Ванко Урумов показва „портрет” на своето поколение в „Райко Алексиев”

Картината „Разходка във Версай” (1981), която посетителите на столичната галерия „Райко Алексиев” могат да видят до 31 март. Художник: © Ванко УрумовСОФИЯ. Исполин – сив, безглав, в „доспехи” на рицар (добър-лош); или може би – метафора на митичния Сатурн (Кронос), който, обаче, освен децата си, в края на легендата изяжда и… себе си… „Портрет на моето поколение” е картина, която варненският художник Ванко Урумов (1941) рисува през историческата 1989 г., на прага на своята петдесетгодишнина – време, в което човек неволно обръща глава назад. Една картина като безмилостна равносметка, една картина като безпристрастна констатация, една картина, може би – като антиутопично пророчество… Пред прага на нова България…


И ако това са предположенията на един зрител, то сигурно е, че тази живописна творба ще бъде сред шестдесетте великолепни произведения на артиста, включени в неговата голяма ретроспективна изложба, която ще бъде открита на 18 март от 18.00 ч. в галерия „Райко Алексиев” на ул. „Раковски” 125.

„Портрет на моето поколение” (1989) - откровение и послание... Художник: © Ванко Урумов„Ванко Урумов е един от най-ярките представители на съвременната българска живопис, чието изкуство се характеризира със силен емоционален заряд и професионализъм”, казват от Съюза на българските художници (СБХ), организатори на изложбата. След ретроспективата му, представена в края на 2013 и началото на 2014 г. във варненската художествена галерия „Борис Георгиев”, в „Райко Алексиев” изкушените от неизбродимите пространства на изобразителното изкуство ще видят произведения на художника, които обхващат различни периоди от кариерата му и „съставляват една пълна картина на неговия творчески път, на израстването му като живописец”, допълват от СБХ.

По време на социалистическия период, изкуството на Ванко Урумов е насочено преди всичко към фигуралната тематична композиция, припомнят от художническата организация. Днес, той продължава да работи със същото силно и монументално звучене, а живописта му се отличава с професионално владеене на рисунката, пространството и колорита. В тези качества на неговите творби – пейзажи, интериори, потрети и композиции, ще може да се убеди (и ще усети) всеки, който посети столичната галерия „Райко Алексиев” до 31 март.

В експозицията са включени емблематични за Ванко Урумов произведения като „обагреното” в сюрреалистични послания платно „Бяг” (1977); излъчващата монументално величие, но и екзистенциална тъга композиция „Един мъж, една жена” (1980); сякаш извадената от контекста на театрален спектакъл картина „Кафе след вечеря” (1979) с… левитиращата чаша; скулптурно-вдъхновената „Разходка във Версай” (1981); обгърнатата в метафизична тишина „Сватба” (1982); образецът „Земни” (1987), който сякаш разказва на зрителя за абстрактно-експресивните видения на Сутин (Chaim Soutine; 1893-1943)

И преди да си тръгнете – не забравяйте отново да се вгледате внимателно в „Портрет на моето поколение”, защото в дълбокия символизъм и философия на тази картина, може би е кодирано обяснението за неслучилия се български катарзис и – може би – в нея ще разчетете портрета на своето поколение… Поне, така си мисля…

Куратор на изложбата на Ванко Урумов в галерия „Райко Алексиев” е Румен Серафимов.

„Един мъж, една жена” (1980)... Художник: © Ванко Урумов* * *

Биография

ВАНКО УРУМОВ е роден на 21 декември 1941 г. във Варна. През 1971 г. завършва специалност „Живопис” в Художествената академия в София.

Работи в областта на живописта, графиката, пластиката и монументалните изкуства. Участва във всички общи и национални изложби у нас, както и в представителни изложби на съвременното българско изкуство в Европа, САЩ, Мексико, Канада, Индия, Япония. Има редица самостоятелни изложби в страната.

Лауреат е на няколко награди, сред които Голяма награда на Първи международен конкурс за млади живописци (1976), наградата „Захари Зограф” (1977), наградата Medusa Aurea (1980) на Римската академия за съвременни изкуства (Accademia Internazionale di Arte Moderna), на биеналето за живопис в Букурещ (1979), орден „Кирил и Методий” I степен (1978) и други.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, на почти всички регионални художествени галерии в България, на Националните библиотеки във Вашингтон и Париж, на много галерии и частни колекции в целия свят.

Ванко Урумов е дългогодишен директор на градската галерия „Борис Георгиев” във Варна.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1395-vanko-urumov-pokazva-portret-na-svoeto-pokolenie-v-raiko-aleksiev.html