Месечни архиви: юни 2015

First UK display of drawings by Napoleon’s draughtsman: Pierre-Paul Prud’hon

Pierre-Paul Prud’hon, ‘Seated Nude, arm extended’, black and white chalk on blue - tinted paper, © cliché Bernardot - Musée Baron Martin-FranceThe artist’s career spanned almost half a decade, from the Ancient Régime and subsequent Revolution through to the Bourbon Restoration.

LONDON. The exquisite drawings by Pierre-Paul Prud’hon (1758-1823) demonstrate some of the most fluent and delicate figural studies in the history of drawing. They are at once romantic and neoclassical in style, a unique blend which caught the attention of Napoleon Bonaparte (1769-1821) during his reign, announced Dulwich Picture Gallery.

On distinctive blue paper and with chalk in hand, Prud’hon’s delicate designs for paintings of allegories and myths, interior decoration and royal festivities encapsulate the refined splendour and pomp of an iconic French era. In the first UK display of his work, Dulwich Picture Gallery will reveal Prud’hon as an artist who emerged as one of the most exceptional talents working in post-Revolutionary Paris.

Study for a ‘Portrait of Joséphine Bonaparte’, black and white chalk on blue - tinted paper, © cliché Bernardot - Musée Baron Martin-FranceTimed to coincide with London’s commemorations surrounding the Bicentenary of the Battle of Waterloo (18 June 1815), ‘Prud’hon: Napoleon’s Draughtsman’ (23 June – 15 November 2015) will present a selection of some of the draughtsman’s best work. 12 works on paper come to the UK for the first time from Gray’s Musée Baron Martin, a small museum in eastern France. Ranging from portrait sketches to allegorical compositions and designs for interior decorations, these drawings demonstrate the range of Prud’hon’s skills as a draughtsman.

Taking centre stage in the display will be Prud’hon’s luminous life studies, such as Seated Male Nude, remarkable for their ethereal forms, subtlety of light and shade, and mastery of expression. Prud’hon, unlike many of his contemporaries, drew from the live model throughout his career as it gave him the freedom to focus on certain forms or details without the confines of specific commissions. The bent pose of Standing Female Nude for example allowed Prud’hon to hone in on the figure’s back, capturing the delicate ripple of muscles with an abstract fascination.

Prud’hon’s career spanned almost half a decade, from the Ancien Régime and subsequent Revolution through to the Bourbon Restoration. His reputation, however, as a history and portrait painter to the royal household became firmly established under Napoleon. His informal style of portraiture, free from conventional imperial trappings, appealed particularly to Empress Joséphine (1763-1814) who described his portrait of her, now in the Louvre, as more the work of a friend than a painter.” Josephine sat for Prud’hon 15 times at her home just outside Paris. The sketches that record this encounter are remarkably expressive with rapid, vibrant strokes, Prud’hon’s chalk captures the Empress sitting in easy, informal poses, suggesting a warm rapport between artist and sitter.

Pierre-Paul Prud’hon, ‘Female Nude’, black and white chalk on blue paper, © cliché Bernardot - Musée Baron Martin-FranceSorcha Ni Lideadha, Assistant Curator at Dulwich, said:

We are greatly looking forward to re-establishing Prud’hon’s reputation as an extraordinarily modern artist, whose drawings evoke a touch of the young Edgar Degas (1834-1917) in their observation and lyricism. By bringing a selection of his drawings to the UK for the first time we hope that a new audience will have the opportunity to sense the living warmth and emotion Prud’hon communicated through his work.”

‘Prud’hon: Napoleon’s Draughtsman’ is co-curated by Sorcha Ní Lideadha, Assistant Curator and Dr Xavier Bray, Arturo & Holly Melosi Chief Curator, at Dulwich Picture Gallery. 12 works are on loan from the Musée Baron Martin, Gray, France with the additional loan of Standing Female Nude from the British Museum, the only life-study by Prud’hon in a UK public collection.

Pierre-Paul Prud’hon

Born the tenth son of a stonecutter in Burgundy, Pierre Prudon later altered his name to Pierre-Paul Prud’hon as a tribute to Peter Paul Rubens (1577-1640). In 1783 he won the Dijon Prix de Rome and travelled to the city where he filled sketchbooks with studies of classical sculpture. Upon his return to Paris, Prud’hon’s enthusiasm for Maximilien Robespierre (1758-1794) forced him into exile in Rigny, near Gray in Franche-Comté, where he executed some of his most beautiful portraits. At 50 years of age Prud’hon was awarded the Légion d’honneur for his Salon entry of 1808, Justice and Divine Vengeance Pursuing Crime. In 1810 he was commissioned to design the celebrations for Napoleon’s marriage to Marie-Louise of Austria (1791-1847). An ill-fated love affair with his pupil and collaborator Constance Mayer (1775-1821), who committed suicide in their studio, caused Prud’hon’s depression and subsequent death.

Dulwich Picture Gallery

Dulwich Picture Gallery is the world’s first purpose-built public art gallery, founded in 1811 and designed by Regency architect Sir John Soane (1753-1837). It houses one of the finest collections of Old Masters in the country, especially rich in French, Italian and Spanish Baroque paintings and in British portraits from the Tudor period to the 19th century. The Gallery’s Permanent Collection is complemented by its diverse and critically acclaimed year round temporary exhibitions.

Male Nude, black and white chalk on blue - tinted paper, © cliché Bernardot - Musée Baron Martin-France

* * *

Associated Public Events:

Exhibition Lecture: Pierre-Paul Prud’hon:
Napoleon’s Draughtsman
Thursday, 25 June

12.30 – 1.30pm/Linbury Room

Tuesday evening lecture series
7.00 for 7.30pm/Linbury Room

Includes a glass of wine from 7.00pm

Napoleon’s shrinking violet: Pierre-Paul Prud’hon
and the art of Bonaparte’s court

7 July

Awarding Prud’hon membership of the Legion d’Honneur, Napoleon dubbed him ‘shy as a violet’. Prud’hon may have lacked the brio of official court painter Jacques-Louis David (1748-1825) and his contemporaries, but he excelled in his innovative portraits and designs for the Bonaparte family. Popular with both Napoleon’s empresses, he brought a softer Romantic approach to the prevailing artistic climate of classical austerity. Lecturer: Jessica Saraga

The Intelligent Touch:
Pierre Paul Prud’hon and the Human Figure
14 July

Supremely gifted as a painter of allegories, Prud’hon gave visual form to ideas and emotions which describe and define the human experience, and he expressed these through the human form. His powerful and lyrical paintings were based on scrupulous study of the body, captured with a talent for drawing which Delacroix (1798-1863) described as ‘the intelligent touch’. This lecture looks at the life and works of Prud’hon and his poetic vision in allegories, mythologies, drawings and unofficial portraits. Lecturer: Alan Read

Practical art for young people:

7-10 yrs

Drawing with Wire

Five Wednesdays from 9 September to 7 October

4.30 – 6 pm

This workshop will encourage you to look closely at the drawings of Prud’hon, making drawings that will transform into 3D wire artworks. Throughout this course you will develop your drawing skills and learn to handle wire with a range of tools. With artist Erica Parrett.

11-14 yrs

Storytelling Through the Figure

Five Thursdays from 10 September to 8 October

4.30 – 6 pm

Take inspiration from Prud’hon’s drawings, spend time exploring the figure and make dynamic and creative responses in 2 and 3D. Experiment with materials and techniques to create drama and atmosphere, and carve out figures to create monumental and statuesque works! With artist Nikki Gardham.

15-18 yrs

Drawing Like Prud’hon

Five Tuesdays from 9 June to 7 July

4.30 – 6 pm

Broaden your approach to drawing, study the work of Prud’hon, and work from the model in a variety of scales and media to improve your skills. This course is ideal for those hoping to build a strong portfolio as well as beginners interested in figure drawing. With artist Jo Lewis.

Paris, Prince of Troy, black and white chalk on blue - tinted paper, © cliché Bernardot - Musée Baron Martin-FrancePractical art: for adults:


Prud’hon Re-figured

Five Saturdays from 8 July to 15 August

10 am – 1pm

Engage creatively with Prud’hon’s drawings as well as the great paintings in the Gallery. Create your own painted compositions inspired by Prud’hon’s work and learn to combine figure drawing and landscape painting. With artist Gareth Cadwallader.


Prud’hon: Figure Drawing

5 Tuesdays from 8 September to 6 October

10.30 am – 12.30 pm

Experience the joy of figure drawing. Throughout this course you will study and sketch from Prud’hon’s master drawings in the Gallery and create drawings from life model in the studio. Work in pencil, charcoal, chalk and conte crayon whilst you learn new techniques and build – up a body of finished drawings. With artist Jo Lewis.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1812-first-uk-display-of-drawings-by-napoleons-draughtsman-pierre-paul-prudhon.html

„Очарованието на Шанхай” заплени посетителите на галерия „Райко Алексиев”

Една от спиращите дъха фотографии в експозицията „Очарованието на Шанхай”. Снимка: © СБХ СОФИЯ. В галерия „Райко Алексиев” (ул. „Раковска” 125) беше открита изложбата „Очарованието на Шанхай”, която представя повече от 60 великолепни фотографии от космополитния град. Експозицията дава възможността на посетителите да се запознаят с очарованието на най-големия китайски град, неговите традиции и съвременните му измерения, съобщиха от Съюза на българските художници (СБХ).

„Откакто пристанището на Шанхай е било отворено за международна търговия преди 170 години, характерът на града постоянно се е променял, лутайки се между старото и новото, между Ориенталското и Източното. Четирите различни сезона му придават специфично очарование и неповторимост.

Фотоизложбата „Очарованието на Шанхай” събира фотографи ентусиасти, които през своите обективи улавят сцени, които са типични за града, характерни за съответния сезон, в духа на времето и олицетворяват постиженията на Шанхай в неговата откритост към света и модернизацията. Те са свидетелство за шанхайското мото „разнообразие, великолепие, открито съзнание, щедрост и скромност”.

Надяваме се публиката да разбере Шанхай по-добре и да оцени деликатното взаимодействие между светлини и сенки в този колаж от нюанси. Надяваме се, че ще харесате още повече Шанхай, ще го подкрепите и ще се присъедините към нашето старание да го направим един още по-добър град”, казват организаторите на изложбата от Шанхайския комитет на Китайската народна политическа консултативна конференция.

Изложбата се организира като съпътстващо събитие на официална делегация на комитета, в която са г-н Дзин Имин – член на Шанхайския комитет на ПКСКН и съветник на общинското правителство на Шанхай; г-н Сун Уеймин, заместник-секретар на Шанхайската асоциация за обществена дипломация; г-жа Чен Ихуа – заместник-директор на отдел в Комитета за дружба с народите зад граница към ШКПКСКН; г-н У Юхуа – член на ШКПКСКН и изпълнителен вицепрезидент на Shanghai Zhangjiang High-tech Park Development Co.,Ltd. и г-жа Сун Сяошуан – заместник-председател на Комитета за дружба с народите зад граница към ШКПКСКН и заместник-генерален секретар на Асоциацията за обществена дипломация в Шанхай.

Изложбата „Очарованието на Шанхай” ще продължи до 2 юли т.г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1811-ocharovanieto-na-shanchai-zapleni-posetitelite-na-galleria-raiko-aleksiev.html

Sotheby’s: A Stellar Line-Up of Outstanding Works of Impressionist & Modern Art

Suprematism, 18th Construction (1915) by Kazimir Malevich (1879-1935) - leading the Sotheby’s June 2015 Impressionist & Modern Evening Sale are a modern masterpiece. Снимка: Screenshot of sothebys.com Estimated to Raise a Combined Total
of $225 -327 Million.

LONDON. Sotheby’s London Impressionist & Modern Art Evening Sale on 24 June 2015 presents an outstanding selection of the finest and rarest works (51 lots) of art by the greatest artists of the 19th and 20th centuries. Leading the sale are a modern masterpiece by Kazimir Malevich (1879-1935), Suprematism, 18th Construction (1915) and Edouard Manet’s (1832-1883) iconic Le Bar aux Folies-Bergère (1881). Other highlights include masterworks by Pablo Picasso (1881-1973), Gustav Klimt (1862-1918), André Derain (1880-1954), Fernand Léger (1881-1955) and Joan Miró (1893-1983), announced sothebys.com.

* * *

Museum-quality Masterpieces

Kazimir Malevich, Suprematism, 18th Construction, 1915
(est. £20,000,000-30,000,000)

Leading the Impressionist & Modern Art Evening sale is one of the most important paintings by Kazimir Malevich to ever appear at auction. Suprematism, 18th Construction, a highlight of the critically acclaimed recent Tate retrospective in London, is appearing at auction for the first time, a century after it was painted, directly from the artist’s family. Suprematism, 18th Construction dates from the height of the artist’s career, a period that marked the epitome of revolutionary abstraction and placed Malevich as one of the most important international artists of the 20th Century. It was held in the collection of the Stedelijk Museum, Amsterdam, for fifty years before being restituted to the artist’s family.

Edouard Manet (1832-1883), Le bar aux Folies-Bergere, 1881. The painting remained in the artist’s personal collection up until his death, after which his famed dealer Paul Durand-Ruel (1831-1922) was able to procure the work. Снимка: Screenshot of sothebys.com Edouard Manet, Le bar aux Folies-Bergere, 1881
(est. £15,000,000-20,000,000)

Depicting what is arguably the most famous and iconic image of Manet’s ceuvre, Le bar aux Folies-Bergeres is the first version of his celebrated oil of the same title, now in the collection of the Courtauld Gallery, London. These were the only two paintings by Manet of the Folies-Bergere, thus it is the only version remaining in private hands. The painting remained in the artist’s personal collection up until his death, after which his famed dealer Paul Durand-Ruel (1831-1922) was able to procure the work. The painting was shown to the public in 1905 in the now legendary exhibition at the Grafton Galleries, London, which introduced the British public to Impressionism. Testament to its outstanding quality, it has since been exhibited extensively internationally; most recently featuring as one of the highlights of the National Gallery’s blockbuster exhibition in London Inventing Impressionism: Paul Durand-Ruel and the Modern Art Market.

Edgar Degas, Petite danseuse de quatorze ans, 1922
(est. £10,000,000-15,000,000)

Petite danseuse de quatorze ans is the most ambitious and iconic of Degas’ works and one of only a handful of bronze casts that remain in private hands – the majority are housed in major international museum collections, including Tate, London, the Metropolitan Museum of Art, New York, Philadelphia Museum of Art and Musee d’Orsay, Paris. Celebrated for the revolutionary nature of its modern sculptural form, this groundbreaking work from the Impressionist period was the only sculpture exhibited during Degas’ lifetime. When the wax model was first seen by audiences in 1881, the unflinching realism of Petite danseuse de quatorze ans excited considerable comment. Rather than showing the graceful poise and elegance expected of the dancer, with this sculpture Degas focused on capturing a momentary glimpse that exposed the relentless work that a ballerina’s performance demands. It was hailed for its modernity as much as it was chastised for its perceived vulgarity.

Gustav Klimt, Bildnis Gertrud Loew (Gertha Felsöványi), 1902
(est. £12,000,000 – 18,000,000)

Gustav Klimt’s exquisite representations of women have led him to become the most celebrated painter of the female portrait of the early 20th-century. This extraordinarily beautiful and captivating portrait Bildnis Gertrud Loew depicts the ethereal figure of Gertrud Franziska Sophie Löw or Loew (1883-1964), later known by her married name Gertha Felsöványi, a member of fin-de-siècle Viennese society, wreathed in diaphanous folds of gossamer fabric.

The sale will follows a settlement between the Felsöványi family and The Klimt Foundation, Vienna, and is one of the greatest portraits by the artist to come to auction.

Paul Gauguin, Nature morte aux mangos, circa 1891-1896
(est. £10,000,000-15,000,000)

Nature morte aux mangos is thought to have been executed in Tahiti during Gauguin’s first trip to the Island. Inspired by the lush environment that surrounded him, the work epitomizes the artist’s lifelong search for the primitive and displays the same vividness and sensuous atmosphere and the bright, warm palette that characterised his celebrated Tahitian landscapes and figure paintings. Indeed, to a traveller from Europe, mangoes – which grew in abundance in Tahiti – must have seemed symbolic of the rich and colourful landscape of these islands. The fruit of the earth represented a part of the everyday life of the islanders, not only as a source of food but as an offering to the gods, and this is reflected in Gauguin’s work. A fascinating and highly accomplished image of the harmony between the natural and the man-made, Nature morte aux mangos is a powerful testament not only to Gauguin’s own creative vision, but also to the artistic and spiritual ideal of freedom, wilderness and simplicity.

* * *

Helena Newman, Global Co-chairman of Sotheby’s Impressionist & Modern Art Department, said: The forthcoming sale offers a rich range of highly desirable works, including those that rank among the finest by Manet, Degas, Klimt, Malevich, Gauguin and Miro. We are also honoured to have been entrusted with outstanding paintings by heirs to whom the artworks have been successfully restituted, enabling us to present unprecedented opportunities to acquire works that would otherwise not appear on the market.

* * *

Pablo Picasso (1881-1973), Deux Personnages (La Lecture), 1934. Снимка: Screenshot of sothebys.com Modern Masters

Pablo Picasso, Deux Personnages (La Lecture), 1934
(est. £13,000,000-18,000,000)

This exceptional painting of two women reading by Pablo Picasso, comes from the extraordinary group of canvases inspired by his beloved mistress Marie-Therese Walter (1909-1977). Distinguished by their rich colouration, harmonic curves and sweeping arabesques, these exceptional pictures are renowned as Picasso’s most euphoric, fantastical and inspired compositions, and they rank among the most instantly recognizable works of 20th-century art. Among the most evocative of these pictures is Deux personnages, created when Marie-Therese was firmly at the centre of Picasso’s artistic and private universe.

Andre Derain, Londres: Le Quai Victoria, 1906-1907
(est. £6,500,000-9,000,000)

Painted in London at the height of the Fauve movement, this vibrant painting of Victoria Embankment belongs to the series which helped define Derain as one of the most brilliant artists of his generation. Following Claude Monet’s successful trip to London, during which he painted the iconic scenes of the Thames and its banks, Monet’s dealer – who also represented Derain – persuaded the artist to make a trip to London himself, to further his career and make the most of the urban London landscape.

Joan Miro, Peinture, 1954
(est. £5,000,000-8,000,000)

From the collection of the Alberto and Annette Giacometti Foundation comes a powerful and exceptionally beautiful testament to the friendship between two of the greatest artists of the 20th century – Joan Miro and Alberto Giacometti (1901-1966). Dedicated to Alberto and his wife Annette (1923-1993), it forms part of a group of pictures painted in 1954 that Miro gifted to his closest friends. Peinture combines Miro’s love of signs and symbols with a thematic narrative that is at once passionate, lyrical and intensely creative. The work exemplifies the expressive power of images, depicting the lexicon of motifs that he had developed over the years: celestial bodies, the gaping mouths, stretching limbs and the all-important colour blue – the colour of his dreams.

Fernand Leger, Le Pont du Remorqueur, 1919
(est. £6,000,000-9,000,000)

Le Pont du Remorqueur is a remarkable example of Leger’s exuberant abstract style. Created shortly after the end of the First World War (1914-1918), it is the culmination of a series of works created during the period which featured bridges and boats – a gleaming symbol of technological progress in an age of rapid industrialisation. The artist’s experience of front-line service during the war, in which he had witnessed mechanised killing on an atrocious scale, led him to innovations in both style and subject matter. The present work was first owned by Leonce Rosenberg (1879-1947), Leger’s primary dealer until the 1940s, before being acquired by the remarkable Helene (1869-1939) and Anton Kröller-Müller (1862-1941). The Kröller-Müller’s amassed one of the finest collections of late 19th and early 20th-century art in the Netherlands.

Max Liebermann, Zwei Reiter am Strand nach links (Two Riders on a Beach), 1901. Max Liebermann is considered to be one of the greatest German artists of his generation. Снимка: Screenshot of sothebys.com Max Liebermann, Zwei Reiter am Strand nach links
(Two Riders on a Beach), 1901

(est. £350,000 – 550,000)

An exceptional work by Max Liebermann (1847-1935), Zwei Reiter am Strand nach links was discovered among the trove of art secreted away for decades by Cornelius Gurlitt (1932-2014) and will be sold by the heirs of the painting’s original owner following its successful restitution. Max Liebermann is considered to be one of the greatest German artists of his generation, and this painting is one of his first large-scale oil paintings of horses and riders – a theme that continued throughout his career but was rarely depicted with such elegance and poise as in this particular work.

The Figure And From Collection

An extraordinary private collection of rarely seen masterpieces will come to auction for the very first time this summer, as 21 superlative works are offered across a series of sales at Sotheby’s in London, New York and Paris between May and July 2015. Assembled in the 1970s and 80s, this discerning collection encompasses outstanding works ranging from African to contemporary art, focused around a single theme – the human figure and form.

Henry Moore, Two Women and Child, 1948
(est. £300,000-400,000)

The finest work on paper by Henry Moore (1898-1986) to appear on the market for many years, this magnificent work exemplifies the artist’s richly hued, densely worked drawings that render the physicality of the figures so completely that they possess a sculptural quality all of their own. According to the catalogue raisonne, the intricately executed and stylised heads of the women may have been influenced by tribal art, specifically by the carved masks from Africa and the Marquesas Islands, often decorated with incisions, which Moore began collecting in the late 1940s.

Henry Moore, Falling Warrior, 1956-1957
(est. £1,800,000-2,500,000)

This monumental work of emotive power and gravitas was inspired by the fallen soldiers of the Second World War (1939-1945). The sculpture reflects the artist’s deep interest in Classical sculpture as well as his love of bronze as a material. Of the other ten examples of Falling Warrior that Moore had cast at the Fiorini foundry in London, seven are currently in public collections, including Tate, London.

Edgar Degas, Physionomie de Criminel, circa 1881
(est. £300,000-400,000)

One of the most written about and discussed works by Degas to have been offered at auction for many years, this extraordinary work was first shown at the 6th Impressionist exhibition in 1881 as a male counterpart to the Petit danseuse de quatorze ans sculpture. From 1979 the work was ‘hidden’ in the collection of the current owner and away from the public eye. When in 1994-1995 it was loaned to the exhibition of Degas portraits and the Venice Biennale, it was greeted with much acclaimed by the public, critics and art historians alike. It demonstrates Degas’s fascination with human physiognomy – a subject which has interested artists from Leonardo da Vinci (1452-1519) to Francis Bacon (1909-1992) – but almost unique in the artist’s ceuvre.

* * *

More works by: Claude Monet (1840-1926), Camille Claudel (1864-1943), Auguste Rodin (1840-1917), Pierre Bonnard (1867-1947), Alfred Sisley (1839-1899), Pierre-Auguste Renoir (1841-1919), Marc Chagall (1887-1985), Chaïm Soutine (1893-1943), Henri Matisse (1869-1954), Wassily Kandinsky (1866-1944), Alexej von Jawlensky (1864-1941), Oscar Dominguez (1906-1957), Yves Tanguy (1900-1955), Giorgio Morandi (1890-1964) and others.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1810-sothebys-a-stellar-line-up-of-outstanding-works-of-impressionist-modern-art.html

Скандинавска мистика, карибски екшън и романтика в летните хитове на „Персей”

Том Егеланд, чийто роман „Залезът на боговете” е сред впечатляващите летни предложения на издателство „Пресей”, е един от най-ярките представители на съвременната скандинавска литература. Снимка: © ИК „Персей”СОФИЯ. Лятото започна и мнозина вече мислят как да направят предстоящите дни по-приятни и по-забавни. Един от начините, несъмнено, е да споделим свободното си време с хубава книга. Сюжетите – въпрос на лично предпочитание… Предлагаме три от най-новите заглавия в богатата колекция на издателство „Персей”, които неотдавна бяха представени по време на Панаира на книгата в НДК…

* * *

Том Егеланд разкрива тайните на скандинавската мистика

В скандинавските митове и легенди е стаена мистична мощ – това разкрива известният писател от Севера Том Егеланд (Tom Egeland; 1959), който е известен у нас с издадените от „Персей” романи като „Заветът на Нострадамус” (Nostradamus’ testamente; 2012), „Евангелието на Луцифер” (The Gospel of Lucifer; 2009), „Тринадесетият апостол” (The Thirteenth Apostels, 2014)… Егеланд върви уверено по своя път, макар и често да е сравняван с Дан Браун (Dan Brown; 1964) и „Шифърът на Леонардо” (The Da Vinci Code; 2003). Всъщност, би трябвало да е тъкмо обратното, тъй като норвежкият писател първи в съвременната литература (две години преди американския си колега), в своя роман „Краят на кръга” (Circle’s End; 2001), изказа хипотезата, че Иисус и Мария Магдалена са били семейство и са имали потомство,… Сега, издателството предлага на българските читатели да се върнат в първите години на неговата забележителна кариера и да прочетат нещо съвсем различно – не просто роман с исторически загадки, а нещо повече…

Автор: Том Егеланд; заглавие: „Залезът на боговете”; жанр: трилър; брой страници: 384; ISBN 978-619-161-063-1; цена: 14.99 лв. Снимка: © ИК „Персей”Как да подчиниш на волята си другите, как да разбереш тайните на живота и смъртта… – това е мистерията, която разкрива норвежкият писател в дебютния си роман „Залезът на боговете” (Ragnarok, 1988).

…Младите съпрузи Ерик Викен и Нина Берг катастрофират с автомобила си насред затрупаната от сняг планинска област Телемарк и им е съдено да научат за жестоките времена на средновековното езичество, когато религиозните култове на викингите са живи и силни независимо от разпростиращото се християнство.

Една легенда, предавана от поколения сред местните жители, може да се окаже ключ към откриване на границата между минало и настояще, между мит и реалност, а единственият човек, който може да помогне на Ерик и Нина, е проф. Аугуст Йодегор…

В „Залезът на боговете” Том Егеланд този път се фокусира върху скандинавската митология и историята на Севера. Рагнарьок е залезът на боговете, последната битка между тях и великаните, която води до края на света и слага едно ново начало. Викингските воини вярвали, че ако паднат в битка, ще се озоват на място, наречено Валхала. Там те ще се бият до смърт с други храбри воини през деня, а през нощта ще се съживяват отново и ще гуляят до сутринта. По този начин те ще се подготвят да се бият на страната на Один срещу великаните, когато дойде Рагнарьок…

За своя принос в литературата, посветена на викингите, в началото на месеца Том Егеланд получи авторитетното отличие Sagaprisen, което от 2012 г. се връчва в рамките на Средновековния фестивал (Tønsberg Middelalderfestival) в норвежкия град Тьонсберг.

* * *

Автор: Александър Бушков; заглавие: „Черното слънце”; жанр: приключенски трилър; брой страници: 288; ISBN 978-619-161-065-5; цена: 11.98 лв. Снимка: © ИК „Персей”Шпионаж, приключения и двойни игри
под слънцето на Карибите

СРАВНЯВАН от литературните критици с Робърт Лъдлъм (Robert Ludlum; 1927-2001), Том Кланси (Tom Clancy; 1947-2013) и Лий Чайлд (Lee Child; 1954), един от най-популярните съвременни руски автори – Александър Бушков (1956), признава, че за много от своите творби е бил вдъхновен от творчеството на Богомил Райнов (1919-2007). Но Бушков не копира нито него, нито американските си събратя по перо. Оригинален е и героят му – специалистът от руските секретни военноморски служби Кирил Мазур, превърнал се във всеобщ любимец още с излизането на първия роман, в който се появява през 1999 г. – „Лов на пираня” („Пиранья. Первый бросок”).

В последния роман от поредицата – „Черното слънце“ („Пиранья. Чёрное солнце”; 2012) – Кирил Мазур и другарите му се озовават със специална мисия в размирна африканска държава. За техен късмет този път тя е лесна за изпълнение и командосите успяват да посветят част от времето си на забавления. Мазур става обект на специален интерес от страна на красивата Рамона Родригес, капитан от революционните въоръжени сили на Куба, контраразузнавач, дясна ръка на генерал Санчес и втори човек в командването на кубинския корпус. Така Мазур ще се срещне лично с героя от Кубинската революция Санчес, ще стане участник в специална съвместна мисия по залавянето на коварен противник и ще получи висока награда. Но красивата Рамона играе двойна игра, която заплашва да стане опасна. На коя страна ще застане лейтенант Мазур и дали предварителните му планове ще бъдат изпълнени?..

Книгите на Александър Бушков са с общ тираж от над 50 милиона екземпляра и той е единственият мъж, успял да влезе трайно в руските топлисти за бестселъри, доминирани от… жени. Определян като „Кралят на руския екшън”, авторът пише не просто в този жанр. Силата му е в увлекателния стил, оригиналните сюжети и, най-вече, в реализма на описанията. Атмосферата, ситуациите и героите в книгите му са толкова правдиви, че те карат да заживееш в света на героите, да страдаш и да се бориш с тях, казват неговите български издатели от „Персей”.

* * *

Загадъчната дебютантка в прозата Анна Ю. Снимка: © ИК „Персей”Рисковете да пожелаеш по-млад мъж

ДЕБЮТНАТА книга на Анна Ю„Случайности по мярка”, може и да предизвика спорове, но със сигурност няма да остави читателите равнодушни.

Анна Ю е авторка от руски произход, която живее и работи в България и повече от 20 години се занимава с публични комуникации. Анна споделя, че идеята й за тази книга се е родила в София, но е писана и в Москва, и в Пекин. И трите столици са допринесли за създаването на образите на героините, като във всяка от тях живеят прототипите от трите повести на Анна, включени в книгата: „Виолета”, „Геновева” и „Пенелопа”, изграждащи единна цялост като стил и послание. Тази книга е един свеж, остроумен, игрив и запомнящ се пробив в съвременната женска проза…

Автор: Анна Ю; заглавие: „Случайности по мярка”; жанр: съвременна женска проза; брой страници: 256; ISBN 978-619-161-061-7; цена: 11.00 лв. Снимка: © ИК „Персей”Горчивo-иронични, но и зареждащи са историите на тези три жени, които се опитват да намерят щастието си. Такова, каквото смятат, че заслужават. По начина, който приемат за единствено верен. Едната се влюбва твърде късно и в твърде млад мъж; другата избързва с осиновяване, наказвайки така предателството на любимия си мъж; третата се разделя с детето си в името на бляскавия столичен живот, но столицата така и не я приема… Това са истории за неписаните житейски правила, които не бива да се пренебрегват. Защото, както обикновено се случва, тяхното пренебрегване се заплаща скъпо. Героините се опитват да намерят изхода от капаните, които сами са си заложили. Дали успяват? И все се питат: „Защо точно на тях се случва всичко това?” А само на тях ли?

Узнаваемостта на характерите на героините кара читателите още от първата страница да заживеят със събитията, описани в книгата. Кара ги също така да харесват (или не особено) трите жени, които носят прекрасни имена, но може би не винаги извършват прекрасни постъпки. Имената им са метафорични, но образите и действията им са кадри от съдбите на съвсем реални хора, споделят от „Персей”.

Няма нищо случайно в живота, колкото и да ни се иска да мислим, че не е така, смята авторката на книгата. Случайностите често са резултат от неслучайните ни постъпки. И всеки си получава своето. Точно по мярка.

Автор на илюстрацията за корицата е Стефан Божков, а преводач е Ива Николова, доказала себе си като перфектен познавач на красотата и богатството на руския език.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1809-skandinavska-mistika-karibski-action-i-romantika-v-letnite-hitove-na-persei.html

Ай Вейвей откри първа самостоятелна изложба в родния си Китай

Селфи с Ай Вейвей (Ai Weiwei) по време на откриването на първата му самостоятелна изложба в Китай. Снимка: © tangcontemporary.comСветовноизвестният художник възстанови по уникален начин легендарната „Къща на семейство Ван”, построена в края на династия Мин (Ming Dynasty; 1368-1644).

ПЕКИН. Световноизвестният китайски художник и дисидент Ай Вейвей (Ai Weiwei; 1957) откри първата си самостоятелна изложба в своята родина. Творбите на един от най-значимите съвременни артисти са експонирани едновременно в Центъра за съвременно изкуство TANG в китайската столица и в Galleria Continua. Основен акцент на изложбата, наречена на името на художника, е възстановката на легендарната „Къща на семейство Ван” (Wang Family Ancestral Hall), която е построена преди 400 години, в периода на късната династия Мин (Ming Dynasty; 1368-1644).

По време на откриването на експозицията Ай Вейвей, който от 2011 г. има забрана да напуска Китай, заяви, че в нея „няма послания или последствия – тя просто се случва. Вече не мога да кажа, че не съм имал нито една изложба в Китай.” В произведенията, изложени в TANG, не се съдържат никакви актуални политически коментари и отражения от политическата активност на художника, а чрез тях той се връща към изконните ценности на своя народ: уважението към на традициите, сплотеността, работливостта…

Своеобразната инсталация преминава през две пространства: от старото крило на галерията към новото, за да се превърне в едно съвсем ново пространство. Тази концепция е продиктувана и от дългата история на фамилната къща, която преминава през много обществено-политически промени и катаклизми…

Построена преди четири века в село Дзяоци, в югоизточната провинция Цзянси (Дзянси), къщата е използвана за религиозни обреди и като знак на преклонение пред живота на Ван Хуа (Wang Hua), предтеча на семейството. В голямата зала на къщата, неговите потомци провеждали различни церемонии, обсъждали обществени дела, както и поведението на нарушилите семейните закони. Къщата била символ на фамилния просперитет…

Изградена според канона на традиционната китайска архитектура и с най-висококачествени материали (основно – дърво), през всички тези години сградата постоянно е ремонтирана и благоустроявана, за да демонстрира семейната идентичност и богатство на семейството, а нейната форма и мащаб били специфичен символ на традиционната етика и ред, които внушавали респект у по-младите пред по-възрастните, у жените пред мъжете…

Изглед към легендарната „Къща на семейство Ван”, на която световноизвестният китайски художник Ай Вейвей вдъхна нов живот чрез инсталацията Wang Family Ancestral Hall (2015). Снимка: © tangcontemporary.comСлед революцията от 1949 г. и разпадането на съществуващата тогава социалната етична система – „Къщата на семейство Ван” запустява. След Поземлената реформа и т.нар. Кампания срещу „Четирите отживелици” (Campaign Against Old Fours): старото мислене, старата култура, старите навици и старите традиции от 60-те години, 3/4 от постройката са разрушени, като е запазена само централната зала, а жилищната част, където са живеели поколения от фамилията Ван, станала достъпна за обществено ползване. Въпреки че вече била собственост на селото, никой не се заел с нейното възстановяване и с течение на времето останките от къщата започнали да се саморазпадат.

Благодарение на въведената през 2000 г. нова пазарна система в Китай, Wang Family Ancestral Hall е предложена на търг на антики и през 2013 г. става собственост на бизнесмен от провинция Чжецзян (Джъцян), който я реставрира. Наскоро Ай Вейвей купи ремонтираните останки от къщата и така тя се превърна в част от най-новите му творби…

За да я пренесе в центъра TANG и в Galleria Continua, художникът я разглобява на 1300 отделни части. Според Цуи Цанцан (Cui Cancan), куратор на изложбата Ai Weiwei – новото пространство, където е изградена къщата, е още едно допълнение към „списъка й” с променящи се собственици, места и събития, което добавя към нейната история и идентичност още опит и нови функции, създавайки своеобразна драматична обстановка…  

Издигната отново, но този път в контекста на прочутия пекински комплекс 798 Аrt Zone - бивш завод за електроника, построен с помощта на Съветския съюз и ГДР, сега „Къщата на семейство Ван” „стои тихо в това място, а тази магическа комбинация приема формулата: едно пространство, отговарящо на друго пространство към една точка в историята, отговаряща на друга точка в историята…” Така територията на Центъра за съвременно изкуство TANG се припокрива с архитектурата на къщата, а публиката има възможността да се приближава непосредствено до короните, гредите и другите компоненти на дървената конструкция, и да улови с един поглед остатъчната памет на древната сграда…

Тъй като къщата е със своя собствена, уникална архитектура, тя успява да избегне забравата. Именно това я отличава от много други „руини” и артефакти, които имат „дъх на застояло”, казват организаторите на изложбата.

В отговор на пространството, което се разполага в рамките на 400 години, Ай Вейвей интерпретира по различен начин тази старина, която за пореден път е променена, и създава нов контекст в пресечната точка между архитектура и изкуството. След като превърна останките от „Къщата на семейство Ван” (2100×1680×942 см) в произведение на изкуството – Wang Family Ancestral Hall (2015), художникът създаде проекция, в която хората, освен да дишат заедно, могат и да й се наслаждават заедно и едновременно – и стари, и млади…

В характерния си стил – особена симбиоза между привидно педантичен порядък (81 Wooden Balls, 2010; Bicycles; 2014…) и привиден хаос (Sunflower Seeds, 2010; Bang, 2013…), Ай Вейвей попълни основната инсталацията с творби като „Дракон-фенер и маса” (Dragon lantern and tables, 2015) с подредени в редици над 50 фенера; инсталацията Spouts installation (2015) от 10 000 отчупени антични чучура от времето на династия Цин (Qing dynasty; 1644-1912) – последната императорска династия управлявала Китай – разпръснати около с дървена колона от къщата; цветно огледало с рамка от палисандрово дърво; прозрачен отгоре и отдолу кристален фундамент за колона с текст – Crystal pillar foundation (2015); дървен фундамент за колона с 24 истории – Рillar foundation with twenty-four histories (2015); 4-метров полилей от мед и кристали – Chandelier (2015); оцветени дърворезби, фотографии на „Къщата на семейство Ван” от различните етапи на нейното реставриране, и др.

Изложбата на Ай Вейвей в центъра TANG, където е експонирана къщата ще продължи до 6 септември т.г., а в Galleria Continua, където са представени останалите инсталации – до 31 декември 2015 г.


Подробен репортаж от експозицията Ai Weiwei можете да разгледатете тук.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1808-ai-weiwei-otkri-parva-samostoyatelna-izlogba-v-podnia-si-kitai-.html

Вандали оскверниха „Кралската вагина” на Аниш Капур, авторът обясни защо

От този изглед към инсталацията „Мръсен ъгъл” във Версай, ясно личат пораженията, нанесени от вандалите. Снимка: © anishkapoor.comПАРИЖ / ЛОНДОН. Действието на вандалите е по-скоро политическо, отколкото хулиганско, смята световноизвестният британски скулптор от индийски произход Аниш Капур (Anish Kapoor; 1954), чиято инсталация „Мръсен ъгъл” (Dirty Corner), част от неговата изложба в парижкия Версай (Château de Versailles), на 17 юни осъмна изпръскана обилно с жълт спрей.

След провокативното интервю пред изданието Le Journal du Dimanche, което артистът даде по повод експозицията си в градините на Андре льо Нотр (André Le Nôtre; 1613-1700) и в което оприличи своята творба като „вагина на властна кралица”, много медии започнаха да наричат въпросната скулптура „Кралска вагина” (Queen’s vagina). След това изказване, авторът си навлече гнева на много французи и туристи.

„Ако това произшествие означава нещо, то по-скоро това говори за нетърпимостта на французите, отколкото за тяхното отношение към изкуството. Проблемът ми се струва повече политически”, подчерта художникът, цитиран от lenta.ru

* * *

Пълният текст на становището на Аниш Капур,
което той публикува на 19 юни, можете да прочетете

* * *

Веднага след като беше установен вандалския акт, специалисти започнаха работа по почистването на скулптурата, ала злосторниците така и не бяха открити.

Бившите управляващи от френската Социалистическа партия, нарекоха действията на вандалите посегателство срещу свободата да се изразява собствено мнение. „Абсолютно неприемливо е, изкуството – този компас на свободата, да страда заради мракобесието на някои хора”, заявиха представители на левицата.

Инсталацията „Мръсен ъгъл” на Аниш Капур, с размери 8.9 x 6.55 x 60 м, е изработена през 2011 г. и за първи път е показана във Fabbrica del Vapore в Милано. Шестте творби на известния скулптор ще останат в градините на Версай до 1 ноември 2015 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1807-vanfali-oskverniha-kralskata-vagina-na-anish-kapoor-avtorat-obyasni-zasto.html

Швейцарката Мило Мойре покани за „Голо селфи” посетителите на Art Basel 2015

След пърформанса Script System № 2, който швейцарската психоложка и художничка Мило Мойре (Milo Moiré) представи през 2014 г. по време на изложението Art Basel, сега посетителите на експото и почитатели на нейната красота, имаха възможността да си направят общо селфи с артистката. Снимка: © Milo Moire’s New Official Facebook БАЗЕЛ. Швейцарската психоложка и художничка Мило Мойре (Milo Moiré) не пропусна възможността и тази година да покаже перфектното си голо тяло пред посетителите на изложението Art Basel, което се провежда от 18 до 21 юни. На „Барфюсерплац” (Barfüsserplatz) в швейцарския град, който се намира съвсем близо до павилионите на арт експото, тя представи най-новия си пърформанс, който е нарекла „Голо селфи” (Naked Selfie), съобщава чаровната брюнетка в официалния си сайт.

В навечерието на арт форума 32-годишната художничка и нейните сътрудници поставиха фотоапарат с статив на площада, а всеки желаещ можеше да си направи общо селфи с нея. Според артистката, този пърформанс е отговор на глобалната селфи-мания, чрез която обществото се оголва доброволно. Мойре смята, че непосредствената близост с „обекта” има далеч по-интимно звучене от обикновеното селфи, което е всекидневно саморазобличаване, извършвано от много хора в социалните мрежи и в техните блогове. Чрез публикуваните снимки, тези хора искат да демонстрират пред всички къде и с кого се намират, какво правят, какво ядат, как се забавляват и прочее, но техните фотографии често имат характер на самовъзхвала и според швейцарката, така хората се превръщат в „наркомани на собствената си нескромност”.      

Момент от „Голо селфи” (Naked Selfie) - най-новият пърформанс на Мило Мойре, който тя проведе на базелския площад Barfüsserplatz, намиращ се съвсем близо до павилионите на арт експото. Снимка: milomoire.com © Peter PalmКакто artnovini.com вече написа, през юни 2014 г., също в Базел, и също по време на Art Basel, Мило Мойре представи пред обществеността акцията си Script System № 2. Една сутрин артистката се качи по „евино облекло” в градския транспорт, а след това вървя до изложението Art Basel, където се нареди на опашка за билети… През цялото време, върху тялото й, на местата на съответните дрехи, бяха изписани само наименованията им: shirt, bra, shirt, jacket… Пред журналисти авторката сподели, че пърформансът е бил вдъхновен от теорията на когнитивната психология, която изследва познавателните способности и процеси на човешкото съзнание, паметта, вниманието, възприятията, въображението, способността за взимане на решение и т.н. Според Мойре, „чрез липсата на външната обвивка на дрехите, човешкото тяло възвръща своята способност да общува, без да отвлича вниманието си от парите, модата, идеологията и дори от времето…”

През март т.г., Мойре посети последният ден от изложбата „Голият живот. Бейкън, Фройд, Хокни и другите…” (Das nackte Leben. Bacon, Freud, Hockney und andere. Malerei in London 1950-80), която представи Музеят за изобразително изкуство и култура на Вестфалия (LWL-Museum für Kunst und Kultur). Тогава тя беше „облечена” само в домашни пантофи и носеше на ръце бебе. Така „със своята голота Мойре стана част от експозицията”, а нейният пърформанс трябваше да отговори на въпроса „Колко малко абстракция издържа изкуството?” (Wie wenig Abstraktion verträgt die Kunst?).

Мило Мойре е родена в Швейцария, но родителите й са от Словакия и Испания. Завършила е психология в университета в Берн. Посещавала и Художествена академия. Първият й пърформанс е от 2007 г., но тя влезе в арт новините с провокативната си акция The PlopEgg №1, която представи през април 2014 г. по време на изложението Art Cologne в Кьолн.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1806-chveizarkata-milo-moire-pokani-za-golo-selfi-posetitelite-na-art-basel-2015.html

Reputation Institute определи Виена като „град с най-добра репутация” за 2014 г.

В последните години австрийската столица Виена е начело в редица класации като най-добър град за живеене в света. Снимка: Марио Николов © artnovini.com

БОСТЪН / КОПЕНХАГЕН. Австрийската столица Виена оглави класацията „Град с най-добра репутация 2014” (City RepTrak 2014), която се провежда от многонационалната консултантската компания Reputation Institute, съобщиха от ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София, като се позовават на изследването, публикувано в сайта reputationinstitute.com.

В проучването на компанията – от 2011 г. до сега – Виена винаги е била в челните места, но за 2014 г. градът се изкачи на първо място със 76.4 точки, като задмина Мюнхен, който беше оценен със 76.2, и остави след себе си мегаполиси като Сидни – трето място със 75.5 точки, и Лондон – осмо място със 74.6.

За да бъдат определени градовете в класацията, са били анкетирани 22 хиляди потребители от страните от Г8 (G8): САЩ, Великобритания, Канада, Япония, Франция, Германия, Италия и Русия. Жителите на тези държави са оценявали 100 града от цял свят по няколко критерия, сред които са икономическо развитие, административно управление, привлекателност на града, сигурност, качество на живот и др., групирани в три основни категории: „Икономическо развитите” (Advanced Economy), „Ефективно управление” (Effective Government) и „Опазване на околната среда” (Appealing Environment). Въз основа на тези показатели проучването посочва градовете, които хората, или компаниите, най-вероятно биха избрали, за да посетят с туристическа цел, да правят бизнес или да инвестират в тях. В Топ 10, чийто лидер е Виена, са още Флоренция (4 – 75.3), Венеция (5 – 75.2), Осло (6 – 74.9), Ванкувър (7- 74.8), Барселона (9 – 73.7) и Монреал (10 – 73.1). Сред първите 20 са общо 15 европейски града, а на последните места са пакистанският Карачи, столиците на Египет – Кайро, на Колумбия – Богота, на Иран – Техеран и Ирак – Багдад. В класацията не са посочени български градове, а столицата на съседна Румъния – Букурещ, е на 68-о място.

През 2013 г. начело в City RepTrak беше най-големият австралийски град – Сидни, през 2012 г. – канадският Ванкувър, а през 2011 г.Лондон.

В началото на пролетта стана ясно, че в своя класация друга консултантска агенция – Mercer, обяви Виена за шеста поредна година като най-доброто място за живеене в света. Според проучването на авторитетното списание The EconomistEIU’s 2014 Global Livability, пък, австрийската столица е на второ място след австралийския град Мелбърн, а в още едно актуално изследване – Quality of Life Survey 2014 на британската медийна компания Monocle, Виена е на шесто място.

В изследването си City RepTrak, компанията Reputation Institute припомня и кои са най-красивите градове в света, според ForbesВенеция, Кембридж, Париж, Ванкувър, Сидни и т.н.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1804-reputation-institute-opredeli-vienna-kato-grad-s-nai-dobra-reputacia-za-2014.html

„Мъртви души” и „Петербургски повести” на Н.В. Гогол, отново на български

Руският писател Н.В. Гогол (1809-1852) успява да представи изключителна по своята дълбочина картина на руското общество от средата на XIX в. Илюстрация: ИК „Изток-Запад” © Петър Станимиров СОФИЯ. Литературни шедьоври на гениалния руски писател Николай Василиевич Гогол (1809-1852) са събрани в изданието „Мъртви души. Петербургски повести”, което излезе в поредицата „Върхове” на ИК „Изток-Запад”. Книгата предлага на читателите незабравима среща с неговия неповторим стил, с тънката му ирония и силните психологически портрети, както и с непреходните морални въпроси – актуални и днес, които големият писател поставя в своите творби, казват от издателството.

През тридесетте години на XIX в. Гогол пише редица повести, посветени на живота в Санкт Петербург, които впоследствие влизат в сборника „Петербургски повести” (1843): „Невски проспект” (1833-1834), „Портрет” (1833-1834), „Нос” (1832-1833), „Шинел” (1841), „Записките на един луд” (1834). Основна в тях е темата за малкия човек и неговите опити да намери мястото си в заобикалящата го действителност. В Петербург няма място за нормални човешки чувства; искрените и истински пориви срещат неразбиране, властта на парите пронизва всичко…

Изданието на ИК „Изток-Запад” предлага и два разказа от сборника „Миргород” (1835): „Вий” и „Съвременни помешчици”. „Миргород” в голяма степен е продължение на „Вечери в селцето край Диканка” (1829-1832). Основна тема тук е животът на украинските крепостни селяни, казаците и дребното местно дворянство. И тук присъстват характерните за творчеството на писателя ярки образи, красиви описания на природни картини и тънък хумор…

Николай Василиевич Гогол е роден на 1 април (нов стил) 1809 г. в Големи Сорочинци (на територията на днешна Украйна), Полтавска губерния, е руски писател, поет, публицист, драматург и критик. Романът, който бележи целия му живот, е „Мъртви души”, припомнят от издателството. Гогол прекарва в писане 23 години от живота си, като 17 от тях – от 1835 до неговата смърт на 4 март 1852 г. – са свързани с работа над това произведение, чийто жанр авторът определя като поема в проза.

Автор: Николай Гогол; заглавие: „Мъртви души. Петербургски повести”; жанр: роман (поема в проза); брой страници: 522; корица - твърда; ISBN 978-619-152-652-9. Снимка: © ИК „Изток-Запад” „Мъртви души” е замислена като трилогия, посветена на живота в Русия през първата половина на XIX в., но за съжаление изцяло е завършена само първата част, от втората са запазени пет глави, а работа по третата Гогол така и не започва. В „Мъртви души”, чийто сюжет, според някои косвени сведения, му предоставил големият руски поет Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837), Гогол успява да представи изключителна по своята дълбочина картина на руското общество от това време. През този период системата на крепостничеството е в упадък, което води до криза в цялото руско общество. В малко градче, нарушавайки спокойното всекидневно русло на живота му, се появява господин Чичиков. Целта му е да купи от тамошните помешчици починали крепостни селяни, които обаче все още не са зачислени като мъртви в държавните регистри. Гогол създава незабравими и въздействащи образи на главните герои (неслучайно името на неговия герой Плюшкин е продължава да бъде нарицателно повече от 150 години). „Мъртви души” е изключителен роман, превърнал се в еталон за иронична проза, а моралните въпроси, поставени в него, звучат актуално и днес.

„Мъртви души. Петербургски повести” от Николай Гогол е книга, в която непреходната руска класика се разгръща в цялата си многопластовост и човечност. Универсалните теми и въпроси, прекрасният стил и език, умело вплетената ирония продължават да вълнуват читателите и до днес. Великолепните илюстрации към книгата са дело на художника Петър Станимиров, който пресъздава по изключителен начин характера на главните герои.

Оригиналните 104 илюстрации към произведението са дело на големия руски художник Александър Агин (1817-1875), ученик на знаменития Карл Брюлов (1799-1852) – авторът на драматичният живописен епос „Последният ден на Помпей” (1830-1833). Пълната серия с илюстрациите е публикувана за първи път през 1892 г., а фототипно е повторена през 1893 г. Майстор на гравюрите върху дърво е Евстатий Бернардски (1819-1889), добър приятел на друг известен руски художник - Павел Федотов (1815-1852).

* * *

Портрет на главния герой в романа „Мъртви души” Павел Иванович Чичиков - бивш чиновник, настоящ мошеник, банков измамник и купувач на „мъртви души”... Илюстрация: ИК „Изток-Запад” © Петър Станимиров Откъс от „Мъртви души”
на Николай Гогол

Трябва да кажа, че ние, в Русия, ако в някои и други работи още не сме настигнали чужденците, далече сме ги надминали в умението да се отнасяме с хората. Не могат се изброи всички отсенки и тънкости на нашата обноска. Французинът или немецът цял век няма да схване и разбере всичките ѝ особености и различия; той почти със същия глас и със същия език ще говори и с милионера, и с дребния тютюнопродавач, макар че в душата си, разбира се, ще раболепничи както трябва към първия. У нас не е тъй: у нас има такива мъдреци, които с един помешчик, който има двеста души, ще говорят съвсем другояче, отколкото с оня, който има триста, а с оня, който има триста, ще приказват пак не тъй, както с оня, който има петстотин, а с оня, който има петстотин, не тъй, както с оня, който има осемстотин; с една дума, и до милион да стигнеш, все ще намериш отсенки. Да речем например, че съществува някоя канцелария – не тук, в някое място зад девет гори в десета, а в канцеларията, да речем, има канцеларски началник. Моля ви да го погледнете, когато седи между своите подчинени – та вие от страх просто дума не можете продума! Гордост и благородство, и какво ли още не изразява лицето му? Просто вземи четка и рисувай: Прометей, цял Прометей! Гледа като орел, стъпя плавно, отмерено. А същият този орел, щом само излезе от стаята си и тръгне за кабинета на своя началник – просто като някоя яребица бърза с книжка под мишница, та главина му слита. В обществото и на вечеринка, ако всички са от малък чин, Прометей ще си остане пак Прометей, но щом има малко по-горни от него, с Прометей ще стане такова преобразяване, каквото и Овидий не може да измисли: муха, по-дребен и от муха дори – ще се унищожи и ще се обърне на песъчинка! „Но това не е Иван Петрович – думаш си, като го гледаш. – Иван Петрович е по-висок, а този хем нисичък, хем сухичък; оня говори високо, дебело и никога не се смее, а този – дявол го знае; пищи като птица и все току се хили.” Наближаваш го повече, гледаш – той е, същият Иван Петрович! „Мда!” – думаш на ума си… Ала да се обърнем пак към действащите лица. Чичиков, както вече видяхме, бе решил никак да не се церемони и затова, като взе в ръце чашата с чая и наля в нея ракия, поведе такава реч:

- Хубавичко селце си имате, майко. Като колко души има то?

- Без малко осемдесет души има, синко – отговори домакинята, – ама лошо, тежки времена: нà, и лани такъв непород имаше, че Господ да пази.

- Ала селяните ви са здравеняци наглед, къщурките им яки. Но позволете ми да узная вашата фамилия. Аз тъй се залисах… дойдох нощно време…

- Коробочка, колежка секретарша.

- Покорно благодаря. Ами малкото и бащиното име?

- Настася Петровна.

- Настася Петровна? Хубаво име е Настася Петровна. Моята леля, майчината ми сестра, се казва също Настася Петровна.

- Ами вашето име как е? – попита помешчицата. – Вие май ще да сте заседател?

- Не, майко! – отговори Чичиков, като се усмихна. – Колкото за заседател – не сме заседател, а тъй, ходим по свои работи.

- А, трябва да сте прекупвач! Колко ми е жал наистина, че продадох меда на търговците тъй евтино, а то ти, синко, сигурно би го купил.

- Виж, колкото за мед, не бих купил.

- Ами какво друго? Да не би коноп? Само че прежда и коноп малко са ми останали – около половин пуд всичко.

- Не, майко, друг вид стока търся аз; я ми кажете да са ви умирали селяни?

- Ох, синко, тъкмо осемнадесет души! – каза старицата с въздишка. – И ми измряха все такива левенти хора, все работници. След туй наистина пак се народиха, ала каква полза от тях? Все такъв дребосък, а пък като мине заседателят, данъка, каже, дайте за всички души. Хората измрели, а ти плащай за тях като за живи. Миналата неделя пък ми изгоря ковачът, такъв изкусен ковач беше и разбираше от железарския занаят.

- Да не би да сте имали пожар, майко?

- Опазил ни Бог от такваз беда, пожар ще е още по-лошо; сам си изгоря. Вътре в него нещо се бе запалило; много беше пийнал; започна да излиза само син пламък от него, цял се стопи, стопи се и почерня като въглен; а пък изкусен ковач беше! И сега няма с какво да отида никъде, няма кой да подкове конете.

- Всичко е в божата воля, майко! – каза Чичиков, като въздъхна. – Против божата мъдрост нищо не може да се каже… Я ми ги отстъпете вие на мен, Настася Петровна!

- Кого, миличък?

- Ей тези нà, всички, дето са измрели.

- Че как да ви ги отстъпя?

- Просто тъй. Или пък продайте ми ги, ако щете. Ще ви дам пари за тях.

- Ами как така? Аз, правичката да ви кажа, не мога да разбера. Да не би да искаш да ги откопаваш от земята?

Чичиков видя, че старицата отиде много далече и че е необходимо да… се разтълкува каква е работата. С няколко думи той ѝ обясни, че прехвърлянето или покупката ще се означи само на книга, а душите ще бъдат вписани, като да са живи.

- Че за какво ще ти са те? – попита старата, като опули очи срещу него.

- То си е вече моя работа.

- Ами че те са мъртви.

- Та кой казва, че са живи? Затова и губите от тях, защото са мъртви; вие плащате данъци за тях, а сега аз ще ви отърва от грижи и плащане. Разбирате ли? И не само ще ви отърва, ами ще ви дам още и петнайсет рубли отгоре. Е, сега ясно ли ви е?

- Правичката да си кажа, не знам – каза домакинята проточено, – зер мъртви не съм продавала други път.

- Има си хас! Чудно би било да сте ги продавали някому. Или мислите, че от тях наистина има някаква облага?

- Не, това не мисля! Каква ти облага от тях? Никаква облага няма. Затруднява ме само това, че те са вече мъртви…

„Ама че твърдоглава жена!” – каза си Чичиков.

- Чувайте, майко! Размислете само хубавичко; ами че вие се разорявате, плащате за тях данъци като за живи…

- Ох, драги, не ми споменавай за това! – подзе помешчицата. – Няма три недели още, откак внесох повече от сто и петдесет рубли! А и заседателя подмазах.

– Е, нà, видите ли, майко! А сега помислете само това, че няма нужда да подмазвате заседателя, защото сега аз ще плащам за тях, аз, а не вие; аз вземам върху си всички тегоби. Дори със свои пари ще извадя продавателното, разбирате ли това?

Старицата се замисли. Тя подразбра, че тази работа наистина май като че ще бъде износна, само че съвсем нова и нечувана, и затова почна да се страхува да не би тоя купувач някак да я измами; зер дошъл бог знае откъде, а пък на туй отгоре и нощем.

- Е, какво ще кажеш, майко, да сключим ли пазарлъка? – попита Чичиков.

- Правичката да си кажа, драги, никога още не ми се е случвало да продавам покойници. Живи – нà, и по-лани продадох на протопопа – две момичета, по сто рубли едното, и много благодарен остана, такива добри работнички излязоха; умеят да тъкат кърпи.

- Е, ама не е за живи приказката, Господ живот и здраве да им дава! Аз питам за мъртви.

- Правичката да си кажа, боя се от пръв път да не би никак да изгубя. Може, драги, ти да ме мамиш, а пък те туйнака… те да струват някак повече.

- Чувайте, майко… Ех каква сте! Какво могат да струват? Размислете сама, че те са само прах! Разбирате ли? Просто прах. Вземете най-непотребното, най-последното нещо например, дори един прост парцал – и парцалът има цена, него поне за хартиена фабрика ще го купят, а това за нищо не е потребно. Нà, кажете сама, за какво ви са потребни?

- Право казваш, това си е така. За нищо не са потребни те; но спира ме само това, че са мъртви.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1803-martvi-dushi-i-peterburgski-povesti-na-nv-gogol-otnovo-na-bulgarski.html

Богати или бедни са художниците…

Една многозначителна рисунка със сепия на Павел Федотов (1815-1852) - „Бедният художник, който се ожени без зестра за своя талант” (1844). Снимка: Третяковска галерия, МоскваКолко пари са били необходими, за да живеят и работят руските художници през XIX в., колко са стрували боите и платната им, какви са били отношенията им с техните благодетели и меценати…

НЕОБХВАТНА, деликатна, любопитна, противоречива и… прочее тема. Днес често можем да чуем: „Художниците и дейците на изкуството са най-незащитената професионална категория в наши дни”, „художниците и дейците на изкуството са прикариати (от англ.: precarious – несигурен, зависещ от волята на друг)”, „художник търси неквалифицирана работа”… Теми, които постоянно изплуват в социалните мрежи и форумите, в лични разговори и т.н. Историкът на изкуствата Екатерина Аленова*, редактор в електронното издание artguide.com предлага да се върнем назад във времето и да видим как са живели руските художници преди повече от 100 години… В статията си „Богати-бедни: колко струваха руските художници през XIX век”* тя припомня любопитни подробности за това по колко пари са им били необходими, за да живеят, колко са стрували боите и платната им, какви са били отношенията им с техните благодетели и меценати. Макар, на пръв поглед, дистанцията във времето да изглежда голяма, днес ситуацията в свръхнаселения свят на изобразителното изкуство е не по различна оттогава – поне в чисто човешки план…

* * *

Героят в „Портрет” (1833-1834) от сборника „Петербургски повести” на руския класик Николай Гогол (1809-1852), младият художник Чартков живеел в бедност. „Понякога му ставаше досадно, когато виждаше някой гастролиращ живописец – французин или немец… – който вдигаше невъобразим шум [около себе си] и мигновено натрупваше паричен капитал. Това му идваше на ум… когато нямаше с какво да си купи четки и бои, когато неотзивчивият хазяин идваше по десет пъти на ден да иска наем за квартирата…” В действителност през XIX в. в Русия четки и бои можели да си купят дори и много бедните художници. Ако не стигали пари за материали, това вече не било бедност, а крайна нищета, пише изследователката.

Стандартна подрамка с обикновена рамка, в средата на века, струвала между 20 и 40 копейки, а аршин хубаво платно (дължина – 71 см, с ширина от 1 до 1.5 аршина) – около 10 копейки. Цената на боите варирали в зависимост от техния състав и от мястото на производството им. Те били продавани „насипно” (боите в туби били разточителство). Обикновените, широко използвани, като оловна бяла, различните видове охра, черна (от препечена кост) – стрували не повече от 20-30 копейки за фунт (400 г), а скъпите, като кадмиев оранж, ултрамарин, цинобър – по 5-6 рубли за фунт, което, обаче, било много – както ще стане ясно по-долу, толкова струвал месечния наем на стая или на ателие в Санкт Петербург. Наистина, фунт боя е голямо количество, което при пестеливо разходване би могло да стигне за една година, пресмята авторката…

Художниците имали възможността сами да избират колко и какви бои да купуват и преспокойно можели да минат и без скъпоструващи бои, като за целта просто трябвало да смесват необходимите цветове върху палитрата, пише Аленова. Големият руски живописец Константин Коровин (1861-1939) си спомнял колко бил удивен, когато в ателието на един от своите преподаватели Евграф Сорокин (1821-1892) не намерил бои, които му били необходими, за да нарисува пейзаж. Сорокин бил всепризнат майстор в историческата живопис, но веднъж се оплакал на своя талантлив ученик, че пейзажа в картината, върху която работел, не му се получавал и го помолил да му помогне. „Потърсих в кутията му бои, – написал по-късно Коровин. – Какво виждам – сиена печена, охра, черна („кость”) и пруска синя, но къде е кадмия?..

- Какво? – попита ме той.

- Кадмий, краплак, индийска жълта, кобалт…

- Аз нямам тези бои, – отговорил му Сорокин. – Ето, син берлински лазур – с това рисувам…

- Не, – казвам аз, – така няма да се получи. В природата говорят цветовете. Само с охра не може да се постигне…”

Това се случило в края на 70-те години на XIX в., когато Коровин следвал в Московското училище по живопис, ваятелство и занаяти и бил наистина беден. „Оставаше ми само, силно да се надявам… Спомням си, че при завършването на годината бяха ми останали петнадесетина рубли, а на Исак Левитан (1860-1900) – двадесет. С тези пари изкарахме цяло лято и рисувахме [етюди] непрестанно, бяхме весели, щастливи и безгрижни…” И въпреки своята бедност, и Коровин, и Левитан, купували за себе си само качествени бои. Същият като тях бил и Иля Репин (1844-1930), който през 1863 г. пристигнал в Петербург от провинциалния Чугуев (Харковска губерния), за да следва в Художествената академия, а в джоба си имал само 47 рубли, без да знае докога ще му стигнат. „Моят хляб струваше 3 копейки, а чаят – 60 копейки за фунт… Ето с какво ще мога да се храня – мислех си, и страхът от гладна смърт си отиваше” – спомня си години по-късно един от най-големите руски художници. Но и пред опасността от „гладна смърт”, той наел за пет рубли и половина стая в една мансарда на Василиевския остров, и веднага отишъл да си купи бои: „Те бяха в едни такива чисти тубички с капачки на винт, – продължава разказа си живописецът, – и струваха толкова скъпо, че аз едва-едва ги изразходвах – внимателно, и само в краен случай, когато моите бои, които сам бях стрил и смесил по пътя [към Петербург], бяха изстискани до капка от пликовете, които затварях с гвоздейчета…”

В масовото съзнание битува образът на „бедния и зависим художник”, възникнал отчасти благодарение на класическата руска литература (гоголевският „Портерт”), но и поради това, че някои значими художници като Павел Федотов (1815-1852) – представител на романтизма и основоположник на критическия реализъм в руското изобразително изкуство, Великолепния пейзажист Алексей Саврасов (1830-1897) – един от основателите на Движението на передвижниците през ноември 1870 г., Леонид Соломаткин (1837-1883), наистина си отишли от този свят в нищета. Същият този Федотов създал цяла серия от иронични рисунки и сепии, изобразяващи митарствата на нереализираните и непризнатите живописци, като например „Бедният художник, който се ожени без зестра за своя талант” (1844)

Source Article from http://artnovini.com/analizi/1802-bogati-ili-bedni-sa-hudognicite.html