Новата галерия „Пентименто” отвори врати с „Тайните градини на…”

Живописно-графичен кът от изложбата „Тайните градини на...”.  Снимка: © Мариана Маринова  От 2 декември т.г. изложбата ще бъде показана и в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” във Виена.

СОФИЯ. За своя първа изложба, галерия „Пентименто”* (ул. „Гладстон” 8) избра проекта на художничката Миглена Александрова, наречен „Тайните градини на…” Въпреки многото „революционен” подтекст в датата 7 ноември, този ден ще остане в историята на българското изкуство като символ на едно ново артистично начало, на нови надежди, че пазарът на изкуство у нас, въпреки всичко, продължава да търси своето истинско лице…


И така, в петък, в 19.00 ч., „Тайните градини на…” отвориха врати и на още една софийска улица. На още една, защото като концепция изложбата е „отворена” и „пътуваща”, а първата експозиция беше открита през април 2013 г. в друга столична галерия – „Финес” (ул. Христо Белчев 17). За втори път изложбата беше показана през юни т.г. в галерията на СБХ в Пловдив. И сега…

Момент от откриването на галерия „Пентименто”. Вдясно: художничката Миглена Алекснадрова, чиято е идеята за тази експозиция. Снимка: © Мариана МариноваИзложбата „Тайните градини на…” е замислена преди повече от три години. Тази експозиция всъщност е осъществения кураторски проект на Миглена Александрова, който събира двадесет съвременни артисти „около романтичната и мъдра древна метафора на градината като защитено за личността и емоциите духовно пространство, натоварено със символиката за красота и хармония, обхващаща цялата световна литературна история от библейската притча за Едемската обител на Първата двойка човеци до приказната повест на Френсис Бърнет (Frances Hodgson Burnett; 1849-1924) – The Secret Garden (1911). Проектът представлява и пиетет към „класическата” живопис заради обстоятелството, че в него участват редица изявени в този жанр български художници, работещи в страната или извън нейните граници. В определен смисъл това са „тайните градини” на всеки един от участващите артисти…”

За участие в проекта си Миглена Александрова е поканила още Анжела Минкова, Атанас Атанасов, Атанас Ташев, Веселин Дамянов, Веселина Томова, Вихрони Попнеделев, Вълчан Петров, Гълъб Гълъбов, Даниела Зекина, Иван Милев, Иван Стратиев, Линде Броднер, Мариана Маринова, Марио Николов, Матей Матеев, Михаела Иванова, Мими Добрева, Орлин Атанасов, Петър Бояджиев и Свилен Блажев.

Експозицията включва графики, рисунки, живопис и може да бъде разгледана до 22 ноември т.г., а от 2 декември (вторник) - почти до края на януари 2015 г., и в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) във Виена (Parkgasse 18, Wien 1030).

В изложбата „Тайните градини на...” участват 21 художници.  Снимка: © Мариана Маринова* * *

Из „Тайните градини на…”
(размисли на Миглена Александрова)

някъде, някога, дали…

- „В градината израстват повече неща от тези, които засажда градинарят”, испанска поговорка;

- Ако търсите удоволствие за час – отворете си бутилка вино;

- Ако търсите удоволствие за година - оженете се;

- Ако търсите удоволствие за цял живот – направете си градина”, китайска поговорка

- „Отзад в градината има феи”, Роуз Файлман (Rose Amy Fyleman (1877-1957), английска поетеса;

- „Проблемът с градинарството е, че не може да остане странично занимание и се превръща в хоби”, Филис Макгинли (Phyllis McGinley; 1905-1978), американска поетеса и авторка на книги за деца; 

- „Един от най-здравословните начини да играете хазарт е с лопата и пакет семена за градината”, Дан Бенет (Dann Bennett);

- „Ако някой посетител от други пространства можеше да види планетата, сигурно би казал: Искам да видя градинаря”, Уилям С. Бъроуз (William Seward Burroughs, 1914-1997), американски писател и поет;

- „Ако имате градина и библиотека, имате всичко потребно”, Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero; 106 – 43 пр. Хр.), римски философ и политик.

Градината – умален модел на света.

Художникът – автор – бог – създател на този свят.

Тайната градина – едно ограничено пространство, оградено с висока ограда от всичко останало, с площ до 1 дка и ограничено от размера на картината – до 120 см.

Художникът
проектира
създава от Нищото
селекционира, координира
обгрижва
населява това пространство със същества, форми, цветове…

Той е:

- агроном;
–  В.И.К.;
– осветител (слънце);
- режисьор на пиесите, които се играят там
или за по кратко: БОГ.

В същото време, ГРАДИНАТА, подобно на огледало, е най-съкровеният портрет на колегите, участващи в изложбата…

* * *

* Бел. ред.: Пентименто (pentimento) сe наричат следите по една картина, които продължават да личат и след като художникът е нанесъл нов слой бои. Произходът на думата е от италиански – pentirsi, и означава „разкайвам се, покайвам се”. Сред най-известните примери за пентименто (открити с помощта на инфрачервени лъчи) са „Портрет на Арнолфини” (The Arnolfini Portrait; 1434) от Ян ван Ейк (Jan van Eyck; c. 1390-1441) и  „Картоиграчи” (The Cardsharps; 1594) от Караваджо (Michelangelo Merisi da Caravaggio; 1572-1610).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1591-novata-galleria-pentimento-otvori-vrati-s-tainite-gradini-na.html