Морал, министър, метаморфози – скулптор или скулпТУР

В. Рашидов (пред микрофона) направи дубъл като министър на културата. Дали и през този мандат ще се режат лентички след всеки планов ремонт... Снимка: © artnovini.comСОФИЯ / ВИЕНА. Есен е (точка) 7 ноември – 97 години от Великата Октомврийска Социалистическа Революция (точка) Не помним залпа на „Аврора”, но помним доста манифестации по случая (точка) Младите въобще не ги помнят – не им и трябва (точка) Република България има ново правителство (точка) С какво ще го запомним; дали въобще ни трябва да го помним – ще видим (точка) Но министър на културата отново е онзи, когото добре помним – особено, ние, художниците, и въобще, хората, които обичат изобразителното изкуство (точка) Вежди Рашидов – скулптор (точка) От латински: sculpo – изрязвам, изсичам (три точки)


За първи път ми се иска да напиша вместо „скулптор”скулптур. Надявам се, че художниците, и въобще, хората, които обичат изобразителното изкуство, ще се досетят за корен на кои думи може да послужи последната сричка „-тур”

Преди няколко дни, няколко десетки души протестираха срещу идеята за повторното избиране на Рашидов за министър на културата. Из-между трескавите политически консултации около подялбата на министерства, обаче, никой не им обърна внимание. Обратното – би било изненадващо. Защото, кой се интересува от мнението на шепа хора? Нормално – за страна, като България.

Защо избраха отново В. Рашидов, а не го оставиха в… ателието? Заради това, че през лятото на т.г. в Националната художествена галерия гостува изложбата „Метаморфози” (Metamorphoses) с гипсови отливки (не, че я омаловажавам) от творби на гениалния Огюст Роден (François-Auguste-René Rodin; 1840-1917)? Едва ли. Трябва да признаем – все пак имахме късмет, че Musée Rodin в Париж беше в дълъг ремонт… Заради трите (3) рисунки на Микеланджело (Michelangelo di Buonarroti Simoni; 1475-1564), ли – пак там? Заради борбата с контрабандата на антики или заради Музея на социалистическото изкуство? Най-логично сякаш е, за да успее – най-накрая – да открие триумфално т.нар. „Български Лувър”, или Национален музеен комплекс в „квадрант 500”… Може би?..

Всъщност, нищо от изброеното по-горе, както и от многото негови парадоксално-противоречиви изяви по време на кариерата му като общественик, нямат никакво значение – сигурен съм, че дори времето ще ги изтрие от съзнанието си. Някакви си метаморфози, на иначе, според вечните клакьори (от днес, по подразбиране, отново в тръпнещо очакване за местенце около държавната софра) - „велик творец”

Няма значение. Но има значение един немаловажен факт, който не бива да никога да забравяме – ние, художниците, и въобще, хората, които обичат изобразителното изкуство. Да си припомним: на 13 март 2013 г., ръководството на Министерство на културата, начело със скулпто(у)ра Рашидов, безочливо вдигна 5 пъти (500% – хубаво число!) таксата за износ на „едно художествено произведение”. В последния работен ден на тогавашния кабинет! Някак си, колегиално и гальовно“, беше. Спомняте ли си (дори не последва извинение към гилдията)? Или трогателната бохемска амнезия“ на българския художник, отново е взела своя дан. Както и да наречем един такъв „творческо-държавнически” акт (метафори, епитети, прилагателни – дал Господ) - той не трябва да бъде забравян… В близките вечери, преди да заспите, ако сте фенове на криминалните трилъри, бихте могли да си припомните и какво се случи с дейността на българските галерии след май 2010 г., когато беше проведена една показно-компетентна и културноценностна акция на силите на реда по време на един обикновен аукцион в столичен хотел… Къде беше МъКа-то по това време? А колко свои творби продадохте оттогава до днес? Едва ли ще ви е трудно да си спомните. Не говоря за онези „творци”, които са на държавната хранилка - през март т.г. видях „на живо”, какво представлява подобна гротеска – „блажен идиотизъм” (по Салвадор Дали).

В последните години късопаметността се превърна в национална черта на българина. Казват, че в добрите времена на нашата нация, повод за национална гордост били Морала и Честта. Дори и при политиците. Ако аз бях изрязал така колегите си, не бих станал отново министър. Никога. Дали, обаче, е останало нещо от Морала и Честта и днес. Като гледам – едва ли. Метаморфози (три точки)

За изкуство и култура, ще говорим по-късно – да видим първо дали днешният морал, все пак, може да метаморфозира. И в какво (точка).

Да си припомним:

Снимка: © Prado Museum* * *

Как не изписаха веждите
на българските художници, а им…

artnovini.com (21 март 2013 г.)

* * *

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1590-moral-ministar-metamorfozi-sculptor-ili-sculptur.html