Олга Устабашиева разкрива метафизиката на déjà vu в Дом „Витгенщайн”

Художничката Олга Устабашиева предлага на ценителите на изобразителното изкуство неконвенционален поглед към онова, което вече е видяно - Déjà vu. Снимка: © artnovini.comВИЕНА. „В почти всяка моя картина, в която има текст, той е изписан на български.”, ми каза художничката Олга Устабашиева (Olga Ustabashieva), когато я попитах защо в едно от централните платна на самостоятелната й изложбата Déjà vu в Българския културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein; Parkgasse 18, 1030 Wien), думата ХОТЕЛ, вместо по традиционния начин – HOTEL, е изписана на кирилица. След нейния отговор разбрах, че този прийом, ако подобна идея въобще може да се нарече така, провокира още повече мистичност в това много особено и много силно живописно платно…


И още нещо, може би странно (на пръв поглед), може би – не, нито една картина от всичките 22 – 14 живописни и осем рисунки (фотогалерия / photo gallery), експонирани в галерия „Партер” на БКИ в австрийската столица, няма име – О.Т. (Ohne Titel). „Не само в тази изложба, но и по принцип не слагам имена на картините си, защото не искам да подвеждам зрителя – нека той, по свой начин, да усети онова, което казвам със своята живопис, и ако пожелае, сам да му даде име…” – сподели художничката, която от няколко години живее и работи в Париж.

В една от творбите й, обаче, думата „Изход” е изписана като EXIT – навярно, за да е по-близо до библейското Exodus (всъщност, като зрител, я възприемам по този начин и откровено бих я нарекъл така). Светъл силует се слива със сивобелия фон на картината; светъл силует, който излиза от квадрат тъмнина, разчупен от синята рамка на широко отворена врата… Изход, към който се стреми търсещият човек, онзи, който би искал да живее в светлината и вярата на съзиданието, а не в мрачна тишина…

Една от най-въздействащите творби, която живеещата в Париж авторка представя в Дом „Витгенщайн”. Снимка: © Olga Ustabashieva / © artnovini.comЧервени фасади върху нощно небе. Черни прозорци. Бели врати. И светла, бяла улица. Постмодерен пейзаж, който поражда някаква далечна асоциация с „нощните” картини на Едуард Хопър (Edward Hopper; 1882-1967). ХОТЕЛ. Изключително малка е вероятността докато е рисувала това драматично, експресивно платно, Олга да се е повлияла, макар и за миг, от творчеството на американския си колега, но моето усещане за вглъбеност ми напомни за този голям живописец. Мистично тиха нощ, в чиято утроба са приютени безброй неизвестни съдби. Нощ, в която сякаш се е родил Безкрая…

Шест портрета. Без ясни черти – jamais vu (никога невидяно). Фонът отново е черен (казано с цялата условност на този условен цвят). Лица като от гигантски цветен фоторобот (разбира се, без никакъв криминален подтекст), изградени от негатив, позитив, и… от анонимност. Портрети, вълнуващо изградени от противоречивия характер на човешката природа…

Големият формат сякаш е любимият на Олга; опитвам се да си представя тази елегантна, фина художничка в ателието й, пред платно с размери 175 х 155 см, например! Иска се и голяма сила. Впечатляващ, обаче, е начинът по който тя владее форматите – уверено, безкомпромисно, но най-забележителни са мащабите на нейната мисъл, съсредоточена в конкретния жест (ръка държи чаша), в конкретното движение („излизаща” от платното фигура), в конкретната ситуация (небрежно оставена дамска чанта върху седалката до шофираща жена), които са така всекидневно видими, че дори вече не им обръщаме внимание. Но, сега, в своята изложба, авторката ги интегрира в нова реалност – вдигнати на формат, те вече са безсмъртни герои, обитаващи вечните измерения на изкуството…

Цветовете. Художничката работи с акрил и блажни (интериорни) бои, чиято специфична консистенция в голяма степен е определяща за чисто оптическото излъчване (и възприемане) на творбите й. Големи цветни пространства: червени, жълти, оксидно- и тюркоазенозелени, виолетови или сивобели (за черното споменах вече), чиито хармонични взаимодействия предизвикват многопластови асоциации, сякаш породени от сюрреални сънища, загадъчни спомени, но и от ненатрапчиво банални неща. Последното важи с особена сила за осемте прецизни черно-бели рисунки с молив на: раирани чорапи, очила, фланелка, ботуши, риза, сандали, карирани панталони и дамска чанта. Минималистични натюрморти от всекидневието, които вече са били видени (déjà vu)…     

Изложбата на Олга Устабашиева, беше открита в първия ден от седмицата на EUNIC - клъстър Виена 2013, която се проведе от 30 септември до 6 октомври в столицата на Австрия, и може да бъде видяна до 25 октомври (петък) т.г.

Олга Устабашиева - рисунки... Снимка: © artnovini.comБиография

ОЛГА УСТАБАШИЕВА е родена на 28 май 1979 г. във Враца. В периода 1999-2000 г. следва в Националната художествена академия в София – специалност „Стенопис”. През 2004 г. се дипломира (DNAP) в Академия на изкуствата в Шербур (Еcole Nationale des Beaux Arts de Cherbourg), Франция, а три години по-късно завършва (DNSEP) в Академията на изкуствата в Париж ( Ecole Nationale Supérieure d’Arts de Paris – Cergy).

Изложби:

2013
– самостоятелна изложба в Българския културен институт в Париж.

2012
– самостоятелна изложба в галерия “L’Index”, Париж.

2011
- самостоятелна изложба в галерия L’Index, Париж.

2007
- колективна изложба в галерия La Cerclade, Сержи (Франция);
– колективна изложба в галерията на Ecole Nationale Supérieure d’Arts de Paris – Cergy, Сержи.

2004
– колективна изложба в галерията на Еcole Nationale des Beaux Arts de Cherbourg, Шербур (Франция);
– колективна изложба в Обществената библиотека на Шербур.

2003
– самостоятелна изложба в ресторант A la Pomponnette, Montmartre, Париж;
– колективна изложба в галерия La Vitrine, Шербур (Франция);
– колективна изложба Ленд Арт (Land Art), Ла Аг – Нормандия (Франция).


1999
международна изложба в Санкт-Петербург (Русия).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1258-olga-ustabashieva-razkriva-metaphizikata-na-deja-vu-v-dom-wittgenstein.html