Проф. Десислава Минчева: На човешката памет не може да се разчита!

Проф. Десислава Минчева. Снимка: © Личен архив на художничкатаАз наричам тероризъм всяко унищожение и всяко брутално погазване на различна от твоята ценностна система, казва световноизвестната българска художничка.

СОФИЯ. Днес, в БТА, се състоя пресконференция на тема: „Паметници – „1300 години България” и „Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести софийски полк”, организирана от творческите съюзи. В профила си във Facebook световноизвестната българска художничка проф. Десислава Минчева, преподавател в Националната художествена академия и член на УС на Съюза на българските художници, публикува своето изказване, което направи по време на срещата с медиите. Предлагаме го на вашето внимание:


Уважаеми колеги, съмишленици, приятели, журналисти!

Уважаема опозиция!

Заклевам се да не повторя нито дума от предните си изказвания и писма. Не само защото е нелепо да говориш едно и също, но и защото очевидно ефектът от тези думи е нулев. Ще опитам с други! Това, че никой не чу мен не е страшно, но абсолютно всички наши мнения бяха игнорирани от лица, временно изпълняващи ръководни функции. Което е симптом за самозабравяне на политиците ни и напълно неприемливо незачитане на професионалистите у нас.

В краткото време, с което разполагам, ще се фиксирам върху няколко тези.

ТЕЗА 1

На човешката памет не може да се разчита!

Тя е субективна и изключително ненадеждна. Само факти могат да я подкрепят или оборят.

Затова реших да документирам и аз паметника „1300 години България”, независимо че сегашният му вид е горчивият плод на една напълно съзнателна небрежност от страна на общината.

Помолих сина си, фотограф, да заснеме няколко кадъра, така, както той вижда и усеща нещата. Напълно непредубедено. Той е роден през 1988 г. в София и винаги е живял тук. Когато се върна вкъщи, ми каза: „Знаеш ли, аз май за първи път наистина виждам този паметник! Толкова често съм минавал покрай него, но… Ами.. Той е грандиозен! Такова нещо… много ме впечатли!”

Смея да твърдя, че само шепа хора са видели и виждат това произведение. Преди и сега. Всички мнения на войнстващи или по-благовъзпитани опоненти, убедена съм, се базират на клиширано възприемане и на внушения. Тези мнения като цяло са гледната точка на политизирани лаици и, което е най-лошото, на догматици – по-големи от тези в миналото, срещу които уж застават.

„Смея да твърдя, че само шепа хора са видели и виждат това произведение [паметникът „1300 години България”]. Преди и сега. Всички мнения на войнстващи или по-благовъзпитани опоненти, убедена съм, се базират на клиширано възприемане и на внушения...”, каза проф. Минчева по време на днешната пресконференция. Снимка: © artnovini.comТЕЗА 2

Няма прогресивна идея, базираща се на лъжа или създаваща изкуствено напрежение!

Един мой колега преди няколко дни каза, че този паметник е разделил обществото. Явно и той не разбира простата истина, че едно произведение никога и нищо не разделя! Обществото се разделя вследствие на натрупани негативни нагласи, манипулации, грешни клишета и комплекси. Всичко друго е в състояние да ни разцепи, но не и едно произведение на изкуството!

Общината и политиците нагнетиха невиждано напрежение, като използваха старото правило, работещо безотказно: „Разделяй и владей!” Разпространявайки една голяма лъжа, че войнишките плочи са премахнати, заради паметника, скривайки истината за отдавна проектирания на ново (и по-добро) място мемориал, с доста вече усвоени средства и т.н., нашите управници ни доведоха до този печален ден на противопоставяне между два достойни паметни знака и даже до противопоставяне помежду ни. Грозно и жалко!

Дано ние, художници, архитекти, общественици, с нашите различия не улесним някои политици и не скъсим пътя им до реализирането на един безумен план!

ТЕЗА 3

Съхранението на паметника е важно не само защото е високо изкуство, но и защото казусът с него ни показа кои сме ние – като общество и като индивиди.

Той извади наяве едно тежко заболяване, една често невидима болест, която носим в себе си от години и която ни разяжда, довеждайки ни до подобие на този нещастен, оглозган и съсипан паметник.

Ние очевидно не можем да се справим нито с миналото си, нито знаем как искаме да изглежда бъдещето ни. Въобразяваме си, че ако разрушим нещо, ще погребем историята. Не става така, дами и господа!

ТЕЗА 4

Трябва да сложим край на лицемерието!

Общината говори за културни проекти, но гласува разрушаването на културни пластове.

Ние всички говорим за историческа памет, но я браним само когато ни изнася.

Тревожим се за Франция и морала на света, но приспиваме собствения си морал без усилие.

Не е достатъчно да носиш табелка „Je suis Charlie”. По-важното е да се запиташ доколко би понесъл чуждото мнение, докъде се простира твоята толерантност и как би отговорил на нечия провокация или агресия?

Горени са книги, забранявана е музика, отричани са философия и вяра, избождани са очи от фрески, рушени са произведения, горени са хора… навсякъде по света и всякога.

И това се е случвало винаги в името на уж нещо добро…

Иска ми се да не изпадаме в религиозен фанатизъм, 21-ви век сме все пак…

Аз наричам тероризъм всяко унищожение и всяко брутално погазване на различна от твоята ценностна система.

Нека проявим цивилизованост, дами и господа!

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1647-prof-desislava-mincheva-na-choveshkata-pamet-ne-moge-da-se-razchita.html