32-годишният биатлонист постигна най-големия си успех в средата на март, когато на световното първенство в Швеция спечели сребърен медал в индивидуалната дисциплина на 20 км. Това бе първото отличие за мъжкия ни биатлон от шампионат на планетата.
„Зад този сребърен медал стои много труд. Талантът е много малка част, основното е да се трудиш и никога да не се отказваш в трудните моменти. Всеки един професионален спортист има много трудни моменти. Като вземеш медала всички са много усмихнати, но има много неща, които не се виждат. Основата е труд и постоянство.“
Биатлонът е много тежък спорт, изпълнен с върхове и спадове, но троянецът се опитва да не показва емоциите си: „Не плача. Приемам нещата по-вътрешно, опитвам се сам да се справям, защото знам, че когато си на върха доста хора са с теб, но останеш ли сам само близките те подкрепят.“
През 2017 г. Илиев спечели първа европейска титла в мъжкия ни биатлон, но самият той разкрива, че е започнал да трупа медали още със стъпването си на пистата.
„Живеех на място, откъдето всеки ден минаваха хора, които тренираха биатлон. И деца, и по-големи. Беше ми много интересно, понеже като всяко едно дете си играех навън и ги виждах всеки ден как ходят на тренировка с ролери и пушки. Помолих майка ми да ме запише и всичко след това стана по инерция. На първото ми състезание взех медал, което беше много учудващо, защото бях тренирал 2-3 месеца само. Влязох в националния отбор за юноши. Може би аз и Красимир Анев се откроявахме от останалите. След това дойде и мъжкият национален отбор.“
Илиев винаги е чувствал подкрепата на семейството си и е благодарен, че родителите му никога не са го спирали да преследва мечтите си.
„Благодаря на семейството ми, че никога не са се бъркали в спорта ми, както правят много други родители. Чувал съм от много хора: „Защо се мъчите така?“, но за мен това не е правилно. Всяко дете трябва само да определи пътя си. Благодарен съм, че те никога не са се бъркали, аз съм следвал мечтите си, а те са ме подкрепяли“.
