Павката, Данчето и Брьогел Стария

 Фрагмент от „Страната на лентяите” на Питер Брьогел Стария. Снимка: Alte Pinakothek, MunichНа българската култура й сложиха за втори път Вежди, а сега й сложиха и Слави Бинев.

НАБЛИЖАВА Коледа, а бях започнал да пиша този текст в началото на август. Тогава беше предизборно (за кой ли път), дъждовно, наводнително, влажно. Такова не е било поне от 2005-а. После взе, че просветна – около Голяма Богородица (15 август). Чакаше се нов кабинет и по стародавна традиция за министъра на културата никому не хрумна да наддава. Сложиха служебно един човек, той сложи други, трети пък приклекнаха обичайно, за оцелеят поне до електоралния вот - auto replay. Из медиите като летни светкавици затрещяха имена, догадки… Не, че се промени нещо. И след изборите на 5 октомври, също не се промени нищо. Просто, сложиха твореца Рашидов. Колодата нямаше нужда дори да бъде разбърквана.


Ето че дойде време да се слагат и ръководителите на комисиите в поредното Народно събрание. Днес сложиха няколко. На комисията по култура и медии също го сложиха – председателят. Не е нито сън, нито илюзия. Нещо като черно-бяло кошмарно видение. Славчо Бинев. Явно на никой не му е било до наддаване, точно за тази комисия. Не го познавам този човек, знам само, че беше евродепутат, но така и не разбрах с какво неговата работа подобри моя и на моите сънародници живот, нито пък какъв е приносът му за развитието на българската култура и изкуство. Зная също, че едно време държеше, онова подземно кръчме на ул. „Гурко”, откъдето извиси гръд и снага не една турбофолк див…отия и дето често се разиграваха ъндърграунд екшъни. Той ще отговаря и за медиите – всъщност, там проблем няма да има – много от тях отдавна са „горе на черешата”…  

Въобще, и днес, онези от т.нар. „политически елит” – демонична квалификация, пръкнала се от нечие инфектирано с бездушие мефистофелско бълнуване, изглежда безвъзвратно е загубил представа на кой свят живее. И старателно се опитва да ни вмени същото…

Но защо все на нас се случва? Отговорът, може би е кодиран, в онази табела, окачена върху заключената с катинар врата на една тракийска гробница: „Ключа е при кмета. Ако го нема там – виж в кръчмата!” Гробница. Тракийска. Древна… Отговорът крещи, но сякаш с гласа на… мим. Защото културата е последното нещо, за което ги е еня онези от т.нар. „полителит”. Остава, обаче, въпроса, кой допуска подобни недоразумения за иначе много важни държавни постове (при това не само в тази област). Разни хора, с… еднакви идеали… Като от картина на Питер Брьогел. Стария. (Pieter Brueghel the Elder; ок. 1525-1569). Който е баща на художниците Питер Брьогел Младия (Pieter Brueghel the Younger; 1564/65-1637/1638), наричан още Адския, и на Ян Брьогел Стария (Jan Bruegel the Elder; 1568-1625), наричан още Райския (и двамата родени в Брюксел – ако това има някакво значение)

Илюстрация към „Корабът на глупците” (La Nef des Fous; 1977) на Себастиeн Брант (Sebastien Brant; 1457-1521) от френския график Робер Белц (Robert Beltz; 1900-1981). Снимка: : © Collection Artnovini.com* * *

„Страната на лентяите”
(
Schlaraffenland; 1567).

…Страна на изобилието – земя с реки от мляко и брегове от желиран десерт, в която животните бягат и летят вкусно опечени, къщите са от бисквити, а камъните са от кашкавал. Наслажденията са добродетел, а упоритата работа и прилежанието – грях. Ако нечия жена е стара и не особено симпатична, мъжът може да я смени с красива и млада, като в допълнение дори му се плаща в брой…

За първи път тази пародия на рая се появява в сатиричната поема „Корабът на глупците” (Das Narrenschiff; The Ship of Fools; 1494) от германския хуманист и сатирик Себастиан Брант (Sebastian Brant; 1457-1521) – впрочем роден в Страсбург (ако има някакво значение), но подобни идеи имат и Телеклеид и Ферекрат още през V в. пр. Хр.

Брьогел Стария рисува „Страната на лентяите” през 1567 г. като остра сатира, насочена срещу тогавашното общество в родната му Нидерландия. Сигурен съм, че и през ум не му е минавало, че 450 години по-късно, не чак толкова далеч, на юг от страната му, ще има една държава, в която шепа хора ще превърнат нарисувания от него Рай в своя действителност. На гърба на цял един народ…

* * *

Тази история пък започвам да пиша за кой ли път от 2012-а и все така се случва, че по някаква причина – спирам. Но сега ще съм по-упорит… Тя е като сюрреалистичен, не – по-скоро абсурден, полет на сън и на наяве…

Тогава беше зима. Отново преди Рождество. Имахме късмет, че големия сняг натрупан по пътя от Виена за София се стопи бързо. Ъндърграунд чувствителността на автогарата Erdberg е виенска константа, която няма нищо общо с ведрото пространство на площад „Мария Терезиа” (Maria-Theresien-Platz) или пък с двореца „Хофбург”, (Hofburg), например. Но си е константа. Просто, това място е друга проекция на бившата автоспирка на несъществуващата вече Южна гара – Südbahnhof, където, пет години по-рано, при първото ми пътуване до този град като свободен гражданин на ЕС, попаднах само час след като възторжено се разхождах из Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum). Тогава, в миг почувствах как сякаш незнайна сила ме върна обратно в музея, но не като зрител, а в някое от живописните откровения с антиутопични персонажи, от картините на Брьогел. Стария.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1604-pavkata-dancheto-i-bruegel-staria.html