Диего Веласкес – кралят на испанската барокова живопис

„Аполон в ковачницата на Вулкан” (1630) - гениалният художник Диего Веласкес е един от най-изтъкнатите представители на испанския Златен век. Снимка: © Madrid, Museo Nacional del PradoМузеят за история на изкуството (KHM Wien) представя изложбата Velázquez (до 15 февруари 2015 г.), която включва някои от най-значимите творби на гениалния испански художник.

ВИЕНА. Злато, диаманти, коприна – вълнуващи, но драматични портрети, обвити в кралски блясък … Сакрални библейски сюжети, митология и история, пейзажи, натюрморти… Но преди всичко – гениална живопис, изпълваща сетивата с усещане за извисяваща безметежност, която кара душата да полети високо над дребнавото консуматорско битие на бездуховния и прагматичен XXI в. Наречена, просто – Velázquez, изложбата във виенския Музей за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum Wien; KHM) е първото цялостно монографично представяне на великия испански художник Диего Веласкес (Diego Rodriguez de Silva y Velázquez; 1599-1660) в германоговоряща страна.


Най-често широката публика свързва изкуството на Веласкес с неговата изключителна поредица „Инфантите” (The Infante and The Infanta), но разбира се, тази колекция е само предверието към възхитителната вселена от шедьоври, с които е изпълнено творчеството му, част които предлага и изложбата във Виена.

На официалното откриване на изложбата Velázquez в Музея за история на изкуството (KHM) във Виена на 27 октомври т.г. присъстваха (отляво-надясно) президентът на Република Австрия Хайнц Фишер (Heinz Fischer), кралица Летисия Испанска (Letizia de España) и министъра на културата на Република Австрия Йозеф Остермайер (Josef Ostermayer). Зад тях е знаменитата творба на Веласкес „Принц Балтазар Карлос на кон” (1635). Снимка: © Georg Hochmuth/APA/picturedesk.comАранжирана в три секции, експозицията се фокусира върху двата основни творчески периода на Веласкес: младостта му в родната Севиля и времето след 1622 г., когато заминава за Мадрид и на 24-годишна възраст (на 6 октомври 1623 г.) е назначен за придворен художник на испанския крал Филип IV (Felipe IV de Austria o Habsburgo); 1605-1665).

Първите образци в изложбата съвпадат и с първите значими произведения на художника, които той рисува, когато е 18-20-годишен. Двете картини на тема „Непорочното зачатие” (Immaculate Conception), съответно от 1618 и 1619 г., са изпълнени с впечатляваща живописна техника и показват, че не случайно, макар и толкова млад – осемнадесет годишен, художникът е получил званието „майстор-живописец”. Според някои изследователи, за образа на Дева Мария Веласкес е бил вдъхновен от Хуана, дъщерята на своя учител Франциско Пачеко (Francisco Pacheco del Rio; 1564-1644), за която се оженва на 23 април 1618 г. В тези творби, освен нетърпеливостта и леката „скованост” (основно колористична), се усеща (съвсем нормално) и влиянието на неговия учител. Пачеко, наричан заради широките си енциклопедични познания и „севилският Вазари”, от своя страна пък бил силно впечатлен от изкуството на Ел Греко (El Greco; 1541-1614), с когото се запознал през 1611 г. в Толедо. Франциско пренесъл неговите методи на живописване в своята школа, която олицетворявала официалния религиозен канон, към който, като цензор на Светата инквизиция в града, той стриктно се придържал. Така, макар и косвено, младият Диего – най-добрият ученик в Academia Sevillana, се оказал озарен и с частица от гения на родения на о. Крит художник…

За този творчески период на Веласкес е характерно и временното повлияване от живописта на Караваджо (Michelangelo Merisi da Caravaggio; 1571-1610), чиято сила вече е завладяла изобразителното изкуство в почти цяла Европа. Въздействието на италианския художник ясно личи във великолепното платно „Поклонението на влъхвите” (La adoración de los Magos; 1619), в образците на характерния испански битов жанр бодегонес (от испански: bodegón – трактир или гостилница, още и натюрморт) „Продавач (разносвач) на вода от Севиля” (El aguador de Sevilla; 1620) и „Трима музиканти” (Tres músicos; 1617-1618), както и в портретите на Св. Павел (San Pablo; 1618-1620), на Св. Петър (Las Lágrimas de San Pedro; 1617-1619) и на Св. Тома (Tomás el Apóstol; 1619-1620). Именно в последните три платна може да бъде открита и онази божествена искра, която съвсем скоро ще превърне младия андалузец в един от най-големите майстори на психологическия портрет в историята на изкуството…  

Младият художник рисува „Продавач (разносвач) на вода от Севиля” през 1620 г. Картината е смятана за е един от върховете на  характерния испански жанр бодегонес. Снимка: © London, Apsley House, The Wellington Collection English HeritageСвоеобразен акцент на експозицията в KHM са портретите, които условно можем да обединим като Залата на инфантите. Но преди тях е невъзможно да не се спрем пред величествения портрет на испанския крал Филип IV – Felipe IV a caballo (1534-1535). Картината е копие на едноименната творба от Питер Паул Рубенс (Sir Peter Paul Rubens; 1577-1640), което между 1644 и 1648 г. Веласкес прави заедно със своя ученик и поселдовател Хуан Батиста Масо (Juan Bautista Martínez del Mazo; c.1612-1667). През 1625 г. Диего получава поръчка да нарисува портрет на краля върху кон за „Новата зала” на мадридския дворец Алказар (Real Alcázar de Madrid), но по-късно платното е заменено с произведението на Рубенс, чийто оригинал, за съжаление, е унищожен в големия пожар, който избухва в двореца на Бъдни вечер през 1734 г. Тогава са изпепелени около 500 произведения на някои от най-големите европейски художници от епохата на Ренесанса и след него.

Този бароков образец е последван от галерия с няколко от най-лиричните и възхитителни детски (и юношески) портрети, които световната живопис познава. Дори и случаен посетител би затаил дъх пред поредицата с инфанта Маргарита (Infanta Margarita; 1651-1673) в розова, бяла и синя рокля, рисувана съответно през 1654, 1656 и 1659 г., пред „Принц Филип Проспер (1657-1661)” (Infant Philipp Prosper; 1659), „Инфанта Мария Тереса Испанска (1638-1683)” (La infanta María Teresa de España; 1652/53) и т.н. Безспорна кулминация на очарователната колекция, обаче, е картината, изобразяваща първородния син на Филип IV и престолонаследник „Принц Балтазар Карлос на кон” (El príncipe Baltasar Carlos a caballo; 1635), който е и една от „перлите” на музея „Прадо” (Museo Nacional del Prado) в Мадрид.

Със същия „скъпоценен” статус е и „Портрет на дон Карлос” (Retrato del infante don Carlos; 1626-1628) - платното с инфанта на Испания с право е смятано за най-елегантния портрет, създаден по времето на испанския „Златен век” (Siglo de Oro)

* * *

Прекрасният „Портрет на дон Луис де Гонгора” (1622) доказва, че Веласкес не случайно е смятан за един от най-големите портретисти в световната живопис. Снимка: © Boston, Museum of Fine ArtsЗлатният век
на испанската живопис

e епохата, която дава на човешката цивилизация знаменити художници като Веласкес, Ел Греко, Франциско Сурбаран (Francisco de Zurbarán; 1598-1664) – съученик на Диего от школата на Пачеко, Мурильо (Bartolomé Esteban Murillo; 1617-1682) – също роден в Севиля, Франциско Рибалта (Francisco Ribalta; 1565-1628), Хусепе Рибера (José de Ribera; 1591-1652) и прочее, но и писателя Мигел де Сервантес (Miguel de Cervantes Saavedra; 1547-1616), драматурзите Лопе де Вега (Lope de Vega; 1562-1635) и Педро де ла Барка (Pedro Calderón de la Barca; 1600-1681), архитектът на двореца Ескроиал Хуан Ерера (Juan de Herrera; c. 1530-1597), основоположникът на международното право Франсиско де Витория (Francisco de Vitoria; c. 1486-1546) и др.

* * *

През 1622 г. Диего Веласкес, подкрепен от свои съграждани със силни позиции в кралския двор, заминава за Мадрид, където се надявал да бъде представен на монарха. Въпреки че всемогъщият граф-херцог Оливарес (Conde-Duque de Olivares; 1587-1645), известен със своето властолюбие и алчност (тези негови черти личат ясно в портрета, който художникът рисува през 1638 г.) и с огромното си имение в Севиля, става министър-председател, той успял да издейства за младия художник само… посещение в двореца-манастир Ексориал. В този бастион на испанската корона императорът на Свещената Римска империя Карлос I (V) (Carlos de Austria o Habsburgo; 1500-1558) и неговият наследник Филип II (Felipe II; 1527-1598) съхранявали колекцията си с произведения от „великолепната четворка” на Венецианската школа: Тициан (Tiziano Vecellio; 1488/1490-1576), Веронезе (Paolo Veronese; 1528-1588), Тинторето (Jacopo Robusti, Tintoretto; 1518/1519-1594) и Якопо Басано (Jacopo Bassano; c.1510-1592).

Макар и разочарован от неслучилата се среща с краля на Испания, младежът бил окрилен от срещата си с нещо наистина грандиозно и безсмъртно -

изкуството на Тициан!

Според Хуан Галего (Julián Gállego; 1919-2006), един от най-големите съвременни изследователи на Веласкес, след като проучил внимателно творбите на венецианския майстор, Диего прозрял консервативната ограниченост на Севилската школа и когато се завърнал в родния си град, направил решителни промени в техниката си на рисуване и в стила си – загърбил аскетичния натурализъм и суровата землиста палитра, той започнал да пресъздава светлината и цветовете по-искрящи (златисти, сребристи), а контурите на фигурите потънали в сфумато и подобно на Тициан, колоритът на картините му достигнал до упорито търсеното хармонично единство с емоционалната цветност на изобразяваните персонажи или сюжети…

Един от многобройните портрети на испанския крал Филип IV (1605-1665), рисуван от Веласкес или от негови ученици. Картината е датирана към 1653 или 1656/59 г. Снимка: © Wien, Kunsthistorisches MuseumНяколко месеца по-късно Веласкес се завърнал в Мадрид, но този път, за да кандидатства за овакантеното след смъртта на придворния художник Родриго Виляндрандо (Rodrigo de Villandrando; 1588-1622) място. Той отседнал в дома на поета Луис де Гонгора (Luis de Góngora y Argote; 1561-1627) – капелан на Филип IV. При предишното си посещение в Мадрид Диего е нарисувал феноменален портрет на изтъкнатия лирик, който дон Фернандо Австрийски (Cardenal Infante don Fernando de Austria; 1609/1610-1641) - брат на краля, показал на монарха. Филип IV останал възхитен от видяното и поръчал на художника да нарисува и него. Скоро след това Веласкес започнал работа по първия си кралски портрет. Felipe IV (1623) предизвикал небивал възторг в испанската столица, а самият крал, който също бил изкушен от живописта и взимал уроци при Хуан Батиста Майно (Juan Bautista Maino; 1581-1649), оценил много високо таланта на младежа от Севиля и няколко месеца по-късно го назначил като художник в двора. За нещастие, тази картина също е изгубена през годините, но пък днес, посетителите на музея във Виена могат да се насладят на шедьовъра Luis de Góngora (1622), който е сред най-важните творби в колекцията на Бостънския музей за изящни изкуства (The Boston Museum of Fine Arts).

В залите на KHM посетителите ще видят и други значими произведения на бароковия художник, сред които са прекрасният експресивен ескиз „Вила Медичи в Рим” (La Villa Médici en Roma, Pabellón de Cleopatra-Ariadna; 1630) и психологическата композиция „Аполон в ковачницата на Вулкан” (La fragua de Vulcano; 1630), които той рисува при първото си посещение в Италия през 1629-1630 г. За вдъхновител на втората творба се смята Рубенс, с когото Веласкес се среща и работи през 1628-1629 по време на 8-месечното дипломатическо посещение на великият фламандски художник в Мадрид…

Един от безспорните естетически върхове на изложбата

е „Венера с огледалото” (La Venus del espejo; 1647-1651) – творба, каквато нито като сюжет, нито като тема, нито като послание, до този момент испанската живопис (особено в годините на Светата инквизиция), не познавала. Тази картина, която Веласкес започва по време на второто си посещение в Италия (1649-1651) и завършва в Мадрид, впечатлява освен със съвършената живописна техника, но и със своята загадъчност. Според някои изследователи, изобразявайки обикновена жена, чието отразено в огледалото тъмно лице е дори некрасиво, художникът е искал да каже на зрителя, че обожествяването зависи от нас - хората. Концепция, която подкрепят още семплият декор и недотам каноничното (сладникаво) излъчване на Купидон. Други експерти предполагат, че модел за тази картина е била италианската художничка Фламиния Тривио (Flaminia Triva), с която испанецът имал тайна връзка и чрез тази творба той решил да увековечи любовта им…

„Венера с огледалото” (Rokeby Venus; 1648-1651) - изключителен шедьовър с изключително драматична съдба. Снимка: © London, The National GalleryПрез годините „Венера с огледалото” няколко пъти сменя собствениците си, сред които е и 13-ата херцогиня Алба (Duquesa de Alba; 1762-1802), която изложила изкусителното произведение в своя дворец. Мнозина историци на изкуството смятат, че именно тази картина е вдъхновила Франциско Гоя (Francisco Goya y Lucientes; 1746-1828) за шедьовъра му „Голата маха” (La maja desnuda; 1797-1800), за която се твърди, че е позирала аристократката. След внезапната смърт на Алба, платното е купено от амбициозния и коварен Мануел Годой (Manuel Godoy; 1767-1851) - фаворит на крал Карлос IV (Carlos IV de Borbón; 1748-1819), а през 1906 г. то става притежание на Националната галерия (The National Gallery) в Лондон…

Съдбата, обаче, продължила да бъде неблагосклонна към картината и през следващите години – докато нейният автор успял да я опази далеч от всемогъщата Инквизиция, на 10 март 1914 г. британската феминистка-суфражетка (от Лигата за избирателни права на жените) Мери Ричардсън (Mary Richardson; 1882/3-1961) й нанася седем вандалски удара със… сатър за месо. След години упорит труд, наричаната още и Rokeby Venus, е възстановена по виртуозен начин от тогавашния главен реставратор на Националната галерия Хелмут Руеман (Helmut Ruhemann; 1891-1973)

„Придворният шут Хуан Калабасас” (около 1638) - психология на живописта... Снимка: © Madrid, Museo Nacional del PradoНа обратния полюс на романтиката, изяществото и еротизма на „Венера…” са две също емблематични произведения на Веласкес – „Шутът дон Хуан Австрийски” (Don Juan de Austria; c. 1633) и „Придворният шут Хуан Калабасас” (El bufón Juan de Calabazas (Calabacillas); c.1638). Главни герои на тези особени картини са любимците на всеки европейски двор още от времето на Средновековието – шутове, джуджета и всякакви „обидени” от природата хора… Прави чест на художника, че е подходил към тази тема сякаш със съчувствие и без пренебрежение. Но все пак, Калабасас, чиято тягостна безсмислена усмивка и празен поглед подчертават дълбоката драма на придворния шут, е заобиколен от „атрибутите на глупостта” – тиквите, а „съименникът” на незаконния син на Карлос I (V) - знаменитият пълководец Дон Хуан Австрийски (Don Juan de Austria; 1547-1578), разгромил турския флот в историческата Битка при Лепанто на 7 октомври 1571 г. – живописецът е „облякъл” иронично в доспехите на благородник…

Според Марко Босчини (Marco Boschini; 1613-1678), Диего Веласкес е „прекрасно образован и възпитан човек, изпълнен с чувство за лично достойнство…” Потвърждение на думите на венецианския художник дава кристалното им отражение в един много важен „документ”, в чиято „фотографска” достоверност не би трябвало да се съмняваме нито за миг – „Автопортрет” (Autorretrato; c. 1650). Същински живописен „диамант”, с размер 45 x 38 см, който блести със силата на прочутите автопортрети на Рембранд (Rembrandt Harmenszoon van Rijn; 1606-1669)бел. ред.: три от тях могат да бъдат видени във виенския музей.

На почитателите на изобразителното изкуство несъмнено ще направи впечатление и

един необикновен портрет -

на почитаната и от католици, и от православни, покровителка на Севиля Света Руфина (Santa Rufina; 1632-1634). Тази брилянтна творба покорява зрителя с изящната си простота и духовна чистота. Тук дон Диего ни предлага съвсем различен поглед към трагичната съдба на младата мъченица Руфина (270-287), която заедно със сестра си Хуста (Justa; 268-287), била измъчвана до смърт, за да се откаже от християнската вяра… На нечовешкото насилие той противопоставя превъзходна рисунка, фин колорит и вдъхновяващото, спокойно излъчване на Руфина, която сякаш ни казва, че уповавайки се на своята вяра, човек може да преодолее всякакви изпитания…

„Света Руфина” се оказва и най-скъпата картина от Диего Веласкес, продавана досега на търг. На 4 юли 2007 г., в Sothebys London, от Fundación Focus-Abengoa платиха 17 млн. USD и днес тя e собственост на Centro de Investigaciones Diego Velázquez в родния град на художника.

И след толкова много редове, с които само се опитах да скицирам тази изумителна изложба, мога да кажа (което едва ли ще е нещо ново), че изкуството на Веласкес е безмерно – във всички аспекти на творчеството. Неговото изкуство е дълго пътешествие в света на изобразителното изкуство и в духовността, в което той непрестанно търси, открива и преоткрива, дори и тогава, когато не рисува, а се занимава с административните си задължения в двора на Филип IV. Тук трябва да споменем, че художникът е автор на голяма част и от декорацията на кралските дворци, но за съжаление много от неговите творби са унищожени при различни обстоятелства и до нас са достигнали само писмени сведения за тях.

…Злато, диаманти, коприна – вълнуващи, но драматични портрети, обвити в императорски блясък… Сакрални библейски сюжети, митология и история, пейзажи, натюрморти…

Не може да се отрече, че Веласкес не акцентира осезателно върху социалната критика – както е, да речем, при Франциско Гоя. Предвид артистичната чувствителност на художника, едва ли би трябвало да говорим за преднамерено игнориране на тази страна от живота в тогавашна Испания – най-вероятно става въпрос за

съобразяване с конюнктурата и за личен компромис

Не в негова защита, но нека си припомним, че подобна социална пестеливост е характерна за творческата съдба и на други автори със същия обществен статут: Рубенс, Антони ван Дайк (Antony van Dyck; 1599-1641), Антон Менгс (Anton Raphael Mengs; 1728-1779), Ханс Макарт (Hans Makart; 1840-1884) – „суперзвездата” от епохата „Рингщрасе”…

Веласкес едва ли не е осъзнавал, че управлението на Филип IV е белязано от мизерия, постоянно народно недоволство и неуспешни войни - Испания губи Португалия, Русийон (Северна Каталуния), Артоа и Бургундия, а през 1648 г. признава и независимостта на Холандия. А в същото време, дворът живее в невъобразим разкош, като фактическите управници на страната са духовенството и държавните чиновници…

При Веласкес тълкуването на социалните проблеми изглежда по-рафинирано, по-деликатно, по-езоповско, а „правдиво отразяване на действителността”, може би, трябва да търсим в отделни ранни негови творби: „Мулатката” (La mulata; 1620), „Продавач (разносвач) на вода в Севиля”, „Стара жена пържи яйца” (Vieja friendo huevos; 1618), „Трима мъже на маса (Обяд)(Tres hombres a la mesa - El almuerzo; 1617-1618)… По-късно, в качеството му на придворен художник, тази тема (в някаква степен) намира проекция и в картините от цикъла с придворни шутове и джуджета, както и в два разтърсващи метафорични портрета (в цял ръст): на древногръцкия баснописец „Езоп” (Esopo; 1639-1640), когото той обгръща в тъжното безразличие и мъдрост на човек, прозрял смисъла и стойността на живота, и на философа-киник и сатирик „Менип” (Menipo; 1639-1640), известен с интелектуалната си сдържаност и неодобрение към противоречивото битие… Загадъчността на тези платна, върху които двамата класици на Античността са изобразени като просяци, се засилва още повече и от факта, че те са били предназначени за ловната хижа Torre de la Parada на Филип IV, до която имал достъп ограничен кръг хора.

Диего Веласкес - „Автопротрет” (1650)!!!. Снимка: © Valencia, Museo de Bellas ArtesВсъщност, в какво се изразява

гениалността на Диего Веласкес…

Безспорно, в неговия изключителен, авангарден за времето си похват на рисуване и във възможността му да достига до най-потайните кътчета на човешката психика…

През целия си живот маестрото развива изключително динамично своята живописна техника, като нито за миг не се притеснява да изтъква достойнствата в изкуството на Караваджо, Тициан, Ел Греко, Рубенс, Ян ван Ейк (Jan van Eyck; c. 1385-1441)… В някои от своите по-късни творби, Веласкес достига невероятно майсторство да обобщава отделните фрагменти от картината (виж „Принц Балтазар Карлос на кон”, „Автопротрет”), така че когато зрителят я гледа отблизо, той сякаш вижда хаотично положени, напластени цветни петна, а когато се отдалечи – те оживяват в напълно различно, реалистично изображение – технически прийом, който придава на изкуството му удивително съвременно звучене…  

Докато разглеждах изложбата, ми направи силно впечатление и един друг аспект от неговата работа – макар и приближен на краля и на неговото семейство, художникът не пропуска да документира безпристрастно и видимо деликатни подробности, свързани с своите благодетели. Веласкес не подминава дори и анатомичните несъвършенства на испанските Хабсбурги (почти всички техни представители имали издадена напред долна челюст – т.нар. мандибуларен прогнатизъм), следствие от неразумните бракове по сметка с австрийските им близки родственици. Бракове, чийто последен потомък – Карлос II (Carlos II El Hechizado; 1661-1700), практически слага край на местното разклонение на династията и след продължилата от 1701 до 1714 г. Война за испанското наследство (Guerra de Sucesión Española) на престола се възкачват Бурбоните (Bourbon)

Освен споменатите дотук картини, Веласкес създава още няколко ненадминати шедьовъра, които не са представени в изложбата: „Предаването на Бреда” (La rendición de Breda; 1634-1635), „Портрет на папа Инокентий X(Retrato de Inocencio X; 1650) и композицията „Менини” (Las Meninas; 1656) - бел. ред.: в KHM е изложен висококачествен неин принт в реален размер. Разбира се, не само тези картини, но цялото творчество на Веласкес, оказва

огромно влияние върху развитието
на изобразителното изкуство

през следващите столетия. Изкуството му намира силно отражение в произведенията на много именити художници, представители на различни основни стилове от XIX и XX в.

Например, грандиозната мощ на Веласкес поставя пред Франциско Гоя практически невъзможна мисия – да пресъздаде в черно-бяло, чрез изразните средствата на офорта и акватинтата, драматичната дълбочина и колорит на „Менините”. От заплануваните 21 гравюри-копия, Гоя, който смята за свои учители „природата, Рембранд и Веласкес”, обаче, успява да пресъздаде едва… 11. Едуард Мане (Édouard Manet; 1832-1883) патетично го нарича „художник на художниците” и „предвестник на импресионизма”, а останалите си колеги „фалшификатори”Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989) пък казва: „Благодарение на Веласкес аз разбрах какво е светлината, как трябва да се рисува и каква може да бъде ролята на… огледалото; на всичко това не можаха да ме научат дори планините специализирана литература. Веласкес е неизчерпаемо съкровище в областта на математиката и точните науки…” Пабло Пикасо (Pablo Ruiz y Picasso; 1881-1973), според когото класикът е гений, вдъхновен от него през 1957 г. рисува прочутата си серия „Менините”, съставена от… 58 картини, а Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992), който от 1950 до 1960 г. прави 45 експресивни варианта на „Портрет на папа Инокентий X, споделя: „…страхувам се от реализма на Веласкес, след моята намеса”

Velázquez в KHM - една задължителна за ценителите  изложба... Снимка: © artnovini.comИзложбата Velázquez в Музея за история на изкуството в австрийската столица представя общо 46 творби: на Веласкес, на негови ученици и на италианеца Пиетро Нери (Pietro Martire Neri; 1591-1661). В експозицията са включени произведения от престижните колекции на Museo Nacional del Prado в Мадрид, The National Gallery и Apsley House, The Wellington Collection English Heritage в Лондон, Metropolitan Museum в Ню Йорк, The Boston Museum of Fine Arts, чикагският Art Institute, Meadows Museum в Далас, Szépmuvészeti Múzeum в Будапеща, Museo de Bellas Artes във Валенсия, Galerie Canesso в Париж, Musei Capitolini в Рим, флорентинската Galleria degli Uffizi, Staatliche Museen в Берлин, барселонският Museu Nacional d’Art de Catalunya и др.

Посетителите на KHM ще могат видят 12 от общо 13-те платна на Диего Веласкес и на неговата школа, които благодарение на тесните династични и политически връзки между Мадрид и Виена през XVII в., световноизвестният музей притежава. Куратор на изложбата, която ще продължи до 15 февруари 2015 г., е директорката на отдела с картинната галерия – Силвия Ферино (Sylvia Ferino).

* * *


В България, за първи и последен път, част от творчеството на Диего Веласкес беше представено през 1989 г., в рамките на изложбата „Златният век на испанската живопис”, организирана и представена от Музея „Прадо” в Националната галерия за чуждестранно изкуство (тогава галерия на Международна фондация „Людмила Живкова”).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1598-diego-velazquez-kraliat-na-ispanskata-barokova-jivopis.html