият директор Тиери Фремо (Thierry Frémaux). „Със своя избор ние изразихме желанието си да започнем това издание с различно кино, със силна и вълнуваща картина. Филмът на Еманюел Берко красноречиво разказва за противоречията в съвременното общество. Той продължава традицията на съвременното кино, като разголва смело остри социални въпроси. Подобни теми са универсални, разбираеми във всяка страна и затова такъв филм ще бъде напълно подходящ за публиката от цял свят, която се събира в Кан” – допълни Фремо.

Френската актриса, сценарист и режисьор Еманюел Берко започва своята творческа кариера в школа по танци, след това продължава в парижкото театрално студио Florent, а по-късно и в киноинститута Fémis. Нейният талант е открит за публиката на Фестивала в Кан през 1997 г., когато за късометражния си филм Les Vacances е отличена с Наградата на журито, а дипломната й работа La Puce печели втора награда в селекцията „Синефондасион”. През 2001 г., нейният първи пълнометражен филм Clément, чиято главна роля изпълнява режисьорката, участва в основния конкурс на програмата „Особен поглед”. От тогава Берко засне няколко пълнометражни ленти, като сред тях е и Elle sen va (On My Way), в която, според кинокритиката, Катрин Деньов прави една от най-добрите си роли.

Берко е съсценаристка на нашумелия преди време „Полиция” (Polisse; 2011) на френската режисьорка Mайвен (Maïwenn), в чийто най-нов филм Mon Roi (2015), тя изпълнява главната роля.

Фестивалът в Кан ще се проведе от 13 до 24 май т.г. Председатели на журито са знаменитите американски режисьори Джоел и Итън Коен (Joel and Ethan Coen), на журито на „Особен поглед” - актрисата Изабела Роселини (Isabella Rossellini), а на програмата „Синефондасион” и на тази за късометражни филми – мавританският режисьор Абдераман Сисако (Abderrahmane Sissako). Водещ на церемонията по откриването на кинофорума ще бъде Ламбърт Уилсън (Lambert Wilson).

Пълният списък на филмите селектирани
в Официалната програма можете да прочетете тук.


Пълният списък на селектираните заглавия в програмите „Синефондасион“
и „Късометражни филми“ можете да прочетете тук.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1757-film-na-francuzoikata-emmanuelle-bercot-ste-otkrie-68-festival-v-cannes.html

Complementary Conversations with the Kader Attia at Galerie Krinzinger

Kader Attia, History of Reappropriation, Architecture as a stake, 2012, Videostill, 16 min. 54 sec. Photo: © Courtesy Galerie Krinzinger, Vienna and the artistThese complementary conversations tell us more about the order of things than a polarization isolating extremes, says the artist.

VIENNA. Polarization, extremes, ambivalence, day and night, fullness and emptiness, life and death, everything in the universe is bound to be separated from its contrary. And yet they all share a similarity that binds them to their paradox: their difference,” says the artist Kader Attia, whose exhibition Complementary Conversation (from April 18 until May 16, 2015) will present Galerie Krinzinger (Seilerstätte 16, 1010 Vienna).


Kader Attia added, These complementary conversations tell us more about the order of things than a polarization isolating extremes.

From metaphysics to concrete thought, from universal to particular, Human Thought is moved by differences that govern things more than separate them. These differences are the cogs that keep them together.

Ever since Immanuel Kant (1724-1804) we know that Human Thought is guided by a mechanism that brings the connection between an object and any thought into the light. Let’s take a glass, for instance. I know this empty glass is a glass, but it does not know it. And yet would I be able to think that glass within myself or within itself? No. Because I know this glass is a glass through the connection that exists between this object, the glass, and my mind. An experimental connection that takes place in a two-way dialogue… Kant names this connection “correlation”. Since then, human thought has never questioned this postulate except when giving it other adjectives, as Maurice Merleau-Ponty (1908-1961) does in his Phenomenology of Perception” (1945)…

Kader Attia, Demo(n)cracy, Sculpture, 2009. Photo: © Kader Attia / kaderattia.deWhat teenagers from different cultures and backgrounds see as a playground varies according to the sense of reality (space and time alike) in which the group is set, below and beyond the virtual boundary that divides the worlds in play. What is at stake at the core of these complementary conversations, like those of a football game within Roman ruins or the extermination of soldiers in an online game, is the creation of different speculative realities, but of which one loses its ground. In both cases, the possibility to think two concrete objects in themselves – the Roman arch and the virtual enemy that is nothing else but the reflection of similar adversaries connected through the digital web, is a matter of a correlative experience par excellence. The same way the philosopher Quentin Meillassoux (1967) explains, in After Finitude” (2006), thinking an object in itself (outside any correlation) is a necessary possibility. In a world, where the digitalization of knowledge and of the ways to access it are governed by an order of things based on binary interpretation, losing control of these ways of knowledge is a fundamental matter. If it is true that access to knowledge as it always existed is not an easy road, it turns out to be the path to a conscious or unconscious experience. Many inventions, emotions, intuitions, or revolutions have come from mistakes. Wandering through a library, books have for a long time been markers that, from a point A to a point B, guided us towards treasures.  The disposition of books in a library is as much a human organization as a disorganization… When, for instance, someone does not put a book they just looked at in the right place. This is the major difference with the organization of knowledge on the Internet. Not only does a page that has just been read go back to where it belongs, but an artificial intelligence will push it towards you following algorithms that you can’t control.

In the film Citizenfour”, Edward Snowden (1983) is very clear about the fact that originally the Internet seemed like a huge free territory, but that it has very rapidly been taken over by holdings that have gathered, through their economical power, huge bases of billions of personal data. As soon as you use your credit card or your cell phone, you can be spied on. What would happen if after decades of global digitalization, the entire world would only use digital data? This day will come sooner or later, and future generations will be shaped through artificial intelligence.

Thinking the concrete object in itself is then maybe the first and last breath of life that Human Thought screams before it disappears…

* * *

Biography

Born in 1970 into an Algerian family in Paris, Kader Attia spent his childhood between a Parisian banlieue and the neighbourhood of Bab el Oued in Algiers. He studied both Philosophy and Fine Art in Paris and spent a year at Barcelona’s School of Applied Art La Massana” in 1993.

His childhood between France and Algeria, going back and forth between the Christian Occident and the Islamic Maghreb, has had a profound impact on his work, and his time spent living in the Congo-Kinshasa, as well as Venezuela, has further informed his vision.

Kader Attia takes a poetic and symbolic approach to exploring the wide-ranging repercussions of Western modern cultural hegemony and colonialism on non-Western cultures, investigating identity politics of historical and colonial eras, from Tradition to Modernity, in the light of our globalized world, of which he creates a genealogy.

For several years, his researches focus on the concept of Repair, as a constant in Human Nature, of which the modern Western Mind and the traditional extra-Occidental thought have always had an opposite vision. From Culture to Nature, from gender to architecture, from science to philosophy, any system of life is an infinite process of repair.

Since his first major solo show in the Democratic Republic of Congo in 1996 his works were shown in numerous major exhibitions worldwide, like at the 50th Venice Biennial (2003), the 8th Lyon Biennial (2005) or the dOCUMENTA (13) in Kassel (2012) and solo exhibitions like Square Dreams at the BALTIC Centre for Contemporary Art, Newcastle (2007), Construire, Déconstruire, Reconstruire: Le corps utopique at the Musée d’Art Moderne de la Ville de Paris (2012), Reparatur. 5 Akte at the KW Institute for Contemporary Art, Berlin (2013), Continuum of the Repair: The Light of Jacob’s Ladder at the BOZAR Centre for Fine Arts, Brussels (2014), Contre Nature at the Beirut Art Center, Lebanon (2014), Nature, another Culture repaired at the Middelheim Museum, Antwerpen (2014) and in group exhibitions as Contested Terrains at the Tate Modern, London (2011), 10 ans du Projet pour L’Art Contemporain at the Centre Pompidou, Paris (2012), Performing Histories (1) at the Museum of Modern Art, New York (2012), Terms and Conditions at the Singapore Art Museum (2013), Salon der Angst at the Kunsthalle Wien, Vienna (2013), Art Histories at the MdM Salzburg (2014), Where are we now? at the 5th Marrakech Biennial, Marrakech / Morocco (2014), Whorled Explorations, curated by Jitish Kallat, at the Kochi Muziris Biennale, India (2014) and Streamlines at the Deichtorhallen Hamburg (2015).

His solo exhibition Ghost at the Museum Stiftelsen 3,14 in Bergen, Norway will be presented until June 3, 2015. More of his works will be shown also in a solo exhibition at the Musée Cantonal des Beaux-Arts in Lausanne from August 22 until 30, 2015.

Kader Attia lives and works in Berlin and Algiers.

* * *

Opening:
Friday, April 17, 2015, 7pm

Dr. Sabine Breitwieser, Director of the Museum der Moderne Salzburg will speak at the opening.
Kader Attia will also be present on this occasion.


Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1756-complementary-conversations-with-the-kader-attia-at-galerie-krinzinger.html

Преименуват московската ул. „Марксистка” на ул. „Владимир Висоцки”

Владимир Висоцки през април 1979 г. Снимка: © Игор Палмин (Igor Palmin) / commons.wikimedia.orgМОСКВА. Една от московските улици – „Марксисткая”, която води до легендарния Театър на Таганка, да носи името на големия руски актьор, певец и поет Владимир Висоцки (Владимир Высоцкий; 1938-1980) предложи Алексей Венедиктов, главен редактор на една от най-популярните радиостанции в Русия – „Эхо Москвы”. Той сподели своята идея по време на пряката линия с президента на страната Владимир Путин, която излъчи телевизионния канал „Россия 24”, съобщи lenta.ru.


„Безусловно, с цялостното си творчество Владимир Семьонович заслужава името му да бъде увековечено, както и споменът за него, като на една от улиците на Москва бъде наречена на него”, каза руският президент. Владимир Путин допълни, че ще разговаря с кмета на Москва Сергей Собянин, а за да направи подобно предложение, е възможно да използва и правото, което има като държавен глава.  

Според закона, за да бъде преименувана една столична улица, за целта трябва да бъдат издадени съответни укази от президента на Русия и от кмета на Москва.

Според Леонид Печатников, заместник-кмет по социалните въпроси, повечето руснаци ще приветстват тази идея. По данните на национална анкета, проведена през 2010 г., 1/3 от руските граждани са посочили Владимир Висоцки за своя любима личност от историята на страната през ХХ в. – по популярност го изпреварил само Юрий Гагарин (1934-1968), първият космонавт, извършил полет в Космоса.

В Театъра на Таганка Висоцки е участвал в десетки постановки, сред които са изключителните му превъплъщения като Хамлет от едноименната пиеса от Уилям Шекспир (William Shakespeare; 1564-1616), Галилей в „Животът на Галилей” от Бертолд Брехт (Bertolt Brecht; 1898-1956), Лопахин от „Вишнева градина” от Антон П. Чехов (1860-1904)… Актьорът е участвал в повече от 25 игрални филма.


Владимир Висоцки изпълняваше своите авторски песни на акустична седемструнна китара (в т.нар. „руски строй”). Той е автор на повече от 200 стихотворения и на около 600 песни – някои от тях с право са смятани за „вечни”. Негови албуми са издавани във Франция, САЩ, Финландия, Германия, Япония, Корея, а в България – от 1979 г. до 1987 г. – общо шест плочи (четири самостоятелни и две сборни).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1755-preimenuvat-moskovskata-ul-marxistka-na-vladimir-visotski.html

Фестивалът „Трипотека” събира психеделично кино и изкуство в „Трансформатори”

Интроспективно пътуване в чистата геометрия на Алексей Романовски. Неговият късометражен филм Pure Geometry ще бъде показан през първата вечер от фестивала за психеделично кино и изкуство „Трипотека”. Снимка: © Alexey Romanowsky СОФИЯ. Единственият по рода си пътуващ Международен фестивал за психеделично кино и изкуство „Трипотека” (Tripoteca – psychedelic film & art festival) ще се проведе на 17 и 18 април в Лабораторията за градски дизайн „Трансформатори”. В рамките на форума, който беше представен в 12 държави, ще бъдат показани 70 късометражни филма, изложба на 24 графики и инсталации на артисти от цял свят, както и аудиовизуален пърформанс на живо, съобщи Габриела Петрова, посланик на фестивала за София.


„Трипотека” е фокусиран върху проблемите на метафизичното, разгръщането на съзнанието и абстрактната естетика, както и върху популяризирането на психеделичното изкуство (Psychedelic art), което все още е слабо познато в България. Куратор на проекта е румънецът Адриан Манолеску (Adrian Manolescu).

Постерът на софийското издание на фестивала „Трипотека”. Снимка: © tripoteca.comКонцепцията на фестивала е чрез естествените средства на метафизически чувствителното изкуство да предложи нов достъп към света на психеделичното преживяване, така че по пътя на контекста, разказа и авторското вдъхновение да се отвори за зрителя перспективата на онова, което е отвъд времето и пространството, казват организаторите на арт форума.

Във всяка от фестивалните вечери ще има по две филмови секции: Meta-fun – който търси различни ракурси на астралния хумор, и „Интроспективно пътуване” (Introspective Journey), в чиито проекции публиката и участниците ще съзерцават „скъпоценни проникновения”… В края на първата вечер свой аудиовизуален пърформанс ще представят Мирян Колев (E.U.E.R.P.I.) и Todor Warp, който участва и с дигитална графика в пътуващата изложба.

Международният пътуващ фестивал за психеделично кино и изкуство „Трипотека” е основан през 2012 г. в Румъния, а в София е проведен за първи път през 2013 г. в пространството на the Fridge & Xaspel.

„Трипотека” е напълно независим проект, поддържан от неколцина артисти с отворено съзнание, допълват неговите организатори, който уточняват, че входът за фестивала е „със задължително дарение, но в напълно свободен размер.

* * *

Програма:

Петък, 17 април

19.00 – 20.00 отворено посещение на изложбата
20.00 – 20.50 аудиовизуален перформанс: E.U.E.R.P.I. & Todor Warp
20.50 – 22.00 прожекции на късометражни филми, секция Meta-Fun
22.00 – 22.20 почивка
22.20 – 23.20 прожекции на късометражни филми,
                     секция Introspective Journey

Събота, 18 април

19.30 – 20.00 отворено посещение на изложбата
20.00 – 21.00 прожекции на късометражни филми, секция Meta-Fun
21.00 – 21.15 почивка
21.15 – 22.15 прожекция на късометражни филми,
                     секция Introspective Journey

ВНИМАНИЕ:
събитието не се препоръчва на хора, страдащи от епилепсия!

Допълнителна актуална информация за фестивала „Трипотека” можете да намерите получите във Facebook страницата на събититето.

Step inside the Quantum Universe от румънската художничка Роксана Банеа. Снимка: © Roxana Benea* * *

Psychedelic

Най-общо казано, терминът психеделия (от древно гръцки: ψυχή – душа, δήλος - ясен), обозначава явления, свързани с промени в съзнанието, във възприятията, състояния на хипноза, транс и т.н. Терминът psychedelic (психеделичен) е въведен през 1957 г. от британският психиатър Хъмфри Озмънд (Humphry Osmond; 1917-2004), който работи основно в САЩ и Канада и изучава използването на психоактивните вещества (основно LSD), наричани често психеделици, в психотерапията. По-късно терминът намира широка употреба в трудовете на американския писател и психолог Тимъти Лиъри (Timothy Leary; 1920-1996) и в творбите на английския писател Олдъс Хъксли (Aldous Huxley; 1894-1963), автор на антиутопичния роман „Прекрасен нов свят” (Brave New World; 1932). Откривателят на LSD и пионер в изследването на веществото – швейцарският химик и писател Алберт Хофман (Albert Hofmann; 1906-2008), в книгата си „ЛСД: моето проблемно дете” (LSD: My Problem Child) го превежда като „проявяващ разум” или „разширяване на съзнанието”.

Съвсем логично опитите с психеделици оказват своето влияние върху изкуството и културата, особено през 60-те години на XX в. „Най-възприемчиви” се оказват рок музиката и литературата. Първата група, която използва думата са американците Holy Modal Rounders през 1964 г., последвани от 13th Floor Elevators, гениалният Джими Хендрикс (Jimi Hendrix; 1942-1970), „класиците” Pink Floyd, The Doors, The Byrds, The Who, Iron Buterfly, Jefferson Airplane, The Grateful Dead – за които Мартин Скорсезе (Martin Scorsese) ще снима документален филм и др. Именно Джери Гарсия (Jerry Garcia; 1942) и компания са сред постоянните пърформъри в прочутите Acid Tests-вечеринки, които по това време се провеждали в хипарската комуна Merry Pranksters, основана от писателя Кен Киси (Ken Kesey; 1935-2001), автор на безсмъртния роман „Полет над кукувичето гнездо” (One Flew Over the Cuckoo’s Nest; 1962). В творбите на Джак Керуак (Jack Kerouac; 1922-1969), Алън Гинзбърг (Allen Ginsberg; 1926-1997), Уилям Бъроуз (William Burroughs; 1914-1997), както и в по нови времена – на шотландеца Ървин Уелш (Irvine Welsh) и на руснака Виктор Пелевин, следите от психеделичната култура личат осезателно…

Макар че някои изследователи свързват понятието психеделичен основно с употребата на наркотични вещества, мнозина техни колеги не са склонни за приемат това твърдение, тъй като „разширяване на съзнанието”, може бъде да постигнато по много други начини, като един от тях, например, е медитацията…

Сред авторите на психеделично изкуство са британският художник Дъг Байндер (Doug Binder; 1941), австралиецът Джеймс Клифорд (James Clifford; 1936-1987), сюрреалистът Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989), американецът Уорън Дейтън (Warren Dayton; 1940), австриецът Ернст Фукс (Ernst Fuchs; 1930), холандският график Ешер (M.C. Escher; 1898-1972), швейцарецът Гигер (H.R. Giger; 1940-2014), британският кинорежисьор Тери Гилиъм (Terry Gilliam; 1940), холандският дизайнерски тандем The Fool, американецът Рик Грифин (Rick Griffin; 1944-1991) – един от най-известните плакатисти и много други.

* * *


От 2013 г. до днес фестивалът „Трипотека” е провеждан в Букурещ, Лондон, София, Амстердам, Брашов, Париж, Сент Етиен, Слоун, Риека, Лос Анджелис, Сан Франциско, Клуж, Пловдив…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1754-festivalat-tripoteca-sabira-psychedelichno-kino-i-izkustvo-v-transformatori.html