Антъни Иванов: Не бих приел да плувам за друга държава


Антъни Иванов Снимка: Инстаграм

Голямата ни надежда в плуването Антъни Иванов даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. На световното първенство за мъже в Будапеща през 2017-а завърши осми на 200 метра бътърфлай, като бе единственият тийнейджър във финала. Донесе и първи медал на страната ни от шампионат на планетата за юноши – бронз в коронната си дисциплина. Бе избран за спортист номер 4 на България за 2017 година.

– Здравей, Антъни! Спортните успехи вървят с участия в медиите. Свикна ли вече зад микрофона?
– Да, вече привикнах към медийното внимание. Не е проблем да говоря пред камера, отдавна ми се налага да го правя.

– Вече записа една победа в Гърция през тази година. Какви са основните ти цели за 2018-а?
– Основната ми цел е Европейското на голям басейн в Глазгоу през август. Също и Световното през декември в Китай, макар да не съм силен на малък басейн.

– Как върви подготовката?
– За момента всичко върви добре. На републиканското първенство ще видим докъде сме стигнали на този етап, след което ще се готвим само за европейското първенство.

– През зимата къде тренираш? Има ли условия?
– Няма много условия. Тренираме в Търново на басейна на университета. Но когато учебното заведение не работи, съответно и басейнът не работи. Тогава трябва да прибягваме до Павликени, където има 25-метров басейн. Хората ни помагат, отварят басейна, когато е нужно и се подготвяме там.

– Университетите “Харвард” и “Станфорд” ти предложиха пълна стипендия, но ти избра “Оубърн”. Каква беше причината?
– Избрах „Оубърн“ главно заради треньорите и отбора, който правим там. Ще имаме много силни състезатели, които идват с мен догодина, а и много добри плувци дойдоха и сега. Мисля, че в следващите две-три години ще сме един от претендентите за титлата в САЩ.

– Имаше ли възможност да видиш на място базата на учебното заведение в Алабама? И какви са впечатленията ти?
– В интерес на истината пътувах само дотам. Исках да видя само този университет, след като вече го бях избрал. Бях на място, видях базата, общежитията, целият град.

– Сигурно базата се различава от тази, на която досега тренираш.
– Да, има малка разлика. Има четири-пет басейна повече, отколкото в България. Много добри условия. Всички училища са за различни специалности и са отделно едно от друго. Всичко е много компактно. Запознах се и с учителите и всички ме приветстваха много добре. Мисля, че ще ми помогнат да се развия занапред, както за следващата олимпиада, така и за по-следващата.

– Каква специалност избра да учиш?
– Избрах да уча „Бизнес“. Още се чудя между „Спортен мениджмънт“ или „Акаунтинг“, но мисля, че ще избера първото.

– Серхио Лопес, олимпийски медалист от Сеул, е част от щаба. Разговаря ли с него?
– Да, той дойде в България да ни посети. Разговаря повече с родителите ми, тъй като те са голям фактор за взимането на моето решение. Мисля, че харесаха треньорите, а и аз го харесах, защото знам, че е човек, който наистина работи и го прави от сърце. Точно той беше най-големият фактор да избера „Оубърн“.

– Възможно ли е да постигнеш големи резултати в спорта и едновременно с това да си добър студент?
– Ще разбера в следващите четири-пет години.

– Готов си за това предизвикателство?
– Да, напълно!

– Баща ти Антон Иванов е бивш състезател по плуване. Той ли те насочи към този спорт? Той ли те води по басейните? В България е често срещана връзката с родителите, които са до децата по спортните терени…
– Да, той ме заведе на басейна. Аз исках да ставам футболист и още ме е яд, че не станах. Но в крайна сметка явно е било за добро.

– Обсъждате ли резултатите с баща ти?
– Обсъждаме ги и аз обикновено не съм съгласен с нещата, които ми казва, относно плуването. Но като ги обмисля, вече се съгласявам.

– Как те спечели плуването и изостави футбола? Сега можеше да си като Кристиано Роналдо, който ти е кумир.
– Започнаха да идват успехите. След това продължавахме да гоним следващите и вече нямаше как да се върна във футбола. А и не мисля, че в България има такова поле за развитие. Не че за плуването има, но за него ти трябва един басейн, а за футбола – доста повече неща.

– С какво треньорът ти Николай Вакареев, бивш наставник на баща ти, най-много помогна в твоята кариера?
– Той е професионалист в плуването и знае какво прави. Има дългогодишен опит с тренировки, подготовки, лагери и т.н. Знае във всеки един момент какво трябва да направи, за да промени нещата. Мисля, че това най-много ми помогна. Знае какво да ми каже на състезанията преди старт и след него. Наясно е и как да ме мотивира, което е много важно за един треньор.

– Заради Вакареев тренираш в Сандански. Къде се чувстваш по-добре – в южния град или в старопрестолната столица Велико Търново?
– Със сигурност в Сандански се чувствам по-добре. Още от малък ходех там за много време, понеже имах астма, за да я лекувам. От 3-4-годишен всяка година съм по три-четири месеца в Сандански. За мен това е ако не първи, то втори дом.

– Малко черен хумор. Хубаво, че астмата си я излекувал, но сега на мода са „спортистите-астматици“. Те са с най-много медали от зимната олимпиада.
– Аз се излекувах и не съм астматик от доста отдавна, нито ползвам нещо, свързано с астмата. Ще се боря с „астматиците“ без допълнителни средства.

– Най-добре се представяш в бътерфлай, но твърдиш, че не това е любимата ти дисциплина. Кой стил ти подхожда най-много?
– На мен със сигурност бътерфлай ми подхожда най-много. Просто е много кофти стил, трудно е. Обичам да плувам свободен стил и съчетано, но не съм на такова ниво.

– Забелязваш ли промяна в отношението към теб от световния елит? Как гледат на теб конкурентите след бронзовия медал от световното при юношите и финала при мъжете?
– Познавах се с много от финалистите от преди, тъй като в Канада бях 15-и на малкия басейн, а на европейското преди това бях девети. Но след финала вече има респект, поздравявания на басейна, разговори с по-елитните състезатели. Вече те приемат като един от тях, понеже виждат, че ние, младите започваме да пробиваме. След две-три години би трябвало моите набори да сме елитът на плуването.

– Ти си първият българин плувал 100 метра бътерфлай в 25-метров басейн за по-малко от 52 секунди. Това ли е най-ценният ти рекорд?
– Не, не мисля. Най-ценният ми рекорд със сигурност беше, когато слязох под 1,56 мин. в бътерфлай миналата година в Будапеща. А за стоте метра конкретно е слизането под 53 сек. на големия басейн, тъй като малкият не го броя толкова. Но може би най-горд съм се чувствал като слязох под 54 сек. през 2016 година в София на „Спартак“. Тогава станах втори на „Мултинейшън“, но слязох под 54 сек. и бих един рекорд на Георги Палазов, който беше много силен. Това беше най-ценното за мен.

– Как се чувстваше в компанията на десетте най-добри спортисти на България? Поставил ли си си за цел да си на върха на класацията?
– Да, поставих си за цел да гоня първото място, след като станах четвърти. Добре се чувствах. Познавам се с цялата десетка, като изключим Григор. Винаги ми е било приятно да си говоря с тях, да съм на лагер с тях. Не е имало някаква вражда между нас в десетката, кой е по-напред и кой е по-назад няма никакво значение. Важното е, че бяхме там и че постигаме успехи. Дано тази година цялата десетка да направи още по-големи.

– А имаш ли си любим български и световен спортист?
– Винаги любим български спортист ми е бил Христо Стоичков. Цял живот той ми е идол. От световните винаги съм харесвал Надал и Кристиано Роналдо. Никога не съм имал идоли-плувци. Харесвал съм Майкъл Фелпс, но никога не ми е бил модел за подражание. Повече са ми харесвали Кейти Ледецки, Питър ван ден Хугенбанд, Йън Торп. Но Фелпс винаги бе над всички и никой не може да повтори направеното от него.

– Спомена Майкъл Фелпс. Кое е феноменалното при него – олимпиец номер 1 за всички времена (28 медала, от които 23 златни)?
– Феноменалното е, че успя да се задържи на върха 15 години. Това е нечувано и невиждано никъде. Не знам как е успял да го постигне. Не съм бил там, докато се е подготвял. Но нещата, които направи, особено в Пекин, са просто нечовешки. Не мога да си обясня как се случват.

– Коментира ли се темата за допинга в плуването, този бич на спорта? От цикличните спортове, като че ли плуването се опазва най-много от такива скандали…
– Според мен във всички спортове, особено при големите състезатели, има допинг. Няма как да няма, тъй като по никакъв начин няма как да издържат тези натоварвания без допинг. Това че не ги хващат, е отделен въпрос.

– А не е ли много тънка границата между допинг и свръх възстановяване? Който е напред с медикаментите за възстановяване, е добре. След време те влизат в забранената листа, но…
– Да, има нещо такова, че използват забранените вещества, преди да ги забранят. Но това вече е само в големите държави.

– Имал ли си предложение да плуваш за друга държава?
– Аз лично не съм имал.

– А как гледаш на такова нещо?
– Ако получа такава покана, не бих я приел. За момента не мисля да се състезавам за друга държава.

– Според теб защо някои от най-добрите ни спортисти предпочитат да не се състезават за националния отбор на България?
– Според мен това са вътрешни проблеми с федерациите или както при Бербатов с БФС. Но това са техни лични неща. Щом са го решили, явно има някаква причина. Аз няма как да отида на голямо състезание и да не се състезавам за България. Трябва да съм под неутрален флаг, което не е окей.

– Как преминава един твой ден? Плуването е монотонен, тежък спорт, някои го наричат „самотен“…
– Даже доста. Сутрин ставам в 6:10-6:15 часа, в 7 часа съм в басейна. След това съм на училище до 14 часа, после пак съм в басейна. След това имаме фитнес, след което се прибирам и лягам да спя.

– Имало ли е момент, в който да си кажеш: „Спирам, не мога, просто не издържам“?
– Доста пъти, но съм си го казвал само на мен.

– Кое те връща?
– Не знам. Примерно един ден не ми се плува, но на следващия вече няма как. Знаеш, че трябва да се върнеш, защото имаш състезания. Много хора имат очаквания към теб. Няма как – разочароваш не само себе си.

– Повече натоварващо или повече амбициращо е това, че си един от малкото български спортисти, от които се чака медал на олимпиадата в Токио?
– За мен е неутрално. Въобще не лежа на някакви очаквания. Отивам там и правя каквото мога. Дали ще взема медал, не зависи само от мен. Има и други хора, които ще се борят за това. Ако взема медал – добре. Ако не взема, аз съм си поставил за цел финал. Това е за 2020-а и вече за 2024-а мога да си поставя за цел медал.

– Кое е най-важното за един плувец, за да стане добър състезател?
– Мотивацията да тренира. А в плуването е трудно да я намериш и да тренираш всеки ден, камо ли по два пъти, камо ли сам, което е най-тежкото. С всички големи плувци, с които съм си говорил, са ми казвали, че единственото, което отделя средностатистическия плувец от най-добрия е, че той има мотивация да продължава да го прави всеки ден, въпреки че знае, че прави едно и също.

– Коя друга сфера, освен плуването, те вълнува?
– Видео игрите.

– Добър геймър ли си?
– Горе-долу.

– Не е тайна, че финансирането е един от основните проблеми. Чувстваш ли подкрепа от федерацията по плуване, все пак си топ състезател?
– В последните няколко години има по-голяма подкрепа, след като пробих. Но мисля, че трябва да се отпускат все повече средства и да се правят все повече съвместни лагери, дори и с други национални отбори, за да се черпи опит и да има с кого да работим и от кого да се учат нашите треньори. Всеки може да научи нещо от някой друг, без значение дали е треньор на 20-ия в България или на световния шампион. Всеки може да знае нещо, с което другият не е наясно. Затова трябва да има такива лагери и нашите специалисти да научават как да работят по-добре с децата.

– Защо Унгария е световна сила в този спорт?
– Защото в Унгария има 20 000 басейна, а в България има 5.

– Кръстен си на легендарния актьор Антъни Хопкинс. Кой е любимият ти филм с участието на носителя на “Оскар”?
– Със сигурност „Маската на „Зоро“.

– Колко пъти си го гледал?
– Не знам, но много.

– Какви ритуални имаш? Обикновено големите спортисти имат такива.
– Винаги заставам от дясната страна на кубчето, качвам си левия крак и си кръстосвам ръцете три пъти. Правя го всеки път, ако ми е важно състезанието. Ако направя това нещо преди старт, значи ще плувам сериозно.

– Разглеждайки профила ти в „Инстаграм“, оставаме с впечатлението, че си на крилете на любовта. Какво ще споделиш за твоята приятелка Габриела Димитрова, която също се занимава с плуване?
– По принцип не искам да влизам в детайли около личния ми живот и в медиите да излизат връзките ми с който и да е. Важното е, че съм щастлив.

Source Article from http://insport.bg/2018/03/18/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D1%85-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BB-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC/#utm_source=rss&utm_medium=rss