Демони… Ангели… Quo vadis, Bulgaria?

Гравюрата „Доносници” (Soplones; 1799) от графичната серия Los Caprichos на гениалния испански художник Франциско Гоя (Francisco José de Goya y Lucientes; 1746-1828). Снимка: cervantesvirtual.comПРЕЗ уикенда, за някой си път, гледах филма „Ангели и Демони” (Angels & Demons; 2009) на Рон Хауърд (Ron Howard) по „Шестото клеймо” на Дан Браун. Като за почивни дни – става. Ангели… Демони… През уикенда, макар и отдалеч, гледах разни предавания по разни BG телевизии. Миналата седмица също гледах – много Демон, много нещо… Демони, чието любимо занимание е да се правят на Ангели…


Протести!? 150, 160, 170, 200 дни… Докога? Навярно, докато изчезне България. Преди време, една моя позната написа във фейса, че на „протеста било забавно” - навярно е разхождала и кученцето си :-) . Ранобуднци, ленивци, патриоти-псевдопатриоти, радикал-социалисти, национал-социалисти, демократи, комунисти, социалисти… Кукли на конци. Многоактов театър на абсурдаThéâtre de l’Absurde! Кошмарен сценарий…

Никога няма да мога да си отговоря на въпроса, защо допуснахме някакви си жалки същества, пропити от алчност и омраза към братята и сестрите си, към майките и бащите си, по толкова зловещ и безумен начин да унищожават всекидневно прекрасната ни страна. България е прекрасна страна!..

Във всички учебници по анатомия, навсякъде по света, е казано ясно, че homo sapiens (дори да е представител на т.нар. „български бизнес”) разполага с един стомах, с два бъбрека, с разни други органи, но и те, повечето са по един. На всичко отгоре homo е дарен с едно смъртно тяло и с един живот. Никога няма да мога да си отговоря и на въпроса: къде в отвъдното „родната” ченгесарска олигархия би отнесла България, която с неистов апетит подобно на чудовището Молох продължава да оглозгва вече две десетилетия и половина…

Политици. Българските политици, по стародавна традиция, водят народа си към различни кръгове на ада, като преди това го постилат пътя му с най-демоничните и най-лукави думи… Гледам – миналата седмица, някаква пародия на митинг. На „Орлов мост”, под погледа на гордите орли. Станишев, зад него – Местан (че къде другаде да е!), Орешарски… Опитвам се да си представя тази конфигурация ситуирана в началото на 90-те години… Бесепар до депесар до сесдесар… Че тук-там и „националисти” се мяркат… Извинения, прегръдки, целувки… Целувката на Юда. Но Юда, целуващ сам себе си в огледалото… Ситуация, която в началото на 90-те, би предизвикала масови сърдечно-съдови електорални кризи с непредвидими последици… Диаболично-демонична ситуация, която със сигурност би вдъхновила, поне за десетилетие, драматургията на майстори на абсурда като Бекет (Samuel Barclay Beckett; 1906-1989) и Йонеско (Eugène Ionesco; 1909-1994)… И никой да не говори за „нови политически отношения”, няма такъв филм – просто алчността вече е преминала в измеренията на необратимата патология…

Няма и такъв протест. Никъде. Спомням си, преди три години, през октомври, студенти бяха „окупирали” Виенския университет. Ставаше въпрос за орязване на немалко пари. На третия ден, в ранна утрин всички заинтересовани страни се събраха в голямата аула на Alma Mater и до вечерта протестът приключи. Резултатът: не само, че не бяха съкратени средства, но бяха отпуснати още… Ангели, ангели…

Любимата мантра на BG велможите: „пари няма”. Не, огледайте се (особено по трапезите на предстоящите празнични приеми) - пари има, умни хора има, желание за истинска промяна има, но онзи Молох е решил да погуби безвъзвратно България. Демон…

Преди двадесетина дни, съвсем неочаквано, срещнах една жена, съпруга на добре познат бизнесмен или казано конюнктурно – олигарх. Предишната събота, същата се опитваше да обяснява нещо на българския народ при D..off. Морал ли – каква досадна отживелица! Тъжно-лицемерна гледка, като погледа й докато разговаряхме куртоазно на улицата. Чудя се, да напуснеш Сингапур и да застанеш пред амбразурата!?! Какво ли се случва? Познавах я осем години и със сигурност знам, че след нея (и след него)… следва потоп. Могат да го потвърдят около двеста мои бивши колеги. Един познат пък беше написал във фейса: „Жената на олигарха, се вдигна на борба срещу олигархията!?!” Комично, защото инициативите на този кръг, обикновено се пукат като сапунени мехури, но и зловещо Демонично – защото те искат да управляват страната ни. И по-страшно: живота ни. Преди четири години се опитаха да пробутат своите хора в управлението на страната, но нещо не се разбраха с титулярите. Засега само окупират ли, окупират. И дано така да си останат, иначе – тежко й се пише на нашата България

Quo vadis, Bulgaria? Ангели, къде сте?…

* * *

Спомняте ли си илюстрацията на великия албум Heaven And Hell (1980) на Black Sabbath - три ангелчета, седят и пафкат цигари. Пее безсмъртният Dio! Или пък онези сладури от „Сикстинската мадона” (Madonna Sistina; 1513-1514) на Рафаело (Raffaello Sanzio; 1483-1520) - подпрели брадички, гледат нанякъде… Едва ли е към нас. Ангели, ангели…

* * *

Хора, да се събудим от меланхолията, в която неусетно-демонично ни потопиха и бавно ни давят вече четвърт век! Да се опитаме да се обичаме отново, защото само така ще намерим Пътя! А политиците да се замислят: струва ли си, заради болно его и химерно благополучие да погубиш Родината си (да им припомня отново: Всевишният ни е дал по един стомах, че и драгоценните ни секс атрибути са по един…) Homo Politucus, не разчитайте на късата памет на българския народ, защото ако не той, то със сигурност Историята ще ви заплюе тежко и ще ви обрече на вечен срам. За поколения напред…

Неотдавна един човек беше написал във фейса: „Стига вече с тези митинги! Време е за война! Аз съм готов!” Страшно! И, за съжаление, съвсем реално. Навярно, на Молох така му се иска, но неговите демони дават ли си сметка какво ще последва от подобен сценарий… За справка, могат да почетат някоя и друга книга по история (може и за Великата френска революция). Ако познават буквите, разбира се…

* * *

Един епизод от филма „Ангели и Демони” ми направи особено впечатление. Кардинал Щраус – в ролята достолепният Армин Мюлер-Щал (Armin Mueller-Stahl): Религията е озверена. Защото хората са такива. Всички хора! Включително и аз!”… Демони… Ангели…

* * *

И преди съм го писал: един от начините да излезем от зловонното блато на бездуховността е чрез силата на изкуството и културата. Култура ли, казах? Кой обаче го е грижа за българската култура, освен ако няма келепир? Демоничните кадрили продължават във вихрено темпо, а на мегдана подскачат все един и същи мераклии (справка: вижте последните назначенията из разните културни институции)

Култура ли? Макар и отдалеч, дочувам ръждясалата ножица и на Бюджет 2014: хряс-хряс!.. За да продължи с пълна сила стремглавата духовна кастрация на българския народ… Докога? Навярно докато изпратят България в ада. InfernoЗа да сбъднат мечтата на своя проклет Молох…

Ангели!..

Момчета, хайде хвърляйте цигарите и стига сте зяпали безцелно! Време е за работа! Една нация се нуждае от вашата помощ… Но преди това сам трябва да прогони собствените си Демони вдън земя… За да не започне да се самоизяжда…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1274-demons-angels-quo-vadis-bulgaria.html