Продължават споровете около изложбата на Казимир Малевич в Tate Modern

„Автопортрет” (1908-1910) на Казимир Малевич -  революционерът на световното модерно изкуство. Снимка: © Третяковска галерия, Москва (State Tretyakov Gallery, Moscow, Russia) До 26 октомври т.г., посетителите на галерията могат да видят около 500 творби на „революционера” на модерното изкуство и на негови съвременници.

ЛОНДОН / МОСКВА. Продължават споровете около автентичността на няколко творби на украинския и съветски авангардист Казимир Малевич (Kasimir Malevich; 1879-1935), представени в монографията Malevich Paints: the Seeing Eye (2013) на американската историчка на изкуството Патриция Рейлинг (Patricia Railing). Дискусията се разгоря отново след откриването на изложбата „Малевич: Революционер на руското изкуство” (Malevich: Revolutionary Of Russian Art), която от 17 юли до 26 октомври т.г. представя британската галерия Tate Modern. Експозицията е най-голямата световна ретроспектива на художника за последните 25 години.


Преди дни, пред The Artnewspaper, лондонският арт дилър и специалист по руски авангард Джеймс Бътъруик (James Butterwick) изрази съмнение за автентичността на осем творби, чиито репродукции са представени в книгата на Райлинг. Според него, две от тях със сигурност не са дело на художника. Неговите опасения бяха подкрепени и от Наталия Алекснадрова (Natalya Alexandrova), куратор на модерно изкуство в Третяковската галерия в Москва, която подчерта, че през сравнително краткия творчески живот на Малевич, той едва ли би могъл на създаде толкова много произведения, които днес му се приписват…

Американската авторка отхвърли обвиненията на Бътъруик, а от Tate Modern заявиха, че в експозицията няма фалшификати и както преди всички изложби, които организират, експертите на галерията са направили задълбочени проучвания на произведенията и са селектирани само творби с ясен произход и собственост.

По повод възникналите спорове, управителката на московската галерия „Елизиум Марина Молчанова (Marina Molchanova), която е и председател на Международната конфедерация на антикварите и арт дилърите на ОНД и Русия (International Confederation of Antiquarians and Art Dealers of the CIS and Russia), предложи да бъде създаден международен експертен съвет от изкуствоведи и музейни работници, който да се заеме с острия проблем за атрибутирането на руския авангард и в частност – творбите на Казимир Малевич, към чиито произведения, колкото и да е парадоксално, напоследък световните аукционни къщи не проявяват особен интерес. Досега, най-скъпата негова картина, продадена на търг, е „Супрематична композиция (син правоъгълник върху червен лъч” (Suprematist Composition (blue rectangle over the red beam); 1916), за която в Sothebys New York, на 3 ноември 2008 г., неизвестен купувач плати 60 млн. USD. През миналата година, обаче, името на Малевич не попадна дори в Top 500 на най-продаваните художници (на френския портал artprice.com), чийто долен праг е съвсем малко над 3 млн. USD.

Пред The Artnewspaper Бътъруик споделя още, че пазарът на фалшификати на руски авангард е огромен (споменава се сумата от 500 млн. USD!) и че той подкрепя създаването на т.нар. Russian Avant-Garde Research Project, чието създаване беше неофициално обявено на среща в Trinity College в Оксфордския университет (University of Oxford) през април т.г. Според изданието, инициативата е адмирирана и от руския милиардер, банкерът Петер Авен (Peter Aven), който е известен със своята изключителна колекция от образци на руския авангард.

Една от емблематичните творби на Малевич - „Супрематична картина (с черен трапец и червен квадрат)” от 1915 г. Снимка: © Stedelijk Museum, AmsterdamИзложбата „Малевич: Революционер на руското изкуство” в Tate Modern представя около 500 произведения на художника и на негови съвременници. Въпреки че основоположникът на супрематизма (suprematism) е известен със своите безпредметни композиции, не е тайна, че той е изпитвал влияние от различни стилове и течения в изобразителното изкуство като импресионизъм, символизъм, фовизъм, кубизъм, както и от православната иконопис и от руското народно творчество.

Експонираните в галерията живописни произведения, рядко показваните около 150 рисунки на Малевич, както и неговите скулптури, дават възможност на посетителите да проследят всички етапи от неговото творческо развитие: от импресионизма през супрематизма до неочакваното късно завръщане към фигуративното изкуство, чиято кулминация е вълнуващият „Автопортрет” (Self-portrait; 1933), в който той е изобразен като художник от епохата на Ренесанса…

Изложбата показва 150 основни работи от супрематичния период на авангардиста, като сред тях са и третата от четирите версии на уникалния „Черен квадрат” (Black Square; 1915), както и почти всички оцелели работи от легендарната изложба 0.10, открита на 19 декември 1915 г. в Петербург.

Кураторите на изложбата в Лондон поставят Казимир Малевич до Марсел Дюшан (Marcel Duchamp; 1887-1968) и според мнозина историци на изкуството, с пълно основание. Защото това, което френско-американският художник провокира в развитието на следвоенното и съвременното изкуство (Post-War & Contemporary art), със същата сила важи и за родения в Киев художник, чието творчество разкри необхватни перспективи пред абстракционизма (във всичките му измерения), който е едно от основните художествени направления от първата половина на ХХ в.

Съществуват много интерпретации на творчеството на Малевич, а причината за това разнообразие е, че той живее в изключително противоречивото време, на прага на две столетия. От една страна са големите световни политически катаклизми - Първата световна война (1914-1918) и Октомврийската революция от 1917 г., след която в Царска Русия идват на власт болшевиките, Ленин (1870-1924), Сталин (1878-1953), и от друга – когато в Русия настъпва времето на „невероятен подем на всички духовни сили - и на ангелските, и на демоничните”, които според световноизвестната руска изкуствоведка Паола Волкова* (1930-2013) представляват своеобразен „Руски ренесанс”. В своята авторска документалната поредица „Мост над бездната” (2011-2012), в една от сериите, посветена на художника, тя казва: „Малевич създаде нова художествена азбука. Предишната беше създадена от Джото (Giotto di Bondone; 1267-1337), а преди това – през третото хилядолетие пр. н.е. – в Китай са използвали друга уникална художествена азбука, наречена ба-гуа (bāguà) - въплъщение на съюза между Небето и Земята...

Революционер на руското изкуство! Защо не и на световното! Малевич създава супрематизма (от лат. supremus: най-висш), или доминантното изкуство. Разновидност на абстракционизма, в него доминира цветът, изразен чрез композиционното взаимодействие между най-обикновените геометрични форми: права линия, квадрат, кръг, правоъгълник. При Малевич, за първи път в модерното изкуство, цветът губи връзка с формата и е освободен от „подчинената” си роля. Цветът вече има свое съдържание – на енергетично ниво, а супрематичините творби правят първата крачка към „чистото изкуство”, което е олицетворение на хармонията между творческата сила на човека и тази на Бога (Природата)…  

Третото авторско копие на „Черен квадрат” (също с размери 79.5 х 79.5 см като оригинала), което, според градската легенда, художникът рисува в залите на Третяковската галерия преди самостоятелната си изложба живопис и графика през 1929 г. Снимка: © Третяковска галерия, Москва (State Tretyakov Gallery, Moscow, Russia)Началото на супрематизма дава знаменитият „Черен квадрат”, за който авторът казва: „квадратът – това е чувство, а бялото пространство е празнотата зад това чувство…” Тази особена, провокативна, противоречива (според някои), но по същество гениална творба, се появява сякаш от нищото. През 1913 г. Казимир Малевич рисува декорите за кубофутуристичната опера „Победа на слънцето” (Victory over the Sun; 1913) от композитора Михаил Матюшин (Michael Matyushin; 1861-1934) и с либрето на поета Алексей Кручьоних (Aleksei Kruchenykh; 1886-1968). За втория акт, на второ действие, той подготвя декорацията на задната част на сцената, като рисува различни фигури, сред които е и един голям черен квадрат. По някаква причина, художникът сваля платното от сцената и покрива всички фигури с бяла боя, като оставя единствено квадрата, а миг след това е буквално разтърсен от своето „откритие”. Откритие, което полага ново начало в изобразителното изкуство… Малевич връща свободата на цвета, както е в концепцията ба-гуа, или Преднебеснят череж на триграмите, приписван на митичния създател на китайската цивилизация Фу Си… Всъщност, художникът е познавал много добре древната китайска философия и интерпретацията на „Черен квадрат” като земна (израз на измеряемото, на крайното) проекция на небето (олицетворение на безначалното и безкрайното), което в азиатската страна изобразяват като кръг, е напълно логична. Според Волкова, „квадратът на Малевич” не е реплика, той е „еврика”, той има прецедент – школата ба-гуа. Както, например, античното изкуство е прецедент при Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973)…

Освен черният, съществуват още два основни супрематични квадрата: червен (четириъгълник, близък като форма до квадрат) и бял, които имат важно място в създадената от артиста художествена и философска триада. Картината „Червен квадрат. Живописният реализъм на селянка в две измерения” (1915) е представена в изложбата 0.10, а пет години по-късно (навярно, предвид политическата конюнктура в Русия) той й придава и… „революционно” значение. Специално място в супрематичното му творчество и в системата, които Казимир Малевич развива, заема и „белият” му период, в който също се усеща влиянието на даоизма – там бялото е символ на абсолютно всичко и на абсолютно нищо. Картината „Бял квадрат върху бяло” е своеобразен манифест на конкретния творчески момент, който започва през 1918 г. с платното „Супрематична композиция – бяло върху бяло”

Според организаторите на безпрецедентната по своя обхват изложба в Tate Modern, тя ще хвърли още по-ярка светлина върху творчеството на Малевич, в което се преплитат търсенето на новото бъдеще и конфронтацията му със сталинисткия режим в страната…

В ретроспективата са представени произведения от авторитетни сбирки като: Khardzhiev Collection и Stedelijk Museum в Амстердам, Costakis Collection, SMCA-Thessaloniki (Солун), от Държавния руски музей в Санкт Петербург, от Третяковската галерия в Москва, MoMA в Ню Йорк и Център „Помпиду” (Centre Pompidou) в Париж. Партньор на британската галерия е и Художественият и изложбен център на Федерална република Германия (Die Kunst- und Ausstellungshalle der Bundesrepublik Deutschland) в Бон.

* * *

*Бел. ред.: Паола Волкова е родена на 23 юли 1930 г. в Москва. Именит историк на изкуството и изкуствовед, тя е смятана и за един от световните специалисти по творчеството на гениалния руски режисьор Андрей Тарковски (1932-1986).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1528-prodalgavat-sporovete-okolo-izlogbata-na-kazimir-malevich-v-tate-modern.html