Месечни архиви: юли 2015

„Миньоните” станаха анимацията с най-касов премиерен уикенд в България

В премиерния си уикенд (10-12 юли) анимационната история за симпатичните миньончета събра от световно разпространение над 400 млн. USD. Снимка: © Forum Film BulgariaСОФИЯ. Още със своя дебют на голям екран „Миньоните” (Minions; 2015) на режисьора Пиер Кофин (Pierre Coffin) си запазиха място в историята като най-касовата анимационна премиера в България, съобщиха дистрибуторите от Forum Film Bulgaria. Само за уикенд, малките жълтурковци събраха приходи от над 470 хил. лв. и се наредиха на трето място като най-касов премиерен уикенд през 2015 г. след „50 нюанса сиво” (Fifty Shades of Grey) и „Бързи и яростни” 7 (Furious 7). У нас, историята за едноклетъчните Кевин, Стюарт и Боб е гледана от над 51 000 зрители.


Разказът за симпатичните миньончета започва от зората на времето. В началото те са едноклетъчни жълти организми и еволюират през вековете, като непрестанно служат на възможно най-проклетите господари. И тъй като не успяват да задържат тези си господари – от Тиранозавър Рекс до Наполеон Бонапарт, накрая миньоните остават без господар, на когото да служат, и изпадат в дълбока депресия. Тогава, един миньон на име Кевин, разработва план и заедно с тийнейджъра бунтар Стюарт и със сладкия малък Боб поема по света, за да намери нов проклет шеф, когото събратята му да следват.

Тримата тръгват на вълнуващо пътешествие, което накрая ги довежда до първата в света жена-суперзлодей Скарлет Оувъркил, която, може би, ще е следващият им евентуален господар – ролята е озвучена от носителката на „Оскар” Сандра Бълок (Sandra Bullock)… Пътешествията на миньоните ги отвеждат от ледената Антарктида до Ню Йорк от 60-те години и стигат до днешен Лондон, където се сблъскват с най-голямото си предизвикателство до този момент: трябва да спасят цялата световна общност от миньони от унищожение…

В премиерния си уикенд в американския боксофис „Миньоните” донесоха на Universal Pictures и Illumination приходи от 115.7 млн. USD и по този показател филмът се нареди на второ място за всички времена след „Шрек Трети” (Shrek the Third; 2007), чиито първи три дни събраха 121.6 млн. USD.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1836-minions-stanaha-animaciata-s-nai-kasov-premieren-weekend-v-bulgaria.html

Британското електронно трио Years & Years дебютира с албума Communion

Британското електронно поп трио Years & Years. Снимка: © Animato music/EMIЛОНДОН. Британската формация Years & Years издаде дебютния си студиен албум Communion, чиято световна премиера се състоя на 10 юли, петък. Първата тава на триото включва общо 13 парчета в стандартната си версия и 17 в deluxe варианта. В него влизат хитовете им Take Shelter, Desire, King, както и последният им сингъл Shine, съобщиха от Animato music/EMI, издатели на Communion за България.


Кариерата на електронното трио Years & Years, в чийто състав са кийбордистът Оли Александър (Olly Alexander), басистът Мики Голдсуърди (Mikey Goldsworthy) и синт-плейъра Емре Туркмен (Emre Turkmen), се разви изключително динамично и за много кратък период от време, допълват дистрибуторите на албума. Бандата дебютира през пролетта на 2014 г. със сингъла Real, чрез който успя да прикове вниманието върху себе си и бързо укрепи своя статус, като изпълнител на хитове. В официалната еърплей класация на България, талантливите британци достигнаха до Топ 10 едновременно с три сингъла…

В края на 2014 г. Years & Years стигнаха до „А” листата на престижното Radio 1 на BBC. През тази година, за песента си Won, електро-поп триото бе удостоено със специалната награда BBC Sound of 2015, а в допълнение, изпълнителите бяха номинирани и за 2015 Brit Awards, в категория „Избор на критиците”.

* * *

Communion - дебютният студиен албум на Years & Years. Снимка: © Animato music/EMIСъдържание на албума Communion (Standard CD):

1. Foundation
2. Real
3. Shine
4. Take Shelter
5. Worship
6. Eyes Shut
7. Ties
8. King
9. Desire
10. Gold
11. Without
12. Border

13. Memo

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1835-britanskoto-elektronno-trio-years-years-debutira-s-albuma-communion.html

Леонардо ди Каприо влезе в списъка на най-влиятелните колекционери в света

Актьорът Леонардо ди Каприо по време на организирания от него през май 2013 г. в Christie’s New York благотворителен търг The 11th Hour Auction. През тази година кинозвездата попадна за първи път в списъка ARTnews Top 200 Collectors. Снимка: leonardodicaprio.comАмериканското списание ARTnews публикува за 25-и път Top 200 Collectors, в който през 2015 г. има 23 нови имена.

НЮ ЙОРК. В юлския си брой американското списание ARTnews публикува за 25-и път своя Годишен списък с най-влиятелните колекционери на изобразително изкуство в света – ARTnews Top 200 Collectors. Подреждането няма характера на класация и по традиция, екип на изданието прави обстойно допитване до колекционери, арт дилъри, аукционери, директори на музеи, консултанти и галеристи от над 20 страни, водещи в търговията с произведения на изкуството. През тази година в престижния списък има 23 нови имена, сред които е и холивудската суперзвезда Леонардо ди Каприо (Leonardo DiCaprio; 1974).


Новият брой на ARTnews се появява в исторически за пазара на изобразително изкуство момент, белязан от безпрецедентната продажба на „версия О” (Version O) на картината „Алжирките” (Les Femmes d’Alger; 14.02.1955) от Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973), която на 11 май 2015 г. беше продадена от Christie’s New York за 179.4 USD и стана най-скъпото произведение продавано някога на търг, отбелязват издателите, които припомнят, че през май т.г. общата сума от продажбите на аукционната къща и на нейния основен конкурент Sothebys достигна „зашеметяващите” 2.5 млрд. USD.

В своя статия The New York Post предположи, че новият собственик на творбата от Пикасо е бившият премиер на Катар Шейх Хамад Ал Тани (Sheik Hamad bin Jassim bin Jaber Al Thani), но верни на своята дискретност, от Christie’s не потвърдиха информацията. Според аукционера Юси Пилкенен (Jussi Pylkkänen), в този исторически търг са участвали представители на повече от 40 страни, а в наддаването за десетте най-желани лота (Looking Forward) са се включили и хора, които колекционират изкуство едва от пет-шест години, което прецедент…

Юлският брой на сп. ARTnews, в който е публикуван традиционният, 25 по ред, списък с най-влиятелните колекционери на изобразително изкуство в света. Снимка: Screenshot of ARTnewsВ съвременния арт пазар има много нови играчи от цял свят, но повечето от тях предпочитат да останат анонимни, допълват авторите на проучването и посочват, че 13 влиятелни колекционери са били във всяко едно от 25-те издания на Топ 200. Сред тях са имена като Едит Л. и Ели Броуд (Edythe L. and Eli Broad), Файез Сарофим (Fayez Sarofim) и Агнес Гунд (Аgnes Gund), Чарлз Саачи (Charles Saatchi), Дакис Йоану (Dakis Joannou) и Мартин Маргулис (Martin Margulies)… Над 20 пъти в престижния списък са попадали имената на Леонард Лаудер (Leonard Lauder), на Франсоа Пино (François Pinault) – собственик на Christie’s, на банкера Ерик дьо Родшилд (Eric de Rothschild), на мексиканския магнат Карлос Слим Хелу (Carlos Slim Helu) и т.н. Собствениците на частни музеи и изложбени пространства в списъка са 46 души, сред които е основателката на московския Център за съвременно изкуство „Гараж” Даша Жукова (Dasha Zhukova), която със своя партньор – милиардерът Роман Абрамович (Roman Abramovich), присъства неотменно в Топ 200 от 2008 г.

В списъка на ARTnews най-много са колекционерите на съвременно изкуство (през 1990 г. те са били 61%, а през 2015 г. те вече са 90%) и модернизъм, а най-слабо представени са тези, чиито сбирки са съставени от образци на изкуството от XIX в. и от декоративно-приложно изкуство. Прави впечатление, че според статистиката, почитателите на сегмента „Стари майстори” са намалели от 15% през 1990 г. на 10% през тази година.

Сред новите имена на най-влиятелните колекционери са китайския филмопроизводител Фанг Дзонджун (Wang Zhongjun) – модерно изкуство; Шейх Хамад Ал Тани – следвоенно и съвременно изкуство; американските инвеститори Даниел и Брет Съндхейм (Daniel and Brett Sundheim) – съвременно изкуство; младите инвеститори от Бангладеш Надя и Реджеб Самдани (Nadia and Rajeeb Samdani) – антично сребро, дизайн, модерно и съвременно изкуство от Южна Азия; ливанските бизнесмени Елам и Тони Саламé (Elham and Tony Salamé) – съвременно изкуство от последното десетилетие; собствениците на софтуерна компания, германците Сабине и Хасо Платнер (Sabine и Hasso Plattner) – източногерманско изкуство и импресионизъм; бразилските инвеститори в недвижими имоти Джени и Селмо Низенбаум (Genny and Selmo Nissenbaum) – минимализъм; американският неврохирург д-р Франк Мур и неговата съпруга Нина Мур (Nina and Frank Moore) – изкуство от последните 20 години; и др.

Безспорно едно от най-любопитните имена в списъка с най-влиятелните колекционери е това на Леонардо ди Каприо. Първата работа, която актьорът, кръстен на ренесансовия гений Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519), купил за своята корекция е рисунка на Жан-Мишел Баския (Jean-Michel Basquiat; 1960-1988), а през годините към нея е добавил творби на Егон Шиле (Egon Schiele; 1890-1918), Пикасо, Андреас Гурски (Andreas Gursky), Такаши Мураками (Takashi Murakami), Ед Ръша (Ed Ruscha), Елизабет Пейтън (Elizabeth Peyton), Сара Лукас (Sarah Lucas) – нейна творба той купи неотдавна от Британския павилион на Биеналето във Венеция (56th Venice Biennale 2015) r и др.

На 14 май 2013 г. фондацията на Ди Каприо (Leonardo DiCaprio Foundation) организира благотворителния The 11th Hour Auction в Christie’s New York, от който за една вечер събра 38.8 млн. USD за 100% от лотовете, които дари на различни инициативи за опазване на околната среда (друга негова голяма страст)…

Тома Сейду (Thomas Seydoux), частен арт дилър и бивш специалист в Christie’s, коментира динамично променящите се тенденции на съвременния арт пазар: „Преди бяха необходими пет години, за да стигне един колекционер до вечерните търгове, а днес той отива направо на върха”… Сега пазарът се движи от търговете, където, според Сейду, съществува гарантирана комфортна зона на новите ценови нива и да се започне наддаването от 100 млн. USD вече не е препятствие. „Хората си мислят, че става въпрос за спекулации и инвестиции. Не е.”, категоричен е търговецът.  

Експертите смятат, че днешната конюнктура е далеч по-гъвкава отколкото преди. Тод Левин (Todd Levin), директор на Levin Art Group, казва: „Ние категорично сме в балон.” – и уточнява: „Когато хората чуят думата „балон” те веднага си мислят за предстоящ взрив. Истината е, че балони се надуват и спадат по много различни начини. Никой не знае, обаче, колко дълго ще продължи това, или как и кога завърши.”

Истинските колекционери остават в „играта” и по време на върхове, и на спадове, обобщават от ARTnews. „Има колекционери, които са ни казвали, че никога не са се разделяли с експонати от своите сбирки”, допълват от изданието и цитират известната арт консултантка Теа Вещрайх (Теа Westreich): „Важно е да се отбележи, че има толкова много различни цели при колекционирането, колкото са и колекционерите”

Пълният списък ARTnews Top 200 Collectors можете да прочетете тук.

* * *

Списанието ARTnews е създадено през 1902 г. Днес изданието се разпространява в 123 страни, а неговите абонати са около 180 хиляди. Списанието е носител на повече от 40 престижни награди, сред които са George Polk Awards (два пъти), National Magazine Award и т.н.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1834-leonardo-dicaprio-vleze-v-spisaka-na-nai-vliatelnite-kolekzoineri-v-sveta.html

Лятна приказка за Тезей, за „нишката на Ариадна” и за Свободата

Антонио Канова (Antonio Canova; 1804-1819) и неговата великолепна мраморна творба „Тезей поразява кентавър” посрещат посетителите на виенския Музей за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum Wien). Снимка: © artnovini.comЛЯТО Е. Сякаш по-горещо от обикновеното. Не ми е работа да се бъркам в геополитиката и геоикономиката, но когато става въпрос за последствията от една безумна медийна истерия – няма как. Гърция, разбира се! През последните месеци се нагледахме и се наслушахме на всевъзможни спекулации, на обиди, на унижения… Някои дори искрено поискаха да им повярват. Тъжно е.


Никога не съм ходил в Гърция, макар че там живее наша много скъпа приятелка и ни кани от години. Обичам тази страна от дете. Първо, заради нашата съседка в софийския квартал „Свобода” баба Елефтерия (Светла й памет!), която, когато бяхме деца, ни бранеше от по-големите като им говореше с благи думи от балкона на втория етаж, а те сякаш се стъписваха и ни оставяха на мира; същата достолепна жена, която намаза с нещо „вълшебно” изгорялото място от топката горещ маджун, дето Милан ми я лепна на гърдите, и болката изчезна мигновено; тази, която понякога топло ни разказваше приказки на пейката пред входа; и може би най-важното – тя беше човекът, който ми даде да прочета първата Голяма книга в моя живот – „Древногръцки легенди и митове” (не зная защо, но после в игрите в Северния парк, винаги исках да бъда Тезей)…

Мисля си – понякога и заради наглед малки неща можеш да заобичаш един човек, един народ или пък една страна… Но изкуството и културата на Гърция никак не са малки неща – те са големи и велики, като човешката цивилизация… И трябва да бъдат съхранени за поколенията…

В интерес на справедливостта, обаче, и за да не звучи всичко това с някакъв драматично-състрадателен патос, трябва да кажа, че през живота си съм срещал и други гърци (в една медиа, например), за които не бих искал да си спомням никога…

Болно ми е сега, когато слушам, какво се говори и пише за съседите ни. Нашите съседи. Болно ми е и като гледам и чувам какво се случва със страната ни. Нашата България. Затъваща в недоимък и мизерия, но подскачаща и джафкаща като хилаво пале покрай големите. Сега, дни след референдума в Гърция, някакъв социално-високопоставен чиновник (бас, държа, че няма и понятие какво в действителност означава думата „социален”) се сети, че българите, които оставиха родния си дом и отидоха на гурбет (ех, че хубава дума – няма що!) в „южната ни съседка” и оттам години наред пращаха пари на своите близки в България, можело да се върнат… като безработни. Цинично! Много цинично! И грозно.

Цялата ситуация около медийна истерия от последните месеци ми напомни една случка с нашето куче – незабравимата, прекрасна Брет… Една прекрасна привечер, с моята съпруга я изведохме на разходка и минахме през поляната до ст. „Академик”, където бяха се събрали съседи от квартала с техните кучета. Брет беше на повод, тъй като си падаше малко побойничка. Другите тичаха свободно и започнаха да я налитат, защото беше вързана. Предупредих съседите да задържат любимците си докато преминем, но те се направиха, че не чуват. Пак. Не. Пак. Не. Сякаш окуражени, кучетата започнаха да я лаят. Най-много – най-малките и най-хилавите… Брет гледаше ту нас (вероятно, чудейки се защо не я пускаме), ту тях, и се пазеше, доколкото можеше. По-големите започнаха да се правят на „мъже”… В миг търпението ми се изчерпа и попитах Брет безглаголно: „Кой там?”. Какво последва ли? Онези, които са я виждали в такава ситуация, знаят за какво говоря. Първо го „отнесе” тартора – много здраво, а малките се „разлетяха” из Редута. Докато Брет стоеше страховита над поваления на земята вече бивш „ръководител” на групата, другите се опомниха бързо и започнаха да лаят срещу него – вече имаха, макар и временно, нов водач… Никога не се знае как ще се завъртят нещата. Не искам да си спомням за този случай, защото много обичам кучетата (и малки, и големи), но не понасям глупавите им стопани…

Вчера, по друг повод, попаднах (в Wikipedia) на дефиницията за понятието култура, което дава знаменитият австрийски психолог, психиатър и невролог Зигмунд Фройд (Sigmund Freud, 1856-1939): „…думата култура характеризира цялата сума от успехи и начинания, с които човешкия род се е отдалечил от животинските ни предшественици, и която служи на две цели: за защита на хората от природата и за регулиране на човешките взаимоотношения…”

Това беше една дълга метафора…

Нека оставим на мира гърците. Или късопаметността ни отново се обажда. Спомняте ли как през 90-те, на два пъти, ни се налагаше още в пет сутринта да надничаме през балконите към близкия магазин дали е пристигнал хляба… Тогава, една друга баба – баба Цветанка, продавачка в съседната малката фурна, която знаеше, че синът ни малък, винаги ми запазваше по един хляб. Взимах го в пет и половина…

Апропо, когато ходите в Гърция на море, вие ли си готвите в ресторантите, вие ли си оправяте леглата, вие ли ловите рибата и калмарите, правите узото или зехтина, дори и чиниите, които чупите в таверните, вие или „мързеливите гърци” ги правят…

Някой, за пореден път, се наигра на брутално черен пиар, а голяма част от народа му повярва (една героиня от филм, който гледах тези дни, имаше следната реплика: „Манипулират те, защото искаш да те манипулират!”)… Колко е тъжно да ти втълпяват денонощно, че „Вуте е много-много зле”, а ти да се чувстваш спокоен и сигурен в мизерията си – имало и по-зле от мен (още по-добре би било, ако въпросният доскоро е живял много по-добре от теб). Елементарна психология за наивници. Но същият този пиар на дявола, бъдете сигурни, ще отиде да прекара лятната си ваканция при „коварните елини”, защото там е хубаво, чисто и евтино… Впрочем, знаете ли кои са едни от най-предпочитаните летни дестинации от германските туристи (да, да – германските!) през тази година – средиземноморска Гърция, разбира се… А колко странно се почувствах, когато съвсем наскоро от БНТ – нашата телевизия, обявиха (в разгара на медийната истерия преди онзи злорадо очакван „вторник”), че наградата за победителите от конкурса за български народни хора „Надиграй ме” е почивка в… Гърция. Не в България, а?..  

Нека оставим на мира гърците – всеки има трудни дни. Тъжно ми е да го кажа, но по-добре бърз фалит (или както го наричат) като техния, отколкото четвъртвековна агония като нашата…

Гледайки разни репортажи и снимки през изминалите дни, се запитах дали на някого му хрумна, че и гърците имат… деца. Как ли ще живеят тези малчугани оттук насетне? Обикновено медиите „вадят” децата на преден план, когато трябва да бъдат оправдани ужасите на поредната локална война и да се предизвика състрадание у целокупното човечество. В случая с Гърция, състрадание не трябва(ше) да има – едни хора си искат парите. Кратко и ясно. Разбира се, дълговете трябва да се погасяват. Няма как – такива са правилата на играта. Но, може би, не на всяка цена и в същия миг…

Спомняте ли си, обаче, приказката за мечката и за онзи с брадвата. Раната зараства, но споменът остава. И ако ние, българите (за добро или за зло) сме късопаметни, други, може би, не са. Никак не е хубаво съседът ти да си спомня как си го удрял, когато е бил паднал (да не припомням инфантилната позиция на мнозина наши „интелектуалци” за бомбардировките в бивша Югославия през 90-те)… Балканите, все пак, са особено място и е ясно като бял ден, че никой извън полуострова не би искал тук да живеем в мир и съгласие, както се казва в приказките…

Бронзовата статуя „Тезей убива Минотавър” (1843) от френския скулптор Антоан-Луи Бари (Antoine-Louis Barye; 1795-1875), която се намира в Baltimore Museum of Art. Снимка: WikipediaМоже би, става досадно. Затова бързо се връщам към Тезей и древногръцката митология. Героят убива Минотавър (свирепото чудовище с тяло на човек и глава на бик). В лабиринта под двореца на Минос в Кносос. И на чудовището вече няма да му принасят в жертва атински младежи и девойки… Друга история – Зевс се превърнал в бял бик и отвлякъл хубавата Европа… Според някои изследователи, Минотавъра е друга проекция на Зевс – богът на слънцето, когото жителите на о. Крит изобразявали като бик… Кого в крайна сметка е победил любимецът на Елада Тезей? Как така Ариадна, дъщерята на Минос, който поискал от атиняните тежките жертвоприношения за сина си, решава да помогне на митичния герой, който в крайна сметка убива собствения й брат…

От дете зная, че древногръцките легенди и митове е много-много сложна материя. Герои, героини, богове, богини, чудовища, други чудновати същества, лабиринти, Сцили и Харибди, несметни съкровища, кръвопролитни войни… На пръв поглед – пълна бъркотия. Която, обаче, се оказва изключително прецизно подредена – всеки персонаж, всеки детайл, всяко клонче, имат своето място и значение. Очевидно гърците са се справяли с бъркотиите още от Древността. Защото, струва ми се, винаги са имали и ще имат своята „нишка на Ариадна”, която да следват, докато ги изведе от страховития тъмен лабиринт…

Традициите, пък, навсякъде по света, където са почитани и съхранени, винаги са били и ще бъдат по-силни от ненаситната паст на политико-икономическия минотавър…

Гърците винаги са имали и ще имат и своя Феникс, който все по някакъв начин ще ги възражда от пепелта… Така си мисля.

И две, също метафорични, ремарки: първата парична единица на независимата гръцка държава се наричала… феникс, и просъществувала от 1828 до 1833 г. Наричала се още и лепта, но макар и „малка” (в превод), тя е огромен национален успех, защото заменила османския куруш; и втората – в Топ 200 на най-големите колекционери на изобразително изкуство в света (публикуван днес) има 4 (четирима)… гърци. Каквото и да означава това…

Интересно нещо е живота – едва сега, 40-45 години по-късно, разбрах какво означава името Елефтерия (Ελευθερία). Означава Свобода. Все повече се убеждавам, че няма случайни съвпадения…

За финал: имам една [утопична] мечта – никога да не отваряме Кутията на Пандора, защото оттам няма да излезе нищо добро. И да не се правим на глупави стопани… на живота си.

Лято е… Време за лазурно море…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1833-lyatna-prikazka-za-theseus-nishkata-na-ariadna-i-za-svobodata.html

Във видеоиграта Jeff Koons Must Die!!! ракетомет стреля по творби на художника

Играта Jeff Koons Must Die!!!, която е с дизайн от 80-те години и се командва с джойстик и два бутона, може да бъде свалена свободно от сайта на нейния създател. Снимка: © hunterjonakin.comБЕРЛИН. Видеоиграта Jeff Koons Must Die!!! се превърна в суперхит по време на изложбата с провокативното име „Стреляй и забрави…” (Fire and Forget. On Violence), която представя Института за съвременно изкуство KW (Kunst-Werke Institute for Contemporary Art) в германската столица. Играта, създадена от Хънтър Джонакин (Hunter Jonakin), ще зарадва онези почитатели на изобразителното изкуство, които не харесват произведенията на американския художник Джеф Кунс (Jeff Koons; 1955) и те ще могат да ги отстрелват с помощта на ракетомет, съобщи платформата artnet.com.


Сред героите на играта е и виртуално превъплъщение на самия артист, който се бори срещу играча, опитващ се да унищожи неговите най-известни творения, като изпраща срещу него голяма група музейни охранители. Ако геймърът успее да се справи с тях, в атаката се включват куратори, юристи, уредници и др., докато играчът не бъде победен…

„Джеф Кунс е един от най-популярните и известни съвременни художници”, казва Джонакин в своя сайт. „Всички негови работи, обаче, създават помощниците му. Публиката и го обича, и го ненавижда – затова той е избран за субект на играта. В края на краищата, в тази игра не трябва да се побеждава, и това е моят коментар към системата „ателието на художника – музейната култура – арт пазарът – йерархичните властни структури – деструктивните тенденции в поведението на музейните посетители”.

Играта, която е с дизайн от 80-те години и се командва с джойстик и два бутона, може да бъде свалена свободно от сайта на нейния създател - hunterjonakin.com.

Въпреки изключително спорната естетика в творбите на бившия съпруг на италианската порноактриса и депутатка Илона Сталер (Чичолина), според Годишния доклад за глобалния арт пазар (13th Annual Global Art Market Report), публикуван от компанията Artprice и нейният институционален партньор от Китай – Art Market Monitor of Artron, с продажби от 149.7 млн. USD Джеф Куунс е на 10 място сред най-търгуваните артисти през 2014 г.


Очевидно, обаче, 2015 г. не е от най-добрите за и без това противоречивия арт имидж на художника: както artnovini.com написа, през зимата на тази година, поради липса на средства, Лувъра (Musée du Louvre) отмени негова изложба с голямоформатни скулптури, която трябваше да съпътства до 27 април експозицията му „Ретроспектива” (La Retrospective) в Центъра „Помпиду” (Centre Pompidou), а няколко дни след откриването на експозицията в Бобур, той беше обвинен в плагиатство от френския рекламен дизайнер Франк Давидовичи (Franck Davidovici). През 1992 г. поп артистът загуби друг съдебен спор за плагиатство – делото „Роджърс срещу Куунс” (Rogers vs. Koons).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1832-vav-videoigrata-jeff-koons-must-die-raketomet-strelya-po-tvorbi-na-hudognika.html

С каруца до Виа Милитарис

Via Militaris, наричан още Via Diagonalis. Останки от настилката на легендарния път с близо до Кастра Рубра (Червената крепост). Останките са на няколко километра от с. Изворово, Харманлийско... Снимка: Bin im Garten / WikipediaТОЗИ текст e своеобразна етно-културологична импресия – всъщност, може би, по правилното определение е „експресия”. Защото изкуството не е само естетиката на неговия създател, олицетворявана чрез книги, картини, музика и прочее. Най-важното изкуство, може би, е това да живеем в пълноценност като хора [същества, индивиди...] Културата пък не е само „множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество”, а нейната дефиниция е кодирана именно в онази важна „агро” метафора, изречена от ненадминатия римски оратор Цицерон (Marcus Tullius Cicero; 106 г. пр. н.е. – 43 г. пр. н.е.) – cultura animi, чиято посока е една-единствена – култивирането на духа (културата). За да живеем в пълноценност…

В следващите редове, тяхната авторка, по многоцветен и по многообразен начин говори за тъжната, все по-избледняваща пълноценност на нашия живот… 


* * *

СЪБУДИХ СЕ в неделя сутрин със зверско главоболие. Винаги става така, когато не ям, а пия няколко ракии за вечеря. Спомням си, че се разтреперих силно снощи, докато третата или четвъртата чаша с охладената огнена течност се вливаше в кръвта ми. Страхът, че съм се алкохолизирала, ме навестява редовно. Още по-неприятно е чувството за вина, което неизменно му партнира на другата сутрин. Губят ми се моменти, думи, разговори, дела. Споменът от пиянски вечеринки е винаги накъсан и надраскан като стара фотографска лента. Светкавица и тъмнина. На другия ден все възникват съмнения дали не съм нагрубила някого, дали не съм го погледнала накриво или да съм се засмяла нетактично над неговата болка.

Докато се опитвах да си спомня разговорите от снощи с кръстницата ми, която любезно ме изтърпя до два часа сутринта, фаталистичните картини, които рисувах за мрачното генномодифицирано общество и все по-малкото свобода, която ще имаме в бъдеще – тялото ми се бореше с нарастващата депресия и отпадналост. Децата бяха заминали за неопределено време при роднини, а мъжът ми бе в командировка да печели пари. Далечността му допълваше настъпилата празнота.

Стоях сама във къщата с убийствен махмурлук и глава, набодена от хиляди карфици. Кучката, която явно усещаше депресията ми, току поблизваше голите части на ръцете и краката ми, докато минавах покрай нея. В такива болезнени сутрини винаги се заричам, че оттук насетне ще пия само бира.

Приятелка ми сподели, че добре се справя с черните моменти, като си пренарежда гардеробите или пък сади цветя. Reload – нямам какво да нареждам, разтурията и безпорядъка са само, докато има хора около мен.

Тогава цветя? Леле, очертаваше се да садя цветя цяла седмица… А може би и две. Започвам да се чувствам като пенсионирана лелка на средна възраст.

Боднах някой друг цветен стрък в огромната селска градина, разредих мушкатата с нови саксии и пак седнах.

Измъкнах старо, криво огледало от мазето и го сложих на двора, та да ми прави компания. Така все пак се появяваше някакво движение.

А движение по селския двор – йок.

Чернокрилите лястовиците си бяха в гнездата с пиленцата, а малките гугутки, които скоро се излюпиха в една ниша на гаража, вече пораснаха и отлетяха навън… От време на време прелиташе бяла пеперуда над засаденото зеле в края на двора и дразнеше периферното ми зрение.

Карта с очертанията на трасетата на древния път Виа Милитарис и други римски пътища. Снимка: Wikipedia Запитах друг приятел да ми каже изпитани рецепти, прогонващи депресията, а той ме прати да търся

диагоналния път Via Militaris…

Пътят на римските легиони, свързващ Европа с Азия през Босфора, се оказа, че минава в землището на… нашето село. Дзак! Древен път на толкова много векове…

Столиците на всички държави, през които преминава, са построени на него. Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София, Анкара.

На хилядолетния друм се намират и други интересни особености. Западният трансбалкански път се пресича от Виа Милитарис, точно на мястото, където е Боянската църква.

След София (Сердика), на линията на пътя следва друг античен град – Пловдив (Филипополис). Интересното е, че Хасково е друга точка, която е пресечена от Източния трансбалкански път и Виа Милитарис. Двата пътя се сбират точно на красив площад с каменна кула в центъра на градчето.
Следват интересни древни забележителности – тракийско светилище при село Александрово, тракийска гробница при с. Мезек, Свиленградско, град Одрин с прочутия комплекс на султан Баязид II (İkinci Bayezid; 1447-1512), покрайнините на Истанбул… После продължаваме през Анкара надолу. Пътят води чак в азиатските Сирия и Азeрбайджан. Накрая той се разтроява, като последните му забележителности са арменската църква „Свети кръст” в Турция, намираща се в Анатолия. В другото разклонение е позициониран дворецът на Исхак паша (İshak Paşa; ?-1497), на площ от 7600 кв. м. Кралски палат, построен по традиционен модел, по който са направени кралските палати на дворци в Одрин, Бурса, Истанбул. А на третото разклонение е манастир на сирийските християни „Деир-Ул-Зафаран”, на възраст повече от 1600 години!

Културна ос на хилядолетия. Наричана с различни имена – Виа Диагоналис, Виа Милитарис, Виа Рагусина, Цариградски друм… История, войски, походи. Древен мост между племена и народи. Пътували са търговци, монаси, армии… (заради тях носи името Виа Милитарис). По този път се е разпространило християнството, а по късно и ислямската култура е навлязла в Европа. При направени проучвания на автомагистрала „Тракия” през 2013 г, археолозите се натъкват на добре запазени останки от древния път, в близост до ГКПП „Капитан Андреево”, където разкритият участък се оказва най-широк. Цели 18 метра! (обикновено широчината е от около 6 до 8 метра).
Представих си безброй войници, с блестящи на слънцето копия и шлемове, минаващи по калдъръмения друм накрай селото, където живея. Римската пехота.

Близо до тази стара кула в Хасково са се пресичали Източният трансбалкански път и Виа Милитарис. Снимка: Светла Табакова Пътят за Константинопол.

Източната порта на Римската империя. Шумът от хилядите нозе, обути с кожени сандали утъпкват земята… Центуриони с посребрени брони, проблясващи на лятното слънце, хастати и знаменосци… Дрънкане на оръжие и стройни военни песни…

Внезапно мобилния ми телефон иззвъня.

Съседът ме замоли да му помогна със засаждането на домати на къра. Оказа се, че от неговата нива се вижда въпросният Цариградски друм.

Нямаше време, така че се забързахме да засадим розов домат на полето. Тупуркахме с раздрънканата талига с комшията, седнали на дунапрен, дърпани от Пена, проскубаната му кафява магарица.

Бе ясна привечер или икиндия, както му викат. В един от най-дългите дни в годината, 20 юни.

Коловозите бяха неравни и дълбоки по половин метър, в тях цял човек можеше да легне. Щурци се чуваха в далечината, полето бе широко и красиво, а небето ясносиньо, с прозрачни белезникави облаци, мержелеещи се като копринен шал на девойка. Над ниви с узряла пшеница, редуващи се със златни слънчогледови полета, летяха на ниски откоси бързокрили лястовици.

Тишина и чувство за безбрежие, безкрайност, безметежност и спокойствие. Трудно е да си припрян на огромното поле. Природата взима връх над тебе и ти се носиш послушен по нейните закони.

Стигнахме нивата. Земята беше като халва. Споделяйки това апетитно сравнение със съседа, той се засмя с грейнало от гордост лице.

- Баница – рече. – Тъй й викаме… Бухнала баница! А? Богата работа, какво ще кажеш…?

Изух найлоновите градински обувки и тръгнах боса по земята. Кафяв чернозем, който приличаше на изсъхнала утайка от кафе, сякаш някой си бе играл и бе разсипал на нивата цедка от гигантска кафе-машина.

Главоболието започна да отминава. Мислите започнаха да се избистрят и наместват равномерно. „Тази земя – разсъждавах наум – плодородна, пухкава… спокойно е хранила преди години цяла Европа. Това парченце, този къс от рая… А сега?”

Сега магазините са пълни с пластмасови домати от Гърция, безвкусни моркови и краставици от Турция, отгледани на чакъл, твърди и неароматни ябълки от Полша, картофи чак от далечна Франция… И на българските селяни им продават вносни плодове и зеленчуци от всевъзможни далечни страни, имали били отлични сертификати…

Сиренето пък (заради палмовото масло, което е отлична смазка, ползва се и в козметиката, за направа на сапун) от години има вкус на развален маргарин.

Киселото мляко, с което с гордеехме, вече е някакъв хибрид на нишесте и сухо мляко, и носи чуждестранното име йогурт.

А месото? Къде са стадата с овце, люлеещи чанове…? Къде са охранените биволици, даващи пълномаслено мляко, което като се подкваси, може да се реже с нож…? Месото сега се внася и се допълва с ГМО-соя. Всякакви ерзац продукти на масата и в супермаркета.

От време на време се изправях и поглеждах към Цариградския друм. Помислих си, че ми се ще да видя покрай него легиони от хора. Пълчища от млади, силни, загорели от селския кър, отглеждащи храната, с която да изхранваме цяла Европа. Или поне част от нея… Имащи право на труд и достойно заплащане.

Съседът земеделец впрегна Пена и напуснахме безлюдното поле.


Плати ми и заработката за двата часа труд. Цели 4 лв.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1830-s-karutsa-do-via-militaris.html

Големите концерти в България през 2015 г. са с уредени авторски права

Според „Музикаутор”, сред организаторите на големите концерти, провеждани у нас, вече се наблюдава положителна тенденция по отношение на уреждането на авторските права. © artnovini.comСОФИЯ. Всички големи концерти през 2015 г., които ще се проведат в България, са с уредени авторски права, съобщиха от дружеството за колективно управление на авторски права „Музикаутор”. Според неговите експерти, сред организаторите на големите концерти, провеждани у нас, вече се наблюдава положителна тенденция по отношение на уреждането на авторските права. „Музикаутор” сключи договори, с които бяха лицензирани концертите на Roxette, Judas Priest, One Republic, Anastacia, фестивалите Spirit of Burgas, Solar Summer и много други, които се провеждат през тази година.


Дружеството работи успешно с редица български промоутъри, със Софийска филхармония, БНР, НДК и други. През тази година много ползватели, които доскоро бяха некоректни, също подобриха отношението си към уреждането на авторски права.

Изпълнителният директор на „Музикаутор” Иван Димитров подчерта положителното развитие в договореностите на дружеството с общините Бургас, Варна и Каварна, които поеха ангажимент регулярно да заделят средства от бюджетите си за изплащане на авторски възнаграждения.

„Музикаутор” припомня, че в миналото е имало немалко случаи, при които организаторите на публични концерти и събития не са проявявали необходимата коректност при уреждането на авторските права. По този начин правоносителите не са успявали да получат възнагражденията за своя труд.

За съжаление дружеството все още констатира и случаи, при които автори подписват декларации за отказ от права за конкретни концерти и събития. „Музикаутор” сигнализира авторите, които подписват такива декларации, че ощетяват сами себе си, тъй като няма да получат дължимите им възнаграждения. Дружеството за колективно управление на авторски права в музиката подчертава, че подобни практики са прецедент в световен мащаб.

От „Музикаутор” допълват, че всеки автор може да разбере каква сума би загубил, в случай че подпише такава декларация. На интернет страницата на дружеството е интегриран специален калкулатор, който изчислява възнагражденията за авторски права, дължими при организиране на концерти и събития.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1829-golemite-koncerti-v-bulgaria-prez-2015-sa-s-uredeni-avtorski-prava.html

Норвежката писателка Хелга Флатлан ще представи дебютния си роман в България

Скандинавската литературна критика предрича на норвежката писателка Хелга Флатлан световна слава. Снимка: underarbeid.comНа 7 юли младата авторка ще се срещне с читателите в София, на 8 юли в Ловеч, а след това в Троян, Велико Търново и Пловдив.

СОФИЯ. Младата норвежка писателка Хелга Флатлан (Helga Flatland) ще представи пред българските читатели своя най-успешен, засега, роман – „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва” (Bli hvis du kan. Reis hvis du må; 2010), съобщиха от ИК „Персей”, по чиято покана пристига скандинавската авторка. Премиерата на романа ще се състои на 7 юли (вторник) от 18 ч. в книжарница „Хеликон България” на бул. „Цар Освободител” № 4. Съорганизатор на събитието е посолството на Кралство Норвегия у нас.


Хелга Флатлан е само 30-годишна, но е невероятно талантлива и вече е спечелила някои от най-престижните литературни награди в родината си: „Таряй Весос” за дебют (Tarjei Vesaas’ debutantpris 2010), Награда на критиката за млад автор (Ungdommens kritikerpris 2010) и Наградата „Аскехау” за дебют (Aschehougs debutantstipend 2010). Критиката й предрича световна кариера и прогнозира, че тя определено е автор, който ще четем и в бъдеще, допълват от издателството.

Още като студентка по норвежка филология тя прави силно впечатление с първата си поява на литературната сцена. А когато през 2010 г. излиза дебютният й роман „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва”, критиката е във възторг. Хелга пише книгата на езика на младите хора, като описва пречките пред това да изразят себе си. Тази творба е за неосъществения им бунт. За посърналата любов, която се губи като слънцето по зимното северно небе…

Историята е разказана от четири гледни точки: две са на възмъжаващите младежи, чиято трагедия се разкрива постепенно пред нас, третата е на майката на един от тях, а четвъртата е на съседа, пред чиито очи се разгръща тази история. Тя е за съдбите на четирима приятели, но и за всички около тях. Идиличното норвежко селище ще се превърне в сцена на плаха любов, тайна саможертва, неизказани мечти, мъчителни разочарования. Затова Таряй, Трюгве, Кристиан и Бьорн бягат на единственото място, което смятат, че може да ги научи да живеят истински – армията. Но дали тази тяхна стъпка няма да се превърне в последна, а животът им – в трагедия?..

Автор: Хелга Флатлан; заглавие: „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва”; жанр: съвременна проза; брой страници: 224; ISBN 978-619-161-070-9; цена: 8.00 лв. Снимка: © ИК „Персей”„Остани, ако можеш. Замини, ако трябва” е и роман за съзряването, за скъсването на пъпната връв с детството, за напускането на света на сигурността и за болката, от която никой не е застрахован…

Хелга Флатлан ни води през съдбите на героите си по неочаквано нежен и интригуващ начин. Постепенно превръща романа си от история за съзряването в книга за изборите, които правим. И за последствията, които неминуемо трябва да понесем.

Според критиката, „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва” е истински зрял дебют. Книгата подсказва голям литературен талант, пише пресата в Норвегия, като отбелязва, че младата авторка е създала и правдива картина на цялото общество.

„Моето поколение е отегчено от живота, без да се е сблъскало с него” – казва в едно интервю Флатлан. „За мнозина войната, например, е нещо като да вземеш раница и да отидеш в Тайланд. Затова и героите ми, въпреки че са надарени и умни, предприемат на практика необмислени действия. Исках да покажа колко важни са нашите избори…”

Успехът на дебютната й книга вдъхновява Хелга Флатлан да напише и два романа (оригинално заглавие: Alle vil hjem. Ingen vil tilbake; 2011; оригинално заглавие: Det finnes ingen helhet; 2013) – като продължение на „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва”, този тъжен, но изпълнен с живот разказ за приятелството, за отчуждението, за силата, която ни е нужна, за да приемем загубата. Таряй, Трюгве, Кристиан и Бьорн ви очакват в своя свят. Дали обаче и вие искате да сте като тях?..

Този майсторски дебют, който безспорно оставя следа в съвременната литература, е част от поредицата „Нови литературни гласове и литературното наследство на Творческа Европа” на ИК „Персей”, подкрепена от програма „Творческа Европа” (Creative Europe) на Европейския съюз. Преводът романа е на Ростислав Петров, а пристигането на Хелга Флатлан в България е със съдействието на НУРЛА.

На 8 юли писателката ще се срещне с читателите в Ловеч, след което ще посети Троян, Велико Търново и Пловдив.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1828-norvejkata-pisatelka-helga-flatland-ste-predstavi-debutnia-si-roman-v-bulgaria.html

Facebook прави редизайн на логото си

Старото и ново лого на Facebook. Коментарите по темата логично са в проекцията „Харесва ми, не ми харесва”... Снимки: Facebook / Brand NewЛОНДОН. Най-популярната социална мрежа в света – Facebook, ще промени дизайна на логото си. По новия логотип работи дизайнера Ерик Олсън (Eric Olson), който е автор на шрифта Klavika, използван през 2005 г. от Джо Крал (Joe Kral) и компанията Cuban Council за първоначалната визия, съобщи порталът lenta.ru, като се позова на изданието Brand New, което цитира Джош Хигинс (Josh Higgins), творчески директор на Facebook. „Ние си поставихме задача да обновим логотипа, да го направим по дружелюбен и достъпен”, казал Хигинс.


Промените ще засегнат само пълното изписване на името на социалната мрежа, а иконичното f ще остане непроменено. В новото лого очертанията на буквите са по окръглени, линиите – по-тънки, а начертанието на буквата „а” от две нива става на едно ниво. Според списание Time, обновеният логотип отразява стремежа на социалната мрежа да го приспособи към мобилните приложения: тънките линии върху бял фон ще го направят по-четивно при устройствата с по-ниска резолюция на екрана.

Новото лого, което очаквано вече предизвиква противоположни коментари, ще бъде „обнародвано” в най-скоро време, но конкретна дата не се споменава.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1826-facebook-pravi-redesign-na-logoto-si.html

Капка по капка… Капка по капка… Джаксън Полък…

Изложбите с творби на Джаксън Полък (Jackson Pollock; 1912-1956) са гордост за всеки музей по света, а срещите с неговото изкуство са истинско удоволствие за почитателите на изобразителното изкуство. Снимка: © artnovini.comДо 18 октомври т.г. Tate Liverpool показва творби от серията the black pourings на големия американския художник. Посетителите ще видят и слабо познати негови скулптури и рисунки.

ЛИВЪРПУЛ. След повече от 30 години Tate Liverpool отново показва творби от серията, наречена условно the black pourings („черни заливки”), на големия американски художник Джаксън Полък (Jackson Pollock; 1912-1956). Произведенията са създадени между 1951 г. и 1953 г., период, в който картините му стават значително по-тъмни и в някои от тях артистът се връща към фигуралните изображения. Според критиката, тази част от творчеството на Полък е от изключително значение за неговата кариера и е сравнително слабо позната на широката публика, припомнят сайтът tate.org.uk.


Изложбата Jackson Pollock: Blind Spots (буквално – „слепи петна”), която беше открита вчера, 30 юни, и ще продължи до 18 октомври 2015 г., представя Джаксън Полък като един от най-значимите и провокативни американски художници на ХХ в., чието творчество има огромен принос за развитието на абстрактното изкуство. Освен като един от идеолозите (и лидер), в абстрактния експресионизъм, артистът е смятан за пионер и на т.нар. action painting – живопис на действието, която той материализира чрез уникалната си „капкова техника” (drip technique) – процес, при който художникът „рисува” върху разстилано върху пода на ателието платно със синтетични алкидни бои (alkyd enamels), като вместо традиционните четки, използва пръчки, шпакли, спринцовки и прочее „инструменти”…

Number 5, 1952 (1952) e сред емблематичните творби от серията black pourings на Полък. Снимка: © The Pollock-Krasner Foundation ARS, NY and DACS, London 2015. Collection of the Modern Art Museum of Fort Worth, Museum purchase made possible by a grant from The Burnett FoundationИзложбата в Tate Liverpool среща посетителите с великолепна селекция на някои от

най-важните „капкови” произведения на Полък

като Summertime: Number 9A (1948) от колекцията на Tate и Number 3, 1949: Tiger (1949) от Hirshhorn Museum and Sculpture Garden. Експонираните творби, които прославиха артиста, съпоставени с негови по-малко известни картини, ще дадат възможност на посетителите да усетят радикалната промяна, която той прави с „черните заливки”, които са и осезаема илюстрация на неговите големи творчески амбиции. Организаторите на изложбата определят тези завладяващи произведения като своеобразни „слепи петна” в иначе широко коментираната кариера на Полък…

Серията black pourings, сред които публиката ще види рисуваните с черен алкиден емайл и маслени бои Number 5 (1952), Number 7 (1952), Portrait and a Dream (1953), Yellow Islands (1952) и др., са изложени заедно с уникални произведения върху хартия и отпечатъци от същия период, които са сред особено значимите творби, представящи художника и като майстор на рисунката. Специален акцент в експозицията представлява колекцията от практически неизвестни или рядко показвани негови скулптури, които също дават възможност да бъде преосмислено творчеството му.

През 1965 г. историкът на изкуството Майкъл Фрайд (Michael Fried) отбеляза, че the black pourings представят Джаксън Полък „на предела на една изцяло нова и различна живопис… на практика с безграничен потенциал”. След четири години на цветни, декоративни и нефигурални картини, художникът чувства необходимост да се върне към корените на своето изкуство. Той възобновява дейността си след пореден труден период в личния си живот, а в новите му творби започват да се появяват отново човешки фигури и лица, което експертите възприемат като знак за основна промяна в стила му.

Новата му техника на рисуване води след себе си – в средата на 50-те и началото на 60-те години – до появата и на нова стилистика в направлението на т.нар. „живопис на цветното поле” (colorfield paint), което се характеризира с използването на големи формати, върху които художниците нанасят близки по тоналност еднородни цветни плоскости… Сред най-ярките представители на тази разновидност на абстрактния експресионизъм са Хелън Франкенталер (Helen Frankenthaler; 1928-2011), Морис Луис (Morris Louis; 1912-1962) и Жул Олицки (Jules Olitski; 1922-2007), допълват организаторите.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1825-kapka-po-kapka-kapka-po-kapka-jackson-pollock.html