Месечни архиви: август 2015

Във Виена превърнаха стари телефонни кабини в минибиблиотеки

Кметът на Виена Михаел Хойпл (Michael Häupl) също се радва на новите книги. Снимка: © Felicitas MaternВИЕНА. Проблемът на четящите хора е известен по цял свят. При страстните читатели книгите се трупат, шкафовете, и въобще, цялото жилище не може да ги побере, а сърце не им дава да ги изхвърлят. През юли тази година общинската Служба за управление на отпадъците във Виена (Abfallwirtschaft, Straßenreinigung und Fuhrpark; MA 48) стартира една интересна инициатива, чиято цел е да бъдат намалени количествата отпадъци и заедно с това да бъде насърчавано четенето на книги, съобщиха от ComPRess/Бюро за връзки с община Виена в София.


На територията на регламентираните сметища в австрийската столица са поставени стари телефонни кабини, в които се подреждат оставени книги за размяна. Една от телефонните компании в Австрия е предоставила безплатно кабинките, които отдавна са отстъпили място на модерните комуникации, общината ги е преоборудвала и превърнала в минибиблиотеки. И сега, всеки, който желае, може да отиде на сметището, да остави там прочетени вече или просто ненужни книги, и на тръгване да си вземе същия брой книги от своеобразната библиотека. Първоначално кабинките се зареждат с книги от общината, но организаторите се надяват, че с времето акцията ще придобие популярност и ще спечели много почитатели.

Идеята за безплатна размяна на книги се ражда в Европа през 90-те години на миналия век, допълват от ComPRess/Бюро за връзки с община Виена. Подобни „свободни библиотеки”, разположени на обществено достъпни места, има в някои градове в Германия, Швейцария и Люксембург. Тогава те са въведени и в няколко района на австрийската столица. Тези, обаче, които са поставени на сметищата, имат за цел да доразвият идеята за размяна на книги


През 1988 г. във Виена са открити 18 регламентирани сметища, където жителите на града могат безплатно да предадат ненужни стари вещи, мебели, както и стари електрически уреди, извънгабаритни и проблемни отпадъци. Годишно, сметищата в града се посещават от 2.4 млн. души, които сега вече имат възможност да се освободят от старите и да се запасят с нови книги. До края на септември такава „библиотека” е отворена и в двора на виенското кметство (Wiener Rathaus). Достъпът до него е свободен за всички желаещи, но засега най-доволни от предложението са работещите в сградата на кметството.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1850-vav-vienna-prevarnaha-stari-telefonni-kabini-v-minibiblioteki.html

Leopold Museum Nummer 1 bei Instagram

Das Leopold Museum Wien präsentiert im MuseumsQuartier die weltweit größte und bedeutendste Egon Schiele-Sammlung gemeinsam mit Meisterwerken von Gustav Klimt und Oskar Kokoschka. Foto: Stefanie © artnovini.comÜber 4000 Follower: Österreichs Top-Museum auf der Online-Foto-Plattform.

WIEN. Die klare Nummer 1 unter den bei Instagram vertretenen Museen und Kunsteinrichtungen Österreichs ist das Leopold Museum in Wien. Nur ein halbes Jahr nach dem Start des Instagram-Kanals im Jänner 2015 ist das weltweit für Egon Schiele (1890-1918) und Gustav Klimt (1862-1918) bekannte Haus auf Instagram auch einer der Spitzenreiter im gesamten deutschsprachigen Raum. Der rasante Anstieg der Followerzahlen ist beeindruckend und das positive Feedback der Fans überwältigend.


Die insgesamt bereits mehr als 4000 Follower werden durch das Leopold Museum täglich mit neuen Fotos überrascht. Rund 6500 Fotos finden sich unter dem Hashtag (#) LeopoldMuseum. Zu sehen sind Fotos von den aktuellen Sonderausstellungen, von der Architektur des Hauses und von Events sowie Snapshots aus dem abwechslungsreichen Museumsalltag.

Rund 6500 Fotos finden sich unter dem Hashtag (#) LeopoldMuseum. Gustav Klimt, „Tod und Leben” (1910) - in neun gleich großen Ausschnitten zu sehen. Foto: © Leopold MuseumSummer-Special: Wer über Social Media
im Leopold Museum eincheckt, zahlt die Hälfte

Als Dank für den großartigen Support durch die Instagram-Fans und Follower hat sich das Leopold Museum etwas Besonderes einfallen lassen. Ab sofort gibt es als Summer-Special für die Leopold Museum-Fans bei Instagram Gustav Klimts epochales Meisterwerk Tod und Leben(1910) in neun gleich großen Ausschnitten zu sehen. Die einzelnen Kacheln ergeben auf dem Kanal selbst ein Ganzes. Darüber hinaus gibt es das Social Media-Summer Special. Wer sich im Leopold Museum eincheckt (Facebook, Twitter, Google+, Swarm, Instagram), zahlt nur den halben Eintrittspreis (einfach den CheckIn am mobilen Device an der Kassa vorzeigen. Aktion gültig bis 31. August 2015).

Instagram ist ein Foto-Netzwerk und wird vor allem auf mobilen Geräten genutzt. Weltweit gibt es bereits mehr als 300 Millionen dedicated Instagram follower. In Österreich verfügt das Netzwerk derzeit über aktive 780.000 NutzerInnen – Tendenz steigend (Quelle: socialmediaradar.at). Vor einiger Zeit wurde Instagram von Facebook und damit von einem der erfolgreichsten sozialen Netzwerke übernommen.

Das Leopold Museum betreibt neben Facebook, YouTube und Instagram seit heuer auch erfolgreich einen Twitter und Pinterest Kanal.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/1849-leopold-museum-nummer-1-bei-instagram.html

Де е България… в свободата на словото…

Поредната тревожна класация за свободното слово в България. През 2015 г. страната ни е в компанията на Конго, Непал, Бутан, Еквадор, Централна Африка. Снимка: Screenshot of rsf.orgЛЯТО Е. Не само времето в България е горещо и потно, но и страстите медийни се нажежиха. Иначе, какво казва сухата и безстрастна статистика: от днес, 1 август, 135 журналисти остават на улицата!.. Ще кажете, ти пък, колко народ всеки ден остава без работа… Да, журналистите нe са по-различни от другите хора, но ако мислим по този начин, не бива да се учудваме защо ден след ден изритват и нашето достойнство на улицата. Като несретен клошар.


Пиша тези редове, защото болката [когато обичаш професията си], унижението [когато месеци наред си работил без почивка] и разочарованието [заради, понякога неимоверните усилия, да помогнеш на своите сънародници да научат истината] на тези 135 [без медийните им босове, разбира се] колеги са ми до болка познати… С някои от тях съм работил дълги години и зная, че са отлични професионалисти [с цялата условност на това понятие в българската медийна конюнктура, предвид чудовищната й икономическа зависимост]. Съчувствам им, но зная добре, че съчувствието никого не топли – нито журналистите, нито банките, които са им отпуснали кредити, нито властимащите, нито, най-малко, пък лицемерните медийни шефове. Те, последните, отдавна са си оплели кошницата, но би трябвало да си дават сметка, че в подобни кризи губят и статута си на предани „теляци” на властта, тъй като вече няма да има с какво да разтриват морната й снага…

От Съюза на българските журналисти разпространиха остра декларация и в нейния текст става дума, че България е на последно място сред страните от Европейския съюз [поредната негативна статистика] по показателя „свобода на словото за 2015 г.” (2015 World Press Freedom Index). Иначе, сме на унизителното 106-о място в света (32.91 точки, което означава очевидни проблеми). В доклада на „Репортери без граници” (Reporters Without Borders) за свободата на словото в българските медии се говори за опита на правителството да контролира медийните изяви [разкриване на източниците на информация], свързани с кризата в банковия сектор, като са отбелязани и актовете на насилие срещу журналисти от 2013 г. А ето и резюмето за нашия „подгласник” – Република Конго, която е на 107-о място (33 точки): „В субсахарска Африка, Конго падна с 25 места след трудна година за независимите новинарски медии. Правителството активизира своя „лов на вещици” на критикуващи журналисти, като на моменти се прибягва и до крайно насилие. Журналистите, които отказват да мълчат, са принудени да напуснат страната или са уволнявани…” Една великолепна компания!..

България е още в компанията на Гамбия, Непал, Бутан, Еквадор, Централна Африка, Парагвай… А като си помисли човек, самочувствието [най-често, изразяващо се в някакво лъскаво 4х4] на българските медийни велможи е такова, сякаш са собственици на най-големите световни издания. Това, обаче, е снобски битовизъм… Журналистиката е нещо съвсем друго, макар и да звучи патетично – свобода на духа, на мисълта, всекидневно доказване на професионализъм, етика, морал…

Разбира се, „свободата на словото” в днешния глобален политико-икономически Вавилон, е чиста фикция [нещо подобно на понятието „демокрация”]. Словосъчетанието „свобода на словото” автоматично се превръща в нонсенс, когато е съпътствано от думи като „собственик”, „медийна група”, „рекламодател”, „власт” и прочее. Става въпрос за частни интереси, наричани за по-ясно – „бизнес”, който пък изключва понятия като „чест”, „нравственост”, „морал”, „истина” и т.н. Или накратко – бавно и целенасочено хвърляне на прах в очите на обществеността [не мога да се сетя за по-точно сравнение], докато образът отсреща се превърне в безплътен мираж… А колко ли илюзии могат да се родят от един мираж? Въпросът е да накараш хората да ти повярват, че ги водиш във вярната посока, дори когато знаеш, че тя не съществува. Оказва се, че това не чак толкова трудно [справка, броят на читателите на жълти вестници у нас]…

Това, което се случи с вестник „Преса” на Тошо Тошев и със списание „Тема” на Валери Запрянов беше „хроника на една предизвестена смърт” - диагноза, обусловена от историята на българския всекидневен печат. През далечната 1994 г. крак повлече всекидневникът „Подкрепа”, последваха го редица „вестникарски драми”, които през годините белязаха кончината на издания като „Денят”, „Демокрация”, „Дневник”, „Пари”, „Земеделско знаме”, „Класа”, колизиите със спирането/тръгването на „Дума” през 1998 г., и т.н. Но кризата сякаш започна, когато през 1997 г. „Труд” и „24 часа” бяха „придобити” от германска медийна група WAZ, която безцеремонно обедини рекламата на двете издания и буквално постави на колене останалите български вестници. Последвалите протести не помогнаха, а керванът, отрупан с несметни богатства, продължи да си подрънква щастливо по постлания с рози” път…

Това, което се случва днес във българските всекидневници е логично – ниски тиражи, икономическа и политическа зависимост, цензура, липса на доверие у читателите, често – слаба обслужваща журналистика… Причините за това са най-разнообразни… Достатъчно е да си припомним провинциалния манталитет на някои т.нар. „издатели”. Тяхната очевидна некадърност и ограничено феодално мислене бяха доказани и от невъзможността им да бъдат дългосрочни партньори с нито един чуждестранен медиен инвеститор в България. WAZ изненадващо разпродаде всичко в края на 2010 г.; Verlagsgruppe Handelsblatt изтърпяха само за две години и малко „брака по сметка” с „Икономедиа” – издателската група, която по-късно не успя да задържи за дълго в „обятията си” и шведската Bonnier AB [издател на в. „Пари” в периода 2009 – 2011]. Сякаш най-предвидливи се оказаха швейцарците от компанията Ringier, които след тригодишен опит за плаване из мътните води на българското вестникарство и бизнес напуснаха „потъващия кораб” през 1996 г. и оставиха КЕШ „на дрейф”…

Не по-малко разрушително за журналистическата професия през изминалите 25 години се оказа и безхаберието на държавата – мотивирано и завоалирано от абсурдната концепция, наречена „пазарна икономика” [дъвка за наивници], която доведе до безпрецедентна икономическа принуда [методично мачкаща не само професионалното, но и личното достойнство на журналистите - а и не само тяхното]… Друг проблем – социалната импотентност на синдикатите [в началото на 90-те, копнеещи за благините от международните хуманитарни помощи, сетне за свещоливниците на Синода, рудниците и предприятията от военно-промишления коплекс, но не и за това да бъде създаден нормален медиен закон, гарантиращ „правилата на играта” и правата на гилдията – да речем, чрез практиката на колективния трудов договор, както е в много европейски страни… И като капак на всичко се стигна до ужасната антиутопична концентрация на медийна власт у няколко лица, които сега контролират целия вестникарски бизнес – издания, печатници, разпространение и т.н. Големият проблем, е че не се забелязва и най-малък интерес към създаването на нови издания, което от своя страна говори за една силно капсулирана и безперспективна за външни „играчи” среда, в която всичко е отдавна разпределено. Рекламните бюджети – също.

Колкото и банално да звучи, медийната обстановка в България е точно отражение на деструктивните процеси, които вървят и в обществото ни повече от четвърт век. Заразата на жълтата преса покоси така неусетно съзнанието на читателите, както това стори чалгата на всички нива на българската народо-психология. Скандалите, лъжите и клеветите се превърнаха във всекидневие, средство за политически и икономически шантаж, което подмени реалния живот и го превърна в тъпо риалити… През годините тази абсурдна среда сякаш логично доведе и до фактическата, но фатална [за няколко души], подмяна на думата „слово” с „олово”, което недвусмислено обяснява защо сме на кошмарното 106-о място в дисциплината „свобода на словото”…

За агресивното настъпление на пълчищата евтина аматьорщина в медиите, може би, няма смисъл да говорим. Те, обаче, се оказаха златната кокошка за т.нар. издатели, които предпочетоха да плащат на посредствени персони, готови на всичко [дори и на обидно ниски заплати], но да се превърнат в част от столичния чалгаджийски „мейнстрийм”. Така, доказани професионалисти, които, съвсем естествено, биха имали по-големи претенции и… собствено мнение, но пък биха поддържали нивото високо, останаха извън борда. „Ако не ти харесва, има други които чакат за твоето място.” – този дивашки пазарно-икономически рефрен са го чували мнозина…

А вонята от приближаващото се тинесто дъно ставаше все по-осезаема и по-остра…

Всичко казано дотук, е само част от тревожната анамнеза на тежкоболната българска медийна среда, която нищо чудно съвсем скоро да се окаже и невъзможна за лечение… Шансът, навряно, е в интернет медиите – единственият „остров на свободата”, но колко от тях могат да се похвалят, че се издържат нормално [с достатъчна реклама, например]…

Друга банална истина – информацията я дават медиите, а информираният човек е по-малко роб. Очевидно тази истина не дава мира някому и целта е конкретна: българинът да бъде самоизгубен в наложеното му невежество… Отвратително предателство спрямо „народ и родина”, но какво ли не би направила една дребна чиновническа душа за няколко жалки сребърника…

И тъй като последните години сочат именно в тази апокалиптична посока, страх ме е, че в един немного далечен ден наистина ще се запитаме: „Де е България?”, както пита в първата си стихосбирка „Пряпорец и гусла” през все още робската 1876 г. Иван Вазов (1850-1921):

…Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик…

Случили се, обаче, да си зададем този въпрос, тогава нито имането на едните, нито нямането на другите, вече ще имат значение… Нито пък т.нар. „свобода на словото”… Защото самоизгубеният човек, не е нищо повече от един презрян роб, комуто свобода не е нужна, защото той не може да я осъзнане. Ако позволим да се случи, това робство на невежеството ще бъде по-страшно от всички други в нашата историята…

Впрочем, английската дума press, чиято производна е „преса”, в превод означава натискам, притискам, налягам, стискам, изстисквам, смачквам, пресовам… Случайно или не, тези синоними описват съвсем реално последните медийни събития у нас [да не забравяме ситуацията и в Българското национално радио]… Думата „преса”, обаче, винаги ми е звучала някак цинично и някак неоправдано високомерно, арогантно и агресивно. Но това е друга тема

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1848-de-e-bulgaria-v-svobodata-na-slovoto.html

СБЖ излезе с остра декларация по повод спирането на „Преса” и „Тема”

От СБЖ смятат, че Народното събрание трябва час по-скоро да приеме нормативни документи, защитаващи журналистическия труд. Снимка: © artnovini.comВ българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в ръцете на зависими от властта лица, пред който редуващите се правителства си затварят очите, казват от професионалната организация.  

СОФИЯ. По повод спирането на всекидневника „Преса” и седмичното списание „Тема”, Съюзът на българските журналисти (СБЖ) публикува в сайта си остра декларация, в която отново повдигна отдавна наболели и съдбоносни въпроси за състоянието на българските медии: липсата на професионална, синдикална и трудова защита на журналистите в страната; все по осезаемата девалвация на т.нар. „свобода на словото”; и т.н. Предлагаме на вашето внимание пълния текст на документа…


Декларация на УС но СБЖ
относно спирането на в. „Преса” и сп. „Тема”

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява дълбоката си тревога от спирането на вестник „Преса” и списание „Тема” – различните и коректни авторитетни издания с огромна читателска аудитория. Закриването им е пореден израз на дълбоката криза на медийната среда и на журналистическата професия в България.

135 колеги са освободени в последния работен ден на месеца!

Спирането на „Преса” и „Тема” е част от процес, който вероятно ще продължи, защото и други печатни издания, и то с утвърдени имена, са също в много тежко положение. Обедняването на медийната среда, обаче, очевидно не тревожи управляващите, които го смятат за естествено и нормално. Това е късогледа политика, зад която стоят определени политически и икономически интереси, но тя е дълбоко порочна и вредна за България.

В българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в ръцете на зависими от властта лица, пред който редуващите се правителства си затварят очите. Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на каналите за финансиране, на рекламната и разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи. Не се предприемат никакви стъпки в тази насока, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти.

Всичко това прави изключително трудно упражняването на журналистическата професия днес. Нарушават се социалните и трудови права на журналистите. Деформацията на пазара размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си – да служат на обществения интерес.

Съюзът на българските журналисти от дълго време с тревога предупреждава за тези пагубни явления и процеси в медийната среда у нас, които станаха предмет на сериозни критики и от европейските институции, и които сериозно накърняват образа на България. Но те са и заплаха за нейното развитие като демократична и правова държава. Сривът на България на незавидното 106-о място в годишния Индекс на свободата на пресата за 2015 г. (2015 World Press Freedom Index) на базираната в Париж международна организация „Репортери без граници” (Reporters Without Borders) – на последно място сред страните от ЕС и след много африкански, азиатски и латиноамерикански държави от Третия свят – е само следствие от натрупаните абсурди в българските медии и в българското общество като цяло през последните години.

УС на СБЖ смята, че с оглед на неблагоприятната икономическа, политическа и социална обстановка у нас най-доброто разрешение на тези въпроси е приемането от Народното събрание на нормативни документи за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд.  

Ако в българската медийна среда беше утвърден процесът на колективно трудово договаряне, днес десетките наши колеги, които остават на улицата, щяха да бъдат защитени.

УС на СБЖ счита, че само законовата принуда може да предпази журналистите от произвола на задкулисни издатели и работодатели и да гарантира не само техните права, но и наличието на демократична, високо професионална, обективна и здравословна медийна среда, от каквато България има крещяща нужда, ако иска да бъде наистина европейска държава.

СБЖ е готов за задълбочен диалог със съответните държавни институции и с медийните издатели и собственици с цел да бъдат намерени практически стъпки и решения за създаване на нормална медийна среда.

Ние смятаме, че такъв диалог не търпи отлагане!

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1847-sbj-izleze-s-ostra-deklaracia-po-povod-spiraneto-na-presa-i-thema.html