Месечни архиви: април 2015

Изабел Уери ще представи романа си „Мерилин обезкостена” в Чешкия център

Писателката Изабел Уери е едно от водещите имена в съвременната белгийска литература. Снимка: ИК „Персей”СОФИЯ. Белгийската писателка, актриса, певица и режисьорка Изабел Уери (Isabelle Wéry) ще представи пред българските читатели романа си „Мерилин обезкостена” (Marilyn désossée), който през 2013 г. беше отличен с Наградата на Европейския съюз за литература (European Union Prize for Literature), а сега излиза на български език благодарение на издателска къща „Персей. Срещата ще се състои на 16 април, четвъртък, от 18.00 ч. в Чешкия културен център (ул. „Георги С. Раковски” № 100), който заедно с издателството е съорганизатор на събитието. Книгата е част от поредицата на „Персей”, подкрепена от програма „Творческа Европа” на ЕС.


Изабел Уери е родена в Лиеж. Успехите й на театралната сцена се дължат на нейни собствени текстове като „Смъртта на прасето” (La mort du cochon), „Базар за портокали” (Le Bazar des organes), „Госпожица Ари гола” (Mademoiselle Ari nue)... Писателката е лауреат на Наградата на белгийските театрални критици (Prix de la Critique de Théâtre Belge) през 2008 г. Тя е автор на романа „Господин Рене” (Monsieur René) – въображаема биография на големия белгийски актьор Рене Ено (René Hainaux; 1918-2012) и на „Поемите на Ивет” (Saisons culottes amis; Yvette’s Poems) – и двете книги са издадени през 2010 г.

Автор: Изабел Уери; заглавие: „Мерилин обезкостена”; брой страници: 160; ISBN 978-619-161-060-0; цена: 7.00 лв. Снимка: © ИК „Персей”Вторият й роман „Мерилин обезкостена” е модерен разказ за един живот, за една събуждаща се жена, за възхищението от живота, за откриването на любовта и свободата. Това е „разчленяване” на душата на едно момиче, което обхваща три периода от неговия живот и е своеобразно пътуване сред мислите на главната героиня Мерилин – изборът на името съвсем не е случаен и е заигравка с култа към Мерилин Монро (Marilyn Monroe; 1926-1962), казват от „Пресей”. Младата жена споделя своите разсъждения, откритията си, търсенето на перфектната любов, срещите си…

Три „обезкостявания”, три отделни периода в живота й… От 6 до 8-годишна възраст: времето на невинността, на надеждата и на очакването; на 25 години: времето на разочарованията, на мечтите, на експерименталната любов с много партньори, на разцъфването… Мерилин се раздвоява, изследва половете, формите… А след това идва времето на посвещението, на пълнотата, на успокоението, на срещите с мъката, на конфронтацията със смъртта, с Господ…


Авторката спряга живота във всички времена, съгласува щастието и любовта в множествено и единствено число, без ограничения и без да я е грижа за правописа и общоприетата пунктуация. Тя жонглира с думите, за да пръсне с блясък идеите си, чувствата си. Един модерен, съвсем нетрадиционен стил, понякога грапав, но никога невинен, допълват от издателството.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1753-isabelle-wery-ste-predstavi-romana-si-merilin-obezkostenata-v-cheshkia-centar-.html

The Leopold Museum will present the world-famous British artist Tracey Emin

Tracey Emin in front of Egon Schiele’s painting Seated Male Nude (Self-Portrait; 1910). Photo: 2014 © Leopold Museum, Wien / A. Ludwig VIENNA. The Leopold Museum will present (from 24th April 2015 to 14th September 2015) the first comprehensive exhibition in the Austrian capital featuring more than 80 works by the British artist Tracey Emin (born in 1963), a leading figure of the Young British Artists” (YBA). Tracey Emin, a superstar and enfant terrible of contemporary art, will engage in a fascinating artistic dialogue, as she will not only present her own works but will also incorporate a personal selection of drawings by Egon Schiele (1890-1918) into the exhibition. This exploration of the Austrian Expressionist’s oeuvre allows Tracey Emin to venture into unchartered territory with her art and to draw interesting parallels.


Tracey Emin’s pictorial language is direct and trenchant. Her art is an art of exposure and her own biography provides her with an inexhaustible source of inspiration. Her titles form an integral part of her works and speak of unrequited love, suffering, longing and desire.

Tracey Emin, It’s Not the Way I Want to Die, Installation, 2005 © Courtesy of the artist and White Cube Bildrecht, Wien 2015The exhibition Where I Want to Go at the Leopold Museum affords insights into the various techniques and materials used by Tracey Emin and features acrylic paintings, gouaches and videos, installations made from neon lamps, wood, metal and textiles as well as photographs and bronze sculptures, announced leopoldmuseum.org.

In her candid and sometimes sharp-tongued oeuvre, which is shaped both by tragedy and humor, Tracey Emin lays bare her own hopes, humiliations, failures and successes.

The themes of provocation and sexuality repeatedly surface in Tracey Emin’s work, as her oeuvre is firmly rooted in the tradition of feminist discourse.

Through her radical misuse of conventional handicraft techniques – typically regarded as female work – Emin’s art reflects the feminist doctrine the personal is political.

Tracey Emin’s interest in the masters of Modernism, and first and foremost in Egon Schiele, has an influence on her paintings, monotypes and drawings that is not to be underestimated. Using Expressionist elements and themes, her works address complex personal issues and concepts of self-portrayal. The juxtaposition of Tracey Emin’s works with those of Egon Schiele exposes similarities in the artistic aspirations of both artists and allows for a new visual experience.

The exhibition features recent and entirely new works and installations by the artist which will at times enter into a dialogue with select drawings and written documents by Egon Schiele.

Curators: Karol Winiarczyk, Diethard Leopold.

* * *

Egon Schiele, Staning Youth, Head inclined, 1910 © Leopold, Private CollectionBiography

Tracey Emin was born in London in 1963 and studied at the Maidstone College of Art (1986) and the Royal College of Art (1989) in London. Her works have featured in numerous international exhibitions, including solo and group exhibitions in Holland, Germany, Japan, Australia and the US. In 1999 Tracey Emin’s work My Bed” (1998) was shown in the much-noticed Turner Prize exhibition at the Tate Gallery. In 2007 the artist was elected to be a member of the Royal Academy of Arts. That year she represented Great Britain in the Venice Biennale. In 2009 the Kunstmuseum Bern dedicated a large retrospective exhibition to her oeuvre. In 2011 Tracey Emin was the second woman to be appointed professor of drawing at the Royal Academy of Arts. That same year the artist showed her largest solo exhibition to date at the Hayward Gallery in London. Most recently, Emin presented a selection of her works at the renowned White Cube Gallery in London under the title The Last Great Adventure is You”. The artist lives and works in London.

Awards

Professor of Drawing, Royal Academy, 2012
Honorary Doctorate, Royal College of Art, 2007
Doctor of Letters, University of Kent, 2007
Doctor of Philosophy, London Metropolitan University, 2007
The Jury Prize Cairo Biennale Award, Cairo, 2001
International Award for Video Art, 1997.

Tracey Emin, Lonely Chair, drawing, 2012 © The artist courtesy Lehmann Maupin Gallery Bildrecht, Wien 2015Public Collections

Albright-Knox, New York
Arts Council of Great Britain
Art/Pace Roberts Foundation, San Antonio
British Museum, London
Camden Arts Center, London
Denver Art Musuem, Colorado
Deutsche Bank
Garage Centre for Contemporary Sculpture, Moscow
Hamburger Kunsthalle, Hamburg
Hara Museum, Tokyo
Mattress Factory, Pittsburgh
Museum of Contemporary Art, Los Angeles
Museum of Contemporary Art, San Diego
Museum of Modern Art (MoMA), New York
Museum van Loon, Amsterdam
National Portrait Gallery, London
Neue Nationalgalerie, Berlin
Pompidou Centre, Paris
RISD Museum, Rhode Island
Saatchi Collection, London
Sackler Center for Feminist Art, Brooklyn Museum
Sammlung Goetz Collection, Munich
San Francisco Museum of Modern Art
Scottish National Gallery, Edinburgh
Simmons and Simmons, London
South London Gallery, London
Tate Gallery, London
TI Group PLC, Oxon
Walker Art Centre, Minneapolis.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1752-the-leopold-museum-will-present-the-world-famous-british-artist-tracey-emin.html

„Малкият принц” на Екзюпери „долетя” при българските читатели в нов превод

Издателство „Изида” предлага на българските почитатели на „Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери нов превод. Снимка: © К.Е.Сергеев / ru.wikipedia.org СОФИЯ. Една от вечните книги в световната литература – „Малкият принц” (Le petit prince; 1943), от френския писател, поет и професионален летец Антоан дьо Сент-Екзюпери (Antoine de Saint-Exupéry; 1900-1944), вече има нов превод на български език, съобщиха от издателство „Изида”. Негов автор е великолепния преводач Румен Руменов, а изданието на безсмъртната магическа приказка предлага на читателите и оригиналните цветни илюстрации на самия Екзюпери.


Книгата е най-новото попълнение в поредицата на издателството, която представя забележителни творби на детската литература, като „Рибарят и неговата душа” (The Fisherman and his Soul; 1891) от Оскар Уайлд (Oscar Wilde; 1854-1900), „Вафлено сърце” (Vaffelhjarte; Waffelheart; 2005) и „Туне Глимердал” (Tonje Glimmerdal; 2009) на младата скандинавска звезда Мария Пар (Maria Parr), обявена от скандинавската литературна критика да „новата Астрид Линдгрен”.

„Малкият принц” разказва историята на един пилот, приземил се аварийно в пустинята, който се натъква на малко момче, дошло от непозната планета. То му разказва за живота си, за пътешествието си през Космоса, за създанията, които е срещало… Но отвъд тази история, произведението на Екзюпери е и много повече – книга, изпълнена с мъдрост, в която простичките наглед мисли и изказвания на героите отключват въображението и ни карат да се замислим върху собствения си живот: как и за какво живеем, върху какво се градят приятелството, обичта и щастието. Човек трябва да вижда и да търси със сърцето си, защото очите са слепи… – казват от издателство „Изида”.

Автор: Антоан дьо Сент-Екзюпери; заглавие: „Малкият принц”; брой страници: 96; илюстрации: цветни; ISBN 978-619-704-028-9; цена: 4.99 лв. Снимка: © Издателство „Изида”Написана преди 72 години, тази изключителна алегорическа повест продължава да вълнува и днес. Според едно изследване, „Малкият принц” е най-превежданата книга след Библията – издадена е на общо близо 200 езика и диалекта, а от нея, в цял свят, са продадени повече от 80 млн. бройки.

Неотделима част от тази приказка са рисунките на самия писател, чиято стойност е не по-малка от тази на самата книга. Създадени по време на боевете с нацистите през Втората световна война (1939-1945), те пресъздават по вълнуващ начин образа на момчето, космически пътешественик… Според някои експерти по творчеството на Сент-Екзюпери, уникалните му илюстрации на „Малкият принц” разрушават езиковите бариери и се превръщат в част от универсалния визуален лексикон, разбираем от всички. „Нали в началото всички възрастни са били деца, само дето малко от тях го помнят…”, казва писателят в посвещението си към книгата.

Литературоведи припомнят, че Сент-Екзюпери многократно е преработвал това произведение. Книгата е завършена през 1942 г. и за първи път е издадена на 6 април 1943 г. в САЩ, от нюйоркското издателство Reynal & Hitchcock. Във френските книжарници творбата се появява през 1946 г. благодарение на издателство Editions Gallimard.

Както artnovini.com писа, през 2012 г. беше открит неизвестен ръкопис на книгата. Уникалният екземпляр бил част от сбирката на частен колекционер, който въобще не подозирал, че го притежава. Тогава, специалисти от аукционната къща Artcurial датираха черновата към 1941 г. и обявиха, че тя съдържа непубликувани откъси от 17-а и 19-а глава на фантастичната приказка. В ръкописа било описано посещението на Малкия принц на Земята – седмата планета от неговите пътешествия.

„Ако съберем всички обитатели на тази планета един до друг: бели, жълти, черни, деца, възрастни хора, жени и мъже, без да пропуснем никого, човечеството ще се събере върху Лонг Айлънд”, пише френският писател. Според експертите, споменаването на този остров, върху който се намира част от Ню Йорк, доказва, че книгата е написана именно там…

„Малкият принц” е най-известното произведение на Антоан дьо Сент-Екзюпери – през 1999 г. читателите на френския вестник Le Monde поставиха романа на 4-о място в класацията „100-те книги на века”. Писателят е автор на още няколко забележителни литературни произведения, среди които са творби като „Южната поща” (Courrier Sud; 1928), „Нощен полет“ (Vol de nuit; 1931), „Писмо до един заложник” (Lettre à un otage, 1943)

По безсмъртната история на Антоан дьо Сент-Екзюпери, разказана в „Малкият принц”, са създадени няколко филма, мюзикъл, анимационен сериал, припомнят от издателството.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1751-malkiat-prinz-na-exupery-doletya-pri-bulgarskite-chitateli-v-nov-prevod.html

Синьото, във всичките му разновидности, е любимият цвят на художниците от XX в.

През XX в., не Пикасо, а френският авангардист Ив Клайн (Yves Klein; 1928-1962) е безспорният „властелин на синия цвят”. Снимка: © artnovini.comСТОКХОЛМ. Шведският учен Мартин Беландер (Martin Bellander), докторант по психология в световноизвестния Каролински институт (Karolinska Institutet), установил, че в края на XX в. най-използван от палитрата на художниците е синият цвят. За своето проучване аспирантът е изследвал спектрограмите на 94 526 картини, създадени между 1800 г. и 2000 г., и стигнал до извода, че някои цветове имат по-осезаемо присъствие в различните видове изкуства, съобщава artnet.com.


По време на своята работа Беландер е използвал базите данни на BBC Your Paintings, Google Art Project, Wikiart и Wikimedia Commons. Той установил, че за разлика от филмовите трейлъри, при които са предпочитани различните нюанси на оранжевото, в изобразителното изкуство – най-вече в живописта, се срещат повече сините цветове.

Според младият учен, има няколко причини, които обуславят тази тенденция – от чисто художествени до съвсем тривиални: по време на Първата световна война (1914-1918), например, синият цвят е много популярен сред художниците, които по всяка вероятност са вдъхновени и доразвиват концепцията на т.нар. „син период на Пикасо” (Picasso’s Blue Period, 1901-1904); в края на XX в. цената на сините пигменти, които винаги са били много скъпи, вече са напълно достъпни; все по-пълната информация за токсичността на кадмия, който е съставна част на червените, оранжевите и жълтите бои; и, разбира се, влиянието на неумолимото време – по всяка вероятност с годините много от пигментите променят цвета си…

Ерин Блекмор (Erin Blakemore), от американското издание Smithsonian Magazine, обаче смята, че доминирането на синия цвят може да се дължи и на факта, че при цифрово изображение, много често тъмните участъци от картините изглеждат синкави, което по някакъв начин компрометира изследването…

Дали идва края на синята „арт треска”? Според последните проучвания, публикувани в края на февруари т.г. в академичното интернет списание PLoS ONE, най-споделяните „онлайн”-цветове са червеният, розовият и виолетовият.

В средата на декември м.г., от компанията Pantone определиха за „Цвят на 2015 г.” (Color of the 2015) виненочервеният, или Marsala (18-1438), припомнят от artnet.com.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1750-sinioto-vav-vsichkte-mu-raznovidnosti-e-lubimiat-cvyat-na-hudognicite-ot-20-vek.html

The Academy selects show dates for 2016, 2017, 2018

The Academy Awards® will air live on ABC Television Network on Oscar Sunday February 28, 2016. Photo: Richard Harbaugh / ©A.M.P.A.S.Key dates announced for 88th Oscars®.

LOS ANGELES. The Academy and the ABC Television Network today announced the dates for the 88th, 89th and 90th Oscar® presentations. The Academy Awards® will air live on ABC on Oscar Sunday February 28, 2016, February 26, 2017, and March 4, 2018, respectively, announced oscar.org.


Academy key dates for the 2015 Awards season are:

Saturday, November 14, 2015
The Governors Awards

Wednesday, December 30, 2015
Nominations voting opens 8 a.m. PT

Friday, January 8, 2016
Nominations voting closes 5 p.m. PT

Thursday, January 14, 2016
Oscar Nominations Announcement

Monday, February 8, 2016
Oscar Nominees Luncheon

Friday, February 12, 2016
Final voting opens 8 a.m. PT

Saturday, February 13, 2016
Scientific and Technical Awards

Tuesday, February 23, 2016
Final voting closes 5 p.m. PT

Oscar Sunday, February 28, 2016
88th Academy Awards begins 7 p.m. ET/ 4 p.m. PT

The 88th Academy Awards will be held at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® in Hollywood, and will be televised live by the ABC Television Network. The Oscar presentation also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.

About the Academy

The Academy of Motion Picture Arts and Sciences is the world’s preeminent movie-related organization, with a membership of more than 6,000 of the most accomplished men and women working in cinema. In addition to the annual Academy Awards – in which the members vote to select the nominees and winners – the Academy presents a diverse year-round slate of public programs, exhibitions and events; acts as a neutral advocate in the advancement of motion picture technology; and, through its Margaret Herrick Library and Academy Film Archive, collects, preserves, restores and provides access to movies and items related to their history. Through these and other activities the Academy serves students, historians, the entertainment industry and people everywhere who love movies.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1749-the-academy-selects-show-dates-for-2016-2017-2018.html

Isabella Rossellini, President of the Un Certain Regard Jury of the Festival de Cannes

Isabella Rossellini in the drama The Architect (2006) by Matt Tauber. Photo: Magnolia / outnow.chCANNES. The Italian-American actress and director Isabella Rossellini has kindly agreed to preside the Un Certain Regard Jury, the Official Selection of the Festival de Cannes made up of twenty films to be announced, along with the films In Competition, at the press conference on 16th April.


The daughter of Italian director Roberto Rossellini (1906-1977) and Swedish actress Ingrid Bergman (1915-1982), to whom this year’s Festival de Cannes is to pay tribute, Isabella began her cinematic career alongside her father as a dresser, before becoming acting for the Taviani Brothers – family friends who gave her a role in The Meadow (1979). Her career quickly took an international turn, with White Nights (1985) by Taylor Hackford, Tough Guys Don’t Dance (1987) by Norman Mailer, Les Yeux noirs (1987) by Nikita Mikhalkov, Blue Velvet (1986) and then Wild at Heart (1990) by David Lynch, for whom she played a number of mysterious and tortured female roles.

She went on to star in a wider variety of guises for both television and film in Italy and America but returned to arthouse cinema with Abel Ferrara’s The Funeral (1996), and Two Lovers (2008) by James Gray, in which she played a role of remarkable intensity. In 2010 she appeared in The Solitude of Prime Numbers by Saverio Costanzo.

In 2008 following a request from Robert Redford, she threw herself into directing a miniseries devoted to the reproduction, seduction techniques and maternal behaviour of animals. Green Porno, Seduce me and Mammas – all produced by SundanceTV – revealed her irresistible comic talent and off-beat sense of humour.

Isabella Rossellini and Jean-Claude Carrière then made a scenic version entitled Animals Distracted Me (2011), which toured the world to great acclaim.

At the Festival de Cannes, Isabella Rossellini will take part in the tribute to her mother by attending the screening of Ingrid Bergman, in Her Own Words‏, a documentary by Stig Björkman being shown as part of the Cannes Classics.

She will also launch her own ‘Ingrid Bergman Tribute’ to celebrate the centenary of her mother’s birth. The show, directed by Guido Torlonia and Ludovica Damiani, will be based on both her autobiography and her correspondence with Roberto Rossellini and will play on some at the world’s major theatres.

With the help of a soon-to-be-announced Jury made up of artists, journalists and festival directors, Isabella Rossellini will award the Un Certain Regard Prize and meet the winners on Saturday 23rd of May, on the eve of the closing ceremony.

The 2014 Un Certain Regard was awarded by President of the Jury Pablo Trapero to White God directed by Kornél Mundruczó.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1748-isabella-rossellini-president-of-the-un-certain-regard-jury-of-the-festival-de-cannes.html

На фокус – театралното изкуство на големия Димитър Гочев

Димитър Гочев е един от най-големите съвременни театрални режисьори. Снимка: © ИК „Изток-Запад”СОФИЯ. Луксозното издание „На фокус Dimiter Gotscheff” от проф. Виолета Дечева и от проф. Георги Каприев предлага на българските читатели среща с живота и творчеството на един от най-значимите режисьори в световното театрално изкуство – големият Димитър Гочев (Dimiter Gotscheff; 1943-2013), съобщават по повод новата си книга от ИК „Изток-Запад”.


Независимо един от друг, професорите Виолета Дечева и Георги Каприев, системно и аналитично следят постановките и новаторските търсения на Гочев повече от двайсет години. Книгата им „На фокус Dimiter Gotscheff” включва 28 техни текстове, посветени на творчеството на големия театрален режисьор, проследявайки творческия му път и в България, и в Германия. В предговора на книгата авторите пишат: „Става дума за над две десетилетия, в които гледайки театър и мислейки чрез него, сме имали ясно фокусиран център: Димитър Гочев.” Статиите в изданието са подредени по хронологичен ред и дават на читателите възможност да се запознаят с изкуството на определяния от германоезичното издание на Wikipedia като „един от най-важните немски режисьори”.

Димитър Гочев е роден на 26 април 1943 г. в Борисовград (днес – Първомай), Пловдивско. Завършва театрознание в университета „Хумболт” в Берлин (Humboldt-Universität zu Berlin). Режисьорският му дебют е постановката „Когато гръм удари” от Пейо К. Яворов (1878-1914) през 1972 г. До 1986 г. работи в редица български театри в София, Плевен, Монтана, Русе, Варна и Бургас. От 1986 г. живее и твори в Германия. Многократно отличаван на Берлинските театрални срещи; два пъти e избиран за режисьор на годината от германската критика: през 1991 г. и през 2005 г. През 2007 г. Гочев е удостоен със Специална награда за творческа чест и принос към българското и европейско театрално изкуство „Аскеер”.

Две години преди да напусне този свят – през 2011 г., за изключителната рабата си по пиесите „Битката на негъра и кучетата” (Der Kampf des Negers und der Hunde) от Бернар Мари-Колте (Bernard-Marie Koltès; 1948-1989), „Перси” (Die Perser) от Есхил (Αἰσχύλος; 525 – 456 пр. н.е.), „Иванов” (Iwanow) и „Болнична стая № 6” (Krankenzimmer Nr. 6) от Антон Павлович Чехов (1860-1904), заедно с актьорите Самуел Финци (Samuel Finzi), австриецът Алмут Цилхер (Almut Zilcher) и германецът Влофрам Кох (Wolfram Koch), Димитър Гочев получава престижната Театрална награда на Берлин (Theaterpreis Berlin) – най-високото театрално отличие в Германия. Спектаклите са поставяни на сцените на „Фолксбюне” (Volksbühne) и на „Дойче театер Берлин” (Deutsches Theater Berlin)…

Корицата и оформлението на книгата „На фокус Dimiter Gotscheff” са дело на илюстратора Чавдар Гюзелев. Заедно с изданието, читателите ще получат и диск с филма „Homo Ludens – играещият човек” – посветен на Димитър Гочев, чийто режисьор и сценарист е Иван Панталеев.

* * *

Виолета Дечева е професор по театрознание, историк и критик. Защитава дипломна работа върху драматургията на гениалния руски писател Михаил Булгаков (1891-1940) и докторска дисертация на тема „Актьорът и неговото произведение. Концепции за актьорското изкуство в края на XIX и началото на XX век”. Работила е в Института за изкуствознание към БАН, била е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство, СУ „Св. Климент Охридски” и Нов български университет. Член е на международната федерация на театралните изследователи.

Проф. Георги Каприев е роден през 1960 г. в гр. Бургас. Завършил е специалност „Философия” в СУ „Св. Климент Охридски”, където днес е преподавател и ръководител на катедра „История на философията”. Специализирал е в Кьолн и Париж. Основните му интереси са в областта на Историята на средновековната философия. Автор е на 16 книги, многобройни статии и монографии. Публикува и критически ескизи за театър, литература, визуални изкуства. От 2004 г. е член на комисията за съвременна българска драматургия на Академия А’аскеер.

В книгата „На фокус Dimiter Gotscheff” са включени 28 текста от проф. Виолета Дечева и от проф. Георги Каприев, посветени на изкуството на Димитър Гочев. Снимка: © ИК „Изток-Запад” * * *

Откъс от „На фокус Dimiter Gotscheff
(проф. Виолета Дечева и проф. Георги Каприев)

Димитър Гочев в България

„Войцек”

Спектакълът „Войцек”* (Woyzeck; 1837) на Димитър Гочев е като бръснач: „Внимавай някой да не се пореже на теб”, както казва Капитана на Войцек. Върху ръба на едно такова бляскащо острие видяхме преди две години как пределно се разигра неговата „Госпожица Юлия” (Fröken Julie; 1888) от Стриндберг (August Strindberg; 1849-1912). Пределен, нагнетен, интензивен театър. „Войцек не е представление за зяпачи. Докато зяпат, току-виж се порязали на бръснача. Но не е и за кибици. Докато кибичат, историята ще е свършила, а постисторията ще ги е изконсумирала. Това е театър за онези, които усещат в себе си този бръснач. Които познават болката от утопията, болката, оставена от Мюлеровата „Раната Войцек (Die Wunde Woyzeck). Откритата рана я нарича Хайнер Мюлер (Heiner Müller; 1929-1995) в този текст.

„Войцек е логично, чисто, твърдо, волево, изключително безнадеждно представление. „Войцек е овладяната, но непреодоляна болка. Актьорите играят с нечовешка концентрация, с опънати до непоносимост мускули, със „стиснати зъби. Концентрирани, овладени тела. Иначе рядко постижима, но тук прецизна, удивителна култура на тялото. Актьорското тяло е като вкопчено в текста, воден от режисьора към пределно ясен и в този смисъл опънат изказ. Фантастични актьори. Димитър Гочев интерпретира Бюхнеровия „Войцек чрез Мюлеровата реч „Раната Войцек - текст, който той чете при получаването на наградата „Бюхнер(Georg-Büchner-Preis, 1985).

Социалният панаир се открива от Глашатай-клоун (Хана Зайферт), в който съществува висшето творение - човекът. В този панаир всеки има свое място, а на сцената - свой стол. Всичко е безупречно смазано в отработена, казармена механика. Само Войцек няма свое място и тича - „като разтворен бръснач казва Бюхнер - безпощадно сам, ослушващ се във Вселената. И добавя: „Тихо, колко е тихо.

Този Войцек (Бернт Граверт) „продължава да кърши пръчки за своя Капитан” (казано с Мюлер) и да вижда ужаса на Хегеловото твърдение: „Всичко разумно е действително и всичко действително е разумно.” И да живее в него. Да живее в казармения панаир, който си е организирал човекът. Следвайки плодовете на духа и правейки опити да ги усъвършенства, същият този човек е сведен до основни гестуси, които освен това се възпроизвеждат все по-уродливо. Какво учат двамата калфи, които се играят от Самуел Финци и Йост Грикс? Все същото - до фарсовото му деформиране и пълно обезсмисляне. Всеки е поставен в твърди, ясни зависимости спрямо останалите, към които отправя своя гестус. Например гестусът на Доктора е гестусът на Науката-Слънце. Негов е например езиковият гестус: „Аз имам нова теория. Или този на Капитана е гестусът на Морала-Луна. Стегнат в императиви, той може да се изрази с неговата повтаряща се реплика: „Ти не си морален човек, Войцек! Друг е гестусът на военщината/прусащината, който изразява Капелмайсторът (с „гърди на бик). Или Мари. Тя е изкушението. Самият грях. Войцек вдига ножа, за да пререже гърлото й. Този жест е израз, препращащ също към текста на Мюлер „Раната Войцек: „Кървавата огърлица на Мари на шията. Може да се разбира и така: убийството е последният, отчаян опит на Войцек да спаси света от греха. Но погледнато от перспективата на проваления комунизъм, погледнато откъм края на XX век, убийството вече не е престъпление, а просто добре свършена работа: „Добро убийство, казва Войцек в спектакъла на Гочев. С други думи, убийството е вече механика, то вече не решава конфликти, не е жертва в името на идеал. То също е гестус. Така Гочев показва в своя спектакъл последствията от опитите за реализация на просвещенските идеи: „Нищо не струва толкова скъпо на човека, колкото хуманизмът, пише през 1823 г. в едно свое писмо от Страсбург Георг Бюхнер. Мюлер го продължава в „Раната…”, показвайки щетите през XX век.

След Димитър-Гочевия „Войцек не остава просвет, нито класическото Хамлетово мълчание, а самата безнадеждност. Светът след рухването на стената изглежда като рана, а единствената утеха за човека - Земята - и сега е същото счупено гърне като от приказката, която разказва Войцек. Може да се почувства ужас в гласа на Идиота (Вернер Вьолберн), разказващ приказката за самотното момче. И може би премесената с ужаса надежда в гласа на Глашатая, който дрезгаво се провиква на финала както в началото: „Отначало! Отначало! Но това вече е Мюлер, не Бюхнер: „Ужасът е последната надежда.

Виолета Дечева, в. „Култура”, 23 юни 1995 г.

_____

* Бел. ред.: Автор на пиесата е германският драматург Карл Георг Бюхнер (Karl Georg Büchner; 1813-1837).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1747-na-focus-teatralnoto-izkustvo-na-golemia-dimiter-gotscheff.html

Neil MacGregor to step down as Director of the British Museum at the end of 2015

Neil MacGregor, Director of the British Museum. Photo: © Jason Bell LONDON. Neil MacGregor announced to his colleagues at the British Museum this morning that he has decided to step down as Director at the end of December 2015. He has been Director of the British Museum since August 2002.


Neil MacGregor said, Its a very difficult thing to leave the British Museum. Working with this collection and above all with the colleagues here has been the greatest privilege of my professional life. But I’ve decided that now is the time to retire from full-time employment and the end of this year seems a good time to go. The new building has been completed, so we at last have proper exhibition space, new conservation and scientific facilities, and first class accommodation for our growing research activities. We have built strong partnerships with fellow museums across the UK, and are rapidly expanding our programme of loans and training around the world.

The Museum is now ready to embark on a new phase – deploying the collection to present different histories of the world. It is an exhilarating prospect, and it will start with the new Islamic Galleries and with plans for the future of the Old Reading Room.

The Museum is in a strong position to respond to these energising challenges. It has a distinguished international Board under a new Chairman Sir Richard Lambert. To everything it does the BM brings the highest levels of professionalism. Around the world it is a valued partner and the Board has clearly defined the British Museum’s role as a worldwide resource for the understanding of humanity, to be made available as widely and as freely as possible.”

Neil MacGregor added, Although I shall no longer be working full-time I shall be involved in a number of projects.

I shall be working with the BBC and the BM on a new Radio 4 series on Faith and Society.

I shall be chairing an Advisory Board to make recommendations to the German Minister of Culture, Monika Grütters, on how the Humboldt- Forum, drawing on the outstanding resources of the Berlin collections, can become a place where different narratives of world cultures can be explored and debated.

In Mumbai, I look forward to working on the presentation of world cultures with the CSMVS Museum and its Director Mr Sabyasachi Mukherjee under whose tenure it has emerged as one of the finest and most active museums in South/South East Asia.”

Chairman Sir Richard Lambert said, „Neil MacGregor has been an outstanding Director of the British Museum and has made an extraordinary contribution to public life in the UK and beyond.

The Trustees are hugely grateful for everything he has done to bring the collection to life, and to tell its many different stories. We respect his decision to move on, and want to support him in his new projects.

We are now starting the process of looking for someone to take on what will be one of the best and most challenging jobs of its kind in the world. The Museum is in great shape, and we are fortunate to have an outstanding team in place to lead its activities and help build its future with the new Director.

The collection of the British Museum is in a real sense the memory of mankind and the task is to present it in the best possible way in and beyond Bloomsbury for the benefit of present and future generations.”

The German Federal Minister of State for Culture and the Media, Monika Grütters said, I am immensely grateful and more than happy that Neil MacGregor with his wide-ranging experience of world cultures and his deep knowledge of Germany will support us in making our most ambitious cultural project happen – the Humboldt-Forum. We are very fortunate that Neil MacGregor has agreed to take on the task of chairing the advisory committee. I am convinced that with his skill in presenting global narratives and his persuasive powers and determination, he will help shape the Humboldt-Forum as a successful institution with an ambitious programme that best serves the public in Berlin, Germany and internationally.”

The institution Neil MacGregor leaves in 2015 is

- the most visited attraction in the UK for eight years running. Numbers have increased from 4.6 million in 2002/03 to 6.7 million in 2014/15. Over 270,000 school children visit the Museum each year. The British Museum is the second most visited museum in the world and has a virtual audience of over 35 million;

- several galleries housing the permanent collection have been splendidly refurbished thanks to generous benefactors;

- has an internationally acclaimed exhibitions programme including ‘The First Emperor: China’s Terracotta Army’ 2007, ‘Afghanistan: Crossroad of the Ancient World’ 2011, ‘Grayson Perry: Tomb of the Unknown Craftsman’ 2011, ‘Hajj: journey to the heart of Islam’ 2012, ‘Ice age art: arrival of the modern mind’ 2013, ‘Life and death in Pompeii and Herculaneum’ 2013, ‘Vikings: life and legend’ 2014 and ‘Indigenous Australia: enduring civilisation’ this year;

- the British Museum is the most generous lending collection in the world from Tehran to St Petersburg, Mumbai to Nairobi. Over 5,000 objects travelled to 335 venues in the UK and internationally in 2013-2014;

– the British Museum is an integral part of the UK wide network of museums with seven partnership galleries throughout the UK and more to follow. In the past year 3 million people saw British Museum objects at partner museums. UK citizens are now more likely to see a British Museum object on loan at partner museums around the country than in London;

- the global story from the British Museum’s collection told in the 100 part BBC Radio 4 series, presented by Neil MacGregor ‘A History of the World in 100 Objects’ has been downloaded over 40 million times.

Biography

Born in 1946, Neil MacGregor studied languages at Oxford, philosophy at the Ecole Normale Supérieure in Paris, and Law in Edinburgh, before reading History of Art at the Courtauld Institute of Art in London. He lectured at the University of Reading and the Courtauld Institute. In 1981 he became Editor of The Burlington Magazine and Director of the National Gallery in 1987. He has been Director of the British Museum since August 2002.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1746-neil-macgregor-to-step-down-as-director-of-the-british-museum-at-the-end-of-2015.html

След 15 години разхвърляното легло на Трейси Емин се завърна в Tate Britain

Трейси Емин, „Моето легло” (My Bed; 1998). Снимка: Tate © Tracey EminЛОНДОН. През последната седмица една от най-посещаваните изложби в Tate Britain e новата експозиция на британската художничка Трейси ЕминBP Spotlight: Tracey Emin and Francis Bacon, която представя прочутата й инсталация „Моето легло” (My Bed; 1998). На 1 юни 2014 г. творбата беше купена на търг в Christies от колекционера граф Кристиан Дрюкхайм (Christian Duerckheim) за 2.5 млн. GBP, а скоро след това той я предостави на лондонската галерия за десет години, съобщава сайтът tate.org.uk.


През 1999 г. „Моето легло” на Трейси Емин беше сред номинираните за наградата „Търнър” (Turner Prize) произведения беше показана в Tate Britain и сега – 15 години по-късно, отново се завърна отново там. Инсталацията е изложена в залите, представящи изкуството след 1970 г., и заедно с нея са експонирани „Етюд на куче” (Study of a Dog; 1952) и „Лежаща жена” (Reclining Woman; 1961) от Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992). Картините на родения в Дъблин, Ирландия, експресионист са били подбрани от самата Емин с идеята да се предизвика диалог между произведенията. По повод изложбата, художничката подари на Tate Britain шест от най-новите си фигуративни работи.

Първият собственик на „Моето легло” е световноизвестният галерист и рекламист Чарлз Саачи (Charles Saatchi), който през 2000 г. плати 150 хил. GBP. Осем години по рано – през 1992 г., той организира легендарната изложба на млади британски художници, дала официално началото на движението Young British Artists (YBA). През 2010 г. Саачи предложи на Великобритания да предостави безплатно инсталацията на Емин, заедно с още 200 произведения от своята колекция, ако на неговата галерия бъде даден статут на музей, но получи отказ.

„Моето легло” е нетрадиционен, безкомпромисен автопортрет на художничката, който дава моментна, натуралистична „снимка” на конкретно нейно състояние – според авторката, след раздялата й с нейния приятел. За да онагледи травмираната си душа, Трейси Емин метафорично представя неоправено легло, около което са разхвърляни лични вещи, непрано бельо, използвани презервативи, празни бутилки от водка, цигарени кутии и т.н.

Изложбата Tracey Emin and Francis Bacon, чиито куратори са Елена Крипа (Elena Crippa) и Лейла Факр (Leyla Fakhr), беше открита на 31 март т.г. и може да бъде разгледана до юни 2016 г. (входът е свободен). В поредицата BP Spotlight през следващите месеци ще бъдат показани произведения на Джоузеф Райт (Joseph Wright’s; 1734-1797), на прерафаелитите, на художници от Викторианската епоха, на Густав Метцгер (Gustav Metzger; 1926), Брус Маклейн (Bruce McLean’s; 1944), Освалдо Мачиа (Oswaldo Maciá; 1960), на представители на движението Black Modernism, създадено между двете войни, за което творят култови артисти като скулпторът Роналд Мууди (Ronald Moody; 1900-84), джаз певицата Елизабет Уелш (Elisabeth Welch; 1908-2003), писателката Нанси Кънард (Nancy Cunard; 1896-1965), и т.н.


От 24 април т.г. почитателите на провокативната художничка, която от 2007 г. е член на Кралската академия за изобразително изкуство (Royal Academy of Arts), могат да видят своеобразното развитите на концепцията от Tracey Emin and Francis Bacon в  изложбата й „Трейси Емин – Егон Шиле: Къде искам да отида” (Tracey Emin – Egon Schiele: Where I Want to Go), която до 14 септември т.г. ще покаже Leopold Museum във Виена. В експозицията ще бъдат представени 80 нейни творби – инсталации, видео, неон, акрил, рисунки с гваш, текстил…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1745-sled-15-godini-razhvarlyanoto-leglo-na-tracey-emin-se-zavarna-v-tate-britain.html

Tracey Emin – Egon Schiele: Where I Want to Go? In Leopold Museum…

Tracey Emin vor Egon Schieles Gemälde „Sitzender Männerakt (Selbstdarstellung)”, 2014. Foto: © Leopold Museum, Wien / A. Ludwig WIEN. Das Leopold Museum präsentiert (von 24. April 2015 bis 14. September 2015) erstmals in Wien eine umfassende Ausstellung Tracey Emin - Egon Schiele: Where I Want to Go mit mehr als 80 Werken der britischen Künstlerin Tracey Emin (geb. 1963), eine der Leitfiguren der „Young ­British Artists” (YBA). Tracey Emin, Superstar und Enfant Terrible der zeitgenössischen Kunst, lässt sich auf ­einen spannenden künstlerischen Dialog ein, indem sie in die Ausstellung neben eigenen Arbeiten auch persönlich ausgewählte Zeichnungen von Egon Schiele (1890-1918) einbindet. Durch diese Auseinandersetzung mit dem Schaffen des österreichischen Expressionisten betritt Tracey Emin in Ihrem Wirken Neuland und ermöglicht die Herstellung interessanter Bezüge.


Tracey Emins Bildsprache ist direkt und treffsicher. Ihre Kunst ist eine Kunst der Enthüllung, ihre persönliche Biografie dient ihr als unerschöpfliche Inspirationsquelle. Die Titel der Arbeiten sind wichtiger Bestandteil der Werke. Sie erzählen von unerfüllter Liebe, Leid, Sehnsucht und Begehren.

Die Schau im Leopold Museum gibt Einblick in die unterschiedlichen, von Tracey Emin verwendeten Techniken und Materialien. Zu sehen sind Acrylgemälde, Gouachen und Videos aber auch Installationen aus Neonröhren, Holz und Metall und textilen Materialien bis hin zu Fotografien und Bronzeskulpturen. In ihrem offenherzigen und manchmal scharfzüngigen Werk, das von Tragik, aber auch von Humor geprägt ist, enthüllt Tracey Emin ihre eigenen Hoffnungen, Erniedrigungen, Fehlschläge und Erfolge.

Provokation und Sexualität tauchen in Tracey Emins Werk immer wieder auf, dieses ist in der ­Tradition des feministischen Diskurses verankert.

Durch die radikale Zweckentfremdung konventioneller Handarbeitstechniken – typischerweise als „Frauenarbeit” angesehen – spiegelt Emins Kunst die feministische Doktrin des „Persönlichen als Politischen” wider.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/1744-tracey-emin-egon-schiele-where-i-want-to-go-in-leopold-museum.html