Ивайло Диманов ще „дирижира” „Амфибрахий в До Мажор” в Дом „Витгенщайн”

На премиерата на музикалния албум „Наздраве, Самота!” на Ивайло Диманов в „Студио 5” (на 6 март т.г.) се събраха много почитатели на творчеството на големия български писател, журналист и бард. Снимка: Личен архив на поетаВИЕНА. „…Амфибрахий: силаботоническо стихосложение е трисрична ритмична стъпка с ударение на втората сричка.Звучи някак скучно, официално и непоетично, като фрагмент от дребношрифта енциклопедия. Не, нищо подобно не очаква почитателите на литературата във вторник, 24 март, от 19.00 ч. в Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein; 1030 Wien, Parkgasse 18). Тогава, след премиерите на най-новата си стихосбирка Всички клоуни отиват в Рая (Die Clowns kommen in den Himmel; 2013) в Торонто, Монреал, Отава, Ню Йорк, Чикаго, София, Бургас и т.н., големият български писател Ивайло Диманов (Ivaylo Dimanov) ще представи книгата в своя музикално-поетичен спектакъл Амфибрахий в До Мажор(Amphibrachys in C-Dur) и в австрийската столица.


Удивителен танц на знаци и звуци ще видят и чуят посетителите на Българския културен институт във Виена, тъй като поетът, освен свои стихове, ще и изпълни и песни от новия си албум Наздраве, Самота!” (Zum Wohl, Einsamkeit!). Записите на десет от най-известните авторски песни на Ивайло Диманов са осъществени заедно с музикантите Петър Писарски от рок група „Атлас”, Асен Масларски, Евгени Платов и Теодосий Спасов.

Дебютният музикалния албум на Ивайло Диманов - „Наздраве, Самота!” (Сheers Loneliness). Снимка: Личен архив на поета* * *

„…Никой не може
да върже ръцете
на човек, който
иска да бъде Икар!”

Из Всички клоуни отиват в Рая(ИК „Клепсидра”)

* * *

Ивайло Диманов е роден в София през 1956 г., по образование е филолог. Писателят, който е още журналист – наричат го „българския Гюнтер Валраф” (Hans-Günter Wallraff; 1942), и великолепен бард – пял е заедно с легендарния Блуат Окуджава (1924-1997), с Ромина и Ал Бано (Romina & Al Bano), с чаровната Антонела Руджери (Antonella Matiia Rudzheri) от знаменитите Matiia Bazar, е автор на осем книги с поезия, разкази и театрална критика. Той е лауреат на множество национални и международни литературни отличия. Участвал е в безброй концерти със свои авторски песни и поетически спектакли в България, Чехия, Румъния, Сърбия, Италия, Гърция, Канада и САЩ.

Първата му книга – Площад Гарибалди(изд. „Народна младеж”, 1989), се превърна в най-известната стихосбирка на прехода и беше отличена с наградата на Съюза на българските писатели от конкурса „Южна пролет”. През 2002 г. излезе великолепната „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища”, чийто тираж беше изчерпан още в първите дни и книгата бе преиздадена, но през 2005 г. Година по-късно в книжарниците се появи сборника с разкази „Шлиферът на Леонардо” (2006), който даде началото на световната поредица „Вулгарен хумор” на издателство „Алтер Его”. „Заглавието е недвусмислена пародия с бестселъра на Дан Браун (Dan Brown; 1964) „Шифърът на Леонардо” (The Da Vinci Code; 2003) и идва нарочно, за да провокира интелигентния читател, отегчен от сълзливи и милозливи холивудски четива с вкус на прекипяло шардоне”, казва Диманов.

За третата си стихосбирка, наречена „Добър вечер, г-жо Тъга!” (изд. „Джойс медиа”, 2008), поетът беше отличен с две от най-високите български литературни отличия: Яворовата награда „В полите на Витоша” (2007) и Националната литературна награда „Димчо Дебелянов” (2009).

През 2008 г. Ивайло Диманов беше избран за журналист на годината, а през 2009 г. излезе от печат сборника с негови театрални есета – „Не стреляйте по Мелпомена!” (изд. „Джойс медиа”), който запази традицията – тиражът веднага бе продаден.

Ивайло Диманов представи последната си, засега, поетична книга „Всички клоуни отиват в Рая” пред препълнена зала по време на Международния фестивал на българската култура в Канада през 2014 г. Снимка: Личен архив на поетаВ началото на 2010 г. беше отпечатано второ издание на „Добър вечер, г-жо Тъга!”, а в нейния край – сборникът с разкази и фейлетони „Килър с 24 диоптъра късогледство” (Университетско издателство „Св. Климент Охридски”). Още след премиерата на тази творба, в глобалното пространство се „плъзнаха” няколко езотерични (на пръв поглед) отзива: „Ако бях прочел този бестселър през 31-а, никога нямаше да ме хванат” – споделил някъде из отвъдното Алфонс Гейбриъл, известен и като Ал Капоне (Al Capone; 1899-1947). А неговите колеги (от по-нови времена) – Карлос Чакала (Carlos the Jackal) и Личо Джели (Licio Gelli; 1919) стигнали до хазартно наддаване: „Убийте автора! Давам 50 000 евро! – апелирал с нетипичното си венецуелско хладнокръвие Илич Рамирес (Ilich Ramírez Sánchez; 1949), докато достолепният член на масонската ложа Propaganda Due, или казано делово – П-2, вдигнал тавана до небето: „Коза ностра” дава 100 000! Плюс едно от момичетата на Берлускони!”

През 2011 г. Ивайло Диманов (саможертвено и без да променя самоличността си) издаде стихосбирката с любовна поезия „Ешафод. Стихове, писани с примка на шията” (ИК „Сатори Ко).

На премиерата на албума Наздраве, Самота!, която се състоя на 6 март т.г. – рожденият ден на поета, в Студио 5 (НДК) в София се събраха много почитатели на творчеството на Ивайло Диманов. Същата вечер той представи и дебютния си видеоклип – към песента „Измислих те”, който ще бъде показан във вторник и във Виена.


Стихосбирката „Всички клоуни отиват в Рая”, или когато поезията дава надежда на безнадеждността. Снимка: © ИК „Клепсидра”* * *
Ивайло Диманов

Площад „Гарибалди”

Тук няма пантеон от мрамор. Няма вечен огън.
Тук няма караул и паметник, отрупан със венци.

Превърнаха площада в паркинг за служебни волги.

И само кестенът в средата вместо паметник стърчи.

Израснах тук. И гълъбите кротки ме познават.
А колко хора знаят името на малкия площад?

Но ти, Джузепе, нямаш нужда от фалшива слава,

с която някои се кичат приживе във тоя град.

Не знам защо, но все си мисля, че си брат на Левски.
Макар че двамата сте толкова различни по съдба.

За чистата и святата република до днеска

мечтаехте… И аз понякога мечтая за това.

Тук няма пантеон от мрамор. Няма вечен огън.
Тук няма караул и паметник с ведомствени цветя.

Последния трамвай разрязва тишината строга…

Да тръгваме, Джузепе, този е за ж.к. „Свобода”!

* * *

Есенни кокичета
(от стихосбирката „Площад Гарибалди”, 1989)

По пясъчното дъно на аквариум задъхан тичам.
И късам жълти есенни кокичета, които плачат…
За глупавата златна рибка ли ме взехте, че ме тикнахте
зад стъклени стени, сред скъпи вещи и лица прозрачни?

Надявахте се да събирам бисери в пазарска чанта
и в сардоничен смях помислихте, че ще умра без въздух.
Кръвта ми се размесва със вода и заиграва шантаво,
а силите не стигат, за да мога жив да се завърна…

Но нищо. Важното е, че сега съм още жив и тичам.
А вие, тлъсти мандарини, пийте днес за мое здраве!
На гроба ми в скалите на Мундрага ще растат кокичета
дори когато всички хора на земята ме забравят!

* * *

„Изсвири ми адажиото на Албинони…”
(от стихосбирката „Ешафод…”)

Хайде, изсвири ми адажиото на Албинони
и да приключваме с тъжната церемония…

Върху гроба ще издялам надпис в камъка:
„Тук почива любовта ни. Вечна й памет!”

Урочасаха я зли очи и хорска завист,
А и ти не намери сили да я опазиш…

Лее ди Капри винилови сълзи от плочата:
„Една голяма любов и нищо повече…”

Май ме обърка с кроткия тигър от цирка.
Никой не би могъл любовта да дресира!

Хайде, изсвири ми адажиото на Албинони,
може някой път да се срещнем отново…

Чуй сърцето ми – тая виола шантава.
Скъсай струните й, пък ми вземи душата.

* * *

Ивайло Диманов. Снимка: Личен архив на поетаОт стихосбирката
Всички клоуни отиват в Рая

Да се завърнеш в родната къщурка 
на своя татко, царство му небесно,

там, дето си търчал след пеперудите

от онова прекрасно синьо детство…

Да пооткрехнеш дървената порта,
да паникьосаш гущерче в копривата.

Над паяжина от сребро и спомени

светулки да играят пак на криеница.

Да завалят глухарчета в поляната,
да вдишаш злак край цъфналата вишна.

И подпоручик Димчо Дебелянов

да се заслуша в ранните ти стихове…

Сред грохналата одая да палнеш огън,
от бащината крушовица да отлееш.

И със събрани длани да помолиш Бога 

да слезе татко ти, тъгата да разсее…

Малцина люде са родени от девица.
Комай един, живял тъй кратко.

Но аз се кръстя винаги в троицата
-
във Господ, Иисус и моя татко.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1729-ivaylo-dimanov-ste-dirigira-amphibrachii-v-do-major-vav-wittgenstein.html