Освещават паметника на Христо Ботев във Враца половин век по-късно

Паметникът на гениалния поет и вдъхновен революционер Христо Ботев (1848-1876) ще бъде осветен половин век след неговото създаване. Снимка: © Стефка Николова / artnovini.com ВРАЦА. Величественият паметник на гениалния поет и вдъхновен революционер Христо Ботев (1848-1876), чийто автор е скулпторът Владимир Гиновски*, ще бъде осветен 50 години след неговото издигане в центъра на града през 1964 г. Тържествената церемония ще започне в 10.00 ч. на 27 май, вторник, на централния площад, който носи името на великия българин. Освещаването ще завърши с хорово изпълнение на каноничното песнопение „На многая лета”, като в същото време камбаните на всички храмове в града ще започнат да бият празнично, съобщават от община Враца.


Церемонията е част от празника, с който ще бъде дадено началото на „Ботеви дни 2014”. Освещаването ще извърши Врачанският митрополит Калиник.

Паметникът на Христо Ботев** е изработен от бронз и сив гранит и е висок 12 метра. До монумента гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път. Паметникът на великия българин е част от скултурно-архитектурен ансамбъл, включващ площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи, дело на архитектите Делчо Сугарев (1905-1998) и проф. Иван Иванчев. „Ако сега се заема с интерпретация на Ботевия образ в скулптура, вероятно няма да се повтори със създаденото в ранните ми години. Но във всички случаи възторгът ми от него няма да се охлади, най-вече поради неговата гениална мисъл, от неговия прекрасен образ и от неговия още по-героичен подвиг и саможертва”, казва скулпторът Владимир Гиновски.

По повод на освещаването на паметника на Христо Ботев във Враца ще бъде издадена и възпоменателна картичка за събитието, чийто тираж ще е 1000 броя.

В навечерието на 2 юни – Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, инж. Николай Иванов, кмет на Враца, обяви програмата за традиционните Ботеви дни, съобщи сайтът на общината. В рамките на тържествата ще се проведе научна среща, посветена на 138-та годишнина от подвига на Ботев и на неговата чета, като в дискусията ще вземат участие световноизвестните български историци проф. Иван Стоянов и проф. Пламен Митев.

Врачанският градоначалник акцентира и върху няколко новости в тазгодишната тържествена програма. На 27 май, в Регионалния исторически музей ще бъде открита изложбата „Земята на Ботев”, в която освен врачански художници, за първи път свои творби ще представят и фотографи. Ден след това – на 28 май, в 52-то издание на Националния рецитал-конкурс за изпълнение на Ботева и възрожденска поезия и проза (от любители) ще дебютират и чужденци – поети от Русия и Полша ще четат на родния си език свои творби и стихове, посветени на гениалния Калоферец. На 31 май, от 19.00 ч., актьори от бургаския Драматичен театър „Адриана Будевска” ще представят театрално-поетичния спектакъл „Настане вечер”, посветен на Христо Ботев.

Жителите на Враца и гостите на града, ще могат да гледат и вечерните концерти, които във всеки от празничните дни ще започват от 19.30 ч. на открита сцена срещу читалище „Развитие”, допълват от община Враца.

* * *

* ВЛАДИМИР ГИНОВСКИ е роден през 1927 г. в село Галичник, тогава в Югославия. Произхожда от Фърчковския род, известен с иконописците и резбарите си от така наречената Дебърска художествена школа. Учи скулптура в Художествената академия в София при професорите Андрей Николов, Марко Марков и Иван Лазаров – завършва през 1952 г. Прави бюстове на видни възрожденци, революционери и културни дейци, сред които на Борис Христов и на Николай Гяуров… Автор е на повече от 50 паметника в страната и в чужбина: – на Св. Св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в София, на Васил Левски (София, Плевен, Вашингтон, Унгария), на Тодор Александров (Кюстендил), на Елин Пелин в Байлово, и др.

Носител на Награда за цялостно творчество на Съюза на българските художници през 1997 г.

Източник: bg.wikipedia.org

** Първият паметник на Христо Ботев е открит на 27 май 1890 г. Това е и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов (1854-1895) - в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател. Автор на скулптурата е германецът Густав Еберлайн (1864-1926), като по отношение на портрета той е подпомогнат от тогава младият художник Антон Митов (1862-1930).

Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия… Върху постамента на скулптурата били изписани 190 имена на четници и поборници, и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров (1834-1876), Мито Цветков (1844-1881) и поп Коста Буюклийски (??-1876), внушителна табела с текст и четири лъвски глави, през които тече вода. Металните плочи на паметника били отлети във Виена.

Инициативата за построяването на Ботевия паметник във Враца е на кмета на града от 1887 до 1893 г. Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд I (1861-1948). Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.

Паметникът е демонтиран през 1955 г.


Източник: vratza.bg

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1466-osveshtavat-pametnika-na-christo-botev-vav-vratza-polovin-vek-po-kasno.html