Albertina отвори архива със сънища на парижкия Musée d’Orsay

Изложбата „Дега. Сезан. Сьора. Архив на сънищата” в  виенския Albertina Museum, представя 130 великолепни образци от колекцията на парижкия Musee d´Orsay. Снимка: © artnovini.comСветовноизвестният виенски музей показва един реален, цветен, еротичен, кошмарен, но прекрасен сън от рисунки.

ВИЕНА. Над 130 шедьовъра показва Albertina Museum в изложбата „Дега. Сезан. Сьора. Архив на сънищата” (Degas. Cézanne. Seurat. The Dream Archive), селектирана от огромната графична колекция на парижкия Musée d’Orsay. До 3 май т.г. посетителите ще могат да видят великолепни творби от Едгар Дега (Edgar Degas; 1834-1917), Жорж Сьора (Georges-Pierre Seurat; 1859-1891), Пол Сезан (Paul Cézanne; 1839-1906), Огюст Реноар (Pierre-Auguste Renoir; 1841-1919), Одилон Редон (Odilon Redon; 1840-1916), Оноре Домие (Honoré Daumier; 1808-1879), Гюстав Моро (Gustave Moreau; 1826-1898), Алфонс Муха (Alfons Mucha; 1860-1939) и на много други известни художници, които представят широката панорама на европейското изобразително изкуство от втората половина на XIX в. и началото на XX в.


Първоначално, заглавието на изложбата, чийто куратор е известният германски изкуствовед проф. Вернер Шпис (Prof. Dr. Werner Spies), създава впечатлението, че в основата й са предимно образци на импресионизма и постимпресионизма. Всъщност, нека приемем, че това е чисто маркетингов подход, който обаче по никакъв начин не намалява достойнствата на експозицията. Трудно е да бъде дефинирано дали тези два широко популярни стила са представени в контекста на реализма (като общо понятие) от XIX в., или обратно. Въпрос на интерпретация, която няма особено значение, тъй като става дума за издържана концепция, която е вълнуващо и провокиращо към дълбок размисъл „пътешествие” в историята на изкуството.

„Воалът” (1883) - мистична рисунка на знаменития колорист и поантилист Жорж Сьора. Снимка: © Musée d´Orsay, Paris, Dist. RMN-Grand Palais, Thierry Le MageМагичните и сугестивни произведения на символистите -

например, екзистенциално черното в работите с въглен на Одилон Редон – „Любезният паяк” (Die freundliche Spinne; 1881) и „Оръдейното гюлe” (Die Kanonenkugel; 1878), допълват поантилистичните, но не по-малко въздействащите с мистицизма си „черни” (в Conté crayon) рисунки „Воалът” (The Veil; 1883) и „Градинарят” (The Gardener; 1882/1883) с молив на иначе ведроживописният Сьора. Не по-малко чувствени контрасти (като изразни средства и емоционалност) могат да бъдат открити и между изпълнените с фин еротизъм пастели на Дега: „След банята. Жена подсушава врата си (After the Bath. Woman Drying Her Neck; 1885/1886) и „Ваната” (The Tub; 1886), и в митологичната символика на акварелите „Самсон и Далила” (Samson und Delilah; 1882), „Едип и Сфинксът” (Oedipus and the Sphinx; 1882), „Клеопатра” (Cleopatra; 1883) и прекрасния етюд в креда и акварел за известното платно Phaéton (1878-1879) на Гюстав Моро, смятан за един от големите вдъхновители на сюрреализма. Или пък в слънчевите пейзажи на Пол Сезан от „Планината Сен Виктоар” (Montagne Sainte-Victoire, 1900/1902) и акварелния етюд от един пазар в Бретан на предшественика на импресионистите Йожен Боден (Eugène Boudin; 1824-1898)…         

Изложбата „Архив на сънищата” предоставя възможност и за по-широк поглед към едни и същи теми, но на близки в естетическо отношение автори.

Един от вълнуващите пастели на Едгар Дега - „След банята. Жена подсушава врата си (1885/1886). Снимка: © Musee d´Orsay, Paris, Dist. RMN-Grand Palais, Herve LewandowskiИнтерпретациите на голото женско тяло

в „Три къпещи се край водата” (Three Bathers by the Water, study for The Large Bathers, 1882/1885) на Огюст Реноар, в „Седнала гола жена” (Seated Female Nude; before 1932) на Аристид Майол (Aristide Maillol; 1861-1944), в „Две приведени жени със статив и амфора” (Two Crouched Girls with Tripod and Amphorae; 1900) от Алфонс Муха (Alfons Mucha; 1860-1939) и в творбите на Дега, разбира се, излизат извън клишето на смирения елегантен античен идеал и му придават непознати до този момент реализъм и интимност.

Взаимно се допълват и творбите на Жан-Франсоа Миле (Jean-Francois Millet) и италианския дивизионист и символист Джовани Сегантини (Giovanni Segantini; 1858-1899), които сякаш спират времето, за да ни накарат да преосмислим мрачното битие на работещите на полето селяни, а рисунките на Гюстав Курбе (Gustave Courbet; 1819-1877) и Ернст Месоние (Jean-Louis Ernest Meissonier; 1815-1891), в духа на класицизма и романтизма, но въздействащо и реалистично, разказват за обречената битка на барикадите по време на Френската революция от февруари 1848 г.

Безкомпромисен поглед към политическата действителност на XIX в. предлагат и няколко творби на французина Оноре Домие (Honoré Daumier; 1808-1879), който е смятан за най-големия майстор на политическата карикатура на своето време. В експозицията, този жанр е подкрепен и от един друг световноизвестен автор – британският илюстратор Артър Рекъм (Arthur Rackham; 1867-1939).

Освен от Домие, френската школа е представена и от знаменития Гюстав Доре (Gustave Doré; 1832-1883), чиито илюстрации за „Божествена комедия” (La Divina Commedia; 1307-1321) от Данте (Dante Alighieri; 1265-1321) и на Библията продължават да бъдат еталон и днес.

Ги Кожевал (Guy Cogeval) - вляво, президент на Musée d’Orsay и на Musée de l’Orangerie, по време на пресконференцията в Albertina. Снимка: © artnovini.comЕкспозицията включва и

рисунки за няколко литературни шедьовъра

направени от прерафаелитите Едуард Бърн-Джонс (Edward Burne-Jones; 1833-1898) и Уилям Холман Хънт (William Holman Hunt; 1827-1910), който рисува за „Изабела” (Isabella) на Джон Кийтс (John Keats; 1795-1821), на Жан Жером (Jean Leon Gerome; 1824-1904), Франтишек Купка (Frantisek Kupka; 1871-1957), илюстрации в техниката гризайл на „академика” Жан-Пол Лауренс (Jean-Paul Laurens) за „Фауст” (Faust) на Гьоте (Johann Wolfgang von Goethe; 1749-1832), и накрая – творби на Морис Дени (Maurice Denis; 1870-1943) за средновековния ръкопис Les fiorettis de saint Frangois dAssise, чийто автор най-вероятно е Уголино Брунфорте (Ugolino Brunforte; c.1262 – c.1348).

В „Архив на сънищата” академизмът – едно от основните направления в живописта от периода XVII-XIX в. – е изтъкнат чрез творчеството на Александър Кабанел (Alexandre Cabanel; 1823-1889) и неговата картина най-ярка творба – „Раждането на Венера” (The Birth of Venus; 1863). Шедьовърът от колекцията на Musée d’Orsay е смятан за връх на епохата на класицизма (художествено и естетическо направление в европейската култура от XVII до XIX в.) след образците, оставени от Рафаело (Raffaello Santi; 1483-1520), и възродени отново в творчеството на Енгър (Jean Auguste Dominique Ingres; 1780-1867). Пълна противоположност на произведението на Кабанел, чийто изящен еротизъм предизвиквал възторг и ентусиазъм у посетителите на Салона, е полулегналата гола „Одалиска” (Odalisque) с котка на Едуар Мане (Edouard Manet; 1832-1883) – нейният предизвикателен похотлив поглед, според мнозина, бил оскърбление за академизма, но въпреки неприязънта на публиката, тази творба сбъдва предчувствието на Емил Зола (Émile Zola; 1840-1902), че ще проправи пътя на модернизма в изобразителното изкуство…

„Воалът” (1883) - мистична рисунка на знаменития колорист и поантилист Жорж Сьора. Снимка: © Musée d´Orsay, Paris, Dist. RMN-Grand Palais, Thierry Le MageИзложбата в Albertina не е само пътуване из искрящата палитра на импресионизма и постимпресионизма. Експозицията навлиза и

дълбоко в загадъчните предели на сънищата

и в подсъзнанието на неспокойния, но възторжен XIX в., където растат онези мрачни, екзистенциални, кошмарни „Цветя на злото” (Les Fleurs du mal; 1857-1868), прилежно „класифицирани” в едноименната творба на гениалния френски поет Шарл Бодлер (Charles Baudelaire; 1821-1867). Сякаш, за да ги илюстрират, или да ги прочетат безмълвно някъде дълбоко в бездната на човешката душа, в колекцията са подредени творби на символистите Анри-Фантан Латур (Henri Fantin-Latour; 1836-1904), Фелисиен Ропс (Felicien Rops; 1833-1898) и Леон Спилиарет (Léon Spilliaert; 1881-1946), енигматични пейзажи на унгарския художник Йозеф Рипл-Ронай (Jozsef Rippl-Ronai; 1861-1927), на швейцарския мистик-символист и розенкройцер Кралос Швабе (Carlos Schwabe; 1866-1926), които препращат към неконвенционалното изкуство на прерафаелитското братство (Pre-Raphaelite Brotherhood)…

И към всичко казано дотук, трябва да добавим великолепното аранжиране на изложбата, която не случайно е подредена на -1 (минус първо) ниво на музея Albertina. Произведенията са разположени в своеобразен лабиринт от бетонносиви пана (основните стени са в зелено), като по този начин зрителят има постоянното усещане, че се намира сякаш в сюрреален интимен сън, за което допринася и перфектното насочено осветление…

Както стана ясно, из този своеобразен, като че неизбродим лабиринт от стилове, послания и чувства, ни води изкуствоведът Вернер Шпис, който от 1997 до 2000 г. е бил директор на Център „Помпиду” (Musée national d’art moderne, Centre Georges Pompidou) в Париж, а сега е селектирал по великолепен начин изложбата във Виена.

През 2013 г. името на Шпис попадна в полезрението на световните медии, след като съдът на френския окръг Нантер, на първа инстанция, го призна за виновен за това, че е издал удостоверение за автентичност на фалшификат на картината Treblement de terre от Макс Ернст (Max Ernst; 1891-1976), по чието творчество изкуствоведът е смятан за един от най-големите специалисти в света и експертизите му винаги са се ползвали с доверието на колекционерите. Копието е било направено от печално известния германски художник Волфганг Белтрачи (Wolfgang Beltracchi), който през 2011 г. беше осъден на шест години затвор, но бе пуснат след година и половина.

Пол Сезан, портрет с молив и въглен на френския художник Ашил Амеперер (Achille Emperaire; 1829-1898). Снимка: © artnovini.comПодправената творба е била продадена, а искът на купувача Луи Рейтенбаг (Louis Reijtenbagh) срещу Шпис и галериста Жак де Ла Беродер (Jacques de La Béraudière), извършил продажбата, беше за над 650 хил. EUR.

Въпреки този неприятен случай, който доказва, че в капана на изкусните фалшификатори могат да попаднат и най-добрите изкуствоведи, ценителите на изобразителното изкуство могат да видят до началото на май една брилянтна подборка от грандиозната графична колекция на Musée d’Orsay, която надхвърля 80 хиляди експоната.


В оригиналния каталог, съставен специално за изложбата „Архив на сънищата”, освен творбите на представените художници, са включени анализи, коментари, интерпретации на отделни произведения, направени от редица ярки представители на световното изкуство и култура, които изразяват своята безрезервна подкрепа към работата на известния германски изкуствовед и куратор. Сред участниците в каталога са артисти като Пиер Алешински (Pierre Alechinsky), Георг Базелиц (Georg Baselitz), Фернандо Ботеро (Fernando Botero), Тони Крег (Tony Cragg), Герхард Рихтер (Gerhard Richter), Аниш Капур (Anish Kapoor), Дейвид Хокни (David Hockney), кинорежисьорите Михаел Ханеке (Michael Haneke) и Вим Вендерс (Wim Wenders), писателите Марио Варгас Льоса (Mario Vargas Liosa), Ясмина Реза (Yasmina Reza), френската авторка, философ и литературен критик от български произход Юлия Кръстева (Julia Kristeva) и много други.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1693-albertina-otvori-archiva-sas-sanishta-na-musee-dorsay.html