„Бетовеновия фриз” на Густав Климт разпали страстите във виенските арт среди

В момента „Бетовенов фриз” може да бъде видян във виенската „Зала на сецесиона” (Friedrichstrasse 12, 1010 Wien) на Карлсплац (Karlsplatz). Снимка: © artnovini.com ВИЕНА. В 14-странично писмо* до министърката на младежта, изкуството и културата на Република Австрия (Bundesministerium für Unterricht, Kunst und Kultur) д-р Клаудия Шмид (Dr. Claudia Schmied), публикувано в сайта secession.at, от дружеството „Приятели на сецесиона” (Die Freunde der Secession) и Асоциацията на художниците на Виенския сецесион (Vereinigung Bildender Künstlerinnen Wiener Secession) нарекоха несправедливи претенциите на наследниците на индустриалеца Ерих Ледерер (Erich Lederer; 1896-1985) върху собствеността на прочутия „Бетовенов фриз” (Beethovenfries), дело на големия австрийски художник Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918).


След задълбочено проучване на техните претенции към австрийското правителство, представители на двете организации стигнали до заключението, че искането този шедьовър да бъде предаден в частни ръце е несправедливо и „унижаващо другите, далеч по-значими претенции”, написа The New York Times Arts Beat.

„Бетовенов фриз” е собственост на фамилията Ледерер от 1915 г. През 1938 г., след конфискацията на имуществото на еврейските семейства, триптихът става държавна собственост и е съхраняван в хранилищата до 50-те години, когато са възстановени правата на собственост на индустриалеца, припомня Lenta.ru. По това време неговото семейство живее в Швейцария и не успява да получи значителна част от своята колекция от произведения на изкуството, в това число и тази творба, тъй като все още са били в сила ограниченията за износ, въведени от австрийското правителство след Втората световна война.

Наследниците на Ерих Ледерер заявиха, че австрийските власти позволили на техния родственик да получи голяма част от своята сбирка едва след като се съгласил да им продаде „Бетовенов фриз” за сума, равностойна на 750 хил. USD, която била два пъти по-ниска от оценката направена от аукционната къща Christie’s. През 1972 г. Ледерер написал писмо на тогавашния австрийски канцлер Бруно Крайски (Bruno Kreisky; 1911-1990), в което се оплакал, че чиновниците се опитват да го поставят на колене…

Георг Гарф (Georg Graf), професор по реституция от Залцбургския университет, който представлява ищците в съда, заяви, цитиран от nytimes.com: „В същото време – след войната, в което Австрийската република формално върнала фриза на неговия собственик, тя буквално принудила Ерих Ледерер да го подаде, като въвела забрана за износ на произведения на изкуството.”

През 2009 г. в Република Австрия бяха приети промени в Закона за реституцията на произведения на изкуството (Kunstrückgabegesetzes) от 1998 г. и според Граф, този казус попада в сферата на новите поправки. През 1999 г. държавата вече върна на семейство Ледерер платна на Егон Шиле (Egon Schiele; 1890-1918) и Джентиле Белини (Gentile Bellini; 1429-1507), които също били продадени, за да могат да получат разрешение за износ на останалите творби от своята колекция.

Фрагмент от дясната част на прочутия „Бетовенов фриз” от Густав Климт. Снимка: © secession.atГустав Климт завършва „Бетовенов фриз” през 1902 г. Творбата е създадена специално за изложбата на дружеството „Виенски сецесион” в новопостроената, проектирана от архитектите Йозеф Олбрих (Joseph Olbrich; 1867-1908) и Ото Вагнер (Otto Wagner; 1841-1918), т.нар. „Изложбена зала на сецесиона” (Ausstellungsgebäude der Wiener Secession). Мащабната 34-метрова картина е смятана за символично въплъщение на последната симфония на Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven; 1770-1827). Фризът е съставен от три части: двете странични са с основа 13.92 м, а средната – 6.3 м. Лявата е наречена „Тъга по щастието” (Genien, leidende Menschheit und Ritter), и в нея е изобразен златен рицар, който се бори със силите на злото и е съпровождан от две женски фигури, символизиращи победата. В централната – „Враждебни сили” (Feindliche Gewalten – Gorgonen, Gigant, sündhafte Leidenschaften, Elend), са нарисувани силите на злото (три горгони, великанът Тифон, женски фигури, олицетворяващи сладострастието, похотта и несдържаността), а дясната – „Изкуството, ангелски райски хор” (Genien und Poesie, sowie Künste, Chor und Umarmung) символизира изкуството, поезията и радостта…

Историци на изкуството припомнят, че родителите на Ерих Ледерер - Аугуст (August Lederer; 1857-1936) и неговата съпруга Серена (Serena Lederer; 1867-1943), са били основните меценати на Густав Климт.


*Бел. ред.: Пълният текст на писмото можете да прочетете тук.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1270-betovenovia-friz-na-gustav-klimt-razpali-strastite-vav-vienskite-art-sredi.html